Подвигът на Добромира, Генка Богданова
Приказка от Генка Богданова
В едно селце, високо в планината, се родило момиченце, което щастливите родители нарекли Добромира. Растяло момиченцето на воля в планината. Тичало и гонело пеперудите. Виело си венци от прелестните цветя, обсипали китните поляни. Надпявало се с птиците и се гмуркало в лазурните води на планинските езера. Но Добромира и от рано се научила на труд. Тя знаела, че освен свободата да живее спокойно и щастливо има и дълг към семейството си, затова с радост помагала на родителите си вкъщи. В свободното си време четяла много и била отлична ученичка.
Дните минавали неусетно. Девойчето пораснало и с всеки отминал ден доказвало, че заслужава името да носи името Добромира.
Един ден, докато беряла горски малини, тя дочула нечии стъпки, обърнала се и видяла пред себе си непозната, но много странна хубавица. Изглеждала горда и величествена, и в същото време крехка и ранима. Никога до сега момичето не било виждало такава хубост, толкова тъга и такава силна надежда, които струели от сините очи на непознатата. Тя протегнала ръце към Добромира и й направила знак да се приближи.
- Коя сте вие? – плахо попитала девойката – От къде се появихте изведнъж?
- Не се плаши, Добромира! –усмихнала се странната жена. - Аз всъщност живея тук, но вие, хората, не ме познавате в този образ. Аз съм Душата на планетата Земя. Ако ме погледнеш внимателно, ще откриеш в мен всичките й прелести.
- Но откъде ме познавате? - учудила се Добромира
- Ех, Добромира, ти си дете на Земята, а майката познава децата си. Аз съм всевиждаща, нищо на този свят не е скрито от моите очи. Зная, че ти си добро, работливо момиче, с чисто и смело сърце. Обичаш хората, животните и растенията и се грижиш всеотдайно за тях. Но не всички същества на този свят са благородни и разумни като тебе. Затова искам да ти покажа каква ужасна заплаха е надвиснала над мене и да те помоля за помощ.
- О, искам, искам да ти помогна, но ще се справя ли? Та аз съм само една слаба девойка! – извикала развълнувана от доверието й Добромира.
- Ще се справиш! Стига от сърце да пожелаеш да го сториш.– уверено казала Душата на земята. - Ти няма да бъдеш сама, ако хората повярват в теб и те последват. А ти си родена за водач. Сърцето ти е чисто, смела си, готова си дори на подвиг, макар, че все още не го осъзнаваш.
- Ела, мило момиче! Нека да ти покажа повече от малкия прелестен свет, в който живееш сега. Той е само една безкрайно малка част от целия земен свят. Ще видиш, че извън твоя роден край,където царят мир и спокойствие, има много неща , от които ще ти настръхне косата, ще те заболи сърцето. Тогава ще разбереш моята тревога и причините, да поискам твоята помощ.
Тя хванала девойката за ръката, извела я на върха на планината и прошепнала тихо някакво заклинание. Белите облаци, които забулвали родния край на Добромира се вдигнали високо и пред очите на девойката се разкрил един различен свят от този, в който израснала и познавала. Пред погледа й като в някакъв вълшебен калейдоскоп се сменяли картина, след картина. Появявали се държави, градове, села, поля, градини, фабрики и заводи, безкрайни пътища по които се движели безброй коли, безводни и пустини, опалени от жаркото слънце безкрайни савани, морета и океани…Небето над тях не било ведро и окъпано в слънчеви лъчи, а висяло над земята като отровно - сива, димна пелена. Безброй дървета в прекрасните зелени гори лежали на земята изсъхнали, опожарени, или отсечени.
Бистрите някога води на извори, поточета и езера влачели всевъзможни боклуци. Грозни ,черни и мазни петна загрозявали лазурното лице на морето, в което от безброй мръсни канали изливали отходните води на градовете. Навсякъде, докъдето погледа стига, вятърът разнасял ненужни хартии, кутии, бутилки и други отпадъци. Купища строителни отпадъци, железа, стъкла и пластмасови бутилки затрупвали поляните и затлачвали игривите ручеи. Жадни стада от диви животни отчаяно ближели сухите корита на реките, а птиците падали мъртви, изтощени от глад и жажда.
Добромира с ужас осъзнала, че цялата природа е замърсена и животът на земята бавно умира.
Тя с тревога попитала своята събеседница:
- Но какво е това? Нима тук никой не почиства? Къде са очите на хората? Не виждат ли в какво се е превърнала горката Майка Земя?
- Мило момиче, това, което ти показах е вашето бъдете, ако хората не се опомнят навреме.Именно затова те доведох да видиш всичко това с очите си. Това е само началото на страшния край, който ме очаква. И всичко това е дело на ужасното чудовище Опустошение - рожба на човешката безотговорност. Демоните, които помагат на Унищожение се казват Мързел, Алчност, Нехайство и Безотговорност…
Всички те са символи на тъмната страна на човешката природа и света, в който ще живеят всички, ако не се опомнят навреме.Аз ще се превърна в дом на Хаоса и Мрака - отговорила тъжно Душата на земята.
- О, аз вярвам, че доброто в човешката душа е много повече от злото! - прошепнало уверено девойчето. Аз ще събудя тази добра страна, ще призова много по-силни от чудовището и неговите демони светли сили, за да ги поведа на двубой със злосторниците, които те погубват ,мила моя, Майко земя!
- Знаех си, че няма да ме разочароваш! Успех, мила, Добромира! А когато усетиш, че силите ти са на привършване и имаш нужда от помощ, докосни цвете, или камъче и аз ще ти помогна.– усмихнала се Душата на земята, пожелала й късмет и изчезнала.
Ани била умна девойка. Разбрала, че сама няма да се справи, затова побързала да открие сред земните жители смелчаци, готови да й помогнат в неравната й борба с властното чудовище Опустошение. Тя с радост открила, че нейните последователи са много, много по-многобройни, по-силни и по- целеустремени от враговете на земята. Те се съюзили и изработили своя Еко - програма – план за успешна спасителна кампания и започнали да го осъществяват.
Стреснало се чудовището и веднага изпратила верните си чудовища сред хората. Мързелът, и Нехайството омаяли и отслабили силите на тези, които нямали силна воля, а Алчността подкупила други. Но останалите хора се бронирали с Добра воля, въоръжили се с Търпение и Желание за победа и повели битка по цялата земя срещу Опустошение и неговите демони.
Добромира имала свои верни приятели, които призовала на помощ - Разумът, Отговорността, Трудолюбието, Любовта към природата. Те подкрепили защитниците на земята, които твърдо решили да се преборят със злото.
Едни от хората грабнали метли, лопати, вили, или мотики, кофи с чиста вода и започнали да чистят навсякъде. Други започнали да садят млади дръвчета и цветя. Изнасяли и хвърляли на сметищата тоновете отпадъци, под които се гърчела и стенела земята. Строили и пускали в действие пречиствателни станции. Чистили водите на затлачените реки и езера… Работели задружно и упорито, докато най-после лицето на земята светнало, и тя щастливо се усмихнала. Водите весело зашумели, слънцето приветливо се усмихвало от ясното, чисто небе, а птиците с най-сладките си песни поздравявали Добромира и нейните приятели, за задружните усилия, с които победили враговете на Майката земя..
Тогава внезапно отново пред тях се появила Душата на земята. Тя прегърнала Добромира, благодарила горещо и я наградила с най-ценната награда – своята любов и признателност.
ГЕНКА БОГДАНОВА, България
Свидетельство о публикации №214022201981