Стихове по мелтема ян. -май 2022

  Съдържание


Ангел-хранител
Ариана
Висок трагизъм
Водораслени ескизи
Глаголене в празна стая
Desperation
Донагласяне на сюжет
Дъжд от сатен
Задраскани илюзии
Заключване на възторг
Засаждане на рима
Изпадане в блиц-забвение
Импровизации наум
Крайбрежни резигнации
Летен сезон
Луни
Майска зарисовка
Майски поетики
На буната
На този бряг
Отлюспване на сребърна идея
От този стих до следващия
Оцеляване
Пасхално
Платно без рамка
Плач в ми-минор
Под диктовката на чайки
Поднебия
Под рой светулчести звезди
Поток
Предизгревна поема
Предизгревно
Приводняване на възторг
Прислоняване във ФБ
Пристан
Пяна в крайбрежен светлик
Разлистен относителен баланс
Ред в хаоса
Синьо и безбрежно
Среднощни ямбове
Стих по мелтема
Транслации
Фрагмент от сънен гларус
Хорът на скръбта
Четене на роман на трета буна
Шинел
54.)6 август

=====================================


Ангел-хранител

Умори се ангелът-хранител
и не знам дали ще ни опази,
щом, изглежда, просим си бедите
и приижда мракът на талази.
Умори се. Толкова е мъдър,
кротък като гълъб и невинен,
плаче за онези във отвъдното
и за непростените години.
Скитник е по лунната пътека,
рони по перце над всяка църква,
моли се на Господа за всеки,
който сляпо на погибел тръгва.
И крепи надежда още цяла,
че един ден злото ще зачезне
и над нас крило разперва бяло -
с мах да ни спаси от мрак и бездна.
Но е уморен, това се вижда.
И звездите даже ще заплачат,
сякаш да напомнят богу трижди,
че без ангел - клети сме сирачета.

Ариана

Раздадох се докрай. Сега сe сбирам -
да мога утре пак да се пилея.
В ръката бляска само халба бира -
да доизбистри мисли и идеи.
И то - каква ли бира - Ариана.
От нея колко да се пиянее?
Не толкова, че в мен да зърнеш фея,
която стих поднася отзарана.
Един стих - за морето и прибоя,
То за какво ли друго да се пише?
Човек солта на грижите си вдиша,
нестигнал хоризонта на покоя.
Но нищо. И така прииждат рими,
остъргват прахоляка денем, нощем.
Морето на приключилата зима
е като дар по закъсняла поща,
дошъл на-сетне. И посръбвам в бара
каквото има - спомени, фантазии.
Теб по-добре русалки   да те  пазят,
че любовта май тихичко догаря.
ФБЯ!!!



Висок трагизъм

Трагизмът на луната е висок,
а нашият неструващ е и битов.
Живеем някак като в сън дълбок –
смях недочут, тъги недоубити.
Доде тя шие фосфорен гергеф,
ний търсим брод към другия, но всуе.
И уж хрущи в нозете ни седеф,
но хлиповете няма кой да чуе,
ни страховете – да попритуши
и да подскаже верните маршрути,
че – с обеци на двете си уши
от грешки, знам, пак можем да се срутим,
звездите й да недоразчетем –
дали са рибки, прах ли мелхиорен,
поредно обещан лъчист Едем?
Бог сто на сто уверен е отгоре,
че нашето е дребен, бял кахър,
а е сребрист трагизмът на луната.
Затуй звезди ще сипна – цял бакър –
високо да ми е, че и оттатък.

Водораслени ескизи

Щом ми признаят диплома от облак
и две мъглици - за квалификация,
в душата ми ще стане топло, топло
и ще ти сготвя супица от раци.

Как тъй не щеш - април нали се кани
портфолиото лунно да започне
и там морето ще е първа точка
с подточки миди, мрежи и заргани.

Дочутото по норда и по бриза
нали със лъч ще бъде подчертано
и сума водораслени ескизи
ще се тълпят в ума - дорде ги хвана.

Тъгата ще престане да е притча
във десет тома, бледи от въздишки.
Една усмивка - искрена и лична
ще ти разказвам в пясъчна, но книжка.

Какво нататък - пролетта ще каже.
Но ти не хуквай с бански, че е рано.
Ще дойдат ли туристи или няма
се чудом чуди гларусът на плажа.
1,05,2022ФБЯ!!!


Глаголене в празна стая

Ти по  звездни пътеки вървиш,
а пък аз - все по къра, по къра ,
често сляпа за изгрева риж,
но пък мъкна водица в бакъра.
Ти си бог на рояк чудеса
пеперудени, волни, вселенски,
а пък аз - още в месеца женски
ти кроях ризи- дор с две лица.
Ще рече - не съм толкоз излишна,
има в мене не римен, но хляб.
Е, не вдявам от Буда и Кришна,
нямам речници в скришен долап.
Освен шетане нищо не зная,
но плюс с минус че ходят си, знам.
Тъй глаголя из празната стая -
първа Ева за сетен Адам.
Ако чуваш , ела, прекори се,
да посрещнем Джулая в дует.
Тъй от зла самотия ме втриса.
че дано хванем изгрева в пет.
ФБЯ!!!

