я не ведала, як пазбыцца,
патаналі словы ў вадзе...
адпусці мяне! – я прасіла,
так праходзіў чарговы дзень;
я паўстала і адштурхнула,
я ж з усімі так – па чарзе:
а яшчэ – я табе даказала,
што вас, рускіх, не любяць нідзе.
Мы используем файлы cookie для улучшения работы сайта. Оставаясь на сайте, вы соглашаетесь с условиями использования файлов cookies. Чтобы ознакомиться с Политикой обработки персональных данных и файлов cookie, нажмите здесь.