Дамян Дамянов- Стриптиз

Как часто в жизни монотонной,
в момент отчаяния или позора,
перед толпой я душу обнажал
как обнажает тело проститутка
пред алчным  взором ненасытных глаз.
Ища сочувствия и веры,
и слез ее не замечая,
я выставлял безропотную  напоказ
под звуки собственной шарманки.
-Идите же!Смотрите! Лицемеры!
 Там пляшет голая душа...
 Еще хотите? Нет уж...Хватит!
 Никогда!
Гроши и раны, слезы, срам-
И это мне за все отплата.
Все кончилось.
Исчезла и толпа.
Лишь жалостные звуки
доносит ветер иногда.
Вот подхожу к ней,наклоняясь,
и прячу душу быстро под пальто.
Потом я скрою за стеной ее.
Но никакие   время,стены,пламя
не смогут мне помочь забыть,ведь память
как ветер злобный с площади когда-то
настигнет и напомнит обо всем.

Дамян Дамянов-Стриптийз

Как често във живота блудкав,       
в отчаян миг или в позорен,
разголвах като проститутка
душата си пред чужди хора.
И търсещ помощ, търсещ вяра,
недочувайки дори как плаче,
аз я разхождах сред пазара,
да припечеля от зяпачи.
И те се трупаха и - моля:
„Насам! Насам! Сган лицемерна!“
танцуваше тя - тъжно гола
под собствената си латерна.
И капеха: сълзи в земята
и стъпки по пръстта нагряна,
и - срам и болки по снагата,
грошове - в капата съдрана.
Но свърши зрелището. Сълзи,
тълпи - изчезнаха. Сам. Вятър рошав.
И само тя, душата зъзне
насред площада гола още.
И най-последна я прибирам.
Душа ли? Имаш много здраве,
народе! Свърши панаира!
В балтон я пъхвам. Зид й правя!
Но през зида и през балтона,
през времето пак я напада
проклетият зъл вятър - оня,
останал още от площада.