Любовни вариации. На български език

МАР-КОЛАР
ЛЮБОВНИ ВАРИАЦИИ
Приказки, притчи и проповеди за
Бог, хората и живота
София, 2011

МАР-КОЛАР
ЛЮБОВНИ ВАРИАЦИИ
Приказки, притчи и проповеди за Бог,
хората и живота
София, 2011
Мария Коларова
ЛЮБОВНИ ВАРИАЦИИ
© Мария Коларова, автор, 2011 г.
© Юрапел Комюникейшънс ООД
София 2011
ISBN 978-954-92272-1-5
ЕВА и АНА
по
ПЪТЯ НА ЛЮБОВТА
София, 2011
Посвещавам на семейството си
С уважение към читателите и
пожелание за успехи по пътя на
духовността.
Ваша: М. Коларова
СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ ПЪРВА
ПРАРОДИТЕЛКАТА ЕВА И Въведение. Бог е Глава 1. Ана научава за Бог и любовта Глава 2. Детето Ана Глава 3. Детето Ева расте 19
Глава 4. В Едемската градина Глава 5. Любовта е взаимна Глава 6. Раненото пиленце Глава 7. Момче и момиче Глава 8. На село Глава 9. Ева и архангел Луцифер Глава 10. Съзряване Глава 11. Грешната Любов започва. Странните мисли на Луцифер. ...............45
Глава 12. Грехът Глава 13. Ана търси отговори Глава 14. Луцифер Глава 15. Ева умира духовно Глава 16. Ева и Глава 17. Грешната Ева и безгрешния Адам ......................................................66
Глава 18. Бог потърси децата Си Глава 19. Бог се бори чрез Слово и Истина ........................................................74
ЧАСТ ВТОРА
ПОТОМЦИТЕ НА АДАМ И ЕВА Глава 1. Сатана действа Глава 2. Луцифер, хората и творението са променени ......................................82
Глава 3. Бог остава непроменен Глава 4. План за спасение Глава 5. Бог се вдъхновява и работи „с пълна сила” .........................................87
Глава 6. Библейски личности и Глава 7. Човешката история ЧАСТ ТРЕТА
ЕВА, АНА И ГРЕХЪТ Глава 1. Борбата между Бог и Глава 2. Изгонени от Рая Глава 3. Пещерни хора Глава 4. Ана среща жив Сатана - баща си ........................................................100
Глава 5. Приятелката Глава 6. Ана се влюбва Глава 7. Ана заминава при любимия Глава 8. Ана - студентка в София Глава 9. Любовта Глава 10. Бог страда Глава 11. Ана става неспокойна Глава 12. Любимият и Ана се женят Глава 13. Разводът е предрешен Глава 14. Борбата продължава Глава 15. Първоначалният план на Бог се проваля ..........................................133
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ПО ОТЪПКАНАТА ПЪТЕКА Глава 1. Брачен живот Глава 2. Майчин инстинкт Глава 3. Тайните се разбулват Глава 4. Бог закриля Ана Глава 5. Борбата между Бог и Сатана се ожесточава .......................................145
Глава 6. Поредната изневяра Глава 7. Разводът ЧАСТ ПЕТА
ПОДГОТОВКА ЗА БЛАГОСЛОВИЯ Глава 1. Нов начин на Глава 2. Краткотрайни връзки Глава 3. Майстор Светльо Глава 4. Ана, Светльо и момчето Глава 5. Сатана е недоволен Глава 6. Ана се променя 163
Глава 7. Сатана пак е разгневен Глава 8. Бог желае обединение Глава 9. Бог се радва и се надява Глава 10. Бог отново се гневи Глава 11. Бог се успокоява Глава 12. Месия от Изтока Глава 13. Ангели „работят” с Ана Глава 14. На Сатана му става все по-трудно .....................................................176
Глава 15. Сатана е разпънал Исус Глава 16. Новият Месия Глава 17. Сатана е уплашен Глава 18. Ана - по нов път Глава 19. Съдбоносни срещи ЧАСТ ШЕСТА
АНА СЕ ОБУЧАВА Глава 1. Първият семинар Глава 2. Ана чете религиозни книги Глава 3. Ана разговаря с кореец Глава 4. Ана се вълнува Глава 5. Майка и син Глава 6. На семинар в Унгария Глава 7. Синът напуска дома Глава 8. Синът се жени и развежда Глава 9. Бог също мечтае за внуци ЧАСТ СЕДМА
ПО ПЪТЯ НА БЛАГОСЛОВИЯТА Глава 1. Благословените семейства Глава 2. Първо предложение за Благословия ...................................................214
Глава 3. Второ предложение за Благословия ....................................................216
Глава 4. Разговор с духовния син д-р Петър .....................................................223
Глава 5. Отново смърт Глава 6. Духовни преживявания Глава 7. Сатана се сърди и измъчва Глава 8. Нови духовни деца Глава 9. Сатана е разгневен Глава 10. Мечинг-кандидатите Глава 11. Мъжете мечинг-кандидати Глава 12. Ана дава пример за благословено семейство ...................................251
ЧАСТ ОСМА
НОВО БЛАГОСЛОВЕНО СЕМЕЙСТВО ........................................................252
Глава 1. Трето предложение за Благословия ....................................................252
Глава 2. Обявяване на резултатите Глава 3. Церемонията на Благословията Глава 4. Ритуалът на „Святото вино” Глава 5. Сватбата продължава Глава 6. Бог, Исус и ангелите ликуват ЧАСТ ДЕВЕТА
БЛАГОСЛОВЕНОТО СЕМЕЙСТВО Е РАЗДЕЛЕНО .....................................266
Глава 1. Нещо не е наред Глава 2. Михаил е арестуван Глава 3. Лъжата на Михаил Глава 4. Истината излиза наяве Глава 5. В духовния свят са възмутени ЧАСТ ДЕСЕТА
ПОМОЩТА ИДВА Глава 1. Светли духовни същества Глава 2. Ана става неспокойна Глава 3. Бог и ангелите също са разтревожени ................................................286
ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА
ПРОЧИСТВАНЕ И ПРОСВЕТЛЕНИЕ Глава 1. Тайни на човешкото съществуване .....................................................291
Глава 2. Краят на злото наближава Глава 3. Ана е сърдита Глава 4. Ана опознава Михаил Глава 5. Молитвите на Ана са чути Глава 6. Михаил се появява ЧАСТ ДВАНАДЕСЕТА
ПОД ЕДИН ПОКРИВ Глава 1. Новата истинска любов Глава 2. Пламъкът на любовта се разгаря Глава 3. Тридневна любовна церемония Глава 4. Трудности в брака Глава 5. Граждански брак Глава 6. Дъщеря и внучка на гости Глава 7. Ангели, духове и същества помагат ....................................................321
Глава 8. Син и внуци на гости Глава 9. Белорусите „превземат” апартамента .................................................327
Глава 10. Ана се разболява и оздравява Глава 11. Гласове от Небесата БИБЛИОГРАФИЯ
11
ЧАСТ 1
ЕВА и АНА по
ПЪТЯ НА ЛЮБОВТА
Една любов напира в мен сега,
тя къса ме -
и сякаш ме раздира.
Какво да правя,
как ли да я спра,
та себе си и тебе да запазя?
Не ме прегръщай,
нито ме целувай!
Не ме докосвай даже ти -
та себе си и мене да запазиш.

13
въведение
Бог е любов
Поривът на любовта не може да се спре! Никога! От никого! Любовта е
Изначална, Първична, Вечна, Абсолютна и Уникална.
Любовта е източникът на мира и щастието.
Истинската любов започва от Бог.
Любовта поражда хармония.
Бог е там, където има любов.
Любовта е най-мощната сила във Вселената. Тя е огнен вихър и тих ветрец, буйна река и спокойно езеро, нежно цвете, силен лъв, целувка и трепет, разкаяние и прошка, молба и страдание... Тя е всичко! Тя съществува преди всичко и преди всички.
Тя е Бог и Бог е любов.
„Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов!” /Първо послание на Йоана 4:8/
„Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи. Защото любовта е силна като смъртта.” /Библия, „Песен на песните” 8:7; 8:6/
Любовта е борба.

15
Глава 1
Ана научава за Бог и любовта
Ана беше упорита жена, надарена с аналитичен ум. Женско тяло, а мъжки мозък! Тя никога не се отказа да търси любовта. От момента, в който осъзна себе си като същество от женски пол, до края на живота си. Даже на преклонна възраст, Ана си спомняше всички трепети на първата, втората, третата... „N”- та любов. Коя ли ще бъде последната?
Ана премина през много перипетии в живота си, докато срещне религиозната философия на преп. Мун. От нея научи за: Изначалната Божия любов; родителската любов, съпружеската любов, детската любов; братско-сестринската любов, грешната любов, истинската любов... С присъщата си упоритост и настойчивост тя се потопи смело в океана от неизвестни за нея духовни знания и реалности. Най-много от всичко, естествено, я интересуваше историята на собствената й любов.
- Ами ако има любов и след физическата смърт, там в отвъдното? Ако тази непозната за хората любов е реална, вълнуваща, изгаряща? Ако е по-силна от тази на земята? - вълнуваше се Ана. С голям интерес и любопитство тя тръгна по пътя на любовта като истински изследовател. Някои „посветени”, които могат да навлизат в духовния свят казват, че сетивата, психиката, мислите - всичко това, което се нарича духовно тяло, в Отвъдното /духовния свят/ е по-силно развито отколкото в земния живот. Личността, макар и без тяло, запазва себе си, индивидуалните си особености, както и духовните си сетива. Най-ценното нещо там е любовта, изживяна от човека през краткия му земен живот. Тя е еквивалент на въздуха на земята, без който нито едно живо същество не може да живее. В „Отвъдното” любовта и чувствата, сетивата, мислите и всичко останало, постигат пълния си капацитет. Колкото повече любов на земята,, толкова по-лесно и дълбоко ще дишаме, „с пълни гърди” в Отвъдното. Защо? За да се срещнем с Източника на любовта - с Бог.
- Дали е така? Навярно ще разбера, когато се преселя в онзи непознат и призрачен свят, мислеше си Ана. Все пак през живота си тук, на земята, ще положа усилия, за да разбера повече за духовния свят, за „отвъдното”, както го наричат.
Обзета от тази идея, макар и вече на средна възраст, Ана започна да се образова и променя. Въображението й се мъчеше да проникне в неизвестността, от която повечето хора се страхуваха. Запозна се с учения на хора, които можеха да навлизат в духовния свят и да разговарят с Исус, Мохамед, Буда, Петър Дънов
16
и други велики личности. По Божията воля те успяват да открехнат завесата на призрачното и непознатото, да разкажат на хората по света какво представлява духовният свят, на какви закони и принципи е основан, как се живее в него.
След 13 години членство в Обединителната църква, Ана сключи обединителен брак с мъж, избран й от преп. Мун. Това беше нейна мечта, защото искаше да изпита „на живо” как действа семейната философия, учението на преп. Мун. Съгласно нея сам човек не може да се доближи до Бог, не може да бъде Богоподобен, колкото и усилия да полага. Бог е материализирал Себе Си в две личности: мъж и жена с цел тяхното обединяване като семейство чрез съпружеската любов. Тогава любовта се удвоява. Огромното любящо Сърце може да побере милиарди тупкащи с любов сърца, слети в едно цяло - две по две. Нещо повече, Бог участва в любовта на мъжа и жената и раждането на всяко дете по света с надеждата да се свърже с него. Ако физическите родители обичат Бог, децата им също ще се стремят към Него, Изначалният Баща и Изначалната Майка.
Обединителните бракове са нещо по-сложно от обикновените, защото имат високи цели. Започват с религиозен ритуал - Благословия. Лъжа, притворство, егоизъм – трябва да се изхвърлят вън от сърцето и мозъка на съпрузите. А това никак не е лесно, особено на стари години. Съгласно философията те се запазват и след физическата смърт на съпрузите, „на оня свят”, т.е. в духовния свят, където отиват духовете на всички родени на земята хора. Благословените съпрузи остават свързани като партньори. Така, както когато са били в дух и тяло.
Ана отначало нищо не разбираше, но чувстваше, че с такова благословено семейство ще може да осъществи мечтите си, които като на всяка жена, бяха за любов, щастие и семейство. Подготовката и сватбените ритуали за Благословията са много вдъхновяващи. Венчават се хиляди двойки в един и същи ден и час почти във всяка страна на света. Наричат ги „масовите сватби” на преп. Мун. Повечето от двойките са с предварително сключени бракове, но изпълняват религиозния ритуал, разбирайки неговото значение и желаейки да се обичат и в отвъдното.
Ана, с присъщото си женско любопитство, се вълнуваше много от хипотетичния въпрос дали и в отвъдното ще бъде заедно с благословения си съпруг, който също беше достатъчно хипотетичен. Никой не можеше, а и не искаше да й попречи да мечтае. Дали това, което беше „на теория”, е истина, можеше да разбере чак след физическата си смърт. Перспективата привличаше много млади и по-възрастни хора.
Исус казва: „Истина ви казвам, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” /Матея 18:18/.
От една проповед Ана разбра значението на тези думи. По Божия воля земният живот е така важен, както и небесният, даже по-важен. Колкото повече любов и добри дела на земята – толкова по-добро място в света на сенките, в отвъдното. Без тяло там е много трудно да се реализира какъвто и да е замисъл.
17
Тя реши да положи колкото може усилия, да има добро семейство с новия си съпруг още докато е в тяло. Ако се обичат тук, любовта им ще остане да живее вечно. Физическата смърт ще бъде само една граница между двата свята. Тя искрено се надяваше бракът й да бъде „за вечността”.
Духовният свят все пак оставаше загадка за нея. Само отделни личности през човешката история и днес можеха да навлизат в него и да разговарят свободно с духовете на уж „мъртвите” вече хора. Духовният свят беше активен, сам потърси Ана. Хора, живеещи в него, започнаха да й помагат, давайки и правилни мисли. Това ставаше чрез сънища и видения. Те не я плашеха. Ана се научи да записва сънищата си и внимателно да ги тълкува. Много неща просто се сбъдваха едно към едно. Тя беше подготвена, че мъжът й ще бъде руско говорещ, например. Имаше интересен сън, че пътува в руски влак с руски кондуктор. Когато действително, „на живо” беше съчетана с белорусин, емигрант в България, тя изобщо не беше учудена, защото го очакваше.
Първото нещо, което я шокира, когато започна да се занимава с религиозната философия на преп. Мун, беше фактът, че само тялото престава да съществува след смъртта, а духът човешки е вечен.
- Може би и аз тук или в духовния свят ще успея да постигна „просветление”? Може би и аз ще науча повече от тайните на този загадъчен свят, който плаши хората?
Проповедникът Еклисиаст казва: „Всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта”. /Екл. 3:20/
„И Господ Бог образува човек от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. /Битие 2:7/
„И се върне пръстта в земята, както е била. И духът се върне при Бога, който го е дал.” /Еклисиаст 12:7/
Ана не можеше да бъде изключение от тези духовни закони. Тя знаеше, че дните на земния й живот са преброени. И нейното тяло щеше да отиде в пръстта. Духът й обаче щеше да продължи да живее. Това я вдъхнови да се усъвършенства, да научи колкото може повече за мястото на вечния си живот. Чрез Библията, книги, семинари, срещи и преживявания с хора, сънища и др., духовният свят бавно, но сигурно, разкриваше по мъничко от тайните си. Колкото тя можеше да понесе. Беше й трудно, но продължаваше да упорства и постоянства.
„Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта.” /Еклисиаст 8:8/
„За човека няма по-добро, освен да се радва на делата си” /Еклисиаст 3:22/
Ана реши да се устреми към доброто и светлината, към истината и Бог, към вечните и непреходни духовни неща. Мъдростта и поезията на стиховете в Библията я опияняваха. Например:
„Едно поколение преминава и друго поколение дохожда, а земята вечно стои.” /Еклисиаст 1:3/ “Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда. Вятърът отива
18
към юг и се връща към север. Всички реки се вливат в морето, и пак морето не се напълня.” /Еклисиаст 1:5- 7/.
Ана се връщаше в мислите си към детството и младостта си, за да ги анализира от новата си гледна точка. Тя се опита да погледне на себе си „отвън” - така, както я вижда Бог. Наученото за Него й стана образец за правилно, добро. Всичко останало беше неправилно и зло.
Глава 2
Детето Ана расте
Ана растеше като красиво момиченце, като красива тинейджерка - едно напъпило цвете. На края стана красива жена. С лош характер обаче. И нещо още по-страшно, недопустимо за една жена - с аналитичен ум. Мислеше бавно, но точно. Беше надарена и с организаторски способности, а колко беше талантлива! Тя можеше всичко! В съответствие с възрастта си, разбира се. От малка наблюдаваше внимателно какво се случва през деня, а после мозъкът й подлагаше на строг анализ чутото, видяното, изживяното, даже мечтите й. Тя растеше, премина от детството в пубертета, стана девойка, жена и майка, остаря като щастлива баба с внуци, но аналитичният процес, който непрестанно течеше в малката й умна главичка, не само че не изчезна, а се задълбочи с течение на възрастта и натрупания жизнен опит.
Нямаше по-даровито, по- весело, по-свободолюбиво и по-упорито момиченце, след това същата девойка и почти същата жена. Характерът й не се промени, но някои събития от живота я направиха мълчалива и затворена в себе си. Като малка играеше повече с момчетата, биеше ги понякога, ако я предизвикат, защото беше силно и симпатично дебеличко дете, едно „яко” момиченце. До 7-годишната си възраст много-много не се осъзнаваше като момиче, макар че имаше брат, когото понякога виждаше голичък. Отначало нищо не й правеше впечатление, нито при брат й, нито при другите момченца, които майки и баби къпеха в женската минерална баня на селото. Баща й беше управител на тази баня, тя беше като бебешка люлка за нея и брат й. И все пак около 5-тата година при нея започна някаква промяна. Стана по-кротка, търсеше други момиченца за приятелки, шепнеха си разни „тайни”.
Един ден майка й я извика и прекъсна лудата игра на криеница, на „жмичка”. Ана беше клекнала без да се съобразява как и се „криеше”, когато чу гласа на
19
майка си.
- Ела веднага при мен!
Тя отиде.
- Виж какво, момиченце, ти си вече голяма и не можеш да се дупиш както си искаш. Гащите ти даже се виждаха, когато беше клекнала с разтворени крачета.
Детето слушаше, но нищо не разбираше. Какво като й са се видели гащите?
- Не може така, продължи майка й. Не е прилично.
- “Не било прилично... Това пък какво ли е”, помисли си детето. Чакай да попитам.
- Ама мамо, как да клекна и да се скрия „прилично”?
- Никога повече няма да си разтваряш крачетата, разбра ли? Можеш да клекнеш и с доближени колене. Я опитай!
Ана опита. Да, получи се, но не беше особено удобно.
- Като се разкрача, по-бързо мога да скоча и да се заплюя. Но щом не е прилично, добре, вече ще внимавам - обеща на себе си и на майка си тя. И хукна при другите деца.
Глава 3
Детето Ева расте
Преди шест хиляди години, едно друго момиченце, първото женско човешко същество, наречено Ева, също като Ана, си играеше в праисторическата Едемска градина. Но тя си нямаше майка и приятелки, а само по-голям брат. Задоволяваше се с това, което виждаха очите й, а те виждаха много надалече. Погледът й проникваше през облаците, така че Ева наблюдаваше звездите и другите планети. Тя имаше за баща и майка едновременно, за приятел, съветник и душеприказчик, най-прекрасното и мощно Същество в цялата вселена – самият Създател, Бог. Можеше да си играе с Него и с момчето на име Адам, което обаче все скиташе нанякъде. Мястото, което толкова много й харесваше, Баща й наричаше градина. Разговаряха с Него чрез мисли и чувства, а с Адам и с думи. Дърветата бяха големи и свежо зелени, имаше толкова много цветя! Всякакви животни – също.
Момиченцето Ева се чувстваше малко самотно, защото по-голямото дете, Адам, все го нямаше, обикаляше някъде по поляни, планини и реки. А на нея
20
всичко й беше интересно и непознато. Тя повече обичаше да наблюдава и съзерцава красотата около себе си, да гали котенцата и сърничките, особено мъничките, които взимаше в скута си, отколкото да се занимава с някаква изследователска дейност. Нежно им говореше и милваше меките им гушки. Кожата им беше много приятна на пипане. Ева се радваше на всичко около себе си. Разбираше езика на животните и на дърветата и понякога си говореше с тях, изпращайки им благодарствени похвали за тяхната красота и великолепие. Тичаше по цветните поляни, скачаше като козле, лягаше в тревата с разтуптяно сърчице и се радваше, радваше... Знаеше, че Адам ще се върне и тогава заедно ще тичат хванати за ръце, после ще си откъснат от плодовете, надвесили се над главите им, сякаш молейки да бъдат изядени. Ябълките, крушите, наровете, бананите... знаеха, че са създадени за това - да хранят Божиите деца.
А, Татко й - Добричкият, Всезнаещият, Всемогъщият, Любвеобилният и Грижовен Татко! Ева много Го обичаше. Най-много от всичко! Понякога чувстваше как Той я гали така, както тя правеше това с бебенцата на животните, как й се възхищава, колко много я обича. Нежно и ароматно дихание обливаше цялото й детско телце, защото баща й по този начин проверяваше всичко ли е наред с нея, колко е пораснала. Нямаше нужда от думи, разбираха се от само себе си, с мисли, интуиция и чувства. Чрез любовта, струяща от Бог към нея и от нея към Бог. Те бяха едно духовно цяло.
- Какво правиш, мъничка моя? Къде е батко ти? – чуваше тя нежния Му глас да звучи направо в сърцето й.
- Не знам, Тате, някъде гони перерудите.
- А моят помощник и твой наставник архангел Гавраил къде се е дянал?
- Тук беше, Татко, може би ми приготвя нещо специално да си хапна. Сега ще дойде.
- Ти нали не си ходила до „лошото дърво”? Ела пак да ти покажа кое точно е то. Никога не се докосвай до него, не яж от плодовете му, защото ще умреш. Виж колко много други плодоносни дървета има! Когато пораснеш, ще разбереш много неща.
- Знам, знам, Татко, Ти все това ми повтаряш.
- А Адам слуша ли, да не е направил някоя беля.
- Не, и той не ходи при дървото, само го наблюдаваме от далеч. Това нали може? Дядо архангел Гавраил също е нащрек, внимава и ни пази.
- По-добре заобикаляйте това Дърво на познанието на доброто и злото, колкото е възможно повече. Даже не го гледайте!
- Татко, но нали Ти си създал всичко, даже и нас с Адам. Защо си направил такова опасно дърво? А другото, най-красивото, Дървото на живота, както го наричаш Ти, защо не е лошо? Едното лошо, другото добро, нещо не ми е ясно.
- Още си мъничка, детето ми. Скоро ще разбереш.
21
- Колко скоро, упорстваше малката.
- Ами... скоро. Аз ще разбера кога тялото ти вече е пораснало и ще ти кажа всичко. Нали знаеш, че ти си момиче, а Адам е момче?
- Знам, но изобщо не ме интересува, момче ли е, момиче ли е, искам да си играя с някого. Кажи му да ми обръща повече внимание, все гони животните и препуска като кон.
- Добре, добре, мъничката ми, потърпи малко. Ето, аз съм при теб. Не ме ли искаш?
- О Татко, много те обичам, но ти не си дете и не знаеш да играеш на жмичка.
- Това ли било? Хайде да видиш, че знам. Кой пръв ще се крие?
- Аз, аз, Татенце!
Ева се шмугна в един цъфнал храст и си представи, че е птичка в гнездото си. Стоеше тихо, затаила дъх и чакаше. Баща й я наблюдаваше и се смееше. Колко е наивна още, дете! Но реши да се престори, че не може да я открие.
- Има ли някой тука? Къде си? Покажи се! А... добре си се скрила. Значи, започвам да претърсвам всичко наоколо. Да не си се покатерила на сливата, та тя е бодлива, внимавай! Да не си се мушнала в хралупата на невестулката? Хм, и там те няма. Къде, си, момиченце?
- Няма ме, няма ме, се чу тъничкото й гласче.
- Ама как те няма, като те чувам.
- Това не съм аз, това е пеперудката, която пърха около тебе, Татко.
- Пеперудката значи. А тук в храста кой е, а? Кой е? Я каква голяма пеперудка, най-красивата в нашата градина.
И Бог нежно протегна ръце, от които потече топлина и любов. Те привлякоха Ева като магнит. Тя весело се втурна към Него, изпълнена с щастие и радост.
В това време се зададе Адам, носещ ранено пиленце.
Адам беше по-големият от двете Божии деца. Бог го създаде след като приготви всичко необходимо за израстването и развитието им: земя, небе, въздух, реки и морета, бистри извори, много дървета, много животни. Едно място обаче декорира с особено желание и грижа. Като най-съвършеният Строител, Инженер, Архитект, Градинар, Той обзаведе, така да се каже, „къщата” на децата си, мечтаейки и за внуци. Всичко необходимо за живота им беше в изобилие. Нарече това специално място Едемска градина.
22
Глава 4
В Едемската градина
В центъра на градината посади две по-особени дървета: Дървото на живота, символ на сина Му Адам и Дървото на познанието на доброто и злото, символ на дъщеря Му Ева. Дърветата, както и децата Му, трябваше да пораснат, да „цъфнат”, да „завържат” и да дадат плод. Бог беше промислил как. Адам притежаваше в себе си семето, а Ева имаше яйца, които трябваше да бъдат оплодени със семето на Адам и да се родят деца! Така, както при всички животни, които обаче бяха създадени на по-ниско ниво от децата на Бог. Той беше вложил Своя специална цел във всичко сътворено, за да може всяко битие: от камъчето до пиленцето, по свой уникален начин да служи на Адам и Ева. По този начин и на Създателя Си. Богоподобни обаче бяха само децата на Бог- Адам и Ева. Само те трябваше да наследят Баща си и да продължат Божия род.
В градината беше топло и приятно, затова нямаше нужда от дрехи и сгради, в които да се подслонят децата на Бог, когато задухат силни ветрове, или пък забушуват бури, защото такива нямаше. Валеше приятен топъл дъжд, за да напои земята и растенията, вятърът нежно вършеше своята работа, разнасяйки и посявайки в почвата семената на растения и дървета. За животните имаше достатъчно пещери, където да раждат и отглеждат малките си. По средата на тази прекрасна, пълна с плодове и зеленчуци градина, течеше бистра река. Всичко беше повече от фантастично. Когато пораснеха достатъчно, децата на Бог с Негова помощ, щяха да си построят прекрасен дом от стъкло, скъпоценни камъни и светлина, в който да отглеждат и възпитават Богоподобните си деца така, както Бог правеше това за Своите.
Въпреки, че изпитваше голяма радост от реализацията на желанията и мечтите си, великият Мислител и Творец усещаше, че нещо може да се обърка в плана Му, нещо може да не е предвидил до край.
- Хм, хм, мърмореше си Бог, това дърво за познание на доброто и злото, Евиното, де,... Чувствам, че има нещо неясно. Дадох заповед да не се докосват до него, докато са още малки. Колкото и да им обяснявам, не могат всичко да разберат изведнъж. Всяко нещо с времето си. Трябва просто да ми се доверят изцяло, да вярват, че Аз не мога да им сторя нищо лошо, да запомнят, че Добро е това, което Аз искам и съм съгласен с него, а лошо – това, което аз забранявам и не искам. Нямам ли право като Създател да имам претенции? И все пак ако нещо се обърка в плана Ми? Създадох ги със свободна воля, значи трябва да
23
избират между... Защо ли измислих тези думи добро и зло? Ех, надявам се да ме послушат и да изберат доброто, т.е. Мен и да не се докосват до дървото за познание на доброто и злото.
Бог се тревожеше. Цялата вселена беше затаила дъх. Какво ли ще се случи?
Той най-много от всичко ценеше свободата, Негово изконно право.
- Как ще се чувстват свободни и децата ми, ако няма какво да сравняват и избират? Аз съвсем не съм ги програмирал като машини, не искам да ми се подчиняват сляпо. Те имат интелект, чувства, воля, интереси, мисли, също като Мен! С правото на избор, което им давам, могат да бъдат свободни.
- Дали нещо няма да се обърка? Пак ще ги викам, и двамата, пак ще обясня...
- Адаме, Ева, къде сте? Елата веднага при Мен!
Тревожен и гръмогласен глас, Божият глас проехтя във вселената. Всички същества наостриха уши, включиха мощните си антени, за да откликнат на волята Му.
- Идваме, идваме, ето ни!
- Хо, хо, хо, засмя от Сърце Бог. Какво виждат очите ми? Адаме, ти конче ли си?
- Да, за да дойдем по-бързо, Ева ме ясна като конче вихрогонче, а аз препуснах с пълна сила. Какво има?
Адам разкърши тялото си, така че Ева тупна на меката трева. Веднага ококори детските си любопитни очи.
- За какво ни викаш, Татенце?
- Искам да разбера дали сте запомнили какво позволявам и какво не.
- Знаем, знаем – в хор отговориха децата. Да не пипаме лошото дърво, да не ядем от плодовете му.
- Но докога – попита Бог.
- Ами, не знаем, може би докато Ти кажеш.
- Точно така. Заповедта ми да не ядете от плодовете на дървото на познанието няма да важи вечно. Щом пораснете и се развиете достатъчно, ще можете. До тогава ...
- Няма да пипаме това дърво, ще стоим далеч от него!
- Далеч от него, далеч от него ....повториха като ехо ангели и добри духовни същества, Божии помощници.
- Ако не спазите желанието Ми, значи ми нямате доверие, значи не Ме признавате за Баща?
- Как така? Не е вярно, ние Те обичаме и ще Те слушаме!
- Да видим, да видим – поуспокои се Бог. Аз само съм загрижен за вас.
Общуването с децата доставяше на Бог особена радост. Сърцето Му тръпнеше от мисълта да не им се случи нещо.
- А колко са красиви, колко са умни, колко са чувствителни! Ех, даже от Мен са по-прекрасни!
24
С едри крачки Той започна да се разхожда напред – назад по Творението Си и продължи да размишлява.
- Всъщност, Аз най-много искам да бъда баща, да имам деца, за да не бъда сам, да им се радвам и възпитавам, да станат като Мен. Макар че първоначално ги създадох като брат и сестра, те са замислени по-късно да станат съпруг и съпруга. Но само след като пораснат, след като „узреят” умствено и физически. Да станат сладки зрели плодове, а не недозрели киселици. Тогава ще ги женя, ще вдигнем първата Небесна сватба, а след като се родят децата им, ... какво ще стане, попита Бог свитата Си.
- Ще има още много сватби за радост на всички и най-вече на Теб, Създателя. Ще се появят много Тебе подобни белички и чернички дечица, с малки главички и любопитни очички!
- Да, Аз искам да наблюдавам и внуците Ми как растат, като техен дядо да ги наставлявам какво да правят и какво да не правят, да ги пазя... И всички заедно да се радваме, да се обичаме и споделяме любовта, преизпълнила Сърцето Ми.
Глава 5
Любовта е взаимна
Любовта струеше като мека топлина, нежна светлина, в която се преливаха всички оттенъци на синьото, златистото, пурпурното, зеленото... Накъдето и да се обърнеха, Неговите очи и тези на децата и внуците Му трябваше да виждат само красота, само фантастично съчетание на багри и цветове: при цветята, дърветата, водата, снегът, земята, небето... Планините променяха цвета си през деня и през нощта, в зависимост от това дали са огрявани или не от слънцето и луната, призрачно красива през нощта. Под студената й равномерна светлина нещата в Градината изглеждаха още по-прекрасни, подтикваха към съзерцание и размисъл.
- Син! Син! Син! Дъщеря! Дъщеря! Дъщеря! Аз съм най-великият Творец, Аз създадох същества, подобни на Мен, с които мога да разменям мисли и чувства. Подарявам им всичко, което притежавам. Всяко сътворено нещо /битие/ да се развива, да расте от мъничко до зрялост и съвършенство, да дава плод и семе за следващото поколение и ....отново да се превърне в пръст, от която съм създал всичко. Така трябва да стане даже и с телцата на децата Му, и на техните
25
деца, и на техните.... Но духът им, мислите, чувствата, идеи, съм създал вечни и безсмъртни както Мен. Така искам Аз, така съм ги сътворил. Със смъртно тяло и безсмъртен дух като Моя, защото Аз съм Дух! За тяло ми служат телата на Адам и Ева и цялата природа.
- Аз съм безсмъртен Дух. За тяло Ми служи цялото творение. Всяко битие, даже камъкът, притежава двойки характеристики: материално „тяло” и някакъв вид „душа”. Аз съм най-големият учен, Аз знам всичко! Камъните също „дишат”. При животните душата се проявява чрез инстинктите им. Адам и Ева, като Мой образ и подобие, съм създал с ясно изразени душа и тяло. Те растат в дух и тяло едновременно. Те приличат на Мен и Аз приличам на тях.
- Аз искам да усещам творението, с цялото му разнообразие на форми и живот, чрез техните физически ръце, да тичам с техните крака, да гледам с техните очи. Самият Аз искам да се развивам заедно с децата Си чрез предизвикателствата, с които ще се сблъскат. Заедно да усъвършенстваме сътвореното от Мен с много любов и доверие. Аз желая да участвам в тяхното развитие да съвършенство, защото само така самият Аз ще стана съвършен. Нормално е да грешат по пътя си, да падат и стават, но Аз ще ги подкрепям винаги!
- Такъв е Моят замисъл, Моята воля, Моят Принцип, съгласно който създадох цялата жива и нежива природа. Творецът съм Аз!
Адам и Ева наблюдаваха всичко наоколо едновременно с физическите си и с духовните си очи, обучаваха се, подготвяха се да изпълнят замисъла и желанието на Баща си. Да станат господари на Неговото творение, да обичат и се грижат за всичко създадено от Него. Те Го обичаха искрено и предано. Така, както и Той ги обичаше - в хармония и в любов, за винаги. Адам и Ева бяха живата връзка между дърветата, животните, реките, моретата и океаните, въздуха...., и Творецът на видимото и невидимото, Родителят, притежаващ всичко в Себе Си и дал всичко от Себе Си. Един хармоничен вихър от чиста и прекрасна енергия. Нежен, силен и мощен. С Първоначалната Си енергия и сила Бог реализира мислите и мечтите си: създаде планини и върхове, морски простори и дълбини, гори и полета... Напълни ги с животни и риби. Но въпреки това Му беше скучно, чувстваше се все още сам, защото искаше да общува с равни на Себе Си същества. Своите двойки характеристики - мъжки и женски, Бог въплъти в две самостоятелни същества, и двете подобни на Него. Само че едното надари с повече мъжки елементи, а другото - с повече женски. Най-великата Му идея беше тази, че двете същества не можеха да съществуват едно без друго и разбира се, без Него. Те се допълваха и привличаха едновременно. Велико чудо! А Той - Родителят, се намираше в центъра на сияещото от разноцветни енергии кълбо на взаимната, на споделената любов. Воден от природата си, Адам трябваше внимателно да наблюдава и изучава как се ражда всяко животно, с какво се храни, как расте... Също и многобройните растения, планини, реки, морета... Той трябваше да знае, да знае много за хилядите земни и водни видове животни и растения, за Космоса също. Не му беше много лесно, трябваше да положи
26
усилия. Но мозъкът и тялото на Адам имаха капацитет за това. Адам се учеше да усеща всеки мъжки елемент на сушата, въздуха и морето, да го опознае и да се грижи за него...
Ева имаше същата задача, но за женските същества: от буболечките до горилите и слониците. Тя също беше изследователка, надарена с не по-малко умствени, психически и физически възможности, но всичко у нея се подчиняваше преди всичко на емоцията, докато Адам беше по-рационален. Създадена последна от реброто на Адам, Ева беше най-съвършеното творение на Бог, защото притежаваше органа, чрез който мажеше да зачева и ражда деца, продължители на Божията кръвна линия.
Бог имаше и помощници: ангели с техните началници - архангели, както и множество добри духовни същества. Те нямаха тела, бяха пряко подчинени на Него и на децата Му. Архангелите бяха тримата и отговаряха за възпитанието и обучението на първите човешки същества. Първите 7 години - архангел Гавраил; вторите - архангел Луцифер; третите - архангел Михаил. Те от своя страна имаха своите подчинени ангели - помощници с различни функции: едни вестители, други пазители, трети говорители, разпространители, певци, музиканти и др. Съгласно Божия замисъл, всяко сътворено от Него битие, в това число и Адам и Ева, трябва да премине през три стадия в своето развитие: формиране, растеж и завършеност, за да стане такова, каквото Бог го е замислил. Изначалното, най-най първото нещо, е идеята на Създателя за мирозданието. Следва етапът на формирането - подготовката за реализацията на Божията идея. При хората например, създаване на проект, след това издирване и набавяне на подходящи материали. След тази своеобразна подготовка е растежът - създаването и реализацията на Първоначалната идея. Бог твори с ясен план, спазвайки създадените от самия Него закони. Замисълът на Твореца е именно това Изначално семенце, от което може да израсне огромно дърво, нежно цвете... Формиране, растеж. Последният, трети етап от Божието творчество завършеност е най-сложен, защото тогава всяко битие трябва да изпълни предназначението си, да има полза от него. То не е съвършено, докато влезе в употреба, не покаже какво точно представлява, за да проличи дали Божията идея се е реализирала правилно. Четвъртият етап на сложния процес на съзиданието е именно достигането до съвършенство от всяко сътворено битие. Това означава пълно съвпадение на Божията идея и получения резултат. Самият Той съвършен, Бог може да общува само със Себеподобни съвършени същества. По Божия модел единствено хората също могат да творят и осъществяват собствени идеи и мисли.
Адам и Ева в Едемската градина имат сложната и отговорна задача да станат съвършени като Създателя си. Чак тогава Той и децата Му могат да бъдат заедно за веки веков! Бог е имал нужда от помощници в сложния, труден и дълъг процес на съзряване и развитие на всяко сътворено материално битие, за това преди децата Си създава нематериалните същества. Като всеки родител, обича и се нуждае преди всичко от Себеподобните Си децата! Така е замислил и така ще бъде!
27
Глава 6
Раненото пиленце
Адам се появи в градината при Ева и Бог, носейки мъничко птиченце. Намери го паднало в тревата от гнездото на майка си, която тревожно пърхаше около него, но не можеше да го вдигне и занесе отново в гнездото. Адам веднага почувства и разбра колко е разтревожена тя. Останалите гарджета също писукаха изплашени, защото долавяха страха на майка си. Вместо да им напъха червейче в човчиците, тя почти пищеше от ужас за падналото пиленце. Адам веднага дойде на помощ. Попита възможно най-спокойно:
- Какво става? Как паднаха?
- Чурулик, чурулик, отговори майката. Ами...нали са още бебенца, решиха да се поразшават из гнездото, но едно напред, друго назад, без да искат изблъскаха най-мъничкото. Изглежда е и най-глупавото. Или пък, не, не знам, може би беше решило да пробва какво е извън гнездото? Изведнъж тупна на земята. А аз не мога да го вдигна!
Сълзи потекоха от очите на птичката.
Адам я успокои:
- Не се бой, аз ще свърша тази работа. Ти нахрани малките гладници, че ще разбудят цялата гора.
- А ще ми го върнеш ли? Попита майката.
- Разбира се, само ще му превържа крилцето, защото ми се струва, че е счупено. Бързо ще му мине и ще ти го донеса.
- Да го храниш, моля те! Проплака загрижената майка.
- Не се безпокой, червейчета и мухички има колкото искаш.
- Добре, вземи го тогава.
Пиленцето се беше сгушило на топло в пазвата на Адам. Вече не трепереше, чувстваше се на сигурно място.
- Я, това Адам ли е, уж се учуди Бог, продължавайки играта с Ева.
Той вече знаеше цялата история, защото можеше да присъства едновременно навсякъде във времето и пространството.
- Ела тука, Сине, на Ева й е скучно без теб.
- Бате, бате, радостно се развика Ева. Какво ми носиш?
- Едно живо, но ранено пиленце.
- Как е ранено, да не си му направил нещо ти?
28
- Глупаво дете, та аз ще го излекувам.
- Може ли аз да помагам.
- Ела тук и дръж за малко пиленцето, за да намеря с какво да го превържа и къде да го подслоня.
Бог си мълчеше. Да се справят сами. Ева внимателно взе пиленцето и започна да го целува по главичката. То се почувства много сигурно в нежните й ръчички, от които струеше любов към него. Адам в това време разглеждаше тревата. Една му се стори подходяща, за да обвие с нея крилцето на пиленцето. Сети се, че трябва и някаква малка пръчка, дървена клечка, за да го обездвижи.
Дърветата и животните с интерес наблюдаваха тази операция. Едно дърво реши да помогне на Адам.
- Момченце, приближи се до мен и отчупи от кората ми. Тя е много гладка и ще ти свърши работа, предложи то.
- Добре, идеално!
Адам опита с голи пръсти да вземе от кората на дървото, но му се видя трудно. Тогава се досети, че може да използва остър камък. Сега се получи. А Ева беше започнала да приспива пиленцето с песни, чуруликайки вместо майка му. Така отпуснато в дланите й, то даже не разбра кога Адам го превърза. Крилцето стърчеше разперено, но само така щеше да заздравее бързо. Ева го сложи внимателно върху мъха, който набързо събра със свободната си ръка, така че се получи нещо като гнездо. Още не беше съвсем добре. Адам разбра, че трябва още една по-голяма кора от дърво. Огледа се насам-натам и веднага намери. Тя като че ли чакаше приготвена от Някого само да я вземе.
- Дали Небесният баща не ми помага? Колко е добър!” - помисли си Адам.
- Ево, моля те сложи пиленцето върху тази кора, но най-напред натрупай суха мека трева, може и перушина, да бъде меко и топло.
- Добре, бате, аз вече приготвих. Дойдоха ми мисли точно какво трябва да направя.
Бог наблюдаваше внимателно и беше доволен, беше добро, беше по Неговата воля.
- Адам постъпи като момче, а Ева - като момиче. Та нали тя ще стане стопанка на семейния им дом! Както се грижат за малките живи твари, така ще се грижат и за децата си. Ех, техните деца, моите бъдещи внуци, и внуците им, и внуците на внуците .... Колко ще бъде хубаво”, размечта се Бащиното Му Сърце. Добре, че приспах Адам, извадих му едно ребро и от него създадох Ева. Плът от плът. Не че Адам е по-долен от нея, след като е от пръст, нали вдъхнах от Своето Животворно Божествено дихание и на двамата, но Евичка все пак е най-прекрасното Ми и последно творение. Колко е нежна, колко е грациозна, каква красавица ще стане като й пораснат гърдичките, с които ще кърми децата си, моите внуци. Ех,... дано нещо не се случи, дано съм предвидил всичко!” Така се вълнуваше загриженият баща.
29
Глава 7
Момче и момиче
Ана, момиченцето, родено хилядолетия след Ева, също като нея имаше по-голям брат. Казваше се Крум. И той като Адам много-много не се интересуваше от сестра си, заплесваше се по всякакви други неща. Те обаче си имаха майка и баща, докато Ева и Адам познаваха само Бог. Той майка, Той баща. На Бог Му беше трудно да съвместява и двете природи: мъжката и женската в Себе Си, за това реши да създаде отделно мъж /Адам/ и отделно жена /Ева/. Раздели Себе Си на две същества. Резултатът беше добър, по Неговата воля.
Крумчо обичаше сестра си Ана, мъничкото бебе, появило се кой знае от къде, но я намираше за скучна. Само плаче, ака и пика в пелените, храни се с биберон, не може да ходи, не може да говори... Та това човек ли е? Хич не му се вярваше, че някога и той е бил такъв. В никакъв случай, той не си спомняше да е правил такива работи. Майка му и баща му обаче много добре си спомняха. Колко безсънни нощи, ако нещо не му беше наред, колко страхове за първото дете, да не му се случи нещо. Дядо му Крум и баба му Елена също като Бог някога, се радваха на детето, имаха надежди и планове, денонощно бдяха над него. Надяваха се да се роди и момиченце, да си има Крумчо и сестричка.
- На дядо юначето, на баба пиленцето, как хубаво гука, колко хубаво се храни. Расти, миличък, расти за радост на баба и дядо, на мама и на тате.
А Крумчо какво друго можеше да прави, освен да расте. Но от някъде се появи това бебе момиченце Ана, което всички по цял ден започнаха да галят, да му пеят песни и да му се радват като на някакво чудо невиждано!
- Нали аз бях най-добрият, най-хубавият, най-силният, най-обичаният! Какво стана? Как така тази ревла сега спи в креватчето ми, защо я обичат толкова много? Повече ли от мен? Какво ще правя, ако ме изгонят заради нея? Дали не мога да я махна по някакъв начин?- мислеше си Крумчо. Не, не е хубаво, изглежда ще трябва да я понасям и да я търпя завинаги – дойде му по-правилна мисъл.
- Но като порасна, ще види тя... - закани се братът .
А мъничката Ана вече махаше ръчички, риташе с крачета, издаваше някакви звуци, явно, че разбираше нещо, но не можеше да говори. Крумчо пренебрежително я поглеждаше през рамо. Майка му и баба му започнаха да го карат да донася ваничката, сапуна, шишенцата с някакви масла и други неща за къпането на „царицата”.
30
- “Виж, това е интересно”, мислеше си той. Ама защо тя си няма пишка? От къде пишка?
Този въпрос започна да го интересува, но го беше срам да пита. Веднъж обаче когато бебето беше голичко, той видя как някаква жълта течност, точно като неговото „пики” излезе между крачетата й от малка дупчица.
- А, а, а. Ето каква била работата. Нейната пишка значи е скрита някъде навътре в коремчето й. Хубаво, щом така трябва. Сигурно за това я наричат момиче. Какво да се прави, ще търпя. Дали ще стане хубава като Цвети от детската градина? Ще видим. Започва да става интересно. А дали и Цвети пишка по същия начин? Ще разбера, обезателно ще разбера, но сега ме е срам да питам. Женските кученца клякат, за да пишкат, а мъжките вдигат краче. Ние, момченцата, просто си сваляме гащичките и ... готово. Но видях, че едно момиченце беше клекнало, а след това остави локвичка. Какви чудни работи!
Такива мисли минаваха през любопитната момчешка главичка. И не само на него.
Адам, макар и преди хиляди години, по същия начин се интересуваше какво точно е различното на Ева, за да бъде момиче. Тя не обичаше да играе на всякакви игри, не се катереше по високи дървета, понякога се страхуваше да ходи на далечни разстояния. Сгушваше се в него, ако имаше гръмотевици и светкавици, беше страхлива. За сега той не й обръщаше голямо внимание, имаше си по-важни изследователски задачи.
Един ден Бог извика и двамата. Обърна се към тях по малко странен, необичаен начин. Заговори им пак за двете дървета по средата на градината.
- Деца, каза Бог, нали не сте забравили, че можете да си играете около всички дървета, да се катерите по тях, да ядете плодовете им, но не трябва да се докосвате до Дървото за познание на доброто и злото.
- Ама Татко, то е толкова красиво и привлекателно! Короната му се извисява нависоко, аз ще мога да видя много неща, ако се покатеря на него, защо да не може? – с любопитство попита Адам.
- Ти имаш на разположение високите борове малко по-нагоре от това дърво, катери се по тях.
- Но те ме боцкат, кажи все пак защо чак толкова не позволяваш?
- Хм,... и на Ева обясних, че още сте малки и не можете да разберете всичко. Просто ми се доверете и не правете това!
- Ако направим, какво? - упорстваше Адам.
- Непременно ще умрете! - отсече Бог.
Адам се стъписа и не попита повече нищо. Реши, че след като има толкова други интересни неща, не си струва да си навлече неприятности с това забранено дърво. А след като някога, когато порасте, ще му дойде времето да разбере защо, по-добре е да почака.
Ева беше клекнала както правят всички женски животинчета, за да се изпиш31
ка. Тя съвсем пък нищо не разбра, освен че не трябва да ходи при това дърво, макар че сянката му беше толкова примамлива, когато грееше силно слънце.
- Добре, щом Ти, Татко, толкова искаш, ще използвам съседното дърво, за да наблюдавам какво се случва от върха му и да си играя и почивам, твърдо обеща Ева на загрижения си Баща.
Засега проблемът беше решен. Бог се успокои. Отиде да си почине и да помисли на спокойствие. Адам тръгна на нова експедиция, а Ева се зае с пиленцето, чието крилце вече заздравяваше, после реши да поскача с едно козле, а след като и това й омръзна, поиска да си поговори с някого, но с кого? С вятъра, например. Архангелът дядо Гавраил, който отговаряше за нея и Адам, докато навършат първите си седем години, не беше много опитен като бавачка. Той позволяваше всичко, за да угоди на Божиите деца. Повече съпровождаше Адам, защото му беше по-лесно да разбира желанията му, нали и двамата бяха мъже. А Ева не обичаше да е сама, за това се научи да си играе с всичко, което попаднеше пред очите й, бързо сприятелявайки се с растения и животни. Други хора нямаше, бяха само тя и Адам.
- Вятърко, вятърко, ела, ела при мен! Обаче не много силен, защото аз още съм малка, да не ме отнесеш нанякъде! - провикна се Ева колкото може по-силно.
- Идвам, идвам - веднага се чу отговор и бучене отдалеч.
Ева не трябваше да чака дълго. Тя и вятърът се обичаха. Той духаше внимателно, гъделичкаше я по цялото мъничко телце, разрошваше прекрасната й коса, забавлявайки се да я гледа как иска да избяга от него, пищейки весело, но не успяваше, защото той беше бърз и силен. И двамата се смееха весело.
- Вятърко, какво има отвъд тази градина?
- О, миличка, защо ти е да знаеш?
- Ами така, любопитно ми е. Дали някога ще разберем?
- Аз имам задача да духам и да разнасям семенца, за да поникнат нови растения и дървета, да разчесвам козината на животните, да бутам облаците, за да пуснат водата си, да топя снега... Виждаш ли колко много неща! Затова си гледам работата и съм щастлив. Не си задавам излишни въпроси.
- Не ти ли е скучно сам? Нямаш ли си братче или сестричка?
- Не знам. Понякога срещам по-бързи от мен ветрове, но се отдръпвам, за да им дам път, да не им преча. Мисля, че са като мен. Аз не съм нито момче, нито момиче, а просто вятър!
- А, така ли било, учуди се Ева. Трябва да помисля за това.
Тя се изтегна блажено на тревата, а вятърът продължаваше нежно да я гали. Ева скоро заспа. Той я обви с топъл въздух, застана неподвижно на страж и зачака да се събуди. Макар и само вятър, той имаше силно развити сетива. Долови, че някъде във Вселената нещо става и реши да провери. Полетя над земята, която реагираше на всичко, което се случваше в духовния свят, на небето. Най-напред душата на Вселената предчувстваше какво може да се случи, а след това
32
при определени условия то действително ставаше в материалния свят.
Дърветата и животните, моретата и океаните, реките, всички бяха неспокойни, защото самият Бог - бащата на всичко съществуващо се вълнуваше, предусещайки опасност. Даже и да искаше, Той не можеше да промени плана Си, съгласно който сътвори небето и земята, а после и себеподобните Си деца. От Негова гледна точка беше направил всичко необходимо, беше ги предупредил да се подчиняват на волята Му, за да бъде всичко добро, така, както Той го е замислил! Бог разпростря ръцете си над земята. Милиони ангели се втурнаха към нея да проверят какво става. Той се разхождаше гръмогласно нагоре - надолу и размишляваше.
- Адам трябва да порасте и да стане замисленото от Мен Дърво на живота, да изпълни това, за което съм го сътворил. Целта Ми за него, както и за Ева, е съвършенство. Да станат като Мен! Друго не може! За Ева намислих и по-сложни неща. Нали я създадох последна, плът от плът, кост от кост. Тя именно трябва да избере дали да стане Дърво на доброто, за което положих толкова усилия, или да се превърне в Дърво на злото, ако нещо обърка. Тези две възможности я правят много отговорна. На Адам му е по-лесно, но тя трябва да избере: да стане Дърво на доброто или Дърво на злото. Засега е малка, глупавичка и невинна, не мога да й обясня всичко. Дървото на живота символизира Адам, а Дървото за познаване на доброто или злото - Ева. Ева трябва да избира. Но само аз знам кое е добро и кое е зло. Това, което е съгласно Моята воля и Моя план е добро, което не е - зло. Всички същества са създадени от мен. Те не познават природата си така добре, както Аз. Аз мога да проникна навсякъде, дълбоко в душата им. Целта ми не е да водя война с когото и да било, а да постигнем обща хармония. Навсякъде и във всичко, със всички. И преди всичко любов, любов... Ех, любовта! Сърцето ми е препълнено с нея, трябва да я отдавам, иначе се задушавам! А на кого, ако не най-напред на децата Си! Толкова ги обичам, така се тревожа за тях!
Бог изпита болка. Сърцето Му се сви. Ангелската Му свита също изтръпна. За да се успокои, Той реши да се поразходи из Вселената, да се наслади на нейното величие и красота. Планетите спазваха стриктно определените им орбити, вълните се надпреварваха понякога лудо, понякога укротени. За по-голяма красота Бог беше оцветил всяка планета в различен, характерен само за нея цвят. Най-прекрасна беше земята. Слънцето я огряваше сутрин, луната я осветяваше през нощта. Всичко съществуваше в пълна хармония. Само душата на Бог беше неспокойна. Той продължи да размишлява и да предвижда всякакви възможности.
- Но, за да бъдат достойни мои наследници, за да станат господарите на света, Адам и Ева трябва да се научат да поемат отговорности и да изпълняват Моята воля. Помолих ги да не се докосват до това дърво на доброто и злото, показах им го, обясних им, че ги грози смъртна опасност, ако ядат от плодовете му. Заплаших ги с една дума. Какво да ги правя, още са деца и почти нищо не
33
им е ясно. Добро ще бъде, даже прекрасно ще бъде всичко, ако ме послушат! Забраних да се докосват до дървото, да бягат надалеч от него! Но, ако не ме послушат, нещата ще се объркат. Може би трябваше да им подскажа, че това дърво е символ на любовта, която ще пламне между тях когато порастат, символ на тяхната съпружеска любов, за да имам Аз потомство, което ще бъде като Мен и тях! Дано Ева, толкова прекрасна и чувствителна, разбере, че нейното съвършенство означава да изяде плода на любовта заедно с Адам, както съм го замислил. Дано, дано... Остава ми да чакам и да се надявам. Няма да бъда съвършен Аз самият, ако променя каквото и да е от Своя план. Ще стане както аз искам, както аз съм предначертал! Казах!
Силният вятър и събратята му бързо разнесоха тези Божии мисли и тревоги до всяко кътче на Вселената, както в духовния, така и в материалния свят. Духовните същества и природата настръхнаха в очакване. Както и Бог, те можеха само да чакат, да се молят и надяват заедно с Него появилата се неизвестно от къде опасност да отмине. Именно понеже я беше предвидил, Бог беше предупредил децата Си да внимават.
Глава 8
На село
Ана и брат й този прекрасен летен ден решиха да изкачат хълма в родното село на баща им, който се наричаше „Връшка чука”. Под него имаше дере, което при дъжд се пълнеше с вода, стичаща се от високите планински върхове. Даже и през лятото снегът там не успяваше да се стопи. В това село имаше много вода, много извори, минерални и питейни, две реки... Лятото те живееха сред природата на село, а зимата се прибираха в близкия град. Сега беше най-прекрасното време за подвизи. Братът отговаряше за сестра си, но не разбираше какво точно трябва да прави. Та тя беше толкова самостоятелна, толкова смела, катереше се по-добре от него, не се подчиняваше на никого! Вироглаво момиченце, макар и само на 6 години! Не се страхуваше да прескача вадите, макар че понякога топваше с крака посред водата. Брат й и другите деца се смееха, а тя се ядосваше, защото от вътре нещо я караше да бъде непокорна, да прави всичко, каквото й се поиска, да бъде номер едно в игрите, да бъде над всички!
Така стана и сега. Двете деца вървяха по пътечката в подножието на пла34
нината, отминаха изворчето „Светата вода”, което кой знае защо цялото беше окичено с цветни конци по храстите и дърветата около него, а във водата имаше дребни монети. Децата от селото разказваха, че водата му е лековита, че се правят магии около него нощем, появяват се призраци, върколаци, самодиви и други такива страшни същества. Крумчо го заобикаляше, но палавницата хич не се страхуваше, смело топваше крака в ручейчето, продължение на изворчето. Ана беше много любопитна и би стояла цяла нощ да види какво ще стане, ще дойдат ли вили и самодиви да играят самодивско хоро, но нямаше да я пуснат, беше малка. Когото и да попиташе, не получаваше ясен отговор. За това и тя продължи след брат си, забрави за тайнственото изворче и се заплесна по други неща. По една стръмна козя пътека бавно-бавно стигнаха до билото на желания хълм. То беше равно като тепсия. Нямаше нито растителност, нито храсти, нито дървета, само камъни и суха трева. Нищо друго, голо бърдо.
- Ехо... ехо.... ехо...., започнаха радостно да викат.
Върховете им отговориха веднага. Ана намери една здрава тояга, може би е била на овчар, смело я взе и започна величествен марш по билото на хълма, чувствайки се господарка. Брат й Крум по-скромно наблюдаваше красивата гледка, седнал на камък. Накрая обаче тя се умори, ожадня, огладня, а това тя не обичаше. Предложи да се връщат. Речено, сторено. Двете деца тръгнаха надолу, което беше по-трудно отколкото изкачването, но успяха да стигнат до изворчето, напиха се с бистрата като сълза вода и се отправиха към дома, за да обядват.
Чудесен ден! Къдравата коса на Ана се изви на охлювчета около потното й чело. Тя я отблъскваше назад с ръчички, но кичурите отново падаха по лицето й. Това я дразнеше и ядосваше. Започна да капризничи.
- Хайде, кога ще стигнем, гладна съм, топло ми е - заоплаква се тя.
- Потърпи още малко, много малко. Виж в нашия двор има деца, да видим какво правят, нещо са се скупчили, нещо наблюдават.
Макар и уморени, те затичаха, защото явно имаше нещо интересно.
- Какво е това, какво е това, веднага се развика Ана. Брат й, с една глава над нея, мълчеше, защото винаги тя беше първа в разправиите.
- А, нищо, отговори едно доста по-голямо от тях момче. Някакъв куп от пръст намерихме на алеята, чудим се кой ли го е направил и защо точно тук.
Ана нито за миг не се усъмни, че може да не е така както каза този главурко, но момчето беше голямо, за какво пък да лъже?
- Защо не разровите този куп? – любопитно попита тя.
- Не е ли по-добре някой да скочи върху него и да го разпръсне? – хитро предложи момчето.
- Че кой ще скочи? – попита Ана.
- Как кой, разбира се, че ти! Ти си най-смелата!
Да, Ана винаги искаше да се чувства герой. Сякаш брат й трябваше да се е
35
родил момиче с по-тихия си характер, а тя да беше момче.
- Добре, ще скоча, реши тя.
- Но хубавичко и силно ще натискаш с краката, нали, пак я подвеждаше голямото момче, но тя не се усещаше, че я заблуждава, беше малка и наивна.
- Добре, де, добре, разбрах.
Ана не знаеше, че има и лоши деца, които не казват истината. Не знаеше и откъде се е взела лошотията и жестокостта им. С пълна сила скочи в средата на купа от пръст трупешката (с двата крака едновременно) веднъж, после два пъти, започна да тъпче, нещо я караше да става жестока.
- Стига, стига толкова, развикаха се децата уплашено.
Ана се дръпна настрани. Гледката беше ужасна. Тя беше разкъсала на части голяма крастава жаба, зарита в този куп. Червата й се мотаеха навсякъде по разхвърляната пръст. Детето се стъписа, не очакваше такова нещо, започна да й се гади и повдига, повърна. Погледна безпомощно брат си, но и той нищо не можа да каже, беше се уплашил и вцепенил.
- Джангаза, джангаза, джангаза, лошо момиче - развикаха се децата.
- Жестоко момиче, лошо момиче, повтаряха и викаха всички един през друг.
Голямото момче, инициаторът, хитрецът, гледаше доволно от страни и се подхилваше.
- “Каква глупачка”, мислеше си той. Смята се много смела, че може всичко, на ти сега, да пукнеш дано като жабата, която смачка. Щом не стоиш мирно и кротко, плачи сега, трепери от ужас. „Да би мирно седяло, не би чудо видяло”, на ти сега! И той започна да приглася джангаза, джангаза, лошо момиче, мъжко момиче.
Някаква зла сила го беше накарала да излъже малката неопитна Ана. Тя го привличаше и ядосваше едновременно. Ана беше градско момиче, гледано дете, облечено хубаво и... много, много красива. Сега беше доволен. Изпитваше удоволствие, че е по-силен и по-умен от всички деца, и най-вече че надхитри красивата, палава и непокорна Ана.
Той не знаеше, че зад всичко това стои силата на злото, подлия и притворен Сатана, врагът на Бог. Чувстваше, че не трябва да постъпва така, но злата сила в душата и ума му го тласкаше към непокорство и лъжа. Искаше да си отмъсти на Ана, без да знае за какво точно, че тя нищо не беше направила. И въпреки това го дразнеше. Искаше да я види унижена и разплакана, да господства над нея. Точно като господарят на злото - Сатана, преди хилядолетия и до сега.
Ана повече не издържа, избяга бързо и се прибра плачейки вкъщи.
- Защо ли не послушах майка и татко, да не правя бели, да не се доверявам на непознати, да слушам и да стоя кротко? Защо съм такава непокорна? Не исках да стане така, не исках. Лоша ли съм? Сега кой ще си играе с мен?
Такива мисли изпълваха главичката й. От очите й капеха едри сълзи, тя хълцаше и се задавяше от ридания.
- Какво става, появи се баща й.
36
Тя разказа всичко, но той почти не взе отношение.
- Ще се оправиш, но повече не прави така, каза той и с пълна незаинтересованост отиде да си гледа работата.
След малко дойде и майка й. Сега започна „конското”.
- Аз казах ли ти на тебе, да не ходиш с момчетата? Инатка такава!
- А с кого? - осмели се да противоречи упоритото момиче.
- Толкова момичета има, какво си се лепнала за тях?
- Но момичетата играят на кукли, а аз си нямам никаква.
- Да, вярно, ще ти купим, почакай още малко. Защо не опиташ да си направиш сама от царевичак? Баба ти Елена ще ти даде парцалки да я облечеш с рокля.
На Ана не й допадна особено много тази идея, но все пак беше някакво успокоение.
- Обещай, че повече няма да излизаш от вкъщи, без да ме попиташ може ли или не може, няма да ходиш с момчетата по поляните и горите, иначе ...
- Какво, лошо ми се пише, нали, да не ме изгоните от вкъщи? Обещавам, добре, стъписа се детето от строгостта на майка си. И аз не искам да ми викат „джангаза” и „мъжко момиче”.
- Тогава бъди кротка и не се бий с момчетата и момичетата. Как те родих такава опърничава и упорита, тюхкаше се майка й.
Всичко това обаче, разкаянието и „послушанието” на Ана, бяха до другия ден, когато всичко се забрави. Тя си беше родена непокорна.
Глава 9
Ева и архангел Луцифер
Малката Ана не знаеше, че нейното непокорство е същото, както на прародителката й Ева. От Ева е започнало човешкото страдание. Тя първа е нарушила заповедта на Бог, на Създателя си, не Го е послушала, не Му се е подчинила. „Изяла” е плодът от забраненото Дърво за познанието не когато трябва и не с когото трябва. Сгрешила е. Ева, както и Ана сега, също е била млада и наивна, доверила се е на друго същество, пренебрегнала е молбата на Баща си. Всъщност Ева е „изяла” плода на любовта, която Бог е планувал да се случи между нея и Адам, а не с друг. Ева, жената, е донесла първото зло поради своето
37
непокорство и непослушание. Всяка жена, макар и хиляди години след този фатален момент, продължава да бъде непокорна, непослушна и дръзка в дадени моменти от живота си, за което след това съжалява, но обикновено много късно. Налага й се да страда, за да изкупва вината си. На самата Ева - също. Изпитала е голяма мъка, голяма вина за стореното така набързо и необмислено, но фатално за живота й действие, донесло голямо страдание на нея, на мъжа й Адам, на децата им, на цялото човечество и на Бог преди всичко.
Ева се събуди от някакъв шум. Огледа се насам-натам. Вятърът си беше отишъл. Слънцето препичаше, беше горещо. Тя протегна ръцете си нагоре, разкърши тялото си, което беше започнало да се оформя от детско в женско и се замисли.
- Какво да направя, как ли да се разхладя? Не ми се ходи чак до реката, далече е... Дали да не седна под дебелата сянка на забраненото дърво? Защо пък не! Какво толкова!
Макар и малко страхливо, Ева се доближи и седна почти накрая на сянката, образувана от Дървото за познание на доброто и злото. Нищо не се случи. После се премести още малко навътре, по към дебелия дънер. Забеляза нещо много удивително и интересно, което не се виждаше отдалеч. Половината дърво беше синьо, а другата половина червено. Също и дънерът на това загадъчно дърво. Ева много се учуди. Колкото по-нагоре поглеждаше, толкова повече то й харесваше. Клоните му се разклоняваха много симетрично. От ствола и от тях се излъчваше някаква мека светлина, а листата зеленееха и сменяха цвета си според светлината. Ставаха ту жълти, ту лилави, ту нежно розови. Направо чудо! Като голямо разцъфтяло цвете, издигащо върха си високо, много високо. На малката Ева й се стори, че то достига небето. Тя внимателно го обиколи и заразглежда с все по-засилващ се интерес. В дънера на дървото имаше голяма хралупа. От там се чу шум, някой се криеше в нея! Ева малко се уплаши, но остана на мястото си. Зачака с притаен дъх.
Не след дълго чу глас от хралупата.
- Здравей, Ева, как си? Защо не се приближиш още малко?
- А ти кой си?
- Аз съм архангел Луцифер, твоят бъдещ учител. На теб и на брат ти аз ще разкрия много тайни за вас самите, за земята, космоса и планетите. Ще ви дам познание. Искаш ли?
Гласът беше спокоен и топъл, като на приятеля й вятърът.
- Познание? Ще ползваш това дърво за познанието ли? Татко Бог знае ли?
- Разбира се, Той ми е възложил тази задача. Първият ви учител беше архангел Гавраил , нали? Сега съм аз, блестящият син на зората. След мен пък ви очаква архангел Михаил. Всеки от нас отговаря за живота и възпитанието на теб и на Адам за по 7 години, три пъти по 7 е равно на 21. Тогава ще бъдете зрели и пълнолетни. Ти сега на колко си?
38
- Ами, някъде към 12-13, защо ти е да знаеш?
- Идеална възраст, като не разцъфнала още пъпка на роза си, допълни архангел Луцифер.
Ева се засрами, изпита ново непознато чувство на свян. Тя не беше чувала такива думи. Те бях хитър и добре обмислен комплимент. Всяка жена обича да я ласкаят, само че Ева още не ги разбираше тези неща. Чудеше се да продължи ли да разговаря с това същество, да избяга ли, какво да прави? Любопитството й обаче надделя. Досега никой друг не й беше говорил по този начин. Ева се поуспокои, но мисълта, че прави нещо нередно, започна да я гложди отвътре. Реши да поразпита още.
- Значи ти също разговаряш с нашия Татко?
- Разбира се, аз знам много, уклончиво отговори все още непознатият за Ева архангел Луцифер.
- Знаеш повече от Бог?
- Е, може би не чак толкова, защото Той е Творецът, но и аз не съм кой да е. Аз отговарям за светлината във Вселената, а знанието е светлина. Затова се наричам Луцифер. От луци, което значи светлина и феро - нося. Аз разпространявам светлината, т.е. познанието, аз светя с познанията си.
- А, така значи, светлина. Но ти не си нито слънце, нито луна. Само мантията ти е блестяща.
- Още си мъничка и глупавичка. Знанието е светлина, защото аз знам плана на Бог за вас, за Космоса, за всяко сътворено битие. Аз Му помагах при сътворението, Той ме обича. Неговата любов е светлината за мен. С нея аз светя „отвътре”!
- Като светиш „отвътре” какво осветяваш? Какво можеш още? – продължаваше да пита Ева с присъщото детско любопитство.
- Ами мога да летя, да се издигам във висините, над моретата и океаните, мога да посещавам цялата Вселена, другите светове...
- О, това е интересно, даже много, много интересно, съгласи се с Архангела Ева. На това ли ще ни научиш!
- И на още много неща, двусмислено отговори непознатият.
Повече не й се разговаряше с никого, достатъчно нови неща за днес. Тя се затича, за да догони вятъра и почти забрави за случилото се. Мина й мисълта да попита Бог за този „светещ” Луцифер, но бързо я отхвърли, защото разговорът с него я беше уморил по някакъв особен начин. Прииска й се да тича по меката трева на тучната ливада и да се потопи в чистата вода на реката. Желанието й беше изпълнено мигновено. Тревата полегна на една страна, направи пътека за нежните крачета на момичето. Реката се развълнува от щастие, че Божията дъщеря ще пие от бистрата й вода, а след това двете ще си играят както само те си знаеха. Реката издигаше фонтани от капки, които внимателно се спускаха върху косата и тялото на това толкова красиво и прекрасно същество. Така
39
изкъпана, Ева засия с цялата си прелест. Тя излъчваше много повече любов към всичко, до което се докоснеше, отколкото Луцифер, но Ева не знаеше това. Предстоеше да разбере, че той е слуга, а тя – дъщеря на Бог. Всяко създадено от Него битие светеше и ухаеше по свой начин съобразно душата и природата си. И най-вече съгласно любовта, на която беше способно. За всяко нещо Бог имаше отделен план. Венецът на Неговото творение бяха децата Му Адам и Ева, Богоподобните. Всичко останало трябваше да им служи. Бог, хората, природата и животните, всички заедно излъчваха много красиви багри и светеха допълвайки се взаимно, за да се осъществят съвършенството, идеала на Бог. Ако липсваше даже най-мъничката буболечка или камъче, или животинче, красотата и целостта на Творението щяха да се нарушат. Всичко: треви, растения, дървета, животни, птици, риби, се раждаха, растяха, даваха плод, т.е. ново поколение и умираха. За хората важеше същия Божи закон. Телата им трябваше да се върнат в земята, от която бяха създадени, а душите им да продължават да светят и ухаят в нематериалния свят, където се намираше Бог. Той търпеливо ги очакваше, за да им се порадва. Много искаше децата му и техните деца, и децата на техните деца... да бъдат чисти и красиви, да излъчват най-прекрасните светлини и ухания, израз на взаимна любов, за всеобща радост и щастие.
След известно време Ева забеляза нещо странно на тялото си. Под раменете й, над коремчето й се бяха появили две топчета, които започнаха да растат. Тя се уплаши.
- Ами сега, какво е това? Кого да питам? Може би този, как се казваше, Луцифер, всезнайкото... Нали вече той отговаря за нас, дядо Гавраил никакъв не се появява.
- Тук съм, Евичке. Кажи, – отзова се моментално Луцифер, доловил мислите й. Като всяко духовно същество, той можеше да разговаря направо с мисли. На твоите услуги съм, скъпа господарке.
- Ама ти как се появи?
- Нали ти казах, че мога много. Мога да чувам мислите ти. Ще те науча и теб на това.
- Добре, добре, и аз мога, но още не съм пораснала съвсем. Сега ми отговори на моя въпрос. Ти вече го знаеш, нали?
- Разбира се, тревожи те какво става с тялото ти. Не се страхувай, а ела да ти покажа. Виждаш ли тази коза? А тази овца? А тази крава? Я погледни внимателно под задните им крака. Какво има там?
Ева веднага се наведе. Животните застанаха мирно като на изложба, също доловили желанието и намерението й.
- Я, я, .... колко интересно! Виждам две неща, съвсем еднакви едно с друго, приличат на планински върхове, обърнати надолу обаче.
Луцифер прихна да се смее.
40
- Страхотно сравнение. Само че не са върхове, защото видяла ли си някога върховете да пускат мляко?
- Не.
- Я виж сега.
Луцифер внимателно започна да дои по мъничко от кравата, от овцата, от козата. Надушили млякото, техните деца теленцето, агънцето и козлето дотичаха веднага от някъде и започнаха да бозаят.
- А, разбрах, зарадва се Ева. Те така се хранят и така растат. Аз не си спомням да съм правила такова нещо, на мен кой ми е давал мляко?
- Казва се кърма. Да, ти също ще станеш майка и твоите „върхове”, както ги нарече, вече са се появили на тялото ти. Те ще порастат и ще се напълнят с мляко за твоите деца!
- Така ли? Кога ще стане това? А Адам, и той ли ще ги храни така?
- Не, миличка, не, само ти, само женските животни и ти имате гърди, за да кърмите малките си. Тези „върхове” се наричат гърди.
- А дали ще ме боли, когато стане това?
- Не, ще ти бъде много, много приятно.
- Но ако не пия мляко от животни, пак ли ще имам собствено мляко?
- Каквото и да ядеш, всичко ще се преработва в твоето коремче, ще става на кръв и мляко за бебенцата ти.
Ева се замисли дълбоко.
- Значи ще имам малко човече, бебенце, както малките зайчета, толкова са сладки! зарадва се тя. Тази мисъл я изпълни с трепет и желание.
Отказа се да разпитва повече Луцифер, а тръгна да търси други женски животни и да разглежда техните гърди. Нейните обаче й се струваха най-прекрасни.
- Колко е умен моят Баща, за всичко е помислил. Но как ще се появи бебето, това вече е най-големият въпрос. Защо никой нищо не ми е казал за това до сега? Може би имаше точно това пред вид, когато Бог ни говореше, че не може да ни обясни всичко веднага, че трябва да порастем. На Адам дали също му расте нещо допълнително? Дали пак да попитам този всезнайко Луцифер, или да се обърна към Татко Бог?
Беше й трудно да избере, затова остави всичко да се развива от само себе си и отново се заигра с едно малко конче. Беше много сладко и пъргаво. Щом разбра желанието на Ева, то веднага дотича, весело изцвили и клекна, за да може момичето по-лесно да се качи на него. Ева не се бави много-много. Скочи отгоре му, хвана се за гривата му и лекичко го пришпори с краката си. Препуснаха със всички сили. Косите на Ева и гривата на кончето се сляха, развявайки се свободно, вятърът се присъедини към тях, стана още по-вълнуващо. Цветята, тревата, дърветата, всички ги поздравяваха и се радваха.
41
Глава 10
Съзряване
Ана навърши 13 години. Вече се осъзнаваше като момиче. На нея и на приятелките й започнаха да им растат гърди, бедрата и дупетата им станаха по-големи. Брат й отдавна говореше с някакъв особен глас, приличащ на този на баща й.
- Ясно, вече не сме деца, пораснали сме.
Един ден й се случи нещо необичайно, което много я изплаши. На гащичките й се появи нещо червеникаво-кафяво, като слузта, която изпускат охлювите. Тя се изми, смени си гащичките, но след малко пак почувства, че нещо не е наред, мокри са.
- Боже, какво става? Да не съм болна, да не умирам, затюхка се тя. Ще питам баба.
- Мен трябва да питаш, дете, мен, но не можеш да ме чуеш за съжаление, отговори й Бог. Добре, може и бабата, добра жена е.
- Бабо, моля те, я виж какво става с мен? Разказа и показа всичко.
Баба й Елена я погледна много кротко, защото беше добра, но болна жена, засмя се и се учуди същевременно.
- Милото ми дете, много е рано, но... Това се казва мензис. От днес нататък всеки месец ще се повтаря. Не скачай, не тичай, повече си лежи, когато си така, пази се. Аз съм ти изплела едни вълнени гащи, веднага ги обуй. Иди и намери в шкафа онези неща, които майка ти си слага в гащите понякога.
- Парцалите ли?
- Не са парцали, а са специално направени от мек бархет превръзки, да попиват кръвта.
- Каква кръв, бабо?
- От сега нататък ще е така. Това е мръсна кръв, която трябва да изтича от тебе, както и от всяко друго момиче.
- Но защо? А при женските животни така ли е?
- Да, само така можете да имате деца.
- Аз деца? – стресна се Ана.
- Всички жени са така. Нека майка ти да ти обясни всичко по-подробно. Сега просто си сложи такава превръзка и не тичай като луда.
Бабата показа кое как. Ана беше станала жена, макар и само на 13 години.
42
Ева също. Гърдите й подскачаха, когато яздеше кончето или тичаше, но не я боляха. Бяха много твърди и здраво закрепени за тялото й. Понякога нещо я пробождаше вътре под корема й, но траеше само минути и после минаваше.
Сега обаче, от ездата ли, от що ли, болката се засили. Тя спря кончето с едно движение на ръката си и още преди то да е клекнало, скочи от него. О, ужас! Нещо я прободе като с нож, нещо потече между краката й. Червено-кафява течност, като слуз. Не много, но не спираше.
- Ще трябва пак да викам всезнайкото Луцифер. - помисли си Ева.
Той се появи автоматически, отново доловил мислите й.
- Кажи, прелестна Господарке!
- Какво ще ти казвам, след като всичко знаеш. Веднага ми обясни какво става с мен?
- О приветствам те, благодатна! От днес нататък можеш да станеш майка.
- Как така? – изненада се Ева.
- Ще ти обясня. Имай ми доверие.
Луцифер откъсна една ябълка от дървото до тях, разперило широко клоните си и предлагащо изобилието от своя цъфтеж, превърнал се в сочни плодове.
- Защо ти е тази ябълка?
Сега ще видиш. Луцифер я раздели на две части.
- Виж, вътре има семенца.
- Знам. - спокойно отговори Ева.
- От тези семенца ще се появят нови ябълкови дървета.
- Ти се шегуваш с мен. Как може от едно толкова малко семенце да порасте толкова голямо дърво?
Луцифер се засмя на наивността й.
- Може, миличка, може. Но това няма да стане, ако семката не попадне на плодородна почва, ако няма слънце и дъжд. Семката ще се разпука в земята и от нея ще се появи мъничък филиз, който бързо ще почне да расте, ще цъфне и даде нови ябълки след определеното за това време.
- А аз, а аз - срамежливо се осмели да попита Ева, имам ли семенца?
Аз се чудя от къде се появяват тези мънички растенийца, които после стават големи, все по-големи.
- Точно така, умница си! Ти също имаш семенца, както каза. Веднъж в месеца те се пукат, затова на женските животни потича кръв. Хората не поникват от земята като растенията.
- А ние с Адам как сме се появили?
- Бог сътвори най-напред небето и земята с наша помощ. След това - Адам от пръстта. Работи дълго и упорито. Вдъхна му Своето Божествено дихание, т.е. даде му душа. Ние, архангелите и ангелите, Му помагахме. Питахме какво ще стане по-нататък, какъв е планът Му. С най-голямо търпение Той ни разкри и
43
обясни всичко. Затова ние знаем повече от вас, ние сме по-стари, появили сме се преди вас.
- А аз? - с нетърпение попита Ева.
- Ти си последното творение на Бог. За теб Той много се стара, ние също. Ти не си директно от пръстта, а от реброто на Адам.
- Аз, от реброто на Адам? - учуди се Ева. Не й се вярваше даже.
- Сега той там дупка ли има?
- Не, разбира се! Бог го беше приспал и извърши тази операция много бързо. Мястото се запълни с плът.
- Но все пак там няма ребро! Адам да не умре!
- Не, миличка, няма да умре, защото ти ще запълниш тази „дупка”.
- Аз? Как така? – недоумяваше Ева.
- Ами, това ще стане когато ти и Адам се слеете в едно. Той трябва да проникне дълбоко в теб, за да изсипе семенцата си. Едно негово семе ще пробие отделеното вътре в теб яйце, за да се появи нов живот, ваше бебе, което ще прилича на Вас и на Бог!
- Значи, и аз имам някакви яйца, като на кокошката ли, бързаше да научи всичко Ева.
- Ти имаш мънички, много мънички яйчица, подобни на тези на гълъба, на кокошката... Всеки месец едно твое яйце се пука и от мястото му потича кръв, която излиза от специален отвор. Пак през този отвор дълбоко в теб ще проникнат семенцата на Адам, за да оплодят едно от твоите яйчица, като го пробият. Това е невиждано чудо, измислено от Бог. Макар и толкова мънички, твоята яйцеклетка и семенцето на Адам съдържат огромна информация, защото вие сте хора, най-висшите след Бог.
- Моля те, покажи ми, покажи ми, как става! – упорстваше любопитната Ева.
- Сега не мога. Стига ти за днес. Наблюдавай внимателно и се учи сама от женските и мъжките животни. Виж какво правят и се досещай за себе си и Адам.
Малката Ана изпитваше почти същите съмнения, както някога прабаба й Ева в Едемската градина. Уплашена от новото и неизвестното, все пак тя се примири със съдбата си. Щом и майка й, и баба й, и техните майки и баби са имали това, как го нарече баба й... а да, мензис, значи и тя ще има. Дали да не попита брат си знае ли нещо по въпроса? Нали е по-голям. Но автоматически отхвърли тази мисъл.
- Не, той е момче, от къде ще знае? Но какво ли пък има той различно от мен?
От този момент Ана внимателно наблюдаваше мъжете и жените, момичетата и момчетата, с които се срещаше случайно или идваха у тях на гости, в училище, навсякъде. Видя, че след по-големите момичета остават кървави следи в тоалетните в училище. Веднага се досети за какво става въпрос. По-големите момчета пък най-много се навъртаха именно там. Причакваха момичетата, за
44
да ги хванат кой където може, опитваха да се докопат до гърдите им. Други пък уж на шега ги плясваха по дупетата. Нея още не я закачаха. В градската баня й направи едно по-голямо момиче, вече в гимназията, което в съблекалнята, взе една забрадка и здраво превърза с нея гърдите си, буквално ги смачка. Ана беше много учудена.
- Защо правиш така, не те ли боли?- попита тя.
- Боли ме, но иначе не мога да се отърва от момчетата. Все ме закачат. Гърдите ми са по-големи от тези на другите момичета. Не знам какво друго да правя с тях, освен да ги прикривам по този начин.
И двете момичета набързо се облякоха и излязоха от банята. Ана разбра, че може да й се довери и да я поразпита за „тайните”.
- Искаш ли да се поразходим в градината, попита по-голямото момиче.
- Аз се казвам Ирена, а ти?
- Аз съм Ана.
- Имаш ли си гадже?
- Не, още съм малка, не ги разбирам тези неща.
- А интересно ли ти е?
- О, много, но не знам кого да питам.
- Ами мен, аз знам всичко.
- Всичко за кое?
- Всичко за мъжа и жената.
Ана беше учудена, малко притеснена, но все пак се осмели да зададе няколко въпроса.
- Кажи ми, моля ти се, защо след като вече имам мензис, мога да имам деца, как ще стане това?
Ирена се засмя най-искрено.
- Какво си ми глупаче! Но ти действително ли имаш вече мензис, на колко си години?
- Почти на 13, отговори Ана.
- Интересно, изглеждаш поне на 14.
- Защото съм дебеличка.
- Слушай сега. Нали си видяла голи момченца в банята!
- Да, и брат си също.
- Какво им виси между краката?
- Пишка.
- Да, но тя не е само за да пишкат.
- Така ли? – учуди се Ана.
- Да имаш мензис означава, че в тялото ти се отделят яйцеклетки, които трябва да се оплодят от мъжко семе, за да се роди бебе. Не си ли видяла какво прави петелът?
45
- Ами, качва се върху кокошката.
- Но защо?
- Точно това не знам, срамежливо допълни Ана.
- Ако голямо момче започне да целува и гали голямо момиче, което има вече мензис, неговата пишка става твърда и голяма.
- Ана се стресна. Колко голяма?
- Е, да кажем три пъти по-голяма.
- И после?
- После те трябва да легнат, момичето разтваря краката си, а момчето вкарва твърдата си пишка в отвора, от който излиза мензиса. Казва се влагалище. Той не е много голям, но може да се разтяга. Над него са разположени специални женски органи, наречени яйчници, тръбички, после една торбичка, наречена матка и т.н. Скоро ще учите всичко това в училище.
Ана слушаше с голям интерес. На Ирена обаче й омръзна да обяснява.
- Виж какво, по-добре си купи книга за тези неща.
- Моля те, кажи ми още нещо. Къде да намеря такава книга?
- Попитай майка си, тя ще ти каже. Довиждане, Ана! Може би пак ще се срещнем!
Ана остана сама, озадачена от чутото. С майка си я беше срам да говори, баба й не искаше, това момиче също... Но любопитството започна да я гложди. Както и да се мъчеше да си представи нещата, не можеше. Спомни си сцена от филм, в която мъж силно прегръщаше и целуваше жена, после я тръшна на леглото. „Може би е това”, замисли се тя. Ще наблюдавам по-внимателно.
Глава 11
Грешната любовта започва.
Странните мисли на Луцифер
Адам погледна Ева доста особено, когато се върна от поредната си експедиция.
- Какво се е случило с теб? Какви са тези неща под раменете ти?
- Казват се гърди. С тях ще кърмя бебето си.
- А откъде ще го вземеш?
46
- Още не знам, но скоро ще науча, с гордост отговори Ева. Аз ще бъда майката на човечеството.
- Малко се съмнявам, но щом казваш... смутено и объркано промърмори Адам.
Всеки тръгна по своята си работа. Адам напоследък се интересуваше не само от природата и животните. С голямо учудване забеляза, че Ева го привлича по особен начин. Беше му приятно да я наблюдава, да слуша нежния й глас, изпитваше желание да докосне прекрасните й дълги коси, но се срамуваше.
- Интересна работа, мислеше си той. Изглежда, Ева не ми е само сестра. Много сме различни. Дали пък аз ще трябва да направя с нея това, което прави еленът със сърната? Ами овенът? Той също се върти около овцата, тропа с крака, все едно че играе някакъв танц, а тя го наблюдава. Какво ли ще трябва да направя аз, за да впечатля Ева, да ми обърне малко внимание. Ами гълъбите? Те са толкова нежни един към друг, докосват си гушките, нещо си гукат и говорят, а след това мъжкият се качва върху женската, която снася оплодените от него яйца, мъти ги, и накрая ... появяват се малки пиленца! Дали и аз....
Мисълта за някакъв контакт с Ева го развълнува силно. Адам се метна върху първото появило се животно и запрепуска лудо, за да се успокои. Всички мъжкари се присъединиха към мислите му. Той долови какво му казват:
- Не се бой, нашият общ Създател Бог е предвидил всичко. Не се притеснявай, както го правим ние, така ще го направиш и ти, по инстинкт, просто от някъде ще разбереш точно какво се иска от теб, но трябва най-напред да пораснеш, за да бъде семето ти зряло. Ти ще станеш баща!
Адам се стресна още повече.
- Баща, аз баща! А защо не?
Хиляди ангели влязоха в мисловен контакт с него и продължиха да го успокояват.
- Бъди смел, не се притеснявай! Но... спазвай това, което Бог ти е заповядал. Ти си определен за нещо много повече от баща. Ти трябва да станеш истински Син на Бог и да владееш заедно с Ева и децата ви всичко създадено от Него с много любов и грижа!
Главата на Адам съвсем се замая. Мислите и внушенията, които му изпратиха мъжкарите от природата и духовните същества от духовния свят, го успокоиха. Той реши да поговори и с Бог за тези послания, но не веднага.
Архангел Луцифер наблюдаваше всичко, скрит зад Дървото на познанието на доброто и злото.
- Още е рано да им обяснявам кога и как ще станат мъж и жена, за да родят децата си, внуците на Бог.
В главата му обаче кой знае от къде се появи странна мисъл. Отначало не й обърна внимание, но тя упорито чукаше от вътре.
- Децата на Бог, прекрасните Адам и Ева, особено Ева! Колко е красива вече,
47
най-красивата във Вселената! Какъв приятен глас, изящни ръце и крака, а гърдите....
Луцифер си представи колко ще бъде хубаво, ако погали тези гърди, а защо не и нещо друго? Той знаеше, че последното творение на Бог - Ева, притежава най-ценното нещо във вселената - женския орган, утробата, с която ще роди Божиите деца. Адам ще бъде царят, щастливецът, който ще я оплоди и притежава във вечността!
- Как нарече Бог това, мъчеше се да си спомни той. А да, ЛЮБОВ. Сега разбирам, че Той също изпитва любов, бащинска любов към тях. А към мен?
Това сравнение беше пагубно за него, за Адам и Ева, за Бог, за хората и за цялата природа, за цялата Вселена...
- Какво ще правя аз, нещастникът, създаден от Бог като слуга на този глупак Адам, който трябва да стане баща на внуците на Бог? Защо Адам да притежава Ева и да прави любов с нея, да се радва с децата си на творението, а аз - не? С какво съм по-долен от него? Бог явно обича него повече от мен! Не е справедливо така! Уж Бог е добър, а виж, мен ме лишава от радостите на бащинството и господството! Нямам си тяло, нямам си тяло... Защо те притежават и дух и тяло, с което чувстват и изпитват радост по-силно, отколкото аз, притежаващ само дух? Те ще могат да постигнат всичко, което пожелаят, а аз...? Все пак не съм чак толкова тъп, разбирам, че те приличат на Твореца, а не аз, че именно те са определени и имат капацитета да получат цялата Му любов, да слеят живота си с Него, да Му отдадат любов със синовна преданост. Те са определени да осъществят Неговите идеали, защото са Негов син и Негова дъщеря. А аз какво? Не заслужавам ли нещо по-добро? Не ми стига цялата вселена, която мога да изследвам, аз искам да я владея, искам да съм като Адам! Искам и аз да бъда Богоподобен! Защо той, а не аз? Освен ако...
- Какво ако, отговори сам на себе си Луцифер. Няма „ако”! Трябва да опитам, трябва да се уверя, че съм по-долен от Адам. Не се чувствам такъв! Той е глупак, поне за сега. Не знам какъв ще стане, но в момента нищо не разбира. Мозъкът му се развива бавно. Няма да го науча на нищо, абсолютно на нищо! Нека си остане такъв!
48
Глава 12
Грехът
Неясна мисъл се прокрадна в главата на Луцифер. Лоша мисъл, непредвидена мисъл, непозволена мисъл, различна от желанието и волята на Бог.
- Ами, ако аз пръв обладая Ева, макар и само духовно, защото нямам физическо тяло, а после тя направи същото с Адам, тогава техните деца ще бъдат мои, а не на Бог! Не, не трябва, Бог не е искал и не е предвидил такова нещо. Но Адам е глупак, макар и Негов Син. Не, той все още се обучава. Може би аз ще бъда по-добър господар на това прекрасно творение. За сега аз знам повече от Адам, аз съм по-мъдър, аз съм по-красив, аз съм по-опитен, аз заслужавам да господствам, а не той!
Луцифер се развълнува. Мислеше трескаво. Сам си задаваше въпроси и сам си отговаряше.
- Запланувано е радостта на хората да е радост и за Бог и радостта на Бог да е радост и за хората. Хм, запланувано е, ама... Може би ще успея да променя това, може би ще успея да изместя и Бог от престола Му, да въздигна моя престол над облаците, над всичко! Аз да бъда господарят, макар и да не съм сътворил нищо! Аз да бъда най-великият! Тогава ще видим кого ще обича Бог най-много. И кой пък ще обича Бог! Преди Адам аз бях най-близо до Твореца, чувствах Неговата любов и грижа, а сега... Тези негови деца ме изместиха от Сърцето Му! Аз страдам. Тогава ще си отмъстя. Имам право на това! Аз искам да съм като Бог!
Така се „самонавиваше” Архангел Луцифер. Изпита завист към Бог, към Адам и към Ева. Ревност и завист. Тези чувства се появиха за първи път във вселената, непознати за нито едно същество. Ако ябълката се опълчеше срещу крушата, природата щеше да загине. Ако духовно същество се опълчи срещу Създателя си, Вселената ще загине. Луцифер пожела да заеме мястото на Адам, да стане като Бог - Господар. Гордостта и арогантността постепенно замъглиха съзнанието му.
- Знам, че когато Адам и Ева се слеят в едно чрез любовта си, ще се зароди нов живот, ще се роди дете. А от мен какво ще се зароди, от къде ще намеря жена? За сега съществува само една. Ще опитам да превзема Ева докато е малка и глуповатичка, за да унищожа съперника си Адам, а след това ще видим. Най-много ме мъчи ревността и завистта към Адам, защото е определен за съпруг на Ева. Хм, виж ти, щом се сетя за Ева и започвам да се вълнувам по странен
49
начин, а когато я гледам и говоря с нея, направо се разтапям. Какви очи, какви коси, каква грация в тялото й, а гърдите, които стават все по-прекрасни с всеки изминал ден, просто ме подлудяват. Ако премахна Адам, може би ще бъда най-близо до нея. Но как да стане това? На кого и на какво Адам няма да може да устои? На Ева разбира се и на нейната любов. Най-напред трябва да я науча да прави любов!
Така си мислеше Архангел Луцифер. Гризеше го съвестта, че ще престъпи волята на Бог, на своя Създател, но той бързо заглуши гласа й. Представяше си как ще обладае Ева. Самата мисъл за това му доставяше удоволствие. Той разбра, че развива мъжки чувства към Ева, най-прекрасното женско същество във Вселената. Както и ревност, ревност, ревност! Към всички, които я гледаха, говореха с нея, докосваха я! Даже към вятъра, водата, звездите, слънцето и луната. Искаше я само за себе си, само за себе си!
- Значи трябва да се насоча към Ева, да я съблазня и обладая по някакъв начин. Ще видим кой кого.
Луцифер се озлоби. Това беше ново и непознато чувство - омраза. Любовта, предвидена от Бог да бъде израз на всеотдайност и привързаност, се трансформира от егоистичните подбуди на Архангела в омраза. Той се закани да я унищожи. Или той, или никой. В този момент не осъзнаваше, че любовта се ражда само тогава, когато има кого да обичаш, а също така ако този някой те обича. Луцифер не беше надарен с чувството за взаимност и партньорство в любовта, той беше създаден като слуга.
Бог, Творецът, реши да предупреди какви ще бъдат последствията.
- Даже Аз не мога да почувствам и изживея любовта, идеала и целта на живота Си, ако съм сам. Необходим Ми е партньор, при това равностоен на Мен. За това създадох Свой обект, Свой Образ и подобие - мъжа и жената, за да може любовта свободно да циркулира: от Мен към Адам, от Адам към Мен; от Мен към Ева, от Ева към Мен; от Адам към Ева; от Ева към Адам; от тях към децата им и от децата им към тях, за да се върне накрая отново при Мен! Така ще се осъществи Моя замисъл децата Ми да приличат на мен и аз на тях! Те са свободни да избират, защото Аз не съм създал роботи, а хора със свободна воля!
Бог не можеше да се намеси пряко. Предчувстваше, че нещо може да се обърка в плана Му, но търпеливо чакаше и се надяваше на добро.
- В този сюблимен за провидението Ми момент, Архангелът не може да разбере, че Аз, неговият Създател, ще продължавам да го обичам по същия начин, както и преди да сътворя Адам и Ева. Той ще продължава да бъде Мой помощник и довереник. Аз съм предвидил той да бъде само духовно същество, без тяло. И в никакъв случай не може да бъде господар на Творението. Само децата на Бог, притежаващи дух и тяло, могат да владеят с духа си духовния свят, а с тялото си материалния: над моретата и океаните, над птиците и животните, над всичко сътворено.
50
- Любовта ми към теб, Луцифер, е същата както и преди появата на Адам и Ева. Когато те порастат, ще те обичат много като свой учител обаче, не като баща. Бащата съм само Аз. Тогава няма да изпитваш липса на любов, почакай малко!
- Преди да се появят Адам и Ева аз нямах база за сравнение. Изведнъж разбрах, че те са най-скъпото нещо за Теб, също мой създател и Бог. Те са огледалата, отразяващи свойствата Ти, видимата Ти форма, защото Ти в същност си невидим за очите, но видим за душите.
Такива мисли проблеснаха за момент в мозъка на Луцифер. Поиска му се да попита Бог за всичко за това, но изпита страх и съмнение. Почувства, че нещо не е на ред в самия него. Знаеше, че Адам и Ева трябва да го обичат и да се грижат за него, когато станат съвършени, но му се стори, че трябва да чака извънредно дълго. Пък и кой знае какво още непредвидено може да се случи? Реши да действа по някакъв начин сам, подпомогнат от ангелите си, разбира се, които бяха длъжни да му се подчиняват.
Архангел Луцифер разпери широката си бляскава мантия, изтъкана от разноцветни светлини и полетя към висините, за да успокои разтревоженото си сърце. Ту отхвърляше подобни мисли, ту се вкопчваше в тях като удавник за сламка. Накрая реши да изчака още малко.
