Комунизмът. На болгарском языке

               
               
               
 

               
                МАРИЯ  КОЛАРОВА - ВАШКЕВИЧ
               


               



               
               
               
               
               
               

                КОМУНИЗМЪТ

               
               
               

               

               


                Семейна хроника на род Крум Маркови
               
                от град Дупница, България





               
               
                ISBN 2-913417-40-X
               
                София, 2015
               
               









                КОМУНИЗМЪТ
               
                СЪДЪРЖАНИЕ

                КНИГА 1
               
               
                АЗ И СЕМЕЙСТВОТО МИ




      Призракът на комунизма

             
1.Моето комунистическо семейство
2.Моето комунистическо поколение.. стр.1
3.Дядо ми Крум Манев Марков
4.Дупнишката комуна
5.Ново  мислене – ново начало
6. Дядо и внуци
7. Баща  и майка
8.Членство в БКП
9.Подготовка за живота
10.На работа в Кремиковци
11.Среща с религията
12.Свободата според Маркс
13.Връщам си наследствени земи
14.Работехме, търпяхме и лъжехме
15.Аз - лъжкинята
16.Разочарование от комунизма
17.Огромната промяна
18.По пътя на вярата
19.Исус Христос – комунист или не?
20.Сатана е първият  комунист
21.Парижката комуна
22.Вярващите – комунисти, или комунистите – вярващи
23.Причини за появата на комунизма.
24.Марксисткото виждане за света е религия на Сатана
25.Появата на Марксизма е по волята на Сатана
26.Работникът е истинският човек според Маркс
27.Грехопадението на първите хора
28.Коренът на комунизма е   грехопадението на Адам и Ева 
29.Маркс не признава човешкото грехопадение
30.За комунистите природата  е еднозначна с Бог
31.Пролетариатът е новият Месия според Маркс
32.Същността на комунизма

                КНИГА 2
               
                КРАХЪТ НА КОМУНИЗМА

            
       Преподобният Мун се бори срещу комунизма

1.Преп. Мун в Кремъл през 1990 г.
2.Червеният змей има седем глави и 10 рога
3.Какво да се прави
4.Още за Маркс и марксизма
5.Станах вярваща в Бог, последователка на преп.Мун/
6.Комунистите  знаят малко за смъртта и духовния свят
7.„Краят на света” и новото светло начало
8.Божествената искра в душата на човека
10.„На война – като на война”
11. Новите думи в книгите на д-р Ли
12. „От умрял – писмо”
13. Интервю с Карл Маркс, получено чрез медиум
14. Интервю с Ленин
15. Интервю със Сталин
16. Вече съм друга

                КНИГА 3
         
         ПОСЛЕДИЦИ ОТ МАРКСИЗМА-ЛЕНИНИЗМА И КОМУНИЗМА

1. Поява и развитие на грешна /сатанинска/ човешка природа.
2. Премахване на частната собственост и вярата в Бог
3. Бог страда от децата и за децата Си
4. Лицемерие и егоизъм
5. Слепи водачи – сляп народ
6. Заблудени водачи – заблуден народ
7. Античовешки комунистически закони
8. Аморалност, разврат, лъжи и лицемерие
9. Еманципацията на жените е сатанинското робство 
10. Какво представлява истинската любов
11. Атеизмът и комунизмът – болка за Бог
12. Отчаяние и песимизъм  сред атеистите
13. Как да се променим бързо
14. Всеки човек – вярващ в Бог
15. Атеистите са „полу-хора”, а половин човек не е човек
    
                КНИГА 4 
               
             ФИЛОСОФСКО-РЕЛИГИОЗНА ОБОСНОВКА
 
                Преп. Мун за комунизма

     Откровения, свързани с появата на комунизма

1.Червеният цвят и комунизмът
2.Символът на разделението на овцете и козите
3.Мисията на „дясното крило”
4.Комунизмът като враг на Бог и на човечеството
5.Проблемите в света

          Делото на преп. Мун е Богоугодно
               
               
            Някои  проекти на преп. Мун

Чудеса при катастрофата на преп. Мун с хеликоптер през 2008 година

2.Преживявания на Хьонг Джин Ним /третият син на преп. Мун/ след катастрофата на родителите му.
               
               
                КНИГА  5 
               
        ХОРА И СЕМЕЙСТВА, ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ КОМУНИСТИТЕ

1.Преп. Мун – жестоко преследван 
2.Семейството на евангелския пастор Павел Игнатов
3.Пастор Христо Куличев „за комунизма”
4.Църквата „Нов живот” в Минск

               
                КНИГА 6
               
                ЗА БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА

1. Книгата Чон Сонг Гьонг – сборник речи и проповеди на преп. Мун, изнасяни в  Корея, Япония, Америка, Европа, Азия, Африка, Тихоокеанското крайбрежие и други места.
2.Пътят на човечеството и света в епохата на последните дни.
3.Реч на д-р Хак Ча Хан Мун, изнесена по време на четвъртата й световна обиколка през 2000 г.
4.Заключение










               
               
                КОМУНИЗМЪТ, АЗ И РЕЛИГИЯТА
               
               
               



      Аз бях атеистка, аз бях и  комунистка, а сега съм  „Мунистка”.

               






               












                КНИГА   ПЪРВА 

                Моето комунистическо семейство и
              моето комунистическо поколение
                от 40-те години на 20 век
               

                Призракът на комунизма

„Един призрак броди из Европа....... Призракът на комунизма”. /Карл Маркс, Манифест на комунистическата партия, 1848 г./

Мощен и дълголетен  е  Марксовият комунистически призрак! Поразходил се е из Европа, прескочил   е до Азия, та чак и до Америка. В Африка не се е уплашил  от горещината в Ангола, нито пък от  студа в Сибир.  Някъде  е прогонен, но в други страни се е заселил   трайно ,  вършейки зло. Природата му е  змийско- драконовска, бълва огън и жупел от седемте си глави, изпепелява всичко, което се изправя на пътя му. Най-много харесва човешката душа. Там на скритичко и топличко, подличко върши неща, които Бог не харесва и отрича: войни локални и световни, убийства, кражби, прелюбодейства и всякакви други мерзости. Комунистическият призрак или змей подло се преструва,  че не съществува, че е само религиозна измислица. В същност той е инициаторът на човешкото грехопадение, знае как да превзема хората и да ги превръща в роби на злото. Въпреки това Бог и вярващите хора всекидневно, всекичасно се борят с него и го побеждават. С последни сили, пълзящ и изнемощял, разпалва  комунизма -  философия, отричаща съществуването на Бог.  Този огън , може да бъде угасен само от мощния Пожарникар Бог и вярващи в Него хора. 

В Библията се говори за  „червен змей”, който има седем глави и десет рога:
„Ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони” /Откр. на Йоана 12:3/.

В тази книга се опитвам да разкрия идентичността между „Призракът на комунизма” от Комунистическия манифест на Маркс   и „червения змей”/дракон/ от Библията. Макар и с последни сили,   с огненото  дихание на седемте си глави, „големият червен змей”  може да  изпепели и  набучи на  рогата си още хиляди човешки души, които ще дрънкат отчаяно като хлопатари за помощ.

Дали десетте рога на червения змей не  са символ на десетте комунистически държави, приели  Марксистко-Ленинската философия? Нека да ги преброим: Съюз на съветските социалистически републики; /СССР/; България; Румъния; Югославия; Полша; Чехия; Източна Германия; Северна Корея; Куба; Китай. Общо десет.  Десет рога на змея от Библията и десет държави, в които той  живее и съска заплашително.   Предсказанието в Библията  се   сбъдва.

                Появата на комунизма

Причините за появата на комунизма са дълбоки и сериозни,  свързани  с конкретни личности, подвластни на потайно духовно същество,  „шъпотник”, който им  диктува и подсказва какво да пишат и най-вече какво да вършат: революции, кланета, убийства, кражби, злоупотреби, лъжи и измами. Но...под лозунга „Всичко в името на народа, за благото на народа,” по „комунистически”. Това означава облагодетелстване на привилегированите „народни водачи” за сметка на народа при жестоко преследване на инакомислещи, вярващи в Бог хора. Извършени са и продължават да се извършват престъпления.
Двуличните религиозни „пастири” казват: „Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво ти говоря.”

                Библейско пророчество:

„И друго знамение се яви на небето и, ето, ГОЛЯМ ОГНЕНОЧЕРВЕН ЗМЕЙ, КОЙТО ИМАШЕ СЕДЕМ ГЛАВИ И ДЕСЕТ РОГА И НА ГЛАВИТЕ МУ СЕДЕМ КОРОНИ.  А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето й, щом се роди.
И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено ри Бога, дори при Неговия Престол, за да бъде спасено от ревящия змей, готов да го изяде.” /Откр. 12:3-5/
Дали тази жена не е родила демокрацията, символизирана като „мъжко дете”? То е грабнато, почти  откраднато, за да бъде занесено при Бог за Благослов. Бог ще защити новородената демокрация в България и други страни. Тя е застрашена от погубване още с появата си на „бял свят”.

„И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха
свалени и ангелите му.” /Откр. 12:9/

Това  пророчество   се сбъдва. Червеният змей /комунизмът/се появява при подходящи за него обществено-политически условия в редица страни. Той все още е жив, а  на земята има  много болка  и омраза, войни и престъпления. Змеят - сатана със своя харем от змеици - сатаници живее редом с хората тук, на земята.  Демокрацията воюва  с червеното чудовище, което  мами и преследва,  бавно и сигурно завзема  мозъците и духа ни. Десетте му глави трябва да се отсичат една по една. Това е дълъг  и мъчителен процес на победа над Сатана, врагът на Бог. Комунизмът е  сатанинска идеология, отрича  Бог и живот след физическата смърт. Комунизъм  е равно на сатанизъм и обратно. Процесът е свързан  с много човешки съдби и епохи,  продължава и днес.
В Библията Бог казва: „Още и това нещо да не забравяте, възлюблени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години - като един ден”. /Второ послание на Петър, глава 3:8/.
               
                Времето е относително

Времето е относително понятие. Физически може да сме смъртни, но духовно сме вечно живи,  защото Бог  вдъхва на Адам  Своето  Божествено Дихание за вечността.   „Бог е дух”. /Евангелие от Йоана 4:24/  Бог е вечен. Бог е нашият Създател и Родител. Човешкият дух също е вечен. Хората сме Негов образ и подобие. „И Бог създаде човека по Своя образ: по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде. /Битие 1: 27/ Хората не знаем каква е щяла да бъде участта на хората, ако не бяха съгрешили в зората на човешката история. Толкова жестоко  нараняват Родителя си Бог, че Той изгонва децата Си от Рая. Развитието на човечеството тръгва „по обиколен”, „резервен” Божи план.

Хилядолетната борба между Доброто /Бог/ и злото /Сатана/ продължава. Но рано или късно, за един ден като 1000 Библейски години, или за 1000 години като един  Библейски ден, краят на Божия враг ще настъпи.  Сатана ще бъде хвърлен в огнено езеро.   
„И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро.” /Откр. 20:14/
...”Ще се върне тялото в земята, а духа при Бога, Който го е дал. Всички отиват на едно място. Всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта /Еклисиаст 3:20/.
„Бог е на небесата, а ти си на земята” /Еклисиаст 5:2/ „Ти се бой от Бога” /Еклисиаст 5:7/.

Бог ни предупреждава чрез Свои пророци и пратеници на земята да внимаваме как живеем и какво правим, защото:
„Бог е дълготърпелив и много милостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не обезвинява виновния, а въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.” /Числа 14:18/

„И стана война на небесата и излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея и змеят воюва заедно със своите ангели, обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. /Откровение на Йоана, 12:7-9/
„И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях. И те бидоха СЪДЕНИ всеки според делата си.” /Откровение на Йоана 20:13/

”И ако някой не се намери вписан в КНИГАТА НА ЖИВОТА, той биде хвърлен в огненото езеро. /Откровение на Йоана 20:15/.
 „И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро.” /Откровение на Йоана 20:14/
               
           Червеното чудовище е обезглавено, но  още живо.

Някои от главите на  червеното сатанинско чудовище  са отсечени от воините на Бог през вековете. Търкалят се към ада, където е мястото им. Но... явно, че други от тях отново са  „пораснали”, след като на земята    няма мир и любов, а омраза и смърт. Разпалват се нови локални войни. Това означава, че хората продължават да бъдат подвластни на Сатана, на своя псевдо- господар,   по собствена   воля.  Бог им позволява     да избират: със Сатана  или с Него. Надарени  със свободна воля като „образ и подобие” на Създателя си, ние можем да живеем с вяра, мир и любов, праведно с Него, или да попаднем в лапите на Сатана в свят на   лъжи, измами, притворство,  алкохол, наркотици, разврат,  марихуана... Цял арсенал от сатанински драконовски оръжия за подмамване и превземане душите на Божиите синове и дъщери.

Все пак надежда има. Живеем в „Последни дни”. На какво? На злото!!!
Исус предупреждава, че „...ще се въздигне народ против народ и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. /Евангелие от Матея 24:7/
Това пророчество също се сбъдва. Светът се тресе  от малки и големи локални бунтове, физически и духовно. Хората не признават, че са подвластни на Сатана, отричат той да е техният господар. Бог ги предупреждава и моли  да не се подават на атеистични и материалистични учения, но не ги задължава. Изборът е техен.
 
                Комунизмът е  човекопогубващо сатанинско учение.

Червеният змей от Библията е символ на комунизма и комунистите.  Те са  подвластни на Сатана. Той е врагът на Бог, значи комунизмът и комунистите също са Божии врагове. Комунизмът трябва да се разглежда не от икономическа и политическа гледна точка, а като материалистична атеистична философия, отричаща съществуването на Бог -  Създателя на света и хората. Нещо повече, материализмът и комунизмът проповядват и утвърждават маймунския  произход на човечеството.  В най-мощната си крепост - Русия, както и в други по-малки „замъци на злото”, червеният комунистически змей, идентичен с призрака на комунизма от Манифеста на Маркс, привидно е „пукнал”,  но на практика  е „жив и здрав”. Виждаме го  да воинства триумфално и да прави това, което може най-добре: кражби, революции, тероризъм, войни, убийства, разврат, ненавист и злоба, алчност и завист...   Тайно,  подмолно и двулично.

                Появата на Сатана

От къде се е взел Сатана? В Божия свят /Небесно царство на земята и небесно царство на Небето/ не би трябвало да има място за противник на Бог, за лъжа, омраза и други човеконенавистни чувства. Бог е Любов!

Преди да съгреши, Сатана е бил прекрасно духовно същество, архангел Луцифер, син на зората, „светещ ангел” /От луци – светлина и феро - светя/. Всичко, сътворено от Бог е прекрасно, но  не и съвършено, трябва да „порасне” и стане такова, каквото Бог го е замислил. Всяко битие минава през три стадия в своето развитие: формиране, растеж и завършеност. Съвършенството е четвъртата свята сфера, където Бог и човекът да живеят заедно. То се постига само ако битиетата  се развиват съгласно Божия Промисъл - програмата за тях. Тогава как се е появил Сатана?

Луцифер е истинското име на Сатана. Той  е създаден като добър, „светъл ангел”, но още в зората на живота си се опълчва срещу Бог, заслепен от завист и омраза към Родителя си и Неговите Богоподобни деца. Превръща се в паднал ангел, дявол, изгонен  от  небесните сфери на Доброто. Той  става враг на Бог, сатана на гръцки, завистлив и непокорен,  изпълнен с  омраза към Адам и похот към Ева. И най-вече с омраза към Бог.   

Комунистите като негови наследници също са   злобни, завистливи, лъжци и измамници и развратници. Те мимикрират в различни образи, преструват се успешно на богобоязливи, а в същност са жестоки прикрити Божии врагове; духовно покварени и  заблудени хора, атеисти.

                Кое е добро и кое зло според Бог?

Добро е това, което е по Божията воля и замисъл. Зло е това, което е против Неговия Изначален замисъл и желания, което пречи за реализиране  плана Му за Сътворението. Грехът е  отклонение от Божия план. Злото не е замислено, планирано и желано  от Бог, а резултат от непокорството, злобата и завистта на архангел Луцифер, „паднал” от сферата на доброто и създал ада на земята.
 
Основната причина за „лошотията” на Луцифер е завистта му. Тя започва да терзае сърцето му с появата на Адам и Ева. Преди това Архангелът е бил спокоен и щастлив, уникален Божи помощник. След появата на „конкуренция” за Божията грижа и любов, Луцифер навярно си е задал въпроса: „Защо са Му на Бог други същества, защо са Му  Богоподобните Адам и Ева? Аз и хилядите ангели не сме ли достатъчни? Защо те да са обичани повече, намирайки се по-близо до Божията любов,  а не ние? Какво от това, че са Му деца? Аз не съм ли? С какво съм по-лош?”
               
                Първи „грешни” мисли

Това сравнение води до отклонение в  Божия замисъл. Нарича се грехопадение /от грях и падение/.
Бог създава всяко битие, с цел да стане добро и съвършено по Неговите воля, желание, замисъл и закони. Това важи и за архангел Луцифер.Той също е създаден  добър. На втория етап „растеж” от своето развитие,  Луцифер   сравнява себе си с Божия Син Адам и любовта, която Бог излъчва към него.
               
                Съвършенството

Съгласно Божия план  всяко битие  преминава през три стадия: формиране, растеж и завършеност.  Следва съвършенството като четвърти стадий, при който Бог, съвършената Личност, може да живее със съвършените си деца, Негов „Образ и подобие,”  Хората са „програмирани” да се стремят към съвършенство поотделно на всеки етап от своето развитие, т.е. не могат да бъдат съвършени веднага след  създаването си, на стадий  „формиране” , когато вероятно Бог е планирал какви  битиета ще сътвори чрез мисловни  образи и внушения.   Макар и съвършен, Бог копнее да контактува със Себеподобни съвършени същества, Негови образ и подобие. Сърцето Му е изпълнено с много любов и загриженост за тях. Той е Истински Родител. За обща радост и щастие Бог създава Себеподобните Си деца Адам и Ева, които трябва да преминат успешно през трите творчески периода: формиране /идеен проект/, растеж /работа/ и завършеност. Съвършенството е четвъртият заплануван от Бог етап, /пълно Негово подобие/.

Както всички останали битиета, арх. Луцифер   е трябвало да премине през трите стадия: формиране, растеж и завършеност, за да стане съвършен, т.е. да изпълни Божия план. Адам и Ева, децата на Бог вървят по същата „програма”, валидна даже и за най-мъничката буболечка.   Любовта на Бог към всички е еднаква и не се променя след сътворението на хората. Архангел Луцифер започва да изпитва недостиг на любов неоснователно. Образно казано, Луцифер вместо да тича в своя коридор, се прехвърля в чуждия. Това е пагубно. Бог и плановете Му са абсолютни /непроменливи/.
                Разликата между Адам и Луцифер

Бог е щял да компенсира естествената жажда на Луцифер за повече любов чрез тази на Адам и Ева. Те са Божие подобие и мост между Бог и останалите битиета.    Бог създава хората с тяло и дух. Всеки от тях /и духът, и тялото/ поотделно преминават през трите стадия: формиране, растеж и завършеност, за да достигнат  съвършенството на своя Отец Небесен и станат  Негоподобни. Адам и Ева Бог създава с  дух и тяло, докато ангелите, в това число и Луцифер, са само духовни същества. Такъв е  замисълът за тях. Коя е най-голямата разлика между него и Адам?

Архангелът и  духовните същества не могат да се размножават. Това е привилегия за Божия Син и Божията дъщеря. Разбирайки и осъзнавайки това, Архангелът изпитва болка и завист, става нахален и вироглав. Желанието да заеме мястото на Адам е пагубно. Недоволството му води до омраза. Луцифер решава да използва телата на   Адам и Ева неправомерно, за свои егоистични цели, различни от Божиите. Бог се нуждае от помощта на хората, притежаващи дух и тяло, за да довърши и усъвършенства с тяхна помощ  Творението в духовен и материален  аспект /дух и тяло/.

„В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата” /Битие 1:1,2/
„Бог е дух. И ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. /Евангелие от Йоана 4:24./ 
Бог на живите /Евангелие от Марко 12:27/.
На хората, надарени с дух и тяло, Бог казва: „Бъдете свети, защото Аз съм свят! /І Петрово 1:16/.

Може ли да се направи извод, че съгласно Библията водата е съществувала над бездната преди сътворението?
....и Божият Дух се носеше над водата”. /Битие 1:1-2/
Човешкият организъм се състои  от вода / телесни течности/ и твърди съставки : кости и други материални субстанции. Те са „къщата”, в която може да живее  духът, безтелесната субстанция, идваща от Бог.    Хората са сътворени с дух и тяло, за да бъдат връзката между материалния и духовния свят.  Притежавайки дух и тяло, те    могат  да живеят в духовния свят с духа си и в материалния свят с  тялото си. Човекът е замислен като медиатор между Творението и Бог, земния и небесния свят . Бог, небесните  същества и ангелите също са безтелесни. Чрез духа си те могат да се свързват с духовния свят на безтелесните същества, но не и с физическия материален свят. Това могат само Богоподобните хора. И всичко за и със Любов!
                Бог разговаря с Адам и Ева

В Библията се казва, че Бог разговаря с Адам и Ева, т.е. свободно се  свързва с техните духовни тела като най-висшият Дух.

„И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си?” /Битие 3:8/, очаквайки отговор на въпроса Си. Това е доказателство, че те са общували свободно помежду си. Проблемът възниква когато Адам и Ева със свободния си дух се свързват и изпълняват желанията на друго духовно  същество, арх. Луцифер. Той е началникът, предвождащ други духовни същества, наричани ангели. Божият план е цялото ангелско воинство да служи на Бог и Негоподобните Му деца.    

Като син и дъщеря на Бог, Адам и Ева са  получавали от Него много любов, Бащина и майчина Родителска любов. Бог притежава мъжки и женски характеристики. Всички битиета в Райската градина са замислени да служат на Бог, на децата Му, както и едни на други в кръговрата на любовта.
„И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде, мъж и жена ги създаде.” /Библия, Битие 1:27/

 Духовното същество Луцифер също е сътворено от Бог, но  не в позицията на Божи син, а на служебен, служещ дух, или по-просто казано, слуга, служител. Той е само дух, няма тяло. „Синът на зората”  не е замислен  да бъде Божи „образ и подобие”. Само Адам и Ева, децата на Бог, са създадени  с дух и тяло, за да отговорят на Неговата любов и я претворят в материални битиета .   
Архангел Луцифер  навярно си е мислел, че Бог обича повече Адам, отколкото него, след като  го създава с дух и  тяло. Чрез тялото обсегът на човешките действия е по-голям от този на само духовните същества. Може би се е почувствал недостоен за Божията любов? Той е знаел плана на Бог, помагал Му е при сътворението,   знаел е, че Адам и Ева ще станат Истинските родители на човечеството и Вселената. Тогава как се е озлобил толкова много? Архангелът е изпитал чувството завист, довело до  силна омраза към съперника му Адам, притежаващ дух и тяло и отреден от Бог за съпруг на най-прекрасното, последно сътворено от реброто на адам същество – жената!
Бог и духовните същества  не могат пряко да  докосват  материята. Нуждаят се от „маша”, посредник. Това е възможно  само чрез телата на Адам и Ева. Бог, Луцифер, ангели и други само духовни същества, не могат да отместят даже едно камъче. Оказва се, че хората,  притежаващи дух и тяло, са по-съвършени от всички сътворени от Бог неща.  Те са връзката между духовния и материалния свят и техни господари.
 
                Арх.  Луцифер се превръща в противник, сатана.

Архангел Луцифер е само дух, няма тяло както останалите духовни същества. Адам притежава дух и тяло. Това  огорчава и натъжава архангела.  Пренебрегнат, /според него/,  изпълнен с противоречиви чувства,  Луцифер напуска своята позиция на служещ дух и се превръща в бунтовник, враг на Бог, респективно на хората. Придобива и ново име, престава да „свети” от любов. Става „сатана”,противник на Бог.  Той замисля да унищожи съперника си Адам чрез жената, Божията дъщеря Ева и да заеме неговата позиция. Луцифер иска не просто  да обладае и притежава сексуално Ева,  а чрез нея да унищожи „конкурента” си Адам,  за да не седне на  Божия престол! Архангелът иска да стане новият Бог, като измести Истинският Бог.   „Млади Богове”  са  сътворените от „стария Бог   Адам и Ева.
„Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове…ще бъда подобен на Всевишния! /Исая 14:12-14/
               
               



                КНИГА ВТОРА
               
                Борбата между Бог и Сатана е все по-жестока

Оръжието на Бог и оръжието на Сатана са еднакви – Словото. Това на Бог  е  истинско и градящо, а това на Сатана - лъжливо и пагубно. От светъл ангел Сатана    става черен дявол, лъжец и измамник, човекоубиец.

„И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел. Тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата.” /Втори Коринтяни 11:14-15/

Думите на тези измамници   са лъжливи и човеконенавистни,  убиват духа и тялото на човека.  Сатана успява да превземе юдеите, избрания от Бог народ, подстрекава ги  да се опълчат срещу  Исус, внушава им, че Той не е Божият Син, Когото те така предано очакват.
„И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият, догдето не убият Павла.” /Деяния на апостолите 23:12/

Проклетия и убийства, това ли е искал Бог, за това ли е създал прекрасните земя и  Вселена? Като Истински страдащ Родител, Той изпраща Месията Исус да проповядва и спаси  отклонилите се от Неговия път хора, да ги изтръгне от лапите на Сатана. Исус е въплъщение на живото Божие Слово в позицията на безгрешния, изначално сътворения от Бог  Адам.
Чрез  Словото Си Бог твори и обича. Словото  е Неговият шлем и меч.
„И вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. /Ефесяни 6:17./ 
„Бог ще воюва с меча Си, който излиза от устатата Му – Словото. /Откровение 2:16/.

Бог, Властелинът,  не се отказва и не напуска позицията Си на любещ Родител. Той е Истинският Родител, за разлика от псевдородителя, от измамника Сатана.  Бог побеждава  във всички битки, подкрепян през вековете от вярващите в Него хора.  С мощната си Десница Той показва на грешните си деца  пътя към Небесното царство на  земята и Небесното царство на Небето. Той е  трънлив както венеца на страдащия Исус.

Войната между Бог и Сатана /Доброто и злото/ започва от грехопадението на Арх. Луцифер, Ева и Адам. Хората с право са изгонени от Небесното царство на земята /Рая/,  запокитени и хвърлени  в ада на земята и ада в Духовния свят. След  смъртта на тялото, духът отива или в Рая, или  в ада. Зависи от живота на хората докато са в тяло. Добри дела – Рай, Лоши дела – Ад.
 
                Има ли надежда за спасение?

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; И видях светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече, нито ще има повече  жалеене, ни плач, ни болка.  /Откровение 21:1-4/
Кога? За всички ли?               
               
                Създадени сме от Бог със свободна воля

Свободни сме да избираме какво да четем,  пишем и говорим, с кого да се сприятеляваме и с кого не, да вярваме ли в Бог или не. „С какъвто се събереш, такъв и ставаш”, казва народът. Свободни сме да изучаваме и използваме Божието Слово, или това на Сатана. Свободни сме да се променяме по Неговата воля, или да тънем в духовна и физическа мизерия, роби на Сатана.
„В началото бе Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог. То в началото беше у Бога” /Евангелие от Йона 1:1,2/
От грехопадението на Адам и Ева започва порочното сатанинско измамливо слово.

                Сатанинското слово  при комунизма

В България сатанинското комунистическо атеистично слово  се лее като мътна придошла река след 9.09.1944, когато  комунизмът в България идва  насилствено на власт. Започват репресии,  смърт и омраза. В тази „кървава комунистическа” река можем  да се  удавим, ако плуваме против течението й, търсейки Бог. Ако покорно и бездушно плуваме по течението й, ще умрем духовно и ще се отречем от  Него . При комунизма сатанинското слово повлича и унищожава всичко и всички, които се  осмеляват да   вярват, говорят и живеят за Бог. Божието Слово  се заглушава от репресивните управляващи органи. Те Го преследват и унищожават като свой смъртен враг, предчувствайки, че  ще ги събори от „престъпната” им комунистическа власт. 
               
                Сатанинското слово при демокрацията

За съжаление, при ранната демокрацията в България /1989/, е почти същото както при комунизма. Привидно има демокрация и свобода на словото, много вестници и издания, книги, радио, телевизия и други масмедии, но фактически Божието Слово е подтискано и репресирано умишлено. Българският народ все още не  вярва искрено в Бог, макар че  спазва религиозните традиции. Атеизмът-комунизмът продължават да тровят хора, които не са се отрекли от тях.  Млади свободолюбиви хора  напускат атеистичната си родина и отиват в религиозната демократична Западна Европа.
                Свободата

Свободата  на хората  се проявява тогава, когато те имат възможност  да  избират поне между две неща.  Адам и Ева също могат да тръгнат по две посоки: с Бог  или със Сатана.  Като техни наследници, съвременните хора  също сме свободни  да отидем при Бог /доброто/или при Сатана /злото/. Тази тенденция продължава да съществува и днес, започвайки от грехопадението на Адам и Ева.
В преходната епоха от комунизъм към демокрация,  хората ходят  в различни църкви,  но какво се върти в главите им,  молят ли се, променят ли се,  търсят ли Бог, обичат ли Го, покоряват ли Му се, само те си знаят. Повечето предпочитат да мълчат за живота си на вяра .
               
                Войници и ученици – под строй

При социализма комунистите водят учениците и войниците под строй на кино, обикновено на съветски атеистични филми. Така те знаят какво влиза в главите на подрастващите и къде да наблегнат в  комунистическото им възпитание, за да станат предани и верни деца на комунизма, т.е. на червения змей Сатана.  Групи от партийни и комсомолски  комунистически активисти следят строго младежта, унищожават всяка появила се демократична мисъл или действие още в зародиша й.
При демокрацията хората уж свободно могат да се изповядват и разкайват в Божиите храмове, никой не ги спира. Проблемът е дали  правят това честно и искрено, съзнателно, с чиста душа и помисли пред непорочни съвестни свещеници, или без да знаят в Кого и в какво вярват, като стадо овце се превръщат в „страхливи и мръсни убийци” играещи по „гайдата на Сатана”? За тях Бог казва:
„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци,  тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел.” /Откровение 21:8/.
               
                Бог предупреждава, но не задължава

Бог  предупреждава и кани, но не задължава. Комунистите са „застрашен и застрашителен вид”, унищожаващ обществото. Бог знае, че се нуждаят  от любов и грижа чрез религиозно обучение и възпитание, от нова култура, от промяна. „Блажени” ще бъдат тези, които обичат и следват Бог, които са успели да се откъснат от Сатанинското господство и  атеизма.
Със Сърце на Родител Бог призовава всички жадни за Словото Му да отидат при Него и пият от водата на живота.
„Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат  при Дървото на живота и да  влязат през портите на града.” /Откровение 22:14/. „Хвалете нашия Бог, всички негови слуги, вие, кито Му се боите, малки и големи.” /Откр. 19:6/               
 „А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идоло-поклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.”
От Библията знаем също, че Сатана е „Бащата на всяка лъжа”.
„Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай чвекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Евангелие от Йоана, 8:44/

                Коренът  на греха и злото

Хората са лесно податливи на греха, приличат на Сатана. Това е доказателство, че са негови, а не Божии деца. Какъв е все пак коренът на злото? В какво сгрешават Адам и Ева? Толкова голям ли е грехът, който се предава от поколение на поколение?

Коренът на злото е прелюбодейство, неправомерен сексуален акт, извършен  в първото човешко семейство от Ева и арх. Луцифер. След това той се  превръща от „светъл ангел” в Сатана, противник на Бог.  Ева става  „лека” жена, проститутка, обладавана от двама мъже, Сатана и Адам. Тя нарушава Божията заповед „Не яж от дървото за познаване на доброто и злото” /Бит. 3:3/, съблазнена и излъгана от арх. Луцифер. Двама мъже с една жена. Този любовен триъгълник  е погрешен, неправилен, отклонение от Божията норма. При любовния акт  се обменят  елементи, които  свързват мъжа и жената завинаги, ражда се нов живот. Те се предават  чрез секса от родителите на  децата. Това е Божи закон за цялото Творение. Родителите, мъж и жена,  предават своите  гени  на децата си.   Отклоненията,  един мъж с две жени или двама мъже с една жена, или жена с жена, мъж с мъж,  също   се предават от поколение  на поколение. На религиозен език това е грях и падение, грехопадение.

Бог е планирал  размножаването на хората да става чрез сливане на мъжкото и женското както при животните, но на най-високо ниво. Хората  замислени да станат Богоподобни. Животните нямат душа, а само инстинкти, които ги ръководят. Нито животните, нито хората могат да излязат „от своя коридор”, и да се прехвърлят в друг. Нито един животински вид не се  размножава извън вида си. Съвършенството за различните животински видове е да служат на по-горното ниво, а всички на Бог, съгласно Неговия промисъл.  Въпреки това в Рая, Едемската градина, специално създадена за Адам и Ева,  се случва нещо против волята на Бог, което има последици за Бог и Неговото воинство,  за всички хора, природата и Космоса.
               
                Архангел Луцифер, Ева и Адам

Арх. Луцифер подмамва тинейджерката Ева хитро и подло, за да прави секс с нея. След това Ева е ужасена, разбрала, че е сгрешила. Тя прави същото с Адам, мислейки, че сливайки се с нея, той ще може да й помогне, нали е определен за неин съпруг. За съжаление той, вместо да се обърне към Бог и да сподели, че нещо става с Ева, че тя не е вече палаво красиво момиче, а дърта вещица, Адам безропотно изпълнява желанията й за секс без участието на Родителя им. В животинския свят някое пораснало агънце крие ли се от майка си, ако се съвокуплява с овен? Не. Хората също не би трябвало да се срамуват от най-естественото действие, водещо до продължение на живота. Това е запланувано в Божия план. Архангелът, Ева и Адам го  опорочават.
               
                Последствия

Бог е излъган в мечтите си за Добро. Всичко против волята на Твореца е зло. Луцифер,  Ева и Адам  променят човешката си Богоподобна същност,  извършвайки своеволен, неправомерен, непланиран от Бог, против  волята Му, за това и погрешен, сексуален акт. Архангелът заема ниска позиция, а след това е изхвърлен от Божиите сфери като на Бог, на децата му, на природата, вселената и космоса. Извършеното  зло пуска дълбоки корени в човешките души, предава се по кръвна линия на всяко следващо поколение. Децата на прародителите Ева и Адам, Каин и Авел, се бият и мразят до такава степен, че Каин убива брат си Авел. Моделът на духовната смърт се разширява във все по-големи размери. Резултат: три световни войни, нелечими болести, глад, мизерия и тероризъм.    

Хората при   феодализма,   капитализма,  социализма и демокрацията,  могат да се справят с проблемите си, само ако  изтръгнат от душите си    корена на злото, разпуснал се нашироко  в податливата почва на техните души: материалисти, атеисти и комунисти.

                Развратът

Развратът е  човешка дейност. Сатана, Ева и Адам полагат неговите основи.  „Синът на зората” архангел Луцифер,   се превръща в сатана, противник на Бог, след като съблазнява и обладава духовно  Ева. Тя е определена и надарена  да стане съвършена Божия дъщеря, майка на човечеството,  но се проваля. Преди да зачене децата на Бог, тя е опорочена от егоиста Сатана. За да   предпази от грешка децата си,  Бог  ги предупреждава   да не ядат от „Дървото на познанието”, символ на секса, т.е. от „сексуалното дърво”, докато не пораснат, докато „не му  дойде времето”.

„Адам позна жена си Ева и тя зачна и роди Каина. /Бит.3:4/
В древността под „позна” хората са разбирали любов и секс. В този най-важен акт участват духа и тялото.  Дървото на познанието е символ на  размножаването и любовта при хората. При този акт се отделят материални и нематериални субстанции. Така двамата участника, мъжът и жената се опознават напълно. „Дървото на познанието” е символ на любовното опознаване на  първите хора и раждането на децата им – плодове на любовта им. Бог се нуждае от  „зрели плодове” от „узрели дървета”.
 
                Символите на Адам и Ева

Дървото на живота е символ на Адам, а Дървото за познаване на доброто и злото  е символ на Ева.
Обикновените дървета в природата отначало  са малки фиданки, които  порастват и се превръщат в зрели  плодоносни дървета . Някой опитен градинар  ги е създал и засадил. Той има право да обере плодовете им. „И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, ще е красиво на глед и добро за храна, КАКТО И ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕ ДОБРОТО И ЗЛОТО” /Бит. 2:9/
Дърво за разпознаване и опознаване. Какво е трябвало да опознаят Адам и Ева? Преди всичко собствените си тела, които растат и се изменят, успоредно с духа им.  Бог сътворява всички на база числото три. Духът и телата на децата Му също преминават през три етапа. За всяка степен  е  необходим определен  период от време. Метафората за посадените от Бог дървета съответства на растежа на Адам и Ева.
                Дух и тяло

Бог  създава децата си дух и тяло. Те се нуждаят от време, за да  „узреят”. Крайната цел е да станат съвършени както Създателя си Бог, да „дадат плодове”, т.е. да родят деца, продължители на Божия  род. Символичните плодове на двете дървета отначало   са  „кисели”, непригодни за употреба. Недораслите Адам и Ева също са деца.  Подмамени и заблудени  от дявола, те участват в  ранна любов първо с духа, а след това  и с тялото си. Бог е изместен от Сатана. Получава се не свята „Троица” а лъжовна и грешна такава, с участието на Сатана. Този модел  се повтаря през всяка епоха от човешката история. При комунизма – също. Деца по на 12-14 години, раждат деца. Понякога бабата и внучката по едно и също време.   
               
                „Грешният плод”

На около 16 години, недоразвита и „неузряла”, тинейджерката Ева  „яде” от забранения плод. Сатана в облика на змия й дава  гледна точка, различна от Божията, подло я примамва да извърши секс с него. Крайната му цел е да унищожи бъдещия господар на вселената Адам. Малката Ева „яде” плода на забраненото от Бог дърво в Едемската градина, дава и на Адам, т.е. изкушава Адам, съвокупява се и с него, повтаряйки наученото от Луцифер. Нейният „плод”, т.е. сексуалният й орган, е използван нецелесъобразно от двама мъже: от Луцифер и от Адам. Лъжа, коварство, измама и други специалитети на злото, изригват от дълбините на греха като гейзер, изпепелявайки любовта и доброто.   
„А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” /Бит. 3:1/
Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем. Но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умре. А змията рече на жената: Никак няма да умрете. Но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.”
„И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава ЗНАНИЕ, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи. И съшиха смокинови листя, та си направиха препаски.” /Бит. 3:1-7/

Змията - изкусителка е символ на архангел Луцифер. Ева и Адам избират него,  нарушавайки Божията воля и заповед-молба. Ева тутакси усеща, че е сбъркала. Тя разбира, че с Адам са хора, докато арх. Луцифер, нейният първи сексуален партньор, е на ниво „духовно животно”.   Замисълът на Бог за него е да бъде служещ дух, предводител на ангели,  безтелесни същества. Бог сътворява само Адам и Ева с дух и тяло, необходими на хората, за да се грижат за земята, небето, космоса и други  материални и нематериални битиета. Хармонията между духовното и материалното е началото на съвършенството.
               
                Ева е отчаяна, търси помощ
 
Изплашена, отчаяна, неподготвена, 16 годишната Ева след прелюбодейството със Сатана,    прелъстява Адам, също още недоразвит, юноша. Ева предполага,  че може би той ще й помогне, че знае повече от нея. Той е по-големият, а тя е сътворена от реброто му. Ева предусеща, че именно тя може да запълни празнотата от изтръгнатото  Адамово ребро чрез любов. Той трябва да се грижи за нея докато и двамата „съзреят” т.е. пораснат. Ужасена и уплашена, Ева разбира, че Бог е планирал тя  да  се намести в тялото на Адам и да запълни дупката, останала от изтръгнатото Му по Божията воля ребро. Така те са можели да станат съвършени.  Макар и малка, духовните й сетива са били много силни. Тя разбира, че Адам е предопределен от Бог за неин съпруг. Досеща се, че  е трябвало да се обърне към Бог за помощ? В отчаянието си, тя не знае какво точно да направи. Най-близо и най-приличащ на нея е Адам. Ева се вкопчва здраво в него като в спасителна сламка.
                Адам откликва на любовта

Адам откликва бързо на Евиния любовен порив. Той е създаден от Бог да обича Ева, да се грижи за нея, да прави секс с нея, да не може да живее без нея. Разделени, те не са пълноценни, не могат да изпълнят Божия замисъл. Мъжът и жената заедно са  пълноценния човек, замислен от Бог. Самият Той притежава мъжки и женски елементи, за да създаде мъж и жена.
               
                Грехът

Грехът е действие, желание, мисъл,  против волята на Бог. Той не е замислен и създаден от Него. Грехът е последица, резултат от непокорството на архангел Луцифер, Адам и Ева.   Появява се  в първото човешко семейство под въздействието на „зла” сила, която обаче също  е създадена от Бог добра. Нарича се  първороден,  изначален грях. Преди  появата му всичко, замислено и сътворено от Бог, е било прекрасно. Едемската градина е пълна с по-малки и по-големи дървета, всяко от които дава своя плод в определеното за това време. Може ли ябълка да ражда през януари, или цветята да цъфтят без слънце и вода? Дърветата, символизиращи Адам и Ева са се нуждаели от много грижи и преди всичко от Родителска любов.
 
Грехът на Адам и Ева е сексуална неправомерна любовна връзка.
Най-напред  архангел Луцифер и Ева се съвокупляват на духовно ниво чрез силно развитите си духовни сетива, а след това Ева и Адам с телата и духа си.  Ева надали е изпитала удоволствие от неправомерния секс с Луцифер и с Адам. Полу-дете, полу-жена, тя вероятно е била повече уплашена, отколкото доволна. Съмнението  започва да я гложде и укорява тутакси. Тя разбира, че е сгрешила. С мисълта за помощ Ева подмамва Адам така, както арх. Луцифер е направил това с нея. Вече дефлорирана от Луцифер, Ева изкушава и прави любов с Адам, сливайки се само с неговите   физически сетива. Духът на Ева е променен, след като  изгубва голяма част от своята чувственост, дар от Бог. 
               
                Грехът и съвестта

Любовната връзка между Адам и Ева е била планирана от Бог. Те са замислени  да се привличат силно  един с друг,  да продължат с много любов човешкия род, наследник на Божията кръвна линия. Тяхната „любов” е грешна като време и като място, но естествена, за разлика от тази между Луцифер, /служещ дух/ и Ева, Божията дъщеря. И тримата виновници напускат позициите си. Луцифер от светъл ангел става черен дявол, противник на Бог /сатана/. Ева ражда деца от Божия враг. Нейната мотивацията да съблазни на Адам  е да поправи някак си грешката си. Съвестта й започва да я измъчва, страх сковава сърцето й. Макар и грешница, тя е замислена за жена на Адам. Тя знае това. Съблазнявайки Адам, тя иска да избяга  от Божието наказание. Тя разбира, че не може да скрие греха си, ставайки жена на арх. Луцифер,  „обезчестена”, от учителя си Луцифер. Цялата вселена е помръкнала от ужас и безпокойство, че ще бъде управлявана от грешница. Прелюбодейството й има дълбоки и трайни последици.

Адам, определен за съпруг на Ева, синът на Бог, съгласно свободната си воля, лековерно избира да последва Ева в греха, най-малкото от любопитство. Макар и по-голям от Ева, макар че знае плана на Бог, той не устоява на съблазънта. Ева се оказва в състояние да го изкуши и промени за няколко минути удоволствие. Бог знае силата на любовта. Той дава заповедта – молба да „не ядат от дървото за познаване на доброто и злото”, за да предпази Адам и Ева от тинейджерска грешка.   За Бог случилото се  е недопустимо. Налага Му се  да  накаже  непокорните си деца и да ги изгони от Рая. Това Му причинява мъка и страдание. Вместо да осъществи  мечтите си за семейство, за щастие и любов,  внуци и правнуци, Бог справедливо изгонва Адам и Ева от Рай и ги проклина да живеят в болка и страх.   Духовното  и физическо грехопадение на първите хора  се предава от поколение на поколение. Грехът се мултиплицира  и  преповтаря.

Дървото на греха расте и задушава  любовта. Бог е предомислил телата на  хората да бъдат дом за душите им. Опорочените тела на Адам и Ева почернят светлия им дух. Те  не могат да живеят заедно с Родителя си.  Светлината на любовта Му е толкова силна, че ще ги изпепели. Божият  план е опорочен. Вместо любов в първото семейство се появяват омразата и завистта. 
               
                Уплашените до смърт Адам и Ева

Недоразвитата като жена Ева, тинейджерката  Ева, извършва греха /сексуален акт/с арх. Луцифер доброволно. В Библията няма данни тя да се е съпротивлявала, или да  разказала  случилото се на Бог. Той ги  предупреждава децата Си, че непременно ще умрат, ако се подадат на никаква  съблазън.  Адам и Ева знаят, че Той може всичко, че ще изпълни предупреждението Си. И въпреки това не се съобразяват с Родителя Си. Като деца те не могат сами да  разберат последиците от непослушанието си, какво може да стане. Бог взима мерки да ги предпази, давайки им заповедта да не ядат от Дървото на познанието на доброто или злото. Повече от това не може да се намеси, защото ще наруши свободната воля на  Луцифер, Ева и Адам. Може би Бог се е надявал те да го потърсят сами!  Но, нито един от тях не се обръща към Бог за помощ и съвет.

Бог е принуден с голямо огорчение да  изгони променените Си деца от Едемската градина.  Като Съвършено Същество, Той не може да контактува с несъвършени, различни от Него. Целта на сътворяването е  децата Му, родени несъвършени, да развият капацитета си по време на растежа си, да станат съвършени като Родителя си, Негов образ и подобие за да станат господарите на вселената. Той и те – съвършени, да живеят и творят  заедно за вечността.
Новопоявилата се грешна човешка природа, незамислена и нежелана от Бог, смесица от добро и зло, се предава от поколение на поколение. Историята на човечеството тръгва по грешен път в кръвната  линия на Сатана, вместо в тази на Бог.  Творецът на всичко видимо и невидимо, е отхвърлен, изолиран и изоставен. Родителското Му сърце горчиво плаче и страда .

Резултат: Адам и Ева изгубват възможността да станат Богоподобни и съвършени. Бог, макар и с болка, е принуден да ги изгони като наказание за греха им.  Облича с кожи опорочените Си, непокорни и глупави деца и ги изгонва от Едемската градина /Рая/. Земята се    превръща в скверно и порочно място, в ад на земята. Грехопадението предизвиква  появата и  на ад на Небето, където обитават грешните духове на умрелите грешни хора.

         РЕЗУЛТАТЪТ  ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО Е ПОГРЕШЕН СВЯТ               

След прелюбодейството на Ева и Сатана започва историята на погрешен, незамислен от Бог  свят, изпълнен с разврат, насилие, омраза, войни и убийства. Най-вече прелюбодейства, любовни триъгълници, четириъгълници и т.н. „ъгълници” в семейството и извън него. Като  инициатор и участник в грехопадението, Сатана е отговорен за последствията. Борбата между Бог и сатана се ожесточава. Появяват се сатанински теории и философии като атеизма и комунизма, резултат от  грехопадението.

Извод: атеизмът и комунизмът са последица от грехопадението на Адам и Ева и борбата между Бог и Сатана.   Светът се развива в неправилна и нежелана от Бог посока. Светът на атеизма и комунизма е пагубен за хората. Те не могат да живеят щастливо без Бог.  Могат ли порочни хора да построят Небесно царство, рай на земята? Не могат. Могат ли духовете им след физическата смърт да влязат в Небесно царство на небето? Не могат.  Божият идеал за любов и радост е пътеводна звезда за  хората.  Сатана посява и жъне омраза - духовна смърт.  Изневерите, прелюбодействата и скандалите в псевдо-семействата на Сатана  водят до войни, престъпления, тероризъм и други форми на насилие.  Религиите не успяват да прекратят любовните злоупотреби. Бог казва в Библията: „Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците” /Евреи 13:4/ 

                Борбата се разгаря
 
Борбата между Бог и Сатана се разгаря. Едни хора вярват в Бог и Го следват, а други живеят съгласно  философията на атеизма – комунизма. Целта им е победа на атеизма и комунизма.  Хора, които се чувстват Божи синове и дъщери, които отстояват Правдата, религиозните хора, са преследвани, бити и измъчвани от неверници и комунисти. Борбата със злото /Сатана/ не е приключила, а се разгаря. В съвременната    епоха на демокрацията   хората все още нямат „топла” връзка с Бог, а без Неговото ръководство  не могат  да  построят Рая на земята,  за да  живеят спокойно и щастливо. 

Сатана  желае и пречи на радостта и щастието, което изпитват Бог и хората Му когато са заедно. Комунистите са слуги на Сатана, понякога без да осъзнават това. Те са сатанисти,  защото отричат съществуването на Бог и Духовния свят. Но ще  изостави ли Бог атеисти и комунисти, макар че се опълчват срещу Него? Не. Бог има Сърце на Родител, може да ги накаже, но няма да ги изостави, напротив,  ще ги спаси. Той очаква хората да Го потърсят за  помощ, да се разделят със Сатана! „Разделяй и владей” казва българският народ. „Светлото комунистическо бъдеще” е  мечта на  хиляди заблудени от Сатана хора. Той  ги унищожава  със зла умисъл, носи нещастие и смърт. Раздялата със Сатана и връзка с Бог е  ключът за  мирен свят.   

„...Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови и тъмница. С камъни биваха убивани, с трион трити, с мъки мъчени. Умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания.” / Послание към евреите 11:37/

...”Не сте се още съпротивлявали до кръв в борбата си против греха и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш когато те изобличава Той. Защото Господ наказва този, когото люби и бие всеки син, когото приема. Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото  кой е оня син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, ....тогава сте незаконно родени, а не синове.” /Евреи 12: 4-8/

                Сатана е прелюбодеец и развратник      

Сатана е първият и най-голям прелюбодеец. В Едемската градина съблазнява непорасналата Ева и откъсва цветето й – нейната девственост. Той обича разврата и лъжата.
Комунистическият призрак на Маркс, бродещ по Европа и света,  е последовател на Сатана, прелюбодеец като него. През историята  държави и общества, живеещи в разврат и сексуални извращения, изчезват независимо от политическата си мощ. Римската империя например, е погубена не от битките на бойното поле, а от разврата на управляващата аристокрация. Такива „сексуални” държави са обречени на гибел, независимо от своята мощ и богатство.

В тях    комунистическият призрак се чувства добре, може да съществува, даже е измислил „нов репертоар”.  Той черпи сили от човешките грехове, нуждае се от „свежа кръв”. Атеизмът и комунизмът като аморални общества пречат на демокрацията да осъществи целите си за мирен и щастлив свят. Нейният път минава през  религията и вярата в Бог. Атеистичните общества  ще бъдат изобличени в световен мащаб.
               
                ИСТИНАТА

Бог прощава греховете на хората и ги води  към Добро, текли ги към Себе си, чрез Истината. Той разобличава всякакви мимикрии и превъплъщения на Сатана като Божи служител, комунист, садист, чревоугодник и т.н.  Вярващите в Бог, религиозните хора,  разпознават думите и делата на  Богохулника Сатана и се разделят с него. Бог е лекарят-хирург, който може да ги спаси  от лапите на червения атеистичен комунистически звяр. Родителят ни има нужда от нашата помощ. Боли ни, когато Той реже и отстранява греховете ни, но  търпим за добро, за  любов и щастие.
               
                Слуги на Сатана

Някои хора, слуги на Сатана, се противопоставят  на Божия план за спасение. Именно те изповядват атеизма-комунизма, бидейки верни на  червения комунистически призрак. Споменът за него, символ на злото /Сатана/, продължава да живее в душите и умовете на много хора  в Русия, Украйна, България и други посткомунистически страни. Те го подхранват с делата си, без да си дават сметка, че  стават подвластни на  Сатана и противници на Бог.  Чрез  неправомерния секс, кражби и престъпления,  хора от всички раси и вероизповедания, под ръководството на прелюбодееца  Сатана осуетяват Божието провидение. 

Посткомунистическото общество в България официално  се представя   за  демократично, но повечето хора тайно  обичат и  жадуват завръщането на палавите и неуморни червени призрачета и змейчета, бълващи „рогати и опашати”  лъжи за Бог и  сеещи разврат, непокорство  и  омраза. Атеистите и комунистите, скрити в черупките си, при всяка възможност  хапят смъртоносно като отровни змии.
               
                Сатанински лъжи и кражби

Българските управници  се чувстват добре както при социализма, така и при демокрацията. Крадейки с пълни шепи от народните блага , те се преструват, че уж са загрижени за „благото на народа”, а в същност го тъпчат и мародерстват. Младите комунисти знаят, че техните родители на времето  са властвали своеволно, държали  народа си в „окови”. Цялата комунистическа система е била лъжовна и жестока.

 Например, за следване в университет е била необходима специална „бележка” – препоръка от стар партиен член или Районен комитет на БКП. При моята майка - стара комунистка, често идваха млади хора с родителите си, за да искат такива „гаранционни” бележки. На една позната е било отказано няколко пъти да следва филология в Софийския университет, защото  не е имала такава „препоръка”. След няколко години Районният комитет на БКП й позволява да учи, но не каквото иска, а агрономство. Коментарът е излишен. Децата на комунистите получават недемократично наследство, лош пример за управление и държавност. Небесното царство на земята за тях е химера, религиозна измислица. Ако продължават да бъдат атеисти, те ще живеят ден за ден, без радост и перспектива.

                Комунизмът-Сатанизмът  все още е на власт

Тъй като е призрак, духовно същество, /няма тяло/Сатана лесно  се вмъква в ума и душите на хората. Но има едно важно условие - само ако те му вярват, ако го подкрепят и обичат, ако му позволят да ги владее, ако създадат обща база с него. 

В България  „столетницата” БКП/БСП продължава да има  поддръжници, наричащи се  социалисти, леви, либерали, демократи  и  с други имена. Двадесет и пет години  след началото на  прехода към демокрация и капитализъм /демократичен капитализъм/, започнал 1985-1990, „светлите бъднини” и  „светлото социалистическо бъдеще”  не са осъществени. Българите  сме на светлинни години от Божията демокрация. Комунизмът е жив, макар и не много здрав.

Повечето възрастни хора, особено тези от българските села,   тъгуват за „Татовото време” под „мъдрото ръководство на Българската комунистическа партия и лидерът й Тодор Живков. Една от причините е, че  управлението на „строящия се развит социализъм”  е позволявало ненаказуеми кражби от държавната баница. В същност „трудовите хора”, селяните и работниците са живеели добре материално, ползвайки  специални облаги. Например, притежаването по две и повече жилища, презапасявайки се за деца и внуци. Може би са знаели, че „справедливият” „демократичен” комунистически строй ще свърши скоро. За това, „давай, народе, колкото може”...и каквото може...
Комунистическият призрак  е нашепвал на комунистическата номенклатура какво и как да краде и  управлява, прикривайки престъпленията си с демагогия и лозунги за развито социалистическо общество, братство и равенство. Къде са? Кой и къде е построи социализъм/комунизъм ?   

Интелигенцията, цветът на  нацията, мислеща и критикуваща, е подтискана,  онеправдавана, преследвана и изтребвана съзнателно от властващата червена върхушка. Пролетарият на Маркс, вече замогнал се и „навирил шия” като млад буржоа, изпълнява безпрекословно „заветите” на партийните другари:  руски и български. Едни  крадат, пият и ядат от  държавната трапеза, други репресират, трети властват, владеят и обладават чужди и свои жени,  мародерстват... Но всички хора  умират и преминават в друго енергийно състояние, и се представят пред Божия съд. Атеизмът/комунизмът/ отричат съзнателно това. Техният господар Сатана също го очаква съд. 
               
                Мълчание и покорство

При комунизма страхът  сковава ума и устата на „инакомислещите”,   изпращани по лагери и затвори, обречени на явна смърт при жестокия режим,  измислен и подкрепян   от комунистическия призрак на Маркс. Слава на тези герои-мъченици, осмелили се да протестират и да се борят с комунизма с цената на живота си. Някои от тях  оцеляват в концлагерите, в „долината на смъртта”, за които говори Маркс, имайки пред вид  капитализма. От разказите на малкото останали живи   репресирани  от комунизма, знаем истината за побоищата, глада и  умъртвяването  без съд и присъда.

