Изпращаме Ви текст на телевизиония сериал”Бог, любовта и животът”, излязъл от печат като книга ISBN 978-619-90144-1-7 c надежда за създаване на телевизионен сериал от нов жанр``Религиозна фантастика``. Автор: Мария Коларова-Вашкевич, тел. +3592 8705542; 0887-213163; mkolarova@mail.bg .
Бог, любовта и животът, ТВ сериал; автор: Мария Коларова-Вашкевич; тел. +3592 8705542; 0887-213163; mkolarova@mail.bg .
Мария Коларова- Вашкевич;``Бог, Любовь и Жизнь``,ТВ сериал; тел. +3592 8705542; 0887-213163: mkolarova@mail.bg .
God, Love and Life, TV series/TV show/by Kolarova-Vashkevich Maria; tel.+3592 8705542, 0887-213163: mkolarova@mail.bg .
ТЕЛЕВИЗИОНЕН СЕРИАЛ
На Бог – с благодарност!
„По Свой образ и подобие ги създаде: мъж и жена ги създаде”
/Бит. 1:27/
ТЕХНОРЕНТИМПЕКС
София, 2013
Мария Александрова Коларова – Вашкевич,
ТЕЛ. 0887/ 213163 02/8705542
Бог, любовта и животът.
С Издава ТЕХНОРЕНТИМПЕКС , София 2013
ISBN 978-619-90144-1-7
Предговор
Тази книга е една от първите на религиозна тематика с главен герой Бог, може би единствената за сега в България. Отнася се към нов жанр „Религиозна фантастика”.
- Открехва завесата на човешкия живот след физическата смърт и прехода на духа в Отвъдното /Духовния свят/.
- Утврждава, че животът е вечен, че трябва да се живее честно и отговорно докато хората са в тяло, защото: Библия, Еклисиаст 12:7 „...и се върне пръстта в земята, както е била; и духът се върне при Бога, Който го е дал”.
- Разкрива, че връзката Родител – Дете, респективно Бог – Човек, е исконна, вечна и неразривна; причините за вековната борба между доброто и злото /Бог и сатана/.
- Оптимистична, защото Доброто /Бог/ побеждава злото /сатана/.
Родена през 1943 г. в атеистично комунистическо семейство, авторката Мария Коларова-Вашкевич преживява трансформациите на българското общество от капитализъм през социализъм до демокрация.
След 20 години търсене на истината, в религията преди всичко, написва книгите: Марваш: „Комунизмът, аз и религията” София 2009; Мария Коларова-Вашкевич „ „Любовни вариации”София 2012. Приказки, притчи и проповеди за Бог, хората и живота; Мария Коларова-Вашкевич: „Бог, любовта и животът” София 20013; Мария Коларова- Сборник стихове /ранно творчество/.
- Утвърждава международната толерантност, защото „религиите са инициирани от Бог в съответствие с развитието на човешкото общество” /преп. Мун/.
- Книгата е хуманна, жизнеутвърждаваща и общочовешка. Написана е на лесно възприемащ се от юноши и възрастни приказен стил. Книгата е под формата на диалог, за да може да се използва за сценарии на филми, драматургични пиеси и др.
Авторката е литератор по призвание и по професия, трето поколение от град Дупница.
Част първа
Четец:
Преди Началото беше Любовта, а Любовта беше у Бога.
„ Бог е Любов” /Ев. Йоана 4:8/ и Любовта е Бог.
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосердния!”
/Коран част 1. Сура 1. Откриване/
„Живот в полза на другите”
ISBN 978-954-92272-2-2
Библиография: 1. Преп. Мун: Чон Сонг Гьонг – Небесно свещено писание.
/Избрани откъси от речи на Истинските родители, издател
Хуан Сон-Джо, Сеул, 2008.
2. Преп. Сан Мюн Мун. Принцип 4, ниво.
3. Библия, Издава Българско Библейско дружество, София, 2006
4. Превод на Свещения Коран, Фондация „Тайба”, 1999
Адрес: София - 1113 „Ж. Кюри” № 2, ап. 4
Част първа
С Ъ Т В О Р Е Н И Е
Четец: Преди Началото беше Любовта
„Любовта беше у Бога; Бог е Любов” /Йоан 4:8/и Любовта е Бог.
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосердния!”
/Коран част 1. Сура 1. Откриване/
Действащи лица:
Бог /Не се вижда лицето Му, а само светлинни лъчи и енергия, топлина/:
Бог: Не можеш видя лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив. /Изход 33:17/;
Архангел Луцифер,
архангел Михаил,
архангел Гавраил;
Ангели и духовни същества;
Земя, небе, звезди, слънце, луна, езеро, вода, въздух, океан;
Одушевени влечуги и птици;
одушевени животни;
Човек: мъж и жена;
Цветя и треви;
Конче – вихрогонче;
Мисли на Бог;
Песнопойни птици;
Дърво на познанието на доброто и злото;
Дърво на живота.
Действие 1
Картина на пустота, хаос и тъмнина. Появява се Силует на безтелесно Същество с човешки очертания. Блестяща енергия, излизаща от центъра на спирала - Бог. Той излъчва в ефира идеи, мисли и представи, които ту се материализирват, ту изчезват в съответствие с желанията Му.
Енергията се състои от много цветове и техните нюанси, свети ту с мека, ту с огнена, ту с оранжева, зелена или синя светлина, на фона на абсолютна бездънна тъмнина. Спиралата се превръща в кълба, в триъгълници и други геометрични произволни форми, които се разделят и събират. Движи се ту бавно, ту бързо, преминава във вихър, преобразява се в пясъчен стълб, в ято птици, океан, пустиня, планини, реки и морета.....Спиралата постепенно се разширява до безкрая, излиза извън очертанията на земята и небето, навлиза в космоса. Огненочервени, сини, зелени, жълти, оранжеви кълба и други произволни светлинни форми се гонят в небитието, пресичат орбитите си, избухват, разбиват се на частици, молекули и атоми и отново се събират в първоначалния си вид. Вятър, студ и дъжд – всичко в хаотично състояние. Шум и трясък.
Бог: Какъв безпорядък! Какъв хаос! Всичко ще се промени, но Ми трябва време. Аз съм Творецът! Аз ще сложа ред във вселената! Ще сътворя различни битиета в хармония и красота, защото Аз самият съм Красота и Хармония. Ще дам всичко от Себе Си. Ще дам и любовта Си! Аз съм Любов! /Йоана 4:8/
Четец:
„Първосъздателят на Небесата и на Земята щом реши нещо, казва му само: „Бъди” и то става. /Коран, сура 2 Кравата, 117./
Бог: ЗАПОВЯДВАМ! Мислите и желанията ми да се облекат в плът чрез енергия и материя!
Да дойдат духовни същества и ангели, за да Ми помагат!
Ще сътворим прекрасен свят! Всички на работа!
Бог протяга ръцете Си, от които струи красива разноцветна енергия, превръщаща се в материя, а след това в различни битиета. Върти се във всички посоки, прониква в тъмнината и я разпилява. Хаосът постепенно намалява и отстъпва на реда и хармонията. Отделните късове материя се подреждат в нови, съвършени форми. Образуват се земята, небето, океаните и реките. Бог е като Диригент, който с палката си ръководи сложния процес на съзиданието. Шумовете намаляват, превръщат се в музика.
Бог: Да стане, да бъде ред, хармония и красота навсякъде и във всичко!
Ангели и добри същества: да бъде!
Четец:
„В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И настана вечер, и настана утро - ДЕН ПЪРВИ. /Бит. 1: 1-5/.
”Сътвори Той небесата и земята с мъдрост.” /Коран, Сура Тълпите 5/.
Пустотата и хаосът постепенно отстъпват място на светлината и реда. Те са с различни цветове и оттенъци, струят като реки, поточета и водопади от все още неясния Силует на Бог. Той се движи и лети в небитието над новопоявилите се небе и земя, следван от множество безтелесни същества, Неговата свита.
Внимателно се вглежда във всяко сътворено новопоявило се битие.
Бог: Като начало е добре. Да помисля какво още трябва. Имам план за всичко. Най-напред да отделя сушата от водата, а след това и водата от водата.
Ангели: Разделени суша и вода! Вода от вода!
Четец:
„Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна безподобен Той на трона, и покори слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок.” /Сура гърмът, 2/.
Четец:
„Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта.”/Гърмът,3/
„Ангели следят всеки и от пред, и от зад. Пазят го по повелята на Аллах”. /Сура гърмът 11/
Четец:
„Той е, Който ви показва мълнията за страх и надежда, и сътворява натежалите облаци.” /Сура гърмът, 12/
Забележка: Да се редуват, мъжки, женски и детски гласове.
Безтелесни добри същества с причудливи форми летят около Бог. Събират се на рояци, зареждат се с струящата от Него енергия. След това отново се отдалечават в ефира, за да изпълняват желанията Му.
Забеалежка: Бог е като акумолатор,пълен с енергия.
Бог: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода.
И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така. Бог нарече свода небе.
И настана вечер, и настана утро - ДЕН ВТОРИ.” /Бит.1:6,7,8/
Четец:
„Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към сътворяването на небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае./”Коран, сура Кравата, 29/
Бог: Все още има хаос, но сега вече е по-добре. След като отделих твърдта от водата и небето, ще създам и живи същества. Едни да живеят на сушата, други във водата – в моретата, океаните, реките, езерата, а трети във въздуха.
Четец:
„Изсипва Той вода от небето и се пълнят долини според отреденото за тях, и понася потокът висока пяна.” /Сура гърмът, 17/
Действие 2
В съзнанието на Бог се появяват различни идеи за картини, съгласно мислите и желанията Му. Те струят от главата към ръцете Му като живи същества, преплитат се, образуват различни форми от струпвания и разделения. Водата се издига нависоко, чак до небето, на мощни стълбове, спуска се надолу с бясна скорост и разрушава без да иска част от земната повърхност. Скалите отвръщат на тази игра като се разцепват на отломки и пясък. Моретата и океаните ги поемат, играят си с тях, потопяват ги във водните дълбини.
Бог: А, недейте така! Това не е добре! Водичке, усмири се веднага! Отнемам ти от огромната енергия. Иди да напояваш земята, или се събери на едно място под небето, образувай ново море, палавнице такава!
Бог: Ето, сушата се появи. Да бъде ред от сега и до винаги! На работа, на работа, имам още много желания....
Ангели и същества: Много желания, много желания!
Бог: да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така. Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече морета; и Бог видя, че беше добро.” /Бит. 1: 9-10/
Бог: Колко е красиво и величествено! Сърцето Ми изпитва радост!
Ангели и същества: Радост, радост, радост!
Бог се отпуска във водата на едно току що образувано бистро езеро. Протяга ръцете и краката Си, гмурка се, гали я, прокарва я между дланите Си, стига до дъното и отново се издига, играе Си щастлив като малко дете. Съществата весело се боричкат помежду си, галят Бог, преминават през ефирното му тяло, гонят се, издигат се и се спускат. Бог ги търпи, приятно Му е. Водата весело бълбука, напоявайки земята. Появяват се нови студени извори с кристално чиста и блестяща вода и други с гореща от дълбините на земята.
Бог: Мисля, че стана добре. С течение на времето бреговете на сушата ще заякнат, ще станат на скали, защото тази палавница – водата, може да поиска да се издигне чак до небесния свод... Нека и тя да се потруди! Хайде, прекрасна моя, избутай от дъното на реките, моретата и океаните камъни и отломки, останали от сътворението Ми и опаши с тях бреговете като с перлена броеница, така че земята да бъде защитена. Нека всеки да си знае мястото. Така да бъде, казах!
Ангели и същества: Да бъде!
Шумовете, пъшкането и охкането при съзидателния процес стихват. Желанието на Бог е изпълнено. Настава тишина и спокойствие.
Бог: Браво, добра работа, колко е сияйно и красиво всичко. Водата Ми, да, да, това е моята вода, аз я сътворих! Сега блести като огромно огледало, но това, което виждам отразено в него, все още не ми харесва, няма живот. Водата и сушата не са декор, замислил съм да произвеждат храна, много храна, за живите същества, които ще създам. Да бъде живот!
Ангели и същества: Да бъде живот!
Тялото на Бог сякаш набъбва отвътре, защото живите същества – идеи искат да излязат и да заживеят собствен живот.
Бог: Ще сътворя растения, дървета и треви за украса на земята и за храна на тези, които тепърва ще създам от пръстта...
Съществата улавят мислите на Бог и се втурват да разрохват земята, за да Му помогнат. Понеже нямат тела, те използват духовната си енергия. Бълват дим и топлина. Земята се подчинява и сама започва да образува рохкави купчини, за да ги улесни. От общите им усилия се появяват правилно очертани лехи.
Земята: Колко се вълнувам! Аз ще изхранвам растения, дървета, животни и тези, които Бог тепърва ще сътвори, но още мисли какви точно да бъдат. Ще чакам, ще чакам, водата вече ме напои! Аз съм благословена да бъда майка хранилница!
Бог : Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. От земята прорасна крехка трева – трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.”/Бит. 1:11-12/
Ангели и същества: Добро, добро, добро!
Четец:
„Бог: Аз сторих за живите същества постеля от земята и свод от небето, Аз изсипвам вода от небето и чрез нея вадя плодовете – препитание за вас!”
/Коран, Сура Кравата 22/
Четец:
„Аллах разпуква зърното и костилката. Изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото. Това е Аллах!” /Сура добитък 95/
И настана вечер, и настана утро, ден – ТРЕТИ.
Действие 3
Бог замечтано: Какви прекрасни цветове и багри се получават, колко красива е зеленината, как блестят като звездички цветята: бели, розови, сини, лилави, червени... Браво на земята! Браво на водата! Браво на небето!
Ангели и същества: Браво на всички!
Бог: Необходими са светлина, топлина и вода. Даже в местата по земята - пустините, където струпах пясъка от отломките на камъните, и там да прорастат плодоносни дървета и растения за сянка, отмора и храна. Ще дам изобилно от Своя огън, енергия и любов, ще подготвя дома за...За кого?
Всички затаяват дъх в очакване.
Бог: За Менеподобните ! За децата Ми!
Ангели и същества: Богоподобни деца! Богоподобни деца!
Бог се вълнува от новите Си мисли и желания. Вече ясно се очертават човешките Му форми на глава, ръце, крака – тяло. Дрехата Му е изтъкана от разноцветни светлини и звезди. От Тялото Му се излъчва музика като от оркестър в такт и ритъм на работата Му.
Ангели и същества пригласят с ангелските си гласове.
- Слава, Слава на Бог! Слава на Твореца!
Бог: Все още всичко е сумрачно, не се вижда ясно кое е цвете, кое е растение, какво е дърво. А е и доста хладничко.
Бог зиморничаво трие ръцете Си.
Бог: Чувствам, че дълбоко в мен има семенца - идеи за хиляди видове цветя, растения и дървета, служещи за красота и храна. От тях ще се появят гори, поляни и тучни ливади, ще се наливат със сокове, така необходими за животните. Виждам ги в Съзнанието Си. Аз Самият нямам нужда от такъв вид храна, защото се храня само с любов! Аз съм Дух! За децата ми обаче, които ще имат дух и тяло, ще трябват още толкова много неща! На работа, на работа, да не спирам, ще си почина след като подготвя всичко в къщата и двора на децата Си! Сега ще разтрия силно ръцете Си, ще пусна светлина и топлина за всички!
Ангели и същества: Светлина и топлина за всички!
Бог: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци за показване на времената, дните и годините; И да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така. И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята, да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. /Бит. 1:14-19/
И настана вечер, и настана утро – ДЕН ЧЕТВЪРТИ.
Действие 4
„Той разпуква зазоряването и Той създаде нощта за покой, а слънцето и луната – за изчисление. Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате в тъмнините на сушата и на морето.” /Сура Добитък, 96, 97./
„Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта. И подчини Той слънцето и луната, всяко да се движи по определен срок. /Сура Тълпите 5./
Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към сътворяването на небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае. /Сура Кравата 29/.
Бог: Вече е много красиво! Багрите на Моето творение блестят през деня, огрявани от дневното светило - слънцето, а нощем изглеждат приказно красиви, огрявани от нощното светило - луната. Хилядите звезди по небосвода се радват и трептят, допълвайки красотата на творението Ми. Даже не мога да кажа кога е по-красиво, през деня, или през нощта! И най-важното е, че всичко е в хармония и унисон с Моите желания!
Ангели и същества: В унисон с Божиите желания!
Бог: Сега Ми предстои да сътворя най-сложните битиета – одушевени, живи същества! Те ще бъдат вечни, защото ще ги надаря със способността да се размножават: да се раждат, да растат, да изпълнят целта на създаването си, а след това да умират, т.е. телата им да се връщат в пръстта, от която ще ги сътворя. Аз няма да създавам все нови и нови растения и животни, защото те ще оставят след себе си поколения, техноподобни. Не трябва да има никакъв разход на енергия, всяко битие ще бъде във връзка с другите! Всяко ще живее за някое друго, за общото благо, за Мен! Живот в полза на другия! Един вечен кръговрат! И така во веки веков!
Ангели и същества: Во веки веков! Во веки веков!
Четец:
„Той е Онзи, Който ви сътвори от една душа. Той е Онзи, Който изсипва вода от небето и извеждаме ние с нея кълн за всяко нещо, и изваждаме от него зеленина.” /Сура Добитък, 98, 99/
Действие 5
Бог:
Да произведе ВОДАТА изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод.
И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида й. И Бог видя, че това беше добро.
И Бог ги благослови, като каза:
Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята. /Бит. 1:2021/
Риби и морски създания плуват във водата, правят скокове за благодарност.
Риби и морски създания: Ние ще изпълним всичко, Господи. Ще служим за храна, ще помагаме на птиците и всички, които не могат да плуват. Ние пък не можем да летим. Ще се допълваме за обща радост.
Птици в различна окраска и големина, на ята, летят в простора.
Птиците: Благодарим Ти, Господи, че създаде и нас! Толкова са красиви небето и земята, които гледаме отвисоко. Ти си помислил за всичко. По Твоя замисъл ще свиваме гнезда по големи и малки дървета, ще оплождаме женските, които ще снасят яйца, ще ги мътим, за да се появят нашите прекрасни мънички пиленца! Тогава ще бъдем най-щастливи. Докато майките лежат в гнездата, за да топлят яйцата, ние, мъжките птици, татковците, ще, летим, за да намерим храна. Малки червейчета, тревички, всичко ще пускаме в човчиците на пиленцата ни. А те непрекъснато са гладни!
Бог: Скоро ще пораснат и ще напуснат гнездата, за да заживеят самостоятелно.
Птици: Но ние ще страдаме за тях!
Бог: Не, няма, вие ще се гордеете с тях!
И настана вечер, и настана утро - ДЕН ПЕТИ. /Бит. 1:20-23/
Бог: Да произведе ЗЕМЯТА одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.
Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка – според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.” /Бит. 1:24-25/
Земята: Господи, доволен ли си от мен, изпълних ли задачата си! Виж колко много видове родих: големи и малки животни, хиляди видове, ще има ли място за всички?
Бог: Не се безпокой, те сами ще поддържат равновесие, защото едни ще служат за храна на други, ти произвеждай повече семеносна трева за тези, които ще се хранят с нея.
Земята: Разбира се, ще ги разселя и по най-далечните си краища, даже там, където е студено – на полюсите. И там ще има храна за тях!
Бог: Браво на теб, ти си добра майчица – земя.
От земята изригва вулкан, гореща вода и пара като израз на радостта й.
Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие, и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. /Бит. 1:26/
Ангели и същества: По Божия образ, по Божие подобие!
Бог: Аз заповядах на водата да произведе морските животни и птиците, земята- земните, но сега предстои най-сложния процес. Трябва да създам с ръцете Си Себеподобни, като връх на Творението Ми!
Четец:
„Господ рече на ангелите: Ще създам на земята наместник! /Сура Откриване 30/.
Бог мисли, разглежда сътвореното, съобразява, изработва планове.
Рояци добри същества и ангели кръжат около Него.
Ангели и същества: Небесни Отче, с какво да Ти помогнем?
Бог: За сега не ми пречете. Подредете се в редици, за да ви виждам всички. Ще викам тези, които ми потрябват. Ще създадем невиждана градина, в която ще има всичко – дом за децата Ми. Ще я наречем Райска градина. Ще посадя две прекрасни дървета: Дърво на живота и Дърво за познаване на доброто и злото.
Бог тържествено: Да бъде!
Ангели и същества: Да бъде!
Съществата и ангелите се подреждат като войници в стройни редици, наблюдавайки работата на Бог. Заедно с птиците Му пеят песни на възхищение, създават весела атмосфера.
Хор от птици, ангели и същества:
Пролетна песен от Едем
Приказно чудна Едемска градина,
Пролет с безброй цветове.
С радост запяваме тук песента –
С всеки приятел е тя.
Нова е срещата с тези цветя –
Песни на радостта.
Бог се вдъхновява.
Бог: Мъничките розови същества да запретнат ръкавите на ефирната Ми дреха, пречат Ми, ще работя. Розовите съществата веднага изпълняват Неговото желание. Две по две навиват ръкавите на Бог. Два силни потока енергия с оттенъци на много цветове започват да струят от ръцете Му.
Бог: Добре, сега се отместете по-далеч от Мен. Ще вложа сила.
Само с едно махане на ръцете Си Бог успява да повали няколко вековни дървета с лекота, сякаш са цветя. Очиства ги от клоните им. Подрежда ги едно до друго и сглобява бързо и сръчно голяма работна маса. Без никакви инструменти, само с енергийните Си ръце прави и два калъпа – като легла.
Бог: сега се включете всички, носете пръст и глина от земята, трупайте я в калъпите.! Донесете и вода от реката.
Реката: Господарю, аз сама ще дойда и ще напоя земята в калъпите, сама!
Бог: добре, ела по-бързо. Течи близо до мен, Аз знам колко вода ще Ми трябва.
Реката: Добре, Вселенски Господарю!
Земята: Аз също идвам, свличам се надолу, кажи до кога! Вече запълних калъпите до половината.
Реката налива вода в калъпите няколко пъти на малки части.
Бог: Достатъчно, водичке! Достатъчно земя!
Реката и земята: На Твоите заповеди и желания, Създателю наш.
Бог със запретнати ръкави, поддържани от няколко розови същества, започва да меси получената смес в калъпите като тесто.
Същества: Небесни Отче, да влезем ли и ние в калъпите да помагаме?
Бог: В никакъв случай. Ще се изцапате. Създадох ви да допълвате красотата.
Розовите същества послушно се отдалечават на известно разстояние.
Бог: Помощници Мои, наблюдавайте и пазете калъпите нито капка да не се разлее! Тази смес е свещена!
Същества: Добре, Господи, ще внимаваме!
Бог ляга в единия калъп върху получената кал по гръб. Ангели и същества тъпчат калта и глината около Него. Получава се отливка на гърба Му. Бог става, съществата Му помагат и пеят песни на възхвала.
Святата песен „Нова песен на вдъхновение”
Дойдох, Земя, жив на света, който Бог сътвори.
Радостта на свободата, съм призван да градя!
Да разкрием истина за Божията цел,
Посветили цял живот с Воля Божия. /2/
Цяло Небе могъщо пей, вдъхновено от Бог,
Нов Едем сега започва, възвестявай навред!
Посвети се и построй нов свят живот със Бог,
Виж свободната земя, Бог я пожела/2/
Бог пее заедно с ангелския хор. Гласът му е толкова мощен, че камъни се разпукват.
Действие 6
Бог: До тук добре. Нека пръстта и глината в калъпа да изсъхнат на слънцето.
Слънцето: Колко силно да грея, Господарю?
Бог: Умерено. От начало по-малко, след това повече топлина.
Слънцето. Добре, ще извикам на помощ облаците, за да ме засенчват от време на време. Всичко ще бъде изпълнено, Създателю наш.
Бог: Сега ще легна по очи в другия калъп.
Съществата чистят калъпа от нападали листенца, разрохват пръстта. Водата отново потича, за да се образува кал. Бог е доволен. Ляга по очи в подготвеното легло, разтваря ръцете и краката Си. Тихичко седи така известно време. След това същества и ангели повдигат главата и гърба Му много бавно и внимателно. Бог сяда, а след това става.
Бог: Я да видим какво се е получило! Браво, пръстта и глината са очертали контурите на тялото Ми и отпред, и отзад. Доволен съм, доволен съм!
Бог внимателно опипва и заглажда статуите в калъпите, за да няма никакви грапавини.
Съществата: Бог е доволен, Бог е доволен!
Бог: Пристъпвам към най-сложните процеси. Тишина и внимание!
Бог отново протяга ръце към отливките в калъпите и изпуска енергия.
Бог: Нека фигурите предно и задно Мое подобие, да се умалят, да станат по половин метър.
Отливките се умаляват автоматично.
Бог: Сега нека се препокрият! Да се получи едно цяло!
Ангели и същества: Едно цяло!
Ангелите и съществата изправят внимателно двете отливки на гръб и лице и бавно ги слепват една с друга. Получава се цялостна фигура с гръб и предница, но мъничка, като бебе. Розовите същества ги съединяват със специален шев, който личи от страни. Бог взима двата калъпа и ги поставя под масата.
Същества: За какво са Ти, Отче?
Бог: За всеки случай.
Съществата веднага почистват работното място на Бог.
Бог радостно: Я вижте! Какво хубаво момченце се появи, прилича на Мен, също като Мен! Подобен е на Мен! Но е мъничък, трябва да порасте!
Ангели и същества: Подобен на Бог, мъничък Бог!
Бог взима детето на ръце, разглежда го и му се радва, гали го, говори му нежни думи.
Бог: Колко си хубаво, на Татко юначето! Ти ще пораснеш, ти ще станеш господарят на този свят! Ти си Моят Син!
Бог с детето сяда уморено на тревата, почива си известно време, като продължава да го гали. След това внимателно започва да моделира подробностите му: разглежда пръстчетата на ръцете и краката, ноктите, косата, намалява носа, уголемява малко устата, отваря и затваря клепачите, за да провери добре ли работят, гали главичката, проверява мозъчните гънки....
Бог с гордост: Изглежда ми добре това мъничко момченце! Доволен съм! Да бъде за добро, за радост и щастие! То е Менеподобно!
Ангели и същества: Богоподобно! Богоподобно!
Бог: Това е синът Ми. Малко да си почина и ще създам още едно същество, което ще бъде жена, последното Ми творение, най-красивото и прекрасното. То ще бъде от жива плът, от реброто на сина Ми! За сега съществува само като идея в моята Глава. Залагам я и в представите на сина Ми, за да се съобразя с неговите желания. За сега да полетим заедно в простора за малко отмора!
Ангели и същества: за малко отмора!
Бог с момченцето в ръце, ангели и същества се издигат във въздуха. Дървета, риби и птици, животни, планини, реки и морета ги приветстват, пеейки хвалебствени химни.
Песен на победителите
Да запейм Осанна, Господи,
със смирение в сърцата си,
Да Му служим и да ликуваме.
Той носи нов живот в света.
Да вървим, решени да наследим,
Господ слава ни е обещал!
Нови песни пеем в градината,
В свобода със щастие блестят/2/
Природата: Колко е вълнуващо, Бог има Син, наш бъдещ господар! Да бъде жив и здрав, да ни обича! Ние също много го обичаме, от кога го чакаме!
Действие 7
Четец:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
Бог: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.
Четец:
И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше ТВЪРДЕ добро.
И настана вечер, и настана утро, ДЕН ШЕСТИ” /Бит. 1:27-31/
Бог: Изпълнен съм с надежда за нов живот, за радост и щастие. Повече няма да бъда сам, имам Син! Колко го обичам! Плът от плътта ми, кост от костта ми, Мое прекрасно дете!
Творението отвръща с изблик на радост по различни начини.
Четец:
„Той ви сътвори от един човек. После от него създаде съпругата му. И ви даде осем чифта от добитъка. И ви сътворява Той в утробите на майките ви творение подир творение в три тъмнини.” /Сура Тълпите, 6/.
Четец:
Твоят Господ рече на ангелите: „Ще сътворя Аз човек от глина и когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!” Сура Тълпите, 71, 72/
Четец:
„Така бяха завършени небето и земята, и цялото им воинство.
И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.”/Бит. 2:1-2/
Бог с момченцето лягат на свежата зелена трева.
Природата се успокоява, пази тишина, за да може Бог да Си почине. Дърветата си шушукат: дали Бог ще продължава да се грижи за нас, да ни обича както преди да създаде сина Си?
Реката отговаря: Разбира се, Бог има голяма нужда от нас, има планове за нас. Той е наш Създател, Той се гордее с нас, Той ни обича. Толкова сме прекрасни всичките! Особено аз! Вижте как прелива водата ми, колко е бистра и прозрачна, бърза към моя любим океан!
Океанът мъдро: Да, ние сме част от плана на Бог. Всяко сътворено битие е много важно за общото ни дело! Ние сме едно цяло! Ние трябва да обучим децата Му, да разкрием своите тайни пред тях...Аз например вече обмислям как да създам плавателни уреди, с които те ще плуват по моите води, даже ще се спускат на моето дъно, където е толкова прекрасно! Аз мога и сам да ги изхранвам, богат съм на риби, миди, скариди, водорасли и още много ядливи неща! Аз съм безкраен, за това се наричам Океан!
Въздухът:
Колко си добър, че ме подсещаш! И аз имам идея как могат хората да летят по-бързо и от птиците в небесния простор! Ще създадем летателни машини.
Земята: А аз съм майчица на всички, аз ще ви храня!
Въздухът: Колко хубаво ще бъде! Да зарадваме нашия Създател, да Го направим щастлив! Имаме и малък господар – сина на Бог!
Действие 8
Бог е в Райската градина. Спокойно сяда на меката зелена трева, ляга върху цветята и се отпуска. Внимателно слага голичкото Си дете - пълничко момченце до себе Си. Около което веднага започват да кръжат ангелчета и същества, да го милват и да му се радват. Природата реагира с възторжени песни, изпълнявани от горския хор в съпровод с шума на реките и моретата. Звуковите вълни се разпростират равномерно в ефира, проникват даже в Космоса.
Цветя и треви:
Какво щастие, нашият Създател е радостен, Той ни обича, Той е сред нас с детето Си! Да изпуснем най-чудни ухания, да затрептим, да зарадваме това хубаво момченце, Неговия Син. Да откликнем на всеки техен порив и желание! Нека се наслаждават на хармонията и красотата, която притежаваме, на уханията, които изпускаме, всичко е подарък от Бог!
Разнасят се благовония, тревите и цветята запяват благодарствени песни.
Свята песен Пролетна песен от Едем
Хайде, приятели, в тази градина
Новите песни да пеем,
С радост и в ритъм танцувайки тук,
Да преизпълним Едем!
Заедно в стъпки звънят гласове,
Можем и по-добре!
Хей, заповядайте, в тази градина
Щастие и радост царят!
Да споделим между нас любовта,
тук в Едем властва мира.
Моля ви, идвайте, пейте сега
Песни на радостта.
Действие 9
Момченцето се е сгушило в пазвата на Бог. Гледа любопитно, слуша песните, но не смее да се отдели от Него. Бог вдига ръцете Си за благослов. Хиляди разноцветни светлини и мека топлина струят от тях.
Бог: Благославям ви, бъдете весели, пейте и танцувайте с любов и радост!
Ангели и същества: С любов и радост!
Всички започват да пеят и танцуват като голям многозвучен оркестър, хор и танцов състав. Животните са най-активни, защото са най-подвижни. Гонят се, боричкат се, търкалят се по тревата. Морски китове и риби правят скокове във водата и т.н.
Забележка: Музиковеди да изберат подходяща музика, а хореографи – танци.
Всеки ден от сътворението може да се онагледи чрез природни картини, образи, музика, светлини и други сценични ефекти с участието на: земята, небето, растенията, земноводните, рибите, животните, планините и горите и т.н. Целта да се подчертае величието на Твореца. Създадените битиета Му се възхищават и се прекланят пред Неговото могъщество, сила и добрина. Бог е част от всичко сътворено. Излъчва любов. Тя струи от музиката, от песните и танците, от земята, водата и океаните, от цялото Творение. Любовта е от Бог и в Бог. Любов и благодарност.