- Всичко зависи от Ева. Ако я превзема, ако я обладая пръв и я направя жена, тя ще повлече и Адам. Така ще ги отдалеча от Бог, защото Той не може да се свързва с несъвършени, непокорни на волята Му същества. Тогава Аз отново ще бъда единственият и най-светъл Негов син! Ева може да се подаде на желанията ми, но може и да ме отхвърли! Ще видим, трябва да опитам!
Така мислеше архангел Луцифер, надарен с огромна интелектуална мощ от Създателя си, за да помага на Него и на децата Му. Тази интелектуална сила трябваше да бъде насочена за изпълнение волята на Бог, а не против Него. Неестествените и противоречащи си мисли на Луцифер, появили се за първи път в ефира, разтревожиха духовния свят и цялата природа. Дърветата се разлюляха без да има вятър, цветята свиха главичките си, океанът се разбунтува с мощни вълни, които опустошиха всичко, до което се докоснаха на сушата. Планините се разклатиха, изригнаха вулкани. Творението предупреждаваше, казваше „Не!”
Луцифер веднага разбра всичко. Мантията му започна да почернява. Това беше предупреждение да не се бърка в работите на Бог, да изпълнява само своите задачи. Но Луцифер вече беше решил, навири си главата, започна борба с Бог. Първи и съвсем съзнателно, с цел да заеме мястото Му.
Този променен Луцифер отново се отзова при Ева и Адам в Едемската градина. Те весело играеха заедно. На Адам новата Ева с тези израстъци, които тя наричаше гърди, му харесваше повече, привличаше го по странен и особен начин. Те бяха много, много красиви. Луцифер беше загатнал, че Адам ще става баща, но за сега още не му е дошло времето. Адам чувстваше, че това бащинство е свързано с Ева, защото много пъти беше наблюдавал какво правят мъжките и женски животни, как се доближават едно до друго, търкат гушките
51
си, как мъжкарят лиже женската... След това се качва върху нея и я пришпорва. След известно време се раждаше лъвче, или конче, или агънце, или сърничка, но този акт се повтаряше обезателно при по-големите и при по-малките животни, които след това майките кърмеха с млякото от гърдите си..
- Как ли ще направя това с Ева? - мислеше си Адам. Даже от самата мисъл му ставаше приятно. Когато хванеше Ева за ръка, по цялото му тяло преминаваха тръпки, вълнуваше се, висулката, с която пишкаше, започваше да оживява. Преди не беше така.
- Навярно и от нейните гърди ще потече мляко за нашето бебе! На Адам му се зави свят от такава перспектива.
- Ако Творецът е отредил така, обезателно ще стане! Значи е добро! - успокои се бъдещият татко Адам.
Ева също промени отношението си към Адам. И тя чувстваше привличане, както и свян. Искаше й се да го прегърне с ръцете си и да се притисне до него с двете си гърди. Но я беше срам. Само понякога си представяше такива неща, за които преди не се и досещаше. Ева забеляза, че Адам я гледа някак си особено. В очите му се появи нещо, което тя не разбираше, но харесваше. Сякаш иска да й каже някакви по-особени думи, но вместо от устата, те излизаха от сърцето му чрез едни дълги и топли погледи. Тя също му отвръщаше. Очите и на двамата започваха да блестят, появяваха се закачливи пламъчета. Предусещаха нещо много вълнуващо, но още не знаеха какво.
Бог ги наблюдаваше и си мислеше:
- Добре се развиват децата ми, навлизат в пубертетната възраст, когато ще станат мъж и жена и очите им ще се отворят за всички тайни на вселената. Най-вече за това каква е главната им задача - да станат семейство, родят и възпитат Моите внуци. С много любов. Цялата вселена ще пее и ще се весели на тяхната сватба. За сега тя е само в мечтите ми, защото още е рано.
Луцифер също забеляза промените у Адам и Ева. Като техен втори по ред учител и възпитател, той също знаеше плана на Бог за тях и творението. Задачата му беше да подготви развиващите се несъвършени още деца за среща със съвършения Родител, да им помогне заложената в тях програма за растеж и развитие да се изпълни от- до. От промените в телата и психиката им той веднага разбра, че отношенията на Адам и Ева ще бъдат други, защото беше дошло времето за промените. Адам ставаше мъж и трябваше вече да гледа Ева с очите на съпруг, а тя на него - с очите на жена и съпруга. Времето на безгрижното детство отминаваше. Те вървяха по пътя на своето съзряване. В организма им всичко „вреше и кипеше”. Растяха на височина и ширина, но най-важни бяха промените в половите им органи, които бързо се развиваха и отделяха хормоните, необходими за окончателното им оформяне като мъж и жена, способни да родят деца.
Луцифер ги завари да се гонят на една поляна. Ева тичаше много бързо, Адам едвам успяваше да я стигне. Все пак той беше по-голям, по-висок и можеше да скача като кенгуру. Даваше й преднина, а след това я догонваше със скокове.
52
Хващаше я за ръката и я тръшваше на земята малко грубо, както правеше с животно, което току що беше хванал. Не знаеше какво друго да направи. Ева скачаше само след секунда, изплезваше му се, разсмиваше се със звучен смях, който ехото повтаряше из цялата градина.
Цветя, растения и животни, въздух, земя и вода участваха в тяхната весела игра.
Луцифер също чу гласът на Ева. Престори се, че има добри намерения и каза:
- Здравейте, много сте весели. На какво си играете?
- На каквото ни падне, отговори Адам. Ева си мисли, че не мога да я стигна, но аз я побеждавам. Виж каква е слабовата. Много се удължи напоследък.
- Вероятно има нужда от повече храна, отговори Луцифер. Защо не й хванеш някаква птица, да я изпечеш на огъня, тя ги обича. Нека се позасили малко. Набери й грозде, ябълки, изобщо всякакви плодове.
- Да, добра идея. Тъкмо ще се упражня в стрелба с лък. Ти ще я пазиш, нали, аз тръгвам. Може да донеса нещо по-голямо, може да уловя и риба, вдъхнови се Адам.
- Не се безпокой, всичко ще бъде наред. - уклончиво отговори Луцифер.
Да знаеше Адам какво ще се случи, нямаше да го послуша и да остави Ева сама. Но той не се съмняваше в нищо, беше чист и доверчив в мислите си.
Луцифер разпери мантията си, но бързо я прибра, защото тя вече не беше бляскава както преди, беше почерняла в унисон с мрачните му черни мисли и коварни намерения.
- Красавице Ева, какво мога да направя за теб? – сладникаво попита той.
- О, да полетим малко в небето? Ти каза, че можеш.
- Всяко твое желание е заповед за мен, господарке моя!
Луцифер нежно я докосна, после я взе на ръце чрез силата на мисълта си, закрия с мантията си и двамата се издигнаха нагоре в безкрайните небеса.
Ева се чувстваше добре в тази прегръдка. За първи път тялото й беше отделено от земята. Малко се страхуваше, за това обви с ръцете си шията на Луцифер. Погледна надолу. Всичко сияеше, беше толкова красиво! Само приятелят й - вятърът, нещо не беше доволен. Духаше помежду им, искаше да ги раздели ако може, но Луцифер имаше по-голяма сила и власт от него. Той внимателно притисна Ева още по-близо до себе си, леко разтвори краката й и вмъкна своите между тях, така че се получи едно ново усукано двойно тяло, макар и само енергийно. Беше му много, много приятно! На Ева също. Гърдите й щръкнаха още по-напред. За първи път усети удоволствие от допира им с друго същество, при това мъжко същество. Това я озадачи и уплаши едновременно.
- Моля те, нека се връщаме вече - проговори тя с пресипнал от неизпитвано до сега вълнение глас.
Луцифер се подчини на желанието й, все още тя беше господарката. „Но не за дълго”, закани й се той. Бавно и плавно се спуснаха на долу, все още обвити един около друг.
53
- Ева, искам да те питам нещо важно, ако позволиш, разбира се. Ти си моето слънце, ти си моята сияйна господарка, за чиито желания отговарям! Искаш ли още нещо?
- Не, за сега стига развлечения. Нека си починем малко.
- Добре, но мога ли само да докосвам дланите ти? Толкова красиви мънички ръчички! Ти си най-съвършеното създание във Вселената!
На Ева тези ласкателни думи, които чуваше за първи път, й бяха приятни. Тя изпъчи гърдите си, вдигна глава, погледна в тъмните му като нощ очи и отговори:
- Защо до сега никой не ми е говорил така? Да, и аз мисля, че съм най-прекрасната. Виж, всяко женско животно е по-хубаво от мъжкото, по-грациозно. Аз също съм по-красива от Адам. Той си няма гърди, само едни широки рамене, краката му са големи... Но, моля те, кажи ми все пак, каква е най-съществената разлика между него и мен, какво ще стане с нас? Чувствам, че всички премълчават нещо.
Ева се засрами. Това беше ново непознато чувство. Усети инстинктивно, че наставникът крие нещо, че се е променил, не е същият Луцифер. Тя не знаеше какво означава думата лъжа, не можеше и да си представи как някой може да заблуждава другиго. Но нещо непознато в поведението му я притесняваше. Инстинктивно Ева се отдалечи от Луцифер, седна под забраненото от Бог Дърво за познанието на доброто и злото и дълбоко се замисли. Точно там не трябваше да отива. Не веднъж тя седеше под сянката му и нищо не се случи, само дето се появи този всезнайко Луцифер.
- Трябва да попитам някого какво става, но кого? Ще почакам Адам да се върне, той е по-големият, може би знае нещо.
На Ева й се приспа, тя сложи ръка под главата си и се унесе в сладък сън.
Глава 13
Ана търси отговори
Момичето Ана, макар и след няколко хиляди години, се измъчваше от същите мисли и въпроси, защото както всички останали момичета на света, тя приличаше на прабаба си Ева. Това, което чувстваше Ева, това чувстваше и Ана. В съответствие с възрастта, разбира се. Най-много си приличаха по любопитството си. Готови бяха на всичко, за да го задоволят.
54
Ана реши отново да поразпита баба си за тези женски тайни. Майка й непрекъснато беше уморена от работата в училище, от готвене, от тичане насам-натам. Бяха голямо семейство: тя, брат й, майка й и баща й, баба й и дядо й, които бяха стари и болни. С баба й винаги й беше най-лесно и най-приятно да разговаря.
- Бабо, аз вече знам много неща.
- Какви неща знаеш? Та ти си само на 13 години!
- Не, на 12 и половина, но изглеждам като на 14. Така ми каза Ирена.
- Коя е тази Ирена, какво друго ти каза?
- Обясни ми какво правят момчетата и момичетата, за да се роди бебе.
- Ти не трябва даже и да мислиш за това, не ти е дошло времето!
- А мензисът ми защо дойде?- упорстваше Ана.
- От къде да знам защо? Божа работа!
- Какво общо има Бог с мен?
- Как какво, Той знае всичко!
- Тогава Него ли да питам?
- Остави ме на мира, най-после!
Детето-жена Ана беше разочаровано. Оставаше й да чака. Никога не беше видяло някой да пита Бог за нещо, нито пък знаеше кой е Той, къде е, как изглежда?
- Трябва да чакам - сама се успокояваше тя. Но в сърцето й имаше тревожно чувство.
- Ами ако ми се случи нещо непредвидено, а аз нищичко не знам?
Приятелката й Ваня дойде да я извика, за да играят с другите деца. Това момиче беше по-особено от другите. Не беше много умно, само се смееше. Не й се учеше, шляеше се по улиците. И най-главното, непрекъснато беше с момчета, за разлика от Ана, която се срамуваше и се чувстваше неудобно в тяхно присъствие.
- Хайде да те заведа на едно място, в един вход, там има момчета и момичета, които играят на една по-особена игра.
- Хайде, какво ще правим там?
- Ще видиш.
Весело затичаха нагоре по улицата. Този вход беше скрит между две къщи. Водеше към вътрешен двор, в който рядко някой отиваше. Беше „тайно място”. Ана видя нещо необичайно. Имаше няколко момичета, колкото тях и едно по-голямо момче. Момичетата се бяха навели и опрели ръцете си до стената, така че дупетата им стърчаха, бяха се „надупили”. Момчето ги риташе отзад не много силно, но по няколко пъти. Едното, после другото, третото.... Те издаваха някакви странни звуци. Ваня веднага се надупи до тях.
- Ела, ела и ти, много е хубаво...
55
- Не, не искам.
- Хайде де, не се дели от групата.
Ана направи същото. Момчето леко я ритна, но само изглеждаше, че е по дупето. Всъщност с крака си докосна мястото, от където й течеше мензиса. Веднъж, два пъти... Ана за първи път изпита нещо необикновено, приличаше на удоволствие, но същевременно беше неприятно и непознато.
- Не искам повече!
Тя бързо се затича и избяга навън. Стана й срамно. Разбра, че това бяха „лоши работи, мръсни работи”.
Глава 14
Луцифер успява
Луцифер седна срещу Ева, наблюдаваше я как се събужда. Взе ръцете й в своите и заговори. Ева наостри ушите си. Не беше както преди. Гледаше я с някакви особени, алчни очи. Не се държеше като предишният й учител, беше се променил. Реката, течаща насред градината, забуча тревожно, вятърът задуха предупредително.
- Миличка, сладичка, кажи ми, какво ви поръча Бог, наистина ли ви каза да не ядете от плодовете на дърветата в градината?
- О, не, отвърна Ева. От всички дървета можем да ядем, освен от едно - за познанието на доброто и злото. Бог каза и ние с Адам обещахме даже да не се докосваме до него, защото ще умрем.
Ева вече се докосваше до забраненото дърво, но не знаеше това. Духовната й смърт беше започнала.
- Така ли, лукаво се усмихна Луцифер. Това не е вярно. Няма да умрете. Напротив, ще ви се отворят очите и ще станете като Бог, ще познаете кое е добро и кое е лошо, зло.
Ева беше много учудена и озадачена.
- Как така, нашият Баща е добър, Той знае всичко, не може да бъде! Той каза, че ще умрем и ние се страхуваме да не сгрешим! Ние още не сме пораснали, не сме станали съвършени, трябва да Му се подчиняваме, повтори Ева добре научения урок.
56
- Ако искаш пробвай, за да разбереш кой казва истината и кой не - аз или Той? И аз не съм съвършен, но чувствам, че заедно с теб мога стана по-могъщ, даже най-могъщият!
- Колкото Бог ли?
- Не знам...
Сега вече Ева се смути сериозно. Трябваше да избира. Любопитството обаче започна да я гризе отвътре.
- Действително, кой ли е прав? Ами ако наистина умрат, жалко за хубавото й тяло, за игрите с Адам, за всичко! Така си мислеше Ева, уплашена и вече объркана от новата гледна точка, дадена й от Луцифер. Тя беше наблюдавала как животните умират, след като са живели известно време. Когато видя това за първи път, много се уплаши, но Адам като по-голям и опитен й обясни, че това се случва всеки ден. Едни животни умират, други се раждат. И птиците, и рибите, и земните животни, всички същества които имат тяло, го загубват в даден момент. Това се нарича смърт.
- Не, нещо не е както трябва. Бог все казваше, че за това Дърво на познанието на доброто и злото ще ни обясни по-късно, кога най-после? Не е ли по-лесно да го науча сега и веднага от Луцифер, нали той е изпратен от Бог, за да ни обучава и разяснява всичко? Значи и за живота и смъртта? Леле Боже, обърках се съвсем. Бог казва: ”Не яжте от това дърво, защото ще умрете”, а Луцифер казва, че няма да умрем, а ще ни се отворят очите и ще научим много повече неща. Нещо не е наред, нещо не е наред, затюхка се Ева. Какво да правя? Къде е този непокорник Адам, къде се шляе из Вселената, а не се грижи за мен?
Луцифер следеше мислите й, внушавайки й и свои:
- По-добре сега, по-добре сега, веднага. Аз мога да ти покажа кое е добро и кое е зло, аз мога да ти дам ново знание...
Луцифер бързаше да не изпусне момента. Господарката му можеше за миг да се осъзнае като такава, да го прогони, да си спомни заръката на Бог и да я изпълни. Тогава Луцифер трябваше да понесе цялата вина за непокорството си сам. Трябваше му съучастник, трябваше му Ева, тя беше най-малка и най-податлива, още глупавичка, ще се хване на въдицата. Реши да действа моментално.
- Господарке, единствена моя, нека да опитаме, моля те. Няма да съжаляваш. - убеждаваше я Луцифер.
За Луцифер Ева беше най-прекрасното същество във вселената. Не можеше да сравни красотата й с нищо друго. Само че той не разбираше, че причината за това е Божията любов, с която беше изпълнена душата й. Озарена от нея, Ева действително беше неземна красавица. Ако по някакъв начин изгубеше тази любов, щеше да се превърне в изродено същество. Но тя не знаеше всичко това. Тя беше надарена със свободна воля, най-голямата благодат във вселената, защото само свободни същества можеха да бъдат Богоподобни. Бог беше свободен и надари с този стремеж и децата си, за да станат едно цяло с Него.
57
По собствено желание. Съвсем съзнателно. Ева трябваше да избира. Бог се надяваше това да бъде Той.
Ева видя, как Луцифер мощно се изправи с целия си ръст. От него лъхаше сигурност и увереност. Това й хареса. Заразглежда го отгоре до долу. Тялото му, макар и само духовно, сияеше с много светлини, които се преливаха една в друга. Беше красив. Преобладаваше червения огнен цвят. Ухаеше на нещо непознато, на мъжкар. Главата й се замая. Очите й се заслепиха. Тя изпита странно желание да се слее с него, но не знаеше как точно. Тя изтръпна. Сетивата й се изостриха. Странното желание се разрастваше. Гърдите й се развълнуваха. Луцифер стоеше гордо и чакаше.
- Добре. - прошепна Ева съвсем прималяла.
В следващата секунда я обви вихър, който издигна прегърнатите им духовни тела високо във въздуха. Физическото тяло на Ева остана на земята, сгърчено като стара дреха. Ева изпадна в състояние като на сън. Тя изгуби самоличността си, защото двете й същности: духовната и физическата, се разделиха една от друга като две отделни същества. Луцифер успя да измами Ева. Мозъкът й се вцепени от лъжовните му думи, забрави тези, които Бог й беше казал. Тя отиде при забраненото дърво, яде от плода му, забравила молбата на Баща си. Забрави Адам, забрави животните и цветята, които толкова обичаше... Тя беше обзета от непознати мисли и желания, пробудили се в женската й същност от инстинкта да стане майка, да се слее с мъж - Луцифер.
Някакъв огън проникна навсякъде в нея, изпълни я цялата. Луцифер ту я галеше, ту я стискаше, мачкаше... Най-много се задържаше около гърдите й. Ева се чувстваше опиянена. Не знаеше какво точно се случва, какво прави Луцифер с нея, но й беше хубаво. Тя ту охкаше и пъшкаше, ту гукаше, ту тихичко стенеше. Искаше още, още по-навътре в нея. Изведнъж я заболя. Между краката й се случи нещо. Огнената сила още по-настойчиво галеше гърдите й, които откликваха, сякаш бяха живи същества. Тя изпитваше удоволствие. Ева почувства, че нещо я прободе. Силата проникна и там, от където един път в месеца от физическото й тяло течеше кръв за по няколко дни. Това беше едновременно болка и радост. Този неин орган, който беше едновременно духовен и физически, силно се затопли, цялата й кръв се раздвижи и нахлу в него. Той започна да трепти в унисон с огнената мъжка сила, струяща от Луцифер. Той нямаше физически ръце, но светлината и топлината на духовните му такива, проникваха дълбоко в духовната Ева. Тя се вкопчи яростно в него. Искаше още, още, още... И той даваше, продължаваше, обезумял от сладострастие. Мислите им, чувствата и духовната им кръв се сляха и преплетоха в едно цяло.
- Ти вече си моя, моя, аз съм първият ти мъж! Сега децата ти ще приличат на мен! Никога няма да се разделим вече, невъзможно е. Ти предпочете мен пред годеника си Адам! Адам е глупак, глупак, глупак, аз съм най-умният, най-прекрасният... Ти предпочете мен пред Бог! – тържествуваше Луцифер.
58
Глава 15
Ева умира духовно
Ева веднага долови тези негови мисли. В същата секунда се осъзна. Разбра, че е заблудена, излъгана и използвана, омърсена духовно, променена. Изплаши се, усети, че я очаква духовна смърт! Почувства, че никога повече няма да бъде предишната Ева, господарката на света, защото измами Бог, Истинският владетел и Господар на всичко, своя Баща!
- Какво направих аз? Аз сгреших! Чувствам, че Адам трябваше да направи това с мен, а не Луцифер! Навярно Бог щеше да ми каже и обясни, но .... о, Боже Господи, не трябваше да се докосвам до Луцифер. Навярно аз съм това дърво за познание на доброто и злото. Преди имах светли мисли, бях добро дърво,а сега – след сливането ми с Луцифер, той вече има власт над мен! Той стана мой съпруг, а не Адам! Какво направих? Край, свършено е с мен! Аз вече съм дърво на злото!
Ева силно се разтревожи. Мислите й я пробождаха като светкавици.
- Щом всички мъжкари се качват върху женските, ясно е, че тогава ги оплождат по същия, по същия начин! Бог е предвидил Адам да ме оплоди, да стане мой съпруг ! Пръв, пръв, пръв, повтаряше като ехо вътрешният й глас. Аз трябваше да поема Адамовото семе, семето идващо от Бог и да родя дете! Аз съм измамена, излъгана и поругана! Самата аз станах измамница, извърших грях, излъгах Бог, не се подчиних на волята Му. Най-благият и най-добрият, Който ме е надарил с най-ценното нещо в цялата Вселена - моят женски орган, за да родя внуците Му, Богоподобните Му внуци...
Ева си късаше косите от мъка. Духът й почерня. Тя изгуби светлата си духовна същност. Мозъкът й вече работеше бавно и неточно. Дърветата свиха короните си; вятърът не можеше да гледа този позор и отлетя нанякъде; бистрата вода в реката се размъти. Настъпи неестествена тишина, птиците не пееха, животните се скриха в бърлогите си. Творението реагира, усещайки случилата се голяма беда.
- Защо Бог не ме предупреди по-ясно за тази опасност! В същност това познание винаги е било в мен! Аз се досещах, че моето яйце трябва да се оплоди от семенцето на Адам. Само след година - две щях да съм узряла за това! Как така моят наставник Луцифер ме подмами, нали аз съм по-висша от него!
- Нещастната аз, нещастната аз... Но все пак Луцифер е само дух, физически вероятно съм останала същата. Трябва да проверя това чрез Адам, той е по-голям
59
от мен, знае повече, нищо лошо не е направил. Ще му разкажа какво се случи.
Уплашената и объркана Ева направи втората си фатална грешка. Не сподели нищо с Бог като Негова дъщеря, не се разкая, не поиска прошка. Тръгна да се спасява по собствен начин. Но можеше ли сгрешилата и опорочена вече жена да има безгрешен и правилен план за каквото и да било?
„Защото не направи ли тях двамата един човек, ако и да имаха още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство”. /Малахия 2:15/.
Мозъкът на недораслата и неопитна Ева, макар и силно объркан, работеше трескаво, търсейки изход. Бог беше вложил желанието Си за „набожно потомство” в сърцето и ума й. Разбра, че Дървото на познанието на доброто и злото е свързано с нея, с утробата й, където трябваше да става оплождането на нейните яйца от мъжко семе, че тя самата е това дърво! Тези знания досега спяха в съзнанието й, но след случилото се отвориха пред нея и тя разбра всичко за оплождането и раждането на децата. Не беше предвидено да получи друго семе, освен това на Адам. Двата свята, духовният и физическият, се сливаха в момента на оплождането, в което участваха Адам и Ева, притежаващи духовна и физическа същност. При този най-сложен и съдбоносен акт се обменяха, сливаха и разделяха необходимите за появата на нов живот духовни и физически елементи. При животните това ставаше по инстинкт на физическо ниво, защото те имаха само зачатък на душа. При хората беше много по-сложно, защото трябваше да участва и Бог, най-великият Дух. Децата Му Го чувстваха, разговаряха с Него чрез мисли и чувства, усещаха кога се радва, кога скърби. Той беше вътре в тях. Адам и Ева приличаха на Него. Децата им също трябваше да наследят Неговата природа и да продължат Божията кръвна линия.
За миг обаче всичко се обърка. Ева наруши Небесния ред и закон.
Ева допусна друго духовно същество, изпитващо завист и злоба, да се слее с нея. Веднага след това тя също стана завистлива и злобна, коварна и лъжкиня както Луцифер, новият й господар и баща. Бог повече не можеше да живее в душата й. Тя повече не можеше да постигне своето съвършенство. Всичко, което се случи с нея, уплашена, тя реши да извърши с Адам, без да се замисли, че ще му предаде по този начин егоизма, завистта, лъжата, коварството, всичко лошо, получено от Луцифер. Децата им щяха да наследят изменената им първоначална природа, която се беше превърнала в грешна и зла природа, получена от Луцифер. За един миг той се превърна от светъл ангел в символ на злото, защото се противопостави на Бог, стана Негов враг и противник, стана Сатана.
Ева продължаваше да търси някакъв изход. Дойде й мисълта:
- Може би ако привлека Адам и заедно направим същото като с Луцифер, Бог няма да бъде толкова разгневен. Нали Адам трябваше да ми стане мъж? Дано успея, дано успея. Може би по този начин ще поправя грешката си? Ще се подчиня на Божия замисъл, ще се подчиня... Може би така ще поправя стореното от мен и Луцифер? Ах този мръсник, този измамник, как можах да го послушам! Страх ме е, страх ме е!
60
- Адам, Адам, викаше го тя с цялата сила на мислите си. Къде си, ела, моля те, изпаднах в голяма беда! Тичай, тичай при мен, помогни ми!
За Ева всичко се промени. Тя отвори очите си и за първи път погледна изморения, но горд Луцифер по друг начин. О, ужас! Той беше грозен, смалил се, изгубил сиянието си. Потъмнял. Двамата тупнаха на земята. Ева бързо влезе във физическото си тяло и затрепери от ужас. Луцифер само за няколко минути се превърна в змия! Запълзя по корем и бързо-бързо се скри в камъните. Животно! Животно! Ева разбра, че е извършила много, много лошо нещо, съвокупила се е с животно, с много по-нисшо от нея същество.
- Животно, животно такова! Ти ме излъга! Аз съм жива, но не се чувствам както преди! Нещо се случи с мен, не съм същата! Гласът ми е толкова тих и дрезгав, може би за това Адам не ме чува! Бог ми е сложил специална ципа, за да се знае, че съм девствена, че не познавам мъж. Но аз се съвокупих с теб, животно такова! Имам и физически белег от това! Как ще заблудя Адам? Сега ми е ясно от какво ме предпазваше Бог, какво е това Дърво на познанието на доброто и злото. Добро - както Той е казал, зло - против волята Му. Аз извърших зло! Аз съм това дърво на познанието. Можех да стана добро дърво, да давам добри плодове, ако Го бях послушала, ако се бях сляла с Адам, моят истински съпруг, а не с тебе, змиьо проклета! А сега съм дърво на злото. Аз станах проводник на злото! О, колко са горчиви плодовете му! Дали още съм Божия дъщеря?
- Ти си жива физически, но мъртва за любовта на Бог! Сега си моя подчинена! Аз съм ти господарят, аз съм ти бащата! Ще бъдем свързани завинаги! Сега вече, знаеш кое е добро и кое е зло. Преди като слушаше само Бог, всичко беше добро. Но ти се съгласи доброволно да бъдеш с мен! Не съм те насилвал! Сега знаеш много точно какво е добро и кое е зло. За да задоволиш любопитството си, ти стана моя жена, моя жена! Сега знаеш, че аз ти казах истината. Ти не умря, както ти е казал Бог, ето жива си!
- Но душата ми умря. Аз не се чувствам както преди, имам особени мисли в главата си. Аз не виждам на повече от 10 метра, опитах да скачам на високо – не мога; искам да извися гласа си отвъд планината както преди, не мога... Особени мисли, особени желания...
- Да, това са моите мисли и моите желания. От сега нататък ще бъде така, отсече Змията-Сатана.
Змията беше изпълзяла отново и пак говореше полуистини, както преди, когато увещаваше и съблазняваше непорочната Ева.
- Аз не чувствам любовта на Бог, аз не мога да Го видя, аз не чувам вече гласа на вятъра, ето, не мога да си говоря и с животните, плачеше и нареждаше нещастната Ева. Ела, ела козленце, ела да те прегърна, за да се утеша в мъката си! Моля ви облаци, пуснете дъжд дано се измия, вятърко, приятелю мой, погали ме както преди!
Но никой от предишните й приятели нито я чу, нито я разбра. Природата остана безмълвна. Ева се убеди, че напълно е изгубила духовните си сетива.
61
- Ние с теб вече сме едно цяло, не се тюхкай толкова, ще свикнеш, ще имаме още хубави моменти! Ти промени кръвната си линия! Вече си моя дъщеря, а не Божия!- съскаше змията с двойния си език, обвила се около едно дърво, за да гледа Ева отвисоко и право в плачещите й очи. Бързо намери Адам, имаш нужда от него, само той може да те успокои. Змията-Сатана изобщо не се интересуваше от Ева, тя преследваше главната си цел - да завладее Божия Син Адам и да властва вместо него, както Бог беше казал, „над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” /Бит. 2:28/
Ева трепереше от страх и ужас.
- Този Луцифер, защо постъпи така с мен! Ласкаеше ме, коткаше ме, а сега се скри. От горе на всичко се превърна в змия!
- Ще взема камък и ще чакам. Ще му смачкам главата!
От устата й потече порой от ругатни. Преди тя нито имаше такива мисли, нито знаеше такива груби думи. Това я уплаши още повече. Все едно някой друг говореше чрез нея. Все още имаше нещо останало от предишната Ева, което я упрекваше и нашепваше добри мисли, но повечето бяха непознати и много, много жестоки. Мисли за отмъщение и смърт.
- Ще смажа главата на тази змия, ще я убия! Аз умирам духовно! Аз не чувствам така, както преди. Да повикам отново вятърът. Вятърко, вятърко, ела, много те моля!
Но никой не се отзова. В същност вятърът безмълвно наблюдаваше всичко и искаше да й помогне, но Ева вече не беше същата, беше загубила чувствителността си. Тя се уплаши още повече. Опита да попита тревата как изглежда, наведе се над поточето, за да се огледа. Видя едно непознато, грозно и разплакано лице. Пълна тишина. Тревата, както и вятърът й отговаряха, но тя не можеше вече да ги чуе, беше изгубила духовното си сетива слух, обоняние, зрение, вкус, допир. Притежаваше само физически сетива, но те не бяха така прецизни и развити както духовните. Даже тези на животните се оказаха по-добри от Евините. Тя бе паднала на много ниско ниво в стълбицата на животинския свят. Сля се с животно, с долно същество и стана като него.
Тя вече не можеше да бъде господарката на Божието Творение. Досега във вселената нямаше даже идея за убийство, насилие и лъжа. След грехопадението на Ева всичко се обърка, при това само един миг, от грешката на детето-жена Ева. Тя изпита и осъществи непредвидена и непозволена любов, извън плана на Бог, поради което тя беше грешна любов. Грях. Последва падението. От висините на духовната преданост и обич в бездната на лъжата, лицемерието, коварството...
62
Глава 16
Ева и Сатана
Ева долови директно в главата си глас, който й звучеше познато, но някак си отдалеч. Разбра, че вече ще може да разбира само този глас, гласът на новия й господар, гласът на Сатана, а не тихите и благи думи на Бог. Архангел Луцифер, „Синът на зората”, се беше превърнал в противник на Бог - Сатана. Той също беше паднал много ниско, беше изгонен от прекрасната сфера, в която живееше на друго място, тъмно и непрогледно като дяволската му душа, наречено ад. Ад в душите, в мислите, в действията. Зло и коварство.
Сатана бързо и лесно отговори на повика на падналата Ева.
- Тук съм, но ти, Ево, вече не си ми господарка, напротив, сега аз съм твоят господар. Не можеш да ме изгониш, твоите мисли се сляха с моите. Ти доброволно ме гледаше влюбено с духовните си очи, слушаше ласкателствата ми с духовните си уши, докосваше ме нежно с духовните си ръце, отдаде ми духовното си тяло, по-сияйно от физическото ти, дишаше мириса ми с твоя духовен нос, усети вкуса на устните ми... Всичките ти пет сетива участваха в нашата любов, защо сега трудно ме чуваш? А, ясно. Ти си изгубила светлата си духовна същност, свързана с Баща ти, защото се сля с мен! Сега вече аз съм твоят господар! Аз съм по-съвършен от теб!
- Върви да търсиш Адам! Такава ти не можеш да се свързваш вече с Бог, не можеш да станеш съвършена! Още по-лошо, ти си виновна, ти си грешница, ти си паднала, като мен, падналият ангел! Аз вече съм дявол с ангелска душа, която може би след милиони години ще се пробуди, ще стане отново светла и чиста. Как? Навярно чрез съвестта ми. За сега и ти като мен изгуби невинността си, красотата на духа си! Тялото ти също не е същото. То ще погрознее в унисон със злобните ти мисли. Вече не си дъщеря на Бог, а моя, моя, моя! И физическите ти децата, които ще родиш от Адам, ще бъдат от моето сатанинско семе. Те също ще бъдат мои, мои, мои! Аз съм господарят на Вселената!
Грозен и мощен смях проехтя в ефира. Той злорадстваше и се радваше на победата си. Промените продължаваха. Сатана усети, че на главата му се показаха рога като на истинско животно. Огледа се в ручея. Черна козина, зачервени очи... опашка. Но той се хареса и такъв.
- Грозен, но победител! Нищо, че ще ме наричат Сатана, противник на Бог, аз съм точно такъв и се гордея с това! - помисли си той. Ще видим кой кого, борбата тепърва започва. Да дойдат при мен всичките ми ангели, паднали и
63
изгонени от небето като мен! Вече са мои дяволи и дяволици, най-прекрасните зли същества, също като мен! Колко съм велик! Успях да откъсна от Бог собствените Му ангели и добри същества, направих ги зли, зли, зли! Ще стана богат със зли души на хора както на земята, така и на небето.
„Как си паднал от небето, ти Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята ти, който поваляше народите. А ти думаше в сърцето си: „Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. И ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!” /Исая 14:12-13/
Заповедта на Сатана беше изпълнена тутакси. Хиляди паднали, станали черни като господаря си бивши ангели, вече дяволи, го заобиколиха радостно, танцувайки буен и неприличен танц. Те повтаряха сцените от току що случилото се между господаря им и Ева. Някои даже се осмеляваха да се доближат до нея и да се опитват да я докосват, да й внушават мисли. Ева едва дишаше от ужас.
- Защо не попитах Бог, кой казва истината, Той или Луцифер, защо не Го послушах! Какво ще правя сега? Нещастната аз, кой ще ми помогне? Адам, да викам Адам! А на тебе, змийо проклета, ще ти счукам главата! Така да знаеш!
- Хо, хо, хо.... самодоволно се засмя Сатана. Нищо не можеш да ми направиш!
- Нищо ли? Аз да, но Бог ще те накаже! Проклет да си! Проклето и семето ти! - продължаваше да нарежда Ева.
Ева не знаеше със сигурност, но предусещаше, че също като Луцифер и ангелите му, ще бъде прокълната и изгонена от рая. Трябваше да действа и да се спасява възможно най-бързо. Чрез кого?
- Чрез Адам, разбира се, нали разбрах, че съм предназначена за негова жена, а той за мой съпруг! Къде се бави, къде ли обикаля? Негоднико Сатана, веднага намери глупака Адам, дано поправя чрез него грешката си!
- Той много ми трябва, имам план за него, сега ще се появи, ха, ха, ха!
Луцифер, архангелът на знанието и светлината, се превърна в пълзяща в праха змия - Сатана, противник на Бог. Той също разбра, че е сгрешил. Почувства, че е изгубил Божията любов, източник на радост, живот и щастие.
- Какво направих? Как се превърнах в змия с двоен език? Може би защото започнах да говоря двойствени неща. В същност аз изрекох полулъжи. Ева умря за Божията любов духовно, но физически, макар и променена, продължава да живее. Заблудих я, че няма да умре. Аз имах пред вид, че няма да умре физически, но я заблудих умишлено, скрих това от нея. Бог беше предупредил, че ако ядат от Дървото на познанието на доброто и злото, Адам и Ева непременно ще умрат! Аз пък казах, че няма да умрат? Кой крив, кой прав? Глупачката Ева, млада и неопитна, както й казах, реши да провери кой казва истината. Правихме, каквото правихме, тя загуби връзката си с Бог моментално след нашия сладостен грях, умря за Неговата любов, а какво е животът без нея? Сега тя трябва да обича мен, да чувства и действа като мен!
64
- Аз изместих Бог в душата на Ева, тя се превърна в дърво на познанието на злото. Ако не бях аз, обезателно щеше да стане дърво на доброто и да живеят в любов с Адам - Дървото на живота. Щяха да станат Богоподобни, те и децата им! Сега аз съм всичко! Никога няма да бъдат такива, каквито Бог искаше. Аз съм господарят, аз, аз, аз!
- Трябва да превзема и Дървото на живота - безгрешният все още Адам! Той ще стане сатанино-подобен като Ева. Децата им - също. Човечеството - също. Половината от ангелите - също. Царството ми ще нараства, колко съм велик!
- Ха, ха, ха, нека страда Бог, нека страда! Защо му трябваше да създава Себеподобни хора, аз, другите двама архангели, ангелите и останалите духовни същества, не Му ли стигахме, не Го ли обичахме, не Го ли слушахме? Защо ни пренебрегна? Всичко за Адам и Ева, всичко за тях! Как така те ще ни бъдат господари, как така ние, толкова силни, да служим на тези недоносчета, та макар и Божии деца? Щели да се променят като пораснат, да ни обичат! Дрън-дрън. Не можем да им се подчиняваме! Да ги чакаме да пораснат, да поумнеят, та даже да им помагаме! Да ги е създал Бог съвършени! Аз ги мразя, мразя, мразя! Бог е виновен, Бог!
Дяволите и дяволиците, малки и големи, грозни и уродливи като господаря си, повториха и потретиха:
- Бог е виновен! Бог е виновен! Да страда! Да страда!
Сатана беше доволен, но и объркан. Беше загубил всичко добро, освен съвестта си. Някакъв тихичък глас му нашепваше, че Бог продължава да го обича толкова, колкото и след създаването на Адам и Ева. Само малко да беше почакал те да пораснат и да се развият, от тях щеше да получи много повече любов! И то каква любов! Този тихичък глас идваше дълбоко от душата му. Сатана не можеше да го прогони с нищо. Той го караше да се чувства виновен. За да се успокои, нападаше хората, изтръгваше душите им, наслаждавайки се на силата си. Въпреки това се чувстваше виновен. Към кого можеше да се обърне? Тази мисъл често го измъчваше.
- Дали пък да не кажа на Бог какво направих? Дали пък няма някакъв начин да се върна на старата си позиция, да се разкая? Не искам да съм паднал, а светъл ангел. Какво да правя? Как да се спася?
Сатана съвсем се обърка.
- Не, невъзможно е, Бог няма да ми прости! Та аз искам да заема Неговото място! Гордостта и егоизмът ми ме погубват. Няма връщане назад, няма! Че завиждам на Адам, завиждам; че искам да го унищожа, искам; че харесвам чувствената и красива Ева, харесвам я; че искам да съм като Бог – искам!
Да, искам и ще го постигна. Бързо да се справя и с Адам, да опороча и неговата все още светла душа.
Сатана разпра черната си като нощ мантия със злоба и яд. Полетя из простора, за да се успокои и обмисли новия си изкусителен план. Той реши да продължава да
65
изкушава и обърква хората. Вече доби опит с Ева. Оставаше да организира падението на Адам. Сатана продължаваше да бъде духовно същество извън времето и пространството с голяма сила и мощ. Но разбра, че загуби възможността да стане съвършен. Вече не можеше да върви по определения му от Бог път на развитие, защото се откъсна от Него. Несъвършената, неопитната и подрастваща Ева лесно попадна под неговото влияние. Без сама да разбере как, тя стана проводник на сатанинското еротично желание, направи непозволен и непредвиден секс с него. Тя беше създадена за любов, но не с по-нисшо същество - животно, в каквото се беше превърнал Луцифер, а с Адам - Божия Син. Бог трябваше да участва в тяхната любов. Всяка Евина усмивка, всеки неин поглед, можеха да възбудят чувства и желания. Те бяха определени и предназначени само за Адам. Само той имаше законното право да я обладае с много любов, с участието на Бог за всеобща радост и щастие. Ако това се беше случило, цялата природа, цялото творение, щеше да ликува и да се радва „во веки веков” заедно с Бог и децата Му.
Но Ева скъса връзката си с Бог. Сатана не беше особено доволен от случилото се. Той осъзна, че задачата на тримата: на Адам, на Ева и на Луцифер, е била заедно да завършат своето развитие и достигнат до съвършенство чрез взаимодействие един с друг в позицията на деца и учител. Той трябваше да им помага в израстването и развитието им, да ги обича така, както Бог ги обича, да ги гледа с Неговите очи. Тогава и тримата можеха да се обединят с Него, със Съвършенството, с Любовта, без която всичко останало губеше своя смисъл. Любовта беше Изворът на живота, самият Бог.
- Ева вече не е образ и подобие на Бог. Значи аз, Змията-Сатана, съм по-хитър от всички полски зверове, които Той е създал, аз ги надхитрих, ласкаеше сам себе си Сатана.
- Нищо, че съм създаден по-долен от Ева, аз я победих, ще се боря до край за господството си над всичко, създадено от Бог! Нямам друг изход, нямам, трябва да продължа!
Така се самоуспокояваше Сатана, за да заглуши остатъка от съвестта си, започнал да гризе душата му.
Змията-Сатана се изтегна блажено, запълзя по горещите камъни и продължи да обмисля следващите си измами. Началото на нарушението на Небесния ред и закон, замислени от Бог, беше поставено. Но имаше още много да се направи.
- Адам, Адам. Ако Ева се вмъкне под кожата му, ако се слее с него, ако му стане жена, ще му предаде моята грешна природа и аз много лесно ще го завладея. Да опитам, тя вече е подвластна на моите желания и чувства.
В същото време Ева хукна да дири Адам, почти обезумяла от страх, скубейки косите си. Преди съдбоносния миг, в който тя се промени, той чуваше гласа й където и да се намираше и веднага идваше при нея. Тя тичаше колкото може по-бързо, но краката й се подкосяваха. Косите й пак се развяваха, но бяха станали грозни, остри и прави като клечки. Почерняха, сплъстиха се, изгубиха блясъка си. Конската грива беше много по-красива от тях. Очите й се подуха от
66
плач и сълзи, краката й се преплитаха в тревата и камъните. Тя не можеше да тича както преди... Тя не беше същата. Тя беше изгубила духовните си сетива, сили и умения. Само с физическото си тяло вече беше станала полу-човек, а половин човек изобщо не е човек! Такава тя вече не беше достойна за любовта на Бог, не беше Негова дъщеря!
Колкото и да беше опечалена, гледката на всичко около нея я натъжи още повече. Красотата на растенията, дърветата и животните беше повехнала. Творението оплакваше съдбата си, защото от момента на сатанинското вмешателство в живота на Ева, то не можеше да радва Бог чрез радостта и опиянението, което тя изпитваше от всяко цвете, тревичка, дърво, облаче... Ева изгуби способността си да им се възхищава и да разговаря с тях, да се грижи за тях с много любов.
- Дали поне Адам ще остане същия, за да бъде наш любящ и грижовен господар? Питаха се растенията и животните, които не бяха съгрешили. Дано, дано, иначе ще повехнем.
Глава 17
Грешната Ева и безгрешния Адам
Адам се появи от някъде. Чувстваше се разтревожен от нещо, но не знаеше точно от какво. Учудено огледа Райската градина. Нещо се беше случило. Всичко вехнеше. Реката и четирите й притока, които до сега течеха спокойно, бяха станали бурни, а водата мътна. Животните се бяха скрили. Птиците не чуруликаха. Слънцето грееше жестоко, изпепеляваше с лъчите си тревата, която така приятно се зеленееше преди!
- Колко ли време не съм бил тук? Какво се е случило, къде е Ева?
Една голяма змия, препичаща се на слънце в камънаците, надигна главата си, погледна го право в очите, изсъска нещо и се скри.
На един камък уморено седеше някакво същество, отпуснало безпомощно ръце.
- Прилича ми на Ева, но защо косата й е такава рошава? Какво скрива с нея? Защо държи ръцете си върху тези, как се казваха, а да, гърдите, които й пораснаха? Ще отида да видя. Нещо не е наред, нещо не е наред.
Адам с един скок се отзова при съществото, което хем му беше познато, хем не.
- Ево, това ти ли си? Какво се е случило? Защо плачеш? - учуди се Адам.
Ева вдигна красивите си очи, сега помътнели и подути, протегна закръглени67
те си ръце, пусна камъка, който държеше и зарида още по-силно.
Адам изпита странно чувство. Стана му жал за нея.
- Моля те, не плачи! Ето, аз съм тук, ще ти помогна!
Адам искаше тя да стане предишното прекрасно момиче, да тичат заедно хванати за ръце, съпровождани от приятеля им вятъра!
- Ево, моля те, разкажи ми всичко! Защо дърветата и цветята не са свежи, нали реката трябваше да ги напоява!
Ева не отрони нито дума, продължи да хълца.
- Кажи какво да направя, за да се успокоиш. Не мога да те гледам такава!
Сърцето на Адам се сви от болка, беше готов на всичко, за да си върне предишната Ева.
- Адаме, Адаме, ти си единствената ми надежда. Ела, седни до мен. Още по-близо.
Змията-Сатана наблюдаваше внимателно всичко. Изпрати сатанински мисли в мозъците на Ева, което беше лесно, и на Адам - по-трудно, но успя.
- Хайде, действайте, Ево, хвани го за ръка, започни да го галиш, гледай го право в очите, пожелай го, съблазни го...
- Адаме, следвай Ева, следвай Ева, помогни й, тя е толкова нещастна!
Адам се подчини на тези заповеди, без да съзнава какво става. Ева го погледна дълбоко, от дъното на душата си, а той изтри сълзите й. Адам не познаваше този неин поглед. Разбра, че ще иска нещо от него. Ева тревожно затвори очите си, после ги отвори и пак се взря в неговите. Изтръпна. До сега не беше изпитвал такива чувства. Някакво желание за нещо се промъкна от Евините очи в неговите и го прободе право в сърцето. Ева разбра, че Адам се хвана в клопката й. Взе ръцете му в своите и ги притисна до гърдите си.
По тялото на Адам преминаха непознати тръпки. Ръцете му инстинктивно започнаха да галят тези меки и податливи израстъци, лекичко да ги мачкат, от което кръвта му кипна. Прииска му се да ги целуне! Адам се наведе над Ева, полу-легнала на тревата, опряна на лактите си, нежно захапа зърното на едната й гърда, с ръка върху другата и не осъзнавайки как и защо, започна да я смуче, както правеха малките теленца и агънца от съските на майките си. Само че нямаше мляко. Но беше много, много приятно, непознато и вълнуващо.
Ева вече се усмихваше, явно, че на нея също й беше приятно, обви с ръце шията му, привлече го върху себе си и започна да го целува. Адам съвсем се опияни. Устните й бяха сочни и меки. Приличаха му на някакъв плод, но много, много по-вкусен от всички други!
Езикът на Ева докосна неговия и те взаимно започнаха да се смучат. Това им донесе още по-голямо удоволствие. Ева разтвори краката си. Адам веднага инстинктивно се намести между тях, с гърди върху гърдите на Ева. Ръката й се плъзна върху органа, с който Адам досега само пишкаше. Започна да го гали, да извършва движения напред-назад...
68
Адам примря от удоволствие. Органът му започна да се пълни с кръв и стана твърд като камък. Ева това и чакаше. Бързо и ловко го постави в началото на кръглия отвор между краката си. Започна да го движи около него. Адам забрави всичко друго на света. Неизвестно откъде знаеше какво да прави - както всички мъжкари в природата. Той проникна дълбоко в този отвор. Ева заскимтя от удоволствие и болка, защото нещо в нея се разкъса. Адам движеше органа си напред - назад, все по-бързо. Искаше му се да стигне все по-навътре, до гърлото на Ева, но имаше преграда дълбоко в нея, в която той се удряше и пак се връщаше назад, и пак напред, и така....
- Още, още, още! - насърчаваше го Ева.
- Още, още, още! - отвръщаше й Адам.
- Хубаво ли ти е?
- Прекрасно е, прекрасно е! - гукаше Ева.
Змията-Сатана наблюдаваше отдалеко.
Сатана беше доволен, много доволен.
- Браво на Ева. Добър учител, добра ученичка! С Адам също вече е свършено! Той вече се отдели от Бог. Една грешка - и край. Ева му предаде моите мисли и сладострастни желания - семето на злото и лъжата. Тя стана егоистка като мен, интересува се преди всичко от себе си, от собственото си удоволствие. Тя иска да се спаси чрез Адам, но вместо това опропасти и него. Тя просто повтори направеното от мен с нея. Така Адам също стана мой син. Никога няма да стане Богоподобен, защото вече е сатанино - подобен. Той прилича на мен! Аз вече съм и негов баща! Адам и Ева предадоха Бог, аз ще ги владея за зло, зло, зло - различно от волята на Бог, цялата вселена ще се изпълни със зло, цялата вселена ще ми принадлежи! Изпълни се желанието ми, сбъдват се мечтите ми:
„Ще възлеза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. И ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!” /Исая 14:13/
Адам и Ева продължаваха любовната игра. Изведнъж органът на Адам затуптя като сърце вътре в Ева. Някаква течност се изля от него. На Ева й стана още по-хубаво, а Адам примря от удоволствие. Почувства се изпразнен и уморен, но същевременно много горд и щастлив, че е извършил нещо, заложено в природата му. Той стана мъж. Имаше чувството, че някой му помага и наставлява. Не се и досещаше, че това е Сатана, бившият светъл архангел Луцифер, който подмами Ева и стана част от нея. Сега и Адам прие „сатанинското семе” чрез любовния акт с вече съгрешилата и паднала Ева. Станаха трима съгрешили, паднали и не подчинили се на волята на Бог същества, макар и създадени от Него за любов, радост и щастие: Архангел Луцифер, Ева и Адам. Адам не знаеше, че това, което направи с Ева, не е по волята на Бог, не стана когато трябва69
ше, но поне беше с когото трябваше - с определената за него жена, докато Ева се съвокулпи с по-долно същество, на нивото на животно.
Страданието на Бог започна.
- Аз съм Любов. Тя е най-мощната сила във Вселената, но трябва да е по волята Ми, да участвам и Аз. За да балансирам изригването на вулкана от любов в душите на Адам и Ева, за да има равновесие, да не се злоупотреби с любовта, Аз помолих децата си да се въздържат от нея докато порастат, докато станат годни за родители, защото целта на любовта е такава - продължение на потомството Ми. Символично дадох заповед на децата Си да не ядат от Дървото на познанието, т.е. на познанието за любовта. Не може деца да отглеждат деца. Но те не Ме послушаха, подчиниха се на Луцифер, създаден от мен силен, сияещ и прекрасен, като техен учител, а не любовник и баща.
- Не оправда Луцифер доверието Ми, нарани Ме, да бъде проклет! От завист към Мен! Никой не може да заеме мястото Ми, ще се боря и ще възстановя реда навсякъде, най-напред в душите на Адам и Ева! Искам си децата!
„А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? А жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.” /Бит. 3:2,3/
Кой беше виновен? Адам казва, че е Ева, Ева казва, че е змията, а последната мълчи и се крие. Но истината винаги излиза наяве.
Една ябълка тупна на земята до Адам и Ева. Те отвориха очите си. Видяха, че са голи. Ева я взе, вече не толкова печална, защото имаше съучастник и съпруг - Адам. Ева вече беше яла от нея със Сатана. Погълнала беше и сатанинското семе на злото, противопоставяйки се на Божията воля, забравяйки за Него. Детеродният орган на Ева, олтарът на любовта, утробата й, заприлича на наядената ябълка. От кого най-напред? От Сатана. Адам безмълвно и покорно изяде остатъка. Семето на Адам се сля със Сатанинското, проникнало в Ева. Адам стана също сатаниноподобен, защото Ева съблазни и прави любов с Адам - оказал се също като нея непокорен и вироглав. Той не потърси Баща си, не сподели, не попита. Много лесно се поддаде на съблазънта, струяща от мътния поглед на Ева. Това беше погледът на Сатана - съблазнителя и изкусителя. Адам също беше надарен от Бог със свободна воля и можеше да избира между доброто и злото - да остане верен на обещанието, което беше дал на Създателя си, да се обърне към Него и му разкаже какво виждат очите му, да потърси помощ за обезумялата Ева, или безотговорно да се подаде на страстното изкушение, с което го привлече Ева, подвластна на Сатана. Така триъгълникът на греха и злото се затвори. Адам стана мъж на жена, вече притежавана от друг мъж.
- Ево, какво стана с нас? - тревожно попита Адам. Съвестта му започна да го гложде.
70
- И аз не знам, но вече ме е срам да се разхождам така гола из градината. Нека си направим препаски от листята на смокинята.
- Добре, съгласи се Адам, който с ръцете си прикриваше съдбоносния орган, станал пак нормално малък.
Набързо накъсаха клони с по-едри листя, завързаха ги около една жилава трева и ги поставиха над слабините си. Това бяха първите човешки дрехи - препаски. Ева реши да се разкраси и направи малък венец от полски цветя, който постави на главата си.
- Какво ще правим сега?- попита Адам.
- Ще чакаме, може още нещо да се случи, отговори Ева.
- Ако Бог ни потърси какво ще кажем?
Глава 18
Бог потърси децата Си
Вечерта при топлия вечерен вятър, който известяваше за идването Му, Адам и Ева усетиха, че Той ги търси.
Уплашиха се и веднага се скриха между градинските дървета.
- Адаме, къде си? - попита Бог със силен глас.
- Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол. Скрих се за това.
- Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от Дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
- Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.
- Какво е това, което си сторила? - попита Бог Ева.
- Мен змията ме подмами и ядох. - плахо отвърна Ева.
- Понеже си сторила това, змийо, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. /Бит. 3:15/
Змията-Сатана чу думите на Бог и бързо запълзя, за да се скрие във възможно най-дълбоката дупка. Виновна обаче не се чувстваше. Мислеше си:
- Подмамила съм била Ева, а тя защо ми се подчини? Заради нея сега съм
71
по-долна от всички животни. Адам защо се оправдава, че Ева го била съблазнила, та той нямаше ли също отговорност пред Бог, нали Му беше обещал да не яде плода от забраненото дърво, т.е. да не прави секс с Ева преди Бог да е разрешил! Защо не Го попита, да каже: Татко, така и така, нещо се е случило с Ева, какво да правя? Подмами се веднага от думите и ласките на Ева. Ех, този Евин плод, най-хубавото нещо, което Бог е създал! - Размечта се змията-Сатана, спомняйки си всичко преживяно с Ева с най-малките подробности. Това отново му достави удоволствие.
- О, значи всяка жена, потомка на Ева, може да се слива с мен, ако поискам, както направи това прабаба й? Колко интересно, ще проверим дали е така, помисли си Сатана, принуден вече да живее в кожата на змия, прокълнат от Бог за наказание на постъпката си, изгонен от светлите сфери на рая.
Бог продължи да проклина:
- Понеже ти, човече, си послушал гласа на жена си и си ял от Дървото, за което ти заповядах, като казах да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе. Със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.Тръни и бодили ще ти ражда. И ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет. Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
- А на теб, жено, ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца. И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. /Бит. 3:16-19/
Въпреки тези тежки проклятия, Господ Бог с доброто Си сърце, което се изпълни с болка и страдание, все пак се смили над непокорните си, трагично сгрешили деца. Направи им дрехи от кожа и ги облече да не са голи. Бог трябваше да вземе и други предохранителни мерки, за да не посегне съгрешилият човек и към Дървото на живота, символ на съвършения безгрешен Адам, да „яде” от него и да живее вечно.
„След това Господ Бог „изгони човека и жена му от Едемската градина. Постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към Дървото на живота.” /Бит. 3:21-24/
Бог реши да запази надеждата за нов живот, за ново Дърво на живота, в което Адам трябваше да се превърне. Той все пак беше мъничко по-малко виновен от Ева, защото любовта му с нея все пак беше планувана от Бог. Само че не Сатана, а Бог да участва в този най-важен за провидението сюблимен момент - създаването и раждането на Богоподобните Му внуци, децата на Адам и Ева. Оплождането на жената се подчинява по Божия замисъл не само съгласно телесни, физически закони, но и на духовни. Цяла гама от светли чувства и духовни преживявания се появяват при духовното и физическото сливане. Ева, Адам и децата им Бог е искал да станат като Него. Надарил ги е с капацитета да управляват физическия свят чрез физическите си тела и духовния свят чрез духовните, за да бъдат медиатори, връзка между духовното и физическото. Тогава
72
Бог, най-висшият Дух, ще има връзка с двата свята: духовния и физическия.
Вместо това Сърцето на Бог се късаше от мъка и болка. За един миг Той загуби всичко, за което беше мечтал и се трудил. Появи се грях – нарушение на Небесния закон. Грехът доведе до падение на хората. По кръвен път грехът и падението щяха да се предават от поколение на поколение.
- Как така и тримата сгрешиха, защо децата Ми не Ме послушаха. В какво съм виновен? Пръв Луцифер наруши заръките Ми, поддаде се на егоистичното си желание за господство и величие. Ако се беше обърнал към Мен, щях да му обясня, че липсата на любов, която изпитва, ще трае само докато Адам и Ева станат съвършени. След това те ще го обичат много, ще се грижат за него, както и за всичко сътворено от Мен. Колко много се надявах да не прибързат, да пораснат и тогава да се опознаят като мъж и жена, да родят деца когато са зрели духовно и физически. Моите внуци, които ще имат майка и баща, да приличат на Мен! Да бъдат съвършени като Мен!
- На Адам и Ева им беше хубаво, когато се потопиха във вихъра на своята непозволена, но предвидена все пак от Мен любов! Много избързаха, много. Не успях да им обясня, че трябва да участвам и Аз. Архангел Луцифер ме изпревари, превърна се в Мой враг- Сатана, опорочи плана Ми! Тази любов трябваше бъде най-великата във вселената, единствената съгласно Моята воля, Моите желания. Щях да участвам и аз, щях да се радвам на децата Си, да чувствам сливането на духовете и телата им, щях да благословя тяхната сватба! А сега какво? Като крадци. Подмамиха се от този хитрец, лъжец и крадец на любов Луцифер. И тримата умряха за моята любов, а какво е животът без любов?
- Не разбраха децата ми, че Моето предупреждение, „непременно ще умрете”, се отнася преди всичко за духовните им тела. Физически те останаха живи, но обезобразени в Моите очи. Какво представлява едно тяло без духовните си сетива, без връзката си с духовния свят, ангелите и светлите същества? Обърка се всичко, обърка се... Сатана успя хитро да изопачи думите Ми, подведе ги.
„Ето, всички души са мои. Душата, която е съгрешила, тя ще умре.”
/Иезекил 18:4/
„Ако нечестивецът се обърне от нечестието, което е извършил, той ще упази ЖИВА ДУШАТА СИ”. /Иезекил 18:27/
„Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава” /І съб. Посл. На Йоан 3:8/.
Бог продължаваше да пролива сълзи на обида и огорчение.
- Архангелът изобщо не обича децата ми, той е егоист, използвач, мошеник, подлизурко, двуличник и какво ли още не! Използва ги, за да измести Мен от престола ми, алчен е, иска да завладее цялото мое Творение! А кой създаде небето и земята, реките и океаните, хората, кой? От завист и злоба напусна светлата си позиция, напусна я. Сега вече е Дявол и Сатана, но това мен не ме радва.
- Ще се боря! Рано или късно, децата ми трябва да се върнат при Мен, да
73
живеем в мир, разбирателство, радост и преди всичко в любов, любов, любов! Сърцето ми е пълно с любов, искам да я дам на децата си! Колко прекрасни щяха да станат земята и космоса , ако децата ми под Мое ръководство се грижеха за тях! Аз мога да се свързвам и живея само със съвършени същества. Такъв е замисълът Ми. Сатана обяви война. Приемам. Ще видим кой кого. Мечтите ми ще се изпълнят. Никой никога няма да може да Ме раздели от децата Ми. Борба! Война на живот и смърт! За Мен „Един ден е като 1000 години и 1000 години като един ден! /ІІ Петрово 3:8/. Ще стане! Казах! Даже и Сатана ще се превърне отново в светъл ангел, какъвто беше!
Бог прие борбата с врага си Сатана. Реши твърдо да върне изгубените Си деца. Но не можеше сам. Трябваше и те да участват заедно с Него, да Му помагат в това трудно и съдбоносно дело. По собствено желание и воля. Както доброволно бяха сгрешили, така доброволно трябваше да се поправят, да се откъснат от Сатана, от злото, преодолявайки появилата се след извършения грях грешна, сатанинска природа. Те трябваше да се борят със самите себе си! Бог разчиташе на тяхната съвест, на Божествената искра, която беше вложил в тях и която никой никога не можеше да изтръгне от душите им. Те трябваше да се променят. Те трябваше да Му се помолят. Те трябваше да се поправят. Колкото и трудно да е това за тях. Цялата вселена беше променена след греха и падението. Всичко, създадено от Бог, беше замислено в пълна хармония едно с друго. Една брънка от веригата ако се развалеше, цялата верига щеше да има същата участ. Почерня най-красивото звено от Творението - Богоподобните деца на Бог. Светлинната верига на любовта и доверието, която ги свързваше, беше разкъсана насилствено. Бог отново остана самотен, децата му - също. А Сатана също беше Негово дете! Кой родител иска да бъде разделен от най-свидното, от рожбите си?
„Но, ако беззаконникът се обърне от всичките грехове... никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ЩЕ ЖИВЕЕ.” /Иезекил 18:22/
74
Глава 19
Бог се бори чрез Слово и Истина
- Сиротните ми деца, останаха без майка и без баща. Сатана никога не може да Ме замести, колкото и да се старае. Самият Аз не съм вложил бащини чувства в природата му, защото не съм предвиждал той да има деца! Духовните същества не могат да се размножават! Само тези, които имат тяло и дух, могат да се възпроизвеждат. Така е от най-малкото червейче до хората. Инстинктът за продължение на вида при Адам и Ева е мощна сила, наречена любов! Още малко им трябваше, за да станат подобни на Мен, още малко! Колко ми е мъчно за тях! Сирачетата ми, миличките ми, ще ми се пръсне Сърцето от мъка! Добре, че все още е непокътната Моята, макар и съвсем мъничка искрица в душите им - тяхната съвест. Ще трябва да започна да я увеличавам със всеки изминал ден, със всяка минута и секунда! Бавно и търпеливо. Докато Адам, Ева, цялото им потомство, падналите ангели заедно с вожда си Сатана, отново възвърнат истинската си добра природа. Децата ми ще се върнат при мен! Ще имат само един господар - Аз. Казах!
Сатана стана неспокоен.
- Аз успях да откъсна Адам и Ева от Бог за сега, но какво ще правя с тях? Как ще се справя, след като Божествената искра, все едно самият Бог, винаги ще бъде у тях? Да действам по-бързо, да променя първоначалната им добра природа в зла. Да извършат много зли дела, да се карат, да се мразят. Омраза, омраза вместо любов! Егоизъм вместо грижа за другия! Всички пороци бързо да се размножат и разпространят! Децата им веднага да повторят злото! Сега съм господар на хората, искам и на вселената! Но това не е толкова лесно! Трябва да се грижа и отговарям за толкова много и различни едно от друго, сътворени от Бог неща! Как ли ще се оправя вместо Него? Ах, тази глупава Ева! Ако не беше възприела мислите ми, ако се беше съпротивлявала, ако се беше оплакала на Бог, сега нямаше да имам толкова много грижи и неприятности. Чувствам, че всички са против мене, за това се наричам вече Сатана - противник! Трябва да измисля нещо, което ще бъде трайно, което ще бъде в моя защита. Бог е по-силен от мен със Словото Си, което те ще започнат да чуват и разбират. Намира начин да се свързва с тях. Предупреди ме открито, че ще се бори до край. Колкото и да страда, Той е силен, честен и откровен. Всеки човек Го търси по някакъв начин, а от мен бягат като от черна чума. Какво ще правя, какво ще правя?
Сатана беше неспокоен, много неспокоен.
75
„Аз ще се съдя с него чрез мор и чрез кръв” /Иезекил 38:22/
„Людете ми загинаха от немане знание.” /Осия 4:6/
„... Доброто ви е като утренния облак и като росата, която рано прехожда.” /Осия 6:4/
„Те обаче, както Адам, престъпиха завета; там постъпиха коварно към мен” /Осия 6:7/
„Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете ми. Помрачен съм, ужас ме обзе.”/Еремия 8:21/
„О, да би била главата ми вода, очите ми извор на сълзи, та да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на людете ми.” /Еремия 9:1/
„О, да би имало за мен в пустинята убежище за пътници, за да оставя людете си и да си отида от тях; защото те всички са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.” /Еремия 9:2/
„Засилват се на земята, но не за честността, защото напредват от зло в зло, а Мене не познават, казва Господ.” /Еремия 9:3/
„Но няма да изпълня.... пламенния си гняв. Защото аз съм Бог, а не човек, Светият сред тебе; и няма да дойда при тебе с гняв. Те ще ходят след Господа.” /Осия 11:7-10/
„Защото пътищата Господни са прави, и праведнте ще ходят по тях.” /Осия14:9/
Както всички духовни същества, така и Сатана чуваше и разбираше мислите на Твореца. Бог също знаеше какво е наумил противникът Му. Хората бяха между тях. Свободни да избират, отиваха ту при Бог, ту при Сатана. Но така не можеше, трябваше да си изберат един господар.
Сатана напрягаше ума си с всички сили. Чувстваше, че битката му с Бог е предварително загубена, но беше упорит и опитваше различни начини да завладява все повече и повече човешки души, които умираха, откъснати от животворната Божия любов,отиваха в мрачните дебри на ада. Сатана разбра, че не е способен да обича, няма бащини чувства, а може само да се преструва. Двуличието беше истинската му природа. На грешния човек – също. Никой на никого вече нямаше доверие. Всеки искаше да използва другия. Нямаше непозволени средства. Даже служителите в храмовете на Бог станаха продажници, преструвайки се на вярващи в Бог, а в същност подчинени на сатанинските желания и закони.
Бог беше този, Който притежаваше и щедро раздаваше истинска, неегоистична и всеотдайна любов, която твореше нов живот, която беше самият живот. Неговата борба със Сатана и злото се ръководеше от девиза:
„Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата”. Ев. от Матея 5:39/.
„Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да
76
изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите, не правят ли това и езичниците? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” /Ев. от Матея, 44-48/
„... Любовта е силна като смъртта” /Песен на песните 8:6/
„Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи. /Песен на песните /8:7/
Бог се бореше със Сатана и сатаниноподобните хора чрез Словото, Истината и Любовта Си. Словото Му носеше познание за Него, разкъсвайки мрака на невежеството и омразата. Страдаше, но даваше напътствия на децата си, притегляше ги денем и нощем към Себе Си. Някои от тях Го чуваха и виждаха, но други бяха глухи и слепи, трети започнаха да отричат съществуването Му, четвърти го наричаха жесток, виновник за нещастието на хората и т.н.
„Но казва Господ, даже и сега се обърнете към Мен с цялото си сърце, с пост, с плач и ридание; и раздерете сърцето, а не дрехите си, та се обърнете към Господа вашия Бог, защото е милостив и щедър, дълго търпелив и много милостив и разкайва се за злото.” /Иоил 2:12/
77
ЧАСТ ВТОРА
ПОТОМЦИТЕ НА АДАМ И ЕВА
Глава 1
Сатана действа
Потомците на грешните Адам и Ева бързо населиха цялата земя, която приличаше на пустош. Грешните хора, без връзка със Създателя, не знаеха и не можеха да се грижат за нея като истински господари. Появиха се всякакви болести, природни бедствия и катаклизми. Науката се развиваше бавно, много бавно, защото Бог нямаше пряк достъп до душите и умовете на хората, до духовната им същност. И въпреки всички несгоди, човечеството вървеше напред. Бог помагаше със всички сили.
Сатана се мяташе нагоре-надолу из вселената и се чудеше какво да прави, за да запази господството си над хората.
- Ами ако внуша на хората, че няма Бог, значи и мен няма да ме има, значи, че никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам. НЕ СЪМ И СЪГРЕШАВАЛ, не е имало и грехопадение. Тогава не съм виновен за хаоса и ужаса, които настъпиха на земята и на небето. Но как да направя това? Трябва ми някаква философия, някакво учение, което да отхвърли даже идеята за съществуването на Твореца, което да проповядва, че няма Бог, че природата, хората и всичко останало, просто са се само създали. Така, от само себе си. От един вид в друг вид, от червея към човека! Ще намеря силни мъжки мозъци и ще работя с тях, ще им внуша мои идеи и мисли, различни от тези на Бог. Ще създам свои собствени проповедници! А най-добре е външно да приличат на Божиите служители! Уж кротки и смирени, богомолци, но... Тогава хората по-трудно ще ги разпознават. Колко съм гениален, колко съм талантлив!
- Както винаги, отговориха наобиколилите го дяволи и дяволици. Ти си най-умният, най-мощният, ти измами децата на Бог!
78
- Да, такъв съм! Сега си размърдайте черните мозъци и измислете нещо ново, което хората ще приемат лесно, да изглежда правдободобно, а в същност – жива лъжа, дяволска работа. Докладвайте ми всичко с най-малките подробности! Намерете ми хора, склонни към прелюбодейство! На секса трудно се устоява!
- Ще намерим, ще намерим, тръгваме на работа! – откликна дяволското воинство.
Една млада дяволица, бивша девственица на земята, но съгрешила с пастора на църквата си и родила деца от него, беше особено усърдна и предана на Сатана. Тя не можеше да понася доброто, особено жени, които не изневеряваха на мъжете си.
- Какво се преструват на добродетелни, когато много добре знам какво правят. Свалят си гащите наляво и надясно. Не подбират папи и кардинали, крале и благородници. Чрез секс, сплетни и коварство, сменят владетелите без да им мигне окото! А на вид са „Божии кравички”.
- И как добре умеят да се прикриват зад религията и текстовете в Библията и другите свещени книги – допълни снажен млад дявол с току що наболи рогца.
- Разбира се, нали са под наша опека, нали правят това, което и ние сме правили докато живеехме на земята.
- Не знам до къде ще стигне света, плахо се обади дяволче, родено извънбрачно и захвърлено от майка си. Аз не познавам баща си, на нищо не ме е научил. Крада и убивам от 15-годишен. Майка ми също ме изостави, стана проститутка. Заведе ме в един манастир, за да стана монах, но там съвсем пропаднах. Бях млад и хубав, изреждаха ми се всяка нощ от игумена до клисаря на манастира. Сега не знам даже мъж ли съм, жена ли съм...
- Дявол си, ето това си - отсече младата дяволица. Ела да ти покажа какъв си, хайде пробвай с мен!
- О, с удоволствие, но нека извикаме и приятеля ми. Ще направим страхотна тройка. Ти си толкова гъвкава, ще те прехвърляме като топка от мен към него, после тримата заедно...
Останалите дяволи и дяволици доволно потриваха ръце, предчувствайки голямо удоволствие. Ние ще гледаме, ще ви помагаме!
- Ние, по-старите и по-опитните, също можем да ви покажем някои хватки, които не сте и сънували!
- Дайте вино, дайте наркотици, дайте цигари и алкохол! На оргия, на оргия, да се веселим! Да славим нашия баща Сатана!
Сатана самодоволно се оглеждаше в бистрата и чиста вода на едно планинско езеро. Надяваше тя помътнее в унисон с омразата, която изпитваше към всичко истински чисто. И тя действително се размъти, реагира. Колкото повече зло правеше, толкова по-„величествен” се чувстваше. Доставяше му удоволствие да изпреварва и надхитря Бог и Неговите хора, особено свещенослужителите. Той знаеше как: „Секс, наркотици и рокендрол”. Пълно опиянение на хората,
79
за да забравят кои са, какви са, защо са на земята, и най-вече никога да не си спомнят за Едемската градина и Бог.
„Така казва Господ Ейова: В оня ден ще дойдат мисли в ума ти.”
Мисли от Сатана, мисли от Бог. Борбата се водеше на ментално ниво.
Сатана радостно потриваше ръце, предусещайки, че ще пожъне победи. Той вече знаеше, че Бог няма да се откаже от борбата с него, че има план за пълна и окончателна победа, но...
- Моята сила е в светкавичните ми действия. Бог измисля нещо, но аз Го изпреварвам. Действията ми уж имат добри помисли, но резултатите са пагубни за хората и Бог. Аз вече знам за новия Божи план за спасение на падналите Му деца. Аз ще съумея да обръщам всичко в моя полза, макар и не за дълго...Как ли ще свърши всичко?
- Нищо, че Бог ежеминутно работи да върне хората на правия път. Аз имам свои методи на вербуване. Аз съм силен чрез непозволената любов, неправомерната любов, която продължава да бъде желана и силна, много силна. Точно там ударих Твореца. Хората ми се подчиняват, правейки кръвосмешение и всякакви сексуални извращения. Всякакви триъгълници, четириъгълници...
- Творението ще нарека природа. Липсата на вяра в Бог – атеизъм. От него пък ще израсте още по-ужасно за Бог и прекрасно за мен нещо – философията на комунизма. От комуна, в която грешните хора живеят заедно, в сатанински семейства, в които си изневеряват наляво и на дясно, работят заедно, всичко е общо, даже и жените! Не се знае „кой брат, кой сват”. Нуждая се от гениални мои синове и дъщери, които да осъществят тези идеи. Ще се появят след време, упорито ще създавам условия за този нов обществен ред, при който Бог официално ще бъде отхвърлен. Даже ще бъде забранено да се мисли и говори за Него! Ха-ха-ха!
Сатана радостно потри ръце. Превъплъти се в красив учен мъж. Заживя в неговото тяло, за да може да наблюдава всичко с неговите очи, да използва неговия ум, неговите чувства. Унищожи, подтисна съвестта му, за да постигне целта си.
- Ха, ха, ха, добре го измислих. Човечеството рано или късно ще тръгне по пътя на комунизма, ще се откаже от вярата си в Бог. Това ще бъде голяма победа, да, голяма победа!
- Голяма победа, голяма победа! – ликуваха сатаниноподобните.
Сатана се огледа наоколо. Реши да пообиколи земята. Не знаеше колко време е изминало от греха, който извърши с Ева, тя пък с Адам и т.н. О ужас! Природата вече беше реагирала. Веригата от хармония и любов се беше разкъсала. Домашните животни искаха да избягат, дивите това и чакаха, за да ги изядат, кучетата бяха побеснели, глад и болести навсякъде. Дърветата, растенията, тревата, изглеждаха повехнали. Огромни вълни цунами се надигаха от океаните и опустошаваха сушата, вятърът духаше като луд, вдигаше облаци пясък и прах,
80
които запълваха дробовете на хората и животните и те умираха. На едни места водата преливаше от коритата на реките, на други беше настъпила пълна суша, половината земя се беше превърнала в пустиня.
Наблюдавайки настъпилия земен ад, Сатана за сетен път се убеди, че е нарушил Небесния закон.
- Ева и Адам са мои съучастници. С мислите и действията си ние създадохме обща база на неподчинение, на опълчване срещу Създателя. Грехът властва навсякъде и се разраства бързо! Най-прекрасен е първородният грях на Ева с мен! Той се предава на поколенията, защото е наследствен. Колко беше хубаво! Нежна и млада плът, плът... женска желана от всяко мъжко същество плът. Но Евината е най-прекрасната в мирозданието. Тя е Божествена! Тя не е от пръст! По-скоро беше Божествена, сега е... малка мръсница - дяволица.
- След първородния грях по моя инициатива и ръководство се появи колективният грях, извършван от група хора, мислещи и действащи по един и същи начин, т.е. по моя начин.
- Хм, също хубав грях. Кой разбрал, кой не разбрал - всички в кюпа. Колко войни, колко кръвопролития, измами и убийства, уж с добри цели, извършиха хората. Даже не подозират, че аз ги ръководя! Три световни войни! Ако организирам четвърта, човечеството ще изчезне като вид! Не, не трябва, кой ще ми служи?
- След колективния грях, организирах появата на наследствения грях. Той се наследява от предците, извършили грехове преди време. Потомците го наследяват вертикално, без да имат конкретна вина. Страдат, за да го изкупят. Колко са глупави хората! Падне им някаква тухла на главата уж случайно, а не се досещат, че някой нарочно я е бутнал, за да се изплати грях на баба, дядо, чичо, понякога на цял род! Всяко поколение извършва своите грехове, които се предават на потомците! Как хубаво го измислих!
- И накрая - личните грехове на всеки отделен човек. Те се трупат ден след ден. Не винаги могат да се изплатят докато човекът е в тяло, не стига времето, за това остават за „после”. За това има нужда от място, в което грешниците да страдат- ада на духовния свят.
- Порасна и разцъфтя, даде и плодове, цяло ново дърво на греха, на злото, вместо Дървото на доброто. Корените му са яки и мощни - първородният грях, чудото, което аз измислих и осъществих! Стволът на дървото е наследственият; Клоните му са колективният грях, а листята - личните грехове. Хората даже не знаят и не подозират от къде идва желанието им за лъжа, похот, убийства. От мен, аз съм кукловодът на всички грехове. Няма малки и големи, което е по моята воля, вече е грях!
- Колко много работа имам! Всичко трябва да се организира, да се наблюдава, да не вземе някой да сече от клоните на моето дърво на греха! Не дай си, Боже, да го изкорени! Тогава съм загубен, какво ще стане с мен?
- На работа, на работа, хайде дяволи, дяволици и по-малки дяволчета, превземайте душите на хората, учете ги на зло, зло, зло!
81
Дълбоко в душата си обаче Луцифер се страхуваше.
- Ами сега накъде? Аз не исках да се случат чак толкова лоши неща. Вярно, че се заслепих от красотата на подрастващата Ева. Аз съм старец в сравнение с нея. Но не е само това. Изглежда, че съм влюбен в нея, след като не мога да понасям Адам. Готов съм в капка вода да го удавя, да му откъсна главата, да го смачкам с краката си. Тази ярост ме заслепи още повече. Може би трябваше да поизчакам малко, да потърпя малко, да видя какво ще стане. Но вече няма накъде. Връщане назад няма! Аз съм виновен, но те защо се поддадоха, нали бяха предупредени от Бог? Даже се учудих колко лесно стана всичко. Ех, тази млада красива Ева... Какви гърди, какви крака... Вече не мога да живея без нея. Какво ми остава да правя, освен да влизам в кожата на разни мъже, за да съблазнявам и обладавам момичета и жени – дъщерите, внучките и пра-пра внучките на Ева. А те също са прекрасни. Даже някои от така наречените монахини под расото крият женски прелести! Те се отказват от дадения обет за безбрачие и вършат какви ли не неща! Умът ми даже понякога не ги побира! Не съм си и мечтал за толкова преданост и любов! Сатанинска любов, лъжовна любов, но все пак любов!
С натрупването на греховете змията Сатана се превърна в огнен змей.
„... и ето, голям огненочервен змей,който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята. /Откр. 12:3,4/.
„И стана война на небесата; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери място за тях на небето. И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. /Откр. 12:7,8,9/
Змеят-Сатана полетя да види какво друго се беше случило по тази грешна земя и кого още може да съблазни и унищожи. Обвиваше жертвата си в лъжовна паяжина както паякът улавя мухата. Интересуваха го все по-младички Еви. Това му желание веднага се предаде на подвластните му мъже. Появиха се даже бракове между старци и девици. Имаше и такива между стари жени и млади мъже. Всякакви изродени форми на любов.
82
Глава 2
Луцифер, хората и творението са променени
Хората бяха изгубили първоначалната си добра природа, идваща от Бог, установявайки връзка със Сатана. Изпълняваха неговите желания и заповеди. Първородният грях се разви в сатанинска първоначална грешна природа. Тя бързо се разрастваше, давайки своите зли резултати. Хората заприличаха на изроди -
духовно и физически, смалиха се, погрозняха, изгубиха чувствителността и интуицията си, забравиха как да се грижат за животните и растенията, трябваше да се обучават на всичко. Ако не бяха се опълчили срещу Бог, щяха да знаят как да садят плодове и зеленчуци, жито, да отглеждат домашни животни, да опитомяват дивите, да усещат и разбират нуждите и желанията им. Лесно щяха да опознаят космоса и да го населят. Слънцето, луната, другите планети, вече бяха станали непостижими и далечни за тях. Започнаха да ги обожествяват, което доведе до почти пълна забрава за Бог. Кой е Той, какъв е, къде е? Щом не се вижда с просто око, значи не съществува. Така искаше Сатана.
Превърналият се в Сатана архангел Луцифер не можеше да обича Адам и Ева както Бог ги обичаше, защото Бог не беше вложил бащинство в природата му. Сатана имаше само егоистични намерения към тях. След грехопадението се получи цяла грешна верига: Луцифер и Ева; Ева и Адам; Сатана, Ева и Адам; поколенията им. Всички бяха станали и продължаваха да бъдат егоисти. Не само към себе си, но и един към друг, към творението. Като първия грешник Сатана, всеки се ръководеше от собствените си интереси. Луцифер напусна позицията си на слуга, на учител, на подчинен и стана господар на хората и творението. /Колкото можа, разбира се/. Господството се преобърна. Сатана се откъсна от Бог, Адам и Ева - също. Появи се псевдо, фалшив родител и псевдо-господар - дяволът или Сатана. Всички приеха греха като нещо нормално, съществуващо изначално и започнаха да го умножават и разпространяват с бързи темпове.
Сатана беше умен и хитър. Бог го беше надарил достатъчно, за да може да изпълни мисията си на възпитател и учител на децата Му. Но след като се превърна в дявол и Сатана, който мамеше цялата вселена, най-важната му задача беше да убеди хората, че няма Бог, Който ги е създал, че те са само част от материалния свят, че няма живот след смъртта, че няма духовен свят, няма нищо. Той умело скриваше всичко, което можеше да разкрие сатанинската му измамна същност на прелюбодеец и поробител на човешки души. Но също и на своята душа, защото той сам беше погубил себе си, светлата си ангелска същност.
83
Беше се превърнал в дявол с душа, черна като катран, пълна със завист и злоба. Дали някога отново щеше да заблести от любов и признателност?
Малки и големи змии на лъжата, измамата, коварството, егоизма, изпълзяха от утробата на големия змей, наречен дявол или Сатана. Всички негови мисли и чувства се наследиха и възприеха от Адам и Ева. Предаваха се от поколение на поколение. Физическата смърт на хората настъпваше много по-рано, отколкото беше предвидено от Бог, защото духовно те бяха мъртви. Макар че нито растенията, нито животните, нито природата бяха извършили грях, всичко във вселената страдаше от липсата на грижовен стопанин. Тя също се промени. Естествената връзка на радост между всичко, сътворено от Бог „като добро” и децата Му, беше прекъсната. Ако хората не бяха съгрешили и не бяха се променили така драстично, нямаше да бъдат егоистични към творението, да използват и разхищават вода, гори, природни ресурси, без да мислят за последствията. Всичко се променяше към зло чрез мислите и желанията на злите хора, сатанински слуги.
„Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите а баща си. Той беше открай време човекоубец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.” /Ев. от Йоана 8:44/
„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне” /Първо посл. На Петър 5:8/
„И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони.” /Откр. 12:3/
„И СТАНА ВОЙНА НА НЕБЕСАТА: ИЗЛЯЗОХА Махаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.” /Откр. 12:7, 8, 9/
84
Глава 3
Бог остава непроменен
Само Бог, Творецът, продължаваше да бъде същият загрижен и любящ баща. Той продължаваше да се бори за децата си, беше твърдо решен да ги върне в лоното на любовта Си. Понякога го спохождаха натрапчиви мисли, но Той бързо ги отхвърляше.
- Дали да не унищожа хората и това Творение, което наблюдават очите Ми, нямащо нищо общо с желаното от Мен? Дали да не създам и нови хора? Не, не мога, не трябва. Много ги обичам все още! Ще се боря! Ще създам план за пресътворението им. Хората ще възстановят връзката си с Мен, ще разберат в какво са сгрешили, ще се поправят. Ще станат добри и покорни. Сами ще се откажат от Сатана. Казах! Ще бъде!
„Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, които имате очи, но не виждате, които имате уши, но не чувате.” /Еремия 5:21/
„Ето, Словото Господне стана укорно за тях.” /Еремия 6:10/
„Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на сребролюбие и от пророк до свещеник всеки постъпва лъжливо” /Еремия 6:13/
Бог се оттегли в небесните дълбини, да обмисли добре новия Си план за пресътворение на хората.
Глава 4
План за спасение
Така, както имаше план и принципи, съгласно които създаде Творението и хората, така Бог измисли нов план за тяхното възстановяване, за спасението им от греха и откъсване от Сатана. Макар и с болка, с много страдание, макар и първоначално съвсем сам, Той смело тръгна по този труден и трънлив път. Бог се превърна в лекар, утешител, слуга на своите изродени и променени деца.
85
- Ще ги върна при Себе Си, обезателно ще ги върна. Аз ще отделя от сивата тълпа на грешниците отделни личности, които ще ми помагат. Това ще бъде новата човешка история - изпълнение на Моя план за оздравяване и възстановяване на болните ми от болестта грях нещастни, самотни и сиротни деца. Трябва да подготвя Някого, Който няма да има нищо общо със Сатана, втори Адам, безгрешен Мой Син за връзка между мен и останалите Ми деца. Той трябва да бъде Бого-човек. Той ще бъде Спасителят, Месията! Ще стане, рекох, и ще направя!
Борбата между Бог и Сатана се ожесточаваше с всеки изминат ден, година, век, хилядолетие... Грешните хора вече не можеха пряко да се свързват с Него, защото в душите им се беше настанил друг господар, егоистичен и зъл- Сатана. Хората станаха зли като него. Бог предупреждаваше, казвайки им:
„Пазете се всеки от ближния си, нямайте доверие на никой брат; защото всеки брат ще изневери и всеки ближен разпространява клевети. Всеки мами ближния си; никога не говорят истината. Научиха езика си да говори лъжи, до уморяване вършат беззаконие. Жилището ти е сред коварство. Чрез коварство те отказват да Ме познават, казва Господ”. /Еремия 9-6/.
Въпреки това Божествената искра в сърцата на хората продължаваше да върши своята работа. Наричаше се съвест. Всеки човек, подвластен на доброто и на злото, които се бореха в душата му, мечтаеше и копнееше за Истинския си Родител. Появилата се и развиваща се двойствена човешка природа: добра и зла, беше последица от борбата между Бог и Сатана. Най-страшната борба беше в съзнанието, мислите и душите на хората. Големият проблем е, че откъснати от Този, който ги обичаше истински и заблуждавани от псевдо- родителя, те трудно разбираха кое е добро и кое е зло, нямаха критерий. Това ги правеше гневни и недоволни. Появи се непознато в природата явление - самоубийството. Бог негодуваше в душата Си.
- Как може човек да унищожава сам тялото си, след като Аз съм го създал! Защо хората се заблуждават, че могат да правят с него каквото си искат? Те ли превърнаха пръстта в жива плът, или Аз? Кой е Създателят? Аз или те? Как може да се отказват от възможността да се срещнат с Мен – Твореца на всичко видимо и невидимо? Само чрез тялото си, в което духът им се развива, те могат да се върнат при мен! Само с него могат да извършат дела, с които да Ми помагат в битката на живот и смърт, която водя с общия ни враг Сатана. С тялото те могат да извършват действия, ръководени от духа им. А в него Аз все още съществувам! Божествен дух, божествени действия. Сатанински дух - сатанински действия. Как не разбират, че Сатана е техният най-голям враг? Сами трябва да се откажат от него. Как? Страдайки и изкупвайки.
- За кого правя всичко това? Нали, за да бъдем отново заедно радостни, весели и щастливи?
- Ще върна децата Си отново при Себе Си! Ще ги откупя, но не мога сам. И преди, и сега, принципът Ми е един и същ - съвместно с тях! Аз съм дълго търпелив, честен и откровен, благ и любвеобилен... Искам и те да станат такива, да приличат изцяло на Мен, на Мен, на Мен...
86
Бог се развълнува много силно. От очите Му потекоха сълзи.
- Как не разбират тези мои непокорни деца, че ги обичам, че страдам за тях и от тях? Ах този нехранимайко Сатана, ах този непрокопсаник! Какво си мисли, че ще Ме победи ли? Та това е невъзможно, невъзможно! Може да има временно надмощие и победи, но и той и Аз знаем, че го чакат 1000 години мъчения в огненото езеро. Дано му стигнат да се разкае и подчини на волята ми, да започне отново да се моли, да се моли, да се моли... /Откр. 20:2,3/
„Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана и го върза за 1000 години; и като го хвърли в бездната, заключи я и запечата над него, за да не мами вече народите, преди да свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.”
Бог се унесе в мечти, изпълнен с решителност и надежда. Ангелският хор веднага запя псалми, за да успокои изтерзаната Му душа. Вестоносците полетяха из ефира, за да разнесат успокоителните Божии мисли и чувства. Така беше наредил Той - да знаят всички какво се случва и какво предстои. Той не криеше нито страданието, нито радостта си, нито плановете си. Даже и от враговете си. По този начин успяваше да налива светли и радостни мисли в душите и на най-отчаяните, лоши, непокорни, престъпни даже хора. Добрите духовни същества, ангелите и духовете на праведниците от земята просветляваха душите на хората от вековния мрак, плод на омразата, егоизма, лъжата, невежеството, коварството, беззаконието и разврата, които властваха по света след грехопадението на Адам и Ева.
Какъв беше новият план на Бог?
- Аз, Всемогъщият, Всезнаещият и Всеможещият, няма да позволя децата Ми да погинат, но те трябва да разберат, че пътят към Мен е свързан със страдание, с изплащане за извършените от тях грехове, от първородния до личния. Който е направил грешка, трябва да положи усилия, за да я поправи. А тази на Адам и Ева е огромна, огромна...Те трудно могат сами да разберат и осъзнаят колко пагубни са последиците от постъпката им. Но аз съм милостив. Ще дам възможност на всеки човек, който изпълни определени условия, да може отново да разговаря свободно с Мен, за да стане тънката сребърна нишка, която ни свързва след грехопадението, дебела като стоманено въже. Колко ще се радвам тогава! Ще се боря за всяко човешко същество!
- Започвам със семейството на Адам! Той ще стане първият спасител, Месия, ще спаси себе Си и семейството си! Нататък ще видим как ще се развият нещата. Но схемата, плана, по който ще се случва всичко, няма да променям! Ако един не успее, ще намеря друг да го замести! Най-важен е Месията! Аз не мога да го изпратя сред кръвожадни, невярващи в Мен и злобни хора. Те веднага ще го убият.
- Започвам да работя чрез отделни личности, които ще нарека пророци. Ще наливам Словото Си в душите и умовете им като във фуния, а те след това ще го повтарят навсякъде и на всички, ще обикалят земята. Но все пак хората са много слаби, не издържат на напрежение, студ и жега. Не е ли по-добре да от87
деля група от хора, да ги заселя на добро място, да вложа законите си в душите и умовете им, за да заживеят по Моята воля?
- Да, да, да... хубава идея - разговаряше сам със Себе Си Бог.
- След това, като ги възпитам на послушание и любов, от тях ще избера семейство, в което да се роди Новият Ми светъл и непорочен Син - Спасителят! Той ще бъде единен с Мен в чувствата и мислите Си, ще Ме разбира, уважава и обича! Ще бъде пример какви трябва да бъдат хората, как да живеят, как да се молят, как да се променят. Техният кръг ще се разширява докато цял народ се промени, разбере грешките си и се разкае. От един човек - пример към народ пример за останалите народи, населили земята - размечта се Бог.
- Повечето от тях изобщо не Ме познават, не вярват в Мен. Наричат се езичници. Кланят се на всякакви идоли, а в същност на Сатана, на моя противник. Ако престанат, ще скъсат връзката си с него. Тогава всичко ще бъде по-лесно. Но най-напред да създам и възпитам Свой народ!
- Колко прекрасна ще стане тогава земята, населена с възстановените ми и преродени деца! Заедно ще довършим Моя замисъл за нея! Всяко кътче ще бъде красиво и съобразно предназначението си. Планините - планини, долините - долини, моретата - морета, рибите - риби, животните - животни... И кой ще се грижи за творението Ми - моите деца. Аз съм вложил познанието за това в мозъците и душите им, но те се промениха до такава степен, че заприличаха на животни. Да, създадох ги след творението, те са първите обитатели на прекрасната земя. Те са първобитни, защото са първите съзнателни същества, но капацитетът им е огромен! Само дето не го осъзнават още.
Бог се натъжи и размечта едновременно. Душата Му се изпълни с нова надежда.
Глава 5
Бог се вдъхновява и работи с „пълна сила”
Планът на Бог за възстановяване на падналите хора, та даже и на Сатана, важи и продължава да действа от грехопадението на Адам и Ева до днес, докато и последният човек не се откаже доброволно от господаря си Сатана и не се върне при Родителя си - Бог. Как?
- Най-напред всеки човек си трябва да се разкае и помоли за помощ, да стане добър, да изгради в душата си основа за приемане на Спасителя, изпратен от
88
Мен. Не може някой да направи това вместо другиго! Всеки е длъжен сам да Ме потърси и помоли за спасение! „Всяка коза виси на свой крак” Душата на всеки човек трябва да заблести като злато от чисти и добри помисли и намерения! Тогава и делата му ще бъдат такива. Месията ще помогне, ще покаже как!
Бог говореше, а множеството от архангели, ангели и добри духовни същества слушаше внимателно и запаметяваше всяка дума. Специални писари записваха Словото, което щеше да роди нов живот. Всички бяха с приповдигнат дух, очаквайки конкретни задачи.
- Връзката между Мен и хората Ми ще се възстанови. Приемайки Месията, те приемат и Мен. Необходимо е време, страдание, търпение и подчинение, пост и молитва! Също и дела, дела, добри дела, по Моята воля! Вяра без дела е мъртва!
- Най-напред планът ми ще действа само в духовен аспект чрез промяна в мисленето и чувствата, в светоусещането на хората. Да се осъзнаят кои са, защо са на земята, кой ги е създал, какво трябва да правят. Какви са грешките и отклоненията им! Да се отвратят от сатанино-подобната си същност и природа! Решително и твърдо да решат да станат отново Богоподобни!
- Богоподобни, Богоподобни! – запя в речитатив ангелският хор. Добрите духовни същества се радваха, изпълнени също с нова надежда.
- След това Аз ще създам житейски ситуации, в които всеки човек да разбере, че Аз - Родителят, съществувам, че го обичам. Вярата не е достатъчна. Реално, в живия живот ще видят Месията, ще почувстват, че Аз им помагам, почти ги нося на ръце! Той ще ги тласка към действие, ще им казва къде грешат, ако паднат, ще ги вдигне по пътя към Мен. Онзи, рогатият, ги дърпа назад, а аз ги тегля напред. Горкичките, понякога се страхувам дали ще издържат! Ще издържат! Аз казах, Аз искам!
- Бог каза, Бог иска - повториха добрите същества.
- Моите пресътворени хора ще мислят и действат различно от останалите. Те ще се преборят с вековните човешки слабости и пороци. Ще сложат край на сексуалните извращения, наследство от сатанинското господство.
- Край на сатанинското господство, край на сатанинското господство - проехтя в цялата вселена.
- Тези Мои нови деца, отделни звездички на мрачния небосвод на греха, ще започнат да светят с неугасваща светлина, бързо ще се увеличават и ще привличат към себе си други. Ще се получат нови съзвездия на доброто!
- Съзвездия на доброто! Съзвездия на доброто! - новината бързо се разпространи навсякъде. Всички с трепет очакваха какво ще последва.
- По същия начин хората на земята ще започнат да се групират в отделни общества, след това отделни нации и народи, които ще Ме следват. На края целият свят ще бъде отново Мой! Субстанциално, реално! Не само в мислите и мечтите Ми, не само в сънищата, а и в действителност. Те ще докажат любовта и предаността си към Мен с делата си!
89
- С делата си, с делата си! - като ехо припяха ангелите.