Аз наблюдавам  внимателно съпруга си Михаил Вашкевич, десидент  от Беларус. Той е  борец за демокрация, против руския комунизъм. Аз и семейството ми го закриляме като честен и справедлив човек, опълчил се смело против комунизма. Преди да избяга в България, той разбира от приятели, че КГБ /Комитет государственой безопасности/ му подготвя атентат и  напуска родината си. Понесъл е всички   изтезания в жестокия комунистически затвор /долина на смъртта/в град Ивоцевичи, Беларус. И двата му крака са чупени с палките на надзирателите.  Престоява там 2 години, от 1980 до 1982.  Успява да избяга в Украйна, а от там с кораб пристига в България, град Балчик.
 
                „От трън, та на глог”

„От трън, та на глог”, казва народът ни. В България „демократичното” правителство на Ренета Инджова  с министър на външните работи Надежда Михайлова не му осигуряват политически статут на бежанец, низависимо, че Лукаашенко,  министър-председателят, е обявен за „персона нонграта” не му се позволява да влезе в Европейския съюз.  Българското „демократично” правителство счита, че  Беларус е  демократична страна! Незаваисимо от репресиите! Българските комунисти, подвластни на  руските и белоруските си братя, знаят как да насъскат ревящия червен комунистически змей,  бързо и безнаказано да  умъртвят опасния демократ. „Няма човек, няма проблем”, казва вождът Сталин. Ако българските власти бяха върнали Михаил обратно в Беларус по море, някоя акула е щяла да скочи достатъчно високо, за да го повлече на морското дъно и лакомо да го изяде. 
               
                Бог помага на Михаил

Да, ама не. Защищават го  вярващи хора от евангелските църкви, Хелзинския комитет и други неправителствени организации. Появявам се и аз в трудния му живот. Заедно с пастор Павел Игнатов и други демократи от,  спасихме и измъкнахме Михаил от комунистическия затвор, до същ като този в Беларус. Тук поне  но не са го пребивали от бой, не са му давали и наркотици.   Американското и други посолства също взимат отношение. Истинските  демократи започват борба със Сатана, разположил се удобно в пост- комунистическите репресиращи апарати.

Синовете ми Борислав и Александър Малинови позволиха да  го приютим в семейството ни. Повече от 10 години ни помагат. Баща им, първият ми съпруг Ангел Малинов, депутат - демократ, също не е против нашия брак. Заживяхме като нов тип голямо демократично семейство.  Сатана се опитва да пречи, но ние,  решително обединени, побеждаваме! Всички приятели казват, че сме добра съпружеска двойка. Някои неща „куцат”, но ги отминаваме.   
            
                Вашкевич в  затвора

Почти всеки ден ходех да виждам Михаил в затвора, носех  храна за него и съкилийниците му. Той ми казваше какво да правя. Един ден ми даде салфетка, на която имаше телефони и адреси на посолства и редакции. Аз  написах  молба-апел за спасение,  издържана журналистически и дипломатически. Много посолства се заинтересуваха.  Изпратих я и на  медии,  политици и приятели. Откликнаха демократи, журналисти,  чуждестранни дипломати, приятели, пастори и свещеници.   Обиколих посолствата едно след друго, лично. Отидох и при евангелските пастори, които от своя страна поеха спасителната щафета на религиозна основа. Доказа се, че Михаил е задържан неправомерно, с нарушение на българските закони -  без заповед за екстрадация, без мотиви за изгонването му от България. Досието му е чисто, не е извършил никакво престъпление.
 
                Вашкевич  освободен от затвора

След 40 дни комунистически затвор и борба,  Вашкевич  беше освободен. Тогава не си давах сметка, че това е  благодарение на Бог. Без Неговата подкрепа аз и Михаил нямаше да издържим на сатанинския напън за раздяла и унищожение. Сатана има основание да ме измъчва, защото бях комунистка. След срещата ми с религията вярвам в силата на Божията Благословия,  С Михаил се срещнахме и свързахме в Обединителната църква на преп. Мун и неговата семейна философия. Той създава нови и утвърждава вече съществуващи семейства. Ние с Михаил кандидатствахме със съснимки голям формат и други необходими документи. Бяхме одобрени за подходящи от лидера на Обединителната църква преп. Мун. Ние участвахме в   свадбения ритуал в София,  едновременно  с 40 000 -те семейни двойки, отишли в Сеул. Такива мащабни свадби на братя и сестри от различни нации,  оцеляват чрез  закрилата на Бог.  Михаил е католик по семейна традиция, а баща му - евреин. Аз, съм българка, православна християнка по традиция.  Това е полезно в брака ни, имаме широк обзор от събития. Неговите деца, син Сережа и дъщеря Наташа, също ни подкрепят,  Всички ни се радват. Понякога ни се смеят, но винаги с добро. Няколко години през лятото децата и внуците на Михаил идват на гости в слънчева България, стоплени от любовта на Бог.            
               
                Началото на новото  семейство         

Слаб и измъчен, един студен януарски ден, Михаил позвъня на моя дом. Така започна нашето семейство.  Аз и синовете ми  спасихме един борец за демокрация, направихме едно добро дело.  Ако не  вярвах в Бог, който казва да не угнетяваме чужденеца, а да му помагаме, нямаше да се втурна като луда да измъквам от затвора почти непознат човек. Смелостта ми беше възнаградена. Михаил не е нито крадец, нито лъжец, а идеалист – демократ, искрено вярващ в Бог, морално чист човек.  Издържа на несгоди, упорит и потаен, с „дебела” глава, не иска да се откъсне от някои  стари навици на затворник. Може да яде в мръсна чиния, може да спи на пода, може да потъпче всеки, изпречил се на пътя му, ако го отклонява от каузата му. Има всякакви приятели, от просяци, ровещи в кофите, до писатели и журналисти. Моля се да издържа, моля се Бог да ми помага. Българският бит изисква абсолютна чистота.  Като опитен педагог аз ден след ден го възпитавам да се радва на красотата, да не се страхува повече, да не трепва, че отново ще го арестуват, когато се звъни на външната врата. Да спи в чисти чаршафи, да се храни на покривка ... Новият ни дом за нас е „нова земя” и „ново небе”.

„И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от Небето от Бога, приготвен както невеста, украсена за мъжа си.” /Откр. 21: 1/.
Бог помага на всеки поотделно, когато е необходимо. Ние с Михаил, децата и роднините ни се надяваме на дълъг и щастлив живот заедно с Бог. Оповаваме се на Неговата милост.
„И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде. И сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях. Той ще избърше всяка сълза от очите  им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка.” /Откр. 21:3-4/
   
 „Съдбата на човека е от Господа” /Притчи 29:26/
„Няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.”/Екисиаст 7:20/
„Бой се от Бога и пази заповедите Му.Понеже това е всичко за човека. Относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.” /Еклисиаст12:14/

                Лоша, непредвидена демокрация

Демокрацията в България се различава от тази  в другите посткомунистически страни, където комунистите отдавна са „притиснати до стената” от законите на Европейския съюз. В България бавно  се приемат  нови демократични закони, или остават  „на книга”, или са непригодни за българските условия. Например този за получаване на българско гражданство от чужденци, сключили брак с българи. В Европа и Америка бракът е основание за получаване на гражданство. При нас още не е приет демократичен семеен закон. Макар че сме застаряваща нация, имаме нужда от семейства и деца, народът се страхува,   не иска бежанци и преселници, няма им доверие. И с право. „Покрай сухото гори и суровото”, българска поговорка. Във имигрантските вълни пристигат всякакви хора, може би и престъпници. Сатана се чувства добре в тълпа от гладни и изнемогващи хора. Лесно може да ги накара да крадат и убиват. Като бежанците могат да се промъкнат  терористи и други измамници, понякога много по-лоши от българските комунисти. От религиозна гледна точка само вярващи в Бог хора са достойни за хуманитарна помощ. Новите демократични закони,  ще спомогнат за нова демократична България с букет от пъстроцветни религии.
               
                Руснаците са добре приети

В България, на Черно море, дойдоха и се заселиха руснаци. Българите много се зарадваха, приеха ги тутакси. Те са  „добре дошли”. Нека Бог ги закриля в България. Радостен факт е, че над 1000 руски граждани са избрали страната ни за своя нова  родина. Някои от тях завинаги. Може би  започва обединението на Източна /комунистическа/ и Западна /демократична/ Европа. Хората сами ще се обединят в  демократична руско-българска държава, със свобода на етносите и религиите. Вярващите руски хора не идват, за да кощунстват, а да живеят спокойно и достойно под лоното на Бог. Надяваме се скоро да се появят българо-русначета със светли и тъмни главички. Това е истинското обединение! 

                Младежта в България има нужда от истината

Младите  хора трябва да знаят повече за комунизма. Като родители сме длъжни честно да разкажем на децата си за този анти-Божи сатанински строй. Аз го познавам, защото съм от комунистическо семейство. Внуците ми навярно ще научат за него от книги и филми. Истината за комунизма като сатанизъм ще помогне на демокрацията, на млади и стари. Животът при социализма/комунизма, трябва да се преосмисли от религиозна гледна точка. Демокрацията освободи хората от страха, който сковаваше живота им при комунизма. Оцелелите затворници от комунистическите лагери и затвори проговориха.

                Комунистическите  концлагери

Като дете имах приятелка Ваня. Майка ми не ми позволяваше да ходя у тях. Аз не разбирах защо, но се подчинявах. Двете си играехме  на улицата.
Майка ми обаче започна да ме настройва срещу това семейство. Баща й бил работник, майка й ходела с масури, правела си маникюр...Без да подозирам нещо лошо, аз поразпитах Ваня защо баща й е прост работник, нали има образование. Тя попитала баща си. Скандалът беше готов. Майката на Ваня дойде у нас да иска обяснение от моята майка, върлата комунистка. От разговора им разбрах, че бащата на Ваня се е върнал от концлагер, където е излежавал присъда за приказки срещу комунистическия режим. Моята майка ми забрани да ходя у тях. Аз не разбрах точно кой и какво, но се подчиних . Но  колко ли  бащи не са се върнали у дома от лагерите на смъртта?  Като общество не знаехме нищо за  издевателствата на управляващите комунисти.

                Пример за комунистическо насилие

Друг пример за комунистическо насилие е Лазар Колев от гара Септември. При тоталитаризма е изключен от Духовната академия в София и хвърлен по-късно в комунистически затвор за 2 години като антикомунист.  Животът на тези млади хора и на много други е  пречупен. На всеки затворник, политически или не,  обществото гледа като на потенциален престъпник, отнася се със съмнение и неуважение, страхува се от него. Демократи журналисти в сътрудничество с  репресирани от комунизма, създадоха силно въздействащ филм за тях. Вече възрастни хора си спомниха и разказаха чудовищни истории.  Всички сме потресени от ужасите и издевателствата, извършени от комунистическия змей, широко разтворил челюсти, гладен за кръв и омраза. Да, ама не. Демокрацията всеки ден го превръща във все по-мъничко и слабичко „змейче”, изчезващ вид както събратята му преди хиляди години.

Михаил Вашкевич, Лазар Колев, други  журналисти и писатели,   разобличават „червения фашизъм”, „червения комунистически змей”. Гласът на репресираните  се заглушава  от Сатана, който действа прикрито и потайно. Цялата истина за репресиите на борците – демократи още не е разкрита. Много български семейства не знаят гробовете на убитите от комунистите  без присъда свои родственици, не знаят къде цветенце да положат.
 
                „Да пукнат, дано”!

Бившите социалистически държави след разпадането на Варшавския договор през 1989  отвариха досиетата на секретните си служби и разбраха кои са били предатели и комунистически агенти,  изобличиха ги и  затвариха страницата за комунизма. В България обаче не е така. Какво толкова има в тези наши досиета, от какво се страхуват управляващите социалисти/комунисти/ от няколко уж „демократични” правителства? От себе си ли?  Страх ги е от Бог и истината за жестоките репресии и убийства без съд и присъда. Това показва, че българският комунизъм е жив, да пукне дано! Добре, че поне не е „здрав”! От всякъде е „прояден” като стара ненужна дрипа.
 
                Комунизмът е актуален

Темата за комунизма  е актуална в България и  най-вече в  Русия, Украйна, Беларус и други бивши страни на Съюза на социалистическите републики. /СССР/. Не всички хора от демократична Европа  познават истинското лице на  този  призрачен комунистически змей, „не са му сърбали попарата”. Официално не сме  под „комунистическо робство”, след като комунизмът се разпука като зрял,  изгнил плод в Полша, Унгария, Чехословакия, Германия, Румъния. Същността на червеното чудовище обаче  не се е променила. Комунизмът мимикрира и се променя.  Борбата между Бог и Сатана - комунистът продължава. Тази книга и други откровения са  оръжия за борба с комунизма. И за победа над червения атеистичен змей.
               
                Комунизмът на Маркс

Интересен е фактът, че комунистическият призрак е замислен и „роден” в Западна Европа, но се установява най- трайно и успешно на Изток в  СССР, Северна Корея, Китай и други страни. Трудно е да бъде  различен и изобличен. Крие се зад гръмки фрази, променя се, извива змийското си тяло,  притиснат е до стената, но е жив,  приютен  от великата Русь!   
               
               



                КНИГА  ТРЕТА               

                Ново мислене  -  ново начало             

Искам откровено да разкажа за своята промяна от атеизъм и комунизъм към демокрация. Аз промених светогледа си на 360 градуса. От комунистка станах Мунистка, вярваща в Бог християнка. По традиция съм православна.

Най-напред осъзнах, че аз и цялото поколение от 40-те години на 20-ти век,  сме  погрешно възпитавани в жесток воинстващ атеизъм. За молитви в църкви, за разговори за Бог, рай, ад, ангели и т.н., за  Библията и друга религиозна литература, комунистите     изпращаха хора да гният и умират в концентрационни лагери. Бяхме заблуждавани, че няма Бог, няма духовен свят, човешкият живот свършва със физическата смърт, а започва от маймуната. Така  бяхме по-лесни за манипулиране и заблуждаване, че комунизмът, „светлото комунистическо бъдеще”,   ще победи в целия свят. Това ще стане чрез „класовата борба” и победа на пролетариата над буржоазията, чрез победа на материализма и атеизма, т.е. на Сатана. Ние, родените непосредствено преди и след 9 септември 1944 година, заедно с родителите си, сме поколения, осъществяващи обратния  преход: от комунизъм отново към демократичен капитализъм.   

Аз търся обяснение за пречупената съдба на хиляди хора, в това число и моята, сляпо следвали комунистическите си предци. Търся разбиране и съпричастност. Ако успея да помогна даже на един човек да се замисли върху проблемите, засегнати в тази книга, и промени живота си, от атеист   стане вярващ в Бог, аз ще бъда доволна. Може би греша в някои от преценките на събитията, но личната ми промяна от атеистка и комунистка в християнка, се случи точно така, както я описвам. 

                „Неведоми са пътищата Господни”.

Искам да вървя  по пътя на промяната,  да стана възстановена Божия дъщеря,  Ева  от преди грехопадението, следвайки примера на Истинската майка Хак Джа Хан Мун. Това е трудно, но пътеката вече е утъпкана от Истинските родители, новите Адам и Ева. Истинският баща, преп. Мун е в позицията на безгрешния Адам, а  съпругата му заема позицията на  Ева преди грехопадението. Жената на Исус е трябвало да бъде  Негова свята съпруга. След като Бог е създал мъж и жена, значи е планирал  Исус да създаде семейство, да стане баща, а Бог дядо. Сатана обаче  убива  Исус, който загива на кръста без да се порадва на жена и деца. Сатана се радва, Бог страда.
 
                Бог има  резервен план

В такава сложна ситуация Бог използва резервния Си план за победа над Сатана, чрез възкресението на Исус. Със светлия си Дух Той застава  до Бог. Бог не създава „нови” хора, а  пречиства сгрешилите си деца от греха  чрез Месията Исус.   Месията Исус е посредникът между грешните хора и Родителят им Бог. 

Какво ще се случи с  атеистите, материалистите, комунистите?
Бог води хората атеисти и комунисти към спасение   чрез религиите.  Те  учат как   да  постигнем хармония и единство на духа и тялото си, как да се отърсим от нашите грехове и тези на родителите, за да станем „кротки агънца”, които  Бог  с радост ще „пасе”.

Тялото на всеки човек  изпълнява командите на мозъка   му. Ако душата на човека /чувства, интелект, воля/ е свързана с Бог и  добрия духовен свят, индивидът ще бъде Богоподобен като Него. Такъв е   замисълът и желанието на Твореца за  сътворяването на Адам и Ева. Те притежават капацитет и  „програма” за  съвършенство като Бог. Грехопадението прекъсва естествения път на хората към съвършенство.

”По Свой образ ги създаде, мъж и жена ги създаде” /Бит.1:27/
 Как да станем Богоподобни, съвършени  по дух и  тяло? Веднага възниква въпросът какво е тялото на Бог? Всичко материално: човешкото тяло,  природата и Вселената. Във всяко  битие, даже в най-мъничката бубулечка,  Творецът вдъхва   частица от Духа  Си. При животните тя се проявява като инстинкт. Кой казва на тревата да расте? Тя сама знае как. По същия начин съществуват и животните, даже и планетите. Бог се свързва с хората чрез духа и тялото им, но не може да контактува с грешници.      

„И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” /Битие 2:7/

                Какво очаква Бог от нас?
                -  Осъзнаване, опознаване  и признаване
                като Творец и Истински   Родител.
                -  Живот съгласно Своите норми за  Добро. 
                - Алтруистичен, а не егоистичен живот.
                - „Живот  в полза на другите”.
                -  Духът на човека - водещ субект;
                - Тялото на човека –  изпълняващ обект. 
                - Изгонване на Сатана от живота на хората.
                - Пречистване на човешкия дух и  тяло          
                - Единство  на Бог – Родителят и хората

                Мирогледът на комунистите

Комунистите имат атеистичен мироглед. Няма Бог, и толкова! Аз като комунистка не бях чела нищо за Бог нито като ученичка, нито като студентка. По-късно в своето религиозно развитие  осъзнах,  че комунизмът е „враг на човека не поради икономическата и социалната си система, а като „воинстващ” атеизъм, отричащ съществуването на Бог.

                Преход към демокрация

През 1989 започна българският преход от комунизъм към демокрация, /демократичен капитализъм/. В медиите се появиха „чудовищни” неща за живота и престъпленията на бившите управляващи комунисти. Това подтикна мен и още хиляди други честни хора да се откажем от комунизма, след като  24 години  му бяхме служили  вярно и предано като  заблудени овци. За моето поколение  Българската комунистическа партия беше на челно място, над всеки и над всичко.

Какво или кой се е криел зад Партията, разбрахме по време и след прехода от комунизъм в капитализъм. Осъзнахме, че комунистическият змей  е използвал  управляващи, партийни секретари,  духовни пастири, обикновени хора, за да разкъса връзката  Бог-човек. За Бог се  говореше тихо и потайно, докато комунистическият змей явно  отцепваше все по-големи групи от  българския народ за зло,  атеизъм и комунизъм. Кражби и злоупотреби, убийства без съд, червен терор навсякъде,  разврат, явен и прикриван. Това представляваше комунизмът. 
               
                Напускам комунистическата партия

Началото на моята промяна и тази на  моето следвоенно  поколение започна с ужаса, който изпитахме, узнавайки истината за комунизма: жестокост, издевателства, злоупотреби с власт, притворство и лъжи... Разбрахме, макар и трудно, каква е неговата същност: атеизъм - сатанизъм. След като не знаехме нищо за Бог, религията, духовните закони и други премълчавани или  скривани  неща, ние бяхме лесна плячка за Сатана.  Въпреки това Бог победи! Много  комунисти и  честни хора се отказахме   от  членството си в БКП. Възмутени и излъгани,  върнахме партийните си книжки. Така се  разграничихме от комунизма и показахме желание за промяна.
 
                Връщаме партийните си книжки

Макар че произхождаме от традиционни комунистически семейства от три поколения комунисти, аз и партийната секретарка в Икономическия техникум - София, на партийно събрание смело обявихме своето решение да напуснем БКП. Причини:  заблуждаване и лъжи. Редовите членове плащахме редовно членския си внос, а „другарите” от ЦК на БКП с нашите скромни левчета се разхождали на сафари из Африка!  Чудовищните факти за комунистическите престъпления, изнесени в пресата и масмедиите, ни отвориха очите. Редовните и обикновени партийни членове бяхме потресени. Болеше ни най-много за това, че сме вярвали в химери, при това по собствена воля! Заблудени овци. Най-накрая излязохме на  митинги и протести, невъзможни при социализма/комунизма. Гласът на народа стресна управляващите комунисти,  изпокриха се като мишки. Още малко трябваше, за да ги изобличим и осъдим като „врагове на народа” и да ги изпратим  в затворите, построени от тях за вярващи и антикомунисти. За съжаление този кураж не ни достигна. Комунизмът в България остана жив. Комунистите още са на власт и скрито, и открито.       
               
                Комунистическият змей ни е заблуждавал

След 25 години преход към демокрация разбирам кой така умело ни е заблуждавал.  „Симпатичното” комунистическо змейче и червеният комунистически призрак на Маркс са в основата на лъжите за комунизма. В България той е  жив,  властва и  тероризира.
В началото на прехода към демокрация през 1989 бяхме объркани, не можехме да си представим как  ще живеем без ръководната роля на Българската комунистическа партия /БКП/, но в същото време имахме чувството, че сме се освободили от тежко съдбоносно бреме. Партийните билети заваляха като ураганен дъжд.
               
                Среща  с религията

Религията е  началото на моята промяна. „Подготвена”, „разкаяла се”, „изчистила” душата си от комунистическите идеи, освободила „място” в нея за нещо ново и вълнуващо, аз срещнах Бог през 1995 .
 Бях на 44 години, в разцвета на силите си, разведена,  майка на двама сина.  Явно, че  вече съм била, „узряла” за философията на Богизма.
За промяната на хората от атеизъм в Богизъм  спомогнаха  пастори и членове на европейски и американски евангелски и други църкви. Те дадоха пример за религиозен начин на живот, какъвто ние не бяхме водили и не познавахме. С искрена всеотдайност и убеденост, тези Божии работници  ни „заляха”  с  религиозна литература, най-вече с Библии. От мисионерка-англичанка аз получих подарък  Библия на български език! Колко много се зарадвах! Безкрайно й благодаря!  По комунистическо време   потърсих Библия в големи софийски книжарници. На въпроса ми „Моля, търся Библия”, продавачките ме гледаха като извънземна. Аз имах наследствена Библия от род Кишеви на баба ми Елена, със стар правопис.  Инстинктивно чувствах, че тази книга ще промени живота ми и започнах да я чета. Разбрах и почувствах, че  е Божието Слово, Божията истина, Божието желание, Божията упоритост, Божията история, Божията решителност, самият Бог!
                По пътя на промяната

Благодаря на тази мъничка жена-англичанка и хилядите мисионери като нея, дошли отдалеч, оставили дом и семейство, за да помогнат на Бог да подслони заблудените  от комунизма, невярващи в Него Свои деца. След няколко години като сватбен подарък пастор Павел Игнатов от Българска Божия църква ни подари Библия,  прекрасно ново издание. Така че сега имам три  Библии.  Благодаря  на всички мисионери по света. С тяхна помощ той се променя за добро.   Евангелизацията на българското общество подпомогна прехода от комунизъм към демокрация, независимо от допуснатите грешки и слабости. „Който не работи, той не греши”, казва българският народ. Една грешка може да се поправи, но „празната дупка”, „нищото” не може да се запълни пак с нищо. Комунизмът не може да бъде заменен с неокомунизъм, а с истинска демокрация.       

Исус казва, че трябва да наливаме ново вино в нови мехове.
„Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват.
Но наливат ново вино в нови мехове и двете се запазват.” /Матея 9:17/

„....Съблечете стария човек, за да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, като отхвърлите лъжата; говорете истината, защото сме части един на друг”. /Послание към Ефесяните 4:22-25/
               
                Запленена от Словото на Библията

Запленена от новите за мен  слова в Библията и други свещени книги, от тяхното величие и скромност, аз се променях бавно, но сигурно. Станах вярваща, християнка, уверена  в бъдещето на Доброто, с воля и желание за нов живот. Търся Бог. Не се отказвам да плувам в океана от нови мисли, чувства и усещания. Разбрах от Библията, че каквото постигна тук на земята, каквото направя за добро или за зло, с този духовен багаж ще се пренеса в духовния свят след физическата си смърт и ще се явя пред Бог. Чудя се как така наивно вярвахме, че няма живот след  смъртта, че няма Творец - Родител?
   
                Моето искрено разкаяние за прошка

„Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на Небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на Небесата.” /Мат. 18:18/.
Така казва Исус, Божият Син.  Аз Му вярвам.  Вярвам, че има живот след физическата смърт, че сме създадени от Бог, а не произхождаме от маймуна, че Той ни обича като Свои деца, че  рано или късно всеки  ще се срещне с Него, че трябва да се молим за прошка на  натрупаните по време на земния си живот грехове, че трябва да станем Богоподобни. В съвременните демократични страни, атеизмът и материализмът са силни и действащи. Най-важното: да не  повтаряме стари грехове и да не трупаме нови. Отговорни сме и за тези на предците си. Докато сме в тяло, можем да им помогнем за прощаване на греховете им.  Ако това не стане,  греховете   ще останат за изплащане като   голямо бреме за  потомците ни. Те се трупат като лавина, която рано или късно ще  повлече към ада нас, потомците и предците ни.
 
                Изплащане на греховете

Как ще се справим с  изплащането на греховете си? Даже  и тези на родителите и децата си! Ще оцелеем ли, какви ще станем?

Обединителната философия на преп. Мун учи, че ако страдаме в полза на Божията кауза,   без  да имаме вина,   греховете ни  се опрощават. Процесът е сложен и дълъг. Нарича се „изплащане”. Ако се страда за направена  грешка е нормално. Но ако човек е невинен и страда доброволно за Божия кауза, изплаща стореното от него и предците. Така  помага на себе си, предците си, на хората, на Бог, та даже и на Сатана. „Всяка коза виси на свой крак”, казва народът. Всеки сам изплаща греховете си докато е в тяло. Който не успее, прехвърля изплащането им на бъдещите  поколения. Сатана не може да остане единственият грешник сред море от праведници.
„И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, където са и зверът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.” /Откр. 20:19/
                Нищо в живота ни не е случайно

Вървим си по улицата например, и уж „случайно” пада саксия върху главата ни, или непрекъснато срещаме даден човек, който иска да ни каже нещо важно,  да ни заведе на семинар за духовния свят например, за изплащането, за сътворението, за греха и т.н., но ние  не му обръщаме внимание. Забравяме, че Бог ни говори по всевъзможни начини. Времето, което ще отделим за  Бог е ценно. Той ни разказва за Себе Си. Той ни помага и притегля  всекидневно по някакъв начин. Постепенно ще свикнем да разпознаваме  почерка Му на добър Родител.  Но ако настойчиво се дърпаме назад, ако не искаме да се променим, Бог с право може да се откаже от нас.
                Божият изначален замисъл

Божият Изначален замисъл е Той заедно  с нас, децата Му, да построим и живеем в Небесно царство на земята докато сме в тяло и в Небесно царство на Небето след физическата смърт, обитавайки  светещи от любов  души. Бог не е планирал грехопадение и страдание. Хората  нарушават Неговата заповед. Страда Бог, страдат и те.  Той не трябва да се променя, тъй като не е сгрешил. Напротив,  „дълго и търпеливо” ни очаква в Своето Лоно, без да се отказва от първоначалния Си план. Хората извършват грехопадение, те  трябва да се променят, да се свържат с Него и изпитат Неговата любов.   
               
                Прошката от Бог

Прошката от Бог е удивителен духовен феномен.  Всеки   сам  в молитва, облят в сълзи, може, ако поиска,  да  се разкае пред Бог за своите грехове и тези на предците си, на народа си, на  света. Искрената молитва за прошка ще промени както мисленето, така и начина ни  на живот.    Всеки  моли  прошка за себе си,  за семейството си, народа си,  всички хора и света.  Този, Който  обича всеки човек като Свое дете  - Родителят     Бог, ще прости и изтрие всяка сълза от очите, ще  приласкае и успокои. Да търсим прошка! Всеки ден, по всяко време, даже да не осъзнаваме някоя своя постъпка или мисъл като грешни, да молим Бог за прошка.
                Делата
 
Само  думи и молитви обаче не са достатъчни за промяна. Необходими са и дела. Нашият бивш комунистически премиер Тодор Живков казваше: „дела, дела и пак дела”. Бил е прав, но какви дела?  Сега знам какви -  „угодни на Бог”, защото има и „сатанински дела”. Истинската промяна ще започне тогава, когато в нея участват  Бог – Родителят и хората, Неговите деца.  Оказва се много важно как  живеем и какво  правим тук на земята, докато имаме тяло. С него можем да вършим добро или зло. Както с ножа. Можем да нарежем салата, можем и да убием някого. Свободен избор, свободна воля.  Свобода!!!
„Господ е дълготърпелив и много милостив, прощава беззаконие и престъпление и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род” /Числа 14:18/

           Греховете на родителите се изплащат от  потомците .

Бог е справедлив. Той предупреждава в Числа 14:18, че престъпленията срещу Него ще се предават от родители на деца  до  трето и четвърто поколение /род/. Призивът е „бъдете праведни”!
„Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.” /Числа 14:18/

Аз бях шокирана от тези стихове в Библията. Народът ни казва: „Няма ненаказан грях”. Даже майка ми, комунистката, използваше тези думи. Тя се страхуваше от Бог, чувстваше, че е грешна комунистка. Никога не съм я видяла да чете Библия или други религиозни книги. Не разбираше, че свободата и истината идват от Бог чрез Словото  на Исус  и други  Негови избраници. Записано е във вечната прекрасна книга Библията, история на Божието Провидение.
   ”Исус каза... Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ.” /Евангелие от Йоана 8:31-32/.
                Аз търся ИСТИНАТА.

От лекции на френския проповедник Лоран Де Дуз  през 1995 разбрах, че Маркс създава своята  атеистична философия, за да се освободи от  страха, че ще бъде наказан и обвинен за своите сексуални грехове като младеж, ще се изправи пред „страшния съд”. Ако няма Бог, тогава няма  религия, няма грях, няма „страшен съд”, няма Сатана, няма какво и кой да  прощава. Човек е свободен „да си чупи главата” сам. Това се харесва на милиони хора, които стават марксисти - атеисти. Даже Сталин, вождът на Русия казва: „Има човек, има проблем; няма човек, няма проблем”. Същото косвено казва и Маркс: „Ако няма Бог, няма престъпление, няма и наказание. Религията е опиум за народите.”   
               
                Атеистичното ми семейство

Моето комунистическо семейство беше напълно атеистично. Родителите ми вярваха и живееха според Марксизма-Ленинизма, религията на пролетариата. Аз отрязах пъпната връв между мен и комунистическото си семейство, отдадено на комунизма - Сатанизма. Започнах да служа на Бог, моя Истински Родител. Вярвам и чувствам,  че Той ми помага. Единствено Той може да опрощава човешките грехове. Марксизмът-сатанизмът и руските комунисти-атеисти препречват пътя към Бог още при Октомврийската революция в Русия /1918-19/.  След  победата над фашизма във Втората световна война атеизмът - комунизмът завзема нови територии в Европа и света.

                Религиозна гледна точка за историята

Религиозната гледна точка за историческите събития е, че Сатана е този, който инициира и подклажда войни, бунтове и размирици, в миналото и сега. Всяко ново поколение тръгва по пътя на отричане на Бог чрез  връзка и служене на Злото.  Промяната през вековете е  в начина на убиване и водене на война. В съвременните страни и общества тероризмът наследява и продължава войната между Доброто и злото, между Бог и Сатана. Хората   убиват и тероризират събратята си в името на Бог /Аллах/ и чрез религиите. Въвлечени  сме в нова световна война, която взима всекидневни жертви по най-жесток начин. А  как се чувства Бог? Убивайки хора, убиваме и Бог.
               
                Тялото ни е подарък от Бог

Длъжни сме да пазим и почитаме тялото си, създадено от Бог. То ни е подарък от Него. Нямаме право да го използваме неправомерно, да го замърсяваме и унищожаваме с алкохол, наркотици и други несвойствени за него неща, нито да умъртвяваме собствените  и чуждите тела. Тялото ни  в същност  не е наше, а подарък от Бог. Наследили сме го  от родителите си, те от своите и така нататък до първите хора Адам и Ева и Бог, Истинският Родител и Творец.  Нямаме право да живеем против законите на Сътворението,   против тялото си,  да се нараняваме, убиваме и самоубиваме. Така нараняваме самият Бог.

Божият Дух може да живее в „чиста”  човешка душа и да ползва  тялото й за добро,  любов и грижа за природата /творението/. Науката се развива бързо, хората летят в Космоса, създават нови технологии, справят се с нелечими  болести. И всичко това е успешно, ако има здрав съюз  Бог - човек. Човешко общество, основано на този Изначален и вечен съюз между Създателя и Неговото подобие, ще се развива и просперира чрез вяра и любов, циркулиращи в кръга Бог-човек-деца. Атеистични и материалистични общества като комунистическото  западат и напълно ще изчезнат.
Религиите по света са инициирани и ръководени от Бог, за да подпомагат и ръководят този сложен процес. Бог инициира много религии, за да улесни връзката между Себе Си и хората.   

                Ева е последното Божие творение

Радвам се, че като жена съм наследница на  Ева, създадена  не от кал, а от реброто на  мъжа си Адам, плът от плът. Тя е  последното Божие творение, би трябвало да бъде най-съвършеното. В утробата на жената се заражда новият живот, жените са майките на света. Бог притежава мъжки и женски характеристики, които влага в мъжа и в жената, така че те са   равноправни. Човешкото тяло, мъжко и женско,   търпеливо служи на хората. То е  къщата, в която духът им  или  расте и блаженства, свързан с Бог, или страда и мизерува, в съюз със Сатана. Жените наследяват качествата на грешната, а не на добрата Ева от преди грехопадението. Тя самата трябва да положи максимални усилия, за да поправи грешката си в Едемската градина.  Чрез страдание.

„Тогава рече Господ Бог на змията: понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желанаие и той ще те владее. /Бит. 3:14-16/
 „И човекът наименува жена с Ева, т.е. живот, защото тя беше майка на всички живи.” /Бит.3:20/
                Мисли и дела

Нашите мисли  ръководят делата ни.  Само пречистен чрез страдание  и възстановен от греха човешки  дух, може да се свърже с Бог,  най-висшето Духовно Същество.   
„Бог е Дух”/ Ев. Йоан 4:24/.

Заедно с децата Си,  Бог може да твори  нови битиета, да усъвършенства и развива съществуващите не само на земята, но и в цялата Вселена.  Бог  използва духа и тялото на хората като Свои ръце,  живеейки в душите им. Така Той „командва”  телата и постъпките на тези,  които Го  обичат. Инстинктивно хората знаят това и се стремят  към Създателя си. Все пак къде се подвизава Бог?

                Бог живее в  душите на праведниците

Великият Творец  живее в душите на Своите хора, ако те са „чисти”, ако „къщата-душа” свети от любов.  Той  ни „говори отвътре”. По същия начин човек може чрез ума и чувствата си да използва и „командва” своето тялото  за добро, или за зло.  Бог е планирал да „живее в мир и любов” в душите и телата на хората и да  осъществи Своите добри замисли. Не е предвиждал никакво зло. След грехопадението връзката между Божия и човешкия дух е прекъсната.  Без така наречената „Сребърна нишка”, не може да се реализират нито Божиите желания и закони за добро и любов, нито въжделенията на хората. Къщата е „чиста”, ако живеещите в нея хора  имат „чисти” души и помисли.

С духа на всеки човек ли, обаче Бог може да се „кооперира”. Не, само с духа на вярващ в Него, честен и добър човек, „праведник”.  В духа на крадеца, лъжеца, убиеца и престъпника, терориста,  Бог не може да живее, защото там вече „квартирува” Сатана със своите паднали ангели, превърнали се в дяволи. Те се противопоставят на Бог и добрите хора, теглят ги към ада, в света на лъжата и покварата. Лошите хора са подвластни на  законите на злото, /Сатана/, а добрите на Доброто /Бог/. „Влязъл” в душите на тези, които Го търсят, обичат и следват, Родителят   донася мир, щастие и благоденствие. Той използва за връзка искрицата от духа Си, вложена от Него в душата на всеки новороден. При равен старт едни хора стават добри, а други  зли съгласно свободната си воля. С Бог или със Сатана. 
                П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е

Хората са отговорни за процеса, наречен „пресътворение”.  Бог ще прости и на най-големия грешник, ако той се промени, ако тръгне по пътя на Неговата Истина, който е труден, тесен и криволичещ път на страдание и послушание. Широкият  и лесен път, е Сатанинският. Но после какво? Никой не може да избяга от Божия съд.

След грехопадението Бог не създава нови хора, а пресътворява, променя грешниците  чрез истината.
„Бог е Дух и тези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят” /Евангелие от Йоана 4:24/. 
               
                Комунистическото общество е сатанинско

Правилата на живота обикновено се научават в семейството,  училището,  църквата,  обществото. Ако те не са по Божиите закони, какво ще стане с хората? Ще ги завладее Сатана със своите атеистични грешни закони, пагубни за всички, даже и за самия Сатана. 
Комунизмът, управлявал 25 години в  България и други страни, доказва
това.
                Следвоенно поколение

Моето следвоенно поколение не получи най-важните знания - за своя  истински произход и Родителя си Бог нито в училище, нито в семейството. Замисляхме се понякога как са се появили хората, от маймуна ли сме произлезли, както ни учеха в училище,  но до правилни отговори не достигахме. Преставахме да мислим, живеехме по инерцията на атеизма. Кой да ни каже тогава, че  Дарвин е вярвал в Бог? Не знаехме и не бяхме чували друго, освен, че произлизаме от маймуната, която се навела, взела камък и започнала да копае земята и така станала човек.   Даже в най-смелите си мечти не мислехме, че може би сме Божии деца. Комсомолският секретар, партийният секретар, директорът на училището или университета бяха „стражарите” на атеизма и комунизма.
               
                Пожарът на комунизма

Тлеещият в душите на хората пожар на атеизма - комунизма се разгаря при всяко поколение. Хората спешно се нуждаят от Пожарникар, Който да го угаси! Кой може да направи това? Бог  заедно с верните Си хора! Борбата за  победа над Сатана продължава от веки веков! Пожарникарят Бог непрекъснато гаси „локални пожари” в различни краища на света, но Сатана ги  подпалва отново. Те се разгарят в грешните човешки души.   Сатана и дяволите му изпепеляват всичко по пътя си,  причинявайки  мъки и страдания .

Родителят Бог подкрепя хората, изпраща духовни учители, но това не е достатъчно. Сатана властва чрез „злите”  постъпки и помисли на хората.  Бог спасява хората от сатана чрез истината.  Кой от векове я скрива? Кои помага на  помагат? Атеисти, материалисти и комунисти. Те най-лесно се подават на сатанинското издевателство  чрез пороците си, неправомерния секс, лъжата и кражбата и други „пръкнали се” малки и големи змийчета. Най-вече чрез атеизма, материализма и комунизма. Стига толкова! 

                Желязната завеса

Комунистическият призрак на Маркс след Втората световна война успява да  издигне „желязна завеса” между демократичния западен свят с вярващи в Бог хора  и демоничния атеистичен комунизъм на изток.
Комунизмът ту се „престроява”,ту  „узрява”, в бившите социалистически страни. В същност загнива все повече и повече, докато  капитализмът, „цъфти и връзва”.  Комунизмът се нуждае от коренна промяна,  за да стане „демократичен”. Това е невъзможно, по-добре е да изчезне завинаги.
               
                Михаил Горбачов

Президентът на Русия Михаил Горбачов през 1985 започва   демократична перестройка /промяна/, в Русия. Тя е мощен тласък в борбата  срещу  комунизма, респективно атеизма и Сатана. Неговите корени още са здрави, той продължава да съществува и да върши зло.

   КОМУНИЗМЪТ НЕ Е ИКОНОМИЧЕСКИ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ,А РЕЛИГИОЗЕН. 

Съвременните хора в Западна Европа са по-успешни, отколкото тези в Източна, защото  вярват  в Бог и водят религиозен живот. „Западняците” са по-свободни и жизнерадостни, по- уверени и спокойни. Това не значи, че  Сатана  и преди, и сега, не се  настанява в душите  на  политици, папи и патриарси и от Запад, и от Изток. Тъй като  е победен   духовно от Месията /Спасителят/ Исус,  Сатана  може да действа  САМО локално, чрез отделни бунтове и размирици, кратки етнически и религиозни войни, които обаче сериозно застрашават световния мир. Води се нов вид трета световна война.  В някои посткомунистически страни като Русия, Куба, Китай, Северна Корея и други, Сатана все още „подсмърча” като болно дете, но не за дълго! Всеки вярващ в Бог  човек  е Негов войник  за „правда и свобода”.
               
                Животът на земята е  ценен
„За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден!” /Второ Петрово послание, 3:8/
Времето е скъпоценно, тече бързо. Всеки момент от живота ни на земята е важен и не трябва да се пропилява. Бог очаква много от нас. 
Колкото  повече са вярващите в Бог хора, толкова по-голям е просперитетът на дадено общество. Чула съм, че в Япония, Корея и други азиатски страни,  няма хора, които да не вярват в Бог. Дали живеят както Той иска е друг въпрос. Европа, люлката на цивилизацията, е най-атеистичният континент, може би  последица от комунизма. Червеният комунистически  змей се появява именно в Европа, защото намира   добра почва за развитие.
               
                Преход към демократичен капитализъм
В съвременна България след  25 години преход от социализъм към демократичен капитализъм, отново се създават  младежки комунистически организации. За всички е ясно, че комунизмът не може да се върне и да се развива, но... Червеният змей все още  е разтворил широко устата си, реве застрашително, готов да погълне враговете си – религиозните  хора, истинските демократи. Комунизмът е  вярното куче-пазач на атеизма и Сатана. 
„Какво си мислите вие, „демократите”,  че Комунистическата партия в България ще престане да съществува ли? Напротив, винаги ще я има!” Така казват и мислят  мои приятелки и познати на възраст около 70-80 години, живели по времето на комунизма, строили не недостроили комунизма и светлото комунистическо бъдеще.
               
                Необясним феномен
Забелязах необясним за мен феномен при хора от Дупница. Те са едновременно   комунисти и  вярващи в Бог! Сутринта в църквата, а вечерта на партийно събрание!?   Не мога да си обясня това  –  искрено вярващи  в Бог хора да бъдат хем комунисти и „верни синове и дъщери на партията и народа”, хем  религиозни.   Може би дълбоко в душата си чуват Божия глас, но се страхуват да викат и крещят, че има Бог, че има Провидение, за да не бъдат  репресирани и преследвани от комунистите както преди демокрацията. Ясно е, че се страхуват от комунизма-атеизма и се  презастраховат: с комунистите комунисти, с демократите демократи. „Наведена главичка сабя не сече”, казва народът. Душата на  такава  главичка обаче  служи на Сатана, а не на Бог.
               

               




                КНИГА ЧЕТВЪРТА             
               
                Има ли Бог? Няма ли Бог?
 
„Къде е Бог, защо не се покаже, защо не ни помогне, нали е Създател и Родител, Баща и Майка? Гладни сме, жадни сме,  голи сме, нещастни сме...”
Така  се оплакват старите и младите хора   в България, макар че те не са страдали от комунизма, не познават истинското лице на „червения змей”. Никой не познава истинската демокрация, свързана с Бог.  Като общество сме объркани тотално. Българите  сме свикнали да се прикриваме, да мълчим, едно да мислим, друго да говорим, трето да правим, за да оцелеем. 500 години под турско робство са оказали влияние на народо-психологията ни. Ако „разрежем” една българска глава, ще прочетем: „Ако има Бог – вярващ съм, ако няма Бог- атеист съм. Аз да съм вярващ с вярващите и атеист с атеистите, пък ще видим какво е, що е, има ли Бог, няма ли Бог? Кога? На оня свят!” Но ако тогава вече е късно?
               
                Преходът към демокрация е бавен

Преходът от комунизъм в капитализъм /демокрация/  в Чехия е извършен за 3 години, а в България се влачи 25! Това е български синдром!  Българинът е  упорит и инат човек, трудно  признава грешките си. От сто кладенеца ще донесе вода, за да се оправдае, ако е сгрешил. Кой се възползва от това? Сатана.   Чии глави са объркани? Българските. Кои живеят зле? Пак  българите.
С две думи, комунистите в България продължават да бъдат проблем за страната, респективно Европа и света. Със своето управление те потвърждават, че:
„Когато праведните са на власт, людете се радват, но когато нечестивият началства, людете въздишат.” /Притчи Соломонови, гл.29 стих 2/
 
Кои са „праведните” властващи? Разбира се че тези, които действат по Божиите закони. Къде са обаче те? Такива в България  няма. Няма ги и в световен мащаб.  „Нечестивият” началник  Сатана и демоните  му са превзели управлението на света. Борбата между Бог и Сатана е  „на живот и смърт” е повсеместна.

Извод: Българският народ ще страда до тогава, докато не се откъсне завинаги и напълно от комунизма-сатанизма във всичките му форми на проявление. Даже и най-заклетите комунисти признават, че „все пак има Нещо”, имайки пред вид Бог. В началото на демокрацията са принудени  да променят отношението си  към религиите. В демократична България  вече няма преследване на християни, мюсюлмани или други вярващи. Народът  избира  кой да управлява.  Бай-Ганьовският „келепир” обаче и днес ръководи българските управници и политици! „Келепирът клати феса”, казва народната поговорка. Честните хора, уповаващи се на демокрацията,  са объркани и разочаровани:  и от комунизма, и от демокрацията, и от нейните западни и източни представители. Отново  си задават въпроса „Има ли Бог, няма ли Бог? Ако има къде е, каква е тази престъпна демокрация, какви са тези убийства, атентати, тероризъм, престъпления, мъки и страдания?”
                Или с Бог, или със Сатана
 
„Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят, но никой не може да служи на двама господари, защото или ще мрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.” /Матея 6:24/

Това означава: Или с Бог, или със Сатана. Изборът се прави от всеки човек по съвест.
Бог ясно казва „Обичайте истината и мира”. /Захарий 7:9/
„Съдете справедливо и не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха и никой от вас да не замисля зло в сърцето си против брата си. /Библия, Захарий 7:10/

Тогава няма да има нито войни, нито локални бунтове, смърт и отчаяние.
С наранено Сърце Бог  пита: „Син почита баща си и слуга господаря си; Ако, прочее, съм Аз баща, къде е почитта към Мене?” /Малахия 1:6/

                ГЛАВА ПЕТА               

                Частната собственост
                Демокрацията е свързана с частната собственост.
 
Преходът  от комунизъм в капитализъм /демокрация/ в България започва с постепенното връщане  отнетите  от комунистическата власт къщи, имоти, земи, гори и ливади на истинските им собственици. Независимо от многото трудности, злоупотреби, страдания и смърт, частната собственост отново се появява в България след 1989, началото на демокрацията.

Земята! Най-святото нещо,   вече принадлежи на стопаните си както преди 9 септември 1944 година, преди комунизма, преди да бъде отнета насилствено.  А кой създава земята? Бог. Кой я колективизира, т.е. открадва под различни  форми като кооперации,  ТКЗС/трудово-кооперативни земеделски стопанства и ДЗС /Държавни земеделски стопанства/? Крадецът  Сатана. Земята без Бог, истинският Собственик,  е използвана безконтролно. Никой не знае повече за нея отколкото Този, Който я е създал. Вярващите в Него селяни могат да я използват най-правилно и да се грижат с любов за нея. Религиозните хора „треперят” над всяка шепа земя, докато безбожниците, хората на Сатана, я използват егоистично, обработват неправилно и изоставят  безстопанствена. 

Когато пътувах до Германия със самолет гледах през прозорчето. Направи ми  впечатление колко разпръснати и неподдържани са българските ниви. Докато тези в Унгария, Полша, Германия и други демократични страни,  са като „под конец”. Всички ниви засети и култивирани. Във всеки по-голям участък земя пърпорят трактори и други селскостопански машини. Българската земя е  плодородна, климатът също е подходящ за много култури. „Бог дава, но в кошара не вкарва”, казва народът. На българите Той ни е дал подходящ климат за модерно земеделие, но... Все пак „Дай, Боже” и ние да се научим, защото обичаме земята,  обичаме и Теб. Частната собственост на земята е нейното спасение от лапите на Сатана. 
         
                Змеят Сатана ще бъде победен чрез частната собственост.

Как ще бъде победен алчния за земя Сатана? Чрез частната собственост. Истинският стопанин е грижовният стопанин, а той е такъв, ако е собственик, както Бог е Собственикът, Създателят на небето и земята.
„В началото Бог създаде небето и земята”. /Бит. 1:1/ 

Врагът на Бог –  Сатана ще бъде  победен окончателно   след  премахване на комунистическата колективна форма на стопанисване във всичките й форми на проявление! Крадецът  Сатана мимикрира и унищожава частната собственост, благословена от Бог!  Земята е Божия, а не Сатанинска.  Бог я създава и позволява на хората да я ползват с любов, грижа и благодарност. Който владее земята, той управлява страната!

„В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната;” /Бит. 1:1-2/
И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро!” /Бит. 1:10/.

                Сатана пълзи към земята

При  демокрацията Сатана упорито пълзи към земята в България, отново да я открадне, за да се върне  отново на власт.   Вече е късно.   Земята в България принадлежи на собствениците си както преди колективизацията. С побоища,  счупени глави и репресии, първите комунистически правителства след 9 септември 1944  принуждават селяните да  вкарат нивичките и  инвентара си в кооперации, ТКЗС и ДЗС . Плачейки, те са  откарвали  добитъка си на чуждо място. Страдайки за Белчо и Сивушка, някои стопани  получават инфаркт или инсулт при  отнемането на  бащините им   земи, пасища и гори. От болка и мъка са умирали на място. На други места оказват жестока съпротива. Селяните  са бити и умъртвявани от комунистите без съд и присъда като „врагове на народа”,  закопавани в общи гробове.  Червеният змей  бълва огън и жупел, доволен от победата си . В концлагера в Белене комунистите хранят свинете с труповете на умъртвените от тях хора.   
               
                Руският събрат

По-големият  руски събрат  закриля и подпомага комунизма, настанил се  в България . В Съюза на съветските социалистически републики /СССР/ земята никога не е била на отделни хора, а в софхози и колхози. Това означава, че комунизмът е силен. Веднага след болшевишката революция от 1917-18 година отнетата от помещиците – земевладелци  земя е вкарана в колхози, /Колективние стопанства/ и софхози – /съветские хозяйства/ без конкретни собственици. Тя става държавна. Комунизмът-сатанизмът  побеждава в Русия с цената на гражданската война и нейните жертви. Самата война се води заради лъжата на Ленин, че ще раздаде отчуждената от държавата земя на частни стопани. Тя става държавна. Руските селяни протестират и вдигат бунтове, които прерастват във война. 

След като няма Бог, теоретически земята се оказва ничия и може да се управлява  като колективна и държавна собственост от всички, т.е. от никой. Как може  каквото и да било да има повече от един собственик? А  Кой е Той? Бог,  Създателят на всичко видимо и невидимо. Кой обича революциите, кражбите, убийствата? Жестокият и озлобен Сатана.

Бог  предупреждава в Библията /Матея 6:24/, че никой не може да служи на двама господари.„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона./дявола/ Ев.Матея 6:24/
 
Това значи или с Бог и  частна собственост, или със Сатана в колективна и държавна съсобственост.
               





                КНИГА ШЕСТА
               
                Демократичните процеси в България

В България демократичните процеси протичат по-различно и по-бавно отколкото в другите посткомунистически страни. Може би защото още преди 9 септември 1944, земята се стопанисва и обработва от собственици, доброволни сдружени  в  кооперации.  Всеки стопанин, внесъл земя и инвентар в  кооперацията , е преценявал сам кои и колко ниви да внесе в нея. Съсобствениците са  равноправни и равнопоставени чрез устава и други тръжни документи на кооперацията, така че злоупотребите са били ограничени и трудни . Традицията е била като Западно – европейската, на отделни по-големи или по-малки стопанства.
Комунистическата колективизация е нещо друго.

Моят баща произхожда от богат селски род от Сапарева баня, Дупнишка околия. Той е основал   земеделска кооперация още преди „победата” на комунизма от 9 септември 1944. Кооператорите й  са били свободни  да влизат и  напускат доброволно сдружението, да продават или заменят земята си когато пожелаят, притежавайки съответните документи за нея. Хората са били доволни и богати.
 
                Връщане на земята

При демокрацията в България от 1989 започва връщане на земята  на собствениците й както  преди 9.09.1944, съгласно земляческите регистри, забутани по таваните и мазетата на общинските управи . Където са  загубени, по показанията на съседи и възрастни хора. От „големиьо орех до вадата”, или от „Ридо до дерето” и т.н. Хората не лъжат коя нива на кого е била, помнят и най-малките подробности. Та нали като деца са израсли по бащините ниви и са помагали за препитанието! Връщането на частната собственост е възложена на новосъздадените поземлени комисии. Те обаче извършват неправомерни замени, кражби и злоупотреби, особено ако собствениците не се появят, нямат съответните документи и други причини. За тях    може да се напише отделна книга. Научени да крадат при комунизма, при крехката и непозната демокрация, властимащите на всички ниви започват да крадат. Продължават да крадат поголовно, ако някъде нещо е останало безстопанствено.

                20 години борба за бащините ниви
Аз отдадох 20 /двадесет/ години от живота си в борба за връщане в реални граници на семейните имоти от дядо ми и баща ми. Това беше най-лесно за имотите, внесени в ТКЗС, съгласно описите в земляческите книги. По тях моя братовчедка подаде молба-декларация за връщане на всичко, притежавано от дядо  Стоил Коларов, бащата на моя баща, земевладелец и богаташ. Въпреки  усилията и съдебните дела успяхме да си върнем само половината от дядовото богатство. Баща ми на смъртното си легло успя да ме попита до къде съм стигнала. Остана доволен. Предполагам, че много се е измъчвал от факта, че е агитирал съселяните си да образуват ТКЗС, един разграден двор с лесни кражби и злоупотреби. 

Аз имам бегли спомени от кооперацията, основана от баща ми  в Сапарева баня преди 9 септември 1944. В нейния магазин имаше всичко мечтано от едно малко момиче. Бях си харесала жълтеникави обувки - половинки, но не ми станаха. Толкова много плаках! Щяха да ми купуват други от града, но в гладните следвоенни години /1944-1955/ деца и възрастни ходехме главно с цървули. Макар и грозни, те бяха най-прекрасните кънки. Още си спомням моите некупени детски жълти обувки – половинки!
               
                Още за  колхозите и совхозите

Моят  съпруг Михаил от Белорус, знае повече  за комунистическите кооперации /колхози и софхози/ в СССР. За разлика от България, земята там се  отнема  от помещиците след Октомврийската революция безсрочно,  „до гроб” и веднага се  внася в различни коперативи.  През 1917-1923 е извършено  стихийно оземляване на безимотни хора.  Ленин е обещавал на селяните частна собственост но земята, но след това „забравил” за това. Излъгал е милиони хора, които  си отмъщават в  братоубийствената гражданска война 1918-1922 между еднородци и едноверци.

Колективизацията в българското село след Втората световна война, когато комунизмът побеждава, а руснаците се настаняват като победители, прилича на съветската само в известна степен. Комунистическият вожд Сталин /жесток Сатана/,  не успява  да накара българските селяни да се откажат от  собствеността си, да я внесат в колхози и совхози, както това става в Русия.  Частната собственост в българското село се запазва  съгласно  „Земляческите регистри” в които са описани нивите, горите, пасищата и техните собственици от преди комунизма /9.09.1944/. Това позволява при демокрацията - 1989, макар и след 45 години, макар и със   злоупотреби, земята  да се върне /реституира/ в реални граници на бившите й собственици и техните наследници. Колко приятно бях изненадана, че притежавам земя в село Сапарева баня, наследство от баща ми! Това ми създава  самочувствие на богата жена! Харесва ми!

В Русия, Украйна, Беларус и други страни от бившия   СССР, няма  документи за собствеността на земята, за границите на владеене, начина на обработване и др. Те са унищожени умислено от комунистите под ръководството на вожда Сталин-Сатана.   Много от богатите хора след Октомврийската революция имигрират в Европа, изоставяйки всичко, за да спасят живота си от комунистическия жесток червен змей.  Връщане на земи в реални граници в Русия е невъзможно. На желаещите да станат собственици, са раздадени пустеещи земи.  Макар и плахо,  частната собственост прохожда, но земята все още е държавна собственост. Краят на комунизма е свързан с частната собственост. Появата на частна собственост във великата Русь означава, че демокрацията  прохожда!      
Червеното комунистическо чудовище е обречено на сигурна смърт там, където има частна собственост. В Западна Европа частната собственост е неприкосновена.               
               
