Мой рассказ в переводе на болгарский язык

СВЕТЛАНА КРЫЛОВА, перевод Цанки Цанковой. Кто знает болгарский - читайте! Кто не знает - см. ниже на русском р-з "Новорусские причуды".

                Новоруски екстравагантности               
                разказ

По каква причина Аркади Николаевич, започна да гледа в офиса си крокодил не е съвсем ясно.Предполагам, че точно тогава, в средата на деветдесетте, най-успешните бизнесмени вече не знаеха как да се фукат един пред друг. 
Беше времето на лесните пари / разбира се, за тези, които бяха напипали златната жила/ и на тази почва съвсем луднаха. В кръга на новоруските богаташи не можеш да учудваш с нов „Мерцедес“ или „БМВ“, офис в центъра на столицата, любовница – известна актриса или певица,…макар че. Да, дори и такъв „атрибут“ предизвикваше интерес само в началото, докато не свикнат.   
 А крокодил – това вече дааа! Често казано да свикнеш с неговото присъствие е доста трудно. Само негър може да не се учуди на крокодил. Но когато нашенец влезе в кабинета на шефа, а в приемната му стои специална вана и в нея плува истински нилски крокодил! Удивително, нали, неоспоримо! По-скоро езика си ще глътнеш и ще зобравиш за какво си дошъл… Аз слава Богу помня защо съм тук – за да взема интервю от Аркадии. Сериозно интервю,по икономически въпроси.  Влизам, а на среща ми крокодил. Разбира се, шефа излезе, да са види реакцията ми. Остана доволен – журналистката стои с отворена уста, дума не обелва.  Усмихна се, отиде до ваната, поигра си с чудовището и се обърна към мен:
-Отдавна ли чакате?
- Не, не много – признах си честно. – Но ми е странно, защо тук няма никой. Секретарката да не е изядена вече? 
Бизнесмена се разсмя. Значи шегичката ми се оказа сполучлива. 
- Не, секретарката ми е специална. Търсях я толкова дълго,че би ило жалко да нахраня с нея Пупсик… Ще се убедите сама, тя скоро ще дойде. Но познахте, точно така заплашвам непокорните си сътрудници. „ Ако до утре не си се справил, с теб, по дяволите, ще нахраня крокодила?“ И знаете ли, страхуват се. 
И как не, ама че Пупсик…
Крокодила като че ли разбираше, чеза него става въпрос подаде муцуната си над водата и щракна със зъби. Аркадий продължаваше: 
- С глоби и лепси на премии сега никой не можеш да изплашиш, всички станаха толкова безотговорни.   Невъзможно е да намериш читави работници. Малко са съвестните и инициатилните, да… Трябва всичко сам да върша, всичко сам… 
Бедничкият! Дощя ми се да го пожаля, гледайки на безупречният му, скъп костюм и оригиналният Ролекс. 
- Заповядайте, - галантно ми предложи да седна, направо в приемната. 
Крокодила зловещо трясна челюсти и капки вода полетяха към мен. Признавам си, че се надявах да отидем в кабинета му, но… Чорбаджията, шефа и отдавна известен в целия град, а аз… коя съм аз. Аз съм просто на работа. Изваждам диктофона си, започвам да подреждам въпросите в главата си.
Започна да разказва Аркадий, да говори – умно,хубаво, равно, смело. С такова мислене и дар слово и за президент може да се кандидатира , помислих си аз с възторг. Усещах успеха на собственото си интервю, даже започнах да забравям за крокодила… И изведнъж:
- Извинете – прекъсна ме той – Ти днес колко пъти нахрани Пупсик? 
 Пообърнал се назад, въпросът явно беше към някой друг.Кого ли? Та освен нас нямаше никой друг. Леле, той е и малко луд, мислех си, а аз вече и в Кремъл го намърдах.  !
-Както сте поръчали Аркадий Николаевич- писна детско гласче – три пъти! 
- Аз казах два! Не три, а два! Аля, кажи ми моля те, ти се подиграваш с мен или наистина не разбираш? Два пъти не значат три, а два. Ето сега е преял и е нервен – опитва се да излезе от водата. Може стомаха да го боли… Ти нарочно ли го тъпчеш? Това не е за пръв път! 
- Не, не, не е нарочно, разбира се. Мислех си,че ако е сит ще е по-спокоен.  Исках да угодя. 
- Те трябва да угаждаш. Просто трябва да ме слушаш. Ясно ли е, Алечка ?
- Да, ясно е.
Не издържам и се приповдигам на стола, за да видя с кого разговаря?
Около врътата стои… не, даже и не дете, а джудже. Джудже в бална рокля, с оргомна розова панделка на кръста. Ако не беше „съсухреното“ и лице – третокласница, не по-голяма. 
- Това е моята секретарка,   Аля, - намръщи се шефа, - и тя е безотговорна. Не знам как до сега звяра не е умрял прод нейните грижи. Тя, всъщност е акриса, т.е. не работи много по специалността си. Нищо…нека да продължим с интервюто. Къде прекъснахме?
„Като че ли в трудовата характеристика на секретарките влизаше и задължението да хранят крокодили“ – помислих си аз, усмихнах се, но естествено си премълчах. 
Да, не е лесно на нашите успели мъже да се състезават с конкуренцията, а и за бизнеса да се грижат. 
Когдато интервюто бе готово, го изпратих по факса в офиса на Аркадий както се и бяхме разбрали. Още на следвакия ден ми позвъни Алия. Познах я веднага, по специфочиния тембър.
- Извинете много, но може ли да ни изпратите още един екземпляяп от интервюто? Работата е там ,че Аркадий Николаевич не успя да го дочете. Съвсем случайно изпусна интервюто във въната и крокодила го изяде. 
- Няма проблем! – разсмях се аз – разбира се,че ще изпратя. А той да не би деловите бумаги да ги чете заедно с Пупсик? 
- Така излиза, - засмя се отсреща Аля – И видимо на Пупсик интервюто ви му е харесало!