Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 66

''Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава шестдесет и шеста

    Силните чувства са способни да променят световете и вселената. Но, както обикновено, хората не забелязват това. Те дори не знаят какво е било до момента, в който всичко се е променило. За тях нищо не се е променило, всичко си е било така от самото начало до днешния ден. Но нулевата точка съхранява цялата информация. В нейната книга за посещения се отрази светкавицата, разделянето, взривът на ПортАл, завръщането на унирците от земните недра у дома. Останаха знаци по Земята. Но кой ще разбере тези знаци? Археолозите копаят, размишляват, дешифрират... И така ще бъде мъчително дълго. Докато хората не се сетят да погледнат в книгата на нулевата точка. В Книгата на живота. Но хората не поглеждат. Дано им стигне фантазията да изживеят собствения си живот.
В Киев пролетта се случи удивително тиха. Соня седеше до отворения прозорец и мъчително мислеше как да каже на Сергей? Как ли ще реагира той на това? Сергей отиде на вилата, скоро ще се върне. А, ето го и него. Отваря входната врата със своя ключ. Радостен е, само погледът му е малко уморен.
- Това е за теб! - Сергей подаде на Соня малко букетче кокичета. – Днес е денят на нашата първа среща. Помниш ли?
- Помня, това не се забравя.
- Бог да благослови твоята приятелка Таня Сарахметова, че те напи тогава с вино. Иначе нямаше да се срещнем.
Всеки път Соня със смущение си спомняше деня, когато за първи път опита вино.
Стана й лошо, тя излезе на чист въздух, краката не я държаха и със сигурност щеше да падне, ако през това време покрай нея не минаваше Сергей. Той й помогна да стигне до къщата, където Соня живееше със своята баба Агафя. Сергей беше дошъл в тяхното малко градче в командировка. Той помогна на бабата да се справи с неприятното състояние на Соня. Така те се запознаха и се сприятелиха. Когато завърши училище, Соня замина за Киев, за да кандидатства в медицинския институт. Сергей й помогна да се настани в общежитието. Когато съпругата на Сергей се разболя и умираше, Соня помагаше на Сергей. Техните отношения все повече ги сближаваха. Соня обикна този добър млад мъж. Е, не много млад, разликата във възрастта им беше 15 години. Но по-близък човек Соня нямаше на цялата земя. Когато баба Агафя почина, Соня много страдаше. Сергей й помогна да продаде къщата в Нежин и да купи апартамент в Киев. После те смениха двата малки апартамента за един по-голям. Това беше необходимо, защото Соня чакаше близнаци. Когато се родиха двамата му сина, Сергей беше безкрайно щастлив. Той имаше всичко, за което може да мечтае всеки мъж. Красива, млада съпруга, която го обичаше нежно. Две прекрасни момчета - Павлик и Андрей. Децата растяха здрави и разумни. За какво още може да се мечтае? Те не мечтаеха за нищо, докато Соня не му съобщи, че може пак да стане майка. Шура се роди желана и стана любимка на всички. Къде са всички онези дни, когато децата тичаха из къщата и се прибираха със скъсани дрехи след футболните битки в двора? Сега Андрей е на стаж във Франция. Павлик е в Ню Йорк и се занимава с разработката на устройства за безкабелно изпращане на енергия на далечни разстояния. Шура е студентка в медицинския институт. На Сергей му хареса да ходи на вилата. Там при него често пристига приятелят му Олег Петрович Голован. Те са заедно и на риба, и на биричка. Соня не обича тези неща, затова Сергей не я посвещава в своето приятелство с Олег. Но винаги, когато оставя съпругата си сама през почивните дни, в него се поражда чувство на вина. Ето и днес. Вгледа се в нея, а тя е някак променена, особено замислена и сякаш крие нещо от него. Може би нещо се е случило с децата?
- Случило ли се е нещо, скъпа?
Соня не знаеше как да му каже. Гледаше Сергей в очите и плачеше.
- Защо плачеш, не ме мъчи, Соня!
Соня преглътна буцата в гърлото си и с чувство за вина съобщи:
- Пак съм бременна. Това е сигурно, нали съм лекар, изследванията показват две сърдечни дейности. Не знам какво да правя. Децата скоро ще ме направят баба, а тук такива неща...
- Глупаче, за какво се тревожиш! - Сергей я прегърна, тя чувстваше колко радостно тупти неговото сърце. - Ще ги отгледаме, малките деца са за родителите втора младост. Как мислиш, какви ще се родят?
- Бих искала да са момичета, - смутено отвърна Соня.
- Нека бъдат момичета. Ще ги наречем Маша и Лиза.