Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 56

Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава петдесет и шеста

    Камъкът мисли в интервал от хиляда години. Докато в човешкия мозък се появи веществото, което се е възпламенило в кръвта му в резултат от смесването на кръвните вещества с огъня на мисълта, минава една десетохилядна част от секундата. По тази причина ПортАл забогатяваше толкова бързо. Но затова пък една реакция на камъка за хиляда години даваше толкова силен и мощен удар, че само заради това си струваше да измъчват Алкиона.

    Настъпи моментът, когато евтината втечнена енергия от човешките страдания напълни цялата Вселена. Всичко във Вселената, което беше в състояние да се движи, можеше да си купува коктейла, пиеше го, кълвеше го, ближеше го, цялото подвижно живо население стана клиент на ПортАл и се изискваха все повече и повече количества и все по-изтънчени поръчки постъпваха в ПортАл. Броят на сътрудниците стремително се увеличаваше. Не достигаха съдове. Наложи се да използват необитаеми планети, в качеството им на празни бутилки. Марс беше запълнен отвътре докрай. Земните астрономи започнаха да регистрират движение в неговите канали. Но не можеха да разберат на какво се дължи. Луната от пренатоварване се опитваше да смени орбитата си. По тази причина климатът на Земята започна да се променя. През януари стана необичайно топло, а през май - необичайно студено. Земетресения, наводнения, стихийни бедствия. Хората започнаха все по-често да говорят за края на света. Мислите им се изпълниха със страх. Но коктейли на такова ниво не се оценяваха високо във Вселената. Трябваше да се направи нещо.
     Тогава Увижтутя предложи да се намери начин да бъдат извадени изпод земята онези роднини на Алкиона, които той беше успял да клонира и беше скрил техните матрици в земната магма. Макар, че този огън не беше толкова горещ, колкото на Унира, все пак беше огън и през милионите години, през които унирците пребиваваха в недрата на планетата Земя, той даде възможност на Шам - братът на Алкиона, да провежда нови и нови опити. Добре, че в неговия дом (на езика на унирците дом е „бала”), опитите минаваха успешно. С течение на земното време, Шам се научи да вкарва матриците на унирците в човешките тела. Горещото, невидимо за човешкото око, парченце студена плазма, което не изгаряше плътта му, живееше в тялото на човека до смъртта му. А когато човекът умираше и душата му отиваше при Бога, унирските заселници се връщаха при Шам, в Шамбала. Някои от тях се опитваха да следват душата, надявайки се да намерят пътя за дома си - на Унира, но точно тогава ставаха плячка на ПортАл.
    Тези коктейли се оценяваха много високо. Дежурните се опитваха да отгледат от плазмата на унирците нещо, което да се разраства бързо. Така беше създаден Адът, ако назовем на езика на хората тази помийна яма. Там изпаряваха, пържеха, освобождаваха от примесите - с други думи, такава трудна работа не се харесваше на дежурните. По тази причина те се опитваха, дори и през свободното си време, да намерят от човешкия свят добавки към коктейлите, за да си изпълнят плана. Но хората и огънят на унирците в телата им все повече встъпваха в симбиоза един с друг, за да се спасят от дежурните и то така, че работата на дежурните стана досадна и непродуктивна.
    Точно тук узря нов план. Ако духът на святата планина Чимангуа седи в камък, тогава трябва посредством измама да се организира поклонничество към него. Нека всички пътуват, тичат, вървят и се устремяват към него. Нека всички застанат един до друг и разкажат за своите скърби. Нека плачат, ридаят, смеят се и са щастливи. Нека този камък започне да живее. А ПортАл ще прецени какво може да се използва за коктейл и какво да се остави за после.
     Между хората е имало един човек, който е разбрал това и се е молил на камъка хиляда години, и се е превърнал в светлина, а след това отново в човек. Разбира се, той не се е превърнал в светлина. Той е освободил огъня на заселника от Унира, когото хората наричат грях. Защо именно грях? Затова, защото в далечните времена първите пътешественици са били гръцките търговци. И всеки чужденец бил наричан грък (грек – рус.). И за да е по-лесно за произнасяне – грях (грех – рус.). Затова грях се нарича онова, което е несвойствено за даден човек. А това, което му е присъщо, то не е грях, а негова природа. Твърде сложно е да се разбере какво е грях и какво не е. Самият Бог се въплъти чрез чиста и млада девственица и се роди като неин син, за да разбере човешката природа. Разбра я и ни прости, и заповяда да обичаме себе си и да се обичаме помежду си. Затова, защото хората и на ПортАл са хора. Обичат, страдат, измъчват се, мечтаят, извършват заради любовта и мечтите си постъпки, от които после страдат, но продължават да живеят и още повече да обичат, да мечтаят, да страдат и да се измъчват. Цялата вселена е изпълнена с диханието на живота. Но никъде не съществува такова съкровище като човека. Всичко най-прекрасно и най-ужасно се е обединило в неговото същество. Само човекът е в състояние да произвежда такива вълни от психоенергия, които могат да напоят цялата вселена. Когато малкият Никола Тесла лежеше трескав и беше почти умрял, в него влезе огънят на едно създание от Унира. Това беше направено от дълбините на земята, от Шамбала, като опит да бъдат използвани уникалните способности на неговата мисловна структура. Това беше необходимо, за да се научат да преместват енергията на разстояние и да вдигнат въстание на Унира.