Бог е доволен, изпитва радост и надежда, защото Изначалният Му план започва да се осъществява. Постепенно настъпва хармония и ред в цялата вселена. Всички се подчиняват на девиза „Живот в полза на другите”.
Действие 10.
Райската градина, в която се разхожда Бог. Тихо езеро, буйна река, животни, птици и влечуги, небе и земя, океан, вятър, духащ ту леко, ту буйно и силно. Ефирни същества и ангели летят около Бог. Той внимателно поставя Сина Си в утробата на майка – кенгуро.
Бог: Моля те, пази и кърми мъничето Ми. Имам да свърша още някои неща.
Кенгуро: Разбира се, Небесни Татко, това ще ме направи много щастлива. Моето бебе е почти колкото Твоето. Мляко имам достатъчно и за двете. Щом се нахранят, ще ги пусна да се потъркалят и поскачат по меката трева. Не се безпокой, всичко ще бъде наред. Днес е такъв голям празник! Отвсякъде се чува музика, светлина и топлина, любов.
Ангели и ефирни същества:
Господи наш, Създателю, ние сме готови за Твоята обиколка. Някои ще останат да бдят над Сина ти в торбата на кенгурката, а други ще литнем с Теб.
Бог: Щом се наспи на топличко и мекичко у нея, щом се нахрани от млякото й, веднага донесете моя син!
Ангели и същества: На Твоите заповеди Господарю наш!
Фанфари, звукови и светлинни ефекти. Бог се въплъщава в различни ефирни образи: пясъчен стълб, вихрена спирала, огнено кълбо, фонтани, кристали и други форми; лети из простора, слиза на земята, плува в морето, радва се на всичко, което е сътворил, разглежда видовете същества: риби, птици, животни, внимателно и нежно, с любов, радва им се. Творението Му отвръща с трепет, възхищение и благодарност - всяко сътворено битие по различен начин, съгласно своята уникалност. Даже и най-малката тревичка - както може и до колкото може. Така те засилват Божията радост и изразяват своята любов към Него.
Ангели и същества:
Господарю наш, детенцето Ти се събуди и нахрани.
Бог: Благодарете на кенгурката и ми го донесете!
Заповедта на Бог се изпълнява моментално.
Конгурката: Колко е прекрасно това момченце! Как ще живея сега без него?
Ангели и същества: То трябва да порасне, има много задължения, но винаги ще идва при теб с благодарност и любов.
Кенгурката внимателно изважда бебето от торбичката си и го поставя на меката трева. То радостно рита с крачета и ръчички, издава гукащи звуци. Бог протяга Ръцете Си към Него:
Бог: Сине Мой, порасни и премини през трите мигове: 1. сътворение и растеж/да пораснеш/ 2. завършеност. 3. Съвършенство. Първият вече е успешен, ти се роди. Сега ти предстои по-трудното. Самостоятелно трябва да достигнеш до съвършенство, след като съзрееш духовно и физически. Ти си Мой Син, ти можеш!
Едни ангели и същества надуват радостно фанфари, а други запяват песни.
Момченцето расте като гъба. От бебе се превръща в добре развит атлетичен юноша. Младежът с любопитство разглежда всичко около себе си.
Бог с вълнение и любов: Сине Мой, харесва ли ти творението?
Младежът:
Да, харесва ми, Татко мой. Прекрасно е. Все още не знам защо и как си сътворил толкова много неща? А аз защо съм Ти? Как ще се казвам?
Бог: Ще се казваш Адам – от земята! Тя е твоята майка, а Аз съм Твоят баща.
Адам: Добре, както кажеш, но все пак толкова високи планини, дълбоки морета, океани, риби и птици, животни... за какво са ни?
Бог: Аз творя и работя, защото изпитвам РАДОСТ. Ще създам още едно живо Менеподобно и Тебеподобно същество за обща радост. То ще бъде момиче, ще се превърне в жена, в майка. Ти също ще започнеш да твориш с цел радост, но за сега трябва да се научиш да разпознаваш и владееш над различните видове растения, животни, птици и риби. Ти и тя също ще изпитвате радост когато творите, защото ще го правите с любов.
Адам: Като Теб ли?
Бог мъдро и с гордост: Да, като Мен. Вие ще имате много повече идеи, които ще се превърнат в реални битиета. Задачата на земята и небето, на цветята, растенията и животните, вятъра, водата, е да ви радват, да ви обучават и пазят докато пораснете и съзреете: духовно и физически. Аз обичам вас, вие обичате тях; те обичат вас - Моите деца , а вие обичате Мен! Кръговрат на любовта.
Очите на Бог се насълзяват от радостни сълзи, които капят и се превръщат в разноцветни диаманти.
Действие 11
Адам тръгва на експедиция да изучава видовете. Макар и още юноша, е много силен и гъвкав. Скача като елен, плува като риба, лети като птица.
Приземява се в Райската градина и пита:
Адам любопитно: Небесни Татко, не разбрах защо ни трябва още едно същество. Разгледах част от творението, което е огромно. Много съм радостен, че всяко сътворено от Теб битие ми помага. Щом се доближа до него, то веднага ми разкрива природата си. Всички обаче са две по две – мъжки и женски, а аз все още съм сам.
Бог: Така съм наредил.
Адам: Разбрах. Добре, но новото живо същество как ще доставя радост? И на Него ли ще бъдеш баща? И то ли ще ти казва „татко”?
Бог: Любопитко, отрупа Ме с въпроси. Всяко нещо с времето си, ще разбереш. То няма да бъде от пръст като теб, а от жива плът. Знай, че то също ще бъде Менеподобно, защото Аз притежавам не само мъжки, но и женски характеристики. То ще бъде жена. Ако го обичаш и му доставяш радост, и то ще ти отвръща със същото!
Адам с тревога: Но от какво ще го създадеш, кажи ми!
Бог: Внимателно следи процесите в мозъка си. Ти имаш програма за отношенията си с жената.
Бог уголемява размерите Си, дава възможност на идеята да се развие в главата Му. Ходи напред-назад, тръска главата Си, от която се чува шум, скърцане, музика, охкане, пеене и други неща. В същото време Адам се покатерва по тялото на Бог и сяда на раменете Му. Бог не се сърди, а нежно Го загръща с искрящата Си звездна мантия.
Бог: представям си новото същество като прелестно създание. Още малко да си почина и ще се потрудим отново. Този път заедно, ще Ми помагаш ли?
Адам: Разбира се, само кажи какво да правя!
Бог: За сега бъди кротък, не тичай много силно, не прескачай реката, не се отдалечавай в небето, не се гмуркай надълбоко, изобщо внимавай, още не си пораснал, не си достатъчно силен, бърз и пъргав!
Адам: Аз искам всичко да знам, всичко да видя!
Бог: Спокойно, ще стане, бъди търпелив!
Адам: Тате, хайде да поиграем на конче! Тате, татенце, сега си моето конче!
Бог се навежда, а Адам се качва на гърба Му.
Бог: - Да, конче вихрогонче! Топур, топур, топур, конче...
Адам радостно: Конче вихрогонче, конче вихрогонче...
Вятърът: Отче Небесни, да извикам ли млад жребец за прекрасния ти син?
Бог: О, да, защо не!
Веднага се появява бял жребец. Адам умело скача от раменете на Бог и го яхва. Препускат радостни и щастливи по тучните поляни, пият вода от изворче, което весело бълбука...
Конче-вихрогонче към момчето:
Харесваш ли ме, млади господарю?
Адам: О, разбира се, толкова си хубаво, ти си съвършено!
Конче – вихрогонче. Съвършен е само Бог, миличък.
Адам: А аз?
Кончето: Когато пораснеш, ти също ще станеш съвършен. Сега се учи и опознавай Творението, подарък за теб и другото Богоподобно, което скоро ще се появи. Толкова знам. Да се връщаме, Бог може да ни потърси.
Кончето весело цвили, гривата му се развява от вятъра, обръща се и препуска с Адам назад. В това време Бог говори на притихналите цветя, растения и животни.
Бог: Много съм развълнуван и щастлив. Надявам се всички сътворени от Ммен видове живи същества да обичат децата Ми, да ги обучават, да ги пазят. Надявам се... да изпитваме обща радост и щастие! И много любов!
Ангели и същества: Много любов, радост за Бог, радост за всички!
Адам и кончето спират на няколко метра от Бог. Адам гали новия си приятел, потупва го по задницата.
Конче-вихрогонче задъхано: Млади господарю, ако пак пожелаеш, повикай ме с мисълта си.
Адам: Разбира се. Ще поразпитам Бог пак за новото същество, любопитен съм, а после ще видим.
Адам: Небесни Татко, моля Те, разкажи как и с каква цел ще създадеш новото живо същество, за което казваш, че ще бъде най-съвършеното, как да го наричам, как да му служа? По какво ще прилича и различава от мен?
Бог: Почакай още малко. Сега ще се поразходя из Небесните простори.
Бог излита нагоре към висините. Звездната Му мантия се надува и развява, всичко е красиво и величествено.
Действие 12
Бог се спуска на земята. Хвърля наметалото си върху тревата. Обхваща с критичен поглед Своето Творение. Адам, уморен от ездата, сяда върху наметалото на Бог и се унася в сън, изпратен му от Бог. Сънува дете, приличащо на него, но по- различно, без висулка между крачетата, със светла дълга и къдрава коса и черно тяло.
Бог с любов: Спи и сънувай Сине Мой! Така по-лесно ще възприемеш моя изначален план и спътницата в живота си.
Творението притихва. Даже въздухът спира да трепти. Всички очакват разказа на Бог.
Бог: Сътвореното до сега от Мен е добро, харесва ми, но замисълът Ми трябва да се изпълни до край!
Ангели и същества: До край, до край!
Бог гали главата на спящия Адам, в която между мозъчните гънки се гуши представата за чернокожо дете. От пръстите на Божиите ръце излизат светлинни лъчи, израз на любовта Му. Разговарят телепатично, мислите на Бог влизат направо в детските главички. Растенията, животните, птиците и всички останали битиета слушат и също разбират директните мисли и желания на Бог, които започват да се претворяват в плът и форма.
Четец:
„Първосъздателят на Небесата и на Земята щом реши нещо, казва му само: „Бъди” и то става. /Сура 2 Кравата, 117/
Бог: Слушайте Ме внимателно. Синът ми, когото сътворих от пръст и глина, реших да се казва Адам, което означава от земята, а дъщеря Ми, която все още е само в Моите представи и мисли, ще се казва така, както Адам реши.
Адам на сън с мисъл: Може би Ева, което значи жена. Виждам я толкова прекрасна! Косата й е руса и къдрава, стига до петите й, зъбите й са бели като перли. Най-прекрасни са очите й – светещи звезди!
Бог: Трябва да знаете, че всичко започва от идеята. Следва план за нейното реализиране, а после – самият труд, дълъг и упорит.
Ангели и същества с любопитство: А Твоят план какъв е?
Бог: Сътворените от Мен две живи същества ще бъдат мъж и жена. Ще ги наречем хора. Те ще се размножават на принципа на сливането на мъжко и женско както при животните. Само че Аз ще обитавам в техните души, ще ползвам техните тела, ще чувствам материята чрез техните сетива. Единствено те ще бъдат Менеподобни. Когато съзреят достатъчно, о ще станат семейство и ще имат деца, Мои внуци! Ще владеят, т.е. ще се грижат и облагородяват Творението, ще го усъвършенстват. Потомците им ще създадат нови видове растения и животни, ще се грижат за цялата вселена! Ще полетят към звездите и небесните светила, ще владеят над Космоса!
Ангели и същества: Но как ще стане това?
Действие 13
Адам се събужда от Божиите мисли, нахлули в главата му.
Адам:Татко, кога ще полетя към звездите, аз обичам да летя. Другото Тебеподобно същество – идея, се разхожда и прозява в главата ми! Извади го от там, тежи ми, не мога да мисля правилно!
Бог се смее най-искрено.
Бог: Потърпи малко, Адаме. Тя е момиче, тя е по-нежна, тя е по-малка. Скоро всичко ще се промени. Подготвям се за нейното субстанциално, реално материално сътворяване. Трябваше да я поставя в мозъка ти, за да проверя дали си пасват – твоят и нейният. Телата ви ще изпълняват командите, идващи от красивите ви и умни главички, свързани с моята. За това е толкова важно всичко да изпипам прецизно, особено мозъчната дейност. С нея вие ще се свързвате с Мен и другите живи същества, обитаващи земята и планетите.
Адам със съмнение: Мога ли да разтворя главичка на агънце, например, за да видя с очите си мозъка му ?
Бог: Още не. При това няма нужда да чупиш главичката на агънцето, с очите си ще можеш да проникнеш директно в нея.
Адам: Много съм любопитен, но ще търпя.
Бог: Запомни, че растейки, ти и момиченцето ще изучавате видовете, създадени от Мен две по две: мъжки и женски. Ти, Адаме, ще се грижиш и ще царуваш над мъжките индивиди, а момичето – над женските. От тях нагледно ще разберете много неща. Жената ще има още по- сложни задължения. Освен да изучи и развива женските животни /самките/, тя трябва да зачене от твоето семе, от теб и да роди твоите деца, Моите внуци. Да ги кърми докато пораснат, да ги милва и обича, да ги храни, да ги научи на любов!
Бог доволно се усмихва в мечтите Си.
Ангели и същества: Любов, любов!
Хиляди ангели и безтелесни същества от чиста енергия, галят косите на Бог, главите на момченцето и момиченцето, възхищават им се, пеят им песни, рецитират стихове, танцуват. В пълна хармония с Бог изразяват радост и благодарност.
Свята песен: „Благослов на славата”.
„Светлина на слава изгрява като слънцето над нас.
Свободата ви събуди, съживете се, о духове!
Събудете планините, долините с извори в тях.
Озарете света на век в светлина на нов живот,
озарете го на век, в светлина на нов живот!”
Ангели и същества: В светлина на нов живот!
Новият живот започва! Новият живот започва!
Действие 14
Треви, реки, растения и животни се наслаждават едни на други. Всяко битие се стреми да бъде полезно за другото.
Растения и животни:
Молим Те, Небесни Татко, покажи ни Сътвореното от Теб, разкажи ни пак как създаде Тебеподобния Адам, кога ще се появи момиченцето, какви задачи имат двамата, обясни ! Те ли са светлината на новия живот?
Бог търпеливо: Добре, добре, слушайте.
Мислите на Бог полетяват и се разпростират до всяка точка на Вселената като снопове светлина и лъчи.
Чува се вътрешният глас на Бог - силен и същевременно нежен, мелодичен като песен. Пригласят Му ангели и песнопойни птици. Думите на Бог – звукови вълни, влизат директно в мозъците на всички сътворени битиета.
Бог: Колко е хубаво, колко е прекрасно всичко, но... душата ми иска още нещо, да, да....още нещо. Замислил съм го отдавна. Какво в същност искам? Може би още радост, още любов! Та нали Аз съм самата Любов? /Евангелие от Йоана 4:8/ Какво нямам? Да, да, какво нямам?
В същност Аз нямам физическо Тяло. Аз съм Дух. Момченцето Ми има, защото го създадох от земната пръст, притежаваща всички необходими елементи за живот! Аз съм нематериален, не мога да се докосвам физически до субстанциалните битиета, но Адам може! И момиченцето Ми също ще може! Цялото творение е Моето Тяло, но най-близо до Мен е Адам, той е Менеподобен! Аз не усещам вкуса на храната, но той може. Например вкуса на зеленчуците и плодовете, орехите и бананите, на гроздето, ябълките и фурмите...
Появяват се, орехи, банани, грозде и други плодове, всякакви зеленчуци.
Плодове, зеленчуци, птици и животни:
Господарю, Създателю наш, благодарим Ти! Ние с радост и любов ще бъдем храна на децата Ти и на техните деца, на всички поколения, за да бъдат здрави, весели и щастливи! Да бъдеш щастлив и Ти с тях!
Зеленчуците: Съгласни сме, съгласни сме! Ще изсмукваме сокове от земята и ще ги храним!
Бог: Аз Самият не мога да ви ям, защото нямам физическо тяло. Цялото творение е Моето физическо тяло, начело с децата Ми. Те имат нужда от разнообразна храна, която вие притежавате. Чрез тях Аз ще усещам вашия вкус, уханията на цветята и тревите, радостта от любовта! Трябва Ми помощ. Всеки, даже и най-мъничкият и незначителен на пръв поглед, искам да изпълни предназначението си, т.е. отговорността си! Тогава всички ще бъдем едно в радост, любов и грижа един за друг!
Ангели и същества: В грижа един за друг!
Действие 15
Бог се движи, размишлява, силно се вълнува.
Ангелите и същества: Господи, какво Те тревожи?
Бог: Тревожен съм, смутен съм даже, защото Аз.....Аз не мога да се размножавам! Аз не мога да имам жена, която да зачене от Мен и да роди децата Ми. Рибите, дърветата, океаните, реките и моретата, колкото и да са прекрасни и величествени, изразяват само част от Моята Същност. Аз съм Любов, а за любовта са необходими двама!
Ангели и същества: Любовта е за двама, любовта е за двама!
Ангели и ефирни същества летят около Бог, стараят се да Го успокоят.
Бог: Вие сте Мои помощници, но колкото и да сте многобройни, красиви и послушни, също сте безтелесни, не можете да имате деца, да се размножавате.
Ангели и същества: Не можем да се размножаваме!
Бог: Тогава какво да правя?
Ангели и същества: създай по-бързо жената! Тя ще успокои и Теб, и Адам. Адам е Твоето тяло, Адам ще прави любов с жена си Ева, в която ще участваш и Ти!
Бог: Добре, Да бъде!
Ангели и същества: Да бъде!
Проехтяват нежни гласчета, които излизат от главата на Бог като красиви пеперуди, светлина и топлина, фунийки и всякакви чудати форми с цветове в унисон с настроенията Му.
Действие 16
Бог: Какви интересни мисли Ми идват в главата. Защо толкова много искам да имам семейство и деца? Нима не обичам достатъчно видовете , които сътворих? Нали съм и Техен Баща?
Ангели и същества: Наш Баща, наш баща!
Бог: Обичам ви, но вие не можете да откликвате директно на Моята любов, защото не сте Менеподобни! Аз съм любов и имам нужда да общувам със Себеподобни, които могат да изпитват и излъчват Любов като Моята!
Ангели и същества: Бог е Любов! Бог е любов!
Бог: Изпитвам желание да споделя всичко, което чувствам, което Ме вълнува със равностойни на Мен същества, които да откликват на всеки Мой порив, да Ме обичат! Много, много да Ме обичат! Както аз ги обичам!
Ангели и същества: Да Го обичат! Да Го обичат!
Едни ангели и същества са кацнали по дървета и храсти; някои от които цъфтят с нежни цветове за радост на душата; други приемат космически сигнали, отвръщайки им директно с очите си; трети пробват чистотата на водата, химическия състав на почвата и други природни дейности.
Част от съществата са неотлъчно с Бог.
Бог: Аз създадох всички живи същества по двойки, всеки мъжкар си има женска. Аз притежавам хармонични мъжки и женски характеристики. Изразих мъжката Си същност чрез Сина Си, а женската ще вложа в дъщеря Си. Нищо не може да се самосъздаде, само Аз мога да сътворявам!
Ангели и същества: Само Бог, само Бог!
Бог: Нека всички живи същества да се подредят по двойки: мъжкар и женска! Искам да ги видя и да им се порадвам!
Множество животни, птици и влечуги тръгват две по две към Бог, покланят Му се, чуруликат, мучат, подсвиркват, скачат, боричкат се, изразявайки любовта си. Ангели и същества ги следят внимателно, насочват ги накъде на вървят, навеждат главите им в поклон пред Бог. Ангели танцуват, развявайки ефирните си прозрачни наметала. Растенията и дърветата, моретата и океаните издават хармонични звуци, като голям оркестър. Музиката е приказна. Ту нежна, ту силна.
Бог: Браво, чудесни сте! Харесвам ви, радвате Ме, забавлявате Ме, обичам Ви!
Бог благославя с вдигнати напред ръце.
Бог: Аз съм едновременно мъж и жена. Двете ми половини са в абсолютна хармония, както ядките на ореха например. Ще се разделя на две отделни същества: мъжко и женско, които след като пораснат, ще се слеят в едно и ще родят свои деца - Мои внуци!
Ангели и същества: Деца и внуци! Деца и внуци!
Бог: Това ще бъде най-голямата Ми радост!
Ангели и духовни същества се радват и танцуват въодушевено. Фанфари огласят Духовния свят, внушавайки бъдещ успех. Дърветата зашумяват с клоните и листята си, поточетата по-бързо се спускат към реките, Бог протяга ръцете си и ги благославя.
Ангели и духовни същества пеят отново химна „Благослов на Славата”
Призвани сме да възвърнем славата на Бог над нас.
Той вселената изпълва със велика нежност и любов....
Действие 17
Бог става от тревата в Райската градина бавно и величествено. С протегнати напред ръце и едри крачки я обикаля. Помирисва цвете, погалва сърничка, скарва се на зайчета, които непослушно скачат около ручея с бистра вода, за да не паднат в него. Продължава да разсъждава на глас.
Бог: Аз съм баща и майка едновременно, Аз съм Абсолютната хармония!
Всички притихват, за да не пречат на мисловния Му процес.
Бог: Аз създадох мъжа – Менеподобен, мощен и прекрасен за господар на вселената, а жената, крехка и нежна, родена за любов и радост, ще бъде господарката. Да, да, господарката на любовта преди всичко. Тя ще ражда деца! Аз отделих Моите мъжки характеристики от Моите женски характеристики. Мъжките вложих в Моя Син, а женските ще вложа в Моята дъщеря.
Градината: Каква прекрасна переспектива! Адам – господар на всички мъжки елементи в творението, а Ева – на женските. И аз съм от женски род, за това съм толкова прекрасна!
Същества и ангели: Ти си най-прекрасната градина, за това се казваш Райска градина. Бог те създаде и засади в теб двете: на живота и за познанието на доброто и злото.
Градината: Да, да, знам, аз ги отглеждам, но се страхувам да не объркам нещо.
Същества и ангели: Няма, не се притеснявай, Бог има план за всичко.
Творението откликва със светлини, ветрове, музика, възхвала и благодарност...
Животни: Небесни Татко, Тебеподобните като нас ли ще бъдат, ще имат ли деца?
Бог: Да, принципът на зачеването и раждането е един и същ за всички живи същества.
Бог ту сяда, ту става, вълнува се. Творението – също.
Атоми и молекули, приемайки различни форми, заиграват весело в луд танц с преплитащи се в хармония цветове и багри. Сливат се, разделят се, образувайки невероятно красиви образования.
Атоми и молекули:
Ние сме тук, ние сме основният градивен материал, използвай ни, Създателю наш, Господарю наш! Искаме да сме полезни!
Бог: Разбира се, разбира се. Без вас нищо не може да се сътвори. Вие сте основният градивен материал. Венецът на творчеството ми обаче са децата Ми. Те трябва да пораснат, преминавайки през четири стадия:
Атоми и молекули: Кои са, кои са, нека знаем и ние.
Бог: 1.Първият етап е Формиране: Моята идея и подготовката за нейното реализиране. Материали, време, всеотдайност...
2. Растеж или израстване - труд за реализация на замисленото от Мен битие. То може да бъде с преобладаващи плюс характеристики или с минус такива.
3. Завършеност. Битието е сътворено и може да съществува само.
4. Съвършенство. Битие „плюс” характеристики може да се слее с битие „минус” характеристики с цел появата на нов живот.
Ангели и същества: Разбрахме. Ако две вече съвършени битиета се слеят, ще се появи трето битие, подобно на първите, но с нови характеристики, които Ти ще му дадеш.
Бог: Най-простичко казано е така. Аз ръководя този процес и влагам от Духа Си във всяко новопоявило се създание.
Ангели и същества: Но ако битиетата не са съвършени, тогава какво ще стане?
Бог: Този въпрос е много труден даже и за Мен. Ако не са постигнали съвършенство, може да не се получи нищо, или ... не знам, за първи път сътворявам, ще помисля.
Бог започва да се разхожда. Земята постила пред краката Му мек килим от треви и цветя.
Земята: Създателю, не се напрягай, всичко, което си създал, е прекрасно!
Бог продължава да говори на глас:
Съвършенството е най-висшето ниво за всички, в това число и за Мен. Мога да го постигна само заедно с децата Си. Нито те, нито Аз можем да го направим сам по сам, отделени един от друг.
Небето: О! Колко хубаво ще бъде! Те ще бъдат вечната Троица: Бог и двете Му деца! И техните деца! И така во веки веков.
Ангели и същества: Во веки веков!
Действие 18
Същества: Господи, Ти изпитваш радост, доволен Си.
Да запеем всички песен.
Ангели и същества, Бог и природата запяват с вдъхновение химни. Всеки приглася в хармония.
Химн:
В Твойто име сме събрани да Те хвалим, Господи.
Трепет свята, радост дай ни, помежду ни Ти бъди!
В тоя свят докле сме живи, всичко Теб ще посветим.
И най-сетни с херувими в слава Твоя - полетим.
Там ще бъде радост, мир сияен и неизмерим.
В свято поклонение пред Престола Твой велик,
Ще Ти пеем ний хваление с херувимски лик;
В пълна радост ще пребъдваме на век!
Бог: Колко е хубаво, когато всички сме заедно. Как се радва родителското ми Сърце! Изпълнен съм с надежда!
Същества: Може ли още нещо да Те попитаме?
Бог: Разбира се, казвайте.
Същества: Кой е най-сложният етап?
Бог: Всеки етап е труден и важен. Не може да бъде прескочен.
Същества: И каква е крайната Ти цел?
Бог: Децата ми да станат зрели.
Същества: Като ябълките ли?
Бог: Точно така. Нали правите разлика между киселата и сладката ябълка. В началото сладка ли е?
Същества: Не, отначало е кисело-горчива, а после се налива със сок и става толкова вкусна! Така ни разказват животните, които ги ядат, ние не можем.
Бог: И полезна, много полезна.
Ябълково дърво се разшумява с клоните си и пуска на земята прекрасни ябълки. Малки животинчета се втурват да ги ядат с голямо удоволствие.
Същества: Колко интересно, колко интересно! Ние също се стремим към съвършено изпълнение на Твоята воля. Какво още искаш да сътвориш, Небесни татко? С какво да ти помогнем, почина ли си вече?
Бог се разхожда напред-назад. Оглежда резултатите от работата Си.
Бог: Създадох Сина Си от пръстта, т.е. от Моята плът, защото и земята и небето са частица от Мен. От неговата плът, от неговото ребро, ще създам момиче, моя Дъщеря, която ще се превърне в жена, в майка. Представям си я изящна и красива, смела и умна! Нейният образ вече е в Моите и в Адамовите представи и мисли, но още не съм я материализирал. На работа, имам още много работа!
Съществата: Чакай още малко, Господи, кажи ни красива като сърната ли ще бъде?
Бог: Много по-красива от сърната и от всички женски животни.
Появява се стадо сърни, преминаващо през поляната.
Същества: А ще зачева ли като женските самки?
Бог: Разбира се, и тя като тях ще зачева от мъжко семе и ще ражда деца. Само че те ще бъдат Менеподобни, защото Аз ще им дам от Своя Дух. За това те ще Ме разбират лесно - Мен, техният Баща. Растенията и животните, планините, моретата и океани, космоса, искам да бъдат направлявани не директно от Мен, а от децата Ми, които единствено могат да контактуват пряко с Мен. Така Аз, децата Ми и творението ще бъдем едно цяло, споделяйки любовта, защото Аз съм Любов! Тя е сплавта, която ни прави едно. Аз и децата ми ще се разделяме и сливаме точно както атомите и молекулите, няма да можем да съществуваме едни без други!
Действие 19
Бог с едри крачки крачи по Творението, прескача реки и планини, за да се успокои. Тревата сама ляга под краката Му, моретата затихват, дърветата не шумят с листята си.
Бог: Слушайте всички сътворени от Мен битиета! Ще ви покажа какво направих до тук.
Бог взима калъпите, седящи кротко под работната Му маса и ги показва.
Бог: Аз направих два калъпа, или ковчези, напълних ги с пясък, пръст и глина и замесих живо тесто. Легнах по гръб в единия, после по лице в другия. Очертаха се моите контури. Това се нарича матрица. Започнах да моделирам поотделно всяка част на още неоформеното тяло. Изчаках да се втвърди. Получи се здрава и силна фигура на момче, моя Син Той ще се превърне в съвършен мъж.
На екрана се показва този процес.
Бог спира за момент и се замисля.
Същества и ангели: Да, спомняме си и ние, нали Ти помагахме! А после?
Бог: Замисълът ми беше да създам Себеподобно живо мъжко същество! Оставаше може би най-сложното – да го одушевя, да стане жива душа, като му дам от Духа Си! За това вдъхвам в ноздрите му от Своето жизнено дихание . Да живее!
Адам се събужда от съня си, отваря учуден очи, наблюдава и слуша.
Четец:
„И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа.” /Бит. 2:7/
„И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!” /Сура Тълпите 72/
Същества и ангели дълбоко се покланят на Бог и Сина Му.
Ангели: А жената? Тя от къде ще се появи?
Бог: Наблюдавайте и ще разберете. Няма да разказвам, всичко ще се случи пред очите ви, за да го запомните завинаги! Предайте го на поколенията! На работа! Изпълнен съм с радостен копнеж. Да бъде!
Ангели и същества: Да бъде!
Действие 20
Райската градина. Красива природа, птици и животни в мир, небе, луна, слънце с интерес наблюдават, готови да помогнат.
Адам разглежда любопитно малките на току-що родила вълчица. Тя ближе тях и неговите ръце с много загриженост и благодарност. Адам ги взима едно по едно, прегръща ги, целува ги и ги поставя на съските на майка им, за да сучат.
В градината започва да духа силен вятър. Адам не може да тича, едвам ходи.
Изпитва болка в тялото си. Свит на две, започва да охка и пъшка. Движи се из градината залитайки, пада на земята. Бог започва да го гали, за да го успокои. Отново го приспива дълбоко. Бог бързо мушка ръката си в гърдите му.Чува се шум от счупване. Бог изважда едно кървящо, покрито със слуз Адамово ребро и започва да го моделира. Измива го с вода, пръска го с благоухания и нежно го поставя на работната си маса, която вече е разчистена от отломките при сътворяването на Адам и покрита с мек мъх и трева. Ангелите и съществата стоят тихо с напрегнати сетива.
Бог пуска енергия от ръцете Си върху реброто. То „разцъфтява” като цвете. Порастват му ръце и крака, гръбнак, главичка, покрита с къдрава руса косичка, появяват се и вътрешни органи. Съществото расте бързо. Бог внимателно разтваря крачетата на детето, прониква в отвора на тялото му, който води до съвсем мъничка, недоразвита още женска утроба.
Същества:
Какво търсиш в телцето на момиченцето? НЕ ГО ЛИ БОЛИ?
Бог: Най-важната част от тялото на това същество е утробата му, където ще става зачатието на бъдещите хора. Тя отличава жената от мъжа, тя е неговата мечта! Всеки мъжкар се стреми да я притежава и да прониква в нея. За това с жената трябва да бъда много прецизен. Там ще се заражда и развива новият живот! От този отвор ще излизат Менеподобни деца!
Ангели и същества: Нов живот, нов живот!
Бог: Мъжкарят трябва да впръска своите малки семенца, които се наричат сперматозоиди в утробата, матката на женската. От нея се отделят понякога няколко яйца, понякога само едно, докато сперматозоидите са много. Обикновено се оплождат по едно, най-много по две женски яйца.
Същества: Яйца като на птиците ли?
Бог: да, но много по-малки. Мъжките сперматозоиди са привлечени от уханието на женските яйца и като луди ги търсят. Предвидил съм да бъдат голямо количество, за да улесня зачеването. Само един от тях стига до женското яйце, пробива обвивката му и се слива с него.
Същества: Герой, но след това какво става с него?