               


                КНИГА СЕДМА
               
                Отново за Маркс и неговото „детенце”          

Маркс,  бащата на „комунистическия призрак” е бил умен човек, даже гениален. Той нарича своето „детенце”   „призрак” в книгата си Комунистически манифест, издадена през 1848 г. Като такъв той  може да прониква  в умовете и душите на хората,  ако те му позволят, разбира се.

 „Един призрак броди из Европа, призракът на комунизма.” /К.Маркс, Комунистически манифест 1848 г/. 
Тук има уловка и хитрост /сатанински работи/. Всичко трябва да изглежда така, сякаш хората сами са желаели и доброволно  са  отглеждали  Марксовото детенце - призракът на комунизма.  Като духовно същество, червеният призрак не може да бъде видян с човешки очи, но може да бъде почувстван с човешката сетивност /душа/. Бавно и постепенно,  призракът денонощно върши своите пъклени дела. Философията на Марксизма-Ленинизма позволява това. Маркс и Енгелс измислят комунизма, но не го експериментират в Западна Европа. Това правят руските комунисти след кървавата гражданска война 1918-1922. В България след 9 септември 1944 /комунистическото поробване на народа/, хиляди хора също запяват песента: „Води ни, Партиьо, води ни, под твойте бойни знамена. И нека свети твойто име сред хилядите имена!”

Вярващите в комунизма хора   жестоко  са разочаровани и излъгани. Като „комсомолци” марширувахме и пеехме революционни песни,  млади и радостни, заблудени воини на Сатана. Обикаляхме под строй около гимназията под зоркото око на учители-комунисти, за да блеснем на първомайската или друга комунистическа манифестация, да покажем висок стандарт на живот. А как да знаем какъв ни е стандартът, когато не можехме свободно да напускаме България?

                Животът при комунизма е труден
Животът на обикновените хора при комунизма е  труден. Страх, лицемерие и фалш. Всеки и всичко се репресира и унищожава, ако е заплаха за БКП и управляващите комунисти. Бедност, мълчание и лъжлива възхвала на социализма – комунизма, при който хората можеха да притежават по един апартамент /жилище,/, една кола и една малка вила. Те едвам задоволяваха нуждите си от храна и облекло, живееха в комунални блокове. Комунистическата номенклатура заграбваше богатството на народа, запасяваше се с имоти до трето и четвърто коляно. Интелигенцията също мизеруваше. Аз съм дете на учителка. Тебешир не се крадеше, защото не се ядеше! Навсякъде, където можеше, поголовно се крадеше.
                При демокрацията е същото
При демокрацията  българинът  краде каквото може. Сатана-крадецът ръководи успешно този процес. Неговата цел е да омърси душите на хората чрез техните кражби и злоупотреби, лъжи и убийства. Такива те са лесни за поробване. Удава му се това на Сатана, силен е, подъл е, „демократ” е!

При комунизма и при демокрацията има бедни и самотни хора, зле живеещи. Например децата от държавните домове за сираци и бездомници. Кражбите от полугладните деца там се смятат за нормални  преди демокрацията, както и сега. Те имат храна, но нямат грижа и любов. Отчаянието ги прави подвластни на Сатана малолетни престъпници. Само някои от тях успяват да се изплъзнат от лапите му. Когато пораснат повечето търсят родителите си, даже без да ги обвиняват, че са ги изоставили. По същия начин всички хора търсим родителя си Бог, не можем да живеем без Него. „Програмирани” сме да бъдем заедно.

                Сиракът Симеон
В гимназията, в моя клас изпратиха няколко момчета от Сиропиталището на Дупница. Ние знаехме за тях, но до този момент не бяхме имали контакти. Умни момчета, облечени в изпрани, но  неизгладени и смачкани дрехи. Други нямаха. Аз нали съм приказлива, реших да поразпитам един от тях - Симеон, който ми се струваше „по-отворен”. Чувствах, че в неговия поглед има и нещо друго освен мъка. Ясно ми беше, че ме харесва. Заговорих го за урок по история. Той беше много силен с паметта си, докато аз и досега съм зле с цифри, епохи и дати. Като го слушах осъзнах, че  е умно и любознателно момче, но лишено от родителска грижа и ласка, пълен сирак.   Седяхме на последния чин и  си говорехме. Беше приятно да усещам, че ми се доверява. Това беше нещо като опит за първа любов. За съжаление, един ден мястото му остана празно. Неговата група  беше преместена в друг град. Аз се разплаках. Изгубих най-добрия си  приятел, който се държеше скромно, но с човешко достойнство. В последствие осъзнах, че съм била влюбена в Симеон. В сърцето ми остана скъп спомен.

След няколко години срещнах приятелка, която  работеше в този дом за сираци. Попитах я как е там, как се справят с толкова деца с тайната надежда, че ще знае нещо за Симеон. Тя се изсмя. „Ти да не мислиш, че някой се занимава с тях? Ръководителите едвам успяваме да ги усмирим и нахраним. Разбойници са, носят и ножове. Крадат всичко и от всякъде. Това сиропиталище  е опасно място. Местим ги от град в град, за да не създават трайни престъпни групи. Нищо не можах да отговоря, но разбрах, че никога повече няма да видя момчето Симеон.

                Животът на земята е опасно място без Бог
Разбрах, че животът е опасно място без Бог. В домовете за деца и юноши Сатана се чувства добре. Детската престъпност има дълбоки корени от грехопадението на Адам и Ева. При всеки обществен строй, както и при комунизма, Сатана въвежда строг ред и дисциплина, удобни за него. Те са  насочени против свободата на отделната личност. Който има собствено мнение или вярва в Бог,   Сатана  го  унищожава, репресира  и убива.
Издигнал високо кървавото комунистическо знаме, и възхитен от комунизма, Сатана възкликва: „Не съм заслужил чест такава, дори на храчките честта! „ /Поет-комунист Д. Полянов/


               
               

                КНИГА ОСМА
               
                Бог, Словото и хората 

„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. /Евангелие от Йоана 1.1/. Връзката между Бог и хората се осъществява чрез Словото.
Божието Слово  в   Библията, Корана и други книги на религиозна тематика е човеколюбиво, Слово на загрижен Родител. Съществува  и сатанинско слово, което отрича Бог и духовния свят. Това е комунистическото слово  в трудовете на идеолозите на комунизма Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и други малки и големи комунистически  вождове, материалисти и атеисти, псевдодемократи,  сатанинска паплач, начело с червения комунистически призрак, врагът на Бог - Сатана. Думите са едни и същи,  но  използването им за Добро /Бог/ или за зло /Сатана/, ги прави или искрени, градящи,  нежни и гальовни, изпълнени с любов, или сатанински, воинстващи и нападателни .  Пак ще повторя цитата:
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог./Евангелие от Йоана 1.1/
 
Всеки нормален човек ще се замисли как да използва думите, ако знае, че те са идентични с Бог. С тях може да се обича, може и да се убива. „Казана дума, хвърлен камък” /бълг. поговорка/. Комунизмът използва свое атеистично слово. То се лее като мътна река в книги, филми, симфонии, масмедии и т.н. Непрекъснато се изговарят хиляди думи на омраза и ненавист, разврат, лъжи, рогати и опашати, даже и от децата! Сатанинското слово е опасно слово, смъртоносно слово.  Думите могат да се комбинират и използват „по желание на клиента”. Едни думи , или слова, са от Бог за добро,  а други са  вредни и пагубни, отричат Бог. 

Думите /Словата/ в „научните” комунистически книги, учебници, пропагандни материали, масмедии: радио, телевизия, вестници и списания; кино, театър, картини и изкуство, училища и домове – навсякъде, сатанинското слово се бори  да  унищожи Божието. Тайно и хитро Сатана прокарва свои концепции, които са пагубни за хората, променят съзнанието и душите им, превръща ги в измамници, лъжци и убийци, вярно копие на господаря  Сатана. 

В България до 10 ноември 1998, началото на демократичните процеси,  слушахме само думите, излизащи от устата на комунистическия Марксов призрак -  червеният, ревящ заплашително, дракон. Оказва се, че той е самият сатана, който ни е управлявал и заблуждавал умело години наред. Целта му е далечна и коварна. Той успява да заблуди хората,  че не съществува.  Ако няма Сатана, значи няма и първороден грях, няма и Бог, няма и наказание! Всеки може да прави каквото си иска! Това внушава той още от началото  на човешката история. Прикрива се и заблуждава,   че виновникът за човешките нещастия не е той, а Бог! „От здравата глава на болната”, казва народът. 
...”който възвести  Божието Слово ...Блажен, който прочита и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него...” /Откровение на Йоан 1:2,3/.

Сатана егоистът и комунистът разсъждава така:
„Щом като Бог  е създал  хората със свободна воля   да изберат доброто или злото, защо протестират, че   страдат? Ако бяха избрали Доброто, т.е. Бог, нямаше да има първороден и хиляди други грехове. Те сами избраха мен от древни времена!   Бог непрекъснато ги поучава и води, но  хората  все не успяват да се откъснат от   мен. Защото е трудно и болезнено, защото аз съм в душите им. Който успее да разкъса плътта си, да извади сърцето си, да го почисти и като опитен хирург го върне чисто и блестящо от любов, ще успее да ме изхвърли от живота си и да се върне при Бог.”
               
                „Аз съм Сатана!”
„ Да, аз съм Сатана! Гордея се с това. Аз съм умен и  хитър, използвам всяка ситуация в моя полза, мимикрирам от прашинката до небето,  а вас ви  мързи  да се  промените, да се смирите, да помолите за прошка...кого? Не мен, а Бог, Който ви е създал. Страдайте си тогава, защото чакате някой друг да свърши вашата работа. А това е добре дошло за мен! Развявам си байрака както си искам! Отначало с мен ви е хубаво,  много хубаво. Пороците носят удоволствие и наслада. Е-е-х, да си запалиш цигарка с марихуанка, да ти се замае главата, да се напиеш, да забравиш за всичко...И после секс, секс, много секс безразборен секс! Какъв ти Бог, аз съм навсякъде, аз съм победителят, аз съм Бог на порока и разрушението!”

Сатана в същност трепери от страх. Той знае за Страшния Съд на Бог, пред който ще се  представи всяка душа. Там е и той, Сатана, отцепникът, като прокурор и обвинител на грешните хора.
„Бог не обезвинява виновния” /Числа 14:18/
„Господ е дълготърпелив и много милостив; Прощава беззаконие и престъпление, но никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чедата до третия и четвъртия род. /Числа 14:18/ 

Сатана признава: „Аз тласкам хората да вършат зло. Докато са в тяло, те могат да се променят към Добро, за това ги държа здраво в лапите си чрез лъжи и пороци, сладострастие и разврат преди всичко.   Без тяло, само като духове, хората трудно могат да  осъществят   молитвите, отправени към Бог. Моят принцип е „Разделяй и владей”. Разделям от Бог и владея в страхопочитание и лъжа. Аз карам хората да живеят  по инерция, без Божията любов, плъзгайки се неудържимо надолу към ада – сферата на покварата и лъжата,  моето царство.  За мен хората  са  плява, която бързо изгаря. Нито ги харесвам, нито ги обичам. Само ги използвам.  Аз съм духовен вампир, живея от техните мерзости и пия мръсната им духовна кръв. Ха-ха-ха!  Секс и наркотици, секс, секс, преди всичко много и безразборен секс! Всеки със всеки, а аз със всички. Каква ти любов? Даже Ева, Божията дъщеря, се подаде на моята съблазън, повлече и Адам, правихме групов секс. Не съм ги карал насила. Сега – да страдат и те, и децата им!  Най-много да страда Бог. Аз съм Неговият враг. Аз ще победя!  Това  ме вдъхновява и радва, радва, радва... Ха,ха,ха!”

               

                КНИГА ДЕВЕТА
               
                Борбата между Бог и Сатана е „на живот и смърт”.

От началото на човешката история, след грешката на Адам и Ева до сега, а може би и в бъдеще, борбата между Бог и сатана е „на живот и смърт”. Бог  постепенно побеждава  в тази вековна битка, краят на Сатана и неговото царство наближават.  Божиите пратеници - спасители като Исус Христос, Буда, Конфуций  и други духовни водачи,  успяват да  отсекат някоя и друга глава на червения змей, да отнемат  силата и властта на сатаниноподобните. Краят на Сатана и  царството му наближават. Борбата е на „живот и смърт”. Ако хората изпълняват повелите на Бог, бързо  ще  победят. 
Червеният дракон Сатана е ядосан,   яростен и озлобен. Хората го разпознават лесно по думите и делата му и бягат от него. Люспестото тяло на змея се чуди как и къде да се скрие, извива се, пречупва се, плъзга се, изкачва се, спуска се, мимикрира...Словата на Библията и други свещени книги го пронизват като мечове.   

                Откровение, гл. 19, стихове 11-16.
„След това видях Небето отворено, и ето бял кон, и оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите му бяха огнен пламък, на главата му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той. И беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово. А небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче млина на лютия гняв на Бога Всемогъщ. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите.” /Откровение, гл.19:11-16/   
               
               Краят на Сатана е свързан с краха на комунизма
Краят на Сатана е свързан с пълната и окончателна победа на Бог, с края на атеизма и  комунизма в целия свят. Съзнанието и душите на хората се нуждаят от „основен ремонт”. Както при природно бедствие и наводнение всички се сплотяват, за да се спасят,  така    заедно с Бог, подал им Своята мощна десница, те могат да се спасят от деспота Сатана.    От векове насам, атеистът - комунист Сатана се опитва да прехвърли вината „От болната глава на здравата”,   прикрива се и продължава да злостори, макар че  едва диша и пълзи с последни сили.

Представям си Сатана като измършавял, безпомощен, мръсен и прегърбен старец с дълга змеьовидна опашка, понасящ теготи и неволи. „Жал да ти стане.” Никога! НИКАКВО СЪЖАЛЕНИЕ!   Неговото наказание е работа на Бог, а нашата задача, на хората,  е да го разпознаем, изобличим и изхвърлим от живота си. Пак имаме свободна воля: да се отделим от Сатана или да го следваме. Достатъчно сме играли „по неговата свирка”. Да се върнем при Бог, любовта и светлината!

„И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години. И като го хвърли в бездната, заключи я и запечата над него, за да не мами вече народите, преди да  се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.” /Откр. 20:1-3/
Бог казва, че „Един ден като хиляда години и хиляда години като един ден” /ІІ Петрово 3:8/. 
За колко „малко време” ще бъде пуснат Сатана, не знаем. Но знаем, че той е сред нас и у нас.

Злини и войни навсякъде и по всяко време. Сатана се стреми да ни обърка, представяйки новопоявилия се тероризъм за нормално явление. Комунизмът вече си е „изпял песента”. Заместен е от нещо още по-неприемливо за Бог и пагубно за хората – тероризмът, резултат на Сатанинската мимикрия. Борбата между Бог и Сатана продължава. Хората трябва да знаят, че комунизмът – тероризмът са сатанински „специалитети”, умело прикривани. Най-лесно той заблуждава младите и неопитните момчета и момичета, както Адам и Ева в Едемската градина в началото на човешката история. Методите му са изпитани от хилядолетия, но хората са променени. Те разпознават сатанинските слова и дела. От родители на деца се предават Божиите истини. Атеистите са на изчезване.   Въпреки сатанинската упоритост и жестокост,  Бог побеждава в  ожесточената битка със злото. Хората сме тези, които накланяме кантара на едната или на другата страна. Комунистите сами се отказват от комунизма и търсят Бог.  Децата  ни питат „Какво е това комунизъм?” Родителите  знаем какво да отговорим – сатанизъм, победен от Бог!   
А Бог побеждава чрез любовта!               

               




                КНИГА ДЕСЕТА

                Религиозната философия на преп. Мун

                Един удивителен факт

От  религиозната  философия на преп. Мун  научих  един удивителен факт. Научих, че появата на комунизма   е закономерно явление. Комунизмът е неизбежно зло,   последица от грехопадението на Адам и Ева. Бог е предаден и наранен жестоко от тях още в зората на човешката история. Като любящ Родител, Той се бори за децата Си, за да ги върне под Своето Лоно.
                Какъв е коренът на злото?
Коренът на първородния грях е разврат, прелюбодейство, грешна любов.  Основата  за  появата на комунизма, отричащ съществуването на Бог,  е  положена от първото човешко семейство, създадено от Бог за радост и щастие, а не за омраза и страдание. Млади, заблудени от Сатана, тинейджери, Адам и Ева извършват непредвиден за възрастта им сексуален акт под сатанинска диктовка, с неговото активно и умишлено участие. 
Божията заповед – апел   „Не яжте от Дървото за познаване на доброто и злото” /Бит. 3:3/, не се спазва нито от Ева, нито от Адам, нито от архангел Луцифер. Адам и Ева  вярват повече на неговите лъжовни думи, отколкото на Родителя си Бог.

Комунизмът е последица от грехопадението на Адам и Ева, подготвено и ръководено от Сатана.  Децата са деца, защото нямат опит и лесно могат да бъдат заблудени. Адам и Ева,  Божиите деца,  се покоряват на арх. Луцифер, на своя учител, без много да му мислят, така, както са се доверявали на родителя си Бог. Това показва, че те  са били деца, млади, наивни, доверчиви, неопитни и заблудени.  Деца с космически капацитет, но деца.

Ако разделим думата грехопадение на две, ще получим „грях” – действие противно на Божията воля, отклонение от Божия план и „падение” – напускане, падане, свличане.  Къде? От  светлите  сфери на Любовта и Доброто /Бог/, от Рая, в бездната на разврата,  мъката и страданието – адът на земята, царството на Сатана. Отначало не предчувстваме за къде сме се запътили. Духът ни  става все по-мръсен и по-черен, а ние все по-нещастни. Съвестта ни се пробужда и бие тревожно камбана „Стоп, осъзнай се, спри се.” Обикновено не чуваме или заглушаваме този глас в сърцата си.  „Лошотиите”, измамите, подлостта и други Сатанински „специалитети”,  след известно време не  приемаме за такива,  защото откъснати от Бог сме изгубили  критериите за добро и зло. 

Това „изпадане” означава отчуждение, раздяла с Бог,  морално и физическо сгромолясване в  мрака, наречен  ад, където царува Сатана и неговите дяволи. До кога? Докато  не почувстваме болката и разочарованието на Бог, докато не се разкаем, поискаме прошка и се променим. При това всеки човек поотделно за себе си. Не може моето разкаяние да послужи на друг, моите грехове са си мои. Само аз мога да ги изплатя. „Всяка коза виси на свой крак” /Българска поговорка/.
Къде  можем да се научим как да се върнем при Родителя си?

Религиите дават  пример. Верни на Бог синове и дъщери осъществяват идеала на  Бог за  Истинско семейство, в което  Бог  живее заедно с тях, бидейки свързан със  сърцата им.    
               
                Бог е Истинският Родител
Като Истински Родител, за разлика от фалшивия такъв, лъжеца Сатана, Бог страда от грехопадението на Адам и Ева, повтаряно от техните синове и дъщери, покорни на Сатана.  Кръв капе от Сърцето на Бог. Той  подава ръка на всеки, който Го потърси, чрез сънища, разговори, изкуство, филми и други начини. Десницата Му обаче често увисва безпомощно, хората не я поемат, не искат да се променят. Уважавайки свободната воля на децата Си, Бог не може насила  да ги приобщи към Себе Си. Неговият Принцип и Изначален замисъл е: „Аз и децата Ми заедно за добро”.

Сатана като добър имитатор се ръководи от същия принцип: той и хората заедно, но за зло. Под негово господство те стават сатани, противници на Доброто, а  Сатана – техен господар. Той успява да прекъсне  святата връзка Бог – Родител - деца. Крайната му цел е много по-голяма. Той иска да завладее Божието творение и да заеме престола на Бог, самият той да стане Бог.
...Как си паднал от ......ти
Който човек е сгрешил, той сам трябва да  поправи грешката си. Хората  сами трябва да потърсят Родителя Си и Той ще се отзове. Всеки отговаря сам за живота си, сам решава как да го използва, на кого да служи. Естествената връзка Родител-Дете, Бог-човек,  е прекъсната. Без Бог хората са сираци. Бог поема 95% от усилията за промяна,  за човека остават 5% отговорност, но за тяхното изпълнение са необходими максимум усилия. Бойното поле между Бог и Сатана се премества от Небето на земята.

„И стана война на небесата; излязоха Михаил и неговите ангели
да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели. Обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.” /Откровение на Йоана, 12:7-9./   

Грехопадението се е случило  в зората на човешкото общество, но последиците му продължават и днес. Атеизъм, материализъм, егоизъм, комунизъм и други „изми”, са последица от човешкото непослушание и вироглавство, довели до раздяла с Доброто /Бог/. Той страда, децата Му - също. Може ли родителят да е спокоен, ако децата му са застрашени? 
               
                Отново за червения комунистически призрак

Комунистическият  призрак на Маркс, червеният змей от Библията, /…голям огненочервен змей, Откр. 12:3/  живее и в нашата  епоха.  Е,  променил се е, все пак времето тече и всичко се изменя. Но нека не се заблуждаваме, че е престанал да съществува. Той владее милиони хора   чрез атеизма и човешките пороци, най-много с неправомерния секс. Сатана научава Ева, а тя -  Адам, кое как се прави. Змеят тържествено проблясва с мантията си когато превзема и заблуждава нови хора, градове, общества и народи. През вековете се е научил да мимикрира, преструва и променя,  винаги за зло.

                В Библията, Псалм 103:8-19, Бог  е представен  така:
„Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Няма да изобличава винаги, нито ще държи гняв до века. Не е постъпил с нас според греховете ни, като ни е въздал според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали децата си, така Господ жали онези, които се боят от Него. Защото Той познава нашето естество, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като трева, като полски цвят, който цъфти. ....А милостта на Господа е от века и до века върху онези, които се боят от Него, и правдата Му – върху внуците на онези, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. Господ е поставил престола Си на Небето; и Неговото царство владее над всичко.” /Псалми 103, 8-19/
               
                Библия, Псалм 91
„Който живее под покрива на Всевишния,
Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Когото уповавам.
Защото Той ще те избави от примката на ловеца
И от гибелен мор.
С перата Си ще те покрива;
И под крилете Му ще се криеш;
Неговата вярност е щит и закрила.
Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети денем,
От мор, който идва в тъмнина,
От погибел, която опустошава след падане.
Хиляда души ще падат от страната ти и
Десет хиляди – до десницата ти,
Но при тебе няма да се приближи.
Само с очите си ще гледаш
И ще видиш възмездието за нечестивите.
Понеже ти си казал:Господ е мое прибежище,
И си направил Всевишния свое обиталище,
Затова няма да те сполети никакво зло,
нито ще се приближи язва до шатъра ти.
Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят във всичките ти пътища.
На ръце ще те вдигат,
Да не би да удариш о камък крака си.
Ще настъпиш лъв и аспида;
Ще стъпчеш млад лъв и змия.
Понеже Той е положил в Мене
любовта си, казва Господ,
Затова ще го избавя;
Ще го поставя в безопасност,
защото е познал името Ми.
Той ще Ме призове и Аз ще го послушам;
С него ще съм, когато е в бедствие;
Ще го избавя и ще го прославя.
Ще го наситя с дългоденствие и
ще му покажа спасението, което върша.
/Библия, псалм 91/

Исус учи: „...да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.” /Матея 22:37
„...да възлюбиш ближния си както себе си.” /Матея 22:39/

Изпълняваме ли тези заръки? Не. Кой губи? Хората.  Кои страдат объркани и страдащи ? Хората.  Кои ден след ден отглеждат собствените си дървета на греха? Хората. Кой печели? Сатана. Кои осиротяват? Хората. Кои страдат? Бог и децата Му.
               
                Дървото на греха

След като обичаме децата и внуците си, какво наследство им оставяме, бидейки дървета на греха, атеисти и комунисти?   Невярващите в Бог родители оставят тежко наследство от   грехове. Атеизмът, материализмът, комунизмът и други грехове са  желязна  верига, обвила телата на хората след грехопадението. Всеки човек сам трябва да  разкъса собствените си окови. Не е лесно. Кой ще помогне? Този, Който най- много ги обича – Бог. Кога? Когато Го потърсим; когато Му се помолим за прошка.  Дърварят, Който може да отсече и изкорени поникналото след грехопадението  „дърво на греха” е Бог.
               
Педагогиката си поставя въпроса откъде се появява детската престъпност и омраза? Такива едни сладички, умнички дечица, а вече вършат „злини”. Отговор: от цъфтящия първороден грях на Адам и Ева, предаван по сексуален кръвен път от поколение на поколение. В същност ние живеем и се задушаваме  в грешната кожа на предците си.   От  Адам и Ева  до сега  растат, цъфтят и връзват,  дървета на греха,  които имат:
  -   Корени -  първородният грях на Адам и Ева;
  -  Ствол – грехове, онаследени от предците;
  - Клони – групови или колективни  грехове на еднакво мислещи и действащи хора в групировки, кръгове, партии и други формирования.
    - Листя и цветове -  личните грехове.

Човешките грехове  пият сокове от първородния грях на Адам и Ева. Всеки човек по време на земния си живот прибавя и присажда  към собственото си дърво на греха още  и още...
Наставникът, кукловодът, водещият, е Сатана.               
Най-напред трябва да се отреже връзката на хората с първородния грях и Сатана, да  се изтръгнат самите корени на греха, за да спрат да растат и зеленеят личните  дървета на греха, образували вече  гори и тровещи „въздуха” на живота ни.  Кой ще ни помогне, в безизходица ли сме?

                Бог ще помогне, ако Го потърсим
Родителят Бог винаги е готов за помощ, ако Го потърсим.  Хората  трябва да понесат доброволно и без да се оплакват Неговото справедливо наказание . Нарича се изплащане: на собствените  грехове и  тези на предците . За да ги изплатим, трябва да страдаме без да сме виновни, като се доверим на Бог. Той ни дава толкова изпитания, колкото можем да понесем. Той ни познава.  Старият завет „Око за око, зъб за зъб”  е преминал. Бог дава ново Слово съответстващо на историческите промени.  Как?  Кога? Какви? От кого и за кого?
               
                Отговорите са в религиите
Отговор на тези важни въпроси дават религиите. Те са инициирани от Бог в различни краища на света, за да може всеки човек  да се свърже с Него, да се разкае,  промени  по Неговите правила и закони . Думата „ре-лигия” означава възстановяване на прекъснатата връзка на Бог и хората. Сатана и тук си навира „рогата”. Божии служители от големи и малки религии вместо да служат за пример и водят хората към Бог, вършат престъпления. Хората се отвращават и отдръпват от църквите и свещениците, които дават основание за обвинения. Сатана може да облече и расо!  Може да се преправи и на  „светъл ангел”!

Полският синчец е малко нежно цвете, което цъфти и живее само няколко дни, но те са много важни за него .  Човешкото тяло също  живее само миг в сравнение с вечността.
„Един ден като хиляда години и хиляда години като един ден” /Второ Петрово послание, 3:8/

Човешкото тяло е преходно,  но човешкият дух  е вечен като на Този, Който  го е дал,  Бог.
„И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. /Бит. 2:7/

До кога? До вечността. Човешкото безсмъртие е духовен феномен. Поколение след поколение умират физически, но възкръсват духовно. Човешкият дух ще бъде добър, ако докато сме в тяло, живеем с вяра и любов,  ако има полза от нас на земята и на Небето, чистата  безгрешна сфера, обитавана от Бог,  Неговите ангели, добри същества и  човешки праведни души.

Да си представим коледно дърво с  лампички. Колкото повече са те, толкова по-красива е празничната елха. Всяка човешка душа може да се сравни с лампичка, която никога няма да угасне, ако „акомулаторът” на енергията й е любовта на Бог,  вечният  Дух. Човешка душа,  свързана с Него, ще бъде вечно  светеща лампичка от добрина и любов. Отначало във специална опаковка – тялото, а след това само душа. Така светят фенерите. В центъра  е пламъкът, а около него и над него има защитно стъкло, което го предпазва. Той може да се сравни с душата, а тялото е неговата защита.    

                КНИГА ЕДИНАДЕСЕТА
               
                Какво трябва да правим?

       -  Да се свържем с Бог. Да научим много за Самия Него, за волята и желанията му в мирозданието.
       -  Да споделяме и се съветваме с Него, да си „бърборкаме”  в молитва.
       -  Да претворяваме молитвите и откровенията си в дела.               
       -  Да бъдем „твърди” и „устойчиви” към злото. Да го изобличаваме и „притискаме до стената”, противопоставяйки му Доброто като щит.
       -  Да бъдем кротки, търпеливи  и любвеобилни като Божия Син Исус.
       -  Да създадем Истински семейства на Доброто и Любовта.

                Връзката с Бог
Детето физически се отделя от майка  си при раждането чрез прерязване на пъпната му връв. Сребърната нишка с Бог обаче, пъпната връв между Бог и хората, не може да се прекъсва или прерязва. Тя е вечна, както Създателя и децата Му.  Бог и хората  не могат да се разделят един от друг, не могат да живеят един без друг. Бог страда от нас и за нас. Ние страдаме за Него и от Него .
„Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; а земята вечно стои.” /Еклисиаст 1:3/

Кой трябва да се промени? Който е сгрешил - хората. Бог страда, „кръв капе” от Сърцето Му. Как ще стане промяната? Чрез победа над Сатана, противникът на Бог, отцепилият се  ангел, бащата на всяка лъжа, човеко-ненавистникът и  човеко-убиецът Сатана.

„Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Евангелие от Йоан 8:44/

Светът може да  стане  добър, изпълнен с любов, признателност и справедливост, свят от милиарди светещи с любов души, тупкащи в унисон с Божието Сърце! Вън  Сатана от душите ни! 

Бог изпраща животворното Си Слово на Свои избраници в различни части на света  и по различно време.  Такива  са Библейските пророци, Месията Исус,  Буда, Конфуций, преп. Мун и други духовни пастири от различни националности. Сатана губи позиция след позиция, омаломощен от Любовта, свободно излизаща от Бог и достигаща до всяко Негово творение. 
                Съвременен Месия - семейство
В християнската  страна Корея, Бог „без много шум” подготвя идването на нов Месия, последовател на Исус Христос - преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан. Сатана е разярен, защото знае, че скромните и трудолюбиви корейски християни няма да убият Божия посланик, както размирните евреи с Исус преди 2000 години. След Корейската война  /1950/, Сатана – атеистът и комунистът, подкрепян от руските комунисти, успява да  раздели страната на две части: Северна Корея – атеистична, комунистическа и южна – демократична, християнска. Преданият на Бог и Боговдъхновен корейски народ приема   мисията от Бог и ражда, отглежда, опазва и издига нов Месия – семейство,   преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан. Бог успява! Светът е променен! Бог има Свой народ и Своя страна. Независимо, че в някои части на света продължават да избухват локални конфликти и войни, че все още се пролива кръв, тези сатанински дела не могат да засенчат Слънцето на победата ,   изгряло от Изток и постепенно обхващащо целия свят.   
               
                Свята песен  „Нова песен на вдъхновение”

                Дойдох, земя, жив на света, който Бог сътвори.
                Радостта на свободата, съм призван да градя!
                Да разкрием истината за Божията цел,
                Посветили цял живот на Воля Божия.

                Цяло небе могъщо пей, вдъхновено от Бог.
                Нов Едем сега започва, възвестявай навред.
                Посвети се и построй нов свят живот със Бог,
                Виж свободната земя, Бог я пожела!

                Да търсим вечен благослов за семейство на Бог,
                На Отеца на доброто, дълго чакал ни нас.
                Възвестявай истина и блага доброта,
                Новите Небе, Земя, Бог ги пожела.

                В деня на ярък, нов живот, праведен бъди!
                Чист и свят живот вечно възвести с добро.
                А Отец  е славний идеал на Любовта,
                С който ще  градим  мира по света.

               
                Свята евангелска песен
                В Твойто име сме събрани, да Те хвалим, Господи.
                Трепет свята, радост дай ни, помежду ни Ти бъди!
                В тоя свят, докле сме живи, всичко Теб ще посветим.
                И най-сетне като херувими, в слава Твоя  ще летим.

                Там ще бъде радост, свят сияен и  неизмерим.
                И в свято преклонение пред престола Твой велик,
                Ще ти пеем ний хваление дружно с хурувимски лик.
                В пълна радост ще пребъдваме во век!
               




                КНИГА ДВАНАДЕСЕТА
               
                Комунистите отричат Бог

Според комунистите няма Бог, следователно няма и Сатана. Така мислят руските, европейските, азиатските и други комунисти. Най-яростни  фанатици обаче  са Северно-корейските. Най-охраняваната граница е тази между двете Кореи: комунистическата /сатанинска/на север и демократичната /Божия/ на юг.  Виновникът за изкуственото разделение    на корейския народ   от демаркационната линия след  корейската война  /1950/, е Сатана. Той обаче   обвинява за това Бог! Колко хитро!  Сатана знае как да    лъже, убива, мародерства, а  след това да прехвърля вината на Бог! Подло и коварно Сатана размахва кървави знамена и злорадства, макар да знае, че краят му е близо! Месията Исус, преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан са победители, ръководени и направлявани от Бог!
               
                Основата на комунизма е атеизмът

В основата на комунистическата идеология на изток и на запад, лежи  отричане съществуването  на Бог. Атеизъм и сатанизъм вместо Богизъм.  Божията ценностна система се заменя с атеистична, Богохулна. Тя е   инициирана, замислена, подготвена и осъществявана  от Сатана в Европа, Азия, Америка, Африка... Кой е виновникът? Според Сатана, никой не е виновен.  В Библията се казва, че извършителите на грехопадението Сатана, Ева и Адам, също отричат  вината си. Сатана   се стреми да докаже, че  е  „кротко агънце”.  Всеки  участник в грехопадението  обвинява другия  и се крие зад гърба му.   

„Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи. И съшиха смокинови листя, та си направиха препаски. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила?
А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата./Бит. 3:7-15/
За това Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. /Бит. 3:23/
               
                Сатана още лъже и заблуждава
Както преди 2 хиляди години, така и сега, Сатана се представя за  невинен,  „кротко агънце”, обвинявайки хората  за  упадъка на  човешкото общество.
Сатана стои зад  атеизма, материализма и ... комунизма. Той  тегли към себе си комунисти – атеисти, вкарва ги даже в  своите сатанински синагоги /църкви/, за да ги поквари чрез лъжа и притворство. На думи е  „демократичен”но целта му в същност е да подмами и заблуди  хората с нови и нови идеологии, и   да ги захвърли в пъкъла на атеистичното общество - комунизма.    Сатана – кукловодът се е разположил  нашироко в душите на  хора, псевдовярващи в Бог,  посещаващи сатанински църкви с оргии и принасяйки жертви  с противоестествени за човека ритуали.

„...що говори Духът към църквите” /Откр. 2:11/
„...И всички църкви ....До ангела на пергамската църква.../Откр. 2:12/
„...За това, покай се; и ако не, ще дойда при теб скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата ми. Откр. 2:16/
„...Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава. /Откр. 2:17/
....До ангела на таиатирската цзърква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед. /Откр. 2:18/
...”Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат. Ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те възлюбих. /Откр. 3:9/
...”Ето, ида скоро. Дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.” /Откр. 3:11/
...”Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог. Откъдето няма вече да излезе вън и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог. Ще напиша и моето ново име. /Откр.3:12/
               
               

               

                КНИГА ТРИНАДЕСЕТА

                КАКВО ЩЕ СТАНЕ,
                Ако Бог се разкае, че е създал човека?               

По времето на Ной Бог, ужасен от греховете и престъпленията на  хората,  се разкайва, че ги е създал.
„Разкая се Господ, че беше направил човека на земята и се огорчи в сърцето Си. И Господ каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – хора, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже съжалих, че ги създадох” /Битие 6: 6-7/

Исус обвинява хората, че: „Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Евангелие от Йоана 8:44/
               
Бог предупреждава, че може отново да изтреби грешното човечество както по времето на Ной. Зависи от хората и делата им.  Бог  се ядосва и съжалява,  за появата на комунизма-сатанизма. Като Истински Родител, Той се бори срещу пагубната за човека атеистична комунистическа идеология, наричана Марксизъм-Ленинизъм, Диалектически материализъм, Исторически материализъм и други –„Изми”. Тези сатанински измишльотини са пагубни за хората и Божието провидение. Бог  очаква  осъзнаване и помощ от  всеки човек.

                В змейското туловище
Незнаещи, измамени, подкупени, заблудени, мародерствани от атеизма-  комунизма, хората  волно или неволно  живеят в змейското туловище на греха.  Бог не е предвиждал такова пагубно нещо. То е извън Изначалната му воля,  желание и идея!  Хората са Неговите законни  наследници, а не Сатана! Страдаме ние, страда и Той като Истински Родител за нас и от нас. Сатана мимикрира и „си развява байрака”, но не за дълго. Сатана, атеистът и комунистът, ще бъде хвърлен в огнено езеро, както пише в Библията.
               
                Библейски откровения               
                Сатана - в „огненото езеро”
                /Откр. 20:10/
„И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, където са и зверът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове” /Откр. 20:10/
„...И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години. И като го хвърли в бездната, заключи я и запечата над него, за да не мами вече народите преди да свършат хилядата години. След което той трябва да бъде пуснат за малко време.” /Откр. 20:1/
.....”И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро.”/Откр. 20:13-14/
.....”И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях;  те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.” Откр. 21:1-3/

Тези Библейски откровения се сбъдват ден след ден  за всеки човек.   Словото на Бог се лее като бистра река, но без усилия не може да се „пие” от нея. Някой все още пречи. Този някой  създава нови фалшиви религиозни и псевдодемократични учения. Колкото по-голяма е демокрацията, например в Америка, толкова повече избуяват чудновати сатанински материалистични и атеистични философии.   
Зад тях без да се прикрива,   открито стои Сатана, даже се гордее с това. Влиза в кожата на политици на правителствено и международно  ниво, даже в ООН! Думите на сатанинските управници  са уж човеколюбиви, но на практика са човекоубийствени и човеконенавистни, както тези на Сатана. „....Защото е лъжец и на лъжата баща”. /Ев.Йоан 8:44/.
               
                Земята е опасно място
Оказва се, че земята е опасно място за живеене! Къде да отидем тогава? Къде няма комунизъм и сатанизъм? Как да излезем от змейското комунистическо туловище?
Като се върнем при Този, Когото сме изоставили и предали, Който ни обича и страда. Той също е навсякъде и ни очаква за родителска прегръдка. А ние продължаваме всекидневно да трупаме нови грехове! Земята ще стане прекрасно място на радост, щастие и любов, след като:   

- Се свържем с Бог и  живеем  в  Неговата истина
- служим  на Бог, Исус и  Истинските Родители
- следваме Месията преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан Мун.
     -    живеем по новото Боговдъхновено Слово, донесено от тях.

               
                Тогава  Бог ще победи Сатана
Бог е абсолютен, непроменлив и вечен. Той  побеждава в   битките със Сатана.   „Неговото царство ще владее над всичко”, е предсказано в Библията, псалм 103.
  „Господ е поставил престола Си на небето и Неговото царство владее над всичко.” /Псалми 103:19/
„Колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав и помни, че  сме от пръст. /Псалм 103:11-14/.

За Своята победа Бог се нуждае от армия светли безгрешни души на воини в тяло по цялото земно кълбо. Ключът за победа над Сатана е заедно: хората и  Бог. Неговата Любов, осветява всички кътчета на човешката душа и прогонва  Сатана от там. Хората могат да избират: да се включат  във войната на страната на Бог, или да останат роби на Сатана. Среден път няма.   
„Благославяй, душо моя, Господа, и всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име. Благославяй, душо моя Господа и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести.../Псалм 103:1-3/

                Победата над Сатана
Сатана използва в борбата с Бог своите оръжия атеизъм, хуманизъм, материализъм комунизъм и други натрапчиви философии. Формулата за победа над Сатана е  ЕДИНСТВОТО на Бог човека; живот, в полза на обществото, на другия човек. Ние участваме във вековната битка между доброто и злото.  Чрез добри дела във всекидневно,  ние ще си върнем  заграбеното от крадеца Сатана. Ако атеисти и комунисти разберат истината за вековната битка, ако  поемат протегнатата силна Божия ръка, ако Го подкрепят с вяра, любов и преданост, светът ще стане по-добър. Това очаква Бог от атеистите и комунистите. 

Атеизмът,  материализмът и комунизмът, както и други егоцентрични идеологии и всякакви новопоявили се сатанински „щуротии” засилват властта на злото, а не го премахват. Те ще изчезнат, след като  бъдат разпознати и разобличени като оръжия на Сатана,  умело  прикривани  от този злосторник. Тогава Бог и ние, Неговите деца,  ще се прегърнем  в мечтаната свята  прегръдка.            
               
                Псалм 103
„Благославяй, душо моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене, нека хвали светото Му име. Благославяй, Душо Моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва отровата в живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел. Господ извършва правда и правосъдие за всички угнетявани. Направи Моисея да познае пътищата Му и израилтяните – делата Му. Жалостив е и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.”/Псалм 103/   

„Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен. Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха и простираш небето като завеса, Който устрояваш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилата на вятъра, Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си като огнения пламък. Който си положил земята на основата й, за да не се поклати за вечни времена, покрил си се с морето като с дреха, водите застанаха над планините...

 „Блажен е оня човек, който не ходи по съвета на нечествите , и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи, но се наслаждава в закона на Господа...Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва.
/Псалм 1/               
               
               


                КНИГА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
               
                Свети Франциск

Светците са  хора, които „като дървета, посадени при потоци води,  дават плода си на времето си, и чийто лист не повяхва”. /Псалм 1/. Свети Франциск /католически свещеник от средновековието/ се моли така:

„Нека бъда извор на Твоя мир.
Там, където има омраза, нека посея Твоята Любов.
Там, където има болка, нека бъде Твоята милост, Господи!
Там, където има съмнение – нека има вяра в Теб.

О, Господарю,
Позволи, вместо да търся утеха – аз да утешавам.
Вместо да бъда разбиран – аз да разбирам.
Вместо да очаквам обич, да обичам с цялата си душа.

Нека бъда извор на Твоя мир.
Там, където са отчаяни от живота,
Нека да занеса надежда.
Там, където е тъмнина, нека бъде светлина.
Там, където е тъга, нека бъде вечна радост.

Нека бъда извор на Твоя мир,
Защото прощавайки, сме простени;
Раздавайки се за другите – получаваме.
И умирайки, се раждаме за вечен живот. Амин!
               
Свети Франциск и други искрено вярващи са пример за християнско смирение и служене на Бог. Обикновените хора вървят по отъпканите от тях пътеки. В съвременната пътека светци са тези, които имат свято семейство съгласно идеала на Бог при Сътворението на Адам и Ева.
               
               


               

               


















                КНИГА ПЕТНАДЕСЕТА
          
                СЕМЕЙНА ХРОНИКА               

                Моето комунистическо семейство и
                моето комунистическо поколение.

Аз, човек от женски пол на 70 години, познавам добре комунистическия  призрак на Маркс. Той  е  „участвал”  в моето появяване на света. Как така? Ами много просто. Цялото ми семейство беше комунистическо. Дядо, баба, баща и майка – всички бяха „пролетариат”, само че образован и интелигентен пролетариат. Идеите за преход от капитализъм към социализъм и комунизъм са изповядвани от предците ми още в зората на прохождането на Марксовия комунистически призрак в Европа и България в началото на 20 век. Той много хитро се е прикривал, нали е от змийски произход, знае как да мимикрира и  сменя кожата си!

Дядо ми, баща ми и майка ми са били комунисти  много преди 9 септември 1944, когато червеният комунистически призрак официално влиза в България, тържествено седнал върху танковете на Съветската Червена армия,   „освободила” България от капитализма и поробва българите идеологически. Тръгваме   „по пътя на социализма и комунизма”. Без  това симпатично комунистическо призраче, може би майка ми и баща ми,  комсомолци и членове на БОНС /комунистическа студентска организация/, нямаше да се запознаят, лудо да се влюбят един в друг, да се оженят и цял живот с червеното сатанинско знаме напред да тичат по митинги, партийни събрания, лектории, конгреси и други  форми за изучаване на Марксизма-ленинизма /Сатанизма/.

Такова е моето  поколение. Родени сме малко преди и след граничната и съдбоносна за България 1944, началото на „светлото комунистическо бъдеще”, което сме започнали да строим заедно с „братския съветски народ” и другите „братски социалистически страни”. Вярващите в Бог хора се изпокриват като мишки, за да запазят живота си. Никой не се е  осмелявал открито да се опълчи срещу комунистическата „демократична” власт и нейната пропагандна машина за постигане „победа на комунизма” чрез пролетарска или друг вид революция.

                От къде знам тези неща?
От комунистите! Аз бях член на Българската комунистическа партия от 1970 до 1995 година. Сега, през 2015, на  70 години,  вдъхновено вярвам в Бог. Изучавам     идеите на истинската демокрация, в която  участва Бог. Значи трябва да знам много за Него. Дълъг е преходът на българския народ от социализъм отново към капитализъм. Свързан е с религиите, които бяха „табу” за комунистите. 

Животът на моето следвоенно поколение е труден, но интересен. Най-напред трябваше да се откажем от комунизма, за да  започнем строителството на „демократичан капитализъм”.  Смяната на една политическа система с друга  се осъществява чрез жертви и страдание,  революция на сърцето и ума преди всичко. Аз и моето поколение се справихме с тази трудна и отговорна провиденциална задача. Бог ни тегли и бута, помага ни във всеки етап от  борбата със Сатана, който дебелокожо се представя за комунист и „миролюбец”. Без разобличение на комунизма като сатанизъм, не може да дойде „Божието царство” – демокрацията, нито на земята, нито на небето.
               
                КНИГА ШЕСТНАДЕСЕТА
               
                БЕБЕ, УЧАСТНИК ВЪВ ВОЙНАТА      
         
                Изтерзано поколение               
Моето поколение е изтерзано следвоенно  поколение. Аз съм едно от бебетата - участници във Втората световна война на източния фронт.               
Родени сме  през 40-те години на 20 век. Ние претърпяхме  и продължаваме да участваме в исторически промени. Да, ние сме родени при капитализма, израснахме при социализма и завършваме живота си  при „демократичния капитализъм”. Нашите преживявания и спомени ще помогнат на Бог в борбата за  истинска демокрация, в която  участва и Той. Длъжни сме да разкажем на децата и внуците си какво беше при капитализма и комунизма.
               
                Бомбардировки в град Дупница
В края на Втората световна война Дупница е бомбардирана от английски самолети.   Червеният сатанински змей успява да насочи кормилото на бомбардировача точно над моята бебешка главичка. На 7 месеца аз и други бебета, ставаме  участници във въздушните боеве от края на Втората световна война ! За малко да си отидем без време от този свят!

Къщата на баба и дядо в Дупница е била близо до пожарната. Английската бомба вероятно е трябвало да унищожи нея, но вместо това  пада върху нашата стара паянтова къща, върху моята мъничка главичка. Срутена е до основи. Бомбата  издълбава огромен кратер. Хората са били ужасени, разбягали се насам-натам в неизвестността и ужаса на войната. Още три бомби са бомбардирали Дупница, но без човешки, само с материални щети. Нещастната ми главичка! Баба ми в последствие се шегуваше, че съм  „умната упорита главичка”, която английската бомба  е „трепала, трепала, но недотрепала”.

Баба ми е „посрещнала” бомбата  по долна риза, с домашни дрехи, подготвена да ме къпе.  Тъкмо взела водата от печката и тръгнала към коритото, когато всичко се разтресло, гръм и трясък, вой на сирени. Как е успяла инстинктивно да плисне водата не върху мен, голичкото бебе, а в стената, и тя не знае. Някакъв майчино-бабин инстинкт. Все пак гръбчето и лявата ми ръка са били силно изгорени. Баба почти е легнала върху мен, за да ме предпази. Представям си какъв писък съм надала  от болката при изгарянето. Аз и тогава, и сега, имам силен и звучен глас. Ревът ми се е чувал въпреки гърмежите и шума на самолетите. Това ме е спасило. Самолетите  отлетели, а хората полу-живи, полу-мъртви от страх и ужас  плъзнали по улиците. Първото, което  чули, е била сирената от моето гърло. Развълнували се. Дядо ми Крум и баща ми Александър вече се задушавали под развалините. Бог ни спасява чрез  добрите хора. Веднага направили кръг около къщата и дърво по дърво, тухла по тухла, камък по камък, от човек на човек,  разровили  боклуците и отломките, за да стигнат до  ревящото бебе. Успешно! Ето, жива съм! Благодаря! Дядо, баба и баща – също са оцелели благодарение всеотдайността на хората.

                Всяка   война е сатанинска
Войната е  сатанизъм. Сатана е ненаситен на невинно пролята кръв. В отделни огнища по света все още тлеят или се разгарят локални войни и бунтове.   Кога ли ще престанат ужасите на войните? Когато изградим Небесно царство на земята, царство на истината и любовта; когато се преборим с атеизма, материализма, комунизма и други егоистични сатанински учения, когато всеки човек се почувства Божие дете и  престане да убива братята и сестрите си, също Божии деца.

Без религия трудно можем да  разберем  причините за войните и страданията. Те започват  от първото братоубийство, когато в Едемската градина Каин убива брат си Авел, заблуден и подтикван  от Сатана. Това е доказателство, че сме от „баща дявола”. Ако прекъснем кръвното си родство със Сатана, ако го изпепелим в душите и мислите си,  тогава ще победим  този атеистичен комунистически звяр и ще го хвърлим в огненото езеро при събратята му.
„И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, където са и зверът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.” /Откр. 20:10/

 Може би християнският ритуал за хвърляне на кръст в ледените води на реки, езера и морета, борбата за него и изваждането му от смели  мъже и жени, е символ на човешкото спасение чрез вяра в Бог. Всеки човек   може смело да се хвърли в ледено или „жупелно” езеро, символ на сатанинския греховен свят и символично да извади своя спасителен кръст. Така ще победи Сатана в душата си. Тогава  ще се сбъдне Библейското пророчество:    

„И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. И той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години.” /Откровение 20:1-2/
„И като го хвърли в бездната, заключи я и запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което трябва
Да бъде пуснат за малко време.” /Откровение 20:3/
„И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за война. /Откр. 20:7-8/
„И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, където са зверът и лъжепророкът. /Откр. 20:10/
„Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Евангелие на Йоана 8:44/

Борбата със Сатана продължава. Милостта и помощта на Бог – също. „Жупелното езеро” е метафора на объркания страдалчески свят. Хората ту страдат, ту се радват. Зависи от тях на чия страна застават, при Бог или при Сатана. С упование в душите си очакват ангела от небето, който ще улови змея Сатана и ще го върже за 1000 години. Тогава „жупелното езеро”  ще изчезне и ще дойде царството на мира и любовта. Амин!
               
                Бог ме  спасява от английска бомба.
Да се върнем на разказа ми за бомбардировките в Дупница в края на Втората световна война /1944/. Аз, бебе са седем месеца,  баба ми Елена и дядо ми Крум  се сгушваме един в друг  в единствената стая  без мазе. Бомбата  пада точно там, забива  „носа си” дълбоко в земята, която изригва като вулкан. Това навярно е умъртвило силата й.  Хората започват да разравят отломките, за да достигнат до нас, вече полузадушени, без да мислят за себе си. Ами ако тази бомба избухне отново?  Няколко чифта ръце  проникват в образуваното „бомбо убежище” от гардероб, маса и легло, които всеки момент са щели да паднат върху главите ни. Пак върху моята малка умна главичка!  Гърлата на  другите са  били  пълни със земя и прах, не са можели нито да викат, нито да говорят. Само аз смело съм се борела за живота.
            
                Добрите дупничани - християни
Сега разбирам, че тази спасителна колибка е била помощ  от Бог чрез добрите хора - дупничани. Много съм им задължена! Те са моите Спасители. Бог не иска войни. Те са егоистично сатанинско зло. За каквото и да се карат и бият хората, този, който ги подклажда и ръководи, винаги е Сатана, а Този, който помага, обича и страда, е Бог.

Не съм единственото бебе, спасено от Доброто /Бог/ чрез саможертвата на хората по време на войната. Ако дупничани не бяха се съжалили над мен, ако не бяха разровили бързо бомбените  бързо, мен нямаше да ме има. Никой не е знаел какво може да последва, дали самолетите няма да се върнат, дали  друга бомба няма да избухне!  Съгражданите ми,  с голяма всеотдайност и жертво-готовност   поемат  подаденото от дупката ревящо голо същество. Спасяват мен, бебето с изгорената кожа, а след това  баба, дядо и татко. Белезите по ръката и гърба ми винаги ще напомнят за  случилото се преди 70 години, както и за моята благодарност. 

Когато  пожарникарите /Божиите пратеници/  извадили баба ми, тя  с ужас разбрала, че мен ме няма! Както е била по домашни дрехи,  хукнала между хората да ме търси. А времето  било студено, започнал да вали мокър ноемврийски сняг. Баба ми се вледенила от студ и ужас. Докато я закарат в болницата, докато я облекат, тя  премръзва, сковава се от ревматизъм и остава  неподвижна до края на живота си. Тогава за нея най-важното е било да ме открие. Хората /Бог/ й помогнали, казали й, че с баща ми сме в болницата. След час-два лутане тя отново  прегърнала любимото си  внуче. 
               
                Отмъщение за комунизма???
Мисля си  дали е случайно, че бомбата   пада и разрушава точно къщата, която  години наред  е била дом и подслон на комунисти за провеждане на партийни събрания и други комунистически дейности?  Може би атаката е била своеобразно наказание от Бог. Бомбата  разрушава комунистическото сатанинско гнездо, но хората  остават живи. Може би за да използват живота си и станат вярващи в Бог.

Баба ми казваше, че даже комунистическият вожд Георги Димитров понякога е нощувал у тях.  Предполагам, че Червеният змей е имал права над тази къща, приютявала атеисти и комунисти,  врагове на Бог. И въпреки това Бог ни  оставя живи! Защото Неговото Сърце е Родителско, обича вярващи, комунисти и атеисти, всички хора, и ни води към промяна, към свят на мир и любов! Безкрайно съм Му благодарна. Аз съм третото поколение от моето семейство,  което  се занимава с литература, но първата – с религия, чрез която се свързвам с Бог.
 
                Комунистите не знаят, че атеизмът е грях
Баба и дядо, татко и майка,  бяха честни трудолюбиви хора, но атеисти, комунисти – утописти. Майка ми ме възпитаваше да не внасям даже игла в къщи, ако е чужда. Родителите ми  и тяхното поколение от началото на социализма, не са  осъзнавали, че вършат  грехове, като отричат Бог.  Само баба ми Елена е палела кандило и се е молела на колене пред Него в неделя и по религиозни празници.

Думата „лига” означава връзка. Ре-лигия значи възстановяване на нещо скъсано. Връзката ни с Бог  е  прекъсната след грехопадението на Адам и Ева. Червеният комунистически змей иска  да доунищожи напълно  святата връзка  Родител-дете, но   не може! Сатана си остава лъжовният баща, псевдобащата на хората, а Бог е техният Истински родител. Любовта, макар и облечена в черни дрипи – нашите грехове,  успява да влезе в сърцата на хората, да заблести с неугасимата си  светлина и да ги прочисти.
При комунизма хората не са знаели, че атеизмът  е грях. При демокрацията в България религиите вече „дишат” и се развиват свободно, ако пожелаят, ако устоят на врага си Сатана. 
               

                БОГ ОБИЧА ВСИЧКИ

БОГ ОБИЧА ВСИЧКИ  ХОРА - ГРЕШНИ И ПРАВЕДНИ . БОГ СТРАДА ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК. БОГ ЩЕ СПАСИ ВСИЧКИ  ЧРЕЗ ЛЮБОВТА. ЗАЩОТО Е РОДИТЕЛ!!!

„БОГ ЩЕ СЪДИ  И ПРАВЕДНИЯ И НЕЧЕСТИВИЯ В ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ НЕГО ПОРЯДЪК НА ЖИВОТА.” /Еклисиаст 3:17/
„Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето: време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост; време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането; време за мълчание и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.” /Еклисиаст 3:1-8/               

               

               

               
                КНИГА СЕДЕМНАДЕСЕТА
               

                СПАСЕНИЕ   ОТ ЗМЕЯ - САТАНА               

Всеки човек инстинктивно чувства как може да се  спаси от лапите на змея Сатана. Комунистите също. Те не са лоши, а заблудени хора. Тяхната съвест както тази на всеки човек,  винаги е  „нащрек” и   показва грешките им. Съвестта е камбаната, която звъни тревожно в душите ни! Остава да откликнем на нейния зов. Бог иска да  ни помогне, но трябва да изкупим човешкото  грехопадение чрез вяра и покорство, като изпълним определени условия, поставени от Бог. Хората  пренебрегват Божията повеля да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, хората трябва да потърсят прошка, помощ и спасение. Всичко започва с разкаяние.