Desperation

Отчаяна съм. Няма да отстъпиш.
Ше има още повод за война
семейна, а на мене ми е тъпо.
Резервите изчерпах - ето на.
Отчаяна съм. Ти дори не искаш
да поговорим в зрял, умерен тон,
а думата ти и куршум и риск е,
пък аз напявам тук "Вечерний звон"
Като луна наивно- бледо светя.
Обезкръвих се. Радвай се на макс.
Ако се свърша, засади ми цвете.
И не плачи наужким в студ и мрак.
ФБЯ!!!

Донагласяне на сюжет

Брегът с бъбриви  притчи е заселен,
обрасъл  е с персийска поветица,
а тя най-защитена е в неделя,
когато храним гларусите с пици.
Турист си, но едва ли не разбираш,
че гларусът  шаман е - сладкодумник
и все пак - подло вгледан в твойта бира,
ще те зомбира – стига да му хрумне.
Със своя грак така ще те омае,
че хич да не помисляш да си идеш,
морето ни защото топъл чай е
и зрее стих във всяка втора мида.
Езикът на сезона е лежерен,
затуй заравям  диня в мокър пясък,
та ако утре пак тук се намерим,
да нагласим сюжета, но на маса?
ФБЯ!!!

Дъжд от сатен

Като ангел сънлив по сандали
по брега скита майският ден
и вълните нозете му галят,
а в косите му - дъжд от сатен.
Прилунява те и приводнява
и облита със синьо крило,
но все още не сипе жарава
върху твойто невинно чело.
Внася ясност във мислите, вплита
водорасли във всеки рефрен
и те гледа директно в очите,
а в гръдта му възторг е стаен
може би, може би...как да знаеш?
Нейде все пак се води война
и изглежда, че вечно ще трае,
а пък тук за контраст - тишина.
И това си е явно дар божи
сребролюспест, лъчист и пенлив.
Нямаш тен, но усещаш със кожата
просто радост, че цял си и жив.

Задраскани илюзии

Бездрешна вишна бях, безгрешна в пространствата от споделеност,
в дъждовен час на стихобдене, мечти и мисли поривисти,
с прозрачни думи като тайнство във изумрудено зелено
но свърши танцът под дъгата, щом всичко спомен е неистов.
По-хладнокръвна от тревата, цитирах вятъра до късно,
светът нарочен бе за обич, идилии, но не за скърби.
Сега прокапва само жалост под прозопишещите пръсти.
Април е недоспал и рошав, с припрени стъпки и разсърден.
Душат го кадри от войната, далечни смърти и по-близки.
Така по детски бе невинен, а днес очите са сълзящи
и словоредът на покоя се тули нейде все по в ниското,
въздишките са земетръсни, земята-майчица е мащеха.
Прости ми, Господи, уютите, не са за сметка на нещастника.
Душата ми на бежанка е, а генът бащин - на преселник,
но как до твойта блага мъдрост тъй хармонично да порастна,
щом са задраскани в сърцето илюзиите за отделност...
ФБЯ!!!

Дъжд от сатен

Като ангел сънлив по сандали
по брега скита майският ден
и вълните нозете му галят,
а в косите му - дъжд от сатен.
Прилунява те и приводнява
и облита със синьо крило,
но все още не сипе жарава
върху твойто невинно чело.
Внася ясност във мислите, вплита
водорасли във всеки рефрен
и те гледа директно в очите,
а в гръдта му възторг е стаен
може би, може би...как да знаеш?
Нейде все пак се води война
и изглежда, че вечно ще трае,
а пък тук за контраст - тишина.
И това си е явно дар божи
сребролюспест, лъчист и пенлив.
Нямаш тен, но усещаш със кожата
просто радост, че цял си и жив.
ФБЯ!!!

Заключване на възторг

Търся нищо, че по- ми е лесно
на брега, удивително пуст
и му пея великденски песни
и легенди мълвя наизуст.
Но на него все нещо тежи му,
та ми праща кахърни вълни
и със вятър залайва следзимен,
без ни трошки да се посвени.
Знам какво му е, но съм безсилна.
С толкоз мини из Черно море
може смърт красотата да жилне,
а напролет на кой му се мре?
На разсъмване всичко е хубост,
сол, седефен възторг, светлина,
но оттук до Одеса са грубо
300 мили, а там е война.
И е масов гроб там, вместо морга,
плач по бриза е, скръб най-подир,
затова ще заключа възторга
в черна мида, измолвайки мир.

Засаждане на рима


Засаждам простота - пониква свежест,
засаждам рима - цъфва вишнев цвят
в стих - умопомрачително разнежен,
защото на април е кръвен брат.
Не търся сенки, хладинки от проза,
макар че те ме следват тук и там -
на бистър ден -  обратната осмоза,
на всяко ин - най-неизбежно ян.
Чудесница е щъкащата пролет,
но само ако имаш син гледец
и с чайките отпуснеш глас на воля
да подравниш възторга под конец.
И тъй нататък ...исках да не спирам,
но май насън най-веща съм, уви.
Ще дорисувам с лунни тебешири
въздишки размечтани и треви,
че току-виж задал се облак темен,
на болест замирише, на война.
Стихът притихва, ангел да го вземе,
тревогите приспива с "нани-на".