Бог: сперматозоидът умира!
Същества: Не е ли жестоко?
Бог: За да се появи нещо ново, старото трябва да умре! Оплоденото женско яйце е попило всичко от сперматозоида, огромна енергия и информация!
Същества: И после?
Бог: Оплоденото яйце е началото на новия живот. То веднага здраво се впива в стените на женската утроба и започва свой самостоятелен живот!
Същества: Но кой го храни?
Бог: Кръвта на майката. Тя поема храна, която се превръща в кръв за нея и бебето й.
Същества: Това е чудо, велико чудо! Ти, Небесни Татко, как участваш в него?
Бог: Зачеването на новия живот зависи от Мен! Аз управлявам процеса, Аз определям какви да бъдат новите същества! Те, естествено, ще приличат на майка си и баща си, но нали Аз съм създал и тях от Моята кръв и плът? Нали Аз вдъхнах жизнено дихание на първите хора Адам и Ева, за да бъдат Менеподобни!
Адам вече се изправил, може да ходи, но наклонен на една страна с ръка, сложена на липсващото ребро.
Адам: Още ме боли, но ще мине. Бог дава толкова изпитания, колкото можем да понесем. Бог е Любов. Прави всичко от нея и за нея.
Същества: Мъжът и жената слети в любов, са въплъщение на Божията любов!
Бог: Така е! Всичко е от любов и за любов.
Бог: Утробата на дъщеря Ми е най-важната, в нея ще премине първата фаза от живота на внуците Ми. След като излязат на„бял свят”и вдъхнат въздух, те ще проплачат и ще започнат своя самостоятелен живот.
Същества: През трите фази ли ще преминат?
Бог: Да, формиране, т.е. живот в утробата на майката; раждане и растеж - втори етап и трети завършеност – когато станат пълнолетни. Съвъръшени – когато съзреят за потомство и станат Менеподобни. Съвършенството ще бъде нашият съвместен живот в радост, песни и любов!
На екрана се показва раждане на бебе от жена. Лицето й не се откроява ясно, тя е виртуален образ. Картини на трите фази на развитие съгласно Божиите обяснения. Мъжкото бебе се превръща в юноша, а след това в млад мъж. Женското – в девойка и млада жена.
Бог: Любовта трябва да се развие във всички посоки, т.е. децата да обичат родителите си, да се обичат като братя и сестри, да обичат природата и всички останали битиета, сътворени от Мен. И най-важното, да обичат Мен, Небесния си баща!
Същества радостно: Най-много да обичат Теб – Властелинът и Родителят! Ти си Истинският баща и Истинската майка!
Ангели: Истински Баща и Истинска майка!
Бог: Мечтата Ми е да стана дядо на прекрасни внуци, с които да се гордея. Моето потомство трябва да насели земята и космоса, за да се грижи за тях!
Бог се вълнува. Изтрива потта от челото си. Докато размишлява на глас, ръцете Му работят върху бебето – момиченце.
Бог: Мисля, че успях, успях! За радост и добро!
Бог вдига високо момиченцето – бебе с грижовните Си бащини ръце. Показва го на планините, моретата и реките, птиците, животните, небето и луната... Сърцето на Бог прелива от радост и надежда.
Бог: Нека се казва Ева – създадена от мъжа!
Природата откликва с бум от цветове и багри, музика и песни.
Хор, радостно и благодарно:
Бог е Уникален, Бог е Абсолютен, Бог е Вечен, Бог е любов!
Бог: Да, Аз съм самата Любов! /Ев.Йоана 4:8/.
Ангели и същества: Даже много води не могат да угасят любовта, нито реките да я потопят. /Песен на песните, 8:6-7/
А който не люби, не е познал Бога! /І Йоана 4:8/
Бог е Дух! /Ев.Йоана 4:24/
Бог е мирът и щастието!
Бог е хармония!
Бог е борба!
Бог се изправя величествено и сяда на Своя трон. Взима децата на коленете Си. Невероятно красиви цветове и форми ги заобикалят. Ангели и същества Ги приветстват с възхищение.
Ангели и същества: „Бог е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна безподобен Той на трона и покори слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той управлява делата, разяснява знаменията, за да се убедите в срещата на своя Господ!” /Сура Гърмът: 2/
Бог протяга ръце, от които струи енергия и любов:
Бог: Да стане! Рекох! Нека има мир и любов, радост и щастие! Призовавам всички също да Ме обгърнат с любов и слава, призовавам към свобода и мир. Аз съм Баща и Майка на най-прекрасните създания на земята и небето! Моите Син и Дъщеря!
Ангели и същества: „О, хора, служете на своя Господ, Който е сътворил вас и онези преди вас!” /Сура Кравата 21/
„Благослови ни Господи в блаженство, с нежна и Божествена любов!” /Свята песен Благослов на славата/
Същества и природа: Божествена любов, Божествена любов!
Бог издига нагоре ръцете Си и изпуска огромна радостна и светла енергия, разливаща се в ефира.
Действие 21
Райската градина. Бог с умерени крачки се разхожда, наблюдава внимателно, разсъждава на глас. Чувства се притеснен и неспокоен. Същества, птици и животни, природата са притихнали напрегнати. Реката тече по-бързо от обикновено, животните тичат напред-назад хаотично, дърветата се превиват от силен вятър. Природата е разтревожена.
Бог: Какво става, какво е това вълнение и притеснение? Защо и от какво?
Бог към природата: Какво става, защо се вълнувате така?
Ангели и същества: Предчувстваме някаква опасност, опасност от нещо...
Бог: Но от какво?
Ангели и същества: От нещо непредвидено...
Бог: Знаете, че съм много радостен, защото всичко в творението Ми расте, усъвършенства се, децата Ми – също. Планът ми се изпълнява, децата ми вече навлязоха във втория етап на живота си – растат и съзряват.
Бог: Защо ангелите и съществата – мои помощници, станаха неспокойни?
Същества: Неспокойни, неспокойни!
Бог: Да погледна трезво на нещата, за да предотвратя евентуална грешка. От къде ли може да се появи нещо непредвидено? От природата?
От растенията?
Растения От нас – не.
Бог: От животните?
Животни: От нас не.
От съществата?
Същества: От нас не.
Бог: от ангелите?
Да, от тях изпитвам известно притеснение. Тях създадох първи, те знаят Моите планове и желания. Аз искам съвършенство – за Мен, за тях и за всички битиета!
Долетяват тревожни същества - вестители.
Същества: Нещо става сред ангелите, Небесни Татко! Там има напрежение! Чувстваме го, летят бързо и неспокойно насам – натам, смутени са, но не знаем от какво.
Бог: Къде е ангелската Ми стража? Защо не се намеси?
Същества: Чакат Твоята заповед.
Бог: Добре, ще защитя децата Си Адам и Ева. Те още са малки, телата им се развиват по- бързо от колкото мисленето и психиката, защото имат много неща да видят, приемат и опознаят.
Бог: Да попитам най-напред ангелите какво ги притеснява.
Бог: Ангели, Мои помощници! Вие сте мъдри, кажете Ми какво ви тревожи, защо сте така развълнувани?
Ангели: Небесни Татко, Ти определи любовта като най-голямата сила в цялото Си творение.
Бог: Да, любовта е движещата сила на живота, защото Аз съм Любов!
Ангели: Прости ни, но именно при любовта нещо може да се обърка! Толкова много и различни видове любов!
Бог дълбоко се замисля.
Бог: Да, наистина, не мога да обяснявам какво е любов, тя е чувство, тя се появява изведнъж, преминава през различни вариации, развива се както всичко друго, сътворено от Мен. Тя е живо Същество!
Същества: Може би ще бъде добре, Небесни Татко, да поставиш условие, изискване, за да предпазиш децата Си от грешка.
Бог: Грешка, Аз не мога да греша!
Същества: Но създаде Дървото за познанието на доброто и злото.
Бог: Да, създадох.
Същества: Тогава само Ти знаеш кое е добро и кое е зло.
Бог: Много просто, не се ли досещате?
Същества: Обясни, цялата вселена иска да знае!
Бог: Добро е всичко, което е по Моята воля. Зло – което Аз не съм планувал и не желая.
Същества: Тогава изпитай волята и чувствата на децата Си, постави им някакво условие, за да ги предпазиш да не сгрешат. Бъди по-конкретен!
Бог: Да, така е! Аз се трудих толкова усилено, за да осъществя плана Си, но свободата им не трябва да излезе извън Моите Принципи и желания!
Същества: Божии принципи и желания!
Бог: Ето, вижте сами.
Картини от сътворението.
Бог: Вие сте прави. Необходимо е условие, изискване, ограничение, заповед...
От главата на Бог се появяват хиляди антени, изпускащи и приемащи енергия с различни цветове и честоти. Появяват се за първи път и тъмни тонове в унисон с тревожните Му мисли.
Бог: Чуйте Ме, деца Мои, чуйте Ме планини и долини, морета и океани, растения и животни!
Адам и Ева се покланят на Баща си Бог. Останалите битиета – също.
Бог: Искам и заповядвам! Адам и Ева, чеда Мои, бъдете свободни да правите всичко в Градината, освен едно - не се докосвайте до Дървото за познание на доброто и злото. То е символ на Ева. Посадих го редом с Дървото на живота, символ на Адам. Вече сте достатъчно пораснали, знаете, че всяко дърво отначало е млада фиданка, расте и става зряло, когато даде плод.
Как мислите, вие зрели ли сте вече?
Адам: Аз вече съм силен, тичам бързо, зная голяма част от растенията и животните, но Ева не познавам. Трябва ми още малко време, мъжкарите животни ще ми помогнат.
Ева: Аз нищо не разбирам. Хубаво ми е да тичам по поляната, да бера цветя, да си говоря с вятъра, с езерото. Щом казваш, че не трябва...
Адам: Но Татко, с какво е толкова опасно това опознавателно дърво?
Бог: Ако не Ме послушате ви чака смърт!
Ева: Като агънцето, което се роди вчера, но не изблея и не скочи на крака ли?
Бог: Още по-страшно.
Бог: Казвам за последен път, не яжте от Дървото за познание на доброто и злото, нито се докосвайте до него, защото непременно ще умрете!
/Битие 2:9,10; 3:3/
Бог: Ако сте послушни, ще пламне любов, когато съзрете.
Същества: Ще пламне любов, ще пламне любов!
Бог: Сега още сте малки, не можете да разберат плана Ми, за това трябва да Ми се доверите – на Мен, Твореца, Родителя! Да ме послушате! Да не се докосвате даже до това Дърво – символ на любовта! Бъдете послушни и търпеливи. Така трябва! Така желая!
Бог: Казах, да стане!
Бог и свитата Му се издигат в простора, постепенно се сливат с ефира.
Творението:
Ние ще пазим децата ти, Свети Боже! Но защо ли е толкова опасно това дърво?
Бог от далечината: Защото символизира Ева, жената. Тя ще даде добри плодове /добро/, ако бъде оплодена с любов от добро семе и лоши плодове /зло/, ако това стане от лошо семе на лошо дърво със злоба и омраза.
Същества: Значи трябва да се направи избор. В такъв случай Дървото на познанието е дърво на размножаването?
Бог: Точно така. От Ева и Адам зависи да изчезне вероятността Дървото за познанието да стане добро или зло.
Същества: До кога, до кога, Господарю, Адам и Ева не трябва да пипат това дърво?
Бог: Докато Аз преценя, че са пораснали и съзрели физически и духовно.
„И Господ Бог заповяда на човека: от всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от Дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” /Бит. 2: 16-17/
„И рекохме: „О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте там в доволство, от където пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” /Сура Кравата 35/
Действие 22
Бог е в Едемската градина.
Ангелите и съществата са затаили дъх. Пълна тишина, даже реките текат тихо, водата на океаните и моретата е като замръзнала. Растенията и животните стоят на едно място безмълвни. Вятърът не смее да се обади. Чувства се напрежение. Бог мисли, напрегнат е, в очакване е.
Бог: Казвам на всички: Не се страхувайте, отпуснете се! Нищо лошо няма да се случи!
Съществата: Но ако децата Ти, Небесни отче, не Те послушат...Ти произнесе думата „смърт”. Значи ги заплашва смъртоносна опасност! Как да не се тревожим?
Бог: Да, смърт, ако не Ме послушат. Ако Ме послушат за онова дърво на любовта, ще мога да ги заведа при Дървото на живота, за което още не съм ви разказвал. То е най-прекрасното, то е вечно, то символизира Адам, моя Син!
Същества: В същност Теб, Господи!
Бог: Точно така.
Същества: Как да Ти помогнем, какво да направим?
Бог: Надявам се, вярвам, че всичко ще бъде добро! Предвидил съм всичко, но вашата тревога се предава и на мен! Действително, ако нещо в плана Ми се обърка?
Съществата: НАЛИ им даде заповед? Трябва да Ти се подчинят! Ти си Абсолютът, Бащата, Творецът, Властелинът!
Бог: По-скоро желание. Те са свободни да избират, имат собствена свободна воля. Могат да Ме послушат, или да не Ме послушат! Аз не съм създал роботи, а Менеподобни, отговорни да мислят и да взимат решения! Свободата е израз на голямата Ми любов и доверие към тях.
Ангели и същества: Свободни, свободни!
Бог: Аз съм толкова радостен, че успях, успях! Сътворих две Менеподобни същества: мъж от пръстта и жена от реброто му! Вече няма да съм сам на този свят! Аз имам две деца!
Бог внимателно наблюдава прекрасните и красиви деца, гали ги, говори им, но те остават безмълвни.
Бог: Адаме, какво ти стана, защо не Ми отговаряш? Да изтрия потта от челото ти, от Моето – също.
Бог: Трябва да събудя децата Си. Операцията беше успешна. Отворете очичките си!
Бог: О да, сега ще ви съживя, още малко почакайте, да изправя някои неточности, нали и двамата трябва да сте Мой съвършен образ и подобие?
Бог отново „опипва” фигурите сантиметър по сантиметър, взимайки различни образи: топъл вятър, бистра вода, слънце...
Бог: Добре сте, добре сте! Как се вълнувам! Още малко, още малко!
Поставя двете фигури на тревата легнали, навежда се над тях и вдъхва в ноздрите им жизнено дихание от огън, дим, въздух, енергия ....На едната, после на другата, по няколко пъти.
Бог: Благославям децата Си Адам и Ева. Нека се съживят!
Действие 23
Ева отваря очите си, оживява, Адам също се събужда.
Адам: Къде съм, кой съм? Нищо не си спомням!
Бог: Ти си моят Син, единороден и прекрасен! Наложи се да поспиш малко! Теб сътворих от пръст, от земята.
Адам: А това същество до мен какво е? Да не е това, което ми обеща?
Бог: Тя е плът от плътта ти, кост от костта ти, тя е твоята жена!
Адам: Какво трябва да правя с нея?
Адам с интерес започва да разглежда красивото момиче, което иска да го хване за ръка, но Адам се дръпва, гледа подозрително.
Ева: Не се страхувай, помогни ми, аз за първи път виждам толкова много цветя, дървета, даже не знам как се казват...
Адам виновно мълчи.
Адам: Ще те науча, имай търпение, появи се така изведнъж, при това от мен!
Бог: Трябва да ме слушате, защото още сте малки, още не разбирате. Аз съм вашият Баща, Аз ще ви обясня и покажа всичко, Аз съм ви приготвил за дом планетата земя с морета и океани, животни, растения и дървета, за да ги изследвате и владеете, да Ми помагате! И всичко за радост, за радост!
Ангели и същества: За радост, за радост!
Децата: Небесни татко, Татенце, както искаш, както кажеш.
Бог: Колко се вълнувам. От кога очаквам с трепет да чуя тези свети думи!
Адам: Добре, Татко наш, да тръгваме на обиколка! Ние ще можем ли да летим като птиците, да плуваме като рибите? Преди аз можех, а сега без едно ребро...
Бог весело се разсмива. Сложих ти допълнителна плът, раната ще зарасне.
Бог: Ще летите даже в Космоса, но когато пораснете.
Адам: А това същество, сътворено от реброто ми, плът от плътта ми, какво ще го правим?
Бог: Нека си почине малко, да се окопити. За Мен, нея и теб, всичко е ново и непознато. Тя не може да живее без теб. Ти също, няма да можеш да дишаш без нея!
Адам: Как така, много добре си дишам!
Бог: Нямам пред вид въздух, а любов! Да дишаш любов, за да бъдеш щастлив и радостен!
Бог: Пак ще ти обясня: Ти си от пръст, но тя е от реброто ти. Само тя може да запълни истински празнината, останала след като отчупих твоето ребро. Стараех да не те боли изобщо. Сега как си?
Адам: Добре съм. Сега разбирам защо тя е плът от плътта ми!
Бог: Да, точно така, тя е плът от плътта ти! Сложих на мястото на реброто ти малко друга, пак твоя плът, за да не чувстваш остра болка, но ....
Адам започва да разглежда с интерес тялото си. От дясната страна под рамото си забеляза белег от рана.
Адам: А този белег ще изчезне ли?
Бог: Не, за да помниш и да знаеш, че от там съм взел реброто ти. Много говорих, не можеш да разбереш всичко сега, довери Ми се, почакай... Запомни, че ние тримата: Аз – бащата, ти – синът и тя – дъщерята, сме едно цяло! От сега завинаги!
Адам: Добре, щом Ти казваш, Ти си най-мъдрият, най-добрият!
Бог: От всички сътворени същества обичам най-много Теб и Ева! Разберете и запомнете! Най-много! Внимавайте да не сбъркате нещо, слушайте Ме, деца сте още!
Природата затрептява в унисон с тревогата и радостта на Бог.
Бог: И най-важното, отново повтарям, моля ви, не се докосвайте до Дървото за познание на доброто и злото. Ти, Адаме, си по-голям, пази Ева!
Децата: вече знаем, вече знаем!
Ангели и същества: Не се докосвайте, не се докосвайте!
Започва да духа силен, но топъл вятър. Ангелският хор запява. Отново нежна музика. Сияния по небето, отразяващи се в езерата и реките.
Езера и реки:
Да пуснем радостни поточета и да напоим цялата земя, да се слеем с нея, тя е жадна. Нека ликува заедно с нас, родиха се Божите деца! Син и дъщеря!
Слънце, луна и звезди: Ние от далечните висини приветстваме възторжено нашите бъдещи господари - хората! Очакваме ги да дойдат! Ще им служим с любов и преданост!
Бог прегръща децата Си, носи ги на ръце и бавно полетява във висините.
Вятърът: Колко са хубави! Господарю мой, Създателю, колко високо да ви отнеса, колко бързо искате да летите!
Бог: Не много бурно, децата Ми да не се изплашат.
Бог нежно ги гали.
Вятърът: А те ще могат ли да летят и сами, за да си играем заедно?
Бог: Разбира се, но когато му дойде времето.
Ангели и същества: Слава, слава, слава! Радост и щастие! Бог е доволен, Бог е Баща!
„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остава. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове.” /Битие 2:20/
„И научи Той Адам на имената на всички неща, после ги представи на ангелите и рече: „Съобщете ми имената на тези неща, ако говорите истината!” /Сура Кравата 31/
„ Рече: „О, Адам, съобщи им имената”! И когато им съобщи имената каза: Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?” /Сура Кравата 33/
„Но не се намери помощник, подходящ за човека.
Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от мъжа.
Бог: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” /Бит. 2:18-24/
Действие 24
Бог се замисля дълбоко. Всичко около Него веднага променя цвета си. Добри мисли – светли тонове, лоши мисли и тревога – тъмни.
Бог: Добре ли казах, че любовта на Адам и Ева ще бъде толкова силна, че могат даже да изоставят родителите си? Какво ще правя, ако това се случи с Мен? Ще им обясня по-подробно когато пораснат. НИКАКВО РАЗДЕЛЯНЕ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!
Бог се радва на всички неща в Едемската градина.
Бог: Добре съм подбрал цветовете, преливат се едни в други. И музиката, която издава всяко битие, е в съзвучие. Прекрасен хор от ангелогласни същества. Адам и Ева знаят много песни, ще свирят и на музикални инструменти, но трябва време, още време.
Бог: Не мога веднага да им кажа всичко, в главите им ще стане каша, още са тинейджери.
Бог: „И вярвайте в това, което низпослах, за да потвърди наличното у вас! И не бъдете първите неверници към него, и не продавайте на никаква цена Моите знамения, и бойте се от Мен един! /Сура Кравата 41/
Бог: Заповядвам още Синът Ми Адам да пази себе си и сестричката си Ева! Когато пораснат да станат мъж и жена с много любов! Да се осъществи кръговратът на Любовта: 1.От Мен към тях, от тях към Мен; 2. между Адам и Ева, 3. От тях към децата им и обратно; 4. Помежду децата на Адам и Ева – бъдещите Ми внуци. Любов във всички посоки! Разноцветна и многолика. Колко ще бъде прекрасно!
Бог: Да бъде!
Ангели и същества: Да бъде!
Бог: родителската любов от Мен към децата да бъде червена, от тях към Мен - зелена, помежду децата – жълта, сексуалната - лилава.
Видовете любов, съответно оцветени, излизат от Бог, сливат се и се разделят, преплитат се и пак се съединяват в едно многоцветно цяло, което отново се връща у Бог. „Бог е любов” /Ев. Йоана 4:8/. Любовта е в движение. Извира от Бог и се връща у Него, пречупена и отразена през всяко сътворено битие по собствен оригинален начин. От песъчинката до звездите, всички обичат и са благодарни на Бог.
Четец:
„Така бяха завършени небето и земята и цялото им воинство. И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела,които беше извършил. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” /Битие 2:1-3./
Образът на Бог се размива в ефира. С причудливи очертания и форми Той се отпуска върху облаците, даже заспива върху тях.
Облаци: Вятърко, престани да духаш, нека Бог си почине!
Вятърът: Добре, само нежно ще Го галя.
Ангели и същества запяват тихо приспивна песен.
Действие 25
Ева, вече тинейджерка, учудено наблюдава всичко около себе си в Райската градина.
- Колко много дървета!
Дърветата й се покланят.
- Колко много цветя и аромати!
Цветята се покланят, трептейки от радост.
- Колко сочна и зелена трева!
Тревата ляга пред краката й.
- Колко много животни! И всички две по две!
Животните се строяват и дефилират пред нея, както пред Адам.
Бог и Синът Му наблюдават и се радват. Ангели и същества летят във въздуха, пеят и свирят, галят красивото момиче.
- Къде съм, коя съм? Вие кои сте?
Бог: Ти си Моята дъщеря, миличка, ти си стопанката и господарката на всичко, което виждат очите ти. Ти си спътницата на моя Син, значи и на Мен, ти си негова жена, значи и Моя. Ти си много важна.
Ева: Защо?
Бог: Защото без теб творението Ми не може да бъде съвършено. Ти си венецът на всички сътворени от мен женски същества. Ти си бъдещата майка на човечеството!
Ева: Как се появих?
Бог: Почакай, ще разбереш.
Бог спуска Адам на земята по светлинно въже. Адам тупва весело и с любопитство разглежда Ева.
Бог: Ти си от плътта на Сина Ми, на това момче, което сега те гледа и се усмихва. Ти не си от пръст като него, а част от тялото му, създадох те от неговото ребро. Вие сте едно цяло, не можете да живеете един без друг. Ти трябва да запълниш мястото на отчупеното от него ребро...
Ева: Не всичко разбирам, но тук ми харесва. Мога ли да си поиграя? Мога ли и аз да ти казвам Небесни Татко?
Бог: Разбира се!
Ева: А това, което блести...
Адам: Това е езеро с вода, можеш да се оглеждаш в нея, да пиеш, да се разхладиш. Тя те обича, иска нежно да те погали, да усети формите ти и да ги запомни завинаги.
Езеро: Заповядай, господарке, наслади се на моята прохлада!
Ева: Колко си мило!
Ева потапя ръце и крака в бистрата вода, гмурка се навътре, плува като риба, косите й, мокри от водата, започват да блестят с хиляди капчици. Освежена излиза на брега и продължава разговора си с Бог.
Езеро: Каква чест, богинята Ева да пие и да се окъпе във водите ми! От радост ще потека надолу, ще образувам река и водопади.
Бог: Не забравяй, че трябва пак да влезеш в определеното за теб пространство.
Езеро смутено: Разбира се, Господи, аз само така...помечтах си.
Ева дърпа Бог за ръката, за да й обърне внимание.
Ева: Тате, а това, което лети?
Бог: Това са птици.
Ева: Аз как ще знам как се казват?
Бог: Ти имаш част от Моя дух, от Моя разум, от Моите чувства, ти си Моя дъщеря и приличаш на Мен. В мозъка си имаш програма кое как трябва да бъде! Наблюдавай и се учи! Адам е по-голям от теб, знае повече, питай него, наредил съм да ти помага и да те закриля.
Ева: Но той отдръпна ръката си, чувствам, че не ме иска. Аз ще мога ли сама...
Бог: Тази дума „сама” не ми харесва, но ти имаш собствена свободна воля, без която не можеш да станеш съвършена. Можеш да правиш каквото пожелаеш, да взимаш самостоятелни решения, и да отговаряш за последствията. С Адам сте равностойни, макар и различни.
Ева се заиграва с бебета – животни.
Бог: Аз се уморих, ще си почина в градината, а ти наблюдавай, запомняй и после питай, красавице Моя, продължителко на живота.
ГРЕХОПАДЕНИЕ
Действие 1
Адам и Ева са в Райската градина. Всичко е в хармония. По средата й величествено се издигат посадените от Бог Дърво на живота и Дърво за познание на доброто и злото.
Ева бере цветя, които й се усмихват с възхищение.
Любопитството на Ева е безкрайно, но хаотично, с много емоция, докато това на Адам е целенасочено и спокойно.
Ева тича по тревата, обгръща с двете си ръце дървета, крие се зад тях, след това се втурва към Адам, иска да го повали на земята, но вместо това той я тръшва като агне.
Адам загрижено: Ево, Небесният баща каза да се грижа за теб, да те пазя да не паднеш, да не се нараниш, а ти какво правиш? Не спираш да тичаш и да лудееш.
Ева: Хубаво ми е, хубаво ми е. Обичам косата ми да се развява на воля.
Адам: Но ставаш една такава рошава, извикай вятъра да я оправи.
Ева: Вятърко, вятърко, ела на помощ. Косата ми се заплете в някакво растение, или по-скоро в трън.
Вятърът: Идвам, господарке, стой спокойно и не се движи, защото ще стане по-лошо.
Ева: Добре, чакам те, но побързай, искам да отида на езерото с теб.
Ева сяда под сянката от Дървото за познание на доброто и злото.
Вятърът нежно се вмъква в косите й, подрежда къдриците в разнообразни форми. Тя става още по-красива.
Цветя: Господарко наша, ние се смятахме за много красиви, но пред теб бледнеем. Кожата ти е черна, но нежна и блестяща, косите ти се къдрят на спирали, тялото ти е стройно и съразмерно, право като стволове на дървета.
Дървета с възхищение: А какви изящни ръце, приличат на нашите клони. Какви стройни и мънички крачета...
Ева с гордост: Да, така е! Небесният ми баща каза, че аз съм последното Му творение. Скоро ще бъда съвършена, сега още се развивам.
Тревите: Бог сега къде е?
Ева: Почива си от тежкия труд при сътворението върху облаците. Аз се удивлявам колко много неща е създал. На където и да погледна, всичко е красиво! Какви преливащи се цветове и багри! Най-харесвам мъничката калинка, толкова е красива с тези точици!
Няколко калинки радостно пълзят по тъмното тяло на Ева. Тя ги взема на ръце и ги отпраща да летят надалеч с думите:
Ева: Калинчице – Малинчице, Лит Мара на камара, покажи ми къде ще се оженя, Лит Мара на камара, покажи ми къде ще се оженя...
Калинките литват в различни посоки.
Вятърът ревниво: Хайде, Евичке, не се заплесвай със всяка буболечка, ако ще ходим на езерото побързай, после слънцето ще напече силно, може да ти стане горещо.
Ева: Но нали за това отиваме там, да се окъпя отново в бистрите му прохладни води!
Вятърът: Добре, добре, хайде, яхвай ме като конче.
Вятърът се преобразява на конче с развята грива. Ева го възсяда с лекота
и двамата литват весели и радостни към езерото.
Езерото: Чакам ви, чакам ви. Евичке, прекрасна господарке, с каква вода искаш да се къпеш?
Ева: Най-напред ще пия заедно с животните, всички сме жадни.
Различни животни се спускат от хълмовете към езерото и жадно потопяват муцунки в кристалната му вода. Ева си играе с малките им, гали ги, прегръща ги.
Ева: Мънички мои, колко е гладка козината ви, колко са прекрасни очите ви, само дето не можете да говорите.
Животни: Можем, можем, но телепатично. Ние усещаме желанията и мислите ти, нямаме нужда от думи.
Ева: Да така е по-бързо и по-лесно. И ние с Адам общуваме по този начин понякога. Впрочем къде е той? Виждали ли сте го скоро? Да не е тръгнал на някаква експедиция?
Животни: Да, срещнахме го като идвахме към езерото. Беше много съсредоточен, търсеше рядък вид пеперуда.
Ева недоволно: Пеперуди, влечуги, птици, само с тях се занимава. Почти не ми обръща внимание. Отивам да се изкъпя.
Голата Ева бавно навлиза във водата. Камъчетата по дъното се подреждат, правят пътека за нежните й крака. Ева отново става весела и доволна. Водата докосва всяко кътче от тялото й, гали я с голяма нежност и внимание. Ева плува по-бързо от рибите, надбягва се с тях, възхищава се на подводната красота.
Действие 2
Ева излиза от езерото. Слънцето и лекият вятър започват да си играят с косите й, за да ги изсушат. Маслинено дърво изпуска масло, което напоява кожата й. Косата й става още по-къдрава, мека и красива, а тялото блестящо от капчиците вода и масло.
От Дървото на познанието на доброто и злото се чува глас.
Глас: Ево, Евичке, хубавице, най-прекрасна от всички, да ти помогна ли с нещо? Ако искаш аз мога да ти правя поне компания, да не си сама, да си поговорим,
след като Адам го няма при теб.
Ева: Кой си ти, до сега не съм говорила с теб, не съм те и виждала.
Глас: Аз съм твоят бъдещ учител и приятел. Казвам се Луцифер. Като пораснеш още малко аз ще те обучавам.
Ева: О да, сегашният ни наставник дядо архангел Гавраил ни каза, че скоро ще дойде друг архангел - учител, но аз забравих името му.
Глас: Аз съм този архангел. Името ми е Луцифер – носител на светлина.
Ева: За това ли стоиш в сянката? За да не ме изгориш ли? Аз знам, че огънят също свети.
Луцифер: Да, страхувам се излъчването ми да не навреди на някого, много е силно..
Ева: Защо ни е още светлина, нали имаме слънце и луна!
Глас: Колко си наивна! Когато се говори, понякога се казва едно, а се разбира друго.
Ева: Как така?
Глас: Нарича се алегория. В случая става въпрос не за обикновена светлина, а за ЗНАНИЕ, за МЪДРОСТ, които могат да се сравнят с нея. Знанието е голяма сила. Може да бъде градивно или разрушително.
Ева: Колко си умен, колко много знаеш...
Гласът: Мога да те науча на още много неща, но бъди търпелива, чакай ме! Ще дойда! Щом навлезеш в етапа завършеност, или както се нарича още пубертет, аз ще отговарям за теб, бързо ще долетя, красавице неземна!
Действие 3
Адам се завръща от поредната експедиция, носейки различни животни с ръцете си, по главата, раменете и краката си. Всяко животинче се е захванало по някакъв начин за тялото му. Някои дребосъчета, за да не паднат, се държат за косите му. От това го боли, но търпи.
Адам: Ох, много се натоварих този път. Но за да владея Творението, както ми каза Бог, трябва да науча и опозная толкова много видове по земята, във водата, във въздуха! Ами другите планети, ами Космоса? Кога ще смогна?
Адам внимателно сваля животинчетата от себе си на земята. Те протестират, искат пак да ги носи.