„Но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. /Бит. 3:3/

Въпреки че са предупредени, хората доброволно извършват първороден грях, „ядат” плодовете на сексуалното дърво. Трябва да признаем и осъзнаем  факта, че сме „от баща дявола”, както казва Исус.  Тогава ще победим злото в душите си и ще се отвори светла пътека към нашия Родител и Създател Бог. Той очаква от нас вяра и обич, следване и послушание. Доброволно сме се съюзили със Сатана, доброволно трябва да се  отделим от него, колкото и трудно да е, на каквито и изпитания да бъдем подложени.
                Слова на радост и щастие
Всеки човек се стреми   към радост и щастие. Бог  излъчва мощни енергийни вълни на любов, пронизващи цялата Вселена. Ще бъдем спасени  по Неговата милост и състрадание, ако Го потърсим  с чисти сърца и се разкаем. Той ни тегли към Себе Си чрез Спасителното Си  Слово. По неведоми за хората пътища Словото прониква в сърцата ни.

„Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите. И той ги управлява с желязна тояга.” /Откровение 19:15/
 
 Проповедникът Еклисиаст казва:
„Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши. Бог ще съди праведния и нечестивия, защото  има време у Него за всяко нещо и за всяко дело. /Еклисиаст 3:17/.

                Комунистите не познават Божието Слово
Комунистите – атеисти са далеч от Божието Слово, не Го познават, не Го използват, не го разбират. Някои от тях се преструват, че вярват в Бог, а в същност служат на Сатана.   Божието Слово и сатанинското слово са във война, както Бог и Сатана. Атеизмът и комунизмът искат да унищожат   Божието спасително Слово, но не успяват. То  е   проникнало дълбоко в душите на хората. Бог очаква   да Го потърсим с молба за прошка и промяна, за победа над атеизма и комунизма.               
„Бог дава, но в кошара не вкарва” – народна мъдрост. Хората имат свой дял в битката за победа над Сатана. Те трябва да изпълнят своята част от отговорността. Комунистите, атеистите, материалистите имат нужда от помощ, за да осъзнаят Божията истина. Първата крачка е признаване на Бог за Родител. 
               
                Още за Втората световна война и последиците от нея
Да се върнем на семейната история и бомбардировките  над родния ми град Дупница през 1943-44. Майка ми и брат ми, който е бил на 2 години, дотичали възможно най-бързо след като отминали ревящите ниско летящи самолети. Нямало я нашата къща,  само димящи развалини. Дрехи, одеяла, чаршафи,  били „накацали” по околните дървета.  Хората /Бог/ бързо се отзовали, прибрали брат ми на топло, успокоили колкото могат майка ми от стреса, но от тогава тя получава нервни припадъци при голямо напрежение. Дупничани започват да разчистват и добросъвестно да трупат на куп всичко намерено и що-годе запазено от покъщнината. Никой не взел и една лъжица за себе си. На другия ден баща ми извикал каруци от Сапарева баня и закарали там  събраното. Баща ми тогава е бил управител на банята. Хората /Бог/ пак помогнали, разчистили  тавана и там складирали донесеното от разрушената къща в Дупница. Няколко месеца сме били  болни и аз, и баба, и дядо, и татко. Майка ми  остарява и побелява за няколко седмици. Само баба  запалила кандило пред Бог за благодарност за нашето оцеляване в този ад. Само тя. Бог обаче ни е спасил всички, макар и невярващи в Него.  Защото е Родител!
               
               


                КНИГА ОСЕМНАДЕСЕТА
               
                КОМУНИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД         

70 години след моето раждане аз търся истината и дълбоките причини за бомбардировките в Дупница в края на Втората световна война през 1944. Руският комунизъм побеждава и се утвърждава като обществен строй в редица европейски и азиатски страни. Обществото в България се  разделя на две: с червения змей: комунисти  и против него,  демократи – КАПИТАЛИСТИ. Комунистическият червен дракон  тържествува и продължава да разширява териториите си   чрез „левите” комунистически партии в  страните, където стъпва руският комунистически ботуш. Съветски, европейски и азиатски   комунисти се сплотяват под лозунга: „Комунисти от всички страни, съединявайте се”.  България, Румъния, Полша, Чехия, Германска демократична република /ГДР/, Унгария и др. страни  са  атеистични комунистически държави.

Парадокс: Хората  се присъединяват към комунистическите партии, без да осъзнават, че като  атеисти стават  Божии противници, подвластни на престъпника Сатана и черните му ангели. Започват да изповядват комунизма като ново Евангелие,  което няма нищо общо с Бог и Неговото провидение. То е евангелието на Сатана. Много малко комунисти  си дават сметка, че атеизмът е най-голямото зло,  защото прекъсва връзката Родител – дете, Бог - човек. Те мислят, че се борят за свобода и справедливост, а в същност стават подвластни на Сатана като негови покорни слуги. Той ги  заблуждава, че няма Бог,  заменя Го с „природа”. Сатана изопачава Божиите изконни ценности с фалшиви:  псевдо-свобода, псевдо-справедливост, псевдо-успехи. Червеният змей даже им внушава, че Божият Син Исус  е бил комунист!               
               
                Двойствен живот
България като  съюзник на Германия във Втората световна война понася съответни санкции след нейния край.  Повечето хора приемат тихомълком новия комунистически, уж справедлив строй, установен от руските атеисти и комунисти. Мълчат, не смеят да протестират, за да не бъдат ликвидирани „като врагове на народа” без съд и присъда. Започват да живеят двойствен живот. В душите си вярващи, а  в действията си атеисти.  Двойствеността води до разрушаване на човешката психика и духовна смърт. Тези, които са били против социализма, комунизма и атеизма, които са разбирали, че борбата в същност се води между Сатана и Бог, които са надигали глас за справедливост – хайде в лагерите на смъртта. Червеният змей всеки ден е домъквал нови и нови свои жертви. Без обяснение, просто безследно са изчезнали хиляди честни и добри хора, истински демократи, наследници на българските традиции, вярващи в Бог и Доброто хора.  И не само в България.
               
                КНИГА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
               
                И все пак демокрация!
 Българската комунистическа партия /БКП/, сменя няколко пъти името си . Сега се нарича Българска социалистическа партия /БСП/.  Сто години след учредяването си на Бузлуджа, тя  е жива и силна. Комунистите не се смятат виновни за упадъка на обществото.  Червеният комунистически змей продължава да върши  делата си  открито или прикрито. Тази двойственост   носи злини и нещастия на българите.
               
След 2001 година, при демокрацията, хората в моята изстрадала родина живеят и дишат по-свободно. Светът се отвори, България е член на Европейския съюз. Комунистите стават „пишман демократи”,  лъжливи демократи, принудени да участват в новите за тях форми на европейско управление и сътрудничество. Надявам се по Божия воля. Комунистите вече не могат  да преследват религиозните хора, „западняците”, както ги наричаме, са нащрек.  Самите комунисти са променени.  Някои от тях    приемат Богизма, вярват тайно в Бог,   мълчат,  преструват се на атеисти. Пак лъжа, значи пак Сатана. Процесът на „пресътворение” на комунистите в демократи е започнал.  Комунистите скоро   напълно ще изчезнат като пагубен за човечеството социален вид.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.”, /Втори Коринтяни 9:6/

                Комунистите се борят за световно господство
Комунистите продължават да  мечтаят и да се борят за световно господство, щедро разпръсквайки семената на атеизма и комунизма, но вече не намират  подходяща почва. За младите хора, децата на комунистите, патриотизмът означава да бъдат успешни в България и  Европейския съюз, живеейки по западноевропейските демократични закони. Вярата в Бог е естествена за европейците, ще стане такава и за българските комунисти. Това ще бъде краят на атеизма и комунизма! Край и на Сатана!
Бог ще се радва, ако хората от Запад и Изток Го освободят от тежките вериги на атеизма и комунизма. Руският народ по природа е дълбоко и искрено вярващ в Бог. Как съчетава това с атеизма, не зная. Българските комунисти  се „правят” на вярващи, но ясно личи, че  се преструват, държейки запалени свещи в храмовете. Чия роля е по-трудна, ще покаже времето, което работи за Бог, за изчезване на атеизма-комунизма.

              Строихме социализъм и комунизъм, но не ги дочакахме.
Моето поколение израсна при социализма, /1945-1985 -1990 година/ който отначало беше „развит социализъм”,после „социализъм с човешко лице”, „демократичен социализъм” и  други неясни определения. Слушахме денонощно за успехите на „развитото социалистическо общество”, съгласявахме се от „немайкъде”, но в душите си негодувахме. Основателно. От лекциите по Марксизъм-Ленинизъм във университетите, нищо не разбирахме,  само си губехме времето, но мълчахме. Да се преструваме и лъжем можехме много добре.  Като студенти привидно бяхме „младата комунистическа смяна”, а в същност ни интересуваха  житейските проблеми:  прехрана, дом, семейство, любов... Комунизъм така и не дочакахме, макар че започнахме да  го строим. Все започвачвахме нещо ново и по-надеждно, но краят му не се виждаше.

                Комунистическо възпитание
Всички бяхме възпитавани в атеизъм и комунизъм  още като подрастващи, едва станали от „гърненцата”;  чавдарчета  на 6-11 години;  пионери  до 15 години; предани и смели комсомолци над 18 години. След това потокът се разделяше на две: партийни членове /комунисти/  и обикновени хора. Аз като дете на комунисти, бях изпълнена с пионерски, комсомолски и партиен ентусиазъм, без да разбирам как и защо. Родителите ми бяха комунисти и аз като тях станах  член на БКП. За разлика от тях обаче само за облаги, меркантилно,  както по-голямата част от новите партийци. Аз, младата комунистка на 20 години,  продадох възгледите си за пари, облаги и привилегии. Аз не разбирах комунизма. Като всеки млад човек исках свобода и любов!
Аз и цялото ми атеистично комунистическо поколение мечтаехме за успехи, радост, любов, мир и благоденствие, но не знаехме,че за тях е необходимо да се подготвим, за да посрещнем „новото небе” и „новата земя,” заедно с Бог!

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: „Ето скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И седящият на престола рече: Сбъднаха се.  Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора но водата на живота. Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще ми бъде син. /Откр. 21:1-7/
 
                Комунистът Сатана не успява напълно
Някои от съучениците ми не станаха членове на Българската комунистическа партия, независимо от активната, даже насилствена пропаганда от страна  на червения комунистически призрак и подвластните му партийни секретари и активисти-комунисти. Техните родители не бяха комунисти. Със всевъзможни средства в училищата, в университетите, във войската, навсякъде -  всекидневно ни втълпяваха, че Бог е религиозна измислица, глупост, че  религията е „опиум” за народите. Ние мълчахме. Кое разбрали, кое не разбрали, на младите хора винаги им е весело. Освен това ни вълнуваха любовни чувства, много по- силни от всякаква идеология. 

                Демократичен капитализъм 
След  официалния край на комунизма и началото на демокрацията в България, /1989/, пластовете в българското общество  се разместват. Започва преход в обратна посока - от социализъм към демокрация и капитализъм. Можем да го наречем „демократичен капитализъм”. ”Инакомислещи”, антикомунисти и вярващи в Бог хора, честни и трудолюбиви хора, патриоти,   започват битка с комунизма.  Икономиката  също се променя чрез частната собственост. Наричат я „пазарна икономика”, „развита икономика”, „демократична икономика” и т.н.  Най-напред  трябва да се  промени мисленето на хората, за да се ликвидират последиците от атеизма като част от човекоубийствената комунистическа идеология. Пак промени, пак вълнения и съмнения кой крив, кой прав.

Моето поколение отново е на „топа на устата”. Ние  има какво да кажем на хората и на децата си, бидейки свидетели и участници в много събития в прехода от социализъм към… ? Неизвестно към какво. Демокрацията се оказа недемократична в България, различна от тази в другите бивши социалистически страни.
Можем да я наречем „крадлива” демокрация, защото кой каквото може, краде. Бившите комунистически величия продължават да управляват на високо ниво. Ако са много стари, синове и роднини ги заместват.

Оформят се престъпни  политически и икономически кръгове,   прикрити зад благовидни имена. Новата демокрация едновременно гради и съсипва. Масова практика е на работниците да не се изплащат заплатите от работодателите, алчни за бързи и лесни печалби.  Честните и съвестни хора са на изчезване в политиката, образованието, науката, културата. Демокрацията в България трудно може да се определи като такава.  С една дума, в уж „демократичната” България „демократично” действа мафия. Религията е слаба, независимо от свободата на вероизповеданията. По-специално официалното Православие не е в крак с промените. Демократичното православие би трябвало да обясни на народа, че  атеистите и комунистите са псевдодемократи, които не знаят и не приемат, че истинската демокрация, водеща към процъфтяване на България, идва от  Бог. Само вярващи  хора,  искрено, честно  и всеотдайно подкрепящи Го, са истинските демократи, живеещи по стандарта на Доброто, възпитаващи така и децата си. При комунизма такива проблеми не съществуваха. Хората бяха или комунисти - атеисти, или вярващи в Бог „врагове на народа”.


                КНИГА ДВАДЕСЕТА
               
                СБЪРКАНА ДЕМОКРАЦИЯ

Нещата в началото на демокрацията в България се объркват. Смесват се две мощни реки. Мътните води на атеизма - комунизма повличат пясък, камъни, дървета, всичко, което се изпречи на пътя им, за да унищожат новия бистър и свеж ручей на западноевропейската демокрация. Повечето възрастни хора мълчат, помнейки издевателствата и затворите на червения змей, убийствата без съд и присъда, концлагерите и т.н. Руският събрат привидно подпомага и ръководи демократичните процеси в България, а в същност иска да ги унищожи, защото властта на руския червен змей  е застрашена. Той е свикнал да командва и да граби! Най-вече от покорните българи, които притежават плодородни земи и които се чувстват задължени на Русия, освободила ги от турско робство през 1876. Истината за тези събития все още не е излязла наяве. Историята дължи обяснение на новите поколения за имперската руска политика и нейните колонизаторски цели.
                Руският колонизатор
Българският и руският народ са близки по език и култура, обичат се, уважават се, помагат си. Става въпрос за комунистическите им вождове и тяхното егоистично управление. Преди демокрацията  руските комунисти са изпращали  хора в България на селско-стопански бригади, за да оберат до „шушка” реколтата от българските поля, без да са копали и орали. Кога платили с пари, кога със стари технологии като тази на Металургичния комбинат „Кремиковци”, кога с оръжия, кога с нищо.
Българите търпят без да протестират, защото се страхуват от репресии .
Слава на  моето поколение, което успя да оцелее !
 
При новия, уж демократичен строй в Русия след 1985, след перестройката на Михаил Сергеевич Горбачов,  започват демократични  промени. Те разчупват леда на скованото от комунизма руско общество.  Ръководните кадри в България са свикнали с руския комунистически змей, продължаващ да дебне, краде и убива. По-голямата част от българските управляващи са комунисти, възпитаници на Руските университети, т.е. на КГБ. Българите са предпазливи, усещат опасността. Страхуват се  от ново, уж  „демократично” руско поробване чрез икономиката, свързана с руската. За това пак мълчат, прикриват се  и лъжат. Продължават да бъдат двулични и подвластни на Сатана, „бащата на всяка лъжа..” /Евангелие от Йоана 8:44/, 

„Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Евангелие от Йоана 8:44/

Въпреки  трудностите, през  2007 България става член на Европейския съюз. За повечето българи това е нормално и естествено, но за българо-руснаците е ужасно. В Русия все още ни смятат за 16-та република на разпадналия се Съветски съюз. Ние знаем своята история през класическо-византийската и европейската епоха. Ние обичаме и помним великите си царе и царици, разпрострели България на три морета. Гордеем се с тях. Побеждавали сме в битки  византийци, арийци и други народи. Ще победим и на духовния фронт в Обединена Европа.

Повечето  западноевропейци обаче не са чували нищо за нас, или по-право, знаят  малко за България. Даже интелигентни хора ни бъркат с гърци и румънци. 
Българите не обичаме да говорим много, а да действаме. Обичаме родината си, райско кътче на Балканите, готови сме да я защитим  когато сме в нея и извън нея. След като европейците не идват при нас, ние отиваме при тях .  „Когато историята говори, и боговете мълчат”. Демократичните процеси текат бързо и решително. Европа отвори границите си за нас. България е  нейна източна граница.  Светът ни приема като умни, можещи и знаещи. За българското семейство е традиция да образова децата си. Българските лекари и медицински сестри имат предложения за работа от престижни болници и клиники. Печелим спортни и други конкурси, показваме истинските си възможности. Нашите престижни университети  подготвят  кадри на Европейско ниво. С една дума, българите сме „кадърни” – лесно усвояващи и възприемащи. Всичко ни идва „отръки”.   
               
                Комунизмът е репресивна система            
Комунизмът като репресивна система подтиска българската нация. Той се страхува  от „инакомислещите”, знаещи и можещи патриоти. Без вина виновни, намира начини да ги заключи в затвори и концлагери. Понякога до края на живота им. Хората не смеят да говорят открито за комунизма, това е опасно, но измислят други форми на изразяване чрез вицове и анекдоти, които нямат автор. Даже децата имат свои антикомунистически игри, като
                „Предавам ти поп”.   
При среща или сбирка, вместо поздрав, децата казват „Предавам ти поп” и  пускат от своята шепа в тази на другарчето си символичния „поп”. Детето здраво го стиска в шепата си, докато намери на кого да го „предаде” като нещо опасно и ненужно. В атеистичното комунистическо общество поповете, монасите, монахините и други църковни служители са символ на зло. Така „проповядват” комунистите. Хората се страхуват, за това децата бързат да се отърват от „попа” /злото/, като го подарят и предадат на друг. Те не знаят нищо за Бог и Сатана. Тази игра показва, че дълбоко в подсъзнанието на децата и хората съществува идеята за „зло”. Ако го няма, те няма какво да предават. В  такова общество Сатана много лесно превзема жертвите си. Християните би трябвало да  казват: „Предавам ти Бог” за любов,  радост и щастие. 
                „Предавам ти добро!”
Такъв е новият девиз, който би трябвало да използват демократите. От човек на човек, от народ на народ заедно с Бог.

Демокрацията възвръща на българите творческия им дух, способностите и талантите, по-точно ги подпомага да се развият.  Комунистите издигат лозунга „Напред към светлото комунистическо бъдеще”, а  демократите: „Напред към светлото демократично бъдеще”! Това е добро! 

Колкото по- живи и действащи са религиите, толкова по-бързо ще изчезнат атеизмът и комунизмът. Демокрацията не е съвършена форма на управление, но  е стъпало към Небесното царство на земята и Небесното царство на Небето, които бавно, но сигурно изгряват на българския хоризонт за ДОБРО!
               
                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
               
                Светлина в „тунела”

През същата 1943, когато съм родена аз, в  далечната източна страна Корея се ражда   жена, която заедно с мъжа си изиграва голяма роля в моето  пробуждане от  мрака на атеизма и комунизма. Те са преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан Мун, чиято родина  все още е разделена на две: Северна Корея /комунистическа/ и Република Корея /Южна, демократична/.  Кой обича разделите, войните, кавгите, лъжите? Комунистическият призрак, разбира се,  червеният дракон Сатана.
 
Тази малка, нежна и красива жена, майка на 13 деца,  посвещава своя живот на Божието провидение. Аз следвам нея и съпруга й преп. Мун с моя благословен съпруг Михаил Вашкевич. Ако Сатана не беше разпънал Исус, хората щяха да следват Него и семейството Му. Бог изпраща Месия на хората, за да  даде пример.  Божият Син Исус е Спасаителят. Той донася  духовно спасение на хората, водейки битки със  Сатана на живот и смърт. Хората от това време решават да живее ли Исус или не. Те го разпъват на кръст. Сатана побеждава, но за известно време. Бог подготвя и изпраща нов Месия, този път при скромните,трудолюбиви и честни християни от Далечния Изток, от Корея.   
                Преп. Мун е призован от Исус
Преп. Мун на 16 години е призован от Исус да продължи спасителната Му мисия  в духовен и материален аспект, на духа и тялото. Преп. Мун инициира и създава много религиозни организации като Обединителната църква и Обединителното движение с много клонове: Женска федерация, масмедии, политика и други организации, обхващащи различни аспекти от живота.
Една от тях е „Семейна федерация за световен мир и обединение”. Нейната цел е създаване на нови и  укрепване на съществуващи   семейства, под лоното на Бог. Бъдещето на света се разглежда  в рамките на щастливи семейства, тъй като Бог създава мъжа и жената равноправни и взаимодопълващи се.  Тя се ръководи от двама равноправни лидери, мъж и жена.  Такава  семейна двойка – лидери са  преп.Мун и Хак Джа Хан Мун. Те са успешни, живи и здрави, с много деца и внуци, почитани и обичани в целия свят като миротворци.

Семейната двойка на преп.Мун  и г-жа Хак Джа Хан има свои последователи, благословени семейства по целия свят, създадени от тях. Още като дете преп. Мун е можел да сватосва, предричайки в родното си село кои годеници са подходящи един за друг и кои не. Призован от Бог чрез Исус, той съчетава в семейства  и благославя хора, за да ги пречисти от първородния грях . До него е нежната и силна жена - майка на 13 деца, Хак Джа Хан.  Никой друг религиозен лидер не се осмелява да прави това. Съпругата споделя трудния  жизнен път на мъжа си. Заедно, хванати за ръце на големи стадиони и зали,  те отправят вълнуваща, разтърсваща сърцата молитва към Бог за опрощаване на греховете.  Сатана, силно разярен, губи силата си. Истинската любов побеждава!
                Жена - Месия
Жената-Месия,  Хак Джа Хан Мун, Истинската майка, изгрява на Небесния небосклон, за да „съсипе делата на дявола”. Тя е „Истинска майка”, за разлика от прамайката на човечеството Ева,  превърнала се по волята на Сатана в грешница. В позицията на безгрешен Адам, т.е. Адам преди да съгреши,  застава преп. Мун, а на безгрешната Ева – съпругата му Хак Джа Хан. Планът на Бог успява. Преп. Мун и Хак Джа Хан са пречистени от първородния грях по Божия воля чрез специални молитви, ритуали, търпение и страдание. Децата им – също. Внуците им – също. Последователите им – също. Благословените  семейства са армията на Бог и Исус и преп. мун за пълна  победа над Сатана.   В България също  има  прекрасни благословени семейства, в това число и моето, за което чаках 13 години тихо и смирено, знаейки, че трябва да изплатя своитегрехове и тези на родителите, та даже и на децата си. Те са нашето бъдеще, пример за младото поколение.
                Сатана се развихря
Сатана при комунизма трови хората чрез атеизма, комунизма и други свои идеологии. При демокрацията той се развихря чрез аморалност, секс и наркотици. Открито и безсрамно заявява кой стои зад престъпленията, скривани при комунизма. Такова общество на неразбрана или изопачена демокрация също ще загине. „Пременил се Илия, пак у тия” /дрехи/. Или „вълкът козината си мени, но нрава си – не”. Комунистите не могат да се прикриват и управляват вечно.       
               
               
                Моделът за Божие царство в Библията.
„Ти, чрез Светия дух твориш чрез устата на слугата Си. Ти, бащата на Давид, си рекъл: Защо се разяряваха народите и людете наумяваха суети? Опълчваха се земните царе, и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
Защото наистина и Ирод, и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето Слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исус.
И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани; и всички се напълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово.
 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
                Модел за ранен комунизъм
„И никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото.
И слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава /което значи син на увещание/, левит, родом кипрянин, като имаше земя, продаде я, и донесе парите, та ги сложи пред нозете на апостолите. /Деяния на апостолите 4:25-37/               
                Първото християнско общество
Такова е първото християнско общество от вярващи в Бог хора, ръководено от Светите Апостоли. Идеалът на комунизма е „на всеки според нуждите, от всеки според способностите”.  Частната собственост, както и при комунизма,  е ограничена, даже премахната, всичко е общо. Всеки донася пари, земя, имущество и ги дава на апостолите за общото благо. Ако хората бяха слушали Бог, ако не бяха сатанински деца, древното общество на Исусовите последователи и апостоли е щяло да просперира, да стане народ и нация на Бог за „во веки веков”. За съжаление, Сатана успява да опорочи  Божия замисъл за равенство и братство по модела: 
„Всичко за властимащите, силните и коруммпираните”. Божият идеал остава  на думи. Защо? Защото в България комунизмът е жив, а комунистите са безбожници и лицемери.

Идеалът на  Бог  за общество, в което Бог и хората да бъдат заедно,   не е реализиран. Крадецът Сатана, псевдородителят, успява да заблуди милиони хора с  химерната идея за братство и равенство при комунизма. За такова общество са мечтали и са се борили Парижките комунари.

Да получиш според нуждите си, а да дадеш според възможностите си, е  основата на комунистическата идеология, но никъде по света не се появила. Кой определя  какви са нуждите на отделния човек? Грешните хора стават алчни и ламтят за още, даже ако не знаят какво да правят с това, което вече притежават.

Бог е искал   равенство между даването и получаването. Българският народ казва: „Хвърли назад, за да намериш отпред.” Най-напред дай, а после ще получиш. Родителят е този, който винаги е готов да даде. Такъв е Бог, алтруист. Сатана  е  пълен егоист, враг на хората, техен използвач, пиявица,  смучеща жизнените им  сили. Не го обичам, „сърбала съм му попарата”, отрекох се от него.   
                Идеалът на Бог
Комунистите много харесват да получават, но не и да дават, точно както родителя си, крадеца Сатана. Ако Бог управляваше света, може би е щяло да бъде  възможно малко да даваш, а повече да получаваш. Ако имаш  нужда, ако си болен, например, получаваш. След като оздравееш обаче, трябва да отдадеш  повече с голяма благодарност на тези, които са ти помогнали. Идеалът на Бог е „дай, за да получиш”. Той най-добре знае всеки от какво има нужда, както бащата и майката знаят какво и колко да дадат на децата си.

При нормална връзка Бог-човек, Родител-дете, Бог е можел да управлява света съгласно Своя идеал: всеки да живее в полза за другия; животът му да бъде полезен за семейството, обществото и света. За съжаление след грехопадението хората не са такива, независимо, че продължават да бъдат деца на Бог.  Безгрешен Родител с грешни деца!

Бог обича всички.  Той ще мери на кантар доброто и злото, което всеки е направил по време на жизнения си път. Ако везните  наклонят към доброто, ще има благоденствие за даващия и получаващия, за всички:  „един за всички, всички за един”.
               
                Идеалът на Бог не е реализиран
Нито една държава в света от древността до сега не е постигнала  справедлив обществен строй по Божиите критерии. Комунизмът, отричащ частната собственост и Бог, никъде не е построен. Кражбите и злоупотребите са лесни, даже тайно насърчавани и позволявани от управляващите  комунисти.
Една от най-важните им дейности е вербовката и обучението на  агенти за разузнавателните служби. Българската „Държавна сигурност” е организирана и действа по руския модел на КГБ. Кандидат-разузнавачът е бил подбиран много внимателно, за да отговаря на високи изисквания, да владее чужди езици и други.  Попълвал е „Клетвен лист, обучаван е в курсове за „повишаване на квалификацията” за чужди езици и други специфични дейности.  И всичко „строго секретно”, „скрито-покрито”.

Демокрацията обаче не търпи „скрито-покрито”.  Злодеянията излизат на яве рано или късно.  Законът за досиетата на демокрацията обхваща периода от 1944 до 1995. Сега отварянето на досиетата се смята за „престъпно говорене” от „твърдите” комунисти, повечето от които са пенсионери. Те смятат, че дейността им е патриотична, в полза на България, но може да се окаже, че не е. 
Такова е  следвоенното комунистическо поколение, поробено от атеиста Сатана. Само Бог знае кое е добро и кое зло за България в тази объркана ситуация на претопяване на комунистите в демократичната пещ. В края на краищата всички са равнопоставени като Божии деца. Това  комунистите отричат, но  за сега.
                Тероризъм - Сатанизъм
Съвременното общество  от Изток и от Запад страда от тероризма, който замества комунизма, даже е по-жесток от него. Той е сатанинска последица от атеизма – комунизма в бившите социалистически страни и лицемерието на псевдовярващи западни управници, политици и религиозни хора. Свободата  се изопачава, използва се като защитно средство срещу религията и демокрацията, естествено под ръководството на Сатана. В името на Бог се разрушават Негови храмове, убиват се вярващи от различни религии, обявени за воини на Сатана. Светът не е добро място за живеене все още. Полярният руски студ – комунизмът, спускайки се от комунистическия север към демократичния юг, е заплаха за цялото човечество. Източните комунистически управници и западните им колеги се срещат, обсъждат, предлагат, разузнават, но в края на краищата въоръжаването и превъоръжаването на армиите продължава и на Изток, и на Запад, за да обслужва тероризма-сатанизма. Броят на оръжията вероятно е космическо число. Каква е надеждата?

Надеждата е, че съгласно Словото на Бог в Библията, светът  се променя към добро!  Символът на злото Сатана ще бъде победен и хвърлен  в „жупелното езеро” /Откр. 20:10./               

               



                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

                ВСЕ ПАК СЛАВА НА ДЕМОКРАЦИЯТА! 
 
Все пак слава на демокрацията! При тоталитаризма В България официално бяхме свободни да посещаваме всякакви църкви, но в същност тайно ни преследваха. Властта толерираше само традиционното православие. Евангелисти и други  друговерци, можеха  да бъдат преследвани и уволнени от работа или да попаднат в затвор. Православието в България, подпомогнато от псевдодемократични правителства, продължава да се бори за своята власт и статукво чрез преследване и унищожаване на „друговерците”. Тайно, „скрито-покрито”, специалитет на Сатана.

Аз и други интелектуалци полу-атеисти, полукомунисти,   „заблудени овци” като мен, имахме нужда от жив пример на мъж и жена, семейство, следващо Бог, за да тръгнем по пътя на вярата. Нуждаем се от помощ, след като от бебета сме възпитавани в атеизъм. Трябваше ни ново Божие Слово, тълкувание на Библията, което да е ясно и логично, на съвременен език. Такова е Словото, изпратено от Бог чрез преп. Мун в книгата Божия Принцип на ясен, разбираем и достъпен език за  образоване на съвременните хора.

„Блажен, който прочита и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.” /Откровение на Йоана 1:3/
....И от Исуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. /Откр.1:5/
„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. ...Амин! Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият/Откр.1:7,8/   

„Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на живота, което е сред Божия рай.” /Откр. 2:7/
„И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите и той ще ги управлява с желязна тояга;/Откр. 3:26/
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; откъдето няма вече да бъде вън. И ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.”Откр.3:12/
„На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” /Откр. 3:21/
„И видях друг ангел да се издига ОТ ИЗТОК, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните” /Откр.7:2-4/               
„След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той. И беше облечен в дреха, напръскана с кръв. И името Му беше Божието Слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите.


               

                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
               
                Семейната философия на преп. Мун               
                Позицията  „Истински родители,” 
               
От 1989,  на 44 години, в разцвета на силите си, аз  започнах да изучавам религиозната семейна философия на преп. Мун. Като  атеистка  много неща не разбирах, не бях чела Библията и други свещени книги. С присъщата си упоритост напредвах бавно, но сигурно. В Обединителната църква всичко ми харесваше.  Като свободомислеща и еманципирана жена, възпитана от комунизма,  бях впечатлена от новия вид  равенство между мъжа и жената.  В Обединителното движение съпругата, жената, има равни права с мъжа си като член или като лидер. Съпругата на лидера също е лидер  със съответни отговорности.

Семейството и чистата любов, без любовни триъгълници, са много важни за живота ни на земята и в Отвъдното. При комунизма жените бяха „бели и образовани робини”, облечени във ватенки и работещи най-тежка работа като кранистки, заварчици, строителки...и какво ли още не! След работа заедно с мъжете в кръчмата „на по чашка”. Опиянени от алкохола, те правеха „какво ли не”. Най-трудно се работеше на така наречените „Национални обекти” като Кремиковци например. Комунистите под ръководството на червения дракон трябваше да бъдат за пример и да построят завод-гордост за комунистическата икономика. Да видят „западняците” - империалисти какво могат комунистите. А с какви жертви и на каква цена, това нямаше значение.
„Ето ви комунистическо равенство с мъжете, ето ви еманципация. Жена, мъж, няма значение – всички на обекта!” Така искаше „родната” комунистическа партия.   
Сексуално жените също бяха насилвани, но пак „скрито-покрито”.  Първородният грях беше пуснал дълбоки корени в рохкавата благодатна почва на комунизма. Младите нямаха пример за добро, Божие семейство, защото наблюдаваха в къщи и навън само гуляи и изневери, даже вече не „скрито-покрито”, а съвсем открито. Невярващи в Бог хора се превръщаха в лесна плячка за Сатана. Някой  трябва да спре този порочен живот.
               
                Истинските родители
Бог и Исус подготвят  и изпращат Истинските Родители на небето и земята, за да победят развратника Сатана. Истинският Баща преп. Мун разкрива същността на първородния грях: секс между Ева  и арх. Луцифер; секс между Ева и  Адам. Бог не е предвидил е не е искал това. Грях е всичко, което не е по Неговата воля и изначален замисъл. Бог изгонва хората от Небесните безгрешни сфери  на земята, която се превръща в земен ад. Такова е погрешното начало на човешката история. Грехът ту се ограничава, ту се развихря в зависимост от живота на хората: с Бог или със Сатана.
Дълготърпеливият Бог побеждава Сатана и слага край на господството му отначало в едно  семейство,   /на преп. Мун/, след това в един род, една страна, с тенденция за целия свят. Всички хора ще бъдат „присадени към тлъстия корен на маслината/ от злото към доброто.  Истинските родители заместват сгрешилите Ева и Адам. Такъв нов свят е нова надежда за Бог и хората Му. Както Той чака,  така и хората очакват нова сияйна зора, живеейки по Божиите повели. 

Преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан, по волята на Бог чрез специални ритуали, молитви и страдание,  успяват да се освободят от  първородния си  грях, а след това да пречистят и последователите си от него. Те разпространяват спасителните религиозни ритуали по света, дават пример за истинско семейство с Бог. Така, по Негова воля, те получават правото и задължението да съчетават,   сгодяват  и  благославят   хора, приели и изпълнили условията за свещен брак с Божията Благословия. Бог, Исус и преп. Мун директно  ръководят нейните ритуали.
Преп. Мун и Хак Дга Хан Мун  трябва да страдат, за да станат Истински родители няколко години. Когато той е бил  в  комунистически и други затвори, Истинската майка поема „щафетата”и се грижи за 13-те им деца и църквата. Как се е чувствала тази съпруга и майка, да види мъжа  си пребит до смърт от комунистическите палачи и изхвърлен на снега, за да умре? Последователите му го прибират и едвам го спасяват.

Чрез  страданията си по затворите  преп. Мун, винаги подкрепян от жена си,  изплаща своите лични, родови и потомствени грехове,  тези на   корейския народ, респективно на човечеството. Комунистите по света също могат да бъдат освободени от сатанинското робство, в което се намират, ако следват житейската философия на преп. Мун. Той страда невинен, за да изплати първородния и други човешки грехове, чрез мъки и неволи.  В комунистическия затвор един надзирател - комунист,  става негов последовател. Комунистите по света   са  отговорни  да изплатят собствените си атеистични грехове и  потомствените грехове на семействата,  родовете и  народите си.
Тогава ще се появи нов вид Божие общество.  В  семейството на преп. Мун и Хак Джа Хан  Бог е намерил Своя дом.
Те са  „Истински родители” за разлика от прародителите ни, грешните Ева и Адам. Тази позиция изисква всеотдайност, жертви и страдание.

                Преп. Мун побеждава Сатана
Истинският баща преп. Сан Мюн Мун се бори и побеждава Сатана многократно  на лично, колективно, народностно и световно ниво чрез новото Божие Слово. Заедно със съпругата си Хак джа хан Мун създават семейство с преданост и вярност към Бог. Такова свято семейство е щял да създаде и Исус Христос, ако не е бил разпънат от Сатана.  Исус е жив духовно и ръководи Истинския баща преп. Мун, а той - съпругата си и своите последователи по света. Като Божии представители на земята, те   пречистват  чрез Словото душите на  хиляди „новопокръстени”  благословени от тях семейства и хора от различни националности. Появяват се общества от благословени семейства, освободени от първородния грях, семейства на мир и любов!   
         
                Равно-поставеност на мъжа и жената
Истинските родители,  мъж и жена, преп. Мун и Хак Джа Хан Мун,   са равнопоставени пред Бог като лидери на Обединителната църква и Семейната федерация за мир в света. След като и жената, и мъжът  са  съгрешили в Едемската градина,  не може само единият да се възстанови, а другият  да  гние в калта на омразата и разврата. Бог и провидението се нуждаят от нова, пречистена от първородния грях семейна двойка, която да осъществи първоначалния  Му Замисъл за семейство по Неговите правила. Бог като Истински Родител е в центъра на този процес. С духа и тялото си, новите Адам /Преп.Мун/ и Ева /Хак Джа Хан Мун/ живеят под Лоното на Бог, преодолявайки  последиците от човешкото грехопадение в духовен и физически аспект.
               
                Бог е хирургът на човешката душа
Бог като опитен хирург ръководи  сложната операция за прочистване на  човешката душа. Всяка хирургическа намеса е болезнена не само за болния, но и за Оператора Бог. Страдащи,   разкайващи се искрено, молещи се за прошка, хората започват да живеят „живот полезен за другите” с цел спасение. Бог не е егоист  нито на лично, нито на семейно, национално и световно ниво. Той работи, съгласно формулата Си: „Аз и децата Ми заедно! За Добро, радост и щастие чрез морал,  любов и истински семейства. Победа над прелюбодееца Сатана! Мирен и свободен  Божи свят на Любовта!
Хората ги боли, при тази свещена операция, но който издържи, ще влезе в „града на агнето”. Библейското пророчество е прекрасно, заслужава си страданието. Бог иска да прегърне всичките Си деца. Той се нуждае от безкористната помощ на всеки човек, роден на земята. Буреносните облаци  ще се излеят като потоци пречистена вода, буйни водопади, малки ручейчета, реки и морета и ще промият човешките души от  утайките на злото. С много любов хирургът Бог ще изреже израстъците на лъжата, омразата и злосторството. Човешките сърца ще заблестят  радостни и щастливи, тупкайки в унисон с Божието Родителско Сърце. Во веки веков, амин!
                Царството на „агнето”
„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. /Откр. 21:1-3/
 „И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветляват, защото Божията слава го осветляваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина; земните царе ще донасят в него своите славни неща... И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.” /Откр. 21:23-27/
               
               


               
                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
               
                БОГ, ИСУС И ПРЕП. МУН      
               
                Исус побеждава духовно 
Бог създава земята, /физическия свят/ за дом на хората, където те  да живеят докато са в тяло и Небето /Духовния свят/ за душите  след физическата им смърт.  Грехопадението на първото човешко семейство обърква Божиите планове, причинява Му страдание и болка.   Исус побеждава Сатана само  духовно. Тялото, респективно всички материални битиета очакват своето спасение. Сатана унищожава  тялото на Месията Исус, но безсмъртният Му Дух, свързан с Бог, е вечно жив и  неподвластен на злото /Сатана/. С една дума, необходими са нови човешки тела, в които да се всели свободния дух на Исус. Мъжко и женско тяло, безгрешни, както Бог ги е създал.

Исус по Божия воля вдъхновява и подпомага семейната двойка на преп. Мун и Хак Джа Хан Мун.    Те приемат   страданието  за изплащане  греховете на хората от позицията на Адам и Ева преди грехопадението, преди първородния им грях.  Истинските родители дават пример на всички хора. Наричат се „Истински”, защото устояват на Сатанинските „набези” и атаки и не предават Бог и Исус, както правят това  Адам и Ева в зората на човешката история.    
                Брачни церемонии - благословии
Истинските Родители преп. Мун и жена му Хак Джа Хан Мун са представители на Бог и Исус на земята. Бог притежава мъжки /ян/ характеристики и женски /ин/ характеристики. Той влага повече  мъжки характеистики в мъжа, за да бъде мъж и повече женски в жената, за да бъде жена. Създава ги като отделни личности. Ръководена от Бог, тази свята семейна двойка  поставя началото на нов тип религиозно семейство, в което грехът е „притиснат до стената”.  Обединителната църква под ръководството на Истинските родители  провежда брачни церемонии, ритуали за Благословия на хиляди хора по света за пречистване от първородния грях, мир, щастие и радост.  Даже комунисти и атеисти могат да бъдат благословени от тях. През 2003 г. това се случи и с мен, бившата комунистка и атеистка. 
                Новото Слово – бялото камъче
И най-важното. Истинските Родители   донасят   Новото Слово,  Бялото камъче, за което се говори в Библията. Словото на Бог, преведено  на много езици, завладява милиони човешки души и променя техните съдби.

„За това, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.” /Откровение 2:16/
 „... на тогова, кйто победи, ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава”./Откровение 2:17/

Благословията на семейство Мун „отваря очите” и душите на хората кое е добро и кое зло. Това е въпрос, който вълнува Адам и Ева още в Едемската градина. Месията преп. Мун обяснява, че благословените семейства  „проглеждат” след Благословията и разбират, че „добро” е един мъж и една жена в свят брак. „Лошо, зло” са любовните изневери и техните варианти. Икономика, транспорт, земи, богатства, не носят радост и щастие, ако не служат на морални хора.  Бог  подготвя всичко необходимо за децата си, за да пораснат, създадат семейство и живеят в охолство и радост заедно с Него. Ако съвременните хора напуснат Сатана, ако се преборят със съблазните му, ако се свържат и върнат при  Бог,  те ще ползват всичко, което притежава Родителят им Бог.   
               
                Комунистите са слепци
Комунистите са „слепци”, които ще прогледнат, само ако се свържат с  Бог,   Месията Исус, Месията преп. Мун, съпругата Му Хак Джа Хан Мун  и други Божии избраници, които  живеят по Божия Устав. Те  ще бъдат спасени. Атеистите и комунистите – също, ако пожелаят и се променят. Първата стъпка е опознаване на Бог и Неговото провидение от „зло”/Сатана/ към „добро” /Бог/. Това не може да стане с магическа пръчка. Необходимо е време. „Един ден като 1000 години и 1000 години като един създава ушите,  за да слушат и очите, за да гледат.  Да слушат Божиите Слова и ги претворяват в дела. Да гледат Божието Творение и да го усъвършенстват.
При комунизма също има развитие, но то е объркано. Трудно се различава доброто от злото. Бог няма друг избор, освен да ги разделя непрекъснато. Целта е доброто да заблести с цялата си прелест и красота, да засенчи и премахне злото. Парадокс: злото се побеждава с доброто!

Исус казва: „Чули сте, че е било казано „Око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.” /Ев. Матеяя, 5:38/
                „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.” Но Аз ви казвам: Обичайте непрителите си и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява над злите и добрите и дава дъжд на праведнте и неправедните. /Ев. Матея 5:43/
                „И тъй, бедете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” /Ев. Матея 5:48/ 

               


               

                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА               
      
                КОМУНИСТИТЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ БОГ, ИСУС И ИСТИНСКИТЕ               
                РОДИТЕЛИ

Щастлива съм, че съм родена през 1943 година, както Истинската майка Хак Джа Хан Мун. От едно поколение сме.  Истинските родители работят успешно на световно ниво, без да разделят нациите на големи и малки. България,   малката  страна, но с дълга история, не можа да бъде посетена от преп.Мун и Хак Джа Хан Мун., независимо, че в София има тяхно представителство. За Бог всички страни са еднакви, населени със страдащи Негови чеда. Истинските Родители /за разлика от грешните Адам и Ева, периодично правят обиколки и изнасят речи за Бог, Исус и Провидението  пред хиляди хора. Те се връщат окрилени у дома  с „бяло камъче” - ново късче любов.
               
                Преп. Мун в Кремъл при Горбачов
Комунистите в България се страхуват от Истинските Родители преп.Мун и
 съпругата му Хак Джа Хан Мун. Президентът на Русия Михаил Горбачов и жена му Лариса обаче  ги приемат без страх  в Кремъл през месец април  1990. Истинските родители и техни съмишленици и последователи, журналисти,  политици и религиозни лидери, влизат в „устата на червения змей ”, посрещнати с уважение и почит съгласно официалния протокол. Светът е учуден, враговете им – също, но „това е положението”.

През 1993 г. три години след срещата в Кремъл,  комунистическите власти в България   не  позволяват на преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан да влязат в България нито заедно, нито поотделно. Така България остава   периферна страна в Божието Провидение.  Истинската майка  изнася  своята реч в Турция,  мюсюлманска страна, която се оказва  по-демократична и по-толерантна от  християнска България, където скелетът на комунизма все още трака заплашително. Речта й „Пътят на човечеството и света в епохата на Последните дни” отваря очите на хората. Вярна на Бог, тя говори за религиозна и човешка толерантност, за да не се делят хората на бедни и богати, бели и жълти. Всички са деца на Бог, всички са обливани от лъчите на Неговото слънце и неговите води. Нациите и народите са равно-поставени от Него, Родителят, бащата и майката. Той обича и се грижи за всички, в това число и за комунистите. Бог очаква и се бори за тяхното връщане в Божието царство. Десницата му е протегната със загриженост и любов към тях. Амин! 

                Световни обиколки
На 20 октомври 2005 президентът на Украйна Леонард Кравчук поздравява преп. Мун по време на 120-дневната му обиколка за основаване на Световната федерация за мир. При световните обиколки по целия свят те са посрещани топло и възторжено от хиляди хора.

Аз  присъствах на среща с д-р Хак Джа Хан в Истанбул при четвъртата й световна обиколко 2000 г. Речта на Истинската майка „Пътя на човечеството и света в епохата на последните дни, развълнува „мало и голямо”. Турската интелигенция и съответните власти не намериха нищо заплашително в речта й. Акцентът в нея е обединение на света чрез религиозна толерантност.  Хак Джа Хан беше посрещната подобаващо с голямо уважение. Надали успехът на тази среща е засенчила обидата, нанесена й от българските служби, които я накараха да чака напразно   разрешение за влизане в България.
Два автобуса хора отидохме в Истанбул и присъствахме на това вълнуващо събитие.  Петното за българските комунистически власти обаче остава. Спомням си как полицаите скочиха върху събралите се пред салона за лекцията  хора с палки и маски, като във военна обстановка. Оправдаха се след  международния скандал, че са искали да предпазят г-жа Мун от евентуално нападение. Атеистите – комунисти даже не  допускат, че тя се охранява от Божии войници, най- сигурната охрана.

                Обединителната църква „Е ЖИВА И ЗДРАВА”

Въпреки  репресиите преди десетина години, Семейната федерация за световен мир и обединение, /Обединителна църква/ в България съществува и се развива. Имаме прекрасен център, великолепна бяла сграда в  София. Никой не ни гони и преследва. Това е знак за демократизиране на българското общество. Членовете на Обединителната църква обаче помним как българските комунисти и тайни  служби затвориха българските граници за  преп. Мун и съпругата му, което се прави за престъпници. При своята обиколка  те посещават 40 страни, приети с радост и уважение.  Като покорни слуги на Сатана, комунистите в България забраняват   мирния митинг на любовта, прогонват и разпръскват събралите се пред салона хора с палки и каски на главите, бият ги  като  престъпници и бандити.   Дошлите да присъстват на събитието хора ще помнят болката и обидата комунистическите палки по гърбовете си.
                Живот, „полезен за другите”
Сатана е доволен, но за кратко. Той и дяволите  му не могат да забранят на хората да  живеят съгласно девиза на Бог „живот, полезен за другите”, по  демократичен начин, съгласно насоките на Обединителното движение. Сатана и черните му сили се борят, отричат, хулят, лъжат и заблуждават за същността и изявите на Обединителната църква, но не успяват да разрушат авторитета й. Хората познават членовете й като добри и съвестни граждани. Радикални православни свещеници  издигат лозунга „Вън от България чужденците – сектанти!”, който при демокрацията звучи „налудничаво”. С мотива „да не изчезне българският народ”, част от българското Православие ожесточено се бори и преследва  Обединителната църква и други религиозни организации.

Демокрацията побеждава, животът налага друго отношение към религията.  България стана  равноправен член на Европейския съюз, където няма репресии за вярващи в Бог хора от различни вероизповедания. Нашата история е борба за демокрация.
               
                Братята Кирил и Методи- първите демократи
 Братята  Кирил и Методи /826-869/, вдъхновени от Бог, създават  славянската писменост за духовно пробуждане на славянските народи и кръщение в Християнската вяра. Те  са първите български демократи и посланици „на добра воля”.
От хилядолетие българите живеем в своята родина България, Европейска страна на историческия кръстопът между Изтока и Запада. Светите братя Кирил и Методи, създателите на българската азбука,  са първите ни дипломати, носещи мир и благоденствие за българи, европейци, славяни и други националности. Те също като последователите на преп. Мун са   гонени и преследвани. Досещаме се, че зад  смъртоносната заплаха   стои Сатана, който не  обича и пречи Божието Слово да се разпространява по най-бързия и лесен начин – чрез писмеността. Българите предаваме буквите и писмеността на славянските си братя  в Европа и Русия. Първите преведени книги са Библията и Псалтира  за църковни служби на разбираемия от славяните старославянски език. Появата на Божието Слово в писмен вид е първата вълна на истинска демокрация в България и Европа, лъч светлина в мрачното средновековие.

                Сатана компрометира демокрацията

Хилядолетие след светите просветители братята Кирил и Методи, 
Сатана полага много усилия, за да компрометира демокрацията в България. Той крещи срещу свободата на вярата и вероизповеданията, но е безсилен! Сега можем спокойно да членуваме в Обединителната църква на преп. Мун, както и в други църкви, колкото и да не ги харесват някои. 

Комунистите – атеисти в България все още съществуват, но вече не са убедени атеисти! Те нямат право и не смеят да нарушават човешките права в духовен и житейски аспект. Колкото  по-силна е вярата в Бог, толкова по-слаб става  залязващият комунизъм.   

Словото на Бог  чрез преп. Мун прозвучава и  в Европейския парламент, та  даже и  в ООН, където Истинският баща говори и  прави интересни предложения за бъдещето на света. Например: предлага религиозните лидери  да бъдат „долна камара” на ООН, а  политиците „горна камара.” На същия принцип да се реформират правителствата и парламентите в отделните държави.

Авторитетът и популярността на преп. Мун и съпругата му нарастват. Даже
президентът на Северна Корея Ким Ир Сен през 1991  приема семейство Мун на преговори с  пожелание за обединение на двете Кореи.  Дай Боже! Членовете на Обединителната църква се молят всекидневно за това. Надяваме се през 2020 или по-рано,  светът да  възкликне и поздрави  обединената  демократична Корея.

               




                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
               
                „ИСТОРИЯТА Е ПРИЗИВ ЗА ПОМИРЯВАНЕ”
                /ПРЕП. МУН/

„Историята е призив за помиряване, състрадание, любов, служене и саможертва. Днес проблемите не могат да бъдат решени със силата на логиката...Нашите сегашни проблеми могат да бъдат решени само с логиката на любовта.” /Хак Джа Хан Мун, 2000/

В Автобиографичната си книга „Като миролюбив гражданин на света” издадена в България през 2012, на обложката в началото на книгата, преп. Мун пише:   
„За да осигуря мирен свят, отивах до далечни и запустели места.
В Африка срещах майки, които безпомощно гледаха как децата им умират от глад, а в Южна Америка се запознах с бащи, които живееха край река, пълна с риба, но не можеха да подкрепят своите семейства с риболов. Оначало всичко, което правех, беше просто да споделям своята храна, а в замяна те ми даваха своята любов.
Опиянен от силата на любовта, аз продължих да засявам семена и да отглеждам гори. Заедно ловяхме риба, за да храним гладните деца, а дърветата бяха използвани за изграждане на училища. Щастлив бях, дори когато комарите ме изпохапваха докато ловях риба по цяла нощ. Дори когато пътувах до колене в калта, бях щастлив, защото виждах как сянката на отчаянието изчезва от лицата на съседите ми.”   

Преп. Мун,  същата книга,  на крайната обложка :
„...Учителят, с когото имаме най-тясна връзка, е нашето сърце. Затова, докато живеем своя живот, трябва периодично да питаме сърцето си: „Добър живот ли живея сега?” Всеки може да чуе какво казва неговото сърце. Ако установи, че то е неговият господар, той „полира” своето сърце и поддържа тесни взаимоотношения с него в течение на живота си. Ако даден човек чуе звука на своето ридаещо сърце, той трябва веднага да спре това, което прави. Всичко, което натъжава сърцето му, ще стане причина този човек да бъде обзет от тъга.

За да може човек да „полира” сърцето си така, че то да стане чисто като кристал, той трябва  да прекарва дълго време в преки разговори насаме с Него, далеч от света. Това ще бъде време на самота, но моментът, в който станем по-близки до Сърцето си, е прекрасно време за молитви и медитации. Това е времето, когато можем да възвърнем собствеността над своето Сърце. Когато изолираме себе си от шума край нас и позволим на мислите си да се успокоят, можем да погледнем в най-дълбоките кътчета на Сърцето си...”

„...Никога не съм получавал заплата, но успявах да се храня и да не умра от глад. Парите са средство за нещо, а не самата цел. Преди да правите пари, планирайте как ще ги похарчите. Парите, получени без предварааителна цел, скоро ще бъдат изгубени...” 

„...Цивилизацията е започнала да се развива от Египет, после в Гърция и Рим, след това във Великобритания и САЩ, а сега се движи към Азиатско - Тихоокеанския регион, с център Корейския полуостров. Започва ерата на цивилизацията на Тихоокеанския басейн и тя ще обедини западналия научен прогрес с източната духовност...”

„...Всяка религия е като широка река, която тече към един идеален и изпълнен с мир свят. Реката тече през големи разстояния, преди да стигне до широкото пространство на мира. По нейния път в нея се вливат множество потоци. Потоците спират да бъдат потоци от момента, в който
стигнат реката. Така те стават едно.
Реката не отхвърля потоците, които се вливат в нея – тя ги приема. Тя обхваща всички потоци и ги превръща в един мощен поток, и продължава към океана. Хората в света днес не разбират тази простичка истина.

Потоците, които търсят реката и се вливат в нея, са многобройните днешни религии и вероизповедания. Всеки поток води началото си от различен извор, но всички отиват в една посока. Те търсят идеалния свят, в който царува мирът..”

„...Всеки ден, отново и отново, вървя с нова решителност за постигане на тази цел. Аз се моля всеки човек на земята, преминавайки отвъд бариерите на религия, идеология и раса да се превърне в „Миролюбив гражданин на света”...
                КНИГА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
               
                ИСТИНСКИТЕ РОДИТЕЛИ ПОБЕЖДАВАТ

Сатана – комунистът   се чувства застрашен от религиозната семейна философия на преп. Мун. Комунистическият призрак на Маркс знае това ожесточено гони, репресира, изопачава, убива.. Но вече е късно. Змеят пълзи с последни сили. Птицата на свободата и любовта излетя от кафеза! Месията преп. Мун, и Месията Исус побеждават Сатана. Хората са освободени от робството на лъжата и покварата и от комунизма. Хората в България също са свободни! В това число и аз, бившата комунистка! Животът ми се промени към добро. Благодарна съм  на това корейско семейство и на корейския народ за вековната му семейна традиция на любов, загриженост и признателност, за победата на атеизма и комунизма.

Традициите на българското семейство, свързани с религията не са забравени, макар и мачкани  от комунизма. Сега, при демокрацията, най-харесваните предавания по БНТ и БНР са тези за обредите и обичаите на българския народ, запазени през вековете. В тях се възхвалява Бог-Отец и Създател. Щом българското семейството не е унищожено, народът ни е спасен! Самите комунисти се променят! Откровено или привидно, всички ходят на църква! Смирено и кротко  навеждат глава и молят прошка за   безверието и мракобесието при комунизма. Поне така се надяваме.

Бог е Любов и ще  прости на атеисти и комунисти. Привидно или не, искрени или не, те са в църквите! Само там могат да почувстват Божията любов и загриженост. Словото от Бог  ги променя. На религиозен език процесът се нарича Спасение. То е светлото бъдеще, което българският народ ще изгради, но под лоното на Бог. Вярващите хора от Западноевропейските църкви ще помогнат с молитви, дела и средства. Ябълката не може да бъде здрава само наполовина. България винаги е била и ще бъде част от Европа. 