- Ще избирам последователно отделни личности от грешниците и ще ги подготвям да заемат позициите на Луцифер, Адам и Ева в Едемската градина преди да съгрешат. Понеже телата на хората са тленни, мисията за спасение ще се продължава докато не се изпълни до край! Където е грешката, там ще бъде и поправката. Аз няма да съживявам превърналите се отново в пръст тела, но ще работя с вечно живия им дух. Ева и Адам ще се вселяват в душите на добри жени и мъже, ще им разясняват защо и как са сгрешили, за да ги откъснат от греха. И не само в манастири и църкви, а в живия живот, в семейството преди всичко!
- В семейството преди всичко! В семейството преди всичко! – възкликна радостно множеството.
- Ще пресътворя Адам, ще го превърна в Спасител, Месия! Той ще ръководи процеса на възстановяване. Един безгрешен, прекрасен, умен и мощен Адам - пример за всички мъже по земята!
- Новият Адам - пример за всички мъже по земята! - повтори множеството.
- Моите избраници - различни мъже и жени, ще работят за Мен, за осъществяване на Моя план. Няма значение времето, защото „Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години” /Второ Петрово, 3:8/. Важното е да преобърнат процеса на грехопадението и да не допускат Сатана в живота си. Само един мъж и една жена. Аз, те и децата им - Моето семейство.
- Божие семейство на земята, Божие семейство на земята! – откликнаха с радостни възгласи добрите същества.
- Разпространете новината за Моя нов план!
- Веднага, Господи, Светлина наша, слънце наше, любов наша!
Архангелите бързо се разпоредиха кой какво да прави, в кая част от света да отиде. Не трябваше да има нито едно място на земята, в което хората да не чуят и разберат, че Бог ще изпрати Спасител, Месия.
Природата също реагира радостно. Дърветата и растенията си зашушукаха, тревичките разказаха чутото на тревопасните животни, цветята пуснаха най-прекрасните си ухания, за да известят Благата Вест от Бог. Водата пощуря от радост. Издигна се високо във въздуха, заблестя на слънцето с хиляди светлини, появиха се множество дъги, украсяващи небосвода. Всички се изпълниха с радостно очакване.
Умът на Бог работеше с пълна сила. Изпита умора и реши да отиде до крайните предели на земята, да се възвиси в простора и космоса, да наблюдава от високо колко е прекрасно творението Му!
- Най-хубавата планета, която съм създал, е земята. Планини, морета, гори, равнини... всичко. Населих я с много животни, птици и риби. Тя е прекрасният дом за прекрасните Ми деца! Спомням си колко трудно беше Сътворението, с колко любов и всеотдайност създадох всичко!
„В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста;
90
и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
- И Бог каза: да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро. И Бог раздели светлината от тъмнината /Бит. 1:3/
- И Бог каза: да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. /Бит.1:6/
- И Бог направи свода. И раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.
- Бог нарече свода Небе /Бит. 1:8/
- И Бог каза: да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.
- Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
- И Бог каза: да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така /Бит. 1:1-11/
- И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида й. И Бог видя, че това беше добро /Бит. 1/:21/
- Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така /Бит. 1:24/
- Бог каза: да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
- И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. /Битие 1: 27/
При тези спомени Сърцето на Бог затуптя с радостна надежда.
- Трябва, трябва хората да Ми повярват и изпълнят необходимите условия за промяна. Може би на тях ще им се сторят много трудни, но грехът им малък ли беше, страданието, което Ми причиниха, малко ли е!
Ангелите и добрите духовни същества Го заобиколиха с готовност за действе.
- Ти само ни кажи какво искаш от хората, ние ще помогнем, ще помогнем!
- Добре, отговори Бог. Най-напред трябва....
- Какво, какво, кажи де!
- Принасяне на жертва;
- После, изпълнение на определени условия с цел изплащане и премахване на грешната човешка природа, наследена от съгрешилите Луцифер, Адам и Ева.
- Също така Сатана доброволно да Ми се подчини! Това е най-важното!
- Но той няма да иска!
- Тъкмо поради това на негово място ще поставям грешен човек, който ще се подчини на друг грешен човек, но в позицията на възстановен Адам, ще има връзка с Мен, ще прави това, което Аз искам!
91
- Значи, Сатана, т.е. някакъв човек, в дадена ситуация, трябва да се подчини на друг човек, който е в позицията на Адам преди грехопадението? Грешен човек да се подчини на безгрешен. Но от къде ще се вземе безгрешният?
- Това е Моя грижа. Вече имам план как ще стане. Той ще бъде Месия, Спасаител! Той няма да има никакъв грях, ще го освободя от първородния грях чрез пречистване на родословието му. След като се справи със Сатана, ще може да освобождава хората по земята и в духовния свят от греховете им.
- Ще ги учи как да живеят ли?
- Да, ще бъде пример.
- А с жените как ще бъде?
- Безгрешният Адам, подготвен лично от Мен, Мой образ и подобие, ще избере една жена, която ще пречисти за своя съпруга. Тогава и децата им също ще бъдат освободени от първородния грях.
- Значи, Ти, Господи - спасяваш Него, Той става Спасител, спасява мъже и жени, от които си избира една за съпруга?
- Браво, разбрахте. Хайде сега на работа! Всичко това трябва да се изстрада и изпълни!
- На работа, на работа! Ангели, духове и добри същества литнаха в ефира.
Глава 6
Библейски личности и семейства
По тази схема: човек, семейство, нация, народ, свят, Бог започва да работи веднага след грехопадението на Адам и Ева. Хората, които Той избира, се наричат Библейски личности. Отначало Словото на Бог се предава устно, а след време се записва за вечността. Така То е защитено, предава се от поколение на поколение. В нашата епоха - също.
Своя възстановителен план Бог най-напред прилага в семейството на самите Адам и Ева. Тъй като те вече са сгрешили, позициите на Луцифер, Адам и Ева преди грехопадението се заемат от синовете им Каин, Авел и семействата им. За съжаление неуспешно. Сатана влиза в Каин, който убива брат си Авел. Планът на Бог пропада. Следва семейството на Ной - вече има успехи; в семействата на Авраам и Моисей - по-големи успехи; изградена е основа за раждането на Месията Исус.
92
Със всяко следващо семейство Бог жъне все по-големи победи. Целта е винаги една и съща. Хората от различните исторически епохи трябва да се подготвят, за да разпознаят и приемат Божия Син и Спасител. Този, Който Бог ще изпрати. Планът му се разширява и обхваща все повече народи. Той изпраща Свои представители, наречени пророци и учители в различни региони на света като Буда и Конфуций, например. Те донасят и записват в свещени книги Божиите изисквания и норми, по които хората от различните райони на света трябва да живеят, съгласно особеностите и спецификата на своята култура. Целта е да отхвърлят сатанинското робство на лъжата, порока и разврата. Хората следват Божиите пророци и учители, вярват в доброто, правдата, любовта, в Бог. Всички очакват Месията, знаят за Него, подготвени са за Него.
За съжаление, народът, който пряко е отговорен за осъществяване на Божия план за възстановяване, отхвърля Единородния Божи Син, отхвърля Месията Исус.
„И Господ ми показа великия свещеник Исуса, стоящ пред ангела Господен и Сатана /противника, обвинителя/, стоеше от дясно Му, за да Му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, сатано! /Захарий 3:1-2/
Четири хиляди години след сътворението на света Исус Христос – чистият и свят, непорочен Син на Бог, казва на хората много истини, припомня им случилото се в Едемската градина, за да разберат корените на човешкия грях, греха на предците си, на Адам и Ева. Обяснява им Кой е, защо е изпратен от Бог, моли ги да Го приемат и последват. Той донася Нов завет, който трябва да се сключи между Бог и хората, след като се откъснат от Сатана и приемат Месията - свързващото звено между грешните хора и Бог.
„Вие сте от баща дяволът, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината. Защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Ев. от Йоана 8:44/
На такова продажно и лъжливо същество незрелите и несъвършени Адам и Ева се доверяват в зората на човешката история, когато още не е имало никакъв грях. Те го слушат и изпълняват волята му. Злото започва бързо да се умножава и разпространява. Сатана тласка хората към все по-големи грехове. Най-напред се появяват егоизмът и егоцентризмът, лъжата, похотта, лицемерието, двуличието, ... След това започват убийствата и войните. Повтаря се една и съща схема: от малка грешка към големи престъпления, от скандал и сбиване между двама, към вражда на семейства и родове, след това между нации и народи... Три световни войни и безброй локални. Всички злини започват от грешката на архангел Луцифер, Ева - Божията дъщеря и Адам - Божият Син. Грехът завладява всяко следващо поколение все по-силно. Предава се чрез кръвната линия на любовта и секса. Без участието на Бог в живота и любовта на хората, всичко е изопачено, покварено, фалшиво.
Там, където Бог не живее в душите на хората, не може да живее и истинската любов, защото Той е самата Истинска любов. Бог и хората страдат.
93
Глава 7
Човешката история
Такава е човешката история. Някои се интересуват от нея от военно-политическа гледна точка, други от икономическа, научна и т.н., но истинската й същност са събитията, водещи до връщането на хората към чистия и непокварен Извор на любовта - Бог. За това, най-важна се явява историята на религиите, които са създадени от Бог именно с цел възстановяване прекъснатата връзка между Него и децата Му. Самата дума „религия” означава това. „Лига” - връзка „ре” - повтарям, връщам. Всяко поколение по свой начин, съобразно развитието на цивилизациите, минава по пътя на изплащането и страданието, с цел възстановяване. Много учени - историци, са забелязали цикличността на историческите събития, но не са имали ясно и логично обяснение за това явление. Не са знаели, че Бог стои в тяхната основа. Когато има неуспех, макар и най-малкия, при изпълнението на плана Му за спасение, Той намира нови личности, които заемат позициите на Архангел Луцифер, Ева и Адам. Много централни и периферни провиденциални личности се провалят, защото Сатана е жив и действа.
Бог не се отказва от плана Си, напротив, разширява периметъра на действията си. Подготвя и включва все нови и нови хора, свързва се с децата Си по духовен път. Много от тях доброволно се отдават на „пост и молитва”, т.е. на пълно служене на Бог, живот на вяра, живеейки в манастири и пещери като отшелници. други се борят със злото и различните му форми на проявление всеотдайно и упорито, жертвайки и живота си, имотите си, семействата си, за да наложат волята на Бог. Всеки човек на земята е призован по различен начин: чрез Слово, мисли, сънища, видения, духовни феномени. Появяват се нови религии и учения, за да могат хората, живеещи и в най-отдалечените кътчета на земята, да чуят за Спасителя, да Го следват, да научат за Създателя си, Който ги обича такива, каквито са, Който се бори за тях, да живеят по Неговите закони на любовта, най-добри за хората. Нима може някой да познава детето си по-добре от Родителите му?
Усмивката все по-често грее на Божието лице. Планът Му действа, при това успешно. Хората се обръщат към Него с молитва за прошка и помилване с голяма любов и признателност. А Той най-много иска това - да чувства, че е обичан!
94
ЧАСТ ТРЕТА
ЕВА, АНА И ГРЕХЪТ
Глава 1
Борбата между Бог и Сатана
Ана, макар и хиляди години след Ева, нейната пра-пра-баба, също преживя сексуално насилие, сексуално извращение, недопустимо и неприемливо за Бог. Той страдаше за нея така, както някога за Ева. Той никога не се е примирил и приел случилото се между Архангел Луцифер и Ева, а след това между Ева и Адам. Повторението на първородния грях Му причинява болка и страдание, защото е Родител, защото обича децата Си. Той се бори за спасяването от греха на всяка своя дъщеря и син в продължение на цялата човешка история. Днес също.
Както тогава, така и сега, след хилядолетия, Сатана учи хората как да повторят случилото се в Едемската градина.Той продължава да подмамва хората, организирайки сексуални извращения и оргии.
Това, което се случи с Ана - наследница на Ева, също е пожелано и инициирано от Сатана. Като духовно същество, той може да се преправя на „светъл ангел”, да влиза в ума и съзнанието на млади и стари, нашепвайки им какво да правят. Изпитва удоволствие да участва в греховете им. Най-много се радва на лъжливия и неправомерен секс, особено с деца. Бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри... Кръвта се осквернява и смесва все повече със сатанинската, с неговата.
- Зло, зло, зло... навсякъде зло! Животът на земята да се превърне в истински ад, това искам аз. След първородния грях на Адам и Ева, страданието и порокът, любовният разврат и падение продължават. Събития, войни, влюбвания и разлюбвания, изневери, убийства, притворство и лъжи - всичко продължава да съществува. Аз съм главното действащо лице на театралната житейска сцена. Сменят се само декорите и актьорите през вековете.
- Аз съм могъщ и силен, изпивам духовната кръв на млади и стари, защото
95
съм вътре в тях, в мислите и чувствата им. Не съм победил, но продължавам да върша зло, зло, зло..., си мисли Сатана.
Биологическият баща на Ана - красиво невинно дете на 13 години, влезе в ролята и зае мястото на древния съблазнител, на фалшивия баща - Сатана, по-точно, Сатана влезе в него. Опита се да прави секс със собствената си дъщеря. И не беше единствен. Първородният грях между Луцифер и Ева се повтаря от милиони бащи и мъже в течение на човешката история, в нашата епоха - също. Бащи с дъщери, майки със синове, братя със сестри, пълно кръвосмешение и поквара. Причината за това е, че коренът на греха е огромен, пуснал е дълбоко своите разклонения. Дървото на греха все още е свежо, макар че много от клоните и листата му са увехнали. Кръговратът на злото се осъществява чрез соковете на греха, специфичен за всяка епоха. Той може да бъде унищожен само от Месията, ако бъде последван от милиони хора. Отделният човек не може сам да се освободи от първородния грях, каквито и усилия да полага. Бог създава житейски ситуация, за подготовка и среща с Месията. Мъжете и жените, вярващи искрено в Бог ще Го познаят с душата и ума си и ще Го следват. Коренът на греха, стореното от Луцифер, Ева и Адам в Едемската градина, се повтаря под различни форми и варианти. Времето няма никакво значение. Позициите им през вековете се заемат от различни хора в различни ситуации, една от друга по-извратени. За радост на Сатана и за страдание на Бог.
Сексуалните извращения продължават даже и сега, в развития технологично 21 век, когато хората усвояват космоса. Жените продължават да се продават като стока, стават проститутки. Мъжете точно като Сатана някога, са жадни за млада женска плът. Насищат й се, а после я захвърлят като ненужна дреха. Никаква отговорност. Всеки прави каквото си иска. Светът ще загине, ако сексуалната поквара продължи да унищожава хора, общества и държави. Те се развиват икономически, политически, културно, но прелюбодеянията и злоупотребите с любовта продължават да се проявяват в нови и нови уродливи форми. Дървото на греха расте. Любовта, най-прекрасното чувство, идващо от Бог, все още е изопачена, поругана и неразбрана. Душата на всеки човек копнее за любов, за истинска любов. Всеки, осъзнато или не, иска да изпита Божията любов: като дете, като съпруг или съпруга, като родител към децата си, към природата. Има ли надежда?
Да, има. Спасение има, надежда има, но пътят е труден и трънлив. Бог знае как и води вярващите, носи ги на ръце. Той спазва същия Принцип, както при сътворяването на хората: заедно с тях. Не може и не иска сам. Любовта изисква двама партньори. Така както е искал Адам и Ева да осъществят с Него рая на земята, така и сега и за напред Той може да постигне идеала Си само заедно с хора, които вярват в Него, обичат Го, служат Му, изпълняват волята Му. Само Той притежава Истинската Любов, Самият Той е Истинската любов. Той желае и копнее да я отдава непрекъснато, за да живее заедно с децата Си - в земния и в отвъдния свят. Пътят е изпълнен с болка и страдание за Него и хората, които го обичат и следват с любов.
96
Глава 2
Изгонени от рая
Изгонените от Едемската градина /раят/ Адам и Ева се озоваха на непознато и пусто място. Нямаше я меката светлина и топлина на Градината, нито цветята, нито красивите дървета... Около тях пак имаше разни неща, но разхвърляни без ред насам-натам. Чуха шум от вода и тръгнаха да търсят извора, или реката, бяха жадни. Изпитваха и глад. Огледаха се, но бананово дърво нямаше, само някаква ябълка с дребни плодове. Откъснаха си. Бяха възкисели и стипчиви, но все пак храна! Осъзнаха, че от тук нататък каквото си приготвят, това ще ядат!
Адам видя птици във въздуха, но как да ги хване? Изкатериха се на висок хълм. Пред очите им се разкри красива гледка. Видяха голяма вода, сетиха се, че това е море, в което се вливат бистри реки. Тревата наоколо беше избуяла високо.
- Някой трябва да я отреже, за да може да се ходи по-лесно и да се стигне до реката, а после и до морето. Кой, като бяха само двамата? - помисли си Адам.
Ева още плачеше и се тюхкаше. Никак не й хареса наоколо. Въздухът беше остър, вятърът силен, камънаци навсякъде. Нямаше никаква пътека, никакъв път. Кожените дрехи, с които все пак Бог ги облече, като се смили над тях, не бяха удобни в тази жега, спираха им движенията. Нищо не можеше да се направи, освен да се търпи.
Адам напрегна мозъка си.
- Чудно нещо, вече не си спомням какво имаше в Градината. Преди толкова бързо взимах решения! Сега ми се струва, че половината от мозъка ми го няма, като че ли „чавка го е изпила!”.
Какво беше правил с Ева обаче, си спомняше много добре. Поиска му се да го повтори, но тя нямаше настроение за такива неща - все още.
- Оглупял ли съм, какво ли?, сепна се той. Как ще живеем сега с Ева? Къде е този, всезнайкото, Сатана, къде се дяна? Измами ни и се скри.
Мисълта за Ева и удоволствието, което беше изпитал, го освежи. Спомни си любовното преживяване, изтръпна отново при мисълта за него.
- Ева е тук, дали да не опитаме пак? Не, трябва да почакам, нека се успокои. Трябва да се подслоним някъде, но къде? Ако завали дъжд, ще ни намокри.
За сняг Адам не си помисли, защото не знаеше, че има такова нещо. В градината винаги беше топло, дъждът беше толкова приятен, обливаше и измиваше телата им... Споменът беше жив в съзнанието на Адам, но той бързо го отхвърли, защото тревогата и притеснението заглушиха хубавите спомени, промъкна97
ха се в душата му. Той се огледа внимателно. Забеляза пукнатина в една скала. Хвана Ева за ръката и я задърпа към нея.
- Къде ме водиш, остави ме да си почина, трудно ми е, краката ме болят, всичко ме боли, нищо не искам, искам само да умра, да ме няма, виновна съм, виновна... Защо ли не се обърнах към Бог, да му поискам прошка, а те завлякох и теб...
- Я не се лигави, а върви, скара й се Адам. Стига си говорила глупости! Станалото, станало. Забрави всичко, мисли само за настоящето и как да оцелеем в тази пустош, при това съвсем сами.
Ева се подчини и тръгна.
Цепнатината в скалата беше по-голяма, отколкото се виждаше от далеч. Спокойно се промушиха през нея и влязоха вътре. Отзоваха се в огромна пещера. В градината също имаше такива, но по-малки. Светлина имаше достатъчно, защото отгоре светеше слънцето през голям отвор. Въздухът беше свеж и не много студен. Поточе с бистра вода весело ромолеше по средата на пещерата и препускаше към морето.
- Та това е хубаво място! Зарадва се Адам. Ево, виж, имаме си вече къща!
- Къща, добре, но какво ще ядем?
- За сега да се напием с вода, пък ще видим.
- Вземи камък и убий някоя птица, когато пие водичка, а аз ще потърся ядливи треви.
Адам се огледа. Камъни колкото искаш, птици – също, но на него му трябваше нещо по-остро, за да убие птицата. Стана му жал. В градината не се налагаше да прави това, но тук... Бързо намери един остър и доста голям камък. Клекна неподвижно до извора и зачака. Скоро прилетя птица, по-голяма от гълъб. Наведе главичката си да пие водичка с малката си човчица. Адам се прицели и хвърли камъка. Уцели я. Право в крилото. Тя започна да пърха, да писука от болка и да се опитва да полети, за пръв път усетила опасност, но не можеше. Адам реши да скочи, за да я улови, но какъв ти скок! Едва няколко крачки. Преди той можеше да скача по 20 метра наведнъж! Все пак стигна ранената птица, макар и с тичане. Разбра, че и в това вече не е така добър.
- Извинявай, птицо, че те нараних, но с Ева трябва да ядем, иначе ще умрем.
- Какво й говориш, не се ли сещаш, че повече няма да разбираш езика й, сопна му се Ева. Тя беше станала заядлива и груба.
Вярно беше. Птицата смирено чакаше съдбата си. Адам взе друг камък и откъсна главата й. Хвана я за краката и потопи в рекичката, чиято вода стана червена от кръвта й.
- До тук добре, но как ще я ядем? Чудеше се Адам.
- Трябва много силно слънце, за да се стопли месото й, сети се Ева.
- В пещерата няма такова слънце, отговори Адам. Но... чакай, може би ще успея да направя наше слънце?
98
- Как? - полюбопитства Ева.
- Помниш ли, че веднъж направих това и в Градината? Търках силно две камъчета, получи се искра и подпали сухата трева под едно дърво. Водата от реката бързо го угаси, даже ми се скара, каза, че това е опасна игра.
- Хайде да опитаме? Отзова се Ева и веднага започна да търси сухи съчки и трева, подходящи за тяхната цел.
- Това се казва огън, от някъде се сети Адам.
Започна да търка два камъка все по-бързо и по-бързо близо до подготвеното от Ева купче трева и сухи съчки.
Бог и Сатана ги наблюдаваха. Адам и Ева не се и досещаха, че пещерата, камъните, птицата, водата, огънят - всичко това е от Бог, за да могат да живеят. Те бяха забравили за Него, но Той - не! Беше решил да чака търпеливо удобен момент, за да напомни за Себе Си.
- Може би като поизстрадат малко, ще оценят какво имаха и какво загубиха. Сърцето ми се свива като гледам как се мъчат. Но все пак те остават Мои деца, надарил съм ги с ум и разум, чувства, ще се справят, ще се справят!
Адам усилено търкаше двата камъка. Накрая успя! Получи се доста голяма искра, от която една малка суха тревичка пламна, след нея друга и така...
О, какво чудо! В пещерата стана топло и по-светло!
- Ево, бързо да търсим по-дебели клони, за да не угасне огънят!
Такива имаше достатъчно.
- Почакай малко, дай да оскубем птицата, предложи Ева.
- Добре, съгласи се Адам.
Накрая криво - ляво успяха да сложат полу-оскубаната птица върху камък, поставен върху други два напречни, а под него весело пращяха дървата. Замириса на вкусно месо. Те не бяха яли до сега такова нещо. Като диви животни разкъсаха птицата и заръфаха със зъби месото й. Беше бяло и сочно. Хареса им.
99
Глава 3
Пещерни хора
Божиите деца започнаха живота си на пещерни хора. След години щяха да напуснат пещерите, да обработват земята, да строят къщи и така бавно, малко по малко да излизат от състоянието си на маймуно-човеци. Всяка дума от проклятието на Бог щеше да се сбъдне. Адам с пот на челото да изкарва прехраната, а Ева в мъки и страдание да ражда децата си. Преди Ева да съгреши с Луцифер, преди да съблазни и опорочи и Адам, те се чувстваха като богочовеци. Можеха много неща, знаеха почти всичко за себе си, природата и Космоса. Не знаеха обаче колко тежки ще бъдат последствията от непоодчинението на Божията воля - да не ядат от Дървото на познанието на доброто и злото. На пръв поглед какво толкова, нали в края на краищата и то е създадено за тях?
В действителност обаче, това беше смъртоносното дърво, защото плодът му промени кръвната линия и откъсна децата на Бог от Родителя им. Те не трябваше да консумират сексуалната любов неправомерно и без време. Това означаваше заповедта „Не яжте, не се докосвайте даже!” Все пак половата връзка между Адам и Ева беше предвидена от Бог и представляваше по-малко престъпление в Неговите очи, отколкото съвокупяването на Ева с Луцифер, с животно. Бог беше предвидил и планирал децата на Адам и Ева да се раждат по естествен и приятен начин, без болка и никакви опасности за майката и бебето. Даже при животните половият любовен акт е вълнуващо преживяване. Разликата беше, че при хората, Бог искаше да участва в любовта им, в техния брачен съюз. За това беше определил и освободил един ден от седмицата за сватбен - неделята.
Подсъзнателно даже и сега, като пещерни хора, Адам и Ева знаеха какво да правят, как да се любят, как да отгледат децата си, които щяха да се родят от тяхната любов. Преди ... ако любовта им беше безгрешна, значи и децата им, и техните деца, щяха да се раждат безгрешни, но сега... Любовта беше омърсена с други, егоистични, сатанински цели, защото егоцентричните мисли на Луцифер се предадоха на Ева, а тя ги предаде на Адам. Децата бяха деца на змията-Сатана, на дявола. Губейки своята светла духовна същност, телата на Адам и Ева също се промениха. Те се подгърбиха, покриха се с косми като на дявола, заприличаха вътрешно и външно на него. Почти нищо не знаеха за себе си, птиците, растенията, животните - за всичко. Трябваше да се трудят, да се развиват умствено и физически, за да откриват сами природните закони. Най-страшното обаче беше, че те забравиха за Бог, за Създателя си. Паметта им беше изтрита за духовното.
100
За това беше виновен Сатана. Той имаше ясната цел хората да забравят, че са деца на Бог, даже че Той съществува, да забравят за грехопадението, за неговата предишна ангелска същност, да забравят за лъжата и измамата. Тогава вината за греха изцяло можеше да бъде прехвърлена върху Адам и Ева.
- Сами сгрешихте, бяхте непослушни, сега сами се оправяйте, какво хленчите като сополанковци? Така се самоуспокояваше Сатана.
Бог обаче не можеше да забрави и изостави децата Си. Макар и да страдаше, Той беше твърдо решен колкото и години да изминат, да възстанови връзката Си с тях. Да ги отърве от маймунодобоното им сатанинско състояние, да ги доведе до богоподобния им вид и да се изпълни желанието Му хората да станат съвършени и прекрасни като Него, като своя небесен Баща - истински Богове!
Любовта стана уродлива, но все пак съществуваше. Хора също имаше. Развиваха се бавно, но сигурно. Макар съгрешили и паднали, те оставаха на по-високо ниво от Сатана. Предстоеше най-трудното - спасението им. Трудна задача, изпълнима чрез съвместни усилия, страдание и труд от страна на Бог и хората. Без Сатана обаче. Хората доброволно се бяха подчинили на волята му, доброволно трябваше да се откажат от него - с много мъки и усилия, защото той не се даваше доброволно, трябваше да бъде победен.
Глава 4
Ана среща жив Сатана - баща си
Момичето Ана растеше и разцъфтяваше с всеки изминат ден. Наболите й гърдички подскачаха под блузката, когато тичаше и ходеше, талията й беше много тънка, дупенцето й порасна, цялата долна част на тялото й се разшири. То беше полу-женско, полу-детско, но само още няколко години. След това щеше да стане напълно женско. Косите й бяха кестеняви, къдрави и буйни. В краищата си се навиваха на естествени масури. Главичката й - малка и кръгла. Очите й - кафяви и големи. А каква свежа кожа с червени бузки и алени устни! Млада 13-годишна красавица.
Баща й работеше извън града, в който живееха. Беше управител на планински санаториум за преболедували туберкулоза хора. Понякога тя му ходеше на гости за по няколко дни. Този път обаче се случи нещо, което изцяло промени живота й. Баща й посегна на нея като на жена. Собственият й баща. Живият Сатана.
101
В стаята, където живееха, имаше две легла. На едното спеше тя, на другото -
баща й. Тази вечер обаче баща й легна до нея. Тя се унасяше вече в сън. Започна да я гали. Тя се стресна. Имаше нещо ново и непонятно. Обикновено той от време на време я погалваше по косата. Усети някаква заплаха. В следващия миг той започна да я целува по устните, да смуче езика й. Детето се уплаши. Искаше да скочи, но той я държеше здраво. Някак си успя да се отскубне, да извърти главата си, но ръцете му мачкаха усилено малките й все още гърди. С неимоверни усилия успя да скочи от леглото и се сви в един ъгъл на стаята. Цялата трепереше. Разплака се. Разбра, почувства, че собственият й баща се гаври с нея, че това е ненормално! Изпита отвращение и ужас. Баща й отиде в собственото си легло и скоро захърка. Тя се върна с отвращение в своето, легна си, но не можа да заспи дълго време. Този спомен, както и други такива, заседнаха завинаги в съзнанието й.
На другия ден Ана бързо-бързо се прибра в града при майка си. След няколко дни баща й също пристигна. Наблизо имаше цирк. За първи път той предложи да я заведе на цирк. У нея се бореха чувството на отвращение и желанието да види цирка, кончетата и другите животни. Надделя любопитството. По пътя баща й каза:
- Ти да не кажеш на майка си за тези неща! Ако й кажеш, тя ще умре!
Детето не знаеше какво да отговори. Мълчеше и страдаше. До края на дните си майка й не разбра нищо. Тайната изгаряше душата на момичето, но тя мълчеше, защото най-много от всичко на света обичаше майка си.
Ана явно се промени. Очите й вече гледаха тъжно. Тя изпитваше противоречиви чувства на омраза и отвращение към баща си, но в същото време си спомняше как преди обичаше да го гали по лицето, седнала на коленете му, когато беше 4-5-годишна. Но най-много я измъчваше мисълта какво ще стане с нея от сега нататък, какво ще последва? Започна да избягва баща си, криеше се от него и реши вече никога да не остава насаме с него, никога. Това я спаси. Като всеки педофил той беше страхлив.
Ана продължаваше да расте и да се развива, но душата й беше сломена. Външно нищо не се забелязваше, но вътрешно приличаше на сломено дърво. Тя започна да страни от момчетата, не знаеше как да разговаря с тях, както и с приятелките си. Насочи се инстинктивно към книгите и науката. Четеше непрекъснато. Така се пренасяше в други светове и можеше поне за миг да забрави случилото се. Но случката се повтори още няколко пъти.
Първородният грях беше покълнал в душите на хората, а при бащата на Ана явно беше и напъпил. Плодове не можа да даде, защото Ана беше изключително умна и смела, не се поддаде на никакви изкушения и тормоз. Научи се да бяга от него, научи се да живее с тайната си. Баща й започна да се страхува от нея. Тя мълчеше, но той не знаеше до кога. Каквато беше упорита и умна, можеше да му скрои някой номер.
102
Квартирата, в която живееха, Ана, брат й, майка й и баща й, дядо Крум и баба Елена, беше малка за цялото семейство. Старата къща на баба й и дядо й беше разрушена от бомба в края на Втората световна война през 1944 г. Вече десетина години живееха под наем и търсеха да купят нова, но парите все не достигаха. Няколко пъти имаше смяна на курса и те просто се стопяваха. В една малка стая бяха старците, а в друга по-голяма тя, брат й, майка и баща й. На голяма спалня спяха тя и брат й, а майка й на малка кушетка в съседство. Когато баща й се прибираше при тях, лягаше също на голямата спалня при децата.
Това бяха мъчителни нощи. Ана се завиваше като пашкул с юрганчето си, за да не може ръката му да я докосне, опитваше се да се отдалечи максимално от него по-близо до брат си, но нищо не помагаше. Той я догонваше и започваше да опипва гърдите й, които вече бяха станали прекрасни. Не много големи, но твърди и широко разположени в основата си, като на козичка. Понякога тя чувстваше вече унесена в сън, че лапата на баща й пълзи по тях и започва да ги стиска. Събуждаше се моментално и скачаше от леглото. Отиваше до тоалетната, седеше в кухнята, докато не се убеди, че той е заспал дълбоко. Тогава си лягаше отново, но това вече сън ли беше!
Горкото момиче! То не знаеше, че има кукловод, който ръководи баща й, който иска да се наслади чрез него на развиващото се сочно тяло на това полу-дете, полу-жена, в най-прекрасната му свежест и непорочност. Сатана имаше план за нея. Ана се съпротивляваше колкото можеше, но не смееше да каже на никого, защото чувстваше, че баща й е прав само в едно отношение - майка й щеше да умре. А какво щеше да стане с нея и брат й, с болните й дядо и баба по на 80 години? Тя беше умна и анализираше правилно обстановката. Трябваше да изтърпи. Трябваше да избягва всякакви възможни срещи и допир с баща си. Научи се да хитрува, но се затвори в себе си. Вече не беше весела и безгрижна. Една натрапчива мисъл я изгаряше отвътре.
- Защо? Защо? Какъв е този баща? Какво иска от мен? Дали да не го прасна по главата с нещо, да види той тогава... Не, не може, как ще обясня на майка защо съм го направила? Интересно защо тя не иска да спи до него? Ще разбера, ще разбера, само да успея да порасна и да се изуча. Изрод, изрод е това, а не баща. Да пукне дано! Може би има причина баба ми толкова много да го мрази, а и той нея. Какъв скрит човек, какъв подлец!
Момичето Ана порасна изведнъж. Тежка отговорност падна на плещите й -
запазване целостта на семейството. Тя стана агресивна, биеше се с брат си, нервничеше, после плачеше, но упорито мълчеше. Намери спасение в книгите. Не можеше безгрижно да играе с приятелките си. Постоянно се отплесваше на някъде. Затвори се в себе си. Започна да чете юношески книги, да ходи на частни уроци по френски. Прочете най-много книги от всички деца в града, получи награди. От тях Ана научи много неща за живота, но живееше в собствен свят, често беше като занесена. Питаха я нещо, а тя не чуваше. Майка й се опитваше
103
да разбере какво й е, но тя лаконично отговаряше, че нищо й няма. Всичко отдаваха на сложната пубертетна възраст.
Де да беше така! Детето страдаше жестоко.
Когато най-после купиха етаж от къща, за Ана пак нямаше самостоятелно легло. На широката спалня вече спяха майка й, тя и баща й. Той се прибра окончателно в града. Под предлог, че бащата хърка, майка й легна на обратно, с крака към главата на Ана, така че тя се оказа на 50 см от баща си! Всяка нощ беше кошмарна. Лятото тя спеше в преходната стая, наречена хол, но зимата там не се палеше печка и беше много студено, невъзможно да се нощува. Оттогава тя намрази до дъното на душата си този сезон, тази стая и това легло. Много нощи, унесена все пак в сън, тя чувстваше, че ръката на баща й се движи по колената й, ако се е обърнала без да иска към него. Понеже спеше нащрек, тя веднага усещаше, издърпваше юрганчето си с риск майка й да остане непокрита, за да се барикадира колкото се може повече. Това беше нейната мълчалива съпротива.
Така минаваха годините. Ана се оформи като красиво, гордо, умно и интелигентно момиче. Психиката й обаче беше особена. Тя не можа да се научи да общува с момчета, защото инстинктивно ги мразеше, страхуваше се от тях. Щом някой я хванеше за ръка, у нея се надигаше същото отвращение, което изпитваше от допира на баща си. Недай си Боже, ако някое момче я прегърне. А да я целуне - по-добре смърт! Никой не я разбираше. Живееше в някаква особена самота. Заобиколена от толкова много хора, които я обичаха, тя се чувстваше изоставена, излъгана и самотна. Много самотна. Защото не смееше на никого да сподели тайната си. Не искаше майка й да страда. При това тя беше болна от епилепсия, можеше да получи припадък и да умре моментално. Ана страдаше и мълчеше.
Баща й всъщност беше много добър човек, ако не правеше тези ненормални неща. Беше преболедувал туберкулоза и много късно създал семейство с майка й. Но беше безхарактерен и безволев. Много упорит, даже инат, трудно взимаше решения, инертен и неподатлив на промени. Шоп, дървен шоп. Работеше като чиновник, готвеше вкъщи, пазаруваше, грижеше се колкото му позволяваха силите за семейството. Ще каже човек, прекрасен съпруг. Външно беше така. Никой не можеше и да допусне, че е педофил, при това към собствената си дъщеря. Какво ли изпитваше към нея? Веднъж се опита да й обясни, че той много я обича и само иска да й покаже какви са мъжете и животът. Е, няма що, добре й показа. Всичко нагледно.
- Ти да не мислиш, че нещата са така, както изглеждат?- заговори й веднъж той. Мъжете са ужасни, преследват момичетата и жените, после ги захвърлят. Трябва да се пазиш, обясняваше й той.
- Не искам да слушам нищо от тебе, остави ме - троснато отговори Ана и избяга.
Не знаеше какво да му каже. Спасяваше се с бягство и мълчание. След много години случайно разбра, че баща му е бил също педофил, че е закачал чужди момичета. А може би и дъщерите си, никой не знаеше. Осъзна, че това е някаква наследствена болест. Когато стана зряла жена, при един разговор, брат й
104
сподели, че баща им се е опитвал да напада младичката си снаха! За това тя избягала и се развела. Това е причината брат й да не се грижи за болния си баща, на легло след получения инсулт! Добре, че това правеше майка й, която също беше болна, но поне можеше да разсъждава и говори, докато баща й няколко години беше жив труп. Ана помагаше колкото можеше, защото живееше в София, а брат й - в родната им къща в провинцията.
Ана все пак беше благодарна на баща си, че отгледа децата й - две силни и здрави момчета. Към тях беше най-прекрасният и предан дядо.
Ана си мислеше понякога, че животът на баща й може би е протичал на две нива, с двама участника. Един реален и обикновен живот на добър човек, ходещ на работа, грижещ се за семейството си през деня и един потаен нощен демон - подвластен на ненормални желания. Сатанински желания. Пълно падение. Нещо като шизофрения, двойственост на личността. През деня - човек, през нощта - жив Сатана. Ана не знаеше нищо за религията, за грехопадението, за злото. В училище не ги учеха на такива неща, а на атеизъм. Мечтата на Сатана се беше осъществила. Появи се материализмът, после атеизмът и комунизмът. Няма Бог, няма Сатана, няма грях. Всичко зависи от човека.
Глава 5
Приятелката
Въпреки толкова сложни и противоречиви преживявания, женствеността на Ана се разви нормално. Тя се влюби. Беше станала на 17 години.
Имаше една добра приятелка, с която споделяше много неща. Веднъж тя й се оплака, че живее в ад, баща й се напивал всяка вечер и вдигал скандали.
- Ти просто не можеш да си представиш какъв ад е вкъщи! Не знам къде да избягам! Всяка вечер тормоз. Гости, гювечи и пиене. Баща ми е глух. Малко му трябва, за да се напие.
- И какво прави тогава?
За Ана това беше непознато. В тяхното семейство не се пиеше никакъв алкохол, не се пушеше.
- Ами, започва да се заяжда. Най-много с майка ми. Аз и брат ми се скатаваме в нашата стая и мълчим.
- Добре, че си имаш стая, а аз спя още между майка ми и баща ми.
105
- Съгласна съм да спя където и да е, но да няма викове и крясъци.
- Така казваш, защото не знаеш какво е...
- Какво толкова? - учуди се приятелката.
- Ами, на мен пък ми се случват разни ненормални неща.
- Какви неща, кажи ми.
- Но се закълни, че няма никога да кажеш на никого!
- Заклевам се!
- Баща ми ме опипва нощно време.
- Какво? Как така те опипва?
- Ами както си спя. Аз бягам от него като луда.
- Ама къде по-точно?
- Обикновено по колената. Аз усещам и веднага скачам и бягам.
Приятелката нищо не каза повече. Беше шокирана. От този момент за Ана започна нов живот. Поне мъничко й олекна. Успя да сподели. И двете бяха във възрастта на любовта, по на 17 години. Но другото момиче знаеше много повече за любовта от нея, защото вече общуваше с момчета. Пушеше тайно, ходеше по купони, обличаше се предизвикателно, за да покаже гърдите и другите си прелести. Ана все още ходеше с ученическа престилка и униформа. Гардеробът й се състоеше от черна престилка, черна вълнена пола и няколко бели блузки, бял пуловер, черна жилетка. Другото момиче вече имаше тоалети, копринени чорапи и т.н. В нейния дом постоянно отиваха всякакви хора - мъже и жени на гости и гуляи. Тинейджерите пък ходеха в този дом през деня, когато „дъртите” бяха на работа. Това момиче имаше пълна свобода, правеше каквото си иска, не учеше. Веднъж момчета, нейни приятели, бяха изяли цяла тава току що сварено сладко от череши. Майка й не се карала, позволявала всичко.
- Какво е това семейство? Колко е различно от моето. У нас само се учи, готви, чисти, но хора идват два пъти в годината на имен ден. Вярно, че баба и дядо са болни, не са приятни за гледане, стесняват се от чужди хора. Пък и пари нямаме достатъчно. Но все пак...
На Ана й се искаше и у тях да бъде по-весело. Когато беше в 10-ти клас ученичка, почина дядо й. Баба й можеше да се движи по малко, но с патерици. Носеха й храна и всичко необходимо в стаята й.
Приятелката много се привърза към Ана, тя също към нея. Момичето сподели, че майка й има гузна съвест. За това прави всичко, което момичето поиска. Но и тя, също като Ана, трябваше да мълчи, да пази тайната на майка си, за която обаче всички знаеха, целият град говореше. Майка й имаше любовник, който преспиваше няколко пъти в седмицата в техния дом, идвайки командировка от София.
- Но как така майка ти се среща с любовника си вкъщи? Не се ли страхува, че баща ти ще я види?
106
- Ами, ще ги види. Те го напият и после той спи като заклан. Ние с брат ми сме в нашата стая.
- Защо не се съпротивлявате?
- Ами не знам, все пак ни е майка.
Ана реши твърдо да намери начин да се махне от къщи. Не беше много трудно, подготви се за кандидатстудентския изпит. Тя беше отлична ученичка, вече с богата култура и литературен талант. Пишеше най-добрите съчинения. Само с математиката имаше проблеми. Хич не я обичаше.
Приятелката й обаче напусна гимназията, не искаше да учи, а беше умна.
- Как така ще останеш без образование? Какво ще работиш после?
- Не знам, на мен не ми се живее в този ад в къщи, а ти ми говориш за учене.
- Дай ми удостоверението, което ти дадоха, че напускаш училище. Аз ще те запиша да учиш във вечерната гимназия. Там се изкарва лесно, много лесно.
- Добре, но...
- Няма но.
Ана си беше „оправна” и уреди всичко. Приятелката й започна да посещава вечерната гимназия. Вече имаше и приятел, но трябваше да продължи да се измъчва между чука и наковалнята още няколко години, докато завърши средното си образование и стане самостоятелна. Срамуваше се да признае, че майка й спи с любовника си в съседство на стаята, където беше „брачното й ложе”. Пияният й съпруг, глухият човек, нищо не можел да чуе, но се досещал какво се случва и вдигал луди скандали на другия ден.
Сатана витаеше около момичетата, беше превзел на едната бащата, на другата майката, но не можеше да се намеси пряко. Още бяха малки, много чисти в мислите и чувствата си, не му даваха повод. Отвращаваха се от сексуалните извращения, или прелюбодейства, както ги наричаха хората.
- Хм, ще ми паднете в ръчичките, ще ви подмамя по някакъв начин. Сега се правите на „вода ненапита”, но животът е пред нас, хвърлил съм ви око - закани им се той.
- Каквито родителите, такива и децата. Прабаба им Ева също не се даде лесно. Колко време трябваше да я ухажвам, да й се подмазвам, да я заблуждавам с думи, за да я подмамя. Ще успея и с тези две глупачки.
Един ден двете момичета се разхождаха в градската градина и пак се върнаха към предишния си разговор.
- Как са при теб нещата, по-добре ли си?- попита Ана.
- Какво да ти кажа, все едно и също. Аз обичам баща ми и разбирам защо вдига скандали. И неговата не е лесна, отговори приятелката.
- Защо, не може ли да се откаже от пиенето?
- Не е проблемът в пиенето, а в любовника на майка ми.
- Ама те продължават ли?
107
- Ами да, всяка седмица идва за няколко дни и преспива у нас, в кухнята. Нали знаеш, че има врата от нея към спалнята на нашите. Зимата стои отворена, за да се топлят и двете стаи.
- Да, знам.
- Ами, една нощ обаче аз станах, пиеше ми се вода и знаеш ли какво видях?
- Какво?
- Майка ми и любовника й пъшкаха като ненормални на леглото в кухнята. Баща ми хъркаше на три метра от тях в другата стая, но нали е глух...Извиках и брат ми. На другия ден избягахме от къщи, ходихме по ж.п. линията, искаше ни се да умрем...
Този път Ана не каза нищо. Тя също беше шокирана.
Реши да помогне на това момиче, което страдаше като нея, макар и по други причини. Момичето вече знаеше много за любовта, защото беше влюбено в едно момче, както и то в нея. Наричаха ги Ромео и Жулиета. Той замина войник. Тя не можеше да пише правилно, за това Ана и една друга приятелка пишеха любовните й писма до него. Той така и не разбра, или се правеше на не разбрал. Важното е, че имаше писма. Помагаше й за уроците и домашните. Интересите на момичето не бяха към ученето, а към живота, към любовта. Ана завърши университет, а момичето - средното си образование, но все пак завърши. Приятелят й излезе от казармата. За ужас на майка си и баща си, които не харесваха това момиче и семейството й, те тайно сключиха граждански брак.
Глава 6
Ана се влюбва
Сатана реши да действа вече по-активно и при двете. Нали можеше да влиза в психиката на всеки човек, т.е. да го обсебва, макар че това ставаше, ако жертвата му волно или неволно му даде повод, или както се казва на религиозен език, ако изградят обща основа.
Един ден, 17-годишната Ана, срещна „мъжа на живота си” - братът на момичето, който беше войник през трите години, докато те бяха „първи приятелки”. Беше си дошъл в отпуск за няколко дни. В момента, в който го видя, сърцето на Ана подскочи лудо. Онемя, не знаеше какво да каже, смути се. Той може би също усети нещо, защото започна да се смее и да разказва случки от войниш108
кия живот. Приятелката ги наблюдаваше с интерес. След няколко дни отново се срещнаха в гимнастическия салон, където двете момичета тренираха гимнастика. Младият воин се разтягаше на халките, а Ана правеше любимите си шпагати на греда. Погледите им се срещаха от време на време. От това на нея й ставаше приятно, вълнуваше се. Отпуската свърши и той си замина.
- Кога брат ти ще дойде пак? - попита Ана приятелката си.
- Каза, че ще бъде скоро, предстои му уволнение.
- Нали ще ми кажеш?
- Ама ти да не го харесваш?
- Откъде да знам? Миналата година на бригадата едно момче ме целуна, но ми стана много гадно. Нали знаеш, че съм малко особена. А брат ти като ме докосне, уж без да иска, по мене минават тръпки.
Не й каза, че при първата целувка с онова момче тя си беше спомнила всичко, което беше правил баща й с нея, все едно, че момчето е баща й. Стана й срамно и гадно все пак. Най-много от всичко Ана искаше повече никога да не си спомня за изживения кошмар с баща й.
Сатана обаче не мислеше така. Беше решил да се бори с Бог за Ана. „Ще видим кой кого”, заканваше се „древният змей, наречен дявол или Сатана.”
Бог му отговори веднага:
„При свършека на века ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби” /Мат. 13:49-50/
Приятелката продължи започнатия интересен разговор.
- Не се коси, че оправиме работата, отговори момичето на диалект.
- Но аз съм много дебела, брат ти няма да ме хареса!
- Че те хареше, че те хареше!
Ана започна често да си мисли за това момче. Тренираше усилено и започна да отслабва, пазеше диета за ужас на майка си. Тя нямаше никакъв опит с момчетата, не излизаше почти никъде от къщи, освен при приятелката си, защото учеше много упорито, подготвяше се за следването. А и не можеше да се смее безгрижно като съученичките си. На тях само един пръст да им покажеш, и избухваха във весел смях. Някои момичета вече си имаха гаджета, даже една направи аборт. Всички знаеха, но тя не искаше да им разкаже кое - как. Ана намери в библиотеката на майка си интересна книга - „Ръководство по половия въпрос”. Изчете я от кора до кора. Разбра на теория много неща, но на практика беше „гола вода”.
Започна да разделя момчетата на две групи: приятни, които не събуждаха спомените за баща й и неприятни, които по някакъв начин я караха да си спомня всичко. Тя почувства инстинктивно, че този младеж, братът на приятелката й, може да я откъсне от тези натрапчиви и лоши спомени. Той излъчваше мъжественост. Беше весел, разказваше смешни истории, беше смел... На Ана й се
109
струваше, че е божествен. Образите на героите от любовните романи се препокриха с неговия. Но това беше само нейна илюзия.
Дойде пролетта, войниците се уволниха, младежът се прибра в къщи и също започна да се подготвя за следване. Той беше 3 години по-голям от Ана. Тя беше ученичка в последен клас - единадесети клас на гимназията. Новите чувства я промениха коренно. Тя „ритна кросното”, освободи се от тежките си мисли и стана обикновено красиво и палаво момиче. Тръгна със своята приятелка и други момчета и момичета по купони, играеше рок, опитваше се да пуши след училище в градската градина... Искаше да опита всичко, но най-много вече я интересуваха любовните работи. Харесваха я много момчета, но тя ги държеше на разстояние. Това беше естествено за нея, но те не можеха да я разберат. Ту се смееше и веселеше, ту се затваряше и не говореше нищо.
Сатана беше доволен.
- Точно така, момичето ми, точно така! Хайде сега опитай и алкохол на следващото събиране. Няма страшно, само ще погледнеш света с по-други очи. Забавлявай се, забавлявай се, весели се, танцувай лудо, мечтай си за любов! Аз съм специалист в любовта, ще те науча на много неща!
Майка й и баща й се опитваха да я спрат от този нов начин на живот, но тя се съпротивляваше яростно.
- Какво искате от мен, да стана студентка, нали? Ще стана, но искам да съм като другите момичета!
- Какво разбираш ти за живота? – опонира баща й.
- Може би много повече, отколкото предполагаш. Вече съм голяма и самостоятелна. Ще правя каквото си искам!
- А здравето ти?
- Какво здравето ми? Та нали всички лекари пушат.
Ана беше упорита във всичко, което правеше. Искаше да постигне „върха”. Криеше се и пушеше, по малко, разбира се. Усети удоволствието от цигарения дим, опиянението от алкохола, когато цялата „тайфа” се събираха в дома на приятелката й. На една пролетна забава-карнавал, приятелката й доведе брат си, облечен вече нормално, не с войнишки дрехи. Ана беше със селска носия. Засвириха танго. Тя се молеше с цялото си същество той да я покани на танц. Почувства ръката му да я докосва по рамото.
- Искаш ли да танцуваме?
- Да, искам.
Отведе я на дансинга, прегърна я с голямата си ръка през кръста и... музиката свърши. Но и двамата не искаха да се разделят. Беше им приятно. Нямаше как, пуснаха се.
Ана зачака друга „случайна” среща. Тя се състоя една топла лятна нощ. Ана се унасяше в сън, когато чу, че я викат със сигнала на „тайфата”. Скочи по пижама и излезе на улицата. Видя приятелката си и други момчета и момичета.
110
Били в градската градина и решили да я видят, защото... въпросният брат беше приет студент! За да не прави впечатление, Ана клекна и опря гърба си в оградата. Той направи същото. Телата им леко се докосваха. Усмихваха се, беше им топло и леко на душите. Телата им се доближиха още. Ана се развълнува много, изпита ново и непознато чувство, което я зарадва. Разбра, че приятелката й е инициаторката на всичко. Няма значение, Ана чувстваше, чувстваше надигащата се любов. Друго нищо не я интересуваше вече!
Сатана потри доволно ръце.
- Ще се хване в капана, ще се хване в капана, навърташе се той около все още девственото момиче.
- От такива праведници като нея аз нямам нужда. Секс, секс, секс и рокендрол, секс, рокендрол и наркотици! Така трябва. Пиене и пушене до полуда, мръсни танци, нощни срещи, бягство от семейството! Какво е седнало това красиво момиче да стои в къщи и да чете руските класици! Давай навън, навън, на улицата! Търси нови приятели, не слушай майка си! Мрази баща си, той поне заслужава това!
Първата целувка с този младеж беше вълнуваща. Ана я запомни за цял живот. Бяха на купон в неговия дом, защото той имаше рожден ден, навършваше 20 години. Веселиха се както си му е редът, а вече към 10 часа вечерта Ана трябваше да си тръгне. Той предложи да я изпрати. Тя прие с голяма радост и смущение. Пътят им минаваше през най-любовното място в града, градската градина. Колко семейства бяха създадени там! Стигнаха до един бор. Той се спря. Нищо не каза, само я прегърна през кръста и доближи устните си до нейните. Ана усети топлия му дъх, не се отдръпна, напротив позволи му свободно да проникне в устните й. Беше много, много хубаво! Цялото й същество изпита непозната наслада. За момент се разделиха, но опитаха отново. Устните им се сляха нежно, той галеше със силната си мъжка ръка тялото й. Докосна гърдите, макар и през дрехите. Ана се размекна като памук. Все пак успя лекичко да го спре, чувстваше, че е рано...
Той стана студент в София, тя беше ученичка в последния клас на гимназията. Срещаха се всяка събота или неделя, когато той се прибираше в родния им град. Започнаха да търсят усамотение, да бъдат само двамата. Той по някакъв начин успяваше да я извика, когато у тях нямаше никой. Галеше я навсякъде, макар и през дрехите. Веднъж легна върху нея и почти се сляха, но все пак успяха да се въздържат. Моментът скоро щеше да настъпи.
- Ти играеш ли си с мен? - попита той.
- Не, просто още ме е страх.
- Добре, но знай, че търпението ми може да се изчерпи.
Ана се замисли. Все още не се чувстваше готова.
- А какво ще стане, ако му се отдам? Нали трябва да сме женени, си мислеше понякога тя. Сестра му, нейната приятелка и мъжът й, вече живееха в София,
111
защото имаха брак. Ана се страхуваше. Майка и баба й не биха одобрили такова поведение. И двете бяха много скромни и морални жени. Ана отново изпадна в противоречие. Този път със самата себе си. Мислите й бяха правилни, възпитанието също, но тялото й искаше друго, защото женствеността й се беше събудила, защото беше лудо влюбена.
Сатана доволно потриваше ръце.
- Какъв ти брак, няма нужда от такива работи. Нали ти е хубаво с него, давай смело, ще изпиташ невероятно удоволствие, удоволствие, удоволствие.
Сатана си спомняше преживяното с Ева и се опияняваше от всяка нова любовна двойка. Ана обаче не знаеше и не подозираше кой я тласка към свободен извънбрачен секс. Тя само чувстваше и обичаше безумно.
Учебната година свърши и Ана кандидатства в Софийския университет. Но следването вече не беше главната й грижа. Тя си мислеше само как да се отдаде на любимия си, просто си мечтаеше да изпита и разбере какво е това любов, какво правят всички мъже и жени по света. Женското любопитство, наследено от грешната й прабаба Ева, надделяваше. Тя изобщо никога не можеше и да предполага, че с тези си мисли позволява на една мощна сила, противна на доброто, да я завладее. Тя нямаше никакво религиозно образование. Бог, църкви, религия - за нея това бяха глупости, защото така я учеха и в училище, и в къщи. Когато ги водеха от училище под строй на кино, колкото и да подбираха филми, в които нямаше „лоши неща” като насилие и секс, макар и малкото любовни сцени, й правеха силно впечатление. Наблюдаваше с интерес и попиваше всичко. Как мъжът прегръща жената, как се целуват дълго време, как гали гърдите й, хвърля я понякога на леглото... За съжаление тези толкова интересни за всички младежи сцени свършваха бързо. По-нататък нищо не показваха. Момчетата негодуваха и свиреха с уста в киносалона, тропаха с краха, ако бяха доволни, подмятаха цинични изрази. Ана също се потапяше в тази атмосфера. Беше различно и интересно!
Сатана беше доволен. Мислеше си:
- Трябва да внуша на режисьорите на филми да показват по-натурални неща от любовната игра, всичко да бъде по-нагледно, примамливо и желано. Киното да се превърне в училище за грешна любов. Такива вироглави като Ана от къде ще се научат какво да правят? Киното е идеално за тази цел. Младите не знаят, че тази любов е грешна! Те не знаят, че аз съм я измислил, че владея с нея света!
Сатана беше доволен.
112
Глава 7
Ана заминава при любимия
Наближи времето за кандидатстудентския изпит на Ана. Майка й даде напътствия и я пусна да замине сама. Това не й беше за пръв път, тя вече познаваше София. Отиде при леля си. Една мисъл обаче изгаряше ума и сърцето й. Искаше да види брата на приятелката си и да прави любов с него. Той беше на стаж в Пловдивско село. Ана копнееше да му стане жена, да се слее с него. Дълбоко, инстинктивно и истински. За целта даже си беше взела една красива бродирана нощница, изработена от баба й. Реши да опита, да го открие и да свърши тази „работа”.
Ангелът-хранител на Ана и Сатана влязоха в люта схватка. Ту единият й говореше, ту другият. Ана си даваше сметка какво ще стане, ако планът й не успее, но желанието за любовно приключение надделя. Щом се настани при леля си, отиде до първата най-близка поща и изпрати телеграма на любимия. Определи му среща на другия ден в 15 часа, защото щеше да пътува за Пловдив с обедния бърз влак. Попита чиновничката в пощата за колко време ще пристигне тази бърза телеграма. Отговориха, й че до 2 часа ще бъде в Пловдивското село. Тя се успокои, имаше шанс.
Да, ама не. Глупавото още момиче не съобрази, че от Пловдив до това село телеграмата ще се забави. Думите на пощаджийката я заблудиха.
На другия ден тя стана рано, отиде в университета, намери залата, седна и зачака темата на кандидат-студентския изпит. Но нещо много се бавеха.
- Леле, Боже, ами ако закъснея за влака? Вече е 9 часът! – разтревожи се тя. Каквото и да стане, ще отида да го видя!
Най-после отвориха плика с темата. Ана започна да пише колкото може по-бързо. Имаше два часа и половина. В 12 трябваше да излезе, за да гони влака за Пловдив. Даде си още 15 минути, но в 12 ч. и 15 м. тя напусна залата писала-недописала темата си. Не можа да завърши със съответно заключение. Просто сложи точка и предаде работата си.
Успя все пак да хване влака. Настани се в едно купе и въздъхна тежко.
- Дано всичко да е наред, дано! - повтаряше си тя. След около два часа, тя пристигна в Пловдив. Само че на гарата никой не я чакаше!
- Ами сега - стъписа се тя. Повъртя се по перона около един час и разбра, че нещо не е на ред. Малко се уплаши.
- Къде ще спя! На хотел, да си ангажирам стая в хотел!
113
Речено-сторено. Намери един съвсем наблизо, даде си паспорта, плати и готово. Но нещо я човъркаше отвътре.
- Защо не отида в това проклето село, където е той? Защо не, още е светло.
Сатана отдалеч ръководеше мислите й. Не му беше много трудно, защото Ана искаше нещо, което беше неговият „специалитет” - секс.
Ана веднага намери автогарата. Попита има ли автобус за... Имаше, тръгваше след 5 минути. Тя се метна вътре и потегли без много да му мисли.
Когато пристигна обаче, след около час, вече започваше да притъмнява. Започна да търси къде са студентите от София. Една баба седеше на пейка пред къщата си.
- Бабо, искам да намеря един студент, тук е на бригада.
- Какъв ти е, мило - попита кротко бабата.
- Братовчед ми е, излъга Ана.
- Не може, лагерът им е извън селото.
- Ами сега какво ще правя? Аз му пратих телеграма, че ще дойда, но той не ме чакаше на гарата в Пловдив.
- Е, телеграма! При нас това се прави само ако има смърт. Пощальонката не стои през цялото време в пощата, има си работа, има си ниви и кози!
Сега вече Ана се уплаши. Осъзна, че е сгрешила. В Пловдив нямаше с какво да се върне, тук никого не познаваше. Какво ще прави?
Бабата разбра всичко. Бог също участваше в тази история и се бореше за Ана, въпреки че тя не знаеше за Неговото съществуване.
- Я ти, чедо, сега влез при мене. Ще пренощуваш, а утре с Божия помощ ще го намериш, каза бабата.
Тази добрина на бабата трогна сърцето на Ана. Малко се успокои, а вече много й се спеше след толкова преживявания.
- Добре, бабо, само една нощ.
Последва вечеря като за царица. Мляко, мед, манджа, бял хляб... Изгладнялото момиче яде като разпрано. Нощта мина неусетно. Бабата я събуди в 6 часа сутринта и каза, че към 8 пристига автобусът и се връща веднага обратно. Ана, вече спокойна, целуна добрата си спасителка и отиде на спирката.
Автобусът пристигна. Първият, който слезе от него, беше....”любовта на живота й”. Тя се втурна към него, но той я отблъсна грубо.
- Какво правиш, ти имаш ли мозък, цяла нощ те чакам да дойдеш в хотела, който си наела! Луда ли си?
- Но защо не ме чакаше на гарата, аз разчитах на това.
- Защото телеграмата дойде късно. Всички ми се присмиваха, даже помислихме, че има някакъв смъртен случай, гневеше се любимият.
- Ама аз само исках да се видим, днес трябва да се прибера вкъщи... Ти ще си дойдеш чак след един месец!
114
- Голяма работа, един месец, много важно! Повече не прави така, ясно ли ти е? Качвай се сега в автобуса и обратно. И аз ще дойда с тебе, да не объркаш пак нещо. Къде спа всъщност?
- При една много добра баба.
- Други хора имаше ли?
- Не, само бабата.
- Ще видим тая работа, недоверчиво промърмори любимият. Ако искаш да бъдеш с мен, трябва да ме слушаш и да бъдеш като мое ремарке!
В Пловдив по пътя към гарата, той продължи да й се кара. Ана се почувства излишна и неразбрана.
- Ясно, не ме обича. Мисли само за себе си и неприятностите, които му причиних. Изобщо не се зарадва, че жертвах кандидатстудентския си изпит, за да го видя, че го обичам! Здравата логика е на негова страна, но ако ме обича, щеше да разбере, че съм влюбена, че искам да ме целува и прегръща!
„Любимият” долови мислите й.
- Хайде да отидем до твоя хотел, имаме малко време, искаш ли?
- Да, искам, свенливо отговори тя. Не смееше да гъкне повече.
- Сега ще ти дам да разбереш, вироглавка такава! Разигра ме като маймуна. Каквото искаш, ще го получиш. Отговорността си е твоя! - помисли си той.
Сатана беше доволен.
Още малко, и Ана щеше да загуби девствеността си.
Бог не искаше това, но съгласно закона за свободната човешка воля, не можеше да накара Ана да направи нещо против желанието й. Можеше да избира, както Ева в Едемската градина.
- Даже за Ана е по-сложно, отколкото за Ева, защото няма никаква връзка с мен, даже е атеистка! Нещо по-лошо, с тези сексуални желания стана подвластна на Сатана. Аз и той знаем, че любимият не е готов нито за брак, нито за сериозна връзка. Той е безотговорен в отношенията си с момичетата, също като Сатана.
- Какво си въобразява тази глупачка? А дали не иска да ме върже по някакъв начин? Знам ли. Уж гледа кротко, уж е откровена, но знае ли човек? По-добре да не се занимавам с нея. Толкова много други момичета има. Колежката ми от бригадата е грозна, но богата и умна. Всичко дава за мен. Е, в секса не е много добра, но кой знае тази каква ще бъде. Ще видим.
С тези мисли младежът погледна Ана изпитателно. Тя долови тревога в погледа му.
- Аз... не настоявам, извинявай, че те притеснявам. Аз ще се върна в София, влакът ми е след два часа. Просто реших, че можем да се видим на Пловдивската гара след като изляза от изпита. Не знаех, че селото е толкова далеч, и най-вече, че пощальонката няма да ти донесе телеграмата. Аз я пратих „светкавица”, трябваше да пристигне!
115
Ана се разплака. Много й дойде. Почувства се като пълна глупачка.
Сега пък на любимия му стана неудобно.
- Все пак тя не иска кой знае какво от мен. Нали съм груб и избухлив, нараних я. Не, няма нищо, в същност щеше да е хубаво да останем за малко сами, искаш ли, попита я малко сконфузен от цялата ситуация?
- Да, защо не? - отговори Ана.
В хотела обаче не ги приеха, независимо, че беше заплатено. Опитната хотелиерка веднага се досети защо искаха „да си починат малко” посред бял ден.
Сатана беше недоволен. Планът му щеше да се провали. Бог се зарадва.
- Има ли момичета на бригадата? - плахо попита „виновната” Ана.
- Има едно-две, повечето сме момчета.
За първи път в главата на Ана се прокрадна мисълта за изневяра, за съперница.
- Ами ако той си има друга на бригадата, която ще се сърди, ако го види с мен? Имаше време в селото, видяхме се в 8 часа, защо не ме заведе при колегите си, които аз познавам, при това сме и приятели? Защо веднага тръгнахме обратно?
Мислите й бяха в правилна насока. „Любимият” си имаше две „любими”, едната колежка - грозотия и другата - красивата, умна и упорита Ана.
- Да се отърва по-бързо от това влюбено момиче. Може да разбере за другата. С двете ми е добре, само да не стане някой гаф. Трябва да внимавам.
Така му нашепваше Сатана.
- С три ще бъде още по-добре! А груповият секс просто е прекрасен!
Сатана беше доволен.
Любимият на Ана искаше да „живее живота си”. По неговите представи това включваше колкото се може повече момичета и секс. Така правеха всички момчета. Естествено, че намираха момичета - съмишленички. Каквито прамайките и прабащите, такива и децата.
Ана успя да се прибере в родния си град. Сподели всичко с приятелката си, сестрата на любимия. Тя пък каза всичко на майка си. На своята майка Ана не посмя да каже нищо, знаеше, че ще се разрази буря и скандал. Майка й не обичаше и не уважаваше нито семейството, нито „любимия”. Беше му преподавала литература 1-2 години в гимназията и добре знаеше колко е избухлив и своенравен. Винаги искаше да бъде център на вниманието. Постигаше го с разни номера, смешки, лудории. Но беше умен и добър ученик същевременно. Никога не предполагаше, че може да й стане зет. За своята Ана тя мечтаеше други неща. Само дето не знаеше, че дъщеря й страда дълбоко и скрито от нещо, което не може да сподели, най-малко с нея. Атеистката-комунистка майка на Ана никога не предполагаше, че Бог и Сатана са реално съществуващи духовни същности, които се намесват в живота на хората. Не знаеше, че някога е имало грехопадение и че борбата се води за всяка жива душа. В това число и за нейната, и за тази на мъжа й, и на дъщеря й Ана.
116
Всичките приятелки на Ана в града се учудваха на безразсъдната й, но смела постъпката, всички я упрекваха. Когато отиде в магазина на бъдещата си свекърва, за да й каже все пак, че се е видяла със сина й, Ана усети раздразнение и неприязън в гласа й. Мънистено сините й очи я гледаха с укор и насмешка.
- Не те ли беше страх, че ще се объркаш по пътя и няма да намериш това село, отдалеч я подхвана „свекървата”.
- Не, аз проверих разписанията на влаковете. Имаше време да отида и да се върна. Аз познавам добре столицата, там няма страшно, знам как да стигна до дома на леля ми.
- Но все пак..., не знаеше какво да отговори „свекървата”. Друг път не прави така.
„Това, което влиза в устата, не осквернява човека; това, което излиза от устата - то осквернява човека.” /Мат. 15:11/
Ана не знаеше да лъже, говореше това, което мисли. Не беше глупава обаче, веднага усети разликата в мисленето им. „Любимият” и майка му не й казваха какво толкова ги разтревожи. Разбра, че нещо все пак крият.Това, което излизаше от устата им, беше лъжа.
- Ами ако тази вироглавка беше успяла да отиде в селото и намереше сина ми заедно с другото момиче, срам и резил! Всички ще кажат „Каквито майката и бащата, такъв и синът”. Добре, че този път се размина, но той трябва да внимава. Ана е едно от най-добрите момичета в града, не е за изпускане като снаха. Ще се образова, ще си изкарва хляба. Освен това е много хубава. За мен е малко особена, но те да се разбират.
Свекървата не мислеше лошо за Ана. Тя искрено я заобича, виждайки колко е влюбена и предана в сина й. Това я ласкаеше. Такова чисто и авторитетно момиче щеше да влезе в развратния й дом. Тя просто беше такава.
- Добре, че си получила оценка „много добър” на кандидатстудентския си изпит, продължи свекървата. Ами, ако майка ти разбере, какво ще стане? По-добре не й казвай, скрий. Нали ще влезеш в Университета, какво толкова. Отишла си да видиш приятеля си, всичко е наред.
- Да, няма да й казвам нищо.
Ана влезе в капана на Сатана, защото излъга майка си. Да скриеш и да измамиш са почти еднакви неща. А тя умееше да мълчи и да крие тайни. Така щеше да продължи още доста години.
Сатана упорито тъчеше чергата на греха, покривалото за Ана.
- Скоро няма да си девствена, много скоро! Ще участвам и аз, колко хубаво ще бъде - потриваше ръце рогатият. Беше сигурен в успеха си, след като се появи лъжа, неговият специалитет.
117
Глава 8
Ана - студентка в София
Ана беше от 5-те процента хора, родени с езиков усет. Можеше да стане професор по лингвистика или литература, но тя още с кандидатстването си в Университета, имаше други планове, друга мотивация за следването си. Тя трябваше да бъде в София, по-близо до „любимия”, тя трябваше да му стане не само любовница, но и съпруга! Следването остана между другото, макар че всъщност тя беше почти отлична студентка. Мозъкът й бързо се развиваше. Тя водеше записките си на стенография, което й спестяваше много време за подготовка в библиотеки.
Сатана беше доволен. Планът му не се изпълни до край, но това упорито момиче щеше да си счупи главата по собствено желание рано или късно! Той се беше научил да чака, подготвяйки хора и събития за пъклените си цели. Ана щеше да тръгне по хлъзгавия път на непринципната любов, на свободната любов, без брак и ангажименти.
Това лято отмина бързо. След като се прибра в родния си град, Ана ходеше с приятелите от „тайфата” насам-натам. Най-често в градската градина, зад часовника, където „тайно” пушеха по някоя цигара. Любимият беше на стаж в онова село. Прибра се за няколко дни и замина за София, да се подготви за новия семестър. Ана също. С майка й обикаляха доста, докато намерят квартира. Накрая щастието им се усмихна чрез далечна роднина. Ана щеше да живее в една стая с дъщерята на хазайката, още ученичка.
Дойде есента, започнаха лекциите в Университета. Ана вече беше абсолютно свободна, имаше си и собствена квартира. Нямаше кой да я наставлява и контролира. „Любимият” също живееше със съквартирант, доста далече от нея. Тя започна да ходи при всяка възможност при него. Женското й чувство започна да се проявява все по-силно. Тя беше родена съблазнителка. Уж само искаше да се видят за малко, но плановете й бяха много по-далеч. Искаше всичко, искаше го целия, искаше цялата му любов, искаше да не се отделя от него нито денем, нито нощем. Всеки допир, всяка целувка я радваха. Тя се научи да го предразполага към любов, но в сюблимния момент бягаше, още се страхуваше. Това, за което си мечтаеше толкова много с глупавата си влюбена глава - да му се отдаде, все пак се случи. Естествено и лесно.
118
Глава 9
Любовта
Съквартирантът на любимия един ден каза, че има спешна работа и ще се върне чак вечерта. Ана се досети, че нещата са наредени, но нищо не каза.
Студентската квартира стана люлка на тяхната любов. Любимият пусна скромните завески, опънати на прозорците с ластик и заключи вратата. Добре, че поне леглото му беше широко. Ана чакаше изтръпнала.
- Искаш ли малко да си починем? - попита любимият с притеснение.
- Да, разбира се.
Ана разбра, че той също много се вълнува. Легнаха, покриха се с одеялото и се прегърнаха. Като два влюбени гълъба. Някакви вълни преминаваха от него към нея и от нея към него. Не можеха да спрат да се целуват. Той плъзна ръка надолу и нежно я погали навсякъде. Тя примря от удоволствие. Направи същото с него. В следващия момент нещо твърдо като камък я прободе. Ана знаеше какво става, но не смееше да каже нищо, да не го стресне и любовната игра да спре. Всичко останало на света изчезна за тях в този миг. Те бяха щастливи. Телата им се сляха така бързо и така естествено, сякаш са създадени едно за друго. Беше хубаво, много, много хубаво!
Макар и за първи път, Ана се представи добре „в леглото”. Направи всичко, водена от вътрешно чувство и инстинкт. От къде знаеше кое - как става, самата тя не проумяваше. Разбра, че любимият беше доволен, много доволен. Тя бързо стана от леглото, защото усети кръвта от пробития й химен - тази ципа, която момичетата не обичаха много-много. Показваше дали са девствени или не. Някои, за да заблудят съпрузите си в първата брачна нощ, ходеха на лекар, за да зашият разкъсания вече химен. Бог добре беше измислил нещата. Само преди 50-60 години всяка булка на сутринта след сватбата е трябвало да представи окървавената си риза на свекървата. Понякога са прибягвали до услугите на петел, вместо на хирург, но това са единични случаи. Повечето момичета са отивали девствени под венчилото за радост и гордост на родителите си.
Ана се облече, отиде в селската тоалетна с шише вода и някак си се изми. Когато се върна, любимият пак си беше легнал на леглото. Тя разбра моментално, че е готов да повторят.
- Ела, ела да си починем и да поспим малко.
- Не мога, трябва да се прибирам при леля ми. Майка ми ме чака.
Ана го целуна за довиждане и излезе. Искаше й се да помисли и да си припом119
ни всеки момент от тази желана и очаквана любов. Не й беше трудно. Очите й светеха с тихия блясък на щастието. Да, тя беше щастлива. Никакъв спомен от насилието на баща й не се появи в главата й. Разбра, че то вече нямаше да има никакво значение в живота й. Ана тръгна по собствения си път на любовта. Разбра, че цялото й същество е устремено към любимия - само към него, за добро или за зло.
Любимият много се гордееше, че Ана беше девствена. Не бяха много момичетата на 18 години, които можеха да се похвалят с това. Той поне не беше срещал такива. В главата му се появиха странни мисли. Той изпита ревност за първи път. Обикновено се стараеше да забрави бързо момичето, с което беше правил секс за седмица-две, ден-два... А сега...
- Ами ако тръгне и с други момчета? Сега лесно се убедих, че не е била с никого, че действително съм първият й мъж, но от тук нататък тя може да прави каквото иска! Не мога да я спра! Ами сега? Чувстваше, че е способен да убие всеки, който се докосне до нея.
- Какво става с мен, да не съм се влюбил и аз? На съчетанието от женска красота и детска наивност трудно мога да устоя. Другите мъже също не са слепи. Важното е да не показвам, че я обичам, да я „държа изкъсо” и колкото може по-близо до мен и по-далече от всички останали. - реши той.
Ана чувстваше, че го обича, че не може да живее без него, че той и тя вече са едно цяло. Ех, ако и той мислеше така, и до сега щяха да са семейство.
Сатана беше доволен.
- Сега лесно мога да вмъкна трети между тях. Те какво си мислят, че са единствените влюбени? Че аз не зная как да ги разделя? Ще видим кой кого. Трябва ми малко време.
Глава 10
Бог страда
Добрият духовен свят се развълнува. Бог също знаеше какво се случи.
- Не мога да вляза в директна връзка нито с Ана, нито с любимия й. Те не са вярващи, не се молят, не Ме търсят за нищо, не споделят с Мен като с Баща какво чувстват, не искат нищо. Те не знаят, че Аз съществувам и страдам, че много ги обичам! Сатана да не се радва толкова, защото животът е пред тях.
120
Аз съм жив, ще се боря за тази искрено влюбена двойка. Ще видим! Единият от двамата трябва да устои на всички изпитания, защото: „Това, което Аз съм съчетал, човек да не го разлъчва” /Мат. 19-6/ .
- Ана избърза, стана жена. Оттук нататък започват нейните мъки и неволи, страдание, изневери. Като при всички. Аз не исках да бъде така, отвращавам се от лъжата. В душата си е чиста. Мрази порока, но не устоя на порива на тялото си, не разбра, че трябва да почака. Повтори грешката на Ева.
Така разсъждаваше Бог. Искаше да помогне на Ана, да я предпази от грешки, за да не страда. В същото време се радваше, че е щастлива.
- Та нали Аз съм надарил жената с чувственост, за да разбира и откликва на всяко желание на мъжа! Ана няма опит в любовта, но този неин любим, както тя го нарича, до края на живота си ще я помни. Тя спази Моя принцип на всеотдайност и безкористност, иска само един мъж, на когото да даде всичко от себе си, не желае нито пари, нито облаги, обича го, но не знае, че това е грешна любов. Ще се боря за нея, за любимия й - също, и той душа носи.
- Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?
/Мат. 16/26/.
- Животът на хората без Мен е пропилян, изгубен живот. На всеки човек по различен начин казвам това! Очаквам да бъда разбран! Очаквам да бъда обичан! И аз дадох всичко от Себе Си, за децата Си, без никакъв егоизъм.
Сатана беше притиснат до стената, започна да се оправдава.
- Ти, Господи, даде всичко от себе си, но красавицата Ана не знае, че аз имам власт над нея. Тя не се досеща за капана, който й приготвих, за да се отдаде без време на този, когото си мисли, че обича. Това е само страст, само страст и похот - мои специалитети. Любовта е съвсем друго нещо. Децата Ти, Господи, сами идват при мен! Ти не можеш да нарушиш принципа на свободната воля, не можеш да им заповядваш! Ти ги създаде такива.
- Не се радвай, Сатано, ти също не знаеш какво е любов! Ти си егоист и неспособен да обичаш! Ана ще се върне при мен, победата ще бъде сто процента Моя! - сърдито каза Бог.
- Възможно е, но аз успях да Те изпреваря и този път. Ана изобщо не знае, че съществуваш! Хората вече не вярват в Теб. Не се страхуват от Теб, не Те познават! Аз прекъснах златната им нишка с Теб. Успях да натрапя атеизмът бързо и лесно в новите социалистически и уж демократични общества. Вече никой не говори за Теб! Напротив, малкото вярващи религиозни хора се крият в миши дупки. Патриархът на Българската Православна църква е член на Комунистическата партия! Сега аз съм на власт! Аз съм победителят!
Черни, бели, руси, кестеняви, космати и брадати, голи голенички дяволи и дяволици запяха:
- Вампири, таласъми, танцуват по налъми, вампири, таласъми, танцуват по налъми...
121
Изви се дяволско хоро, вдъхновено от патоса на вожда им Сатана, който продължи да обвинява хората и Бог. Дяволското воинство се гордееше с успехите си, окати и сакати изродени тела се кълчеха в луд танц. Ангелите, духовете и светлите същества обърнаха главите си, за да не гледат тази дяволска гнусотия. Сатана продължи да злорадства.
- Заблудих хората, че комунизмът е икономическа система, тласнах ги към всякакви философски глупости, за да промия мозъците им! За хората в Русия, България, Украйна, Полша, Чехия, Корея... и колко още други страни, Ти не съществуваш! Така те не знаят и за мен! Това е най-важното. Когато си задават въпроса кой е виновен за злото в света, не могат да си отговорят друго, освен че са те самите. Какъв хубав живот ме очаква! Навсякъде зло, зло, много зло!
Бог не отговори нищо. От очите Му покапаха сълзи, но успя да се овладее.
- Може да си Ме изпреварил, Сатано, но не си спечелил битката. Ще бъдеш победен!
- Знам, но когато му дойде времето. До тогава ще си поживея хубавичко, обладавайки такива свежи красавици като Ана. А колко монахини са ми на разположение! А колко монаси и уж вярващи хора! Секс, секс, секс, навсякъде и по всяко време! Това Ти не можеш да понасяш!
Аз съм много доволен от непокорната Ана, също като прабаба си.
- Браво, хубавицата ми! Достойна внучка на Ева! Каквато бабата, такава и внучката. Давай смело, любовта е сладко нещо. Скоро ще опиташ какво е и с други мъже, не се страхувай! Аз съм насреща, аз ще те водя! Много си сладострастна, ще се развиеш бързо в желаната от мен посока. Колко е хубаво, когато сме тримата: аз, ти и любимият. Можем да станем и четирима! Тия приказки, че трябва да си девствена в първата брачна нощ, това са врели-некипели, бабини девитини, глупости. Къде са тези семейства, огледай се наоколо! Навсякъде изневери и прелюбодейства, навсякъде секс, свободен секс, секс без задължения, извън семейството! Ще ходиш „клана недоклана” самотна по Софийските улици, защото не можеш да останеш при любимия си. Той не ти е съпруг, а любовник, разбираш ли разликата?
122
Глава 11
Ана става неспокойна
Такива мисли внушаваше Сатана на Ана. Въпреки това, тя беше щастлива от всяка среща с любимия, макар че съвестта започна да й говори други неща.
- Ами ако забременея, какво ще правя тогава? Аз съм толкова неопитна! Ще питам другите момичета! Чувствам, че любимият в никакъв случай няма да иска дете и брак. Аз също съм само в първи курс, на 18 години, какво ще стане с мен? Трябва да завърша образованието си, за да си изкарвам хляба!
Ана стана неспокойна и тревожна. Не беше мислила за такива неща, макар че много добре знаеше за тях и от филми, и от приятелки. Майка й и баба също все за това говореха. Колко разбити съдби на изоставени млади жени, които захвърляха децата си в сиропиталища. Ана настръхваше от ужас да не й се случи такова нещо.
- Колко съм глупава и неопитна! Как можах да позволя майка ми да изпере гащичките ми от първата любов? Добре, че успях да я заблудя. Но тя усети миризмата на мъжкото семе, досети се, че нещо ми се е случило. Трябва да съм внимателна, да не я наранявам.
- Важното е, че се чувствам нормално момиче, че повече не ме интересува защо баща ми постъпи така с мен. Минало-заминало, както казва баба. Колко искам да се оженим, да си имаме дом и деца. - размечта се Ана.
Бог реши да се скара на Сатана, да остави Ана на мира.
- Не си потривай доволно ръцете, Сатано. Ана се поддаде на чувствата си, защото е млада и неопитна, но ти не се ли досещаш, че Аз я закрилям! Веднъж вече успях да разруша плана ти. Изпратих хиляди ангели с нея в това спонтанно пътуване до Пловдив и тя се върна девствена. Такава, каквато и замина. Може да имаш временни победи, но тя никога няма да бъде изцяло твоя. Нищо, че се е отдала на първия си любим. Тя инстинктивно чувства, че най-важното нещо в живота на човека е любовта. След любовта са самият живот и идеалите. А тя мечтае за семейство, за деца, за добро. За тях именно си заслужава човек да живее. Тя ще устои и няма да има други мъже, които ти ще й предложиш. Колкото и да я ухажват, каквото и да й предлагат, тя ще остане вярна на любимия си. Нито богатство, нито пари, нито власт, ще имат значение за нея. Тя обича искрено и честно. Ще видиш.
- Ако не мога да покоря нея, любимият е много лесна плячка. Я виж, още от сега й изневерява!
123
Бог замълча. Срещу истината беше безсилен. Продължи да се бори за Ана.
От Сатана и подобните му хора я защищаваха добри сили, служещи на Бог и доброто. Ана не вярваше в Бог, почти нищо не знаеше за духовния свят, беше абсолютна атеистка, не се молеше. Това усложняваше борбата за нея. Бог събуди съвестта й, която започна да й говори „отвътре”, да я гложди и измъчва. Съвестта винаги е будна и винаги казва какво е добро и кое е зло, защото е от Бога.
- Какво направих, тюхкаше се тя. Как лесно се отдадох и изгубих девствеността си! Дали не сгреших? Вярно, че ми е много хубаво с любимия, обичам го, успявам да забравя за баща ми, когато съм с в прегръдките му, но... Майка ми много ще плаче, ако разбере. Спасението е да сключим брак. Вече съм му жена, да оформим нещата официално, може би ще бъде по-нормално!
Тя нямаше с кого да се посъветва. Всичките й състудентки също имаха любовници. Някои ходеха даже с по-стари мъже, за да им купуват разни неща и да ги водят по ресторанти. Ана беше бедна студентка, защото родителите й вече бяха пенсионери, а трябваше да издържат и брат й, също студент. Нямаше хубави дрехи, но скромното облекло се компенсираше от естествената й красота: косите, лицето, тялото, всичко беше хармонично и свежо, свежо! Ана отхвърляше всяко предложение да излезе с по-стар и богат мъж, както правеха някои нейни колежки, за да бъдат облечени модерно и красиво. Открито й казваха, че е глупачка, че трябва да използва красотата и чара си, да извлича ползи. Но тя обичаше „любимия”. Друго нищо не я интересуваше. Не можеше да си представи, че някой друг мъж ще я докосне. Даже мисълта за това я отвращаваше. Докато всяко ново сливане с любимия й доставяше радост и удоволствие. Тя копнееше да бъде непрекъснато в прегръдките му.
Съквартирантът на „любимия” веднага отиваше някъде, щом Ана влезеше в студентската им стая. Достатъчно беше да полегне на леглото, да се усмихне на любимия и любовта им започваше. Ана не подозираше, че тялото й може да изпитва такова удоволствие. Опияняваше се, забравяше всичко друго на света. Ако беше вярваща в Бог и Му благодареше, че я е създал жена, надарил я е с голяма чувственост, за да улавя желанията на мъжа и да откликва на тях, любовта й щеше да бъде идеална. Тя не знаеше, че трябва да върви по централната ос на Вселената - Бог, мъжът и жената. Тримата заедно. Тогава любовта е съвършена. Без Бог любовта не е същата.
Основният Божи принцип, че любовта се ражда тогава, когато има кого да обичаш и когато теб те обичат, действаше, независимо, че Ана не знаеше нищо за него. Той беше заложен в природата й. Обичащ и обичан, принципът на взаимността, изискваше един мъж и една жена, свързани с най-висшата Любов -
Божията. Бог не търпеше любовен триъгълник, освен този в който участваше Самият Той. Тогава имаше искреност и взаимност. Този принцип беше вложил в първоначалната мъжка и женска природа. Никой не можеше да го промени. Всичко останало водеше до разруха и страдание. Ако един от участниците в любовта се преструваше, принципът на взаимността беше нарушен и любо124
вта изчезваше рано или късно. Този вселенски принцип съществува още преди Сътворението като идея и мисъл на Твореца. Той е Божи исконен и вечен Принцип, съгласно който Бог твори с цел осъществяване на любовта. Не само да отдаде, но и да получи любов. Преди всичко от децата Си.
Ана се ръководеше от инстинктите си. А те я тласкаха към една вродена сюблимна цел - да стане майка. С много любов. Както Бог тя искаше да обича и да бъде обичана. От един единствен мъж, до края на живота си. Любимият обаче й изневеряваше. С колко и с кои момичета тя не знаеше, но долавяше промяна в него веднага щом се замотаеше с някоя друга. Ставаше далечен и отчужден, заяждаше се, не й даваше да ходи при него когато иска. Доказателства обаче тя нямаше. Оставаше й или да търпи, или да си намери друг. Но за нея това беше невъзможно. Тя изпитваше ужас някой друг да я докосне, страхуваше се, че отново ще изпита погнусата от насилието на баща си. Надяваше се на някакво чудо. Една приятелка, вече женена и разведена, открито й казваше, че е глупачка, че трябва да се среща и с други мъже, че прави много големи жертви за човек, който не я заслужава. Ана, както винаги, упорстваше на своето, с надеждата за брак. Знаеше, че ако излезе и се свърже с друго момче, любимият ще я захвърли. Мисълта, че е първият й и единствен мъж, повдигаха мъжкото му самочувствие. Той беше много ревнив. Непрекъснато я разпитваше къде е била, с кого се е срещала, да не се е появил някой друг. На Ана това й беше приятно, защото чувстваше, че той също я обича, макар че не винаги й говореше нежни и любовни думи. Понякога те лежаха с часове в леглото. Той спеше, а тя галеше лицето му, защото го чувстваше много, много близък и роден.
В същност Сатана я беше превзел само наполовина. Той имаше дългогодишен опит с момичетата и чакаше удобен момент, за да я атакува. Най-мощното му оръжие беше „любимият”. Тя трябваше да се отврати от него, да се озлоби, за да може да приеме друг мъж, да му изневери, както се казва „на пук”, да си отмъсти.
- Аз ще приготвя за тебе, палавнице, такъв мъж, че дъхът ти ще спре. На него няма да можеш да устоиш!
Сатана хукна да подготвя ситуации и хора, за да прелъсти влюбената Ана.
„Любимият” живееше безгрижно. Ана сама му идваше на крака. Започна да се грижи за него, да му готви колкото знаеше и можеше, да му пере „гащичките”, както казваше тя, създаваше колкото може по-семейна атмосфера. Така й „идваше от вътре”. На влюбените в нея състуденти не обръщаше никакво внимание, даже леко им се присмиваше. Бяха симпатични и добри момчета, но не я вълнуваха. Те чувстваха това и престанаха да й додяват. Любимият също не можеше без нея, но се страхуваше от брак и други сериозни работи. Та той беше само на 25 години! Още му се лудуваше с приятели и приятелки, искаше свободата си!
- Каква глупачка. Наумила си е, че ще се женя за нея и толкова! Нищо, че е хубава и умна, отличничка, че я обичам, че се захласвам от тялото й, не става за моя жена. Има нещо особено в нея, нещо, което ме дразни. Много ме тормози,
125
не дава да имам други момичета. Тя мисли, че след като на нея й е добре само с мен, и аз съм така. В същност какво искам? С нея ми е най-хубаво. Не че с другите момичета е лошо, но... съвсем си не е същото. Тя просто ме опиянява. Все пак дали да се отърва от нея? Ще видим, времето ще покаже.
Така мислеше „любимият”, който беше нормален млад мъж съгласно общоприетата гледна точка. Както всички останали деца на комунизма, и той не беше получил никакво религиозно образование нито в семейството си, нито в училище. И през ум не му минаваше, че да има две-три момичета едновременно, е грях. Изобщо тази дума нито той, нито Ана бяха чували. Тя не означаваше нищо за религиозните неща. Нямаше Бог, нямаше Сатана, нямаше грях. Така бяха възпитани от марксистко-ленинската философия. Чувстваха се свободни да разполагат с тялото си и да правят с него каквото си искат. Никаква отговорност към себе си и към партньора в любовта. Атеизмът и материализмът на Сатана завладяха много хора по света. Семейни приятели, приятелки, любовни триъгълници, четириъгълници и т.н. Семейството се превърна не в люлка на истинската любов, а в скривалище и убежище на порока. Децата повтаряха модела на родителите си.
Глава 12
Любимият и Ана се женят
Времето минаваше бързо. Наближаваше дипломирането на „любимия”. Ана имаше още една година до завършването си. „Любимият” сподели с нея, че някои от колегите му сключват брак, за да избягнат разпределението в провинцията и да останат в София.
- Така ли, искам да се женя, искам да се женя! - весело зачурулика тя.
- Ти искаш, но аз не искам, не ми е дошло времето! - троснато отговори той.
- Върви си тогава по Родопите и чукарите, много ти здраве, сопна му се и Ана.
Беше му сърдита, защото предишната вечер го чу да казва на съквартиранта си: „Чантата, чантата”. Трябваха й няколко минути, за да се сети, че става въпрос за женска чанта, но не за нейната. Тогава чия?
- Боже Господи, той си има друга! Той ходи и с друга! Какво ще правя!
Ревност и болка разкъсаха сърцето й. Само след няколко дни се случиха странни неща.
126
В петък тя се прибра привечер в квартирата си след лекциите. Намери бележка от брат си, с когото живееха заедно, че сестрата на „любимия” е идвала и е казала следното. След два дни, в неделя, любимият и Ана ще подписват граждански брак. Решението е взето от него и майка му, която дошла да види сина си. Тя щяла да уреди всичко в родния им град, да намери кумове, да каже и на родителите на Ана. Но... любимият забранява Ана да отиде при него в квартирата му, щял да я потърси сам.
Ана се зарадва и в същото време се озадачи.
- Защо да не отида при него да се разберем, нали все пак трябва да ме попита искам ли да подпиша, или не. Вярно е, че аз всъщност много искам да се оженим, но все пак... Ще прекарам нощта някак си, а утре рано-рано отивам при него да видя какво става, какви са тези забрани, реши тя.
Нощта беше кошмарна. Сънят й - още повече. Сънува „любимия” с надървен член, който се превърна в змия. Беше ужасно. Ана се стресна и уплаши. Сънят й беше предупреждение, че нищо добро не я чака. Тя разбра инстинктивно, че трябва да избира. Но вече беше късно. Гостите за сватбата бяха поканени, макар не от нея и семейството й. Приготви се набързо и тръгна към квартирата на „любимия”.
Когато пристигна там, вече беше 8 часа сутринта. Почука лекичко, за да не събуди него и съквартиранта му, ако спят и влезе. Не беше заключено. В стаята обаче спокойно седеше на леглото съперницата, другата, любовницата, същата, за която Ана се досети още при посещението си в Пловдивското село, където „любимият” беше на бригада. Всички се стъписаха.
- Аз на теб казах ли ти да не идваш?
- За да не се видя с нея ли, ядосано отговори Ана. Не те ли е срам, утре ще подписваш с мен, а цяла нощ си бил с нея!
- Е, аз да си тръгвам, вие се разберете - каза грозницата колежка и бързо излезе.
- Сега какво ще правим?
- Много съм уморен, остави ме да поспя.
„Любимият” се зави през глава с одеялото.
- Какви ги забърках? Тази непокорна Ана не можеше ли да дойде половин час по-късно? Сега ще ме разнесе навсякъде, ще каже на всички. Майка й и без това не ме иска, сигурно съвсем ще ме намрази. Умората надделя и той заспа.
Ана още не можеше да дойде на себе си. Мъката и разочарованието раздираха душата й. Инстинктивно чувстваше, че ще сгреши, ако подпише с този човек, но от друга страна само така можеше да оправдае секса си с него. Много добре знаеше, че не е редно да му бъде любовница преди брака. Изчака да минат час-два и го събуди.
- Не може така. Искам да поговорим. Значи ти през цялото време, през всички тези 5 години си ме лъгал? С мен и с нея? Какво правихте цяла нощ?
- Обяснявах й защо се женя за теб, а не за нея.
127
- То е ясно защо, защото е много грозна.
- Но е много богата.
- Върви си при нея тогава, остави ме на спокойствие!
На вратата се почука, влезе техен приятел.
- Какво става тук, вие сте като на погребение. Вярно ли е, че утре ще се жените?
- Вярно е - отговори „любимият”.
- Не знам - отговори Ана.
Лицето на любимия беше покрито с червени петна от напрежение.
- Пожелавам ви никога повече да не сте така - каза приятелят и си тръгна.
- Аз също си отивам, никаква сватба няма да има - троснато и сърдито каза Ана.
- Чакай, ще те изпратя.
Любимият разбра, че е направил голям гаф.
- Трябва да я умилостивя по някакъв начин. Вярно, че имам власт над нея, защото съм й първият и единствен мъж за сега, но знае ли се какво ще стане по-нататък? Красива е, умна е, млада е..., но още е дете, наивна е. На 20 години е, не познава живота.
- Тази колежка много ме обича, но аз всъщност не. Аз обичам теб!
- Така ли, и продължаваш да ме лъжеш. Това не е възможно. Аз не те искам повече. Остави ме на мира! Не можеш да ме обичаш и да ме лъжеш! Сълзите сами закапаха от очите й.
- Лигло, я се стегни! Утре идват нашите и вашите, сестра ми и брат ти, не може да се откажеш сега и да ме изложиш така! Но, ако искаш да бъдеш с мен, трябва да си промениш характера и да ми се подчиняваш безпрекословно. За всичко!
Ана му зашлеви един як шамар.
- Това заслужаваш. Ти за какъв се смяташ? Ще подпиша с теб, защото не искам да огорчавам родителите си, но ако не успея, както казваш ти, да си променя характера и да ти се подчинявам безпрекословно, ще се разведем.
Сатанинският мъжки егоизъм се беше проявил с пълна сила. Мъжът може всичко, той има права над жената като над своя собственост. А създал ли я е, родил ли я е, хранил ли я е, образовал ли я е? Грешният мъж диктува условията. Той прави „жертва”, като се жени, за това жената е длъжна да му стане робиня и слугиня, средство за сексуално удоволствие. Той да бъде добре.