Адам: Не бъдете нахални! Бързо се скрийте от горещото слънце!
Животинчета: Но при теб е толкова хубаво, ти така бързо ходиш, тичаш, а можеш и да скачаш. С теб сме щастливи!
Адам: Сега ще си почина, ще поговоря с Ева и после ще продължа да се занимавам с вас.
Адам вижда Ева, седнала на камък край езерото да суши косата си, изложила лицето си на слънцето.
Адам: Ево, Евичке, къде си?
Ева радостно: Тук съм, ела при мен, скучно ми е, цял ден те няма!
Адам: Прощавай, миличка, но тия животинчета...
Ева недоволно: А аз не съм ли животинче?
Адам се засмива.
Адам: Ти си най-прекрасното животинче, я да те видя? Но ти си пораснала докато ме няма!
Адам се приближава до Ева и забелязва, че с тялото й е станало нещо.
Адам: Ево, Какво се е случило с теб? Какви са тези израстъци под раменете ти?
Ева: Наричат се гърди. С тях ще кърмя бебетата си както например козата козленцето си.
Адам с любопитство: А от къде ще вземеш тези твои деца?
Ева с гордост: Още не знам съвсем точно, но скоро ще разбера. Аз ще бъда майката на човечеството. Такава програма има в главата ми.
Адам смутено и объркано: Съмнявам се, но щом казваш, ти по-добре знаеш женските работи.
Ева: Да, знам и чувствам, че скоро ще стана майка. Така Бог е отредил.
Адам: Нали помниш Неговото предупреждение за онова дърво....
Ева смутено: Помня, помня, но аз вече седях под сянката му и не се случи нищо лошо. То е много особено, даже разноцветно.
Адам: Глупости, така ти се е сторило. Не се отдалечавай, аз много скоро ще се върна, тогава ще отидем заедно да го разгледаме, искаш ли?
Ева троснато: И да искам и да не искам, ти правиш каквото си искаш. Върви и бързо се връщай!
Адам се отдалечава от Ева. Внимателно започва да оглежда тялото си и да разсъждава на глас.
Адам: Интересно, и с мен започнаха промени. Гласът ми става един такъв неприятен, дрезгав като на гарга. Да се огледам и аз в езерото.
Адам: Езеро, ти помниш ли как изглеждах преди...известно време.
Езеро: Помня, как да не помня. Беше съвсем различен.
Адам: Какъв точно?
Езеро: Ами...първо, сега си много по висок. Второ, раменете ти се разшириха, краката и ръцете ти пораснаха почти двойно. Трето, наведи се по-близо до водата ми, за да видиш мъха, който покрива лицето ти.
Адам, и аз забелязах, че лицето ми не е гладко като обелен дънер, каквото беше, а се покрива с мъх. Опитах да го оскубя, не може, боли ме!
Езеро: Така Бог е наредил. Ти и Ева вече не сте деца, ти ще станеш мъж, а тя – жена, ще имате потомство. Навлизате в етапа „завършеност” на своето развитие.
Адам: Това ме вълнува. Преди не обръщах внимание какво правят мъжкарите и самките, но сега всеки ден ги наблюдавам и знам как се оплождат, как раждат малките си, които са толкова мънички и сладички.
Езеро: Да, така е.
Адам многозначително. Значи и аз...
Езеро поучително: Да, и ти ще бъдеш оплодител, баща.
Адам: Но на кого?
Езеро: Как на кого, я помисли внимателно. Има ли женско същество, подобно на теб в градината?
Едам: Разбира се, че има. Ева, Евичка! Да, точно така!
Езеро: Браво, умнико! Тя е определена от Бог за твоя жена.
Животните се групирват две по две: мъжкар и женска. Един овен започва ритуален любовен танц, след което се качва върху овцата. Адам наблюдава с интерес.
Адам: Не ми е съвсем ясно как ще стане това, с потомството ми, но се досещам...
Езерото: Точно така, ти трябва да направиш с Ева това, което направи овенът с овцата.
Адам: Но...
Езерото: Повече не мога да ти кажа, не му е дошло времето.
Водите на езерото се отдръпват от бреговете, след което радостно изригват като огромен фонтан от центъра му.
Действие 4
Адам е обезпокоен. Обръща се към животните - мъжкари.
Адам: Здравейте всички! Разбрах, че аз приличам на вас, независимо че ходя на два крака и мога и да говоря. Бог е пестелив при сътворението, не е разпилял напразно енергията Си. Създадени сме по един и същи модел. Но Аз, както казва Бог, съм Негоподобен, т.е. имам капацитет да стана такъв.
Мощен бик: Адаме, не се безпокой за нищо, само наблюдавай какво правим ние – мъжкарите и действай когато дойде моментът.
Адам: Видях как ти се качи върху юницата онзи ден, а тя седеше кротко и послушно. В същност какво се случи?
Бикът гордо: Оплодих я, от мен се отдели семе, което ще се слее с нейни яйца, идващи от дълбочината на тялото й. След време тя ще роди малки теленца, менеподобни.
Адам: Как малки, теленцата ти ще бъдат почти колкото мен още при раждането.
Бикът с гордост: Да, така е. При това веднага могат да ходят. Видял ли си какво търсят най-напред?
Адам: Мляко от вимето на майка си.
Бикът: Точно така. Най-напред се хранят от майките си, а като поотраснат, започват да хрупкат млади тревички. Ние се движим заедно, като стадо, за да им помагаме и възпитаваме. Като малки са глуповатички, не знаят да се пазят, деца!
Адам: А хубаво ли е да си баща? До сега аз бях дете, син на Бога, но баща? Чувствам, че се променям и възмъжавам.
Бикът: О, да си баща е много отговорно. Доволен съм, че ще оставя поколение.
Адам: Ясно, че да порасна, означава да съзрея. И аз притежавам хиляди мънички семенца както всяко друго мъжко същество. Аз също съм семеносен.
Бикът: да, но доколкото знам, твоето семе носи Божиите характеристики, защото само ти си Негово подобие!
Адам: Разбрах тайната на живота, Небесни татко! Ти ми даваш нагледни уроци чрез природата и живите същества, благодаря Ти, миличък.
Животните мъжкари: Точно така, правилно разсъждаваш. Колко си умен, колко си красив, ти ще бъдеш нашият господар!
Адам: Почакайте малко, още съм „ни риба, ни рак”, развивам се. Всичко в тялото и мозъка ми ври и кипи. Всеки ден се променям!
Мъжкар: Ние също. Отиваме към старост и смърт.
Адам: Сега не ми говорете такива неща, аз имам много време до тогава. Кажете ми как ще оплодя Ева.
Мъжкар: След като твоето плодоносно семе узрее, ти трябва да го впръскаш дълбоко в утробата й през специалния отвор между краката й. Там ще стане зачеването на нов човек – твой син или твоя дъщеря! От твоите клетки и от нейните клетки. Децата ви няма да са от пръст като теб! Ема ще бъде тяхнатаа майка, тя ще роди децата – чудо, Божиите чеда!
Адам радостно се обръща към Бог, който наблюдава всичко от Небето – честа и свята сфера на любов.
Адам: О, Боже, благодаря ти, и аз ще стана баща! А Ева ще стане майка! Моля те, да бъдем много щастливи, заедно с Теб, нашия Небесен баща и майка, нашия Свят Родител!
Бог: Браво, умнико Мой! Така ще бъде, но трябва да чакаш търпеливо докато с Ева изминете трите стадия на развитие: формиране, растеж и завършеност. Съвършени деца се раждат от съвършени родители.
Адам: По колко години каза Ти, че е всеки етап?
Бог: По седем години.
Адам: Значи три по седем – двадесет и едно. На 21 години ще мога да стана баща! Сега съм на 17. Така ли трябва, Небесни татко?
Бог: Точно така. Има време до тогава. Но....Но! Отново те предупреждавам да не докосваш Дървото на познанието на доброто и злото, пази се от него като от смъртна опасност! Пази и Ева, тя е по-малка.
Адам: Добре, Небесни Татко, ще внимавам. Отново ще предупредя и Ева.
Бог: Надявам се, надявам се!
Действие 5
Адам започва да изучава едно по едно животните, които търпеливо чакат реда си. Наблюдава и Ева, която весело тича по поляните, бере треви и цветя, слага си венец на главата.
Ева: Адаме, стига с тези животни, кога ще изучаваш растенията? Да се заема ли аз с тях?
Адам: Браво на теб, Евичке, разбира се. Внимателно отделяй вид от вид, кои са за храна на хора и на животни, а кои за красота. Събирай семената им, за да ги посеем за нова реколта. Всяко растение е важно, разбери кое за какво служи. Те знаят, ще ти кажат, а ти запомняй, включи дълготрайната си памет.
Ева: Например цветята са паша за пчеличките. От тях ще получим много ценна храна – мед.
Адам: Това сладичкото, което веднъж ми донесе ли?
Ева: Точно това. Добре, миличък, започвам.
Ева си тананика песен, внимателно разглеждайки и сортирайки растения и цветя.
Ева: Адаме, пак ли ще отидеш на експедиция? Не ме оставяй сама, скучно ми е.
Адам: Не може, миличка, бързам да свърша работата си, а после ще бъдем заедно. Мъжкарите ме подготвят за нещо много интересно.
Ева: За какво, за какво, кажи ми, любопитна съм.
Адам: Бог забрани да се докосваме до Дървото за познанието на доброто и злото. И аз те моля. Още не сме съзрели, трябва да чакаме. За това по-добре е да не сме заедно известно време.
Архангел Луцифер, светещ, красив и мощен, обгърнат със звездна мантия, излиза от сянката на Дървото за познанието на доброто и злото.
Архангел Луцифер: Какви интересни неща стават в Градината. Иска ми се по-бързо да опозная Божиите деца, за да им бъда полезен при съзряването.
Архангел Луцифер: Дядо Гавраиле, дядо Гавраиле, искам да те питам нещо.
Архангел Гавраил: Кой си ти!
Луцифер: Аз съм следващият възпитател и учител на Божиите деца. Ти вече си уморен от тези любопитни палавници.
Архангел Гавраил: Даже много съм уморен, как ми се иска да поспя! Очите ми трябва да са отворени на четири, всеки момент нещо може да им се случи. Я да паднат, я да се простудят, я да влязат в езерото... Знаеш ли ги, деца! Особено Ева е като козичка.
Архангел Луцифер. Да, така е. Не искаш ли аз да те отменя за малко, а ти да си починеш?
Архангел Гавраил: Искам, разбира се. Но те са жизнени и палави! Да не се обърка нещо.
Архангел Луцифер: Нищо няма да се случи. На теб ти остава още малко време да си с тях, , предай ми Божиите деца веднага, ще се грижа добре за тях, обещавам.
Архангел Гавраил със съмнение: Обещаваш ли? Няма да ти е лесно, те навлизат в пубертета, когато са най-палави, бързо растат, не се подчиняват, не слушат, превръщат се в мъж и в жена. Адам е почти готов, но Ева още не е. Скоро Адам ще стане прекрасен млад мъж, а хубавицата Ева – нежна и силна жена! Но аз да си почина малко. О-о-х! Колко е мека и уханна тревата!
Архангел Гавраил се върти наляво, надясно, търси къде да си легне. Накрая намира подходящо равно място, сяда като възрастен и уморен човек, ляга и заспива.
Архангел Луцифер се навежда над него и долавя мислите му.
Арх. Луцифер: И на сън се тревожа за Адам и Ева. И аз ще бъда нащрек, ще ги наблюдавам отблизо.
Действие 6
Ева е сама, гали агънце, надбягва се с него по поляната, заедно блеят, смее се весело. Природата се възхищава на стройното й черно тяло, красивите ръце и крака. От нея струи бяла светлина - Божията любов. От нея Ева е приказно красива.
Архангел Луцифер я наблюдава. Ева е съвършено гола, но не изпитва никакъв свян. Всички животни също са „голи”, само с козината си. През Дългата й светла коса проблясва съвършеното й черно тяло. Женски животни я съпровождат навсякъде като нейна свита.
Ева: Колко е мека козинката на това агънце! Я да видя каква е тази на козленцето? По-остра. А на котенцето? О тя е толкова гладка! Толкова приятна за пипане!
Женските животни грациозно се покланят на Ева.
Женски животни: За твоя радост, господарке!
Ева: Аз нямам козина, а кожа, която също е мека и нежна, но черна. Не виждам друго женско същество с такава кожа като моята.
Женските животни: Ти си Богоподобна, господарке, най-красивата, защото си озарена от Божията любов. Ти ще бъдеш съвършена, както е съвършен и Бог, твоят Родител!
Ева: Как така? Още по-красива ли ще стана?
Женски животни: Да, но не само това. Ти си много умна, по-умна от всички нас. Ти развиваш не само тялото, но и ума си със всеки изминал ден! Ние ти служим с голяма любов и се гордеем с теб.
Ева: Аз също много ви обичам, особено вашите бебенца! Толкова са сладки!
Женски животни: Така е, и ние много ги обичаме.Ти също ще родиш деца!
Бебета животни весело се боричкат и играя около майките си.
Ева учудено: Аз деца? Досещам се като гледам какво става с вас, но...
Женски животни: Наблюдавай как зачеваме и раждаме ние, така ще бъде и с теб. Бог е промислил някои неща при теб да бъдат по-различни. Още си малка, не можеш да разбереш всичко! Изчакай да съзрееш.
Ева настойчиво: Все пак малко ми подскажете, много съм любопитна!
Женски животни: Ти трябва да бъдеш оплодена от мъжко човешко семе! Нашите мъжкари също ни оплождат! За всеки мъжкар има съответна женска, не могат да се смесват видовете.
Ева: А аз с кого...
Женски животни: С Адам. С него сте създадени от Бог да бъдете двойка, семейство, да имате собствени деца.
Ева: Така ли, тогава Адам също ли ще се покатери върху мен като козелът?
Женските животни се смеят.
Женски животни: Ние не знаем всичко. Бог нарича това „позна”. Мъжкарят и женската се опознават при оплождането.
Ангел:
Казано е: „Адам ПОЗНА жена си Ева; и тя зачена и роди син”. /Битие 4:1/
Ева: Аз си играя под Дървото за познание на доброто и злото. От него ли ще получа познание за бъдещите си деца?
Женски животни: Не бързай, ние не можем да ти кажем нищо повече. Ще дойде учител, който ще те научи как, кога и от кого ще стане твоето оплождане, за да заченеш и станеш майка на човечеството. Тази програма все още не се е задействала в умната ти и красива главичка. Бъди послушна и търпелива!
Действие 7
Архангел Луцифер се покатерва на Дървото за познание на доброто и злото. Скрива се в клоните му и наблюдава Ева, не може да откъсне очи от нея.
Архангел Луцифер: Колко е красива, колко е гъвкава, действително е венецът на всички женски същества – на земята и във вселената. Жалко, че аз съм определен да бъда само неин учител и слуга. Въпреки това изпитвам желание да я докосна.
Архангелът става неспокоен, лети из въздуха, слиза на земята, къса безразборно цветя и треви, блъска няколко камъка да се търкалят към морето.
Природата затихва и настръхва, защото поведението му не е присъщо за ангел - помощник на Бог.
Земята: Какво му става на този ангел, защо се е разбеснял така? Няма право да руши това, което Бог е създал! Творецът е Бог! Синът на Бог е Адам, а Ева - дъщерята.
В мозъка на Луцифер се появява странна мисъл като черен червей. Тя е нова и непозната за него. Започва да изпива мозъка му. Луцифер иска да я махне, разтрива си челото, но мисълта непрекъснато чука от вътре.
Луцифер: Какво ще правя, от къде се появи този черен червей в главата ми! Защо се сравнявам с децата на Бог! Аз съм по-стар от Адам и Ева, създаден от Бог преди тях, аз знам плана на Бог, аз съм светлият архангел на познанието! Бог ме е създал за велики дела! Аз живея в Райската градина, където са и Божиите деца!
Градината: Да, така е! При мен е толкова топло и приятно! Бог се грижи за всичко. Изпраща ни топъл дъжд да напоява земята и растенията, животните, птиците и всяко живо същество. Капките вода по прекрасната кожа на децата Му блестят като звездички! След това вятърът с грижа и любов търпеливо ги изсушава. Ти, архангеле, защо си недоволен? Наблюдавай творението, успокой се...
От сив облак завалява топъл дъжд. Адам и Ева весело тичат с мокри коси, хванати за ръце. Белокожият Адам и чернокожата Ева заедно са още по-красиви, допълват се. Растения, дървета, камъни, вода, въздух, вятър... цялото творение се радва заедно с тях кой както може, освен архангел Луцифер.
Намръщен като буреносен облак той полетява към висините, мантията му се развява величествено с блещукащи звезди. След това се спуска на земята, оглежда се в езерото.
Луцифер: И аз съм красив! Дори по-красив от Адам! Да попитам езерото, водата му е запомнила образите на всички, които са се оглеждали в него.
Езеро: Чух, те, Луцифер, но не мога да ти отговоря. Моята задача е само да отразявам, а не да коментирам или да променям нещо.
Луцифер: Добре, добре, не се сърди. Можеш, но не искаш. Аз сам ще напрегна мозъка си!
Луцифер: Кожата на Ева е толкова гладка и уханна, тъмна. Косата й е светла и къдрава, очите й - сини като синчец, по-прекрасни и от звездите! Адам е с бяла кожа, руса коса и тъмни очи, с които вижда надалеч, много надалеч. Раменете му вече са широки и мощни, може да носи цяло агне! Красавец, красавец! А аз?
Луцифер полетява във въздуха неспокоен. Дърветата се накланят, за да му правят път. Отново завалява дъжд, но придружен със силни гръмотевици и светкавици в унисон с тревожните мисли на Луцифер. Той обръща лицето си към струите вода, за да се разхлади, недоволен и неспокоен.
Луцифер: Все пак ще отида на езерото.
Ева с голям букет треви и цветя : Какви приятни благовония се разнасят от парата, която изпускат земята, тревите и цветята след дъжда. Те се сливат в един прекрасен многоцветен букет от ухания. Всичко е толкова сияйно и прекрасно! Водата на езерото ме изкъпа, кожата ми попи прохладата.
Ева весело се търкаля по цветния килим. Косата й се разпилява, очите й блестят, смехът й се разнася и преповтаря от планини и долини като ехо.
Дървета: Нашата господарка е много щастлива.
Сърненце: Тя е и моя господарка! Мен обича най-много! Мен винаги ме гали!
Цветя: Колко си глупавичко още! Ти имаш майка, която те кърми.
Сърненце: А вас кой, Ева ли!
Треви: Не, миличко, не, обратно, ние храним децата на Бог.
Сърненцето упорито: И аз съм Негово дете!
Дървета: Разбира се, всички сме Божии творения. Хайде тичай да намериш майка си, тя се тревожи за теб. От високото виждаме как те търси в храстите на поляната.
Сърненце: Мамо, мамо, Бе-е-е!
Действие 8
Луцифер все по-мрачно: Какви са тези глупости! Цветенца, сърненца, тревички, нищо не ме интересува вече. В главата ми се въртят тези странни мисли. Колкото по-чудати, толкова по-черни и неприемливи.
Луцифер къса безразборно треви и цветя, мирише ги, а след това ги захвърля на земята.
Луцифер: Как се радват всички на дъжда! Уханията, за които говори Ева, усещам вече много слабо. Дали не съм се променил от архангел – началник в обикновен ангел? Ще извикам свитата си!
Луцифер: Всички мои ангели да се появят при мен!
Големи и малки мъжки, женски и детски сакати ангели изпълват простора. Някои от тях са без ръце и крака, други без коса, с полумъртви тела.
Луцифер: Защо сте такива?
Ангели: Ти знаеш по-добре, господарю. Променяме се заедно с теб съгласно мислите ти.
Луцифер: Но все още ми се подчинявате, аз съм архангел, ваш началник.
Ангели: Голяма част от нас напуснаха ангелското ни общество, отлетяха при Бог.
Луцифер: Значи са избягали без мое разрешение?
Ангели: Ти също правиш много неща без разрешение.
Луцифер: Да, вече не съм ваш началник, а обикновен ангел, но още имам сила и власт. Умът ми никой не може да отнеме!
Ангели: Опитай, разбери какво можеш и какво не.
Луцифер: Аз знам, че нямам физическо тяло, създаден съм като духовно същество. За това с моите пет духовни сетива не мога да изпитам вкуса на плодовете и зеленчуците, не мога да се напия с водата от езерото, докато Адам и Ева могат всичко, защото имат пет духовни и пет физически сетива: обоняние, допир, вкус, зрение, слух. Те не само виждат, но и усещат. Могат да се докосват до нещата, да се наслаждават на вкусове и аромати, а аз – не!
Луцифер се опитва да изяде една зряла ябълка. Не се получава, хвърля я на земята ядосано.
Ангели: Бог също е само дух! Защо протестираш?
Луцифер: Само че Той може да усеща материалните битиета чрез телата на Адам и Ева. Те са Неговите ръце. Може би ако съм по-близък с тях, ще бъда по-близо и до Него!
Луцифер тревожно разтваря крилете си и полетява из ефира. Спуска се отново на земята.
Луцифер: Първа мисъл: Какво разнообразие от цветове, миризми, форми! Всяко създадено битие се отличава с нещо от другите. Бог действително е най-великият Творец.
Втора мисъл: но защо е лишил ангелите от физически сетива?
Трета мисъл: Така е решил, така е направил.
Четвърта мисъл: аз, за да направя нещо, например да изкопая дупка в земята, трябва да се трудя хиляди години.
Луцифер започва да копае дупка в земята с енергийните си ръце, но не се получава.
Пета мисъл: ето, една дупка не мога да изкопая, едно дърво не мога да посадя! Нещастник аз! Не е справедливо! Едни могат, други не могат!
Шеста мисъл:Бог създаде Адам и Ева с дух и тяло.
Седма мисъл: Чрез духа им ще владее духовния свят, а чрез телата им – физическия, материалния!
Осма мисъл: Бог е вътре, в душите и телата на Адам и Ева и може да се наслаждава на всичко тяхно. А аз?
Девета мисъл: Оказва се, че те са новите ми господари!
Десета мисъл: Защо никой не ме е питал дали искам или не!
Ангели: Това решава нашият Властелин, Бог. Осъзнай се, Луцифер, престани!
Луцифер страда. Хваща главата си с двете си ръце и започва да плаче.
Луцифер: Не е справедливо, не е! Аз, светлият син на зората с моето енергийно тяло съм по-долен от Божиите деца. Но много ми се иска...
Черни червеи пробождат очите на Луцифер от вътре, пълзят по лицето му. Луцифер: Интересно, духовните ми очи се заслепиха, вече виждам нещата не както преди. Какви странни и непознати мисли се въртят в главата ми!
Мислите на Луцифер са многоцветни: светли и тъмни, смесени. Борят се помежду си, преплитат се в необикновени форми.
Първа мисъл на Луцифер: веднага смачкай този черен червей на сравнението и съмнението, веднага, иначе може да стане лошо!
Втора Мисъл на Луцифер: остави го в мозъка си, може да преживееш неочаквани вълнения...
Трета мисъл на Луцифер: По-добре не се занимавай с нищо, за което не си упълномощен да правиш.
Четвърта мисъл: защо все пак не опиташ да се сближиш с Ева, която толкова много ти харесва?
Пета мисъл: не знам дали съм способен на такова нещо. Аз съм само един слуга!
Шеста мисъл: Да, слуга, но Божи слуга! С какво Адам е по-добър от теб? Дали е по-умен, дали е по-красив, дали е по-силен, този довчерашен сополанко!
Седма мисъл: Недей, възпри се, ако слушаш тези странни мисли, ще се опълчиш срещу Бог, ще попречиш на Неговия план, на Неговите желания! Обуздай се, не се сравнявай с никого!
Осма мисъл: Направи всичко на пух и прах! Не Адам, а ти трябва да си господарят след Бог!
Девета мисъл: Ах този Адам, Той е Богоподобен, но ти си блестящият син на зората! Ти също имаш нужда от любов!
Десета мисъл: Не може Бог да обича повече Адам и Ева от теб! Не е справедливо!
Действие 9
Реката се опитва да говори на Луцифер, но той не иска да я чуе. Излита вихрено нагоре към висините.
Вятърът: Луцифер, не се гневи, Бог е промислил всичко, довери Му се! Всяко нещо с времето си, не бързай!
Луцифер: Чувствам се обиден и изоставен!
Ангел пазител: Луцефер, ти също като нас си Божие творение, имаш отговорна задача за децата на Бог, не се противи на волята и желанията Му! Поклони се на Адам, той е определен да бъде Богоподобен, а ние, ангелите и духовните същества да му служим!
Луцифер с гняв и неприязън: Не, няма. Болно ми е, обидно ми е, Адам не е по-добър от мен! Няма да му се поклоня! Напротив, ще го смачкам като червей!
„И когато рекохме на ангелите: „Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.” /Коран, сура Кравата 34/
Арх. Луцифер: Знам какво да направя. Защо Бог не покаже лицето Си, да Го видим!
Бог: Не можеш видя лицето Ми, защото човек не може да ме види и да остане жив. /Изход 33:20/
Луцифер: Аз не съм човек, аз съм по-висше същество от Адам!
Бог: Това определям Аз, а не ти. Смири се и бъди покорен! Моето Лице е навсякъде, в цялото творение, в Адам и Ева също. Внимавай, не се възгордявай! Ще получиш допълнително любов, но трябва да почакаш.
Луцифер: Чувствам се пренебрегнат, Ти ме подмина като непотребна вещ след появата на Адам. Но знам как да Те нараня, Господи, за да те заболи както мен сега ме боли!
Бог: Аз съм жалостив и милосерд, дълготърпелив, който изобилства с милост и вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинявам виновния. Въздавам беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до трето и четвърто поколение! /Изход 33:17; 34:6/
Апокалиптични картини, тревога и хаос в унисон с Божието предупреждение.
Арх. Луцифер: Не ме е страх. Ще използвам децата на Бог Адам и Ева, за да си възвърна славата и господството. Преди тях в света всичко беше толкова прекрасно! Трябва да унищожа Адам, завладявайки и подмамвайки глуповатичката и малка Ева! От сърцето ми капе кръв, когато тя с толкова нежност гледа Адам. А мен? Не ме удостоява и с поглед! Ще действам, ще ги унищожа! Аз съм мощен и силен! Аз ще стана като Бог!
Аз ще бъда новият Бог!
Луцифер кръжи като оса около Адам и Ева, които се занимават със свои неща.
Бог: АЗ КАЗАХ! АЗ ПРЕДУПРЕДИХ!
Гласът на Бог затихва като ехо.
Адам и Ева не подозират грозящата ги опасност. Спокойно се занимават с животните и растенията, тананикат си песни, тичат хванати за ръце...
Луцифер: ще ги съблазня, ще измисля как, ще заема мястото на Адам! Може би чрез Ева, тя е най-малка, най-наивна! Ако директно атакувам Адам, той ще се възпротиви, създаден е по-висш от мен и ще разбере намеренията ми. Той е по-голям от Ева, почти е съзрял! Вече е готов за моето обучение как да опложда Ева! Добре ще го науча аз него! Ще му покажа как става това нагледно, със самата Ева!
Действие 10
Арх. Луцифер мята мантията си през рамо и изчезва за известно време.
Настъпва тревожна тишина.
Природата: очакваме какво ще се случи с голямо напрежение. Водата, планините, реките, растенията и животните, всички сме неспокойни, предчувстваме опасност. Бог ни предупреждава, че е по-страшна от земетресение.
Луцифер се появява отново. Мантията му не е така блестяща, а оръфана.
Луцифер: Какво говоря аз? Изпитвам нови, непонятни чувства на гняв и
омраза. Започвам да приличам на ранено разярено животно.
Луцифер тропа по земята, кърши плодоносни дървета, разбива скали.
Луцифер: Мантията ми започва да се къса, а звездите по нея угасват една по една.
Чува се предупредителен ангелски глас:
Ангел: „Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снижиха до преизподнята; червеят се протяга под теб и червеи те покриват. /Исая 14:11/
Ангел:
„Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората. Как си отсечен от земята ти, който поваляше народите! /Исая 14:12/
А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. /Исая 14:13/
Ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!” /Исая 14:14/
Ангели, силно разтревожени:
Не, не трябва да стане така, не трябва!
Същества: Какво да направим, архангел Луцифер е по-стар и по-силен от нас!
Не можем да го възпрем, но можем да го предупредим, да го помолим да се откаже, да успокоим сърцето му!
Ангели и същества заобикалят Луцифер, покланят му се, пеят му псалми.
Луцифер: Ставам все по-злобен и по- упорит. Угасват още звезди от мантията ми, светлината ми намалява. Дали да не се обърна към Бог? Страх ме е, какво ще стане с мен?
Ангели и същества:
„Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова! /Исая 14:15/
Арх. Луцифер: Бъдете проклети всички, не ме интересувате. Аз ще победя! Аз ще превзема душите на Божиите деца и ще властвам чрез тях.
Ангели и Същества започват да се молят с протегнати нагоре ръце:
„Небесни Отче, става нещо непредвидено, Архангел Луцифер иска да унищожи децата Ти и да заеме престола Ти! Какво да правим?”
Небето се разтваря, засвирват фанфари и известяват присъствието на Бог.
Бог: Ако той наруши Моята воля, ще понесе наказанието за това. Той знае плана Ми. Аз ще постигна Своето, но бавно и мъчително, а той ще бъде обречен на мъки и неволи! Ще гние в ада от угризения на съвестта си!
Ангел: Защо не го спреш още сега?
Бог: Защото той има отговорности и свободна воля. Възложил съм му задачи, които е длъжен да изпълни. Аз съм Властелинът! Не мога да променя плана Си. Аз съм вездесъщ! Но само в рамките на Моя Принцип, разберете това! Ако някой излезе извън Моя план и Моите принципи, ще бъде наказан!
Отново фанфари. Небето се затваря.
Действие 11
Ева и Архангел Луцифер са в Райската градина.
„А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: „Напуснете – врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.” /Коран, сура Кравата 36/
Ева се стряска от някакъв шум. Оглежда се насам-натам.
Ева: Интересно, слънцето прежуря страшно, много е горещо! Езерото е гладко като огледало, няма вятър!
Ева вдига ръцете си нагоре, протяга се няколко пъти, при което тялото й гъвкаво се извива. Проличава, че започва да става женско – с разширен ханш, с гърди, тънка талия...
Ева: Какво да правя, как ли да се разхладя? Не ми се ходи до езерото, далече е, пък и надали водата е добра за къпане, може би е гореща... Адам го няма никакъв, за да поплуваме заедно...Дали да не седна пак под дебелата сянка на Дървото за познание на доброто и злото? Нищо, че е забраненото дърво. Аз само за малко...
Луцифер е много близо до нея, но тя не го вижда. Бързо се претворява в змия и се увива около ствола на Дървото на познание на доброто и злото. Телепатично й дава отговор:
Змията: Защо не, Какво толкова! Дърво като дърво, ще си починеш малко! Сянката му е толкова приятна!
Макар и страхливо, Ева се приближава до Дървото за познание на доброто и злото и сяда почти накрая на сянката му. Нищо не се случва. След това се премества още малко по-навътре, към дебелия дънер. Тогава забелязва нещо много удивително и интересно. Едната половина на дървото е синя, а другата – червена. Дънерът на това загадъчно и необикновено дърво – също. Ева е учудена. Поглежда нагоре към клоните му. Те са многоцветни. Колкото повече ги гледа, толкова повече й харесват.
Ева: Я виж, я виж, какво интересно дърво! Клоните му се разклоняват симетрично. Те и ствола му излъчват мека светлина. Листята му с форма на сърца сменят цвета си според светлината. Колко е красиво!
Ева се захласва по Дървото, обикаля го, но не смее да го пипа. Внимателно се приближава още по-близо до дънера на Дървото. Поглежда нагоре срещу слънцето. Светлината е толкова силна, че Ева закрива очите си с ръка.
Слънцето: Ево, Евичке, внимавай, не се приближавай повече до това дърво, недей! Изпращам ти толкова много топлина не за да те изгоря, а да те накарам да си тръгнеш! Да те предпазя! Има заповед на Бог! Бягай веднага от там!