                *  *  *
    Откакто съществуваше земята, откакто в недрата й се мъчеше огънят на Унира, от толкова време умовете на Унира влизаха в контакт с най-добрите представители на човешката раса. С надежда да намерят общо решение. С надежда за помощ. Не всички издържаха този контакт, някои умираха, изгаряйки от треска, от висока температура. Докато огънят се научи да не изгаря. Веднъж той дойде при сина на свещеника, при Никола Тесла. Защо огънят избираше светлите и чистите? Затова, защото неговите надежди и намерения бяха чисти.
               
                *  *  *
    Всичко беше добре, с изключение на едно мъничко „но”. Никола се научи да получава такива енергийни лъчи, които можеха да унищожат на разстояние 400 км десет хиляди самолета или милионна армия. Но цялата тази мощ той пазеше в едно устройство, което се побираше в кутията, с чиято помощ само се задвижваше неговият автомобил. Загадъчни сигнали не оставяха Никола на спокойствие. Той на шега разказваше на приятелите си, че общува с извънземни. Но не биваше да се шегува, не биваше. Те разчитаха на Никола и чакаха мига, когато той ще насочи сноп от енергията не в пространството, за да забавлява своите съвременници, а в очертанията на еластичното време. За да промени то свойствата си. Всичко да се преобърне и да заеме законните си места. За да престане да съществува ПортАл. Всичко беше вече почти добре, липсваше само едно. Никола нямаше ключ. Имаше силите, но без ключ те бяха нищо. По-точно имаше ключ, но ученият използва повече главата си, а ключът е в сърцето. Всички хора притежават ключ. Всеки човек. Той се намира много надълбоко в него. Ключът включва предназначението на човека и му позволява да изпълни своята функция само тогава, когато човекът проявява дълбока покорност и безгранично доверие към създателя си. Никола беше слушал това-онова за Дева Мария и за непорочното зачатие, но го привличаше другата страна на предназначението. Той изобретяваше прибори. Един от неговите странни прибори се включваше към въртенето на Земята, която се явява вторичен нулев стандарт на времето. Вторичен, защото въртенето на Земята е свързано с въртенето на Слънчевата система, която е свързана с въртенето на Галактиката, а тя – с въртенето на Вселената. А Вселената се върти около нулата на времето. Никола разбираше, че създаденият от него генератор за нулево време повтаря вселенските процеси, но няма връзка с въртенето на Земята. Но отчита въртенето на Слънцето, на нашата Галактика и конкретно центъра на човешката реалност. Ако би могла да се извърши промяна в приспособеността на личността към времето, то практически може да се промени нейната възраст. Ако се измени, например, приспособяването към времето с двадесет години назад, ще се променят възрастта и биологичните характеристики на тялото.
    Но не това беше предназначението на Никола, не това. Личностите на унирците се измъчваха в земната мантия и по всякакъв начин насочваха мислите на учения в търсене на възможности за предаване на енергия през нулевото време с помощта на свободен сноп лъчи, без помощта на проводник. Те искаха да се върнат у дома. Никола вече беше готов да проведе експеримента. На 30 юни 1908 година той направи пробен опит за пренасяне на енергия. От земните недра матриците на унирците бяха готови да влязат в лъча през изходната точка на северния полюс. Но тя се оказа прекалено малка за ускорението. Тогава най-добрите умове решиха да намерят такава точка в най рядко населените места на Сибир. Катастрофата