Изпадане във блиц забвение


Лежерни теми и наивности
далеч бледнеят , във архива,
а реквием звъни приспивно,
зачеркнал смях и перспектива.
Луната без глас оплаквачка е,
за нейна сметка е видяното,
но то и нас в съня тъй мачка,
че сутрин целите сме в рани.
Сълзите са по подразбиране,
но в тях кристализира скръбното,
а не катарзис неумиращ,
разцъфнал като клонка връбна.
Защо така – въпрос излишен е.
Война наблизо, разрушения.
След  новини се трудно диша
и се изпада в блиц забвение.
Един ден ще придойде златната
вода, в  Бог вярваш ли и в приказки.
И някой ще запее внятно,
че на смъртта е секнал кикота.

Импровизации наум

Посоките през юни се избистрят,
понеже фарът сред мъглите свети,
сборуват се в препратки към морето -
тъй делникът да почне пак на чисто -
същински мах, по смисъл и идея,
очистен от мазута на горчилки,
да стеле водораслени настилки,
по тях да хукнат банда ветровеи.
Това да стане  повод да се види,
че сред душите няма разстояния
и ако съм родена в морска пяна,
то значи ти си бисер , спящ във мида
почти, почти – ако те дорисувам
през юни, ако не ли – по-нататък
(на мен  нали ми облак наврачува
късмет и смях на всяка втора дата.)
Прости, че пак наум импровизирам,
на глас не бих посмяла, че е жега.
Знам,  външно този ден изглежда тегав,
но всъщност си е стих над чаша бира.
9.05,2022ФБЯ!!!
=====================


Крайбрежни резигнации

В жарава-пясък куп молитви сееш
за мир и здраве, ведрост и лазур.
Луната днес ако във Водолей е,
дали ще стане сбъдващ демиург?
Брегът дали ще бъде благ спасител
от всичките световни съсипни –
не бягство, а почти света обител,
когато в теб се ужас вкорени.
Че някакви без отговор въпроси
пак се избистрят в изгревен варак -
така далечен , Боже, ти защо си,
над мъртвите щом стон се сплита с грак...
по норда щом долитат новините
за взрив, тъй сякаш чезне любовта
и липсва  справедливост под звездите
от адски много зими и лета?
Морето само кима мълчаливо.
Съновник ли е, библия ли, храм…
От теб светът тревогите си скрива,
за да забравиш слаб че си и сам.
ФБЯ!!

Летен  сезон

Звезда доизтлява или избледнява луна,
в милинките чайки броят песъчинки златисти.
Сезонът не мъкне балтона на вехта вина
задето с рояк курортисти ще почне начисто.
Дано, ах, дано! Хоризонтът пано от мъгли
разстила безбрежно и нежно се плискат вълните,
а времето дреме в разлят циферблат на Дали
и никой не пита дали от любов си заскитан.
Рибарското селище още е сънен заслон,
морето - гадател Понтийски  - гадае му нещо
и бризове слизат, приели скалите за дом
и вещо забравяш, че имал си нужда от вещи.
Сега е магично, но само след час или два
рояк чужденци или местни ще опнат телата,
брегът ще разлисти пак речници с чужди слова
и все по-далеч ще отплува оттук самотата.
ФБ2022!!!Ох, варненските милинки !!
Янко Димов Особено, в тая пекарна зад часовника, където ги продават на брой

Луни

Колко много луни - ту жестоки,
ту безсънни и ту милостиви,
ту са враснат в покоя ми нокът,
ту петаче, замерващо сивото.
Ту в Близнаци са, ту са във Риби
фосфористи и восъчнобледи
над моряци, заложили гриба
за русалки, заргани и веди.
Негламурни - току се цамбурнат
във вира между две запетаи.
Анемични, стиховни, безбурни,
леденеещи трайно над стаята.
Порцеланови, всеки път разни,
аз без тях съм изгубена просто.
От тъгата акорд са сред празник,
а пък тя за удавника - остров.

Майска зарисовка


Tук каквото предскаже мелтемът,
все е зримо, камъшово тъжно.
В елегична и зимна окръжност
една чайка над бряг се въззема.
Тя си няма магьосани думи,
но брегът й е верен слушател,
сякаш имаме общ знаменател
и е прилив от срички срещу ни.

Поизронено слънчево злато
пръска притчи и чар над реала,
а реалът е фар на нос Галата,,
но това ти е вече познато.

И снежец приводнява отнейде
мисли сребърни, бистросияйни,
сипе явности, сипе и тайни
върху корабче, спящо на рейда.

Не придиряй за повече. Нямам
във албума рояк зарисовки.
Две заргани във чайкина човка
заблестяват. Нататък е драма.
10.05.2022ФБЯ!!!