Слънцето изригва с мощна сила. Настъпват катаклизми по земята: земетресения, наводнения и др. Животни и птици се скриват.
Слънцето: Възмутено съм! Тази Ева се оказва опърничава вироглавка!
Ева долавя тези Слънчеви послания, но погледът й не може да се откъсне от дървото, светещо с много цветове и нюанси.
Ева: Каква красота, каква красота!
Луцифер отново се преобразява в ангел. С доволство наблюдава настъпващите природни промени. Лети в простора, радва се на злото, което причинява.
Луцифер: Колко съм велик, колко съм силен! Къде е този недодялан Адам да се сравни с мен. Какво може? За сега – нищо.
Луцифер: Изпращам на Ева своите мисли, които изтичат от мозъка през ръцете и пръстите ми. Преобладават тъмните и мрачните, това за мен е добро зло.
Ева долавя нещо нередно, защото дърветата зашумяват тревожно, тревата започва да съхне, слънцето отново изригва предупредително, появяват се огромни вълни цунами.
Ева: Какво става, природата се променя!
Луцифер бързо се скрива в хралупата на дървото. Преобразява се на змия.
Ева се стряска, затаява дъх и чака.
След малко от хралупата се чува мазен глас, а змията бавно пълзи по дънера на Дървото за познание на доброто и злото.
Гласът: Здравей, Ева, защо не се приближиш още малко към дънера на това толкова красиво дърво?
Ева: а ти кой си?
Гласът патетично: Аз съм Луцифер, твоят бъдещ учител. На теб и Адам ще дам голямо познание. Аз отговарям за интелектуалната мощ на вселената! Знанието е светлина за душата! И преди всичко за твоето знание. Аз светя с неугасваща светлина, за това се наричам Луцифер!
Ева: А защо излезе от хралупата на Дървото за познание на доброто и злото? Там се скри една змия преди малко!
Луцифер смутено: Да, аз бях, защото мога да се превъплъщавам в каквото поискам. Като змия лесно се скривам в хралупи и други дупки. Там на спокойствие обмислям как по-добре да....да кажем да служа на Бог и да изпълнявам желанията Му!
Ева: Интересно, аз знам, че с Адам ще имаме още един учител, но Бог защо не ни предупреди, че това ще бъдеш ти? Дядо Архангел Гавраил къде е?
Луцифер: Аз Го замествам. Не се страхувай, най-прекрасна от прекрасните! Ще ти разкрия невероятни тайни! Ти си вече на 14 години, красива си като напъпила роза!
Ева изпитва непонятно чувство на свян и срам. Навежда главата си, прикрива очите с косата си.
Ева: До сега никой не ми е говорил по този начин. Наистина ли съм красива?
Змията: Най-красивата на земята и във вселената!
Ева уклончиво: Значи и Ти разговаряш с нашия Баща?
Змията: Разбира се, нали съм Негово творение, както и ти! Аз Му помагах за твоето сътворяване, аз съм по-стар от теб!
Ева: И от Адам ли?
Змията: И от Адам! Не ми споменавай за него!
Ева: Защо, той е мой брат!
Змията: Само още малко време, след това трябва да ти стане съпруг.
Ева учудено: Какво значи това?
Змията: Нали ти казвам, че още си малка, не можеш всичко да разбереш. Слушай ме и прави това, което казвам, за да бъдеш щастлива!
Ева: Но аз съм много щастлива. Аз живея в Градината, заобиколена от много любов и внимание! Най-много ме обича Бог – едновременно наш Небесен баща и майка. Той е създал всичко наоколо за нас, погледни колко е прекрасен Раят!
Действие 12
Четец:
„Раят е такъв – сред него реки текат, препитанието там е постоянно, както и сянката.” /Сура Гърмът 35/.
„Той ви сътвори от един човек. После от него създаде съпругата му. И ви даде осем чифта добитък. И ви сътворява Той в утробите на майките ви – творение подир творение в три тъмнини” /Сура Тълпите 6/.
Ева и змията продължават разговора си.
Ева: Все пак, след като се представяш за толкова мъдър и всезнаеш, кажи ми как съм се появила аз, Адам и всичко, което виждат очите ми?
Луцифер: Добре, господарке моя, слушай внимателно. Ще разбереш, че казвам...
Ева: искам истината.
Четец:
„Всевишният Аллах е сътворил Адам, от него – съпругата му, а чрез тях – човечеството. Сътворените осем двойки – мъжки и женски животни са: камилата, кравата, овцата и козата. Трите мрака са утробата, матката и обвивката на плода. Под преход от творение към творение се разбират спермата, съсирекът кръв, късчето плът, костите и зародишът, които представят стадиите на човешкото развитие в майчината утроба. /Сура Тълпите 6, коментар/
Ева: О, стига толкова, много бързо искаш да ме научиш на всичко. Явно си запознат с тези работи. И мен ме интересуват, но още не ги разбирам.
Змията лукаво: Може би трябва да ти покажа по-нагледно?
Ева недоволно: Сега ме остави на мира, трябва да сплета косите си, изобщо искам да съм сама! Нали си мой слуга, веднага се подчини!
Змията : На твоите услуги, господарке. Ще дойда пак, ти си почини.
Луцифер – змия се скрива в хралупата на дървото.
Ева сплита косите си, завързва ги с жилава трева и се потопява във водите на езерото, за да се успокои.
Езеро: Господарке, внимавай, съмнявам се дали всичко, което Луцифер ти каза, е вярно. Мисля, че има и лъжи, и истини. Аз също съм старо, знам много неща.
Ева: Като ме освежиш с хладните си води, ще го питам.
Ева с удоволствие си играе с водата, плува заедно с риби и други водни същества, след което излиза на сушина. Дървото на познанието на доброто и злото протяга клони към нея.
Ева: Интересно, какво ли мисли самото дърво за себе си? Ще го попитам.
Ева: Миличко дърво за познанието на доброто и злото, разкажи ми повече за себе си.
Дърво за познание на доброто и злото: Жено, след като Твоят Небесен баща толкова те обича, защо си сама в градината?
Ева: Не съм сама, имам си брат, но той сега изучава Творението.
Дървото: А теб кой ще те изучава и обучава?
Ева: Ами... всички, всички ме обичат и ме обучават който на каквото може.
Дървото: В моята хралупа се скри змия, която знае най-много от всички, присъствала е на сътворението ти.
Ева: Да, знам. Това е Луцифер.
Дървото: заповядай му да се появи.
Ева: Луцифер, появи се веднага!
Змията: На твоите заповеди, прекрасна господарке!
Ева: Вземи отново предишния си лик, като змия не ми харесваш.
Луцифер се появява с изпъчени гърди и започва да се хвали.
Луцифер: Аз участвах в сътворението, помагах на Бог. Аз съм Арх-ангел, имам цяло ангелско воинство на разположение.
Ева: Така ли, колко интересно. Съгласно сиянието, което излъчваш, си обикновен ангел. Какво можеш да правиш?
Луцифер: Например да чувам мислите ти, да се вмъквам в кожата на разни животни, да ги преглеждам от вътре, да им помагам. Имам толкова много задължения!
Ева: А на мен можеш ли да помогнеш в нужда?
Луцифер: Разбира се, за това съм тук, господарке моя.
Ева: Тогава без да те питам, отговори на въпроса, който е в главата ми!
Луцифер: Веднага, господарке моя, веднага!
Ева: Казвай!
Луцифер: Ти се тревожиш и се питаш какво се случва с тялото ти. То се променя с всеки ден и час! Не се страхувай, а ела да ти покажа нагледно.
Луцифер хваща Ева за ръка и я завежда при домашните животни, които кротко пасат трева на зелена поляна.
Луцифер: Виждаш ли тази коза? А тази овца? А тази крава? Я погледни внимателно под задните им крака.Какво има там?
Ева се навежда. Животните застават мирно като на изложба, доловили желанието й.
Ева: Я, я, колко интересно! Виждам два израстъка, съвсем еднакви, които приличат на планински върхове, обърнати обаче надолу с върха си.
Луцифер прихва да се смее.
Луцифер: Страхотно сравнение, но видяла ли си някога планинските върхове да пускат мляко?
Ева: Не съм.
Луцифер: Я виж сега.
Луцифер внимателно започва да дои по мъничко мляко от животните. Подушили вкуса на майчиното мляко, децата им: теленцето, агънцето и козлето тичат при майките си и започват да бозаят.
Ева: Да, разбрах. С млякото от майка си те ще пораснат. А аз защо никога не съм имала майка, която да пуска мляко?
Луцифер: Защото теб те създаде Бог от реброто на Адам. Стига си хленчила, а слушай. Това мляко се казва кърма. Ти също имаш такива върхове, както ги нарече, от които ще потече мляко за твоите бебета! Наричат се гърди.
Ева: Нима, как така, ще ме боли ли? Моите са толкова малки, не са като тези на козата!
Луцифер: Не се безпокой, те ще пораснат достатъчно, ще набъбват от млякото, и ще се свиват след кърменето. Ще ти бъде много приятно. Аз лично не съм изпитвал такова нещо, нали имам само енергийно тяло!
Ева: А Адам по същия начин ли ще храни децата си?
Луцифер: Не, глупавичката ми, само женските животни и ти имате гърди, от които тече мляко. За това се наричате майки. Вие раждате, кърмите и отглеждате бебенцата.
Действие 13
Ева се замисля дълбоко. Недоверчиво наблюдава кърменето на животинските мъничета, уморена сяда на тревата и хваща главата си с ръце.
Ева: Нещо ме тревожи, неспокойна съм! Значи и аз ще имам бебета! От сега чувствам, че много ще ги обичам!
Луцифер: Да, така ще бъде. Ще ги обичаш най-много от всичко на света! Това е родителска любов. Бог така обича теб и Адам. А мен...
Луцифер извърта главата си, за да не види Ева яростта му. Ядосано размахва ръце и крака, рита и троши камъни.
Ева озадачено: Но защо се ръзсърди така, стряскаш ме, до сега не съм виждала такива неща!
Луцифер двулично: Извинявай, господарке, но някои мисли много ме тревожат.
Ева: Например?
Луцифер: след като Бог е любов /Йоана 4:8/, обича ли и мен?
Ева: разбира се, че те обича, но вероятно по друг начин. Бог каза, че най-много обича нас, децата Му.
Луцифер мълчи многозначително. Заканва се мислено.
Луцифер: Ще видиш ти по какъв начин, ще видиш...
Ева: Стана ми скучно, искам да говоря и с други женски животни, да разглеждам гърдите им.
Луцифер: Твоите са най-прекрасни. Гордо ги изпъчи напред с нежно розовите им и чувствителни зърна.
Луцифер нежно погалва гърдите на Ева с най-нежна светлина и топлина.
Ева: Какво е това, някаква енергия ме обля, макар и за секунда.
Луцифер: Това е моята нежност и любов към теб. Не се страхувай.
Ева: Мен ме тревожи въпроса как ще се появи моето бебе? Защо никой нищо не ми е казал до сега? Може би Бог ни предупреди, че трябва да порастем, за да разберем всичко. А до тогава забрани да ядем от плодовете на това загадъчно дърво. Скоро ще разбера, обезателно ще разбера!
Луцифер повтаря жеста с ръката си върху главата на Ева, внушава й нови мисли.
Ева – мисъл: Дали на Адам също му расте още нещо? Кого да попитам: този всезнайко Луцифер, или да се обърна към Татко Бог? Трудно ми е. По-добре за сега да потичам на воля.
Ева се заиграва с едно малко конче, весело и пъргаво. То разбира желанието на Ева да го язди, бързо пристига, весело цвили и ляга, за да може момичето лесно да го яхне. Ева не се бави много. Скача отгоре му, хваща се за гривата и лекичко го пришпорва с краката си. Препускат с всички сили. Косите на Ева и гривата на кончето се сливат, вятърът се присъединява към тях. Цветя, трева, дървета, вода, реки ги поздравяват и се радват всеки по свой начин.
Действие 14
Адам се надбягва с кенгуро, което нарочно допуска да бъде догонвано и изпреварвано.
Адам: Главата ми съвсем се замая. Мислите и внушенията, които ми изпратиха мъжкарите от природата и духовните същества ме успокоиха, но не съвсем. Трябва да попитам Бог, но нали си имаме учител Луцифер, къде е? Никъде не го виждам, а аз виждам надалеч, до края на градината, даже и в небето!
Луцифер долетява като вихър. Превъплътил се е в красив мъж, покрит със звездно наметало.
Луцифер: Тук съм, господарю. На твоите услуги!
Адам: Защо си се облякъл така? Блестиш като...
Адам със заповеднически тон: Кажи ми веднага какво предстои! Какво трябва да се случи! Трябва да знам! Аз съм бъдещият властелин на физическия и на духовния свят.!
Луцифер троснато: Още е рано да ти обяснявам, не си съзрял, но ако искаш, ще ти дам нагледен урок.
Адам: За какво?
Луцифер: За най-важната ти работа, за която Бог създаде теб и Ева!
Адам: Аз се научих на толкова много неща, щом е от Родителя ми Бог, значи е по силите ми!
Луцифер уклончиво: Да, това действие е закодирано дълбоко в паметта ти, но трябва да почакаш още малко! Предупреждавам те.
Адам: Заповядвам ти още веднъж, изплюй камъчето, за какво действие или бездействие става въпрос?
Луцифер: За това как с Ева ще станете мъж и жена, съпрузи. Потърпи, не си готов! Научи го ако искаш сам, наблюдавай животните, мъжкарите!
Адам надменно: Аз определям кога съм готов и кога не! Заповядвам ти! Кажи ми всичко!
Луцифер троснато: Аз трябва да ти служа, но ти нямаш право да ми заповядваш!
Адам гневно: Аз съм бъдещият господар на света! А ти кой си?
Луцифер двулично: Щом искаш, скоро ще ти покажа кой съм и какъв съм!
Двамата се разделят скарани всеки по своя път.
Действие 15
Луцифер яростно мачка и чупи всичко, което се изпречва пред очите му. В съзнанието му черните червеи - объркани и противоречиви мисли, се размножават, образувайки черни кълба. Чувствата, които изпитва към Ева, се преплитат като разноцветни конци в главата му. Борят се помежду си.
Първа мисъл: Колко е красива Ева!
Втора : Най-красивата във вселената!
Трета мисъл: Но е чужда, не е отредена за мен!
Четвърта, черна мисъл: Аз съм нещастник, създаден съм от Бог като слуга на този глупак Адам! Защо той да се радва на Ева, да гали гърдите й...
Пета предупредителна мисъл: Не се заплесвай по неща, които не са определени за теб!
Шеста прмиренческа мисъл: Не мога, не мога, само за Ева мисля! Искам я! Желая я! Копнея за всеки неин поглед, докато Адам не й обръща никакво внимание!
Седма мисъл: Така е за още известно време. Когато съзрее психически и физически, очите му ще се отворят за красотата и нежността на Ева. Такъв е планът на Бог!
Осма умолителна мисъл: Не се противи, недей, ще има огромни последици! Никой не може да се противопоставя на Бог и Неговите желания!
Девета непредвидена мисъл: Да пукне дано! Бог е виновен за всичко! За Адам може, а за мен не може! С какво съм по-долен от него?
Десета назидателна мисъл: Но ти знаеш, че след като Адам и Ева пораснат и станат мъж и жена, ще те обичат много! Ще живееш, споделяйки тяхната любов!
Единадесета подла мисъл: Не мога да чакам толкова дълго, Адам става все по-умен и силен, трябва да го унищожа чрез Ева сега, докато не е съзрял! Трябва да заема мястото му! Аз ще бъда господарят! Аз ще бъда новият Бог!
Дванадесета окуражителна мисъл: Действай, Опитай, увери се, че не си по-долен от Адам.
Тринадесета лъжлива мисъл: За сега неговият мозък е колкото този на чавката, нищо не разбира.
Четиринадесета черна мисъл: Не го научавай на нищо, на абсолютно нищо, нека си остане глупак! Накажи го за високомерието му!
Петнадесета подготвителна мисъл: Как? Кога и къде?
Шестнадесета окуражителна мисъл: Измисли, измисли...
Седемнадесета фатална мисъл: Ами ако...ако аз, а не той, пръв обладая Ева, ако се слея в любов с нейното духовно тяло?
Осемнадесета въпросителна мисъл: Нима може да стане това!
Деветнадесета невярна мисъл: Ще стане чрез силата на мисълта и въображението ти!
Двадесета подстрекателна мисъл: Нейните духовни сетива, както и твоите са много силни! Тя вече е чувствителна като трепетлика! Излиза от пубертета си! Опитай, опитай!
Двадесет и първа тормозеща мисъл: Ева не е глупава, а доверчива и чувствена, създадена е да откликва на мъжките желания! И аз съм мъж!
Двадесет и втора подла мисъл: Трябва да обърка съпрузите си. Аз, Луцифер, ще бъда нейния първи съпруг, а не Адам!
Двадесет и трета спасителна мисъл: Но това противоречи на Божиите заповеди!
Двадесет и четвърта проклета мисъл: Да пукне дано! Щом ме е създал нещастник, ще страдаме заедно.
Двадесет и пета черна мисъл: Ах този Адам, най-големият ми враг. Ще го смачкам скоро, много скоро! Глупак, с едно момиче не може да се справи.
Луцифер яростно разкъсва остатъка от мантията си.
Ангели: Да спрем Архангел Луцифер, той вече не е същият!
Езерото: Да кажем на Бог! Да кажем на Бог!
Треви и цветя: Да кажем на Бог?
Животни: Кажете на Бог!
Луцифер ядосано: Не можете да ме спрете. Вече никой не може да ме спре.
Ево, Евичке, ще те съблазня, ще те науча как се прави любов! Теб обичам, а Адам ненавиждам! Ще го унищожа, защото се държи надменно с мен! Аз ще бъда твоят нов господар.
Отново природни катаклизми: земетресения, наводнения, урагани... мълнии и гърмежи. Вятърът изкоренява няколко вековни дървета, препречвайки пътя на нищо неподозиращата Ева, препускаща весело с кончето, за да я отдели от Луцифер, да осуети зародилия се пъклен план в главата му.
Ангел: В Божието царство всичко е любов, не може да има омраза, от къде се появи това зло?
Същества: От съмненията, от непредвидените и непозволени от Властелина ни, значи погрешни желания на Луцифер.
Луцифер: Това дърво, символ на любовта, на зрялата жена Ева, ще даде зли плодове. Бог ще страда, защото внуците Му няма да приличат на Него, а на мен! Аз пръв ще оплодя Ева.
Луцифер зловещо: Ха, ха, ха.....
Луцифер с гордост се обръща към присъстващите.
Луцифер доволно потрива ръце, смее се неистово.
Луцифер: Ха-ха-ха! Внуците на Бог ще бъдат мои! Чрез тях ще властвам над творението! Ха-ха-ха!
Зловещия и силен смях на развълнувания Луцифер стряска творението.
Ангел: Ева е Дървото на познанието за любовта. Ако е оплодена от добро семе, ще се превърне в добро дърво, но ако е от лошо семе, тя ще стане на злото!
Природата: Страхувам се, че появилата се омраза започва да ме унищожава! Луцифер унищожава чрез егоизма си! Ще навреди на моите дървета, планини и морета, животните, рибите и птиците ми! Нищо няма да е същото! Девизът на Бог е „Живот в полза на другия”, докато Луцифер иска живот в полза на себе си. Така се нарушава вселенският ред!
Същества умолително: Луцифер, успокой се, Бог продължава да те обича както преди сътворението на Адам и Ева. Любовта Му към теб е същата, не се съмнявай в Твореца ни!
Луцифер: Не, не е! Бог обича повече Адам. Аз също имам свободна воля. Ще правя каквото си искам!
Бог наблюдава с болка случващото се. Предчувства, че нещата ще се объркат, но не се намесва. Ангелските воинства са готови с мечовете и щитовете си. Мълчат, очаквайки Божията заповед.
Бог: Създал съм всеки със свободна воля, което означава да може да избира. Надявам се, че децата ми Адам и Ева ще устоят на изкушенията на Луцифер, който беше създаден като светъл ангел! И тримата ще Ме послушат! Ще изберат Мен, Родителят си! Адам и Ева няма да се докоснат без време до Дървото за познание на доброто и злото. Аз не съм запланувал никакво зло!
Ангел: Какво представлява злото, Господи Всемогъщи?
Бог: Добро е това, което е съгласно Моите желания, планове и воля. Зло е всичко, което е в противоречие с тях, всяко отклонение от Принципа Ми!
Бог: Да вярваме и да се надяваме!
Бог протяга ръце от нетленната си дреха и благославя!
Звучи музика и песента
Нова песен на вдъхновение
Цялото Небе могъщо пей, вдъхновено от Бог.
Ще търсим вечен благослов за семейство на Бог
От Отеца на доброто, дълго чакал над нас.
Възвестявай истина и блага доброта,
Новите Небе, Земя, Бог ги пожела!
Действие 16
„Твоят Господ рече на ангелите: „Ще сътворя Аз човек от глина и когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!” /Сура Тълпите 71;72/.
И се поклониха ангелите всички вкупом, освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците. Рече /Аллах/ О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен”?
Иблис /Луцифер/: Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огъня, а него сътвори от глина.Тогава съм по-висше същество. /Сура Тълпите:73, 74, 75,76
Фанфари. Небето се отваря.
Бог: Смири се, Луцифер! Аз запланувах така! Такава е волята Ми! Изчакай, и твоето време ще дойде, ще бъдеш щастлив и доволен! Бъди благодарен, имам големи надежди за теб!
Луцифер: Не знам, не знам, съмнението ме гложда отвътре. Ти обичаш Адам повече от мен.
Бог: Не е така. Обичам те точно толкова, колкото и преди да го сътворя. Ето, виж, времето на безгрижното детство на Адам и Ева вече отминава. Адам става мъж и започва да гледа на Ева с очите на съпруг, а тя на него като съпруга. Ти трябва да им помогнеш в този най-важен от тяхното съзряване етап, за да стана Аз Дядо! Така искам, да бъде!
Ангели и същества: Да бъде!
Фанфари. Небето се затваря, Бог изчезва.
Луцифер не се укротява от Божиите слова, а става още по-напрегнат и непреклонен. Духа огън от устата си, за да изпепели всичко около себе си! Превръща се в огнен змей с няколко глави. Полетява към Райската градина.
Водата: Какво прави Луцифер, защо бълва огън и жупел?
Тревата: Ядосан е. Нали Бог го създаде от огъня, подвластен му е.
Цветята: Колко е страшен така - огнен змей с три глави!
Водата: Даже аз не мога да изгася неговия огън, защото той е по-особен, духовен огън, изгаря душата му.
Дърво: Кой може тогава?
Водата: Аз нали съм едно от първите сътворени неща, знам повече.
Вятърът: Казвай тогава да не духам напразно и да разпалвам огъня още повече.
Водата: Негови господари са Адам и Ева, те отговарят за него, те могат да укротят съмненията му и да угасят пожара в душата му.
Вятърът: Да им кажем!
Водата: Те са още малки, не е дошло времето на прякото им господство над творението..
Цветята: Ева има нежна душа като нас, може би тя ще го успокои. Да го примамим с нашите ухания в Райската градина, тя е там.
Всички изпращат мисли-послания на Луцифер.
Луцифер: Чувствам бръмчене в главата си като от бръмбар. Повтарят се няколко думи: В Райската градина, в Райската градина. Какво пък, да видим какво става там.
Луцифер приема предишния си спокоен образ и отлетява. Намира Ева в Райската градина да къса цветя, за да си изплете венец. Луцифер я наблюдава скрит зад дървото за познанието на доброто и злото. Тревата е започнала да увяхва. Цветята са навели чашките си, листята на дърветата падат още зелени. Двете реки бучат предупредително. Вятърът е сърдит и жесток, вдига във въздуха всичко, което му се изпречи на пътя.
Ева: Интересно, тревата не е така сочна и зелена, каквато беше. Чувствам напрежение във въздуха.
Ева се оглежда на всички страни, събира увехнали листя, прави ги на купчинки.
Луцифер се появява величествено от висините, разперил бляскавата си мантия. Прави дълбок поклон на Ева.
Луцифер: Господарке на света, най-прекрасната в цялата вселена, успокой се! Щом аз съм тук, всичко ще бъде наред. Искаш ли да ти покажа как мога да летя? Да полетим заедно, ще видиш звездите от близо. Не се страхувай!
Ева колебливо: С удоволствие, но... какво трябва да направя?
Луцифер: Нищо, само ми се довери!
Луцифер нежно докосва Ева. Тя изтръпва. Кожата й настръхва тревожно, дава знак за опасност, но любопитството й надделява.
Ева: Добре, да полетим!
Луцифер бързо я взема на ръце /чрез силата на мисълта си/, загръща я с бляскавата си мантия като нещо много скъпо и полетява нагоре в безкрайните небеса.
Ева любопитно подава красивата си главичка, за да може да вижда всичко.
Ева: Малко се страхувам, но от високо Творението е още по-красиво. За първи път се отделям от земята!
Луцифер: Обвий с ръце шията ми, така ще ти бъде по-удобно!
Ева се подчинява, макар и смутена, защото приятелят й вятър духа гневно и силно, иска да я откъсне от прегръдката на Луцифер. Той обаче има власт над него и го прогонва.
Луцифер: Махни се веднага, глупако вятър! Не ми пречи! Махай се, нещастнико.
Вятърът се подчинява, но отлитайки успява да каже:
Вятърът: Господарке, внимавай, грози те смъртна опасност!
Луцифер духва силно срещу него, прогонва го с огнения си дъх. Успява да разтвори краката на Ева и да вмъкне своите между тях, галейки косите й. Получава се едно усукано двойно енергийно тяло. Притиска Ева още по-силно до гърдите си, започва нежно да я целува. Най-напред по челото, след това по бузите и устните. Гърдите на Ева нагло стърчат напред и докосват тялото му. И двамата изпитват удоволствие. Луцифер захапва зърното на една от гърдите й, започва да го смуче. Ева примира от наслада. Поддава се на порива му. Без сама да осъзнава как и защо, спуска ръката си надолу и хваща нещо твърдо, стърчащо между краката на Луцифер. Уплашва се. Стряска се, но то й харесва.
Ева: Моля те, Луцифер, какво правим, искам да се спуснем на земята! Какъв е този твърд израстък при теб, от къде се взе?
Луцифер примира от удоволствие.
Луцифер: Моля, те, господарке, гали го, дърпай го, целувай го ако искаш, това е моето мъжко достойнство, то е само за теб, прекрасна, любима, недостижима!
Ева изпитва срам и свян, опитва се да се отскубне от здравата прегръдка на Луцифер.
Ева: Сама не знам какво става с мен, ти, Луцифер, ме привличаш!
Луцифер: Аз съм луд по теб, господарке моя! Скоро ще се слеем в едно цяло, при това завинаги, завинаги!
Където прелетят Луцифер и Ева, настъпва разруха като след земетресение. Творението се съпротивлява колкото може и както може.
Ева: Не искам повече да летим! Да се спуснем на земята!
Луцифер: Още малко, господарке моя, но както кажеш.
Действие 17
Луцифер се подчинява на желанието на Ева, защото все още тя е господарката.
Луцифер заканително: Не за дълго, не за дълго, забранена моя любов!
Бавно и плавно се спускат надолу, все още обвити един около друг. Приземяват се под дървото за познание на доброто и злото. Уморено лягат на сухата трева. Луцифер: Все още не съм осъществил плана си. Трябва да побързам.
Луцифер се навежда над Ева, гледа я право в очите.
Луцифер с подъл глас: Господарке, да не съм те уплашил? Може ли само да докосвам дланите ти? Позволи ми да ги стопля! Те са толкова мънички и нежни! Ти си най-съвършеното създание във Вселената!
Тези думи са приятни на Ева.
Ева: Какви приятни думи.
Луцифер: Казват се ласкателства.Ти ги чуваш за пръв път.
Ева склонява глава върху рамото на Луцифер.
Луцифер: Браво, това, Ево, е фаталната ти грешка.
Сега много лесно ще предавам моите мисли и команди в твоята глава.
Луцифер къса дребни плодове от храст с намерението да приспи Ева.
Луцифер: Господарке на света, хапни си от тези вкусни плодове. Ще се освежиш, умори ли се вече?
Ева: Умора не, повече ме е страх от неизвестното. Не знам дали не греша, къде е Адам, кого да попитам?
Луцифер: Изяж няколко плода, ще ти ги обеля.
Ева се подчинява. След няколко минути заспива.
Луцифер: Точно така, сега по-лесно ще те обладая. Отначало на сън, а после наяве. Ха, ха, ха....
Луцифер силно и нежно целува косата и лицето й, прекрасните й, твърди като ябълки гърди. Внимателно разтваря краката й, гали я по половите органи. Тя гука и скимти в съня си. Луцифер обезумява от похот и наслада. Изгубва представа за времето и пространството. Мята се върху Ева, мачка я, сграбчва я ту нежно, ту грубо, играе си с нея като котка с мишка. Едри капки пот се стичат по челото му. Протяга ръката си, за да ги изтрие, но...напипва два върха на главата си – рога. Гърдите му се повдигат от вълнение, диша тежко, ужасен от промяната. Сяда срещу спящата Ева.
Луцифер: Какви са тези рога? Ако Ева ги види как ще реагира? Веднага ще разбере, че я мамя. Да бягам, да се скрия.
Луцифер бързо се скрива в хралупата на Дървото за познание на доброто и злото. Иска да отскубне рогата си, но не може.
Ангел: Небесни Татко, Господи на земята и небето, какво да правим, ще изгубим Ева. Тя може да съблазни и Адам. Планът Ти за прекрасната земя и хората е застрашен.
Бог: Не мога да се намесвам пряко в човешките работи. Адам и Ева са в сферата на непрякото си господство, в която Аз не мога да се свързвам директно с тях.
Ангел: Какво значи това?
Бог: Това значи, че трябва сами да извървят пътя към Мен, преминавайки успешно през етапите на формиране, растеж и завършеност. Чак след това е съвършенството.
Ангел разтревожено: Но ако не успеят?
Бог: Ще успеят, ако Ме потърсят, ако поискат прошка и помощ. Вече казах, че ги създадох със свободна воля, за да станат господарите на творението. За да проявят своята свободна воля, те трябва да избират между две неща, даже и с риск да сгрешат.
Ангел: Както кажеш, Господарю.
Действие 18
Ева се събужда. Търси Луцифер.
Ева: Луцифере, къде си? На криеница ли играем, покажи се.
Пълно мълчание.
Ева: Значи искаш да те търся. Сега ще те намеря.
Ева весело тича напред назад, поглежда зад храст, вдига поглед към корона на дърво, но не го вижда. Чува някакъв шум от хралупата на дървото за познание на доброто и злото.
Ева: А, ето къде си бил! Веднага излез, сънувах неприятен и странен сън.
Луцифер неохотно се появява.
Ева: Но какво става с теб, Луцифер, ти си се променил! Защо имаш рога като животно?
Луцифер: Защото вече съм такова. Не ме гледай!
Ева: Но, ти така добре се грижеше за мен, какво съм направила!
Луцифер: Нищо особено, само ми позволи аз да направя някои неща с теб, макар и само мислено.
Ева: Какви неща? Докато спях ли, за това ли се събудих ужасена и обляна в пот и сълзи?
Луцифер: Ти също не си същата вече! Ти се подчини на моя любовен порив! Ти вече си моя жена.
Ева ужасено: Как така, моят мъж трябва да бъде Адам, това знам много добре, чувствам го, мисля за него непрекъснато, харесвам го, очаквам го!
Луцифер отново се преобразява в змия. Съска заплашително срещу Ева. Провисва от един клон, за да я гледа право в очите.
Змията: Аз имам двоен език, защото говоря едновременно лъжи и истини. Така направих и с теб, нали си глупава и наивна. Нещо ти казах, нещо скрих, нещо преиначих и готово, заедно прелюбодействвахме, за сега само със сетива и дух.
Ева: Не е възможно, аз спазвам заповедта на Бог, нашия небесен Баща. Аз не се докосвам и не ям от дървото за познание на доброто и злото.