Любимият не знаеше, че повтаря отдавна случили се неща, че започва да прилича на първия и най-голям егоист - Сатана, който е имал същото егоистично и потребителско отношение към Ева, прародителката. Целта му е била да постигне целта си за господство, да измести Бог от „Престола Му”. Сатанинският егоизъм е станал част от грешната природата на мъжа и на жената. Ева е проводникът на злото в човешкия род като последствие от непозволената й любов със Сатана. Можела е да се въздържи, да устои на любопитството си, да помоли Бог за помощ, да сподели... Не, тя си е „навирила главата”, па после „Ох, Леле Боже, какво
128
направих?” Проклятието, с което Бог ги изгонва от Едемската градина, от Рая, продължава да важи. Понеже първа съгрешава, в живота си тя страда повече.
„Сине човешки, след много дни ще бъдеш наказан” /Езекил 38:8/
„Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ. И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестно, ще бъдат плява” /Малахия 4:1/
След шамара любимият и Ана се стреснаха, погледнаха се изпитателно. Той не очакваше такова нещо от нея. С каква решителност и гордост му плесна този шамар! Не че го заболя чак толкова, повече се изненада.
- Какво толкова казах? С какво така я разсърдих, та стана като ранена тигрица? Значи не била чак толкова кротка! Показа си зъбите най-после.
Любимият не се обиди, защото се чувстваше виновен. Съвестта му се беше събудила и го укоряваше за лъжата и подлостта му към Ана. Цялата ситуация беше едно тежко изпитание и за двамата.
- Кой съм аз, че да я променям? Кой ми дава право да се разпореждам със съдбата на нея и на другите момичета? Ама и те са едни... Отдават ми се като „добър ден”. Нещо не е наред, нещо не е наред. Но какво да правя, тръгнал съм по този път, трябва да го извървя до край, трябва да се оженя за тая вироглавка. Поне до сега не ме е излъгала, само аз съм - с гордост се изпъчи любимият .
Ана трябваше да направи избор сега, веднага. Негова жена, законна съпруга, или свободна. Предчувстваше, че бракът с него ще бъде най-вълнуващото и красиво преживяване, но в същото време и най-трудното, с много страдание и болка.
- Ще опитам! Не мога да знам предварително какво ще стане. Може би ще се промени! Ще рискувам и ще му стана съпруга. Колко време си мечтая все за това! Но не и за любовен триъгълник от две жени и един мъж. Как ще се оправя в тази каша?
Сатана и Бог наблюдаваха този театър. А двамата бъдещи съпрузи не знаеха нищо за законите, които Бог беше дал и наредил да се спазват. Той искаше да предпази от житейски грешки заблудените си деца чрез 10-те Си заповеди. Две от тях се отнасяха пряко за любовта:
„Не прелюбодействай, /Изход 20:14/; не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти” /Изход 20:17/
Другите заповеди като: „почитай баща си и майка си”, „не убивай”, „не кради”, „не свидетелствувай лъжливо”.... са по-лесни за възприемане и изпълнение от грешните хора. Те създават специални закони за този, който ги нарушава, вкарват го в затвора, или го убиват с камъни, ако е прелюбодействал в еврейското общество. С времето всичко се променя. За невярващите няма нито закони, нито наказания за духовното убийство, което мъжът или жената извършват, изневерявайки на партньора си. Няма съд за изневярата в семейството, за проституцията, сексуалните извращения - резултат от прелюбодействието, от пожелаването на чуждата жена. Законодателството се занимава само с
129
последствията, с престъпленията, които са резултат от нарушаването на тези две кратки, но най-важни за живота и щастието на всеки човек заповеди, при това дадени от Родителя, от Бог: „Не прелюбодействай, не пожелавай жената на ближния”. Колко убийства, колко страдание и мъка в човешката история, като последица от наранената и съсипана душа на пренебрегнатите и излъгани съпруг или съпруга, любовник или любовница! Страдат тези, които извършват сексуалните престъпления, както и тези, които са потърпевши.
Само Сатана се радва.
В крайна сметка най-много страда Бог. Той не може да участва в живота на неморални хора, които Го пренебрегват и нарушават заръките Му. Не може да се засели в душите на прелюбодейци и лъжци, защото там вече е влязъл Сатана, старовременната змия, свил е гнездо и спокойно командва хората „от вътре”. Не Бог живее в душите им, предназначени да бъдат Негов храм на любовта. Понеже хората стават „глухи и слепи” за Словото Му, Сатана ги превзема много бързо и лесно. Защото Ева и Адам го допускат до себе си, защото са безотговорни.
Двамата млади, все още сравнително чисти - Ана и нейният любим, тръгнаха по отъпканата пътека на греха. Повториха древния любовен триъгълник. Сатана, Ева и Адам. В техния случай един мъж, представител на Сатана, с две жени. В последствие и Ана щеше да участва и в други триъгълници на поквара и лъжа. Душите им постепенно щяха да се превърнат в пепел.
Съвестта на любимия се пробуди, когато видя ужаса в учите на Ана. Разбра, че условията, които поставя на Ана за брак, са ненормални. Думата „подчинение” никак не беше на мястото си.
- Ана трябва да ми се подчинява. Това гордо и умно момиче, все още е само с мен. Какво искам аз? На кого да се подчини, при това „безпрекословно”? На един глупак и лъжец. Навярно така мисли тя за мен.
Любимият съжали, разбра, че е прекалил, но „казана дума, хвърлен камък”. Той също беше объркан. Обичаше и двете, и Ана, и колежката си, но по различен начин. С момиче като Ана се чувстваше много горд, че я притежава, но тя си беше своенравна и упорита, докато другата за нищо не му се противопоставяше. Като жена обаче не го привличаше така силно, както Ана, създадена за любов и удоволствие. Другата се стараеше, но не й идваше „от вътре”. Макар и още дете, Ана беше чувствена и смела в любовта. Такава беше по природа. Разбираше интуитивно кога какво иска любимият и го изпълняваше. Не знаеше, че става все повече сатанино-подобна дяволица.
- Чувствам се малко виновен, че ходя с двете, но какво да правя, като ми се живее? Колежката ми е грозновата, но е послушна, а тази Ана е красива, но упорита и вироглава. Знае цената си. А как ме привлича! Какви гърди, твърди като ябълки! Тя даже не осъзнава колко е хубава. И по-добре. Само ако някой друг посмее да я докосне, ще го убия! Какво ще стане, като се оженя за нея? Дали ще бъде послушна и покорна? Ако не върви, ще се разведем.
130
Глава 13
Разводът е предрешен
Така разводът между Ана и „любимия” беше предрешен още преди сватбата им.
Сатана беше доволен.
Успя да направи зло, влизайки „под кожата” на младата съпружеска двойка.
- Любимият е егоист като мен, но с Ана трябва „да поработя” повече, да я накарам да ревнува, да се разочарова, да се отчае, да пуши и да пие, да падне изцяло в лапите ми. Да започне да се отдава и на други мъже, но най-напред да развия още сексуалността й, да я „поотракам” и „разработя”, за да може да изпитва удоволствие от всякакъв секс, с различни мъже. Ех, Ево, Евичке, къде си любов моя, трябва непрекъснато да те замествам с дъщерите и внучките ти. И с тях е хубаво, но ти..., ти беше моята първа любов... Най-жестоката, най-покварената, с най-наивната, най-младата, най-свежата, най-красивата, но непослушна Божия дъщеря...”
Сатана потъна в спомените си.
Бог мълчеше.
- Ще видим кой ще се смее последен. Още е много рано да се радваш, Сатано. Аз съществувам, ангелите ми са навсякъде, всичко ми докладват. Сътворил съм хората, познавам по-добре от теб какво съм вложил в душите им, капацитета на мозъците и съзнанието им. Ти успя да излъжеш наивните Ева и Адам лесно, но в тези двамата, по-специално в Ана, ще си счупиш острите зъби. Няма да стане както ти искаш, няма! Аз също съм в душата й, макар и само с една искрица. Тя е достатъчна, за да се разгори огънят, който ще те изпепели и изгони от там. Ти приспиваш по всякакъв начин съвестта на хората, но аз я държа будна! Ще победя, ще победя, вече имам план...
Любимият беше израсъл в семейство, в което прелюбодейството и свободният секс бяха нещо съвсем обикновено, макар и скрито-покрито. Семейството на Ана изглеждаше морално и добро, но това беше само привидно. Баща й стигна до възможно най-голямото извращение с желанието си да влезе в сексуален контакт с дъщеря си. Добре, че нищо не се случи. В същност и двамата бъдещи съпрузи: Ана и любимият, бяха жертва на едно и също сатанинско влияние, проявяващо се и разрастващо се постепенно. Отначало лъжа и притворство, после свободен секс, под ръководството на Сатана - лъжливият господар, после пиянство, тютюнопушене и наркотици, замъгляващи съзнанието и душите на хората. Те са само заместители на истинската и опияняваща Божия любов.
131
Хората непрекъснато я търсят, сменят партньорите си, мислейки, че с другия ще бъде различно. Но пак не се получава. Всеки човек инстинктивно се стреми към истинската любов. Без чувства и без обич, любовта се превръща в обикновен секс, извършван от телата, без участието на душата и съзнанието. Замаяни и омаломощени от този свободен, краткотраен секс, мъжете и жените се объркват все повече. Отчайват се от живота, който водят, стигат до самоубийства и други престъпления.
Така те затварят сърцата си за Бог. Страданието е общо. Хората стават подвластни изцяло на Сатана и изпълняват всичките му от край време извратени желания, а Бог страда.
Глава 14
Борбата продължава
Борбата между Бог и Сатана продължава при всяка нова любовна двойка. Обикновено побеждава Сатана, защото хората продължават да бъдат извратени в сексуално отношение. Най-лесно той превзема тези, които не вярват в Бог и доброто, не знаят нищо за съществуването на Бог и Сатана, за борбата между тях, нямат морални задръжки. Материалистическата философия и комунистическата идеология, на които инициатор е Сатана, са много полезни за разпространението на атеизма. Хората от страните на „строящия се социализъм” са дълбоко заблудени, че няма Бог, значи няма и Сатана, че сексът е част от тяхната лична свобода, че тялото им е от маймуна, а не е създадено от Бог. Тогава, могат да правят с него каквото си искат!
Бог страда хилядолетия след грехопадението на Адам и Ева. Кръв капе от Сърцето Му. Той изработва нов план, работещ по-бавно, но безотказно, на сто процента сигурна победа. Бог позволява Сатана да атакува пръв и привидно да побеждава. На следващия ход обаче Бог печели битката. Той иска хората сами да се отвратят от себе си и постъпките си и доброволно да се откажат от Сатана. Най-напред трябва да знаят за него, за желанията и способите му. Тогава Бог може да действа с цялата си мощ и величие. Както при сътворението, така и сега, Той иска да живее заедно с децата Си. Планът Му включва разкаяние и прошка. Една дума на разкаяние, е достатъчна, за да подаде ръка на страдащия. А Ръката Му е здрава и силна. Щом някой успее да се хване за нея, Той го изтег132
ля нагоре, към светлината и истината. Най-трудното е отлепянето от калта на греха, в която са нагазили хората. Бог желае хората да се разкайват конкретно за всеки грях, за да може да им прости, е не само привидно с думите „Прости, ми Боже, грешен съм”.
- Разкаянието на хората да бъде за радост. Те свикват с греха, който постепенно прониква в тях. Аз искам да го разпознават. Пътят за това е молитвата на разкаяние за прошка.
- Искам хората да се молят и да се разкайват не само за всяко сторено зло, но даже за неща, които не са извършили. Обект на разкаянието да станат даже мислите и намеренията им, които още не са извършили.
- Тогава и те, и Аз ще получим радост и освобождение. Емоционално сме много наранени още от грехопадението. Можем да се освободим от този товар чрез конкретни ситуации, мисли, думи, случки.
- Сатана не може да грабне разкаянието за конкретна случка. Той е този, който обвинява и наказва, не съм Аз.
- Сърцето Ми се обръща веднага към разкаялия се блуден син или дъщеря. Мечтата ми е всеки човек да стане съвършен.
- За това съм подготвил и изпратил Месията - първият съвършен, следван от други хора като Негови помощници.
- Ясно казвам, че целта на човешкия живот е възстановяване на разкъсаната връзка с мен. Моята любов е опрощаваща и вечна.
- Искам децата ми да не се връщат към извършените грехове, след като са се разкаяли за тях, да не си спомнят за тях. В Моята любов всичко е простимо.
- Искам хората да придобият и следват Моята гледна точка за всичко. Тогава ще бъдат съвършени. Така ги учеше Сина Ми Исус: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен отец! /Мат. 5:48/
- „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.” /Мат. 7:12/
Бог ръководи процеса за връщане на разкаялия се човек към Корените му, към Него, към доброто.
Хилядолетия, всеки ден, всяка минута и секунда борбата между Бог и Сатана продължава. При всяко ново поколение тя има различни форми на проявление, но същността й е една и съща - победа на доброто над злото, над Сатана.
133
Глава 15
Първоначалният план на Бог се проваля
Като най-великият философ, Бог дълбоко се интересува защо първоначалният му план за сътворението, се провали. Разхождайки се из ефира, той разсъждаваше:
- Къде сгреших, какво не направих както трябва, нали предупредих и помолих Адам и Ева да се пазят, да нямат секс преди да пораснат! Не съм си и помислял някой друг да се намеси в най-сложната човешка дейност - в любовта, чрез която се осъществява продължението на рода, на Моя род! Аз създадох децата Си Адам и Ева, но моите внуци къде са? При Сатана. Не можаха да се родят непорочни, не можах да им се порадвам, да си поиграем в прекрасната Едемска градина заедно! Не успях да ги заведа до другите планети на екскурзия, да слушам как весело се боричкат с ококорни очички пред новото и непознатото! Предадоха ме, не ме зачетоха за Родител, повлякоха се след Змията-Сатана.
- Аз го създадох като светъл и прекрасен Луцифер, но той Ми завидя в сърцето си, предаде ме, напусна позицията си на Мой помощник, поиска да стане господар вместо мен! Никога! Това никога няма да стане! Аз съм Абсолютът, Аз съм Създателят, Аз съм Господарят! Ще се боря до край, до като не си върна и последното, макар и грешно дете!
„Рекох и ще направя да стане”! /Исая 46:11/
„Син почита баща си и слуга господаря си. Ако прочее съм Аз баща, къде е почитта към мене? И ако съм Господ, къде е страхът от мене? /Малахия 1:6/
Споменът за първородния грях и болката от раздялата с виновните си деца, разгневиха Бог. Той Разклати земята и небето. Изпрати урагани и бури.
Птиците се скриха в гнездата си, животните - в бърлогите. Само човекът нямаше къде да се скрие от Божия гняв. Той трябваше да плаща за греховете си, застанал жалък, нищожен и безпомощен пред Създателя си.
Даже Сатана се скри за известно време.
Бог се разхождаше с огромни крачки по планини и долини. Красотата на все още девствената и непокварена природа Го успокояваше до някъде от мъката и безпокойството Му.
- Всъщност сбърках, че се предоверих на хората и на Луцифер. Трябваше да ги следя по-отблизо, може би! Те не Ме послушаха, за това планът Ми се провали.
- Сега трябва да осъществя колкото се може по-бързо плана Си за пресътворяване на грешните хора, да изненадам Сатана със светкавични действия. Творе134
нието очаква истинските си господари - Моите възстановени синове и дъщери. Трябва да ги пресътворя, трябва! Независимо, че Аз и те ще изпитаме болка. Щом съм лекар, трябва да оперирам, да режа и пробождам с духовните Си ножове. Страданието ще бъде животоспасяващо. Аз съм хирургът на душите им. Ще видим кой кого, Сатано.
Надежда и любов изпълниха Сърцето на Бог. Ангелите, природата, даже камъните реагираха. Всички по свой начин отразиха появилата се светлина на надеждата, струяща от Сърцето Му. Тя се пречупваше и променяше, придобивайки формата на битиетата, през които преминаваше. Озарени от нея, те радваха очите на Създателя си. Никой не смееше да прекъсне размисъла Му за миналото, настоящето и бъдещето.
- Преди много години, когато сътворих небето, земята и хората, разделих себе си на две, образно казано. Отделих мъжките Си характеристики от женските Си като две отделни същества, нарекох ги мъж и жена. Те имат инстинкта да се сливат в едно цяло, да родят себеподобни и така во веки веков! Мъжът да създам беше по-лесно, но за Ева се трудих толкова много! Тя е венецът на моето творение, тя е най-съвършеното създание, последното и най-прекрасното! Всъщност за нея аз създадох всичко, за жената, за майката. Тя е най-великото същество във Вселената, най-всеотдайното, най-търпеливото и прекрасното. Тя притежава утроба, за да ражда деца. Нейният инстинкт за себеотдаване е толкова силен, че тя търпеливо понася проклятието Ми да ражда в мъки и болка, след това да кърми и храни децата си докато е жива.
- Родителският инстинкт идва от Мен. Жената продължава да бъде най-изящното и красиво създание. Ще си я върна, ще си я върна! Аз ще участвам в любовта на хората, не Сатана. Той сам ще се разкае, сам ще се покори на волята ми. Доброволно!
Спомените и мислите успокоиха Бог и творението за известно време. Ручеите и реките запяха радостна песен, с любов напоиха животните и хората. Ветровете ги обгърнаха с топъл и свеж въздух. Слънцето засия радостно, обгръщайки със светлината си цялото Божие творение. Той имаше надежда за добро, както и план за действие. Природата ги възприе с удоволствие. Оставаха хората, които също трябваше да Го чуят, да Го разберат и да Му се подчинят. А това беше трудно, Сатана още ги владееше.
- Ще стане, обезателно ще стане! Любовта е Мой атрибут, Аз съм самата Любов! Това, което сега хората наричат секс, е сатанинска щуротия. В същност той знае много малко, опитва се да налучква кое как става. Понякога успява, понякога - не. Силата му е до време. Ако хората не създават обща основа с него, отдавна да се беше променил и той.
Бог надзърна в душата на Сатана.
- Дали все пак е останало нещо от светлия ангел, какъвто беше някога? Трябва да помисля и за неговото спасение, все пак съм и негов Родител. Ще го хвърля в огненото езеро да се разкайва хиляда години за наказание! Ще създам ново небе
135
и нова земя, в които повече няма да има грях. Това означава земя, населена с праведници и небе, в което ще живеят душите им за вечността. Морето, смъртта и адът ще ми предадат мъртвите, за да ги съдя! Моят свещен град заедно с Мен в центъра ще се спусне тогава при човеците! Аз ще бъда с тях и ще ги управлявам! Ще избърша всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече! Аз ще им бъда Бог и те ще ми бъдат синове!
„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава с тях; те ще бъдат негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. /Откровение от Йоана, 21:1-4/
„Градът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му. Стената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист. /Откр. 21:16-20/.
„И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.” /Откр.21:21/
„А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът.” /Откр.21:22/
И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнецът” /Откр. 21:23/
„И земните племена ще ходят в неговата светлина и земните царе ще принасят в него своята слава” /Откр. 21:24/
Бог протегна ръцете Си над земята за благослов, изпрати благодат. Тя търпеливо страдаше, защото грешните хора не знаеха как да я владеят и използват богатствата й. Тя не се оплакваше, търпеше. Само от време на време бълваше огън и жупел чрез вулкани и земетресения, за да им покаже, че са нищожни същества, превърнали я в истински ад.
- Ще сложа отново ред във всичко! Ще изпратя друг, непорочен, умен и справедлив мой Син при хората. Исус те разпънаха на кръст, умъртвиха Го, защото послушаха Сатана. Но този, третият Адам, ще опазя обезателно. Нека си намери съпруга и създаде семейство, нека се родят най-после моите прекрасни внуци! Аз ще участвам, всичко ще бъде с Мое позволение и по Мое желание! Каква сватба ще вдигнем...! Грях и падение повече няма да има!
136
- Грях и падение повече няма да има! Няма да има... повтори ехото.
- Сатана ще ми се покори! Няма повече да мами и лъже хората, да ги кара да живеят в свободен секс и оргии. Аз съм готов. Остава хората да Ме потърсят, да се разкаят, да поискат помощ от Мен, да Ми се помолят, да последват Моя Трети Син, третият Адам, новият Месия!
- Продължавам да давам Словото си в нови свещени книги. Новият Месия има главната задача да разкрие всичко казано-недоказано в предишните свети писания. Когато ги диктувах на различни Мои пратеници и пророци, Аз се съобразявах с нивото на хората от съответната епоха. Те не можеха изведнъж да приемат цялата истина, както бебето не може да яде твърда храна. Давах по малко в различните свещени книги - колкото и каквото могат да възприемат.
- През вековете хората възвърнаха голяма част от разсъдъка си, полетяха и в космоса. Откриха връзката между науката и религията. Мисля, че вече има добри условия за появата на Новия месия - наследникът на Исус. Комунизмът, идеологията на Сатана, който отрича Моето съществуване, се разпадна на пух и прах, при това почти без кръв. Останаха все пак няколко комунистически страни, негово гнездо. Това е последният етап от борбата Ми със Сатана. Ще победя! Истината, че аз съм Създателят, че съществувам, като светкавица ще премине от изток на запад и обратно над цялата земя, над цялото небе! Ще навлезе дълбоко в душите на хората и ще ги промени. Ще стане! Казах!
137
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ПО ОТЪПКАНАТА ПЪТЕКА
Глава 1
Брачен живот
Животът на Ана и любимия тръгна по отъпканата пътека на свободния секс. Лъжи и изневери колкото искаш. Развод, изоставени деца, недоимък, мъка и отчаяние. Тринадесет години брачен живот, плюс пет преди това, общо осемнадесет години заедно. Привидно добро семейство, но гнило отвътре, заради неговите и нейните изневери. Ана също се промени много. Вече не беше изчервяващото се стеснително момиче. Превърна се в млада чувствена жена, живееща като всичко други. Тя продължаваше да обича мъжа си, но вече не така всеотдайно и предано както преди. Блъскаше се между стените на любовта и омразата, защото брачният им живот започна лошо. Една случка промени Ана завинаги.
Десет дни след сватбата, Ана видя любимия да се целува с другата, с грозницата, на входа на хижата, в която отидоха да посрещнат първата си Нова година като семейство. В душата й нещо се скъса. Макар че почти беше сигурна, че любимият отдавна й изневерява, не беше виждала това с очите си. Със същите устни, които целуваше нея, той целуваше и грозницата през тази паметна новогодишна нощ. А тя навярно го обичаше повече и от Ана, за да е съгласна на всичко, да бъде втора жена. Как ли изглеждаха нещата от нейна гледна точка? Ана почувства душата си изпепелена. Ядоса се много. Любимият беше хванат на „местопрестъплението” - с две жени. Едната в хижата, другата извън хижата. Едната до него на нара, другата над него на горния нар. За пръв път не можа да каже нищо. Ана се разплака и каза, че иска да се върне в родния им град при родителите си с група туристи. Любимият започна да шикалкави, да я убеждава да се приберат най-напред в София, пък после да прави каквото иска. Грозницата навярно чуваше всичко, което си шепнеха. Как изкара тази нощ, само Ана си знаеше. Отгоре на всичко по някое време, почти насън, правиха секс. Може
138
би тогава Ана беше забременяла, защото на следващия месец повече нямаше цикъл. Както и да е, прибраха се в София.
На другия ден Ана си взе учебниците, защото беше в януарска сесия и замина за родния град. Пристигайки, започна да се чуди къде да отиде най-напред - при майка си вкъщи, или при свекърва си. Реши, че не е хубаво да тревожи майка си, тя много лесно плачеше и се паникьосваше. Отиде при свекървата. Ако се беше прибрала у дома, животът й щеше да протече по друг начин. Родителите й нямаше да я пуснат да се върне при този зъл и жесток разгонен мъжкар. Но свекърва й постъпи по-хитро. Успя да прехвърли вината върху Ана!
- Ти защо отиде с нея на хижата, нали ти казах да не правиш това! - каза с укор в гласа си свекървата.
- Не ме упреквай, аз разсъждавам по друг начин. Исках с очите си да се убедя, дали ми изневерява.
- Е, сега като се убеди какво ще правиш? Затова ли вдигнахме сватба? Да не си посмяла да правиш някакви глупости. Какво ще кажат хората?
- Хората, хората, те не ме интересуват, сопна се Ана на свекърва си. Нахалството на сина ти на нищо не прилича. Защо взе и любовницата си с нас? Какво иска да й покаже, че се е оженил за мен, без да ме обича, че тя е много важна за него? Че има чувства към нея! Това няма да му се размине, така да знаеш.
Свекървата не беше я чула да говори толкова решително. Замълча сърдита. Сините й очи се вледениха, излъчиха омраза към Ана. Нямаше какво да каже, синът й повтаряше нейния начин на живот. „Крушата не пада по-далеко от дървото”. Като опитна жена тя знаеше, че това е началото на краят.
Ана отиде да учи при родителите си, но не им каза нищо. Подготви се за един от последните си изпити и се прибра в София в студентската квартира на любимия. А тя беше селска стая, бивш обор. Съквартирантът му също живееше с тях, защото още не беше завършил образованието си. Беше весело, ако червеят на ревността не дълбаеше все по-дълбоко нежното сърце на Ана. Тогава тя не знаеше, че ако запази чиста позицията си на съпруга, ако не изневери, бракът й няма да се разпадне. Грозницата беше там! Ана този път вдигна голям скандал.
- Как не те е срам да продължаваш, аз съм бременна, тормозиш и детето!
- С вериги да ме вържеш, аз ще й помогна да вземе последните си изпити. Това теб не те засяга!
- Така ли, ще видиш ти, не знаеше какво те очаква, закани му се Ана. Ревността я задушаваше, но трябваше да търпи. До кога? Не знаеше вече.
139
Глава 2
Майчин инстинкт
Дните минаваха бързо. Ана стана майка на най-прекрасното момченце на света. Тя изпита радостта и трепета на майчинството. Беше много щастлива. Остави го при родителите си, докато се устроят с любимия в София. А това по времето на социализма беше трудно, много трудно. Като майка, Ана започна да мисли как да обезпечи живота на рожбата си. Преди всичко да имат дом, в който да са заедно тя, бащата и детето. Беше млада, умна и образована. Търсеше начини да прибере детето си. Животът я принуди да постъпи както повечето жени по времето на социализма. Изневери на съпруга си за облаги, защото сърцето й се късаше, че не може да живее заедно с детето си и да го отглежда. Тогава Ана не вярваше в Бог, така че нямаше особено големи морални задръжки.
Съдбата я свърза с високопоставен мъж, 20 години по-голям от нея. За своя изненада, тя се влюби и заобича този мъж. Може би защото не беше изпитала бащина обич. Тя беше всичко за него. Ресторанти, подаръци, любов - всичко. Той беше неин шеф, а тя - негова секретарка. Слуховете за тях достигнаха и до любимия, но той нищо не й казваше. И двамата си мълчаха. Не беше дошъл моментът да се разделят. Любимият също не си губеше времето, сееше семето си наляво и надясно. Не знаеше броя на любовниците си. При всяка командировка - нова жена.
Промяната с Ана към безразличие и грях не стана постепенно, а в течение на няколко години. След фаталната новогодишна нощ, когато тя видя с очите си „любимия” и колежката му да се целуват, след няколко месеца отново ги засече заедно. Един ден Ана се прибираше към квартирата им. На предната седалка на автобуса й се стори някаква позната физиономия. Отиде да провери. Грозницата и любимият се връщаха отнякъде и весело се смееха. Нищо не каза. Вече й беше все едно.
Разводът се случи години след тази случка. Момченцето, любимото дете, което Ана роди, живееше при родителите й в провинцията, защото в евтината квартира, бивш селски обор, нощно време излизаха голи охлюви и пълзяха из стаята. Ана страдаше, но не можеше да направи нищо. Нямаха пари за жилище, нямаха софийско жителство, нямаха нищо. Без детето нито тя, нито любимият се развиха като нормални родители. Живееха свободно, всеки собствения си живот. Колко любовници имаше, само той си знаеше. Професията му беше идеална за това - геолог. Командировки, командировки, командировки... Но те
140
улесняваха и връзката на Ана с шефа й. Той започна да я ревнува от мъжа й! По едно време беше готов да се разведе, да остави двамата си сина и да се ожени за Ана! Тя категорично отказа. Измъчваше се много, не й харесваше така.
Независимо, че не беше вярваща, пълна атеистка, съвестта й я упрекваше за двамата мъже в живота й. Мъката и болката за детето също я тормозеха всеки ден. Искаше да бъдат тримата заедно: тя, съпругът и детето. Само тримата. Искаше да опита. Моделът за семейство, при който мъжът си има любовница, жената - също, й беше неприятен. Постепенно й стана противен. Майка й и баща й не си изневеряваха, поне тя не знаеше. Ако баща й не беше посегнал на дъщеря си, щеше да бъде пример за съпруг. За такъв го приемаха хората. Ана усилено мислеше и търсеше начини за промяна. Искаше си детето.
Измисли да заминат за чужбина. Любимият беше много добър инженер, дефицитен кадър. За нея там работа нямаше да има, но какво от това? Искаше да се откъснат от всичко, да започнат живота си отначало: тя, любимият и детето. Речено, сторено. Шефът й помогна. Навярно и неговата съвест протестираше. Той използваше младостта, ума и интелигентността на неопитната Ана. Реши да се разделят, за да бъде тя щастлива майка. Така Ана, любимият и синът им за първи път заживяха заедно, станаха семейство. Четири години в Африка, два пъти по две.
Глава 3
Тайните се разбулват
Почти на края на престоя им в Африка обаче, се случи нещо неочаквано. В дома им на гости дойдоха новопристигнали българи. Тя веднага позна единия от тях. Бяха работили заедно. Знаеше всичко за нея и шефа й. Страхуваше се, че този мъж може да се разприказва зад гърба й, когато тя замине за България да ражда второто си дете. В осмия месец бременна, Ана и първото дете летяха за България, за да работи тя 10 дни, влезе в отпуска по майчинство и да се бори за жилище като крайно нуждаещо се младо семейство с две деца. Пишеха си писма с любимия.
- Какво ли прави там сам, мислеше си Ана. Пише, че на гости при баща си, живеещ над нас, е дошла млада жена. Дали няма да се случи нещо? Сърцето ми се свива от притеснение. Трябва да го попитам да не се е замотал с това момиче. Ще напиша проучвателно и нежно писмо.
141
Отговорът му беше уклончив. Ана веднага разбра, че там става нещо. Гостенката била дъщеря на съседа им, 19-годишно момиче. Следващото писмо беше абсолютно неразбираемо за Ана. Любимият искаше развод, без да дава много обяснения.
- Това е изрод, това не е човек, скубеше косите си от притеснение нещастната Ана. Аз ще раждам второ дете, а той иска да се развежда!
Написа му едно жестоко писмо. От отговора му Ана разбра, че новопристигналият българин, който я познаваше от преди, разказал всичко, което знае за Ана и шефа й. Уж така говорели хората, уж не бил много сигурен, уж не знаел точно. Така се носело слух, че шефът и секретарката му имат голяма любов. Любимият търсеше оправдание за това, че се беше влюбил (за кой ли път) и живееше с младото момиче, дъщерята на съседа. При това в апартамента, в който беше живяла и Ана, на същото брачно легло. Без никакви морални задръжки - нито той, нито момичето. През деня в апартамента на баща си, през нощта - на долния етаж при любовника. И така няколко месеца!
Една жена, приятелка на Ана, се върна в София и разказа всичко. Българите били отвратени и възмутени от наглостта и безочието на любимия и младото момиче. Приятелите му започнали да го избягват и да не говорят с него. Жената на един от тях не издържала и се скарала с този развратник, защото давал лош пример на децата й.
- Как не те е срам, какъв човек си ти? Само преди месец изпрати жена си в България, при това бременна, да ти ражда дете! Какъв баща ще бъдеш ти! Не искам да те виждам повече, не смей да дойдеш у нас. Не искам децата ми да взимат пример от теб. Те са тинейджери, сега си изработват модел за поведение.
- Не знаеш някои неща за Ана. Имам пълното право да се разведа с нея.
- Това си е ваша работа. Дръж се нормално, да не напиша някое писмо до посланика ни. Знаеш, че в арабския свят на морала се държи, не е като в България. Не разбирам бащата на това развратно момиче как позволява да си „вадите очите” с женен мъж, при това открито пред всички.
- Ами, тя му е дъщеря от първия брак.
- Първи, втори, дъщеря му е. Само да си дойде жена му, ще види той.
Срам за българската колония. А може би с момчето, студента, който прибра у вас и тази непрокопсаница правите и групов секс, тройка?
- Не си падам по тези работи.
- Кой знае, кой знае... Говори се какво ли не. Срам за българите, срам. Жалко за Ана, толкова добра и хубава жена.
- Казах ти, че не е „цвете за мирисане”. Защо не попиташ Иван, който скоро пристигна от България, какво е вършила с шефа си?
- Сигурно си го заслужавал. То си личи, че Ана е добра жена, добра майка.
Този разговор бързо се разпространи „по ефира” на малкото българско общество, жадно за клюки. Едни бяха против любимия, други го оправдаваха.
142
Ана разбра, че с брака им е свършено. Добре, че имаше професия. Разбра, че ще трябва да отгледа децата си сама. Всичко е въпрос на време. Не можеше да обвинява любимия за нищо, тя също беше виновна, много виновна. Реши да преглътне и тази негова изневяра, защото нямаше къде да живее с двете си деца. Майка й и баща й се съгласиха голямото да остане при тях, да започне да учи, а Ана с новороденото и любимия да се върне обратно в Африка за още 2 години. Надяваха се до тогава да успеят да си купят и апартамент в София. Друг начин нямаше. От тези преживявания Ана отслабна с 10 килограма, стана по-слаба отколкото преди да забременее с второто си дете.
Любимият се съгласи на този план. Пишеха си писма като влюбени, всеки ден, само че съдържанието им никак не беше любовно. Когато най-после дойде в България в отпуска и видя втория си син - пухкавото красиво момченце, нещо в душата му се обърна.
- Не е време за развод. Трябва да се върна за още две години в тази чужда страна. Как ще оставя децата си? Кой ще ми готви там? Кой ще се грижи за мен? Пътувам по 200-300 км из пустинята всеки ден, за да търся вода. Прибирам се като труп. Когато Ана е вкъщи, всичко е наред: и ядене има, и дрехите ми са изгладени. Само дето жестоко ме обиди. Не мога да простя изневярата й, не мога. Ще потърпя, пък ще видим. Трябва все пак да осигуря нещо на децата си, две момчета са това, не е шега работа. Да са живи и здрави. Бащиното сърце беше проговорило.
Глава 4
Бог закриля Ана
Ана също си мълчеше за развода, за любовницата. Все едно, че нищо не е било. Заминаха обратно пак трима: тя, той и новороденото пълничко и много сладко момченце, което до сущ приличаше на по-големия си брат, когото оставиха при баба и дядо. Ана не можеше да се справи с две деца в чужда страна. Тя се надяваше времето да омекоти нещата, да се случи чудо, защото не искаше да се развежда. Още имаше чувства към мъжа си, знаеше, че и той не е безразличен към нея.
- Не е време за развод, не е време. Освен това и аз съм виновна. Ще търпя. Интересно, че нощите ни пак са изпълнени с любов. Хубаво е, както беше първият път. Толкова силна ли е връзката ми с него? Всичко друго изчезва, когато ме прегърне.
143
Никакви спомени. Навярно това е така, защото той ми е първият мъж. Много години бях само негова. Защо ли ми трябваше да му изневерявам, защо ли?
- Защото си наследница на Ева, прабаба ти. Тя също стана „курва”, изневери на Адам още в самото начало на любовта им.
Този глас в главата си Ана отначало не можа да разбере. Почувства се обаче виновна, много виновна. В същност тя знаеше много добре защо изневери на любимия. Имаше конкретна цел - да бъдат заедно тя, той и детето, да получат жителство и квартира, за да не са разделени. Майчиният й инстинкт надделя даже над морала. Тя знаеше, че се продава като всяка проститутка, макар и за облаги, а не за пари. Тогава тя нямаше време да разсъждава защо така се случи.
- Не мога да разсъждавам кой крив, кой прав. Трябва да се справя с домакинство, мъж и малко дете в чужда страна с оскъдни средства. По-голямата част от заплатата на мъжа ми отива в България на влог за жилище, а друга се прибира от българското правителство.
- Ще се справиш, ще се справиш, ще получиш помощ! – подкрепиха я добри духовни сили.
- Не разбирам от къде ми идват такива мисли. Сякаш някой стои зад мен, за да ме пази и помага. Не са майка и татко. Добре, че като малка постъпих разумно и не казах на майка за извратеността на баща ми. Ако се бяха развели, кой щеше да ми помогне сега в този труден момент! Страдах, но издържах в името на семейството!
- И правилно постъпи. За това те закрилям. Колко много искам да чуваш и разбираш думите ми, мое дете! Аз съм Истинският ти баща. Потърпи, потърпи, трябва да изплатиш прелюбодейството си чрез мъките на майчинството. Като жена не успях да те опазя, но като майка ще бъдеш прекрасна!
Така говореше Бог на Ана, която трудно Го чуваше, не Го виждаше, не знаеше нищо за Него. Той обаче търпеливо я чакаше. Успяваше да проникна в съзнанието й чрез мисли, чувства и житейски ситуации.
Младостта си е младост. Силни и здрави, Ана, любимият и малкото момченце, живяха спокойно още две години в тази африканска страна, която започнаха да чувстват като втора родина. Най-щастливите години от съвместния им живот. За изневярата му с дъщерята на съседа изобщо не се споменаваше. Ана нито веднъж не попита приятелите им какво се е случило. Беше й ясно какво. Макар и с наранена душа, тя искаше да запази семейството си, подчинявайки се на майчиния инстинкт. Сама не можеше да се справи.
- Колко хубави спомени имам от тази страна, колко добри хора срещнах. Свикнах и с климата им, различен от българския. Много влага, много жега, пясъчни бури. Трудно се оцелява. Колко бях глупава от начало. Чудех се защо жените седят забулени с часове по стълбите на джамиите и си говорят нещо. Те просто не са имали сили. Аз също на втората година сутрин готвех, перях, пазарувах, а по цял следобед лежех като пребита. Толкова много портокали, лимони, пресни зеленчуци, риби, месо - прекрасна храна, а раните на палавото ми дете не можеха
144
да зарастват, покриваха се с гной. Добре, че имахме приятели лекари и българи, и руснаци. Пръскаха ги с антибиотици, за да се затворят. Ама и това наше дете, толкова палаво. Възпитаваха го и българи, и руснаци, и французи. Как бързо научи френски! Справяше се отлично във френското училище. Казваха, че е много умен. „Като мен, като мен”, гордееше се младата майка.
Ана си спомняше всичко за изминалите четири години в Африканската страна. Време имаше достатъчно за това. Случки и събития минаваха през главата й като на кино. С аналитичния си ум тя анализираше и търсеше къде е грешката й. Защо любимият търси други жени, какво не му достига?
- Как ли щяхме да живеем, ако не бяхме дошли в Африка? Ако не бях му изневерила, та макар и с добри намерения?
- Даже и аз не знам! Всеки човек съм надарил със свободна воля да избира. Ти направи правилния избор, страдаш, но се бориш за семейството си. Това е добро - отговори й Бог.
- Колко бързо големият ми син се сприятели с арабските деца, когато пристигнахме за първи път в този голям арабски град. На какъв език си говорят, след като не знаеше нито френски, нито арабски, само те си знаят. Първият ден, когато го пуснах на улицата, детето се върна разкървавено и разплакано. Беше се бил с арабските момчета. Аз се уплаших, измих го, приласках го. Та нали и аз, и баща му, тепърва щяхме да станем „действащи” родители. До сега бяхме само на книга. Майка ми и баща ми надали са учили детето ми да се отбранява. Сега изведнъж то попадна в джунглата.
- Леле Боже, дали ще се справим? За мен е по-лесно, но баща му е с твърд характер. Да не започне да го бие, или да му се кара?
- Разтревожена съм. Повече няма да пускам детето само на улицата.
Ана се страхуваше от всичко в новата и непозната обстановка. Но много скоро нещата се промениха. Момчето само си намери приятели. С другите деца започнаха да си разменят стъклени топчета, детски списания и други неща, като всички деца по света. Вече не се биеха. А във френското училище българското дете беше едно от най-добрите. Макар и бременна вече с второто, Ана всеки ден го водеше и взимаше от училище. Чуваше какво си говорят френските майки. Беше й приятно да казват, че има и едно българско дете, много палаво, но много умно и добро. Мехлем за майчината душа.
- Аз участвам в зачатието на всяко дете. Водих те, миличка, напътствах те, за да родиш деца точно от този твой любим. Гените ви се съчетават прекрасно! Жалко, че сте вироглави и не Ме слушате! Опитвам се да ви говоря чрез някои от приятелите ви, но и те са безбожници като вас. Аз обаче не мога да ви изоставя. Онзи, рогатият, тогава съвсем ще ви превземе! Моята любов е чиста и всеотдайна. Такава е всяка бащина и майчина обич. Тя Ме свързва с хората, макар че трудно Ме разбират.
Така говореше с тих глас Бог на Ана. Тя не знаеше, че това е Той, но чувстваше прилив на сили и решителност да промени нещата в семейството си към добро.
145
Глава 5
Борбата между Бог и Сатана се ожесточава
Бог харесваше Ана, любимия и децата им. Позволи тя да забременее още 4 пъти, но... напразно. Ана правеше аборти, несигурна в бъдещето си.
- Тя убива дъщерите, които аз й давам! След години ще съжалява, но сега не разбира нищо!
- Аз съм неспокоен за това семейство!
- Как да ти помогнем, Господи, попитаха в хор добрите духовни същества.
- Създайте условия да има дом това семейство с две момчета, да видим какво ще правят тогава, отговори Бог. Сатана се навърта около тях. Да действаме по-решително! Аз имам план и за децата им!
- Да действаме, да действаме - откликнаха ангелите, да помогнем!
Ана се подготви да роди втория си син, с когото също щеше да се гордее. В тази африканска страна имаше особен закон. Който е роден в нея, можеше да получи гражданство при пълнолетие. Ана се уплаши.
- Как така ще позволя второто ми дете да ме напусне когато порасне? Не, в никакъв случай. По-добре да се върна и да го родя в България.
- След като родя, аз, любимият и новороденото ще се върнем в Африка за още две години. Никакви млади момичета няма да се появят на семейния хоризонт. Ще пазя любимия. Знам, че щом съм до него, той няма нужда от друга жена. Върши щуротии само когато сме разделени. Аз забременявам и от погледа му, докато някои жени с години не могат.
Сатана беше недоволен.
- Ту успявам, ту не. Тази вироглава Ана ще ми се изплъзне, няма да се разведе. Аз не обичам семействата. Искам всички да са самотници като мен! Тогава ми е много лесно да побеждавам!
146
Глава 6
Поредната изневяра
Времето мина бързо. Ана, любимият и малкото дете се прибраха в България след новия двегодишен престой в Африка. Тя, двегодишното детенце и голямото момче останаха в провинцията при родителите, а любимият продължи да работи в София. Семейството им се раздели на три места: Ана и голямото момче при свекъра, малкото - при родителите й, любимият - в София. През тези 4 години на гурбет, редът им за закупуване на жилище най-после беше дошъл. Те имаха предимство като младо семейство с две деца. Ана протърка прага на канцеларията, за да убеждава и се моли за апартамент, при това с предимството на дъщеря на активни борци против капитализма и фашизма. Една социалистическа недомислица. Наложи се десет дни през пролетната ваканция, когато беше свободна от училището, в което започна работа, да пише материали на пишеща машина. Накрая успя! Получи тристаен панелен апартамент в новопостроен блок на жк „Люлин”. Радостта на родители и деца беше голяма, откри се възможност за ново начало.
Сключиха всички възможни заеми и го купиха. Живяха обаче само осем месеца в него и се разведоха, защото Ана не можа и не пожела да прости следващата изневяра на любимия. Докато тя беше в провинцията с децата, докато чакаха да получат мечтаното жилище, любимият беше срещнал „новата любов на живота си” - 19-годишна колежка, стажантка. Ана при всяка възможност ходеше в София при него в квартирата, която нейна братовчедка им даде, но чувстваше, че нещо не е наред. Нямаше доказателства обаче. Трябваше бързо да се връща в провинцията при децата, не можеше да остане за седмица - две при него. Той идваше всяка събота и неделя при тях с новата си кола „Лада”. Ана оглеждаше колата дали няма някакви следи, но нищо не откриваше. Той се държеше добре, радваше се на нея и децата, но тя беше неспокойна!
Когато най-после Ана и децата се прибраха в новия апартамент в София, тя започна работа като секретар-организатор в научен институт. Учителско място не можа да намери. Дадоха й висока заплата. Тя се съгласи, защото за заемите по апартамента трябваха пари. Много от новите й колежки познаваха мъжа й, защото само преди няколко месеца двата института били в една и съща сграда. Веднага й докладваха, че той вози всеки ден в новата си бяла кола младо момиче, колежка, дъщеря на служителка в същия институт. Ана се шокира. Тъкмо дойде време да се радва на нов апартамент, на децата, и... удар под кръста.
147
Когато беше сам, без нея, тя по някакъв начин го оправдаваше, но сега? Спяха „гъз до гъз”, както се казва. Защо му е още една?
Любимият започна да закъснява от работа. Уж някаква аспирантура, уж някакви събрания и съвещания... Ана се досещаше какво става, но този път реши да бъде твърда. Тя се обиди като жена. В института кой ли не се опита да я сваля, защото беше млада, красива и умна, но тя не се поддаде. Реши, ако любимият пак й е изневерил - развод. Нямаше нужда някой да й съобщава, тя видя новата му любовница лице в лице.
Новият апартамент беше панелен, но голям. Обзаведоха го добре с парите, спечелени в чужбина. Децата вече живееха при тях. Голямото момче ходеше на училище, а малкото - на детска градина. На Ана й беше трудно, много трудно да работи и да се грижи за децата. Ставаше в 5 часа, за да приготви закуска и изпрати децата. Връщаше се в 5-6 часа вечерта. Любимият повечето време беше в командировка, или закъсняваше от работа. Тя едвам дишаше от умора вечерно време. Знаеше, че не обръща достатъчно внимание на мъжа си, но толкова можеше. Предчувстваше, че краят на брака им наближава.
Една вечер се позвъни на вратата. Тя отвори, защото мъжът й беше в банята. На входа стоеше младо красиво момиче. Ана веднага се досети коя е.
- Кого търсите?- попита Ана.
- Мъжът ви тук ли е?
- Да тук е.
- Нека да излезе.
В това време любимият се появи на вратата. Смути се много. Не очакваше тази гостенка.
- Трябва да изляза за малко. - обърна се той към Ана.
- Излез, не мога да ти попреча.
- Ще се върна скоро и ще поговорим.
Любимият се върна обаче посред нощ. Нищо не каза, а и Ана нищо не го попита. Всичко беше ясно. Сърцето на Ана изтръпна от лошо предчувствие. Плака цяла нощ.
След няколко дни, една вечер, седнаха като хора на разговор. Децата спяха. Почерпиха се по чаша коняк, започнаха разговор. Любимият помоли да си разкажат честно кой с кого е бил, кога е изневерявал, как се е чувствал.
- Ние сме прекрасно семейство. Постигнахме заедно толкова много. Само че мен ме гложди предположението, че си била любовница на шефа си преди 10 години. Вече имаме две деца, кажи ми истината. Нищо в живота ни няма да се промени, аз обичам децата и теб.
Любимият лукаво както „древния змей, наречен дявол или Сатана”, излъга все още наивната Ана. Той обеща, за да я предразположи към откровеност, че даже и да е била любовница на шефа си, това за него няма никакво значение. Ана се хвана на въдицата.
148
- Изневярата тежи на съвестта ми. Много страдам от това. Какво да ти кажа, гадно нещо, плахо го погледна Ана. Алкохолът я направи по-смела.
- Може би ти също ще споделиш за себе си, ще приключим с тези глупости! Може би ще си родим момиченце, аз съм само на 32 години!
- Да, бях с шефа си, който много ме обичаше. Думите едва се отрониха от устата й, но все пак се чуха ясно.
В следващия момент любимият стана, запали колата си и замина нанякъде. Прибра се на сутринта. Ана плака цяла нощ. Напи се, написа няколко стихотворения. Почувства се излъгана. Разбра, че той търси оправдание, повод за развод.
Това беше краят на брака им. Почти 18 години заедно. Ана си спомняше всичко: от първите трепети на своята чиста любов към него до момента на промяната. Сивият поток на порока влачеше и нея към гибел. Като че ли животът й до тук беше някакъв сън.
- Какво направих, какво се случи с мен, това аз ли съм?
- Дали не сбърках, като признах за изневярата си? Тази лъжа ме тормозеше много, тежеше на съвестта ми...
Чувството за вина, идващо от съвестта й, породи жестоки мисли.
- Аз съм съучастничка в греха. Аз разруших брака си. Аз не трябваше да постъпвам като него, аз трябваше да остана вярна съпруга. Какво получих от този секс извън брака си? Нищо. Само терзания. Но това беше преди години! Защо сега се връщаме назад? Виновна съм, виновна! Няма значение кога е било, важното е, че беше. Виновна съм, виновна! Защо го направих?
- За да получиш апартамент, за да имаш облаги! - отговори й Сатана. Нали това искаше! Забрави ли, че ти беше приятно да се возиш на луксозни коли, да ходиш по ресторанти, изобщо да си развяваш байрака като уличница! Може ли майка да изостави детето си, да го остави но родителите си и да замине на някъде, да си развява байрака на ляво и надясно с този шеф - дъртак. Ти си отговорна за сина си, щом си го родила! Аз съм бащата на всяка лъжа, а ти лъжеше, лъжеше няколко години! Това ни свързва! За това сега си моя пленница!
- Ха, ха, ха - самодоволно се изсмя Сатана, наблюдавайки страданието на обърканата жена. Това заслужаваш, това! Ако беше в арабския свят, можеха да те убият с камъни! Но сега... изневярата от европейците и американците се смята за нещо нормално. Колко хубаво е това зло, зло, зло!
- Ха, ха, ха - тези глупави жени при социализма! Даже не смеех да си мечтая какви проститутки ще станат. Свобода на личността, свобода на любовта, свобода на секса! Колко хубаво зло, колко вълнуващо! Няма Бог, няма ме Мен, няма провидение, няма наказание, няма разкаяние, няма прошка! Аз съм велик, велик!
- И все пак тази Ана намери сили да признае греха си. Бог й даде смелост. Даже не осъзнава, че това ще я спаси! Това споделяне се равнява на дълбоко и искрено разкаяние! Сега пак е на кръстопът. Няма да я загубя, няма!
- Дяволи и дяволици, къде сте! Бързо на работа!
149
- Пак ли с Ана?
- Нали я познавате колко е упорита! Да не започне да съжалява, че е била с чужд мъж!
- О, не се безпокой, господарю, женската й чувственост вече е развита! Ние ще й внушим, че може да има колкото си иска мъже, да изпита удоволствието на свободния секс! Независима жена! Ще я научим да прави секс с различни мъже, а после да ги захвърля в кошчето за боклук, където е и нейното място.
- Браво на вас, действайте бързо, да не се разкае! - доволно даде наставленията си Сатана.
От угризения на съвестта, на Ана й идваше да си оскубе косата, да накаже сама себе си. Сълзите сами капеха от очите й. Чувстваше се ужасно. Ако беше вярваща в Бог, щеше да разбере, че вечерта на откровението и признанието, че е изневерила на любимия, всъщност е началото на спасението й, че трябва да се радва, а не да плаче. Тя призна греха си, направи първата крачка, за да се откъсне от сатанинското влияние, от лъжите и лицемерието. Тя не можеше да се понася, отвращаваше се от себе си и лъжите си. Години лъжа. „На лъжата краката са къси”, ето как излязоха наяве! Моментът на признаването на греха беше началото на нейното спасение. Бог вече можеше да работи с нея и да й помага. Ангелите веднага й внушиха успокоителни мисли.
- По-добре сама, разведена, но без душевни терзания. В бедност, но без лъжи и притворство. Нека любимият ти си счупи главата с това младо момиче. Той има труден характер, то все още не го познава, само на 19 години няма житейски опит. Той се преструва на влюбен! Или не, може би наистина е влюбен, за да те тормози с нещо, било преди няколко години! Трябва му повод за развод, това е! Който не му е сърбал попарата, той нищо не знае.
Така ангели и добри духовни същества говореха на обърканата и нещастна Ана.
- Децата ми, децата ми, само да не закача децата ми. Да останат при мен! Ще работя денонощно, но ще ги отгледам. Добре, че имам няколко професии...Само това искам, само това - аз и децата ми заедно!
- Не се безпокой, новата млада жена ще забременее от твоя бивш любим, ще си има дете, а твоите изобщо няма да я интересуват. Напротив, ще се чуди как да откъсне баща им от тях.
Ана не знаеше, че има висша Сила, която закриля майчинството, но малко се успокои, решена да се бори за децата си, да се отдаде изцяло на отглеждането и възпитанието им.
150
Глава 7
Разводът
Разводът започна. Приключи след три мъчителни години, през които Ана и мъжа й продължиха да съжителстват. Някакви невидими нишки от първата любов ги свързваха все още. Те продължаваха да живеят заедно, но като на сън, като чужди хора. Никой от приятелите им не вярваше, че са в развод, защото ходеха с колата и децата в родния град при родителите, участваха във веселите компании и т.н., все едно че няма нищо. Всички се надяваха да се случи чудо и да се откажат от развода. Но в края на краищата всеки получи свободата си. Ана имаше само едно условие - децата при нея. Той това искаше, коя щеше да го вземе с дете? Всяка вечер Ана го чакаше примряла от притеснение. Връщаше се обикновено посред нощ. Лягаше до нея в брачното им легло и захъркваше. Понякога я търсеше за секс почти на сън. Тя мълчеше и търпеше. Нямаше любовни думи, нямаше ласки. За пръв път се чувстваше като средство за мъжко удоволствие.
Една вечер, когато се прибра от работа, любимият вече го нямаше. Имаха уговорка когато се изнесе, да вземе холната гарнитура и музикалната стерео уредба. Всичко беше точно, нищо повече не беше взел. Даже беше поставил две кушетки на мястото на мебелите. Ана почувства дома си празен. Душата си - също.
Не знаеше какво я очаква по-нататък. Чувстваше, че не може повече да живее в лъжа и притворство. Не се упрекваше, че проговори, че освободи съвестта си. Това я направи по-силна. Всички около нея - приятелки, роднини, я упрекваха, че си е признала. Само майка й - не. Тя също не обичаше лъжата. Не се сърдеше на дъщеря си, напротив, пое голяма част от товара й на самотна майка, грижейки се за умните и палави внуци. Докато свекървата й казваше:
- Защо си толкова глупава! Не си нито първата, нито последната, която има любовник. „Мир в къщи, любов навън” - така казват хората.
Ана не отговаряше нищо на такива упреци.
- За вас може да е нормално, но за мен не е. Аз имам достойнство. Щом любовницата му се осмели да го потърси вкъщи, при мен, значи той й е обещал брак и семейство! Да върви където иска! Аз сама ще отгледам децата си!
Ана нямаше и понятие, че най-великата Сила в мирозданието я подкрепя и тласка към нов начин на живот. Някаква мъничка искрица на надежда и вяра в бъдещето започна да се разгаря в душата й. Този огън не я изпепеляваше, а стопляше.
151
- Не съм нито първата, нито последната жена, останала сама с две деца. Българката през вековете също сама е отглеждала рожбите си, мъжете обикновено са били на война. Ще се справя, трябва да се справя!
- Не се страхувай, мъничката ми, Аз съм до теб! Ти още не Ме познаваш, но Ме чувстваш. Приготвил съм много интересни и хубави неща за теб, за моята дъщеря! Ти си Моя, Моя! Аз създадох прародителите ти, Аз съществувам! Аз те галя със слънчевите лъчи, осветявам пътя ти през нощта с луната, изпълвам душата ти с любов и преданост! Ти стана майка, почиташ родителите си, грижиш се за тях. Аз също съм Родител! Ти приличаш на Мен, на Мен, на Мен!
Бог се бореше за Ана. Чакаше търпеливо да Го потърси и помоли за помощ.
Ехото повтаряше думите и мислите на Бог по планини и долини. Топъл вятър задуха, за да погали и успокои изтерзаните душа и тяло на Ана. Тя заспа. Събуди се като друг човек. Имаше чувството, че е изпълнена със светлина и надежда. За нещо ново и добро.
152
ЧАСТ ПЕТА
ПОДГОТОВКА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА
Глава 1
Нов начин на живот
Ана започна нов живот като млада, красива, интелигентна и свободна жена.
Сатана беше доволен. Разруши още едно семейство. Самотният човек е много по-лесна плячка.
Бог обаче беше недоволен. Той страдаше и се бореше. Искаше и двамата непокорни и безотговорни съпрузи да се осъзнаят. Той обичаше и добрите, и лошите си деца. Бог знаеше, че много скоро ще съжаляват, ще се разкаят за глупостите си и ще Го потърсят за помощ. Той беше готов. Чакаше поне една дума да се отправи към Него, поне едно „Господи, прости ми, Господи, помогни ми, сгреших, че изневерих! Искам да поправя стореното, покажи ми как!”
Тогава имаше право и основание да действа с цялата си мощ.
Но Ана нямаше никакво понятие за религията, за Бог, за духовните неща. Както повечето хора - атеисти, тя беше възпитана да разчита само на себе си. А какво можеше да направи тя, или някой друг човек със закърнелите духовни сетива, с 5% действащ мозък? Нищо. Само Бог можеше и знаеше как да й помогне, за да постигне щастието, за което мечтаеше. Това, което тя искаше, беше Богоугодно. Без Него човекът е самотен. Бог без хората - също.
„Върнете се при мене и Аз ще се върна при вас” /Малахия 3:7/
„Но има Бог на небесата, Който открива тайни. /Данаил 2:28/.
След мъчителния развод, за няколко години Ана изгуби вярната посока, поддаде се на течението на мътната река на свободния секс. Беше обидена от мъжа, на когото отдаде първите си чувства и младостта си. Чувстваше се захвърлена като парцал. Много бързо разбра, че тя самата беше желана от мъжете с красотата и чара си, но двете й подрастващи деца никой не искаше. А тя не можеше
153
да живее без тях. Може би затова Бог я призова един ден, когато напълно беше изгубила ориентир кое е добро и кое е зло, не знаеше какво да прави с живота си, как да помогне на себе си и на децата си. Страдаше и съжаляваше. Чувстваше се като жив мъртвец. Душата й беше изпепелена. Само майчинството я спасяваше от пълно отчаяние. Бог я съжали и помогна, макар и по труден начин. Без да премине през изпитания, без да страда, тя нямаше да Го потърси.
Глава 2
Краткотрайни връзки
Като разведена жена, Ана свикна да създава краткотрайни връзки, за да не се задълбочават отношенията й с мъжете, защото се убеди, че те имат само егоистично отношение към нея. Не знаеше обаче, че мъжкият егоизъм води началото си от Сатана и се предава от поколение на поколение. Инстинктивно чувстваше, че мъжете я искат само защото е млада, хубава, весела и остроумна. С нея беше много приятно, но избягваха всякакви задължения. Особено към децата й. Тя се криеше от тях, за да излезе на среща. Вкъщи си позволяваше да покани някого само когато те бяха в провинцията при родителите й. Ана вече можеше да прекарва една-две нощи с някого, след което да го захвърли и забрави, все едно че нищо не е било - в кошчето за душевни отпадъци.
- Така е по-лесно, мислеше си тя. Може би ще срещна по-нататък някой мъж, който ще заобичам истински, който ще ми помага, ще обича и децата ми, ще създадем семейство.
Мечтите й бяха на път да се осъществят. Бог беше подготвил такъв мъж.
Един ден Ана отиде на гости при своя приятелка, също разведена, също млада, също с две деца. Тя правеше ремонт на хола си. Завари майстора на „работната площадка”. Любка (приятелката) беше излязла за малко. Посрещна я висок слаб мъж, с черна коса и сини очи, които любопитно се разходиха по нея отгоре до долу. Изглежда, че остана доволен и приятно изненадан от това, което видя.
- Я виж ти, какво хубаво маце. Любка е дебеличка, много говори, но тази... Да се поразметкам насам-натам, да види колко съм силен и сръчен...
- Как се казваш, попита майсторът.
- Ана.
154
- Хубаво име.
- Любка ли търсиш?
- Да.
- Сега ще дойде, седни да я почакаш, а аз ще продължа, че имам много работа.
- Добре. А ти как се казваш?
- Светльо, майстор Светльо.
Настъпи тишина. Пълна, но не тягостна. Чуваше се само звука от шпаклата, с която Светльо запълваше дупки по стената. От време на време той се обръщаше и я поглеждаше. Но само толкова. Ана обаче разбра с тънкия си женски усет, че е харесана. Някакви невидими лъчи излизаха от неговите очи към нейните и обратно. Като че ли някой започна да ги обвива със златна паяжина. Най-тънката, най-нежната, но и най-здравата - паяжината на любовта.
Любка се върна и зачурулика насам-натам. Приготви обяд, седнаха тримата. Светльо беше много духовит, разказваше случки от престоя си в Русия, където работил няколко години. Любка поглеждаше и двамата с интерес, чувстваше, че нещо става, но си мълчеше. Ана реши да си ходи вече, имаше си работа в къщи.
- И аз си тръгвам, почакай ме малко.
- Добре, но ако не се бавиш, имам си работа.
- Не, само да си прибера инструментите.
Двете приятелки отидоха в кухнята и весело се засмяха.
- Ти май го хареса, а?
- Ами, какво да ти кажа, симпатичен е, млад е, весел е...
- Разведен с едно дете е - допълни Любка.
- Къде са жена му и детето?
- Не знам, жена му е рускиня, но какво е станало и как... не знам.
- Ще се разбере, ще се разбере...
- Не се притеснявай, сега си сама, децата ги няма, още една краткотрайна връзка, какво толкова... подметна Любка.
155
Глава 3
Майстор Светльо
Светльо стърчеше с цяла глава над Ана. Беше й приятно да вървят заедно по улицата към нейния дом, недалече от този на Любка. Той се усмихваше „под мустак”. Ни в клин, ни в ръкав, я хвана за ръка. Нейната пухкава ръка потъна в голямата му твърда от работа лапа. Тя не се противи, така вървяха известно време и стигнаха до нейния блок. Разделиха се само с по една дума.
- Аз пак искам да дойда, може ли?
- Може, ела, и аз знам да готвя боб, не само Любка, пошегува се Ана.
- А водка обичаш ли?
- Да, защо не?
Уговорката беше направена. Ана беше сама в къщи. Малкият й син беше при майка и баща й в провинцията, а големият (вече гимназист), на бригада в софийско село. На другия ден обаче Светльо не се обади. Тя остана учудена. Обикновено мъжете търсеха веднага контакт с нея.
- Този пък какво толкова се надува, помисли си тя.
В следващия момент телефонът иззвъня. Беше той.
- Тръгвам към тебе, чакай ме.
- Добре, отговори Ана.
Веднага скочи, пооправи малко хола и започна да приготвя салата. Беше привечер. Погледна дали спалнята е оправена добре.
- Не се знае какво може да се случи, помисли си тя и набързо смени чаршафите. Зачака.
След половин час Светльо затопурка на вратата й.
- Идвам, идвам, весело подскочи Ана.
- О, мирише на хубаво ядене, каза той, влизайки.
- Да, аз и Любка сме добри готвачки.
- Това не ме интересува особено, но щом казваш...
- Хайде да си направим нещо по-празнично, предложи тя.
- Какво да направя аз?
- Докато аз приготвям, ти огледай апартамента ми какво трябва да се оправи, защото съвсем се очука вече. Колела, ски, на големия, на малкия ...
- Къде са сега децата?
- Единият е на бригада, а другият при баба си в провинцията.
156
- Значи ще отидем да го вземем.
- А, не ми се ходи с тези автобуси.
- Ще отидем с моята кола. Нищо, че е „Запорожец”.
Седнаха на подредената маса със свещи един срещу друг. Говориха си дълго и свободно. Нямаше и намек за секс. Само очите им светеха като на котарак и котка. Задържаха погледите си дълго един върху друг. Тя чувстваше как очите му опипват всяка част от тялото й, следят всяко нейно движение. Беше й приятно, много приятно.
- Аз трябва да тръгвам. Муцка ме чака.
- Какво е това Муцка, жена, дете, котка...?
- Това е дъщеря ми.
- На колко години е?
- На 4. Много е сладка. Само дето с майка й не се разбираме, разведохме се.
- Ще ми разкажеш, ако искаш, разбира се.
- Ще му дойде времето. По твоя апартамент има да се направят много неща, но не е работа за един човек и за един ден. Ще измислим нещо.
Ана се почувства защитена по някакъв начин. Най-трудно й беше, когато имаше нещо за ремонт из къщата. Децата бяха много палави, даже рисуваха по тапетите в детската стая. А пари за основен ремонт нямаше.
- Може би този майстор действително ще ми помогне срещу нормално заплащане. С парите, които трябваше да дам за прехрана на децата, ако бяха лятото при мен, ще направя малък ремонт. Майка и татко ще помогнат, ще хранят малкия. Явно, че този Светльо е добър човек.
След няколко дни Светльо пак се обади. Този път пристигна с колата си. Ана не разбираше от марки коли, освен от руските. Бившият „любим” беше купил „Лада”, след като се върнаха от гурбет. Возеше я насам-натам, но винаги беше сприхав и нервен. Всички на пътя му бяха като врагове, само той трябваше да кара. Псуваше някои шофьори, но общо взето караше добре. Ана също имаше книжка, но не можеше да шофира.
- Ало, как си? - попита Светльо влизайки. Ела да видиш моя „звяр”.
- Видях го от прозореца.
- Сега е малко мръсен, но утре ще го измия. Нищо, че е малка кола, много си е добра, харчи икономично. Искаш ли да излезем някъде?
- О да, искам много.
- Добре, бързо се облечи и да тръгваме.
Тя се настани удобно на седалката до него. Движенията му бяха плавни и координирани.
- Къде ме водиш?
- Как къде, към Витоша! Аз живея в Бояна и всички пътеки в планината са ми познати.
- А жена ти с детето къде живее?
157
- В гарсониерата срещу моята. Така виждам детето, а майка и татко се грижат постоянно за дъщеря ми. Жена ми ходи на работа и насам-натам по цял ден. Но между нас вече няма нищо.
- Вярвам ти.
Светльо казваше истината, каквато и да е тя. Това се харесваше на Ана.
И все пак в главата му се въртяха разни мисли.
- Тази интелигентка какво ли представлява? Не трябва да бързам. Не е много богата, но всичко си има. Много е приятна. Като я гледам, започвам да се възбуждам. Особено когато се засмее. Каква малка устичка, розови бузи... свежарка!
Той пак хвърли един от своите „специални” погледи към Ана. Тя почувства и разбра всичко. Как, самата тя не знаеше. Отидоха в някакво малко барче в подножието на Витоша. Гледката беше фантастична. Красота навсякъде. Не говориха много, повечето време се гледаха един друг. На Ана й беше хубаво и спокойно. Тя отдавна не беше излизала с мъж никъде.
- Как живееш с децата? - попита Светльо.
- През учебната година почти нямам време от работа. Всичко за децата! А те ядат здравата, момчета са. Сутрин ставам рано, за да сготвя нещо за обяд, после на работа в училище. На връщане пазарувам и се прибирам в къщи с торбите. Малкият син има задължението да купува всеки ден хляб и мляко. Другото е моя грижа. Големият трябва да учи усилено, за да вземе добра диплома и да стане студент. Дни като днешния, без грижи и задължения, са рядкост за мен.
- Хубаво, това е нормално за една добра майка. А ти навярно си такава. Моята жена - рускинята, не знае нищо да готви, всичко прави майка ми. Запознахме се в Русия. Защо ли я доведох в България, и аз не знам. Бях млад, влюбен…
Настъпи пауза в разговора. Ана искаше да научи повече подробности, но не смееше да го разпитва като следовател. Познаваха се твърде от скоро.
- Ако искаш да тръгваме, подкани я Светльо.
- Добре, съгласи се тя. Явно, че имаш задължения в къщи. Покажи ми горе-долу улицата, на която живееш, помоли Ана.
- Добре.
Тя внимателно следеше пътя, по който минаваха. Не беше трудно. Горе-долу запомни улицата.
След няколко дни някой отключи външната врата и влезе. Ана веднага скочи. Беше големият й син.
- Какво става, защо се връщаш?
- О, майко, дай да хапна нещо и ще ти кажа.
Тя го погледна изпитателно. Нещо лошо ли?
- Изгониха ме от бригадата.
- Как така?
- Ами... - заусуква той.
158
- Казвай, казвай направо, нали знаеш, че трябва да знам всичко!
- Аз отидох да купя бутилка вино от кръчмата в селото, защото едно момиче имаше рожден ден. Там бяха и комсомолците - ръководители на бригадата. Видяха ме, накараха ми се, аз им казах, че и те пият алкохол, това също не е редно. След половин час ме изгониха.
- Ами сега? Нищо, че са те изгонили, казал си им истината, но ако ти намалят поведението, ще ти вземат стипендията. Как ще се оправяме, няма да имаш джобни пари.
Момчето виновно наведе глава. За това не се беше сетил. Но връщане назад нямаше.
Глава 4
Ана, Светльо и момчето
В това време се позвъни на външната врата. Беше Светльо.
- О, кой е дошъл! Това ли е великият бригадир!
- Запознайте се. Сине, това е мой приятел.
Малко пресилена усмивка се появи на устните на момчето, но той беше възпитан добре. По характер беше мълчалив и малко скрит в чувствата си. Най-много обичаше майка си. Стараеше се да й помага с всичко, което беше по силите му.
- Какво е станало, нещо си разтревожена, попита Светльо.
- Как да не съм, изгонили са го от бригадата.
- Защо?
Ана разказа всичко.
- Я ги виж ти, комсомолците, какво правят! Те в кръчмата могат да пият, а бригадирите не могат. Нямат право да го гонят. Могат да му се скарат, но това е прекалено. Тръгвайте с мен!
- Как така, къде ще ходим?
- При комсомолците. Аз ще се разправям с тях. Ти, момче, не се безпокой. Знам ги аз тези комсомолски гадове и фукльовци. Един пирон не могат да забият, само им дай ядене и пиене.
Момчето погледна Светльо много учудено. Появи се доверие и близост. Самото то мислеше така за ръководителите - комсомолци, но не смееше да каже нищо.
159
Ана също беше шокирана, но изпълнена с надежда. Някой искаше да им помогне. Искрено и безкористно. За пръв път.
- Да, това е единственият изход. Ако веднага не оправим положението, в досието му ще впишат изгонен от бригада за алкохол, ще му намалят поведението и кой знае какво още може да се случи. Да тръгваме.
- Да тръгваме.
- С какво? - осмели се да попита синът.
- Как с какво, с моя „звяр”, колата ми е от вън.
След един час бяха в Софийското село. Лесно намериха бригадирите - комсомолци. Най-напред говори Светльо, после Ана. Момчето, бившият вече бригадир, мълчеше. Всички разбраха, че комсомолските ръководители са прекалили с наказанието. Всички момчета и момичета трябва да бъдат наказани по някакъв начин. Не може един да понесе всичко за назидание на останалите. Компромисно положение - няма да се върне в бригадата, а те няма да го предлагат за намаление на поведението, няма да пишат нищо в досието му.
- Вие знаете ли как се гледат две деца само от майка, без баща? Това момче ще гладува, ако изгуби стипендията си, настояваше Светльо.
- Не, такива подробности ние не знаем, но не е хубаво много-много да се разчува и да се раздухва този инцидент. Отново в бригадата, обаче, не можем да го приемем.
- Добре, вие знаете как да оправите работата. Може например да се е разболял!
- Да, ние ще оправим работата, повтори командирът на бригадата.
Тримата се върнаха в къщи. Ана много отдавна не беше имала мъжка подкрепа. Сърцето й се трогна. Приготви хубав обяд, нахраниха се тримата и продължиха да си говорят откровено. Синът й също хареса този мъж.
- Муцка, (така й казваше Светльо), аз предлагам, тъй като имате нужда от пари, до дойде синът ти да работи заедно с мен в нашата ремонтна бригада до като е във ваканция. Ще бъде нещо като „момче за всичко, хамале”. Виж колко е здрав и едър!
- Но да не го карате да пие заедно с вас след работа!
- Няма, отговарям за него.
- Искаш ли? - попита Ана.
- Разбира се, че искам. На тая скапана бригада по цял ден работехме, а нищо не ни плащаха, труд за едната храна. То па да беше поне хубава...
На Ана малко й олекна на душата.
Всяка сутрин Светльо идваше с колата, взимаше сина й, водеше го на работа, а вечер го връщаше. Момчето укрепна, стана весело, повече не се чувстваше виновно. Оказа се много сръчно. Научи се на много строителни неща. Мъжете от бригадата също го обичаха, беше им като син. Показваха му как се правят разните строителни и ремонтни работи. Беше чудесно! Истинско училище на живота.
160
Глава 5
Сатана е недоволен
Сатана обаче беше недоволен.
Миришеше му на нещо чисто и сериозно, нещо добро. Можеше да се получи семейство. Любовта с безброй лъчи струеше от сърцата на Ана, Светльо и сина й. Изпитваха доверие един към друг, искаха да си помагат. Бяха безкористни.
Бог беше Този, Който подготви срещата между Ана и Светльо. Изпрати ангели - хранители около тях. Най-трудното мина. Синът на Ана и майстор Светльо се сприятелиха. Момчето намери втори баща, който не спеше с майка му при това! И тримата бяха искрени и честни във взаимоотношенията си. Ана имаше голяма нужда от помощ за възпитанието на тези момчета, Бог знаеше това. Светльо беше подходящ, реален и откровен човек, не празен фукльо и дърдорко. Никога не обещаваше нещо, което не можеше да изпълни. По характер - весел и спокоен. Говореше малко на диалект, но това нямаше никакво значение. Думите му излъчваха загриженост и желание за помощ.
Светльо някак си избягваше да остава насаме с Ана. Понякога тя се питаше дали всичко му е наред? Една нощ той спонтанно остана при нея. Синът й излезе с приятели и каза, че ще се върне късно. Момчето разбираше вече, беше 17-годишен, че трябва да оставя понякога майка си и Светльо сами. Те също разбраха защо излиза, но никой нищо не каза.
Нощта беше нежна и топла както прегръдките и любовта на Светльо. Всичко му беше наред. Просто като умен мъж той не избърза и не насили нещата, за да стане всичко естествено и да бъде желано и от двамата. Особено от Ана. Беше разбрал, че е своенравна и особена. Най-напред покори сърцето й, а след това тялото й само му се отдаде. Те се сляха в едно цяло. Бяха щастливи.
Сатана стана още по-недоволен. Той обичаше и подстрекаваше мъжът да се нахвърли върху жената като животно, да я обладае, понякога без нито една нежна дума, да се изпразни и да си отиде доволен, че минал още една „бройка”.
Така постъпи и той преди хиляди години с нещастницата Ева. Съблазни я, а след това я захвърли, най-безотговорно, без капчица любов, само с егоистични помисли и намерения.
- Какви ги вършат тия двамата, на любов ли ще ми играят? Помагат си, гледат се нежно, грижат се един за друг, все едно че не са от този мой коварен свят. Не знаят ли, че трябва да играят по моята гайда? Този глупак Светльо даже обича сина на тая разведенячка, която едвам успях да науча на удо161
волствията от свободния секс. Тя пак си мечтае за един мъж, ще им дам аз да разберат.
Сатана се оттегли за известно време, за да обмисли и организира осъществяването на пъкления си план. Не можеше да допусне чиста и безкористна любов. Каквото и да правеха Ана и Светльо един за друг, правеха го с мисълта за другия. Искаха да си помагат в трудния живот, без да се използват, без егоизъм. Нищо, че Светльо нямаше висше образование, той беше интелигентен и знаеше много повече от някои „висшисти”- празнодумци. Най-важното, той имаше добра и отзивчива душа.
Но... не било писано да бъдат заедно завинаги като съпруг и съпруга. Светльо се разболя. Отидоха заедно с Ана на лекар, защото кашляше лошо. Правиха му снимки и други изследвания. Той се задъхваше, не можеше вече да работи както преди. Отслабна, издължи се и прегърби като старец. Само очите му гледаха добродушно и с любов.
- Не съм добре, не съм добре, чувствам го. Нещо става с мен.
- Ще ти мине, не се отчайвай.
- Не се отчайвам, но нямам вече сили както преди. Майка ми е стара, ти имаш две деца, кой ще се грижи за мен?
Ана не можа нищо да отговори. Тя беше почти социално слаба с учителската си заплата. Нямаше даже топло палто, ходеше с плетено от самата нея. Всичко за децата, да порастат, да са нахранени и здрави.
Така отмина лятото. Светльо изкара криво-ляво до септември, когато синът й започна училище. Получиха парите от лятната работа. Момчето беше много доволно. По-голямата част от спечелените с труд пари даде на майка си, която събра още оттук-оттам и си купи кожено късо палто, топло и красиво. Превърна се изведнъж в дама. Светльо и децата я гледаха в захлас.
Но Сатана беше недоволен.
- Как така, момчето трябваше да изпие и прогуляе тези пари с приятели, а той се грижи за майка си! Нещо не е наред, трябва да действам по-бързо, Светльо трябва да се махне от живота им.
Така и стана. Светльо беше опериран от тумор в главата и след една година умря. За изненада на всички, но не и за Ана, няколко месеца преди операцията, той сключи брак със своя позната, за да го гледа като тежко болен, да се грижи за старите му родители и дъщеря му. Срещу преписване на част от къщата му. Само по този начин тя щеше да има право на наследство. Нямаше пари да й плаща като на болногледачка. Но постави едно необикновено условие: докато е жив, Ана и синовете й свободно да идват при него, да ги приема и обича. Обясни й, че те са много важни за него. Жената разбра, че това не е била някаква негова случайна връзка, оцени честността му и се съгласи.
Светльо беше опериран от тумор в мозъка и почти само лежеше. Тони, болногледачката, беше готвачка по професия. Работеше в ресторант, носеше продукти
162
в къщи, защото оставаше много храна от клиентите. Синовете на Ана ходеха почти всяка седмица да го виждат и да си поговорят. Той им даваше много добри съвети. Караше им се, ако бяха направили нещо. Те чувстваха, че той ги обича и го слушаха. Те също го обичаха много, привързаха се към този добър мъж. Тони ги хранеше, даже им даваше да носят и в къщи. Тя също имаше добро сърце. Беше грозноватичка на вид, но честна и умна. Светльо беше неспокоен, болестта му бързо се развиваше. Един ден Тони се обади на Ана и каза:
- Край, Светльо си отиде, погребахме го. Извинявай, че не те поканихме с децата, но присъстваха само най-близки роднини.
Ана се стресна. Болка и сълзи напираха в гърлото й. Овладя се и отговори:
- Не, нищо, че не сме присъствали. Лошото е, че него вече го няма.
Ръцете на Ана се разтрепериха от вълнение. Сълзите сами потекоха от очите й. Тя изгуби единствения мъж, на когото имаше доверие. Остана отново сама със синовете си.
Сатана беше доволен.
- Сега кого ще обичаш, госпожо? С кого ще споделяш, кой ще ти помага? Остава ти да скачаш от мъж на мъж, докато лицето ти не погрознее и докато душата ти не почернее като на моите дяволици.
А Бог беше казал:
„Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си; и богатият да не се хвали с богатството си.” /Еремия 9:23/.
Какво означава това? Може би предупреждение към Сатана, който е самохвалко, лъжец и крадец. Учи и подстрекава към лъжлива любов, лъжлива мъдрост, лъжлива сила, лъжливо богатство. Какво може да даде на хората, ако нищо добро не притежава, ако всичко у него е измамно? Човешкият живот се оказа кратък като един миг. Остават само душата и добрите дела, любовта и предаността. За това Бог казва:
„Но който се хвали, нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, който извършвам милост, правосъдие и правда на земята.” /Еремия 9:24/
Ана съвсем не беше глупава. Макар че не вярваше в Бог, тя беше възпитана на строг морал. У нея започна вътрешна борба. Тя не искаше да живее както преди. Не искаше да сменя мъжете. Искаше семейство. Без да познава Божието Слово, водена само от съвестта и Божествената искра в душата си, тя започна да се променя.
163
Глава 6
Ана се променя
Веднъж Ана видя един приятел на Светльо, с когото случайно се бяха срещали у тях, докато беше болен.
- Здравей, как я караш? - попита я той.
- Нормално, опитвам се да забравя Светльо, мъчно ми е за него.
- Знаеш ли какво ми каза той? Впрочем сега бързам, имам един ремонт, искаш ли да се видим и да си поговорим?
- Да, може, съгласи се Ана.
- Аз ще ти се обадя по телефона, ще ми дойдеш на гости.
Ана обикновено не ходеше при мъже, но сега направи изключение, нали беше приятел на Светльо! Разликата между двамата обаче беше като от земята до небето. Той си беше наумил други неща.
Квартирата му беше малка стая в беден квартал на София. Мръсна и неподредена. Един костюм висеше на пирон на стената, който явно служеше „за пред хората”. Беше купил мезета и нещо за пиене. Съвсем по мъжки сложи един вестник на масата, върху него две помътнели от мърсотия чаши, наряза хляб, сирене и кашкавал и готово. Ана беше свикнала да не осъжда хората за бедността им, но тук нещо не беше наред. Половин час й разказва за работата си в Русия, какво може още да прави... Тя знаеше от опит, че когато един мъж започне да се хвали, значи има задни мисли. Вече стана късно. Както и да я увещаваше да остане, тя простичко отговори, че малкият й син е сам в къщи и трябва да се прибере веднага. Стана и си тръгна.
Този квартал на града изобщо не й беше познат. Уж беше запомнила къде е трамвайната спирка, но сега всичко се беше изпарило от главата й. Даже се уплаши. Мрак и тъмнина, малки схлупени къщи, тесни улички. Почувства се застрашена. Мина някаква жена. Ана веднага я попита накъде е спирката на трамвая. Жената разбра положението й и каза:
- Та ти вървиш в обратната посока! Ела, ще ти покажа накъде.
- Много ти благодаря, миличка. Спасяваш ме. Аз съм от друг квартал.
- Какво търсиш по тия крайнини на града?
- Бях на гости, но реших да си тръгна.
- Ето, виждаш ли светлините направо? Там е последната спирка на трамвая.
- Благодаря ти, миличка, благодаря. Оттам ще се оправя.
164
Ана се разплака. Действително, в каква посока беше тръгнала изобщо в живота си? Почувства се оплетена в мръсната паяжина на някаква сила, която я тласкаше да търси мъже. Но тя искаше само един, само един-единствен. Той за съжаление умря.
- Тогава какво? Да се лутам насам-натам в живота, да изоставям и пренебрегвам децата си? Не, в никакъв случай! Край на мъжете, не искам повече никого!
Сатана беше недоволен.
Ана му се изплъзваше. Той беше този, който я тласкаше към мъжете, към свободния секс и всички свързани с него „атрибути”: пиене, пушене, компании, мръсни вицове... Сатана знаеше, че жените не се интересуват много-много от религия и философия.
- Тази Ана обаче, явно е устроена по друг начин. Знам, че понякога Бог влага повече ум и способности в отделни личности - мъже или жени, за да разбират и изпълняват волята Му. Дали пък тази красавица не е от този род Негови дъщери? Ако продължава да разсъждава така, ако се откаже от секса - моето мощно оръжие, тя скоро ще разбере всичко за мен. Бог ще я изтегли нагоре, към светли и чисти чувства, към красотата на истината, която аз някога загърбих. Трябва да я заблудя, да не търси никакви нови учения. Нали си има марксистко-ленинската комунистическа философия? Да се занимава с нея, какво си навира носа насам-натам. В никакъв случай не трябва да разбере, че комунизмът е моя измислица, че се е появил поради грехопадението на Ева и Адам, че основата му са материализмът и атеизмът. Няма Бог, няма Създател, няма духовен живот, няма живот след смъртта, няма съд за греховете, всичко е позволено, всичко може! Няма ме и мене! Хората сами са виновни за страданието си! Ха-ха-ха! Колко гениално съм го измислил!
Така се самоуспокояваше Сатана, защото чувстваше, че с Ана му става трудно, все по-трудно.
А тя изпитваше противоречиви чувства, започна да осъзнава грешките си. След случилото се с баща й в детството, Ана подсъзнателно ненавиждаше мъжете и се страхуваше да не й причинят някаква болка. Само Светльо беше загрижен и нежен с нея. Тя се беше отпуснала с него, имаше му доверие. Обичаше го много, мечтаеше си и за семейство.
- На какво ще заприличам след няколко години, ако сменям мъжете? На парцал. Така ли ще възпитавам децата си? Не, край, не искам повече да видя никакъв мъж, проклети да са всичките!
Ана взе най-доброто решение в живота си.
165
Глава 7
Сатана пак е разгневен
- Тая Ана не е толкова глупава. Чувства къде е опасността. Ще ми се изплъзне, ще ми се изплъзне, проклетницата. Макар че не знае нищо за мен и за Бог, тя застава на Негова страна, иска само един мъж! Явно, че Божествената искра в нея започва да се разпалва. Този огън трудно ще угася. Нищо, ако не успея, ще си намеря друга жертва, жени и мъже колкото искаш! А и строящите се, но никъде не построени социализъм и комунизъм, са ми от голяма полза. Страхотна философия, отричаща съществуването на Бог. Значи и моето.
- Ха, ха, ха... Хората се били самосъздали, произлезли от маймуната. Колко смешно и глупаво е това, но аз - най-умният и хитрият, успях да ги заблудя, успях. Този ми проект е много успешен. Половината от хората на земята, ако не и повече, вече са атеисти! А щом няма Бог, значи ме няма и мен, неговият враг! Няма и грехопадение! Гениален съм, гениален! Появиха се моите слуги Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Димитров - мои прекрасни последователи. Милиони хора повярваха в тях, т.е. в мен, а не в Бог. Кой тогава е господарят? Аз или Бог? Аз, разбира се, Аз - най-великият подлец и измамник! Аз завладях с фалшивия марксизъм-ленинизъм една шеста от хората на земята!
Сатана разпери черната си като нощ мантия и тържествено полетя из ефира. Реши да се оттегли за сега от Ана, защото можеше да действа само, ако жертвата му позволи това.
- Тази Ана вече не се подчинява на мислите и посланията, които й изпращам. Ако се съпротивлява, ако се моли на Бог, аз се чувствам неудобно, не мога да действам. Най-напред превземам психиката, а след това тялото на поддалия се човек - мъж или жена.Те лесно вършат добрите за мен, но лоши за Бог неща, които втълпявам в глупавите им глави, давам мои мисли. Хората крадат, лъжат, убиват, съвокупляват се където могат и с когото могат, та даже и с животни. Докато стигнат до мястото, което заслужават - ада на земята, а след смъртта си - ада в духовния свят, моето царство. Не ги карам насила, те сами къде да отидат съгласно това, което мислят и вършат докато са в тяло.
- Но защо е така е „от както свят светува”? Защото аз и глупачката Ева се сляхме духовно в непредвидена и непозволена от Бог сексуална връзка. Сатанинското ми „семе” се предаде на децата й и продължава да се наследява от поколенията пак чрез секса. Грехът се развива свободно, защото отдавна създа166
дох основа за него. Най-лесно превземам жертвите си чрез свободния секс, или неангажиращия секс с различни партньори. Те бързо си омръзват, защото изобщо не се опознават, разделят се с мисълта, че „и този или тази не са истинските”. Търсят и очакват следващия случаен партньор, който им носи поредното разочарование. Всичко в отношенията между мъжете и жените върви в грешна посока, т.е. в желаната от мен посока. Малко хора се обръщат с молитва към Бог за споделяне, разкайване и помощ. Напротив, твърдо вярват, че Той и религията са измислени от философи и хора, които искат да заблуждават и владеят душите на хората, за да ги използват. Няма Бог, няма морал, няма любов, няма приятелство, няма истина.
Така се самоуспокояваше Сатана, макар че знаеше, чувстваше, че краят му ще дойде. Всъщност Бог никога не беше преставал да работи съгласно Своя спасителен план, за да откъсне децата си от греха. С всеки човек поотделно. Той инициира няколко мощни религии, за да ръководи хората и да им вдъхва надежда и упование, но Сатана за столетие - две ги превземаше. Свещениците изпълняваха ритуалите и задълженията при раждане, смърт и др. неща, но с празни сърца. Много малко от тях бяха наистина отдадени на Бог, служеха му с кротост и смирение и се грижеха като пастири за „овците Му”. Това позволи на Сатана да инициира появата на атеистични философии, чийто връх беше марксистко-ленинското учение.
Глава 8
Бог желае обединение
За да помогне на хората, за да ги спаси от греха, Бог се нуждае от обединение на религиите - така, както всички лъчи се събират заедно, за да се получи неугасима светлина. Ако отделните религии - светлинки за хората, се обединят една с друга, озарявайки отделни човешки души по собствения си начин, те ще успеят да подготвят хората за срещата им с Бог. Задачата на религиите е точно такава - да свържат отново Бог и грешните Му деца. За добро.
Сатана тържествуваше и злорадстваше, но предчувстваше, че краят му наближава. При това скоро, много скоро.
Бог изобщо не беше се отказал от децата си. Той се бореше за тях. За всеки един поотделно. За Ана - също.
167
„Аз, Господ, изпитвам сърцето... за да въздам всекиму според постъпките му и според плода на делата му.” /Еремия 17:10/
„...защото аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам за беззаконието на бащите върху чедата до третото и четвъртото коляно на ония, които ме мразят, а показвам милост към 1000 поколения на ония, които ме любят и пазят моите заповеди.” /Изход 20:5/
„И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; ако нечестивия върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее; няма да умре; ни един от греховете, които е извършил, няма да се помнят против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.
/Езекил 33:14-16/
В този сюблимен за живота на Ана момент на отчаяние, тя, вървяща по тъмните улици и търсеща пътя към дома, разбра и осъзна, че е объркана много дълбоко: в мислите си, в желанията си, в душата си, а оттам - и в действията си. Целият й живот протичаше по лош начин. Това вече не й харесваше. Чувстваше се долна, „мизерабъл”, както казват французите, нисшая, както казват руснаците. Решението й да се откаже от секс беше най-важното в живота й. Без да осъзнава какво точно прави, тя започна да се подготвя за среща със своя Истински Баща -
Бог. Първата крачка към това беше отказът от греха, от мъжете, всъщност от Сатана, от неговия свободен и безразборен секс.
Тя все още не знаеше, че Бог може да се намеси активно в живота й за добро, за радост и щастие, само при определени условия, ако тя поиска това. Той като Истински Баща, но и тя като истинска дъщеря. Двамата заедно. Трябваше да се търсят взаимно. Сам Той не можеше да я спаси, трябваше усилия от нейна страна. Любов, страдание, падение, трудности, разочарования, нови надежди, независимо от всичко, Бог участваше в живота й. Ана направи първата решителна крачка, тръгна по правилния път, искайки само един единствен мъж в живота си, който да замести мъртвия Светльо. Това беше по волята на Бог, съгласно първоначалния му план: един мъж и една жена, Адам и Ева.
Сатана беше много, много недоволен.
168
Глава 9
Бог се радва и се надява
- Душата на тази жена все още е чиста, ще й помогна. Харесвам я, защото не е потайна, а честна и открита. Изобщо не е егоистка. Добре възпитава децата, както своите, така и тези в училище. Добра е, добра е. Издържа и на страдание. Упорита е, не се отказва лесно. Ще помогна, ще помогна! Я да извикам ангелите Си, да видим какво ще правим.
Моментално хиляди ангели и техните архангели се подчиниха на желанието Му и Го заобиколиха. Седяха тихо и следяха мислите, желанията и чувствата Му - заповеди за тях.
- Оня непрокопсаник Луцифер, който стана мой враг - Сатана, също няма да стои мирно. Какво ли ще предприеме? Как ли ще изкушава моята Ана! Добре, че това объркано и нещастно Мое дете разбира инстинктивно, че сексът е оръжие, с което Сатана иска да унищожи душата й, а всъщност да напакости на Мен. Добре, че макар и толкова мъничка, Моята искрица в душата й ще запали огъня на протеста, ще се противопостави на злото. Когато създадените от Мен хора Ме отхвърлят, не Ми се подчиняват, започват да приличат на врага ми, на Сатана. Тогава всички ще бъдем нещастни. Колко са заблудени само! Оня ги мами и лъже, тихичко им нашепва в ушите, а понякога направо в главите, че има „безопасен” секс. Не е вярно! Сексът е най-голямата опасност! Не аз съм измислил този техен покварен секс! Не съм искал децата Ми да правят такива гнусни неща, да живеят в тройки, четворки, петорки... Някои си сменят партньорите като мръсни ръкавици! Това хора ли са? Животните се чифтосват, само за да създадат поколение и са по-добри от тях!
Бог отново се разгневи. Спомни си какво се случи с Ева и Адам в градината. Отново изпита болка. Тя непрекъснато разкъсваше Сърцето Му. Нищо от творението не можеше да Го зарадва така, както ако децата му се отърсеха от греха си.
Всичко около него реагира моментално. Ангелите също заплакаха. Природата и космоса се натъжиха. Те не бяха съгрешили, за това можеха да откликват на вълненията на Създателя Си. Те Го разбираха, искаха до колкото могат да Му помагат в страданието. Техният капацитет обаче беше малък. Те бяха създадени, за да се ръководят и подчиняват на Богоподобните Му деца, на хората, които бяха станали грешници, бяха се отделили от Бог по собствено желание, пренебрегвайки заповедта Му: „Не яж от плода на дървото за познанието на
169
доброто и злото”. Хиляда години като един ден и един ден като хиляда години! Нищо не беше забравено.
Една мъничка планета толкова се натъжи от мъката на Бог, че се разпадна и разхвърча из пространството на хиляди парчета. Земята нямаше друг изход, освен да приюти останките й, които изкопаха огромни кратери в недрата й. Издигнаха се пара и дим. Замириса на сяра. Унищожиха се дървета и растения, животни...
- Такова нещо повече не трябва да има! Ще изтръгна синовете и дъщерите Си от лапите на този звяр Сатана! Ще стане!
„Аз казах и ще изпълня това; предопределих и ще го сторя” /Исая 46:11/”
- Нека от сега нататък когато хората видят падаща звезда и намислят добро желание, то да се сбъдва така, както ще се сбъдне и Моето!
Бог продължи да мисли и да се вълнува. Ангелите повтаряха всяко Негово движение. Някои запяха химни на слава, за да Го успокоят. Други издигнаха щитовете си, готови за бой. А Той копнееше за децата Си.
- Сатана всъщност действа хаотично. Не е способен да измисли и сътвори нищо. Успява само да заблуждава и подменя ценностите, които Аз съм измислил. Той знае Моя първоначален план за хората и творението. Това му позволява да действа преди Мен. Но Аз, а не той, съм Господарят! Знае, че ще се боря за всеки човек, за да го върна при Себе Си! Нищо, че за сега той властва с пълна сила. Подмами хората, заблуди ги, че Аз не съществувам, за да прикрие собствените си мерзости. Но аз имам нов план, имам нов план! Няма да създавам нови хора, а ще пресътворя грешниците. Хората ще бъдат Мой Храм и Аз ще живея в душите им! Както исках преди сътворението. Те и аз ще имаме еднакви мисли и желания. Ще благословя семействата и родовете им. Аз не бързам. Все повече семейства Ме слушат и уважават. Ще се появят цели нации и народи изцяло на моя страна, ще има много радост и щастие. Създал съм ги с Божествена природа - като Моята. Ще бъдем едно цяло с моите хора, ще бъдем! Аз съм Господарят! Скоро всички доброволно ще се откажат от псевдо-родителя си Сатана! Ще бъде! Казах!
170
Глава 10
Бог отново се гневи
Божието Сърце се изпълни с гняв, надежда и решителност за промяна.
- Моят план работи от деня на грехопадението на Адам и Ева! Сатана може да спечели отделни битки, но крайната победа в тази война ще бъде моя! Ах този Сатана, този Сатана! Как хитро замъглява умовете на хората за историята. Такава история, онакава история, на изкуството, на войните... Първият ни сблъсък с него беше веднага след позора, който извърши с Ева и Адам. Затова синовете им Каин и Авел се сбиха и Каин уби Авел! О, колко страдах тогава! Първото братоубийство, първата пролята човешка кръв! Началото на войните. Всички хора са Мои деца, т.е. братя и сестри. А войните продължават. Привидно се водят между хора, между семейства, нации, народи, групировки и какво ли още не! Уж е за собственост, за земя, за идеологии, за хора. Но всяка война винаги е израз на вековната борба между Мен и Сатана. Това е Моята история, низ от моите победи над него. Ще победя Аз! Почти на края съм! Скоро ще стане, скоро! Но ми трябва помощ, помощ! Не мога да променя плана Си и да действам сам! Искам хората да ми помогнат, да Ме търсят, да следват тези от тях, които съм избрал, чрез които ги напътствам и променям. Заедно да се грижим за прекрасната земя, заедно да се наслаждаваме на плодовете на труда си, заедно да завладеем и космоса! Да летим из безбрежното пространство... Ще стане, ще стане, ще стане! Както съм го замислил, така ще бъде! Не мога сам, не мога сам! Колко жестоки са станали децата Ми. За какво ме молят всекидневно? Направи това, направи онова, дай ми това, искам онова... А Аз какво искам, за Мен мислят ли поне малко? Ах, този човешки егоизъм, който Сатана пося в душите им!