Корейският народ в комунистическата Северна Корея, както и някои други народи в други страни, продължават да страдат от комунизма. Философията на Преп. Мун, който вече е в Духовния свят/ продължава да разпръсква тъмнината на безверието и страданието.  Съпругата му Хак Джа Хан ръководи Обединителната църква, която се разраства. Сатана ще бъде победен! Родината им Корея ще бъде свободна и обединена в една държава, както това се случи с Германия!  Бог желае мирен и справедлив свят под Своето Лоно!  Всички атеистични и материалистични теории и философии, заблуди, измислени от Сатана, ще изчезнат. Градът на истината и любовта ще победи мракобесието. Така пише в Библията. Амин!

„И градът нямаше нужда от слънце нито от луна да го осветлява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина. Земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, а нощ не ще има там. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и кйто лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.               
               

                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
               
                Уволнена като учителка

Аз трябваше да   заплатя със страдание своята промяна от комунистка в Мунистка. Бях уволнена като учителка в Икономическия техникум – София през 1990, без да съм се провинила с нищо, освен че вярвах в Бог, Исус и Истинските родители. Една колежка в училище, която исках да запозная с новата  за мен религиозна философия, ме наклевети на партийната секретарка, че правя религиозна пропаганда в училище. Това в известна степен беше вярно, защото с добро чувство и загриженост, се осмелих  да заведа няколко момичета, вече завършили средното си образование,  в центъра на Обединителното движение, за да чуят религиозни лекции.  семинар. Една от тях след време стана редови член на Обединителната църква, създаде благословено семейство, роди 3 деца. Останалите две не харесаха нито молитвите, нито проповедите и тръгнаха по свой път.

Мълвата за моята религиозна ориентация се понесе из училището, стигна и до директора. Досещах се, че  трябва да изстрадам отказа си от комунизма и всички  сатанински змеьове и змеици, търпеливо понасяйки несгоди и страдания. Такъв е пътят на духовния ми учител преп Мун. За това смирено приех предложението на директора на училището сама да подам молба за напускане,  да не ме уволнява дисциплинарно. Нито ме упрекна, нито ме насърчи. Запазихме добрите си отношения, защото той беше широко скроен човек. Партийната секретарка, комунистката обаче, беше ужасена и разгневена когато върнах партийната си книжка, официално отказвайки се от Българската комунистическа партия. Подскочи като ужилена, че ставам Мунистка, а не комунистка. Аз се почувствах свободна и от комунизъм, и от атеизъм.
Подадох молба за напускане на Икономическия техникум с надежда за нова работа. Непрекъснато се молех за помощ и подкрепа в този решителен за живота ми момент. Молитвите ми бяха чути. Намерих си бързо работа и то каква! Работа – мечта!  Бог ми помогна! Безкрайно благодаря!

Лятото на тази важна за мен 2000 година, както  всяко друго лято, аз заминах за Дупница при старата си и немощна майка. Ходех и в Сапарева баня, родното село на баща ми, за да наглеждам наследствените имоти. За изваждането им от комунистическата форма на стопанисване /Трудово кооперативно земеделско стопанство/ и   връщането им на стария собственик баща ми, аз се борих с нокти и зъби с Поземлената комисия в продължение на 20 години. Това беше борба със Сатана, крадецът на Божиите земи.
                Нов плодоносен период

Както си вървях по пътя в красивото курортно градче Сапарева Баня, родното място на баща ми, срещнах една комшийка и  се заприказвахме. Оказа се, че нейната дъщеря следва моята специалност „стенография, машинопис и кореспонденция” в Благоевградския университет. Комшийката между другото каза, че в общината търсят „под дърво и под камък” преподавателка по тези дисциплини за новооткрития техникум. Аз се ококорих от учудване. „Нерде Солун, нерде Стамбул”, т.е. къде е София, къде е Сапарева баня! Министерството на просветата закри техникума за секретарки в София, училище с традиции и успехи, и откри такава специалност в Сапарева баня, на 100 километра! Но мен това ме устройваше. Веднага отидох да проверя. Зам-кметът  ме назначи моментално. Аз му обясних, че трябва да се грижа за майка си като мотив за напускане на училището в София. Всичко се уреди мигновено! Учебните си часове  трябваше да вземам за 3 дни по 7 часа. Графикът на занятията беше изработен съобразно моето пътуване от София до Сап. Баня.   Майка ми на 86 години не разбираше  защо се местим ту в София, ту в Дупница. Най-голямото й желание беше да завърши жизнения си път в родния град Дупница, както и стана.   

Така, уж „случайно”, за мен  започна нов, спокоен, щастлив и плодоносен период от живота ми. Една немска мисионерка сподели, че също е била уволнявана от работа за проповядване на Словото. Обясни ми, че където работим, трябва да спазваме правилата и да не говорим за религия.   Аз разбрах и не повторих грешката си. Свидетелствах /уитнесинг/ на приятелки и приятели, включих се в дейности на Обединителната църква, четях религиозни книги, за да наваксам пропуснатото по време на комунизма. Всекидневно се молех, искрено се разкайвах за моите и на предците ми грехове. Майка ми обаче, старата комунистка, ми пречеше и страдаше. Не разбираше как така съм станала вярваща в Бог.  Наричаше ме „Богомолка” с презрение и отвращение. Като склеротична баба, след това  забравяше всичко, което беше казала и се превръщаше в моята добра  всеотдайна майка. Аз търпях, макар и с болка.
               
                Нови  победи в живота ми

Започнах да „жъна успехи”,  малки на пръв поглед, но победи. Например. Поземлената комисия   ми върна бащините земи. Преди да уча децата в Сапарева баня, за мен нямаше реституция. Как ли не ме въртяха и заблуждаваха в тази Поземлена комисия, пращаха ме в Съда за скъпи и продължителни дела. Но след като станах  дефицитен кадър, квалифицирана учителка на това китно родно село-град, почти всички ниви и ливади от баща ми бяха върнати. „С един куршум, два заека”. Така е, когато Бог помага. Бях много доволна и радостна. Земята е аналог на Бог, сътворена е от Него! Разбирах, че  връщането  земите на собствениците им е условие за истинска демокрация и декомунизация в България. Бог е признат за законния й Собственик като неин Създател, а Сатана-крадецът   изгонен от  чуждите ниви и ливади! Той освен да лъже и граби какво ли друго може да прави?
 
Аз вложих всичко от себе си като учителка. Пътувах от София до Сапарева баня един път седмично, както  първите Дупнишки учителки  по селата в  околията. Нощувах в къщи, в Дупница,  или в санаториума. Имаше и хубави страни. Понякога вземах гореща вана преди часовете. Младост, бях силна и здрава.  Учениците ми не говореха правилен български език, а шопски диалект. Обучавах буйните и умни деца на стенография, кореспонденция и машинопис. За тези  езикови дисциплини са необходими допълнителни часове по граматика на българския език, а моите ученици владееха само шопския му вариант. Въпреки това около 20 момичета, жадни за знания, „изсмукаха” всичко от мен. Езиковата им  и обща  култура се повиши значително. На приемен изпит в Благоевградския университет повечето от тях бяха приети да следват! Това повдигна авторитета ми. Да не забравяме, че хората от Сапарева баня са наследници на римска култура. Майките, бащите и бабите на моите момичета ми бяха благодарни. Всички ме уважаваха. Една баба  искаше да ми подари половин агне, или прасенце от благодарност,    че внучката й е приета да следва  в Благоевградския университет. Момичето беше умно, но стеснително.     Аз много се смях, но бабата беше искрена и се обиди, че й отказах  агънцето или прасенцето.  Колежките ми на шега, на истина, ми се скараха. „Да беше взела агнето,  да го изпечем, да го изядем, каква си такава софиянка?”.

Скоро след това се пенсионирах. Можех да работя още, но една колежка ме предупреди, че пенсионната система при уж-демокрацията е същата като при комунизма, но е много объркана. Не се знае дали нещо няма да се промени. Така и направих. Станах млада пенсионерка. 

Макар и с трудности, макар бавно и „славно” напредвах в осъществяване на мечтите си. След дълги  години „ходене по мъките”, през 2014 г. успях да построя в Сапарева баня  на бащината си земя, малка дървена къщичка, моя гордост и мое щастие. В тази девствена природа се чувствам  по-близо до красотата и величието на Бог. Строих 7 години,  но какво от това! Сега съм  щастлива,  както навярно и предците ми, обработвали тези земи. Надявам се Бог също да се радва.  Връщането  земята на собствениците е мощен удар срещу комунизма. Хората  се върнаха   при земите си, при Родителя Бог! 
               
               


                КНИГА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА               

                Промяната

След 1997 аз тръгнах още по-смело по пътя на  промяната: от атеистка и комунистка - в християнка. Подлагах на анализ всичко чуто, прочетено и видяно за Бог. Библията стана настолната ми книга. Чудото се случи! Аз почувствах Бог и любовта Му! Даже в най-обикновени делнични неща, например като реда в дома ми. Не можех да понасям и прашинка. Желанието ми беше „всичко да блести”. Майка ми и баба ми бяха добри домакини, но болни. Колкото можаха ме научиха, особено баба ми, независимо, че беше скована от ревматоиден артрит. Дали съм постъпила правилно в някаква ситуация или не, определях по чувството на доволство или недоволство, изпитвано от мен и хората около мен. 

Голямата промяна в живота ми  е бракът и Благословията ми с белоруския писател -десидент Михаил Вашкевич през 2003, месец август. Общо 40 милиона двойки от целия свят участвахме в тази масова   сватба. Едни се женеха, други подкрепяха, трети гледаха и се чудеха. Вълнуващо е как  хиляди двойки от различни нации свързват съдбите си в един и същи ден на сватбена церемония,   ръководена от Истинските Родители преп. Мун и Хак Джа Хан Мун в Сеул на олимпийския стадион, пълен „до горе”. В София чрез сателит се венчахме само две двойки: аз и Михаил и българка и италианец. Нямахме възможност да отидем в Сеул поради статута на Михаил като бежанец. Ако напуснеше България, не се знаеше дали ще го пуснат да влезе. За това няколко дни след Благословията в Сеул ние вдигнахме сватба в малък руски ресторант. Близки и познати ни подкрепиха. Синовете ми – също. Сватбеният им подарък беше огромен телевизор. Молихме се, пяхме, пихме,  ядохме и се веселихме, като на сватба. Приятели, роднини и членове на Църквата ни пожелаха дълъг живот и много любов. Най-вълнуващо беше словото на пастор Павел Игнатов, лидер на Българска Божия Църква.  Той се моли върху Библията и след като свърши ни удари по главите, най-напред Михаил, а после и мен. Заболя ни, но изтърпяхме. С този ритуал декларирахме желанието си да се променим и служим на Бог.

Моят брат Крум Коларов не вярва в Бог, но дойде  на церемонията по Благословията в центъра на Обединителната църква и присъства  от начало до край. Беше му много интересно, особено когато си разменихме сватбените пръстени. По едно време се изчерви от напрежение. Той не разбираше, но може би чувстваше,  че така аз и той помагаме на родителите си в Духовния свят също да получат Благословия и да изкупят греховете си. Като имаме пред вид, че бяха комунисти, представям си колко им е било трудно да приемат Бог, Исус и Истинските родители. Аз и брат ми станахме своеобразен мост за тях към  Духовното царство на небето. 

Лидери при тази Сватбена церемония бяха Надя и Бисер Бойчеви. Облечени в традиционни корейски бели дрехи, те се справиха отлично със задачата да представляват Истинските Родители на Софийската церемония 2003.  Чрез сателитна връзка участвахме от България в това вълнуващо събитие, проведено в Сеул. Група от около 40 млади и стари, семейни и несемейни заминаха за Сеул като гости -  участници в Благословията .

Няколко години по-рано, през 2000, аз също ходих в Сеул, заедно със сина си Александър и приятелката му Неси, които живееха на семейни начала. Надявах се и те  да участват в масовата сватба, да изпълнят ритуалите на  религиозния брак пред Бог, Исус и Истинските родители и мен, майката. Приятелката му Неси обаче отказа. След това сина ми много съжаляваше, че се е подвел „по женски акъл”, че не е видял хилядите снежно бели булки и двойки, разменящи си сватбените пръстени. Спомням си, че когато Истинският баща и Истинската майка започнаха да се молят хванати за ръце, протегнати напред към хилядното множество, ток премина през цялото ми тяло. Всички участници  и гости, подредени в блокове  на огромния олимпийски стадион се разтрепераха от напрежение, въздухът се нажежи от отделената молитвена енергия. Бях дълбоко развълнувана. Синът ми Александър се разплака, съжалявайки, че е изпуснал едно неповторимо събитие в живота си. След известно време в София той се раздели с Неси.   
                Михаил отново в комунистически затвор

Нашата  сватбена церемония с Михаил беше в София чрез сателитно предаване от Сеул  през 2003, 14.07. Макар и отдалеч, от хиляди километри, полъхът на Благословията изпълни салона на Църквата в България. Въздухът трептеше от молитви, песни и любов. След няколко години с Михаил сключихме и граждански брак.  Преди тези победи над Сатана, който мрази благословените семейства и се чуди как да ги раздели, трябваше да изтърпим раздяла с Михаил и страдание, „на живот и смърт”.

Михаил беше арестуван и хвърлен в комунистически затвор през 2003 поради изтичане срока на личната му карта, а в същност като демократ и антикомунист. Белоруското КГБ само това е чакало, да го изпрати в комунистически  затвор, макар и в България,  на явна смърт. Наложи ми се да се  боря „със зъби и нокти” за неговото освобождаване от затвора, за да създам новото си благословено семейство. Сатана искаше то да се разпадне още преди да е започнал семейния ни живот.   Личната  карта на Михаил  можеше да бъде продължена само за половин час в съответната служба в София, но формално, за властите той беше нарушител. Така беше наредил някой полковник или чиновник от Държавна сигурност. Аз му казвах да си оправи документите, но той не пожела, казвайки, че службите сами ще направят това. 

„От трън, та на глог”. Михаил беше избягал от комунистическия затвор в Беларус, но попадна в Българския. На 10 август 1996 „по неведоми пътища” Михаил влиза в България с кораб Одеса – Балчик. Колко ли са се радвали  неговите родители в Духовния свят? Баща му е бил евреин, а майка му  белоруска католичка, искрено  вярващи в Бог хора, за разлика от моите,  от три поколения комунисти. Наложи ми се да скъсам „три чифта ботушки”, както се разказва в руската приказка за годеницата, търсеща любимия си. Всяка  друга на мое място би се отказала, но аз вярвах в силата на Божията закрила над Благословените бракове и победих.   

От 2003 г.  живеем заедно по „новия семеен устав” на Обединителната църква. Графиката на нашите отношения тръгна от нулата, но  върви нагоре в положителна посока. Закрилят ни  Бог, Истинските родители и армията от благословени семейства по света.  И се молим, и се разкайваме, и се променяме, и грешим, и се сдобряваме, както във всички семейства.  Променяме се бавно и трудно,  не ни е лесно, но вървим към добро. Като излезем заедно, добре облечени от моите синове, хората ни гледат с интерес и завист.  Преп. Мун вече е в духовния свят, но от там закриля благословените семейства. Съпругата му Хак Джа Хан също се грижи за нас на земята. „Бог дава, но в кошара не вкарва”. Семейните  отношения в благословените семейства са такива, каквито ги създадат съпрузите. Ние сами трябва да влезем в създадената от нас семейна „кошара”. Важното е, че  сме съчетани  подходящи един за друг хора, от хилядите кандидати! Това е чудо! Не бих  заменила Михаил с никого, той мен – също!             
               
                Благословените семейства и Сатана

Във всички семейства има трудности. Две планини /мъжът и жената/ трябва да се слеят в едно цяло. Благословените семейства са ужас за червения змей Сатана. Те разобличават  подстрекателя и инициатора на човешкото грехопадение, живеейки по нов семеен стандарт без лъжа и притворство,  без изневери и разврат. Последователите и членовете на Обединителната църква знаят, че грехопадението е непозволен, незаплануван от Бог сексуален акт, извършен от Сатана и Ева, а след това от Ева и Адам. Моралните хора на нашата и предишните  епохи изоставят Сатана и свитата му и влизат в Лоното на Бог чрез „чисто легло”,  много преданост, грижа и любов. 

„Чистият брачен живот само от двама партньори,  без  изневяра, е труден за атеистите и комунистите. Без религиозна гледна точка за брака, лъжата   между съпрузите пониква отначало като хилаво цвете, а след това става ежедневие като голям бодил. Сатана се радва и „потрива ръце”. Разводите са много. Комунизмът - атеизмът променят  мисленето на хората. Семейството постепенно изчезва. То е за двама, които се обичат. Какво ще стане с родените от мразещи се безотговорни родители деца? Без религиозна гледна точка, семействата са уязвими. Причината е дълбоко в историята, при първото семейство на Адам и Ева. Сатана хитро  се намества в леглото им. От тогава развратът се шири през всички епохи.   Необходима е религиозна мотивация и подкрепа на младите съпружески двойки от вярващи и морални родители, приятели и общество. Богатството не е критерий за щастие, напротив често пъти то е оръжие на Сатана.

Много малко от семействата знаят, че   Сатана   е първият любовник, създал любовен триъгълник:  Ева, Луцифер и Адам. Една жена с двама мъже. Началото на греха е именно това фалшиво, недопустимо и незамислено от Бог семейство на разврата. Където няма изневяра,  Сатана трудно може да се настани. Такива семейства ухаят на чиста и безкористна любов. Има ли ги в нашето забързано време? Да, такива са    благословените семейства с център Бог. Хората в тях гонят Сатана от душите си, борят се с него, даже той сам ги напуска, защото се чувства  самотен и низвергнат. Въпреки това не се отказва да мародерства, особено сред младите и неопитните. С   новопорасналите си  малки  хилави главички звярът - Сатана реве страховито с последни сили, победен от Месията Исус и Месианското семейство на  преп. Мун. Вярващите в Бог    семейства от всички религии, техни последователи  са с висок морал и нравственост. Те обичат семейство Мун и следват неговия пример.
               
                П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е

Благословените семейства имат трудната задача да осъществят  Божия план за пресътворение. На кого? Естествено, че на нас, грешните хора. Първата крачка е всеки човек да признае, че е  потомък на съгрешилите  Адам и Ева.  Тъй като грехът  става в първото семейство, създадено от Бог, то и  „поправянето” му трябва да бъде пак в семейството. Тази духовна промяна се нарича пресътворение, или ново сътворение. В него участват Бог е вече  грешните хора, ангели и духовни същества, докато при първото Сътворение хората са безгрешни.  Бог ги сътворява сам, по Свой образ и подобие, с надежда да останат завинаги такива. 

„В началото Бог създаде небето и земята.” /Бит.1.1./
Какъв е първородният грях? Той е  изневяра, люб
„И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” /Бит. 2:7/

Бог е много огорчен от любовния триъгълник между Ева, арх. Луцифер /Сатана/ и Адам. Първородният грях се появява и расте в душите им. В семейството на Адам и Ева има кукловод-любовник – арх. Луцифер, станал противник на Бог. Ева  прелюбодейства с него, а след това съблазнява и Адам.
Девизът „Любов навън, мир в къщи”, по който живеехме при комунизма, води началото си  от онези далечни времена. Той е пагубен за хората,   оправдание за прелюбодейците, слуги на Сатана. Времето тече, но грехопадението няма да се изпари от само себе си, необходими са действия.

Като Истински Родител и Създател, Бог се намесва и води към промяна тези, които Го потърсят. Пресътворението, вторичното създаване, е възможно с хора, които са се разкаяли за първородния грях,  обичащи и следващи Бог, верни Негови представители. Пресътворението става чрез доброволно страдание. На всеки Бог дава толкова изпитания, колкото може да понесе. Неговите семейства са от  „новородени” и пресътворени хора.

Преди грехопадението съществуват Бог-Отец, Адам и Ева. Повята на  на Сатана в тяхното семейство, е погрешно, непредвидено от Бог. Хората са тези, които трябва да изгонят Сатана от душите си. Те са отговорни и виновни не само за своето падение, но и за това на Сатана. Макар и сътворен като „Светъл ангел”, той е в позиция на подчинен спрямо Адам и Ева, децата на Бог. Ако прародителите ни се бяха обърнали към Бог и споделили с Него,  че нещо нередно става с архангел Луцифер, държи се странно, ако бяха попитали какво да правят, грехопадение вероятно не би имало. В позицията си на служещ дух, обгрижван и ръководен от своите господари хората, Луцифер може би е нямало да съгреши. Но, изпълнен  с омраза и завист, Сатана до такава степен се заслепява, че иска да заеме мястото на Бог.
Борбата започва и продължава „на живот и смърт”. Бог казва, Сатана казва. Хората слушат и единия, и другия. Така тотално се объркват. Бог започва нов спасителен план, наричан  пресътворение. Борбата между Бог и Сатана е за всичко, което принадлежи на Бог, в това число и за хората. Развитието на науката и технологиите  зависи от участието и победата на Бог. Без религиозна гледна точка, без Бог, победата на доброто е невъзможна.    

„Вие сте от баща Дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. /Евангелие от Йоана 8:44/ 

Вярата в Бог, Исус и Истинските Родители ни учат на морален живот, любов и всеотдайност. Мъртви физически е нормално, но  мъртви духовно – не! Месията Исус ни учи как да  премахнем греха и казва:

„И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях”./Ев. Матея 7:12/
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и просторен е пътят, който води в погибел. И мнозина са ония, които минават през тях.   
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. /Ев. Матея 7:14/

                При комунизма

При комунизма не можехме да развием религиозни чувства,  не знаехме истината за Бог, сътворението и пресътворението. Адам и Ева бяха символ на първите хора, но как са се появили, кой ги е създал, никой не ни обясняваше. За Бог се споменаваше само от свещениците при религиозни ритуали като кръщене и смърт. 
               
                При демокрацията
При  демокрацията знанията за Бог са  достъпни, но хората трябва    да ги търсят сами. Истината вече не може да се крие или изопачава. Родителите ни комунисти бяха честни и трудолюбиви, морални хора, но не вярваха в Бог. Ние, децата им,  трябва да прибавим към наследеното от тях добро, липсващата им вяра в Бог, Исус и Истинските родители. След това ще  предадем щафетата на нашите деца и така постепенно светът  ще стане по-добър. Ние участваме в собственото си пресътворение и в това на децата и родителите си, даже ако вече са в Духовния свят. Да се превърнем от грешници в праведници, свързани с Бог, е Неговото желание преди, сега и в бъдеще.
                При комунизма
При комунизма Словото на Бог  беше заглушавано от ревящия атеизъм на змеьове и змеици по масмедии, учебници, книги, разговори, и всевъзможни други методи. Без Бог ще   се чувстваме  сираци, а Той – самотен и страдащ Родител. Той продължава да ни пресътворява, искаме или не, за да живеем заедно в голямо семейство. Родителят не може да се откаже от болното си дете.

Ако  прозорецът е счупен, а ние  затворим вратата, ще стане ли топло в стаята? Не. Да затворим завинаги вратата на злото! Мирният свят изисква борба, пълна победа и изгонване на злото /Сатана/. Корените на греха са дълбоко в душите ни, от където трябва да ги  изтръгнем. Нормално е да боли, но душите ни очакват освобождението и пресътворението си. Те са ключът за радост, щастие, любов и успехи на Бог и хората.
               

               




                КНИГА ТРИДЕСЕТА


                ЕДИННИ С БОГ,  ИСУС И  ИСТИНСКИТЕ РОДИТЕЛИ! 
               
               
                Кой с кого ще се обединява?

Най напред е необходимо разделение, а след това обединение. Ако не се откажем и откъснем от Сатана /злото/, ако не признаем, че той е заседнал дълбоко в душите ни, ако не го изкореним от там,  ще продължаваме да служим на двама господари: На Бог и на мамона /Сатана/. Създадени сме свободни, а не роботи. Можем да изберем с кого да бъдем, с Бог или със Сатана! Едновременно и с двамата не може,  ще загинем духовно и физически!

„Затова ме люби Отец, защото Аз давам живота си, за да го взема пак. И никой не Ми го отнема, но Аз от Себе си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.” /Ев. от Йоана 10:17-18.

„Имам право...и нямам право” са ключовите думи, т.е. можем да изберем как да постъпим със свободната си воля, дадена ни от родителя Бог!
Библията ни  учи, че сме „наследници на Бог и сънаследници с Исус”!
 /Римляни 8:17/.
„И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога и сънаследници с Христа…”/Римляни 8:17/
 „Всеки служи на другите както отделните части на едно тяло. /Римляни 12:2/. „Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца. /Ев. от Йоана 10:37-38/
„Човек е Божи храм” /І Коринтяни 3:16/
„Всеки грях е извън тялото освен блудството, което осквернява собственото тяло” /І Коринтяни 6:18/
„Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците /Посл.към Евреите 12:4/
„Не ставайте роби на човеци” /І Коринтяни 7:23/
„Един Бог Отец, един Господ Исус” /І Коринтяни 8:6/
 „Бог не е Бог на безредие, а на мир. /І Коринтяни 14:33/
„Не давайте място на дявола./ Ефесяни 4:27/
„Изобличавайте безплодните дела на тъмнината” /Ефесяни 5:11/
„Вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия”/Ефесяни 6:16/
„Вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово./Ефесяни 6:17/         
               
                Съвършенство
 
Обединителната църква подготвя хората за  промени, преди всичко раздяла със Сатана, тържествено властващ в страните от комунистическия блок чрез атеизма. Хората при комунизма също се стремят към добро и съвършенство, но без Бог. Първоначалната природа на Бог у всеки човек не е изчезнала, а подтисната от атеизма и комунизма. Това измества фокуса на понятието „съвършенство”. При комунизма то е „светлото комунистическо бъдеще”, а при демокрацията „Единни с Бог, Исус и Истинските родители на небето и земята.” 

                При Бог
         1. Обединение на дух и тяло за съвършена връзка с Бог; 
„Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец.” /Евангелие от Матея, 5:48/
         2. Съвършените мъж и жена се обединяват в съвършено Семейство: съпрузи,  бащи, майки, деца, внуци и правнуци,  Божия потомствена линия.
         3. Съвършените семейства  се обединяват в хармонични, съвършени общества.
         4. Хармоничните общества от вярващи в Бог хора са в основата на хармонични, съвършени и мирни нации.
         5. Съвършените мирни нации изграждат съвършения  свят на земята  и на небето. /Небесно царство на земята и Небесно царство на небето/
        6.  Обединен, хармонично развиващ се физически и духовен  свят  по волята на Бог.  Бог   създава хората с тяло, за да господстват над физическия свят и с дух – над духовния свят.  Под Неговото лоно има  мир и благоденствие.
        7. Обединяване на религиите и духовните учения под лоното на Бог.
        8. Обединяване на Бог и човека с много любов.

                При Сатана
1. Разединение на духа и тялото на човека, които се борят помежду си  за добро и за зло, един срещу друг.
2. Семейства не съществуват. Мъже и жени, които не вярват в Бог, живеят в свободен, безразборен секс; разводи по няколко пъти, разправии, побоища, убийства, изнасилвания...Децата не знаят кои са родителите им...
3. Подобията на семейства, се съюзяват в атеистични общества на порока и лъжата.
4  Появява се комунизмът - властващо атеистично общество.
5. Атеистичните общества се обединяват в атеистични нации  в комунистическите страни, в които религията е подтискана и забранявана, а вярващите в Бог хора са репресирани.
6.  Атеистичните комунистически нации се борят за демоничен свят от безверници, престъпници и измамници; войни, революции, конфронтации, омраза към ближния..
6. Атеистите пречат на реализиране  плана на Бог за обединение на физическия и духовния свят под Неговото Лоно. Анархия вместо ред на земята, анархия и на небето.
7. Борба между религиите и духовните учения.
8. Аморалност и проституция.
               
                Необходимостта от религии

Религиите са инициирани от Бог и служат за  връзка между Него и хората след грехопадението. Ако то не се беше случило, ние щяхме да общуваме спокойно с Бог както с родителите, приятелите и децата си. Сатана се стреми да  унищожи религите по всички възможни начини. В името на Бог се извършват войни, злочестия и убийства. Бог страда. Хората страдат. Ангелите страдат. Природата страда. Космосът страда.  Светът е място на хаос, безверие и злодеяния.

Бог инициира появата на различни религии по света, за да може всеки човек по личен избор да избере „своя храм”,  да се свързва с Бог и да се спаси от тормоза и издевателствата на Сатана. За съжаление всяка религия твърди, че тя е „истинската”. Това дава повод на атеизма и комунизма да настъпват и завземат нови „територии” от човешки души. Атеистите и комунистите с право питат: „Това ли ви е раят на земята? Навсякъде войни и раздори. Деца, възпитавани от безбожници  в насилие и жестокост. При комунизма не беше така!„
Бог има Свой план за спасение чрез тактиката „разделяй и владей”. Раздяла със злото и победа на доброто. Религиите ще помогнат на обърканите хора. Религиозните ритуали с от голямо значение за това.
               
                Религиозни ритуали

Ритуалите в сравнително „младата” и нова Обединителна  църква са  семпли и приятни, но с дълбоко символично съдържание. Задължително условие за присъединяване към общността са постите: три дни, седем дни, 21 дни, 40 дни, които са само на вода.  Лидери са съпрузите преп. Мун и съпругата му Хак Джа Хан, мъж и жена заедно.   

При комунизма много се говори за еманципацията на жената, която в същност е поробване на жената. Що за празник е международният ден на жената  8 март? И за коя жена? Жената майка-домакиня, или жената на барикадите, или поробената от Сатана комунистическа робиня? В демократичния свят такъв празник няма. Когато бях в чужбина, за един 8 март си купих нови дрехи, както правех това и в България. Мислех си, че ще има „гювечи”, тържества, банкети, екскурзии, изневери, пиянство....все сатанински неща.

Сатана е жаден и ненаситен за  свежи женски тела на все по-малка възраст, деца. Негови подвластници са развратни и перверзни мъже и жени. Той повтаря грехопадението с Ева непрекъснато. При комунизма властта не позволяваше гей-паради и други манифестации на сатанинско господство. При зле разбраната демокрация, превърнала се в „слободия”, по Софийските улици ежегодно манифестират педофили. Как да обясним кои са те на децата? Религиозни ритуали и вярата в Бог  ще  разобличат похотливия Сатана и ще го „свалят от власт”. До колкото знам, в Япония, Корея и други демократични страни такива паради няма. В България членовете на Обединителната църква една година направихме контра-парад за „чиста любов” и семейства.

                Истинска еманципация на жените
След като  Преп. Мун премина в духовния свят, съпругата му Хач Джа Хан Мун   ръководи  Обединителното движение и Обединителната църква. Жена, лидер на църква, е  нова еманципация на жените за равнопоставеност с мъжете. В  живота  ролята на жените също все повече нараства. Те поемат нови и сложни отговорности в семейството, икономиката, науката и т.н. , при това се справят добре, даже много по-добре от мъжете! Амин! Дай, Боже! Мир, любов и благоденствие! И много любов! Успехи на жените-майки, жените   съпруги, жените общественички, жените, изграждащи  световния мир  под ръководството на  световния женски лидер   Хак Джа Хан Мун! Подкрепа, почит и уважение!
               
                Конференции и семинари

„Да възобновим нацията. Изследване на принципи и практики, които укрепват семействата, образоват младежта и възстановяват обществото”.
Под това заглавие през 2002 г. в София се проведе международен лидерски семинар, спонсориран от Надденоминационната и наднационална федерация за световен мир, основана от преп. Мун.
Членовете на Обединителната църква  в България сме малко, но имаме много поддръжници и приятели, които с интерес участват в дискусиите. Да разлистим брошурата от това събитие.
               
                Приветствено писмо от Чонг Хуан Куак, председател

„Скъпи участници в Международния лидерски семинар, От името на основателите – преп. д-р Сан Мьонг Мун и г-жа Хак Ча Хан Мун и спонсорите, съм щастлив да ви приветствам на този Международен лидерски семинар, който е посветен на темата „Да възобновим нацията: изследване на принципи и практики, които укрепват семействата, образоват младежта и възстановяват обществото ни.

Тук са се събрали лидери от много области на професионалното познание. Това, което ни свързва в едно, е споделяното от всички нас виждане и интерес към установяване на световен мир и възобновяване на нацията. ....Ще спрем вниманието си на това, как лидери в области като политика, религия, наука, медии, активно действащи неправителствени организации и хуманитарната сфера могат по-добре да служат на каузата за световен мир и да обновят нацията.
Искрено ваш, Чонг Хуан Квак,председател на Федерацията за световен мир.
Международният лидерски семинар на ННФСМ е замислен от основателя на организацията Преп. д-р Сан Мьонг Мун  с цел да създаде информиращи, вдъхновяващи и намиращи приложение решения и презентации по теми, посветени на критични въпроси от нашето съвремие.

- Семейството е основната социална единица и нейното здраве, сила и виталност са изключително важни за благоденствието на обществото и нацията;
- Междурелигиозната хармония е от съществено значение за световния мир;
- Политическите, религиозните, академичните, медийните и гражданските лидери трябва да работят в сътрудничество и взаимопомощ, за да решават критичните проблеми на нашите общества, нации и света;
- Образованието на младежта не трябва да си поставя за цел само професионалното развитие, а също така и развитието на характера и морала;
- За да постигнем хармония между хората и световен мир, от нас се изисква да се прегърнем и практикуваме принципа „Живот за благото на другите” и „преодоляване на бариерите” : расови, религиозни, културни, национални и т.н., които исторически са разделяли хората.” Преп. Реверен Квак.

               



                КНИГА ТРДЕСЕТ И ПЪРВА

                СЕМЕЙНА ХРОНИКА

               
                Предците ми са живели „живот, полезен за другите”.

Моите майка и баща, баба и дядо, както и много други честни българи, винаги са живели „Живот за благото на другите” – девиз, издигнат от Обединителната църква. Макар и комунисти, те са следвали и  спазвали българските религиозни празници и обичаи. Битовите традиции на народа ни се оказват по-силни от всякакви нови и стари теории. Чрез тях сме оцелели през вековете. Във всеки двор е имало малка „портичка” /вратичка/, за  връзка с комшиите. Когато до нас в Дупница дойдоха да живеят нови хора, моята майка – комунистка, като истинска християнка ги подслони за няколко дни с доброто си сърце. Това беше нещо нормално. Майка и татко бяха атеисти и комунисти, но добри хора. Колко ли  страдат в Духовния свят от заблудата, че няма Бог, че сме произлезли от маймуна!
               
                Семейни истории
 
Да се върнем към моя семеен разказ. Семейството ми беше „силно” комунистическо, макар че всички бяха честни, трудолюбиви и интелигентни хора. Майка ми Ана Крумова Маркова, е една от първите студентки в Софийския университет, специалност „Славянска филология” през 1925-1930 г.   Нейният баща Крум Манев Марков е завършил гимназия, равняваща се на Кембриджския университет. Баща ми също е с гимназиално образование.
               
                Дядо ми Крум Манев Марков и неговото семейство
               
                Дупнишката комуна

Дядо ми, роден през 1874 г. починал през 1960 г. беше предан комунист - идеалист, политик,  помощник-кмет на Дупнишката комуна, уникално явление за България. Имало е две комуни: в гр. Самоков и гр. Дупница, недалече един от друг градове. Управлението е от комунисти,   кметове и съветници, членове на Дупнишката комунистическа партия. Просъществувала от 1920 до 1923 г.   Българската комунистическа партия спечелва мнозинство на изборите в два града: Самоков и Дупница.  Дядо ми е избран за помощник-кмет в Дупница!  Също така е бил съратник и приятел   на Станке Димитров – Марек, един от основателите на комунистическата партия в Кюстендилска област, секретар на Окръжния й комитет. Съветници на градоначалниците са били Георги Панчаревски, Георги Мартинов и Никола Сребров. Всички  все видни комунисти,   вярващи  в идеята за нов комунистически и справедлив свят. Тези хора  са били  образовани и интелигентни, завладени от идеите на  кървавата Октомврийска  революция, при която червеният змей „яко” се  развихря в Русия. Новата комунистическа политическа система в необятната Руссь изиграва историческа роля за промяна на Европа и света, респективно  България. Комунистически, материалистически и атеистични идеи са живи  от тогава и в нашето  посткомунистическо или неокомунистическо време, наричано  демокрация. 

Руският и българският народ, по собствена воля  променят своята идентичност, отказвайки се от  Бог като свой Създател и тръгвайки по пътя на атеизма и комунизма. Те сами изоставят  Небесния баща и отиват в лагера на Неговия противник – Сатана, приемайки, че няма Бог, че сме произлезли от маймуна. Вододелът, дълбоката граница на обществото е вярата в Бог. Има ли Го, няма ли Го, трябва да реши всеки сам в душата си.

„Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.” /Евангелие от Йоана, 8:44/
 
Защо тогава се учудваме, че  25 години след „прехода” на България от комунизъм и атеизъм към демокрация българите си оставаме бедни? Защото лъжем себе си и околните, защото не сме се отрекли и разделили със Сатана, независимо, че при святото християнско кръщение три пъти свещеникът пита, „отрече ли се от Сатана”? Кръщелникът три пъти отговаря „Отрекох се”. Дали е така, или само на думи? 

Където хората вярват в Бог, там има развитие и просперитет. Съгласно Библията, бидейки атеисти и комунисти, отричайки Бог, ние  сме извън Божието семейство. Даже по-страшно, Сатана е, „нашият баща”, както казва евангелистът Йоан!

„Вие сте от баща дявола”...Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.” /Ев. Йоан 12:31/

Може да заключим, че атеистите, комунистите, идеологическите злосторници и  престъпници също ги очаква съдбата на Сатана - Вън!
Важен въпрос  е  кой е длъжен да изплати  греховете  на родителите ни –  атеисти и комунисти? Естествено че ние, техните потомци. С какво да започнем? С промяна на гледната си точка   от атеизъм към Богизъм, от нео- комунизъм към анти-комунизъм. Аз се стремя към това. Наясно съм, че „влача” след себе си родовете на майка ми и баща ми без да протестирам. Напротив, радвам се, че знам как да им помогна. В крайна сметка освобождаваме Бог от мъката на разделението с най-обичаното и желано нещо – децата Му.
Сама не мога да успея. Трябва ми помощ от Бог, добрия духовен свят и    предци, вярващи в Бог. Най-важното е нов тип СЕМЕЙСТВО с Божията  любов в центъра. Така ще изплатя грехопадението на рода си и последиците от него.   
Всеки човек сам за себе си;  всеки род също сам за себе си; след това всеки народ и целия свят.   Спасението започва от мен и свършва с Бог!

                КНИГА  ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
                Любовната история на прабаба ми Кита

Комунистът Крум Марков, моят дядо, беше интересен и надарен с бистър ум и  таланти човек. Макар и стар, към 90 години,  по цял ден  пееше и тананикаше някаква песен. Майка ми, когато остаря,  на свой ред също си тананикаше. Аз не съм много „гласовита”, но чувствам как песните напират отвътре в мен. Пее ми се, особено народни песни! И аз започнах да пея и тананикам както прабаба ми, туркинята  Кита, като дядо ми Крум и майка ми Ана. Дядо ми е дете от смесен брак. Майка му е туркиня. На български името й Кита   означавало цвете, но не съм много сигурна. Била е красива, висока и властна жена. Как е попаднала при моя прадядо Мане Марков? Ето една интересна и романтична любовна история.

След освободителната руско-турска война през 1878 г. и последвалите  няколко локални такива,  голяма част от живеещите в България турци се преселват в прародината си Турция. В  керван, пътуващ от Делиормана /Добруджа/ на юг, бавно, бавно се  придвижвала и моята 16 годишна бъдеща прабаба, легнала в каруца, смъртоносно болна от тиф. Някъде в сегашно Благоевградско, умират  много  хора от обоза, разтлал се като дълга змия по долината на Струма. Изселниците не са могли да продължават пътя си със заразно болни. Но не можели и да ги убиват. Ето защо ги оставяли  в разпрегнати каруци по пътя. Който оживее и ако оживее. Моята прабаба Кита оживяла!
               
                Великодушието на българина

Прадядо ми Димитър Марков /Мите, Мане Марков/, бил четник от четата на Яне Сандански. На негово име е кръстен площад в Благоевград. /площад Димитър Марков/.  Бойците от тази въстаническа чета препускали по същите пътища, по които се движел  и турският обоз, готови за бой. Започнали да въдворяват ред и да помагат с каквото могат на изселниците, мирни хора. Един ден, яхнал коня си, младият и красив мъж Мане, /или Мите, от Димитър/  Марков забелязал, че нещо  проблясва в една разпрегната  край пътя каруца. Приближил се и що да види? Красиви килими, възглавници, като в харем, а по средата върху тях лежи забулена жена. Само очите й още светели -  умолително. Трепнало смелото мъжко сърце! Разбрал той, че нещо не е наред, защото наоколо имало и други каруци, но повечето с мъртъвци. Сграбчил момичето, а то било олекнало като перце. Метнал го на коня си и препуснал към село при майка си. Майка му се развълнувала и разтреперила. Разбрала, че това ще е снахата. „Толкова хубави български момичета има, а синът ми води туркиня”, промърморила тя. Но какво да се прави, примирила се. Сключили уговорка – майка и син. Ако момичето оживее, ще се оженят, ако не... каквото Бог реши. Но упоритата туркиня не само че оживяла, но и разцъфтяла като голяма красавица! И аз съм като нея!

Нататък нещата тръгват в руслото на семейния живот. Дядо Мане Марков с  десетчленно  семейство се преселва в новоосвободената от турско робство България. Двамата му сина и трите му дъщери  се разделят. Едните се заселват в Кюстендил, другите в София, а моят прадядо Мане с прабаба ми Кита отиват в Дупница. Хубавото туркинче имало  голям наниз жълтици на врата си, оставен от грижовните й родители. Представям си колко тежка е била раздялата на Кита с турското й семейство, род и нация. Тя и други турски млади жени и мъже, останали в България, е трябвало да се приспособят към новите условия, към бита и нравите на българите. От поробители  стават поробени.

Кита била умна и пъргава, бързо научила български език от мъжа и свекърва си, сприятелила се с другите снахи. Новото семейство се отнасяло почтително към нея, не я отделяли като друговерка. Представям си картината. Бившата поробителка и господарка Кита става уважавана снаха в семейството на бунтовника – българин, четника, бореца за освобождение от турско робство. Това хуманизъм в действие ли е било, или любов? И двете.

Свекървата на Кита, майката на дядо Мане,   започнала да подготвя снаха си да приеме християнството, ако иска децата й от българо-турския брак да бъдат добре в свободна България и равни с другите хора в новата й родина. Кита първоначално нищо не отговорила, но се замислила дълбоко.
„Неизвестност, сама сред чужди, какво да правя?” Молела се на Аллах да й помогне. И Той помогнал. Как? Чрез любовта, пламнала между туркинята и българина, между  баба ми Кита и дядо ми Мане. Където „ухае” на любов, Бог винаги е там! Искрена и чиста била любовта им, независимо от националните и религиозните различия. Раждат се 13 деца, едно от които дядо ми Крум! Тяхното семейство също може да служи за пример. Даже полъх за семейна изневяра или противоборство не е имало. Бог е подкрепил и благословил любовта им.

Такова е началото на моето семейство. Аз поне знам, че имам 25% турска кръв, а колко много  жени по време на турското робство са раждали деца от турци, но  не знаят! Не виждам нищо лошо в смесването на турска и българска кръв. Антрополозите казват, че хората от смесени бракове са по-здрави и по-силни. Преп. Мун съчетава мъже и жени от целия свят, гарантирайки здраво поколение.

Такава е българската история.  150  години след освобождаване от турско робство, аз гледам турските сериали по телевизията. Те са с много битови подробности, което е плюс, а не минус. Откровено показват как живеят днес турските семейство.  Установявам сходство в обичаи, жестове, начин на живот и бит между двете националности. Надявам се да посетя и самата Турция.
                Заселване в град Дупница

Дядо ми Мане и баба ми Кита купили голяма къща в центъра на град Дупница с остатъка от пендарите, оставени на Кита от майка й. Кита обичала реда и чистотата, хубавите дрехи, колкото може по-свежи, цветни  и красиви. Но...събула копринените шалварки, облякла български градски дрехи, за да  не се  различава от хубавите млади българки. Тя била  най-хубовото момиче, сръчна, весела и работлива. Поела домашната работа, макар и на 17 години. Всички й се подчинявали, защото била умна и справедлива. Понякога дълго гледала през прозореца и се мъчела да си представи майка си и баща си, братята и сестрите си в далечния  Истанбул. Как да им съобщи, че е жива и здрава, че скоро ще стане майка?

                Малката пътешественчка

На 16 май 1943  на бял свят  се появявам  аз, бебето Мария. Майка ми заминава за София при роднини, за да ме роди в Майчин дом, специализирана болница. Страхувала се е да не се случи нещо непредвидено, както при брат ми раждането на брат ми Крум, когато за малко е щяла да умре. След няколко дни двете се връщаме щастливи   в Дупница, с черното влакче,  което радостно препуска като конче-вихрогонче към дома. Прибираме се в същата къща, в която прабаба ми Кита е родила децата си и където снаха й   баба Елена  ражда моята майка и сестра й Мария! Баба Кита вече си почивала като достолепна старица. Приела ме е с много любов като най-малкия член на семейството.  Снаха й Елена, жена на дядо ми Крум и моя  баба, поема цялата домакинска работа. Баба Елена имаше ясна и чиста памет, когато пораснах, всичко ми разказа. Баба е била голяма ръкоделка,  шиела и плетяла на чужди хора, за да подпомогне семейния бюджет. Започва да шие и дрехи, даже да обучава млади момичета в шиваческия занаят.  В моя дом в София има няколко нейни ръчно изработени килимчета тип гоблени, които аз пазя и обичам. Човекът си отива, но създаденото от него остава.
Занаятите през турско робство се развиват и процъфтяват най-вече в Розовата долина, Карлово, Сопот, Калофер. Баба Елена и майка й Ана са били добри тъкачки. Двете са създавали красивите Карловски килими. Работели са едновременно с ръцете си, все едно, че са свирели на пиано. Вместо музика на кросното се появяват килими, пътеки и други неща с все още ненадминато майсторство. Майка ми не беше ръкоделка, не можеше да стои повече от половин час седнала, какво остава и да тъче. И двете пееха чудесно. Баба Елена е завършила осми клас в Карлово, който е бил най-високата степен на образование. Можела е да стане учителка, но съдбата я завежда на други места. Всичко това се случва 1890-95. Най-важното е, че много ме обичаше. 
               
               
                КНИГА ТРДЕСЕТ И ТРЕТА               
               
                Дядо Крум и Дупнишката комуна

Дядо ми Крум Манев Марков,  счетоводител по професия, се „заплеснал”  по комунистическите идеи съвсем млад.  Той е свързан с комунистическото минало на гр. Дупница, един от първите комунисти в града и околията, приятел и съратник на Станке Димитров – Марек, който мистериозно загива при самолетна катастрофа, връщайки се в България от Москва.

                Дупнишката комуна
                /1919 – 1920/

Ето какво четем в брошурата-диплянка за Дупнишката комуна, просъществувала от 1919 до 1920. Издадена е през 1960 от юбилеен комитет на БКП в гр. Станке Димитров /сега Дупница/ във връзка с нейната 40-годишнина.

„Под мъдрото ръководство на БКП трудовите хора в гр. Станке Димитров днес на дело осъществяват заветните мечти на първите наши комунари – борят се за ускорено икономическо развитие на социалистическата ни родина.”

 На заглавната страница има снимка на митинг с червено знаме, на което пише „Дупнишка градска община”, снимка на кмета Коста Петров и плакат с надпис „8 часов работен ден”.

На втората страница е поместена снимка на Станке Димитров – Марек, за когото казват „загина при нещастен случай в самолет, връщайки се  от Съветския съюз” след девето-септемврийското въстание през 1944 г. Слагам  кавички, защото усилено се говори от тогава и до сега, че това в същност е бил атентат, организиран от КГБ, за да може Георги Димитров, а не Станке Димитров да поеме властта в „новоосвободената” от „фашисткото робство” България. До снимката се чете надпис: „Станке Димитров – секретар на Окръжния комитет на партията през време на Комуната”.
Следва  справка за историята на Комунистическата партия.
Цитат:
„БКП /тесни социалисти/, начело с Димитър Благоев, Георги Димитров и Васил Коларов под влиянието на Октомврийската социалистическа революция тръгна по пътя на болшевизацията. Тя все повече се оформя като авангард на работническата класа, като истински защитник на интересите на трудовите хора. Влиянието на партията неимоверно бързо растеше. Това пролича особено силно по време на общинските избори 1919-1920 година, когато гласуваха не само организираните партийни членове, но и хиляди други трудещи се.”

Следва снимка на част от ръкописно написан Протокол, който съм сигурна, че е писан от моя дядо Крум Марков, защото съм виждала и други документи, писани от него изключително  красиво, калиграфски.
Цитат: „Днес, 22 ноемврий 1920 година, новоизбраният общински съвет.....” Нататък вече не се чете.  До снимката е част от  текста на самия протокол.
„На заседанието присъствуваха общинските съветници Никола Икономов, Иван Захариев, Александър Богданов, Христо Г. Янков, Стоичко Д. Ченков, Георги х. Ангелов, Георги Панчаревски, Д-р Костадин Петров, Крум М. Марков, Иван Чорлев, Владимир Ив. Радев, Георги Златанов, Никола Н. Сребров и Георги Христов Мартинов.

Преди да се пристъпи към дневния ред,  някои от Господа съветниците взеха думата и говориха по досегашното управление на общината, между които общинският съветник Господин Георги Панчаревски, който след като приключи свойта реч, депозира една резолюция-протест, подписана от общинските съветници на комунистическата партия със следното съдържание:
                Резолюция – протест

Днес, 23 ноември 1920 година, комунистическите общински съветници: Георги Д. Панчаревски, д-р Коста Перов, Крум М. Марков, Иван Чорлев, Георги Златанов, Никола Сребров и Георги Мартинов, избрани на 3 октомври т.г., свикани на първо заседание,
                П р о т е с т и р а м е:
1. Против оставянето ръководството на общината в продължение на 3 години в ръцете на тричленски комитет въпреки законите /чл. 35 от закона на градските общини/.
2. Против вмешателството на централната власт и управлението на общините.
3. Против забавяне утвърждението на изборите и свикване на съвета /чл.чл.156, 158 от избирателния закон/.
4. Заявяваме, че и този състав на общинския съвет макар и в болшинството си комунистически, не представлява волята на дупнишките избиратели поради това че:
а/ повече от 150 души дупнишки граждани наши избиратели бяха лишени от право на глас.
След гласуването се почна прочитането на бюлетините и в резултат се оказа:
1. Общински съветник Д-р Коста Петров получи осем – 8 гласа за кмет.
2. Общинските съветници: Крум М. Марков и Иван Чорлев получили по осем – 8 гласа за помощници кметове, а шест – 6 бюлетини се оказаха бели....
Да живеят Дупнишките трудещи се маси и тяхната първа община...”

Снимка на подписите и снимки на новоизбрания кмет Коста Петров, двамата помощник-кметове Крум Марков и Иван Чорлев, съветниците Г. Панчаревски, Г. Мартинов и Н. Сребров

Следваща страница на брошурата.
Снимка на манифестация през 1919 година начело с Коста Петров /Транспортната стачка/.
 Дупнишки общински вестник, излизащ един път седмично, раздаван безплатно на гражданите. Публикация на бюджето-проект за 1922-23 г. /Доклад от постоянното присъствие/.
Цитат:
„Другари и Господа общински съветници, Постоянното присъствие ви предлага настоящия бюджето-проект на общината така късно поради туй, че се изготвяше изложение на закона за градските общини. Трябваше да чакаме тая конференция. Обещаха се „големи реформи”. Трябваше да ги видим и тогава да почнем подготовката на бюджета ни................
                Приходи
      Глава І.
А. Имоти и капитали
1. Движими имоти.......2. Недвижими имоти
Манифестация в гр. Дупница през 1922 г. начело със Станке Димитров, Ламби Кандев и Коста Петров.

На обратната страна на диплянката.

                ЧЕРВЕН БЮЛЕТИН
Да живее комуната! Това е гордостта на дупнишките беднотии. Кой я създаде? Хората на труда. Експлоатираните, подтиснатите, угнетените от владетелите на властта и на богатствата. Работникът, държан в безработица, е принуждаван да се моли и унижава пред горделиви господари за работа. Принуден да търпи псувни, отчаяние от заплатата му, да слуша грубостите на своите директори, майстори, надзиратели. Работникът в Дупница е създал своя комуна. Как да не се гордея с това!

Бедни занаятчии и дребни земеделци, понесли ужасите на войната, обидените от големи и малки началства, дали близките си жертви на войните,  завърнали се сакати или болни, прекарали тежко пленничество, наблюдавали престъпните обирничества в близките и дълбоките тилове, оставили в мизерия и унижение своите семейства, днес търпещи нечувана съпротива, тежка криза, оголвани от държавни данъци, ограбвани от банки, тютюневи и други търговски фирми, тия бедни хора на труда имат своята гордост – Дупнишката комуна!......”
Още в юбилейната брошура-диплянка.
Снимки на митинг от погребението на Коста Петров и самото погребение на Коста Петров.

„Централният комитет на Българската комунистическа партия /тесни социалисти/ и Комитета на Общия работнически синдикален съюз в България съобщават на партийните и синдикалните членове и на всички съчувственици на освободителното комунистическо движение, че другарят Коста Петров /кмет на Дупнишката комуна/, падна убит на  21 тази година /1923 бел. ред./, близо до Дупница, от ръцете на наемни убийци. Другарят Коста Петров още от ранни години прегърна великия идеал на подтиснатите и унижените – комунизма и на него отдаде всички сили на своята буйна младост. Гонен и изключван от няколко гимназии за социалистическа пропаганда между учениците, Коста Петров завършва педагогическо училище, а след това  право в странство. В началото на общата война Коста Петров е обвинен от властите в Самоков, че подстрекава бедните жени към бунт, когато те искали повече хляб за децата си, и хвърлен в централния софийски затвор за две години тъмничен затвор. Коста Петров понася стоически тежките убийствени условия на затвора, където волята му за борба срещу кървавото господство на буржоазията повече се закалява.

През време на голямата транспортна стачка др. Коста Петров беше в първите редове на борците. Заплашен с убийство, еднакво с др. Георги Муструков, той сполучи да се скрие и да избегне тогава участта на Муструков. Арестуван по-късно, Коста Петров биде амнистиран и наскоро след това, избран за кмет на Дупнишката комуна.

На тоя пост, даден му по волята на Дупнишкия трудящ се народ, другарят Коста Петров прояви всичките си способности на организатор и пламенен защитник на интересите на работниците и бедните граждани. Приел една община с разстроени финанси и заграбени от буржоазните  организации имоти, др. Коста Петров и комунистическият общински съвет трябваше да се борят с неимоверни мъчнотии, създавани от богатата буржоазия и от дружбашката власт, за да отстоят политическите, икономическите и културните нужди на дупнишкото трудящо се население.

Тая деятелност на нашия другар вбеси нашите противници, но за това тя спечели любовта и симпатиите на дупнишката беднота, която на 11 февруари даде отново доверието си на любимата комуна и на нейния славен кмет, др. Коста Петров. Всички правени от по-рано опити да бъде убит смелия вожд на дупнишкия пролетариат, са неуспешни.  На 11 февруари заслепените от злоба наши врагове успяха да намерят наемни убийци, които най-сетне зверски и жестоко отнеха скъпия живот на дупнишкия кмет.

Загубата, която насилствената смърт на Коста Петров постигна дупнишкия пролетариат, е загуба на цялата партия и на цялото пролетарско освободително движение. Тя е тежка и непоносима и за другарката и трите деца на Коста, на които той беше единствената подкрепа.

Утешение ще получат близките му домашни и партийните му другари само като следват светлия пример на Коста, който със своята беззаветна вяра в комунизма, със своята легендарна храброст и неустрашимост и със своята фанатична преданост на пролетариата, увличаше трудещите се маси в политическите и профсъюзни организации на пролетариата и с това подготвяше окончателната победа на труда над капитала, съкращаваше дните на кървавото господство на буржоазията, основано на експлоатацията и политическите убийства.
Вечна памет на героя, мъченика Коста Петров!

Подписи: Централен комитет на Българската комунистическа партия.
Комитет на Общински работнически съюз в България.”
               
                Димитър Полянов.   
               
                ЧЕРВЕНИЯТ ОРЕЛ
                Безсилни да го стигнат в небесата,
                Страхливи да го срещнат във лице –
                Те подло го причакаха в засада
                С треперещи ръце.

                Пропукват пушки – плахо, отдалече,
                И ревна снежний Рилски безпредел...
                - Там, в кръв облян, трепти в агонията вече
                Червеният Орел!

                Сразен! – Убийците се веч не крият!
                Те идат по окървавений път,
                Врагът, безвреден веч, да доубият,
                Да осквернят трупът!