Змията: Така ти се струва. Сега ще ти покажа нагледно всичко. Отговаряй на въпросите ми, вече аз съм твоят баща и господар!
Ева уплашено: Как така!
Змията Луцифер: Мълчи, подчинявай се, слушай и гледай!
Змията Луцифер: Кажи ми какво ви поръча Бог, наистина ли ви каза да не ядете от плодовете на дърветата в градината?
Ева: О, не, от всички дървета можем да ядем, освен от плодовете на едно – за познание на доброто и злото, на което сега ти се протягаш.. Бог ни помоли и ние с Адам обещахме даже да не се докосваме до него. Очаква ни смърт!
Луцифер: Ти вече се докосна до това забранено дърво и яде от плодовете му заедно с мен, но както виждаш, не умря..
Ева започва да опипва тялото и главата си.
Ева: Чувствам някакви промени в духовните си сетива. Ето, поглеждам към звездите, но не ги виждам както преди. Искам да извикам с мисъл Адам, но не мога. Моите любими животни и малките им бягат от мен. Вятърът, слънцето, земята, излъчват неодобрение, внушават ми, че съм виновна!
Змията: Да, виновна си и то завинаги! Ти направи грях, възпротиви се на Божията воля и замисъл. Ти вече не си девствена, защото аз пробих специалната ципа, хименът, който предпазва твоя дворец на любовта от чуждо нашествие, например моето. Аз те обладах, не разбираш ли, глупачке такава!
Ева: Но нали каза, че само мислено...
Змията: Мислено, да, сега ще го направим пак и на яве!
Ева: Не, не искам, махни се от мен!
Ева започва да плаче и крещи, кърши ръцете си, мъчи се да прикрие с тях половите си органи, от които лекичко тече кръв. Започва да трепери от страх и ужас, предчувствайки, че е извършила престъпление.
Ева: Нещо не е наред, Адаме, къде си?
Никакъв отзвук.
Змията Луцифер: Това, което ви е казал Бог, не е вярно. Няма да умрете. Напротив, ще ви се отворят очите и ще станете като Бог, ще знаете кое е добро и кое е зло.
Ева учудено: Как така, нашият Баща е добър, Той знае всичко, не може да бъде! Щом е казал, че ще умрем, значи ще умрем!
Змията Луцифер: Аз пък казвам, че няма да умрете. Един от двамата тогава лъже. Ето, ти яде с мен от Дървото на познанието на доброто и злото, но си жива. Вече знаеш точно кое е добро и кое е зло. Добро - по Божията воля, зло – против нея.
Змията Луцифер изпълзява до самия връх на Дървото и надменно поглежда към ужасената и притеснена Ева.
Ева: Ти ме приспа в дълбок сън, внуши ми какво да правя против волята ми.
Змията Луцифер: Да, аз. Но ти се подчини, макар и на сън, значи си го искала. Защо Бог не те събуди и предпази?
Ева: Ние още не сме пораснали достатъчно, все още нямаме пряка връзка с Него, за това трябва да Го слушаме.
Змията лукаво: Ако искаш, провери кой казва истината: аз или Той? Аз не съм съвършен, но чрез теб мога и да стана. Изпълни горещото ми желание ...и ще узнаеш всичко.
Мисъл на Ева: Не е ли по-лесно да науча всичко за това дърво на познанието за доброто и злото, за странните му плодове сега веднага, да не чакам повече! Къде ли е този Адам? Пак ме остави сама!
Змията: Точно така, веднага, сега! Не с Адам, а с мен, с мен! Да повторим съня ти, да бъде съзнателно, както ти искаш.
Ева тревожно: Ти знаеш ли къде е Адам, защо го няма!
Змията: Ще го намерим, за сега не ни трябва, отпусни се, довери ми се, не се страхувай! Ето, отново ще се престоря на предишния Луцифер, светлия ангел.
Действие 19
Луцифер се изправя с целия си ръст срещу стъписаната и объркана Ева. От него лъха сигурност, увереност и мъжка сила. Това харесва на Ева. Започва да го разглежда отгоре до долу. Тялото му, макар и само енергийно, сияе с много светлини, в унисон с тези на дървото за познание на доброто и злото.
Ева: Колко е красив! Колко е величествен! Ухае ми на нещо непознато до сега!
Луцифер: На мъжкар! Аз те привличам с мъжката си сила и власт! Ти приемаш моите мисли, ще изпълниш и моите желания! Сега! Прояви свободната си воля, кажи, искаш ли ме?
Ева: Главата ми се замая, объркана съм. Очите ми са като заслепени. Ти, Луцифер, вече ми се струваш най-прекрасното същество в градината! Изпитвам странно чувство, искам ми се да се слея с теб! Този мой сън истина ли беше? Какво да правя?
Същества: Бягай, Ево, Евичке, бягай от Луцифер докато не е късно!
Ангел: Заповядай му да се махне от теб веднага!
Ева: Но... нали и той е Божие създание, как така... Много съм объркана!
Луцифер продължава да гали и целува цялото тяло на Ева.
Луцифер: Кажи ми, красавице, искаш ли ме?
Ева съвсем прималяла: Да, да, да...искам те!
В следващата минута страстта на Луцифер - огнен вихър, издига прегърнатите им и слети енергийни тела високо във въздуха. Физическото тяло на Ева остава на земята, сгърчено като стара дреха. Ева изпада в особено състояние. Двете й същности: духовна и физическа се разделят една от друга, което е недопустимо, болест, смърт. Тя забравя за животните и цветята, нарушава Божията молба и яде от плода на забраненото дърво вече съвсем съзнателно. Огънят прониква дълбоко в нея, изпълва я цялата. Луцифер ту я гали, ту я стиска и мачка с груба мъжка сила. Ръцете му се задържат най-дълго върху гърдите й, които откликват и се подчиняват на неговия порив, все едно че са живи същества...
Луцифер: Ти си прекрасна, господарке. Най-красивото и изящно същество във вселената! Харесвам ли ти?
Ева: Не знам какво точно се случва, но ми е хубаво, много хубаво!
Искам още, продължавай, Луцифер!
Ева ту охка и пъшка, ту гука и тихичко стене. Луцифер е върху нея. Успява да разтвори краката й, опипва и гали тайният й отвор, от което Ева изпитва още по-голямо удоволствие. Бързо и грубо вкарва „твърдия си израстък”, както го нарича Ева, в нейното влагалище. Ева изпитва едновременно остра болка и удоволствие. Луцифер впръсква семето си дълбоко в утробата на Ева и опложда отделеното от нея яйце.
Луцифер: Край, свърши се! Моя си завинаги.
Луцифер бавно се отделя от Ева.
Ева се вкопчва яростно в него. Да, станах ти жена, твоя съм, но нещо ме смущава, нещо не е наред! Кажи ми, ти знаеш!
Луцифер: Не мисли за нищо, да се отдадем отново на страстта: Искаш ли още, още и още, гълъбице моя?
Ева: Не съм ти никаква гълъбица! Не искам нищо повече, черен гарван такъв! Махай се от мен, заповядвам ти. Ти ме подмами, говори ми полуистини с двойния си змийски език. Махни се.
Луцифер: А,вече не можеш да ми заповядваш. Сега аз съм ти господар.
Ева иска да се освободи от мощната му прегръдка, но не успява. Чувства се безкрайно уморена и в същото време задоволена.
Луцифер: Сега ще видиш, Ево, какво значи страстна любов. Не си моя господарка, не можеш да ми заповядваш! Аз съм твоят нов господар! Ще те разкъсам на части от страст!
Луцифер започва да си играе с Ева като тигър с плячката си, без никаква любов. Подхвърля е нагоре, улавя я, грубо стиска бедрата, дупето и гърдите й, причинява й болка, после отново нежно я гали и прегръща.
Луцифер: Край, мислите ни и духовната ни кръв се сляха в едно, преплетоха се в едно цяло! Глупакът Адам е победен, скоро ще бъде и отстранен...!
Ангели тревожно: Ева е опорочена! Да бягаме от това скверно място!
Луцифер: Няма къде да се скриете! Божията дъщеря е моя и аз ще властвам чрез нея върху човечеството и творението! Тя сама ще съблазни Адам! Колко го мразя и ненавиждам!
Ева диша учестено и уморено.
Ева: Какво направих аз? Адам трябваше да стане мой съпруг. Сега вече знам какво означава това, кое е добро и кое е зло. Аз сгреших, сгреших!
Луцифер: Да, сгреши. Ти предпочете мен пред Адам! Аз те оплодих със своите зли мисли и действия. Децата ти ще приличат на мен, а не на него! С теб завинаги сме едно духовно черно и покварено тяло. Повече няма да се разделяме, ти си моя и ще правя с теб каквото искам! Аз съм твоят нов господар! Ти ме предпочете даже пред Бог! Ти се усъмни в Него дали казва истината. Аз, слугата, обладах господарката! Ха-ха-ха! Велик съм, велик!
Ангели: Ще бъдеш наказан, вече си дявол, сатана,противник на Бог!
За това ти излезоха рога!
Смехът на Луцифер секва изведнъж.
Луцифер: Знам, че ще бъда наказан, но нека, заслужава си! Белязан съм чрез рогата си, всеки може да ме разпознае. Те са израз на моето неподчинение и поквара. Но аз съм хитър, ще ги скрия.
Тревожно пипа двата израстъка, появили се над челото му.
Луцифер: Рога като на животно! Добре, Ева също стана животно. И Адам го чака същата участ.
Луцифер литва в ефира да се успокои. Всички се отдръпват с отвращение от него.
Луцифер: Трябва ми свита и помощници. Заповядвам всички ангели, които ми служеха преди, да дойдат веднага при мен. Аз съм техният господар!
Действие 20
Появяват се ангели, които тревожно кръжат в ефира.
Ангели: Много сме объркани. Нашият Господар Луцифер е силно променен!
Ангел: Небесни Татко, молим Те, помогни ни!
Бог: Луцифер, Ти вече си по-нисш и от най- малкото същество. Ти ще бъдеш наказан! Както и Ева, която Ме предаде! Още много страдания ви чакат. Стремиш се към власт, но заради неподчинението ти, те изгонвам от Рая, вън от Рая!
Ангели: Вън от Рая, вън!
Бог: Вземи със себе си и любимата си Ева! Тя не се обърна към Мен, не сподели, предаде Ме. Да видим какво ще направи Адам. Надарил съм го с остри сетива, вече знае, че нещо не е наред!
Адам се появява уморен от експедицията и изследванията си.
Адам: Колко съм уморен, много ходих днес, много скачах, но научих...Какво става, къде е Ева, природата е повехнала, водата почти е спряла да тече, звездите угасват, чувствам голяма опасност!
Змията - Луцифер с мазен глас, подигравателно: О, не, господарю, всичко ще се оправи. Иди и виж какви водни чудовища се появиха в езерото! Побързай да не се скрият преди да си ги проучил! Само ти можеш да ги укротиш, те са глуповати, да не навредят на Божието творение! Нали ти трябва да станеш неговият господар!
Адам: Да, да, ще отида, но къде е Ева? Какво държиш в ръцете си, прилича ми на...
Луцифер: Ева скоро ще се появи, не се безпокой, аз бдя над нея. Ти се занимавай с твоята изследователска дейност, нямай грижа за нищо.
Адам: Това да не е духа на Ева? Какво се е случило с нея, тя е ни жива, ни умряла, отпуснала се е почти безжизнена. Къде е физическото й тяло, не го виждам даже с моя остър поглед, не го чувствам, не отговаря на сигналите ми.
Луцифер: Мои черни ангели и същества, отведете този глупак Адам на някъде, подмамете го със всякакви екзотични растения и животни! Тук ми пречи! Бързо!
Черен ангел и черно същество: Адаме, успокой се, ела бързо на езерото, там се е появил огромен морски дракон с три глави, много е величествен! За нещо е ядосан, реве със страшна сила. Само ти можеш да го укротиш, побързай!
Адам се втурва към езерото заедно с черната свита.
Черен ангел: Нали не знае какво е това лъжа, колко лесно се хвана на въдицата, браво на нас.
Луцифер продължава да държи духовното тяло на Ева. Хвърля го на земята до сгърченото й физическо тяло. Двете тела трудно се съединяват. Физическото стърчи над духовното, защото то се е променило, станало е много малко.
Лцифер: Повече не си ми интересна, кучко такава. Какво мръсно същество стана ти, Ево! Махай се от мен! Заповядвам ти да намериш Адам и да направиш с него това, което аз направих с теб! Веднага, долна мръсницо!
Ева: Но, ти си виновен...
Луцифер: Ако беше ми се възпротивила, аз щях да остана светъл ангел! А сега? Я виж рогата ми. Ти си виновна за всичко! Заради теб ме гонят от рая! Виж се на какво приличаш? На животно като мен! Рога нямаш, но те ще пораснат на Адам. Това се нарича изневяра, глупачко. Сега си моя робиня, завинаги, завинаги!
Бог тревожно: Как стигнахме до тук? Къде сгрешихме? Нали предупредих децата Си? Защо не ме послушаха, а се поддадоха на лъжите на Луцифер?
Бог страда. Природата иска да Го успокои, но Той не я забелязва.
Бог: Макар и прегрешила, ти, Ево, си определена да станеш майка на човечеството! Не мога да създам втора Ева, ти трябва да се промениш към добро! Сега зависи от Адам дали ще спре грехопадението до тук, или ще се повлече след теб и господаря ти Луцифер.
Ева трепери от ужас. Физическото й тяло се противи, не я иска. Огъва се, извива се, но в края на краищата се подчинява.
Ева: Даже собственото ми тяло се отвращава от мен! Какво да правя? Сгреших, сгреших, обзема ме ужас и страх! Как можах да се слея с по-долно от мен същество, с животно! Как можах! Очите ми бяха заслепени!
Ева плаче и си скубе косите. Сатана я наблюдава съвършено спокойно и безпристрастно. Отново е приел змийско тяло, разтяга се по клоните на дървото и съска срещу Ева, изплезвайки двойния си змийски език.
Змията сатана: Какво си се разревала сега? А преди малко ти беше хубаво, нали, „Още, още”, искаше още! На ти сега. Получи това, което искаше!
Ева: Но ти ме излъга и подмами! Ти каза, че така ще разбера кой казва истината, защото ти каза, че ще живеем, а Бог ни предупреди, че ще умрем!
Змията сатана: Както виждаш, жива си! Светлият ти и чист дух умря, глупачке! Духът ти вече не е Божествен! Нека те боли щом си толкова наивна, щом вярваш на лъжите ми! Не ми беше трудно! От тук нататък бъди покорна и прави това, което аз искам. Бог всеки момент може да ни изгони от Рая. Аз ще полетя да се успокоя, а ти свърши каквото трябва там с Адам, вече знаеш как. И с него ще ти бъде хубаво, но не колкото с мен! Чрез него може да станеш отново предишната Ева, кой знае? Опитай, опитай!
Действие 21
Ева плаче и си скубе косите.
Ева: Какво направих, какво направих! Тази подла змия ме подмами, но аз се поддадох, аз не послушах Бог. Сега разбирам защо толкова много ни молеше да не се докосваме до Дървото за познанието на доброто и злото. Искал е да ни предпази, искал е да сме заедно – Родители и деца. Ах, какво направих, какво направих!
Ангели: Ево, Евичке, Молим те, не прави нищо, не слушай змията, недей, запази Адам чист от скверните мисли на Луцифер! Адам е Дървото на живота, без него светът ще се разруши!
Ева троснато и надменно: Омръзнаха ми вече тези символи. Аз съм била Дърво на познанието на доброто и злото, Адам бил Дърво на живота, стига толкова! От толкова много дървета се чувствам вдървена. Ще правя каквото си искам!
Змеят сатана се връща от обиколка. Приземява се с разперени мощни криле направо при Ева.
Змеят: О, Евичке, здрасти, защо плачеш, глупачке! Палавницата ми, тя, най-прекрасната дяволица, черна и от вън и от вътре!
Ева: Преди говореше само празни ласкателства, подмазваше ми се, а сега си груб и зловещ.
Змията: Разбира се, вече за нищо не ставаш. Я се погледни. Състаряваш се с часове.
Ева бързо тича при езерото, оглежда се във водата му, която се противи. Образът й е размазан и грозно изопачен.
Ева: Какво виждат очите ми! Та аз вече съм старица! Какво стана с неземната ми красота?
Езеро: Не се доближавай до чистата ми вода. Ти си осквернена, ти си уличница, лъжкиня, противница на Родителя си! Не заслужаваш нищо. Цялата градина иска да се махнеш, не можем да те гледаме!
Змията се навива около потното и мръсно тяло на Ева.
Змията: Точно така, сега ти се противиш на волята и желанията на Бог, точно като мен. Една малка сатанинска палавница! Изкорени това Дърво на живота, ти казвам, трябва да станем сатанинска троица, да бъдем силни. Унищожи Адам! Стъпчи го с краката си. Той ще пречи двамата да властваме спокойно! Виж колко е красив света, не искаш ли да станеш негова господарка заедно с мен!
Змията се претворява в полу-човек, полу-животно, с рога и копита.
Животното хваща Ева за ръка, за да й покаже творението.
Ева троснато: Знам, виждала съм го, аз съм част от него.
Животното Луцифер: От него да, но от духовния свят – вече не! Духът ти вече е черен и отвратителен като моя. От сега нататък ще бъдеш проводник на зли мисли, моите мисли, ще правиш чудеса от зло и омраза, точно като мен! Ха, ха, ха....
Змията сатана стиска до задушаване тялото на Ева, подиграва й се, радва се, че страда.
Змеят : Не знаеше ли, че какъвто е духът, такова е и тялото, а не обратното. Не се бави с Адам, времето работи за него! Той може да се осъзнае всеки миг! Хайде, извикай го с мислите си!
Ева покорно: опитвам се, но не се получава! Изгубила съм телепатичните си способности! Ах, ти, змиьо проклета, ти ме подмами, ти си виновна! Ти каза, че няма да умрем! Изобщо не си змия, а дявол мръсен, гаден и черен!
Змеят: Точно така. Аз имах пред вид, че ще умре духовното ти тяло, а физическото ще остане, за мое удоволствие, харесва ми да те обладавам! Да си починем малко от толкова неприятности. Разбери, глупачке, че аз те обичам! Да, обичам те по дяволски, но те обичам. Жадувам за дъха и тялото ти. Толкова си гъвкава и нежна. Помниш ли как летяхме в простора прегърнати, колко беше хубаво. Искаш ли...
Ева крещи: Не искам, не те искам, отвращаваш ме, аз съм човек, а ти си животно!
Змеят: Я млъкни, че ако те притисна още малко можеш и да умреш. Ти си изцяло в моята власт, примири се и бързо съблазни Адам. Казах бързо, нещастнице проклета!
Ева: Но аз не мога вече, не мога да чувствам и мисля както преди. Усещам само материалните неща. Гласът ми е слаб, Адам явно не ме чува.
Змеят ехидно, със задоволство: Браво, точно това исках. Духовното ти енергийно тяло се сля с моето! Аз съм духовна личност! За това сега аз съм твоят господар! Планът на Бог стана на пух и прах! Аз ще бъда и вселенският господар! Аз ще бъда новият Бог!
Творението реагира остро. Водата започва да бучи застрашително, вятърът сече вековни дървета като с нож, въздухът се нажежава, умират животни и растения.
Змеят Луцифер високомерно и с омраза:
Колко съм велик, аз причинявам всичко това! Заповядвам ти, Ево, глупачко, веднага да намериш Адам, да го прелъстиш и унищожиш духовно и физически! Вече знаеш как, действай, бързо, нещастнице! Да не се превърне Адам в Дърво на живота. Тогава ще бъде невъзможно да го прелъстиш! Сега е чист и невинен, не подозира нищо, лесно ще го подмамиш, за да стане и той дърво на злото! Всички сатаниноподобни, Мои, а не Божии деца! Ха,ха,ха!
Луцифер: Ха, ха, ха! Колко съм велик! Ха, ха, ха!
„А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
А змията каза на жената: Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.
И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. /Битие, 3:1-7/
Действие 22
Адам е при езерото.
Адам: Интересно, не виждам никакъв воден дракон, може би се е скрил на дъното на езерото. Но защо творението реагира остро, противи се на нещо. Дърветата свиха короните си; вятърът отлетя нанякъде; бистрата вода в реката е размътена. Тишината е неестествена, птиците не пеят, животните не блеят, всички са се скрили в бърлогите си. А, ето го вятърът, духа много гневно!
Вятърът: Господарю, Адаме, случи се нещо ужасно.
Адам: Какво, казвай бързо, къде е Ева.
Вятърът: Ето я там под дървото за познание на злото.
Адам: Поправи се, Дървото за познание на доброто и злото.
Вятърът: Не, вече е само дърво на злото.
Адам: Това значи ли, че Ева е станала зла? Защо не ми се обажда?
Вятърът: Защото се срамува от теб. Тя те вика на помощ, но гласът й е слаб, не я чуваш. Тя и Луцифер...
Адам: Не ме измъчвай повече, говори!
Вятърът: Ева и Луцифер станаха съпрузи, сляха се в едно енергийно цяло, правиха непозволена и непредвидена за тях любов.
Адам: Но Луцифер е наш учител и наставник, как така?
Вятърът: Не знам, не знам. Цялото творение страда. Има опасност и за теб.
Адам: Глупости, на мен нищо ми няма.
Вятърът: Може да се промениш и ти, да станеш дърво на злото като Ева.
Адам: успокой се, няма. Аз съм Дърво на живота по Божия воля, мисля, че е невъзможно.
Вятърът: потърси Ева, чуй какво ще ти каже тя.
Адам хуква към езерото. По пътя вижда същество, което му се струва познато.
Адам: Какво е това, което виждат очите ми, не е възможно! Това да не е
светлият ангел Луцифер? Прилича на него, но...рога, копита, опашка...Ужас!
Сатана: Да, аз съм предишния Луцифер. Превърнах се в сатана – противник на Бог, в дявол. Виж какъв станах: черна козина вместо кожа, рога, копита, прегърбено кльощаво тяло, аз съм грозно и наранено животно в унисон с мислите и чувствата ми.
Адам: Бог знае ли, как позволи всичко това?
Животното Луцифер: Искаше да изпита ще спазите ли с Ева Неговата заповед. Ева я наруши, яде от плодовете на онова дърво.Той много страда, аз много страдам, Ева много страда, природата страда...
Адам: Къде е Ева, какво става с нея?
Животното Луцифер: Тя се измъчва най-много, непрекъснато плаче, виновна е.
Адам: Какво може да се направи, за да поправим грешката?
Змията Луцифер лукаво: Ние вече я поправяме. Трябва да се успокоим и да помислим тримата къде сгрешихме, как да се върнем в изходната точка...
Адам прекъсва: Мен не ме слагай в сметката, аз нищо не съм направил.
Змията: Това казвам и аз, ти трябва да помогнеш на мен и на Ева. Ела да я видиш.
Адам: Търся я с моя орлов поглед, но не я виждам, да не се е скрила?
Змията: Страхува се от теб, макар че ти си единственият, който може да й помогне.
Адам: Разбрах, ще направя каквото мога, покажи ми я!
Змеят се подчинява и запълзява към хралупата на Дървото за познание на доброто и злото.
След малко се връща триумфално. След него със змийска похотлива походка се появява погрознялата и състарена Ева.
Ева с тих глас и наведена глава: Адаме, моля те, помогни ми! Много страдам, ще умра!
Адам е стъписан. Инстинктивно иска да избяга, но Ева ляга в краката му, плаче и се моли.
Ева: Не ме изоставяй, помниш ли как хубаво си играехме, ти си мой брат, Бог каза да се грижиш за мен, а ти ме изостави. Виновен си пред мен, виновен!
Адам уплашено: Не се бях замислил за това. Действително много се заплеснах по моите растения и животни, даже преди малко изпуснах морски дракон с две глави. Толкова рядък вид!
Ева: Ето, виждаш ли, всичко друго те интересува, освен мен.
Адам: Ела при мен, ти трепериш, ела да те стопля.
Ева веднага се притиска до тялото му.
Змеят Луцифер: Браво, физическото грехопадение между Ева и Адам започна. Успях да омърся душите им, а сега те сами ще окалят и телата си. Аз съм велик!
С Адам и Ева стават промени. Те започват да приличат на дявола – новия си господар. Покриват се с козина, ръцете им се удължават, ходят на четири крака, не се осъзнават като хора. Разхождат се натам-натам.
Дяволът: „Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени”! /Сура Тълпите 79/
Бог: Рече: „Ще си сред отсрочените до определения ден.”
Дяволът: Кълна се в твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.” /Коран, Сура Тълпите:79, 80,81, 82, 83/
„Рече /Аллах/: „О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен”? /Коран Сура Тълпите, 75.
Иблис: Рече: Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огъня, а него сътвори от глина” / Коран, сура Тълпите 76/
Бог: Рече: „Истина е, само истината казвам. Непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.” /Сура Тълпите 84; 87/
Ангели: Сатаниноподобните в ада, в ада!
Действие 23
Бог страда. Ходи мъчително напред-назад. От сърцето Му капе кръв, сълзите сами текат от очите Му. С огромни крачки прекосява долини и равнини, скача от връх на връх, потопява се в най-дълбоки морски дълбини, за да успокои нараненото Си Сърце. Всички Му правят път, плачат и тъжат заедно с Него.
Планините: Боже Господи, ела при нас, ние ще те успокоим. Имаме дълбока сянка, имаме планински езера с кристално чиста вода. Твоята Душа е наранена, ела да си починеш, да се порадваш на Творението Си.
Бог и свитата Му от ангели и добри същества литват в простора към най-високите Хималайски върхове, покрити с вечен сняг.
Бог се приземява на остър девствен връх, който до сега никой не е успял да изкачи. Заобиколен е от вярната си небесна свита.
Гледката от върха е невероятна. Цялото творение е като на длан. Сърцето на Бог малко се успокоява.
Бог: Трябва да помисля трезво. Добре, че дойдох тук на спокойствие.
Ангели, подгответе ми престола, донесете го на този връх!
Желанието на Бог е изпълнено тутакси. Бог сяда на престола Си. Разглежда с възхищение реките, моретата, долините и планините – цялото творение.
Бог: Доволен съм, всичко, което виждат очите ми е прекрасно. Но...върха на моето творение са децата Ми. Ще се боря, ще си върна Ева. Сатана ще бъде победен, заедно с отцепилите се от доброто негови ангели, ако Адам устои.
Хималайски връх: Господи, Ти си Властелинът на земята и небето. Ти си любов, слава, слава от нашите висини! Приветстваме Те!
Бог: Благодаря, хималайски върхове. Сега ще седна на престола Си да помисля. Вие бдете да не появи буря, трябва ми тишина.
Хималайски върхове: Както кажеш, Господарю!
Бог: Ева не е глупава, а доверчива и чувствена. Създадох я от реброто на Адам, за да откликва на неговите желания и пориви, да имат семейство и деца, да се слеят в едно любовно цяло!
Ангели: Любовно цяло, любовно цяло!
Бог: Но тя обърка съпрузите си. Вместо определения за нея Менеподобен Адам тя се отдаде на архангел Луцифер, който я подмами и излъга. За това изгуби сиянието си и стана черен дявол и сатана, Мой противник, враг. Истинската му цел е да Ме измести от Моя Свят Престол, да седне на него и да властва над цялата вселена, да стане Бог.
Същества и ангели галят блестящия златен престол, украсен с диаманти и скъпоценни камъни.
Бог: Тревожен съм, може би дадох повече свобода на децата Си, отколкото трябва. Тревожен съм!
Ангели: Тревожен, Бог е тревожен!
Тревожните мисли на Бог пробождат ефира като светкавици.
Бог загрижено: Все пак има вероятност Адам да устои на любовния порив на Ева, да се обърне към Мен, да помоли за помощ, да поправим заедно грешката. Любовта трябва да се осъществи такава, каквато Аз съм запланувал, каквато Аз искам! Адам още не е съгрешил, още не е съгрешил...Ангели и същества, идете при него, помогнете му!
Действие 24
Адам и Ева тичат към езерото. Тя сяда на камък. Промяната с нея е огромна. Косата й е мръсна и сплъстена, някаква препаска от смокинови листа се спуска от корема към бедрата й, опитвайки се да прикрие голотата й. Ева е прегърбена, кльощава и грозна. Променя се още повече, косата й побелява.
Природата е затаила дъх в очакване.
Адам и съпровождащите го ангели и същества приближават това ново същество, не вярват на очите си.
Адам: Ево, Евичке, това ти ли си? Какво се е случило? Защо плачеш? Защо са ти тези смокинови листя по бедрата, те не се ядат! Защо дърветата и тревите са толкова тъжни и увехнали? Цветята умират, животни и птици няма! Моля те, казвай какво става!
Ева: Аз съм виновна.
Съществата в ухото на Адам: Виновна е, виновна.
Ева: наруших небесния ред и закон. Но без да искам, не знам как стана! Измами ме змията!
Адам: Каква змия, до сега тук нямаше никаква змия!
Ева: Архангел Луцифер, този, който трябвало да бъде наш учител, се превърна в змия, започна да ми говори полуистини с двойния си език, а аз й повярвах! Той вече е сатана, противник на Бог...
Ангели: противник на Бог, противник...
Адам: Ти да не си яла от онова, от забраненото дърво?
Ева: Ядох, Адаме, Ядох и виж ме сега какво представлявам. Нещастницата аз, измамена и поругана... Много ме е срам, искам да умра, искам да изчезна!
Адам: Недей така, сърцето ми се къса от болка.
Ева поглежда Адам с мътен и похотлив поглед. Адам инстинктивно се отдръпва от нея, но тя го хваща за ръка, проливайки поток от сълзи. Съществата кръжат наоколо, опитват се да разделят сплетените им ръце, но тя го държи здраво. Сълзите й текат като река, капят горещи върху Адам.
Адам: Ево, не плачи, съвземи се, ще умра от мъка. Може би има начин да се поправи грешката ти, но трябва да знам в какво точно си съгрешила. Стига с тези символи.
Ева: Аз изобщо съм нещо, коренно различно от преди...Но не знаех, повярвай ми, не знаех, че ще стане така...
Адам учудено: Аз не мога да те позная: грозна и мръсна, говориш ми непонятни неща! Не те разбирам, даже ме е страх от теб! Приличаш ми на...и аз не знам на какво. Не съм виждал по-противно същество в нашата прекрасна градина.
Ева отчаяно: Вече съм различна, различна...Душата и мислите ми се промениха. Страх ме е, много ме е страх.
Адам настойчиво: Защо си различна? От какво те е толкова страх?
Виж, цяла свита ангели и добри същества са тук.
Ева: Точно в това е проблемът. Аз вече не ги виждам и чувствам, нямам власт над тях, те ме презират.
Адам: Така ли, значи положението е много лошо, бързо разказвай!
Ева не отговаря, плаче и хлипа още по-силно.
Змията бавно се показва от хралупата на дървото, пропълзява до Ева и спокойно се настанява в скута й.
Змията: Аз ще ти разкажа Адаме, аз съм мъдра и стара, знам всичко. Аз съм приятелка на Ева.
Адам очудено: Ево, Защо ти е тази змия?
Змията: Само така изглеждам, аз съм много повече! Виждаш ли, аз мога да говоря! Аз мога да се преввъплъщавам в каквото поискам. Аз бях архангел Лцифер, синът на зората.
Адам стъписано: Не е възможно, как стана това?
Змята: Аз научих Ева на любов, на непредвидена и забранена от Бог любов, но все пак любов! Гордея се с това! Сега аз съм нейна господарка! И теб ще приемем, ела при нас, ще изпиташ непознати удоволствия, ще станем сатанинска троица! Ще владеем света! Откажи се от Бог, много е скучен, не мислиш ли?
Адам се ужасява. Взима камък, иска да пропъди змията, но ръката му се вцепенява, защото тя плюе отрова върху нея.
Ева: Аз не чувствам любовта на Бог, не мога да си поговоря с Него!
Адам: Стига си хленчила, да бягаме от тук.