Така се вълнуваше Бог. Споменът за случилото се в Едемската градина Го измъчваше, не му даваше мира и покой. Търсеше вина и у Себе Си.
- Къде сбърках? Как така се появи Мой враг! Как така архангел Луцифер се превърна в Сатана?
- Почувствал се е пренебрегнат - сам си отговори Бог. Може би се е уплашил, не сподели нищо с Мен. Трябваше да Го предупредя, че ще създавам Себеподобни, може би. Не му достигаше любов, мислеше си навярно, че е изоставен! Малко трябваше да почака, само Адам и Ева да порастат, щяха също да го обичат, даже повече от Мен!
- Край, време е да сложа край на господството му над душите на хората. Нито
171
ги е създал, нито ги е възпитавал, нито ги е хранил! Егоист такъв! Трудно ще заеме Моето място, трудно. Той знае с Кого си има работа, за това е толкова гневен и хапе наляво и надясно. Скоро, скоро, злото ще свърши, вижда му се краят! Все по-малко духове на неверници - атеисти, комунисти и други такива, успяват да се свързват със Сатана. Обезсилен, той използва техническите постижения, показва сексуални оргии по филми, телевизия, порнография. Колко е жалък. Но не може да застави хората да ги гледат.
- Хората от векове търсят начини за връзка с Мен! С всяка изминала епоха Аз им показвам как да се приближат към Родителя си. Уморих се вече от това боричкане, време е за ново небе и нова земя, за нов живот с много, много любов!
Ангелите и духовете на праведниците веднага откликнаха на Божиите вълнения и страдания. Запяха химни на слава, за да Го успокоят, издигнаха се във висините, хванати за ръце, молеха Му се да прости на хората. Но не можеха да ги заместят в Сърцето Му, мястото на децата му за сега оставаше празно.
Творението също реагира. Слънцето изригна с голяма сила, изпрати смъртоносни лъчи към земята. Звездите се разлетяха из простора. Някои паднаха на земята. Отломките им разкъсаха земната гръд. Земята се разлюля на отделни места, забуча заплашително и изхвърли лава, дим и пепел. Разместиха се планини и реки. Моретата се развълнуваха. Огромни вълни цунами заляха сушата. Станаха земетресения. Замириса на сяра, подпалиха се огромни огньове в горите и планините. Разцепената като диня земя погълна хора, животни и птици. Вулканите заляха с огнена лава планините чак до подножието им, унищожавайки всичко след себе си. В следващия момент земята се скова от леден студ. Измряха още растения, животни и хора. Пълен хаос, истински ад. Не за ден или година, а за хилядолетия.
Когато Бог страдаше, цялото творение също страдаше. То не знаеше как да помогне. И да искаше не можеше, защото Бог не беше предвидил за него такива задачи. Той не можеше да промени плана си, защото беше Уникален, Абсолютен и Вечен. Извън времето и пространството. Той искаше земята да става все по-красива и по-пригодна за живеене от хората, животните и растенията. Това, което се случи след Сътворението на Адам и Ева - грехопадението, се отрази даже и на космоса, на цялата Вселена. Както когато в чиста вода се хвърли камъче, даже то да е мъничко, започват да се образуват кръгови вълни с голям диаметър, така грехът се разпростираше все по-нашироко. Никой не знаеше до какви последици можеше да се стигне. За това Бог започна да действа веднага, моментално. Грешката на хората трябваше да се поправи. От кого? Естествено, че от сгрешилите. С помощта на Родителя.
172
Глава 11
Бог се успокоява
Бог се поуспокои. Природата и ангелите също. Заслуша се в песента на птиците, пригласящи на ангелския хор. Красотата, разнообразието и ароматът на цветята също допринесоха за възвръщане на хармонизиране на енергиите Му. Той замечта за времето, когато щеше да се наслаждава на сътвореното от Него заедно с децата Си.
Голяма кафява мечка доволно се беше излегнала във високата трева на една поляна, а около нея няколко мечета тупуркаха насам-натам. Хич не ги мързеше. Закачаха майка си с лапичките и муцунките си, очаквайки и тя да участва в тази луда игра, но мецана само блажено ръмжеше и им се радваше. Бог се развесели. Гледката беше естествена. Родителницата търпеше с удоволствие рожбите й да се катерят по нея, да я драскат, скубят и какво ли още не! Като се умориха, лакомо засмукаха мляко от съските й. Това вече беше върховно удоволствие за всички. Мецана ръмжеше възможно най-нежно.
Бог се засмя. Приятно му беше да наблюдава изпълнението на Собствения Му замисъл. Отново въздъхна.
- Ех, ако Ева и Адам ме бяха послушали... Колко по-прекрасни са от всичко останало във Вселената. И как няма да са, нали приличат на Мен, т.е. трябваше да приличат изцяло на Мен. Сега са повече дяволоподобни, отколкото Богоподобни, но и на това ще му дойде краят. Обезателно. Да действам! Да се преборя със Сатана, още малко остава. Хората ще Ми помогнат, знам го. Ще подготвя и ще изпратя при тях нов Мой Син, трети Адам, нов Месия!
Бог плесна с ръце, което означаваше ангелите да започнат да действат съгласно новия план за спасение на хората, да са готови да разпознаят и следват Третия Адам, новия Месия, в когото Исус щеше да се всели, за да работят съвместно.
- Сатана копира Моите методи, влиза „под кожата” на своите хора, господствайки над мислите и действията им. Хората трябва да знаят това. Моята идея за две тела, единен ум и единна душа, ще осъществя чрез приемствеността между Исус и наследника Му. Духовното тяло на Исус ще се „вмъкне” и ще използва физическото на новия Месия. Две духовни тела в едно физическо, един ум, душа и разсъдък! При това свързани с Мен! Какво ще правиш сега, Сатано?
- Явно, че ще бъда победен, но... няма да се дам така лесно, изсъска злобно змията-Сатана.
173
Глава 12
Месия от Изток
Този път, за изпълнението на Своя нов план, Бог се обърна и използва хората от Изток, които Го следваха, обичаха, подчиняваха. С нищо не бяха компрометирани пред Него, за разлика от западните.
- На тези, които разпънаха Сина Ми Исус, първият Месия, не мога да възложа толкова съдбоносни задачи. На нации, които участваха или подкрепиха Неговото преследване и унищожение, не мога повече да имам доверие. Източните хора са по-кротки, по-смирени, по-дълбоки, по-скромни, по-послушни пред Мен, откликват на волята Ми. Великите учители Конфуций и Буда, които им изпратих, подготвиха съзнанието им за приемането на Сина ми, който евреите умъртвиха. Голяма болка, голямо страдание ги очаква. Хората от жълтата раса се готвят от векове за съдбоносната си мисия - да опазят новия Месия, който ще бъде от тяхната раса. Аз им разкривам по неведоми пътища: в книги, послания, откровения - същността на плана Си.
- Ще използвам силата на числото три. Три стадия на развитие на всяко сътворено от Мен битие: формиране, растеж и развитие; три крака на столче, за да има опора; Светата Троица: Аз, Исус и Светия Дух. Съвършенството, към което се стремим всички, е последният, четвъртият стадий по пътя за единство с Мен.
- Хората с „дръпнатите очи”, където ще се роди новият Месия, са трети по ред: Адам - Исус - нов Месия. Като тяло, той ще се роди в малка азиатска полуостровна държава, а духом ще бъде единен с Исус и с Мен. Ще стане, казах!
Като Истински Творец и Баща, Бог имаше нужда от милиарди себеподобни по цялата земя, които да отразяват многобройните аспекти на Неговата всеобхващаща Природа. Източните и западните народи притежаваха и развиваха различни Нейни аспекти, проявени в културите им. Притежаваха собствени достойнства. И едните, и другите трябваше да се развиват в съответствие със замисленото от Бог за тях. Крайната Му цел беше обединение и единство на Изтока и Запада. Бог щеше да скучае, както и хората, ако ги беше създал всички еднакви и направо съвършени. Той искаше да се развива заедно с тях, да създава заедно с тях „Новото Небе и новата земя.”
- Като първа стъпка на промяната, хората трябва да изградят здрава основа на вяра в Мен, в Моето Слово, в Моите действия, в Моите пратеници. Само с помощта на Моето Слово, те ще осъществят връзка с Мен. Вече има толкова много книги, в които То е записано: Талмуда, Библия със стар и Нов завет, ве174
дически книги, Коран... За всеки регион на света създадох религия, приемлива за живеещите в него хора. Разширих познанията им за духовния свят, усъвършенствах човешкия характер. Така че новият Месия, прероденият Исус, да бъде успешен, ще бъде приет, ще ръководи заблудените Ми деца. Ще се пребори със Сатана, ще го изобличи най-напред, ще покаже кой е.
- И най-важното, ще създаде семейство - образец. Жалко, че Исус не успя да направи това. Сатана рано го отстрани от пътя Му. В края на краищата с помощта и подкрепата на милионите вярващи хора, Третият Ми Син ще изгради замисленото и желано от Мен Небесно царство на земята... Независимо каква е религията им, или както се казва „На кой Господ се молят”. Аз съм Многолик! Ще настъпят радост, щастие и любов! Творението ще си отдъхне от мъки и неволи. Любовта ще разцъфти ! Любов, любов, любов навсякъде! Сърцето Ми ще се разтвори широко и ще поеме милиардите тупкащи малки сърчица на децата ми. Ще стане, ще стане, ще бъде!
Глава 13
Ангели „работят” с Ана
Ангели-хранители и вестители получиха задача от Бог да започнат работа на земята с хората, с обърканата и отчаяна Ана - също, да не я изпускат от очи нито за секунда, да проникнат в съзнанието и мислите й. Ако Сатана й нашепва нещо в едното ухо, те да го опровергават от другото. Промяна, промяна към добро! Сънища, видения, мисли и разговори, добри хора около нея. Всичко!
За Ана Бог страдаше така, както за всяко друго свое дете. Искаше я обратно в обятията Си! Той беше дълго търпелив и в края на краищата успяваше във всичко, което искаше и правеше. Той продължаваше да бъде Абсолютът. Всеки човек в различен етап от живота си и по различен начин трябваше да разбере това и да жадува да се върне при Него. Както казват хората, „Неведоми са пътищата Господни”.
Моментът за Ана да почувства Бог настъпи. Тя вече заслужаваше милостта Му, защото използва ума си, дарен й от самия Него, за да анализира правилно своето положение. Тя сама взе правилно решение. След много мъки и страдания.
- Край на свободния, безопасния, безотговорния, всякакъв секс! - закле се пред себе си тя. - Не искам повече мъже! Без любов нищо не става! Чувствам
175
се унизена и използвана, захвърлена като стара дреха! И без това в повечето случаи лежа със затворени очи и нищо не чувствам... Понякога мъжът прилича на баща ми, което е отвратително! Не искам повече, ще се отдам на децата си, не искам да тормозя и тях!
Това всъщност означаваше началото на края. Ана се изплъзваше от лапите на Сатана, от неговото влияние и участие в живота й. Тя се отказа от мъжете с чувството на отвращение, без да знае и разбира почти нищо за духовните закони и принципи. Божествената искра и съвестта в душата й я тласкаха към промяна. Съвсем не изведнъж. Бавно и постепенно. Най-важното беше да започне да се развива в правилната посока, да тръгне Ана, Божията заблудена дъщеря, по правилния път. Бог я окуражаваше:
- Браво на теб, Ана. Ще се научиш как да се свързваш с Мен, ще се научиш да се молиш, да споделяш радости, болки и мъки с Мен. Ако не Ме потърсиш, аз не мога да ти помогна с нищо. Аз също се нуждая от теб, мъничка моя. Мъчно Ми е, когато сме разделени! Аз те обичам! Ти си косъм от главата Ми. Твоето страдание е нищо в сравнение с Моето. Само се разкай и поискай прошка, защото първата жена, моята дъщеря Ева, ме пренебрегна, отхвърли Ме, изплаши се да Ми каже какво е направила. Милиони нейни дъщери правят същото. Крайно време е да се осъзнаят. Аз помагам и изпращам мисли „и наяве и на сън”, говоря чрез различни хора и създавам невероятни ситуации, за да се свържа със всекиго, но много малко хора осъзнават, че това съм Аз! На някои давам идеи и подтиквам към творчество, но те се възгордяват, мислят си, че са гениални и са измислили прекрасните неща в областта на науката, изкуството и други човешки дейности сами. Не разбират, че това пак съм Аз. Искам, искам всички да се променят към добро, към Мен! Понякога успявам да дам видения, но някои хора се страхуват от тях, други не ги разбират, трети започват да ги използват уж за лечение, а в същност за лична изгода. Това е същото предателство към добрината Ми, същото, което се случи преди хиляди години в Едем. Тези деца на Адам и Ева, които продължават да бъдат подвластни на егоизма си, ще останат подвластни и на Сатана.
Окрилен, че Ана направи първата стъпка към Него с решението си повече да няма секс, Бог радостно и вдъхновено разпростря ръцете си над земята. Реките веднага усетиха радостта и любовта Му и също весело се развълнуваха, морето закачливо заплиска вълни с бяла грива, които целуваха пясъка и скалите - една вечна игра, а после се отдръпваха. Цветята пуснаха своето ухание, дърветата се разлюляха от полъха на вятъра, животните заспаха спокойно, птиците запяха.
Бог беше доволен.
176
Глава 14
На Сатана му става все по-трудно
Сатана беше недоволен.Ставаше му все по-трудно и по-трудно.
- Тези хора вече не ме слушат! Не ми се покоряват! Губя позиции, губя сила и мощ! Какво ще стане с мен! Не ми се лежи в огненото езеро. Ще продължавам да правя зло, макар че... Исус говореше с притчи, които аз нашепвах как да се тълкуват погрешно от свещениците и монасите. Народът беше прост и неук, трудно разбираше Словото на Бог. Аз подстрекавах много лесно към зло: и прости, и учени. Римляни, гърци и други народи вярваха в много богове, в същност нито в един. Така наречените варвари обожествяваха огън, вода, дървета, животни. Да, да, да, беше лесно да заблуждавам и да насъсквам срещу Исус, срещу първия Месия. Успях да внуша на евреите, на кръвните Му братя мисълта, че Той е лъжец, че не е никакъв Божи син, а самозванец!
Сатана си спомняше с удоволствие за онези кървави дни, когато подстрекаваше сънародниците на Исус да Го разпънат и умъртвят.
- Ха, ха, ха, засмя се силно Сатана, хората даже помислиха, че Месията Исус е мой син! Син на Велзевула, както ме наричаха тогава. Ха, ха, ха! Колко смешно, колко съм велик! Влизах в мислите и използвах тялото на когото си поискам! А какъв разврат и какви оргии правехме заедно! Беше прекрасно, беше вълнуващо. Запалени огньове, луди танци, алкохол, а после - хоп в храсталака за секс! Понякога даже не знаеха кой с коя е, но какво значение имаше това? А баните, а ваните, а робините на богатите евреи и римляни? Императрици, императори, сенатори, бяха най-големите развратници! А гладиаторите, които се избиваха като животни? Тълпата крещеше доволна, искаше само хляб и зрелища. Да... тогава беше лесно, лесно беше.
Сатана се умори от спомените си. Реши да пробва отново силите си и тръгна да търси нови човешки жертви. Дяволите и дяволиците му го последваха. Всички развяха мантиите си и заприличаха на огромен черен буреносен облак. Само че не пуснаха животворен дъжд, а смъртоносна отрова в сърцата на податливи към злото хора. От край време най-мощното им оръжие за изпълнение на пъклената им цел - погубване на вярата в Бог, беше разочарованието на хората от тези, които се представяха за Негови служители - свещеници, монаси и монахини, кардинали, папи и патриарси... Християнството постепенно губеше влияние, не изпълняваше целите си. Раздели се на стотици учения, всяко от които казваше, че е истинското. Бог създаде и други, по-нови религии, но и те започнаха да се борят помежду си за надмощие и сфери на влияние. Това им
177
носеше приходи, пари, охолен живот. Развратът спокойно проникваше и в най-затворените, уж „свети” религиозни общества на всички нива. Говори се, че един папа бил жена и родил дете!
Както преди векове, така и сега, обикновените хора обедняваха и тънеха в мизерия и глад, докато така наречените „Божии служители” и други „Богопомазани”, се чудят с какво да тъпчат препълнените си стомаси. От векове знаят как да се преструват, да говорят едно, да вършат друго, да мислят трето. Също като Сатана, който чрез своите дяволи и хора, продали душите си, обсебва умовете и използва телата на нисши и висши сановници, крале и кралици, дипломати, политици, журналисти, писатели, учени, за да лъжат и компрометират честните и вярващи в Бог хора. Те пречат на науката да се развива. И сега учени, които искат да докажат съществуването на Бог, са преследвани, както и философи, създали учения, потвърждаващи това. Атеистите се оправдават, че „Никой не е дошъл от оня свят да каже какво е там, къде е Бог, кой е Той! Щом не може да се пипне и види, значи не съществува.”
Свободомислещите хора, преди и сега, се изгарят на клади, макар вече без огън. Самите смъртоносни наказания се променят с течение на времето, но целта остава една и съща. Ако много-много знаят, хайде на кладата или на бесилката с мотива, че служат на Сатана. Много светли умове на човечеството са унищожени със същото оправдание, както при разпятието на Исус - обявяват ги за синове на Велзевула! По-страшна от физическата смърт обаче е духовната. Без вяра и връзка с Бог хората развиват много малко от капацитета на мозъка си, постигат нищожни резултати. Понякога дори не подозират, че са надарени с таланти, ум и воля, за да осъществят някоя Божия цел. Такива хора се превръщат в „сива тълпа”, безлични и бездушни.
Глава 15
Сатана е разпънал Исус
Преди 2000 г. Сатана е бил доволен, много доволен. Успява да внуши на хората, че Месията, Божият Син Исус, е лъжец и измамник, самозванец. Сатана много добре е знаел, че е безсилен срещу Неговото Слово, защото То е Божието Слово. Той не успява да Го превземе, въпреки трите изкушения, на които Го е подложил.
Хората обаче са послушали и повярвали не на Исус, а на Сатана. Побеснялата тълпа, подстрекавана от дявола, викала неистово:
178
„Разпни Го, разпни Го!”
Разпнали Го.
В този момент завесата на Божия храм се разцепила на две. Стъмнило се посред бял ден, слънцето угаснало, задухали силни ветрове. Творението реагирало с болка на извършената неправда, на това зло. Мътни сълзи потекли от очите на малкото останали верни последователи на Исус. Хората се уплашили и разбягали.
Сатана бил доволен, много доволен.
Сега обаче, две хиляди години след разпъването на Исус Христос на кръста, Сатана е изгубил много от силата и позициите си. Не е очаквал, че Месията Исус ще бъде толкова опасен за него не с краткия Си живот на земята, колкото със Своето възкресение. Духът на Спасителя повлича след Себе Си вярващи хора по цялата земя. Армията Му се увеличава с всеки изминат ден! Нито затвори, нито изтезания, нито хули и преследвания, не могат да разколебаят вярата на последователите Му в Него. Те започват да се наричат християни. Неговото учение идва директно от Бог. Исус е първият човек, единен напълно с Бог. Той е Богоподобен. Исус обещава, че ще дойде отново, за да довърши делото си. И дойде!
Глава 16
Новият Месия
Новият Месия, преп. Сан Мюн Мун, е роден в Корея, за да продължи делото на Исус. Той донася Новото Божие Слово, както Бог е обещал в Библията. Целта му е да обясни всичко за Бог и Исус, което той прави през целия си живот с думи и дела. В книгата си „Божието послание за света”, той казва:
- Велик живот може да се преживее само в единство с Бог, обитавайки в Него и явявайки се Негова обител. Такова е било духовното състояние на Исус, когато е говорил: „Нима ти не вярваш, че аз съм в Отец и Отец е в мен?” /Йоан 14:10/ Бог и хората ще се прегърнат, изпитвайки всепоглъщаща любов. В това състояние Бог става жива реалност. Не става дума вече за вяра. Вие вече ще познаете Бог и ще живеете в истина. Изпитвайки в действителност такава любов и сливане с Бог, може да се почувствува вкуса на най-висшите сфери на живота. Много ли от лидерите на християнството в Америка са изпитвали нещо подобно, възприемайки дълбочината на Божието Сърце и любов?
Бог ни е създал, за да живеем, опиянени от Неговата любов. Изгубвайки тази
179
изначална способност за любов, ние търсим изкуствено опиянение чрез употреба на алкохол и наркотици.
Когато Бог се смее, Той иска да чува смеха и радостта на цялата Вселена. Такава радост не може да бъде създадена от егоистични хора. Само пълното отдаване може да породи подобна любов. Това е любовта на Бог. Така Бог е замислил изначално света на творението.
Исус е говорил: Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а на душата си навреди? Или какъв откуп ще даде човек за своята душа? „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си” /Матея 16:26/ Исус е имал пред вид живот с Бога. Животът без Бог е подобен на прегоряла лампичка, неспособна да дава светлина. Животът без Бог е равносилен на смърт. Исус Христос е единственият човек, който е въплътил Божия идеал в цялата му пълнота.Той е бил първият съвършен човек на земята и е дошъл, за да възстанови истинските отношения между Бог и човека. Но след Неговото разпятие на кръста, християните Го правят единствен Бог. Ето защо мостът над пропастта между Бог и нас никога не е бил построен. Исус е човек, в когото Бог е намерил Своето въплъщение.
В Първо послание към Тимотея /2:5/ четем: „Защото един е Бог, един е посредникът между Бог и човеците, човекът Исус Христос.”
Бог е живял в Исус като в абсолютна реалност. Исус е казал: „Нима не вярваш, че аз съм в Отца и Отец е в Мен? /Йоан 14:10/.
Исус действително се явява единственият еднороден син на Бог, но Бог не желае това да остане така. Цялото човечество е било създадено, за да каже: „Аз съм в Отца и Отец е в мен”. Целта на идването на Исус може да се вмести в едно изречение: „Той е дошъл, за да даде възкресението, необходимо, за да може човешката любов да достигне своето съвършенство до такова ниво, на което хората биха могли да живеят под прякото владичество на Божията любов.”
/Идеалът на Бог за света; от книгата „Божието послание за света”, преп. Мун/
Енергийното, духовното тяло на разпънатия Исус е безсмъртно както духовните тела на всички останали хора. Той успява след 2000 години подготовка, да се обедини с духа на нов, пречистен и подготвен от Бог човек. Този път на Изток, в една малка азиатска полуостровна страна, сред скромен, честен и трудолюбив народ. Така, както е предсказано в Библията и в други древни свещени книги. Пророчествата за човека, който ще донесе новото Божие Слово за спасение на хората, са грижливо пазени в източните манастири, съкровищници на знания за миналото, настоящето и бъдещето. Те са били почти неуязвими от войните, политическите и икономическите промени в свят, те са острови на спокойствие и мъдрост сред океана на злото. Много години преди раждането на новия Месия преп. Мун, родът му е подлаган на изпитания и страдания с цел пречистване на кръвната линия и отделяне от Сатана. Родът остава верен на вярата си в Бог през вековете. Нещо повече, малко преди той да се роди, семейството му официално приема християнството. Бог повече не е можел да чака.
180
Колко ли се е вълнувал Той? Какви надежди и упования е изпитвал?
Може би си е мислел, че
- Хората от източните религии, инициирани от Мен, са по-кротки, по-разсъдливи, по-покорни. Те няма да разпънат така лековерно този Ми Син, както направиха евреите с Исус. Колкото и да ги съблазнява Сатана, те ще защитят последователя на Исус, новият Месия, преп. Сан Мюн Мун. Няма да го унищожат, а ще го следват и ще му служат. Хората от Изтока ценят семействата си, живеят все още на големи родове, грижат се за децата си, не ги изоставят. Моралът им е висок, не лъжат, не крадат, О, нищо че са с дръпнати очи, така пожелах Аз, за да се различават от останалите хора. Да бъдат белязани, че са Мои хора. Новият Месия също е с дръпнати очи. Този път той ще говори ясно и разбираемо, на съвременен език, а не с притчи, както правеше Исус, за да бъде по-лесно разбран от простите и неуки хора. Ще разгадае и обясни всички „тайни” в свещените писания, особено в Библията. Новото Слово ще обиколи целия свят, думите му ще звучат по радио и телевизия, ще се четат свободно в книги, списания и вестници. Цялата наука, технически средства, изкуство, ще служат за разпространение на неговото учение, пряко от речи и книги, както и чрез песни, филми, театрални постановки, ансамбли... Всичко, инициирано и създадено съгласно новата религиозна философия, ще разкрива Новото Ми Слово, новите Ми желания и надежди. Ще бъде, ще бъде!”
Бог се вдъхнови, Сърцето Му радостно затуптя с нова надежда!
Глава 17
Сатана е уплашен
Сатана беше недоволен, уплашен и разярен.
- Голяма опасност, голяма опасност! Много съм разтревожен. Разбирам, че трябва да атакувам с остатъка на силите си именно този човек, преп. Мун, новият Месия. Той е най-голямата заплаха за мен! Дяволи, къде сте? Заповядвам ви да организирате спешно мощна кампания срещу преп. Мун по всички начини. Даже го унищожете физически чрез изтезания и мъки, хвърлете го в затвори и тъмници! Заблуждавайте хората, които са чули философията му и го следват, че е измамник и самозванец! Както беше при Исус, помните ли? Всякакви хули и клевети! Срещу него и църквата му. Всички останали църкви да
181
го плюят всеки ден, всеки час! Както постъпихме с Исус, така и с него! Исус е Този, който му казва какво да прави, дава му Словото, учи го на всичко. Опасен човек, много опасен за нас човек!
Да, ама не. След 2000 години хората вече не бяха така доверчиви и глупави както по времето на Исус. Те знаеха много за Сатана и делата му, не го обичаха, пазеха се от него. Религиите добре вършеха своята работа, прочистваха съзнанието им, за да приемат Месията отново.
- Какво да правя? - трескаво мислеше Сатана. Отгоре на всичко този, новият Месия, има семейство, жена и 13 деца, около 70 внука! Как ще се преборя с тях? Исус беше самотен, изоставен, успях да го унищожа в разцвета на силите Му, преди да изпълни до край мисията Си. Нямаше кой да Го наследи нито духовно, нито физически, нямаше жена и деца. А този, този преп. Мун, много е плодоносен във всяко отношение. Много наследници, много последователи и то по целия свят! Смел, хитър и умен. Много книги, много речи! На 90 години е, а продължава да говори по 7-8 часа! Кой друг може това! Бог и Исус Го закрилят и направляват. Опасен за мен човек, опасен, много опасен... Хм, ще видим...
- Ако не мога да атакувам директно него, ще опитам с тези около него! Да, хубава идея! Колкото повече последователи, толкова повече мишени за обстрелване. Още знам как и кого! Първата ми задача е да изпратя мои шпиони и съгледвачи около него, семейството му и последователите му! На бой!
Сатана се оттегли временно. Мантията му беше станала още по-черна, раздрана и разпокъсана. Висеше на парцали по вече сгърбеното му и остаряло тяло. Почти нищо от някогашния светъл Архангел не беше останало. Самият той ставаше все по-грозен и отвратителен. Не смееше да се погледне в огледало, плашеше се от себе си.
- Ех, някога бях толкова светъл и блестящ! Архангел Луцифер, син на зората! Защо ли ми трябваше всичко това! Защо ли се опълчих срещу Бог! Защо Му завидях? Защото исках да съм по-велик от Него! А какво стана сега? Ех, Ева, Ева, още не мога да те забравя. Но каквото и да правя, вече съм те загубил. Много твои дъщери вече не следват нашия пример, не изневеряват на мъжете си, възпитават децата си на добро, създават семейства с всеотдайност и обич. Участват в Благословията на този преподобен Мун. Колко го мразя, как искам да го унищожа! Той ме разобличава много успешно. Хората вече вярват в Бог и следват новия Месия, който всекидневно изнася речи по целия свят! Словото на Бог достига до всяко кътче на земята. Създал си е собствена медийна верига от вестници, списания, радио, телевизии, кино и какво ли още не! Хората разбират какво им казва, разяснява Библията, използва основата, положена от Исус. Написал е куп книги! И най-важното, благославя, благославя и създава нов вид семейства, както се казва „на път и под път”. Те сияят като малки слънца, веднага могат да се различат от останалите, защото чисти и свети са мислите и делата им. Добро, добро, много добро има вече по света! А какво ще стане с мен?
182
- Даже световна война не мога да направя! А преди колко лесно ми беше! Сега трябва да се задоволявам с локални бунтове, тероризъм и проливане на кръв, но малко кръв, малко омраза. Всяка нова религия печели нови хора. А този преп. Мун е като светкавица! Лети по целия свят и ме разобличава. Това за мен е лошо, много лошо. Аз обичам да съм скрит и потаен, за да върша моите пъклени дела.
- Какво ли ще стане, ако хората престанат да ме слушат, да спорят и се карат коя религия е вярна, коя е по-добра? Аз им втълпявам, че всяка е най-„истинската”, за да си завиждат и да се бият помежду си! Всяка религия може да свърже вярващия с Бог, ако не се опълчват една срещу друга. Повечето воини са на религиозна основа. Аз насъсквам мюсюлмани срещу християни, всеки против всеки. Религиозните фанатици се множат, но хората не ги обичат, борят се с тях и тероризма, на който те служат. Убиват и взривяват сгради, като кулите в Ню Йорк, заедно със себе си.
- Все още съм велик, Аз измислих приемливо оправдание за терористите: „В името на Аллаха!” Колко са заблудени! Бог, Алах, както те Го наричат, не обича нито воините, нито унищожението, нито тероризма, нито насилието. Това са мои специалитети, за да държа хората в подчинение на злото, на пук на доброто. Лъжа, измама, всевъзможни пороци, прелюбодеяния, смърт и опустошение! Колко е красиво това в моите очи! Защо го наричат грях! На мен ми харесва!
- Все пак да действам, да действам, докато все още има хора, които ме слушат и следват, които мога да заблудя. Ще използвам пороците им, наследени от мен през вековете и добили нови форми. Най-лесно е чрез секс, секс, алкохол и наркотици, тероризъм, това са моите оръжия. Колкото повече вертепи и разврат, толкова по-силен ще бъда! Оръжие да дрънка навсякъде! Зло, зло, много обичам да правя зло напук на Бог. А след това да се скривам и да прехвърлям вината на нещастниците, които не ме разпознават, не разбират, че аз съм „подкокоросвачът”, кукловодът на делата им! Воини и тероризъм, окупирани страни, разрушени градове и сгради, разпокъсани от взривовете човешки тела и кръв, кръв, кръв...Колко ми харесва, много ми харесва!
Така се самозаблуждаваше Сатана и насърчаваше сам себе си. Правеше зло с последни усилия. Измисли си нов имидж. Представяше се или като елегантен и хитър дипломат, или като войник, отгоре до долу окичен с автомати и гранати, готов да се самозриви при първо повикване.
- Браво на мен! Успях да заблудя и да накарам мъже и жени, даже деца, да умират с радост на обществени места, за да умрат много хора. Фрас фитила на взривното устройството и бум! Изчезват и терористи, и лоши и добри, всякакви. Защото Аз искам така. Колко съм велик!
- Най-много обаче се радвам, когато прелъстя и опороча младо момиче или жена. Успях да ги науча да живеят безотговорно, да, пълна безотговорност на мъжете към жените и обратно. Възрастта на прелюбодейството слиза все по-надолу, кажи речи няколко години след раждането на децата!
183
- Ха, ха, ха, засмя се гръмогласно Сатана, доволен от тази си порочна мисъл. Може и да загина в това огнено езеро, в което ще ме хвърлят за 1000 години, но дотогава ще напрегна всичките си сили, за да завлека в ада още много души. Още съм силен и злобен, ще видим кой кого!
Падналите ангели, които го следваха, радостно го поздравиха. Те също искаха много смърт и омраза.
- Господарю, ти си най-великият прелъстител, лъжец и измамник, моля те, чуй ме! - осмели се да прекъсне излиянията на Сатана влюбена в него дяволица. Не се отчайвай, още знаем кое как се прави! Аз ще прелъстя видни мъже, на отговорни постове, президенти и патриарси! До сега никой не ми е устоял! Ще вляза под кожата на красиви жени, които ще работят за мен и теб - най-силният на света!
- Това не е ли много трудно? - самодоволно и изпитателно попита Сатана.
- Да, трудно е, но младите момичета са лесна плячка. Опорочавам ги още кажи-речи като бебета!
- Много добре, много добре! Преди векове нещата изглеждаха по друг начин, но смисълът си остана един и същ. Или с мен, или против мен!
- С теб, господарю, с теб! Докато момичетата са неосъзнати, използвам вроденото им любопитство, създавам условия за групов секс, алкохол, цигари и наркотици. Те почти престават да приличат на себе си! А веднъж тръгнали по пътя на злото, очаква ги някой вертеп!
- Я да видим какво си направила. - покажи ми.
- Добре, господарю, ти мой черни рицарю на злото, избери си някой нощен бар.
Сатана и дяволицата литнаха към най-близкия. Бързо се преобразиха на влюбена млада двойка. Вътре почти нищо не се виждаше от цигарен дим. Алкохолни пари, смесени миризми на скъпи и евтини парфюми, пот, повръщано, мръсни танци - дяволски коктейл. Полуголи тела се мятаха по дансинга в различни сексуални пози. Полутъмно. Трудно се различаваха стари и млади, всички бяха обща екзалтирана полупияна тълпа.
- Много добре, много добре, похвали Сатана дяволицата. Покажи ми последната си жертва.
- С удоволствие, господарю мой черен! Това е защото те мразя, т.е. обичам на езика на хората.
Дяволицата хвана Сатана за ръка и го заведе на една по-отдалечена от дансинга маса. Някакви човешки фигури седяха прегърбени и пушеха марихуана. Едни приличаха на жени, други на мъже, но трудно се различаваше точно кой какъв е с дългите си спластени от мръсотия коси. Сатана обаче веднага разбра всичко. Травестити и лесбийки. Последното стъпало надолу по падението. Уговаряха се за нещо. Дяволицата се наведе над ухото на едно от момичетата и започна да му говори нещо. След това отиде и при младо красиво момче.
- Хайде да се позабавляваме по-така, предложиха те.
- Къде да отидем!
184
- У нас, предложи момичето. Нашите ги няма, апартаментът е голям.
- А имаш ли нещо „по-твърдо”? - попита момчето.
- Ще се намери.
Цялата тайфа, приличаща на буреносен облак, тръгна нанякъде. Хвърлиха куп пари на келнера и излязоха. Сатана и дяволицата - след тях.
- В този апартамент всичко ли ще правят? - полюбопитства Сатана.
- Абсолютно всичко. Даже твоята фантазия не може да си го представи. Двойки, тройки, мъжки, женски, смесени, всякакви дяволски неща. Свободен секс!
- Добро лошо е, даже много добро лошо, доволен съм! Точно такива ми трябват, деца на богати и мощни родители, които да се застъпват за свобода на сексуалните отклонения. Такива ги била създала природата, т.е. Бог. Глупости, аз ги направих такива! Всичко започна с Ева и Адам!
Дяволицата беше поласкана от похвалата на господаря си.
- Аз имам и една молба към теб, продължи Сатана.
- Кажи, господарю.
- Има една жена Ана, която ми е слабост. Поработи и с нея. Много е упорита. Ту я спечелвам, ту я изгубвам.
- С най-голямо удоволствие, обеща дяволицата. Скоро ще се свържа с нея, ще я наблюдавам и ще чакам удобен момент за нападение. Вярвай ми.
- Надявам се, ще се радвам, окуражи я Сатана.
Глава 18
Ана - по нов път
Ана живееше тихо и самотно. Душата й беше някак си „празна”. Радваше се на успехите на децата си, грижеше се за старите си родители. Не знаеше и не предполагаше, че е тръгнала по нов път, че я чакат срещи и преживявания от съдбоносно значение както за нея, така и за децата й, за предците й, за Бог също. Тя все още не вярваше и не знаеше нищо за Него, както и за Отвъдното, злото и Сатана. Никой в семейството й не я беше научил и обяснил, че има Създател, че има и Сатана. Тя беше атеистка и комунистка, както цялото й поколение. Под „духовно” разбираше изкуство, книги, картини, музика. Обичаше да се унася в мисли и мечти. Когато вечер децата заспиваха, тя си сипваше в любима чашка
185
коняк или ракия, запалваше си цигара, пускаше си музика, пееше и танцуваше понякога сама. Заблуждаваше се, че това я успокоява. Ако й беше много мъчно, пийваше и по няколко чашки, пушеше и повече цигари. Някак си двете неща вървяха ръка за ръка. Димът им я омотаваше като с паяжина. Съзнанието й се замъгляваше, преставаше да мисли за каквото и да е. След това заспиваше.
Дяволицата беше доволна. Макар и трудно, успяваше да навлиза в съзнанието й, което на сън беше свободно и отпуснато. Изпращаше й сексуални сънища и спомени.
Младото тяло на жената жадуваше мъжка ласка.
- Ах, тази мъжка силна и голяма ръка, която става нежна и топла, когато гали гърдите и тялото ми... Ах, този мъжки ревнив поглед... Ах, това скрито желание да ме обладае...
Ана си спомняше много ясно сцени от любовните си нощи. Преживяваше ги отново. Тя обичаше да гали тила на мъжа, когато проникваше в нея и да му шепне нежни думи в ухото. Обичаше да го гали и целува, целия.
Дяволицата разпалваше въображението й. Ана обаче започна да мечтае за нов, но само неин мъж, само неин.
- Я виж, ангелите и добрите духовни същества се намесват. Аз казвам едно, те казват друго. Ана разбира, че е невъзможно да срещне мечтания мъж, всички около нея са егоисти, това е добро зло.
- Но дълбоко в душата си се надява на чудо. Бог е казал да сме с нея и да я подготвим за промяна!
И Бог, и Сатана с неговата дяволица, знаеха мислите и чувствата на Ана. Тя трябваше да избира. Всичко зависеше от нея. Можеше както преди да подмами някой мъж в леглото си, да бъде „жива дяволица” с него, а на сутринта да го изхвърли като ненужна вещ от къщи, преди да са се събудили децата. Но тя вече не искаше така, не искаше да бъде използвана като сексуален обект, нито пък тя да използва някой мъж като такъв. В душата й се надигаше протест срещу всичко: живота, мъжете, жените, мизерията, комунизма, но не и против Бог и Сатана, защото Ана не знаеше нищо за тях. За мъките и неволите в живота си тя обвиняваше само себе си. Чувстваше се виновна за изневярата си, станала преди години. Това, че мъжът й също е изневерявал, не я успокояваше. Без да знае какво точно прави, тя се разкайваше, съжалявайки за глупостите, които беше вършила. Това пречеше на Сатана да я обсеби изцяло.
- Дали някога ще седна на масата с мой законен съпруг и няма да се срамувам от децата си? Боже, колко хубаво ще бъде!
- Да, чудесно ще бъде, ще бъде, миличка, ще бъде - нашепваше й Бог, но тя все още не можеше да разпознае гласа Му. Само усещаше нещо различно в душата си, необяснимо за самата нея. Имаше надежда и вяра в бъдещето. Не знаеше как ще стане, но понякога сънуваше с отворени очи, а в съзнанието й се промъкваха непознати мисли. Все още неясни, но вълнуващи.
186
- Дали комунизмът и атеизмът са добри? Какво ли е това Бог, какво представлява религията, вярата? Някои книги и филми описват и показват непознати за мен вярващи хора. Приличат ми на фанатици, но все пак...
Моментът настъпи. Бог и ангелите Му бяха подготвили душата й. Тя се срещна с тях по най-прост и обикновен начин, чрез своя съседка.
- Господи, Ти си велик, благ и добър. Тази страдаща Твоя дъщеря Ана може би ще тръгне по пътя на Истинската любов, на Твоята любов!
- Бъдете нащрек и я пазете!
Глава 19
Съдбоносни срещи
Нейна съседка, учителка на малкия й син, един най-обикновен ден я покани на гости и заговори за духовни неща.
- Ти вярваш ли в Бог? - попита я тя.
- Не, не вярвам и нищо не знам за Него.
- А искаш ли да научиш?
- Искам, разбира се.
- Ще те изпратя при мое приятелско семейство, млади хора, работят в БАН, историци.
- Какво ще правя аз там? - учуди се Ана.
- В техния дом ще се проведе семинар за духовни работи.
- За изкуство ли?
- Не, под духовни неща ние разбираме обяснения за Бог и вярата в Него.
- Я виж ти! - учуди се още повече Ана.
- Значи ще ми разказват за Бог? Дали ще разбера нещо?
- Не се притеснявай, всичко ще се обяснява бавно и спокойно. Ти си умна и интелигентна, ще разбереш бързо за какво става въпрос.
Ана едвам дочака деня на този семинар. През нощта получи първото си видение на сън. Както винаги изпи чашка ракия, изпуши си цигарата преди лягане, но никак не й олекна. Беше й тежко и тъжно, макар че нямаше особени причини за това. По особен начин се чувстваше самотна и нещастна,
187
много нещастна. Легна си и заспа дълбоко. Това, което видя на сън, се запечата завинаги в съзнанието й.
Две огромни, неестествено огромни очи, изплуваха много ясно пред нея. Изпълниха целия хоризонт. Нищо друго не се виждаше освен тези черни и много, много тъжни очи. Те говореха без думи. Тя разбра посланието им. Изобщо не е нещастна, има Друг, Който страда и е много по-нещастен от нея. Това бяха Неговите очи. Бог я гледаше с тях и търсеше утеха от нея. Точно от нея.
На сутринта Ана не можа да осъзнае изцяло съня си, но го запомни. Години наред се връщаше към тези очи, търсеше ги, имаше нужда от тях. Носеха й надежда и упование. Най-странното беше, че от този момент престана да се чувства самотна, независимо дали има някой при нея или не. Очите влязоха в душата й завинаги. Тя престана да се само съжалява, а реши да се бори. Още не й беше ясно срещу кого, но смело отвори открехнатата пред нея врата.
188
ЧАСТ ШЕСТА
АНА СЕ ОБУЧАВА
Глава 1
Първият семинар
Семинарът, на който я изпрати съседката, стресна и озадачи Ана. За първи път тя слушаше за Бог. За първи път чу искрени и свободни молитви. Лекциите обясняваха какво представлява Създателят, защо е започнал да твори, как е създал творението и хората, кога и как са сгрешили те, как да се поправи грешката... Скромният дом на това младо семейство се превърна за нея в спасителен пристан.
Най-напред пяха песни от специални книжки. За съжаление бяха на английски. Текстът тя не разбираше, но мелодиите бяха прекрасни, докосваха нежните струни на сърцата. Имаха източни мотиви. Ана беше родена музикална както майка си, баба си, дядо си. Родът й беше пълен с артистични и надарени хора. За това пеенето й доставяше особено удоволствие. След това мъжът на младата жена - лекторката, направи дълбока и искрена молитва за успех на семинара, за присъстващите, за България и света. Ана за пръв път чуваше такива неща.
Другите участници в семинара й се сториха особени. Имаше бременна японка, няколко англичани, студентка, даже бивша нейна ученичка. Мълчаха в очакване. Появи се лекторката. Млада, хубава и интелигентна жена. Говореше с мек и приятен глас, който често затреперваше от вълнение. Мъжът й свиреше на китара. Лекция половин - един час, после песни, пак лекция, пак песни, молитва преди всяка лекция. Почивка. Даже имаше и обяд! В кухнята сестрата на домакина и две японки готвеха като луди. Храната беше невероятно вкусна! В почивките японките им поднасяха чай, кафе, сладкиши и бисквити. Ухажваха ги като принцеси. Такова внимание Ана не беше получавала до сега. Имаше нещо различно. Мозъкът й започна да работи трескаво. Само едно я измъчваше - искаше да пуши цигара.
- Извинявайте, може ли да си запаля цигара на балкона?
189
- Разбира се, отговори й лекторката - домакиня. И аз преди пушех.
- Преди какво? - полюбопитства Ана.
- Преди да се присъединя към... Лекторката не се доизказа.
- Може ли да ми дадете листя за писане, когато пиша възприемам по-добре.
- Разбира се, ще дадем.
Лекцията след краткия увод започна. Ана прекъсна симпатичната млада лекторка.
- Моля ви, кажете и обяснете каква е тази философия, или учение, не знам как да го нарека. Къде се намираме, организация ли е, какво е?
- Това е учението на Обединителната църква, или Обединителното движение. Една нова религиозна философия, появила се на Изток, в Южна Корея.
- Цялото наименование какво е? - упорстваше Ана.
- „Асоциация на Светия дух за обединение на световното християнство”.
За Ана това все още не означаваше нищо, но отговорът беше точен и пълен. Заинтригувана, тя заслуша внимателно. Ръката й „сама” пишеше. В следващите месеци почти всеки ден препрочиташе записките си. Най-интересни й бяха чертежите и илюстрациите към тях. Беше й приятно, чувстваше се окрилена и вдъхновена.
- Боже Господи, как аз, грешницата, се докосвам до такива свети неща, достойна ли съм да слушам и научавам за Теб? Ти действително ли съществуваш? Дай ми знак!
- Да, достойна си, мъничката ми, тихо отговаряше Бог в сърцето й, но тя все още не можеше да Го чуе и разбере. Даже ръцете на някое мое дете до лактите да са в кръв, ако се разкае и потърси прошка, ще го приема в обятията си.
- Какво става с мен, започвам да се променям! - смути се Ана.
Физически тя започна да усеща някаква топлина, която влизаше в петата на дясното й стъпало и нежно се разливаше по цялото й тяло. Като топла ласка. Беше й много, много хубаво. Повече, отколкото при секс. Изобщо не предполагаше, че това също е Бог, както и Словото, което се лееше на семинара, участниците в него, песните, храната, всичко. Той беше навсякъде и във всичко. Атмосферата на семинара беше наситена с безкористна и искрена любов. Тя струеше от Бог към лекторката, към слушателите и обратно. Присъстващите японки често-често затваряха очи и се унасяха като в сън. Ана се досети, че се молят. Те също излъчваха нещо много различно. Въздухът беше нажежен от мислите, преживяванията и чувствата на участниците. Беше добро. Словото на Бог проникваше в съзнанието и душите на всички. Започваше промяната. Дългоочакваната и желана от Бог промяна към добро и любов.
- Най-напред Словото ми трябва да се възприеме, разбере и „попие” от съзнанието на семинаристите. Но не само това. Сърцето трябва да се развълнува силно, много силно. Цялата Ми любов към хората е в Словото Ми. Искам да я споделя с тях. Защото Аз съм Словото! Трябват ми повече млади хора, но ако
190
някой по-зрял, като Ана например, иска да се промени, да слуша за Мен и да започне да живее така, както Аз казвам, също много ще се радвам! Всеки човек, даже умиращия, искам да се разкае и да се обърне към доброто. Раздялата със Сатана и вредните навици е трудна, това е процес. Може да трае години. Особено с алкохола, цигарите и наркотиците. С лъжата, притворството, омразата - също. Сатана скрива, че той стои зад тях. Борбата с моя враг продължава, продължава. Победата ще бъде Моя, но трябва време, време...
С Ана започнаха да се случват непознати за нея неща. Кръгозорът й се разширяваше с всяка нова лекция, която тя буквално „попиваше”. След този първи успешен за нея двудневен семинар, Ана четиридесет дни всяка вечер от 18 часа ходеше да слуша за Бог и Неговото провидение в същия малък и уютен апартамент. Тогава тя не знаеше защо трябва да бъдат точно 40 дни. Лекторите се сменяха, имаше и англичани, и японци, и корейци, с превод на български, няколко българи също изнасяха лекции. Словото се лееше и проникваше в душите на слушателите. То беше като малко семенце, намерило добра почва, за да покълне и се развие в прекрасно цвете, или бор, или плодоносно дърво. На Ана най-интересно й беше да слуша за Ева, първата жена и първата грешница. Задаваше много въпроси. Отговаряха й най-изчерпателно.
- Как така Луцифер се е влюбил в Ева? Нали той е само духовно същество, а Ева е човек? Нали е имало заповед от Бог, как така Ева и Адам я пренебрегват?
- Ева преди да сгреши, е притежавала силно развити 5 духовни сетива, с които е почувствала промененото отношение на Луцифер, откликва на неговия любовен зов, за съжаление. Тя е създадена да стане Богоподобна, съвършена, след като порасне. Чувствителна като опъната струна, любопитна за всичко ново и непознато, малка и неопитна, тинейджерката Ева забравя заръката на Бог. Ако беше пораснала, ако се беше развила до съвършенство като Божия дъщеря, щеше да обича Луцифер, своя учител, не като мъж. Бог е определил Адам за такъв, а не началника на ангели. Разменят се позиции и отговорности. Последствията продължават и до днес. Независимо, че Луцифер е само енергия, няма физическо тяло, той е същество от мъжки пол.
- Добре, но как се е влюбил в Ева, нали е бил неин учител?
- Тъкмо затова връзката им се нарича грях и падение. Грешна, не замислена, незапланувана, непозволена от Бог любов, осъществена с духовните тела на Луцифер и Ева. Промяната на Евиното духовно тяло повлиява и на физическото й. Влизайки в сексуален контакт с Адам, неговите духовно и физическо тяло също се променят - към лошо. Физическите тела са копие на духовните. Сексуалната духовна връзка на Луцифер и Ева, а след това физическата между Ева и Адам, е същността на грехопадението.
- Добре, сгрешили са, но какво е било падението? Кой от къде е паднал?
- Всички са паднали. Луцифер от високите и чисти сфери на духовния свят. В Библията пише, че е свален на земята заедно с ангелите му.
191
„И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и Сатана, който мами цялата Вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.” /Откр. 12:9/
- А Ева? Тя от къде пада?
- Тя пада от позицията си на безгрешна Божия дъщеря. Сатана я повлича надолу със себе си към ада на земята.
- А Адам?
- Сатана повлича Ева, а тя от своя страна повлича Адам. Тримата „обичат” не така, както Бог е предвидил. Чрез „духовния секс” с Ева, Сатана успява да изопачи и опорочи природата на Ева, предава й свои мисли и чувства на завист, егоизъм, похот, лицемерие. Вътрешно, духовно и външно - физически, тя се променя коренно. Чрез секса с все още безгрешния Адам, Ева предава сатанинските качества, получени от Архангела и на него. И двамата стават дяволо-подобни, сатанински рожби. Това е против волята на Бог, това е грях.
- И всичко това само защото този Луцифер е успял да съблазни Ева? Толкова ли е голяма силата на любовта?
- Макар и грешна, макар и не по Божия план, любовта остава най-великата сила във Вселената. Знаейки нейната мощ, за да предпази децата си, Бог им дава „заповед” да внимават с любовта, да не „ядат от дървото на познанието на доброто и злото.” То може да се нарече „дърво на секса.” Ако Ева и Адам бяха станали зрели мъж и жена, пораснали и способни да отглеждат своите деца, това дърво е щяло да стане дърво на доброто, да даде добри плодове съгласно волята на Бог. Но, ако нещата се развият в друга посока, дървото ще се превърне в дърво на злото. Първите хора е трябвало да избират. Те са създадени със свободна воля, а тя може да се прояви само когато има избор. Адам и Ева избират греха, противопоставят се на Божията воля. Последиците са пагубни не само за техните наследници, но и за земята и космосът, за цялата Вселена. За Бог също. Всички страдат.
- Колко интересно. Какво става после? - продължаваха да питат Ана и другите участници в семинара.
- В Библията се казва следното:
„И когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжко дете.” /Откр. от Йоана 12:13/.”
„И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, .... далеч от лицето на змията.” /Откр. 12: 14/
„И змеят изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си.” /Откр.12: 15- 16/
„И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семейството й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.” /Откр.12: 17/
192
Глава 2
Ана чете религиозни книги
Ана беше зашеметена от толкова непознати и трудно разбираеми за нея неща, чути на семинара. Реши сама да се ограмоти по духовните въпроси, колкото може, разбира се. Прочете 4 пъти Библията „от кора до кора”, правейки си записки. Сравняваше Библейските притчи с тълкуванията им на преп. Мун от книгата „Божественият Принцип”. Всичко съвпадаше. Логиката в тази книга беше „желязна”. Самият „Принцип” не беше преведен професионално на български, ползваха го на английски език. Все пак имаше нередактиран превод, който в общи линии показваше за какво става въпрос. Ана записваше всичко чуто, всяка неделна проповед, на която ходеше редовно. Ден след ден духовният й кръгозор се разширяваше.
- Брей, много неясноти, много символи в тези книги, съвсем се обърквам! -
сподели Ана с по-стари членове на новото за нея религиозно-философско общество.
- Не се притеснявай, някои членуват в него от 10 - 15 години, и пак не разбират всичко - успокои я един кореец.
- Вие също ли?
- Да, даже и аз.
- Защо е толкова трудно?
- Защото има една притча в Библията за семето, което е посял един човек.
Много малко семена са покълнали и дали плод. Едни са били изкълвани от птици, други попаднали на каменисто място с малко почва, не могли да пуснат корени и изсъхнали, трети попаднали в тръни, които ги заглушили... Различни неща са се случили. Само някои, паднали на добра земя, започнали да дават плод: някои сто, други шестдесет, трети трийсет... /Матея 13:3-8/
- Искаш да кажеш, че това са символи и че...
- Да, давай, давай, напрягай си главата. Ще ти подскажа, че Сеячът е Бог, а семената - Неговите Слова, думите Му.
- Значи, дълбоко се замисли Ана, нека да си представим картината по-образно. Бог ходи, крачи с огромни равномерни крачки по цялата земя и щедро сее зърно, както прави това всеки земеделец. В едната си Ръка държи решето, пълно със семе, а с другата, вероятно дясната, взима от него и хвърля в земята.
- Точно така, зарадва се кореецът.
193
Преводачът превеждаше бързо и точно този толкова интересен разговор, защото Ана не знаеше английски.
- Значи, продължи да разсъждава на глас Ана, семето - или думите на Бог, Словото Му от Библията и Божествения Принцип, написан въз основа на нея, са навсякъде, но само някои семена могат да поникнат. А всички ли дават плод?
- О, съвсем не. Според теб какво трябва да се направи? - хитро се намеси кореецът.
- Ами, ако почвата е неразорана, как ще порасте каквото и да било? Аз съм израсла на село и знам, че два пъти орат - есента и пролетта. След това сеят, копаят, торят и т.н. Значи, някой трябва да „изоре” хората, по-точно съзнанието им, за да могат те да чуят, да осмислят, да разберат Божиите Слова и послания.
- Точно така. А друго какво? Зарадва се кореецът на умната малка главичка.
- Ами, продължи Ана, много е интересно какви са тези грабливи птици, които кълват семето. Явно, че те пречат. Някой трябва да ги прогони. Спомням си, че на село в градините и бостаните слагат градински плашила с тази цел.
- Да, разбира се, че е така. Птиците, които кълват семената, всъщност унищожават думите на Бог. За това се наричат хищни и грабливи.
- Това означава ли, че орлите, соколите и други хищни птици са лоши? - учуди се Ана.
- Не, разбира се. Тези птици са други, те са символ на...
- На какво, на какво? - нямаше търпение Ана.
- Ами на лоши хора, които лъжат и мамят, заблуждават тръгналите по пътя на вярата. Понякога те са облечени в дрехи на свещеници и други Божи служители, но всъщност служат на Сатана. Нали знаеш, че той може да се преправя на „светъл ангел”, използвайки духа и тялото на неморални хора.
Ана научи още една тайна от Библията. Записа си кои са цитатите /Матея 13:3-8/ и реши на всяка цена сама да прочете и разбере всичко. Мислите й вече течеха в правилната посока.
„В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото. И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия. А целият народ стоеше на брега. И говореше много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше, някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва.
А като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги задушиха. А други паднаха на добра земя и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.” /Матея 13:1-8/
„При всекиго, който чуе Словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посятото в сърцето му. Той е посятото край пътя.
194
А посятото на канаристите места е оня, който чуе Словото и веднага с радост го приема; корен, обаче няма в себе си, но е привременен. И когато настане напаст или гонение поради Словото, на часа се съблазнява.
А посятото между тръните е оня, който чува Словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават Словото, и той става безплоден.
А посятото на добра земя е оня, който чуе Словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.” /Матея 13:19-23/
Глава 3
Ана разговаря с кореец
Разговорът на Ана с добрия кореец, който не се сърдеше на наивните й въпроси, след известно време продължи отново. Тя вече разбираше нещата, променяше се.
- Дървото на греха, символ на съгрешилата и непокорна Ева, вече има много дълбоки и здрави корени, обясни кореецът.
- Тях пък как можем да изкореним? - полюбопитства Ана.
- Точно в това е проблемът, че не можем.
- Как така? Защо да не можем? Корените на обикновените дървета могат да се извадят от земята, макар и трудно. Понякога силна буря изкоренява цели борове!
- С корените на греха положението е друго. Става въпрос за първородния грях, извършен от Луцифер, Ева и Адам. Той е главният корен на греха. От него пият сокове и израстват милиарди дървета на греха. Всеки човек може да се оприличи на такова дърво. Само един човек може да го премахне!
- Кой?
- Месията.
Настъпи кратка пауза. Ана се замисли. Имаше логика в това, което казваше кореецът.
- Да, може би е така, малко недоверчиво продължи Ана.
- Точно така е! Задай си въпроса защо след като милиони хора вярват в Бог в продължение на векове, стават монаси и монахини, отдават се на вярна и предана религиозна служба, въпреки това грехът остава, даже се развихря с нова
195
сила и в нови направления. Хората продължават да вършат грехове!
- Да, вярно, защо?
- Ами тъкмо затова, защото не могат сами да се справят с първородния грях, който символично се представя с корените на дървото на греха.
- Тогава какво ще правим?
- Месията Исус Христос е разпънат от съвременниците си, защото не са Му повярвали, че е Син на Бог и Месия, Спасител. Той е трябвало да изкорени дървото на греха, чрез новото Слово, истината за Бог и хората. Той показва как да се възстанови връзката с Него; извървява пътя на страданието и прави най-голямата саможертва, но не успява да унищожи до край корените на греха.
- Интересно защо не е избягал някъде, или не се е скрил?
- Тогава нямаше да бъде Божи Син, верен на Отца Си! Той е знаел каква е мисията Му, защо е на земята.
- Защо?
- Преди всичко да се пребори със Сатана.
- Но Исус е разпънат на кръста, няма Го вече! Струва ми се жестоко, че Бог е позволил смъртта Му.
- Бог не Го изпраща, за да загине. В никакъв случай! Тогава Той би бил много жесток Бог. Той се е надявал хората да Му повярват и да Го последват! Но...
- Намесва се отново Сатана, смело предположи Ана.
- Точно така.
- До колкото знам, Исус успешно отстоява на директните изкушения на Сатана. Какво става тогава?
- Предават го съотечествениците му, водени от първосвещениците, повлияни от Сатана. Той влиза в духовните им тела, нашепва им сатанинските си егоистични мисли, че властта и богатството на свещениците са застрашени. Заслепени от завист и злоба, че има някой друг по-велик от тях, те стават лесна плячка на Сатана и разпъват Месията Исус.
- Струва ми се, че и сега някои богослужители са покварени. Правят даже оргии, злоупотребяват с пари, изобщо гадни работи.
- Всичко, което е било преди 2000 г. се повтаря в следващия две хиляден период, но от други личности. Съществува цикличност на времето и събитията.
- Има ли все пак някаква надежда?
- Бог обещава, че ще подготви и изпрати нов Месия, продължи кореецът.
- Да, разбирам, това ли се нарича Второ пришествие?
- Точно така. Но само Бог решава кога ще се случи Второто пришествие, как и къде.
- Много, много интересно. И отговорно.
196
Глава 4
Ана се вълнува
Ана се развълнува. Мислите й потекоха като река.
- Как е възможно съвсем нищо да не знам за свещените книги, за Бог и провидението Му? Та аз съм вече на 44 години! Нищо, никога не е късно за добра промяна. Аз съм упорита. Доколкото разбирам, предстоят ми три важни неща:
- да се откъсна от Сатана, който има хилядолетна практика в заблуждаването и вербуването на хора по най-различни начини, както пише в Библията.
„Защото такива са лъже апостоли, духовни работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам Сатана се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата, но техният край ще бъде според делата им.” /ІІ Коринтяни 11:13-15/
- да се свържа с Бог чрез Негови представители, тук и сега.
- да открия Месията и да го следвам.
Ана започна да живее „на бързи обороти”. Тичаше на училище, готвеше и чистеше в къщи, пътуваше до провинцията да види майка си и баща си, помагаше на малкия си син в ученето. Как успяваше да се справи със всичко, и тя се чудеше. Добре, че големият й син вече живееше самостоятелно. Тя професионално можеше да разпределя времето до минута, имаше точна представа за него, защото по същия начин трябваше да раздели учебния час на отделни интервали. Преди да заспи, всяка вечер четеше Библията и Принципа. Подчертаваше пасажи, които й правеха особено впечатление, свързваше ги в логически порядък, мъчеше се да ги разбере. Ако сама не успяваше, питаше англичаните на курса за изучаване на Библията. Стана по-спокойна и уравновесена.
Синовете й виждаха, че майка им се променя, но не казваха нищо. Заведе и тях на семинар, за да видят с какво се занимава тя. Големият й син беше много вдъхновен, разбра за какво става въпрос, но малкият не прояви особен интерес. Беше само на 17 години. Не му допадна идеята да има само една жена в живота си, та даже това да го пише в Библията. Не виждаше такова нещо около себе си. Приятелите му ходеха с някое момиче за месец - два, разделяха се и си намираха друго. Със секс, или без секс, нямаше особено значение. Но тези лекции все пак му оказаха влияние, защото се ожени именно за момичето, което обикна още като ученик в последния клас на гимназията, без да му изневерява с други. Големият син прочете наличния превод на Божествения Принцип и каза: „Има рационални
197
неща, но трудно се разбират, несъответствия в текстовете, особена книга.”
Ана много искаше синовете й, още съвсем млади, да станат вярващи в Бог. Предстоеше им дълъг и труден път. Както за самата нея, така и за тях. Младежката среда ги тласкаше към едно, вярващата вече майка - към друго.
Сатана беше недоволен, даже разярен.
- Изпускам ги, изпускам ги, трябва да действам бързо!
Сатана имаше дългогодишен опит, но срещу родителската любов беше безсилен. Той никога не можеше да стане баща, да изпита трепета на бащиното и майчиното сърце, за което толкова много завиждаше на Бог. Мъжете, които подтикваше към безразборен секс и извращения, до такава степен се променяха, че ставаха неспособни да обичат децата си, изоставяха ги без никакви угризения на съвестта. Мъжката природа се изроди до там, че грешният мъж се превърна в най-обикновен ловец на удоволствия. Такива ставаха и жени, изгубили майчиния си инстинкт. Те захвърляха рожбите си по разни домове. Някои даже умъртвяваха новородените си деца. Самотници, развратници, пияници, наркомани, отчаяни мъже и жени.
Това можеше да се случи и с Ана, но тя тръгна да се бори с грешната си сатанинска природа. Семинарите на Обединителната църква я научиха как. Тя видя други хора, честни, открити и вярващи, щастливи семейства с по 3-4 деца от Изтока и Запада.
Без сама да осъзнава, Ана вече даваше добър пример на децата си. Те бяха учудени от промяната с нея, не можеха да отрекат, че майка им вече е по-добра във всяко отношение. Най-напред се отказа да пуши - след 30 години робство на този лош навик. След това и от алкохола. Секс вече не правеше от няколко години, сама беше решила така. След време разбра, че точно това й решение е в основата на нейното пречистване и промяна, необходимото условие, за да срещне Бог.
Глава 5
Майка и син
- Ама ти наистина ли вече не пушиш? - попита я един ден малкият й син. Да не се криеш някъде? Аз, както знаеш, никога не съм се докосвал до цигара, изпитвам отвращение от цигарения дим. Брат ми обаче пуши, и то „яко”.
- Виж какво, сине, на една лекция казаха, че който не може да се откаже от
198
лоши навици и пороци, каквото е и пушенето, има психика и развитие на животно, което няма воля. Само човекът съзнателно може да спре да върши нещо, което му вреди.
- Добре са го казали. Ще го повторя на моята приятелка и на майка й. У тях е задимено като в нощен бар.
- По-добре недей, няма да успеят да се откажат, без силна мотивация и воля.
- А твоята каква е?
- Да пазя тялото си, което ми е дадено от Бог. Не мога да правя с него каквото си искам, получила съм го като подарък. Защото Бог ни е създал. Ако сме само-родили се, само-създали се, или произхождаме от маймуна, нещата стоят по съвсем друг начин.
- Да, моето момиче и майка й не разсъждават така.
- Не можеш да използваш чуждо нещо като свое, телата ни са ни подарък. Освен това сме Богоподобни.
- Да бе, да, Богоподобни, с недоверие се засмя синът. Особено някои хора?
- Искам да кажа, че сме създадени да станем такива.
- Това е друг въпрос. Аз също искам да съм Бог, особено когато карам ски. Знаеш ли колко е хубаво по пистите, бял сняг, планини, заснежени върхове, синьо небе и слънце - красота, ти казвам, красота!
- Много се радвам, че природата ти доставя удоволствие. Тя също е Бог.
- Не ми проповядвай повече, хайде чао, излизам!
Синът на Ана не се стърпя и предаде чутото от майка си за пушенето на приятелката си и майка й. Реакцията им беше бурна.
- Така ли каза майка ти?
- Да, тя вече се отказа от цигарите и алкохола.
- Нейна работа, ние не можем.
- Даже и заради мен? Мило, трудно ми е да понасям дима, знаеш, че имам белодробна операция.
- Ще проветряваме, ще проветряваме...
- Майка ти много-много да не се меси във вашите работи. Да стои настрана. Ако не иска и не харесва дъщеря ми, да каже направо - започна да се заяжда бъдещата тъща.
- Изкара ме, че съм грешница, защото те обичам и спя с теб - допълни момичето. Сексът извън семейството бил грях. Какво я интересува нея? Щом чуе нещо на тези лекции и веднага започва да проповядва вкъщи и да ти пълни главата с глупости.
- Но тя иска да подпишем официален граждански брак, а не да се разделяме.
- С брак или без брак, дъщеря ми вече ти е жена - отсече тъщата.
- Жена да, но съпруга още не! - троснато й отговори момчето.
Синът й беше много умен. Замисли се дълбоко кой е крив, кой е прав, но влю199
беният си е влюбен. Чувствата и младежката страст надделяха. Не можеше да забрани на майка си, която толкова много го обичаше и даваше всичко от себе си за него, да не ходи в тая секта ли е, църква ли е, каквото ще да е. Влияеше й добре.
- Майка ми все още ме храни, облича ме, чисти ми, пере ме, глади ме. Помага ми в училище, праща ме на частни уроци по математика, учи с мен по литература и френски, купува ми справочници, енциклопедии, книги, изобщо „майка, та дрънка”. Тя е толкова всеотдайна към мен и брат ми, не мога да й се сърдя за нищо. Освен това, не съм сигурен кой е крив, кой е прав. Има си и свой личен живот. Не й върви с мъжете, защото щом видят мен и брат ми, бързо-бързо се отказват. Нека се занимава с нещо, което й доставя удоволствие! Продължи да разсъждава младият мъж, красив като Бог - не само в майчините очи.
- Времето ще покаже, кой крив, кой прав! - не отстъпваше приятелката му.
- Да, ще видим какво ще стане.
И стана тя, каквато стана. Синът й доведе момичето в къщи, за да живеят заедно, независимо, че беше в 11 клас, завършваше средното си образование, трябваше да учи за висока диплома. Ана не каза нищо. „Снахата”, не промени с нищо отношението си към нея - студено и равнодушно. Ана обаче имаше добро сърце, не се разсърди, а реши да приложи на практика наученото от лекциите. В Божествения принцип, който Ана упорито продължаваше да изучава, се казваше, че ако искаш да спечелиш някого, трябва много да му служиш. И тя започна да служи не само на сина си, но и на приятелката му. Момичето през деня също ходеше на училище, грижеше се за по-малкия си брат у тях, а вечер винаги бяха заедно със сина й. Момичето беше умно и започна да сравнява какво прави майка й и какво прави Ана. Те бяха коренно различни. За сина си Ана винаги приготвяше и оставаше на масата обяд и храна. Започна да готви повече, да има и за момичето, което беше много слабо. Майката й донасяла само продукти, сами да си готвят с братчето. Момичето беше гордо и рядко ядеше, обикновено чакаше сина й да се наяде и излизаха. Той също възмъжаваше бързо, тренираше силови спортове, оформи прекрасна фигура, трябваше му много и специална храна. Ана даваше уроци допълнително, работеше с максимален брой часове в училище, дядото и бабата от провинцията също помагаха със скромните си пенсии. Големият й син се ожени, живееше на квартира с жена си, работеше здраво, следваше задочно, плащаше наем и не можеше да й дава пари.
- Колко е различно при Ана и при майка ми - мислеше си момичето. На моята устата й работи повече от ръцете, докато при другата е обратно. Ана много работи, как се справя с толкова задължения, просто е чудо! Добра жена е, но много различна. А и тези секти и църкви дето ходи... Дали е вярно, че ще подари апартамента си на църквата? Не ми се вярва. Тя открито заявява, че никой не прави такова нещо в България. Майка ми какво е чела в немския вестник, какви ги дрънка врели-некипели?
Момичето още нямаше собствен мироглед, беше малко и неориентирано.
200
Времето течеше бързо. Абитуриентски бал на сина, после казарма. Всичко по реда си. Момичето търпеливо чакаше любимия си. Беше й любопитно да опознае по-добре Ана, но тя не обичаше да клюкарства. С нея не можеше да се говори с часове за щяло и не щяло. Беше умна и сериозна жена.
- Ти трябва да изведеш приятеля си от апартамента на майка му веднага след казармата, трябва да живеете сами! - нареждаше майката на момичето.
- А кой ще ни храни?
- Той ще започне да работи веднага след като се уволни.
- Но той иска да учи!
- Да учи задочно и да завърши като брат си!
- Ох, майко, много ти е лесно на теб, нещата не са така прости. Аз не мога да го командвам.
- Как така не можеш, всяка жена може, ако спи с даден мъж. Използвай женската си сила.
- Страхувам се, че ще го изгубя, много момичета го харесват, винаги е център на компанията. Ревнувам го ужасно, но ако се скарам, ще го нервирам. Не става по твоя начин, не става. Той обича и уважава майка си. Трябва и с нея да се съобразявам.
- Е, ти си знаеш, но аз като твоя майка те съветвам да излезете на квартира веднага. Тая сектантка кой знае какво може да измисли. Да не ти направи някаква магия, за да ви скара.
- Глупости, не е такава жена. Тя е добра, но аз не я разбирам. Не иска да ни разделя със сина си, а напротив - да се оженим. Може би ще стане, но не сега, той още не е готов. Ходи му се по разни мъжки работи като мотори, спорт, приятели...
Момчето се върна от казармата, подготви се с частни уроци по литература, за да кандидатства в Школата на Министерството на вътрешните работи в Симеоново. Искаше да стане юрист - офицер. Имаше големи шансове, но... не било писано. Полицейската академия обяви нулева година, без прием, по свои вътрешни причини. Той нямаше друга възможност да продължи висше образование, защото баща му отказа да го издържа, прекрати да изпраща скромните пари за неговата издръжка веднага щом навърши 18 години. Имаше трети развод и много неприятности. Възможностите на Ана бяха малки, защото беше учителка, но беше съгласна да се напрегне още, за да следва това нейно умно и красиво момче. Синът й обаче се отказа, започна да работи като шофьор на камион във фирмата на брат си. Това промени живота му. Нещата с приятелката му се ускориха по естествен начин.
201
Глава 6
На семинар в Унгария
На Ана й предложиха от Църквата да замине за 21 дена в Унгария на семинар върху Божествения Принцип. Тя се зарадва много, защото колкото и усилия да полагаше, сама не можеше да разбере тази толкова нова и сложна религиозно-философска материя. Веднага се свърза с майка си по телефона.
- Майко, моля те, ела да готвиш на внука си, за да замина за 21 дена в Унгария. Бързо ще минат, моля те!
- Ти пак ли се занимаваш с твоите глупости, ще слушаш проповеди, нали?
- Не са проповеди, а лекции.
- Все едно. Как може дъщеря на комунистка и атеистка така да се заблуди?
- Това е мой проблем. Кажи ще дойдеш ли, или да организирам по друг начин нещата. Но на този семинар аз ще отида. На мен ми е интересно, много интересно.
- Ще дойда в София да се разберем, уклончиво отговори майката на Ана, вече възрастна, но все още властна жена, предана комунистка.
Ана започна подготовка. Набавяше консерви с месо за сина си, брашно, захар, ориз, бисквити и други сухи продукти. Той от малък беше свикнал да си купува мляко и хляб. Даже и сам да останеше, трябваше да се справи. На неговата възраст момчетата работеха, женеха се и поемаха отговорности.
- Сине, трябва да се справиш сам, даже и без баба си, трябва! Аз много искам да отида в Унгария на тези лекции. Знам, че ще можеш, знам! Ще ти оставя пари и храна, три седмици са!
- Не се безпокой, майко, нали си имам приятелка, тя ще ми помага. Ще пуска пералнята и ще ме глади, ще се справя.
Това за приятелката, много-много не се хареса на Ана, но нямаше друг начин. Майката на Ана продължи да натяга обстановката.
- Ако ти заминеш и оставиш „детето” само, аз ще се разболея! Ще ми се върнат епилептичните припадъци от тормоз, тогава какво ще правиш!
- Нищо няма да ти се върне, освен това синът ми ще се справи и сам, освобождавам те от този ангажимент. Стой колкото искаш в София и се върни в къщи да се грижиш за баща ми, когато пожелаеш.
Бабата пристигна в София веднага на другия ден, силно разтрвожена.
- Бабо, не се безпокой за мен, как така ме наричаш дете, та аз вече съм мъж за женене! Щом работя и изкарвам пари, значи вече мога и без майка си!
202
- Можеш ти, можеш, знам, но майка ти е полудяла. Не я разбирам. Какво й стана? Не вижда ли колко са фалшиви религиозните хора? Едно говорят, друго вършат, трето мислят... Свещеници, монаси, всички са извратени! За това ли се трепах толкова години, да я отгледам, да я изуча, за да стане Богомолка?
- Хората в нейната църква са много честни и добри, аз ги видях. Това, което се говори и пише по вестниците, например, че може да остана без апартамент, защото майка ми щяла да го подари на църквата, са пълни глупости. Няма такова нещо.
- Какво ли не пишат вестниците за преп. Мун, приятелките ми ме осведомяват и плачат заедно с мен за моята дъщеря, къде попадна, как стана всичко това? Дете на комунисти и атеисти да се заплесне по някакви секти! Бабата кършеше ръце и плачеше с глас. Искрено страдаше.
- Не е така, не е така! Това не е секта, а голяма международна организация. Изнасят се интересни лекции. Откакто ходи там, майка ми стана весела и уверена, не плаче и не страда. Не разбираш ли, че там може да си намери мъж?
- Мъж ли, защо й е на тези години, да я тормози ли?
- Те правят масови сватби, дано и тя получи съпруг. Ако аз заживея с момичето си отделно, тя при кого ще остане?
Бабата замълча. Не беше разглеждала въпроса от тази гледна точка. Да, дъщеря й имаше нужда от съпруг, от другар в живота, както го наричаха комунистите. Да върви, дано да е за добро. Майчиното добро сърце надделя.
Сатана беше недоволен.
Бог се радваше и се надяваше.
Ана замина за Унгария с други българи, участници в този международен семинар, по-млади от нея. Всичко беше прекрасно и вълнуващо, освен началото на това нейно пътешествие.
Сборният пункт на групата беше на Лъвов мост. Ана взе уж само най-необходимото, но багажът пак стана голям. Щяха да пътуват с влак до Унгария, а там вече с автобуси. Тя се надяваше синът й да я закара с колата си до сборния пункт. Не беше говорила с него специално за това, но той знаеше часа на тръгването й. И през ум не й минаваше нещо друго, колата беше в ръцете му!
Денят и часът на заминаването настъпиха. Ана почука на вратата на стаята на сина си и влезе. Цигарен дим като в кафене, приятелката му и други две момичета пушеха. Явно, имаха гости.
- Сине, време е да тръгваме. Не искам да закъснявам.
- Време ли е? Но аз... виж, имаме гости. Защо не си вземеш автобуса?
Ана беше като попарена като с гореща вода от чутото. Очите й се изпълниха със сълзи, сърцето я прободе.
- Веднага стани и ми помогни с багажа поне до спирката на автобуса! - изкомандва тя с цялата строгост и сила на майка.
- Добре. Момиче, ставай и ти!
203
- Защо и аз?
- Казах да тръгнеш. Вие почакайте малко, само десетина минути, обърна се той към гостите.
Взе част от багажа на майка си и тръгнаха към спирката. Ана, синът и момичето, което беше намусено като градоносен облак. Двеста метра с кола. Автобусът дойде бързо. Мълчаха и тримата.
- Е, хайде довиждане! Пазете се и ме чакайте!
Ана протегна ръка на сина си, прегърнаха се като майка и син. Подаде ръка и на момичето, което стоеше до него.
- Довиждане, обърна се Ана към нея.
Ръката й обаче остана във въздуха. Кандидат-снахата си извърна главата, нищо не каза. Дръпна приятеля си и го поведе към къщи.
Ана остана втрещена. Качи се в автобуса, който бързо се напълни. Обзе я мъка и отчаяние. Не й се вярваше, че момичето на нейния син, на нейния роден син, постъпи така с нея! Сълзи напираха в очите й от унижение и обида. Не знаеше на кой свят е.
- Какъв ще бъде животът му с това упорито и лошо момиче! Какво искат от мен тя и майка й?
Лоши мисли изпълниха главата й. Слизайки от автобуса, Ана усети, че две жени циганки я сбутаха. Ръцете й бяха заети с куфара и сака, а чантата с документите, парите и специалния златен венчален пръстен, който тя си приготви „за всеки случай”, висеше през рамото й.
Щом слезе, дръпна чантата към себе си. Тя вече беше отворена. Как, кога и как изобщо не беше разбрала. Слизането по стъпалата на автобуса беше за по-малко от минута. Липсваше портмонето с парите и пръстена. Паспортът и другите документи поне бяха останали. Зашеметена и обидена от постъпката на „кандидат-снахата”, Ана беше станала лесна мишена на опитните крадли. Все пак отиде на сборния пункт. Веднага всички разбраха, че нещо се е случило с нея. Беше бледа като „изцеден лимон”.
- Трябва да се връщам обратно, не мога да пътувам.
- Как така? Учуди се отговорникът на групата.
- Току що ми откраднаха парите и портмонето. Нямам пукната стотинка, нито българска, нито във валута.
- А паспорта и другите документи къде са?
- У мен са, тях не са ги откраднали.
- Тогава няма проблем, тръгваш с нас.
Групата беше около 10 човека. Веднага разбраха ситуацията и зашушукаха нещо помежду си.
- Не се безпокой, ще тръгнеш. Храна, спане, всичко е уредено, трябват ти малко джобни. Всеки ще ти даде колкото може от своите.
204
Ана се развълнува още повече. Не очакваше такова нещо. Събра почти толкова пари, колкото й бяха откраднали. Пръстенът обаче никой не можеше да й върне. А тя се надяваше да стане чудо, да си намери съпруг на този семинар и да участва в тържествената брачна церемония, която се наричаше Благословия. За това си поръча заедно с младите специален венчален пръстен с монограма на Обединителната църква. Да бъде готова. След години разбра, че Сатана най-много мрази тези пръстени, които символизират принадлежността на хората, които ги носят, към Обединителното движение на Истинските родители - преп. Мун и жена му. Ана сложи такъв пръстен на ръката си, но след няколко години.
Сатана беше много, много недоволен.
- Аз правя всичко възможно и създавам ситуации, за да проваля заминаването на Ана в Унгария на 21-дневен семинар, да не слуша лекции за Бог и за мен, но тя пак се измъкна от капана ми. Тези две циганки - крадлите, добре си свършиха работата, но аз се провалих. Ах тези мунисти, как бързо се ориентираха в обстановката и ми нанесоха ответен удар. Сина й и момичето му успях да заблудя и да използвам, но с тези упорити богомолци ще ми бъде трудно, трудно. Ще опитам пак, ще продължавам. Ана трябва да се откаже от тази църква!
Но Ана не само че не се отказваше, а напротив, Словото, което чу на религиозния обединителен семинар, влезе и поникна в сърцето й като плодоносно дърво. При нея се осъществи притчата за посятото семе в полза на доброто и на Бог.
„При всекиго, който чува Словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. А посятото на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема; корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява. А посятото между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.
А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.” /Матея 13:19-23/.
От новото, нечувано до сега Слово, Ана разбра, че човешката история от гледна точка на Бог е изпълнение на Неговия план за спасение на грешното човечество. Разбра, че стремежът към доброто, към извора на живота, към Неговата любов, трябва да бъдат целта на живота й от сега нататък. По време на този 21-дневен семинар почти всички участници получиха видения и откровения. Атмосферата беше невероятно наситена с духовни преживявания. Лекторите - на високо интелектуално ниво и същевременно скромни и добри хора. А колко молитви, песни, игри, танци, спорт. И всичко някак си по друг начин, с друга цел, различна от тази, която Ана очакваше преди да замине. Тя оглеждаше внимателно участниците. Интересуваше я дали пък няма да се появи някой по-възрастен мъж, защото тя беше решила обезателно да създаде второ семейство. За съжаление нямаше. Тя беше в началото на своето религиозно развитие, не
205
приемаше идеята, че друг ще определи кой да бъде съпруга й. Не й беше съвсем ясна процедурата за съчетаване на живо или по снимки на кандидатите за Благословия. Тя все още я разглеждаше като обикновен брак. На този семинар Ана разбра, че се заблуждава.
Лекциите, игрите, събеседванията по групи, всичко се правеше, за да може Бог да участва и живее с участниците в този семинар - училище за превъзпитание и ковачница за създаване на нови личности. На религиозен език се нарича пресътворяване. Българската група имаше прекрасен млад преводач, който превеждаше бързо и точно, защото вече познаваше материята, беше участвал на подобен семинар. Основният език беше английският. Всеки преводач седеше от страни на масата на своята група. Предвидливо те бяха поставени на известно разстояние една от друга, за да не се наслагват преводите. Лекторът говореше при пълна тишина, след това започваше едно жужукане на 4-5 езика. Всички участници, повечето млади хора, попиваха новите знания като попивателни. Ана успя да стенографира всички лекции. Като се върна в София, дешифрира повечето от тях на пишещата си машина. Слушайки, пишейки, Ана включи в този сложен процес слух, зрение, ръце и мозък. Душата си също. Най-важното беше, че тя се вълнуваше, че започна да се надява за по-добър живот не в материално, а в духовно отношение. Искаше да стане достойна за Благословията. Останалите семинаристи също изпитваха дълбоки чувства, някои плачеха по време на лекциите. Всеки се разкайваше за допуснатите грешки в живота си. А при Ана те бяха много.
Тези 21 дена бяха от съдбоносно значение за по-нататъшната й съдба. Тя реши да се бори за себе си, за синовете и семейството си, като се откъсне завинаги от Сатана и се свърже с Бог. Колкото и трудно да е това.
Пътуването обратно от Унгария до България беше приятно, макар че всички дремуцкаха от умора. На семинара спяха по няколко часа на денонощие, но издържаха. Не им се спеше даже при толкова натоварена програма. След години Ана разбра, че Словото, което те поемаха, ги е държало бодри. Билетите и паспортите на групата бяха в чантата на отговорничката. По някое време мина кондукторът - унгарец и ги събуди.
- Билетите, моля, каза той на английски.
- Един момент, отговорничката стана да свали чантата си от багажника на купето.
Но чантата я нямаше! Ами сега? Обясниха на английски, че са група, че паспортите са били вътре и т.н.
Кондукторът-унгарец излезе разбран човек, може би имаше опит в такива неща.
- Като сте заспали така дълбоко, може някой да е отворил лекичко вратата на купето и да е взел тази чанта. Каква е на цвят?
- Бяла.
206
- Добре, ще видим.
Кондукторът продължи да проверява в другите купета. След 15 минути се върна.
- Тази ли е?
- Да, да, това е моята чанта, зарадва се отговорничката.
- Само че вътре сега са само паспортите, чантата беше оставена отворена в тоалетната. Имаше ли и пари?
- Да, но не много.
- Друг път внимавайте, отсече добрият човек.
Всички си отдъхнаха.
- Това ще ми е за урок, разплака се от напрежение отговорничката. Ами ако не бяхме ги намерили? Как ще пресечем другите граници? Изобщо, щеше да стане една бърканица...
- Стига, не плачи, започнаха да я успокояват.
- Дали Сатана не си играе с нас? Плахо попита едно момиче.
- Какъв ти Сатана, във влаковете винаги има дежурни крадци.
- И все пак...
- И все пак даже и така да е било, Бог нали ни помогна!
- Хайде да се помолим за благодарност.
Всички наведоха глави, затвориха очи и отправиха благодарствени молитви. Бяха се научили да медитират и изпадат в особено състояние, да навлизат в духовния свят. Получаваха мисли, видения и др. духовни феномени. При Ана това започваше с чувството, че въздухът трепти около нея. Все едно, че е вода, която се движи и вълнува. Тя се молеше да намери живи и здрави децата в къщи, да изяснят тази глупава ситуация с кандидат- снахата, която се беше създала при заминаването й за Унгария.
Глава 7
Синът напуска дома
Веднага щом пристигна вкъщи, Ана извади дребните подаръци за сина си и момичето му, изкъпа се, почисти, отиде на пазар и приготви хубава вечеря. Знаеше, че той е на работа. Най-после синът й се прибра. Ана веднага разбра, че е неспокоен и притеснен.
207
- Какво става, сине, какво се е случило?
- За сега нищо, добре съм, но....
- Казвай бързо какво, не ме измъчвай.
- С моето момиче решихме да се изнесем на квартира.
- На квартира... като ехо повтори Ана.
Това беше неочаквано за нея.
- Но... това е много скъпо. Тук цял тристаен апартамент с всички удобства... Ами кучетата?
Най-малко кучетата я интересуваха, макар че Ана обичаше много голямата и добродушна кавказка овчарка Гордан, куче на сина й. Всъщност любовта към животните свърза сина й с това момиче, което имаше немска овчарка. При разходка на неговото и нейното куче беше започнала любовта им.
- Виж какво, майко, продължи той. Има и друга причина. Искаме да разберем как ще бъде, ако сме сами, подхождаме ли си или не, без никой да се меси в отношенията ни.
- Разбирам, че това не е твое желание, а на момичето и на майка й. Тя отдавна ви дава „такива акъли”. Това упорито момиче се чувства виновно, че не ми подаде ръка, когато ме изпращахте за Унгария. Трудно й е да ме гледа в очите, има гузна съвест. Но аз вече й простих. Почакайте още малко, на квартира винаги можете да отидете.
- Има нещо такова. Но причината е малко по-друга. Тя се разсърди, че ти дадох пари, за да си платиш семинара в Унгария.
- Ясно. Но брат ти също ми даде, даже повече от теб. А джобните ми пари ги откраднаха, даже и пръстена ми. Представяш ли си, че всеки от българската група ми даде от собствените си, без да иска да им ги връщам?
- Как, кога? Как се случи? Къде бяха парите и пръстена ти?
- Когато пътувах за сборния пункт с групата. Аз се разстроих от поведението на теб и на момичето. Как можа да не ме закараш с колата си, за която при това и аз, и баба ти дадохме пари, за да я купиш и да станеш таксиметров шофьор?
- Да, така е, сега съжалявам. Брат ми също се разсърди много. Упрекна ме, че ако аз не съм можел, да съм извикал такси да те закара. Съжалявам, много съжалявам.
- И кога ще си отидеш оттук? - попита Ана с пресъхнало от вълнение гърло.
Думите на сина й звучаха като молба за прошка. Тя вече му беше простила.
- Вече намерихме една квартира, така че още утре.
Ана не каза нищо повече, само въздъхна дълбоко и тъжно. Разбра, че животът на нея, на сина й и на момичето щеше да се промени. След години осъзна, че това да разберат дали са подходящи за семейство, е само повод. Момичето
всъщност под влияние на майка си и обществото не можеше да живее с вярваща в Бог свекърва, при това Мунистка. Какво ли не пишеха в пресата за Обедини208
телното движение. Всеки можеше да повярва на лъжите и клеветите, или да не повярва. В това посткомунистическо общество, само три години след началото на демократичните промени, всичко беше объркано. Старите комунистически ценности бяха отречени, а нови всеки търсеше и намираше както може.
Момичето и майка й трудно можеха да разберат бъдещата свекърва. Те бяха атеистки. В очите им Ана действително изглеждаше много странна. Другата майка беше коренно различна. Всеки ден работа, готвене, чистене, грижи по децата. Цигари - денонощно. Търсене на мъже, които да ги извадят от беднотията - усилено. Независимо, че синът на Ана беше влюбен до уши в това момиче, майка й предчувстваше, че след време може да погледне с други очи на дъщеря й. Тя искаше да го „вържат” колкото се може по-скоро чрез брак. Младите се обичаха искрено и пламенно, като при първа любов. Това успокояваше донякъде Ана.
- Бъдете щастливи, много щастливи! Благослови ги тя на „изпроводяк”.
Не им каза, че ще се моли непрекъснато за тях, за да не го изтълкуват като особен вид магия. Наведе глава пред снимката на Истинските родители на олтара в спалнята си и се помоли:
- Небесни Татко, може би така ще бъде по-добре за всички, да съм спокойна и аз, че няма да им преча, да изградят хубаво семейство. Няма да питам кога ще подписват официално, защото пак ще ме изкарат сектантка. Каква е тази мода да се събират да живеят заедно без брак? Ами ако им се родят деца, какво ще стане? Няма ли да им се подиграват, че са „незаконни”, колкото и фалшива да е тази дума? След като в зачатието на всяко дете участваш и Ти, не може да има законни и незаконни деца. Ако родителите имат граждански брак, т.е. административен брак, той важи пред държавните органи, но не и пред Теб. Ти имаш Собствени критерии за брака - преди всичко много любов и всеотдайност от двамата съпрузи. При подписването в брачните зали съпрузите казват: „Докато смъртта ни раздели”. Браковете в които участваш Ти, Благословените семейства, смъртта не разделя съпрузите, остават заедно и след физическата си смърт в духовния свят. Някога, само преди 50-60 години, всички двойки са се клели в съпружеска вярност и преданост в православните храмове на България, с много хвалебствени песнопения и молитви към Теб, четене на Твоето Слово, което е градивно. Комунизмът забрани църковните и религиозните бракове. Така започна да властва атеизмът, всъщност Сатана. Моля Те за прошка на моите грехове, на родителите ми, на децата ми, на хората. Благослови синовете ми, които толкова много обичам, пази ги и им помагай, моля Те с цялата си душа!
Сатана беше полудоволен.
Той се радваше, че майка и син се разделят, защото не обичаше големите семейства и уважението на младите към старите. Самият той отхвърли своя Родител. Подстрекаваше към това всички хора с най-различни методи, използвайки преди всичко силата на любовта. Макар и не такава, каквато Бог е искал
209
да бъде, опорочена от грехопадението на хората, любовта остава най-мощната духовна сила. От любов се умира. За любовта се борят. Любовта убива. Любовта съживява.
Любовта е самият живот.
Ана научи много за отвъдното, за духовните реалности там и на земята. Неделните служби бяха изключително интересни, особено за бивши атеисти. Промяната й продължаваше, макар и бавно. С присъщата си упоритост тя искаше да научава все още и още. Особено за духовния свят и за живота след физическата смърт.
Глава 8
Синът се жени и развежда
Годините минаваха бързо, много бързо. Синът и момичето му сключиха обикновен граждански брак и се разведоха след няколко години. Уж всичко вървеше добре. И двамата работеха, ходеха където си искат, живееха свободно. Но нямаха дете. Опитаха инвитро, не се получи. Във всеки случай, Ана нямаше никаква вина за това. Ходеше им на гости много рядко, само ако е поканена. За разлика от другата майка, която не излизаше от малката къща с голям двор около София, която синът й купи. Тъщата непрекъснато го упрекваше, че е съсипал живота на дъщеря й. Ана недоумяваше по какъв начин?
- Как така моят син е съсипал живота на дъщеря й? Тази жена луда ли е? Колко усилия и преследване, за да го „вържат” в брак, при това толкова млад, само на 21 години! Сърцето на Ана негодуваше. Тая тъща явно иска охолен живот за дъщеря си. Навярно като всички други тъщи желае дъщеря й да има такъв мъж, за какъвто те са мечтали на младини. Ами да си го намерят.
За да няма разправии, Ана мълчеше и не се бъркаше в семейството. Знаеше от опит с първия си син, че свекървата винаги е виновна. Все пак поприказва със сина си.
- В какво те обвиняват? С какво „съсипа живота на жена си”?
- В това, че карам мотори, интересувам се от коли, ходя на лов, все такива мъжки работи. Една вечер се прибрах с яке, на гърба на което имаше „целувка” от червило. Бях качил едно момиче на мотора. Направи ми „мръсно”, за да си отмъсти, че не я искам. Аз съм верен на жена си, но много ме привличат мото210
ри, коли и животни.
- Разбирам. Ти нямаше много играчки като дете, бяхме бедни. Сега ти е дошло времето за това.
- Аз обясних хиляда пъти на жена си, че не съм виновен, т.е. виновен съм, че качих онова момиче, но не съм й изневерил. Но тя си знае нейното. Избяга от къщи и отиде при приятелка. Това й е за трети път. Този път аз няма да я приема. Няма право да ме лишава от свободата ми.
- А защо жена ти не тръгне с теб с мотора на задната седалка? Нямате дете, на работа не ходи, какво иска?
- Майка й постави въпроса дъщеря й или мотора. Аз казах мотора.
Явно, че младата и неопитна съпруга не споделяше радостите и интересите на мъжа си. Синът на Ана винаги беше мечтал за голям мотор, но как можеше майка му да му купи такъв с учителската си заплата? Сега, със собствени пари, задоволяваше мъжките си желания. Грижеше се и за любими животни: куче, котарак, папагали в красива клетка, които развеселяваха атмосферата, имитирайки гостите.
- Дай глас, дай глас! Крещеше папагалът.
Ана първия път не разбра от къде идва този въпрос.
Синът й се засмя весело.
- Папагалът говори.
Синът й беше обвинен и за нещо друго. Нещо, за което много страдаше. Нещо, което не зависеше от волята и желанието му.
Жена му каза на Ана, че и двамата й сина са безплодни. Това прозвуча като обвинение. Била родила ненормалници. Ана нищо не отговори. За такова нещо нямаше виновни, но имаше лекари! Стана й много мъчно. Колко ли страдаха нейните синове от това? И двамата бяха погълнали достатъчно доза радиация при аварията в Чернобил. Тогава хората няколко дни не знаеха нищо, защото комунистическото правителство мълчеше. Новината дойде от скандинавските страни и Запада. Всички ядоха пролетни зелени зеленчуци, пиха замърсена вода, дишаха отровен въздух. Последствията още продължават. Хиляди безплодни мъже и жени.
Снаха й и майка й непрекъснато обвиняваха сина й в изневяра, макар да знаеха, че не е така. Скандали и неразбории. Жена му с право искаше дете. Напълно възможно, но освен лекарската намеса за инвитро, трябваше да спазва и определен режим, и най-важното да не пуши. Тя не успя да се откаже от цигарите даже в името бъдеща рожба. Като реванш за „пропиляното и изгубено” според тъщата време на дъщеря й, синът на Ана купи на жена си нов тухлен двустаен апартамент. След това се разведоха и разделиха завинаги.