се случи неочаквано. Пускът беше извършен правилно, но не така, както трябваше. Не достигаше катализатор. Вселената не беше достатъчно мотивирана, за да пропусне матриците на унирците през нулата на времето. Те искаха само да се върнат у дома. Просто у дома. Бяха изморени да живеят във вътрешността на чуждата планета. Но можеха да останат още, не всичко беше толкова страшно и безнадеждно. Тяхното чувство и стремеж, любов и ненавист още не бяха узрели. Взривът беше съпроводен със силен гръм и трясък, но камъни от небето не падаха. Там не беше намерено никакво материално тяло, което би могло да предизвика такава яма. Между другото, имаше магнитни промени в горните слоеве на атмосферата на Земята. Те бяха регистрирани от учените в различни части на света по време на Тунгуския взрив и веднага след него. Редицата промени в електрическите характеристики около земята беше наречена от изследователите на Тунгуския взрив „Посещението на огъня”.
      Не, това не беше посещение на огъня, самият огън се опитваше да избяга у дома си, той искаше да се върне и да възстанови справедливостта. И Андрей, във вените на когото течеше кръвта на Никола Тесла, в чиито атоми бяха запечатани всички постижения на неговият праотец, реши да се върне у дома, за да възстанови справедливостта. Нещо мъчително се бореше вътре в него. Нулевата симбиоза на Адас, Никола, Нона, Соня, Агафя, Волчацки и милиони милиони битериони от вселената измъчваха ужасно младежа, защото неговото съзнание не беше подготвено да приеме онази информация, която кипеше в червената река на неговата кръв. Той се измъчваше и страдаше ужасно и като не знаеше как да излезе от това състояние, тръгна да се разхожда из утринните улици на Париж. В такива състояния всеки човек, дори и най-силният, има нужда от подкрепата на своята противоположност. Андрей имаше нужда дори не толкова от жена, той се нуждаеше от майка. Краката му сякаш сами го носеха и го отведоха до храма на парижката Света Богородица.
„Господи”, помисли Андрей и сам се отдръпна от мисълта си. Не му беше присъщо да се моли на Бог. „Господи, погледни ме, подкрепи ме, аз загивам”... С тези мисли Андрей влезе в храма и се насочи към най-слабо осветеното ъгълче. Той искаше да се скрие от целия свят и, макар само за няколко минути, да остане в състояние на самота и защитеност.
 
                *  *  *

    Какво правят хората един с друг! Майка Феодора беше коленичила в полутъмния ъгъл на храма Парижката света Богородица, когато някой я побутна.
    - Простете ми, за Бога, бутнах ви, без да искам. Младият мъж застана до нея на колене. Нещо в лицето му й се стори познато.
    - Как се казваш, - шепнешком го попита тя, - аз ще се помоля за тебе.
    - Андрей Черноморец. Помолете се, майчице, защото аз не умея и не зная какво да правя. Обвиняват ме в тежко престъпление, което не съм извършил. Дори не знам какво да правя. Цял живот ли да се крия, или да се върна в Киев и да докажа, че не съм виновен?
- Никога не бягай. Върви смело напред. Каквото и да говорят хората, те виждат само външната страна на твоето действие. А Господ познава вътрешната страна на твоето призвание. Той ще оправи всичко както трябва. Ти ще станеш вселенски герой, но никой няма да разбере за това - нито ти, нито някой от живите.
- Колко странно говорите. Откъде знаете това?
- Аз живея на небето, а тук съм само така, за показ.
- Да не сте ангел?
- Нещо такова. Дай ми твоето камъче, което е на верижката ти, аз ще го прекръстя и то ще те издигне на върха. Спомни си там за мен.