Действие 25
Ева се подчинява на Адам неохотно. Тичат хванати за ръце. Змията се превръща в граблива черна птица и лети над тях. Ева се спъва от един камък, нарочно пуснат от птицата. Пада на земята, повлича и Адам, който се сгромолясва върху нея. Ева това и чака. Прегръща го здраво. Започва любовна игра, за да изпълни заповедта на змията - сатана.
Ева: Искам, не искам, трябва да се подчиня на сатана.
Ева умолително: Адаме, не ме оставяй! Помогни ми, страх ме е!
Змията: Чуваш ли, не я оставяй, тя е самотна и нещастна! Нали я обичаш! Бог ти каза да се грижиш за нея! Изпълни волята Му!
Адам: Махни се, от тук, змиьо сатанинска с двоен език! С него казваш ту истина, ту лъжа! Не ти вярвам.
Змията с надменност: О, вече не можеш да ме пропъдиш! Ево, бързо действай с Адам, иначе лошо те чака! Попречи му да стане Дърво на живота, искам го и него сатаниноподобен като теб, красавице моя! Слейте се в едно цяло, отдай му се, прелъсти го! Тогава и децата ви ще бъдат сатаниноподобни като мен! Ха-ха-ха! Какво голямо нещастие за тях и щастие за мен! Малки прекрасни деца – дяволчета като мен! Ха-ха,ха!
Ева се обръща с лице към лежащия до нея Адам и плъзга ръката си между краката му. Напипва бързо и ловко половия му орган и започва да го гали и целува. Гледа го с жаден похотлив поглед. Адам никога не е изпитвал такова нещо, поддава се на Евините ласки, впива устни в нейните, целува я цялата от главата до петите страстно, но непохватно. Ева скимти доволно като животинче, насърчава го. В същност се преструва.
Ангели и същества се опитват да я спрат, но змията – сатана и черната му свита ги прогонват.
Ева: Давай, миличък, давай, толкова е хубаво! Чудесен си!
Мисъл на Ева: Едно говоря, друго върша! Това, което прави Адам с мен ме отвращава, но трябва да се преструвам. С Архангел Луцифер изпитах по-силна любов. Какъв глупак е този Адам! Не усеща ли, че съм много различна от това, което трябваше да съм, че загубих девствеността си, че обичам друг? Сега и на него ще му пораснат рога.
Змията - сатана: Красавице моя, от къде ще знае това Адам? Той още не е станал мъж. Сега ти си неговата учителка, така както аз бях твоят. Ево, не се отплесвай, а бързо направи секс с Адам! Да не се усъмни в теб. Той още не знае да лъже. Ех, тази прекрасна лъжа, колко очарователни за мен неща постигнах с нея! Ха-ха-ха!
Ева се вкопчва в Адам. Успява да се преобърне с него, така че тя е отгоре като върху кон. Хваща твърдения му орган и го вкарва бързо и ловко в своето влагалище. Започва да го язди.
Ева: Дий мое конче, конче – вихрогонче!
Змията в ухото на Ева: Върти си дупето наляво – надясно! Препускай силно! До болка!
Адам: Обезумял съм! Умирам, любов моя, най-прекрасна на света!
Ти си плодът на забраненото дърво!
Змията: Този плод вече е нахапан, но пак е вкусен. Давай, Евичке, не спирай!
Адам: Не мога да се откъсна от теб, искам да те разкъсам! Аз съм целия в теб. Колко е топло и влажно, влизам и излизам в Двореца на любовта! Искам да умра така, слят с теб!
Ева: Сега, почакай, сега ще бъде най-хубавото, изхвърли семето си в мен, в моята свята малка хралупа, в моя дворец на любовта.
Адам: Чувствам, чувствам, че нещо изтича от органа ми, ох, ох, ох, умирам от удоволствие! Край, свърши се!
Ева: Да, свърши се. Ти стана мъж.
Адам с последни сили се отделя от Ева, ляга по гръб и се отпуска на тревата с разтворени ръце. Ева бързо мушка ръка под главата му, за да му бъде по-удобно, слага главата си на рамото му и ляга до него, притихнала в очакване. Змията е доволна, брули ябълки от дървото на познанието, блажено се разтяга и увива по клоните му.
Змията: Добър учител, добра ученичка! Браво, Евичке, доволна съм. Чакат ни много вълнуващи преживявания! Ти си вече моят говорител и представител!
Дай му вода, да не пукне от напрежение. Сега ти си моя робиня, а Адам – твой роб. Можеш да правиш с него каквото поискаш, той ще ти се подчинява!
Адам иска пак да погали Ева, но тя го отблъсква грубо.
Ева заповеднически: Стига вече! Ако искаш пак, трябва да си го заслужиш!
Адам: Какво значи това? Нали ти си определена за моя жена!
Ева злобно: Бях определена. Сега вече имам двама мъже. Преди теб бях с архангел Луцифер! Правихме секс с духовните си тела.
Адам: Какво? Ти си имала друг преди мен!
Ева: Ще имам други и след теб! Така ми харесва! Архангелът се превърна в дявол, сатана, подмами мен, аз подмамих теб и ето ти грешна троица. Той ще си играе с нас като котка с мишка.
Адам: Проклет да си, сатано, дяволите да те вземат!
Змията: Та аз съм дявол и то какъв! Успях да подмамя и излъжа Божията дъщеря и Божия син! Значи съм по-могъщ от Бог! Ха-ха-ха! Сега и ти, след като направи любов с Ева, си сатаниноподобен, а не Божествен! Колко съм велик!
Адам ужасен: Господи, какво направих аз! Повлякох се по ума на змията като последния глупак! Наруших заповедта ти! Какво да правя сега? Какви деца ще роди жена ми Ева, след като най-напред е била оплодена от сатана? Той вече е наш господар и баща!
Действие 26
Бог наблюдава всичко с гняв и болка.
Бог: Да, вече сте от баща дявола. /Евангелие от Йоана 8:44/. Ще изгниете в ада, който сами сътворихте.
„Покорявайте се на Бог, но се противете на дявола и той ще бяга от вас. /Яков: 4:7/
„О, хора! Не следвайте стъпките на сатаната. Той за вас е явен враг. /Сура 2,168/
„Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, който търси кого да погълне.” /І Петрово 5:8/
„Да, който придобива злина, и грехът му го обгражда – тези са обитателите на Огъня. Там ще пребивават вечно.” /Сура кравата 81/
Бог: Изгубих всичко, планът ми пропадна. Нямам деца, няма да имам и божествени внуци, сатана ме изпревари, зае Моето място! Адам и Ева използваха свободната си воля, но не за да станат като Мен! Лъжата се появи блестяща и желана от тях. Моят светъл архангел Луцифер стана бащата на всяка лъжа.
Грехът: Аз, грехът, съм брат на лъжата. Заедно с нашия господар сатана сме прекрасна сатанинска троица: сатана, лъжа, грях. Ще превземем света. Сравняват ни със змии, змеьове и змеици. Светът наполовина е превзет. Бог наполовина е победен.
Бог: Не е вярно. На Моя Свят Престол никой никога няма да седне. Започвам борба! Ще си върна децата! Вече имам план за пресътворение. За да изкупят греха си, трябва да ги изгоня от рая, защото там не може да има грях. Нека се мъчат и страдат, за да осъзнаят какво направиха. От светлите духовни сфери по собствено желание паднаха в ада. Това е грях плюс падение - грехопадение.
Извива се вихър, завалява сняг и дъжд едновременно, урагани и вълни цунами опустошават всичко, през което преминават. Разкъсани животни, повалени дървета, черни облаци скриват слънцето, мрак и пустош както преди сътворението.
Бог яростно размахва ръцете си към грешниците Адам и Ева.
Бог: Вън от рая, вън от рая!
Ангели: Вън от рая!
Същества: Вън от рая!
Бог: Вече имам враг и противник, дявола, сатаната. Адам и Ева го послушаха, подчиниха му се по собствено желание. Такава беше тяхната свободна воля. Избраха него, а не Мен! Вън!
Бог тежко сяда разгневен на земята. Гали повехналите цветя, започва да плаче от мъка. Всяка Негова сълза се превръща в диамант, който земята жадно попива. Природата притихва, не смее да наруши спокойствието Му.
Бог: Изпълнен съм с решителност да победя сатана. Ще победя! На бой! На живот и смърт!
Творението споделя страданието Му. Мъката Му прониква чак до земното ядро. Изригват вулкани с течна магма.
Бог: Борбата започна! Грешката трябва да се поправи веднага! Довечера ще говоря с Адам и Ева!
Действие 27
Адам и Ева в повяхналата и опустошена градина. Поглеждат се един друг с ужас и разбират, че са голи.
Адам: Ево, дай и на мен от тези листя, така ми е неудобно, съвсем гол съм.
Ева троснато: Набери си сам! Остави ме, не те искам нито теб, нито Бог, нито сатана. Всички ме предадохте! Чувствам се като плячка, разкъсана от животно.
Ева тръгва отчаяна нанякъде, без посока.
Сатана ехидно подава змийската си глава си от хралупата на дървото.
Сатана: А, не така, хубавице! Не съм те карал на сила! Ще се подчиняваш на мен и на мъжа си, даже да те бие и тормози! И ще мълчиш, гък да не си казала! Такава е участта ти, сама си виновна за нея! Нали искаше да разбереш кой казва истината – аз, че няма да умрете, или Бог, че ще умрете!
Ева: Вече знам. Махни се от мен!
Сатана: Ха,ха, ха, не е толкова лесно, не е! Аз съм вътре в теб. Моето сатанинско семе скоро ще се прояви в децата ти. Те ще лъжат и мамят като мен. Аз съм най-великият манипулатор, аз съм...
Ева: Ти си прокълнат от Бог, от мен и Адам, от творението, от земята и небето! Ти си господар на ада! Да пукнеш дано!
Сатана: Ще пукнем, ще пукнем заедно, хубавице моя! Сега работи за мъжа си Адам! Така го наричам, но в същност аз съм твоят съпруг!
Ева: Ти си най-омразното същество за мен. Ще ти се подчинявам, защото съм виновна, но те ненавиждам с по-голяма омраза отколкото твоята!
Ева покорно съшива препаска и за Адам, отчаяно плаче, скубе си косата.
Ева: Какво направих, защо послушах тази змия проклета! Защо не се обърнах към Бог за помощ? Защо не Го помолих да ми прости, а повлякох и Адам!
Появява се Адам, прикриващ половите си органи с ръце.
Адам гневно: Вярно, защо и аз не казах на Бог, че с теб се е случило нещо лошо? Виновни сме и двамата, виновни сме!
Ангели Виновни сте!
Същества: Виновни сте!
Действие 28
„Но Господ Бог повика човека и му каза: Адаме, къде си? А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.
Бог: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
Адам: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.
И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох. Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове по корем ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.
Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
И човекът наименува жена си Ева, защото тя бе майка на всички живи.
И Господ направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.
И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от Дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.
Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.” /Бит. 3:11-24/.
„И рекохме: „О, Адам,пребивавай с жена си в Рая и яжте от там в доволство, от където пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” /Сура Кравата 35/.
„А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: „Напуснете –врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време”. /Сура Кравата 36/
„Да, който придобива злина, и грехът му го обгражда – тези са обитателите на Огъня /Ада/, там ще пребивават вечно.
А които вярват и вършат праведни дела, тези са обитателите на рая, там ще пребивават вечно./Сура Кравата 81;82/
„И бойте се от деня, в който нито една душа не ще замени друга в нищо и не ще се приеме от нея откуп, и не ще й бъде от полза ничие застъпничество и не ще им се помогне!” /Сура Кравата 123/
„О, хора,яжте от нова по земята, което е позволено и приятно! И не следвайте стъпките на сатаната. Той за вас е явен враг.” /Сура Кравата 168/
„...Освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.” /Сура тълпите 74/
„Рече: „Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огъня, а него сътвори от глина.” /Сура тълпите 76/
„Рече: Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.” /Сура тълпите 77/
С П А С Е Н И Е
Действие 1
На сцената има много хора и деца. Провежда се неделна служба. Пасторът и помощниците му са облечени в бяло. Всички се молят, пеят хвалебствени песни в съпровод на пиано, подготвят се да чуят Божието Слово. Долетява ангел, който разтваря календара на живота пред проповедника. Дава му наставления на ухо.
Ангел - пастор: Драги мои! Вие, които обичате и почитате Бог, подчинявате се на волята Му. Изпълнявате заветите Му. Запомнете думите ми! В този календар на живота е записана човешката история от преди 6000 години. Бог знае, че сгрешихме, че грехът на човечеството все още не е изплатен. Но Бог ни обича такива, каквито сме и се бори за нас ! Очаква ви в прегръдката Си на Родител! Очаква вяра и дела, радост и благополучие. Да се разкаем и се върнем при Него!
Хората се споглеждат недоверчиво.
Сатанински черни дяволи им нашепват думи в ушите. Някои шумно и недоволно напускат събранието с възгласи:
Глас: Глупости, ако Бог ни обича, нека ни даде да ядем. Ние сме бедни и гладни. Той само обещава, обещава, пасторите все за Небесното царство говорят, а ние тънем в мизерия: духовна и физическа.
Дяволите доволно им ръкопляскат.
Глас: Нямаме нужда от празни приказки.
Глас: Нямаме нужда от религия.
Глас: Няма Бог, всичко е измислица.
Ангели гневно размахват крилата си, за да прогонят дяволите.
Свети Георги, Свети Архангел Михаил, свети Иван Рилски, света Петка, и други свети мъже и жени се хващат за ръце и правят кръг около останалите хора, за да ги предпазят от сатанинското нашествие.
Тази група хора се вслушва в думите на Ангела-пастор.
Праведници: Долу сатана и свитата му! Да гние в огненото езеро още хиляда години. Нека Бог да го съди!
Глас: Как ще стане нашето спасение, ние сме грешници!
Глас: Да, големи грешници!
Глас: Няма нито един праведен!
Хората се обръщат един към друг, гледат се изпитателно и недоверчиво.
Започват да си шушукат, някои плачат.
Хора: Нещастници сме ние, нещастници, не можем повече да живеем без Бог!
Хората искрено страдат.
Глас: Пасторе наш, пастирю наш, ако знаеш, научи ни, разгадай ни календара!
Ангелът на истината, макар и невидим за хората, стои до пастора и му казва какво да говори, упътва го по календара на живота.
Ангел-проповедник: Да, ние сме грешници, потомци на грешните ни прародители Адам и Ева. Ние сме върха на дървото на греха.
На екрана се появява дървото на греха. Корени – първороден грях. Ствол – онаследен грях; корона – колективен грях; листя – личен грях.
Хората силно се вълнуват.
Хора: Колко е страшно това дърво на греха, макар че е свежо, накичено като коледна елха от греховете ни. Ужасно, ужасно!
Действие 2
Още няколко напускат събранието.
Напускащи: Не издържаме на този съд, не сме вярващи. По-добре в ада.
Черни дяволи и дяволици започват да танцуват неприлични танци, да дърпат желаещите да отидат в ада, да ги увличат в оргията си. Напускат заедно с тях като ято черни гарвани, прогонени от светлите ангелски същества.
Друга група хора тревожно се оглеждат, искат да си тръгнат, чувстват се неудобно, но ангели препречват пътя им, прегръщат ги, молят ги да седнат и да слушат внимателно Словото от Бог.
Хората: Ние се молим денонощно за прошка на нашите грехове! Ще ни се простят ли?
Ангел-пастор: Бог е казал „О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва. /Сура Кравата 153/
Ангелът – пастор се ръкува с всеки поотделно, казва му по няколко топли думи.
Ангелът-пастор: Молитвата и покаянието са началото на вашето спасение, но не са достатъчни. Бог говори за промяна в мисленето, за живот съгласно Неговата воля. От разкаялите се, Той ще приеме покаянието./Сура Кравата 160/, но после какво?
„...освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият. От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащият покаянието, Милосърдният. /Сура Кравата 160/
„А онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички ангели и хора – вечно ще са в него. Мъчението им не ще бъде облекчено и не ще им се даде отсрочка./Сура Кравата 161,162/
Хората: Молим се за прошка, Небесни Татко, смили се над нас!
Глас: Разбираме, че Ти искаш вяра и добри дела от нас, но това е много трудно.
Ангел-пастор: Да, много е трудно, защото в душите ни още властва сатана, противникът на Бог. Той ни нашепва какво да правим, той ни съветва, той е заел мястото от амвона на много църкви.
Дяволи и дяволици радостно кимат глави в съгласие.
Хората шумят смутени.
Глас: Това ли са сатанинските синегоги, за които пише в Библията?
Ангел-пастор: Да това са. Но душата на всеки от вас е синагога. Важно е делата ви какви са? Според това, за което се молите, или според това, което ви съветва шъпотникът сатана?
Хората мълчат виновно, някои започват да плачат и напускат събранието.
Сатанински черни ангели тържествено ги хващат за ръка и съпровождат.
Ангел-пастор: Бог ни изпраща пратеници и пророци, за да ни напътстват. Тях слушайте! „Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ... опрощение и благодат.” /Сура Кравата 268./
Глас: Така е, искаме да се променим, научи ни как! Пороците са навлезли в кръвта ни, душите ни са покварени, разкъсани от съмнения.
Сатанински същества ги заплашват с вдигнати юмруци, дрънкат с оръжия.
Действие 3
Ангел-пастор: Не се страхувайте от сатана, той е победен от Месията, жили с последни сили.
Глас: Кога Месията ще ни спаси?
Проповедник-Ангел: Той вече го прави. Вие се възпротивихте на дявола, останахте при Бог, при Словото Му. Това е началото на вашето спасение.
Хора: Защото обичаме Бог, защото искаме да Му помогнем!
Всички запяват свети църковни песни.
Свята песен „Пролетна песен от Едем”
Приказно чудна Едемска градина
Пролет с безброй цветове.
С радост запяваме тук песента-
С всеки приятел е тя
Нова е срещата с тези цветя –
Песни на радостта.
Хайде, приятели, в тази градина
Новите песни да пеем,
С радост и в ритъм танцувайки тук
Да преизпълним Едем!
Заедно в стъпки звънят гласове,
Можем и по-добре.
Хей, заповядайте! В тази градина
Щастие и радост царят!
Да споделим между нас любовта,
Тук в Едем властва мира.
Моля ви, идвайте, пейте сега
Песни на радостта.
Хора и ангели се радват, хванати за ръце.
Проповедник-Ангел: Щом правите разлика, между добро и зло, на прав път сте. Трябва да се върнете обаче назад във времето, до самото грехопадение на Адам и Ева, до началната грешка. Ние ще ви помогнем. Да ви припомня ли първородния грях? Да ви разкажа ли какво направиха прародителите ви?
Глас: Ние знаем, Не може да бъде топла стаята, ако има счупен прозорец, независимо, че гори огън.
Глас: За да стане топло и уютно в стаята, най-напред трябва да се поправи счупения прозорец, нали?
Ангел-пастор: Точно така. Грехопадението е счупеният прозорец. Сатана влиза и излиза свободно през него, ако ние му позволим, намира и най-малките пролуки, за да се вмъкне в душата на човека. Хората отдавна вече са му позволили това, той върви по утъпканата и лесна пътека на греха, завличайки последователите си в ада, в мрак, безверие и отчаяние.
Хората се споглеждат виновно.
Глас: Изминали са много години, забравили сме, объркани сме. Разкажи ни за оръжията на сатана.
Ангел-пастор: Безразборен секс, наркотици, тютюнопушене, лъжа и измама, духовна смърт. Това е сатана, който най-много иска да ви заблуди, че изобщо не съществува, че няма първороден грях. Той извърши прелюбодеянието с Ева, вашата пра-майка. Тя подлъга Адам – вашия праотец и направи същото с него. За това вие сте деца на дявола, а не на Бог.
Хората плачат и скубят косите си.
Глас: Какво да правим? Такива сме, вярно е, неверници сме, егоисти сме, мислим как да излъжем и навредим на другия...
Ангел-пастор: Не плачете, не се вайкайте, Бог има план за вашето спасение. Не може болният да се спаси от още по-болен! Трябва лекар, безгрешен спасител! Трябва Месия!
Глас: Ние знаем, че Бог вече е изпратил Месията Исус, но хората не са Му повярвали, разпънали са го, мъртъв е.
Ангелът-пастор: Не е мъртъв, жив е, възкръсна, само тялото Му е унищожено. По Божия воля духът Му работи с вярващите хора, които се наричат християни.
Християни, облечени в бели дрехи, пеят тържествени химни на прослава.
Глас: А вярващите мюсюлмани, какви са, наши братя ли са?
Ангелът-пастор: Разликата между религиите е малка. За всяка епоха Бог дава религия, в съответствие с развитието на провидението за възстановяване на всички хора, без разлика на вярата им.
Глас: Как става това?
Бог използва Свои пратеници. Например, преди Исус и християнството, се е появила еврейската религия и Моисей, след това Конфуций, Буда, Лао Дзъ, Мухаммед. Всяка наследява постиженията на предишната и я доразвива като пътеводител за хората.
Появяват се ликовете на духовни водачи и техни последователи на екрана.
Глас: А ако хората изобщо не вярват в Бог? Милиони са жертва на воинстващия материализъм, атеизъм и комунизъм, отричат съществуването Му.
Ангел-пастор. За тях спасението ще настъпи най-накрая, но обезателно и те ще бъдат спасени.
Слушател: Аз съм честен и трудолюбив, но не съм вярващ в Бог. Виновен ли съм, че съм роден по времето на атеизма и комунизма? Така ме възпитаваха в дома и училище. Само старата ми баба се опитваше да ми говори за Бог, но аз нито я разбирах, нито я слушах.
Хора: Да, кажи, какво е виновен човек, че се родил сега, или преди двеста години, или в бъдещето?
Ангел-пастор. Не сте виновни, успокойте се. Ако вървите по пътищата на Бог без лъжа и измама, с чисти и открити сърца, ще получите спасение.
Глас: Има свещенслужители, които уж са вярващи, а са атеисти.
Ангел-пастор: Това вече е голям грях.
Вярващите коментират оживено, събират се и се разделят на групички. Над тях летят ангели и херувими, дават им мисли директно в мозъците.
В същото време дяволчета, вещици и други сатаниноподобни се опитват да разделят хората, да ги провокират, да ги откъсват от пастора-ангел.
Някои хора се поддават на внушенията им и питат:
Глас: Защо има толкова много религии? Коя е истинската?
Започва брожение и недоволство сред събраните.
Глас: Но къде е ангелът-пастор, защо се скри?
Глас: Не съм се скрил, извиках и брата си ангел-ходжа.
Тишина и смут. От минарето – повик за молитва. Мюсюлмани повдигат дланите си към небето. Правят дълбоки поклони. Християни също се покланят на изток.
Ангел-ходжа чете от Корана, Сура Съюзените племена.
1. „О, Пророче, бой се от Аллах и не слушай неверниците и лицемерите! Аллах е всезнаещ, премъдър.
2. И следвай онова, което ти се разкрива от твоя Господ! За вашите дела Аллах е сведущ.
4. Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, .... не е отредил да ви станат синове осиновените от вас.
5. Назовавайте ги на бащите им! ...А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели.
Действие 4
Християни и мюсюлмани са заедно в междухрамово пространство, но не се докосват. Слушат внимателно двамата Богослужители.
Глас: Коя религия е последната?
Ангел-ходжа: До скоро беше Мюсюлманската, но Бог инициира нова за хората на изток, с дръпнатите очи.
Ангел – пастор: Там В малката миролюбива страна Корея е роден новият Месия.
Мюсюлмани и християни се вълнуват.
Глас: Нов Месия, за всички ли?
Ангел-ходжа. За всички вярващи по света.
Глас: Как ще се спасим?
Ангел-пастор: Той донесе ново учение съгласно истината от Бог, разтълкува Свещените книги и пророчества.
Ангел-ходжа: А Коранът? Свещеният Коран е мощно Божие Слово, изповядвано от една пета от хората по земята. За него ще има специална книга.
Глас: Какво казва новият Месия?
Ангел ходжа:
Месията разкри подробности за същността и протичането на грехопадението, сторения грях от Адам и Ева.
Ангел-пастор: вече знаем как да живеем сега и тук на земята като съвременни хора, братя и сестри под лоното на единния Бог.
Глас: Каква е Божията воля?
Ангел-ходжа отправя молитва към Бог.
„Небесни Татко, моля те, разкрий волята си на тези добри хора. Нека се молят и споделят всичко с Теб! Да славят Теб, да уповават на Теб, да обичат Теб!
Бог: Моята воля е да се обичате и да си прощавате. Всички хора са Мои деца, Аз ви обичам и страдам за вас. Моля ви, върнете се при Мен, защото се чувствам самотен и изоставен.
Ангел-пастор: Заедно с Теб сме, Създателю наш!
Появява се вихър, но топъл и приятен. Земя, вода, растения и животни, ангели и същества се покланят с радостни песни.
Действие 5
Бог: Чеда Мои, Аз не съм далеко от вас, Аз съм в душите ви. Искам да Ме потърсите и призовете. Аз ще се явя. Бъдете миролюбиви граждани на света.
Само заедно с вас мога да променя света към добро.
Хората падат в дълбок поклон на земята, зашеметени от силата на излъчената Божествена енергия.
Ангел-пастор: Спасение има! Да следваме Бог!
Ангел-ходжа: Да се покоряваме на Бог!
Възгласи: Да станем достойни за любовта Му, да не Го предаваме, да се откъснем от сатана завинаги!
Хората се успокояват, запяват радостно.
Джамия и мюсюлмани в слънчев ден. От минарето се разнася глас на ходжа, приканващ към Богослужение.
Мохамедани постилат малки красиви килимчета и започват да се молят.
Мюфтия в празнично свещено облекло чете текст от Корана, Сура „Съюзените племена”:
21. „Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често поменава Аллах.”
7. „И приехме Ние от пророците обета им, и от теб, и от Нух, и Ибрахим, и Муса, и Иса, сина на Мариам. Приехме от тях твърд обет, 8. за да пита Той правдивите за тяхната правдивост. А за неверниците е приготвил Той болезнено мъчение.”
Глас: Мухаммад Месия ли е?
Ангел-пастор: Месия е! Иска да помогне на хората да разкъсат оковите на сатана. Спасение означава връщане в Лоното на Бог. Само един човек – Месия, не е достатъчен. Всечки човек – месия на себе си, на семейството си, на рода и страната си, на света...
Картина на мъж, целият обкован във вериги с надписи: лъжа, поквара, прелюбодеяние, кражба...
Ангел-ходжа разговаря с него. Оковите падат една по една, раните заздравяват.
Действие 6
От тълпата се отделя група хора, която напуска Богослужението в джамията с
възгласи: Не можем да търпим повече. По-добре грешници, но живи, от колкото праведници, но мъртви.
Ангелът-ходжа и ангелът- пастор, облечени празнично за съвместно Богослужение. Хората ги обкръжават с радостни възгласи.
Мюсюлмани: Бог да те благослови, приличаш на нашия Мухаммед, красив и сияен като Него! Говори ни, искаме да те слушаме.
Глас: От идването на Мухаммед са изминали доста години, а светът не е по-добър! Кога ще дойде спасението?
Ангел-проповедник: Когато станете месии, спасители сами на себе си.
СПАСЕНИЕТО ИЗИСКВА СТРАДАНИЕ. Когато вършите грехове, съвестта ви упреква, вие страдате!
Глас: Ние не забелязваме промяна на света към добро.
Ангел-проповедник: Тогава ще ви покажа.
Ангел-ходжа: Вижте сами.
На екрана се появяват кадри на пустош и мрак отпреди сътворението.
Глас: Това е ужасно!
Ангелът-проповедник: А сега вижте съвременния свят след 6 000 години.
Появяват се ниви с узрели жита, машини обработват земята, язовири и водоеми, риболов в океани и морета ...
Ангел-ходжа: Техническите постижения са безспорни. Ние, хората, овладяваме вече и Космоса.
Картини на ракети и спътници на земята.
Ангел-проповедник: Как мислите, кое е по-важно за Бог: Научно-техническите постижения, или душите на хората?
Картини на страдащи и обезверени хора. Локални бунтове и размирици.
Глас: Разбираме, Бог все още не може да живее в нашите души, защото са черни от зло. Сатана още ни владее.
Ангел-проповедник: За това Бог не може да се радва и на вашите постижения.
Глас: Но Той е толкова добър Родител, решил е да ни спаси на всяка цена!
На земята има нов Месия, Спасител от изток.
Глас: Разкажи по-подробно, това е много важно.
Ангелът-проповедник: Бог няма да промени първоначалния Си план за Небесно царство на земята и Небесно царство на небето.
Хора: Да бъде!
Ангел-проповедник. Месията и Бог се нуждаят от вярата, помощта и съдействието на всеки човек: на земята и в духовния свят. Бог изпрати чрез Месията от Изток Своя Принцип – книга пътеводител, разкриваща много тайни на мирозданието.
Ангел-проводеник:
Всичко трябва да се постигне съвместно – Бог и децата Му - ние.
Глас: Но нали Бог е всемогъщ?
Ангел-ходжа: Да, Всемогъщ, но в рамките на Принципите Си. Той не може да съществува в непринципната сфера на греха. Ако промени нещо от първоначалния Си план, ще означава, че е победен!
Глас развълнувано: искате да кажете, че Той не може без нас, както и ние без Него?
Ангел-ходжа: Точно така. Може ли някой да разруши кръвната връзка между Родителя и детето му?
Хората: Не, не може, това е невъзможно!
Ангел - проповедник: Вие даже не забелязвате, че в душата ви се е загнездила змията-сатана. Свикнали сте с нея, разбирате думите и посланията й, изпълнявате ги!
Хората: Ау, ... това е много страшно! Някои се опитват да разкъсат тялото си, за да извадят сърцата си.
Възгласи: Да изтръгнем тази змия-сатана! Тя ни нашепва лоши неща, ние ставаме зли! Също като нея! Кажи какви са нашите души сега?
Ангел-проповедник: Преди грехопадението бяха светли и чисти, а сега са черни като тази на господаря ви сатана. Грешни мисли, грешни постъпки. Вгледайте се в себе си, послушайте съвестта си и ще разберете какви са душите ви и какво да правите.
Възгласи: Но такива Бог няма да ни приеме при Себе Си!
Ангел проповедник: За това има Рай и Ад. Всеки може да избере.
Хората са смутени. Някои засрамено навеждат главите си, но други протестират. Част от тях напускат.
Глас: Възмутително! Какъв е този Бог, Който казва, че е любов, а светът е пълен с убийства? Ние какво сме виновни, че първопредците Адам и Ева са нарушили заповедта Му и са Го предали? Явно, че не ни обича!
Ангел -проповедник: Обича ви. Бог непрекъснато ви изпраща послания, създава ситуации, за да може да Го почувствате и да се върнете в Лоното Му. Всеки човек рано или късно Го търси, макар и на смъртното си ложе.
Глас: Да, така е, науката доказва съществуването на душата, на живота след смъртта.
Ангел-проповедник. В същност преходът от физическия в духовния свят не е лесен.
Хора: Не сме наясно, обясни по-простичко.
Ангел проповедник: Предците ви Адам и Ева извършиха първородния грях, който разцъфтя, порасна, даде плодове. Получи се цяло дърво на греха. /На екрана се появява дървото на греха./ Атеистите все още са много по целия свят.
Възгласи: Не е вярно, Нашите бащи и майки не са престъпници, крадци и убийци, независимо, че не вярват в Бог.
Ангел проповедник: Това не можете да знаете. Освен това вашата гледна точка за грях не е като тази на Бог.
Хората негодуват, започват да спорят и да се карат. Ангел-проповедник и ангел-ходжа се мъчат да ги успокоят.
Глас: Това не е справедливо. Едни да грешат, а други да страдат вместо тях. Не сме съгласни, не сме!
Глас: Да променим това. Който каквото си е дробил, това да сърба. . Не сме отговорни за греховете на родителите си! Ще се спасяваме поотделно!
Дяволи, залитащи от изтощение, с последни сили теглят хора към изхода.
Действие 7
Ангел проповедник: Не можем поотделно, Трябва ни помощ.