Синът на Ана остана в малката къщичка с големия двор, а жена му се премести в града в новия апартамент, подарък - компенсация, неизвестно за какво. Ана не можеше да проумее как можа бившата й снаха да заживее в този апарта211
мент-подарък с друг мъж. От него роди дете, но вече без брак. До ушите на Ана достигнаха думите й, че много съжалява за лошото си отношение към първата си свекърва. Може би след като е направила сравнение с втората. Ана не искаше синовете й да се развеждат, но животът ги принуди. Големият й син също имаше брак след казармата си за кратко време, също се разведе. Причините за развода при него поне бяха ясни - изневяра на жена му. Сега е баща на две деца, прекрасните внуци на Ана, които я правеха много, много щастлива.
Глава 9
Бог също мечтае за внуци
Може би Бог също е искал да има внуци от Адам и Ева, надявал се е семейството Му да се увеличи бързо. Колко много е копнеел да им се радва и участва в живота им, да ги възпитава. Само за една семейна двойка Адам и Ева, не си е заслужавало да създаде толкова голям земен дом. Той е искал много деца и внуци, благословил е първите хора „да се плодят” и „да се размножават”, да дадат плод - „да цъфтят и да вържат”.
„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
И Бог създаде човека по Своя образ: по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде.
И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. /Битие 1: 26-28/
Колко велики е трябвало да станат Божиите синове и дъщери! Но и каква огромна отговорност!
Ана разбра от Принципа и други книги на преп. Мун, как и защо животът на хората се е объркал, кога е започнало това, кой е виновен. Независимо от щедрите благословии, дадени от Бог при сътворяването на хората, те са много далеч от Неговия идеал. Тя разбра как може да се поправи грешката на Луцифер, Ева и Адам, която се повтаря от поколение в поколение. Проблемите на всяко общество в човешката история започват и свършват в семейството. Зна212
чи, там трябва да се направи нещо, което да премахне първородния и другите грехове. Трябват нов вид семейства, в които Бог може да живее свободно.
Ана упорито тръгна по този път, за да спаси себе си, децата си, внуците си, предците си. Да помогне и на Бог. Само тя можеше да направи това за своя род. Реши да даде пример. Колкото и да беше трудно да създаде ново семейство, макар и на 44 години, тя реши да опита. Искаше най-много от всичко на света да получи Божията Благословия. Това стана най-важната цел в живота й.
Бог я подкрепяше и се радваше. Борбата му със Сатана за Ана щеше да получи своя естествен завършек. Благословията е Неговата мощна закрила за брачните двойки, тръгнали по новия сватбен път. Без лъжа и притворство, и най-важното без изневяра. Чрез Благословията Си, Бог осъществява първоначалния си замисъл за семейство. Тя е скафандърът, мощното енергийно поле, което пречи на Сатана да превземе благословените съпрузи. Поне не така лесно. Венецът на плана на Бог за пресътворението на хората е именно Благословията. Затова тя се провежда най-тържествено на големи стадиони в Сеул или други столици по света. Участват двойки от целия свят, участват Бог и Исус, представени от Истинските родители преп. и г-жа Мун, които ръководят главната церемония. Само в Обединителната църква бракосъчетанието се извършва от семейство- свещеници. Ако е само мъж или само жена, ритуалът не може да бъде пълен. Бог е създал мъж и жена, значи навсякъде трябва да са по двама.
213
ЧАСТ СЕДМА
ПО ПЪТЯ НА БЛАГОСЛОВИЯТА
Глава 1
Благословените семейства
Религиозната организация /Обединителна църква/, в която Ана членуваше, провежда брачни церемонии, в които участват мъже и жени, желаещи да имат нов тип семейство. Церемонията се нарича Благословия, но е известна и като „масовите сватби” на преп. Мун, тъй като в един и същи ден и час в цял свят се благославят и женят едновременно хиляди двойки. Едни от тях вече имат брак, но се заклеват пред Бог във вярност и любов един към друг. Участват също мъже и жени, предимно млади, съчетани по снимки или „на живо” от преп. Мун, който дава своето експертно мнение, че са подходящи за семейство.
Обединителното движение със своята религиозна семейна философия създаде и продължава да създава и укрепва хиляди семейства по целия свят. Много е вълнуващо и величествено хиляди брачни двойки, празнично облечени със сватбени бели рокли и черни костюми, да се хванат за ръце и да се закълнат във вярност и всеотдайност към Бог, Исус и Истинските родители, към партньора, родителите, децата, обществото... в един и същи момент, обещавайки да предадат традицията на децата си.
На теория е лесно, но Ана знаеше, че на практика винаги е много по-трудно.
Когато се присъедини към Обединителната църква през 1990 г., брачните церемонии на Благословията се провеждаха през три години, след това през две, а сега - всяка година. На Ана й се наложи да чака 10 години, докато получи първия „кандидат-съпруг”. Неуспешен опит. Следващият след две години - също. През 2003 г. обаче, след 13 години очакване, „късметът й излезе”. Небесната съдба й предостави невероятната възможност да създаде семейство с мъж на нейната възраст, много интелигентен и умен, с литературни заложби като нея,
214
упорит даже повече от нея. Почти нейното мъжко копие. Минаха през „иглени уши”, през всякакви препятствия и затруднения, но невидимите нишки на любовта и Благословията ги обвързаха така здраво, че успяваха да се задържат като истински еквилибристи върху въжето на живота. Още по-сложно беше, защото съпругът й беше политически имигрант от Беларус.
Глава 2
Първото предложение за Благословия
Първото предложение за благословен съпруг Ана получи през 2000 г. в Корея, където отиде с голяма група българи. Някои от тях бяха получили партньори, държаха в ръцете си снимките им, непрекъснато ги гледаха и изучаваха. Ана нямаше снимка на кандидат-съпруг, но реши да опита възможността да получи такъв „на живо”, в Сеул, директно от преп. Мун.
Пътуването със самолет през Париж до Сеул беше вълнуващо и незабравимо. Особено за младите, които очакваха среща с бъдещите си „половинки”. Повечето от тях вече се бяха видели, разговаряли, разменили подаръци, посетили родителите и други такива сватбени работи. Непрекъснато се молеха всичко да бъде „по мед и масло”. На летището в Сеул ги чакаше автобус. Беше месец април. Въздухът на този милионен град беше изключителен чист. Хората изглеждаха весели и спокойни. Атмосферата беше коренно различна от тази в София. В българската група имаше и други, по-възрастни и от Ана хора. Всички бързо свикнаха да спят върху специални постелки направо на затопления под, който блестеше от чистота. Хотелите бяха петзвездни, едни от най-луксозните в Сеул. Корейците предлагаха на европейците да опитат традиционната им култура. Ана водеше като гости малкия си син, жена му и още две семейства. Те също бяха много впечатлени от всичко видяно и чуто в добрия смисъл. Те бяха свободни да ходят където пожелаят по града. Синът на Ана посети будистки храмове, купи си корейски сувенири и атрибути от корейските бойни изкуства. Това го интересуваше. Заедно с другото младо семейство, гости на Ана, разузнаха целия град и околностите, ползвайки метрото и надземния транспорт. Хората ги упътвали за всичко, даже ги водели до мястото, което търсели. Весели, любезни и усмихнати. Поклон - усмивка, усмивка - поклон. Чудна култура!
На третия ден вечерта започна церемонията на Благословията. Първият ри215
туал беше съчетаване на мечинг-кандидатите „на живо”. Водещият ритуала извика на подиума кандидатите по възрастови групи. Ана беше в групата на по-възрастните, с която започна съчетаването. Излязоха около 10-на човека. Европейският лидер и жена му разговаряха с кандидатите, наблюдаваха ги внимателно и отсичаха: Ти и ти, слагайки ръката на жената в тази на мъжа. Ана и досега помнеше проницателния поглед на този кореец. Последната дума имаше самият преп. Мун: дали са добре подбрани и съчетани. Лидерът попита всеки поотделно защо иска да бъде съчетан. Ана каза, че иска да служи по-добре на Бог. Всички говореха на английски, само Ана и двама българи имаха преводач. Кореецът хвана Ана за ръка и я заведе до... висок слаб мъж, явно англичанин, видимо на нейната възраст. Каза им нещо на английски, което Ана не разбра от смущение, но се досети какво е. Преводачката веднага й помогна. Лидерът искаше да разговаря с този мъж и съобщят на лидера харесват ли се или не, за да ги включат в ритуала на Благословията следващата сутрин. След това продължи с другите участници.
Ана и този на вид грозен мъж, прегърбен от слабост, с дълги ръце и крака, отидоха в един ъгъл на залата. Ана протегна ръката си за поздрав, но.... Англичанинът дръпна и скри своята. Промърмори нещо на английски, което и преводачката едвам разбра, но в смисъл, че не искал българката, а италианката, която още чакаше на подиума. Ана се обиди на националност. Беше слушала, че за англичаните България е някаква изоставена и нецивилизована държава. С присъщата си острота тя само го изгледа „мръсно”. Преводачката също беше недоволна. Без повече приказки Ана седна на мястото си, а англичанинът се върна на подиума. Не получи обаче никаква жена, макар че там имаше още две. Според Ана той не беше наясно с Благословията, разглеждаше я като обикновено сватосване. После разбра, че той не е член на църквата, а на Професорската академия за мир, че е преподавател в английски университет, автор на книги. Решил да опита каква жена ще получи. Ана не се чувстваше обидена ни най-малко от отказа му. Той изобщо не я познаваше. Всеки имаше право да приеме или да откаже. Навярно за него тя беше някаква аборигентка от България, която не говори английски. А той защо не говори български?
216
Глава 3
Второто предложение за Благословия
На другата година Ана получи втория кандидат-съпруг. Този път българин от Пловдив, последовател на учителя Петър Дънов. Искал да има благословен брак и подал необходимите за това документи и снимки: едната в цял ръст, другата само на главата. Ана почти беше изгубила надежда, че ще получи съпруг, но също беше подала своите. Кореец, мисионер в България й обясни, че когато някой е по-специален като нея, за него има само един възможен съпруг или съпруга. Нейният партньор съществува, но надали е член на Обединителното движение, надали е подал документи за Благословия. Нека не се отчайва. Възможно е в краен случай да бъде благословена в духовния свят след физическата си смърт. Ана разбираше ценността на тази брачна церемония, която има много по-високи цели отколкото обикновен брак, за това беше толкова упорита, подаваше документи при всяка възможност.
Ана много се учуди, когато телефонът извъня и й съобщиха от Центъра на Обединителното движение, че е съчетана с български мъж от Пловдив. Сърцето й щеше да изскочи от вълнение.
- Моля ви, проверете пак да няма някаква грешка в списъка. Моето име ли е там? Как се казва кандидат - съпругът ми?
- Не се притеснявай, а веднага ела в центъра, защото има само няколко дни до церемонията на Благословията. Българската група ще замине за Унгария. Трябва да се видите, поговорите, да купим билети и т.н.
- Идвам веднага.
Ако можеше, Ана щеше да литне. Духовният й син доктор Желязков поохлади ентусиазма й.
- Не се надявай толкова на успех. Знаеш, че не винаги нещата се получават.
- Но аз за 10 години изпълних необходимите условия за кандидатстване, най- вече да намеря трима мъже. Ето, ти и другият ми духовен син Емил, който получи австрийка от Германия, сте толкова щастливи!
- Вярно е. Аз така се бях отчаял от самотата и мизерията - духовна и физическа, в която живеех, че даже ми минаваха мисли за самоубийство. Моята благословена съпруга, чехкинята Хедвига, е моето ново слънце. Цял живот ще съм ти благодарен, че ме заведе на семинарите и ме влачи като малко дете към Благословията. Емил с неговата Елизабет също е щастлив!
217
- Да, при това при него беше по-трудно, защото идваше от 200 км, от русенско село, за да се обучава. Добре, че имам голям апартамент, в който го приемах.
- Добре, че синовете ти позволяват всичко това, не ти се сърдят и упрекват. Независимо от отрицателното отношение на някои медии към нас, допълни д-р Желязков.
- Да, децата ми вървят напред и като бизнесмени и като хора. Може би понеже аз се старая да работя за Бог и преп. Мун, който дава новото Слово, нещата при нас потръгнаха към добро и богатство!
- Обади ми се веднага, след като се върнеш от центъра. Само не се притеснявай, аз съм твой лекар и знам, че сърцето ти не е съвсем добре.
Ана видя с очите си списъка на съчетаните, изпратен от Европейския офис. Нейният кандидат беше от Пловдив, на същата възраст. Видя и снимката му. Хареса й. Едър мъж с черни очи. По някакъв начин приличаше на баща й.
- И сега какво ще правим? - попита тя лидера на църквата.
- Сега трябва да се видите.
- Той какво каза за мен?
- Малко е стъписан, очаквал е чужденка, германка.
- Утре заминавам за Пловдив. Свържете ме по телефона да говоря с него.
Ана винаги действаше бързо и точно. Мъжът по телефона обаче звучеше уклончиво и объркано. Прие да се видят на другия ден на гарата в Пловдив.
Първото нещо, което Ана направи, беше да отиде при синовете си във фирмата им заедно със снимката на бъдещия съпруг. Те също бяха учудени, но и радостни за майка си.
- Добре, ще ти дадем пари, ще те подготвим като булка, всичко ще направим. Ти само кажи какво трябва.
- Аз отдавна внесох таксата за Благословия. Сега ще трябват пари само за обикновени разходи.
- Не се безпокой, тръгвай смело към Пловдив.
- Но няма ли малко да й пооправим външния вид? - намеси се приятелката на големия й син. Все пак това е сватосване, поне да я заведа на фризьор.
- Добре!- съгласи се Ана.
Тони, така се казваше приятелката на големия й син, беше по-голяма от него, но хубава и добра жена, майка на две деца, разведена. С Ана се разбираха много добре. И двете знаеха, че брак между Тони и сина й не може да има, но съжителството им беше успешно във всяко отношение.
Тони заведе Ана при позната фризьорка. Колкото и да мразеше да се занимават с косата й, Ана стоически изтърпя всички процедури. Промени се външно много. На другия ден облече коженото си палто, ботушките, чантата, шапката -
всичко както трябва и замина за Пловдив. Сърцето й беше свито. Все пак, животът й мажеше да се промени коренно.
218
На перона Ана веднага позна мъжа. Беше облечен в кожено яке и каскет. Той също я позна. Ръкуваха се сърдечно. И на двамата им стана весело. Дърти младоженци.
- Да отидем да седнем в близкото кафене, да си поприказваме.
- Добре, съгласи се Ана.
А очите му шареха по нея отгоре до долу. Ана съблече палтото си, беше топло.
- Ама, ти си повече от красива! И колко елегантна. Ако пък си и добра, цена няма да имаш.
- Нормална съм във всяко отношение. Мога и да съм весела и тъжна, да се скарам и да простя... Само ненавиждам двуличието и лъжата. Моля те да бъдеш честен към мен.
- Разбира се, хайде да те водя при майка ми. Аз живея с нея в гарсониера.
- Аз също живея и се грижа за старата си майка, но апартаментът ми в София е голям.
Тръгнаха. Блокът, в който живееше този мъж, беше наблизо. Позвъниха. Отвори нисичка възрастна жена, която се стъписа като видя Ана.
- Заповядайте, влезте.
Ана веднага инстинктивно усети, че тя ще бъде нейният „враг”. Опита се да разведри атмосферата.
- Как живеете, пенсионерка ли сте?
- Да, аз съм наградена с орден „Първи май” като ударничка на труда. Бях обикновена работничка във фабрика. А вашата майка?
- Тя е учителка, също пенсионерка.
- При вас ли живее?
- Да, синовете ми се отделиха, имат семейства, богати са... Така че аз и майка зимата сме в София, а лятото - в родния ни провинциален град.
- Земя имате ли? - попита мъжът.
- Да, дворът на къщата ни е голям, но имаме земи и в близко курортно село.
- Какво ги правите?
- Ами нищо, дали сме ги под аренда.
- Аз много обичам да обработвам земя. В село се занимавам с такива работи.
- Нямате проблем, само да искате, можете да го правите и в нашето село.
- А колко стаи е вашият апартамент? - пак заразпитва майката.
- Три големи стаи.
- Това е добре, отсече мъжът.
След този пълен разпит какво притежава и не притежава, т.е. колко е богата, Ана реши да тръгва, защото наближаваше часът на заминаването на влака за София. Търпеливо очакваше отговора на този мъж. Ще стават ли семейство, или не. В тази организация беше така - решенията се взимаха бързо. Очакваше се, че кандидатите имат доверие на Бог, който ги е избрал и съчетал за съпрузи.
219
Мъжът по пътя проговори отново.
- Виж какво, Ана, ти надмина моите очаквания. Аз не съм член на вашата църква, аз съм последовател на учителя Петър Дънов. Много искам да имам семейство и опитах. Мисля, че ще се влюбя в теб, много ми харесваш. Ще видим как ще се развият нещата.
- Нещата ще се развият добре, аз също те харесвам, но времето е малко. Трябва да занеса отговор веднага в центъра, за да се подготвим за пътуване до Унгария, където ще се извърши брачната церемония. Имаш ли паспорт?
- Да, имам. Кажи на хората си, че съм съгласен.
- Не, ти сам трябва да им кажеш, обади им се по телефона.
Камък падна от плещите на Ана. Тя знаеше от наблюдение на вече благословени двойки, че самата Благословия е мощна енергийна сила, която може да помогне за преодоляване на всякакви трудни ситуации.
Целунаха се на Пловдивската гара. Уговориха се на другия ден с първия влак той да пристигне в София.
Ана ликуваше. Щеше да се изпълни мечтата й да бъде благословена. В Софийския център я посрещнаха много весело, всички се радваха с нея. Тръгна си бързо за вкъщи, за да обясни на майка си нещата и да се подготви. Набързо изпече една баница, да има с какво да посрещне бъдещия съпруг сутринта.
Към 8 часа вечерта телефонът извъня. Беше отговорничката от центъра.
- Ана, как си?
- Добре съм, подготвям се за утре.
- Само че...
- Какво, казвай бързо.
- Мъжът от Пловдив се отказа, преди малко се обади по телефона.
- Как така се отказа, преди няколко часа каза, че ме харесва и е съгласен!
- Нещо се е случило, нещо с майка му. Обади се по телефона и каза да не подготвяме неговото пътуване до Будапеща, няма да замине никъде.
- Добре, Кали, аз имам право да знам какво се е случило и защо се отказва. Ще говоря с него и пак ще ти се обадя.
Ана се натъжи. Изучавайки Божествения принцип тя знаеше, че Сатана много мрази благословените семейства, защото живеят не по неговата воля и желания. Съпрузите не си изневеряват, грижат се един за друг. Девизът е „живот в полза на другите”. Какво ще прави сега? Реши да се бори до последната възможност.
Сатана беше доволен.
Малко притеснен, той знаеше, че 99% е развалил тази сватба.
- Егоизмът на този мъж и на майка му надделяха. Това са мои качества. Внуших им мисълта, че след като Ана има богати синове, които помагат на нея и на майка й, защо да не се възползват и те от тях? Ана има голям апартамент, ще
220
дадат Пловдивската гарсониера под наем, ще живеят всички заедно, ще имат пари. Може и кола да купят синовете на майка си, т.е. на новия й съпруг. След като тази Ана толкова много иска брак, нека се съгласи на техните условия.
- Ех, тази Ана! Боричкаме се за нея Аз и Бог. Този кандидат-съпруг и майка му изобщо не се интересуват от Благословията, искат да излязат от мизерията, в която живеят. Те да са добре, какво ги интересува какво ще прави старата склеротична жена, майката на Ана, ако дойде още една баба у тях?
Сатана доволно потриваше ръцете си. Почти беше сигурен, че този брак няма да се осъществи. Колкото по-малко благословени семейства, толкова по-добре. Разводи и омраза, егоизъм, това искаше той. Успяваше да ги постигне, защото хората се хващаха на въдицата му. А той отдавна знаеше как, след като успя да подмами децата на Бог в Едемската градина.
Ана се обади по телефона на кандидат-съпруга. Разговорът беше кратък.
- Ало, моля ви, господине, елате в София утре, както е нашата уговорка, за да поговорим. На сила нищо не става, просто искам да разбера истинските причини за вашия отказ. Какво ви накара да промените решението си толкова бързо, за няколко часа?
- Ами, уклончиво запелтечи мъжът. Тя майка ми, наговори ми едни...
- Моля ви, елате все пак. Гарантирам, че нищо лошо няма да ви се случи. Все пак вие сте почти на 60 години, не взимате ли самостоятелни решения?
- Добре, ще дойда.
- Ще ви чакам на Софийската гара.
Явно, че мъжът беше изпитал срам, че се подчинява на майка си, или пък само се оправдаваше с нея. Следващият ден беше неделя, имаше служба в Софийския център на църквата. Ана го заведе именно там, за да усети атмосферата с песните, молитвите, Словото. Беше много, много интересно и вълнуващо. Ана и мъжът седяха един до друг. Всички ги наблюдаваха със загриженост, молеха се за тях, защото знаеха, че им предстои да вземат важно решение в живота си.
Корейският лидер след службата пожела да поговори с тях. Простичко попита мъжа защо се отказва от Благословията, която е невероятен шанс за всеки човек. Мъжът отговори, че няма кой да се грижи за майка му. Ана се намеси в разговора.
- Не може ли да я оставите на сестра си, казахте ми, че тя живее в същия блок, в съседния вход?
- Положението е по-сложно. Майка ми ще остави гарсониерата на мен само при условие, че я гледам аз докато умре.
- Все пак си помислете, утре сутринта трябва да знаем окончателното ви решение, допълни кореецът.
За учудване на Ана, мъжът пожела да й дойде на гости, да види апартамента и майка й. Тя се съгласи, защо не?
Домът на Ана беше три пъти по-голям от неговата гарсониера, над 100 ква221
драта, независимо, че беше панелен. Много чист и поддържан. Синовете й направиха ремонт, за да живеят майка им и баба им спокойно. Мъжът се „шашна” от обстановката. Ана умееше да подрежда, имаше художествен усет, наследен от баба й Елена от Карлово. Имаше три огромни самостоятелни стаи плюс кухня, баня и тоалетна, две тераси.
На мъжа всичко това му хареса много. Започнаха да си говорят с майката на Ана. Тя го прие като обикновен гост, имаше напреднала склероза и не можа да разбере кой всъщност е той. Ана веднага сложи трапеза, а тя готвеше фантастично. Мъжът остана още по-доволен. Но Ана вече беше много резервирана. Държеше се „на положение” и го третираше като най-обикновен гост.
Денят мина неусетно.
- Може ли да пренощувам у вас, а на сутринта...
- Да, може, но не виждам какво може да промени създалата се ситуация, отговори Ана.
- Утрото е по-мъдро от вечерта, уклончиво отговори мъжът.
- Все пак няма ли да ми кажете защо се отказахте?
- Да, ще ви кажа. Майка ми има едно условие - да дойде да живее с нас тук, в София, във вашия апартамент. Както виждам, място има, три стаи...
- Какво? - Ана възнегодува в душата си.
- Как така при нас. А къде ще живее моята майка?
- Ами и тя при нас. Двете майки в една стая.
- Съжалявам, но моята майка е свикнала на самостоятелна стая. Има склероза. Нощем става, не знае къде е леглото й. Аз я чувам, веднага ставам и я слагам да легне отново. Какво ще стане, ако отиде при вашата майка и легне в леглото й?
- Майка ви е на 80 години, моята е по-млада, ще й помага, упорстваше мъжът.
- Не, абсолютно невъзможно. Нямам сърце да тормозя майка си в последните години и дни от живота й.
- И аз така мисля, но майка ми много плака...
- Но вие сте кандидатствали за брак с чужденка, каква е разликата? Вместо да сте в чужбина, ще сте в София, ще ходите често при нея.
- Не е така просто, не е, има и други неща...
- Ваша работа, прекрати разговора Ана.
Разбра, че този мъж и майка му имат някакви задни мисли, които не искаха да изрекат. За сега. Но тя щеше да разбере обезателно.
Ана оправи леглото за гости в хола за мъжа и легна в спалнята си. Не можа да заспи, разбира се. В главата й звучаха всички казани и чути думи, премисляше дали не е сбъркала някъде. Не намираше вина в себе си. Постъпи честно и открито. Мотивацията й беше да осъществи ново благословено семейство. Заслужаваше си да се бори, защото съгласно Божествения Принцип на преп. Мун, на Месията, единствено Благословията може да премахне първородния
222
грях, наследен от Адам и Ева. Нищо друго. Нито жертви, нито молитви, нито дарения, нищо. Само Благословията. Явно, че този мъж - последовател на учителя Дънов, не разбираше това, а искаше да избяга от свадливата си майка и да си осигури нов дом и приятен живот. Ана усети егоистичната му мотивация. Това я натъжи. Тя беше честна и безкористна. Заспа накрая.
Събуди се от някакво трополкане. Някой правеше нещо в банята. При панелните апартаменти всичко се чува. Тя скочи от леглото изплашена да не се е случило нещо с майка й. Не, тя си спеше спокойно. Погледна лекичко в хола, леглото на мъжа беше празно. Значи той трополкаше в банята. Ана се успокои и отново си легна. Някой обаче почука на вратата й. Ана отново скочи. Отвори вратата й какво да види?
Мъжът беше по гащи и потник и се хилеше сладникаво. Готов за секс. Чист Сатана. Ана се възмути.
- Как смеете да ме безпокоите? Не ви ли е срам?
- Но нали ще ставаме семейство? Защо да не разберем как ще бъде...
- Вие изобщо нищо не сте разбрали от философията и нормите на Обединителната църква. Облечете се и веднага напуснете дома ми, иначе ще извикам полиция.
- Не, няма нужда, аз...
Мъжът не знаеше какво да каже. Не беше очаквал такава реакция. Като всеки елементарен егоист си мислеше:
- Като толкова иска брак, дай да я видим що за жена е. Да не е някаква зомбирана сектантка, независимо, че изглежда толкова добре.
- Напуснете дома ми незабавно, още по-гневно повтори Ана. Съжалявам, че изобщо се занимавах с вас. За мен сте само един нахалник. Вън по-скоро!
- Добре, добре, тръгвам си.
Мъжът се изплаши да не стане по-голям скандал, Ана да се разкрещи и извика съседите или полицията, все пак беше на чуждо място.
- Да му се не види, какво толкова направих, хубава жена, чисто легло, широко легло, защо да не си легнем? Как така ще се женя, без да съм я опитал? Явно, че тя нещо не е наред според моите представи. Кой се жени без да е спал с жена си? Какви са тия старомодни неща, да не е девственица, 2 деца е родила. Вярно, че е хубава, ама с такъв характер, кой ще я вземе? Пък и майка ми… На семинара в Пловдив говореха разни неща за нов морал, без изневери, за разделителен период след Благословията, ама чак пък толкоз... Нещо не съм разбрал правилно.
Такива мисли преминаха като светкавица през ума на мъжа.
- Аз само исках да ви покажа колко съм...
- Глупав, довърши фразата му Ана. За мен сте много, много глупав, нахален и подъл. Ако мислите, че можете да ме свалите по този начин, жестоко се лъжете. Аз разбирам нещата по съвсем друг начин.
223
Мъжът бързо влезе в хола. Явно, че се обличаше. Ана отново заключи вратата си. Чу когато той хлопна външната. Провери дали действително си е отишъл. Успокои се. Навън се развиделяваше, значи можеше да хване първия влак за Пловдив. Всичко беше наред. Ана заключи входната врата, но ръцете й трепереха от вълнение и огорчение. Легна си отново, за да размисли върху случилото се.
- Не, този мъж просто няма никакво оправдание. Аз го мислех за брат, за последовател на преп. Мун, а той какво си намислил! Направих всичко възможно, за да имам Благословия, щях да намеря начин да се грижим за майка му, ако не беше пожелал да спи с мен, повече не искам да го виждам в живота си.
Ана започна да се моли дълбоко и искрено. Сподели всичко случило се с Бог. Молеше се да излезе от тази ситуация с достойнство. Молеше се за прошка, ако е сбъркала без да иска.
Глава 4
Разговор с духовния син д-р Петър
След това, вече успокоена от молитвата, отиде в центъра на църквата и разказа всичко на лидера, братята и сестрите. Върна се в къщи и извика на разговор духовния си син д-р Желязков, който беше дошъл от Чехия с жена си Хедвига. Всички много съжаляваха, че нищо не се е получило с този кандидат-съпруг, само главоболия за Ана.
- Аз казах ли ти да не ходиш в Пловдив, да не се унижаваш и излагаш, упрекна я отново д-р Желязков. Нали знаеш, че имам прозрения за много неща?
- От къде можех да знам, че този мъж е такъв? Мислех, че ще следва правилата на Благословията. Най-малко 40 дни след церемонията може да се прави секс! А преди Благословията - в никакъв случай, това е чисто сатанинска работа. Знаеш, че преди двойките чакаха по три години, за да се съберат! Това е духовно условие на изплащане, сексуален пост. Ти също 40 дни стоя в България, за да не сгрешите нещо с Хедвига.
- Знам, знам, не ми чети лекции. Нали и аз чаках близо година изпитателен срок, за да заживеем заедно с Хедвига. И много добре. Аз не влагам религиозен смисъл като теб, не свързвам този период с грехопадението на Адам и Ева, но от чисто практическа гледна точка е добре, че партньорите се опознават и след
224
това да се събират заедно. Най-интересното е, че най-напред се женят, т.е. годеж и свадбена церемония наведнъж. После пък се разделят, за да се опознаят на спокойствие и да размислят. Но това чакане поражда и чувства. Съчетаните чакат не просто така, а някого, посочен и приет по собствена воля брачен партньор. Много е умен преп. Мун. Той икономисва време, сили и средства. Няма да се занимава само с годежи и венчавки на отделни семейства. Благославя наведнъж хиляди двойки от целия свят. Със замах. Който издържи на изпитанията, издържи. Който не, значи не заслужава такъв брак. Значи е имал егоистични подбуди, или нещо е сгафил, или е излъгал.
- Сега ти многословиш. Затвори си устата и кажи сгреших ли аз нещо.
- Според мен не. Грешката ти е само голямото желание на всяка цена да бъдеш благословена. Знам, че вече чакаш 10-ина години, но такъв ти бил късметът.
- Трябваше да направя всичко възможно, за да бъда благословена. Ти си добре с твоята Хедвига, Емил също с неговата Елизабет, исках и аз да имам съпруг, да си ходим семейно на гости, да се молим заедно, да си помагаме... Колкото повече са благословените семейства в България или по света, толкова по-добре за провидението на Бог.
- Да, може би е добре за нацията и света, но най-добре е за самите двойки. Самотата, особено на стари години, е много лошо нещо. Нали гледам майка ми. Откакто е вдовица, не е добре. Ами майка ти? И тя също. Ако ти и брат ти не се грижите за нея, какво ще прави?
- Това е така, отговори Ана, но аз имам пред вид провидециалното значение на Благословията. Нали знаеш, че единствено чрез нея се премахва първородният грях? Тъй като той представлява неправомерен секс, хиляди двойки по света трябва да задържат половия си нагон за известно време, за да изкупят вината на Адам и Ева.
- Знам бе, момиче. Не съм толкова прост. Ние с Хедвига изпълнихме всичко. Направихме специалната три дневна церемония, първият любовен контакт. Запалихме свещите, михме се с кърпичките и святата вода, молихме се и т.н. Хедвига четеше от един лист, макар че знаеше всичко наизуст и каквото пишеше, това правехме. Най-чудно ми беше, че беше хубаво, много хубаво. Сякаш някой ни галеше и двамата, нищо че сме дърти.
Д-р Желязков се размечта в спомените си. Ана се радваше на любовта, която израсна като нежно цвете между него и жена му, чехкинята Хедвига. Ана 3 години води доктора по семинари, приемаше го в къщи, посещаваше дома и старата му майка, за да й обяснява кое - как. Разговори, служене, молитви, направи всичко по силите си, за да подготви доктора и майка му - все още комунистка, да приема за снаха някаква непозната на нея и сина й жена. Най-трудно беше да убеди доктора, че трябва да има само една жена, защото той си признаваше, че е бил голям женкар. Словото на Принципа и новите семейства с висок морал, които наблюдаваше, му помогнаха да издържи и да се промени. Близките му също се радваха, че е весел, че се надява. Той беше разведен с две
225
дъщери, брат и майка. Отначало се отнасяха с недоверие към Ана и това религиозно-философско учение. Мислеха си и се надяваха, че той ще получи Ана за съпруга. Като не стана, приеха и чехкинята, какво да правят. А Хедвига беше изключителна жена. Нисичка като доктора, стройна, синеока, със светла коса. Също разведена с двама сина, благословени и семейни. Богата, в смисъл, че имаше пенсия и собствен апартамент в Чехия. Майката на доктора се надяваше да останат да живеят в България в четиристайния им апартамент, но Хедвига пожела да се установят в родината й. Мотивацията й беше Петър да смени изцяло средата си, да общува само с членове на Обединителната църква, за да продължи да се променя. Така и стана. Той често идваше в България да навести майка си и да си поговори с Ана, своята духовна майка. Те можеха да споделят помежду си абсолютно всичко.
Ана продължи разговора си с Петър Желязков, нейният най-добър приятел и духовен син.
- И без това ние българите имаме толкова много грехове, особено комунистически. При нас комунизмът се оказа просто вкоренен в съзнанието на хората. Атеизмът също. Съгласно преп. Мун, комунизмът е сатанинско дело, религията на Сатана.
- Да, така е. Аз не мога да избия комунистическите глупости от главата на майка ми и брат ми, съгласи се докторът. Нали баща ми е бил голям комунист преди и непосредствено след девети септември 1994 г., член на Политбюро на Българската комунистическа партия. Но се е опълчил срещу нещо, или по-право срещу някого от Политбюро. Не е приел действителността след победата над капитализма и фашизма, както се казва в комунистическата идеология. Направо са го умъртвили в правителствената болница. Влязъл е здрав в нея за контролен преглед, а е излязъл мъртъв. Затова аз не станах член на комунистическата партия. Брат ми е доктор и също много се съмнява как и от какво са го лекували там.
- Да, знам, ти си ми разказвал, отговори Ана. Затова ти казвам, че имаме колективни комунистически и други грехове като народ. Мисля, че всички сме виновни. Целият български народ трябва да пости и се моли за прошка, че е вярвал в комунизма, т.е. в Сатана. Да се разкае, да иска милост от Бог за спасение душите на стари и млади. Аз непрекъснато правя това за моите родители и род - целият комунистически.
Ана се развълнува силно. Трудно й беше да признае, че толкова години се е заблуждавала и е членувала в Българската комунистическа партия, подпомагайки по този начин противника на Бог. А това, че хората са произлезли от маймуните, вече смяташе за чиста глупост.
- Ти знаеш, че всяко благословено семейство е като светеща звездичка на тъмния ни все още национален небосвод. Философията на преп. Мун е уникална и действаща в живота. Тя води до усъвършенстване на личността и семейството, до промяна и поява на хора, които няма да създават военни конфликти. Той не226
прекъснато говори за Бог в речите си. Бог е вертикалният Истински Родител, а преп. Мун и жена му - хоризонталните Истински родители.
- Може би е така, отговори докторът. Ти знаеш много за семейната философия, стремиш се към Благословия, но не се получава така лесно, не става с всеки. Ще трябва да чакаш още, отсече той. Да, така е. Знаеш, че понякога имам силно развито ясновидство, предусещам какво ще стане. Така лекувам пациентите си. Виждам болните им вътрешни органи и давам съответните лекарства. Но не всички ми вярват.
- Но ще имам ли Благословия? Нетърпеливо попита Ана.
- Обезателно ще имаш. След няколко години.
- А до тогава какво да правя?
- Както до сега, продължавай да изучаваш философията на преп. Мун. Тя действително е от Бога. Преп. Мун жертва живота си за освобождаването Му от веригите, с които ние, грешните хора, сме Го оковали. Всеки човешки грях -
брънка от веригата, сковаваща и измъчваща Бог. Продължаваме да сме вироглави, не приемаме новото Слово, не искаме да живеем съгласно Него.
- Ама ти вече си станал половин „Мунист”! - учуди се Ана.
- А ти какво си мислиш? Ако не чувствах нещо искрено и перспективно в неговото учение, бих ли си губил времето?
- Страхотен си, гордея се с теб! Знаеш ли какви са последните новости?
- Не, кажи ми поне малко.
- Преп. Мун ще освобождава от грехове видни личности, преселили се в Духовния свят, за да може да ги съчетае в благословен брак и да ги благослови.
- Как, мъртви с мъртви?
- Не, живи с живи. Животът ни продължава в Отвъдното и след физическата смърт.
- Да, нали всъщност всички хора са живи? Девизът е „Едно човечество, водено от Бог”, или по-точно „Едно човечество под Бог.”
След този разговор с духовния си син, Ана се успокои. Нямаше какво друго да прави, освен да чака следващата година и да кандидатства отново за Благословия с някого, който живее кой знае къде по света! Важното е, че не загуби надежда. Реши да работи още по-упорито и да подготви за Благословия още мъже, защото в църквата имаше много жени и по-малко мъже.
Междувременно се случи нещо непредвидено, което я разстрои много. Д-р Желязков се върна от България в Чехия, където получи инфаркт и умря. Неочаквано, както е поправял колелото си. Починал на място. Ана беше жестоко разстроена. Хедвига плачеше и си скубеше косите по телефона. Беше зима, студено, Ана не можа да замине за Чехия на погребението, за което съжаляваше и до сега. Майка й също вече беше зле. Искаше да изпрати приятеля си и първия си духовен син по пътя към Отвъдното, но не успя. Хедвига й изпрати посланието, което той, вече „мъртъв”, остави за близките си. На самото погребение на
227
Петър, едно чешко момиче получило текста по духовен път, звучащ направо в мозъка й. Записала го, а след това българка, омъжена за чех, превела на български. Чудесно лирично послание с много благодарност и любов към близките, родината и Бог. Ана страдаше много. Не смееше да се покаже пред очите на майка му. Тя обвиняваше, макар и мълчаливо, нея за смъртта му. Всъщност виновникът беше съвършено друг - Сатана.
- Сатанинско дело, сатанинско дело, мое дело. Успях да умъртвя този вироглавец доктор Петър Желязков. Да, аз съм още силен, още жиля, хапя и убивам. Защото все още има кой да ме слуша. Ха, ха, ха! Какво си мислите вие, че не мога да се справя с Благословията ви ли? Ха, ха, ха! Докато угаждате на пороците си, аз ще ви владея. Този доктор защо продължи да пие и да пуши, нали е благословен? Връзката ни беше поотстлабнала, но не и прекъсната! - злорадстваше Сатана. Трябва да причиня зло, голямо зло на така наречената „духовна майка”. Какви са тези глупости? Вместо да я пришпори като истински жребец, той стана богомолец като нея. А тя, такава красива жена, да си похабява хубостта за глупости, за молитви, бдения и какво ли още не! Ще видим тази работа, и на нея „ще й скроя шапката”!
Колкото и да страдаше, Ана трябваше да продължи живота си. Майката на Петър каза, че не иска да я види, защото го е завела в тази църква. Ана не се разсърди, знаеше, че жената от мъка по сина си говори така, но повече не можеше да общува с това семейство. Упрекът се четеше в очите им. Това я натъжи още повече. Поканиха я на няколко панахиди, Хедвика дойде един-два пъти в България и след това - край. Контактът прекъсна.
Глава 5
Отново смърт
С желанието да намери нови духовни деца, лятото Ана отиде в родния си град. С много молитви успя да се свърже и подготви „цял отбор” от 5 човека: една жена - учителка и четирима мъже. Всеки от тях имаше някаква собствена мотивация: любопитство, шанс за международен брак, нещо ново и т.н., но никой не успя да разбере дълбокия смисъл на Благословията като начин за раздяла с греховете и Сатана. Не само, че се създават семейства, раждат се деца и т.н., а чрез Благословията от Бог и Истинските Родители, Неговите представители на
228
земята, се постигат висши цели, свързани с Божието Провидение.
Междувременно се случи нещо неочаквано, отново нещастие. Сатана действително „не си поплюваше”. Емил, най-добрият духовен син на Ана, благословен и женен за австрийка, живееща в Германия, почина от рак за няколко месеца. Няколко дни преди това той се обади на Ана по телефона оттам и каза, че не е много добре, но стиска зъби. Лекарите го обвинявали, че много късно е потърсил помощ. Емил и Ана имаха много добро и искрено приятелство. Той идваше при нея в провинцията чак от русенското село, където живееше с майка си. Стремеше се да помогне на Ана с каквото може. Беше много благодарен, че макар и вече стар ерген на 44 години, с нейна помощ създаде благословено семейство. Жена му Елизабет беше медицинска сестра. Няколко пъти Ана ги посреща в София. Канеше се да им отиде на гости. Живеели скромно, но много щастливо. Емил знаеше английски език. Бързо научил и немски, за да се разбира с клиентите си. Поправял телевизори и всякаква техника много по-добре от немските техници. Ана се радваше на щастието им. Нелепата му и неочаквана смърт много я разстрои. При това втори неин духовен син отиваше в духовния свят. Успокояваше се, че може би оттам те ще й помагат и ще продължат да работят за провидението, защото Бог се нуждае от добри хора и в Отвъдното. Елизабет често сънувала Емил, говорели си телепатично, добре бил. Също и Хедвига, жената на д-р Желязков, продължавала да има духовна връзка с мъжа си, вече в духовния свят.
„... за всяко нещо има време и съдба” /Еклисиаст 7:6/
Да, нито Ана, нито някой друг може да промени Небесната съдба. Такава е волята на Създателя. Налагаше й се да посрещне още една естествена смърт - на майка си. В известна степен тя също беше духовна дъщеря на Ана, т.е. дъщерята беше майка на майка си. Тя угасна тихо и кротко на 86 години в родния провинциален дом. Ана се почувства осиротяла. Майка й пееше много хубаво. В тази прощална нощ помоли Ана също да й пее. И тя пя, колкото можеше. Дойде й вдъхновение да нарисува нежна картина - женски профил, обкръжен с цветя. Очите бяха празни. През дупките прозираше синевата на духовния свят. С брат си се редуваха да стоят до главата на най-добрата майка на света. Ана никога не забрави тези моменти. Надяваше се майка й да бъде на добро място във вечността, макар и атеистка. Няколко мига преди да умре, Ана й даде глътка свято вино. Тя вдигна ръцете си и направи кръг с тях във въздуха като за благослов, с голяма благодарност. Въздъхна тежко и... край.
„Всичко, що прави Бог, ще бъде вечно...” /Еклисиаст 3:14/
Ана беше убедена, че човешкият дух продължава да живее и след смъртта. Казват, че именно този живот е много по-вълнуващ и интересен от земния. На какво място ще отиде човек зависи не от Бог, а от делата му докато е в тяло тук, на земята. Майката на Ана инстинктивно също се беше подготвяла за този неизбежен миг. Тя знаеше вековната мъдрост на българския народ, изразена в поговорки и изрази като: „Бог да те пази”; „Бог ще те накаже”; „Проклет да
229
си”; „Бог да прости” и др. Нейното комунистическо поколение възприемаше Бог като приказка, нереално, но всъщност дълбоко в душата си хората, макар и комунисти, вярваха в Него.
Глава 6
Духовни преживявания
Ана имаше духовни преживявания, пророчески сънища, които й помагаха да се ориентира в обстановката на земята и в отвъдното. Мисълта й летеше и нагоре, и надолу. Можеше да обхване и да си представи Отвъдното като абсолютна реалност. От малка имаше развито въображение, но след духовната школа по книгите и речите на преп. Мун, невидимите, но реални неща, й станаха по-ясни. Ана много искаше да разкаже на старата си майка, все още комунистка, за духовния свят, но тя отказваше. Нито приемаше, нито съдеше. Беше неутрална. А какво мислеше, само тя си знаеше.
„Бог е на Небесата, а ти на земята” /Еклисиаст 5:2/
„Не само мъдростта е защита, както и парите са защита. Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат”. /Еклисиаст 7:12/.
Става въпрос за вечния духовен живот и кратковременния земен. Мъдростта ще ни осигури място в духовния свят. Ако живеем мъдро и скромно на земята, ще живеем така и в духовния вечен свят. Мъдростта идва от Бог, най-мъдрият. На земята имаме нужда от материални неща и пари. Ако придобием знание и мъдрост за духовната реалност докато сме в тяло, животът ни ще бъде по-добър. Както на земята, така и в отвъдното.
Проповедникът Еклисиаст предупреждава още, че: „Сърцето на човешките чада е пълно със зло, и лудостта е в сърцето им, докато са живи. После слизат при мъртвите”. /Еклисиаст 9:3/
А Исус казва: „ Върви след Мен и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци” /Мат. 8:22/
Повечето хора са духовно мъртви още тук, на земята. Остават такива и в духовния свят. Защо? Защото не вярват в Бог, не знаят нищо за Него и Принципите Му. Комунизмът направи една шеста от човечеството атеисти, в това число родителите на Ана и самата нея до скоро. Мястото, където отиват душите на неверниците, в религията, се нарича ад. Ад на земята, ад в духовния свят. Рай на земята,
230
рай и в духовния свят. „Който търси - намира”, казва българският народ.
„Ще бъде добре на ония, които се боят от Бога. А на нечестивия не ще бъде добре, нито ще се продължат дните му.” /Еклисиаст 8:12-13/
„Всичко постига всички еднакво. Една е участта на праведния и на нечестивия.” /Еклисиаст 8:12-13/.
Това означава, че всеки човек ще умре физически, независимо дали е бил добър или лош, богат или беден, вярващ или атеист. Духовете на всички ще се преселят в „Отвъдното”, а телата - в земята. Както на добрия, така и на лошия. Всеки сам осигурява мястото си в задгробния свят според това в какво е вярвал, кого е следвал, как е живял и какво е правил през земния си краткотраен живот - един миг от вечността.
Възможна ли е връзка на живия човек в тяло с хора от духовния свят! Да, възможна е. Преп. Мун обяснява много добре това явление, което някои хора наричат неправилно прераждане.
„Макар че хората, способни да общуват духовно, се свързват с един и същ духовен свят, нивото, на което те общуват и съдържанието на откровенията, които получават, са различни, тъй като духовните сфери, обстоятелствата и индивидуалният характер са различни при всеки духовно отворен човек.” /Преп. Мун/
„Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух, а на друг - вяра чрез същия дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единния дух; на друг - да върши велики дела, а на друг - да пророкува; на друг - да разпознава духовете; на друг - да говори разни езици; а пък на друг - да тълкува езици. /І Коринтяни 12: 8-10/.
„Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.” /І Коринтяни 15:41/. Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло” /І Коринтяни 15:42-44/
Безброй много хора вече са преминали в духовния свят, но само Исус е постигнал съвършенство по време на Своя живот на земята във физическото си „Аз”. Как могат хората от духовния свят да възкръснат? Духовното „Аз” на човека не може нито да се развие, нито да възкръсне отделено от физическото „Аз”. Ето защо, за да възкръснат хората от духовния свят, те трябва да се върнат на земята и да изпълнят задачите и отговорностите, които не са успели да осъществят по време на своя физически живот. Това е възможно, ако духът на човек от Отвъдното успее да намери човек с дух и тяло на земята с подобна мисия, интереси и таланти. Ако успее да „влезе в него”, т.е. да си сътрудничи с духа на човека в тяло, този дух може да използва физическото тяло на земния човек. Както за добро, така и за зло. Сатанинските духове могат да се вселяват в телата на сходни хора на земята, както и тези на вярващите и добри хора. Затова в Юдово 1:14 се казва, че през Последните дни “... иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели...”. Хората от духовния свят помагат на тези от земята чрез духовни откровения или дълбоки преживявания с
231
истината. Понякога им помагат да изпитат различни духовни явления като лечение на болести, пророкуване, духовен огън и др. Това е възкресение чрез завръщане на хора от духовния свят, обяснено много ясно от преп. Мун.
В Матея 25:41 се споменава за дявола и неговите ангели. „... идете си от мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели”. В „неговите ангели” се включват и духове на зли хора, преселили се вече в духовния свят. Те - злите духове, също не могат да възкръснат по друг начин, освен посредством възкресение чрез завръщане, което е възможно само в определени епохи. Но злите духове не могат да слизат на земята просто по собствено желание. Дори и да слязат, това не означава, че непременно ще имат полза от възкресението чрез завръщане. Преди злите хора от духовния свят да могат да получат полза от възкресението чрез завръщане по време на Второто Пришествие, най-напред трябва да изпълнят условия на изплащане. Чрез понасяне на съответни наказания, те ще помогнат за реализацията на Божията воля.
Ако човек умре, без да е завършил мисията си, той трябва да се върне на земята духовно, да си сътрудничи с друг човек на земята, който има подобна мисия и сходни духовни характеристики. От гледна точка на мисията, физическото „Аз” на човека на земята става физическо „Аз” и на завърналия се духовен човек от отвъдното. В този смисъл човекът на земята представлява „второ пришествие” на завърналия се човек от духовния свят. /Принцип, глава пета „Възкресение”; Б. Възкресение чрез завръщане на хора от духовния свят; Г. Възкресение чрез завръщане и теорията за прераждането./
Ана беше дълбоко развълнувана от теорията за Възкресението. По-голяма религиозна фантастика не беше срещала никъде! Колко много й се искаше да може да надникне в духовния свят и да разбере повече, но знаеше, че това е трудно докато е в тяло, но можеше да чете посланията от духовния свят в книгата на д-р Ли, последовател на преп. Мун. /Д-р Сан Хан Ли. Истинските Родители - спасители на Небето и Земята. Послания от духовния свят. Копирайт 2001, превод от руски на Ана Тонашка. София, 2003 г./
„Попадайки в духовния свят открих, че той е огромен, несравнимо по-голям от земния. Тук има много неща, които въобще не мога да разбера. Във висшите сфери на духовния свят лесно може да се забележи движението на Бог. Обгърнати от Божията светлина, хората са способни да общуват на езика на мисълта, затова те могат да жвеят, постоянно чувствайки топлината на Божията любов. Поради това, хората, живеещи тук, винаги са изпълнени с радост и щастие.” Д-р Сан Хан Ли.
„За разлика от всичко съществуващо в творението, Бог не заема определено пространство и няма определена форма. Невъзможно е с две думи да се опише как изглежда Бог. Може да бъде описан само с помощта на асоциации с други съности: светлина, глас, огън, езеро и т.н.” /Част ІІ, глава І/
Освен това трябва да се има пред вид, че Бог не идва при всички в един и същи облик. На едни хора блестящата Му светлина им се струва топла, на други - мека, някои усещат нежност, други - нежна любов, а на някого му се струва
232
грандиозна. Когато Бог иска да смъмри някое от Своите деца, Той се появява в спокойно сияние, изпълнено с неописуемо величие. Тогава този човек изпитва прилив на чувства и започва да се разкайва за постъпка, извършена под влиянието на лош момент. /част ІІ, гл. І/
„Бог се проявява различно на различните нива в духовния свят. Във висшите сфери на духовния свят Бог изразява Себе Си най-свободно. Може би е уместно да се каже, че в този случай Той прилича на човек, който се прибира вкъщи, върви със широка крачка, със спокойна душа. В зависимост от обстановката, Божият облик се възприема или като ярка светлина, или като грандиозни преливания на цветове, като прекрасна дъга или блещукаща звездна светлина. Понякога Той се проявява във вид на широко, тихо и умиротворено езеро, а понякога като огромни и величествени огнени езици. Обликът Му е израз на самото разнообразие. Хората, живеещи тук, винаги са изпълнени с радост и щастие. Това място може да бъде наречено Божи ом, Божия обител на покоя.” /Част ІІ, гл.2./
„Ако във висшите сфери на духовния свят Бог свободно се проявява чрез разнообразието на образите Си, то в средното ниво Той не може да скрие безпокойството и тревогата Си. Той прилича на баща, който идва в дома на децата си и пита: „Къде мога да седна? Има ли проблем, ако седна тук? Огънят на Бог на това ниво прилича на огъня, който тлее в ковачницата, заобиколен от тъмнина. Той прилича на зората на изгряващото утринно слънце. Божията светлина не се разпространява във всички посоки. Ако тя се устреми в една посока, в останалите места всичко потъмнява. Бог се вижда навсякъде като светлина на любовта, навсякъде е пълно с дупки и е изключително трудно всичко да бъде прегърнато в обятията на Божията любов.” /Част ІІ гл.2/
Божията любов навсякъде е постоянна и еднаква: на висшето, средното и нисшето ниво. По отношение на децата Божието Сърце и любов са непроменливи. Отстрани обаче ни се струва, че Бог не се интересува от онези деца, които не живеят с Него. Той копнее всички Негови деца да живеят заедно с Него в най-високото място, в лоното на любовта Му. Живеещите обаче на нисшето ниво Му причиняват най-много сърдечни болки и тревоги. Тези невежи деца са съвършено невъзприемчиви към Божията любов и колкото и да им хвърля връвта на любовта, те никак не могат да я забележат. Това е свят на пълен мрак. Пейзажът прилича на земния по време на буря: всичко е обвито с черни облаци, от време на време се чува гръмотевица и бляска светкавица. Въпреки тези условия Бог идва тук, копнеейки да види децата си.” /Част ІІ, 2.3/
„Бог е вездесъщ, всезнаещ и всемогъщ. Колкото и да се развива човешкият интелект, какъвто и прогрес да достигнат науката и цивилизацията, Бог никога няма да стане обект на изследвания, провеждани от човека, защото Той е Творецът на всичко съществуващо, небето и земята. Той е властелинът на всички науки, религии и философии. Как може човекът, такъв, какъвто е, да изучи или проанализира Бог?” /Част ІІ. 3/
233
Глава 7
Сатана се сърди и измъчва
Сатана знае много добре, че само най-упоритите, постоянни и търпеливи хора ще успеят да осъществят благословени семейства. Нападаше кандидатите със всички сили, за да осуети Благословията. Тя беше като горещо слънце, което го стопяваше и изпепеляваше. За по-малко от година Ана погреба майка си и двама духовни сина. Само физически. Духовната й връзка с тях стана даже по-силна, защото Ана често ги сънуваше.
- Няма да се дам, няма да се дам така лесно. Тази Ана успявам да ухапя оттук оттам, но се оказва като жилава подметка. Не се отказва, търси нови духовни деца, влачи ги в църквата, изнася им лекции. Хм, много упорита, много упорита, но ще видим кой кого! Ангели и духовни личности й помагат. Тя започна да разбира и усеща защо й се случват разни неща, защото научи за духовните закони, Божиите закони. Ще намеря удобен момент да я атакувам, обезателно ще намеря. И тя е грешница като всички останали, и тя е дъщеря на Ева! Ех, как хубаво ни беше тогава в Райската градина!
Сатана се размечта отново в спомените си. Те го караха да страда жестоко, защото губеше силата и влиянието си. Той искаше секс, секс, секс с всички по всички възможни начини.
- “Някои от моите подвластници станаха по-добри от мен! Измислиха такива пози, оргии и какво ли още не! Учениците надминаха учителя си. Ха-ха-ха! Ще видим кой кого, ще видим...” - отново се закани Сатана. На кого? На хората разбира се.
Сатана постави дяволи на стража около Ана и семейството й и се спусна в най-дълбоките дълбини на царството си - в тъмния, влажен и миризлив ад, който беше неговото свърталище. Там при себеподобните си, той се чувстваше най-добре.
- Защо си ядосан, господарю? - попита един дребен и космат дявол.
- Как няма да съм ядосан, борбата става все по-трудна за мен. Тоя, преп. Мун, взе та народи 14 деца! Има 40 внука! Учението му се изучава в 142 страни по света! От къде толкова сили, за да се справя?
- И ние работим, дето се казва, денонощно, но действително стана трудно. А колко весело и приятно беше преди Бог да изпрати Месията Исус, размечта се друг дявол, висок и слаб като маркуч.
- Добре, че го унищожихме! Колко Го мразя, колко мразя този Исус! И мъртъв е опасен!
234
- Да, така е, потвърди Сатана. Ние разпънахме Исус на кръста, но нямахме и представа какви ще бъдат последиците. Исус възкръсна!
- Още по-лошо за нас, милиони хора Му вярват и следват учението Му! - възмути се една дяволица. Как така, как така! Те излязоха по-умни и силни от нас! Вече не мога да правя успешни черни магии, чувствам се слаба, затюхка се тя.
- Ами тези морални неща, дето ги говорят, много, много ми пречат - допълни друга, някога на земята прославила се като велика проститутка. Как да вербовам млади момичета, като семействата им ги учат на друго?
- Стига сте се тюхкали и говорили, а отивайте да работите! - гневно заповяда Сатана.
Цели рояци малки и големи дяволи и дяволици бяха привлечени от излъчената омраза и моментално се отзоваха на сатанинския повик. Искаха да научат какво става, какви нови задачи ще получат от господаря си. Женските дяволици разголиха телата си и започнаха да прелъстяват наляво и надясно. Всички се спуснаха в сексуални оргии. Подвластниците им на земята също се включиха. Извиха голи хора, натъпкаха се с наркотици, изпиха огромни количества алкохол. Те им служеха за медиатор, за бърза духовна връзка с господарите им от ада.
Но Сатана не беше доволен, остана неспокоен.
- Атакувайте с всичките си сили новия Месия, преп. Мун! Той е по-опасен и от Исус! Той говори и ще осъществи реално Небесното царство на земята! Нарича го Чон ил Гук. Казва, че хората повече не трябва да плачат, когато умират физически, защото могат да отидат в Небесното царство на небето, ако са живели в Небесно царство на земята! От Небесно царство на земята – в Небесно царство на небето! То е на по-високо ниво от Рая! Исус е помолил преп. Мун да довърши мисията Му както на земята,така и на Небето.
- Нашето време свършва, дните ни са преброени. Исус и преп. Мун са си „лика-прилика”. Каквото каже Исус, това прави преп. Мун! И то в големи мащаби, по целия свят! Видни личности следват преподобния, изучават учението му! Ах, какво да правим?
- Какво нещастие, какво нещастие, запригласяха хиляди дяволи и дяволици. Ние успяваме тук-таме, но Небесната съдба вече е по-силна от нас! Какво друго, какво друго, казвай да се подготвим!
- Как какво? Бог е определил даже датата за началото на нашия край и господство - 13 януари 2013 г. Тогава щяло да започне изграждането на този Чон ил Гук, демек небесното им царство.
- Колко лошо, колко лошо! Затюхкаха се дяволите и дяволиците! А с нас какво ще стане?
- Ще гниете с мен в ямата 1000 години, троснато отговори Сатана. Все пак няма да се дадем без бой! - отсече той.
- Няма да се дадем без бой, няма да се дадем без бой! Като ехо повториха хилядите дяволи и дяволици и литнаха из ефира да търсят нови жертви.
235
Глава 8
Нови духовни деца
Няколко години след приобщаването си към Църквата на преп. Мун, Ана започна да рисува картини. За нея те бяха откровение. Явно й помагаха художници или други личности от духовния свят. Ана никога не беше учила рисуване, освен в основното училище. Сюжетите на картините сякаш „слизаха от небето” и се настаняваха трайно в съзнанието й с най-малките подробности. Седяха си там докато не ги нарисува на платното. Уморяваше се, нямаше необходимата техника и знания, но упорито продължаваше да рисува. Получиха се интересни и уникални картини, с които тя се гордееше. Беше благодарна на духовните феномени, които й помагаха. Знаеше, че един ден ще направи изложба. Не искаше обаче да казва, че когато рисува „не е сама”, за да не я сметнат за луда. А да крие това съавторство с духовния свят, също не беше добре. За това картините чакаха „да им дойде времето”.
Ана продължаваше да търси нови истини. Безбрежният духовен свят я привличаше със своите тайни. Но най-много си мечтаеше за съпруг. Понякога чувстваше как тялото й „набъбва” от желание да се слее с любим мъж. Липсваха й ласки и нежни думи, или остри реплики. Искаше неин, само неин мъж. Много любов имаше в душата си, но я пазеше за единствения любим, когото Бог щеше да й изпрати. Тя се научи да не бърза и да бъде търпелива.
Ана отиде в родния си град да прекара поредното лято. Беше се молила дълго време, почти цяла година, там да намери подходящи хора, главно мъже, за да ги подготви за Благословия. Така и стана. Тя имаше нужда от ремонт на гарсониерата си. Нейна приятелка я запозна с много интересен мъж, инженер по професия, който помагал на хората за дребни ремонти, при това без пари.
- Аз не искам без пари, всичко ще си платя, само да се спре този теч в кухнята ми, помоли се Ана. Разбери, че съм в безизходица.
- Той пари не взима, но ще намерим начин за реванш, успокои я приятелката. Много е честен и съвестен, много добър и скромен човек.
- Точно такъв ми трябва. - допълни Ана.
Човекът се оказа изключително скромен, честен и откровен. Ана разбра, че ремонтните работи са само повод духовният свят да я свърже с подходящ човек, при това само няколко години по-голям от нея. Оказа се, че той има по-малък брат, също ерген, но със славата на голям Донжуан, за разлика от свития и
236
срамежлив по-голям брат. Ана ги покани на гости в къщи и открито разказа за Благословията. И двамата проявиха интерес.
Станаха двама бъдещи духовни синове. Не след дълго Ана откри и нова духовна дъщеря, приятелка и колежка на майка й, учителка по литература. След няколко разговора тя също се съгласи да участва в Благословията. Макар и на средна възраст, никога не беше имала брак. Инженерът доведе още двама мъже приятели, на които горе-долу беше обяснил за какви бракове става въпрос. Станаха 5 нови мечинг-кандидати.
Ана разговаряше на дълго и на широко с всеки един от тях, обясняваше им принципа, изискванията за кандидатстване и получаване на Благословия. Събираше ги на кратки лекции в къщи. Те бяха от един град, но не се познаваха! Всички бяха въодушевени. Настъпи момента да ги заведе в София на официален семинар. Настаниха се в тристайния й апартамент. Когато ги заведе в църквата, всички се „шашнаха” като ги видяха. Пет човека наведнъж... сериозна работа! Кой какво беше чул и разбрал на тези семинари, стана ясно по-късно, когато кандидатстваха и зачакаха известия за брачните си партньори. Всеки по своему. Разни мисли, терзания, очарования и разочарования.
Още с първото си кандидатстване, учителката получи италианец, но се отказа от него. Имаше право да приеме, или да не приеме, но трябваше да обясни защо. Беше разбрала - недоразбрала, че не тя избира съпруг, а друг /преп. Мун/ избира вместо нея, гарантирайки, че партньорите са подходящи за брак. След като един месец се мотаха с италианеца, тя отказа и даде своето обяснение. За Ана причините й не бяха убедителни. Според нея приятелката й просто се страхуваше с психиката на стара мома. Ана си припомняше случилото се, търсеше къде се бяха провалили и двете.
Те посрещнаха заедно италианеца - симпатичен, не много висок мъж, в София на централна гара. Той предвидливо водеше и дъщеря си, за да се запознае с бъдещата си „майка”. Вдовец. Приятелката беше осигурила кола, заведе всички в родния град. На другия ден Ана ги покани на обяд вкъщи, нали беше духовна майка. Създаде хубава и ведра атмосфера, за да могат гостите да се отпуснат. Италианецът беше евангелски пастор. Моли се преди храна, но за съжаление на италиански. Всички обаче разбраха думата „падре”, Отец. Това беше достатъчно. Ана внимателно ги наблюдаваше. Държаха се естествено, като приятели, чувстваха се свободно.
- Дано се разберат и станат семейство, мислеше си тя. Достатъчно тази интелигентна жена е била самотна. Толкова добра, отзивчива и предана към учениците и приятелите си. И богата, има си къща и гарсониера, работи, дава частни уроци. Всичко й е наред! Дано приемат, дано се разберат!
237
Глава 9
Сатана е разгневен
Сатана обаче не мислеше така. Кръжеше разгневен около мечинг-кандидатите.
- Как така, толкова години преча на тази жена да създаде семейство, внушавам й, че като стара мома ще бъде много по-добре, отколкото да пере чорапите на някакъв селяндур, та бил той и италианец! Изведнъж тази Ана с няколко разговора я промени! Толкова ли съм слаб! Не, ще намеря начин, ще попреча обезателно! Само това остава, да плъзнат благословени семейства из цяла България! Не, в никакъв случай! Първите духовни деца на Ана успях да откъсна от Обединителната църква, заплаших ги, че ще бъдат уволнени от работа като „мунисти”. Да, това беше преди няколко години, но сега пак ще измисля нещо зло, на всяка цена ще попреча на тази сватба!
- Ана трябва да замине на почивка, за да не бъде дълго време с годениците. Когато се върне от морето, всичко ще бъде приключило. Тя трябваше да се жертва, да ги подпомогне в този ключов момент, но не устоя на желанието си за почивка.
Кандидат-булката сама беше потърсила Ана, научавайки, че чрез нея може да участва в някаква религиозна организация, където се „получават съпрузи”. Искала да научи повече и да кандидатства, ако е възможно. Ана я заведе на всички възможни семинари в София. В провинциалната си къща я посрещаше много мило. Водеха дълги религиозни разговори, но те се оказаха недостатъчни за коренна промяна. Не напразно преп. Мун е въвел строга дисциплина в църквата си. Всеки кандидат трябва да мине през курс на изплащане, с цел отделяне от Сатана! Това изисква много всеотдайност, помощ, молитви, пост, религиозни ритуали....
Приятелката на Ана, се беше уплашила в сюблимния момент. Ана я нямаше, лидерите на църквата ги нямаше, жената беше останала сама, нямаше с кого да сподели мислите и терзанията си. Сатана това и чакаше. Използва някои от приятелите на тази скромна и непорочна жена, които започнаха да й говорят против Обединителната църква и този вид бракове. Накрая, без да получи необходимата подкрепа, тя се отказа от Благословията. Ана се чувстваше виновна, много виновна.
Сатана успя да заблуди и петте духовни деца на Ана от провинцията какво представлява всъщност тази религиозна организация. Внуши им, че това е поредната брачна агенция с международен обхват, създадена преди всичко за
238
пари. Обясненията, разговорите и семинарите, получени за няколко месеца, не успяха да ги убедят в дълбокия религиозен смисъл на благословените бракове и семейства. Времето беше малко, за да се включат в някакви практически дейности на Обединителното движение, които само преди една година бяха задължителни за всеки мечинг-кандидат. Младите бяха живели в центрове, участвали в тимове за фантрейзинг - особен вид продажба на различни предмети или за уитнесинг /свидетелстване/ - пълно посвещаване на Бог и откъсване от Сатана.
Ана също беше минала през програма на свидетелстване /уитнесинг/ и събиране на средства /фантрейзинг/, при това няколко пъти. Този курс на обучение и съзряване имаше цел покаяние, смирение и отделяне от Сатана. Ана беше изпълнила всички условия, наравно с младите членове. Така тя успя да почувства и разбере нещата за Благословията в дълбокия им смисъл. Без лични преживявания, само по разказа на другите, никой не може да се промени.
Глава 10
Мечинг-кандидатите
Тази година нямаше особени изисквания към мечинг-кандидатите, така че документите и на петимата провинциалисти, доведени от Ана, бяха приети.
Веднага след завръщането си от почивка, Ана отиде при приятелката си, за да разбере защо е отказала да участва в Благословията с предложения й италианец.
- Какво стана, италианецът изглеждаше много скромен и свестен човек? - попита Ана.
- Ами... постави ми условие, което аз не можах да приема.
- Какво искаше?
- Да живее заедно с дъщеря си при мен в България. В Италия нямал работа.
- Същата ситуация като при мен и пловдивчанина. Никой не може да те упреква, съгласи се Ана. Ти нямаш семейство до този момент, но това не значи, че трябва да издържаш мъж. Особено с учителска заплата.
- Да, така е. Даже е обидно да иска такова нещо от мен. Жената се разплака.
- Къде ли не го водих, при роднини, при приятели. Навсякъде ни посрещаха с трапези и внимание, всичко направиха за мен. Вярно е, че той се държа много прилично. Одобриха го, но как така и той, та и дъщеря му, която е 20-годишно
239
момиче, ще живеят без да работят, на мой гръб, както се казва. Бяха гладни, изпоядоха всичко в хладилника, а нищо не купиха. Даже кутията с шоколадовите бонбони излапаха.
Ана се разсмя. Представи си ги в гарсониерата на Милка как поглъщат всичко като мишки.
- Използвач, пълен използвач. Жалко. - натъжи се Ана.
По-късно обаче разбра, че приятелката й е скрила много важен факт от биографията си. Един от документите, които се подават при кандидатстване за Благословия, представляваше подробен въпросник. Кандидатът беше длъжен честно и открито да сподели всичко за себе си. Тя беше скрила, че е член на Българската комунистическа партия! Комунизмът отричаше съществуването на Бог! Тя призна по-късно, че не вярва в Бог. Това не пречеше да бъде благословена, но не трябваше да крие този факт. Лъжата й, че не е комунистка, даде повод на Сатана да я атакува.
- Не може така, миличка, не може. Хем комунистка, хем мунистка, не става, злорадстваше Сатана. Ще ти внуша най-черни мисли, най-големите съмнения, за да се откажеш от този италианец. Той поне честно си каза какво иска, но ти... ти лъжомънкаш по малко, затова аз ще се развихря. Колкото по-малко благословени семейства, толкова по-добре за мен.
Сатана кръжеше като досадна муха около всички мечинг-кандидати. Някъде успяваше, някъде не.
При петте кандидата на Ана той успя. При италианеца – също. Подшушна му какво да иска от тази още неориентирана жена, за да се осуети Благословията им.
Сатана беше доволен.
Жената, приятелката на Ана от провинцията, беше атеистка и комунистка. Принципът и другите книги, които се разглеждаха на семинарите, информацията за Бог, молитвите, бяха за нея само като особен вид литература. Сърцето й остана недокоснато. Като жена беше доста пълна, но привлекателна. Италианецът я беше харесал. Нахален обаче, мотивация за брак - използвачество. Така изглеждаше в очите на хората в провинциалния град, където всички го приеха като неин бъдещ съпруг. Роднини, приятели, искаха този брак да се осъществи и помагаха с каквото могат. Точно тогава Ана не трябваше да ходи на море. След около месец престой, вече с големи надежди, италианецът поставил неприемливите си условия и получил отказ.
Жената беше съсипана, надеждите й бяха разбити, но намери сили да се овладее. Разочарова се обаче, при това с основание. Тя беше наивна като духовната си майка Ана и мислеше, че кандидатът й ще бъде също честен и безкористен. Разочаровани останаха всичките й роднини и приятели. Италианецът даже започнал да прави макар и плахи опити за секс - ново разочароване, защото жената беше предупредена от Ана, че това може да стане само няколко месеца след Благословията.
Какво си е мислел този италианец? Защо е кандидатствал за жена в Обедини240
телната църква? Нямало ли е италианки за него? Сатана му нашепваше:
- Сега ще си уредиш живота. Българката е богата жена, сама жена, работеща жена. Е, може би и на теб ще ти намерят някаква работа, но каква, като не знаеш български език? По-добре е тя да те храни.
Нито българката, нито италианецът предполагаха, че този, който се намесва и пречи с всички сили, е Сатана. Отказът на жената беше голям шамар за него. Тя беше огорчена от мотивацията му за брак. И двамата не бяха членове на църквата, а само симпатизанти..
- Не се ядосвай, моля те, говореше Ана на приятелката си.
- Как да не се ядосвам, станах за смях на целия град.
- Напротив, мисля, че всички са го харесали. Хората не могат да знаят какво е поискал.
- Аз още недоумявам как излязоха от устата му тези думи.
- Но ти добре ли си разбрала всичко, той все пак е говорил на италиански!
- Използвахме речниците, а и аз вече почти всичко разбирам.
- Не знам, как съвпадна моята отпуска с неговото идване, трябваше да съм до теб, тюхкаше се Ана. Чувствам, че можех да помогна, че можеше да осъществите брака си и да създадете семейство. На пръв поглед нещата изглеждат безнадеждни, но Бог е промислил нещо хубаво и за вас!
Милка погледна с недоверие духовната си майка. Такива мисли не бяха идвали в нейната глава.
- И двамата сте със статус - непълни членове на Обединителното движение. Нямахте твърдата убеденост, че Бог участва в съчетаването на този вид брачни двойки. На пръв поглед някои от тях могат да изглеждат неподходящи, но никой не знае какво става в духовния свят, какви са греховете на предците, които могат да се изплатят чрез Благословията. Тя се разпростира както върху съпрузите на земята, така и върху предците в духовния свят. Най-важното - децата от тези бракове се раждат без първороден грях, чисти и свети като ангелчета.
- Така е може би, но аз изгубих вече надежда. Това беше единственият ми шанс. Сега малко и аз съжалявам, може би трябваше да замина за Италия, както той предлагаше отначало, да видя къщата му, какви са условията за живот там.
- Точно така, вие не сте проверили всички възможности, даже не сте опитали да поживеете заедно. Прибързали сте, прибързали сте.
- Не можах да разбера как така най-напред ще се женим, а после ще се опознаваме. Всъщност годежът и сватбата са наведнъж, много необичайно.
- Но така е за всички! Хиляди двойки в един и същи ден се заклеват пред Бог във вярност и служене. С времето всичко си идва на мястото. Естествено, че има изпитания. Това са особени бракове. Където е Бог, там се навърта и Сатана.
- Не ги разбирам тези работи, не ги разбирам!
Ана се ядосваше искрено.
Бог е любов, но Той може и да мрази. Какво? Лъжата преди всичко, коварство241
то, двуличието, егоизмът. Първата лъжа беше на Сатана преди хиляди години. Той се е превърнал от светъл ангел в противник на Бог - Сатана. Добре умее да заблуждава хората, в това число и Ана, и приятелката й, и нейния кандидат. Какви ли мисли им даваше?
- Какъв нахалник, мислеше си жената. Какво, като е италианец? Мързеливец, егоист. Посрещнах го един месец като принц, хареса му да му слугувам и купувам това-онова, да го водя на гости. Накрая си показа рогата. При мен да живее, и то с дъщеря си. Аз да не съм милионерка. Та даже и да съм, не е редно. Прехраната си всеки е длъжен да изкарва сам. Ще проверя какво представлява. В Италия има достатъчно българи от нашия град. Приятелката ми, която работи там, вече го проучва.
Отговорът от това проучване озадачи и уплаши Милка още повече. Приятелката й беше ходила лично в къщата на този италианец в Милано. Пълна мизерия. Почти всички стаи се давали под наем на емигранти, пияници и разни изпаднали типове. Олющена мазилка, неподдържана и изоставена къща.
- Значи затова той е искал да живее в България. Там да му се трупат паричките. Колко частни уроци трябва да давам, за да изхраня него и дъщеря му? И само това ли е? И денонощно да работя, пак не мога да смогна. Жалко, много жалко. Всички неща, които чух и прочетох за Благословията, може би са верни, но при мен не се получи. Само се изложих пред хората в града. Не очаквах такова егоистично отношение от негова страна. Нали той също е минал на обучение в Италия? Явно, че от едното ухо е влязло, от другата е излязло.
Така мислеше разочаровалата се жена. От своя гледна точка беше права. Но от гледна точка на Божието провидение - не. Щом италианецът е бил съгласен, тя е трябвало също да се съгласи, да рискува. Всяка благословена двойка рано или късно се откъсва от сатанинското господство. Така се възстановява реда в света, променен след грехопадението.
Италианецът също беше разочарован.
- Нали жените в тази религиозна организация „Асоциация на Светия дух за обединение на световното християнство” са истински вярващи, готови на всякакви жертви за изпълнение волята на Бог? Нали Той участва в съчетаването на двойките и ги подпомага? На запад има както богати, така и бедни и изпаднали хора. Можехме да се устроим в България много добре. Аз щях да изплатя дълговете си от наемите на къщата. Можех да работя нещо в България, да живеем тримата. Можехме да открием италианска пицария например. Щяхме да постегнем и измажем къщата. Трябваше ми малко помощ. Но тази моя годеница какво разбра и какво не разбра, не знам. Жалко, много жалко. Добра и интересна жена беше.
- Много жалко, не ми върви. Съжалявам за този човек. Харесваше ми. Явно, че и аз му харесвах. Не ми достигна обаче смелост да жертвам всичко и да тръгна с него към неизвестното. Можехме да заминем някъде за чужбина, но аз
242
искам да остана в България и да си изработя пенсията. Кой ще ме издържа на стари години, нямам деца, нямам мъж, сама съм.
Горчиви сълзи потекоха от очите на жената. И тя се беше надявала в душата си да получи богат западен мъж, нали в Европа всички са такива, а то какво стана? Тя попадна на единствения беден. Иначе беше интелигентен, весел, можеха, можеха да станат семейство. Материалното обаче надделя. Жената твърдо каза „Не”. Той и дъщеря му си заминаха за Италия. Повече не се обадиха, нито пък жената ги потърси.
Един пропилян шанс, най-вече за Бог и провидението.
- Колко ангели изпратих и на двамата, за да ги подготвят, колко много се стараха и предците на тези две заблудени Мои деца, за да приемат Благословията Ми, да не се страхуват, да имат вяра, че всичко ще се уреди. Но те искаха да разберат веднага какво ги чака до края на живота им. Не може така, не може. Жалко. Освен това нито веднъж не се обърнаха към Мен! За нищо не Ме помолиха! Вироглави като повечето хора! Тя още комунистка, но скри това, значи излъга. Като каква кандидатства за благословен съпруг, като вярваща в Мен, или като атеистка, т.е. против Мен? Италианецът пък не иска да работи, някой да го храни, че е по-лесно така, да няма задължения и отговорности. Иска тази жена за благословена съпруга, за да се гордее с нейната интелигентност. „Вижте ме, каква глупачка си намерих! Ще ме издържа!” Как така в Италия да няма работа! Но той иска да бъде пастор на собствена църква. Не му стига акъла, че не става за такъв. Аз давам шанс на всеки, но решението е лично. Ако бяха преодолели трудностите, какъв щастлив и интересен живот ги очакваше!
- Но... знам аз кой се намеси. Врагът ми не спи, напротив, денонощно обикаля около кандидатите за свята брачна Благословия, за да я развали. На всички кандидати им е трудно, защото чрез нея изкупват своите грехове и тези на предците си. Колкото е по-млад даден човек, толкова по-успешна е Благословията му. При по-възрастните има много напластявания и наследени неща от предците, лични и колективни грехове, всичко трябва да се изплати от благословеното семейство. Не може без страдание, как не разбраха това българката и италианеца! Какво са им обяснявали в центровете на Обединителната църква? Трябваше да потърпят малко, не съм искал от тях кой знае какво! Преди всичко уважение и доверие. Любовта щеше да дойде бързо, те вече я усещаха, но... всеки има своята свободна воля.
Нито жената, нито италианецът успяха да чуят нежният и тих Божи глас. Това можеше да стане само в дълбока и искрена молитва. Тя не се молеше. Ходеше на църква да запали свещ, както правеха повечето православни християни. Но само толкова. Преди да се откаже от италианеца, често сънуваше майка си. Виж, на сънищата си вярваше. Но те бяха объркани, нямаше кой да й ги разтълкува. Знаеше от прочетената литература, че на сън човек може да навлиза в духовния свят и да разговаря с близките си там, да получава откровения и напътствия. Тя имаше такива моменти, но се страхуваше от тях. Бог я водеше в съня й, но на яве тя не
243
Го търсеше и не Му позволяваше да участва в живота й. Предците й бяха добри хора, с гръцко потекло. Повечето от тях - искрено вярващи. Бащата на жената се беше заплеснал по комунизма, също както този на Ана. Приятелката й се страхуваше да изневери на тази семейна традиция и оставаше един от малкото членове на комунистическата партия в града - по „наследство”.
Ана се упрекваше, че не беше разяснила истината за Благословията на приятелката си достатъчно ясно. Но от къде можеше да знае, че си има работа с върла комунистка? А че е атеистка, изобщо не можеше да допусне. Ако не съблечеш старите си дрехи, как ще облечеш новите, при това свети и свадбени? Приятелката й не успя да направи това.
Бог предупреждава, че: „Трябва да се налива ново вино в нови мехове.
/Лука 5:38/.
Явно, че тази жена се нуждаеше от повече грижи и религиозни практики, за да стане „нов мех”, да промени мирогледа си, да се преобрази от атеистка и комунистка във вярваща в Бог, последователка на преп. Мун - новият Месия.
Ана разбра, че духовните й деца, които не посещават неделните служби на църквата в София, са обречени на духовна гибел, защото не получават необходимата им духовна храна. Провинциалният град бързо ги потопяваше в своята еснафска атмосфера. Но усилията, които положиха и двете, не отидоха напразно, защото хората от града разбраха, че преп. Мун действително съчетава и създава семейства. Каквото и да пишеше пресата, хората вярваха на очите си. Те видяха новата брачна двойка. Това беше най-доброто свидетелство в защита на Обединителната църква. Нямаше друга такава, която да се занимава със създаване на семейства с нов морал.
Самата Ана беше пример за промяна. Тя стана „нов мех”, в който Бог наливаше по малко от Своето „ново вино”, всъщност новото си Слово. То беше толкова силно, че опияняваше душите и умовете. Бог действаше бавно и предпазливо, за да не се спукат шевовете по кръпките на овехтелите „мехове”, по-старите хора. Съвършено нови те можеха да станат само по волята и с помощта на Бог. Всяка нова реч на преп. Мун беше нова и здрава „кръпка”, чрез която Бог спасяваше душите на децата Си. Те започваха да сияят с първоначалната си чиста светлина, при това всяка новозакърпена душа излъчваше собствен блясък. Всички заедно образуваха килим от преливащи се багри под нозете на Бог -
красив и желан за очите Му.
244
Глава 11
Мъжете мечинг-кандидати
Мъжете, които Ана подготви да кандидатстват за благословия, също се провалиха, не можаха да разберат какво е това „чудо”. Колкото и да им обясняваше какво представлява Благословията, те имаха егоистични намерения: да се махнат от България, да си „уредят живота”, да пътуват в чужбина... и най-вече да имат някакви ползи и облаги, да си облекчат живота. Само един излезе сериозен и даде приемлив отговор защо отказва жената, която получи. Мотивацията му беше, че не може да стане съпруг на духовната си майка, т.е. на Ана. Приемал я като нещо свещено, духовна майка. Всъщност той я заобича от първата им среща. Имаше нещо особено мило и нежно в погледа му, когато я гледаше. Само едно нямаше - нищо сексуално. Може би точно сексът го притесняваше. Причините можеха да бъдат най-различни, но Ана се задоволи с това, което той й каза. Нямаше право да навлиза в личния му живот. Той беше стар ерген, инженер. На млади години обичал жена с дете, негова съседка, която починала от рак. Построил й цяла къща. Когато с Ана ходеха на гробищата, за да почетат родителите си, слагаха каквото трябва и на нейния гроб.
Инженерът се появи случайно в живота на Ана. Доведе го нейна позната, за да извърши дребен ремонт в провинциалната й стара къща. Нисичък, слабичък, даже грозноват, но много умен и честен. Той много внимателно слушаше всички лекции на семинарите, с едно беше съгласен, с друго - не, защото някои неща не съвпадаха с изградената му вече житейска философия на йога. Нещата се развиха много бързо. Ана получи партньор духовния си син, инженерът. Тя се зарадва, но отново за нея настъпиха тежки дни. Определеният за нея кандидат - съпруг се стъписа. Призна, че е искал японка или корейка, че всъщност не иска никакъв брак, нито обикновен, нито църковен, не разбира тази толкова важна за Ана Благословия, страхува се от промяна в живота си, свикнал е да бъде сам и т.н.
Ана много страдаше. Отново неуспех, отново отказ. Веднъж пловдичанинът, сега пък този инженер, иначе толкова мил и добър човек. Не беше красавец, но сръчен, честен, умен! Според Ана можеха да изградят прекрасно семейство. Тя беше готова да се подчини на Божията воля. Искаше да се научи да гледа на него с очите на Бог, а не със своите собствени.
- Не се тревожи, аз ще се реванширам с каквото мога за отказа си. Не че не те харесвам, аз просто съм свикнал да живея сам. А и за брат ми кой ще се грижи?
245
- Изобщо не ти се сърдя. Моят начин на живот е луксозен в сравнение с твоя. Аз не мога да се свра в твоята малка стаичка на йога, имам нужда от нормални условия, като всяка жена.
- Ти, ако видиш в какво живея, ще се уплашиш. Но на мен така ми харесва. Не обичам да се обличам официално, мразя даже костюмите. За разлика от брат ми, който е „конте”. А ти си толкова хубава и така добре облечена. Ти имаш тоалети, а не само дрехи.
- Това лошо ли е? - попита все пак Ана.
- Не е лошо, но аз ходя по приятели в близките села, непрекъснато им помагам в ремонти, къде ще се обличам?
- Да, животът ти с мен ще бъде различен. Трябва да дойдеш и в София, където аз работя във фирмата на синовете ми. Само с пенсия не мога да живея. Аз съм една от малкото жени, които са осигурени, защото имам добри деца. Ти като инженер веднага можеш да станеш качествен контрол с добра заплата. Но, щом не искаш, не искаш. Не ти се сърдя.
- Още веднъж извинявай. Признавам си, че кандидатствах за Благословия повече от любопитство. Сега се чувствам виновен, защото виждам, че страдаш. Моля те, прости ми.
- Нищо, аз ще продължавам да упорствам докато не получа подходящ съпруг, който да ме приеме! - решително каза Ана.
- Ще се молим всички за това. - каза мъжът, вече поуспокоен.
И до ден днешен той остана най-добрият и верен приятел на Ана. Инженерът имаше брат по-малък от него, който работеше като железопътен техник. Също ерген. За разлика от брат си, братът ходеше с много жени. Имаше славата на голям любовник. Беше по-висок и по-красив. Брат му като по-голям заместваше починалите родители. Той получи снимката на красавица испанка, но също като брат си инженера се отказа от Благословията. Намери какви ли не предлози за отказ.
- Тя чужденка, аз чужденец, как ще живеем в трета страна? Не мога да поема този риск - обясни той на Ана.
- Но това не е толкова важно! Тя има висше образование, ще си намери работа в Испания. При това испанският й е роден език, защо се страхуваш?
- Защо не иска да дойде да се видим в България?
- Защото за теб е по-лесно да отидеш в Испания. При това там имам приятелка, семейство от българка и испанец. Ще ви помогнат за всичко. Вече се обадиха в Центъра и питат защо не тръгваш?
- Не, не, не мога. Извинявай Ана, но нещо ме възпира. Тази неизвестност, какво ще правя съвсем сам в чужда страна, без семейство и приятели - продължаваше да се оправдава мечинг-кандидатът.
- Никой не те кара на сила. Но ти много добре знаеше условията, че трябва да приемеш партньорката си, гледайки на нея с очите на Бог, а не със собствените
246
си егоистични очи. Аз съм сигурна, че там те чака много щастие и любов. Аз бях готова на брак с брат ти, но той не ме иска. Знаеш ли колко е обидно това?
- Сигурно е така, но аз всъщност се страхувам от самия брак. Много съм буен. Винаги съм имал по няколко любовници. Това, че не мога да имам повече друга жена, освен нея, някак си не мога да го приема. Няма да устоя.
- Защото не влагаш религиозен смисъл.
- За съжаление е така.
- Кое е по-добро: да бъдеш монах, или да имаш жена. Какво ще стане със света, ако всички хора станат монаси и монахини, как ще се продължи човешкият род? А да не знаеш коя ти е съпруга, коя любовница, коя приятелка, това добро ли е? Според Принципите на Бог ли е? Както пише в Библията, Бог е създал един мъж и една жена, а не един мъж и две жени или двама мъже и една жена.
- На теория е лесно, но аз имам твърдо установени лоши навици.
- Аз също някога, преди 13 години смятах, че тялото си е мое и мога да правя с него каквото си искам, т.е. да имам краткотрайни връзки с мъже.
- Не ми се вярва, учуди се братът. Сега лъхаш на морална чистота. Погледът ти е като на девственица.
- Да, жените в Обединителната църква ни наричат „повторни девственици”.
- Ние сме възпитани, че най-напред трябва да признаем грешките си, да се разкаем и повече да не ги повтаряме. Чул ли си, че в Библията има една случка с Исус, който не осъжда една прелюбодейка.
- Не, не съм. Аз не познавам добре Библията.
- Ще ти я разкажа набързо. Според еврейския закон, прелюбодейството се наказва със смърт чрез хвърляне на камъни. Враговете на Исус хванали такава жена и я довели пред Исус да я осъди. Този ден бил специален, след големия празник на шатрата, с който евреите тачели 40-годишното си скитане из пустинята и живот в шатри. Нищо никой не можел да работи. Освен това, ако има прелюбодейство, на съд се водели и мъжът, и жената. Книжниците и фарисеите /елита на обществото им/, много добре знаели законите. Целта им била да ударят по авторитета на Исус, да Го обвинят, че не ги спазва. Той обаче им показал, че е ведущ не по-малко от тях, като пишел нещо с пръчка в праха. Това можело да се прави, защото от пръчката не оставали следи. Исус казал пророческите думи: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея.” Тълпата един по един се разотишла, останала само грешницата. Исус я попитал никой ли не я е осъдил, къде са обвинителите й. След това й казал: „И аз не те осъждам, иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.” /Евангелие от Йоана глава 8: 1-11/.
- Много интересна история. За съжаление не остава време за Библията, малко смутено отговори братът.
- Тълкуванията са различни. Приемам това, което е дал седмият син на преп. Мун, а именно, че грехът на жената не може да се премахне, защото вече е извършен. Но тя - грешницата трябва да се промени. Повече да не прави така, да
247
започне нов живот. Тези думи на Исус се отнасят за всеки човек, защото няма безгрешни хора. Разбираш кое е грешно в живота си, променяш се и никога повече не го повтаряш. Не мислиш ли, че това е начинът да стане светът по-добър? Някои вярващи смятат, че могат да грешат, Бог им прощава, после пак грешат, пак им се прощава и така нататък. Исус не казва така. Той не опрощава греха на жената, а казва, че не я осъжда. Най-важното обаче е, че иска от нея повече да не съгрешава.
Братът слушаше с наведена глава. Той си знаеше своето. Не искаше да се променя, така се чувстваше добре. Независимо дали е грешно или не. Вярваше в Бог, но като в Нещо много далечно и непостижимо. Не приемаше, че Бог е и в неговата душа, че е жив.
- Говоря това, за да осъзнаеш, че имаш шанс за семейство по Божиите закони само с една жена в благословен брак. Тогава ще разбереш красотата на отношенията между мъжа и жената в цялата им дълбочина.
- Да, но трябва да се променя. Това разбрах много добре. А аз на тия години... Трудно ще бъде.
- Трудно, но не и невъзможно. - потвърди Ана.
- Освен това да пътувам из цяла Европа, за да се видим с испанката, също не е много лесно.
- Какво ли още ще измислиш за оправдание. Съзнаваш ли, че получаваш без да положиш никакви усилия подходяща съпруга, че някой е работил за теб и в България, и в Испания, и в Корея за това?
- Разбирам упрека ти, права си, извинявай, но не мога.
- Добре, както искаш, приключи разговора Ана.
Братът официално даде своя отказ на лидера в София. Така неприетата от него годеница можеше да кандидатства веднага още веднъж. Така и стана. Тя получи ново предложение за брак с мъж от Западна Европа. Този път успешно. Участвали в Европейската благословия и създали добро семейство. Южно-американката била „хит”, номер едно при благословените съпруги. Много красива, много интелигентна, много умна. За няколко месеца получила испанско гражданство. След време Ана разказа всичко това на Райко. Той призна, че вече е съжалил за своя отказ. Животът нищо друго не му е предоставил като шанс за съпруга. Призна си, че е кандидатствал за Благословия от любопитство, каква жена ще получи. Сега съжалявал, защото е изпуснал възможността за прекрасно семейство. Остана стар ерген като брат си. Нямаше кой да продължи рода им на добри, честни и умни хора. Така бяха пожелали те самите.
Останалите двама мъже бяха „все отбор юнаци”. Единият беше инженер-химик, също стар ерген, а четвъртият се смяташе за духовен гуру - йога. Нищо не работеше, нямаше достатъчно трудов стаж и възраст за пенсия. Те също подадоха необходимите документи и снимки за благословия в офиса на Обединителната църква. Присъстваха и на задължителните семинари. Бяха много
248
ентусиазирани. Ана се надяваше на чудо, защото с такава малка подготовка щеше да бъде трудно. Но Бог дава шанс на всички да получат Благословия, ако разберат смисъла й, ако я пазят като най-ценното нещо в живота си. С нетърпение очакваха да дойдат резултатите. Ана им беше обяснила, че трябва да признаят всичките си грехове в специалния формуляр. Каквото и да са направили, да го напишат, за да може Бог да им прости. Ана го правеше всеки път, когато кандидатстваше. Тя призна, че е пиела и пушела като модерна млада жена още при първото си кандидатстване за Благословия. Повече никога не се докосна до цигара. Пиеше по малко вино по лекарско предписание. Всичките й духовни синове и дъщери също се бяха отказали от лошите си навици, с изключение на първият й духовен син и приятел, д-р Желязков. Може би затова му се е случи най-ужасното нещо - инфаркт. Само четири години брак, но успешен във всяко отношение, благодарение саможертвата на чехкинята. Ана знаеше, че тя прощава слабостите на мъжа си и поема товара на благословеното им семейство. Говореха си на някакъв чешко-български език. Важното е, че се разбираха. Казваха, че за каквото и да са се скарали през деня, през нощта след бурна любов си прощавали всичко. Ана им се радваше и си мечтаеше също да има благословен съпруг.
Химик-инженерът, когото Ана подготви за благословия, за общо учудване, получи кандидат-съпруга българка. Млада хубава жена, но безработна. Той - също. Колко много я хареса, но тя започна да пее познатата песен къде ще живеят, какво ще работят, не искала да отива в неговото село на 60 км. от София в триетажната му къща. И какво ли още не. Отказа му. Той беше съкрушен. Замина за Италия и не се върна повече в България.
Четвъртият мъж - гуруто йога, имаше най-голям шанс да осъществи Благословията си. Той получи германка. Той беше разведен, а тя до този момент нямаше брак, макар че вече беше на средна възраст - около 40 години. Учителка, скромна и бедна по западните стандарти. Живеела там на квартира в малка стаичка. Като всяка практична германка, тя веднага пристигна в България - на втория ден след получаване на съобщението за този неизвестен и тъмен балкански субект. Йогата се оказа точно такъв. Посрещна я на автогарата в София, заведе я на гости при Ана, поговориха колкото можаха и заминаха за родната провинция. Германката носеше огромен куфар. Какво имаше в него, така и не се разбра. Майката на йогата я посрещнала като истинска снаха с бохчалък. Това е голяма покривка, свита като баклава, в която се поставят всякакви свадбени неща. В тази имало ценни неща - малки и големи покривки, ръчна българска бродения. На запад тези неща струват цяло състояние, но в България са най-обикновени. Германката оценила жеста на бъдещата си свекърва. На какъв език са си говорили не е важно, отлично са се разбрали. Самият йога се разхождал с германката из града наперен като пуяк от гордост. Завел я даже на гроба на баща си. Не че това е най-приятното място за една жена, но може би е искал да я „запознае” и с него.
249
Всичко уж било добре, но изведнъж германката си заминала, без никакви обяснения, без никакви свадбени ритуали, без Благословия. Просто си тръгнала. Ана обаче разбра защо. Майката на йогата по някакъв начин й казала, или показала, че той има връзка и с друга жена, живееща в града. Ана също нищо не знаеше за това. Той беше излъгал при попълването на документите за Благословия, скривайки, че има връзка с жена. Ако беше постъпил честно, трябваше да се раздели с нея и да започне нов живот „на чисто”.
„... нито един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее” /Езекил 33:16/
Освен това йогата поставил условие на германката да го приеме в своята квартира в Германия и да го издържа, докато си намери работа.
- Като какъв можеш да работиш в Германия, при нас се изисква голяма квалификация - попитала германката.
- Като рехабилитатор, това е моята професия. Мога да правя масажи и много други неща.
- Но това не може да стане изведнъж, при нас също има безработица.
- Ами открий ми собствен лечебен кабинет тогава.
- Собствен лечебен кабинет? - учудила се германката. Знаеш ли колко струва разрешителното за него? А наемът на помещението?
- Ами не знам, аз в България съм безработен. Но ти можеш да работиш като учителка по немски език тук, търсят се много, ако искаш.
- Това може да се уреди, но какво ще правим с другата жена? Защо ме излъга, че нямаш такава?
Йогата не очаквал такъв пряк удар.
- От къде знаеш?
- От майка ти.
- Как така от майка ми?