Майски поетики

Защото думите все пак осиротяват,
ги водя край морето, че да живнат,
над тях да хукне бриз – светопреливник,
да им побае гларусът- за здраве.
Защото те нерядко са на свършек,
ги дърпам някой връх да изкатерим,
дорде берем изящни сухи вършини,
светът край нас да бъде благ и верен.
Понякога така са зле нещата,
че няма даже спирка „Презареждане“,
но ако бях с излишъци в словата
пък би ме вплела  кукувича прежда.
Затуй ли диря майските поетики
по Боало , Башлар и Аристотел?
Без тях нима врабче съм – нямо, клето,
което трайно губи път в живота?
Едва ли, щом ще трябва и магия
две щипки и в добавка - капка лудост.
Заспивам май. Ако не стане чудо,
морето нека строфите изтрие.
9.05.2022ФБЯ!!!Пребиванье;
Galina D Ivanova
Ivaylo Todorov danke, aber was ist das?
Ivaylo Todorov
Galina D Ivanova врачански пирует
===========================
На буната

На буната някой рисува със въглен дъга,
дори да е странно, той щрих филигранно разстила
и чайки притурят сребристите Тук и Сега,
а бризът към склонa подгонил е скръб  и унилост.

Спасител и втори говорят за силен сезон -
дали ще го има след зимата твърде протяжна,
ще стане ли плажът по-важен от празния дом
и кой със прогнози за проза в дъжда ще досажда?

Ръждивото злато на лятото ще ли е знак,
че просто сме птици, в десница на бог приютени
и само тогава е делникът плавен и благ
и щедро брегът ще прикъта в гръдта ни вселени...

Въпроси, въпроси....на босо прииждат в мъгли,
разбутват ги с кутре и после невинно се стапят.
Затишия вдишваш, тъй всичко по-малко боли
и в залез опалов дръглив пес подава ти лапа.
12,05.2022 ФБЯ!!!

На този бряг

За този бряг, на който стъпва юни,
дали не съм прекрасна непозната?
Орляк хлапета, скачащи от буната,
от нямай нищо, търсят си белята.
Вмъглено мостче вмиг стоварва прозата
на празен бар връз изгрев романтичен.
Недей отгатва - не е на Фичоза,
отгдето само спомени надничат.
На този бряг прииждат риби с прилива
и раци си отиват с всеки отлив.
Не е война. И значи е красиво,
защото всяка дума се затопля,
чак пясъчни рисува анемонии,
за да задраска страхове душащи
от сенки на войни и мъртви зони
и да е мир - кобалтов и изящен.
Ако твърдиш, че преувеличавам,
ела със мен - да разтопим мъглата
и напиши туй стихче на стената
на вълнолома - да не те забравям.
ФБЯ!!!


Отлюспване на сребърна идея

Aко отлюспят сребърна идея
най- крехките седефи на мъглите,
ще посади ли рими ветровеят,
венчани за крайморската обител?
Дъгата - стиховластваща принцеса
ако разтури мрака до сюблимност,
ще можеш ли - същ  стрък в магична есен
под облаче да съмнеш белодимно?
А сетиш ли в брега  една  възможност
за връщане в кръга на светлината,
ще се стопят ли истини тревожни
за свършека на всички летни дати?
Че да се ливне бистър мед от думи
вместо пелини - хлипащи раздели
и изгревът да бликне златно-румен
подир нощта безсънно звездочела.
Склониш ли в този светъл кръг да влезеш,
ще значи, че на себе си  си верен
и твоят дом ще звънка от поезии
дори щом пържиш цаца за вечеря.
ФБ!!!
===================

От този стих до следващия


От този стих до следващия може
да минат дати, месеци, години,
но, ако си осмислил дните божем,
ще найдеш място в райската градина.
И няма да е загуба фатална,
ако не си протоколирал римно
по пътя всяка стъпчица буквално
и всеки облак с риза белодимна.
Читателят все някак ще преглътне
че нямаш десет тома, а едничък,
но думите ти ще реди не смътно,
а с трепет наизуст ще ги изрича.
Дали, дали? Ах , все едно е всъщност.
Нали , като заспиваш, ти е пълно.
Ти може цял ден да си чепкал вълна,
но щом е с обич - няма да ти втръсне.
И може би ще искаш да откриеш
богатствата на друг в слова, в рисунък,
класик да си припомниш елегиен
и мил ескиз току на трета буна.
Така че не жали за всичко, дето
не си предъвквал в собствен слог замаян.
Животът не е само ямб и стая
и с две страни е всякоя монета.
ФБЯ!!!

Оцеляване

И с надник слънчево мънисто сигурно
се оцелява, както с резен лунен.
Животът е неразгадана книга -
все някой в следващ том ще те целуне.

Ще те запита от какво са скърбите
душащи и дали си имат свършек,
че инак вехне като люляк скършен
душата подир изгрева нащърбен.

И капка росна би стопила жаждата,
тъй сякаш, че си мравка, с дрон следена,
тъй сякаш, че полазник по Игнажден
е бил добър човек с рояк знамения.

Въпрос на мироглед и гледна точка е,
на бистър бриз и шепа водорасли.
Бе зимата достатъчна отсрочка,
но иде март – с идеи за порастване.

Така ми дума феята на първите
цветя и клонки, в изумруд разлистени.
И се смалявам точно като нея
и всяка крехка радост ми е пристан.
============================
Г.Ст 1.05.2022ФБ!!ЯБлагодаря! Затопли сърцето ми, със това слънчево мънисто

Пасхално

"Панетоне с маскарпоне" -
спя със речник под главата.
Боядиса ли яйцата?
Мен носталгия ме гони.

