Грибами пахнет мягкий мох

На перекрёстках всех дорог
У нас в душе бушует осень.
Пусть тебе зябко, ты продрог
В лесу средь корабельных сосен.

Грибами пахнет мягкий мох,
Семейка зябнет мухоморов ...
И дятел всё ещё не смолк,
Долбит на дереве узоры.

А за деревьями дымок,
В деревне печку затопили.
Пойдём туда. Ты так продрог.
От осени, так сердцу милой.

Согреешь душу. Узелки
Пусть остаются на изнанке.
И без печали и тоски
Мы встретим осень спозаранку.

*  *  *

НА ГЪБИ ЛИ МЪХЪТ УХАЕ

Превод от руски: Нели Господинова

На кръстопътя на света
в душите ни бушува есен.
Трепериш в хладната гора.
до боровия ствол небесен.

Ухае мекият му мъх
на гъби в старите шубраци.
И скрит на боровия връх
кълвач дълбае тайни знаци.

А зад гората вие дим
селцето. Печките му пушат.
Трепериш. Нека идем там
в сърцето есента ще сгушиш.

Ще стоплиш своята душа –
от възлите й стана рана.
И без печал и без тъга
ще срещнем есента зарана.