Приказка за вълшебният пръстен

Живял някога светец. Мъдър бил и чист пред Бога. Живял дълги години в метоха си отдаден на молитви и пост. Дошло време и поел към небесата. За негова радост го посрещнал самият Бог. Щ го видял, светеца паднал в прахта и целунал божиите нозе.
- Добре си дошъл сине мой. Ти бе мой верен слуга и затова Раят е отворен за теб.
- Не съм достоен аз за Рая, Господи. Грешник съм.
- Аз преценявам кой е такъв и кой не. Затова върви, където ти казвам.
- Господи, аз се познавам достатъчно добре и знам, че съм грешник.
- И аз те познавам достатъчно добре.
- А знаеше ли мислите ми?
- Знам ги, разбира се.
- Тогава навярно знаеш, че изпитвах съмнения спрямо твоето съществуване?
- И това знам.Знам и затова, че си ме мислил за слаб и умишлено допускам злото сред човеците.
- Така е. Защо , Господи не изкорениш злото, та хората да живеят в мир и благоденствие.
- Не мога.
- Не можеш?
- Да, не мога да накарам хората да правят това, което е редно. Те носят злото в себе си и не искат да живеят в мир и благоденствие, както ти казваш.
- Как така не искат?
- Почини си няколко дни сред прохладните сенки на дърветата и когато решиш ме повикай. Аз ще те пратя сред тях и сам се увери. Те ще ти кажат най-точно какво искат.
Послушал светеца, своя Господ и влязъл в Рая. Починал си няколко дни и решил да изпълни мисията, за да разбере защо хората не искат да са щастливи. Само си помислил за това и ето Господ се явил.
- Ето ти този пръстен, – казал му той- когато искаш да си богат, само си помисли и го завърти . На мига ще бъдеш такъв. Ако искаш да си скитник, си помисли за това и пак го завърти. Така ще бъдеш всякакъв, какъвто пожелаеш. Питай и разпитвай, къде когото свариш и ще разбереш, че съм прав.
- Благодаря ти Господи.
- Ангелите ще те пратят до Земята, а когато решиш да се върнеш, отново помисли за тях и завърти пръстена.
Речено –сторено. Само за миг и светеца вече се намирал насред поле от цветя. „Каква красота. – помислил си той – Също като в Рая” . Но не бил минал и стотина крачки, когато видял селянин да оре полето.
- Сполай ти орачо.
- Жив и здрав да си пътниче.
- Защо ореш това поле? Не ти ли харесва такова, каквото е, та го унищожаваш?
- Харесва ми, разбира се. Дори слепеца, ще усети аромата на цветята. Но това поле е на господаря ми и аз трябва да го изора, иначе ще ме прокуди. Не си ли чувал:

Богатия, макар да има – иска още
 Не се засища дребната душичка.
Богат ли си – ще бъдеш мощен.
Или си ястреб – или си мушичка.

- А къде е господаря ти?
- Ей, там в чифлика.
Запътил се светеца към имението на господаря. Превъртял пръстена и в миг се превърнал в здрав и млад мъж. Главил се за ратай. След няколко дни работа, забелязал как слугите крадат жито, вино, зеленчуци и плодове и продават на преминаващи търговци. Бракониерствали по реките и горите, без господаря и да има и най-малката представа за това.
- Защо го правите? Това не е ли грях?

Ако децата ти са гладни и умират:
грях ли е да откраднеш и нахраниш?
Ако бандити те ограбват и не спират:
грях ли е смъртта им щом се браниш?

Светеца не отговорил, защото и самият той не знаел точният отговор.
Няколко дни по-късно в господарският дом дошли знатни гости. Светеца превъртял пръстена и мигом се превърнал в плъх. В прегръдката на мрака стигнал до гостната, за да чуе какво мислят господарите. Там имало и други величия с техните синове, военни, сарафи и висши представители на църквата. Когато светеца се скрил зад някаква ракла, разговорът им отдавна бил взел емоционален привкус. Чул думите на собственият си господар, който говорил за слугите си:

Ако вяра и надежда успея да сломя
 ще се почувства несигурен и слаб.
Знам, че ако в сиромашия ги държа
 следващите ще работят и за хляб.