Козунаците на село
няма кой да ги омеси,
Нямам сили и за песен
тъжно тъжно звездочела.

Но заспя ли, ще сънувам
шоколадени подскоци.
Всички заешки уроци
да си спомня ли си струва?

Или впрочем само тези
дето със бездомност плашат?
Не отхапвай в екадаша
козуначен лунен резен.

Но осъмвай с яйчицата
от щастливички кокошки.
Дай, поискай, пак дай прошка -
идат светли, чисти дати!

Платно без рамка

Все се питам кому би донесла
малко радост картината звънка
със добавени щрихи от кестен,
с две черти, две пресечни - от трънка,
с две идеи - безбрежни отколе
и с ята от политнала нежност,
дето бризът е ширнал на воля
и е изгревът ода копнежна,
светлина е и антидепресия.
Дано някому все пак е важно,
че далеч бляска ивица плажна,
неразнищена още от есен,
от войни и скръб неразорана
и че лебед в камъш е притурен,
няма признаци грозни за буря
в този час нито късен, ни ранен.
Даже  рамка си няма платното,
нито  подпис и нито заглавие,
но прилича на страст към живота,
сякаш август ни бае за здраве.
Л.К:На мен много радост ми донесе! ;
Galina D Ivanova
Лили Качова ех, Лили!;;;


Плач в ми-минор

Дано ми, Господи, записваш
молитвите във вехт тефтер,
че дните натежават с истини,
а уж бях чайка в син безмер.
Или бях роза сред лехите
на глупав някакъв възторг.
Грешах ли, Господи? Не питай.
Сега съм плач във ми-минор.
Луната също е самотна,
но тя е ледена по нрав,
ехидничеща доживотно,
а аз съм присмехулник слаб.
Тъй да не бе - да прихна - фея,
непомнеща ни принц, ни фавн.
В епохата на Водолея
от утре - как да се раздам?
Не ми остана вече нищо,
затуй с молитви се теша.
Дано ги сбъднеш, та начисто
да почна - с грейнала душа.
29.04.ФБЯ!!!


Под диктовката на чайки

Март пише под диктовката на чайки,
на гларуси и вехти албатроси.
Звездите му са сънни запетайки,
а песните се скитат голи, боси.
По плажа щъкат, сбират гергелеци,
въжета яки връзват от мъглите
и уж рибар денят е и плувец е,
а все за тебе, все за тебе пита.
Защо така? Нали е над нещата,
разлъките се учи да преглъща,
по бриза ноти Господ му е пратил
да го залисват в грижи за насъщния
и няма нужда като веда блатна
душата да лети с метла пършива,
щом любовта подсказа многократно,
че тъй или пък инак - си отива.
Да, няма нужда, но на хоризонта
не оди се задават, а елегии,
плетат от водорасли римно рондо
и влачат залез блед, унил и тегав.


Поднебия

Валят думи, по-бели от лебеди
върху пясъци от съзерцания,
а извън тях нещата са ледени
и вседневно нанасящи рани.
Ехтят мисли, по-обли от стихове
и присядат върху тетраподите.
Боговете ги писаха, триха,
като рибен пасаж да ни водят.
Летят чайки-скиталци в просторите,
всеки ден им е кръшна неделя,
после крият крило под мостовете
и, каквото са чули – споделят.
Тъй и аз  нямам други поднебия.
Цял ден меря смълчаните плажове
и градът ми е малко потребен,
твърде малко. Почти никак даже.
10.052022 ФБЯ!!!
=================

Под рой светулчести зведи


Зачезват сини словореди
под  рой светулчести звезди.
Сюжетът пак е предпоследен
гмуркач в крайплажните води.
За бисер влиза-вади нищо.
От проза пясък - ден след ден.
И вечер зъзне, взрян в огнището
на залез глух, неприютен.
Тъй всяка мрежа се прокъсва
и всяка истина - мени.
И за любови става късно
под безнадежните луни.
А искал би да рецитира
по бриз, мелтем или по норд
и да отеква сред всемира
в предприливно по-чист акорд.
Но е скиталец и замръква
в реала на тъжовен кей.
И тих е като празна църква,
и кой ли  да рече "Здравей".
Поздравления;Сложно техническо наслагване на образи и стъпки, ритмичен ямб . Много нежна обосновка на поантата. Резултатът е майсторски клас.
27.04.2022ФБЯ!!!/Ivaylo Todorov
Galina D Ivanova аз благодаря! Чиста проба изкуство и невероятно вдъхновение. Не искам да цитирам едни циници, псевдопародици, слепи кучета на вулгарна стендъп комедия. Бъди тук, за да сверявам критерия си

Поток

Като поток най - бистър под леда
потича стих, след него втори, трети.
Неясно, ще оставят ли следа,
но факт е, че в студа и в мрака - светят.
Навред са волни, мирни времена,
работещи, сравнително негладни.
Току да литнеш, ала - ето на -
завихриш ли се твърде - и ще паднеш.
Затуй си част от кроткия поток,
един ден все пак стигащ до морето.
И римите ще сторят квантов скок
да станат капки в чашката на цвете.

