Притча за почтеността

Двама туристи се заблудили в гората. Падналият сняг и гъстата мъгла били причина да се отклонят от маркираната пътека. Часове наред се лутали, безпомощни и измръзнали. Но все пак щастието, им дошло на помощ. Час преди смрачаване намерили хижа, който била отворена. Вътре имало печка, която била заредена с дърва. Запалили я. Стоплили се и легнали да спят изтощени от умора. На сутринта греело слънце. Времето било спокойно и двамата решили да потърсят отново пътеката, която ще ги изведе на мястото, за което били тръгнали.
– Нека първо да съберем дърва и да приготвим печката, че може други като нас да потърсят подслон и топлина. – Предложил по-младият.
– Няма време за това. Нас път ни чака. Които и да дойдат не вярвам да са в такова отчаяно положение, както бяхме ние. Ще си наберат дърва и ще си запалят печката. Няма защо да губим време. Да тръгваме!
Въпреки, че не бил съгласен, по-младият послушал приятеля си и тръгнали да търсят път към дома.
Но не било минало дори час и отново паднала гъста мъгла. Това ги объркало съвсем. Цял ден обикаляли и търсели маркировки и следи от пътеки и хора, но така и не успели да намерят верният път. Смрачавало се, когато отново щастието ги споходило.
– Стъпки на хора. Днес са минали. Снегът от вчера не ги е покрил. Ще тръгнем в обратна посока и навярно ще ни отведат там, от където са тръгнали. А там навярно е селище.
Младият се съгласил и тръгнали по следите. За тяхна изненада точно преди смрачаване видели същата онази хижа, откъдето били тръгнали рано сутринта. Но сега печката нямала дърва и за да се сгреят трябвало да си съберат.
– Вън вече е пълен мрак. Къде ще намерим клони? По-добре ще е да изгорим столовете, а когато се приберем живи и здрави у дома, ще намерим хижата и ще им донесем.
– Което няма да стане! – разгневил се младия. – Ти не поиска да съберем дърва, когато имахме възможност, сега имаш намерение, ако оживеем отново да намерим тази хижа, която дори не знаем къде е и да върнем столовете. Няма да палиш никакви столове! Аз ще изляза да потърся дърва.
И младият излязъл. Лютият студ му вдървявал ръцете. Пълният мрак не му позволявал да намери дори и клечка. Дълго се лутал в гората, докато не се изгубил в нея. Старият не издържал да се върне младия и запалил печката със столовете, както си бил наумил. Минало няколко часа, а младият не се връщал. Старият, който се бил вече стоплил – заспал. На сутринта се събудил и намерил вкочененото тяло на младежа на стотина метра от хижата.
– Колко са неразумни младите! Как глупаво умират!- Това били думите, с които той изоставил мъртвото тяло, за да търси спасителният път.
Дали го е намерил не знам, но винаги помнете следното:

Старостта, не означава, че ти си помъдрял.
Неотложното – за утрешният ден, недей отлага!
Дружиш ли със простак – духовно си умрял.
Отбягвай личност, която търси всякога облага.