- Така е. И ние не мислим по – различно от теб, но ето че тази сган започна да надига глава и се появиха бунтове. Запалиха чифлика на един и дори го убиха заедно със семейството му.
- Какво? Правилно е казано:

Не давай сила на родения простак.
Труда на предните не ще да оцени.
Въпреки, че ти изглежда мил благ
 от възпитанието отделят го стени.

- Но къде са били военните тогава!? Защо им даваме пари!? Да ни защитават от тълпа разбойници, нали!?
Тогава светеца видял как се изправил някакъв висш военен, може би генерал и рекъл:
- Ние успяхме да потушим бунта, но парите, които ни давате са недостатъчни, за да ви защитим. Трябват ни пари за заплати на войниците, за оръжие, за униформи и коне, за храна на конете, за агенти, които да ни докладват и за още много дейности, за които вие не знаете. Сякаш не сте чували:

Не искай много от живота,
ако не знаеш как да го изживееш.
От малко се нуждае скота,
но да се радва на живота си умее.

А парите с които се опитвате да ни поддържате едвам стигат за сено на добитъка. Ако не увеличите вноските си спрямо нас, не очаквайте помощ. Ако нямате – има сарафи, които ще ви дадат заем.
- Но те са безбожници! Ще вземат земите ни, ако не им се изплатим навреме! Ние сме богоизбрани! Ние не сме скотове! Скотове са тези, които са под нас!
Тогава се изправил някакъв свещеник и продумал:

Само Господа си знае:
кой е лош и кой избран.
Дори и макът да ухае,
то за сеяча е презрян.

Започнали безсмислени препирни и скрития зад раклата светец решил, че тези разговори са достатъчни за него и излязъл от гостната. На сутринта преди още слънцето да изгрее, светеца напуснал чифлика и се запътил към града. „Може би там ще придобия още по-голяма яснота за това дали човек наистина сам избира да е недостоен към Господ и доброто.”
Дълго преди да стигне градските порти, той отново превъртял пръстена и се превърнал в богат търговец, яхнал вран кон. Още щом влязъл зад високите стени на града, се запътил към колоритния пазар. Всички му предлагали невероятни и невиждани стоки. Едни били от далечен Китай, други от гореща Африка, трети от времето, когато дори и човек не е съществувал.
- Търговецо, аз също съм в занаята както теб. Тази ваза не е от „Далечен Китай”, както се изразяваш, защото познавам човека, който я произвежда. – провокирал светеца един търговец. Помислил си, че малка лъжа, не би се отразила на авторитета му пред Бог.
- Така е. Но защо не ми каза, че си търговец, преди това?
- Исках да видя колко си честен.
- Честен? Търговец честен? Ти ще ме умориш от смях. Нима ти като си търговец си честен?
- Е, понякога послъгвам. – чудел се как да отговори светеца.
- Понякога? Послъгвал? Хубаво го каза. Че ако не послъгвахме, как щяхме да преживяваме и от какво? Ратаи ли ще ставаме!? То за търговията се иска талант, а за ратай -ръце.

Къде видяло се е от древността търговец,
да бъде милостив, пък и откровен.
За него честността е като бреме и окови
 и от лъжата преживява всеки ден.

- Не си търговец ти, въпреки че се представяш за такъв. Върви си по пътя и ме остави да препечеля някоя пара, че у дома ме чакат гладна челяд.
Светеца нищо не отговорил. Кимнал с глава за сбогом и продължил. След няколко сергии видял същата ваза, но на много по-ниска цена.
- Може ли да я погледна? – попитал светеца.
- Разбира се- отвърнал търговеца. Ако ви хареса, може и да се спазарим.
- Харесва ми, но защо е толкова тънка и крехка?
- Как защо? – усмихнала се някаква старица – Не си ли чувал:

Ако стоката е здрава- няма да се счупи.
Втора надали ще вземеш пак.
Щом е крехка – друга трябва да се купи.
Грънчаря стар не е глупак.

- Наистина ли? – недоумявал светеца.
- Истина е.
- Махни се от тука дърта краво! – развикал се търговеца – Само губя клиенти от такива като теб!
Светеца продължил да разглежда стоките по другите сергии. Спрял се до сергия с билки, пред която били застанили двама знатни велможи.
- Лекарят каза, че само отвара от лудо биле ще помогне на господаря. Трябва да намерим лек за болките му, че ако го изгубим…Нали знаеш какво е казано:

Ако благосклонна е Съдбата,
не гледай я накриво.
На живота радва се бълхата
 щом кучето е живо.