Предизгревна поема

Най-сетне думите да омагьосат
брега и фара, бриза и вълната,
към тебе да намеря брод на босо
като една прекрасна непозната.
Най-сетне със крилото стих да драсне
по тетрапода гларусът безсънен
и вместо със студа да съм наясно –
да премета душата си от тръни.
След хапещ норд да дойде  бризът галещ –
владетел тих на правди и вселени –
те пак са внятно, пясъчно солени,
но крият романтизъм до премала.
Такава кеят ще ли ме приеме?
Готова съм дори да му разкажа
живота си в предизгревна поема
и знам, че ще ме слуша кротко плажът.
Ще е щастлив, че всякое униние
със отлива завинаги изчезва
и мракът е заслон, наместо бездна,
защото с теб не се, не се  разминах.

Предизгревно

Ще избледнее вторник срещу сряда,
потънал в нова книга от стелажите.
Във книгата ще е описан плажът
като докрай заслужена награда,
с гирлянди - водорасли тюркоазени,
за който има сетива - и с митове,
които се разхождат и ни пазят
от хаоса на псевдоновините.
Безумно ще са сини акварелите
и златни песъчинки ще отмерят
за стихове оставащото време,
над него гларус щом криле разпери.
Луната ще е романтик по правило
и няма да са нужни изключения,
а в къщичка - тръстикова направа
ще спи клошар, рибар или пък гений.
Встрани от преразказаните сънища
ще оживee книгата предизгревно
и юни щом сюжета доразискри,
реалът няма грам да те препъне.
6.05.2022ФБЯ!!!Петя божилова"Честит имен ден! ;;


Приводняване на възторг


Додея ми от бризови фрагменти,
но морският човек това умее –
да приводни възторга в сантименти,
да прилуни тъгата си на кея.
Слънчасал тетрапод ако въздиша –
да му изслуша речите бетонни
и приливно да впише, вълноломно
кое във тях нашепнато е свише,
ако изобщо…Дните напоследък
са злободневни, поради войната
и аз, която бях по Гогол веда,
видях Диканка срината с земята,
насън обаче. Пу, пу, да не иде
подобно зло, че нямам дестинация.
Вън тичат пак войниците по плаца,
а аз съм просто плач, заключен в мида.
Върнете ми безгрижните сюжети!
Кому крещя – русалка съм безмълвна,
изхвърлена край зъзнещи морета
на свобода, която не покълва…
Г.Ст.Уникално изразяване! Благодаря!;;

Прислоняване във FB

Бял стих те водят - колко да си бял,
щом си с обувки за гопак и тропаш.
Мома към тебе иде - с пъстър шал,
със речи красни - като Калиопа.
Зле тръгна, че към римите зави -
ще остарееш, докато те пишат,
наивен мой, но карай да върви,
подкокоросан - търсиш празни ниши.
То няма вече - всеки е поет
с награда, титла, подпис и признание,
поради щото става сутрин в пет
и си запарва амфибрахий в каната.
А ямбът над главата му виси
подобно вехта паяжинка тънка.
Ах, зимно време автор да не си
на ода -  две за трънка, дето мрънка.
Бял стих от теб не става, запомни.
Закърмен с рими, с ритъм - толкоз бива.
Вземи фейсбучно нейде прислони
глава, че инак - нямаш перспектива.

Пристан

И с надник слънчево мънисто сигурно
се оцелява, както с резен лунен.
Животът е неразгадана книга -
все някой в следващ том ще те целуне

Ще те запита от какво са скърбите
душащи и дали си имат свършек,
че инак вехне като люляк скършен
душата подир изгрева нащърбен.

И капка росна би стопила жаждата,
тъй сякаш, че си мравка, с дрон следена,
тъй сякаш, че полазник по Игнажден
е бил добър човек с рояк знамения.

Въпрос на мироглед и гледна точка е,
на бистър бриз и шепа водорасли.
Бе зимата достатъчна отсрочка,
но иде март – с идеи за порастване.

Така ми дума феята на първите
цветя и клонки, в изумруд разлистени.
И се смалявам точно като нея
и всяка крехка радост става пристан.


Пяна в крайбрежен светлик

За бялото злато на изгрева няма войни
и прилив всевластен препасва морето с престилка.
По-бяла е тя от сатена на снежните дни
и  тихичко лодките в кротка прегръдка кандилка.

Но зимата мина и март с нови рими е тук,
заскитан в мъглите на пясъци, йод и мелтеми.
Той търси навярно на Варна най-чистия звук,
безбожно несложно  завихря пространства и време.

Добре, че така е. Накрая не знам в кой съм век,
човек ли съм, птица ли, рицар без броня, русалка,
ще ме доизвае ли раят на юнския пек
или да се моля на воля за много по-малко?