                Напразно! Подир всяка нова рана
                Орелът запламтява по-красив!
                Последна капка кръв кат не остана,
                героят пак е жив!
               
                И уморени, тез изчадия твърди
                Щом тръгнаха назад – съзряха там               
                Над тях, летящ във слава и безсмъртие
                Орелът по-голям!
               
                Спогледаха се с ужас, по лицата им
                Черта човешка не личеше веч!
                Тях, тях уродила бе яростта им,
                Трупове те  бяха вече!
               
                И уморени, щом тръгнаха назад
                Тез изчадия твърди
                съзряха там над тях,
                летящ във слава и безсмъртие
                Орелът – по-голям!

                Пред любовта безсилна и смъртта е,
                Палачи! Жив е Рилският Орел!
                Той над победените от нас витае
                Все по-хубав и все по-смел!
               
                Дупница, Димитър И. Полянов, 1922

На последните страници на брошурата има снимка на манифестация през 1923 г. след убийството на Коста Петров начело със Станке Димитров и снимка на завод.
                Заключителен текст на диплянката

„Под мъдрото ръководство на БКП трудовите хора в гр. Станке Димитров днес на дело осъществяват заветните мечти на първите наши комунари – борят се за ускорено икономическо развитие на социалистическата ни родина.”

Издава юбилеен комитет – гр. Станке Димитров
Корица и оформяване –художник Д. Топлийски
Поръчка № 1712          1960 г.    Тираж 2000
Печатница при промкобината – гр. Станке Димитров.
               
                Дупнишките и Парижките комунари

Цитирам почти целия юбилеен вестник за Дупнишката комуна, за да  бъде ясно на поколенията точно как са мислели първите комунисти, комунарите от родния ми град Дупница. Те са имали свое основание, мислейки, че ако се смени политическият строй от капитализъм в комунизъм, един по-справедлив строй, хората ще живеят по-добре, ще настъпи мир, дружба,  братство и най-вече РАВЕНСТВО, за което са мечтаели и френските комунари.

През 1871 те също са умирали по барикадите в Париж, мечтаейки за братство и равенство. Парижката комуна е първият опит за установяване  диктатура на пролетариата в света. Естествено,  неуспешен, след като не е благословен от Бог. Комунарите са били атеисти.  Идеалите на Парижката, Дупнишката, Самоковската и други комуни могат да се постигнат в човешкото общество само с участието на  Родителя Бог.  Комунизмът се явява заместител на религията, която е трябвало да свързва Бог и хората.  Комунарите не вярват в Бог, отричат съществуването Му, заместват Го с лъжливи и уродливи форми. По този начин осуетяват  плановете Му, спират потока от благодат и любов, струящи от Него към мирозданието. Резултат: хората са нещастни, уплашени и объркани. Комунизмът – сатанизмът не могат да Го заместят!

Радостно, даже възторжено  и патетично са звучали песните и стиховете на комунарите, например:
                Комунист:    „Води ни, Партиьо, води ни!
                Под твойте бойни знамена!               
                И нека свети твойто име
                Сред хилядите имена!    
 „Партията”  се замества с Бог от вярващите хора, или със Сатана от атеистите и комунистите. Отново свободен избор. Обикновено те грубо натрапват своя атеизъм.

                Христинин: „Води ни, Господи, води ни!
                Под твойте бойни знамена!
                И нека свети Твойто име
                Сред хилядите имена!

                сатанист: „Води ни, Сатано, води ни
                Под твойте бойни знамена!
                И нека свети твойто име
                Сред хилядите имена!


                КНИГА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
               
                Комунизмът е сатанизъм, идеология на Сатана

Комунизмът като идеология и философия  отрича  Бог,  религията и Духовния свят, живота на човешкия дух след  смъртта на тялото. Комунистите отричат вечния живот на човешкия дух. Комунизмът  прокламира  братство и равенство, имайки пред вид, че физическата смърт на всеки роден на земята човек е неизбежна. Телата на богати и бедни, комунисти и демократи, се погребват. Това е краят на земния им живот. За тялото ясно, но за духа? Комунистите отричат  съществуването на духовен свят, на „Отвъдно”, където се преселват душите. Всички хора са  равнопоставени  пред смъртта на тялото. Това е така, но трябва да се прибави  безсмъртието и  възкресението на духа. Те избягват въпроса къде отиват интелекта, чувствата, волята, скръбта, радостта, наречени дух на човека. Тайничко обаче комунистите също правят опело и други траурни ритуали по гробищата. Застраховат се за Отвъдното, знаейки, че всички хора са равно - поставени пред  смъртта. Ако признаят, че има духовен свят,  че там     отиват душите, включително и комунистическите, Сатана ще загуби  властта си. На едно и също място, в Духовния свят, Отвъдното,  се отправят „сенките”, или духовете на богатите  и  бедните, на добрите и   лошите хора, на вярващи  и атеисти. Бог ще ги съди за делата им.



Комунизмът отрича това. Комунизмът отрича „задгробния живот”. Те слухтят да научат нещо повече за Отвъдното от някой приятел-свещеник, като проявяват двойственост и притворство, характерни за червения змей Сатана. „Ние не вярваме в Бог и други такива щуротии, но ако...?” Те се чудят какво ще правят,  ако е вярно, че душите на всички се преселват в Отвъдното и продължават да живеят? От там   никой не може да се върне. По този начин всички хора са участници в „братството” и „равенството”,  били те комунисти -  атеисти, или вярващи в Бог.  Нито един човек, роден на земята, не може да избегне или заобиколи  преселението на духа си. Но, може приживе да си осигури място в Рая или в Ада. Там, в Отвъдното, го очаква Божият справедлив съд.  Той също е за всички, даже и за Сатана.               

Хората сме братя и сестри, защото  сме  Божии деца и  равно-поставени пред Него. Бог-Отец обича всички и ще прости на всички, които помолят за прошка.

Отричайки Бог и религията, комунизмът се явява философия на Сатана,  демонизъм, служещ на злото. Сатана от край време   цели  да унищожи Доброто, да седне на Божия престол и да господства чрез всемирното зло.  Сатана успява да завладее хората чрез измами,  теории и философии, една от които е комунизмът, идентичен с   атеизма.

„Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти? А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.” /Исая 14:12-14/.

Такава е истината.  Комунизмът е  сатанизъм.  Подкрепяйки комунистите, хората  без да осъзнават, подкрепят и служат на Божия враг   Сатана и неговите подвластници, на  реално съществуващата зла  демонична сила. Демоните обсебват и покоряват духовете на живи физически хора, които не вярват в Бог. Превръщайки се в зли духове, те се променят и мимикрират, влизат в кожата на атеисти и комунисти,  действат  подмолно и тайно, „на тъмно”, съюзени или разединени. Може би се заблуждават, че ще останат неоткрити? Божии пратеници, праведни синове и дъщери, притискат до стената сатанистите, демонистите и комунистите. Разобличават ги, прогонват ги, борят се с тях поколение след поколение. Хората, живели при комунизма, на свой ред трябва да  изгонят Сатана, до пълна победа над атеизма и комунизма, като повярват в Бог и вървят по Неговите пътища. Инстинктивно всеки човек знае как.
 
„И Господ ми показа великия свещеник Исуса, стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; ...Не е ли този една главня, изтръгната из огън?” /Захария 3:1-2./

Сатана успява да подпали пожара на недоволството и съпротивата срещу Бог и Неговите ангели. Нима е по-силен от тях? В никакъв случай! Бог се ръководи от Принципа „Виновните да понесат полагащото им се наказание”.  Да се разкаят, поправят и върнат при Бог доброволно. Както при грехопадението на Адам и Ева, Бог не се намесва пряко в делата на хората, за да не наруши свободната им  воля, така не може да се намеси и в тяхното пресътворение. Те са свободни да избират, защото   без свобода човекът ще бъде робот, а не Богоподобен!

За съжаление, след грехопадението хората пак по собствената си воля  се опълчват срещу Бог, даже   отричайки Неговото съществуване. Бог не е изоставил нито за минута децата Си, макар и грешни, макар и съюзени в различни сатанински общества, каквото е комунистическото. Той иска те сами да Го помолят за помощ, за да   унищожат ”Червения древен змей,” разделяйки се  с него за винаги. Тогава връзката  ни с   Бог   ще се възстанови.  Ако отричаме съществуването на Бог, Сатана ще бъде победител във вековната битка между доброто и злото.  Изходът от нея зависи от това как ще постъпят хората и кого ще подкрепят: Бог или Сатана, атеисти или вярващи, комунисти или Божии деца. 

                Месията Исус
Бог  и Сина Му Исус страдат, без да са виновни.  Чрез Месията - Богочовек Исус, Бог дава пример на хората какви  да бъдат и как да се свързват с Него. Някои от тях обаче продължават  да следват Сатана, защото е по-лесно, защото пороците са примамливи и носят удоволствие. Това потвърждава, че са   потомци на грешните  Адам, Ева и Сатана, откъснати от Истинския си Родител Бог. Грехът е примамлив, скрит унищожител на човека. Макар  бавно и  незабележимо, грехът завладява човешката душа, ако  той не се съпротивлява, ако не търси помощ и закрила от Бог.

„След това видях небето отворено, и ето, бял кон и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва праведно. Очите му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той. И беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово.
И небесните войски, облечени в бел и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщия. И на дрехата и на бедрото му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите.”/Откровение 19:11-16/

Червеният комунистически звяр е уловен  съгласно пророчеството в Библията и хвърлен в огнено езеро. Това е надежда и спасение за хората . Няма място за отчаяние! Победата над комунизма /червения звяр/ е предречена, предопределена, въпрос на време. Пророчеството  се сбъдва, комунистическите страни се разпадат и тръгват по пътя на демокрацията. Хората от Китай, Куба, Русия, Беларус, Украйна, България, Полша, Румъния, Сирия и други държави могат да избират свободно: Бог или Сатана; Божието Слово, или сатанинското слово; живот или смърт.
 
„И зверът беше уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бидоха избити с меча на яздещия коня, с меча, който излизаше от устата Му./
/Откровение 19:20 21/.

„И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото воинство. И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знамения.../Откровение на Йоана 19:19-20./
                Свята песен „Марш на новата епоха”
               
                Целий свят, небе и земя,
                С Божията воля изпълни.
                На Божието  Слово
                - Бащин извор с истини -
                всички  научи!
                Спящата могъща земя разбуди
                Бий камбаната и провъзгласи:
                На борба!
                Докато не е победен Сатана,
                Ще се заема аз и сам с това.

                Ти, като Исус, Който мъка преживя,
                Обруган от присмех на тълпа,
                На   милиони  в тъмнина
                Огън донеси за светлина.
                На борба!
                Да надвием Сатана
                Сам тоз товар ще понеса.
               
                В сърцето си мъка имаш ти
                като Исус,
                молещ се в градината,
                останал сам със Бог.
                В черна нощ кажи, крещи,
                всички събуди.
                На борба!
                Докато не е надвит сатана
                Аз влизам в битка сам дори.
               
                Кръста вземай,
                Следвайки Исус и ти!
                Той умря на хълма  Калвари.
                С Божията помощ
                Волята Му изпълни.
                Разкажи на хората
                От капана на страха,
                Че вдигаш знамето 
                За свобода.
                На борба!
                Докато не е надвит сатана.
                Аз ще упорствам сам дори.
               
                А Отец, отруден и в самота
                ще отдъхне,
                ние сме отмяната.
                На борба !
                Докато не е надвит сатана!      
                Аз ще упорствам сам дори!




                КНИГА ТРДЕСЕТ И ПЕТА               
 
                ПО НОВ НАЧИН
               
                Променям се бързо
               
Ако все още бях комунистка /слава Богу, че вече не съм/, щях да се чувствам горда, че произхождам от комунистическо семейство и че дядо ми Крум Манев Марков е бил част от борбата на пролетариата срещу буржоазията, че е отдал живота си за комунизма, явявайки се  „защитник на бедните и онеправданите”.

Но... самият мой дядо-комунистът се разочарова и отказа от комунизма. Заедно със съпартийците си беше уплашен  и объркан. Победоносната Червена армия през 1943-44 година,   по насилствен начин установява „строящия се” социализъм и  диктатурата на пролетариата в България. Много от  старите комунисти  млъкват.  Защо? Защото възгледите и идеите им се преобръщат на 360 градуса! Появилият се комунизъм никак не им се е харесал. Една експлоатация и терор се заменят с други форми на деспотизъм.  Дядо ми Крум и неговите партийни „другари” са потресени от новата реалност, коренно различаваща се от представите им за ред, честност и справедливост, братство и равенство, изповядвани от тях.. и от комунистите – идеалисти на Параижката комуна, посветили живота си на тази кауза. Тя се проваля тотално в  Западна Европа. Старите комунисти  се чувстват виновни, излъгани, че са изоставили дом и семейства да гладуват и мизеруват с цел осъществяване на лелейната си мечта – комунизма. Някои комунисти, осмелили се да „надигнат глас” дават здравето си по затвори и митинги, изпитват мъка и  разочарование,   погубили напразно живота си. Съидейници на дядо ми Крум Марков като Коста Петров /завършил право в Европа/, Станке Димитров, също юрист и  други комунисти, щяха да изпитат същото горчиво разочарование,  ако бяха дочакали  мечтаната  „нова ера”.

                Като Ехо от канара
На мен през 2015 година, както и на всеки съвременен човек, всичко това  ми се струва нереално, като  ехо от  огромна и опасна канара. Но  за комунарите, комунистите, работниците, борците за „правда и  свобода” през 30-те години на 20 век,  комунизмът  е бил символ-верую, смисъл на живот. Врагът е бил  дивият и яростен капитализъм с  нечовешката си експлоатация на работниците в епохата след Октомврийската революция от 1918 в Русия.  Днес, през 21 век, нещата се обръщат. Врагове на хората са неосоциализмът и неокомунизмът, за които са мечтали няколко заблудени поколения. Разликата е, че преди пролетариатът се е борил срещу буржоазията /богатите/, а сега буржоазията /бизнесмените/ се борят срещу пролетариата /работниците, бедните/. Отново под лозунга  за братство, равенство и справедливост. Кой ръководи тази борба? И преди, и сега, пак отново Сатана.

Съвременните честни и  вярващи в Бог хора разглеждат комунизма като яростен атеистичен политически режим, враг на човечеството,  утвърждаващ  атеистично, т.е. сатанинско общество. 

               
                КНИГА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

                ИСТИНАТА               
               
„Кое е добро и кое е зло, кое е истинско и кое фалшиво, не се определя от човека, а от Бог – Абсолютът, Който въплъщава в Себе Си Истината. Тя е нещо ценно и постоянно, неизменчиво във времето и пространството.  Благоденствие и радост ще има тогава, когато хората бъдат във връзка с Източника на истината – Бог.” /Преп. Мун, Небесна Библия 2.1.2.1./

Аз се интересувам от  истината за живота на хората в прехода от комунизъм в демокрация в България. Самата аз участвам в него. Идеалите на комунизма  не са осъществени в нито една страна. Бъдещето принадлежи на „демократичния капитализъм”. България тръгва по този път през 1989, началото на българската демократична революция.  Комунизмът е отречен тотално от младото поколение, но все още е жив в мечтите и спомените на бащите. 

Истината е, че Бог обича и „добрите” и „лошите” хора, и комунистите и атеистите, и белите и черните. Слагам добри и лоши в кавички, защото съвременните хора също сме  объркани.  Критериите ни за добро и зло не са объркани, защото ние  сме такива. Истински е само Абсолютът Бог. Той, като Истински Родител, обича не само тези, които го обичат, но и враговете Си, обича всички хора като Свои деца, в това число стари и нови комунисти и атеисти, бори се за тях с цел да ги прибере в Своето Лоно. Такава е безусловната  родителска любов. Кой баща или коя майка  изоставят детето си, ако то се е родило с някакъв недъг? Може би за Бог сме точно такива – недъгави деца, рожби на комунизма, които не могат да използват капацитета на мозъка и  тялото си и се лутат насам-натам в духовна мъгла. Въпреки това, Бог ни пази и тегли към Себе Си ежедневно и ежеминутно! Защото ни обича! „Защо тогава не махне с чародейната пръчица и не ни промени?” 
Защото хората по собствената си свободна воля,/Ев.Йоана 18:12/   изоставят Бог и Исус, следвайки Сатана.   

„И тъй четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързака. /Ев. ог Йоана 18:12./
„И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик /Ев.Йоана 18:15/

Даже подготвените от Исус ученици Го изоставят, отделят се  от Бог, напускат Истинския си Родител и  отиват при фалшификатора Сатана.
Началото на всички злини е грехопадението на Сатана, Адам и Ева.  Същността му е нарушаване на Божията заповед „Не яж от Дървото на познанието на доброто и злото.” Сатана прелъстява полудетето-полужената Ева, а след това  тя недораслия Адам. Всички   „ядат” плодовете на Дървото на познанието, символ на сексуалните отношения, което също не е било развито до зрялост и не е дало предвидените за него зрели плодове. Незрели хора „ядат” незрели плодове, символ на  сексуални отношения. Бог е предвиждал любовта между мъжа и жената да пламне при напълно „узрели” хора.

Ситуацията   се променя.   Луцифер „изпада” от сферата на Доброто, чийто символ е Едемската градина и става  враг на Бог, съблазнявайки и изнасилвайки малката, глупавичка и наивна тинейджерка Ева . Именно понеже е малка, тя без да осъзнава какво прави и какви ще бъдат последствията,   сменя  кръвната си линия от Божия в Сатанинска. Уплашена, повлича след това и все още непорочния Адам. Поне този сексуален акт е предвиден от Бог за размножаване на хората, за това може би е мъничко по-приемлив. Но любов между човек /Ева/ и животно /Луцифер/, Бог не е предвиждал.  Уплашена и объркана, разбрала, че е сгрешила и че Адам е определен за неин съпруг,  Ева съблазнява Адам, прави секс с него и му предава грешната потомствена линия на Сатана. 

Въпросът е защо Бог не се е намесил? Защото Той създава Ева, Адам и Луцифер със свободна воля, която е неприкосновена , дар от Него. И трите създадени от Него същества обаче,  я използват не по Неговия план и не в съответното време. Така  всички следват Сатана, а не Бог. Какъв ще бъде краят?
                Бог се бори със Сатана
Родителят Бог започва борба със Сатана, за да Си върне изгубените деца и осъществи изначалния Си план.  Той ще победи по-бързо, ако грешните хора осъзнаят какво са извършили и променят живота си, най-вече ако не повтарят сексуалния грях. 

Архангел Луцифер, превърнал се в Сатана, е създаден и заема по-долно място в сравнение с децата на Бог. Той  обича всичките си творения, но с различна любов. Най-силното чувство е родителското, любовта Му към Адам и Ева. С мисълта за тях Той създава земята и небето, всичко. Дълбокото Му желание е заедно да усъвършенстват природата, океаните и моретата,  космоса. За да осъществи това, Бог се нуждае от помощници преди децата Му да пораснат. За това Той най-напред създава духовни същества. Архангел Луцифер е предводител, наставник на много ангели. Бог го обича и се грижи за него като такъв и очаква разбиране и помощ.  Порасналите и съвършени Божии деца е трябвало да се грижат и обичат Творението като проводници на Божията Любов. Най-близо до Сърцето на Бог са Адам и Ева, Негова плът и кръв. За да предпази неопитните Си деца, Бог ги   предупреждава:

„И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.” /Битие 2:15/
„И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от Дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” /Бит.2:16-17/
 За да предпази децата си от нещо непредвидено, Бог моли Адам  и Ева /респектино всички хора/, да не ядат от Дървото на познанието на доброто и злото, символ на секса. За да има плод, трябва да има семе. При животинския свят и хората мъжкарят впръсква семето си в утробата на женската. Плодът на дървото на познанието на доброто и злото трябва да узрее. Бог предупреждава, че опасността е смъртоносна,  „непременно ще умреш”. /Бит.2:16-17/
                Лъжата на Архангел Луцифер
Архангелът обаче  казва друго на Адам и Ева: „Яжте, Бог лъже, няма да умрете! Слушайте мен, правете каквото аз казвам!”
Змията, най-хитрото животно, символ на  Сатана,  с двойния си език дава нова гледна точка, противоположна на Божията:
„Никак няма да умрете” /Бит. 3:3-4/

Адам и Ева са изправени пред съдбоносен избор. Недорасли, вироглави и непослушни, объркани, свободни, те извършват грях – съвокупление с животното Сатана и изпадат от чистите сфери на доброто в мрака на смъртта. При сексуалния акт се обменят всички елементи. Хората чрез секса със Сатана сменят кръвната си линия от Божия в Сатанинска. Сатана става техен баща. Бог е принуден да се грижи за чуждите, за сатанинските деца, защото Свои вече няма.

„А змията беше най- хитра  от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
А жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е вред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допирате до него, за да не умрете.
А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.” /Битие 3:1-7/

                Борба между Богизма и атеизма
Борбата между Бог и Сатана е на живот и смърт. Започнала  от грехопадението на първите хора в първото семейство, продължава през историята и стига до нашата епоха като борба между атеистичния комунизъм и демократичния капитализъм на вярващите в Бог хора. Поколение след поколение. Хората запазват свободната си воля, дадена им от Родителя  Бог при тяхното сътворение. Те  избират на кого да служат: На Бог, или на    врага Му Сатана. Всеки съвременен човек сам, съзнателно  решава с Бог или със Сатана. Проблемът е, че хората  не знаят нищо, или много малко, или знаят погрешни неща  за Бог, Неговата воля и Неговото страдание. Такива са комунистите и атеистите, ръководени от Сатана . 

Дали Бог ще приеме сътрудничество с някого зависи от това дали този човек Го търси  с  користни цели, или с любов и признателност. Хората непрекъснато искат нещо, пазарят се даже с Него. „Аз ще дойда при Теб, Господи, но дай ми това и това, направи за мен това и това, аз искам.....”. Такива егоистични молитви обиждат Бог, докато доброволното ни участие в процеса на възстановяването и пресътворяването Го радва и успокоява.  Доброволно и съзнателно, ръка за ръка с Него, хората  ще станем прекрасни като Създателя си, а не погрешни Негови деца!

                Необходимост от религия и Месия
Религиите  са тези, които разкриват Душата на Бог, Неговите страдания и желания, показват пътя за спасение и  премахване на първородния грях. Той не може да изчезне с магическа пръчка. С тази задача може да се справи само Месия, Спасител, подготвен и изпратен от Бог човек. Такъв е Месията Исус, дошъл преди 2000 години на земята. След трагичната Му смърт продължител на делото в съвременната епоха Му е преп. Мун. Той разкрива същността на грехопадението. Знаейки какво е грешно, то може да се поправи. Хората са направили грешка, хората могат да я поправят, но при определени условия, които определя Бог. Преди всичко чрез  страдание за изплащане на греховете.

„Бог дава, но в кошара не вкарва”  казва  българската поговорка. Бог изпраща толкова изпитания,  колкото може да понесе и да издържи даден човек. Адам и Ева извършват първородния грях, доброволно се съюзяват със Сатана, пак доброволно трябва да се откъснат от него и да се променят към ДОБРО.  Страданието трябва да се  приема без роптаене  и мрънкане: „Ние не можем, боли ни, сърби ни...”   Въоръжени с Божието Слово като щит, можем да отхвърлим завинаги господството на Сатана. Първоначално всеки сам за себе си. Не може някой да страда и изплаща чуждите грехове.

Тогава: материализмът ще изчезне, атеизмът ще изчезне, комунизмът  също бързо ще изчезне! 
               
                Още за комунистическото минало               
Да се върнем към  интересното  стихотворение „Червеният орел”от диплянката за Дупнишката комуна, цитирано по-горе. В енциклопедията „А-Я” издание на БАН през 1970 г./преди прехода към демокрация/ четем: „Полянов, Димитър /1876-1953/ - български поет, основоположник на българската пролетарска революционна поезия. От 1892 г. членува в социалистическа група. За първи път в българската литература лиричен герой е класово осъзнатият работник. След Октомврийската революция усвоява метода на социалистическия реализъм. Пише за живота и борбите на пролетариата.”

Ех, този пролетариат! Пролетарият, работникът, не притежаващ нищо, освен двете си ръце, е свободен от грижи за имоти, къщи, фабрики и заводи, нивя и поля.....  Ако не е гладен и жаден, т.е. ако има кой да го храни и облича, ще се чувства безгрижно и прекрасно!   

Пролетариатът в Европа  през 19 век е искал да се облагодетелства като  вземе насилствено, чрез кражба от имащите,  от буржоазията така, както крадецът Сатана в древността краде от Божието творение. Наказание има, защото има  кой да въздаде справедливост - Бог. 

Но философи и учени атеисти твърдят, че няма Бог, значи няма и Сатана. Грубата кражба и убийство на човек от човек са наказуеми, но смяната на цял строй, на цяла ценностна система, за да дойдат на власт „бедните и онеправданите”, та макар и необразовани, жестоки и некадърни да управляват „народни маси” при комунизма,  е героизъм.  Девизът е: „Всичко за благото на човека, всичко за благото на народа”. На кой човек? Естествено, че на „нашия” човек, бедния човек, пролетарския човек, прикрития човек, двуличния човек, комунистическия човек, сатанинския човек....

След свалянето от власт на буржоазията в България през 1944 г. кой започва да управлява? Полуграмотните, прости и озлобени „народни избранници”,  някои от които са толкова неуки, че като властимащи поставят резолюции  по документите   „Към кошчето за боклук”. Властта под закрилата на съветската червена армия се взима от  верните на Комунистическата партия и комунистическия червен змей нейни членове в България, Русия и други страни!  Докато овластеният пролетариат се окопити, образова и научи да управлява, хората изпадат в отчаяние, бедност и безверие, ново  комунистическо  робство.

Сега, в посткомунистическото общество, шуробажинащината и корупцията в България са на забележително ниво. Те са последица от  управлението на първите комунисти,  съгласно комунистическата идеология. Двуличието и лъжата, интересчийството, безкруполността и жестокостта, дълбоко са залегнали в умовете и сърцата на няколко комунистически поколения. Появява се нова народопсихология, пропагандираща комунистическа  „хуманност” и „величие” на социалистическия строй, т.е. „старата песен на нов глас”. Това за пред хората, прах в очите им, а в същност в България започват един след друг все нови и нови преходи, правят се нови и нови грешки, които се прикриват от комунистическите, уж „демократични” правителства.

В Чехия демокрацията се установява за 3 години, а в България продължава 25. Никой не може да прогнозира кога ще свърши  този мъчителен преход от комунизъм към капитализъм, но  всички вярваме, че все пак демокрацията  ще победи комунизма! Бог ще победи Сатана.  Най-голямото зло е атеизмът, отричащ съществуването  на Бог и Духовния свят.   Комунистите откъсват насилствено  хората  от Родителя им Бог! Това е голям грях. 

„Светлото комунистическо бъдеще” след 9 септември 1944 гони петилетките, но все не успява да ги догони.   Народът мълчи и страда полугладен и  заблуден. Най-онеправдана е интелигенцията, която знае и разбира какво става, но за да получат децата й „разрешително” от партийните комитети за следване или работа,  се преструва, че всичко е наред. Децата на висшите управляващи комунисти обаче учат в елитни колежи на „загнилия, но още „неизгнил” капитализъм в Западна Европа .  Започва имиграция кой както може и където може. Децата на комунистите, и цветът на нацията, напускат страната.  България се хваща на европейското хоро като член на Европейския съюз от 2006.  Дано е за добро! Не им завиждам на „западняците”.
               
               




                КНИГА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
               

                Нова гледна точка

Отношението към дадена ситуация зависи от гледната точка. Опитвам се да разглеждам нещата през призмата на откъсналите се от Бог хора, превърнали се в атеисти не по собствена воля, а по традиция. „Където са всички, там  и аз” е  максимата на примирените  с положението си хора, роби на атеистични и индивидуалистични учения и идеи. В същност те  сат „бездуховни” личности, изгубили вярата си в Бог. Да бъдеш „духовен човек” при комунизма означаваше да се занимаваш с поезия, литература, изкуство....  В същност „бездуховен”  е този, който е загубил  духа, даден от Бог  на   първите мъж и жена Адам и Ева.

„И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. /Библия, 2:7/

В човешката душа има  една светла искра, Божествена искра, останала  от първоначалната човешка природа. Чрез нея всеки човек може да  възвърне  изгубената си вяра и връзка с Бог. Желая това с цялата си душа! Искам Бог да прости греховете ми, както и тези на предците, децата и  внуците ми!  Стремя се с дух и тяло, ум, воля, съзнание, решителност, да напусна сатанинското мракобесие и да се върна при Бог. Той като Истински Родител, ми вдъхва надежда и упование. Той ме тегли към Себе Си по различни начини. „Неведоми са пътищата Господни” – казва народът. Знам, че няма да се откаже нито от мен, нито от другите бивши комунисти и атеисти, а ще ни прости. Променена от атеистка във вярваща,  аз съзнателно се стремя към Него, към Светлината и Любовта!

Пиша тази книга, за да подпомогна  Божествената искра и човешката съвест на себе си и не всички, които пожелаят. Те работят денонощно, за да се върне всеки човек при Бог. В Библията четем:

„Бог ще съди праведния и нечестивия. Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.” /Еклисиаст 3:17/
„Всички отиват в едно място. Всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта”- /Еклисиаст 3:20/
„Кой знае, че духът на човешките чада възлиза горе, а духът на животното слиза долу на земята?” /Еклисиаст 3:20/

След като прочетох тези стихове от Библията на проповедника Еклисиаст, в душата ми нещо се преобърна. Оказва се, че човешките проблеми не са икономически или политически, зависят от отговора: Има ли Бог, или няма Бог. Респективно - ще има ли съд за престъпленията, или няма да има. Ако смятаме, че няма Бог, тогава всеки може да прави каквото  пожелае, всякакви своеволия и злини. Но нека се замислим сериозно какво ще правим,  ако действително има  живот след смъртта, съгласно Библията и други свещени книги? Ако духът ни е вечен, ако няма духовна смърт? Ако ние сами решаваме на какво място  ще отиде нетленния ни дух? От какво зависи това? Вярно ли е, че  съгласно живота ни в тяло на земята, ние ще отидем на определено място. Не Бог, ние сами  подготвяме своята „стая” в Отвъдното, света на сенките /духовете на умрелите/.
               
                Тялото ни е скъп подарък от Бог

Тялото се оказва изключително важно за настоящия и бъдещия живот на хората. То ни е подарък от Бог. Вярващият човек знае това и го пази, живее здравословно. Атеистите, мислейки, че то ще им служи само на земята, стават безотговорни към себе си, околните, държавата, света...

В някакъв момент от живота си на земята разбираме, че сме сгрешили, че физическото тяло според проповедника Еклисиаст отива в земята, а духът отива при Бог. Какво да правимм по-нататък?

Да  молим Бог да прости индивидуалните, груповите, расови, общочовешки и други грехове, каквито са атеизмът и комунизмът. Трябва да се смирим и приемем страданието  с вярата, че Бог дава на всеки толкова изпитания и страдания, колкото и каквито можем да понесе.   

Аз  разреших тази дилема, реших да се променя, колкото и да ми е трудно. Вече знам, че има Бог, любящ Истински Родител, на когото искам да служа. Старая се да Го зарадвам с молитви и дела, искам да  бъдем заедно! Надежда има, защото Него Го има! Аз решавам със свободната си воля, Аз.

„Светлина от Изток изгрява, като Слънцето над нас” се пее в една свята религиозна песен. Светлината е олицетворение на мира и щастието, които  постепенно проникват и в най-затънтените кътчета на човешката душа; за добро. Те са от Бог.

               Нова песен на вдъхновение, нов живот на вяра с Бог

                Дойдох, земя, жив на света, който Бог сътвори.
                Радостта на свободата, съм призван да градя!
                Да открием истинската Божия цел,
                Посветили цял живот по Воля Божия.

                Цялото Небе могъщо пей, вдъхновено от Бог.
                Нов Едем започва сега, възвестявай го навред!
                Посвети се и построй нов свят живот със Бог,
                Виж свободната земя, Бог я пожела.

                Ще потърсим вечен благослов за семейство на Бог.
                От Отеца на Доброто, дълго чакал ни нас.
                Възвестявай истина и блага доброта,
                Новите Небе, Земя, Бог ги пожела.

                В деня на ярък, нов живот,
                следвай праведността.
                Чист и свят вечен живот,
                възвиси с доброта.
          
                Отецът на добро е
                Славен идеал,
                С който ще градим
                На мира света!


                Бог се грижи и за мен

Бог се бори и за мен, както и за всяка друга грешна човешка душа. Да, аз съм  грешница, но вървя по пътя на промяната! Имам тяло, с което да върша добро! А какво да правят майка ми и баща ми, дядо ми и баба ми,  атеистите, комунистите, индивидуалистите, които вече са се преселили в Отвъдното и нямат физически тела? Те не могат да извършат добри дела на земята, да се променят. Те как ще се върнат при Бог?

Нашите родители и предци участват в религиозния живот на земята чрез нас, потомците им. Те ни  служат и  подпомагат, макар че ние трудно разбираме.  Кога ги виждаме? На сън. Бог, ангели  и добри духовни същества непрекъснато търсят контакт с нашия дух, „И на яве, и на сън”. Те са „извънземни” духове, които могат да влизат в душите ни. Ако са добри, приелият ги човек  ще върши добри дела с тялото си, ако са сатанински и зли демони, ще изпълняват техните пъклени желания по волята на Сатана и неговото черно воинство. Свободни сме да избираме. Най-напред трябва „да ни се отворят очите”, да „прогледнем” за Божията Истина и да престанем да трупаме грехове. Да се молим за прошка от Този, Когото сме наранили незаслужено – родителят ни Бог.

С вяра в Бог мога да  подпомогна процеса на  реинкарнацията /възкресението, прераждането/ на  духа си.  Духовете на предците ни  очакват помощ!  Всеки  вярващ в Бог човек  и семейство са жизнено важни  за Бог и света. От нас зависи да се разделим с атеизма и комунизма, за да се върнем в Лоното на Бог. Никога повече комунизъм в моето семейство! Небоиция! /Не се бойте/, както би казал комунистът, дядо ми Крум.
               
                Семейна хроника

Правя това отклонение, защото  ме интересуват дълбоките корени на комунистическия ми род. Искам да знам и да разбера защо дядо ми и неговите съратници,  толкова интелигентни, образовани и умни хора, най-успелите в  епохата след Октомврийската революция, са се отдали на комунистическите идеи. Тогава може би ще мога да им помогна, независимо, че са в духовния свят.
               
От баба си Елена Кишева /по баща/, родом от Карлово знам, че даже Георги Димитров е преспивал в нашата къща в Дупница. Дядо ми е имал  брат - Давидко, който  не се е запалил по комунистическите идеи. Напротив, оженил се  за италианка и  заминал за Италия.  Имали са и сестри, но  жените – комунистки в 20-те години на 20-ти век са били нещо изключително рядко в България.  Интересно защо едни хора са тръгнали след комунистическия призрак, /червения змей/,а други, даже от едно и също семейство, не са.  Едни са живели за „победата на комунизма”, а други – за  „победата над комунизма”. Може би по-артистичните, по-освободените духом, даже по-авантюристично настроени хора, са харесали песента „Работници, работнички, от вси страни, сплотете се! Напред, другари смело, да браним нашто велико дело!”

Те със сигурност са смятали, че работят и се жертват за велика и справедлива кауза, за свобода, равенство, братство и справедливост, както комунарите от Парижката комуна от миналия век. Животът обаче  ги опровергава напълно.
               
 За мен дядо ми Крум в преклонната си възраст беше просто моят  дядо, който много обичаше да пее и да се провиква от време на време: „Революция, небоиция”! Тогава не разбирах каква революция има пред вид, нали вече строим социализма и комунизма, но явно, че той е искал промяна, защото в строящия се комунизъм нещо не е така, както са го мислели първите комунисти. Необходима е нова революция. Този път в душите на хората от атеизъм към вяра. Предполагам, че е имал пред вид духовна религиозна революция. Може би без да разбирам как, той ме напътства и пази от Отвъдното да не повтарям атеистичните му грешки. Старая се. Даже влязох в конфликт с родната си майка за комунизма. Тя умря атеистка и комунистка. Наричаше ме „Богомолка и фанатичка”. Въпреки това аз се грижех за нея като за бебе. Колко много ми липсва сега! И тя, и дядо ми, нейният баща, и моят баща, умряха  разочаровани, че са  отдали живота си на една фалшива идея.  Умряха бедни, каквито винаги са били.
                Самите комунисти – жертва на комунизма

Самите комунисти са най-голямата жертва на комунистическия призрак, който бродейки из Европа, се заселва успешно и трайно в току-що освободената от турско петвековно робство, /1878/, красива и слънчева България.

„От трън, та на глог”, казва народната поговорка. Не е разбирал моят дядо, нито моят баща, нито моята майка,  че духовното комунистическо робство е  пагубно, даже може би най-пагубното  за човека. Дядо Крум е   протестирал още през първите години от строителството на мечтания комунизъм след преломната 1944. Осъзнал е бързо,, че се е жертвал и отдал целия си живот  напразно. Даже е бил наказан и изолиран  от ръководството на БКП като „неудобен и опасен”. Формално не е изключен от комунистическата партия, но е  предупреден нито да говори, нито да действа против нея.

Първите комунисти на Дупница след 9.9.1944  са били възрастни хора, не са можели да се противопоставят на  комунистическия призрак, който е продължавал да се вмъква и вербова нови млади и свежи души. Така червеният змей събира цяла армия, с която изпепелява със сила и жестокост всичко, което е различно от атеизма и комунизма. Хората комунисти, изгубили своя идеализъм, се  променят. Продължават да му  служат, но не по своите идеологически  убеждения за „светло комунистическо бъдеще”, а съгласно собствените си интереси за облаги, вили, къщи, коли, богатство... Самите  комунисти, по природа двулични като прародителя си Сатана, особено управляващите, все повече и повече се усъвършенстват в лъжите и заблудите, прикривани зад привиден хуманизъм. Така изцяло започват да приличат на баща си – дявола. 

Дядо ми Крум се събираше  с други възрастни и немощни  физически старци - комунисти в градинките на Дупница, за да си говорят тихо и да негодуват, че не са се борили за това, което се случва в живота,  практиката не съответства на марксистката философия и теория. „За това ли сме се борили?”,  питат с болка старите комунисти. Те са изпитвали носталгия за времето, когато са излизали извън града по  поляните на река Бистрица, пекли са агнета, пиели са бира с каси и са четели комунистическа литература. Това с бирата и кебапчетата е било за прикриване обучението по Марксизъм-Ленинизъм, но кой за какво е ходел, може само да се гадае. Децата на комунистите също винаги са присъствали на митингите и събранията, „да се учат от малки”, както са казвали мъдрите другари. Участвали са във вечеринки, хорове, спортни дружества и други  приятни неща, но с  „пъклени” цели, диктувани и служещи на атеизма и  Сатана.

В такава обстановка е израснала  моята майка и нейната сестра Мария, починала като студентка първи курс агрономство в София. След като  разнасяла позиви при силен дъжд, се разболяла  от скоротечна туберкулоза и... край на един млад и погубен от комунистическия змей живот. Преди години туберкулозата е наричана „жълтата гостенка” и е взимала много жертви. Тази сестра на майка ми, моя леля, се е казвала Мария, но са й викали „Мика”. Била е голяма математичка, много хубава, със големи зелени очи, висока и стройна, докато майка ми беше мъничка жена,  пъргава и  артистична. Явно, че приличам  на нея.

„Другарите” – комунисти преди 9.ІХ.1944  са обичали да бъдат заедно.Участвали са в женски и младежки организации, манифестации, студентски съюзи и др. Както ми разказваше моята баба, която единствено обаче не беше комунистка нито в душата, нито в ума си,  животът на комунистите е бил съдържателен и интересен от тяхна гледна точка, макар и труден. Тя, майка ми и леля ми,  когато дядо ми е  бил по затворите като комунист, са пътували с малко покъщнина   от град на град,  интернирани като опасни комунисти. Живели са в село Бобошево, Дупнишко, в  град Бяла в Северна България и на други места. Дядо Крум навсякъде е бил „добре дошъл” като умен и опитен счетоводител. Работи почти до последния си дъх, парите не стигаха, особено като се има пред вид, че бомбата унищожава до основи старата къща  и цялата семейна покъщнина. Майка ми разказваше, че в гр. Бяла в Северна България калта е била толкова много, че децата ходели с коне на училище, насядали по няколко върху гърба им и държащи се едно за друго. Естествено, че това им е харесвало, децата са си деца.

В Дупнишкия затвор, наречен „Тюрмата” баба ми е носела храна, дрехи и цигари на дядо ми, арестуван за комунистическа пропаганда. Тя е месела сама хляба, за да слага  в тестото различни съобщения, свити на малки хартиени топчици, т.е. извършвала е „конспиративна дейност”. Добре, че е била много сръчна и умна жена, та с двете си ръце е плетяла и шиела на чужди хора, за да облича дъщерите си и да изкарва пари, докато мъжът й е пъшкал и страдал по затворите в името на...  червения змей и неговото светло комунистическо бъдеще. Изобщо бедност и немотия, но..... „Всичко за Партията, всичко за народа, всичко за комунизма!”
               
               
                КНИГА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
            
                Дядо и внуци

Тук искам да разкажа за особените отношения между дядо ми и моя брат,   който носи неговото име Крум. Голяма радост, голяма любов към първото  внуче в семейството. След  2 години съм се появила и аз. Пак са се радвали, но не като за момчето, наследника. Ще се отклоня за малко, за да разкажа за себе си и брат си като деца. 

Брат ми Крум Александров Коларов е роден в  село Сапарева баня, от където е баща ми. Акушерка при раждането му не е имало и майка ми е щяла да умре. Поради тази причина след две години  отишла в София в Майчин дом, за да  роди мен. Както се досещате, успешно, щом пиша тази книга. До баща ми  изпраща  телеграма с текст: „Родих едно грозно и къдрокосо момиче ”.  Да, но аз като съм поотраснала и пооформила,  вече никак не съм била  грозна, а на къдравата ми коса завиждали и майки, и момиченца, и момченца. Едно пухкаво дебеличко бебе, при това софиянче, а не селянче. Както и да е, благодарна съм, че съм родена и възпитана точно в това семейство, където получих много любов.

От малка се очертавах като умно и талантливо дете, но много упорито и самоволно, с магарешки инат. Спомням си, че обичах да рисувам. Още преди да тръгна на училище, нарисувах вазата с цветя, която стоеше на масата в къщи. Майка ми занесе рисунката на учителя по рисуване, който,  ме насърчи да рисувам. Да, аз пак рисувам, но 50 години след този случай. Сега домът ми в София е пълен с картини!

Брат ми Крум обаче нямаше такива таланти, не можеше да направи две успоредни линии. Нито пък да рецитира стихотворение с нужния патос. А аз можех всичко. Но не можех да говоря добре, докато той беше прекрасен събеседник. Хвалбите някак си все бяха за мен, защото аз навсякъде се проявявах с нещо! Ако нямаше с какво, си измислях.  Сега, когато съм на 70 години, пак е така. Мозъкът ми все  измисля „някоя щуротия”. Брат Крум е уравновесен и мъдър, а аз – емоционална. 

Ето една  моя артистична проява като дете. Веднъж бяхме на някакво гости на детски рожден ден. Децата казваха стихотворения, или пееха песни. Аз бях най-малката /на 4 години/ и нищо не знаех. Въпреки това излязох смело и казах нещо. Тогава даже не разбрах, че в момента съм съчинила първото си стихотворение. Естествено, че всички много ми ръкопляскаха. Даже засенчих рожденичката, както винаги засенчвах и брат ми. Майка ми започна да води само мен на гости у приятелки, а той оставаше при баба и дядо Крум, беше му скучно с нас. Без да обиждам майка си, по този начин тя раздели децата си. На мен се падна по-трудното. Брат Крум се е чувствал пренебрегнат. Може би така, както ангелът на светлината Луцифер, на когото се струвало, че Бог обича повече Адам. Това не е вярно, но детето се ръководи от чувство, а не от разум. Родителите ни от моя гледна точка го глезеха повече. Аз трябваше да се справям с всичко, мога не мога.

Брат ми  растеше под моята сянка, а не обратно, макар че е по-голям. Той беше стеснителен и нежен, може би по-подходящ за момиче, а аз - за момче.  Той не обичаше да се изявява, докато аз бях „фурия”. Брат ми също е много умен, завърши с отличие гимназия, започна да следва медицина, но се отказа и се прехвърли агрономство. Той се  чувстваше най-добре сред природата и ...... при дядо  Крум. Когато беше гимназист, а дядо Крум жив, двамата с часове си говореха, за какво – нито се интересувах, нито разбирах. Аз общувах повече с баба ми, която започна да ме учи да плета, да шия, да готвя и други такива момичешки неща. След време разбрах, че дядо ми най-искрено и честно е разказвал на внука си за своето разочарование от комунистическия строй и властимащите. Така брат ми стана критичен към всичко като малък десидент. Започнаха да го наричат „неверникът Тома”.  Брат ми не стана член на БКП  и беше пръв на барикадите през 1990, когато народът свали комунистическото правителство и власт. Дупница беше особено активна в борбата за демокрация. Нали си знаехме как да се борим, нали сме си „биткаджии” по наследство! Брат Крум имаше  демократични идеи  за разлика от мен, защото аз не обичам политиката. Слушах механически какво говорят  и приемах всичко на доверие, без да вниквам и анализирам  делата на управляващите. И сега съм такава. 

Брат ми говореше  против комунизма още преди да дойде демокрацията, макар че това беше опасно. Никой друг не смееше да прави открито това. Но щом се отприщи бента на негодуванието от фалша и злоупотребите на управляващите малки и големи комунисти, всички смело започнаха да говорят против тях, точно като починалия  дядо Крум, разочарованият от властта комунист, помощник-кметът на Дупнишката комуна през 1920-23 г.
 
Около 50-те години на миналия век, все още не беше се появило названието  „Активен борец против капитализма и фашизма”, така че дядо ми приживе не е ползвал никакви облаги от  комунистическата власт: нито апартаменти, нито по-висока пенсия, нищо. Напротив, беше изоставен и низвергнат, заради откритото опълчване срещу  новоизлюпените комунисти и тяхното управление. В убежденията си обаче  остана марксист – идеалист и атеист. Добре, че баба ми беше вярваща в Бог жена с дядо свещеник. От нея понякога чувах нещо за Бог, особено „Дай Боже”, „Смили се, Боже”, „Прости Боже”... Все неща, които беше чувала от дядо си. Тя знаеше много, но рядко говореше за такива „тайни” и „забранени” неща. В заключение: израснах в сложно „преходно” комунистическо патриархално семейство, в което имаше любов, загриженост и взаимопомощ, грижа за стари и млади. Естествено, че най-много обичаха мен като най-малката,  най-сладичката, най-палавичката и най-упоритата. Веднъж се противопоставих на майка си и баща си, които не  ме взеха на дарак, /машина за  преработка на стари дюшеци/. Такъв рев ревнах, че пропищя махалата. Те  упорстваха и не искаха да ме вземат. Тогава с голата си детска ръчичка счупих прозорец. Шурна кръв като „из ведро”. При това положение всички си останахме в къщи. Бях на 5 години. Уплаших се „яко% и повече такива неща не  правех, но чак в  пубертета станах кротка и „хрисима”. 
               
               
                КНИГА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА      
               
                РОДИТЕЛИТЕ               


                Баща  Александър Коларов. Майка Ана  МарковаКоларова

Баща ми е роден на 5.08.1902, а почина на 3.08. 1992 г. Майка ми  е родена на 1.02. 1911, почина на 25.07. 1998 г. Живяха нормално дълго,  около деветдсет години.  Те са комунисти още от младини. Както казах, майка ми и сестра й Мария, чието име нося, са участвали в живота на Комунистическата партия   от деца, а след това  като студентки в София.  Майка ми беше учителка по литература в гимназията, а баща ми – управител на банята в Сапарева баня. Нощно време при него са слизали партизани, за да се къпят и да взимат храна. С една дума, ятак.  По време на „строящия се комунизъм” се премести при нас в Дупница и стана чиновник във Военната болница. Много скромни и трудолюбиви хора, абсолютно честни, но.... комунисти по наследство и атеисти по убеждение. Те бяха признати за активни борци против фашизма и капитализма и получаваха допълнение към пенсиите си, от което ,  се срамуваха  пред  другите свои приятели – пенсионери. Не че станаха богати, пенсиите им пак бяха малки, но живеейки много скромно, успяха с тях да изучат  мен и брат ми. Аз започнах да работя веднага след завършване на Софийския университет, но брат ми Крум се заплете в медицината, премести се агрономство,  удължи с няколко години следването си, но завърши агрономство. Майка и татко никога не му се караха и упрекваха, помагаха и на мен и на него колкото могат. Аз също им създадох ядове с тази моя първа и велика любов.   

Баща ми е основател на кооперацията в родното си село Сапарева баня,  един от първите членове на БКП, независимо, че произхожда от  заможно и интелигентно полу-градско, полу-селско семейство. Баща му е селски богаташ. Майка му,  от известно и богато Дупнишко семейство на книгоиздатели и печатари, род Пилеви, умира млада. Гимназия баща ми завършва в града, живеейки в наследствената къща на майка си при вуйчо си. Къщата още съществува, макар и много стара. Тогава, още  като гимназист, е „посетен” от червения призрак на Маркс и по-късно става гимназист - комунист. Започва да организира вечеринки, събрания, кръжоци и други дейности на комунистическата младеж, макар че самият той беше „силен” в сметките, не го биваше в културата. 

Майка ми обаче е била изключителна артистка и певица още от детството си. С баба ми са били на курорт и  топли бани в Сапарева баня и там   някъде, разхождайки се, са се срещнали: селският красавец  интелигент, незавършил студент и градската, не много красива, но умна и талантлива  мома. Явно, че в много отношения приличам на нея.  Баща ми е бил на 38 години, когато са сключили брак. Преди това е трябвало да  се  пребори с  тежкото заболяване  туберкулоза, имал е операция на белия дроб в София и чак след пълното си излекуване е решил да създаде семейство. Винаги обаче  имаше нежно здраве, поради което майка ми беше активната в семейството ни и поемаше по-голямата тежест. При това тежко семейство, тя тичаше да предава Марксизъм-Ленинизъм като пропагандистка, заедно с други учителки - комунистки. Забележете, тогава не се казваше просто лектор, а пропагандист, значи да пропагандира и втълпява идеите и думите на комунистическия призрак колкото може по-ясно и натрапчиво директно в главите на слушателите.  Тя се подготвяше старателно за всяка лекция от дебелите книги на Маркс, за да се среща с работници от различни заводи и предприятия с цел политическото им ограмотяване. Такива кръжоци бяха задължителни за всеки трудещ се човек, в града и в селото.  Работеше се активно с така наречените „безпартийни”, а членовете на БКП редовно ходеха на обучение на семинари и  партийни събрания за „опресняване” на знанията и научаване  нови.

Сега тези кръжоци и Марксистко-Ленинската пропаганда може да се струват странни и безсмислени, но на времето  това беше основната дейност на партийните секретари.  Комунистическото сатанинско слово се лееше от всяка радиоточка, /тогава нямаше телевизия/ от устата на хиляди учители, пропагандисти и партийни деятели. „От уста в ухо”. Даже  задачите по математика бяха съобразени с пропагандата на строящия се комунизъм. Например в задачата: Едно Трудово-кооперативно стопанство има 10 агнета. Бригадирът-животновъд отделя 3 за селекция. Колко остават? Не са важни агнетата,  а бригадирът - комунист, който се грижи и разпорежда „съзнателно” с тях, по комунистически. Той няма да скрие няколко от новородените за лично ползване, но кой знае, всичко в края на краищата се изяжда.

Най-трудно беше за интелигенцията и литераторите, които трябваше да обучават подрастващите на литературния стил „социалистически реализъм”. С две думи това означаваше, че нещата от живота трябва да се пресъздават такива каквито са /реалистично/, но в рамките на социалистическите идеи и норми. Тези комунистически философии трудно се разбираха. Учителите бяха длъжни и в най-обикновеното стихотворение  да открият нещо, което да отрича капиталистическото общество и да утвърждава социалистическото. Даже при задачите по математика. „Желязната завеса” беше спусната много „яко”, за да не може да се научи нищо за „неуспехите”, в същност за успехите на все повече „загниващия” капитализъм, при който обаче, хората живееха добре. При  социализма хората бяха  жестоко заблуждавани относно „ценностите” на „прекрасното” строящо се социалистическо общество.  Където червеният призрак на атеизма беше проникнал,  имаше глад, мизерия, уравниловка, мракобесие и деспотизъм, концлагери и смърт за „инако-мислещите” - противници на комунизма. От учебните програми по български език и литература бяха премахнати едни от най-талантливите ни поети като Лилиев например, защото не бяха в стил „социалистически реализъм”, не възхваляваха Българската комунистическа партия, не утвърждаваха „устрема” на социалистическата младеж.

И така, моята мъничка симпатична майка, нагърбена с грижите за полу-болен мъж, две умни и палави деца – аз и брат ми, както и за парализираната си от ревматизъм майка и болен стар баща,   обикаляше социалистическите предприятия заедно с други учители, за да откриват грешки в пропагандните комунистически лозунги,  поставяни навсякъде. По време на националните комунистически празници: първи май и девети септември пропагандата беше най-силна и разнообразна. Например: „Напред към светлото комунистическо бъдеще!”; „Да построим зрялото социалистическо общество”; „Петилетката – предсрочно”; „Партията – умът, честта и съвестта на народа”  и др. Не знам дали  майка ми и колежките й бяха убедени в тяхната истинност и правота, или допускаше , че те са само пропаганда и заблуда за обикновените хора, държани в стресово състояние психически, за да не се осмелят да изразят някакво мнение, противно на звучащото по радио „Христо Ботев”, написано във комунистическия вестник „Дума” и  всякакви други форми за изява на словото, излизащо от душата и ума на „червения комунистически змей”. Нито една религиозна дума  не можеше да се промъкне през строгата и заплашителна цензура. Колко интелигетни и умни хора изгниха по затвори и концлагери, защото казваха истината! Старите комунисти от типа на дядо ми Крум повече не можеха да служат за коректив, защото бяха в Духовния свят. Комунизмът се развихри на земята и на Небето.


Майка ми  умря атеистка и комунистка, за което не й се сърдя, тя не можа да разбере в напредналата си възраст какви промени стават в България след 10 ноември 1989, какви са тези нечестни и „лоши” управляващи комунисти, които са крали българския народ? Тя, както и хиляди други честни хора – комунисти и безпартийни, никога  не бяха излъгали или откраднали даже половин парче тебешир. Тяхната заблуда, че още малко и ще построят социализма,  беше неимоверно силна. Те  вярваха на своите водачи, на фалшивите и двулични думи, изричани от тях в речите  по масмедиите, партийните конференции и конгреси, все нови и нови програми за петилетни планове.  Плащат  най-редовно членския си внос, отделят от залъка с мизерните си пенсии...... Парите обаче  отиват от партийните каси  на съвсем други места, не за „благото на народа” макар и събирани в „името на народа”. Пълно информационно затъмнение. Ако моята майка и баща  знаеха дълбоко скриваната истина за злоупотребите на комунизма, аз съм сигурна, че щяха да напуснат своята любима партия, нарушавайки партийната дисциплина. Така бяха направили моя дядо и други стари комунисти,  противопоставили се на партийните вождове и умрели „низвергнати” от съпартийците си.

За майка си, за нейния кураж и борбеност мога да напиша отделна книга. Тя беше и доста властна, държеше ме „из късо”, не ми позволяваше да излизам със съученичките си на „движението”, където всяка вечер половината град се разхождаше, правеха се срещи, влюбвания и разлюбвания и т.н., а  аз в къщи четях руските класици, взимах частни уроци по френски и руски допълнително, за да бъда на най-високо ниво. Беше ми  трудно в училище, не заради самото учене, не, за мен това беше удоволствие,  мозъкът ми се развиваше, а защото  бях стегната от веригите на послушанието и подчинението. Винаги съм била свободолюбива и бранех свободата си. Тъй като майка беше учителка,  и за  най-малкото ми провинение колежките й ме „портеха” междучасието. Въпреки това успях да остана и бъда такава, каквато съм. „Ритнах кросното”, както  казва народът и направих своята революция.