- От какво е болен господаря ви? – намесил се светеца.
- Не знаем, но лекарят му каза, че болестта му е неизлечима и само отвара от лудо биле може да успокои болките му.
- А може ли да прегледам вашият господар?
- Ти какъв си? – попитали го велможите.
- Лекар.
- Не сме те виждали тук.
- От далечно царство съм и само преминавам през вашият град.
- Тогава ела.
Не след дълго светецът вече бил в покоите на господаря. След като го разпитал за симптомите на болките му, храните, които употребява, билките, които пие, светеца му рекъл:

За всяка болест – билка има.
Природата е щедра, който я познава.
Тоз, който нужното си взима
 тревата знае да се отблагодарява.

- Ще те излекувам господарю, но имам една молба.
- Кажи и ще изпълня всичко, което ми кажеш. Мой везир ще те направя.
- Не искам нито сан, нито пари. Искам само това:

Щом видиш превит от мъка някой,
не забравяй, че и ти си болки преживял.
Направи му нещо хубаво и благо,
тъй както аз да ти помогна съм успял.

- Ако ме излекуваш никога няма да забравя молбата ти и ще помагам на всички, които имат нужда от това.
Зарадвал се светеца и напуснал господарския дом, за да събере билките. Още не хлопнали вратите зад него, когато го пресрещнал лекаря на господаря.
- Ах, ти глупецо, що стори с мен!? Как можа да обещаеш на господаря, че ще го излекуваш!? Мигар не знаеш, че и аз можех да го направя преди много години!?
- А защо не го направи?
- Защото ако го бях направил отдавна да съм забравен. Благодарение на неговата болест аз влизах почти всяка месец в неговият дом. Давах му обезболяващи лекарства и той ме възнаграждаваше богато. Така закупих къщи и на двете си дъщери, имам безброй слуги и имоти. Сега съм загубен и ще трябва да живея в нищета, благодарение на теб. Проклет да си. Не си ли чувал:

Щом срещнеш лекар – поклон прави.
Съдбата твоя, е в негови ръце.
Той може да те излекува или умори,
от туй – дали си щедър или не.

Въпреки това светеца спазил обещанието си и господаря само след месец бил излекуван.
Светеца напуснал господарският дом, но още същата вечер завъртял вълшебният пръстен и се превърнал отново в плъх. Промъкнал се до залата, където господаря приемал оплакванията и жалбите на поданиците си и зачакал утрото, за да разбере дали господаря ще изпълни обещанието, което бе дал пред него.
Не след дълго се появили и двама велможи, същите, които бе срещнал на пазара.
- Господаря пое обещание пред чужденеца и днес ще видим дали ще го спази. – проговорил единият.
- Нима ни познаваш господаря? Кога е държал на обещанието си? – после продумал тихо – Казал е народа:

Не съществува на земята господар,
който обещанията си да спазва.
Крие се в сърцето му единствен дар
 да лъже, да ограбва и наказва.

- Може би сега като излекуван и непритеснен от болести, ще бъде променен и ще е по-добър към съгражданите си.
- Повикайте лекаря, който ме лекуваше толкова години и не можа да ме излекува! – чул се отдалече гневния глас на господаря.
Велможите побързали да изпълнят височайшата заповед. Не след дълго двама стражари домъкнали пребледнялият от страх лекар.
- Ти, куче сине, толкова години ме лекуваше и не успя. Дойде някакъв чужденец и за месец направи това, което ти не искаше да направиш.!
- Господарю, аз изпитвам такова възхищение от вас, че бих направил всичко възможно да излекувам вашата болест.

Кой от щастието ще избяга?
Кому е нужен кладенецът плитък?
Гегата превръща се в тояга,
за отклонилият се от път добитък.