Уви,  в словореда на чайките с древен език -
не сещам съдбата какво ми говори в простора.
Стихът, даже пяна да стане в крайбрежен светлик -
все пак миг е живял е - и бял, и безсънно-минорен.
===================13,05.2022
Г. Стойков:Чудесно казано! Действа ми някак си успокояващо.
========================

Разлистен относителен баланс

Така скопосно март изографиса
в зелени шарки път, квартал и парк,
че чак пощях да стана кума лиса
или да ме уцели звезден кварк.
Не ти се вярва? То не е и нужно.
Но ако след  минути се смрачи
и облак скрие всяка теменужност,
в най-горък плач ще падна по очи.
А засега съм някаква хармония,
разлистен относителен баланс.
Дорде изцеждам в чая си лимона,
животът си тече в небърз каданс,
тъй както искат сума психолози,
свръхгении на чистия покой,
но тях не знам дали ги чака лозе
или са от завидно градски сой.
Ах , все едно. Нали дочаках пролет.
Тя пукна, респективно – ние - не .
Сега ще ти попея вън на воля,
да разбереш, че сойка съм поне.
ФБ!!!Я6.05.2022


Ред в хаоса

Под луната на норда печален -
бежанка, съзерцател, поет -
може би е душата разбрала,
че и в хаоса има си ред.
Затова тъй старинно мълчащ е
тетраподът - и страж и баланс
и край скоба ръждива за хващане
чайки връткат налудничав танц.
Реалист ли магичен е фарът,
че отмерва им фосфорно такт,
мига, мига, ей тъй, на парцали,
буди сънния корабен бак...
Аз не знам. Зачестих напоследък
да се вслушвам в спокойни вълни,
но ако ги нароча за кредо,
в мен ще раснат и гняв и вини.
Затова ще помахам на кея,
ще се върна в жужащия град.
Новини за война ще се леят.
Ще е пролет. А в мен ще е хлад.
==================
ПЛ.П.ФБя!!!Mnogo hubawo.

Синьо и безбрежно

          „Бургаско ми е….“
                Яна Вълчева

На мене ми е Варненско… логично
и нелогично скитат по брега
и вихрят се ужасно много притчи,
а аз съм просто жалба по снега, 
несбъднал се и таз година никак.
А имаше ли много сняг в Бургас?
И ако да - това е тъй велико -
при нас бе щедро само откъм мраз.
На мене ми е синьо и безбрежно
и малко ми е мъртво  - от мазут,
но за да не потъне в безнадежност
стихът – го вземам тихичко на скут.
„Ех, хубава си, Варна!“ му запявам
и той заспива, мил като дете,
безкрайно надалеч от градска врява,
луната звездни дрешки му плете.
ФБК,Я!!!


Среднощни ямбове


Нощта излива кофи със мастило,
топя и пиша - вечно до припадък.
Накрая имам изгрев за награда,
разходка с куче и кафе за сила
и кичур риж, от ангел, който бдял е
над ямба и дактила без да сетя -
той  някакси е станал част от цялото,
та затова му късам в парка цвете.
А подозирам денем, че е просто
с криле на гларус или на пчеличка,
но не е луд да ми признае всичко,
докато гледам трафика на моста.
Той трафикът, изглежда пак особен.
Задръствания – като във ума ми,
безсъниците (тук май трябва скоба -
по принцип са прелюдия към драма).
Но как тъй драма, щом си е комедия
това лице подпухнало, изпито
и почеркът дори не се разчита
и  сън приижда авторски и меден…
ФБ28.04.2022Я!!!
=================

Стих по мелтема
             "Скоро уж из ласточек – в колдуньи!"
              М. Цветаева

Бях лястовица - вещица съм вече –
 духът е като тялото обречен.
Примигна август с избелели клепки
и дойде есен, но не бе кокетка.
Тя се залюби с мрака и тъгата
и по мелтема стих горчив изпрати.
Кому, защо, кого да омагьоса –
то бяха все безсмислени въпроси.
То бяха тайни, но дойде прозрачност
и сякаш бях от бездната на крачка.
И сякаш легнах върху нар от рози –
не чаках ни  красив жених, ни грозен.
О, вещиците сме със тихи стъпки
и нищо че словата ни са в кръпки
и нищо че насън дори тревожим,
без нас светът дали би бил възможен…



Транслации

Транслирам смисли, затова излизам
на конформизма от черупката и вдишвам,
издишвам после тайнството на бриза,
оранжевея в чест на Кришна
Не ми се смей, два дни щом не изляза,
на третия съм луда-полудяла,
във риза усмирителна – реала,
под мен с килим от натрошена ваза.
И ти ще изтърпиш, щом си наличен
и щом си бряг (то значи – благ слушател).
Запея ли оттук – чак до луната,
туй ще рече, че някого обичам.
Г.Ст"Ушите чак ми за завибрираха...Не е престъпление да обичаш!;


================
Фрагмент от сънен гларус

Върти се босонога запетайка
в мъглите на досадна морфология.
Едни и същи стихове, за Бога,
на всичкото отгоре съм им майка.
Идеите -заскитани прашинки,
не оцеляват след добро премитане.
О, де да можех да съм кардаринка -
да лея само чувства под звездите!
Но не - подир възторзи седем тома,
на осмия се сепвам - трябва мисъл.
Читателят налято е орисан
да спи в стиха - за да не е бездомен.
Плета му водораслена жилетка
и пея му фрагмент от сънен гларус.
Така е все едно, че разговарям
със Бог в крайбрежно-стихнала беседка.Ф
ФБ!!!