- Тя ми показа нейната снимка. Затова аз си заминавам. Жалко все пак. Брат ми е благословен за австрийка и има прекрасно семейство. Надявах се, че и аз ще имам такова. Срещу лъжата ти обаче съм безсилна.
- Не може ли да ми простиш?
- Не, не мога. Аз също познавам Божествения принцип. Този вид бракове имат за цел изчистване именно на първородния сексуален грях. Ти не си признал пред Бог, сексуалната връзка с другата жена. Ако го беше направил, щеше да ти се прости.
- Но аз не споделям изцяло философията на преп. Мун. Много неща не разбирам.
- Не си разбрал най-важното. Девизът е един мъж с една жена. Затова аз се връщам в Германия.
Йогата се озлобил на майка си. Като всеки грешен човек, веднага обвинил
250
нея за собствената си безпринципност. Майка му умряла скоро след това. Той продължил да живее с приятелката си - българката. Нищо не работел, тя го издържала.
Изобщо, какви са тези мъже, които не само че не могат да хранят семейство, а някой трябва тях да ги храни. Обикновено използват грозни и нещастни самотни жени, каквато беше приятелката на йогата. След известно време Ана го срещна на площада на родния си град.
- Здравей, как си? - традиционният поздрав.
- А ти? Ами, ходя нагоре-надолу из града, отвърна йогата. Имаш ли някакви новини от германката? Какво прави?
- Не, не знам нищо. - лаконично каза Ана.
- Нямате ли информация по черковна линия?
- Нямаме. Тя беше много, много разочарована от теб. Аз също. Как си могъл да кандидатстваш за благословена съпруга, след като си имал жена до себе си? Даже майка ти се е възмутила.
- Но аз нито я харесвам, нито я обичам. Виж колко е грозна. Щях веднага да прекъсна връзката, ако германката беше останала.
- Но ти не разбираш ли, че тук не може да има лъжа? Ти си излъгал Бог с фалшивия си формуляр. Какво си мислел? „Много важно, че ще излъжа, организаторите от църквата не могат да разберат по никакъв начин, че имам жена до себе си.” Ето, че на лъжата краката са къси. Разбра се веднага, при това от честната ти и добра майка. Тя не е могла да позволи едно толкова добро и хубаво германско момиче да бъде заблуждавано. Ти провали своята и нейната Благословия.
- Виновен съм, но аз не вярвах, че ще излезе нещо сериозно от моето кандидатстване за Благословия. Реших да опитам шанса си. Много бях стреснат и учуден. Каква добра, хубава и чиста духовно жена. Личеше си, че не се занимава с мъже.
- А знаеш ли как се чувствам аз като духовна майка, че дадох гаранция за теб, за учителката, за инженера и брат му, за химика? Знаеш ли какво изплащане ме чака, след като не съм проверила добре нещата с вас. Това беше моя задача. Не очаквах никога, че всички ще ме излъжете и предадете.
Йогата не знаеше какво да отговори. Наведе глава и тръгна нанякъде. От този момент Ана даже и да го срещнеше, минаваше на другия тротоар. Неговото предателство беше най-голямо.
251
Глава 12
Ана дава пример за благословено семейство
Ана разбра, че убедителен пример за благословено семейство може да даде само тя самата.
Ана не беше грозна и съвсем стара, можеше да си намери мъж и без Благословия, но тя не искаше обикновен брак. Като разведена не се чувстваше нещастна, беше свикнала да живее сама. Докато не разбра, че съществуват нови, непознати и вълнуващи преживявания със сватбените ритуали на Благословията. Тя внимателно наблюдаваше подготовката за тя, беше силно привлечена от мащабността и красотата на този религиозен феномен. Тя чувстваше Благословията като вакуум, който рано или късно ще я погълне. Тя искаше да почувства трепетите на благославящите се, да разбере всичко чрез самата себе си. Искаше да има благословено семейство повече от всичко на света. Затова прие риска да кандидатства отново за Благословия през 2003 година, независимо от неуспешните й опити до сега. Речено, сторено. Снимки в цял ръст и само на главата, изследване за спин, молитвени условия, попълване на необходимите формуляри, семинари... Тя вече знаеше много добре всички неща, защото беше кандидатствала няколко пъти. Всеки семинар за Благословията добавяше нещо ново към представите й за нея. На този думите на лектора се запечатаха дълбоко в съзнанието й. За 13 години членство в Обединителната църква, Ана беше изпълнила почти всички необходими условия. Само едно не можеше да направи - да промени възрастта си. Пречисти се духовно, разкая се за греховете си, промени се коренно. Такива жени като нея ги наричаха „повторни девственици”. Подаде си документите и зачака търпеливо резултатите.
252
ЧАСТ ОСМА
НОВОТО БЛАГОСЛОВЕНО СЕМЕЙСТВО
АНА И МИХАИЛ
Глава 1
Третото предложение за Благословия
През 2003 г., след 13 години надежди и очакване, Ана получи трети кандидат-съпруг. Тя знаеше значението на номерологията. Числото три беше основата за всичко: стол с три крака, за да бъде стол; маса с три крака най-малко, за да бъде маса; семейство най-малко с трима члена - баща, майка, дете; по същия начин е и Светата Троица: Бог, Исус и Светия дух и т.н.
Ана навлезе в нов период на живота си. Най-трудният, най-вълнуващият и най-щастливият или нещастният, зависи от гледната точка.
Първият й съпруг се казваше Ангел, последният, третият - Михаил. Заедно двете имена образуваха името Архангел Михаил - единственият, който успява да прободе змеят, или дявола с копието си. Тя познаваше от няколко години живия „копиеносец” Михаил, емигрант от Минск. Той идваше в тяхната църква от време на време. За първи път беше подал документи за Благословия преди три години. Получи албанка, която като разбрала, че е безпаричен, безработен и т.н., веднага се отказала. Ана понякога разговаряше с него на руски след неделната служба, или когато се срещнеха на други публични мероприятия. Той започна да води в църквата свои приятели, които приличаха на клошари, на просяци. Те не се задържаха за дълго време. Разбираха, че няма благотворителни обеди или дрехи, или нещо „аванта” и си отиваха. Той обаче продължаваше да се появява, макар и от време на време. Имаше вид на гладен и изпаднал човек. Интелигентността и ума му обаче пробиваха през смачкания външен вид, личаха щом започнеше да говори, не можеха да се скрият.
253
Трудно е да се определи що за човек е той. Плъзгав и потаен, със задни мисли. На външен вид беше симпатичен, бял и червен като руснак. Българите не правеха разлика между руснак и белорусин. Той самият казваше, че се наричат бело-руси, защото никога не са били под робство. Ана се заинтересува от езика им, нали беше филолог. Установи, че белоруският език е преходен между руския и полския, все славянски езици. Но в съществените разлики и прилики нямаше нито време, нито желание да се задълбочава, защото неприятностите започнаха кажи-речи от първия ден на тяхното официално запознанство след съчетаването им за Благословия.
Глава 2
Обявяване на резултатите
Традицията в Обединителната църква беше резултатите кой с кого е съчетан, да се обявяват пред всички на тържествена неделна служба. Ана беше изтръпнала. Преди да влезе в залата, един брат й пошепна, че за нея има предложение за съпруг. При това го познавала. Ана внимателно започна да разглежда всички присъстващи мъже, които бяха не повече от 5-6. Прободе я мисълта, че по възраст от присъстващите за нея е подходящ само един - скритият и неизвестен белорусин, емигрантът Михаил. Тя беше съгласна на всичко, за да изпълни Божията воля. Така беше възпитавана 14 години в Обединителната църква. Ана вярваше, че Благословията е 100% по Божията воля. Бог толерираше, обичаше и подпомагаше благословените семейства, участваше в живота им. Ана искаше да изпита всичко това. От малка беше самостоятелна и упорита. Знаеше, че ще бъде трудно, но беше твърдо решена да се бори. С какво и с кого още не знаеше.
Лидери на църквата през тази важна за живота на Ана година /2003/, бяха българин и момиче от Молдова с румъно-украински произход. Благословено семейство с три деца - момичета. Те ръководеха церемонията на Благословията, облечени в бели роби, както подобава традицията за тържествени случаи. След молитва на благодарност към Бог и кратко слово за значението на Благословията, започнаха да извикват кандидат- двойките една по една и да им връчват снимките - мъжката на жената, женската на мъжа. Останаха само Михаил и Ана от присъстващите кандидати.
- И една българска двойка, Ана и Михаил - закачливо съобщи лидерката.
254
Двамата се погледнаха учудено, особено той. Ритуалът включваше излизане на всяка двойка отпред, поклон пред снимката на Истинските Родители, пред лидерите, присъстващите и самите кандидати един на друг с корейски полупоклон. Как се наведоха Михаил и Ана, какво направиха, те самите не разбраха. За всеобщо и тяхно учудване, уцелиха главите си, които при удара дръннаха като „празни тикви”. Залата се изпълни със смях.
- Вашите снимки ще дадем допълнително, едната е много неясна, каза лидерът на църквата.
- Не, моля ви, дайте ни ги сега, каквито и да са, настоя Ана.
- Добре, заповядайте.
Действително снимката на Михаил беше на петна, защото не беше направена в професионално студио. Както и да е, седнаха смутени един до друг и изчакаха края на тържествената церемония.
- Какво ще правим сега, трябва да поговорим, каза с присъщата си прибързаност и решителност Ана.
- Но... аз не знаех, че ще оставам, имам ангажимент, трябва да си вървя.
- Добре, съгласи се тя, но й стана неприятно, много неприятно.
- Що за кандидат-съпруг е този Михаил? Какво по-важно има от това да дадат отговора си дали са съгласни да станат семейство или не, приемат ли партньора си или не. А и за собствено удовлетворение. От къде е сигурен, че тя ще каже „да”? Може да го отхвърли като албанката.
Ана си взе довиждане с лидерите и се прибра вкъщи развълнувана и огорчена. Започна да мисли какви ли не неща. Какво не е наред? Какви са причините този потайник да не се съгласи веднага? Нищо, ще се разбере. Трябва да почака. Измина ден, два, три, ... цяла седмица. Ана стана съвсем нетърпелива и помоли отговорничката за Благословията да потърси и поговори служебно с Михаил: съгласен ли е, или не. Трябваше време за подготовка на костюм и рокля, букет, пръстени и други свадбени атрибути. Отговорничката го извикала в центъра на разговор, но закъсняла за срещата. Михаил си отишъл. Оставаха само още три дни. Тогава Ана се обърна към духовния му баща проф. Цветан Кардашев, виден български учен, благословен за италианка. Той веднага откликна и каза:
- Ти, Ана, не се безпокой. Аз ще го открия и ще го попитам какво мисли.
- Само че трябва по-бързо, след няколко дни е церемонията.
След няколко часа професорът се обади.
- Съгласен е, просто не е знаел, че трябва да оповести решението си.
- Според мен шикалкави и лъже, но както и да е. Длъжен е да се обади и на мен.
До вечерта се обади и самият кандидат.
- Альо, проговори той на руски. Михаил вас беспокоит. Нам можно встретиться?
- Пожалуста, отговори Ана.
- Давайте. Думаю, что получиться.
255
Определиха си среща пред халите. Ана беше точна, той я чакаше. Беше се постригал много късо, почти „пънкарски”, но му отиваше. Отидоха да пият по едно кафе. Без много увъртания, той я попита:
- Чего хочешь?
- Благословию, твърдо отговори Ана.
- Что надо зделать?
- У меня есть свадьбеное платье, а вы имеете ли костюм, красный галстук, белую рубашку?
- Нет, я как знаете имигрант в Болгарии, у меня ничего нет. Все осталось в Беларуси.
- Хорошо, тогда я вам куплю все необходимое. Давайте, идем.
Може би друга на мястото на Ана би се поколебала и изплашила, но Ана - не!
- След като вярвам в Благословията, трябва да се подготвя за добро и лошо. Важен е крайният резултат. Какво ли ме чака, Боже, помогни ми!
Бързо намериха магазин за мъжко облекло. Той беше стандартен, така че лесно избраха светъл костюм, Ана не харесваше черните костюми. Риза, връзка, бельо - всичко. С тези дрехи Михаил изведнъж се промени. Като че ли стана друг човек. Ана не знаеше какъв точно, защото все още не го познаваше. Той говореше много малко, но се съгласяваше с нея.
- Тази жена е много интересна и интелигентна. Изглежда ми и богатичка. Как решително ме заведе в магазин и ме облече! Трябва да опитам, може би това е шанс да се измъкна от мизерията, в която живея. Така е, като реших да се боря за демокрация, против комунизма. Чужда страна, чужди хора, трябва ми помощ. Ще опитам, ще опитам! Не разбирам всичко за тази Муновска Благословия, но нито една друга църква не ми предлага съпруга. Ще опитам, дано Бог се смили над мен. Само жената да не научи някои неща, които не искам да й кажа сега. Може би по-късно. Благодаря Ти, Боже, благодаря ти Исус, благодаря ти преп. Мун! Ще имам дом и съпруга!
256
Глава 3
Церемонията на Благословията
Церемонията на Благословията в Европа, Америка, Африка, Азия, се провежда в големи зали или стадиони в един и същи ден и час. Най-тържествена е в Република Корея, където се ръководи лично от основателя на Обединителната църква преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан Мун, в същност от Бог с помощта на ангели и духове от добрия духовен свят. Събират се хиляди хора. Някои се благославят, други са като гости или участници в конгреси и конференции на професори, политици, общественици, журналисти и др. Разглеждат се актуални и значими световни теми в областта на политиката, културата, образованието, религията и др. Благословията започва и завършва с концерти и театрални представления, маршове на мира по улиците на града, фойерверки, топовни гърмежи и много други мероприятия. Участват изтъкнати писатели, журналисти, артисти, творци и учени от цял свят, видни политически фигури - бивши и настоящи президенти, министри, членове на правителства, лидери на световни религии. Най-многобройни са студентите и младите хора. Хората на стадиона са бели, черни и жълти - представители на всички раси. Участниците обикновено са около един милион. Така се постига обединение на различните култури. Затова църквата се нарича Обединителна. Не съединяване, а обединяване на възгледи, идеи, съдби, живот...
В България обществото на Обединителната църква е малко, така че церемонията на Благословията също е скромна, но тържествена. Лятото на 2003 г., когато Ана и Михаил се благославяха, тя се проведе в София, в празнично украсения център на църквата. Някои новосъчетани двойки бяха заминали за чужбина, а в София останаха само две - Ана и Михаил и българско момиче, съчетано с италианец.
Лидерите на църквата - младото семейство с три деца, бяха облечени в тържествени ритуални корейски бели роби, ушити от скъпа коприна и блестящи от бродерии, предназначени за такива тържествени случаи. Ухаеше на цветя, звучаха свети песни. Присъстваха членове на църквата, роднини и гости на младоженците, приятели. Като на сватба. Ана облече бяла рокля, сложиха й булчинско венче на главата, бели ръкавици, букет с цветя - всичко по реда си. Михаил беше с новия светъл костюм, бяла риза, червена вратовръзка. Прекрасна красива двойка на средна възраст. Другата участничка - младото момиче, беше в истинска булчинска рокля, а италианецът - с черен костюм, бяла риза и
257
червена вратовръзка, като всички останали младоженци по света. Залата беше украсена с балони, голяма снимка на Истинските родители, много цветя и гирлянди. Атмосферата беше истински тържествена.
Церемонията започна с молитви и свети песни и продължи с ритуала на „святото вино”.
Глава 4
Ритуалът на святото вино
След като атмосферата в залата се прочисти чрез молитвите и светите песни, двете двойки, хванати за ръце, излязоха на подиума на залата. Застанаха до лидерската двойка. Млада благословена съпруга, облечена в красива розова корейска рокля, цялата в бродерии, поднесе две малки кристални чашки със свято вино. То трябваше да се изпие от всеки участник по съответния ред, за да се осъществи символичното значение на този важен ритуал.
Младата жена направи поклон и поднесе табличката с двете чашки най-напред на Ана. Ана отвърна с благодарствен поклон, взе чашката с двете си ръце, отпи половината, поклони се на Михаил и му я подаде. Той се поклони на бъдещата си съпруга, взе чашката от ръцете й, пак с двете си ръце, и изпи останалото вино от тяхната чашка. Върна я с поклон на Ана, а тя с поклон я постави на подноса. Същият ритуал се изпълни и от другата двойка с втората чашка.
Ана знаеше, че този ритуал е много важен, защото чрез него символично се сменя кръвната линия на благославящите се участници от сатанинска - в Божия. Исус казва:
„И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте - това е Моето тяло. Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете.” /Мат. 26:26-28/
Целта на ритуала на святото вино е символично премахване на първородния грях, извършен от Ева и Адам. Никой човек не може да направи това сам. Необходим е Месия! Месията Исус и наследникът Му преп. Мун чрез Благословиите по целия свят изпълняват тези свои отговорности и задължения. Премахването на първородния грях чрез святото вино и свадбените ритуали е тяхната „работа”, тяхната мисия, възложена им от Бог. Вече благословените хора също
258
могат да благославят роднини и близки, а ако са лидери на църкви - всичките им членове. Ако отговарят на определени условия, разбира се.
Тъй като Ева първа съгрешава в Едемската градина, вместо нея най-напред се пречистват и възстановяват благославящите се нейни дъщери, изпивайки глътка от святото вино. След като то влезе в кръвта им, те символично сменят кръвната си линия от сатанинска в Божия. Така се възстановява не само благославящата се жена, но и сгрешилата Ева, до позицията си преди грехопадението - непорочна Божия дъщеря. Макар и символично, тя и благославящата се жена се отделят, напускат Сатана, виновника за грехопадението и се връщат при Бог. Тази нова, пречистена и възстановена Ева, трябва да пречисти съблазнения от грешната прародителка Ева Адам в лицето на мъжа - партньор в провеждащата се брачна церемония на Благословията. Той е в позицията на грешния Библейски Адам. Вместо него, благославящият се мъж - потомъкът му, поема от вече пречистената и възстановена Ева нейната чашка със свято вино и го изпива до край. Така се възстановяват мъжът - участник в ритуала и прародителя му Адам. Младоженците вече, в позиции на безгрешните древни Адам и Ева, се свързват с Бог и получават Неговата Благословия, за да станат семейство. Така е трябвало да бъде, ако няма грехопадение на първата семейна двойка и намесата на Сатана.
Той вече няма никакво участие в ритуалите на Благословията, колкото и да му се иска. С последни сили се опитва да хапе и наранява, но вече е слаб, много слаб!
- Как стана така, че вече съм изхвърлен вън! Толкова труд и усилия положих да съблазня Ева, а тя - Адам, за да изпълняват моите сатанински желания, да ми служат и да ми се подчиняват! Загубен съм, загубен съм, краят ми наближава! Милиони благословени хора, ужас за мен, смърт за мен!
Адам и Ева, прародителите, първите Божии деца, наблюдаваха с радост, надежда и трепет от духовния свят ритуала на святото вино, извършващ се на земята. Спомените за грехопадението не бяха изчезнали през хилядолетията.
- Помниш ли, Адаме, помниш ли какво се случи в Едемската градина?
- Разбира се, че помня. Извършихме голяма глупост, не послушахме Бог, а се повлякохме след този продажник Сатана, преправил се на змия.
- Ех, знаеш ли колко съжалявам, че станах причина за страданието на Бог, нашия Родител! Колко съжалявам, виновна съм, виновна, плачейки говореше Ева!
- Но Той ни прости, защото е най-доброто Същество във Вселената.
- Да, така е.
- Нашите потомци Му се молят от векове с благодарност и надежда за Небесното царство, Неговото царство на земята. Благословените семейства се трудят денонощно за това.
- Исус загина, кротък като агне, за да помогне на Бог и Провидението Му.
- Да, Исус направи голяма саможертва. Той послуша Бог, не се опълчи срещу Него като нас, не сгреши в нищо. Сатана беше принуден да Го остави, защото
259
не можа да Го съблазни с нищо, не можа да осъществи обща база с Него за съвместни действия.
- Оттогава до появата на новия Месия преп. Мун, наследил мисията на Исус, Бог много страда.
- А виж сега колко е светло в душата Му. Той се радва на благословените Си деца. Новият Месия успя, успя, успя! Преп. Мун духовно се сля с Исус! Двамата са много силни, победиха Сатана!
- Сега благодарение на Благословията, която Бог и Исус дават чрез Истинските родители на земята, милиони хора се връщат в лоното на Бог!
- Какво щастие за всички, какво облекчение и за нас! Със всяка благословена двойка нашата вина, Ево, намалява. Бог иска да изпита радост от всяко Свое дете.
- Децата на благословените семейства се раждат без първороден грях, второ поколение, а техните деца - трето поколение и т.н.
- Преп. Мун и жена му също изпълниха необходимите ритуали от позициите на безгрешни Адам и Ева, за да станат Истински родители. Колко много страдание понесе преп. Мун, колко го биха и унижаваха в комунистическите севернокорейски затвори, даже и от руски кагебисти. Но той издържа на всичко, доказа, че е предан на Бог и Исус. Такива трябва да бъдат всички благословени семейства по света! Бог иска всяка човешка душа на земята или в духовния свят да се благослови и пречисти.
- Да, такава е волята на Бог.
- Но това е трудно, много трудно!
- Да, но не е невъзможно!
- Вярно, промяната на хората от зло към добро става всеки ден и час!
Бог слушаше разговора на Адам и Ева без да се намесва. Хиляди добри духове и ангели Го заобиколиха и започнаха да Го разпитват какво се случва на земята, защо небето сияе с толкова светла и красива духовна енергия, защо всички са радостни.
Бог се усмихна. С удоволствие обясни и нареди Словото Му да достигне до всяка човешка душа на земята и на небето.
- Целта на ритуала на святото вино е да се прекрати и обърне процеса на грехопадението: Луцифер - Ева - Адам. Жената - участник в церемонията на святото вино, вместо съгрешилата преди години Ева, първа пие от виното, защото някога Ева първа съгреши. Нали си спомняте какъв ужас изживяхме тогава! Времето няма никакво значение. „ За Господа хиляда години като един ден и един ден като хиляда години! /ІІ Петрово 3:8/. Грешката трябва да се поправи, да се изпълни Моя замисъл за хората и творението!
- Помним, помним! Тогава небето потъмня, изригнаха вулкани, природни бедствия унищожиха част от красивата земя!
- Но това не може да продължава вечно. Виновникът за първото зло на земята и небето - Сатана, чрез вярата в Мен и предаността на много поколения, вече
260
изгуби властта и силата си. Исус, Моят прекрасен Първороден Син, заедно с преп. Мун провеждат Благословия за връщане на децата ми в Моята кръвна линия, както на земята, така и на небето. Жени и мъже съзнателно се откъсват от Сатана и се връщат при Мен! Пречистват кръвта си, отричат се от Моя враг и преминават от сатанинската кръвна линия отново в Моята!
- Да, да, да, в непорочната, светлата и вечната, се разнесоха радостни възгласи.
- Жената първа съгрешава, затова първа трябва да се възстанови и да спаси грешния мъж. Не може грешна жена да спаси грешен мъж. Само свята и пречистена жена, представителка на безгрешната Ева, /преди грехопадението/, може да направи това.
- Затова ли младоженката на ритуала на святото вино пие първа от святото вино и подава чашката на бъдещия си съпруг?
- Да, той е представител на съгрешилия Адам. След като мъжът изпие остатъка от святото вино, кръвта му също се пречиства, той става такъв, какъвто беше Адам преди грехопадението, прекрасен Мой Син!
- Да, да, колко беше прекрасен, как обичаше Теб, Господи, земята, планините, моретата и реките! Говореше си с животните и тревичките... Как се случи това грехопадение, как не го предотвратихме!
- Най-после, най-после! Какъв Велик ден! Последиците от първородния грях на Ева и Адам са премахнати. Днес още хиляди двойки се връщат при Бог!
Добрите духове и ангелите започнаха да ликуват, да пеят и танцуват от радост.
Исус също се радваше.
- Аз казвах на хората да пият вино вместо кръвта Ми и да ядат хляб вместо тялото Ми, но те не ме разбраха тогава. Сатана беше много силен, успяваше да ги заблуди, да ги откъсне от Мен. Останах самотен на кръста, изоставен от всички. Даже учениците Ми се разбягаха и уплашиха. Но Аз обичам Своя Баща и продължавам да Му служа. Нищо, че нямам физическо тяло, аз възкръснах в моето духовно тяло! Аз мога да се вселявам в душата на всеки човек, вярващ в Мен! Милиони са християните в земния свят, милиони са и тези при Мен в духовния свят.
- Затова благославящите се двойки пият свято вино, нали? Така изпълняват тази Твоя заръка, нали? Децата им ще се родят без първороден грях, така че Бог може да участва и ръководи живота им, допълниха светлите духове.
- Ако пожелаят, разбира се, обади се и Бог. Аз не мога да контактувам с грешници. Измислих ритуал, чрез който символично да се премахне първородният грях - изпиване на свято вино. От една възстановена семейна двойка - до всички останали. Мечтата Ми е всеки човек да се възстанови! На земята и на небето!
- Браво на Исус! Въплъти се успешно в тялото на Преп. Мун, който след много мъки и неволи извоюва позицията на безгрешния Адам, а жена му - на безгрешната и непорочна Ева. Исус, миличкият, рано загина, не можа да създаде семейство и да има деца, Мои внуци!
261
- Това ли означава „Истински родители”?
- Да, преп. Мун и жена му са истински на мястото на фалшивите такива, съгрешилите Адам и Ева и потомците им, ръководени от Сатана. Те Ме слушат и изпълняват повелите Ми. Браво на тях! Последователите им се умножават всеки ден! Аз дадох Словото Си на преп. Мун, както обеща Исус. То прониква в душите на милиони хора и ги променя! Тази грандиозна масова сватба има голямо значение за Моето провидение. Доволен съм! Браво на Исус! Браво на Истинските родители!
Глава 5
Сватбата продължава
Церемонията на Благословията през лятото на 2003 г. в София продължаваше. След изпиването на святото вино следваха други ритуали като пръскане със свята вода, молитви, размяна на пръстени и др. Атмосферата се „нажежи”. Всички присъстващи се молеха искрено и дълбоко. Лидерите на църквата се хванаха с дясна - лява ръка, вдигнаха напред другите две, както правеха това истинските родители и отправиха към Бог специална тържествена молитва: за прошка греха на Адам и Ева и този на хората през вековете; прошка за разпъването на Исус, благодарност на Бог за милостта Му и молба да участва в живота на всички семейства - благословени и неблагословени; обединение на религиите като условие за траен мир в света...
Духът на Бог проникна в душите на молещите се лидери, а чрез протегнатите им напред ръце - в тези на присъстващите, изпълни ги с надежда, радост, святост и благодат.
Ана и Михаил, хванати за ръце с наведени за молитва глави, също дълбоко се развълнуваха. Ана почувства как топла вълна се разлива по цялото й тяло. Като огън, който изгаря грешната й същност. Тя се разплака от напрежение. Лицето на Михаил почервеня, защото и той изпитваше същото. Духовният свят огън преминаваше свободно от единия към другия чрез съединените им в едно цяло ръце: протегната мъжка дясна длан, върху нея лява женска, лява мъжка, дясна женска. Погледнаха се в очите, видяха душите си, сляха ги. Беше просто и величествено едновременно.
От този момент започна новият им семеен живот. Двете двойки в София, как262
то и хилядите по света, се заклеха в съпружеска вярност, преданост и служба един на друг, на Бог, Исус и истинските родители завинаги. Тук, на земята, а след това и в духовния свят. Лидерът четеше думите на сватбената клетва, еднаква за всички двойки по света. Ана и Михаил също три пъти повториха „Заклех се”! Най-святата клетва! След това си размениха пръстените. Напръскаха ги със свята вода. Някои от присъстващите плачеха с радостните сълзи на надеждата. А колко снимки! На сватба, като на сватба! Ана беше поканила брат си, който също се развълнува много, при това беше атеист!
Глава 6
Бог, Исус и ангелите ликуват
Бог, Исус, ангелите и добрите духовни същества ликуваха в духовния свят! Предците на участниците в Благословията - също! Този момент беше много важен за тях, защото Благословията на потомците им беше и тяхна, те можеха да отидат на по-добро и по-светло място в Отвъдното: в Рая или в Небесното царство на Небето! Душите на всички както на земята, така и на небето, засияха с прекрасни цветове и преливащи се светлини. Разнесоха се ухания на жасмин, тамян, рози, минзухари, цъфнали дървета и храсти...! Тиха и приятна музика се лееше отнякъде, ангелският хор на небето славеше Бог, Исус, Истинските родители и всички благословени двойки. Радостта и любовта привлякоха още много духове на добри мъже и жени. В един и същи миг, на земята и на небето, последователите на Месията Исус и Месията преп. Мун извикаха възторжено при пъти Мансей! Мансей! Мансей!, което означаваше:
- Слава на Бог, Исус и Истинските родители! Пълна победа!
- Слава на благословените семейства!
- Благодарност на Бог за успехите на земята и на небето!
- Песни и танци на тази Небесна сватба!
- Радост, щастие и благодат за Бог и хората!
- Благополучие и обединение на вярващите от всички религии!
- Преданост към Исус, Мохамед, Буда, Конфуций!
- Всички хора на земята и на небето - благословени!
- Всички деца - в семейство!
263
- Едно обединено човечество под Бог!
- Слава на добрите предци!
- Слава на вярващите и добри хора!
- Слава на духовните водачи на земята и небето!
- Слава на религиозните лидери на земята и небето!
Тези вълнуващи възгласи се разнесоха навсякъде, където се провеждаше брачната Благословия. Ехото им отекна дълбоко в духовния свят. Бог наблюдаваше и слушаше. Цялото Му Същество се изпълни с радост и надежда за добро! Очите Му се просълзиха. Отронените сълзи веднага се превърнаха в бисери, сияйни като Душата Му.
Исус също беше много щастлив! Той се обърна с благодарност към Бог.
- Отче, Тоята мечта за радост и любов се сбъдва! Прости Ми, че Аз не успях да изпълня мисията си до край, прости Ми. Не можах да създам семейство, да бъда благословен със съпруга.
- Благословените семейства са Моята опора, Моят щит, надежда и упование! Ти, Сине Мой, също трябва да се благословиш! Аз съм Ти намерил прекрасна съпруга в тяло, корейско момиче, чисто и непорочно като утринна роса! Искаш ли?
- Как да не искам, развълнува се Исус. Моля Те, Отче, благослови и Мен!
- Добре! Веднага, още сега, докато траят тържествата на Благословията! Приготви се!
Исус беше притеснителен и чувствителен, когато ставаше въпрос за Него Самият. Да бъде благословен, да има семейство, макар и на Небето, за него беше най-голямата мечта! Досещаше се кое е корейското момиче, но реши да се покори изцяло на Божията воля.
Ангелите - вестители, надуха тържествено своите фанфари. Звукът им пробуди всички предани на Бог духове, на земята и на небето. Огнени кълба от преливащи се цветове образуваха подножие за Бог. Появи се пъстър килим от свежи цветя и треви, по който Бог - ослепителна светлина, топлина и любов, пристъпи и седна на Престола Си.
- Днешният ден е знаменателен, защото ще се изпълни Моето съкровено желание Синът Ми Исус да бъде благословен! Давам Му прекрасно корейско момиче! Покажете енергийния образ на годеницата!
На екран, изпълващ половината небе, се появи красавица, облечена в бели сватбени дрехи. Всички ахнаха:
- Колко е хубава и млада, колко е смирена!
- Исусе, застани до нея!
Исус моментално изпълни Божията повеля. Доближи се до земната красавица с трепет и очакване:
- Дали ще ме хареса, дали ще е съгласна да живее в тялото си на земята, а с духа си при Мен?
264
Сърцето на момичето отговори:
- За мен е голяма чест да стана Твоя Невеста. Ще бъда търпелива и ще чакам деня, когато окончателно ще се преселя при Теб!
- Аз ще идвам в сънищата ти, ще се грижа за теб, ще те чакам, любов Моя!
Енергийните тела на Истинските родители преп. Мун и жена му Хак Джа Хан Мун тържествено заеха мястото си в краката на Бог, чийто дух изпълваше небосклона. Извършиха всички ритуали на Благословията специално за Исус и корейката. Присъстваха духовете на родителите и предците на булката, корейски вождове и светии, ангели, светли духовни същества и духове на добри хора. Ефирът на небето се изпълни с благоухания както този на земята. Небесни и земни тела се обединиха в радост и щастие.
Фанфарите отново огласиха Отвъдното, за да може вестта за радостта на Бог, на младоженеца Исус, на жена Му в тяло, архангели, светии, ангели и всички останали добри същества, да прелети като светкавица от небето към земята и обратно, да изпепели злото в много човешки души, да ги присъедини към небивалото до сега тържество - сватба на земна жена в тяло с духа на Исус.
- За Мен няма невъзможни неща! Казах, и ето - стана! - отговори Бог.
- Новата благословена двойка на Исус и корейското момиче вече е в редиците на благославящите се семейства. Обвивам всички с енергиен облак от Бащина любов и радост. Корейката да участва в земната Благословия със снимка на Исус - икона, която тя най-много харесва, която е най-близка до сърцето й.
Нея да напръска със свято вино и капки светена вода. Да я целуне с любов и скъта дълбоко в сърцето си. Другите двойки, които също се благославят със снимки на партньорите си, поради невъзможност те да присъстват лично, да направят същото. Аз повелявам да се изпълнят всички сватбени ритуали!
- Благословените хората, възстановени Мои деца да проумеят, че Аз имам нови изисквания към тях. Епохата на Мойсей и Исус отмина, навлязохме в ново време, с нов Месия, Мой предан Син. Аз искам да има полза, резултати от любовта в сърцата на преродените ми деца, да се грижат за Мен, за себе си, за околните, за животните и растенията, за камъните даже!
- Аз искам в Благословията да участват представители на всички националности от целия свят, за да се обединят културите.
- Сега, когато Месията отново е на земята с прекрасно многочленно семейство, а също и Исус на Небето, победата над Сатана да бъде окончателна! Двете семейства - на Исус и преп. Мун да си помагат и допълват, на земята и на Небето.
- Щастлив съм, щастлив! Ожених и благослових Синът Си Исус, за Когото толкова страдах! Така вече и Аз имам съпруга, даже не една, а хиляди благословени съпруги!
Бог се радваше с цялото Си сърце. Отдавна мечтаеше за този миг.
Творението също реагира на радостните събития. Птиците весело запяха, ручейчечета преплетоха пътищата си, закачливо се сливаха и разделяха, бързайки
265
за езерата и моретата. Въздухът и водата разнесоха Благата вест за успешната Благословия на хилядите двойки, на Исус и корейското момиче в ефира и Космоса. Земята въздъхна с облекчение. Успехът на Благословията означаваше грижа за нея и всички земни твари. Излъчи енергийни съобщения до другите планети, за да споделят радостта й, а те от своя страна - в безбрежния Космос. Много звезди избухнаха за поздрав като фоейрверки за слава на Бог, Исус, Истинските родители и всички благословени. Зарадваха се сърцата на стари и млади. Светлината на Благословията прободе даже мрака на ада, осветлявайки душите на неговите обитатели с надежда за прошка и нов живот.
- Аз сътворих хората с дух и тяло, затова съм наредил винаги да има Слово като храна за духа, както и храна за физическото тяло. Това вече е традиция в Обединителната църква. Засега само в нея сватбените ритуали се извършват едновременно от мъж и жена, защото:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” /Бит. 1:27/.
- Мъжът и жената само заедно отразяват Моята същност. Искам тази традиция да се приеме и използва и от другите църкви. Благословени семейства -
пастори и свещеници, мъж и жена, да благославят и венчават миряните си в Мое име, Исус, Светия дух и Истинските родители. Те символично да присъстват на тържествата чрез снимките си!
- Преп. Мун изпълнява добре Моите повели. Жена му, израз на Моя женски аспект, го съпровожда винаги и навсякъде. Тя е равноправна с Него като лидер на църквата. Благословията, давана едновременно от пресътворени мъж и жена, е предпоставка за щастлив живот на всички хора на земята и на небето.
- Ех, колко години трябваше да страдам и да работя, за да постигна това! Исус много Ми помогна, жертва живота Си. На края и Аз вече съм щастлив. Колко прекрасно ще бъде когато всяко Мое дете се върне в лоното Ми чрез Благословията!
- Ще стане, милички Мои деца, ще стане, ще ви откъсна от злото, от Сатана. Той не може да понесе блясъка на Благословията. Искам и вие да Ми помагате, да работим и веселим заедно, заедно, заедно...
Ефирът повтори като ехо повелята на Бог - заедно!
266
ЧАСТ ДЕВЕТА
НОВОБЛАГОСЛОВЕНОТО СЕМЕЙСТВО НА
АНА И МИХАИЛ Е РАЗДЕЛЕНО
Глава 1
Нещо не е наред
Сватбената церемония на Благословията, проведена на 14.07.2003 г. в София, продължи няколко часа. След като завърши, нито Михаил, нито Ана предложиха да прекарат остатъка от деня заедно. Тя не искаше да бъде водеща и да натрапва своите желания. Очакваше той да попита какво ще правят, къде ще отидат, но Михаил мълчеше, даже не я поглеждаше. Ана също не каза нищо и всеки се прибра вкъщи.
Младоженката Ана се почувства пренебрегната, предчувстваше нещо не добро. Гордостта не й позволяваше да разпитва за нищо. Искаше брачният й партньор Михаил да поеме инициативата. Ако ще стават семейство, да бъде съзнателно и с желание и от двете страни.
- Нещо не е наред с този човек, нещо не е наред! Как така след сватбата ни да не ме покани на едно кафе, да отидем в парка, ако трябва, да дойде у нас, да поговорим, нали ще ставаме семейство? Нещо не е наред, но ще се разбере обезателно, ще се разбере...
На Ана й се доплака. Толкова надежди и очакване за този паметен ден... Сърцето й се сви, не очакваше нищо добро, но реши да продължи да се бори.
Младоженецът Михаил също изпита странни и противоречиви чувства. За него случилото се беше като шега. Той не вярваше нито на преп. Мун, нито на сватбените му ритуали, нито харесваше тази жена, но нямаше друг избор, защото беше почти на улицата. Сестрата на хазайката му го гонеше от квартирата. Трябваше му нов покрив, ново убежище, на всяка цена.
267
- Доста е подло от моя страна да шикалкавя и заблуждавам, но какво да правя, принуден съм. Добре, че имам еврейска кръв, нали баща ми е чист евреин, мога да се преструвам и скривам истината. Тази Ана изглежда добра жена, освен това е много хубава. Чух, че е богата, синовете й били мощни бизнесмени. Ех, да се бяхме срещнали преди години...
Във всички църкви на Обединителното движение по света след Благословия започва разделителен период на съпрузите с цел откъсване от Сатана преди „консумирането” на брака, т.е. преди младоженците да заживеят заедно и да правят секс. Този ритуал на сексуален пост е отрезвяващ студен душ след еуфорията на сватбените тържества. Които издържат определения сексуален пост, могат да извършат специалната тридневна церемония, фактическата любовна церемония. През това време младоженците се опознават, срещат се, общуват, но... без секс. Моментът за духовно и физическо сливане се очаква с голямо вълнение от благословените двойки.
При Ана и Михаил обаче почти всичко се обърка от самото начало. Всеки централен офис имаше задължението да определи датата, след която може да започне толкова важната тридневна церемония, всъщност фактическата брачна церемония. Благословията е духовен ритуал, който трябва да се реализира и от физическите тела чрез тридневна сексуална церемония, за да се премахне първородния грях от всяка благословена двойка. Тя освобождава символично и първите грешници Ева и Адам от греха им. Изпълняват се специални условия от всички младоженци. Раздават им се свети кърпички и други необходими ритуални неща. Всяка двойка сама решава кога и къде ще извърши тридневната церемония, но обезателно след централно определената за това дата. Новобрачните двойки във всяка страна участват в специални семинара за значението на Благословията и нейните ритуали.
Когато Ана се присъедини към църквата, двойките имаха по 3 години разделителен период. Някои от младите не издържаха толкова дълго време, женеха се за други партньори, изгубвайки Благословията си. Но повечето от благословените двойки успяваха да устоят на това трудно условие, което имаше също своя религиозен смисъл. След това разделителният период стана 1 година, а през 2003 г. - само 40 дни, като символ на отделяне от Сатана, скъсване с миналото и т.н.
Ана и Михаил не можаха да направят тази тридневна церемония заедно с останалите ново благословени двойки, защото Михаил беше арестуван и попадна в затвора поради нередовни документи, една седмица преди определената за това дата. Тридневна любовна церемония може да се осъществи само от благословени мъж и жена. Нито Ана, нито Михаил можеха да я направят с някой друг. Те се очертаха като нестандартна двойка във всяко отношение, още в началото на брачния си живот. Защото самите те бяха нестандартни личности. Защото бяха по на 60 години, защото имаха много грехове за изплащане. С голямата си милост Бог им даваше невероятния шанс да заживеят по нов начин. Ако пожелаеха и се бореха за промяна - всеки сам за себе си и двамата заедно.
268
Първите дни след Благословията, Ана и Михаил се виждаха често, той ходеше при нея. Обядваха заедно, разхождаха се в гората заедно. Нещата между тях започнаха да се развиват. Михаил се привърза много към бежовия къдрав пудел на Ана, красив и умен. Любовта беше взаимна. Ансо, така се казваше кучето, се хвърляше радостно върху Михаил веднага щом го видеше. /И до сега е така./
Ана разказа на Михаил какво е работила, къде и как еживяла, какви са синовете й... Той беше изключително лаконичен за себе си. Каза, че се грижи за две болни жени, за да живее без наем при тях. Отначало Агенцията за бежанците му давала минимална издръжка, но след това спряла. Ана нищо не каза. Ясно беше, че ще трябва да издържа мъж. Това я натъжи, но не я обезкуражи.
- Но ти казваш, че си писател, какво си написал?
- В Беларус имам няколко книги и много журналистически публикации, а тук в България успях да завърша две свои книги за политическите репресии при комунизма, на които самият аз бях подложен.
- Къде са тези книги?
- В къщи на диск.
- Искам да ги видя разпечатани.
- Добре, лаконично отговори Михаил.
Книги действително имаше, но... нещо не беше в ред. Мозъкът на Ана трескаво работеше, за да намери изход от създалата се ситуация.
- Как така живееш без доходи, попита го тя отново.
- Е, не съвсем. Помагат ми църквите.
- Затова ли ходиш навсякъде? А кой най-много се грижи за теб?
- Пасторът на Българска Божия църква. Там се получават много помощи, от които дават и на мен. Особено дрехи. Има и столова, в която се храня. Приятели имам също, така преживявам.
Ана погледна изтощеното му лице. Личеше си, че този човек не си дояжда, направо гладува.
- Защо питаш?
- Ами, ако ще правим семейство, трябва да съм наясно кое как е.
- Вечерно време на пазара всичко е евтино, даже има изоставени неща, зеленчуци. Аз ги прибирам, храня се с тях.
- Не ти ли е неудобно? Това са боклуци! Ами ако се отровиш?
- Какво да правя, като съм гладен!
Доброто сърце на Ана веднага реагира. Човекът действително беше гладен. Тя знаеше, че в Библията пише чужденецът да не се угнетява. Реши да му помогне, макар че не знаеше какво точно я очаква.
- Знаеш ли, в главата ми се върти една идея.
- Каква?
- Ти трябва да имаш собствени доходи.
269
- Трябва, но как?
- Искаш ли да преведем книгите ти от руски на български? Те са инвестиция за теб. Може пък да ги издадеш и продадеш.
- И кой ще ги преведе?
- Аз. Ти ще ми четеш на руски, а аз ще превеждам и пиша едновременно с това на български.
- Можеш ли, не е ли много сложно?
- Много е сложно, но това е професията ми. Няма да бързаме. Ще идваш всеки ден вкъщи в определен час и ще работим професионално.
- Добре, в колко?
- В 10 сутринта. След като се уморя ще обядваме и край.
- Съгласен.
Неговите отговори бяха кратки и лаконични. Не обичаше да разказва за себе си, да споделя. Беше подтиснат.
Така започнаха трудната преводаческа и редакторска работа, която увлече и двамата. Ана беше професионален преводач от руски език, редактор, машинописка. Прехвърли уменията си на компютъра, който синовете й подариха, но не можа да разбере изцяло тази сложна нова „пишеща машина”. От книгата на Михаил за Белорус, за изтезанията на демократи, за митингите и протестите против диктатурата на президента Лукашенко, тя разбра много неща за него, за живота му в Беларус, за преследванията, за опасностите, затворите и побоищата. Когато имаше възможност, разказваше това и на синовете си. Вече ги канеха като бъдещо семейство на разни тържества и вечери. Беше хубаво. Ана беше изпълнена с надежда. Харесваше този мъж, явно, че той също я харесваше. Започна да се поражда доверие между тях, даже се появиха чувства. От ледената му физиономия нищо не можеше да се разбере, но в дадени моменти той се издаваше, че тя го интересува. Погледът му се променяше, когато я наблюдаваше как се движи бързо и отривисто, как сръчно и вкусно готви, слага масата. Ана забелязваше това, но си мълчеше, да не развали „магията”.
Тези обеди и превода на книгата му бяха неочаквани за него. В сърцето му също покълна надежда за спасение от тежката емигрантска участ чрез тази жена и семейството й, която той получи „наготово”, без да полага никакви усилия, освен да посещава службите и мероприятията на Обединителната църква.
- Не се наложи нито да я ухажвам, нито да й предлагам брак, нито да й обяснявам за себе си. Чудна работа било това Благословията, хубава работа. Като за мен работа.
270
Глава 2
Михаил е арестуван
Един ден Михаил не дойде в уречения час. Телефонът извъня.
- Ало, обади се Ана.
- Госпожо, познавате ли лицето Михаил, емигрант?
- Да, познавам, разтревожи се Ана.
- Елате веднага в районното управление на МВР, защото трябва да получите ключове и багаж от него.
Ана се стъписа. Гласът по телефона никак не беше доброжелателен. Приготви се за 10 минути и отиде в МВР. На „Пропуски” й казаха в коя стая. Почука и влезе.
Видяното я порази. Михаил стоеше изправен, облечен с горните си зимни дрехи, червен като рак от напрежението и горещината в стаята. Държеше чанта в ръцете си. Имаше непознат млад мъж и полицаи, които го разпитваха.
- Какво се е случило? - малко гневно попита Ана.
- Има заповед за екстрадицията му от България в тридневен срок, считано от днес, отговори адвокатът от Хелзинския комитет - младият мъж.
- По какви причини, какво е направил?
- Нередовни документи, няма лична карта. Старата е изтекла, а той не е поискал нова.
- Ана, не безспокойся. Все уладиться. Возьми эту чанту и ничего не выбрашивай из нее. Поняла? Ничего.
Сърцето на Ана се беше свило. Тя се уплаши. Как така?
- Добре, ще я взема и ще я пазя.
- Не може ли нещо да се направи? - обърна се тя към присъстващите отговорни лица и адвоката.
- Може да се подаде жалба за отлагане или анулиране на заповедта за екстрадация.
- Направете го, моля ви, г-н адвокат.
- Добре, ще го направя.
- Хайде по-бързо, много закъсняхте, госпожо, до кога ще ви чакаме да си говорите! - нервно проговори началникът на службата.
Михаил подаде чантата си, прегърнаха се с Ана, целунаха се. Първата целувка. Тя се разплака. Предчувстваше, че може да се случи нещо лошо, много лошо, че може повече да не се видят.
271
- Какъв късмет имам и аз! Тъкмо си намерих мъж, сега пък ще го изгонят от България. Какво ще правя сега? Отчаянието започна да прониква в мозъка й.
Михаил вече беше изведен от стаята. Адвокатът също се готвеше да си тръгне.
- Моля ви, ние с Михаил сме сгодени, имаме религиозен брак. Кажете ми къде го водят?
- В затвора за чужденци с нередовни документи.
- Как се отива до там? Мога ли да го посещавам?
- Да, автобус 604. Но свижданията са кратки.
Така Ана за няколко минути от надяваща се на щастлив брак младоженка, се превърна в борец за освобождаването на десидент - съпруг. Като жените на декабристите, които са ги придружавали и живеели с тях в Сибир. Един глас вътре в нея я упрекваше, че е толкова наивна и глупава.
- На ти сега една Благословия, на ти сега един брак. Тичай да го спасяваш от затвора, щом много знаеш!
Този глас не се хареса на Ана. Тя познаваше нашепванията му, от които искаше да се освободи. Знаеше, че това е Сатана - егоистът. Беше я подтиквал да върши разни сатанински работи в миналото й. То не можеше да изчезне просто така, всички неща бяха сторени от нея. Но тя можеше да изкупи грешките си. Чрез любов и страдание.
Друг глас й казваше, че изплащането и страданието, които я очакват, ще бъдат резултатни, за добро, да не се страхува. Това беше гласът на Бог. Ана се изпълни с решителност да действа. В тази студена януарска зима тя ходеше през няколко дни в затвора. Ако пропуснеше, Михаил се молеше на надзирателите да му позволят да я потърси по телефона, за да я извика.
- Сразу же приезжай, сразу же! Немедленно! - такива бяха обикновено думите му. Принеси что-та за кушанье тоже. - молеше се той.
Ана изпълняваше всичко. Готвеше по много, слагаше в пластмасови буркани и носеше храна за Михаил и съкилийниците му. Михаил при всяка среща й даваше наставления какво да прави, на кого да се обади. Върху салфетка беше изготвил цял списък с телефони на приятели, посолства, неправителствени и правозащитни организации, на които тя звънеше от къщи. Пресата също се намеси. Българските журналисти защитиха колегата си. Ана се свърза и с пастора на Българска Божия църква, приятел на Михаил. Той започна да ръководи борбата за освобождаването на Михаил, запозна я с известни писатели и пастори. Заедно ходеха с колата на пастора до затвора. Куп дрехи и много храна носеше всеки път той, не само за Михаил, но и за другите затворници.
Михаил беше в една килия с мюсюлмански ходжи, които му оказаха голямо влияние. Това създаде много неприятности на Ана впоследствие. В душата си Михаил беше станал мюсюлманин. Криеше това и от Ана, и от евангелския пастор, своя най-добър приятел и защитник.
272
Така, както беше скрил, че преди благословията си с Ана е живял 7 години в една стая с психично болна жена, ползвал я е като хазайка, като любовница, като приятел... Обещавал й е, че ще се ожени за нея.
Глава 3
Лъжата на Михаил
Разочарованието на Ана беше голямо, когато разбра от негови приятели за скритата любовна връзка на Михаил с хазайката му - долна история. „На лъжата краката са къси”, казва българският народ.
- По-добре да не бях молила младия адвокат от Хелзинския комитет да подаде молба от името на Михаил за отмяна заповедта за екстрадацията му. По-добре да си беше заминал! Що за човек е той, как може да е такъв двуличник и така да лъже? И мен, и другата жена. Нали е вярващ, евангелист? Това е грях! Голям грях!
„Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава.” /Първо послание на Йоан 3:8/
„Вие сте от баща дяволът и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от край човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговори лъжа, от своите говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Евангелие от Йоана 8:44/
Ана се отчая. Не знаеше нито какво да мисли, нито какво да прави. Един ден, когато отиде в затвора, надзирателят й каза, че Михаил е посещаван и от друга жена.
- Ти идваш, другата, грозната и старата и тя идва, какъв е този толкова търсен мъж?
- Каква стара и грозна жена, престори се Ана, че нищо не знае.
- Ами тя казва, че му е съпруга. Ти поне идваш като...
- Точно аз съм съпругата, защото имам църковен брак с Михаил.
Надзирателят не можа да разбере коя по-точно е съпругата, но че идваха и двете, беше очевидно. Пък и не му беше това работата.
Вместо да заживеят заедно с Михаил, тъй като разделителните 40 дни след Благословията вече бяха изминали, да станат семейство в пълния смисъл на думата, да тръгнат по пътя на Благословията като съпрузи, Ана започна да тича
273
почти всеки ден в затвора. Това беше кошмарно място във всяко отношение. Михаил се беше уплашил. При първата им среща в затвора тя му се накара хубаво, че не я послуша да подаде молба за нова лична карта, още преди да изтече срока на старата.
- Видя ли сега какво стана? Защо си толкова упорит? Какво си въобразяваш, че законите в България не важат ли, че си над тях ли?
- Не, аз просто мислех, че службите ще ме извикат сами, за да ми дадат нова лична карта като продължение на старата.
- Да, извикаха те, но за да те арестуват.
- Е, какво да правим, сега важното е да изляза оттук.
Михаил умееше съвършено изкуството да се прави на кротък, на наивен, на глупак, на потърпевш преди всичко. Все някой му беше виновен, той - никога. Правеше глупости, а последствията струпваше на чужда глава, в случая - върху Ана.
- Какво очаквах, какво стана! Казах му на този упорит белоруски хулиган, че трябва да подаде документи за нова лична карта, казах му! Отгоре на всичко ме гледа в очите и ме лъже. Да си живее с другата жена, аз се оттеглям!
Гняв, болка и отчаяние изпълваха душата на Ана. Без да иска, в главата й се прокрадваше лошата мисъл, че нищо няма да излезе от този брак, започнал с лъжа.
- „Денят се познава от сутринта”, казва народът. А нашето „утро” на какво прилича? На където и да се обърна, все излиза по нещо, което не знам, за което съм лъгана. Как не се вслушах в думите на негов приятел, който ми каза, че Михаил изглежда много добър човек, но ако „повдигнеш юргана му, малко понамирисва.” Изглежда не съм единствената, която е разочарована от него.
Така мислеше Ана денем и нощем. Търсеше вина в себе си, да не е сбъркала нещо. Освен това, че много искаше Благословия, тя не намираше в какво друго да се обвини.
- Все пак времето ще покаже, ще бъда търпелива!
Срещите на „съпрузите” Ана и Михаил ставаха в малка стаичка до караулната на затвора и траеха не повече от 10-15 минути. Михаил продиктува на Ана вариант на писмо-апел до всички посолства в София за освобождаването му и получаване на убежище. Тя го напечата, преснима и изпрати в пликове до всички посолства. Всъщност Американският посланик спаси Михаил.
Ана беше упорита и смела. Започна борба за освобождаването на Михаил и успя. С много молитви, страдание, труд, пот и сълзи. Най-напред се свърза с адвоката от Хелзинския комитет, който притежаваше заповедта за задържането на Михаил. Тя се ужаси, след като я прочете.
- Но тук пише да бъде екстрадиран в тридневен срок!
- Да, така е! - отговори адвокатът.
- Какво може да се направи, как да се анулира тази заповед?
- Вече го направих, иначе отдавна да са го изгонили. Изготвих и подадох молба - опровержение и някои други документи до съответните органи.
274
- Моля ви, направете всичко необходимо. Обикновените адвокати не разбират от тези сложни правни международни отношения. Михаил казва, че ако го качат на кораб, за да го върнат в Украйна, от където е дошъл в България, нещо ще му се случи по време на пътуването! Някоя голяма акула ще бъде много доволна от богатата закуска.
- Няма да се стигне до там, вие свършихте голяма работа с посолствата. Ще получи нов статут, все едно че сега е дошъл в България.
- Дано, дано! - неспокойно промълви Ана.
Наближаваше Коледа. Студ и мраз. Хората се готвеха за празника, купуваха подаръци, а Ана гонеше автобуси, пътуваше на другия край на София, ходеше пеша в равното софийско поле, за да навести своя кандидат-съпруг в затвора, да му занесе преди всичко храна. Беше всеотдайна. Не подозираше даже какво точно се беше случило преди задържането на Михаил.
Глава 4
Истината излиза наяве
Един ден приятелка на Ана, член на Обединителната църква, учителка в училище, намиращо се близо до бившата квартира на Михаил, й каза:
- Трябва обезателно да ти кажа нещо. Повече не мога да крия.
- За какво става въпрос?
- Ами, заусуква го тя...
- Говори направо, не крий нищо!
- Михаил има и друга жена.
- Да, знам, подучух оттук-оттам.
- От кого?
- От приятелите и колегите му, най-вече от журналистката, неговата приятелка.
Въпреки това истината за греха на Михаил я порази като гръм от ясно януарско небе. Ана едва що не припадна. Тя все се надяваше, че грозната жена, която посещавала Михаил в затвора, е някаква журналистка, или позната, или случайна връзка. При него ходеха много хора.
- Как така друга жена, та той участва в Благословията? При това за втори път! Колко лекции и семинари посети, не разбра ли за какво става въпрос? Напи275
сал е във въпросника, че няма сексуални контакти. Това е изповед! Пред Бога! Кандидатът обещава, че ще прекъсне веднага всякакви връзки с жени, всякакви неправомерни неща, каквото и да е правил преди Благословията. Пред Бога всеки застава чист, без тайни и лоши помисли!
- Да, така е, но Михаил е излъгал. - отговори „псевдо” приятелката. Още преди церемонията на Благословията, аз ходех у тях на гости, след като свършваха часовете ми. Разбрах, че той е любовник на хазайката си. Пред мен не скриваха отношенията си, личеше си, че са близки. Обещал й, че ще се ожени за нея. Тази жена, само за този брак приказва и си мечтае. Нищо, че е грозна и психарка.
- Може би тъкмо затова я е заблудил! Явно, че тази нещастна жена няма реална представа за нещата.
Ана разбра, че в живота й всичко се обърка. Най-грозното и омразно нещо за нея беше двуличието, лъжата и изневярата. Тя не можеше да разбере защо Михаил е постъпил така! Трябваше й време за размисъл. Трябваше й отговор от самия Михаил.
- Но ти видя ли ги заедно в този апартамент, той да не живее в някоя друга стая?
- Има само една стая, кухня и коридор. Останалото от апартамента е на сестрата на хазайката му. Тя гони Михаил от квартирата, иска да спаси сестра си, защото той й взимал и парите от нищожната пенсия по болест.
- Що са човек е тази жена? Що за човек е този Михаил?
- Болна психически жена. Била е лекарка, но е пенсионирана като шизофреничка. Външно е много, много грозна и дебела.
Ана си спомни, че няколкото пъти, когато се наложи да потърси Михаил по телефона, най-напред се обаждаше женски глас, който казваше: „Миша, за тебе е”.
- Значи такава била работата. Михаил си има дълбока резерва. След като има една жена, защо е кандидатствал за Благословия в нашата църква? При това за втори път. Спомням си, че преди 4 - 5 години беше получил албанка, която веднага се отказа от него, разбирайки, че е беден емигрант.
- Да, така беше. - съгласи се „приятелката”.
- А ти, като си ми приятелка, защо не ми каза преди Благословията? Сега какво да правя аз?
- Не знам.
- Не си ли чула, че на сватбения ритуал пасторът пита има ли някой да каже нещо, или да замълчи за винаги! Ти трябваше да ми кажеш истината преди Благословята, а не сега. Какво ще правя нещастната аз, какво? Ана страдаше искрено и дълбоко.
- Ще дойдеш заедно с мен в затвора при Михаил и ще ми кажеш за другата жена пред него.
- Добре, съгласи се „приятелката” Аз ходих вече. Той ме помоли да взема от другата бельо и да му го занеса. Това ще бъде повод.
276
Ана не можа да мигне няколко нощи. Чувстваше се предадена и излъгана. Реши:
- Край, до тук! Това не може да продължава повече така.
Най-напред сподели всичко с лидерите. Те се вцепениха от ужас. Бяха виновни. Бяха допуснали грешка, бяха повярвали на непроверена информация. Бяха се доверили на духовния баща на Михаил професора, благословен с италианка. Честният професор никога не би допуснал, че Михаил може да излъже, или да скрие такова важно нещо за себе си. Да беше българин, всичко можеше да се провери, но той e чужденец, емигрант, можеше да каже каквото си иска. Ана нямаше вина, тя беше потърпевша. Тя изпълняваше упорито отговорността си. Михаил си мислеше, че е заблудил всички, но така ли мислеха съществата в духовния свят?
Глава 5
В духовния свят са възмутени
Архангел Михаил, на чието име беше кръстен Михаил, беше дълбоко възмутен.
- Аз се боря със злото от толкова години, а този мъж, носещ името ми, лъже нагло и престъпно, безотговорно. Малко са му мъченията, които изтърпя в комунистическите руски затвори. Нека сега изплаща и трепери за живота си в затвора на чужда страна, сам и беззащитен, след като излъга така нагло и скри, че живее с жена, кандидатствайки за Благословия с друга! Само за материални облаги. Ясно пише във въпросника на Благословията: „Имате ли сексуални връзки с жена. Можете ли да ги прекъснете!” Благословените мъж или жена не допускат даже да бъдат сами с хора от противоположния пол, да дишат един и същи въздух, за да не се появят някакви грешни чувства. Сатана само това чака, за да прокара някоя сексуална мисъл, да създаде условия за сексуален грях на духовно и физическо ниво. Той от край време е такъв. Възмутен съм, възмутен съм!
- Но, архангеле, моля те, смекчи малко сърцето си, и той е човек! - обади се дева Мария, застъпничката на грешниците. Може да е искал да се откаже от първата и да остане само с втората, с благословената си жена. Ето, виж, хвърлиха го в затвора.
- Малко му е даже. Този затвор е наказание за лъжата му. Дева Мария, ти си майка на Исус и молителка за опрощаване на човешките грехове, защото имаш
277
добро сърце. Но, на Бог какво Му е, мислиш ли? Този Михаил даде клетва пред Бог, Исус и Истинските родители! Това е предателство! - продължаваше да се гневи архангелът.
- Ех, тези хора, тези хора! Не послушаха Сина ми Исус! Бог говореше чрез Него, но кой да слуша? Сатана даже закорави сърцата на свещениците и първосвещеника. От злоба и завист го изпратиха на смърт.
- А кой първи не послуша Бог? Знаеш ли?
- Аз съм неука жена, чула съм разни неща, но какво точно е станало не знам. Синът ми проповядваше всеки ден, много хора Го следваха, но не Го разбираха. Накрая остана сам. Той искаше от нас трудни за изпълнение неща. Да не грешим повече, да не грешим, да изпълняваме закона на Моисей. А как, след като отвътре нещо ни кара да сме такива?
- Знам аз кой кара хората да са лоши, кой ги учи и подстрекава към грехове. Но и на това ще му дойде краят! - заканително приключи арх. Михаил.
В разговора се намеси и архангел Гавраил, доловил енергийните вълни от разговора. Ангелското воинство настръхна, готово за бой.
- За какво си говорите?
- За Ана и Михаил, благословено семейство, което ще се разпадне, ако не се намесим.
- Толкова ли е сериозно положението?
- Михаил е излъгал, че няма жена, а спи на едно легло с хазайката си!
- Съгласен съм, това е недопустимо!
Двамата архангели и дева Мария изпитваха вина, че не са се намесили на време.
- До колкото знам, всеки благословен трябва да изплати собствените си грехове, след това да се моли и страда за колективните, тези на народа му например, а накрая за първородния грях! - размишляваше на глас арх. Гавраил.
- Бог дава всекиму толкова, колкото може да изтърпи, допълни архангел Михаил.
- Благословията се провежда от Месиите Исус и преп. Мун, за да се прочисти човечеството, да тръгне по нов път без лъжа и измама, отделено от Сатана и дяволите му! Така ли е, попита архангел Гавраил.
- Да, така е. Човек има свободна воля, с която е надарен при създаването си от Бог. Това значи, че може да избира: да тръгне по пътя на Благословията, която ще се разпростре върху него, предците и децата му, или да остане под властта на Сатана. Понеже новият Месия е на земята, Сатана отново е много гневен и разлютен. Мами и заблуждава хората с всякакви лъжи и изкушения. И най-вече на сексуална основа. Той така си знае от веки веков. Той напада най-много точно благословените хора, защото те са голяма опасност за него.
- Да, така е, потвърди арх. Михаил. Първородният грях на Адам и Ева е прелюбодейство: Нашият някогашен светъл побратим архангел Луцифер се откъсна
278
от Бог и съблазни Ева, а след това Ева лесно се справи с наивния Адам. Първият сексуален триъгълник. Това продължава през цялата човешка история до...
- До появата на успешните благословени семейства на новия Месия преп. Мун.
- Колкото и роби и робини да има Сатана, колкото и да е нетърпим разврата на грешниците, Бог ще победи. Всъщност, Той вече победи!
- Трябва да помогнем, трябва да помогнем, нека се запази това благословено семейство! И Ана, и Михаил са грешници, но могат да се променят! - запя в речитатив ангелският хор с тревожен глас.
Творението също се развълнува от разговора на небето.
- На земята е много опасно, много трудно, но също искаме да помогнем. Ние: животните, растенията, земята, водата, въздухът, слънцето, луната, звездите, всички сме нещастни, ако няма благословени семейства, ако няма кой да се грижи за нас, няма Богоподобни хора... Много са малко, много са малко... Няма на кого да служим с любов. Колко щеше да е хубаво хората с машините си да летят в ефира без оръжия и бомби!
- Ние също сме изплашени да не стане отново някаква грешка, космическа грешка и да бъдем унищожени, унищожени, унищожени... отклихнаха звездите.
Тревога изпълни небето и земята. Това, което ставаше на небето, се отразяваше на живота на земята и обратно. Така беше замислено и запланувано от Бог. Взаимно свързани и взаимно зависими една от друга системи.
- Не разбирате ли, че грехопадението на Адам и Ева може да се повтори при всяко благословено семейство? По-точно, появяват се условия, които са сходни с тези от преди хиляди години. Сатана изкушава всеки кандидат за Благословия. Годениците трябва да устоят на изпитанията, да не допускат даже грешни мисли в главите си! - продължи архангел Михаил.
Привлечени от силните енергии, излъчвани от архангел Михаил, архангел Гавраил и ангелите им, бързо се появиха и други духовни същества, живеещи в безплътните души на праведници. Дойдоха и повечето от светиите - хора, изпълнили волята на Бог, Негови защитници и помощници. С особена яркост се отличаваше духа на свети Георги. Той винаги носеше копието, с което пробождаше змея - Сатана, който също се навърташе наоколо, да чуе, да използва, да навреди с нещо, ако може.
- Архангел Михаил, какво се е случило? - попита свети Георги.
- Лошо, лошо. Сатана се промъкна в отношенията на една благословена двойка и удари в слабото й място. Рогатият и черните му дяволи подучиха иначе добрия човек Михаил, беден емигрант, да излъже, да скрие истината за себе си. Написа във формуляра за Благословията, че няма жена и секс.
- Да, да скриеш истината, ако имаш сексуален партньор, е чиста проба лъжа, а бащата на всяка лъжа се знае кой е - Сатаната. - съгласи се архангел Гавраил, който също се разтревожи.
- Какво ще правим сега, трябва бързо да решим този проблем и да защитим
279
това бъдещо благословено семейство, продължи архангел Михаил.
- А жената как е, попита дева Мария. Тя на правия път ли е, да не е излъгала и скрила нещо и тя?
- Не, тя отстоява позицията на благословена годеница. Ако издържи, ако поеме част от страданията на годеника си, макар че е сгрешил, ако му прости, ще имат шанс да станат семейство, допълни архангел Михаил.
- Това ходене по мъките посред зима в студ и лед до затвора, в посолствата, в издателствата и редакциите и къде ли още не, не е ли изплащане за греховете и на двамата? - полюбопитства дева Мария.
- Разбира се, че е. Ана, така се казва жената, отдавна призна греховете си, разкая се за тях. Денонощно се моли за прошка. И най-важното, променя се с всеки изминал ден към добро. Нашите ангели бдят над нея, пазят я, развиват талантите й. Тя започна да рисува невероятните сюжети, които художниците, живеещи вече в Отвъдното, й внушават. Самата тя при дълбока молитва може да навлиза в духовния свят, разбира се, в ниските му сфери. Картините идват в съзнанието й почти готови. Използваме Библията и други свещени книги, за да й ги внушаваме. По време на четене, или на сън, ние я обучаваме и напътстваме. - обясни подробно архангел Михаил.
- Браво, зарадваха се всички. Има надежда, има надежда, хайде на работа!
Запя ангелският хор
280
ЧАСТ ДЕСЕТА
ПОМОЩТА ИДВА
Глава 1
Светли духовни същества
Милиони светли духовни същества литнаха към земята, за да помагат кой с каквото може. Нашепваха мисли и думи, подбутваха когото трябва от администрацията, от различните посолства, от пресата и другите медии, за да се вдигне шум около неправомерното задържане на Михаил. Честни и съвестни хора поеха апела на Ана за освобождаването му от комунистическия затвор, извисиха глас в защита на демокрацията в България, която явно, че прохождаше много, много бавно и много, много трудно.
В духовния свят вълнението и разговорите продължаваха.
- Мисля, че този случай на Ана и Михаил е свързан с моя син, Месията Исус, продължи дева Мария. Той страда без да е извършил никакво престъпление. Беше разпънат, но остана кротък и покорен на волята на Бог, не се опълчи срещу Него. Ана също не обвинява Бог, че страда без да е виновна. Разбира, че ако осъществи благословено семейство, ще помогне на себе си, на предците си, на моя Син и на Бог. Исус не успя да се ожени, не успя! Разпънаха го! А колко си мечтаеше за семейство и деца! Как бързо минаха две хиляди години!
- Да, Исус и преп. Мун вече са много успешни. - потвърдиха архангелите.
- Но защо точно този кореец? - полюбопитства духа на японски духовник.
- А защо не той? - отговори духа на виден китайски гуру.
- Ние от Изтока с какво сме по-лоши от западните хора, не сме ли Божии деца? - намеси се духа на слабичък виетнамец.
- Това не зависи от нас, обобщи арх. Гавраил. Бог е избрал преп. Мун, възпитал и калил в мъки и страдания. Дава му Словото Си. Заедно с цялото си семейство преп. Мун се бори против Сатана, разяснява и показва на дело искрена
281
вяра, толерантност, демокрация, обединение. Той следва Исус и Бог, изпълнява Тяхната воля.
- Най-напред обединение на хората с Родителя - с Бог. След това на самите хора един с друг и накрая - хората с творението. Главната цел е да се появи ново общество от праведници на земята, а след физическата им смърт - праведници и на небето. Нарича се Небесно царство на земята и Небесно царство на небето. Това искаше и Исус!
- Колко е хубаво да има мъж-Месия и жена-Месия, цяло семейство с деца, внуци и правнуци... размечтаха се в хор светли духовни същества.
- Колко ще бъде хубаво, колко ще бъде хубаво, повториха и се зарадваха праведници и светии на земята и небето.
- Да бъде, да пребъде Божието Небесно царство на земята докато хората са в тяло и Божието Небесно царство на небето, когато те се преселят там.
Бог се намеси в разговора, поговори си с духовете, за да Му олекне на душата.
- Аз не мога да се свързвам директно с децата Си поради първородния и другите им грехове. За да ги върна при Себе Си, използвам духовете на отделни Мои избраници, живеещи на земята. Още докато са в тяло, те могат да навлизат в най-далечните висини на духовния свят и да контактуват с добри духовни същества. Така заедно пишат книги, създават филми, театрални постановки, картини, музика, сънища и др. произведения, чрез които Аз разкривам реда и йеархията в духовния свят, напътствам, обучавам, помагам, обичам. Трябват Ми помощници- проводници на волята Ми. Така помагам на всеки, който Ме помоли. Понеже Ана и Михаил Ме молят за помощ, ще я получат! За Мен няма невъзможно неща!
Дева Мария продължи с молитва:
- Господи свети и пресвети, Началото и Краят, помогни на благословените семейства и това на Ана и Михаил. Ана доста години работи за провидението. Заслужава помощ, заслужава. И аз ще направя каквото мога, милиони вярващи от католическите християнски и други църкви ще ме подкрепят, ще се молят заедно с мен за нея и Михаил, да се съберат, да станат семейство. Нали всички хора трябва да бъдат благословени заедно със семействата си?
- Да, но това няма да стане с магическа пръчка. Дълъг път има да извърви човечеството, докато изплати греха си за разпъването на Моя Син Исус, отговори Бог. Макар и непряко, Ана и Михаил също са виновни, всички хора са виновни за смъртта Му.
- Да, Исус е Твоят единороден прекрасен Син, свети Боже! - продължи арх. Гавраил. Дева Мария изпълни волята Ти, известена й от ангел, зачена и износи в утробата си Твоя първороден Син, роди Го с риск да бъде убита с камъни като прелюбодейка. Тайната на нейното зачатие Ти разкри на преп. Мун. То е непорочно, защото е по волята Ти. Сгодена за Йосиф, тя забременя от семето на първосвещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител. В техния дом я отведе ангелът Ти. Но тя нямаше сексуален контакт с него. Жената на Захария Елиса282
вета даде от семето на мъжа си на дева Мария, обясни й какво да направи, за да зачене без сексуален контакт, помниш ли майко Господна?
- Да, всичко е пред очите ми. Аз изпълних обещанието, което дадох на ангела, повярвах му, подчиних се на Божията воля и родих прекрасния, благия, безгрешния, но и решителен и твърд борец за Божията правда - Месията Исус. Беше ме страх, но Бог ми говореше, водеше ме, закриляше ме, развълнува се отново дева Мария.
Бог се засмя.
- Доволен и щастлив съм, когато хората Ме слушат, разбират и изпълняват каквото искам от тях. Това е Моята радост и утеха. Разберете, че чрез физическата си смърт и възкресението Си, невинният Мой Исус изкупи и възстанови хората само в духовен аспект. Тялото им продължава да е под властта на Сатана, защото той успя да унищожи тялото на Спастеля, Когото Аз изпратих.
- Какво ще стане? - с тревога попитаха добрите същества.
- За пълното спасение на хората: духовно и физически, е необходим последовател на Исус с тяло, който да поеме недовършената от Него мисия. Двамата ще си взаимодействат чрез духа на Исус и този на новия Месия. Така Исус ще използва живото му и здраво тяло, ще обикаля света, ще говори и разяснява Моята истина, ще благославя и ще премахва първородния грях на хората.
- Небесни Татко, Отче, за това ли новият Месия създава нови семейства нови ги благославя всички желаещи? - радостно възкликнаха ангели, духове и добри същества.
- Точно така, деца Мои. Ритуалите на Благословията, най-вече тази на „Святото вино” премахва първородния грях, но това е само началото на пречистването, на обратния път към Мен. Аз работя чрез преп. Мун, давам му Словото Си, а той живее съгласно Него. Той е пример за мъжете, а съпругата му за жените. Цялото им семейство е жив пример за останалите хора.
- Слава на Господа, Мансей, Мансей, Мансей! - извикаха радостно благословените от духовния свят и на земята.
- Слава на Господа, отекнаха възгласите на милиони вярващи по земята.
- Ще се молим и помагаме на всички благословени семейства, на Ана и Михаил - също.
Ефирът с е изпълни с радост, а небето със светлини: розови и бели, по-светли и по-тъмни: сини, оранжеви, зелени, всички проблясъци на жълтото... На всеки цвят съответстваше музикален тон. Музиката и светлината се сливаха, разделяха, преливаха една в друга. Ангели и духове пееха нежно и величествено същевременно.
„Бог е светлина, възвишен светъл цвят, който включва всички цветове.” /учителят Петър Дънов/
На земята задуха тих свеж и топъл вятър. Пясъкът в пустините се укроти и заспа за известно време. Водата в езерата заблестя като хиляди огледала. Птици, животни и хора се напиха и поеха от чудодейната й сила. Океаните се сми283
риха покорно. Домашните животни и любимци поздравиха с блеене, лаене и цвилене, своите стопани. Мир, мир, макар и за кратко време, на земята настъпи мир! Мир на небето, мир и на земята и обратно. Богомолци изпълниха ефира с химни на радост и съпричастност. На земята и на небето едновременно.
Бог се радваше заедно с всички добри хора и същества на земята и на Небето. Такива спонтанни тържества на любов и признателност изпълваха тъжното Му Сърце с надежда. Той искаше да живее заедно с възстановените Си деца. Той искаше да се радват заедно на сътвореното от Него. Изпълнените с благодарност, преданост и любов трептящи души заблестяха като звездни гирлянди, украсиха небосвода, изпълниха го с надежда за добро. Всички вярващи, очакващи среща със Създателя си, отделиха духовна енергия, изпълнена с великолепие и красота. Всеобща радост и благодат, надежда за „ново небе и нова земя”, за промяна, просветлиха душите на земята и небето.
Ангелското воинство начело със свети Георги също издигна светлинните си мечове, които заблестяха ослепително. Получи се енергийно кълбо на любовта, доброто и радостта. Злобата, завистта, омразата, лъжата, напразно се опитваха да се промъкнат в него. Нищо и никой не можеше да го пробие. Все повече любов, все повече радост, все повече щастие излъчваше то, защото в центърът му е самият Бог със Своята любов. Сияейки, тя се разпростира все по-далеч в ефира - на земята и на небето.
- Моята любов докосва всяко създание от земния и духовния свят. Тя прави всички щастливи. Така, както Аз искам и съм замислил да бъде - щастие и радост за Мен и децата Ми, за земята, реките и океаните, животните, растенията, за цялото Ми творение, което, както ви каза апостол Павел „Съвкупно въздиша”. Милиарди са тези, които Ме обичат, следват, почитат и изпълняват волята Ми.
- Ана и Михаил ще победят лъжата и нейният баща - Сатана! Казах! Ще стане!
Глава 2
Ана става неспокойна
Ана стана неспокойна от лъжата на Михаил. Искаше с очите си да види другата му жена. Помоли Румяна да я заведе при нея. Тя се съгласи. Отидоха.
Апартаментът, в който беше живял Михаил с въпросната жена, се намираше във висок блок, на петия етаж. Без да знае човек, трудно можеше да го открие.
284
Лъхаше на мръсно и застояло, както в повечето входове на многоетажните жилища в София. Позвъниха. Отвори пълна жена с черна боядисана коса. Голям нос, отпуснати бузи, но усмихната и добронамерена, добродушна.
- Здравей Анелия. - поздрави Руми. Идвам от училище, но искам да поговориш малко с тази моя приятелка. Запознайте се, казва се Ана.
- Добре, влизайте, съгласи се жената.
Тя беше свикнала да приема мисионери от различни църкви, например от Мормонската, в която всъщност се бяха запознали с Михаил.
На Ана не й беше никак приятно, но се беше подготвила психически за всичко. Влязоха в малка гарсониера - една спалня и кухня с тераса, баня и тоалетна. Седнаха около масата в кухнята. Мърсотия страшна. Цветовете на стария килим не можеха да се познаят. Изкъртена мазилка, мизерия навсякъде. Ана преглътна, опита се да се усмихне. След няколко общи фрази тя пое разговора.
- Аз искам да ви попитам нещо честно и откровено. - каза Ана.
- Да, разбира се. - съгласи се жената.
- Дошла съм да разбера истината за Михаил. Вярно ли е, че вие сте съпруга на Михаил и че живеете с него на семейни начала?
- Вярно е, разбира се.
Лицето на жената се озари от усмивка само при мисълта за него. Явно, че много го обичаше.
- Елате да видите. Това е нашата спалня, тук лежим и гледаме телевизия, имаме си телефон и факс.
Ана стисна зъби, за да не се разплаче. Беше истина. Михаил имаше друга жена.
- Нали знаете, че е в затвора? - продължи Ана.
- Аз ходя там много често. Той каза, че щом го освободят, ще се оженим официално. Изпрати ме при някои политици, за да помогнат. Те казаха, че само чрез брак може да се спаси. Скоро ще го освободят и ще подпишем. Всички ни завиждат, че живеем много добре. Той освен мен никого си няма.
Жената беше искрена и честна. Не можеше да допусне, че нейният Михаил, нейното бебе, се е оженил и за друга жена.
- Моля ви, не се ядосвайте, но аз искам да ви кажа нещо неприятно за вас, продължи Ана. Аз също съм жена на Михаил, по-скоро годеница.
- Как така? - стресна се жената.
- Ще ви обясня. Ние все още нямаме никакви любовни отношения, не живеем заедно, но се виждаме. Аз също ходя в затвора, нося му храна и дрехи, разпространих писма в посолства, редакции, хуманитарни организации и на други места, за да бъде освободен. Аз също помагам. Надзирателят ми каза, че го посещава и друга жена.
- Да, това съм аз. А вие като каква ходите при него, с какво право, ядоса се жената.
- С правото, че той сам, по собствена воля кандидатства в моята църква, ре285
лигиозната организация на преп. Мун, за благословена съпруга. Скри, че вече има жена, излъга за вас, иначе нямаше да бъде допуснат до церемонията на Благословията. Многоженството при нас е изключено.
- Как така, не е вярно, не може да бъде - затюхка се жената.
- Успокойте се, вярно е. Ето, и Руми ще потвърди.
- Да, така е, обади се виновно Руми. Това са особени благословени семейства по линията на Обединителната църква.
- Не ме интересуват никакви благословии, не ме интересува нищо, той ще се върне при мен! - троснато отговори жената.
- Може да отиде където иска, аз няма да го приема повече, защото ме излъга. Излъга и нашите лидери, излъга и Бог! - с болка отговори Ана.
- Аз си го искам, няма да го дам! - упорстваше Анелия.
- Вземете си го, но искам да разберете, че аз не съм негова любовница, не съм го подмамила с нищо. Ако знаех за вас, ако Руми ми беше казала на време, тези ядове нямаше да ми дойдат до главата. Аз нямам никаква вина.
Сърцето на Ана се късаше от обида и мъка. Всичките й мечти за ново благословено семейство с участието на Бог, рухнаха за няколко минути.
- Не вярвам, не вярвам! - ти лъжеш, започна да става агресивна жената.
Явно беше, че искрено страда. Болният й мозък на шизофреничка започна да се проявява. Ана даде знак на Румяна, двете се сбогуваха набързо и излязоха. При психично болните не се знае кога може да настъпи криза.
Ана се прибра вкъщи съвсем отчаяна. Толкова много усилия, толкова много надежди. Беше й жал и за тази беззащитна и болна жена, която Михаил беше използвал. Както и нея, самата Ана. От приятелката му журналистка научи, че действително е обещавал на Анелия да се ожени за нея, ако го извади от затвора.
- Какъв подлец. Колко много български мъже мизеруват, но не правят бракове по сметка, защото са честни. Какъв е този белорусин? Няма ли капчица срам? Какви са тези лъжи и измами? Две жени му се приискало. Той не може себе си да издържа, тръгнал харем да прави.
Такива и още по-тежки мисли хвърчаха из главата на наранената до дъното на душата си Ана. Макар и с объркано от вълнение и обида съзнание, Ана проумя защо именно тя, а не другата, е единствената надежда за Михаил. Хазайката му не можеше да си извади медицинско, за да сключи брак. Името й се намираше в картотеката на психично болните.
На Ана всичко й стана безразлично. Тя нямаше „жълта книжка”, напротив, беше умна и богата жена. Разочарование и болка изпълниха душата й.
- Затова ли Михаил ме баламосва няколко месеца? Затова ли искаше да избяга по някакъв начин от церемонията на Благословията? Затова ли не се обаждаше, скри се като мишка! Надявал се е да получи чужденка, да замине нанякъде и да скрие миналото и лъжите си. Но те пак излязоха наяве, или поне част от тях. Кой знае какво още не знам!
286
Ана реши да не се занимава повече с този мъж. Като не може, не може, на сила „хубост не става”.
Все пак като родена психолог, тя си задаваше много въпроси, искаше да проумее как мисли Михаил. Разбираше, че е принуден да се крие и да лъже, както „Скитникът евреин”. В родината му го чака смърт и преследване на цялото му семейство. При това тихомълком, както пише той в книгата си. Психиката му е наследена от баща му - полски евреин, намерил убежище при белоруската жена по време на втората световна война. Явно, че евреите имат родова памет и знаят как да оцеляват при тежки ситуации и преследване. Най-лесното нещо е бягството. Така са постъпили евреите още в древността след разпъването на Исус, както и в средновековието, когато инквизицията жестоко ги е преследвала и убивала. Така и при хитлерофашизма. Михаил постъпваше по същия начин: притворство, лъжа и използвачество, за да оцелее. Ако беше от друга националност, може би всичко щеше да бъде различно. Ана беше заблудена, че е белорусин, много по-късно, когато той вече й имаше доверие разбра, че е евреин.
Ана се питаше как би постъпила самата тя в такава ситуация? Навярно по същия начин. Тази мисъл й даде сили да продължи да се бори за новото си семейство. Макар и тежка, истината винаги помага и побеждава. Сега вече Ана знаеше с кого и с какво си има работа.
Глава 3
Бог и ангелите също са разтревожени
В духовния свят много стриктно следяха развитието на всяка благословена двойка, особено в началото на брачния им живот. Бог и ангелите се разтревожиха за Ана и Михаил. Но те не се предадоха, както направи обидената и излъгана Ана, а продължиха борбата със Сатана, най-върлият противник на Благословията. Свети Георги на белия кон с копието си тръгна на бой с цялото си воинство. Искаше да намери виновника за случващото се на земята - Сатана и да го омаломощи „до последната му капка кръв”. „Смъртта” на Сатана означаваше изобличение на лъжите и измамите му. Само по този начин хората можеха да се откажат доброволно от него - след като разберяха кой ги е подтиквал към зло. Сатана пръв идва при човека и започва да го води по лесните и отъпкани пътеки на греха. Той се чувства удобно сред „глутницата” от сатаниноподобни,
287
не желае никаква промяна. Разобличен обаче, той бавно, но сигурно умира, както потопената в студена вода жаба, ако започнем да я загряваме. Инстинктите й „заспиват”, тя не може даже да направи опит да излезе на вън, да се спаси. Жабата изпада в летаргичен сън и умира. По същия начин бавно, но сигурно умира и Сатана, т.е. злото в душите на хората, защото те доброволно и съзнателно го изхвърлят от себе си, започвайки с молитви за опрощение.
Сатана трябва да се разкае и да се превърне отново в светъл ангел. Това е вековен и сложен процес. В него активно участват и хората, защото със свободната си воля те могат да го подкрепят, или да го отхвърлят и застанат на страната на Бог. Хората да престанат да „хранят” и поддържат Сатана чрез пороците и непокорството си. Той може да се държи в окови, може да изсъхне като непотребен трън, само ако хората не му дават от своята мисловна и духовна сила и енергия, не му позволяват да обсебва съзнанието им, да стават негова жертва. В душата на Сатана въпреки всичко мъждука Божествената искрица, която може да се разпали, за да се превърне той отново в „светъл ангел”, какъвто е бил.
„Между „остатъците” на сатанинското воинство цари пълна анархия, те напират и безчинстват както си искат. Ние, хората, трябва да победим в решителната битка, подобаващо за Божии деца. Трябва да знаем Божиите обстоятелства и стратегия, към която Той се придържа: „първо да поемеш върху себе си удара, а след това да вземеш своето”. Бог постоянно дава, безкрай влага Себе Си, като при това никога няма да Му се стори, че е направил достатъчно за децата Си. Той поема ударите с благодарност и се стреми към победа. Такава е любовта Му. Нека на базата на такава любов станем опора на Божията власт и развеем победното знаме до края, до най-последната линия в провидението на възстановяване.” /Д-р Сан Хан Ли. Истинските родители – спасители на небето и земята. Послания от духовни свят. Гл.5, 2/
Бог крачеше с големи крачки в ефира. Надникваше тук-там в някоя човешка душа, за да види настъпила ли е промяна към добро. Архангели, ангели и светли духовни същества Го следваха, за да откликнат на всеки Негов повик, слушаха думите Му.
- Децата ми вече разбират кое е добро и кое зло, какво искам от тях и какво не. Със всяко свое действие, или даже бездействие, те трябва да изразяват Своята първоначална природа - Моята природа. Човекът е свободен, ако може да прояви свободната си воля, с която съм го надарил, за да се отличава от животните.
- Дървото може ли да се премести поне на сантиметър по собствено желание? А птиците могат ли да плуват, или рибите да летят? Животните могат ли да се научат да четат и пишат? Не, защото не са Богоподобни. Кой прилича на Мен? Децата Ми. За това ги научих да летят в простора, чак до други планети, да плуват в морските дълбини и какво ли още не! Защо? За да изучават Моето Творение, да го управляват заедно с Мен! Заедно! Колко е хубаво, колко е вълнуващо! Казах, ще стане!
288
Бог се просълзи с радостни сълзи. Херувимите, ангелите и другите духовни същества издадоха възторжени възгласи.
- Слава, слава, слава на Твореца! Слава, слава, слава на Господа наш!
Музиканти и творци на земята доловиха приповдигнатото настроение на небето, вдъхновиха се и създадоха музика. Художници отразиха в картини радостта и възхищението; поети и писатели съчиниха оди на радостта и благодарността. В душите на хората просветна. На Небето и на земята едновременно. Когато Бог се радваше, всички бяха щастливи.
- Слава, слава, вечна слава на Бога!
Хиляди артисти, акробати и клоуни с жестове изразиха радостните си чувства. Настъпи кратък отдих за Бог и вярващите хора. На небето и на земята.
Бог продължи да размишлява на глас. Започна разговор с ангели, отговорни за науката и изкуството.
- Как мислите, каква е разликата между духовното и физическото? Ще разберат ли децата Ми, ще открият ли тайните на живота, на Съществуването?
- Разбира се, Свети Боже! Хората навлизат в духовния свят чрез мозъка, мислите, въображението и чувствата си още докато са в тяло. Те могат да си представят невероятни неща, които очите им никога не са виждали. Те могат да измислят и творят точно като Теб! Четейки, рисувайки, свирейки, пеейки, танцувайки, те се свързват със светли обитатели, граждани на духовния свят и навлизат в него. Получават идеи и вдъхновение за творчество. Те стават все по-чувствителни към Твоята любов, чувстват я, обичат те! Духовното постепенно разкрива тайните си.
- Да, така е, съгласи се Бог. Един ден като хиляда години и хиляда години като един ден! Времето тече бързо, трябва да се използва всяка минута и секунда!
- Господи, господарю наш, светлина за очите ни, молим Те, обясни ни каква си замислил да бъде човешката свобода. Хората все за свобода говорят и мечтаят, дават живота си за нея. - попитаха в хор весели и закачливи ангелчета.
- Да, така е. - отговори малко тъжно Бог.
- А ако и ние поискаме да сме „свободни” какво значи това?
- И за вас, и за хората на земята, важат едни и същи закони.
- Пак ли закони ще изучаваме, учуди се едно палаво и умно духовно същество.
- А ти как мислиш, не разбираш ли, че без строги закони Вселената ще се разпадне? Това важи и за човека!
- Да, да, извинявай, ние знаем за Принципите, съгласно които си създал всичко, но защо въпреки това има анархия, хаос и безпорядък на земята и небето?
- Защото няма свобода извън Моите Принципи. Всяко отклонение от тях води до безредие и разрушение. Аз съм вложил законите и Принципите Си в самата човешка природа, както и във всяко сътворено от Мен битие, съгласно вида му.
- Може ли от семето на лоза да поникне маслина?
289
- Не може, не може, отвърна хора на духовете.
- Тогава какво? Разберете, че човешката свобода е оградена като с рамка от законите Ми. Ако хората ги спазват и живеят, свързани с Мен, тяхната свобода дава прекрасни резултати. Ако ли не...
- Мъки и неволи, нали? - допълниха добрите същества.
- Най-важното е хората да се чувстват щастливи!
- Вярно ли е, че хората стават все по-умни и могат да постигнат много повече от колкото преди хиляда години?
- Разбира се, миличките ми, разбира се. Човешкото съзнание се разширява. Дарил съм хората със свободна воля, която те трябва да използват за добро.
- За връзка с Теб ли?
- Да, главната цел е връзката с Мен - заключи Бог. И още нещо. Няма свобода без отговорност. Иначе тя може да се превърне в „свободия”, т.е. всеки да прави каквото му хрумне, без да мисли какви ще бъдат последствията. Никой няма право да наранява други хора, защото е „свободен”. Свободни сте да правите добро! Това е! - отсече Бог.
- Колко интересно, но и страшно - запяха отново съществата.
- А къде е любовта, осмели се да попита друг ангел.
- Любовта е най-важната, отвърна Бог, както и истината, Моята истина. Ако не се практикуват едновременно свободата, любовта и истината, резултатите няма да са добри, даже изобщо няма да има никакви резултати!
- Какви резултати? - попита множеството на един глас.
- Съвсем реални, субстанциални, материализирани резултати, допълни Бог. Хората могат и ще творят прекрасни неща, ще постигнат върховете на науката и изкуството! Те даже не подозират с колко дарби и таланти съм ги надарил!
- В какво най-много бъркат хората?
- В това, че живеят ден за ден, интересуват се само какво ще правят днес, сега. Хилядолетия те мислят „ден да мине, друг да дойде”, а какво правят, какво сътворяват, какви ще са последиците от постъпките им, малко ги интересува.
- Но нали Ти ги водиш към Небесно царство на земята и Небесно царство на небето, как ще постигнеш това? Някои от тях даже не вярват, че съществуваш!
- Аз променям мисленето и чувствата на хората. Разяснявам им по Мои си начини, че тук, на земята, днес, всеки ден, всеки човек, участва в изграждането на Небесното царство на земята. Как? С мислите и постъпките си. Моят син Исус за това им казваше, че „каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето”. Най-напред всичко трябва да се случи и реализира на земята, а след това в духовния свят.
- Но християнството учи на земята да се търпи, а спасението щяло да стане на небето!
- Не е вярно, не е вярно - разгневи се Бог. Не съм казвал такова нещо, не
290
съм! И Исус не е говорил такива неща! Хората измислят и говорят каквото им хрумне! Не може да има Небесно царство на небето, ако то не се осъществи на земята! Не разбирате ли това?
- Ние разбираме, но хората не го разбират, въздъхнаха духовните същества.
- Хайде тогава на работа, влезте внимателно в съзнанието и душите на хората и им обяснете всичко това! Отвътре! Вътре в мозъците и душите им! Действайте, защото религията не може, толкова години не успява да свърже децата Ми с Мен- Родителят! А Аз страдам от това, много страдам!
- Ние можем, ние можем, откликнаха съществата. Ние ще го направим!
И литнаха в ефира, за да нашепват и обясняват, както Бог им заповяда вътре в мозъците на хората, правилни мисли: че те могат, че имат капацитета да реализират Божиите принципи и желания; могат да бъдат свободни и щастливи, много щастливи! Но трябва промяна, промяна и знание, знание и промяна, търпение и упоритост!
291
ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА
ПРОЧИСТВАНЕ И ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Глава 1
Тайни на човешкото съществуване
Мислители, философи, учени от Изток и Запад през вековете са знаели и знаят тайната на човешкото съществуване. Някои от тях са я криели, други са я поднасяли по неприемлив начин, трети са мълчали, защото са се страхували от преследване. Църквата и нейната инквизиция са унищожавали всяка напредничава мисъл, заедно с главата на този, който я е изказвал.
А тази тайна на Бог и мирозданието е, че човешките мисли стават реалност, материализират се. Така е постъпил и Самият Бог - материализирал е Своите мисли и желания, създавайки хората и вселената. Неговите „образ и подобие” - хората, могат да правят това, което прави и Той - да осъществяват мислите си. Бог постепенно разкрива тайните за мирозданието, за Себе Си. Сътворявайки творението и хората Той е успява да осъществи Своите желания и надежди за свобода, любов и щастие. Бог е само Дух. Духовните усещания и преживявания стават по-силни, когато се сливат с физическите. Това става чрез духа и тялото на хората. Материалното е много, много важно, както за човека, така и за Създателя. Бог „пипа” чрез ръцете на Себеподобните Си, смее се и се радва чрез техните емоции, създава и владее заедно с техните дух и тяло.
Защо Бог не изсипе наведнъж цялото Свое познание в мозъците на децата Си? Защо трябва те сами да се мъчат и откриват Неговите закони, при това един по един? Какво Му пречи?
Пречи фактът, че човешките мозъци не са свободни. В тях отдавна се е настанила „старовременната змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена” /Откр. 12:9/
Бог се бори и ПРОЧИСТВА ЧОВЕШКИТЕ МОЗЪЦИ от сатанинските нас292
лоения през вековете, давайки нови мисли, нови идеи; Свои мисли, Свои идеи, надявайки се те да бъдат материализирани. Лоши мисли - лош свят, добри мисли - добър свят, т.е. сатанински мисли, сатанински свят. Бог е могъщ воин, Който може да изгуби битка, но не и войната - тази със Сатана.
Американската писателка Ронда Бърн в книгата си „Тайната” разкрива някои от тайните на мирозданието.
Тя пише: „Вселената е възникнала от мисъл.”
Преп. Мун казва: „Най-напред е идеята”.
Евангелистът Йоан пише: „В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. /Ев. Йоана 1:1/
Науката обяснява, че словото, речта, думите, са израз на човешките мисли.
