Заклинанието
– Много стегнаха изнасянето на продукция от полето. Правят шайки, претърсват рейсовете, които ни връщат от работа. Върви на зле. Една диня не можеш да си вземеш.
И докато говори изкарва от торбата една…ама има-няма десетина килограмова.
– Ами тази? – скочихме в един тон.
– Може би ще е последната.
– Аха, разрешиха ви за последен път да си вземете.
– Глупости! Чак пък такава човещина!
– Тогава как я взе!?
– Ами взех я, както и другите си взеха на тръгване. Може ли по цял ден да стоиш прегърбен, да се грижиш за тях и накрая да не си видиш ползата от труда? Взехме, ама някъде насред пътя ни спира джипа с председателя и още двама от счетоводителите. „Проверка – казват – Моля, всички, които са взели дини да ги свалят от автобуса! Всички, защото след това ще го претърсим и който не си е свалил динята ще бъде наказан най-сурово!” И всички един по един си свалят дините на купчина пред машината и застанахме чинно, за да се извърши проверката.
– А ти?
– Аз не я свалих. Дори я оставих на седалката. Качва се един от счетоводителите, а аз през цялото време се моля: „Когато Исус се е раждал, кучетата били слепи!”, „Когато Исус се е раждал, кучетата били слепи!” След малко оня слиза от автобуса и казва, че няма нищо взетото от полето в автобуса и можем да продължим. Та така.
– Това пък от къде го измисли за Исус!? Може ли всички кучета да бъдат слепи!?– обади се баща ми.
– Измислил съм го! – Погледна го дядо възмутен. – То ако не е истина, защо ония не видя толкова голяма диня, а!?
Свидетельство о публикации №215022201096