- Но аз господарю не съм магьосник, а чужденеца беше и затова знае демонски начини за лечение. Може би е успял дори да донесе друга неизлечима болест, която още не познавате? Сигурен съм, че тя ще дойде, но много по -късно, защото магьосникът отдавна ще е зад стените на нашият град.
- Ти сериозно ли говориш!?
- Напълно сериозно господарю. Може ли да прегледам само очите ви и тогава можете спокойно да ме обезглавите.
- Добре, но внимавай какво ще кажеш!
Дълго разглеждал лекарят очите на господаря си. После бавно се отдалечил от него и рекъл:
- Скъпи мой господарю, съветвам ви да си намерите добър лекар, защото когато симптомите след няколко дни започнат да се проявяват, аз няма да съм между живите.
Замислил се господаря, бавно обхождал стаята, като ту поглеждал лекаря, ту своето лице в огледалото на стената. Най-накрая отсякъл.
- Оставям те жив за сега, но ако продължаваш да си така небрежен към моите болести ще наредя да те обезглавят. Разбра ли?
- Благодаря ви господарю. Аз съм ваш покорен слуга. Никога не забравям, какво е казал народа:

Собствената ти глава
 на господарят твой принадлежи.
Щом главил се за слуга,
без нея ще останеш, щом реши.

- Моята глава не ми принадлежи и тя е ваша. Можете да ми я вземете, когато си пожелаете.
- Добре. Махай се!
Останали насаме с господаря си, велможите изведнъж започнали да го възхваляват.
- Господарю, вие сте човек на закона, но днес бяхте така великодушен и оставихте лекаря си жив, въпреки прегрешенията си.
- Когато човек държи на думата си, бива уважаван от всекиго. – обадил се другият велможа -
Господаря ги гледал учуден и чакал да разбере до къде ще доведат лъскателствата на велможите и какво е породило техният изблик.
- Обещахте на чужденеца, че ще бъдете великодушен към страдащите и още първият ден раздавате справедливост. Дори светците не прощават така лесно, както вие.
„А, да. Бях забравил за обещанието. Прави са. Днес аз извърших едно опрощение, без дори да се сетя за обещанието, Но навярно, защото това идва от моята същност на благодетел и справедлив човек.”
- Не мога да разбера на какво се възхищавате!? Нима очаквахте да постъпя по друг начин!? Сега отивайте при лихваря и напълнете ковчежето с пари, защото след като съм добре, смятам да завладея съседният град.
- Господарю наш, велики са твоите дела, но нали знаете че лихваря, ще иска нещо в замяна, ако вие загубите войната?
- Аз да загубя войната!?
- Предположение, господарю. Сигурни сме, че това няма да стане, но как да обясним на сарафа.

По-омразен и презрян от сарафа няма.
От хорското нещастие живее.
Без да е коварен, без никаква измама,
от твойта мъка ще забогатее.

- Знам, че е така. Обещайте му, че ще му дам още толкова, след като победя.
- Ще му предадем, господарю.
Не след дълго велможите вече били в дома на сарафа, както и самият светец, преобразен като плъх.
- Разбирам, че господаря е благ и великодушен към мен, но сами знаете, че обещанията често се забравят, поради многото ангажименти на господаря. Затова нека да ми напише едно дарение за цялата гора отвъд реката и щом той изпълни обещанието и си върне дълговете, аз ще скъсам лично и пред него това дарение.
- Ще му предадем исканията ти лихварю. Предполагаме, че предложенията ти са справедливи и той ще съгласи на това ваше предложение. Велможите се оттеглили, а лихварят доволно протрил ръце и запял:

Обичам бедствията и войната:
градушка, наводнения, пожар.
Не ще ти прати Господа парата.
В съюз със дявола очаквай дар.

Светеца разбрал, че е безсмислено повече да стои на тази земя. Завъртял пръстена и два ангела веднага го отвели пред Господа.
- Прости ми Господи, че се съмнявах в твоите думи. Ти беше прав. Човечеството не иска добро. Съюзява се със злото, за да се радва на материалните си облаги. Забравили са за какво са там. Сами избират своят път, за да се доразвият, а после проклинат Съдбата, че е несправедлива към тях. Забравили са, че имат душа, а от там и съвест.

- Така е. Всеки сам избира пътя. Може да звучи цинично, но добре е казал там, долу някакъв мъдрец:

На армията ли да се надява генерала,
когато предатели са повечето там.
Какво, че курвата министър е станала,
щом продала е душата си без срам.