Това означава, че може да се постави равенство между мисъл, идея, слово: Изначалната Мисъл, изначалната Идея, изначалното Слово, идващи от Бог - Създателят на видимото и невидимото.
- Да, те са Моята мисъл, Моята идея, Моето слово при сътворението, съгласи се Бог. Аз вдъхновявам творци и мислители към творчество и позволявам постепенно да се разкриват научни, философски, културни и други ценности, съгласно степента, до която е достигнало човечеството в своето развитие.
- Казах, ще стане! - отсече Бог.
- Всичко получено от Сатана - вън от мозъците и душите на децата Ми!
- А ние, добрите духовни същества, добре ли вършим работата си? Ние влизаме в умовете и сърцата на хората, променяме ги към добро, даваме Твоята гледна точка, премахваме сатанинската.
- Браво на вас, браво, така трябва - зарадва се Бог.
- Ние намираме „много боклук” в мозъците на хората. Някои умове са възприели погрешни идеи и не искат да ги отхвърлят, да възприемат нови. Стигат до там, че отричат Твоето съществуване и правата Ти на Творец. Какво да правим? - попитаха съществата.
- Ако даден човек извърши прелюбодейство, лъжа, убийство, той най-напред обмисля как да го направи, изработва си мисловен план. Всяко престъпление има своята „духовна” предистория. Тялото в даден момент по заповед на мозъка извършва съответното действие.
Бог се замисли за момент.
- Дали не съм прекалил, забулвайки Моите тайни? След като някои мислители ги разгадават, те бързо трябва да ги направят достояние на всички хора по света. Книги, масмедии, кино, наука, изкуство - ще използваме всичко!
- Ти най-напред обясни на нас, а ние знаем какво да правим - отзоваха се духовните същества.
- Добре, ще ви кажа, съгласи се Бог.
- Тайната на живота се крие в закона за привличането. Привличат се подобните едно на друго неща.
293
- Затова ли толкова обичаш хората? - веднага се досетиха съществата.
- Да, само те са Мое подобие и само тях мога да обичам с цялото си Сърце, с целия Си ум! Много ги обичам, много! Не мога повече да страдам отделен от тях!
- Ще помогнем, ще помогнем добрите мисли в главите им, идващи от Теб, да се превърнат бързо в реални неща! - обещаха добрите духове.
- Бъдете настойчиви и неуморни, не се отказвайте, обичайте и вие хората, не им се сърдете, помагайте им! Ако те са щастливи, и Аз съм щастлив! Светът върви към добро, към добро!
- Към добро, към добро, запяха радостно съществата и литнаха да превземат души, умове и сърца.
Но... Като духовно същество, Сатана също знае „Тайната”. Той внушава своите мисли на хората от зората на човешката история за изпълнение на своята воля, на своите сатанински зли и порочни желания. Хората отдавна, много отдавна са станали негови подчинени, най-напред с мозъците и душите си, а след това и с телата си. Както се казва в Библията - негови деца.
„Вие сте от баща дяволът и желаете да вършите похотите на баща си.” /Ев. от Йоана 8:44/
„Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто. /Римляни 12:21//
Глава 2
Краят на злото наближава
Бог със Своите добри духовни същества, ангели и духове на добри хора, също от хилядолетия се бори със Сатана и неговите ангели. Краят им наближава, победата над злото е неизбежна. Бог побеждава ежедневно! Той търпеливо чака осъзнаването и промяната на всеки човек, за да го прегърне в обятията Си. Внушава мъдростта си, че докато са в тяло на земята, хората могат да действат субстанциално, да се променят по-лесно и по-бързо, отколкото в духовния свят, където живее само духът им. Там не могат да строят къщи, стадиони, паркове, самолети, кораби, коли, ракети... В духовния свят материалните неща имат само свои огледални образи. Ако променят мисленето си, хората лесно ще различават доброто от злото - Сатана. Той вече е отслабнал, хората знаят какво представлява, презират го, не го обичат, търсят начини да се отърват от него!
294
„И свален биде големия змей, оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами цялата Вселена.../Откр. 12:9/
„И стана война на Небесата.” /Откр.12:7/
„Защо се молиш, грешниците да загинат? По-добре се моли те да се разкаят и тогава порокът ще изчезне.” /Юдаизъм, Талмуд, Браход 10-а/
- Сатанинското господство намалява. Аз постепенно, но сигурно разкривам тайните на битието на „порасналите” Си вече деца. „Знанието е сила” казва българският народ. Знание за доброто - за Мен и знание за злото - Сатана. Всеки човек притежава огромен мозъчен капацитет. От него зависи как и за какво ще го използва, защото е свободен в избора си. Всеки човек е привлечен от това, което силно желае. Желанията са мозъчна дейност, не могат да се „пипнат с ръка”. Но само добри ли са желанията? Как се появиха разврата, похотта, лъжата, убийствата...?
- Лошите човешки мисли, идващи от Сатана, също се превръщат в реални неща. Добри мисли - добри постъпки. Лоши мисли - лоши постъпки. Или с Мен, или със Сатана. Човек не може да има двама господари. „Човек не може да служи на Бога и на мамона”, се казва в Библията. Със свободната си воля може да избере с кого ще бъде. Какъвто е на земята, такъв ще бъде и на небето. Животът е такъв, какъвто всеки човек сам го направи. Едни неща носят радост, а от други се страда. Аз също.
Бог продължи проповедта Си.
- Пак ще повторя и ще потретя, че Аз съм вложил в ума и сърцата на децата си какви трябва да бъдат и какво да правят! Дал съм критерий кое е добро - по Моята воля и кое е зло - по волята на Сатана. Вслушвайте се повече във вътрешния си глас, в съвестта си, която никога не лъже, за да мислите правилно и позитивно. Тогава „Силата”, т.е. Моята Първична енергия, ще се прояви във вашите действия. Вселената сама ще се организира затова.
- Човешкият мозък е кукловодът на тялото: към добро или към зло. Науката до сега се занимаваше главно с материалните неща: природата, космоса, материята като цяло. Сега пораснахте духовно, разширихте познанията си. Вселената започва да разкрива духовните си тайни. Тези от децата Ми, които имат добри мисли, се привличат съгласно законът за привличането - великата тайна за живота. Те си помагат, допълват, образуват групи и общества. „Две глави мислят по-добре от една.” - гласи поговорката.
- Първата крачка към промяната е осъзнаването на факта, че Аз и Сатана сме в човешките души едновременно. Свободни сте да изберете с кого ще се разделите и отървете, с кого ще се свържете. В Библията съм показал ясно как действа Сатана, за да го различавате.
„Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Исхариот, който беше от числото на дванадесетте” /Лука 22:3/.
- Сатана се опитва да „влезе” във всеки човек, т.е. в мозъка и душата му, да обсеби мислите му, за да го превърне в своя марионетка, изпълняваща заповедите
295
му. Толкова е нахален, че преди две хиляди години се опита да „влезе” даже и в Исус, в Сина Ми, в Богочовека! Естествено, че не успя, но причини зло и страдание. Исус правилно каза:
- Аз съм пътят, и истината, и животът. Никой не дохожда при Отца освен чрез Мен /Ев. от Йоана 14:6/
- Истина ви казвам, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на Небесата. /Матея 18:18/
Спомням си колко усилия положи Исус, за да промени мисленето на тогавашните хора. Сатана обаче все пак успя да „влезе” в тях. Разпъна на кръста най-светлата човешка личност, единородният Ми Син.
- Успехите, постигнати от хората Ми на земята, са успехи и за духовния свят. Нищо не се губи. След като знаете, че мислите ви ще се материализират и ще дадат реални резултати, значи трябва да се научите да ги контролирате. Злобните, неправилни и лоши мисли причиняват нещастие както на земята, така и на небето. Ако сте „праведни”, на земята, праведни ще бъдете и в Отвъдното. Аз ви чакам, но не мислете, че веднага ще Ме видите. Вашият мозък е връзката между духовния и физическия свят. Той продължава да действа не само докато сте в тяло, но и след физическата ви смърт. Земният живот е много, много важен, както и начина, по който живеете. Така ми причинявате радост или мъка. Ако мислите и правите добро, Аз съм много щастлив! Ако не - нещастен!
Глава 3
Ана е сърдита
След няколко дни Михаил се обади по телефона от затвора. Ана не беше ходила скоро при него и нямаше намерение да се появява повече там.
Духовните закони за привличането на еднаквостите, за реализация на мислите, се осъществяваха в живота на Ана и Михаил, макар че те не разбираха това. Мъжът и жената са едно цяло, разделено на две. Целта им е обединение, сливане на духа и тялото. Ана и Михаил се привличаха, мечтаеха да бъдат заедно, да се обичат, защото Бог беше вложил тези желания в природата им.
- Къде си? Ела веднага! - звучеше тревожно гласът му по телефона.
- Няма да дойда, не ме търси повече. Видях се с другата ти жена, говорих с нея. Тя много те обича, навярно и ти нея, остави ме на мира!
296
- Ела да ти обясня. Тя е умопомрачена и си въобразява разни неща. Много съм зле, ела и донеси нещо за ядене, умираме от глад.
- Храна ще ти донеса, но повече не искай нищо от мен.
На другия ден Ана все пак отиде в затвора.
- Как ще се оправдаеш?
- Няма нищо за оправдаване. Ние нямаме любовни отношения, нищо не правим.
- Но спите на едно легло!
- А къде да спя, под леглото ли?
- Където искаш, само ме остави на мира, приключи разговора Ана. Не можеш да отречеш, че сте били мъж и жена. Тя живее със самочувствието на твоя съпруга. Какъв си подлец! - зашлеви Ана една словесна плесница и си тръгна обидена.
Михаил не можа да отговори нищо. Разбра, че положението е сериозно.
Ана видя как полицаите хванаха Михаил под мишниците и го повлякоха към килията. От сърцето й покапа кръв. Беше й толкова жал за този мъж, който Бог й беше пратил. Вече имаше чувства към него, които се бореха с отвращението от лъжата и двуличието му. Много страдаше. Не знаеше какво се случва в затвора, не искаше да ходи там, за да не се засече с другата жена. Остави всичко в ръцете на съдбата. Продължи да се моли денем и нощем за спасението и освобождаването на този нещастен и объркан човек. Не искаше да го екстрадират, защото както той й беше обяснил, това означава явна смърт за него. Можело да го хвърлят в морето от борда на кораба, пътуващ за Украйна, например, или да измислят някакъв друг „нещастен случай”.
- Каква е тази българска демокрация? - мислеше си Михаил. Повечето ми приятели предпочетоха да емигрират в западна Европа, но знаеха английски. А аз като съм „вързан с езика”, предпочетох България. Казаха ми, че руският и българският език са близки.
- Какво направих със себе си, къде дойдох? За какво ли се борих с диктаторския режим в родината ми - тюхкаше се Михаил, вече прибрал се в мръсната си килия.
- Защо си разтревожен, нали жена ти те посети. Донесе ли храна? - нетърпеливо го заобиколиха другите затворници.
- Да, ето, яжте. С мен обаче е свършено. Михаил легна и се покри през глава, за да скрие мъката, сълзите отчаянието си.
Те престанаха да го разпитват. Повечето бяха араби, мюсюлмани, с нередовни документи. Михаил потъна в дълбок размисъл.
- Защо ли ми трябваше да се занимавам с политика, да свалям комунизма от власт? В България почти нищо не се е променило! Каква е тази демокрация, след като явно искат да ме умъртвят? Кой стои зад всичко това? Даже и да съм просрочил датата на валидност на личната ми карта, какво им пречи да ми издадат нова? При това Президентът все още не ми е отговорил дали ще получа
297
българско гражданство или не. Мисля, че още съм в процедура на изчакване. Има нещо друго, нещо има друго.
Съвсем отчаян и напрегнат, покрит с мръсното одеяло и преструващ се на заспал, той плачеше и се разкайваше за грешките си. Колкото можеше с болния си мозък, разбира се. Ана не знаеше, че той има мозъчно заболяване, което самият той наричаше „мозъчна психопатия”. В книгата си Михаил описваше друг болен, но всъщност - себе си. Тази болест имала следните симптоми:
- хиперчувствителност към правдолюбие;
- злокачествен нарцисизъм плюс комплекс за малоценност;
- синдром за „свръхценни идеи”;
- скритост, агресивност и чудачество.
Михаил беше роден умен, от баща евреин и майка белоруска. В него се смесваха кръвта на „Скитника евреин” и обикновената белоруска жена - майка и къщовница.
- Като знам, че съм болен, защо се занимавам все с „велики” неща, защо съм такъв?
- Защото аз - рогатият, съм у теб. Искам да заместя Бог, а ти добре ми помагаш за това. Две жени едновременно... чудесна работа, моя дяволска работа, потриваше ръце Сатана.
- Болни като теб, Михаил, развиват мания за величие, вършат всичко „скрито-покрито”, вечно са в напрежение в очакване на нещо лошо. Такъв си ми нужен, такъв мога да те използвам.
- Ако получиш възможност да взимаш самостоятелни решения, ще започнеш да си „показваш рогата”, подчинявайки другите на себе си. Ще станеш опасен за околните: за семейството си, обществото, града, страната... Много добре, много добре за мен - радваше се Сатана.
- Моят девиз е: „Колкото по-невероятна е лъжата, толкова повече ще й повярват”.
Сатана се разсмя с онзи стар, подигравателен и надменен смях, който вледеняваше човека от ужас.
298
Глава 4
Ана опознава Михаил
Ана разбра какво представлява Михаил чак след няколко години съвместен живот. Тя преведе неговата книга от руски на български и научи доста неща за начина му на мислене, за отношението му към живота, за страданията и неволите, през които беше минал в руските затвори. Там му давали психотропни хапчета, които всъщност са го разболели. КГБ му казвало, че неговият дом вече е затворът, жив от него няма да излезе. Но... дошъл Горбачов на власт и започнала перестройката! През 1987 г. е пуснат от затвора заедно с други демократи и антикомунисти, борци за „свободна, независима и демократична Беларусс”.
- Ти защо избра България, за да емигрираш? - любопитстваше Ана не веднъж.
- Ами, след като ГКБ направи опит да ме убие и куршумът прелетя покрай главата ми, аз реших да емигрирам. На 10 август 1996 г. успях да вляза в България с кораб.
- А не ти ли идва на ум, че Бог е подготвил всичко това, за да срещнеш мен!
- Може и така да е, не знам - смути се Михаил. Чак пък толкова „Божествена съпруга”, помисли си той, но знае ли човек?
Ана си спомняше този и други разговори, в които той разкриваше по нещо за себе си. Обикновено беше мълчалив. В момента обаче важното за Ана беше Михаил да излезе от българския затвор, да остане жив, след това щяха да „бистрят политиката”. Кой, как и защо.Тя получаваше кореспонденцията му на своя адрес. От изпратените до посолствата писма - зов за помощ, отговори само Австрийското посолство. Уведомяваха Михаил, че проблемите му могат да бъдат решени, ако се намира на австрийската граница, на територията на Австрия, а не от България.
Тези трудни моменти в живота на двамата ново благословени съпрузи се отразиха на бъдещия им живот. Обикновено семействата започват да живеят в радост и разбирателство, а при Ана и Михаил - всякакви ядове. Тя повече не му вярваше. Това беше най-страшното.
„Защо се молиш грешниците да загинат? По-добре се моли те да се разкаят и тогава порокът ще изчезне.” /Юдизъм, Талмуд, Браход 10-а.
Ана все още не знаеше тази дълбока еврейска мъдрост. Все пак интуитивно разбираше, че трябва да се моли за прошка на собствените си грехове, тези на Михаил, на родителите им, на децата им, на хората. Да се разкае за всичко. Молеше се за този мъж, който беше стигнал до дъното. Плачеше и се вайкаше:
299
- Какво очаквах, какво стана. На какъв човек попаднах? Защо ли се съгласих да му стана жена? Жив Сатана, двуличник, лъжец и подлец! Да ме лъже така нагло! Но Благословията е много силна, навярно въпреки всичко има шанс да станем семейство! Трябва да му простя, трябва да му простя, но как, след като съм толкова обидена? Как ще го прегръщам и целувам, ако образът на другата дебела и грозна жена се появява пред очите ми? В същност няма да правя нищо, да става каквото ще става, само ще се моля да остане жив.
Глава 5
Молитвите на Ана са чути
Молитвите на Ана бяха чути. Тя не виждаше, но чувстваше, че някой й помага, някой я утешава, дава й нова надежда. Кой друг, освен Бог? Сънуваше, сънуваше разни интересни сънища, все оптимистични. Надеждата отново покълна в душата й. Тя чакаше. Михаил чакаше. Бог чакаше. Сатана - също.
Така изминаха трудния декември, Коледа и Нова година. Ана пак започна да ходи в затвора при Михаил, но се държеше студено. Не го питаше нищо за другата жена. Той също си мълчеше.
- Затворник е, всеки може да го посещава и подкрепя, не трябва да бъда егоистка. Не знам какво му е в душата. Аз съм си вкъщи, а той трепери всеки ден дали няма да го захвърлят на някъде. Дано да издържим! Моля те, Небесни Татко, моля те за помощ!
- Колкото и да съм свикнал на затвори, глад и бой, повече не мога! Няма да издържа в този български комунистически затвор, точно като руския! Моля Те, Господи, помогни ми! Тъкмо започнах да се надявам на семейство и спокойствие с Ана, даже за мое голямо учудване започнах да се влюбвам в нея. Какво стана, кой ме наклевети, кой е против мен?
Тежки мисли имаше Михаил в главата си. Ден голям, нощ дълга, съвсем сам, гладен и мръсен. Въпреки това се надяваше на помощ. От някъде, от Бог.
Помощта най-после дойде. Михаил беше арестуван на 26 декември 2002 г., а освободен на 25 януари 2003 г. Един месец мъки, неволи и терзания, през който успя да направи равносметка на живота си.
- Само да изляза от този затвор, само да изляза. Ще се стегна и повече няма да се забърквам в разни истории. Как да обясня на Ана, че бях в безизходица,
300
нямаше къде да живея, трябваше да се подслоня някъде. Само болната жена ме прие в дома си. Сестра й твърдо беше решила да ме изгони, защото разбираше, че я използвам. Жените са много глупави. Щом чуят за брак, готови са на всичко. Как ще се женя за по-откачена от мен жена, при това грозна? Знаех, че сестра й скоро ще успее да ме прогони. Какво можех да направя, освен да търся нова жена - убежище? Ана за мен е новото ми скривалище, при това луксозно, чисто и светло - от вън и от вътре.
- Ана е красива и умна жена. Как искам да я нарека „моята Ана”! Нека помисли какво би направила тя, ако е на моето място? Няма ли също да лъже и мами, за да спаси живота си? Но край, край, само да изляза от тук, забравям завинаги другата и се прибирам при Ана, при благословената си съпруга! Много - много не разбирам каква е разликата между обикновения и благословения брак, но щом съм тръгнал по този път, ще карам до край.
Духовният свят се беше раздвижил. Изпращаше на Михаил добри мисли, за да го окуражи да търпи и да се бори за благословения си брак с Ана. И той се бореше. Търпеше глад, студ и мизерия. Надяваше се на добро, на щастие и семейна топлина. И ето, че настъпи „най-красивия ден, когато ти ще си до мен!”, както се пее в една българска песен.
Рано сутринта на 25 януари 2003 г. дойде надзирателят при Михаил и му каза да си прибере нещата, защото го пускат. В първия момент той не можа да повярва. Сърцето му подскочи от радост. Процедурите минаха бързо. Михаил премина затворническата бариера. Пожела си никога повече да не попада в никакъв затвор, даже като борец за „демократична, свободна и независима Беларусс”!
Само една мисъл имаше в главата си: „Бързо при Ана, бързо при Ана! Моля Те, Господи, моля Те да ме приеме, да ми прости!”
Бог, ангелите и добрите духове, наблюдаваха внимателно какво става с Ана и Михаил. Надяваха се да тръгнат най-после „По пътя на Благословията”, който е уникален за всяка благословена двойка. Подготвяха съзнанието и на двамата, че ги очакват още „мъки и неволи” - изпитания на вярата им. Учителят Петър Дънов пише така: „Бог, Който ни обича, най-напред ни прекарва през едно пречистване, през огън. И естествено, при това пречистване ние страдаме. А като ни пречисти, той ще вложи в нас най-хубавото, което има в себе Си. Ще вложи Истината в нас. Никога Бог няма да вложи истината в едно омърсено същество.”
301
Глава 6
Михаил се появява
Този ден Ана се мотаеше из къщи. Беше водила кучето Ансо на разходка и приготвяше нещо за обяд. Позвъни се от външната врата на входа. Тя вдигна домофона и попита кой е. Гласът я стресна и уплаши.
- Это я, это я, открой быстро!
- Михаил, ти ли си!
- Я, я, открывай!
Ана се поколеба за миг от секундата, но го пусна да влезе. За добро или за зло, сърцето й не издържа. Забрави за всичките си клетви срещу него. Не можеше да остави човек на улицата на този януарски студ. Тя знаеше, че „Сатана се преправя на светъл ангел” /ІІ Коринтяни 11:14/, но желанието за радост и щастие надделя в сърцето й. Самата тя се учуди, че гласът му я стопли. Почувства, че и двамата започват нов живот. Периодът на „пречистването” беше завършил.
302
ЧАСТ ДВАНАДЕСЕТА
ПОД ЕДИН ПОКРИВ
Глава 1
Новата истинска любов
Ново - благословената съпружеска двойка Михаил и Ана най-после заживя „под един покрив”. Шест месеца след първата им Благословия. За известно време той трябваше да спи в общежитието за чужденци и да се разписва там всяка вечер до 22 ч., но по цял ден бяха заедно. Сутрин идваше при Ана, разхождаше кучето Ансо, мотаеше се около нея, ядеше като разпран след гладуването в затвора. Говореха си малко. Повечето време се наблюдаваха. Той беше подтиснат и мълчалив. Ана не го притесняваше за нищо. Ходеха на лекарски прегледи в АСЕТ - организация за подпомагане на репресирани. Военният психиатър, който го прегледа, каза на Ана, че не е съвсем добре, в депресия е. Предписа му куп хапчета. Тя обаче реши да приложи „любовна терапия”, защото знаеше, че лекарствата са „нож с две остриета”. Грижеше се за него като за бебе. Така е и до сега, макар че „бебето” вече „порасна”, даже одъртя.
И двамата се чувстваха като разгонени куче и кучка. Това бяха кратки, но дълбоки погледи на любопитство: кога най-после, къде най-после? Любовта като приятна миризма на ухаещи цветя, се носеше около тях. Ръцете им започнаха да се търсят и уж „случайно” да се докосват. Ана беше по-нетърпелива от него, или по-точно, повече даваше израз на чувствата и желанията си. Михаил я беше предупредил, че той е „северен” мъж, студен мъж, затворен в себе си мъж.
- Затворен, студен, северен, но все пак мъж! Ще видим колко си леден, ще видим. Аз пък съм гореща южнячка. Ледът се топи само от топлина, ще стопля тая твоя ледена висулка! - заканваше се Ана. Разчитам на женската си природа.
Ана с часове мислеше само за бъдещата първа брачна нощ.
- Дали отново ще бъда старата чувствена жена, след 13 години „сексуален
303
пост”. Ами ако нещо съм се „повредила”?
- Не, не вярвам, успокояваше се тя. Благословените съпруги си шушукат понякога и разказват, че даже и да са дълго разделени от съпрузите си, щом се съберат заедно, всичко си е по старому, все едно че не са се разделяли. Даже било по-добре! Ах, дано и с Михаил сме така! - надяваше се Ана.
- Ще бъде, ще бъде! - нашепваше й някакъв топъл и грижовен глас направо в сърцето. Не се безпокой от нищо, само внимавай да не се поддадеш на някаква съблазън. Следвай Принципа, следвай Принципа, моли се не Бог, търси закрила от предците! Ако с Михаил успеете, Благословията ще се разпростре и върху тях, както и върху децата Ви!
- „Аз съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чедата до третото и четвъртото коляно на ония, които ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които ме любят и пазят моите заповеди” /Изход 20:5/
Ана продължаваше да мечтае и да се мъчи да си представи толкова очакваната първа брачна нощ с Михаил.
- Искам да изпитам чувството на съпричастност и сливане, макар и в мълчалива любов. Искам да почувствам как Бог ще ни гали и ще ни се радва! Аз и Михаил, изтръгнати от сатанинските лапи, слели се в едно цяло в чистата и свята Божия „кошарка” на истинската любов, извираща от Неговото сърце като тих напоителен дъжд или буйна река, бистро поточе, океан, океан от любов!
- Бог ще ни закриля, ще ни закриля, ще ни вземе в шепите си и ще ни разходи из ефира на щастието! Моля те, Господи, помогни ни, прости греховете ни, колкото и много да са те! И аз, и Михаил искаме да се променим! Моля, те Господи, прости и благослови! По-добре да умра, отколкото да изневеря на благословения си съпруг. Душата и съзнанието ми са измити от сълзите, пролети в часовете на разкаяние и молитви.
- Прости им, Господи, прости им! Ана се разкайва искрено и честно! Ние също Те молим, ние също искаме тази, макар и вече възрастна двойка, да Те зарадва с любов и преданост! - молеха се добри духовни същества и ангели.
Бог слушаше внимателно изповедта на Ана и молитвите на ангелския хор.
- Браво, моето момиче, браво! Потърпи още малко. Чакат те много хубави неща, които съм приготвил за теб и Михаил. Трябва да си силна и да победиш! Още не сте в безопасност, трудностите предстоят!
Ана долови откъслечно тези мисли. Мозъкът й се напрегна, пусна „антени” към ефира, но повече не можа да приеме нищо. Толкова бяха възможностите му. За сега.
- Искам да усетя как Бог ще участва в любовта ни с Михаил, искам най-после да се откъсна от сатанинското робство! Казват, че децата и предците ни също участват чрез нашата Благословия в провидението на Бог. Но само, ако се променим. Без никакви лъжи, измами, двуличие, притворство.
- Михаил не разбира още нещата, той просто иска да се спаси, а Благослови304
ята е много отговорно нещо, дали ще се справя? - вълнуваше се Ана.
- Разбира се, че ще се справиш - отговори Бог. Та нали Аз съм те създал, дете Мое, аз те познавам по-добре и от самата теб! Колко ми е приятно, когато се обръщаш към Мен с молитва, сърцето Ми се разтапя. Мога ли да ти откажа нещо? Ти си толкова искрена и готова на всичко, за да ме зарадваш! Ще бъде, миличка, ще бъде - успокояваше я Бог.
Глава 2
Пламъкът на любовта се разгаря
Най-после Михаил се прибра окончателно при Ана в нейния чист и топъл апартамент. Изпитателният срок, определен от държавните институции, беше свършил. Отидоха в съответната дирекция на МВР, Михаил получи лична карта съгласно новия си статут на хуманитарен чужденец. Все едно, че за първи път идва в България. Ана се подписа, че му осигурява подслон и ще отговаря за него. Направи го смело и решително, в неин стил. Нищо не можеше да я уплаши или спре. Тя искаше този мъж!
Настъпи особен период в живота и на двамата. Ана не бързаше. Трябваше да свикнат с присъствието си - денонощно заедно. През тези 13 години „сексуален пост” тя беше разговаряла с братята от църквата и духовните си синове като приятелка. Не смееше да ги гледа в очите, не излизаше с никого, защото знаеше, че старата съблазнителка може да се събуди отново. На уж кротките й тъмни очи трудно можеше да устои някой мъж.
- Чувствам, че дълбоко в душата ми се разпалва познато за мен пламъче. Не се страхувам, нека се разгори буен огън. Любовният огън не угасва, ако се поддържа с ласкави думи, грижа и всеотдайност.
- Този потаен белорусин няма ли най-после да направи първата крачка? Само за ръка ли ще ме държи?
Ана започна да се тревожи.
- До кога ще сме като „брат и сестра”, нали трябва да изпълним тридневната церемония, за да премахнем от себе си първородния грях на Адам и Ева!
- Ами опитай тогава ти! Приласкай този мъж, след като имате Благословия вече може и трябва!
305
Гласът, който Ана „чу”, прозвуча почти като заповед.
- Добре, добре, ще опитам! - твърдо обеща Ана.
- Ами ако самият Бог ми заповядва?
- Да, заповядвам, времето минава, плахите ви чувства могат да изчезнат, не губи повече време! Толкова усилия положихме Аз и ангелите ми, предците ви, за да ви съберем! Доведохме ти Михаил на крака от родината му, от далечната северна Беларусс, да не мислиш, че беше лесно? Сатана дебне „като рикаещ лъв” около вас.
- Добре, миличък, добричък, най-прекрасен, Господи! Ще изпълня желанието Ти, няма да съм непокорна като Ева! Обещавам!
Една сутрин тя взе вана. Легна си отново в леглото, но остави отворена вратата на спалнята. Михаил все още спеше в хола. Отивайки към кухнята, той видя отворената врата, усети скъпия й парфюм и моментално разбра посланието. След 5 минути, полулегнала в леглото, Ана го видя да върви към банята съвършено гол, както го е родила майка му. Гледката й хареса. Бял, леко окосмен мъж, добре сложен. Висулката между краката му изглеждаше нормална, но тя не можа да види всички подробности от пръв поглед. Стана, прегледа дали атрибутите за този свещен брачен ритуал са налице, прочете още веднъж упътването, дадено й от друга благословена съпруга. Само че там не пишеше, че трябва да уведомят лидера на църквата. Може би Бог й беше казал нещо такова, но тя избърза.
- Така, значи тази церемония се нарича „три дневна церемония”, защото всеки ден от нея символизира етап от обръщане процеса на грехопадението. Ах тези Адам и Ева, не можаха ли да послушат Бог! Нямаше да има толкова мъки и неволи по света, нямаше сега и аз да се притеснявам - мислеше си Ана.
- Знам, че човешката грешка, първородният грях, се корени в първия любовен триъгълник. Единият от тримата: Адам, Ева и Луцифер е бил излишен. Кой? Естествено, че този, който не е трябвало да участва - Луцифер, станал след това Сатана.
- И ние с Михаил, като всяка благословена двойка, трябва да се откажем от Сатана, да го изхвърлим от живота си. Боже, дали ще успеем? От нас се иска не само да направим секс, а да го съчетаем с молитва на разкаяние, да застанем в позицията на Адам и Ева преди да съгрешат. Това е символът на първия ден от церемонията. Ще се любим в позицията на непорочните Адам и Ева. През втория ден от любовната церемония ще бъдем в позицията на грешните Адам и Ева, е през третия вече ще сме пречистени от греха и възстановени Адам и Ева, откъснати от Сатана.
- Така, така, обади се нежният тих глас в мозъка на Ана. Правилно си разбрала.
- Но нали още при Благословията се разделяме със Сатана, изпивайки святото вино? - осмели се да продължи мисловния разговор Ана.
- Да, така е. Церемонията на святото вино е символично пречистване главно
306
на душите, невидимата част от човека. А тялото може ли да се пречисти символично? Деца могат ли да се родят символично?
- Не, не може, съгласи се Ана.
- Като благословени съпрузи, пречистени духовно, трябва да се любите с дух и тяло, за да пречистите и грешните си тела. При това с разрешението на Бог! Така ще се освободите от първородния грях не само символично, както при святото вино, но напълно реално, субстанциално, както се казва, чрез телата си. Те са много, много важни за Божието провидение, защото с тях можете да вършите добро!
Ана дочу още един нежен глас в мозъка си.
- Аз съм Ева, прародителката! Не се страхувай, Ана, отпусни се, всичко ще бъде прекрасно! Ние с Адам преди години не се обърнахме с благодарност към Бог за това, че ни е създал, че ни обича! Предупреди ни да не ядем от това проклето дърво! Но ние, вироглавците, млади и неопитни, не Го послушахме! Колко съжалявам сега, колко съжалявам! Помагам на хиляди мои дъщери да се благословят, да се възстановят, да се възстановя и аз чрез тях!
- Аз знам в какво сте сгрешили. Направили сте неправомерен, непредвиден от Бог секс, участвал е и Сатана, прикрит като змия! - отговори мислено Ана.
- Да, така е! Моята грешка и тази на Адам трябва да се поправят обезателно! Не може ако е счупен прозореца, да се поправя вратата. Каквато е грешката, такава е и поправката! Чрез тридневната церемония благословените мъж и жена освобождават себе си и нас от първородния грях, който по наследство се предава на всяко следващо поколение. Някой трябва да спре този хилядолетен процес! Някой трябва да помогне на Бог да осъществи най-после мечтите си за Него и нас - децата Му!
Ева продължи да нашепва мислите си на Ана, да я подготвя и поучава какво да прави. Ана слушаше и се учеше.
- Нищо особено няма да правите с твоя Михаил, Бог е предопределил всичко, което се случва между мъжа и жената, то е в природата им. Значението на тези ваши три любовни нощи са от съдбоносно значение за вас, потомците и предците ви.
- Сега съвсем се стреснах, да не объркам нещо? - плахо запелтечи Ана.
- Нищо няма да объркаш. Помниш ли един от сънищата си? Помниш ли, че се намираше на брега на езеро, облечена в прекрасна руска национална рокля и плачеше, защото нямаше деца от любимия си съпруг - богатир?
- Помня, разбира се. – отговори Ана.
- Не се ли сещаш, че именно от тази националност трябва да е мъжът ти?
- Сещам се, даже знам защо бях наказана да бъда бездетна - защото мразех и тормозех свекърва си.
- Разкай се и за това, моли се и не се страхувай от нищо! Аз, Ева - твоята прамайка, съм с теб! Любовта ви с Михаил ще бъде повече от прекрасна! Довери
307
ми се, помогнете с Михаил на себе си и на нас, на Бог. Потърпи малко, не се отчайвай, бъди смела, смела, смела...
Гласът на Ева затихна в ефира. Ана вече не се чувстваше сама. Страхът от непознатото изчезна.
- Щом Бог ме е създал жена, значи мога да правя любов. До сега съм била със разни сатанински мъже, а сега ще бъда с определения ми от Бог съпруг - благословеният Михаил. Нищо, че почти не го познавам. Щом и Ева е с мен, ще действам по-бързо. Само за това си мисля. Ще действам! - твърдо реши Ана.
Глава 3
Тридневната любовна церемония
Премахването на първородния грях не може да се постигне само с пост, молитви и ритуали, традиционни за църквите. Тридневна любовна церемонията се провежда само в Обединителната църква именно с тази цел. Възстановените Адам и Ева могат да имат деца, също освободени от първородния грях. Наричат се „второ поколение”.
Ана облече за най-важния момент в живота си ярко червена копринена пола с „гола” блузка с презрамки. Изглеждаше фантастично. Тялото й беше стегнато и запазено, очите й се разгоряха с пламъка на любовта, което я направи още по-красива. За кого? За единствения, даден й от Бог съпруг. Оттук нататък Бог можеше да участва по-активно в живота им. Благословията трябваше да се материализира от Ана и Михаил така, както и от хилядите благословени вече мъже и жени по света. Всеки на свой ред.
Ана запали двете свещи на олтара в спалнята. За кой ли път прочете упътването за тридневната церемония. След това избърса от прах иконата на Исус и снимките на Истинските родители. Всичко трябваше да стане „пред тях”, за да участват и те символично в „консумирането” на брачната Благословия. Ана спусна завесите на спалнята, за да бъде приятно тъмно, сложи си скъп парфюм. Обстановката стана тайнствена. Някакво дълбоко вътрешно чувство я ръководеше. Най-древното и най-истинското: да съблазни мъжа, да „изстиска” семето му, за да бъде оплодена от него и да роди дете, продължител на Божия род.
След няколко минути Михаил дойде при нея в спалнята изкъпан, чист и бял като „бабка”.
308
- Что будем делать?
- Сейчас узнаеш. Делай и повторяй все после меня.
- Хорошо, давай!
Младоженците Ана и Михаил, в позицията на Адам и Ева преди хилядолетия, се хванаха за ръце и направиха дълбок поклон пред Бог, Исус и Истинските Родители. След това един на друг. Ана започна да се моли дълбоко и искрено за успех на тяхната първа брачна нощ /по-скоро ден/, като благословени съпруг и съпруга. Думите като че ли извираха от сърцето й.
- Благодаря, ти Господи, за този съпруг, който ми даде, благодаря за любовта и грижите към мен и него, за усилията, които положи, за да ни срещнеш един с друг, да ни съчетаеш в брачна двойка. Ти успя да доведеш този мъж от хиляда километра разстояние, от една далечна северна страна. Може би всичко, което е преживял там, е било необходимо като подготовка за нашата Благословия. Ти си го напътствал да емигрира именно в България. Защо? Защото тук съм аз, определената от Теб съпруга за него.
- Моля се Благословията да се разпростре над моите и неговите деца, внуци и правнуци. Прости нашите грехове и тези на предците ни! Прости първородния грях на Адам и Ева. Прости, че сме Ти причинили страдание, не знаейки нищо за Теб, бидейки разделени от Теб!
- Благодарим ти, Господи, молим те да участваш в съпружеския ни живот, в любовта ни. Прости сексуалните ни грешки и залитания! Ние искаме да пречистим духовете и телата си чрез ритуалите на Благословията. Ние искаме да се променим, да станем отново Твои деца, да ти носим радост, да чувстваме Твоята Любов! Бъди с нас, наставлявай ни и ни обичай! Ние също те обичаме! Амин! Аджу!
От вълнение и двамата се разплакаха.
Михаил също се помоли с тих глас:
- Отче наш, Сущий на Небесах, да будет Твоя воля, да придет Твое царстве как на Небе, так и на земле, хлеб наш насущний дай нам всякий ден и прости долги наши как и мы прощаем должникам нашим и не веди нас в искушение, а избави нас от лукавого. Амин!
След това се целунаха, разтвориха пакетчетата със специалните корейски копринени кърпички, напоени с ухаещ разтвор и започнаха да бършат вече голите си тела. Тя - неговото, а той - нейното. Символично пречистване. Стана им приятно, много приятно от този допир. Михаил беше готов. Висулката му се превърна в най-важния мъжки орган - оплодителят и продължителят на живота. Прегърнати си легнаха в застланото с нови чисти чаршафи легло. Почувстваха се близки един на друг. Не се срамуваха от нищо. Телата им се сляха, душите им се сляха, животът им се сля.
Любовната церемония - най-вълнуващата, се провежда три дни, затова се нарича „тридневна церемония на Благословията”. Всички знаеха, че това е истинската любовна церемония и я очакваха с голям трепет и вълнение. Някои
309
двойки отиваха високо в планината, или на море, сред природата, за да бъдат по-близо до Бог, да няма никой около тях, само те с Бог.
Ана и Михаил повториха ритуалите през втория и третия ден. При възможно най-тържествена обстановка, като голям празник. Душите им тръпнеха от вълнение и любов. Те не правеха за пръв път секс в живота си, но сега всичко беше коренно различно. Душа, мозък, тяло, чувства - всичко участваше в този кратък, но съдбоносен любовен акт. Макар че не всичко разбираше, Михаил се подчини на Ана. Изпълниха всичко както трябва. Михаил следваше Ана, Ана следваше Истинските Родители, те следваха Бог. Кръгът на доброто се затвори.
Бог беше доволен.
- Най-после, най-после! Сега Сатана по-трудно ще ги атакува, защото Аз имам основание да ги закрилям и защищавам. Но нали са нетърпеливи и неопитни, направиха грешка. Трябваше да кажат на лидера си, че ще изпълняват тридневната церемония! Има си ред в тези неща. Те си мислят, че любовта им е тяхна работа, но не е така! На любовта между благословените двойки се радва цялата Вселена, всяко цветенце, всяко животинче, всяко битие! Ще поправят грешката си, но... трябва да изтърпят нов разделителен 40-дневен период. Не мога да променя Принципите Си. Грешка - прошка, но след някакво изпитание и страдание. Малко страдание, само четиридесет дни ще бъдат отново като брат и сестра. За тях това вече ще бъде трудно, защото искат да се гушкат всяка нощ... Ще издържат, вярвам в тях, ще издържат! Жалко, че не могат да имат деца, щяха да бъдат прекрасни, но и двамата вече са старички! Душите им обаче са млади! Браво, браво, доволен съм!
Ана и Михаил отидоха весели и щастливи на неделна служба в църквата. Тя извика настрана лидера.
- Най-после и ние „консумирахме” Благословията! Изпълнихме тридневната церемония! Много се вълнувахме! Беше прекрасно! Мисля, че спазихме всички изисквания и изпълнихме правилно всички ритуали!
- Но Ана, аз защо нищо не знам? Защо не ми се обади? Трябва да направя тържествена молитва за вас и семейството ви. Вие навлизате в нов период на живота си, който е от значение за цялото провидение! Това е мое задължение! Как до сега не си разбрала, че тридневната церемония става със знанието на лидера, който символично е в позицията на Бог?
- За първи път чувам, стресна се Ана. В упътването, което ми даде Пенка, не пишеше такова нещо!
- Не пише, защото обикновено лидерската молитва за тридневната церемония се прави на 40-ия ден след Благословията. А вас ви нямаше, Михаил беше в затвора. Извинявай, трябваше да те предупредя, забравих. И аз имам вина, разтревожи се лидерът.
- Сега какво ще правим? - смутено попита Ана.
- Не знам, ще попитам по телефона. Стойте и ме чакайте.
Михаил разбра по лицето на Ана, че нещо не е наред.
310
- Что случилось?
- Сбъркали сме нещо.
- Как, все было прекрасно! Три дня радовалиь и веселились как на сватбе!
- Есть такие внутренные дела, которые я тоже не знала. Не сказали лидеру, что будем делать тридневную церемонию.
- Ну, скажем сейчас, в чем разница?
- В том, что для нас не сделали специальную молитву!
- Но мы все время делали это! - упорстваше Михаил.
- Да, мы молились, но надо было предупредить лидера, да бы он тоже участвал, молясь для нас.
- А сейчас что делаем, скажем все и край?
Михаил много-много не разбираше нещата в тази църква.Той ходеше в евангелска, където всичко беше по-различно. По характер беше търпелив и уравновесен, трудно се вдъхновяваше от нещо, но сега се развълнува. Щом Ана казваше, значи действително нещо не е наред.
- Как так, по моему эта тридневная церемония самая хорошая. Мне очень, очень понравилась! Ну, подождем, увидим - успокояваше се Михаил.
Лидерът се върна, извика Ана и Михаил и каза:
- Грешката ви е поправима. Ще изтърпите нов 40- дневен разделителен период, няма да се докосвате даже! След това аз ще дойда у вас, ще направим заедно молитва за прошка и ще повторите тридневната церемония!
- А возможно ли повторить немножко раньше! - полюбопитства Михаил.
- Нет, невозмомжно. Четирдест е числото за отделяне от злото, от Сатана.
- Хорошо, съгласи се Михаил.
- Добре, съгласна съм - с облекчение каза и Ана.
Тези 40 дни минаха много бързо. И Ана, и Михаил с нетърпение очакваха кога ще повторят тридневната церемония. Лидерът организира семинар за тях и още две други двойки. Още веднъж слушаха лекции за значението на Благословията и тридневната церемония. Лидерът на другия ден дойде в дома им, запали свещите на олтара, поклониха се тримата на Бог и Истинските родители, молиха се за прошка на допуснатата от Ана и Михаил грешка, за просперитета на семейството, нацията, света.
Бог беше доволен.
Сатана - не, но нямаше какво да възрази.
Сега вече новата благословена семейна двойка беше готова да продължи живота си в радост и щастие, в неволи и недоимък, в разбирателство и кавги, както уреди семейния си живот. Символично бяха освободени от първородния грях. И да искаха, повече не можеха да се разделят нито на земята, нито на небето, освен ако някой от двамата не изневери на другия. Бог вече можеше да ги съветва и да им помага, ако те искаха и Го молеха затова.
311
Глава 4
Трудности в брака
При Ана и Михаил нещата вървяха трудно. Отговорността и тежестта на семейството легнаха върху нея, защото той не работеше и нямаше никакви пари. Синовете на Ана им помагаха за всичко, но това започна да я подтиска. Тя искаше той да бъде по-активен, да участва в семейния бюджет с колкото може, да се включва и да й помага в домакинската работа. Искаше да има съпруг, който ще се грижи за нея. Тя беше наблюдавала млади и стари благословени семейства. Нямаше мъжка и женска работа. Мъжете само дето не кърмеха бебетата. Михаил обаче се оказа осакатен не само физически, но и психически в руските комунистически затвори и лагери. Беше изгубил вкуса към чистотата, красотата и удобствата в бита и живота. Още изпитваше страх. Чувстваше се несигурен. И двата му крака бяха чупени от бой с палки, зараснали накриво, боляха го. Пръстите на лявото му стъпало бяха вдлъбнати наполовина навътре от тежките руски ботуши на надзирателите.
Ана не знаеше тези работи, не беше виждала белезите му преди сватбата. Не се уплаши, а започна да търси начини да излязат от това положение. Заведе го на военен лекар - психиатър, защото някои неща в поведението му й се сториха странни, даже ненормални. Михаил беше ходил сам в организацията АСЕТ - Агенция за реабилитация и помощ на хора, претърпели изтезания. Съгласи се да отидат още веднъж заедно с Ана.
Психиатърът на АСЕТ потвърди, че главата на Михаил не е съвсем наред.
- Какво ви говори, има ли маниакални идеи? - попита лекарят.
- Ами..., смути се Ана, но продължи.
- Той се чувства и изживява като президент на страната си! Казва, че скоро ще дойде самолет, с който ще отидем в Беларусс, за да заеме полагаемия му се държавен пост на президент.
- Ты будешь прекрасная президенша! Така ми казва, при това си вярва.
Аз не му противореча, но разбрах, че има нужда от помощ.
- Ще му предпиша още лекарства, но вие сама можете да му помогнете най-много.
- Как?
- С любов, търпение и грижа.
Ана нищо не отговори. Стана й ясно, че я чакат трудни дни.
312
Михаил също разбра, че няма да му е лесно. Откачената Анелия не забелязваше странностите му, но тази Ана...
- Что случается? Ана оказывается очень упорная женщина. Привыкла работать много в доме, как болгарка. Каждый день делаеть уборку, разве это необходимо? Каждый день сменяет одежды, стирает все. Ну, мне нечего что делать. Надо подчиняться и терпеть.
- Как е при вас, попитаха я в църквата.
- Трудно, много трудно, отговори Ана. Бракът ни се пропуква от битови проблеми. Михаил се оказа много мръсен, не иска да се къпе и сменя бельото. Най-много на 10 дни веднъж.
- Как така? Това не е нормално!
- Не е, прилагам разни тактики, за да го накарам да мине през банята. Ако се е изкъпал - може да легне до мен, ако не - в хола на дивана, не знам до къде ще ми стигне търпението.
На Михаил също му беше трудно. От мръсния и миризлив затвор попадна в чиста българска къща, с жена - домакиня. Съдове, мебели, под - всичко блестеше от чистота.
- Надо терпеть, может быть привыкну. Но как объяснить ей, что мне нужно подписать гражданский брак, кроме религиозный, мне обязательно это необходимо.
Ана го беше предупредила, че граждански брак няма да подписват, църковният беше достатъчен.
- Зачем не подписать, так делают все! А спросил и узнал, что с начале Благословия, а потом - граждански брак.
- Защото не искам да замесвам децата и бизнеса им с теб. Твоето положение е нестабилно.
- Ами, если подпишем, вероятно будет стабильнее, упорстваше Михаил.
Той беше получил много интересно писмо от Столичната дирекция на вътрешните работи, сектор „Документи за самоличност и чужденци”, със следното съдържание:
„До г-н ..............., гражданин на Беларус, настанен в дом за настаняване за врменно пребиваващи чужденци, Софийска дирекция на вътрешните работи.
Господине,........... уведомяваме Ви, че наложената Ви принудителна административна мярка може да бъде отменена и да Ви бъде разрешен срок на пребиваване в страната при условие, че сключите граждански брак с българска гражданка. По ваше желание също може да посочите страната, до която искате да пътувате и която би Ви приела, като поемете разходите по пътуването. София, 12 януари 2004 г. Подпис.
Къде се беше мотало това писмо, та дойде толкова късно, след като Михаил вече беше освободен от затвора, Ана недоумяваше. Съдържанието му обаче беше тревожно. За Михаил имаше опасност. Българските власти не знаеха за църков313
ния им брак, а и да знаеха, не го зачитаха, за тях той нищо не означаваше.
Ана се разтревожи. Ами сега, какво ще стане, ще му продължат ли личната карта? На новите полу-демократични, полу-комунистически власти и закони не можеше да се вярва. В силовите ведомства работеха същите стари „номенклатурчици”, както преди демокрацията.
- Не, не мога да подписвам, трябва да намерим друг изход - категорично отказа Ана.
- Я знаю зачем хотят выгнать меня из Болгарии. Прошлый год наш главный прокурор Шейман был на встречу с своим българским колегом Никола Филчев.
- „От трън, та на глог” - казват българите. Тогава са ти „скроили шапката”, сигурна съм в това, отговори Ана.
- Не може в „демократична” България да живее политически бежанец от „демократична” Беларус, от тази „братска” страна. При комунизма всичко е „скрито-покрито”. Полу-комунистическите, полу-демократичните власти в България не признават, че режимът на Лукашенко е диктаторски.
- Дано ни помогнат добри хора, моля те, Господи за помощ и справедливост!
Ана започна да се измъчва и съмнява дали е постъпила правилно с този упорит чужденец - егоист. Той си знаеше своето:
- Я всю жизнь отдал в борбе против коммунизма, мало ли были муки мои в русских тюрмах, мало ли били и истезали меня! Хватить! Не могу сидеть больше и в болгарских!
Михаил също се разтревожи, но скри безпокойството си. Доби ледената си непроницаема физиономия.
- Ана не привикла с такими работами. Но откуда мне найти болгарку, что бы подписсать брак? Разве болгарка возьмет меня таким каким я?
- Никоя няма да те вземе. Аз знаех, че нямаш нищо, че си беден като църковна мишка, но заедно със синовете ми решихме да ти помогнем и да те спасим, защото си добър и изстрадал човек. И най-важното, защото си мой благословен съпруг! Трябваше ми брачен партньор, който също иска Благословия. Ще кажем всичко на синовете ми, големият има познати навсякъде, ще се допитаме и до адвокат!
- Ты мне сърдишься, что не сказал тебе о Анелии, но только сумашедшая женщина как ее съгласиться на брак со мной - допълни Михаил.
- Значи аз също съм откачена, така ли? Защото те прибрах в къщи ли?
- Не, совсем не так, ти нормальная, ти мне помагаешь как никто другой!
- Само че не знам дали ти ще ми бъдеш благодарен. Ти си егоист, мислиш преди всичко за себе си!
- Благодарен, буду, буду - отговори той на руско-български. За 10 години в България не беше научил езика.
Въпросът за брака започна да измъчва Михаил денем и нощем.
- Я хожу по церквам, много женщин обръщают внимание на меня, смотрят
314
как бы ожидают сразу сделать им предложение, но кроме „откачената” Анелия остальныее бегут от меня, не верят мне. Они чувствуют и знают, что внешно я выгляжу как шляхтич, благородник, а внутренно - живым Сатаной: ложь, притворство, обманы разные... Что делать, такое мое положение сейчас, я вынужден сохранить себя. Я нахожусь в чужой стране, мне очень трудно. Где эта демократия в Болгарии, коммунисты пока в власти! Помогни мне, Господи! Только Тебе надеюсь! Пусть Ана не тормозит меня! Пусть расспишеться со мной!
Михаил плачеше без сълзи. Не искаше да наранява Ана, защото тя вече имаше чувства към него, както и той към нея, но не знаеше какво да прави в тази сложна ситуация. Затова се молеше и разчиташе на Бог.
- Ще помогна, ще помогна, но ти се стегни и престани да се преструваш. Слушай Ана, тя е твоят ангел-спасител - отговори му Бог. Тя се страхува от теб, няма ти доверие, защото веднъж я излъга. Жестоко я излъга. Както нея, така и Мен. Скри, че живееш с друга жена. Не разбираш Благословията, не я цениш, внимавай, може да я изгубиш! Сега ти е трудно, но ако следваш Моите принципи, най-вече основният „Живот в полза на другите”, ако се откажеш от всякакви лъжи и притворства, даже тези от миналото ти, даже да не си ги спомняш, ако споделяш повече с Ана, ако се грижиш всеотдайно за нея, тя ще се превърне в най-ласкавата и любяща съпруга. Тя се измъчва от мисълта, че не я обичаш, а само я използваш. Нея, синовете й, богатството й...
- Какво си бърборкаш сам, попита Ана, наблюдавайки лицето на Михаил.
- Разговарям с Бог, моля се. Чувам мисли.
- Какво ти каза?
- Е, какво, да не се страхувам, да търпя.
- А не ти ли каза повече и да не помисляш за друга жена?
- Но аз не искам друга, не искам, престани да се сърдиш!
- Ще престана, но ти си опичай ума, нещата са сериозни. Сатана ни дебне отвсякъде. Като „рикаещ лъв” обикаля около нас. Само ако сгрешим нещо - отново мъки и неволи.
Михаил правилно се беше насочил към църквата, която създаваше семейства -
Обединителната църква на преп. Мун. Инстинктивно чувстваше, че там ще получи помощ, при това безкористно. Трудно му беше да приема нови неща, но търпеше. Поне това умееше.
- Ана, только Ана. Друга жена - нет! И приятели ли вече нет? Совсем ли буду зависит от нея?
- Не, глупако, не! Ти си вироглав, затова сега трябва да се подчиниш - каза гласът в мозъка му. Уважавай и обичай хората от тази църква!
- Разбира се, там аз за първи път видях Ана. Помислих си:
- Виж ти, какая хубава жена. А если она умная, значить является идеал для женщин! В этой церкви мне привлекли и понравились чистые мысли и слова членов. Они веруют искрено и бескористно.
315
- Не даят помощи как в других церков, но атмосфера хорошая. Затова начал посещать семинары и недельные службы. Проповеди похожи тем в евангелских църквах, но очень глубокие. Религиозная философия обхвачивает всю чоловеческую историю: от Бога до съвременних людей. Я обичам историю. Познакомился с честными и искреными членами Обединителного движения, при этом от всех възрастах. Все много интелигентние. Познакомился и с благословеными семьями. Есть большая разница, благословенные люди стараются жить „в пользу других”, так надо согласно религиозной философии.
- Ну, посмотрим. Какая она гордая. Пусть будет и такая. Но каким образом ухаживать за ней? Глаза у нее иногда как празные, в роде она не имеет никаких чувств к меня.
Чувства имаше, но Ана се беше научила да не ги показва, да не се доверява лесно. Мъжът може да изглежда като светъл ангел, а всъщност да е жив Сатана. Реши да помогне на този явно много беден и гладен емигрант, да го въведе в начина на кандидатстване за Благословия, да го заведе на лекар за медицинско, да попълнят заедно документите и формулярите, за да помогне на Провидението, за което бяха необходими много благословени семейства. Мотивите й за този брачен съюз бяха преди всичко религиозни.
- Симпатичен човек, особен човек - мислеше Ана.
- Добър човек, изстрадал човек, нуждаещ се човек - допълни тихият глас.
Такова беше първото й впечатление, когато го видя в салона на Центъра преди няколко години. Той дойде на неделна служба с един приятел. И двамата миришеха лошо, на мръсно. Отгоре бели ризи, руснакът даже носеше папионка, което за България беше много смешно, а отдолу кой знае колко мръсно беше бельото му. Този нечистоплътен руснак се перчеше със своя „папион” наляво и надясно, а от главата му непрекъснато се сипеше пърхот. Отвратително!
- Колко интересно, спомням си всичко, от първата ни среща до сега - мислеше си Ана.
- Колко интересно, спомням си всичко, от момента, в който видях тази жена за пръв път до сега - мислеше си Михаил.
- Да, интересно е, защото се различавате от живите на вид, но мъртви духовно хора по улиците. Вие търсите връзка с Бог - получиха отговор почти едновременно в напрегнатите си мозъци от тихия глас, който им нашепваше само истини.
316
Глава 5
Граждански брак
- Трябва да подпишете, трябва да подпишете - нареждаше Гласът на Ана и Михаил.
Те вече не се учудваха от къде им идваха такива особени мисли. Не знаеха и не смееха да питат другите благословени съпрузи дали и с тях е така. Мълчаха си и вървяха напред в своя семеен живот.
Повечето хора, с които контактуваха, им завиждаха, но не им помагаха. Синовете на Ана прочистиха гардеробите си и дадоха много дрехи на Михаил. Той изведнъж се преобрази, заприлича на „господин”. Тялото му беше съразмерно и стройно, независимо от възрастта. Само малко коремче. Ана се поддържаше с гимнастика и режим на хранене. Също изглеждаше много добре, почти нямаше бръчки. Когато излизаха навън, тя с удоволстве го хващаше под ръка. А той се изправяше като бор и наперено крачеше, водейки я натам, накъдето тя искаше. Който ги видеше си казваше: „Каква хубава двойка”!
Да, хубава, но борбата между двамата кипеше с пълна сила „отвътре”. И двамата бяха с твърди характери, трудно отстъпваха.
- Тоя руснак какво си въобразява? Иска да ме мачка, а изглежда толкова кротък! Дай ми сили, Господи, да издържа. Изобщо не е такъв, за какъвто се представя. Жените го харесват, мен пък мъжете ме харесват. Щом ме видят с него на улицата, „сестрите” от евангелската му църква се стряскат като от чума. Братята в моята църква са възпитани да не гледат на нас като на жени, но все пак някои от тях не се сдържат, правят ми комплименти, дори открито ми казват, че той не ме заслужава, че ме използва.
- Не се поддавай на сатанински мисли, не се интересувай кой какво мисли и казва, пази семейството си!
- Нали това правя денонощно - отговори Ана на тихия глас.
- Не е достатъчно, не е достатъчно! Сключи граждански брак!
Един ден на масичката в хола Ана намери голяма красива картичка със следното съдържание: „Моя Aна, моя благословенная сопруга, я - Михаил Йосифович Вашкевич, твой благословенный сопруг, приглашаю тебя на гражданский брак, исходя из своей чистой и искреной любовью. Пусть Бог будет с нами!”
Ана дълбоко се замисли. Беше щастлива и поласкана. За първи път получаваше предложение за брак. Първият път с бащата на децата си се жениха по студентски, набързо, с тенденция за развод!
317
След около месец, на пети юли 2007 година, Ана държеше в ръцете си важен документ: Удостоверение за сключен граждански брак в София, община „Сердика”, подписан от кмета на София Бойко Борисов, настоящ премиер на страната. Това удостоверение беше естествено продължение на декларацията, дадена писмено от Михаил и Ана на 12.02.2004 г. със следното съдържание:
- Сегодня, 12.02.2004 г., завершили мы: Михаил Иосифович Вашкевич и Ана Александрова Коларова наша трех дневная церемония как центральная благословенная семья, через которую мы восстановились как безгрешные Адам и Ева. Сердечная благодарность за эту возможность Богу и Истинским Родителям. Супруг: подпись, Супруга: подпись.
Ана и Михаил искрено вярваха в Бог и в изпълнението на Неговата воля от всяко благословено семейство. Декларацията на Михаил и Ана позволи на добрия духовен свят, на предците им, да се намесят в живота им, да им помагат, да ги водят. Защото те сами поискаха и помолиха за това. След четири години семеен живот добрите духове възкликнаха:
- Да му се прииска на човек да се жени! Каква хубава двойка! Ще ги закриляме, ще им помагаме, обичат се. Особено Ана, не всяка жена би издържала.
- Да видим и занапред дали ще издържат, чакат ги нови изпитания... отговорности - намесиха се други - скептично настроени.
- Ще издържат, ще издържат! Хайде да подготвим децата им, да доведем Наташа и Сережа от Беларус, много е важно да общуват с тези дърти младоженци -
родителите им.
- Сърцата нямат бръчки - опонираха весели амурчета.
- Ние си свършихме работата, прободохме ги със стрелите на любовта, при това чиста и безкористна!
- Михал не ни изглежда чак толкова безкористен и откровен - усъмниха се някои аналитични духове. Ана не е глупава, съмнява се в него, в мотивацията му за брак, а това е мъничка пролука, през която Сатана може да се вмъкне отново в душата й.
- Да действаме тогава бързо, да доведем децата на Михаил в България на гости, да ги запознаем със синовете на Ана, които правят всичко, за да бъде майка им щастлива: пари, ресторанти, внимание, дрехи...
- И въпреки това синовете на Ана внимателно ги наблюдават. Те все още ревнуват майка си.
- Ще се оправят, ще приемат „втория си баща”. Проблемът им е, че вярват в Бог, но много малко знаят за Него и Благословията. След време и това ще се промени.
318
Глава 6
Дъщеря и внучка на гости
- Как думаешь, давай пригласим дети мои в гостях - предложи Михаил изненадващо на Ана.
- А пари от къде?
- Е, Господ пошлет.
- Ти знаеш, че аз участвам в преводаческия колектив за превод на „Небесната Библия” от руски на български, но...
- Вот, видиш, отдели немножко за дочь и внучка моя. Она сиротная, отец ее, сопруг дочери, умер. Девочка смотрит его только на фотографию.
Ана се замисли. Дете сираче, няма си баща, няма си и дядо! Може би да дам следващия хонорар за визи и билети.
- Дай, миличка, дай - проговори тихият глас. Детето е много самотно. Направи това добро!
- Може би като се погрижа за това деветгодишно момиченце, Бог ще даде момиченце и на сина ми. Първото му дете е момче. Колко ще се радваме всички!
- Ще имате, ще имате, бъди търпелива и добра, заповяда тихият глас.
Ана сподели идеята за гостуването със синовете си. Големият, който беше по-богат, откликна веднага. Не се безпокой, ще ги посрещнем царски. Щом детето е сираче...
Ана с любопитство очакваше срещата с дъщерята и внучката на Михаил. Той самият не беше ги виждал двадесет години. Не контактувал с тях в Белорус, за да не им навреди по някакъв начин като антикомунист, да не ги преследват. Ана и Михаил уредиха всичко - покани, визи, самолетни билети и други подробности. Не беше никак лесно, голямо тичане падна, не беше и никак евтино. Тя даде всичките си с труд спечелени пари, но не съжаляваше.
Определеният ден за полета на гостите дойде. Михаил беше на работа, Ана отиде сама на аерогарата. Веднага ги позна. Наташа - дъщерята, приличаше много на баща си. Деветгодишното момиченце гледаше с широко отворени сини, любопитни очи.
- Здравствуйте дорогие, приезжайте.
- Здравствуйте, Ана Александровна, добро пожаловать.
- А где ваш багаж?
- Наш багаж нету, пошел в Словакию.
319
- Но как это возможно, что будем делать сейчас?
- Да ничего, после два дня придет, не беспокойтесь.
Ана веднага се досети защо точно техният багаж се е загубил, но си замълча. Как руските и българските служби ще допуснат така лесно дъщерята на десидент и антикомунист! Трябва да прегледат всичко сантиметър по сантиметър.
Ана ги заведе с автобус до своя просторния и луксозен дом, защото нямаше нужда от такси, нямаше багажи. Наташа беше изненадана. Личеше си, че Михаил и Ана живеят добре.
- Как хорошо у вас! - възкликна Наташа.
- Какая большая ванна! - зарадва се Марийка.
- Присаживайтесь, отец скоро придет с работе.
- Дайте, пожалуста, какую-то кофточку для Марийки, пока багаж получиться.
- Пожалуста, пользуйте все что хотите.
Срещата между баща, дъщеря и внучка беше трогателна. Тези студени и затворени в себе си белоруси се разплакаха с най-искрени сълзи. Не можеха да повярват на очите си. Малката Марийка беше очарована от този новопоявил се дядо. До сега тя познаваше само украинския, бащата на починалия й баща.
Като връх на радостното настроение, кучето Ансо размахваше опашката си и скимтеше радостно с всичка сила. Марийка го взе на ръце и не се отдели повече от него.
- Бабушка, можно вести его на улицу?
- Можно, но только со мной.
Дните започнаха да се нижат от хубави по-хубави. Синовете на Ана поканиха всички на вечеря. Харесаха се. Наташка с очудване наблюдаваше този разкошен скъп ресторант. На Марийка й беше все едно, тя се чувстваше прекрасно навсякъде.
- Искате ли да отидете на море? - попита големият син на английски.
- Разбира се, това е нашата мечта! - отговори Наташа.
- Что мама, что, скажи и мне - зачурулика Марийка.
- Не знаю, седи тихо, может быть идем на море.
- На море, на море - Марийка заподскача от радост.
Всички се разсмяха. Детето беше искрено.
Големият син започна телефонни разговори. След десет минути всичко беше уредено.
- Тръгвате утре сутринта в 9 часа с моя джип. Шофьорът познава курорта, където ще ви заведе. За една седмица. Майка ми също ще дойде с вас.
- Но... осмели се да каже нещо Наташа.
- Няма но, тръгвате, собственикът на хотела ми е приятел.
Речено, сторено. Седем незабравими и щастливи дни. Ана не разпитваше Наташа, но нямаше и нужда, защото Марийка всичко разказа. За белоруската
320
бабушка Мария, първата съпруга на Михаил - също. Наташка завършваше английска филология задочно. Не споделяше много, по характер беше скрита и потайна като баща си. Не пропусна обаче да каже колко „замечательные мужя” са синовете на Ана. Много й се искаше по-малкият, още нежененият, да я хареса. Да, но той изобщо не й обърна внимание, не беше негов тип. Ана разбра, че целта на Наташа, както на всяка рускиня, е да се измъкне от Белорус. По пътя към морето, Наташа я попита:
- Как думаете, можно ли нам устроиться в Болгарии!
- Нет, Болгария пока не подходящая сторана, нету работу, все „кипить”, одновременно действуют старие комунистические и новие демократични закони, все запутано...
Ана вече беше свикнала на лукса, който й осигуряваха синовете, така че луксозните условия на морето изобщо не я впечатлиха. Тя използваше всеки свободен миг, за да превежда от книгата „Небесна Библия”, за да спази срока за своята част от превода. Наташа и Марийка обаче бяха „шашнати”. И в сънищата си не бяха си представяли такъв курорт - „Дюните”, на юг от Бургас. Не знаеха защо им се оказва такова внимание, не го бяха очаквали.
- Они так богатые, отец наш самый счастливый человек! Жаль, что не может по-больше помагать нам.
- Мама, зачем уезжаем от сюда, давай жить в Болгарии - пожела Марийка. Вот, все есть, даже хорошая собачка!
- Нет, это невозможно. Я не могу найти работу.
- Дедушка будет давать нам дньги.
- Откуда, он скоро начал работать на минимальную зарплату. Все деньги от бабушкой Марии и ее сын. Больше у них нету.
Дтето се намуси. Нямаше какво да се прави, трябваше да се връщат в Белорус.
Две години след това снахата на Ана роди момиченце. Синът й помогна на сирачето, а Бог му даде момиченце. За радост на всички.
Ана и Михаил получиха от Наташа и Марийка благодарствена картичка. Имаше за какво.
321
Глава 7
Ангели, духове и същества отново помагат
- Има за какво да благодарят, такова посрещане... откликнаха добри духовни същества.
- Хайде да помогнем на Ана и Михаил и децата им - преложиха ангели.
- Да потърсим в духовния свят майката - белоруска и бащата - евреин на Михаил. Като родители на благословен син могат да помогнат на потомците си.
- За какво да му помогнат? - попитаха духове.
- Главата му не е съвсем наред, трудно възприема, объркан е, не може да взима правилни решения. Някой трябва да го ръководи и да му помага.
- Ана за какво е? - попитаха същества
- Да, тя дава всичко от себе си, но не може да влезе в главата му. Това е работа на кръвни родственици, майка и баща.
- Да ги потърсим, да ги потърсим - съгласиха се всички.
- Как ще ги открием?
- По вълните на любов и благодарност, които излъчват. Те се разпростират надалеч! Да изпратим духовни послания, за да се появят!
- Да, да, чувствам нещо, някаква топлина и светлина! - радостно съобщи един ангел.
- Ето ги, ето ги! - посочи с нежната си ръка към изток друг. Колко са притеснени, да ги успокоим! Летят към нас, да ги повикаме и привлечем с добри мисли и съпричастност!
- Здравейте, не се страхувайте, ние искаме да помогнем на вас и потомците ви на земята. В тяло бяхте честни, добри и трудолюбиви хора, предани католици. Отстоявахте вярата си в Бог даже при комунизма!
- Вие сте Йосиф Антонович Вашкевич, нали, бащата на Михаил, а вие сте Анелия Карловна Калоша, майката на Михаил. Още не осъзнавате къде се намирате! Не се притеснявайте, тук е духовният свят! Ние сме приятели, искаме да помогнем.
- Кажете им защо, кажете им защо - изпяха в хор съществата.
- Ами защото... доста е объркано положението. Смесват се четири националности: еврейска, полска, белоруска и българска.
- И какво от това, нали Небесният баща обича смесените бракове!
- Да, защото, смесените бракове водят до обединение, което Бог харесва, но
322
Сатана - не, чуди се как да пречи и вреди.
- Докато са били в тяло, родителите на Михаил са скривали кои са и в какво вярват, за да не ги преследват комунистите-атеисти.
- Като „Скитникът евреин”, ли? - попитаха съществата. Той вечно скита по света и се крие. Всъщност от какво?
- Евреите бягат от Божия гняв, защото са виновни; разпънаха на кръст и умъртвиха Божия син Исус, вместо да Му повярват и последват- обясниха ангелите.
- Ами... плахо започна да отговаря бащата. Аз като евреин съм ни рак, ни риба. Ако през войната не се бях присъединил към католиците, щях да бъда умъртвен в нацистки лагер. Отказах се от еврейската си вяра, станах католик, за да се спася, грях ли е?
- Бог приема всички религии, но да се ходи от една в друга... Мислим, че не е съвсем редно.
- Как да изкупя този свой грях?
- Ти и съпругата ти се молете, свържете се с Михаил и другите ви деца Йосиф, Рая, Аня, Елена, Мария и Ема. Всички помогнете на Михаил, да промени мисленето си. Той вече е благословен, има добра съпруга българка, но е много упорит, даже инат, не изпълнява обещанията си, дадени пред Бог. За да може Благословията да се разпростре върху целия ви род, той трябва да направи Ана щастлива.
- А той какво?
- Лъже я, скрива от нея къде ходи, свързва се със съмнителни личности: ислямисти, македонисти и други отхвърлени от закона хора, които искат да го използват за каузата си.
- Той е станал такъв наивник след побоищата и психическия натиск чрез лекарства в комунистическите затвори - разплакаха се родителите. Съвсем ли е откачен? Колко пари дадохме, за да го измъкнем от там!
- Сега е добре, чрез Ана има всичко, да даже повече от колкото му трябва, но... иска да господства над нея, да налага своето, което обаче не е добро, не е правилно, не е съобразено с обстановката в България! Работи на компютъра с часове, губи реална представа какво може да пише и какво не! Споменава за ЦРУ и Ал-Кайда, терористични организации. Критикува Русия за политиката й към Белорус и все такива болни политически въпроси.
- Но така може да изгуби разрешителното си за престой! Той има статут като хуманитарен бежанец, а не като политически. Правата му са ограничени, а задълженията - да стои „кротко” и да не си пъха носа там, където „понамирисва”. Това тормози Ана, тя се страхува политическите му залитания да не навредят по някакъв начин на бизнеса на децата й. Конкуренцията само това чака.
- Я виж ти, ние не знаем тези неща, възмутиха се родителите. Духовният свят е огромен, нашето място е скромно, ние сме в очакване за по-добро. Кажете ни
323
какво да направим, съгласни сме, съгласни!
- Свържете се с Наташа, внучката ви. Внушете й да търси съпруг американец чрез Интернет, а не да се преструва пред Ана, че е дошла да види баща си. По-скоро проверява какво е положението, за да се премести в България.
- Внукът ви Сережа да остане в Беларус. Като добър пастор да помага на провидението на родината си. Ако и той емигрира в Израел, защото жена му е еврейка, ще бъде лошо. Някой трябва да възпира диктатора Лукашенко чрез молитви и вяра!
- Исус е казал: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят!” /Мат. 5:44/
- Само вярващи хора, следващи Исус, могат да обичат диктатора, своя враг, който ги гони и преследва.
- Поддържайте бодър духа на Михаил, гонете мрачните и неправилни мисли от главата му. Трябва да издържи на тежък нощен труд като охранител, но това няма да е вечно. Търсим му друга работа.
- И най-важното, да слуша благословената си съпруга Ана, да не я тормози. Тя поема по-голямата част от трудностите, а не бива да се преуморява, в никакъв случай да се ядосва. В противен случай я чака операция...
Духовете на родителите се замислиха. Не можаха веднага да възприемат тази сложна ситуация, не познаваха Ана, не можеха да си представят какво „животно” е демокрацията, защото познаваха само Белоруския вариант на комунизма, т.е. диктатурата. Решиха да опитат да помогнат с каквото могат и литнаха, съпроводени от ангели и добри същества, да изпълнят Божиите наставления.
Бог не можеше да използва родителите на Ана, защото приживе бяха атеисти и комунисти. В духовния свят все още не се бяха осъзнали и разкаяли. Други грехове почти нямаха, не бяха лъгали, нито крали, нито убивали. Задачата на Ана беше трудна, защото само тя можеше да ги поведе към Бог. Брат й Крум все още беше атеист. Спасението на родителите й в духовния свят беше една от задачите в живота й. Но най-напред Ана трябваше да спаси себе си и децата си.
324
Глава 8
Син и внуци на гости
Следващото лято, синът на Михаил Сережа с жена си Светлана и трите им деца, дойдоха на гости при баща си и жена му Ана. От Наташа и Марийка бяха чули само прекрасни неща за тях и България. Дядото на Сережа, бащата на Михаил, изпълняваше задачата си и помагаше от духовния свят. Говореше на внука си чрез жена му Светлана, също еврейка, с която се свързваше по-лесно.
- Сережка, моля те, помисли добре, казваше Светлана, а всъщност духа на дядо Йосиф. Не е ли нахално веднага след сестра ти да заминем при баща ти и жена му в България. Да не ги притесним! Ана пише, че не е много добре със здравето си.
Сережа обаче отсече:
- Не, качвам ви в колата и тръгваме. Той ми е баща, независимо,че ме изостави когато бях на 10 години. Искам да го видя, да разбера как живее, какви са тези „благословени работи”, дето ги е свършил, да не е в някаква опасност! За преподобния Мун се говори какво ли не!
Пристигнаха в България през нощта. Третото дете беше още бебе.
Положението стана сериозно. Апартаментът на Ана се превърна в хотел. Добре, че гостите се движеха с голяма кола, от която взимаха разни неща от багажа си. Ако и него бяха вкарали вътре, трябваше да се прескачат един друг. Най-щастливо беше кучето Ансо. Децата го малтретираха с малките си ръчички, но той ги обичаше и търпеше.
- Къде е Минск, къде е София! Това е огромно разстояние за мен, а те го изминават за ден -два, с едно преспиване някъде. Младост - завиждаше им Ана. Тя се чувстваше непрекъснато уморена. Понякога й беше лошо. Не знаеше точно какво й е, но гледаше повече да си почива, нямаше сили. Оплака се на синовете си, че й е трудно с толкова много хора на главата й, макар че всички бяха възпитани, пазеха чисто, помагаха. Едновременно беше весело и шумно. Момиченцето Естер се влюби в кучето Ансо. Както братовчедка си Марийка, не се отделяше от него. Разхождаше го на улицата като истинска звероукротителка.
- Това момиче е толкова смело, родено е да се занимава с животни. А колко е красиво с тези къдрави дълги руси коси! Всички на улицата ни гледат и й се възхищават - хвалеше се Ана на сина си.
- Искаш ли да изпратя твоите гости за една седмица в хотела в Банско - попита я той, да не се преуморяваш.
325
- Искам, разбира се, но и аз с тях.
- Михаил къде е?
- Още няма право на отпуска, смени си работата.
- Добре, ще уредим нещата.
- Знаеш ли, ще бъде много добре, ако твоята юристка и сина й дойдат с нас. Русначета и българчета ще се опознаят и ще си играят.
- Добра идея - отговори синът.
След два дни цялата група потегли към Банско. С две коли. Двете млади жени -
белоруска и българка, се сприятелиха много бързо. Децата - също. Ходиха на екскурзии извън Банско, забавляваха се много, плуваха, играха тенис, правиха масажи... всички екстри, които петзвездният хотел предлагаше. Е, имаше и малко неприятности.
Светлана вече беше много уморена да тича след току-що проходилото бебе. Сережа, Естер и най-голямото дете Давид, отменяха майка си колкото могат, но белоруското юначе с българското име Самуил, бягаше от тях и плачеше за майка си. Още сучеше. По друг начин не можеше да заспи. Бяха прекрасна гледка. Майката - вече слаба и изцедена като „хрътка”, и здравото дебело момченце, което нахално дърпаше и разтваряше пазвата на майка си, за да захапе лакомо гърдата й. И двамата примираха от удоволствие. Изпразнената от кърмата гърда, като на всяка майка-кърмачка изглеждаше смачкана, но скоро след кърменето отново се наливаше с мляко и ставаше най-привлекателното нещо за бебето, било то човече, или кученце, или сърненце.
Един ден Светлана остави лакомника Самоиулчо на брат му и сестра му, за да си почине малко. Всички деца заедно със сина на юристката отишли на гости в тяхната стая. Три деца и едно бебе са способни за пет минути да обърнат всичко наопаки. Всеки правел каквото поиска. Бебето Самоилчо - също. С малките си ръчички успял да разкъса опаковките на три големи шоколада. Много лепкави му се сторили, затова - колкото в устата, толкова по тапицирания в бяло диван. Размазал ги хубавичко! Другите деца се справили с пуканките, солетите, ядките, плодовете - всичко в изобилие на масичката. Не че са гладни, просто игра.
Когато юристката се прибрала, едва що не припаднала. Апартаментът бил като след война.
- Как ще се оправдая пред шефа, какво ще му кажа? Може ли такова нещо, тази рускиня да остави децата сами!
- Простите, плохо получилось! - виновно каза дотичалата белоруска.
Юристката не отговори нищо. Само още по-бързо започна да търка с кърпа шоколадовите петна.
- Не се получава. Ще се наложи да претапицираме целия диван. Добре, че шефът е с голямо бащино сърце, дано не се сърди.
Когато Ана научи всичко това от юристката, много се ядоса. В София разказа
326
всичко на Михаил.
- Какво нахалство! Не стига, че отидоха в такъв скъп и хубав хотел безплатно, ами решиха да го унищожат! Нали е чужд!
- Е, какво толкова, започна да ги оправдава Михаил. Децата са си деца!
- Всичко това е на моята глава, на мен ми е гласувано доверие, не разбираш ли? - злобно отговори Ана.
- Повече няма да ги приемам на гости, край! Не ти ли е неудобно така да ме използваш? Не само ти, но и децата и внуците ти!
- Е, ты пользуешь меня, я тебя... промърмори Михаил. Виноваты, но что делать?
- Нямате никакво оправдание. Нахални руснаци! По-добре и ти вън от моя дом, не мога повече, писна ми!
Скандалите между Ана и Михаил зачестиха. Тя не се чувстваше добре, ядосваше се даже от дребни неща. То си имало причина, но тя още не знаеше.
Следващото лято дойде бързо. Ана предупреди сина на Михаил с имейл, че не може да ги посрещне, не се чувства добре. Все едно, че писа писмо до белоруските дървета. Пак дойдоха. Ана обаче „вдигна стачка”.
- Не мога да ги посрещам за четвърти път! Нито съм камериерка, нито съм готвачка, това е свръх нахалство!
- Виж какво, Михаил, аз заминавам за провинцията, а ти си посрещай гостите сам. Намери приятел да ги регистрира. Аз ги предупредих, че не ги искам, те пак идват!
Михаил мълчеше гузно, но децата му бяха по-скъпи от тази свадлива жена, та макар и благословена съпруга.
- Какво толкова ще й стане, ще поседят десетина дни при нас и после на море, те са си уредили Равда още от Минск! - мислеше си Михаил.
- Какво нахалство, съюзяват се срещу мен! Значи изобщо нито Михаил, нито децата му ме уважават! Да се махам по-бързо от София! - мислеше си Ана.
327
Глава 9
Белорусите „превземат” апартамента
„Човек предполага, Господ разполага”, гласи българска поговорка. Без да им мигне окото, белорусите превзеха софийския апартамент. Не им стигаше това, но по Интернет се свързаха и поканиха свой братовчед, племенник на Михаил -
син на сестра, живееща в Солун. Връщайки се от Москва, след като свършил търговските си работи, поканен от братовчед си Сережа, дошъл на гости при вуйчо си в София за няколко дни.
- Къде е жена ти Ана? Чух много добри неща за нея. А и този просторен апартамент... попитал гръко-белорусинът.
- В провинцията е. Там е наследствената й къща с двор. Почива си. Искаш ли да отидем да я видим? След това ти ще продължиш към Солун.
- Разбира се, любопитен съм.
Михаил и Сережа не бяха се виждали с този племенник от 20 години, откакто заминал с майка си - сестра на Михаил, за Солун при баща си - грък. Ана се превърна като събирателен роднински пункт на семейство Вашкевичи. Наташа, Сережа, племенника... Ана се стресна. Още колко роднини щяха да дойдат в София? А нея защо никой никъде не кани? Защо не я питат съгласни ли е да посреща „племянника”?
Добрият духовен свят се раздвижи отново. Бащата и майката на Михаил - също.
- Това е нахалство, това е нахалство!
- Как не ги е срам, тормозят жената! С нищо не им е длъжна! Ана не е добре със здравето!
- Да организираме среща между нея и „племянника”, той ще разбере и ще сложи край на тези гостувания!
След няколко дни Михаил и „племянника” се появиха в дома на Ана в провинцията. Тя се ръкува много студено и отговори резервирано на поздрава му. Влязоха вътре, Ана направи чай от приличие. От дума на дума стигнаха до същността на нещата.
- Не се давай, миличка, не се давай, кажи какво чувстваш открито, този млад мъж ще те разбере! - нашепваше й добрият глас.
Това окуражи Ана и тя открито каза, че е възмутена от нахалството на Вашкевичите.
328
- Веднъж Наташа, след това две години подред Сережа, сега се появи и ти. Нямам нищо против, но в България не е прието да отидеш непоканен на гости.
- В цял свят е така - смутено отговори племенникът.
- Аз съм възмутена от Михаил, който изобщо не ме защищава. Принудена съм да се обърна към синовете си, а това ще означава развод. Те ще го изгонят, ако разберат, че ме тормози по този начин.
- Няма да се стигне до там, извинете, госпожо! Вие сте права.
- А ти, Михаил, не разбираш ли, че трябва да се държиш за този, който е най-близо до теб - за Ана. Всички ние идваме и си отиваме, а тя остава, тя ти е жена! - също ядосано каза племенникът.
- Какво да правим, толкова дълго време не сме се виждали, смотолеви Михаил. Освен това има къде да спите всички!
- А аз каква вина имам - добави Ана.
- Още веднъж се извинявам - каза племенникът и се приготви да си ходи.
- Поздравете майка си, сестрата на Михаил и я поканете от мое име на гости.
- Тя трудно пътува, но все пак благодаря за поканата.
От устата на този „племянник” обаче не се отрониха думи за покана на Михаил и Ана в Солун, на 200-300 километра разстояние. Качи се на колата си и замина. Ана и Михаил повече не повдигнаха този въпрос. Край на неканените гости.
Глава 10
Ана се разболява и „оздравява”
Връщайки се в София, Ана тръгна по лекари. От кабинет в кабинет. Изследвания, прегледи, съмнения за това, за друго. На края истината излезе. Тя беше болна от киста на щитовидната жлеза. Налагаше се спешна операция.
Синовете на Ана се стреснаха, можеха да загубят майка си. Михаил - също, можеше да загуби жената-убежище, която се грижеше за него, която той вече обичаше, макар скрито и мълчаливо.
- Колко съжалявам, че я тормозех с тези мои гости! Тя действително не е била добре! Сега какво ще правя? Нямам даже пари да й нося храна в болницата. Добре, че децата й ще се погрижат за всичко. В България медицинските услуги вече се заплащат! Каква е тази демокрация?
329
- Псевдодемокрация, лошо организирана демокрация - отговори гласът в главата му.
Операцията на Ана мина успешно. Всеки ден имаше посещение от син, от снаха, от съпруг. Това я радваше. Разбра, че ако се ядосва отново, ще я хване рак и ще умре. Това я промени. За първи път в живота си постави себе си на първо място. Исус казва: „Обичай ближния като себе си”! А тя от много ангажименти и грижи беше забравила за себе си.
- Край! Аз вече ще бъда номер едно за самата себе си! Няма какво да обяснявам, просто ще действам, ръководена от този принцип!
- Сережа се обади от Минск, пожелава ти бързо оздравяване - смутено съобщи един ден Михаил.
- Те ми „извадиха душата”, не зачетоха желанието ми, а сега ...
- Они тебя любят...
- И аз ги „любя”, но вече далече от мен. Ето им морето, да отиват като всички останали руснаци.
- С покана от теб визите им са по-евтини.
- А колко пари дадохме за операцията?
- Не искам и толкова! Да си направят сметката! Ти се правиш на любящ и загрижен баща, след като си изоставил невръстните си деца, за да се занимаваш с политика, да ходиш по митинги, а след това - по затвори. Аз нямам нищо общо с това - отсече Ана. Престани най-после!
- Но нали сме благословено семейство?
- Това не значи, че единият трябва да търпи жестокостта на другия. Всички казват, че ме използваш.
Михаил замълча, нямаше какво да каже, това беше истината. Той тръна към този брак, благословен ли, какъвто ще да е, от меркантилни егоистични подбуди - да спаси кожата си, да се уреди.
Ана вече не беше същата. Операцията никак не беше лесна. Оттук нататък тя можеше да живее само с лекарства. Помоли се на Бог да й позволи да се грижи и мисли повече за себе си, отколкото за когото и да било, за да поживее още. До кога - както каже Бог. Трябваше да се храни диетично, да почива, да не се ядосва за нищо, защото всички болести започват от стрес. Тя реши да изгради Небесно царство на земята за себе си и семейството си, докато е в тяло, може да взима решения и да ги изпълнява. След това да го пренесе в Небесното царство на небето, където духът й щеше да бъде истински свободен.
330
Глава 11
Гласове от Небесата
- Все пак я спасихме, тя заслужаваше - вълнуваха се ангелите и духовете, които й помогнаха в болницата.
- Да, тя продължава да помага на провидението, моли се непрекъснато на Бог!
- А каква лоша жена беше по едно време на живота си!
- Тогава беше млада, не вярваше в Бог, беше отчаяна.
- Но Бог й прости. Тя изкупи голяма част от греховете си. Небесният баща не е дребнав. Тя се стреми да Го радва всекидневно, Той е доволен от това.
- Затова духовните трептения и вибрации - новото смъртоносно оръжие на Бог срещу сатанино подобните, ще я пощадят. Ще живее дълго.
- Какви са тези вибрации, полюбопитстваха съществата.
- Те ще покосяват крадците, подлеците, убийците, за да прочистват човечеството по естествен начин. Като вятър, който ще помита сатанино подобните. Човешкото общество трябва да се „оплеви” от ненужните плевели. Тогава ще се спестят много средства от съдилища, адвокати, полиция, болници... Бог, Исус и ангелите им ще вършат тази работа чрез новия вид лъчи. И ние не знаем точно как ще става.
- А ще има ли такива лъчи за оздравяване?
- Разбира се, с тях ще лекува новата медицина!
- Колко хубаво, браво на Господа за това. Браво и на Ана! Тя е мощният локомотив на семейството си. Заслужава специално внимание. Чрез нейната преданост и всеотдайност Михаил също се променя.
- Да, той има добра душа, много изстрада. И той заслужава да поживее в мир и любов.
- Повече няма да позволим да се поддава на глупави идеи, да го завличат насам-натам псевдо-политици и псевдо-приятели. Най-накрая да разбере, че Ана е главното нещо в живота му, защото е благословената му съпруга. Не че е най-добрата, има твърд характер, лесно плаче... но, все пак само тя е до него, тя се грижи за него...
- Да започнем да ги подготвяме за мисия в Минск, да бъдат полезни на Божието провидение и извън България!
- Вече сме започнали. Той се отказа да сътрудничи на македонисти, мюсюлмани - радикалисти и други съмнителни лица. Къде се беше заплеснал да строи
331
нова джамия в София? Това не е работа за емигрант като него.
- Главата му не е добре, не различава кое е добро и кое е лошо.
- Затова да се държи здраво за Ана и толкова!
Решенията на това „небесно съвещание” влязоха в сила в живота на Михаил и Ана. Тя самата стана по-спокойна. Той се стараеше да изпълнява желанията й, колкото можеше. Разбра, че е бил нахален от нейна гледна точка. Пренебрегнал е основният закон във Вселената на даването и приемането, защото той само грабеше. До сега. Оттук нататък - край, семейството преди всичко! А то не можеше да съществува без Ана. Благословеното семейство се подчинява на общите закони за семейството, само че благословените съпрузи никога не си изневеряват, по-добре смърт. От опит Ана знаеше, че може да прости всякакви глупости, които Михаил волно или неволно би направил, но да има друга жена - не. Не искаше мъж, който отново да й изневерява и да я тормози. Всичко останало може да се уреди по някакъв начин. Краткотрайните сблъсъци и караници бързо се забравят. Без тях не може, защото те са буферната зона на сблъсъка на две вселени - мъжът и жената. Важното е да живеят по Божите Принципи за честност, откровеност и всеотдайност. Ако лъжата се промъкне в семейството, то се разрушава, понякога моментално. Външно може да съществува, но от вътре е гнило. Такова то се разпада рано или късно. Бог и добрият духовен свят помагат, но само ако съпрузите следват „Божия устав”, даже и да не са много религиозни. Българският народ се е запазил през вековете благодарение на морала си.
За седем години благословен брак, Ана и Михаил постигнаха много. Отношенията им започнаха да се нормализират. Научиха се да мислят и за другия, да се съобразяват с желанията на партньора си, макар и чрез сблъсъци и „шамари”, с които съдбата ги вкарваше в правия път, ако излезеха от коловоза на доброто. Обичаха да бъдат заедно непрекъснато. Търсеха се инстинктивно, независимо че много-много не говореха. Обичаха се кротко и всеотдайно. Най-щастливо беше кучето Ансо - тяхното „дете”. Опознаването им и изглаждането на „ръбовете” в характерите им щеше да продължи в Отвъдното. Така е с всички благословени семейства. Колкото могат на земята - после горе на Небето. Ана продължаваше да бъде твърдо решена заедно да постигнат колкото се може повече тук, на земята, за да отидат с Михаил като истинско благословено семейство в духовния свят, да не „замърсяват” атмосферата му. За радост на предците, ангелите и Бог.
В Обединителната църква се проведе интересна кампания за членовете й от целия свят. Всеки можеше да изпрати писмо до ангелите с желания за себе си и близките си. Ана и Михаил пожелаха следното:
Ана: 1. Да живея колкото Истинската майка и да бъда с нея в духовния свят.
2. Да няма повече разводи в моето семейство и в това на Михаил.
3. Малкият ми син също като брат си да стане съпруг и баща.
332
4. Заедно с Михаил да радваме Небесния баща с нашата любов и преданост, да бъдем пример за децата си, които да ни последват по пътя на Благословията, по пътя на истинската любов. Заедно със своите деца, внуци и правнуци...
Михаил: 1. Да имам контакти с духовния си баща Цецо Кардашев и Славе Македонски, които вече са в духовния свят.
2. Моите предци и тези на Ана редовно да ни посещават и помагат.
3. Нашите деца и техните деца да бъдат под закрилата на ангелите на Господа.
Тези желания на Ана и Михаил започнаха да се сбъдват постепенно. Съжаляваха, че открито не могат да говорят с децата си, за да участват и те в тази кампания, да се опрат на Бог и Неговите ангели за изпълнение на добрите си желания. В религиозния живот на Обединителната църква има вълнуващи ритуали, молитвени условия, нощни бдения, пост и други практики, с цел установяване на връзка с добрия духовен свят. Казват, че Бог изпълнява молитви, които са по Неговата воля.
Ана беше активна, включваше се във всичко наравно с по-младите членове на църквата. Най-много обичаше да се моли, да дава простор на мислите и въображението си, с които понякога навлизаше в духовния свят, без да се страхува. Разбра, че всичко, което иска, ще се изпълни, но трябва време, подходящ момент. Добри духове, ангели и светли същества поемат задачата, която тя, или друг молещ се, им задава. Започват организация на вселенско ниво за нейното реализиране. Ана най-много се стараеше да разширява сърцето си, да обича, да се жертва, но запазвайки достойнството си на съпруга и човек.
Промяната на Ана след двадесет години членство в Обединителната църква беше в добра насока. Най-важното, което постигна, беше благословения й брак с Михаил. Макар и трудно, двамата заедно, успоредно теглеха впряга на съдбите си. Вървяха по правилен път, влачеха след себе си деца и предци. И двамата не бяха идеални, но постепенно ставаха взаимно заменяеми в много отношения, допълваха се. Той се радваше на нейното творчество, стимулираше я. Ана също искаше Михаил да продължи да пише. Той го правеше, но пак по негов начин, скрито. Вечер късно и сутрин рано пишеше в голям тефтер, вероятно дневник. Тя много искаше да прочете написаното, но търпеливо чакаше да дойде моментът, в който той ще пожелае да й диктува, а тя да въвежда в компютъра, за да създадат съвместна книга: за любовта си, за нощите, през които се прегръщаха, за самотата и празнотата, която изпитваха, ако някой от двамата отсъстваше, за обидите и скандалите им понякога - също.
Ако Ана останеше жива. Болестите й започнаха да си „показват рогата”, нуждаеше се от лечение.
Михаил също се промени. Повече не можеше да си представи живота без Ана. При това не като жена-убежище, а като неговата любима жена, последната. Лю333
бовта им премина в нови измерения - без секс. Възрастта им си каза думата. Душите им най-напред се сляха, а след това и телата им. Допирът един с друг продължаваше да бъде приятен и естествен. Те представляваха голямо общо, туптящо от любов сърце и две застаряващи тела. Не се страхуваха, че телата им ще отидат в пръстта някой ден. Главната им задача беше да се обичат тук, на земята, за да бъдат заедно и след физическата си смърт в Отвъдното. Доверяваха се на Бог, че ако вървят по Неговите пътища, спазват Неговите рамки, ако изпълняват Неговите желания за любов и преданост преди всичко, животът им ще бъде прекрасен докато са в тяло, а след това и в Отвъдното като влюбени духове.
Ана знаеше, чувстваше, че ще успеят. Михаил казваше, че с всеки ден се приближават до срещата с Господа. Да, това е така. За тях, както и за всички останали хора. Надяваха се Бог да им прости и да ги закриля.
Те взеха вярата си като щит, за да угасят огнените стрели на нечестивия; взеха за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. /по Ефесяни 6:16-17/
Така те съблякоха стария човек, който тлее по измамните страсти, обновиха се в духа на своя ум и се облякоха в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината. /по Ефесяни 4:22,23,24/
През каквито и вариации да преминава любовта, ако е истинска, т.е. всеотдайна и безкористна, Бог може да участва в нея и тя ще побеждава и преодолява всичко на пътя си. Амин, аджу, дай Боже!
К Р А Й

335
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Библия, Българско библейско дружество, четвърто ревизирано издание,
София 2006
2. Небесна Библия /Чон Сонг Гьонг/- сборник речи на преп. Мун. Семейна федерация за световен мир обединение, София 2008
3. Принцип – 4 ниво, преп. Сан Мьон Мун, „Асоциация на Светия дух за обединение на световното християнство” /Обединителна църква/, София, Copiright 1997
4. Истинските Родители – спасители на Небето и земята. Послания от духовния свят. Д-р Сан Хан Ли, София 2003
5. Всемирное писание. Сравнительная антология священных текстов. Москва, изд. Республика” 1995
6. Мой мир и я. Путь к единению. Майра Станеки-Козовски. Международный фонд образования. „Первая образцовая типография”, Мнистерсва печати и информаци Российской федерации, Москва 1993
7. Истинные Родители и эра Завершенного Завета. Г-жа Хак-Джа Хан Мун. Москва, Россия, 1993
Мария Коларова
ЛЮБОВНИ ВАРИАЦИИ
Формат: 17/24. Печатни коли: 21
Хартия: GMUND
Издател: Юрапел Комюникейшънс ООД
Печат: Суперпринт ООД
София 1582, ж.к. Дружба 2,
бул. Проф. Цветан Лазаров 74 А
www.superprint-bg.com

цена: 11.90 лв.