               



                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТА
               
                Първата любов               
               
Когато навърших 17 години, отидох да тренирам гимнастика във физкултурен салон, за да отслабна. Кръвта ме призова! Програмата за  майчинство се беше задействала в полуженското ми тяло. Свързах се с други момичета, които бяха „зози”, не се интересуваха от наука, а от дрехи, прически, гримове и други момически работи. Като тях и аз започнах да пуша и да се прибирам късно след сбирките ни. Наричаха ни мочетата от „червения нокът”. Срещахме се в градската градина, в близост с която живеех или в някоя къща, ако възрастните бяха заминали. Осмелих се да ги поканя и у нас, успешно тойно. Повече не четях руските класици в оригинал, а книгата „Ръководство по половия въпрос”, която майка ми уж „случайно” остави на бюрото ми. Някой трябваше да ми обясни тези най-съкровени за мен неща. Във физкултурния салон срещнах „любовта на живота си”.

При една тренировка  забелязах русо хубаво и силно момче. Краката ми омекнаха, изпитах нещо непознато. Той се разтягаше на халките, а аз играех на гредата и изпълнявах невероятни шпагати. Пет години след  този съдбовен момент, когато се сляха очите и сърцата ни, се роди първият ни син Борислав... Майка ми не одобряваше моя избор, колко сълзи проля, колко усилия да ме раздели с него, но...не успя. Понякога родителите са обзети от егоистична родителска ревност. Ако  птицата не избута порасналото пиленце от гнездото,  то само няма да излезе. Майка ми не можа да покори умната си дъщеря. Мен. Оказах се твърдоглава във всичко, ако съм убедена, че съм права. Напуснах семейното гнездо, но се запазих високо морална. Инстинктивно чувствах, че мога да имам само един мъж в живота си. Комунистките възпитаваха децата си на сдържаност под същия девиз: „Една любов, един мъж, здраво семейство.”   

Като баба, майка ми беше повече от прекрасна. Мъжът ми не обичаше, но за децата му „умираше”. Противоречива личност. Сега ми липсва толкова много! Няма друг човек, който да е бил по-всеотдаен и да ме е обичал толкова силно като нея. Моля  прошка за това, че й причиних главоболия и разочарования, особено с моята трансформация след 1990 с  отказа ми  от атеизма, от БКП, от стария  начин на живот. Тя виждаше как се променям, разбираше, че това е добро и  че все повече започвам да приличам на нея – все пак недостижима като душевна чистота, простота и всеотдайност към семейството и децата - най-светлата личност в живота ми, макар и  комунистка. Даже  на стари години, даже вече по спомени тя защищаваше комунизма. Беше изключително морална жена. Тя  никога не е изневерила на мъжа си, или поне не знам за това,  докато аз....   

Ако не беше атеистка, майка ми щеше да бъде пример за добра християнка, живееща така, както учи Исус – да обичаш ближния повече от себе си. Тя обичаше всички и всички я обичаха. За 25 години учителстване подготви няколко випуска ученици, които я обожаваха. Тя също ги обичаше всеотдайно, но не повече от мен.

„Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на много-различната Божия благодат”. /І Петрово, 4:10/

Аз живеех в сянката на  взаимното уважение на учителка и ученици. И сега, когато си отивам в Дупница, ако ме заговорят и не знаят коя съм,  казвам, че съм дъщерята на учителката Ана Маркова. „Така ли, ти ли си това непослушно момиче? Майка ти само за теб ни говореше.” „Аз съм”, отговарях скромно. Аз съм детето на великата ми Майка, кумир за тях, а за мен – само моята майка. Бившите й ученици ми разказваха случаи от ученическите си години с нея. Тя съветваше и обичаше учениците си като свои деца. Те не смееха да й противоречат, докато аз се карах с нея, упорствах и се налагах, ако искам нещо. Влюбена дълбоко и искрено в най-неподходящото според нея момче, бях готова да избягам от къщи. Тя отстъпи. Критикуваше с основание съпруга ми и семейството му. Където и да отидеше, в клюкарска Дупница й задаваха въпроса: „Как, бе Анче, как това хубаво и умно Марче попадна в това „развалено” семейство?” Тя мълчеше виновно, защото беше така. Свекърва ми и свекър ми, Бог да ги прости, имаха лъбовници.

Това мен не ме интересуваше, аз отстоявах мнението си, борех се за напиращата в сърцето ми любов. Така си „счупих главата” от нейна гледна точка, но от моя не, защото обичах и бях обичана от това хубаво и весело момче-дупничанче. „Първата любов ръжда не хваща”.

                Талантът на майка ми

Майка ми пееше като ангел. Започнала е  в комунистически детски хорове, след това в градския хор  като сопрано. Можела е да взема невероятни височини, но.... при едно пресилване изгубва гласа си, както тя ми е разказвала, при това за винаги. Първата й любов е бил известен български оперетен певец евреин, с когото са мечтаели за певческа кариера в Музикалния театър, както и за семейство, но не било писано. Появил се баща ми.      

Моля се там, където е сега нейният дух – в Духовния свят, в „Отвъдното”, да се срещне със светли  личности и да стане вярваща в Бог. Аз я благослових със свято вино съгласно традицията в Обединителната църква в последните минути на живота й. Тя  ми благодари с невероятен жест. Повдигна двете си ръце нагоре и въздъхна с огромно облекчение. Агонията й след удара, който получи на 86 години, трая няколко часа, през които аз  успях да нарисувам една от най-прекрасните си картини – глава на жена с цветя. Долових и отразих чистотата и красотата на духа й. Последното, за което ме молеше, беше да й пея песни. Какво да правя, пеех й колкото мога. Разбирах, че музиката извира от душата й и не може без нея. Така умря и дядо ми, нейният баща, с песен на уста.  Колкото повече остарявам, толкова повече започвам да приличам на майка си. Тя пееше винаги преди да заспи – макар и тихичко. Аз го правя на ум и така постепенно се унасям в сладък сън.
                Баща ми Александър

За баща си не искам  да разказвам много, защото има тайни, които не искам да разкрия. Той като майка ми беше наивен и честен комунисти. Слушаше всяка вечер новини по едно старо радио /тогава още нямаше телевизори/ и беше твърдо убеден, че комунизмът ще бъде построен. Скоро. Надяваше се на промяна след всеки пореден конгрес на БКП, но така и не я дочака.

 Между него и майка има някаква тайна, която нито аз, нито брат ми успяхме да научим. Може би ще я разберем в Отвъдното.
               

                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ПЪРВА

                Участници в промяната
Аз и моето поколение сме не само свидетели, но и участници в промяната от социализъм в капитализъм. Ние бяхме „опитни зайчета”.

От родителите си съм научена на труд и честност. Когато станах самостоятелна студентка обаче, започнах да лъжа както всички около мен. Зубрех идеологическите комунистически дисциплини, но ме интересуваше само любовта и дипломата, за да си намеря работа.  Животът ме пречупи, станах лъжкиня, двулична и потайна. Аз извърших грехопадение, прелюбодейство,  равно на човекопадение и човекоунищожение. Макар и комунистка, майка ми имаше по-чиста душа от мен. Надявам се да бъде на прекрасно място в Отвъдното и да ми помага. Аз и моето поколение без да осъзнаваме, осъждайки комунизма и борейки се за истинска демокрация, под лоното на религията, помагаме на  предците си зи изплащане на греховете им. Това не е „лична работа”, защото по този начин  освобождаваме  душата на Бог, разкъсваме брънка по брънка веригата на човешкия грях, изкореняваме  собствените си дървета на греха и тези на  атеизма и комунизма за пълна  победа над Сатана /злото/. 

„Общувайки с хората, даже и не си помисляйте да ги използвате за нещо, или с тяхна помощ да извлечете някаква изгода. Така не трябва да се постъпва. Ако замърсите своята изначална природа, за да я изчистите, ще са ви необходими от половин до три години. Ето защо постъпката е страшно нещо. Използвайки хората за своите интереси, вие ще се окажете на такова мерзко място, което даже и в ада не можете да намерите. Хората, които разбират това, не допускат даже и мисъл за подобно нещо.” /Преп. Мун, „Небесна Библия”, Животът на земята и в духовния свят. Книга 5, глава 3./
Моята майка и баща, дядо и баба помагаха, а не използваха хората. Гордея се с тях, с тяхната честност и всеотдайност. Страдам, че не успях да ги срещна с Истинските родители и религията.               
               
               
                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ВТОРА

                Членство в БКП

Червеният призрак /змеят/ притежаваше  много добре изградена  система за подчинение „малцинството на мнозинството”, т.е. обикновените хора на властимащите комунисти, които в същност бяха малцинството, а хората – мнозинството. Подчинение, първата крачка на поробването. Преди всичко идеологическо. За това допринасяха и партийните секретари, които получаваха заплати и бяха  на отделен  щат почти във всяко предприятие и служба. Неотменна част от тази върхушка бяха доносниците и шпионите. Те се водеха на   платени длъжности  във всяко предприятие, училище, университет, институт, завод, учреждение, банка, военни поделения, армия.... навсякъде. Отчитаха се за дейността си в районните, градските, общинските, окръжните, централните и т.н. комитети на Българската комунистическа партия. Като учители една двойка не можехме да пишем, или да оставим някой ученик на поправителен изпит, ако не получехме разрешение от партийния секретар на училището. Хората трепереха, че могат да бъдат уволнени от една  дума на някой партиен деятел за какво ли не, даже ако не сме му симпатични например, камо ли ако влезем в противоречие с него и с провежданата   линия от БКП!

Естествено, че аз, произхождайки  от комунистическо семейство, трудно бих могла да стана нещо друго, освен член на Българската комунистическа партия. Това се случи през 1970, когато работех като сътрудник – секретар в една строителна организация в Кремиковци. Нашето поколение обаче започна да се различава съществено от това  на родителите ни. Аз и други мои съученици и приятели, не се чувствахме и не се осъзнавахме вече като комунисти, макар че бяхме членове на Комунистическата партия! „Аз съм партиец, но не съм комунист”, казваха много хора.  Много интересно самочувствие. Това беше единственият начин да се разграничим от управляващата върхушка, която колкото и да прикриваше делата и моралния си упадък,  неминуемо водещ до разруха на обществото, лъжата и корупцията, личаха ясно и се ширеха навсякъде.  Социализмът се променяше: най-напред  беше утопичен, след това строящ се,  реален, развит и т.н. с крайна цел да се „прероди”, тоест да се „изроди” в комунизъм, мечта на комунистическия червен призрак.   Но в същност вече никой не вярваше в социализма, а за комунизма почти нищо  не се говореше нито в пресата, нито в живота. Той остана като една далечна лелейна мечта.

Призракът /змеят/, за когото разказвам, беше упорит и напорист, намираше начини да убеждава и да се оправдава чрез словото. Появи се тезата, че не идеята за комунизма е лоша,   а хората не я разбирали и не можели да го осъществят на практика. Колко войни, кръвопролития, изтезания, концлагери и гулаци в първата му змейова родина Русия, а след това и навсякъде, където  успява да се закрепи. В България разбира се, на първо място. Повтарял се е един и същи модел и сценарий на „пролетарска революция и пролетарска диктатура”:  лъжи, измами, корупция и жестокост, крайна жестокост към „враговете на родината”, осмелили се да мислят и живеят по друг стандарт, различен от  комунистическия. 

Жестокият червен змей със седемте си глави и десетте си рога знае как да управлява чрез насилие и прикритие. В Библията се говори и за сатанинска синагога /църква/.

„Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат. Ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят  пред нозете ти , и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието,  което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.” /Откровение 3:9,10./

„И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото воинство.
И зверът биде уловен и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. /Откровение 19:19,20/

„И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.
Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години. /Откровение, 20:1,2/

                Уплашени, хората се отдръпват от комунизма

Хората  през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век започват да се разочароват, да се страхуват и  отдръпват от комунистическите идеи, в това число и аз като млада комунистка. Внимателно наблюдавах шефовете си – комунисти и разбирах, че всичко, което правят и говорят, е само заблуждение. Всеки гледаше нещо да открадне или да извлече някаква лична изгода. Даже в ЦК на БКП, където понякога ме викаха да пиша на машина и да редактирам материали за поредния партиен конгрес, цареше същият фалш. Комунистическият призрак на Маркс действаше подмолно и скрито,  в същото време   жестоко. Нали е призрак, дух, от него нищо в мислите и преживяванията, намеренията и терзанията на човешките души не можеше да бъде скрито, ако е успял да се вмъкне в тях. Той знаеше как да   прониква в най-съкровените мисли и потайности на душата.  Успя да си намери много помощници, така наречените „информатори” към най-страшната  тайна служба – Държавна сигурност, които денонощно, /даже и сега/, събираха всякакви сведения за друго - мислещите хора и  успяваше да ги „узапти” по жесток начин, използвайки и създавайки  компромати. Всеки втори човек беше сътрудник на Държавна сигурност и нейните клонове. Ако някъде не успяваше с традиционните си методи, призракът действаше съгласно указанията на Сталин: „Има човек, има проблем, няма човек – няма проблем”. Ежедневно  в България, СССР  и в „братските социалистически страни” загиваха умни и достойни хора.

След победата на демокрацията и смяната на строя /от социализъм в капитализъм/ се отвориха много досиета, съхранявани в съответните слжби на посткомунистическите държави. При тях се „прочисти” духовното пространство от  злосторници и ченгета, както ги наричаме. В България това не се случи на време, а чак сега. След 25 години преход разбираме, че почти половината от работещите в Българското национално радио и Българската национална телевизия, редакции на вестници и други масмедии,  са бивши и настоящи сътрудници на Държавна сигурност, която вече се нарича НСБОП.

Няма да описвам подробно  приемането ми в Българската
комунистическа партия, защото е безинтересно. Заставаш пред някакво ръководство на Партията /Районен комитет на БКП/, задават ти стандартни въпроси защо искаш да станеш комунист, вярваш ли и подкрепяш ли идеологията, от какво семейство произхождаш и т.н. На всичко отговаряш пламенно. На такова притворство сме научени  още от детството си като чавдарчета, пионерчета и комсомолчета, развяващи червени връзки и червени знамена и славещи подвига на борците против фашизма и капитализма – пример за  подражание. Но в същност си пеехме на ум песента: „Кат си пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”.                Подготовка за живота   
Така аз, малкото дете,  здравото дете, растях, станах хубаво  момиче,  умно и образовано. Комсомолката не можеше да не бъде отличничка, а понеже  майка ми беше учителка в същата гимназия, в която учех и аз, този период беше тежък за мен – комсомолка, отличничка, член на Училищния комитет на Комсомола... Призракът обаче не можа някак си изцяло да замъгли съзнанието ми, нито това на съучениците ми. Ние почти не му обръщахме внимание. Едно мислехме, друго говорехме, трето вършехме. Аз обичам литературата и още като ученичка си купих от руската книжарница томовете на почти всички руски класици, които нямаха нищо общо с комунистическата пропаганда. Пред мен се отвори съкровищницата на световната литературна класика, чрез руския език, който  започнах да изучавам допълнително с частни уроци. Ходех и на френски език. Четях с възхищение  Гогол, Достоевски, Добролюбов, Чернишевски, Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Толстой, Чехов и други  велики литературни учители. Бързо разбрах, че в Русия не винаги е управлявала диктатурата на пролетариата както сега, по време но строящия се социализъм, че дворянството и интелигенцията на  руския народ са имали велики представители от всички области на науката и изкуството. Руснаците в прочем никога не са се отказвали от своето минало. Каквото – такова, щом е руско, трябва да се съхранява. Особен народ, велик народ, но заблуден народ, опиянен и опиянчен народ....
               
               



                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ТРЕТА               
               

                ВЛЮБИХ СЕ!

                Не ме интересуваше нищо друго!

Все пак до ушите ни достигаше информация за живота  отвъд „Желязната завеса”. До като растях и съзрявах интелектуално и физически, не можех да наблюдавам около себе си нищо друго освен сини и червени връзки и червени знамена, защото даже на кино ни водеха под строй. След като станах студентка, попаднах в курс, в който  не всички бяха деца на комунисти.  Добре, че имаше бригади, където общувахме и разговаряхме свободно помежду си. Освен това, вече бях влюбена  в бъдещия си съпруг, който също е от моя град. Неговото семейство, макар и по-обикновено, не беше комунистическо.

Свекър ми Борис беше частен занаятчия - стъклар. Това беше рядко явление, позволено само на инвалиди, а той не чуваше.Като стъклар и дърворезбар клиентите  му говореха високо, за да се разберат. Те не му се сърдеха, а викаха колкото глас им държи, обичаха го. Работеше и изкарваше пари, за да изучи сина си  Ангел - първата ми любов и първия ми съпруг. Той завърши специалността хидрогеология, стана добър инженер,  но никога  комунист. За това  не беше избиран на ръководни длъжности. За да бъдеш началник на отдел или директор при комунизма, без да си член на БКП, беше невъзможно. 

След промените от 10 ноември 1989 Ангел стана активно действащ  политик, един от организаторите на митингите и  барикадите в Дупница. Народът излезе на мирни протести, а следващата стъпка бяха барикадите. Комунистическото правителство на столетницата БКП падна. Борбените и смели дупничани свалиха червения змей, отрязаха  голямата му ревяща глава . Змеят не се даде лесно, даже и след 25 години се чува ръмженето и воят му.  Старите комунисти подклаждат огъня на омразата, но с последни сили. 

Съюзът на демократичните сили /СДС/ успя да състави ново демократично правителство и излъчи  антикомунисти за депутати в Народното събрание.  От  Дупнишкия регион такъв беше бащата на синовете ми, първият ми съпруг Ангел Малинов. Защо точно той, а не някой друг, още не знам. Влюбих се и това е!

                Следване и разочарование
По време на следването си /славянска филология/ не само учех, но общувах с различни хора, наблюдавах живота на студенти от моя и от други  ВУЗ-ове, особено по време на студентските бригади. Дълбоко се разочаровах  от двуличието на някои комсомолски командири, които всяка нощ спяха с различна комсомолка – бригадирка и пиеха като казаци. Отказах да се занимавам с каквато и да е комсомолска дейност, не станах член на Факултетното  бюро на Комсомола, за което настояваха комсомолските активисти. Младостта си е младост. Всякакви идеи, та даже и комунистическите, останаха на заден план, любовта за мен беше на първо място. Тогава обичах, обичах, обичах!

Всичките си изпити взимах лесно, макар и не с отличие. Отлична бележка получих поа най-тежката езикова дисциплина – сравнително езикознание. Скъсаха ме само на един – История на КПСС. Това беше първата двойка в живота ми. Толкова много се притесних, че получих кожен обрив. Как няма да ме скъсат, като тази история на КПСС беше почти ненаучаема. Толкова много конгреси, които  си приличаха един с друг като две капки вода, че аз се изгубих в морето от неразбираеми събития, личности и всякакви вътрешно-партийни комунистически борби.

На есента вече бях бременна с първия си син и  ми писаха много добър, макар че знаех за тройка. Всички студенти негодувахме за изгубеното време да учим така наречените идеологически дисциплини: Марксизъм – Ленинизъм, полит-икономия, история на БКП и на КПСС и др. Без тях нямаше да получим дипломи за висше образование. В програмата на всеки ВУЗ и всяка специалност те бяха задължителни. Червеното змейско чудовище искаше да увековечи господството си. Не за дълго.
Комунистическият призрак искаше здраво да се настани в умовете и сърцата на младите хора, да ги превземе „отвътре”. Не успя!

                Да, ама не!
Комунистическият призрак добре се беше ориентирал към студентите, но вече не можеше да ни владее, беше късно. Нашето поколение  успяваше да му се изплъзва. И ние бяхме станахме двулични като него. Ходехме на манифестации, вдигахме лозунги, размахвахме знамена, участвахме в спортни спартакиади, но в същност не вярвахме и не бяхме убедени в това, което вършим. Това все пак бяха приятни неща, БКП финансираше много младежки изяви, а всички младежи обичат бригадите, спорта, манифестациите, но.... какво мислим и с каква мотивация участваме в различните комсомолски и партийни мероприятия, беше скрито в главите ни. Никой нищо не говореше.  Не смеехме да споделяме с никого, че  гоним целта да  избегнем разпределение след завършване на образованието си или да започнем по някакъв начин работа в София, а не в провинцията. Имах колеги, които вече сътрудничеха на студентски издания и вестник „Народна младеж”,  не толкова за да развият журналистическия  и писателския си талант, колкото да се „уредят” по този начин. Софийското жителство беше мечта.  Някои успяха. Всички искахме да останем в София, но през 60-те и 70-те  години на миналия век това беше много трудно. Или брак със софийски жител, или партийна и комсомолска работа, или Кремиковци. Аз отидох да работа в Кремиковци. Животът ми тръгна по нежелани от мен пътеки. 

               
               





                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
               
                По трудния семеен път
               
                На работа в Кремиковци

Ние със съпруга ми Ангел минахме по най-трудния път. Оженихме се когато той завършваше Минно геоложкия институт, няколко месеца преди разпределението.  И двамата от провинцията, можехме да отидем в окръжния град, той като млад хидро-инженер, аз като учителка по литература, но се случи нещо много необичайно. Той получи разпределение в София като дефицитен  хидрогеолог  и започна да проектира  язовири. Аз завърших една година след него, вече имахме дете и проблемът къде ще работя  крещеше за разрешаване. Родителите ми бяха стари, пенсионери и не можеха в никакъв случай повече да ме издържат. Между другото, всички бяхме бедни, но весели, успяващи и преуспяващи!

Спомням си деня, който беше решаващ за по-нататъшния ми път в живота, както за този на мъжа ми и децата ни.

Един ден през юни 1966, току що завършили университета със специалност, славянска филология,  с една моя състудентка и приятелка отидохме в Софийската община, служба „Работна сила” по нейна инициатива, аз просто я придружавах. Попитахме за работа. Симпатичен мъж на около 40 години, който тогава ми се струваше почти старец, учтиво попита в няколко редакции на вестници и списания, но каза, че нямат нужда от филолози, предпочитат журналисти. Тогава аз плахо казах, че владея стенография и машинопис и то много добре. „Така ли? – подскочи той. Моля ви, веднага, още утре да отидем в Кремиковци, генералният директор на строителната организация търси сътрудник – секретар със стенография и машинопис. Вие жителка ли сте на София?”  „Не – плахо отговорих аз, но мъжът ми вече работи по разпределение в София”. „Тъкмо ще станете софийски жители след няколко години, друг начин няма – отсече мъжът”. А очите му ме оглеждат като вълк младо агне.

Върнах се в къщи и казах всичко на мъжа си. Започнахме да умуваме. Какво да правим? Той не можеше да напусне работа, защото ако не спазеше разпределението си в София,  трябваше да върне на държавата всички стипендии, получени при следването. Парадокс. Все едно, че е разпределен в Родопите! Решихме да опитаме с тази моя работа в Кремиковци, но аз не бях много въодушевена, някак си имах неприятно и тежко чувство. Не се обадих на служителя от „Работна  сила” повече от седмица. Той обаче запомнил къде работи мъжа ми и го издирил по телефона. Голяма пропаганда му е направил, защото когато  се прибра в нашата бедна и мухлясала квартира в Дървеница, той  каза, че няма друг начин да се оправим, освен аз да започна работа в Кремиковци. Фатален и съдбоносен момент! Аз се съгласих. Нататък всичко е подробности.

Тръгнах аз да пътувам от Дървеница към това далечно Кремиковци, /над 30 км. отиване и още толкова връщане/ всеки ден, даже събота и неделя понякога, за да участвам в строителството на най-мощното социалистическо предприятие, да си давам здравето по автобуси и влакове, да бъда „натискана” и опипвана от съмнителни мъжки ръце, протягащи се към жените в претъпканите автобуси, да ставам в 5 часа, за да стигна на работа в осем, да работя даже извънредно, да стана любовница на шефа си и всичко това за какво? За Софийско жителство. Апартамент получихме по линията на активните борци след 5 години. Да, получихме ги, но аз се чувствах като „парцал”, защото се продадох  за изгоди, макар и на „високо ниво”. Бракът ми се разрушаваше ден след ден. Разводът след 13 години беше само закономерна последица.
               

                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ПЕТА
               
                ДВУЛИЧНА КАТО ЧЕРВЕНИЯ ЗМЕЙ

Не се оправдавам, но тогава не разбирах, че постъпвам лошо. Така правеха всички. Двуличието стана моя втора природа. Чувствах се отвратително в началото, но започнах да свиквам. Червеният змей почти ме беше превзел, тържествуваше в мислите и чувствата ми, подтикваше ме към притворство и лъжа. Но нещо дълбоко в душата ми негодуваше и се съпротивляваше. Срамувах се от себе си. Добре, че имах прекрасно дете, което се отглеждаше от родителите ми в Дупница. Мисълта, че работя и се мъча за него, ми даваше кураж и надежда. Майчино чувство. Както се пее в една песен: „Само майчино сърце знае истински да люби на света, само майчино сърце знае истински да страда”. Понякога стигах до отчаяние, защото повече не можех да живея като лъжкиня и пре-любодейка.

Червеният змей с двойния си език беше  обвил  сърцето ми в здрав обръч. Изпиваше духовната ми енергия и ме тласкаше към зло.  Нямаше мърдане. Само напред по пътя на социализма и комунизма. До комунизъм така и не стигнахме, но развитото социалистическо общество беше нашата всекидневна цел. Строяхме, лъжехме , спасявахме се поединично, подмазвахме се на шефове и властимащи – достойни деца на комунистическия призрак, бродещ по света с широки крачки. За това казвам, че той ми е „роден”, познавам го отвътре с душата и мислите си, от които успях да се освободя едва на 44 годишна възраст, когато срещнах  религията и Обединителната църква на преп. Мун.

               

                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ШЕСТА               

                Среща с религията

Чрез религията пред мен се отвори море, не, океан от нови знания, усещания, чувства и преживявания, докосвайки се  отначало плахо и свенливо до тях, като до нещо свято и непознато, а след това все по-упорито и настойчиво до  новото, никога нечувано до тогава от мен Слово – това на Бог в  Библията, в Божествения Принцип и Обединителна мисъл на преп. Мун, както и в много други книги на религиозна и духовна тематика. Естествено, че най-силно бях впечатлена от книгата „Критика на Марксизма-Ленинизма”,  атеистичната Марксистка философия. Корейският марксист д-р Ли, родом от комунистическата Северна Корея и последовател на преп. Мун в книгите и лекциите по „КАУЗА – ПОБЕДА НАД КОМУНИЗМА” показа пътя за унищожаване на червеното комунистическо чудовище в целия свят. Срещах се и общувах с хора, с непознат за мен морал и житейска философия  и светоглед на вярващи хора в Бог.

                Първи стъпки
Като дете на 7 години имах една приятелка, чиито родители не бяха комунисти като моите, а протестанти. С нея ходехме не на партийни събрания, където ме водеше майка ми, за да не оставам сама в къщи, а на религиозни събрания, където аз, макар и малка, чувствах нещо различно, привлекателно и интересно. Не ме насилваха нито да ходя, нито да не ходя на тези събрания в сряда и неделя, но самият живот в това религиозно протестантско семейство беше много различен от този в моето, комунистическото. Привличаха ме песните в съпровод на китара, тихата покорност и смиреност, която излъчваха евангелистите. Много неща не разбирах, бях малка. В душата ми обаче остана добро чувство на благодарност и съпричастност към тях. Това беше първата ми среща с Бог, макар и да не съм я осъзнавала  тогава. След една – две години се заплеснах по разни пионерски кръжоци и дейности, преместихме се да живеем на друго място, по-далечно от къщата, където и сега се събират евангелистите в моя роден град Дупница и където  пастор е синът на стария пастор. В последствие животът ме откъсна от тези хора, но в детското ми съзнание се запечати фактът, че не всички са атеисти. Може би това беше своеобразна подготовка, за да мога след като основно изуча в  университета Марксизма-Ленинизма и се разочаровам от него, да продължа живота си като самостоятелно мислеща личност. Имайки база за сравнение на двете доктрини – атеистичната марксистка и християнската за произхода, настоящето и бъдещето на човечеството и света, аз избрах Бог. Благодарна съм. Много желая всичките ми потомци да станат вярващи  в Бог хора и да служат на Неговото провидение. Това ще им донесе истинско щастие.

               

                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И СЕДМА
               
                Свободата според Маркс

Както казва  създателят на комунистическата идеология Маркс, човекът е окован с две вериги, които трябва да се разрушат, за да стане той  „свободен”. Първата верига е частната собственост, а втората верига е  вярата в Бог. От първата – частната собственост, моето поколение беше освободено  с раждането си през 1943 – 44 и следващите  години, защото не по наше желание или предпочитание живеехме в социалистическа страна с колективна, общонародна, държавна и  други видове собственост. Както каза един атеист по „Дарик Радио”, „Аз не съм подавал молба да бъда създаден и роден в България.” Съучениците ми и аз – също не сме подавали молба за или против комунизма. Никой от нас не си и представяше, че семействата ни могат да притежават нещо повече от къща или апартамент и най-най много някаква си виличка, а най-богатите с голяма гордост се возеха на  съветски коли „Москвич”, „Жигули” или „Волга”, за които чакаха  по няколко години. За да си купиш хладилник или телевизор, също се чакаше на опашка със записване в магазина. 

Родителите ни бяха превърнати в бедняци, т.е. пролетарии от комунизма, защото  земята и другата частна собственост в България бяха национализирани в ТКЗС, ДЗС и др. форми на колективизация  през 50-те години на миналия век. Нямаше частни заводи, фирми, предприятия. Така беше и в СССР, нашият „по-голям комунистически брат”. Каквото се случваше там, това ставаше и в България.

Съгласно теорията на Маркс обаче,  ние вече трябваше да бъдем „свободни”, след като не притежаваме почти нищо! По два декара земя и два метра за гроб, някой селски двор и толкоз.  Без  грижи за ниви и реколти. Така  „освободени”, можехме да живеем и творим „свободно” за комунизма, т.е. за управляващата комунистическа върхушка, /Червения змей/.Тя беше привилегирована „да си гледа кефа”.

Маркс казва, че пролетариатът, беднякът,  е този, който има мотивацията и силата да премахне частната собственост. Това означава бедните да  откраднат всичко  от богатите чрез революция, да стане беднякът  собственик не по наследство, а чрез силата на оръжието,  колективизацията, приватизацията и т.н.  Даже и сега, при „демокрацията” се наблюдава нещо подобно. Мързеливите, тъпите, необразованите, един нов вид пролетариат, стават организирани престъпници, за да притежават чуждото чрез рекет, измами, корупция, отвличания, кражби...Нов вид комунизъм. Нищо ново под слънцето.

Моят баща е един от основателите на ТКЗС в родното си село Сапарева баня. Той е бил богат земевладелец, образован, землемер и кмет,  собственик на фабрика за производство на най-хубавата лимонада в окръга,  произвеждана с чиста планинска вода. Полагащите ми се по наследство имоти  си връщам вече 25 години, давайки много пари по съдебни дела и адвокати. Знам, че това е изплащане за комунистическите грехове на баща ми, който е един от първите, внесли имоти в ТКЗС.

 Разбирам, че трябва да преобърна  закона, измислен от Маркс за зависимостта между  частната собственост и вярата в Бог. /Ако няма частна собственост, няма и вяра в Бог/. Не в полза на пролетариата и на червения комунистически змей, а на Бог и Неговото върховенство нас земята. Като си върна полагащата ми се  земя от баща ми и дядо ми ,  ще положа основите за връщане  на вярата в Бог в моето семейство, за  деца и внуци. След като  законът, измислен от Маркс, че ако се премахне  частната собственост, ще изчезне и  вярата в Бог, беше реализиран в България, СССР и други страни, сега действието му трябва да се преобърне на 360 градуса, да се приложи  в обратната посока, т.е.  вярата в Бог  отново да се  утвърди чрез реституция и връщане на насилствено отнетата от комунистите частна собственост, върху земята преди всичко. Земята е вечното Божие Творение.
„В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена” /Битие 1:1-2/
                Земите в ТКЗС

Ако се премахнат ТКЗС, ДЗС и други видове кооперативи, в които  хората са били насилствено лишавани от земята, животните и инвентара си по време на колективизацията, национализацията и приватизацията, те ще  възвърнат вярата и надеждата си в Бог. Земи, гори, промишлени предприятия,  къщи и друга недвижима собственост са били конфискувани от   буржоазията, смятана за смъртен враг на пролетариата и  комунизма. Според Маркс. В градовете най-хубавите и здрави къщи, архитектурни паметници понякога, също са национализирани, за да се настанят в тях различни комунистически организации, /офиси/, или новоизлюпени богаташи. Много хора на село и в града не са могли да преживеят отнемането на крави и овце, земя, стопанства, домове и друга частна собственост. Разболяват се от мъка и умират без време!  Това се случва през 1944-1950/60 година.

Червеният змей тогава е бил много горд и доволен . С един замах е отсичал много „демократични”  глави на буржоата, пролетарските врагове! Но не за дълго и не завинаги.


                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ОСМА
               

                РЕСТИТУЦИЯ   
               

                Връщам си отнетата от баща ми  земя 
С демокрацията в България през 1989 започна връщане на земите и частната собственост в селата и градовете на България. 
Понеже съм на ясно с кого си имам работа – със Сатана лъжеца и крадеца на земи и богатства, егоиста и измамника, /старовременният змей от Библията, Откр.12:9/, аз положих много усилия, изтърпях унижения и разтакавания  от  Поземлена комисия и от наследника й – Държавна служба „Земеделие и гори” в Сапарева баня, родното село на баща ми, за да си върна наследствените земи. Сила и търпение ми дава  закона на Маркс за връзката на частната собственост с вярата в Бог. Няма частна собственост, няма и вяра в Бог. Има частна собственост, има и вяра в Бог. Творецът може да участва в живота на собственото Си създание.  Той е Собственикът. 

С Божия помощ започнах борба за земята си през 1990. Успях, защото пазех нотариален акт за закупените от баща ми земи преди 9 септември 1944. /Комунизацията/. За чиновниците и хората от село аз бях „мръсна офиянка”, защото съм напуснала  селото и веднага ще продам земите си.
  Така ме нарече една жена, чийто баща ползваше земята на моя баща, дадена му без никакъв документ от „бригадиро Васе”. 

Една от лелите ми, сестра на баща ми, помнеше всички ниви и ливади, собственост на род Коларови. Тя подаде молба-образец за връщането им чрез реституция. Макар и трудно, започнахме да изкачваме тази тясна и криволичеща пътека. Нито аз, нито другите наследници продадохме земите си. Братовчедите ми преди 25 години не проумяваха защо ние гражданите се им ги подарим. Обяснихме им, че имаме родово чувство.   

Заместник- кметът, отговарящ за земеделските имоти   отговори на жената, чийто баща трябваше да освободи една голяма нива под гората, че и аз като нея  имам право да си върна наследствената земя от баща ми „бай Санде”. Тя му отговори: „Ти се застъпваш за тая мръсна софиянка, ти защищаваш нейните интереси, а не моите!” 

До такава степен срещах съпротива, че на едно заседание на Окръжния съд по поредно дело през май 2008 г. за отмяна на неправомерно издаден нотариален акт, дублиращ моя първичен такъв, Общинската служба „Земеделие и гори” предостави като доказателство пред съда Решение на Поземлената комисия в Сапарева баня,  издадено няколко дни преди заседанието,  но с дата от преди 8 години – 1992. При това  с фалшиво съдържание. Не бяха посочени нито граници, нито местност, нито други необходими данни в това фалшиво „Решение”. Веднага след него в преписката се намираше истинското решение на Поземлената комисия, пак от 1992  за възстановяване на моите 2443 кв. м. полагаема  се земя. Можете ли да си представите, че след като се занимавам вече 25 години с този проблем, изведнъж разбирам,  че земята едновременно ми се връща и не ми се  връща съгласно двете противоречащи си решения на Поземлената комисия в преписката на баща ми.
Решението, че ми се връща в пълния си размер от 2.5 дка, видях за първи път на заседанието на съда. За такова решение никога до тогава  не бях уведомявана, не бях получавала и виждала,  през тези 25 години. И аз и адвокатът ми, бяхме „втрещени” , особено аз. Няколко дни преди делото ходих  във въпросната служба „Земеделие и гори”. Служителката ми разгръщаше лист по лист намиращите се в преписката  документи, но явно, че е „пропуснала” този, с който уж ми връщат земята, или някой го е добавил  в последния момент преди делото, обикновено от противниковия адвокат. Такива работи стават. В моя случай беше извършена неправилна, невярна реституция на земята. Съществуват два нотариални акта – моят първичен за покупко – продажба на земята от баща ми през 1947, издаден от Дупнишкия районен съд и още един - от  Поземлената комисия от 1992 г, който ме лишава от половината полагаема ми се земя. За това се боря толкова години, но все пак истината ще победи!

И още един парадокс. На  заседание на съда пак по същия казус, но в друго дело, пак през 2008 г., от документацията по него, намираща се вече при съдийката,  изчезна пълномощното на софийския ми адвокат – защитник на интересите ми. Своевременно прехвърлих всички земи на синовете си, млади и силни бизнесмени, защищавани от млад и неподкупен софийски адвокат.  Делото се отложи за четвърти път. Адвокатът на „противниковата страна” влезе преди нас, но кога е излязъл от залата не видяхме. Когато ние бяхме повикани на заседанието на съда, той вече си беше отишъл, защото е знаел, че делото ще се отложи отново. Започнаха обичайните въпроси на съдийката и......да, ама не. „Къде е пълномощното на софийския адвокат, представляващ синовете ви?  Няма го...”  „Но аз твърдя, че адвокатът ми го изпрати заедно с писмената си защита  по електронен път, вчера ме уведоми за това”, отговорих аз. Хубав въпрос. Моят софиянец адвокат се закле, че е изпратил писменото си становище заедно с въпросното пълномощно. Как така от български съд – пазител и защитник на истината, могат да изчезват документи? Оказва се, че може и да се прибавят, и да се взимат, и да изчезват. Някой лъже. Потърпевш  е безпомощният и онеправданият – просителят на  правата си. Лъжецът както винаги е Сатана.

Как се чувства Бог от нечестивите дела на хората? Може би е огорчен толкова много, че Му се иска да ги изтреби?
„И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето Му въображаваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох: човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, понеже се разкаях, че ги създадох.” /Бит.6:6-7/
       
                В България е така.

Отново преглътнах горчивия хап, въоръжих се с търпение и навлязох във 25-та година размотаване за решаване на толкова прост на пръв поглед казус за връщане на земите ми в реални граници.

Защо в същност не мога да си върна земята? Защото баща ми – комунистът на село, сам се е отказал от нея. Така Сатана вече може да предяви своите претенции. Нещо повече, баща ми, младият комунист – интелигент на село през 1944- 1950 г. е убеждавал  и други селяни в правотата на тази насилствена социалистическа колективизация  и в прекрасното комунистическо бъдеще, което ги очаква, без земя и друга частна собственост. 

Разбирам, че трябва да изплатя  греховете на баща си – комунистът, както и  тези на майка ми – комунистката и дядо ми – комунистът, отрекли се от земята и нейния Собственик Бог. Чрез моите мъки и неволи вероятно им помагам да бъдат на добро място в Отвъдното. Дано са разбрали, че аз и синовете ми победихме, че построих малка дървена къщичка на собствената ни земя в китната Сапарева баня!
               

                КНИГА ЧЕТИРДЕСЕТ И ДЕВЕТА    
               
                Победа над крадльото Сатана

Аз  се оправям  с наследствените земи, колкото и да ме мъчат, защото знам причините за този „терор”. Трябва да изтърпя всичко, абсолютно всичко. Убедена съм, че има действително връзка между частната собственост и вярата в Бог, както Маркс гениално обяснява. Няма частна собственост – няма вяра в Бог, има частна собственост – има вяра в Бог.  Тук не е толкова важна самата земя, а изтърпяването на „наказанието” за нея. Баща ми, майка ми и дядо ми – големите комунисти, заслужават страдание и изплащане от религиозна гледна точка. Техните комунистически и атеистични заблуди,  когато са били млади и буйни, навярно са им изглеждали много благородни, напредничави и перспективни за времето си.  За съжаление не са били единствените заблудени. Червеният призрак, комунистическият змей властва дълготрайно   в почти 1/6 от земното кълбо с убеждението, че ще завладее целия свят....

Времето обаче показва друго. Българите тръгнаха по пътя на промяната към демокрация през 1989-90 година чрез  реституция на заграбените от комунистите богатства. Колкото и труден, бавен и мъчителен да е този процес, той е исторически необходим.
Неговата същност е преминаване  от атеизъм към Богизъм,  вяра в Бог.
               
                Ходим свободно на църкви
При демокрацията  свободно започнахме да ходим по църкви. Даже бивши и настоящи комунисти,  се заинтересоваха от религията. Дано да са се променили към добро. Бог навярно е доволен, навярно  пролива радостни сълзи! Той обича и атеистите, и комунистите, чиято заблуда Му причинява болка. Всички  ще  почувстват Неговата грижа и Бащина прегръдка.

Ето така, с много нерви, пари и време, изплащам комунистическите грешки на баща си и майка си, на дядо си. Като убедени атеисти те са се борили съзнателно за премахване на частната собственост, респективно за  социализъм и комунизъм. Аз и синовете ми  издържахме до край на всички възможни перипетии и спънки, за да приложим реституция на   земята си,  като я върнем в реални граници. Без тяхната помощ и пари, нямаше да можем да разкъсаме веригата, в която бяхме оковани от отиващия си, но все още действащ комунизъм. Децата на комунистите вече не са атеисти. Сатана се чувства продаден. В последните си  дни е особено жесток чрез продажната  и корумпирана администрация в България. Комунистите все още са на власт – сами, в коалиции, в псевдо-демокрации и други форми.

Но аз знам, че трябва да се обвия здраво с   веригата на частната собственост, даже ще се бронирам  с нея като със средновековна  ризница. По обратния път съгласно закона на Маркс ще си върна земите, и вече вярваща в Бог, ще бъда истински свободна и силна като Него.

                Реституция имотите на „другарите”
Парадоксален е фактът, че комунистите първи си връщат имотите  чрез реституция. Покрай своите, те заграбват и чужди, непотърсени земи. Не всеки може и има средства да се потопи в мътната вода на реституцията и да изплава. Обикновено хората се давят с помощта на Поземлените комисии.  Най-хубавите земи по градове и села чрез фалшиви документи и свидетели те  представят за свои. Истинските собственици са „компенсирани” с неплодородна и ниска категория земя, а някои възрастни и болни  хора изобщо не ги търсят, нямат сили, пари, време и здраве да се борят за тях.
Интересно защо, след като са против частната собственост, наследниците на старите комунисти така настървено грабят всичко, което могат? С истинско нетърпение очаквам момента, когато те, вече като частно-собственици,  ще признаят, че всеки от тях   е повярвал в Бог и ходи на Църква.  Вече не  говорят за светло комунистическо бъдеще, а за бъдещи успехи и демокрация.

Колко е хубаво, когато пастир повежда стадото си в преносен и буквален смисъл. Хората не можем без Бог – нашият Пастир, както и Той от нас, плодоносните Му и кротки овци. Крадейки от някого, от чуждо стадо, ние крадем от Бог. Върнатите на семействата ни богатства изискват труд и грижи, любов и стопанисване. Това е Богоугодно. Той се грижи за нас, а ние за Неговото творение: земята, моретата и океаните, небето, реките.... Ако  откраднем нещо от тях по някакъв начин, ставаме Божии врагове, сатани. Майка ми, макар и комунистка, не ни позволяваше да внесем с брат ми даже едно чуждо моливче в къщи. „Нищо чуждо в къщи”, беше нейният девиз. Сега разбирам, че инстинктивно тя е прилагала Божии закони, против лъжата. Благодаря на родителите си. Чрез вяра и добри дела искам  да освободя тях и предците ми от Сатанинското робство. С написването на тази книга за Бог и вярата в Него, също.

                В България реституцията продължава
 
Парадоксално е, че само в България реституцията все още не е завършила след 25 годишен преход. Демокрацията в другите посткомунистически страни вече е факт. Имотите са  в ръцете  на собствениците. Това означава, че съгласно формулата на Маркс за двете човешки вериги, вярата в Бог се е закрепила там завинаги. В западните  посткомунистически страни, впрочем, тя никога не е изчезвала, само привидно хората са се правели на атеисти, за да не бъдат преследвани и малтретирани от власт-имащите комунисти. Надявам се и в България да се оправят всички поземлени и реституционни казуси, да се изобличат кражбите на бивши и сегашни комунистически величия на земи и други имоти  чрез заменки, фалшификации и други форми. Това ще спомогне  утвърждаването на  вярата в Бог. А това означава благоденствие за хората. Нека Бог се чувства „вкъщи” в България!

 Вярващият в Бог човек: политик,  работник,  писател,  журналист и т.н.,  е трудно подвластен на сатанинските съблазни за кражби, убийства, разврат, рекет и други противни на човешката природа  действия. Да си представим общество от вярващи в Бог и свързани с Него хора! Всички хора на земята да бъдат добри, както и в Духовния свят след физическата си смърт.  Това ще бъде Небесно царство на земята, и Небесно царство на Небето, мечтата на Исус и поколения религиозни хора!
               

                КНИГА ПЕТДЕСЕТА

                Работехме, търпяхме и лъжехме

Още като студентка разбрах, че не всички комунисти са бедни като моите родители, които, за да издържат мен и брат ми като студенти, няколко години мизеруваха, не си купуваха никакви дрехи, нищо ново за дома и къщата. Те  бяха комунисти – утописти и идеалисти, много честни и скромни хора. В моя курс  като студентка имаше няколко момчета, които ни канеха да ходим в луксозните вили на родителите им около София.  Тях законът на Маркс за  частната собственост по някакъв начин ги беше отминал. Някои от тях идваха на лекции с луксозни коли „Чайка”, защото на едно момиче например бащата беше зам. министър, а на друго момче бащата работеше в ЦК на БКП...

Както си бях красива и умна, като студентка ме ухажваха и по-богатички бъдещи свекърви, показваха ми строящите се апартаменти на синовете си, само и само да си избера някой от тях за съпруг. Возеха ме на семейни коли /съветски „Москвичи”, разбира се/, за да покажат колко са „велики”, но аз си обичах моя беден инженер и толкова. За ужас на родителите ми – комунисти, аз ходех с момче от обикновено и некомунистическо семейство! Сега разбирам, че това е бил първият ми протест срещу фалша на този строй.

Материалното не ме интересуваше, така бях възпитана като дъщеря на комунисти. Не мечтаех за апартаменти и коли, а за знания и усъвършенстване. Не е лошо, ако  вярата в комунизма се измести от вярата в Бог. Той Самият не иска да живеем в мизерия и нищета, а да благоденстваме, да бъдем весели и щастливи. Та нали за хората е създал земята с цялото й плодородие, моретата, реките, планините, животните .....всичко за радост и щастие! За съжаление нещо се е объркало в Неговия план, за да бъдем сега такива, каквито сме! За това ще стане дума по-нататък.

Така че, на Маркс – идеологът на комунизма мога да кажа, че свободна съм едва сега, когато станах богата чрез върнатите ми, принадлежали на предците ми земи и имоти. Знам, че там – в Отвъдното, те са доволни.

                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА               
                Строяхме, строяхме, но не-достроихме

Аз и хората от моето поколение, родителите ни, строяхме, строяхме, много заводи и предприятия построихме, но се чувствахме ограбени душевно. Комунистическият призрак си вършеше добре работата.  Повечето от нас вярваха, че материалните неща и благополучието, богатството, трябва да са на второ място, даже, че са вредни, а трябва да работим за партията, за развитото, за реалното, за не знам още какво си социалистическо общество и да чакаме необозримото комунистическо бъдеще. Това общество обаче все го нямаше.....Научихме се да мълчим, да търпим и да лъжем. /Преди всичко себе си/. Станахме като комунистическите си управници, чийто девиз беше: „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря”. Жените започнахме да продаваме телата си за материални и друг вид облаги на „велики” директори и вождове, началници и бригадири. Мъжете ни знаеха, че това е един от начините за уреждане на работа, квартира, жителство и т.н., но мълчаха, защото бяха безсилни да осигурят нещо по-добро за семействата си. Може да се каже, че живеехме двойствен живот. По празниците развявахме знамена на манифестациите, скандирахме лозунги по площадите, мълчахме когато трябва, а вътрешно се тормозехме от този фалш, който раздираше умовете и сърцата ни. Фалш, че не можем да кажем какво мислим от страх. Страхът сковаваше мисълта и волята ни. Ако си другомислещ – лагер, затвор, репресии.

                Превърнах се в лъжкиня 

Аз също наруших моралните норми, както това  правеха хиляди жени в строящото се социалистическо общество за някакви облаги. Старите комунистки като майка ми и нейните приятелки в това отношение  бяха „светици”, защото моралът им беше чист и все още патриархален. Такива останаха до края на живота си.  Развод  е имало много рядко,  смятал се е за нещо извънредно срамно. Жените са търпели  скандали, пиянство, даже и бой понякога, защото са били ръководени от максимата „Какво ще кажат хората?” Въпреки това не са се осмелявали да изневеряват на мъжете си, семейството е било нещо свято. И „Слава Богу”, иначе нямаше да има България. Следващите поколения комунистки обаче, в това число и моето, вече нямаха този морал, разводите станаха нещо обичайно и нормално, а девизът беше „Мир в къщи, любов на вън”, т.е. съпруг и любовник, класически триъгълник.

Червеният призрак държеше здраво в лапите си поколенията  не символично, а реално и жестоко, при това не само чрез премахване на частната собственост и вярата в Бог, но и  чрез аморалността  и секса, любовта. Ако си хубава жена и искаш да постигнеш нещо по времето на социализма, почти винаги трябваше да минеш през леглото на някакъв си директор или началник, естествено - комунист. Това беше най-убийственото, най-жестокото, гавра с чувствата ни. И аз минах по този път за софийско жителство. Това ме доведе до отвращение от мен самата, защото наруших моралните принципи, на които бях възпитана.  Тогава, за това проклето софийско жителство, в  същност  станах комунистка: напълно двулично и неискрено. Нямаше как да се преборя със системата за получаване на софийско жителство без „помощ”, която ми се предложи много финно и ненатрапчиво, но наблюдавайки какво става около мен, разбрах, че друг начин няма. Отдавна вече не  вярвах на думите на комунистите.  Завесата на лъжата, спусната от комунистическия призрак, беше започнала да се разкъсва и раздира така, както  тази при разпятието на Исус в синагогата.

”А Исус, като издаде висок глас, издъхна. И храмовата завеса се раздра на две от горе до долу. /Евангелие от Марко 15:37-38/.

Без да съм вярваща в Бог, пълна атеистка, дълбоко в душата си знаех и чувствах, че греша. Със всеки изминат ден затъвах все по-дълбоко. Трябваше да лъжа мъжа си, който обаче правеше същото, даже веднъж, връщайки се от командировка, ми каза: „От тук нататък всеки ще живее собствения си живот”. Това обаче никак не ме успокои. Чувствах се виновна, много виновна. Веднъж, когато бях отишла да видя детето си в провинцията, където майка и татко го отглеждаха, защото ние в София живеехме в квартира с пълзящи голи охлюви, толкова беше голяма влагата, аз прегърнах първата си рожба и много плаках. Той нищо не разбираше, защото беше само на две годинки, а аз говорех, че мама прави „всичко това”, което знае, че е лошо, за да бъде заедно с него, защото не може повече да живее сама. Да, накрая се събрахме като нормално семейство, но в чужбина, където мъжът ми пак с „моя помощ”, т.е с шефска помощ, беше изпратен на работа. Семейството ни обаче вече беше станало изгнило отвътре, така че разводът след 13 години брак съвсем не беше неочакван. А колко любовници е имал съпругът ми, само той си знае. С две думи, ние не се разведохме „поради несъвместимост на характерите”, поради бедност ни или нещо друго, а защото си изневерихме.

                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА
               
                РАЗДРАХ ЗАВЕСАТА НА ЛЪЖАТА

Но аз раздрах завесата на лъжата.  Вече се бяхме върнали от чужбина и закупили  мечтания панелен апартамент. Една вечер мъжът ми ме попита дали е вярно това, което е чул за мен и шефа ми  от преди нашето заминаване  в чужбина? Тоест, била ли съм негова любовница. Това вече било без значение, ние сме постигнали толкова много, просто искал да знае. Аз отговорих „Да, вярно е”. Бракът ни беше до тук, но това самопризнание ме освободи от тежкия товар на лъжата, олекна ми. Вече не се чувствах виновна, по-точно престанах да се упреквам, поех вината и отговорността си. Отгледах сама двама прекрасни сина. По-добре с един родител, но без скандали и лъжи.

Тридесет и пет години след развода си от религията аз научих тази простичка истина, която преди се е знаела от всеки българин и българка: не можеш да имаш двама партньори в интимния си живот. Преп. Мун казва, че сексът е лепило. Значи, да си представим образно няколко плочки, розови – женски и сини – мъжки. Залепвайки се и разлепвайки се, образувайки някакви странни форми, пирамиди и кой знае още какво, те губят основата си и в края на краищата  стават на прах, саморазрушават се.
               
Такова нещо се е случило даже с Римската империя!
„Научни изследвания в областта на историята доказват, че Римската империя успява да стане невероятно силна и властна за своето време, но накрая рухва не поради някаква страховита армия, нападаща я от вън, а заради вътрешния си упадък, който я е направил слаба и уязвима. От императорите  до обикновените хора много са се отдали на хедонистичен и развратен живот. /”Всемирное писание”, /Москва, 1992/.

Почти всеки исторически филм за Римската империя е пълен с убийства поради изневери, сексуални оргии и всякакви извращения. Да не говорим за прочутата Месалина! В един филм беше показано как жената на самия император /Клавдий/ участва в сексуално състезание с най – прочутата римска проститутка! При това успешно спечелва оспорваната „спортна битка”.

„Ако имаме някакви съмнения относно това, че сексуалната разюзданост погубва държавата, трябва да видим какво се е случило в Русия през първите години след революцията. В началото има целенасочени атаки срещу брака и семейството. Развод е можело да се  получи по всякаква причина и по всяко време. Абортът е бил легален и благоприятстван. Предбрачните връзки са били облагодетелствани. Сексуалните връзки извън семейството също са били нещо нормално. Какво се е случило? Според проф. Сорокин от Харвардския университет,  няколко години след революцията,  ордите от диви и бездомни момчета и момичета са станали истинска заплаха за страната. Милиони животи на момичета са били разрушени, а разводите и абортите са достигнали до нечувани размери. Омразата и конфликтите следствие полигамията и полиандрията, бързо се увеличават, както и психоневрозите. Работата в национализираните от съветската власт фабрики е занемарена. Резултатите са били толкова тревожни, че правителството е било принудено да промени политиката си. Пропагандата, известна като „чаша вода”, е била обявена за противореволюционна и на нейно място официално са провъзгласени непорочността и неприкосновеността на брака. С други думи, руснаците са открили реалността, че безразборният секс, разглеждан като „апетит” проваля не само индивида, но много бързо и самата държава. Хармонията и социалната стабилност естествено започват с хармонията и стабилността в семейството.” /Всемирное писание”, Москва, изд. Република 1995.

                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА               

                Разочарование от комунизма и комунистите

Работейки вече в Кремиковци, макар и млада /на 23 години/, аз имах възможността да наблюдавам управляващите комунисти на по-ниски и на по-високи нива от близо, да участвам в системата „отвътре, защото бях секретар-организатор и работата ми беше свързана с комунистическата номенклатура, естествено. Владеех много добре стенография и машинопис, а славянската ми филология и езиков усет ме правеха много добър сътрудник за кореспонденция, протоколи и т.н. Научих се и да командвам, независимо, че  не можех да взимам самостоятелни решения, а контролирах изпълнението на тези, взети от шефа. Още си спомням размазаните в подли усмивки и лигави лица на дърти комунистически величия, които ме сваляха всеки ден. Даже и тези, които работеха в Министерството на строежите, където ходех служебно, даже и тези от ЦК на БКП, където ни викаха да пишем докладите за пленумите на партията, защото когато имаше такива, те събираха добри машинописки и редакторки от цяла София, за да се свърши бързо и качествено  работата. Разбира се, без никакво допълнително заплащане. След няколко години вече знаех почти наизуст някои от текстовете на тези доклади и материали, които се четяха по пленумите и конгресите на БКП, защото  си приличаха като две капки вода. Е, все пак имаше някакво разместване на пластовете в тях и замяна на едни термини с други подобни, например строящ се социализъм с развит социализъм, нова икономическа политика, развито социалистическо общество... Имената на партийните и стопанските  лидери също се сменяха, но общо взето това беше „старата песен на нов глас”.

Този период от живота ми беляза по-нататъшното ми развитие. Бях отвратена от двуличието на управляващите. Но нямаше как. Трябваше да търпя, да се подмазвам, да се преструвам, че им вярвам, макар че и те самите не си вярваха, но всички бяхме свикнали с тази двойственост. Червеният призрак добре си вършеше работата, но в същност вече работеше против себе си. Хората изобщо не вярваха в никакво социалистическо,  комунистическо, или не знам какво си бъдеще, а се спасяваха поединично кой както може. За съжаление и сега при „демокрацията” пак е така.