Викове: Кажи как, помогни!
Ангел проповедник: Бог започва да работи за вашето спасение веднага след грехопадението на Адам и Ева.
Хора: Колко години от тогава?
Ангел: Да погледна календара. Земята е на 4 милиарда години. Хората се появяват преди 13 милиарда и 7 милиона години. Грехопадението става преди около шест хиляди години. Това обаче са условни години, защото за Бог един ден е като една година, а една година като един ден. /Числа 14:34/ Така че не мога да ви отговоря точно.
Хората: Кой може?
Ангел: Науката се развива, очакваме да се произнесе.
Възгласи: Не е толкова важно кога е било, а до кога ще продължава това зло! Трябва ни промяна!
Ангел: Бог постепенно ви измъква от калта и омразата, които сковават и закоравяват сърцата ви! Той ви говори, закриля и ръководи, но вие не можете да чуете Гласа Му. Той е душите ви, работи чрез съвестта ви, слушайте нея!
Казано е:
„Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. /Евангелие Йоан 8:44/
Хората: Как, ние от баща дявола? Ужас, не е възможно, не е вярно!
Недоволни тропат с крака и напускат събранието.
Ангел- проповедник: Новият Месия от Изток е успешен, победи сатана на индивидуално, семейно, родово, национално и световно ниво. Слава на Твореца, Родителя, Създателя на всичко видимо и невидимо!
Хората развълнувано: Слава на Твореца, Слава на Бог, слава на Месията! Вдигат и размахват ръцете си, развяват знамена, фанфари и др.
Ангел проповедник: Молете се за прошка на вашето непослушание, своеволие, вироглавство и противоборство! Подчинете се на Истинския си Родител Бог и изпратените от Него представители! Вършете само добри дела!
Действие 8
На екрана се появяват картини на грехопадението:
Ангел- проповедник: Вижте отново вашите прародители Адам и Ева.
Хората развълнувано: Колко са грозни и смачкани! Смърт за тях, да ги убием с камъни! Прелюбодейци, престъпници! Да ги убием с камъни!
Някои хора започват да замерят екрана с каквото им попадне.
Ангел-проповедник: Успокойте се! Това не е ваша работа, а на Бог! Той е Любов, Той наказва, но не убива! Подкрепете Го в борбата Му, вековната борба между доброто и злото в света, като изгоните сатана от душите си.
Ангел-ходжа:
Сърцето на Бог се къса от болка за всяко Негово дете. Той ще осъществи първоначалния Си план!
Хората: Какъв е този план, кажи ни!
Ангел проповедник: Небесното царство на земята и Небесното царство на небето.
Хората: Как да помогнем, как?
Ангел- проповедник: Бог веднага след грехопадението започна Своята свещена война със сатана, борба за спасение на вашите души чрез Словото Си. Войната между Бог и сатана е на живот и смърт.
Хората: На живот и смърт!
Ангел -проповедник: Сатана владее до съвършенство мимикрията, може да се преправя на светъл ангел! /ІІ Коринтяни, 11:14/
Картини на екрана: сатана като змия, лъжец, мъж-подлец, свещенослужител, развратни жени и проститутки, играчи на хазарт, убийци, изнасилвачи и др.
превъплъщения.
Природата се вълнува в унисон с мислите и чувствата на хората, които са изплашени и плачат.
Хората: Кажи ни, молим те, има ли надежда?
Ангел-проповедник: Надеждата умира последна. Не се отчайвате, Бог вече е победител! Неговите пророци подготвиха хората за идването на Лекаря, Спасителя, Месията, Наместника на Бог на земята!
Хората: Спасител, спасител! Месията е тук!
Ангел-проповедник: Вижте човешката история и се поучете от грешките на предците си!
Действие 9
Четец:
Преди 6 хиляди години Бог изпрати Сина Си Исус на земята, за да покори сатана и да ви спаси. С идването Му започна ново летоброене: Преди идването на Спасителя Исус Христос/Преди новата ера/ и след Него /След новата ера/. По-кратко се казва: „Преди Христа и след Христа”. Животът и делото на Исус Христос са вододелът на епохите.
Хората: Ние знаем, че Спасителят Исус Христос е разпънат на кръста, а след това е възкръснал!
Ангел-проповедник: Да така е! Сатана победи временно, защото успя да заблуди хората, че Исус не е Божият Син. Обявиха Го за измамник и Богохулник.
Хората: Как не го е било срам, подъл лъжец. Да внимаваме и ние да не допуснем някаква грешка, да измами и нас.
Ангел-проповедник: Бог предупреди чрез Исус:
„Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън. И така, по плодовете им ще ги познаете.” /Матей 7:15-20/ /Картини от разпъването и умъртвяването на Исус./
Въпреки това Исус бе разпънат на кръста - невинен.
Хората започват да плачат. Колко жалко, колко жестоко!
Действие 10
Ангел - проповедник: Не се отчайвайте, не плачете, защото Исус в същност победи! Сатана се погаври с тялото Му, което е тленно, но не можа да направи нищо на светлия Му дух! Исус помоли новия Месия да довърши делото Му. Двамата са с едно духовно тяло. Всеки, който вярва в тях, ще бъде спасен.
/Картини на възкресението. Духът на Исус се издига в Небетто.
Ангел- проповедник: Възкръсналият Исус ръководи новия Месия с мисли и чувства, помага за спасение на човечеството!
Възгласи: Как ще работят заедно, единият на небето, другият на земята, как ще стане това чудо?
Ангел проповедник: Духът на Исус – светъл и прекрасен, се е слял, обединил с този на новия Спасител. Получава се едно тяло с две светли и чисти души.
Хората: Започваме да разбираме. Бог и Исус ще използват тялото на новия Спасител, за да разгромят сатана до край! До край!
Възгласи: До край!
Хората: Всичко това е за мъжете! А жените? Кой ще ги спаси?
Ангел проповедник: Месията вече е пречистил едно достойно за свята невеста корейско момиче. Вдигна се свята сватба по Божията воля!
Хората: До Небето, нали?
Глас: Това не са ли благословените семейства?
Настъпва радостно вълнение.
Ангел-проповедник: Бог има мъжки и женски характеристики, които влага в мъжа и в жената, благославя ги да бъдат семейство, да се размножават и плодят.
„ И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” /Бит. 1:27,28/
Коран, Сура „Тълпите” 6: Той ви сътвори от един човек. После от него създаде съпругата му.
В Божието свято семейство няма място за трети. Само мъжът, жената и децата. Сатана успяла да разруши първото Божие семейство, но не успява да заеме престола на Бог! Той го победи и изгони от Рая да се разкайва в огненото езеро!
Хората: Слава на Създателя наш, Благодарност на Исус, Мохаммед и новия Месия, на всички Божи пратеници! Спасение има! Новото Слово е сред нас!
Апостол Йоан:
„...и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” /Откровение на Йоан 1:13-20/
Действие 11
Екранизация на тези цитати. Пустиня, прежурящо слънце, силен вятър, който натрупва дюни. Апостол Йоан върви, макар и много трудно в горещия пясък. В далечината се виждат църкви, които го очакват.
Апостол Йоан: Трябва да изпълня заръката на Исус, моя Господ! Моля те, Господи, помогни ми да стигна до Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия, Лаодикия. Хората там след Твоето разпъване останаха без водач, сатана иска да превърне църквите Ти в сатанински синагоги. А Ти, Спасителю наш, им казваш: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол” /Откровение, 3:21/.
ЙОАН: Ти, Господи, си по-жив от всички живи, Ти донесе Новият завет между Бог-Отец и хората за Небесно царство на земята и Небесно царство на небето!
На екрана се появява знамение. „Голям огненочервен змей, който има седем глави и десет рога и на главата му седем корони. А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята. /Откровение 12:3-4/.
Хвърлените от змея звезди, паднали на земята, образуват кратери като от бомби. Всичко около тях става пустош. Хора пищят и бягат, търсят спасение.
Появява се бременна жена. Змеят застава пред нея, препречва пътя й.
Змеят: Няма къде да избягаш, дай ми детето си, ще го изям!
„И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол” /Откровение 11: 3-5/
Сатана: Знам, че това дете ще сложи край на моето царство на лъжи, похот, разврат и измами, което аз, Ева и Адам създадохме! Трябва да унищожа това отроче!
Сатана, придружаван от по-големи и по-малки змейове и змеици, се опитва да догони ангела с детето в небето, но свети Георги победоносец хвърля огненото си копие и го пробожда право в сърцето. Сатана - змей е полумъртъв. Змеьовата му свита го повдига, поставя върху крилата на няколко огнени змея, които продължават да летят като самолети – изтребители.
Ангелското воинство се отбранява смело, всеотдайно и спокойно.
„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.” /Откр. 12:7/
Жената: Господи, помогни ми, скрий ме! Пази детето ми!
Бог: Не се страхувай, иди в пустинята, там ще си в безопасност!
„Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни”. /Откровение 12:6/
Ангел: „И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.”/Откр. 12:9/
По земята пълзят всякакви големи и малки змии и гадини, търсят къде да се скрият ужасени, че господарят им сатана е сразен. Копието стърчи от тялото му застрашително. Природата е замряла от ужас и напрежение.
„От небето слизаше ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години; и като го хвърли в бездната, заключи я и запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.”/Откр. 20: 1-3/
Действие 12
Хиляда години по-късно.
Бог и свитата Му обикалят земята.
Бог: Има промяна, голяма промяна! Големи световни войни повече няма, макар че по някои места на земята могат да избухнат локални бунтове, последни издихания на сатана. Едни хора знаят за Мен, живеят по Моите закони, но други все още са заблудени от сатана, даже отричат, че съществувам, казват, че произлизат от маймуната, че тя е първият им родител! Сатана е озлобен и жили с последни усилия!
Картини на действия на земята, противни на Бог: побоища в семейства, наркотици, пиянство, разврат, убийства, лъжи и измами. Престъпност на деца, повечето от които изоставени от родителите си; самотни старци и старици, разрушени храмове...
Картини на действия, приятни на Бог: добри семейства, любов между родителите, възрастни и деца облечени в свети бели роби за Благословия...
Бог: Аз искам хората сами да се откажат от сатана, да не му позволяват „да смуче кръвта им”. Всеки сам ще победи сатана в душата си. Това означава да имат връзка с Мен, да четат Словото Ми, да се молят всеки ден, за да се свързват с Мен, да вярват в доброто! И преди всичко добри мисли, добри дела!
„О, хора! Не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг” /Сура 2,168/.
Бог: Престъпленията и убийствата ме натъжават, Аз страдам. Аз се боря за спасението на всеки човек. Аз и Моите хора побеждаваме! Новият Месия на земята има истинско семейство с много деца. Аз искам да живея в милиони благословени семейства на вярващи хора! Без лъжи и изневери, с много любов. Това е Моето световно семейство! Да бъде и пребъде! Аджу! Амин!
Ангели и същества: Аджу! Амин!
Бог и свитата Му от ангели и добри същества полетяват в ефира.
Бог: Радост за сърцето Ми! Хората се обичат, природата е жива,
пустините се превръщат в градини...
Вода: /от Гранд Каньон в Америка/: Отче Преславни, Ти си радостен и възвисен!
Вода от океан: Господарю мой, благодаря ти!
Въздух: Небесни Татко, щастлив съм!
Земя: Създателю мой, прости за мъките и неволите, които ти създадоха моите деца! Прости! На земята мир и благоволение!
Слънце, луна и звезди: Пеем химни на възхвала!
Риби, птици и животни: Благодарим Ти, Небесни татко!
Хора, облечени в бели одежди: Слава на Твореца, Слава на Създателя! Слава!
Пустинята: От щастие аз също ще стана плодоносна, хората ще ме засадят!
Бог: Свети сватби, много деца, родени без първороден грях. Те са новото начало, новата светлина за света! Голямо Мое свещено обединено семейство!
Картини на свети масови сватби.
Бог: Ето ги моите благословени семейства! Светлината на Славата ги озарява с моята Божествена любов. Тя струи от Сърцето Ми като непресъхващ извор! Доволен съм, щастлив съм! Нека Доброто да бъде и да пребъде!
Ангели и същества: Да бъде и пребъде!
Бог запява радостна песен. Пригласят Му хора и животни, птици, земя и небе, дървета, реки, океани и морета.
Свята песен: Благослов на славата
Светлина на слава изгрява като слънцето над нас.
Свободата ви събуди, съживете се, о духове!
Събудете планините долините с извори в тях.
Озарете света на век в светлина на нов живот,
Озарете го на век, в светлина на нов живот.
Призвани сме да възвърнем славата на Бог над нас.
Той вселената изпълва със велика нежност и любов.
Вечно търсещи душите призовават към свобода.
Как да служа на Него, Който днес ме зове?
Как да служа на Него, Който днес ме зове.
От смъртта ти мрак се събуждам, с радостта към мил живот.
Във прегръдка на Спасител, Който нежно още ме държи,
И ликувам със утеха, в любовта от Него за мен.
Благослов е на славата – да ликуваш вечно ти!?
Благослов на славата - да ликуваш вечно ти!
И сега Той пак ме издига и прегръща в Благослов
И приемам Го с блаженство, в нежна и Божествена любов.
В отговор на благослова и през целия си живот
Как да спра да не чувствам – недостоен аз бях,
Мога ли да се възпра – недостоен аз Бях!
Мъж и жена рецитират стихотворението
Корона на славата от преп. Мун
Когато се съмнявам в хората, чувствам болка.
Когато съдя хората, е непоносимо.
Когато мразя хората, моето съществуване е безсмислено.
И все пак аз вярвам, а ме мамят.
Аз обичам, а ме предават.
Страдам и скърбя в нощта, обхванал главата си с ръце.
Греша ли?
Да, греша.
Дори да ви лъжат – вярвайте!
Дори да ви предават – прощавайте!
Обичайте до край даже тези, които ви мразят.
Изтрийте сълзите си
и приветствайте с усмивка
онези, които познават само измамата,
И онези, които са те предали без съжаление.
О, Господи, любовта боли.
Виж ръцете ми.
Положи ръка на гърдите ми.
Сърцето ми е препълнено с мъка.
Но когато обичах действалите против мен,
Аз победих!
Ако направиш същото,
ще ти дам Короната на славата.
С уважение към читателите: Мария Коларова-Вашкевич
София, Януари 2013
На български език. Бог, Любовта и животът
© Copyright: Мария Коларова, 2016
Свидетельство о публикации №216062600583
Свидетельство о публикации №216062600583
Рецензии
Р Е Ц Е Н З И Я НА
КНИГИТЕ ``Л Ю Б О В Н И В А Р И А Ц И И``/ISBN 978-954-92272-2-2/, и ”БОГ, Любовта и животът”/Издава ТЕХНОРЕНТИМПЕКС, София 2013; ISBN 978-619-90144-1-7/. АВТОР МАРИЯ КОЛАРОВА – ВАШКЕВИЧ. Текстът им може да се използва за телевизионен сериал, либрето за Опера или друг литературен жанр.
Рецензенти МАРИЯ ГРЪНЧАРОВА, литератор и редактор и
Авторката Мария Коларова – Вашкевич. София 1113, „Жолио Кюри” № 2, ап. 4, Тел. 02/8705542; 0887/213163; E-mail: mkolarova@mail.bg .
Предлаганите текстове за телевизионни сериали от авторката Мария Коларова-Вашкевич са нов, съвременен прочит на Библията, Корана и други книги за Бог, за извървения път на човечеството от сътворението на света, през грехопадението до спасението му.
Съвременното общество има вопиюща нужда от нов, достъпен за възрастни, подрастващи и деца прочит на Свещените Писания, обогатен от разбиранията за човешките Месии, известни от старите писания и обогатени и подредени в полза на другите от гражданина на света и съвременен Спасител на нравствените ценности на човечеството - преп. Сан Мюн Мун. Никой досега не е анализирал Библейските истини така достъпно за обикновения човек – християнин, мюсюлманин, будист, юдаист и пр. В проповедите на християнските свещеници най-често слушаме за десетте Божи заповеди, за разпада, за вечния дух и тленното тяло, но поради социализма и атеизма, рожба на едно изкривено духовно общество, никога не се е стигало така проникновено и в дълбочина до темата за Бог и Сътворението, за грехопадението, което е преди всичко в мислите на човека и до проблема за спасението на хората от покварата.
Сценариите на Мария Коларова – Вашкевич могат да се използват във филми за деца, юноши и възрастни . Те ще запълнят една празнота по отношение на най-важните стъпки в живота на хората по пътя от раждането и съзряването до самостоятелни действия и отговорности. Ще бъдат полезни за всички възрасти в този небивал житейски хаос, който ни е връхлетял отвсякъде. Материалното, което вече е успяло да измести духовното при обърканите деца и родители, оставили възпитанието на децата си на самотек. Без цел и ясни мечти растат за съжаление голяма част от подрастващите. Масовият спорт не привлича вниманието, поради липсата на държавни и родителски средства, владението на инструмент за талантливите също изисква постоянство и разходи. Училището не е в състояние да осигури контрол извън класните стаи – най-лесният начин за наркотици, секс и невежество по отношение на род, родина, традиции, история, минало... Семействата в повечето случаи живеят всеки за работата и оцеляването си – най-лесният начин да се промъкне лъжата и да се съюзи с пороците на времето. Нарушено е духовното цяло в много нездрави семейства. Никой не се интересува от грешките на предците си. Колко от тинейджърите знаят, че преди 6 хиляди години с идването на Исус Христос започва новото летоброене, че когато едно дърво ражда лоши плодове то се изгаря и т.н., че са се навъдили хиляди фалшиви проповедници, а как да ги разпознават?
Текстовете в книгите на Мария Коларова-Вашкевич учат млади и стари, че спасението е здравото и единно семейство, любовта между родители и деца и всички хора. Днес сякаш някакъв невидим Сатана се стреми да разруши Божието семейство, както Луцифер в древността.
Текстовете за ТВ сериал не са в противоречие със съвременния начин на живот. Любовта стои преди всичко друго. „Бог е Любов” – тази Библейска истина е разшифрована задълбочено от авторката, която познава добре Божиите писания. Една от тях е, че Бог, Който вижда всички, наказва, но не убива. Пречистването е равно на осъзнато и желано спасение; а спасението изисква страдание, и т.н.
Авторката обосновано доказва, че пратениците на всички религии са носители на прекрасни нравствени ценности и послания. Пратеникът на Алах Мохамед и други Божии посланици са Месии и образци в това отношение. Ной, Ибрахим, Моисей, Исус с техния обет да разкъсат оковите на сатана, изтъкани от лъжа, коварство, поквара, прелюбодеяния, кражби .... Те искат хората да се откажат сами от сатана и да не му позволяват да „смуче кръвта им”. Всеки сам трябва да победи Сатана в душата си. А за това е нужно да вярват в Бог - Доброто, да бъдат свързани с Него и да вършат добри дела.
Призивът на Всевишния е:
Дори да ви лъжат – вярвайте!
Дори да ви предават – Прощавайте.
Обичайте докрай даже тези, които ви мразят!
Но когато обичах действалите против мен,
АЗ ПОБЕДИХ! /Преп. Мун/
На достъпен език и стил в книгите са поднесени факти и анализи с нов прочит , което е голямо достойнство за авторката – филоложка. Целта й е изпълнена блестящо! Остава да се намери точният режисьор на филма, за да се постигне максимален успех. Както и точният композитор, точният хореограф и художник-сценограф, които съвместно да акцентуват върху философско-съвременния и образователен прочит на текста, за да се получи желания ефект.
Предлагаме като консултанти: Любен Дилов – син от ТВ 7, Милена Фучеджиева и Маги Халваджиян – сценаристи на филма „7 часа разлика”.
В ролята на Луцифер: Калин Сърменов, директор на Сатаричния театър; В ролята на Бог – Николай Урумов от „Шоуто на канала”; Стефан Вълдобрев от Народния театър, Жоро Торнев – режисьор и сценарист на „Шоуто на канала”, Георги Данаилов – писател, познат на живущите в Америка, както и Отец Георги – религиозен консултант т. 0898/914811
1. Стоян Апостолов от Лос Анджелис
2. Пастор Павел Игнатов – Българска Божия църква
3. Издателство „Абагар” – до Католическата църква
4. фондация „Америка за България”; ул. Проф. Асен Златаров № 5, София 1504 Тел. +3592/ 806 3800; факс: +3592/ 843 5123 10 февруари 2013, София
Предговор
На телевизионен сериал „Живот в полза за другите”
с автор Мария Коларова Вашкевич, 02/8705542; 0887 213163
Предложеният от Мария Коларова- Вашкевич текст за телевизионен сериал или друг жанр, представлява нов, съвременен прочит на Библията и Корана за Бог, за извървения път на човечеството от Сътворението, през грехопадението до Спасението.
Сценарият може да послужи като основа на филм за деца, юноши и родители, за всякакви хора. Той запълва една празнота по отношение на най-важните стъпки в живота ни по пътя от раждането, през съзряването и отговорността и физическата смърт до вечния ни дом - Духовния свят, Отвъдното.
Най-важната част от сериала, състоящ се от три части: сътворение, грехопадение, спасение, е именно третата - спасението.
Текстът учи хората, че:
- спасението е за всеки, който живее в полза на другите;
- Спасението е чрез любовта, защото прародителите ни са злоупотребили именно с нея. Необходимо е пресътворяване с участието на Бог на всеки човек, за да засияе Любовта в Изначалния й вид като:
- Любов от Бог, Небесният родител към хората; Любов от хората към Бог ; Любов от родителите към децата; Любов от децата към родителите; Любов между мъжа и жената /сексуална/; Любов между децата /братско-сестринска /.
Тези констатации авторката заимства от религиозни учения и книги, но облечени в образи и случки, те се възприемат лесно, приятно и разбираемо.
„Бог е любов” /Евангелие от Йоана 4:8/; Бог е Дух /Евангелие от Йоана 4:24/. Бог страда, защото е Родител. Бог се бори за децата Си. Бог ще победи!
Това са постулатите на текста. Но Бог, съгласно замисъла Си, не може сам, и не защото е слаб, а защото Неговият Промисъл от сътворението до сега и во веки веков е: ЗАЕДНО С ХОРАТА! За радост и щастие, с много любов. Само така ще бъде победен сатана, тая старовременна змия, която се е загнездила в душите ни. Призивът на Всевишния е:
- Дори да ви лъжат – вярвайте!
- Дори да ви предават – прощавайте!
- Обичайте докрай даже тези, които ви мразят!
- Ако обичате действалите против вас, ще победите!
Мария Коларова 02.07.2016 18:44 • Заявить о нарушении
КНИГИТЕ ``Л Ю Б О В Н И В А Р И А Ц И И``/ISBN 978-954-92272-2-2/, и ”БОГ, Любовта и животът”/Издава ТЕХНОРЕНТИМПЕКС, София 2013; ISBN 978-619-90144-1-7/. АВТОР МАРИЯ КОЛАРОВА – ВАШКЕВИЧ. Текстът им може да се използва за телевизионен сериал, либрето за Опера или друг литературен жанр.
Рецензенти МАРИЯ ГРЪНЧАРОВА, литератор и редактор и
Авторката Мария Коларова – Вашкевич. София 1113, „Жолио Кюри” № 2, ап. 4, Тел. 02/8705542; 0887/213163; E-mail: mkolarova@mail.bg .
Предлаганите текстове за телевизионни сериали от авторката Мария Коларова-Вашкевич са нов, съвременен прочит на Библията, Корана и други книги за Бог, за извървения път на човечеството от сътворението на света, през грехопадението до спасението му.
Съвременното общество има вопиюща нужда от нов, достъпен за възрастни, подрастващи и деца прочит на Свещените Писания, обогатен от разбиранията за човешките Месии, известни от старите писания и обогатени и подредени в полза на другите от гражданина на света и съвременен Спасител на нравствените ценности на човечеството - преп. Сан Мюн Мун. Никой досега не е анализирал Библейските истини така достъпно за обикновения човек – християнин, мюсюлманин, будист, юдаист и пр. В проповедите на християнските свещеници най-често слушаме за десетте Божи заповеди, за разпада, за вечния дух и тленното тяло, но поради социализма и атеизма, рожба на едно изкривено духовно общество, никога не се е стигало така проникновено и в дълбочина до темата за Бог и Сътворението, за грехопадението, което е преди всичко в мислите на човека и до проблема за спасението на хората от покварата.
Сценариите на Мария Коларова – Вашкевич могат да се използват във филми за деца, юноши и възрастни . Те ще запълнят една празнота по отношение на най-важните стъпки в живота на хората по пътя от раждането и съзряването до самостоятелни действия и отговорности. Ще бъдат полезни за всички възрасти в този небивал житейски хаос, който ни е връхлетял отвсякъде. Материалното, което вече е успяло да измести духовното при обърканите деца и родители, оставили възпитанието на децата си на самотек. Без цел и ясни мечти растат за съжаление голяма част от подрастващите. Масовият спорт не привлича вниманието, поради липсата на държавни и родителски средства, владението на инструмент за талантливите също изисква постоянство и разходи. Училището не е в състояние да осигури контрол извън класните стаи – най-лесният начин за наркотици, секс и невежество по отношение на род, родина, традиции, история, минало... Семействата в повечето случаи живеят всеки за работата и оцеляването си – най-лесният начин да се промъкне лъжата и да се съюзи с пороците на времето. Нарушено е духовното цяло в много нездрави семейства. Никой не се интересува от грешките на предците си. Колко от тинейджърите знаят, че преди 6 хиляди години с идването на Исус Христос започва новото летоброене, че когато едно дърво ражда лоши плодове то се изгаря и т.н., че са се навъдили хиляди фалшиви проповедници, а как да ги разпознават?
Текстовете в книгите на Мария Коларова-Вашкевич учат млади и стари, че спасението е здравото и единно семейство, любовта между родители и деца и всички хора. Днес сякаш някакъв невидим Сатана се стреми да разруши Божието семейство, както Луцифер в древността.
Текстовете за ТВ сериал не са в противоречие със съвременния начин на живот. Любовта стои преди всичко друго. „Бог е Любов” – тази Библейска истина е разшифрована задълбочено от авторката, която познава добре Божиите писания. Една от тях е, че Бог, Който вижда всички, наказва, но не убива. Пречистването е равно на осъзнато и желано спасение; а спасението изисква страдание, и т.н.
Авторката обосновано доказва, че пратениците на всички религии са носители на прекрасни нравствени ценности и послания. Пратеникът на Алах Мохамед и други Божии посланици са Месии и образци в това отношение. Ной, Ибрахим, Моисей, Исус с техния обет да разкъсат оковите на сатана, изтъкани от лъжа, коварство, поквара, прелюбодеяния, кражби .... Те искат хората да се откажат сами от сатана и да не му позволяват да „смуче кръвта им”. Всеки сам трябва да победи Сатана в душата си. А за това е нужно да вярват в Бог - Доброто, да бъдат свързани с Него и да вършат добри дела.
Призивът на Всевишния е:
Дори да ви лъжат – вярвайте!
Дори да ви предават – Прощавайте.
Обичайте докрай даже тези, които ви мразят!
Но когато обичах действалите против мен,
АЗ ПОБЕДИХ! /Преп. Мун/
На достъпен език и стил в книгите са поднесени факти и анализи с нов прочит , което е голямо достойнство за авторката – филоложка. Целта й е изпълнена блестящо! Остава да се намери точният режисьор на филма, за да се постигне максимален успех. Както и точният композитор, точният хореограф и художник-сценограф, които съвместно да акцентуват върху философско-съвременния и образователен прочит на текста, за да се получи желания ефект.
Предлагаме като консултанти: Любен Дилов – син от ТВ 7, Милена Фучеджиева и Маги Халваджиян – сценаристи на филма „7 часа разлика”.
В ролята на Луцифер: Калин Сърменов, директор на Сатаричния театър; В ролята на Бог – Николай Урумов от „Шоуто на канала”; Стефан Вълдобрев от Народния театър, Жоро Торнев – режисьор и сценарист на „Шоуто на канала”, Георги Данаилов – писател, познат на живущите в Америка, както и Отец Георги – религиозен консултант т. 0898/914811
1. Стоян Апостолов от Лос Анджелис
2. Пастор Павел Игнатов – Българска Божия църква
3. Издателство „Абагар” – до Католическата църква
4. фондация „Америка за България”; ул. Проф. Асен Златаров № 5, София 1504 Тел. +3592/ 806 3800; факс: +3592/ 843 5123 10 февруари 2013, София
Предговор
На телевизионен сериал „Живот в полза за другите”
с автор Мария Коларова Вашкевич, 02/8705542; 0887 213163
Предложеният от Мария Коларова- Вашкевич текст за телевизионен сериал или друг жанр, представлява нов, съвременен прочит на Библията и Корана за Бог, за извървения път на човечеството от Сътворението, през грехопадението до Спасението.
Сценарият може да послужи като основа на филм за деца, юноши и родители, за всякакви хора. Той запълва една празнота по отношение на най-важните стъпки в живота ни по пътя от раждането, през съзряването и отговорността и физическата смърт до вечния ни дом - Духовния свят, Отвъдното.
Най-важната част от сериала, състоящ се от три части: сътворение, грехопадение, спасение, е именно третата - спасението.
Текстът учи хората, че:
- спасението е за всеки, който живее в полза на другите;
- Спасението е чрез любовта, защото прародителите ни са злоупотребили именно с нея. Необходимо е пресътворяване с участието на Бог на всеки човек, за да засияе Любовта в Изначалния й вид като:
- Любов от Бог, Небесният родител към хората; Любов от хората към Бог ; Любов от родителите към децата; Любов от децата към родителите; Любов между мъжа и жената /сексуална/; Любов между децата /братско-сестринска /.
Тези констатации авторката заимства от религиозни учения и книги, но облечени в образи и случки, те се възприемат лесно, приятно и разбираемо.
„Бог е любов” /Евангелие от Йоана 4:8/; Бог е Дух /Евангелие от Йоана 4:24/. Бог страда, защото е Родител. Бог се бори за децата Си. Бог ще победи!
Това са постулатите на текста. Но Бог, съгласно замисъла Си, не може сам, и не защото е слаб, а защото Неговият Промисъл от сътворението до сега и во веки веков е: ЗАЕДНО С ХОРАТА! За радост и щастие, с много любов. Само така ще бъде победен сатана, тая старовременна змия, която се е загнездила в душите ни. Призивът на Всевишния е:
- Дори да ви лъжат – вярвайте!
- Дори да ви предават – прощавайте!
- Обичайте докрай даже тези, които ви мразят!
- Ако обичате действалите против вас, ще победите!
Мария Коларова 02.07.2016 18:44 • Заявить о нарушении
Здравейте! 220 сърца на читатели са се присъединили към нашата кауза. Словото е инструмент за победа над злото. С ув. Мария. София, юли, 2016 г. Здравствуйте мои читатели. Сердце мое радостно стучит, когда вижу ваши имена. Первые! Спасибо! Обнимаю! Жду ваши волнения. С ув. М. Коларова-Вашкевич. София, 03.06.2016 г.
Михаил Вашкевич 2 11.07.2016 18:13 Заявить о нарушении
Михаил Вашкевич 2 11.07.2016 18:13 Заявить о нарушении
СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ основан от Иван Вазов в 1913 година, заличен от ``Народна власт``в 1946 година, возкресен от Слави Македонски в 2001 година. Председател на``Съюз на писателите в България``г-н Никола Илиев Статков; тел: 02/8733786, 0885/442778. www.worlduni.narod.ru/gb . pisatel@tut.by . Cъюз на писателите в България./прочети и разпространи/. THE WRITTERS UNION OF BULGARIA. ПИСАТЕЛИТЕ - ПРОРОЦИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. ПИСАТЕЛ Е ТОЗИ, КОГОТО СМЯТАТ ЗА ТАКЪВ! Съюзът на Писателите в България най-учтиво Ви кани на редовни сбирки, провеждащи се на ул. "Бенковски"№ 25.
Михаил Вашкевич 2 18.10.2016 10:20 Заявить о нарушении
Михаил Вашкевич 2 18.10.2016 10:20 Заявить о нарушении