Овчарят гледаше щастливите лица на ловците след успешният им лов.Бяха довлекли елена до пътя. Някой бе отишъл да докара джипа.
– Дядка, остани да хапнеш с нас. Ще отпразнуваме улова.
Овчарят гледаше щастливите лица на ловците и си мислеше: „Толкова овце съм заколил и винаги изпитвам угризение и чувство за грехота. Но го правя, за да мога да изхранвам семейството си. От немотия е. А за да си ловец трябва да си заможен: коли, пушки, патрони, специални дрехи, обувки, ножове, бинокли и какво ли не. Да, те убиват не от нужда за храна, а от удоволствието да погубят живот. Нечисти хора.“
– Благодаря. Преди малко хапнах. Смрачава се и трябва да прибирам овцете.
После подкара стадото, въпреки настойчивите молби на ловците.
Нечисти хора
© Copyright: Любомир Георгиев, 2015
Свидетельство о публикации №215041000368
Свидетельство о публикации №215041000368
Рецензии