Хорът на скръбта

Тоз, който влезе в хора на скръбта,
той Одата на радостта отслабва.
Не е нарочно. Сенчести  места
коварно и невидимо го грабват.
Уж пее, а избива го на плач -
сиротен плач на стинеща вълчица,
псувня безсилна на гробокопач,
видял как падат насред полет птици.
Наум признай си – дал ли би ръка,
гробокопачът в рова ако падне?
Не му е радост – тъй ще ти река,
затуй и пука-пие преди пладне.
Но…стига с него – бурята коси
дори поет, цветарка или ангел,
русалка сънна с пясъчни коси
дотам, че даже римата убягва.
И ти се чудиш – в дните на война
дали ще рухнат ямбът и хореят,
че после ще възкръснат в светлина
на реквием, след който се немее…
ФБЯ!!!Ямбът и хората няма да рухнат, но ще надянат военни шинели. А дали и кога ще възкръснат...?;

Четене на роман на трета буна

Чета по водораслите роман,
на трета буна буквите разстилам.
Посоките в сюжета са дотам,
додето хоризонтът дава сила.
Тук няма даже намек за тайфун
и сричките са слюдесто-прозрачни,
тропосвал ги е гларус с остър клюн
и връткали вълни - като в перачна.
Какво се е получило, щом аз
не съм дори и до средата още.
Събирам камъчета хризопраз
предимно денем, а пък миди - нощем.
Но ти недей ме юрка светлина
да хвърлям по отделните пасажи
и рибни и нерибни - те цена
едва ли имат нейде извън плажа.
И ако поизчакаш месец-два,
брегът пресял би златото от пясък,
за ще си гребнеш точните слова
от пулса на Джулай, до болка ясен.

Фрагмент от сънен гларус

Върти се босонога запетайка
в мъглите на досадна морфология.
Едни и същи стихове, за Бога,
на всичкото отгоре съм им майка.

Идеите - заскитани прашинки,
не оцеляват след добро премитане.
О, де да можех да съм кардаринка -
да лея само чувства под звездите!

Но не - подир възторзи седем тома,
на осмия се сепвам - трябва мисъл.
Читателят налято е орисан
да спи в стиха - за да не е бездомен.

Плета му водораслена жилетка
и пея му фрагмент от сънен гларус.
Така е все едно, че разговарям
със Бог в крайбрежно-стихнала беседка.
================

Четене на роман на трета буна
-----------------------
Чета по водораслите роман,
на трета буна буквите разстилам.
Посоките в сюжета са дотам,
додето хоризонтът дава сила.
Тук няма даже намек за тайфун
и сричките са слюдесто-прозрачни,
тропосвал ги е гларус с остър клюн
и връткали вълни - като в перачна.
Какво се е получило, щом аз
не съм дори и до средата още.
Събирам камъчета хризопраз
предимно денем, а пък миди - нощем.
Но ти недей ме юрка светлина
да хвърлям по отделните пасажи
и рибни и нерибни - те цена
едва ли имат нейде извън плажа.
И ако поизчакаш месец-два,
брегът пресял би златото от пясък,
за ще си гребнеш точните слова
от пулса на Джулай, до болка ясен.
3 коментара
Георги Стойков
Блазе ти! Предполгам че е хубаво да седиш при прибоя и той да ти разбърква мислите? Ех!
--------------------

Шинел
------------
Сякаш даже морето надяна военен шинел,
а заложиха мини в гръдта му - ей тъй, да внимава.
И мелтемът в пространствата - сякаш страха ни разчел,
доразнищи покоя на бедната наша държава.
И е гларусът сякаш доброволец - донаборник млад,
тъй засилен за битка, за буря, че - ум да ти зайде.
От скалите полъхва предсмъртен в мазутите хлад,
сякаш някой задава неразумни въпроси на Байдън.
Но - да сме оптимисти - всички силни мъже на деня
няма как да не жаждат траен мир на планетата малка.
И засажда детето в нас цвете наивно в съня
и подават му мащехи нов биберон-залъгалка.
Аз на църква ще ида - ще се моля деня и нощя.
То какво ли на Цветница друго въобще ми остава?
И дано да не рухнат уж надеждните наши къщя.
И дано да е мир - всичко друго е вятър и плява.
ФБЯ!!!март2022
Янко Димов
Галина,бързо бягай от тая тема,задушава те!!!
Galina D Ivanova
Янко Димов ще трябва да помълча малко, прав си
=================================

6 август
Все по-уморително е за речта да краде от ритъма на марш и лезгинка, под фанфарите на звънки рими и някой, дегизиран като автор, да се тупа в гърдите в първо лице, единствено число. Накрая, грохнал, да възжелае спокойния ход по домашни пантофи или разходката по песъчливия склон на август.
  Ако почука стих на вратника на безсънните нощи, доплувал на лунна прирога, премръзнал, с посинели от рецитация устни, речта навярно все пак ще му отвори.  Но от съюза им във вехтата колибка от камъш какво ще се роди, ако изобщо?  Той - приказен елф, тя - проста рибарка, не, не , едва ли...
  Тъй здрачът разсъждаваше си, впрочем, и тук а-ха да се намръщи, но му замириса на супица - толстолоб ли, чернокоп ли, ще стане ясно  нейде подир час.
Звезди ще поприседнат на невидими миндери. Ех, поне гладни няма да има! А другото е - поезия, мъгла и тук-там вятър.