Тъжна приказка

Някакъв конник съзрял встрани от пътя, притисната от камъни и пръст змия. Слязъл от коня и повдигнал камъка. Змията се освободила и мигом го захапала.
- Защо го направи неблагодарнице!? Нима трябваше да убиеш този, който те спаси!?
- Неблагодарница ли!? Та нима вие хората не убивате хиляди от нас всяка година!? Нима не изпитвате ужас още щом ни видите!? Нима не викате за помощ близките си и ни пребивате със сопи и тъпчете с крака!?
- Така е. Много хора са несправедливи към вас, но нима моята добрина не ти показа, че аз не съм като останалите!?
- В живота си се убедих в следното:

На хората не трябва да се вярва.
Повярваш ли им, то те чака смърт ужасна.
Презряна, знам, е всяка ларва,
макар, че става пеперуда най – прекрасна.

- Не съм съгласен със теб.И вие змиите като нас сте различни. Има и такива, които щяха да ми благодарят, за твоето спасение или поне нямаше да ме убият. Но когато човек иска да се развива, дори и в нещастието си, намират полза от това.Ето, аз сега научих следното:

Не спасявай злият от беда
щом сигурен си, че не заслужава.
Доброто ще остане без следа
и с неблагодарности те награждава.

- Мисли си каквото искаш. Всъщност не ти оставя много време. По-добре си кажи молитвата.
- За съжаление е така. Но жалкото е, когато си отиваш от този свят с наранена душа. Не, аз не те мразя, защото нямам това качество в сърцето си. Градил съм душата векове. Нямам нужда от молитви, защото Всевишният винаги е бил в сърцето ми и той го знае. Как ще се явиш ти, който не различаваш добро от зло!? Ако моята смърт, ще донесе за твоето осъзнаване, аз не съжалявам, че ще умра. Много бих искал да е така и ти да се промениш към добро. Искам да ти кажа следното преди да издъхна, но го запомни, защото това ще са последните ми думи:

Добрият всички смята за добри.
Лошият във всичко се съмнява
От огън камъкът се пука – не гори.
Жито не расте, ако посял си плява.