Лов

Притесненията му се сбъднаха.  И щеше да го приеме, ако не бяха подигравките на дружинката. Разбира се, че бяха прави, но това дълбоко го засегна. –Хайде, отивай при тях.

Побутваше кучето си, за да последва и останалите в лова, но то само въртеше опашка и не се отделяше от него. Ближеше ръката му при всяка възможност. После хукваше на десетина метра и отново са връщаше.

– Навярно вечер делите едно легло, а? – подметна някой.

– Сигурно и тоалетната споделяте едновременно. – присмя се друг.

– Ти на това ли викаш ловно куче? – обади се трети.

– Навярно, ако срещне някой плъх, получава припадъци от страх.

Въпреки многобройните молби, кучето не се отделяше от него, а когато се чу първият изстрел, то така се притисна в краката му, че не му позволяваше дори да ходи. Тази привързаност започна да го дразни. Дотолкова, че го стопанинът му го ритна с все сила.

– Какво ми се навираш в краката!? Бягай от тук! Отивай да гониш дивеча из храстите!

Но може би вятърът отнасяше думите му, защото кучето въпреки болката от силният ритник, отново и отново се връщаше в краката му. Ловджиите дори вече не му се подиграваха. Щяха да го направят на разбора след лова. Какъв срам го очакваше. Как ли ще го понесе? И тогава отново, този път с все сила ритна кучето и то се отдалечи страхливо на десетина метра. Стопанинът му вдигна пушката, прицели се в него и изстреля единственият си куршум за този ден.