Знаеше, че е злобен и жесток. Но това му даваше сили да живее и надживява враговете си, някои от които бе създал умишлено. Със всякоя тяхна беда или смърт, душата му се изпълваше с удовлетворение и сили, за да продължи живота си. Мразеше се, че бе избрал този начин на живот, но гордостта не му позволяваше да се промени. Не обичаше нито Живота, нито Смъртта. Но въпреки това Смъртта го целуна. Тя не мразеше никой.
Омразата
© Copyright: Любомир Георгиев, 2015
Свидетельство о публикации №215031601058
Свидетельство о публикации №215031601058
Рецензии