С много усилия, подмазване, връзки и аморалност, аз и мъжът ми станахме жители на София. При това имахме пълното основание, защото той беше разпределен в София, а аз работех на национален обект – Кремиковци. Детето ни се гледаше в провинцията от майка ми и баща ми, които виждаха как се мъчим, но въпреки това отстояваха своя комунизъм, особено баща ми. Когато се опитвах да му обясня какво става по върховете на БКП, той казваше: „Ще видиш, скоро всичко ще се оправи”. Толкова заблуден човек! Все пак, родителите ми бяха на възраст и рано или късно трябваше да си вземем детето. Но къде да живеем? Как да сложа детето си да спи в стая,  бивш обор за крави, под която течеше вода? Това означаваше болест за него. Когато веднъж майка ми дойде да ни види, цял месец след това  плака като видя в какво живее дъщеря й. За зетя много не се притесняваше. Започнах трескаво да мисля как да променя нещата. А работех в строителна организация, срещах се почти всеки ден с разни министри и величия, но ...Струваше ни се невъзможно да се сдобием  с апартамент, но решихме да опитаме. Инициаторът и моторът бях аз,   разчитах на привилегията, която имах като дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма. Защо едно младо семейство с две деца при строящия се социализъм трябваше да чака  5 години, за да получи жителство, след като държавата сама беше определила къде да работи мъжа ми чрез разпределението му – в София. Ако беше Чепеларе, Девин или някъде другаде, веднага при желание можехме да станем жители, но за София не можеше. Омагьсан комунистически кръг. „Царят дава, пъдарят не дава”. В София имаше други, неписани закони, като че ли не беше пак България. Комунистите се страхуваха  да не дойдат някакви си „типове” и да  нарушат спокойствието на добре уредения им живот. Имаше една служба „Управление за безопасност и охрана” /УБО/, която на номенклатурните партийни и правителствени кадри носеше даже храна по домовете всеки Божи ден. Да не говорим какво ядяха в столовете на Централния комитет на БКП, Мнистерския съвет, партийните комитети и на какви смешни цени. В Кремиковци също имаше добър стол, както и във всяко голямо предприятие или завод, но разликата беше в качеството на храната. Висшата партийна и правителствена номенклатура беше абсолютният господар в София, всичко се управляваше и ръководеше от нея. Да не са били луди да се откажат от такъв сладък и охолен живот доброволно? Оставаше им възможността да продължават да лъжат и заблуждават трудещите се маси и да трупат колкото може повече материални блага, естествено под мъдрото ръководство на Партията и охраната на войската и специалните служби. 

               


                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
               
                НА ГУРБЕТ В АЛЖИР

В такава ситуация аз  измислих да заминем за Африка. Все пак мъжът ми беше дефицитен инженерен кадър. С малко чужда помощ от висшестоящи и отговорни партийни дейци, нещата се задвижиха. Четири години в Африка, но заедно с 5 годишния ни син. Този период беше много интересен и нов за мен. Трябваше да стана майка и домакиня, а не еманципирана социалистическа жена, която излизаше на работа сутрин рано и се прибираше вечер късно, пребита от умора. Жените там още ходеха закрити с фереджета, та какво оставаше за някакво си комунистически тип равноправие.  Добре, че си бях взела една домакинска книга /На Пенка Чолчева/, защото почти не знаех да готвя. С майчиния си инстинкт бързо се научих, защото детето ми не можеше да седи гладно. При това там имаше толкова много свежи и разнообразни зеленчуци, риби, меса... Но парите не стигаха, защото българският инженер получаваше 1/6 от заплатата на френския или американския. Другата част прибираше държавата за строителството на социализма и комунизма. Въпреки това  спечелихме някакви пари, родих още едно дете, пак син, върнахме се в България, но... жилище пак нямаше. Не се отчайвах. Преди да заминем бяхме направили заем с помощта на приятелско семейство към Държавната спестовна каса за закупуване на апартамент, така че имахме някаква надежда. Само че една година трябваше да бъдем разделени – аз и децата в провинцията, при родителите ми, а мъжът ми на старото място на работа. Лозунгите на управляващите комунисти бяха „Всичко за благото на човека, всичко в името на човека”? Оказваше се обаче , че всичко е за „техния човек”. Някои хора /от комунистическата номенклатура/ имаха по 2 – 3  апартамента, вили и коли, а други мизеруваха, в това число и ние.  Партийните вождове на по-малки и по-високи нива бяха осигурили и внуците си.  Тази двойственост просто ме убиваше, исках да избягам, но трябваше да търпя, за да живея с детето си, защото много го обичах и много страдах без него. Не можех повече да понасям детето ми да ни  пита както  когато отивахме с баща му да го видим: „Вие ще си отидете пак, нали?” Това беше като нож в сърцето ми. Първата ми рожба се отчуждаваше от мен.

Не упреквам нито една жена,  продала се за някаква облага на партиен или политически вожд в името на семейството си. Така правеха почти всички. За каква свобода може да се говори в такъв случай?  Всичко това до такава степен омърси душата ми, предполагам, че и тази  и на другите жени, които също като мен вече бяха напълно изгубили човешкото си достойнство. В същност ние бяхме комунистически много интелигентни проститутки, защото чрез най-древната женска професия получавахме нещо, естествено не така вулгарно, защото заплащането се осъществяваше чрез облаги, приемане във ВУЗ, добра работа, апартамент... И всичко тайно, в същност явно, но прикрито под маската на партийните лозунги. Всеки ден се повтаряше едно и също, но казано по различен начин, за да звучи по-актуално. Свобода нямаше. Не, на книга имаше, но в реалността нямаше. Бяхме зависими, бедни пролетарии и интелигенти. Без одобрението на някакъв партиен или политически шеф нищо не можеше да се направи. Следяха ни, подслушваха ни, особено интелигенцията. Връзки, връзки, връзки. За всичко и навсякъде, даже за да си купиш кола или хладилник!

Интересно защо апартаментите  за крайно нуждаещите се млади семейства  се раздаваха от Районните комитети на БКП?  В Районния комитет на БКП в квартал „Княжево” , където преди да заминем „на гурбет” бяхме подали молба за закупуване на апартамент със заем, след връщането си от чужбина ходех всяка седмица, а на края 10 дни преди самото раздаване на жилищата, влязох в „устата на лъва” и писах на пишеща машина разни комунистически материали.  Заведох и баща си - активен борец против фашизма и капитализма да се моли да ни дадат апартамент като действително  крайно нуждаещо се и разделено младо семейство. И той горкият, на 80 години вече, дойде. Майка ми – също. Толкова много усилия положихме, че накрая получихме мечтаната панелка в ЖК Люлин, при това не подарък, а със собствените си пари и 20 – годишен заем от БНБ. Пет години изплащах само лихвите по него. Но вече имах собствен дом. Душата ми ликуваше от щастие. Тогава бях благодарна на всички комунисти, на целия „реален социализъм”, колкото и странен да е, защото бях изпълнена с надежда да се съберем заедно всички – аз, мъжа ми и двете ни деца и да заживеем нормално.

               
               
                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА
               
                ПРЕЛЮБОДЕЙСТВОТО

Сега, 25 г. след краха на това измамно общество, всичко ми изглежда като някакъв сън, като че ли се е случило с другиго, не с мен. Аз лично не искам да си спомням и да говоря за всички неща, които съм извършила като член на тази толкова обичана от моите родители партия, на която те бяха сляпо верни. Нещата обаче в семейството ми се развиха по съвсем друг, но вътрешно очакван от мен начин.

Докато чакахме този апартамент, около една година след завръщането ни от чужбина, както вече казах,  аз работих и живях с децата в провинцията, а мъжът ми остана сам в София с прекрасната си нова бяла „Лада”, с която много се гордееше и идваше при нас събота и неделя. Един ден отидох до службата му в София и веднага прозрях какво става. Млада стажантка, на 19 години, току що завършила гимназия, вече му беше станала любовница. Тя беше любовта на живота му. Нищо не можа да го спре, а аз и не направих  никакво усилие да го задържа, вече си имах апартамент и исках да живея „на чисто”, макар и сама. Разведохме се само  8 месеца след като  получихме и живяхме в  това толкова дълго чакано семейно жилище. Децата бяха на 11 и 5 години, момчета, палави и умни. Как се справих с положението, за да ги отгледам и възпитам  като единствен родител,  не искам да разказвам. Но никога не насъсках децата си срещу баща им. Тримата станахме единни като юмрук, едно цяло, което продължава и до сега.   Моля се за прошка и същевременно съм безкрайно благодарна за помощта от моите родители, приятели, роднини, колеги, получавана при отглеждането на децата, която помощ в същност е идвала по различни начини от Бог, но аз тогава нищо не  разбирах от религиозните неща. Интуитивно  тръгнах по правилния път  на разкаянието и прошката. „Признат грях – половин грях”, казва народната поговорка.
               

                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА
               

                ЧЕРНАТА ОВЦА В ЧЕРВЕНОТО СТАДО               

                Огромната промяна

Да, с мен се случи огромна промяна. Аз станах „черната овца” в „червеното” си семейство. Аз срещнах религията, вярата, духовните ценности, Бог. Аз се откъснах от червения призрак на Маркс, отскубнах се от рогата на комунистическия змей. Разбрах причините за появата на социализма и комунизма и техния неизбежен крах като резултат на  фалшиви идеологии. Аз станах „предателка” на почти стогодишното робуване на предците ми на социалистическите и комунистическите идеи. 

През сюблимната 1989 г., когато се извърши българската мирна революция за смяна на строя от социализъм към демокрация /капитализъм/, аз  върнах партийния си билет.    Една година по-късно, през 1990 г. уж „случайно” ме поканиха на лекции – семинар за духовни неща и аз като любопитна учителка, веднага отидох. Съседката ми в ЖК „Люлин”, където живеех разведена с двете си момчета, също учителка, един ден ме повика от прозореца на апартамента си, виждайки ме да се връщам в къщи след разходка с голямото черно куче на  по-малкия ми син. „Ела, ела, ще ти кажа нещо интересно”, каза тя. „Добре, чакай само да оставя кучето”. И отидох. Беше сложила на масичката кафе, посрещна ме много любезно и усмихната до ушите - като скъпа гостенка. А аз бях с дънки и тениска, защото се връщах от разходката с кучето. И през ум не ми минаваше, че този момент ще се окаже повратен в живота ми. „Какво има, попитах изненадано”. „Искам да те поканя да отидеш на едно място, при много добро семейство, мои приятели, където ще чуеш лекции за Бог. Ти вярваш ли в Бог?” „Не, отговорих аз. Когато малкия ми син беше в болница за операция  аз се молех на Бог за него инстинктивно, защото бях напълно отчаяна и търсех всякаква помощ детето ми да оживее, но нищо не знам за тези неща.” Тогава тя ми нарисува на лист хартия един кръг, в който постави точка. „Тази точка, каза тя, е първоначалната душа на всеки човек. Тя идва от Бог.” „Ама и аз ли имам такава точка?” – попитах силно изненадана. „Разбира се, че имаш” – допълни тя. Не знаех тогава, че тя поема отговорността за бъдещото ми развитие по пътя на вярата, промяната и пресътворяването ми като нов човек, защото от този момент тя ставаше моя духовна майка. Безкрайно съм благодарна на тази жена, както и на нейната духовна майка, също учителка, които внимателно и леко ме подбутваха напред, наляво и надясно по пътя на новото ми развитие, както правят майките - тюленки с новороденото тюленче.

И така, аз се озовах  в скромен двустаен апартамент, но в хола имаше чужденци: бременна японка, няколко англичани, германка, бивша моя ученичка, студенти /около 20 човека/. Този ден беше денят на моята промяна, защото за първи път в живота си слушах за Твореца, създал земята и небето, хората, птиците, животните, както и  за човешкото грехопадение като причина за злините в света. Но най-важното и оптимистичното беше философията за истинския свят, идеята за свят, в който хората и техният Създател Бог ще живеят заедно. Отново утопизъм, но не вяра в „светлото комунистическо бъдеще”, а в една реално съществуваща Личност – Бог.  Правдоподобно и вярно звучеше всичко чуто, като ръководство за промяна на всеки човек към добро и постигане на лично съвършенство. Логиката за развитието на човешкото общество беше много убедителна: започва се от промяна на личността от невярваща във вярваща в Бог, или както се казва, установяване на връзка с Него, като първо стъпало за изграждане на едно ново мирно общество. Мир в душата и мислите на индивида, мир и единство между  духа и тялото на всеки човек най-напред, които естествено ще се разширят в семейство от морални и вярващи хора, образуващи  след това общества от мирни семейства. Тези общества от мирни семейства   постепенно ще обхванат  дадена нация, а обединеният съюз на такива нации ще осигури мира в отделни световни региони и на края в целия свят. Обединения като Европейския съюз, Съединените американски щати, ООН, УНИЦЕФ и др., потвърждават тази тенденция за обединяване и взаимодействие на икономиките  на отделни държави в някакви по-големи политически, икономически, търговски и др. сдружения. Но в края на краищата по-големи, или по-малки, те се състоят от отделни хора. Именно  манталитетът и отношението  на всеки отделен член на по-голямото цяло към световните проблеми и към Бог определя какво ще бъде дадено сдружение и как ще се осигури изпълнението на целите му. Ако хората са добри и морални, такова ще бъде и  по-голямото цяло, в което  участват. Ако са лоши, невярващи, крадци, лъжци и убийци – това е сдружение,което наричаме мафия.
               
                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА

                По пътя на вярата

Така, аз тръгнах по пътя на вярата, на изследването на духовните ценности, личността и същността на Твореца и продължавам да вървя по него. Не знам къде съм стигнала, но сега съм уверена и смела, защото разбрах къде хората са сгрешили, разбрах, че появата на комунистическата идеология е последица, реален и неизбежен етап от развитието на човешкото общество, една от последиците на грехопадението на първите хора. Осъзнах, че членовете и поддръжниците на марксистката комунистическа философия са най-големите жертви на комунизма, защото са най-многобройната част от пострадалите и заблудените от този фалшив, противоречащ на Бог и атеистичен строй хора. Баща ми, който както казах, също беше честен и добър човек, комунист по убеждения, умирайки, ми показа татуировката на дясната си ръка – християнски кръст, с което в същност  насърчи моята „измяна” на семейната традиция. Майка ми обаче до последния си дъх ми се противопоставяше, казвайки, че няма задгробен живот. Не я разубеждавах, защото вече имаше склероза, но тя искрено страдаше, че не може да се гордее с мен пред приятелките си комунистки,  но нямаше и нищо, от което да се срамува от своята променена на 360 градуса, вече вярваща в Бог дъщеря.

А може би баща ми е искал да ми каже нещо съвсем друго, за което се сещам, след като разговарях с една приятелка, чиято майка почина на 90 години и която  беше „върла” комунистка и в същото време – най-искрена и предана християнка. Дъщеря й – също, техни познати и приятели – също, хем комунисти, хем християни. Много уникален факт! Дали това е само провинциален синдром, или е присъщ на цяла България? Как ще бъдеш член на БКП и на Църквата Христова едновременно?

                Исус Христос – комунист ли е?

Няколко български поколения от миналия век, както и моят баща, са се заблуждавали, изповядвайки несъвместими философии – тази на марксизма-ленинизма /атеистична/ и тази на православното християнство, т.е. на религиозните и вярващите в Бог хора. Може би и моят баща, както и други от поколението преди 9.9.1944 г. е вярвал, че Исус /Господ/ е бил най-големият комунист, защото е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на другия”. Какво означава това? Съвместяване  на несъвместими неща. Може ли Исус да е бил комунист и Син на Бог едновременно? Това  означава Той да отрича сам Себе Си! Може ли единородният Божи Син, Месията, Спасителят, надеждата на Бог за спасението на изгубените Му деца, да се бори за комунизъм, т.е. за атеизъм? Това означава  отъждествяване на Исус с неговия противник - сатана,  виновникът за появата на атеизма.  Това се е случило, защото много хора са чули – недочули, чели – недочели, разбрали – недоразбрали думите на Исус:

„Който има две ризи, едната дай на нямащия. И който има храна, да прави същото” /Ев. на Лука 3:11/ „Не отмъщавай и нямай злоба за синовете на народа си, но обичай ближния като себе си”. Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си.” Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен. Защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и праща дъжд на праведни и неправедни, защото ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец.” /Ев. Матея 5:43-48/

Комунистите много ловко са перафразирали думите на Исус в своя полза. Кои са нямащите и онеправданите? Бедните, пролетариите. Значи, богатите са длъжни да им дават, а ако не го правят доброволно, може и чрез сила да се вземат „благата”. Кой е „ближният”? Естествено, че това е трудовият другар, съпартиецът комунист, а останалите хора са „врагове на отечеството и на народа”. Като такива могат да бъдат малтретирани, изпращани по лагери, умъртвявани без съд и присъда.... Българинът след 9.9.1944 г. и края на капитализма, тръгва по възможно най-сатанинския път на лъжата и притворството. На всички нива и за всичко.

                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ОСМА      
               
                Сатана е първият атеист и комунист.

Сатана съгласно Библията е изгонен от Небесната сфера /паднал/ архангел, „старовременен змей”, опълчил се срещу думите на Бог, автор на  първите неприемливи за Бог човешки качества: преди всичко егоизъм, завист, лъжа, похот...Той именно е този червен  призрак на комунизма, който броди из Европа и света и който успява да заблуди голяма част от човечеството, че няма Бог, че Той е само човешка измислица.  Ако  хората вярват, че не съществува Бог, това означава, че не съществува и сатана, Неговият враг. По този начин сатана иска да прикрие собствените си  грехове и да прехвърли вината за човешките нещастия  само върху главите на  хората и техния „измислен” Бог. За атеистите, а след това и за комунистите, нещата са много прости. Няма Бог, няма сатана, няма живот след смъртта, няма грях, човекът  сам за себе си е Бог.  В основата на атеистичните човешки философии, идеологии, действия и постъпки,  в същност  стои нашият червен атеистичен призрак и змей – сатана, гениално използвал умовете на Маркс, Ленин, Сталин, Димитров .... на милиони  заблудени хора по света, на моите предци и на самата мен.

Всички хора притежаваме по някаква част от  сатанинската егоистична природа – никога не се признаваме за виновни, винаги търсим вината у някого другиго, особено българинът. „Я не беше, брат ми беше, я тогава спеше”, казва народната поговорка.

Промяната при мен започна от тук. Аз признах пред самата себе си, че аз и семейството ми сме виновни, успях до колкото мога да се разкая, за да започна да се променям. Най-напред почувствах едно ново себеуважение като Божие дете. Тялото си вече не считах за мое собствено, с което мога да правя каквото си поискам, а като резултат от нечий замисъл и усилия, за да бъда толкова „съвършена биологична машина”. Притежавам и душа, която е безсмъртна и с която мога да се свързвам с Бог и с добрия духовен свят, защото има и лош такъв. Тогава, кое ми дава право да  унищожавам с цигари,  алкохол, наркотици, безразборен секс и убийства собствените си тяло и душа, както и тези на други хора? След 30 години пушене успях да се откажа завинаги от цигарите, след като чух един корейски проповедник да казва, че човек, който не може да се откаже от цигарите, е на ниво животно, защото само животните нямат воля. Така ли? Това ме жегна като огън. Не, аз не съм животно, т.е. може и да съм била, но сега напук на старата жена ще се откажа от цигарите. И успях. Заклех се в молитва, че ако пипна цигари,  съгласна съм  и двете ми ръце да изсъхнат. Жестока клетва. Първите три дни се обринах по кожата, изхвърляйки никотиновата отрова, но след това започна нещо прекрасно за мен: дишах свободно, не кашлях, но най-важното беше, че се гордеех: вече не съм „животно”. Щом постигнах това, значи мога и повече.

                КНИГА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА

                Духовният свят ми помага

И още нещо много интересно забелязах да се случва с мен. Започнах да чувствам, че в лявата ми пета едно определено място леко се затопля и като че ли в него влиза  някаква приятна енергия, като топъл въздух. Явно, че някой ми помагаше.  Така успях да пречистя духа и мислите си, да си промия мозъка, както се казва. Изискваха се големи усилия от моя страна. Три дневен пост, седем дневен пост, семинари, обучение, молитви, бдения и много други неща. Най-удивителното за мен беше, че на 44 години, все още красива жена, успях да постя 13 години сексуално, не се докоснах до мъж от 1990 до 2003 г., когато бях сгодена и благословена в брак от преп. Мун със сегашния ми съпруг. Но това е сюжет за отделна книга. Важното е, че за да тръгна по този нов и труден път, аз бях положила основата още преди  развода си. Бях признала пред мъжа си, макар и  непонятно тогава за мен защо, че съм му изневерила, независимо с какви подбуди. „Признат грях – половин грях”, казва народът. След това разбрах, че първата стъпка по пътя на вярата е признаването на грешките. Много логично, как може човек да се поправи, ако не знае какво е сгрешил? Кой  иска хората да не бъдем осъзнати и свободни личности? Разбира се, че Марксовият комунистически призрак, червеният змей, наричан дявол или сатана.

Чрез атеизма, проповядван от марксизма-ленинизма, сатана успява да заблуди голяма част от хората по света. Други пък, които твърдо отстояват вярата си  в Бог, успява да убеди, че Исус също е комунист, съгласно думите и делата си. Следователно, всички комунисти са последователи на Исус! Хората от народа не са изучавали Марксизма-Ленинизма,  живеели са  по битовите морални и патриархални закони на предците си, така че не са могли да направят разлика между идеите на християнството за обич към ближния, прошка, благост, ненасилие и комунистическите идеи, които проповядват също вяра  в братството, свободата на личността, равенството между хората, но отричат съществуването на Бог. Все още някои мои приятелки  са членове на комунистическата партия, но ходят най-редовно на православна църква, спазват всички религиозни традиции и ритуали и искрено вярват в Бог! Колкото и да се мъча да им обясня, че Исус не е комунист, те са възприели тази лъжа и толкова! Но ако така мисли целият български народ? Може би за това демокрацията и промените у нас буксуват на едно място? Уж се развиваме по пътя на демокрацията, влязохме и в Европейския съюз, но нещо в мисленето ни е объркано.               
               
                КНИГА ШЕСТДЕСЕТА               

               
                Парижката комуна

Може би този феномен за отъждествяване на комунистите с Исус започва с лозунгите на Парижката комуна от 1871 г. В енциклопедията А – Я четем : „Парижката комуна представлява революционно правителство на работническата класа, създадено в резултат на пролетарската революция в Париж /18 март – 28 май 1871г/. Парижката комуна е преломен момент в новата история. Тя доказва, че пролетариатът е вече атакуваща класа, способна да установи своята власт и да се заеме с преустройството на обществото. Въпреки поражението, Парижката комуна дава мощен тласък на освободителната борба на френския и световния пролетариат. Нейният опит допринася за по-нататъшното развитие на марксистката теория за революцията и държавата. /Енциклопедия  А до Я, издателство на Българската академия на науките, София 1971 г./

Знаем, че Парижките комунари се борят за „свобода, братство, равенство”, против буржоазния частно - собственически строй. Даже един от най-прекрасните ни поети Христо Ботев я е приветствал в стиховете си, без да влага някакво дълбоко разбиране за нейната същност. Но сега, след краха на комунистическия строй, този лозунг звучи много наивно. Маркс казва, че свободата изисква премахване на частната собственост. Добре, премахната беше в половината  земното кълбо по насилствен, революционен начин, но хората станаха ли по-свободни? Не. Братството се практикуваше между комунистическите другари, останалите хора се считаха за врагове на комунистическата държава, даже на света, ако не споделят и не се борят за осъществяването на комунистическите идеали.

„Пролетарии от всички страни, обединявайте се!” е първият комунистически лозунг.  Срещу кого да се обединят и с каква цел? Срещу буржоазията за премахване на частната собственост, за да бъдат свободни братята – комунисти. Най-интересно е  равенството, прокламирано от Парижките комунари. Кое ни прави равни? Сега смело мога да кажа, че това не е уеднаквяването и изравняването  на бедни и богати въз основа на материални неща и пари, а хората са равни най-вече в духовен аспект като деца на Бог. Но тази религиозна гледна точка не се харесва на всички, особено на атеистите. Ако се отрече съществуването на Бог като Създател и Родител на човечеството, хората ще изгубят своята централна поддържаща ос в живота си. Тогава лесно могат да бъдат манипулирани.  Каквото и да притежават богатите хора, след физическата си смърт те също отиват там, където и бедните, богатството няма с нищо да им помогне само по себе си. Това не значи, че всички трябва да са бедни. Големите потоци от пари  се управляват също от хора, но разликата е в мотивацията и начинът на тяхното използване – за себе си, или за хората, държавата, природата, цялото човечество, планетата, космоса и т.н. Бедните, също така, винаги ще си останат бедни, ако не искат да се трудят, да се образоват и да се развиват. Всяка промяна изисква огромни усилия, особено ако е за доброто на обществото.

Така че, примерът на Парижката комуна е заразил на времето си много човешки сърца и умове, в това число и на моите предци. Има нещо героично и патетично да се бориш за „свобода, братство и равенство”. Лошото е, че средствата, които са използвани, са били много жестоки, проляла се е много кръв, загинали са прекрасни хора, невинни хора. И най-важното, пролетариатът е започнал да смята себе си за Бог, за най-мощната сила, способна да промени света. Историята обаче показва, че свободата, братството и равенството няма да се осъществят по комунистическия начин. Тогава как?

В Библията се говори за Небесно царство на земята и Небесно царство на Небето. Простичко, това означава, че Бог трябва да живее с хората, докато те са във физическото си тяло - в тяхната душа, тук на земята, а  когато се преселят в духовния свят след физическата си смърт – пак в душата им, но  ако тя е чиста и достойна за това. Именно душата е безсмъртна. Подготовката се извършва тук на земята. Животът на душата или на духовното човешко тяло, които притежаваме успоредно с физическото такова с раждането си, е вечен. В Библията се говори за земни и небесни тела. /І Коринтяни 15:40/. Казва се още, че „Плътта и духът се противят един на друг” /Галантяни 5:17/ Физическото тяло се променя всеки ден, „Аз всеки ден умирам” /І Коринтяни 15:31/. Естественият му край е физическата смърт. Душата, духовното тяло обаче, продължават да живеят вечно, както е вечен и самият Създател.

„Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види.” /Тимотея 6:16/. 

Комунистите мечтаят за живот само тук на земята, отричат задгробния живот, поради което се стремят  изключително и само към материални блага и придобивки. Приемайки, че човешката същност свършва със смъртта тук на земята, те ограничават развитието на хората единствено във видимия физически свят. Нито една страна, която се е опитала да върви по комунистическия атеистичен път, не е постигнала това, което са направили хората от демократичните страни, които вярват  в Бог, независимо от религията им. Навсякъде комунизмът се срива тотално. Причината е атеизмът на вярващите в този строй хора, които го подкрепят, обичат, отстояват. По някакъв начин тези хора в мислите и постъпките си са били убедени, че той е добър, че е за „благото на човека”!

„И се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал /Еклисиаст 12:7/
               
               

                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВА               
                БОГ е БЕЗСМЪРТЕН ДУХ.
               
                Бог е безсмъртен. Човекът, Неговото дете  – също!

Атеистите и комунистите, живеещи  на земята,  могат да  се свързват при определени условия с духовете на атеисти, преселили се  вече в духовния свят и да попадат под тяхно влияние и власт. Кой ръководи този „процес” ? Естествено, че сатана – заблудителят и измамникът, „шъпотникът” на злите мисли. Отричайки Бог, живите поддръжници на идеята, че няма живот след смъртта, изграждат  основа, дават повод и възможност на духовете на подобно мислещи хора от „Отвъдното”, да ги обсебват изцяло или частично. Това в същност представлява някакво „прераждане”. Вярващите в Бог и живота след смъртта  хора тук, на земята, в тяло и дух, също при определени условия могат да се свързват с духовете на вярващи хора, вече намиращи се  в духовния свят, където нямат физически, а само духовни тела. Борбата между тези два типа хора, свързващи се със сатана или с Бог, се води както на земята, така и в „Отвъдното”, където е толкова объркано, колкото и на земята. Това е борба между атеисти и вярващи, между сатана и Бог: както на земята, така и в духовния свят. Прекратяването й може и трябва да стане най-напред на земята, за да изчезне и в „отвъдното”.

Възникват нови изводи. Оказва се, че атеистите са опасни за себе си, за семействата си и за обществото не само тук на земята, но и в духовния свят, където ще се преселят след смъртта на тяхното остаряло и вече ненужно  физическо тяло. Те живеят без да се замислят за последствията от действията и постъпките си. Но, в края на земния си път всеки човек се обръща към Бог, казвайки: „О, Боже!”. Инстинктивно, интуитивно, всеки търси помощ от Този, при Когото отива и Който ще го съди.
   
И още нещо. Човек е замислен и създаден да получава „духовна храна” чрез мисли, сънища, разговори, филми, масмедии и други начини от добрите си, вярващи в Бог и ръководени от Него предци, както и от други  същества, намиращи се в духовния свят, които най-общо наричаме ангели . Начинът да се постигне това е много прост и обикновен – чрез молитва.

Моите родители обаче никога не са се молели, не са ходели на църква, но интересно защо все пак, макар и пълни атеисти, спазваха религиозните празници като Коледа - раждането на Божия Син, Великден – възкръсването на Исус и др. Дълбоко в душата си може би са чувствали, че не са прави да отричат съществуването на Бог?

„И нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека” /Еклисиаст 12:1

               



                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРА
 
                Вярващите – комунисти, или комунистите – вярващи?
      
Вярващите да станат комунисти, или комунистите да станат вярващи? Естествено, че комунистите да станат вярващи в Бог. След така наречения преход към демокрация в България, трудно могат да се различат едните от другите. Но колкото и да ходят по църкви и манастири наследниците на БКП/БСП, колкото и да се представят за вярващи и демократи, те издават себе си като атеисти по много признаци, един от които е безхаберието, не поемането на вина и отговорност за думи и постъпки. Управляващите в този преходен за България период от социализъм към капитализъм, никога за нищо не са виновни, все намират начин да се измъкнат от последствията на собствените си решения и действия. Така беше и преди прехода.

Така е било и с първите създадени от Бог и съгрешили хора. Сега, както и при първото човешко грехопадение няма разкаяние и молба за прошка. Напротив, арогантност, безкритичност, подлост и лъжа. Такова е наследеното още от древността  мислене на атеистите. Те заемат държавни и политически постове, не за да служат на народа си, а за да се облагодетелстват по всякакъв начин – както преди, така и сега. Двуличие и прикритие на алчност чрез „мили” думи. Хората знаят това, но няма за кого да гласуват на избори, защото вълкът се облича в овчи кожи, но след това отново показва нрава си.  Никой в България няма персонална вина, защото никой за нищо не е отговорен, не му се търси сметка, ако сгреши. На българина все някой друг му е виновен. Така ни възпитаваха  в нашите атеистични семейства. И сега са малко  децата, които са научени да се молят за прошка, когато са сгрешили, обикновено започват да се оправдават, че не са направили „нещото”, че друг ги е накарал, че.... А колко по-лесно е, ако детето се извини и получи прошка, но разбере в какво и защо е сгрешило! 

Още нещо, много важно. И вярващите, и комунистите са грешни, защото произхождат от едни и същи грешни предци – Адам и Ева, чийто първороден грях  се предава от поколение на поколение. За неговото изкореняване от душите на всички хора, независимо от цвят и националност, е необходим Божи Представител, Месия. Такъв именно е Исус Христос и преп. Мун като Негов последовател.

Безотговорността и арогантността на първите хора,  които нарушават заповедта  на Бог, своя Родител, продължават да съществуват и сега. Грехопадението  е коренът и причината за всички злини в човешкото общество, в това число и за появата на атеизма и комунизма, Адам и Ева не молят Бог за прошка, а започват взаимно да се обвиняват и оправдават!

”Бог каза: Да не ядете от плода на дървото което е всред градината, нито да се допрете до него, за да не умрете” /Бит. 3:3/. Адам и Ева, децата на Бог, правят каквото правят, но след това не се чувстват виновни! Мъжът казва, че жената го е съблазнила, а жената казва, че змията /сатана/ я е накарал, т.е. всеки прехвърля вината на другиго - колективна безотговорност. „И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.” Оказва се, че виновникът е Бог, защото е създал мъжа, жената, змията... Един атеист каза по Дарик-радио, че не е подавал заявление до Бог за раждането си. Действително е много трудно да признаем,  че сме сгрешили. Така продължава и до днес. Не си даваме сметка и не знаем, като слепци сме, че това ни поведение - да обвиняваме някой друг, има дълбоки корени – чак в началото на човешката история. 

Голяма част от хората  в България съзнателно не са станали комунисти, за да не се омърсят от лъжите и измамите на  управляващите десетилетия комунисти, затънали до гуша в престъпления пред народа си, добре прикривани под разни благоверни мотиви. „С какъвто се събереш, такъв ставаш”. Тази категория хора не са искали да заприличат на комунистическите си водачи. Разграничаваха се. В сърцата си те са „леви”, в смисъл за равенство и против експлоатацията,  но не желаят да управляват заедно с комунисти и да участват в скритите им или явни престъпления.  Такива индеферетни и затворени в себе си хора  не се задълбочават и не търсят причините за появата и краха на комунизма. Те са добросъвестни и вярващи в доброто, в Бог, но са плахи и не издигат смело гласа си, не са борбени, за разлика от комунистите. Това са хората от „златната среда”, които дълго изчакват и умуват, докато вземат някакво решение, които са аполитични даже и сега, и които са свикнали от край време да се спасяват поединично. Може би тази народопсихология е резултат от петвековното ни турско робство, за да може българинът и семейството му да оцелеят. Те прикриват мислите и чувствата си, не желаят да се изявяват и обикновено говорят едно,  а вършат друго. Пак двуличие. Други хора привидно подкрепят комунизма, членуват в партиите и организациите му, за да си нямат неприятности, но живеят по  правилата на индивидуализма и вярват в Бог. Това  дава възможност на  нахалните, активните, дръзките, комунисти и последователи, даже престъпници, облечени в овчи кожи, да взимат властта и да управляват, преди и след прехода ни към демокрация. Те налагат закони, защищаващи и облагодетелстващи  управляващите, като по този начин онеправдават съзнателно собствения си народ. Така постепенно законът за обикновения българин става „врата у полье”, защото е против интересите му и защото никой не го изпълнява, най-вече властимащите. На книга го има, но в реалността го няма.  Как може да се промени бързо животът ни, след като продължаваме да робуваме на старите си навици?

Вярващите хора, Божиите хора, ще излязат напред, ще заемат ръководни позиции, сигурна съм в това. Необходимо е време и желание за промяна. Казано по-просто, Бог иска да участва в управлението на страната ни и на света. Колкото по-бързо България стане истински демократична и уредена страна като част от обединена Европа, толкова по-бързо ще се оправи света. Отговорността не е само пред българския народ, но и пред европейците и най-вече пред Бог. Необходима е осъзната и предана вяра, подплатена с дела, защото „Каква полза от вяра без дела?” /Яков 2:14/. Това е необходимо сега. Дела, противодействие, активност!

„Всеки служи на другите като отделните части на едно тяло”. /Римляни 12:4-5/.
Това е голяма, велика истина. Ако вярващите в Бог не помогнат на заблудените, кой тогава? Не можем да се отделим от тях, както не можем да си отрежем ръка, или крак – ще станем инвалиди, защото сме „едно тяло”. Духовните инвалиди – невярващите, имат нужда от хиляди опитни вярващи в Бог лекари – хирурзи, за да променят мирогледа си. Бог вярва в нас и иска да им помогнем!

 Преп. Мун  насърчава и подкрепя активността на съвестните и честни хора по света. Стреми се да реши този въпрос на световно ниво. По негова инициатива към ООН вече е създаден Духовен съвет – неправителствена организация, в която членуват и работят изтъкнати религиозни, културни, обществени и други дейци,  взимащи активно участие в работата на организацията като контролен и спомагателен орган. Идеята е във всяка страна към парламента й да се изгради такъв духовен съвет с пълномощия да защитава правата на хората, да участва в управлението на държавата. Така хората ще бъдат защитени. Защо не направим нещо подобно и в България? Имаме прекрасни пастори, свещеници, вярващи хора. Но те за съжаление не участват  активно в политиката, гласът им не се чува при решаването на въпроси от национално значение. В Република Корея например вече е създадена семейна партия, която участва в избори и  защитава правата на обикновените хора. 

Светът се развива към добро, независимо от допусканите грешки, което е неизбежно.
„Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.” /Еклисиаст 7:20/

                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ТРЕТА
               
                Причини за появата на комунизма

Преминавайки от атеизъм и комунизъм към християнство, започнах да изследвам причините за появата на комунизма. На семинар в Унгария слушах лектора Лоран Девоз, французин, който представи много убедително учението на д-р Хан Сан Ли, последовател на преп. Мун, професор по марксизъм-ленинизъм от Пхенян: „Критика и противостояние на комунизма”. Тези лекции дълбоко ме потресоха. Написах ги на пишещата си машина, за да мога, четейки ги, по-дълбоко да  осъзная и разбера за какво точно става въпрос. Написах няколко статии по темата, една от които представям с допълнения.

„Победа над комунизма: кога, как, защо? /Вестник „Нова култура”, бр. 2/1999 г./ /По материали на обединителното движение на преп. Мун/

Упадъкът на религиите – една от причините за появата на комунизма

Всички хора без изключение се стремят да постигнат щастие и да избягват неудачите. Как се постига щастието? Всеки от нас е щастлив тогава, когато се изпълняват  желанията му.

Но у всеки човек съществува ярко изразено противоречие, което го влече в две посоки: изначална човешка душа, която го тласка към осъществяване на добри  желания и зла душа, която го  подтиква към зли цели.

Добро или зло е комунизмът, какви са дълбоките причини за неговото възникване, има ли някаква връзка с религиозните и общочовешките ценности, които в крайна сметка имат за цел да направят всеки човек щастлив?

Религията се занимава със света на първопричините,  с духовните закони, които можем да наречем вътрешни, невидими. Науката се занимава с видимия свят, материалните неща, явления и процеси. Тези два свята, аналогично на духа и тялото на човека, не могат да съществуват без взаимовръзка един с друг. Така че, животът в невидимия духовен свят, където отива нашият дух след смъртта на тялото, е неразривно свързан с живота на земята. Религията в своя стремеж към вечен живот намалява и обезценява понякога ценността на обкръжаващата ни действителност, отхвърляйки радостта на тялото заради духовното блаженство. Човек обаче никога не може напълно да се отдели от обкръжаващата го реалност, както и не може да игнорира физическите си желания за храна, сън и секс, защото те са заложени от Твореца в природата му. Това откъсване на религията от реално съществуващия свят на явленията води до упадък на религиите, което от своя страна е предпоставка за възникването на комунистическата идеология, отричаща напълно Първопричината за съществуването на хората, за техния произход – Създателят, Бог.

                Религията и науката си противоречат.

Друга причина за упадъка на религиите, а от там и за възникването на комунистическата идеология, е липсата на научен подход в разбирането за действителността. Религиозните доктрини са лишени от научни обяснения. Поради това, изводите и заключенията, които дават религията и науката, си противоречат. Истинската вяра е невъзможна без знание и разбиране на  духовната реалност, на живота след смъртта, чрез научно познание. Религията не може да обясни много явления и процеси, за да поддържа нашата вяра, поради което не може да изпълни напълно целта на своето съществуване. Даже вътрешните духовни истини изискват обяснения, основани на логически доказателства.
Невежеството на човека.
В последно време, науката все повече открива факти в подкрепа на нашия Божествен произход. Религията и науката са длъжни да преодолеят двете страни от невежеството на човека.
                Невежеството на човека
1. Невежество за невидимия вътрешен свят на причините и същността на произхода ни, което е направляващото начало.
2. Невежество за видимия или външен свят на явленията, които в по-голяма степен се разглеждат от науката. 

В крайна сметка, науката и религията търсят и обясняват двата аспекта на една и съща истина, но се проявяват в духовен и материален план /религия и наука/. Пътят на религията и пътят на науката  трябва да се обединят. Това се наблюдава все  по-ясно. До сега науката не се е занимавала с изследвания на вътрешния причинен свят, а само със следствения свят на физическите процеси и явления. Днес обаче тя признава, че не може да достигне до пълно обяснение на материалния свят без изясняване на Първопричината, на духовния свят и Бог  чрез познания за вътрешните истини, които са приоритет на религията.

Нека си зададем въпроса: има ли поне един учен и философ, който да е сложил край на човешкото страдание? Има ли също така поне един светец, който да ни е показал пътя на живота, давайки изчерпателен отговор на всички въпроси за човешкото съществуване и за Вселената? Напротив, ученията им пораждат въпроси, които чакат разрешение. 

Упадъкът на християнството също е причина за появата на марксизма.

Така че, процесът и упадъкът на християнството, което се развива повече от 2000 години, поражда появата на марксисткото учение и на комунистическата идеология. За това, за да се разберат причините за възникването на комунизма, трябва да се спрем на проблемите, довели до упадъка на християнството.

Какво се е случило с духа на християнството, което някога е излъчвало толкова ярка светлина на живот, че даже римляните, които са измъчвали първите християни, са прекланяли глава пред разпятието на Исус? Средновековното християнско общество погребва живото християнство. Даже факелът на реформацията не е успял да разсее настъпващата тъмнина. Когато в християнска Европа идва капитализмът, интересуващ се само от лесна печалба, когато гладните маси крещят от болки в стомаха, тогава обещанието за спасение идва не от Небето, а от Земята.

                НЕГОВОТО ИМЕ Е КОМУНИЗЪМ!!!

Християнството,  проповядващо Божията любов, постепенно се превръща в мъртва фраза, провъзгласяваща празни призиви. Тогава напълно законно се разпалва пламъкът на протест срещу безжалостния Бог, допуснал подобни страдания. Даже Неговото съществуване започва за изглежда абсурдно, нереално. В такава обстановка се появява марксизмът. Той се заражда в лоното на западналото и противоречиво западноевропейско християнско общество, което се оказва благодатната почва, на която може да разцъфти комунизмът. 

По същия начин Християнството  не успява да върви в крак с развитието и достиженията на реално съществуващия през 20 век социализъм и строящ се комунизъм в редица страни, с тенденция за световното му господство. То не успява да даде на света нова истина, която да удържи превес над новопоявилата се комунистическата  идеология. Християнството става безсилно да направи каквото и да било и става само свидетел на появата и разрастването на комунизма, разпространил се по целия свят.

Има и друг много смущаващ факт. Съгласно своята религиозна философия, християните  смятат всички хора за братя, произхождащи от един и същ Родител. На практика обаче много от тях не могат даже да седят на една и съща маса с хора, имащи друг цвят на кожата, хора  от други раси и националности, от други религии. Тази религиозна и хуманна нетърпимост към „ближния” е пагубна за човешкото развитие. Исус казва: „Обичай ближния си”. В І послание на Йоан се казва: „Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога и всеки любещ е роден от Бога и знае Бога. Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов. Бог никога никой не е видял. Ако ние обичаме един другиго, то Бог пребивава у нас и Неговата съвършена любов е у нас.” /І посл.на Йона 4:7-8/.  Но, след като не спазва и не реализира в живота насоките на своя създател и учител Исус и наставленията от свещената книга Библията, християнството се ограничава до  формално съблюдаване на различни ритуали и започва да прилича на „боядисани гробници” :

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие”. /Евангелие от Матея 23:27-28/

                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА               

                Необходимост от нова истина

Стремежът на съвременните хора към истина не може да се задоволи напълно само чрез притчи и символи, с които изобилства Библията. Сега е необходимо по-високо изразяване на истината за духовния свят и за Бог, на по-високо ниво, съобразно изискванията на съвременния интелектуално развит човек. Под духовен свят трябва да разбираме невидимият за живите хора свят, в който отива духа на всеки от нас след физическата му смърт. Този способ може да се нарече „нова истина”. Тя трябва да обедини религията и науката като едно цяло, за да помогне на човека напълно да преодолее външното си невежество /чрез науката/ и вътрешното си невежество /чрез религията/.

Комунистическата идеология ще приключи своето съществуване едва тогава, когато хората разберат и осмислят скритите причини за нейното появяване, а те са главно две:
 - упадък на религиите и
 - липса на връзка между религия и наука.

Хората са завладени от комунистическата идеология, свикнали са с нея и се чувстват добре и удобно в своя атеистичен свят, живеейки в безбожие и аморалност. Те даже са готови с цената на живота си да я защищават. Самите комунисти са най-големите жертви на своята комунистическа идеология, защото отивайки в духовния свят след смъртта си, се оказват напълно неподготвени за една реалност, която ще бъде  техния истински и вечен живот, ще страдат и ще се измъчват за своя атеизъм и всичко, породено от него, но.... 

В същност комунизмът е толкова успешен, защото изповядва особен вид религия,  говорейки също за вяра, надежда, любов. Вяра, само че не в Бог, а в комунистическата идеология като абсолютната истина. Надежда – в светлото комунистическо бъдеще. Любов – между другарите от комунистическите партии.”

                Марксисткото виждане за света –
                САТАНИСКАТА РЕЛИГИЯ.

Сатана е олицетворение на злото, реално съществуваща духовна сила извън времето и пространството, противопоставила се на Бог. Главната цел на сатана е атеизмът, отричане съществуването на Бог, като по този начин той цели и успява да прикрива себе си и своето реално съществуване в духовния и физическия свят. Това се осъществява чрез хората, които не вярват в Бог, отричат, че Той съществува, чрез което стават подвластни на Неговия дългогодишен враг – сатана. По този начин хората изпълняват волята му, без даже да подозират колко много вредят на себе си, на поколенията си, на страната си и на целия свят. По-простичко казано, сатана владее духовната същност на атеистите, които както всички останали хора имат духовно и физическо тяло. Тялото си познаваме много добре, но се объркваме когато трябва да изразим душата си, не знаем какво точно е това душа и духовно тяло. Едно и също ли са, по какво се различават, как действат. Много науки като психология, философия, медицина се занимават с тези въпроси, но отговорът е най-ясен в религията. Така че, сатана като духовно същество може да се свързва чрез мисли, сънища, идеи, желания и др. начини с нашия мозък и психика, ако използваме научни термини. Това е духовният аспект на тази връзка. Следват действия и постъпки от наша страна като реализация на внушенията, получени по някакъв начин от сатана и подвластните му, които обикновено наричаме лоши и зли хора. . Защо са лоши и зли? Защото противоречат на първоначалната човешка природа, идваща от Бог, от Създателя. Има ли начин да се съпротивляваме, да дадем категоричен отпор на посегателствата на сатана? Бог е промислил как да стане това,  влагайки във всеки човек животворното Си дихание. То съществува като частица от първоначалната чиста и още несъгрешила човешка душа, за съжаление успоредно с грешната такава. Двете се борят една с друга, за това сме толкова объркани. Но въпреки това всеки човек знае и чувства кога постъпва правилно и кога не. Бог ни подсказва и ръководи чрез съвестта ни.

Така че, сатана  подготвя почвата за появата на сатанинската комунистическа идеология бавно и постепенно, в продължение на стотици години. Отслабването на религията и появата на атеизма и материализма и всякакъв друг вид хуманистични и други заблудителни учения, които звучат правдоподобно, способстват появата на марксизма и комунизма.


                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТА
               Появата на марксизма и комунизма е по волята на сатана

Върху Маркс, създателят на идеологията на комунизма, оказват влияние няколко фактора: семейната му среда,  грешките в младостта му и натрапчивата мисъл, че Бог няма да прости младежките му прегрешения. Пред алтернативата да страда от Божието наказание, Маркс, който е надарен с гениален ум, „подкукуросван” от Сатана, решава да премахне вярата  в Бог, така че да няма кой да съди него и хората за греховете им. Това Маркс нарича „освободено човешко съзнание”. Маркс създава и своя теория за отчуждението, а именно, че истинският човек е човекът без Бог. Това е позитивен атеизъм. Няма защо да се отрича Бог, защото Той изобщо не съществува. Маркс не е могъл да разбере смисъла на религията, на разкаянието и на прошката. Марксизмът възвеличава Луцифер и Прометей. Той взема от  Фойербах атеизма и хуманизма. Маркс търси изход от отчуждението в реалността чрез политиката. Той казва, че най-напред трябва да се премахне частната собственост, а след това Бог, след което човекът ще бъде „свободен”.

Маркс: Човекът има 2 вериги: Бог и частната собственост.
За премахване на отчуждението е необходима политическа и социална РЕВОЛЮЦИЯ.

Преп.Мун: „Коренът на комунизма е унищожението на духа, на Бог”.
Без Истинският си родител – Създателя си, Който най-добре познава нашите дух и тяло, ние се чувстваме нещастни и объркани. 

33. Работникът е истинският човек според Маркс

Друг фатален извод, който прави Маркс е този, че същността на човека се определя от неговия труд, от професионалната му дейност. По време на строителството на социализма у нас кои бяха най-уважаваните хора? Героите на труда, удостоявани със специални ордени за „трудовия си героизъм”. Интелигенцията и интелектуалците бяха на второ място, даже на опашката на социалната стълба. Заплащането на работническата комунистическа класа, на „истинските” хора беше в пъти по-високо от това на учителите например. За съжаление тази тенденция продължава и до сега, когато сме в дълъг, дълъг преход от социализъм към демокрация.

Според Маркс  човекът е овладян от егоистични  икономически интереси. Той е само едно животно, произхождащо от маймуната и развило се като човек благодарение на труда. Маркс в същност не е разбирал гледната точка на религията, а именно, че човекът е Божие дете, създаден е от Него с някаква уникална цел, както и това, че отчуждението между Бога и човека, което реално съществува, е резултат от грехопадението на първите хора. За да разберем причините за появата на атеизма и комунизма, за отчуждението на хората от Бог, за вътрешната борба между духа и тялото на всеки човек, за аморалността, войните, отчаянието на хората и т.н. – все  лоши и зли неща, трябва да разгледаме въпроса за грехопадението в светлината на учението на преп. Мун. Подчертавам, че тази гледна точка  е ключовият момент както за човешкото страдание, така за терзанията и мъката, която сме причинили и продължаваме да причиняваме  на Бог.
 

                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТА
               
                Грехопадението на първите хора

След грехопадението, за което се говори в Библията и други свещени писания, човек вече не е такъв, какъвто е замислен да бъде първоначално от Бог. Коренът на греха в същност е прелюбодейство между Луцифер /Сатана/ и Ева, а след това между Адам и Ева. Плодът, който тя е „изяла” е символ. Във всеки нормален плод има семе. Ако някой изяде някакъв реален плод, той и семето му стават част от неговия организъм, от кръвта му.  Ева извършва духовно грехопадение, изяждайки „духовен” плод, който става част от „духовната” й „кръв” и така започва да се предава на поколенията. Вече уточнихме, че под духовно разбираме всичко, което не е материално у човека, което не може „да се пипне”: мисли, желания, чувства, психика и др. В Библията човешкото грехопадение е закодирано със символи и доста трудно се разбира, необходимо е правилно тълкувание – както Бог тълкува и използва притчите в нея.

При сексуалния акт на  човека се обменят  физически и духовни елементи: сперматозоиди и яйцеклетки; чувства, любов, преданост, всеотдайност,  Следствие на тяхното взаимодействие и сливане, обединение, /на физическите и на духовните елементи/, се  осъществява размножаването на хората, създава се нов човек, ново поколение. Ева в същност се е подчинила на духовния порив на едно мъжко същество в Едемската градина. Това същество е било определено от Бог да се грижи за нея и Адам. Нарича се Луцифер,  техният учител и наставник, който е бил само духовно същество, не е притежавал тяло както хората, следователно е имало обмен само на духовни, а не на духовни и физически елементи, както е при съществата, притежаващи тяло. Даже по-нисшата от човека категория – животните, имат много сложна „психическа” дейност преди оплождането, която най-общо се нарича любов. Луцифер е бил един от тримата арахангели, /Михаил, Гавраил и Луцифер/, сътворени от Бог заедно с ангелския свят преди Адам и Ева. Луцифер е отговарял за интелектуалната мощ на Вселената. Луцифер означава светлина, а именно знанието е светлината, необходима на хората. Той е имал и задача да обучава Божиите деца, свързвайки се с тяхната духовна същност. Хората не са замислени и сътворени като завършени личности, а като деца, които трябва да растат и да се развиват както духовно, така и физически. Те са притежавали потенциал за огромна интелектуална, духовна и физическа мощ, за да станат съгласно Божиите благословии владетели на всичко, което Той е сътворил, Негови наследници.

„И Бог каза: Да направим човека по нашия образ, по наше подобие; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всеки гад, що пълзи по земята. /Битие 1:26/ „И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, що се движи по земята.....И, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро,  ден шести.” /Бит. 1:28-31/
 
Сътворението на природата, както и на хората е  процес, символично показан в Библията като отрязъци от време. Казано е още, че един библейски ден се равнява на хиляда години. Учените все повече навлизат в непонятните на пръв поглед притчи и обяснения в Свещената Книга и доказват по научен път съществуването на Бог и сътворението на света по Негов план и от Него.
В Библията е казано всичко, но със символи и притчи. Какви са били тези дървета в центъра на Едемската градина, или земният рай, в който е трябвало да порастат сътворените вече Божии деца? Имало е много дървета, но Бог дава заповед на децата си да не ядат от Дървото на познанието на доброто и злото, изразявайки по този начин бащината Си загриженост за тях и предпазвайки ги от евентуално зло, което би ги застрашило. Какво ли е било това зло?

Ева е изяла някакъв плод заедно със семето му, откъснато  именно от забраненото дърво на познанието на доброто и злото. Но дали това е бил буквален плод, или някакъв символ и тогава на какво? Явно, че плодът е символ.  Ева е имала доверие на Луцифер, защото нейният Баща го е натоварил със задачата да ги възпитава и наглежда, но той пръв е нарушил определената му позиция, осъществявайки непредвидена и  непозволена от Бог сексуална  връзка  с дъщеря Му, естествено, че само духовно. Веднага след това той се превръща от светъл архангел  в сатана – противник. Негов  символ е станала змията, защото тя има  раздвоен език – говори двулично и подло.  Също като нея, Луцифер е казал на Ева двусмислени и полуверни неща, с което й дава нова гледна точка, различна от тази на Бог. Самата дума сатана е от гръцки произход и означава противник.

„И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от Дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” /Битие 2:16-17/.

 Луцифер обаче казва съвсем друго  на „тинейджерката” Ева:
 „А змията беше НАЙ-ХИТРА от всички полски зверове, които Господ Бог беше направил. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от какво да било дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете. Но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно на очите, дърво ЖЕЛАТЕЛНО, за да дава ЗНАНИЕ, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.  Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха ГОЛИ И съшиха смокинови листя, та си направиха препаски.” /Битие 3:1-7/

Много интересна притча, изпълнена със символи.  Става въпрос за някакво познание, което хората ще получат, ако нарушат забраната на баща си -  Бог, при това ще станат като Него, ще знаят вече кое е добро и кое е зло. Явно, че до тогава те са били  невинни  деца. Бог е знаел  кое е добро и кое зло, защото преди да започне да твори, е имал конкретен план. Защо Бог е трябвало да започне да твори и да създаде накрая Себеподобни същества? Мотивът за сътворяването на природата и хората е споделяне на радост и щастие с достойни за това, приличащи  на Него същества. Такива могат да бъдат само собствените деца. Той е искал и е изпитвал нужда от споделена любов и радост. Така че това, което е съгласно  Неговата воля, е добро, а което не е – зло. Той е имал и продължава да има Сърце на обичащ Родител.  На недорасли и недоразвити, още глупавички деца може ли да се доверят всички тайни на Вселената и голямата отговорност за господство над нея? За това Той най-простичко ги  предупреждава даже да не се докосват до „забранения плод” на забраненото за пипане дърво.

 Змията, т.е. Луцифер обаче,  подбужда Ева да направи нещо, което е „желателно”, приятно за нея, но все още забранено. Какво ли е това действие толкова примамливо, че децата на Бог нарушават заповедта на Баща си? Отговорът се крие в следващата глава на Библията.

„И Адам ПОЗНА жена си Ева; и тя ЗАЧНА и роди Каина. /Битие 4:1/.

Явно, че древните хора не са използвали думата „секс” за интимните си отношения, а  са използвали глаголът „позна”, защото, за да опознаеш една жена или мъж истински, е необходим сексуален акт, при който се обменят духовни и физически елементи. Значи, това примамливо и желано от Ева, т.е. заложено в природата й нещо, е любов. Тя е трябвало да има достатъчно развити духовни сетива и съзрели полови органи, за да стане майка на бъдещето човечество, а Адам – бащата, при това духовно и физически.  Бог не е предвиждал да се получи любовен триъгълник извън Него, за това с бащина загриженост е предупредил Адам и Ева да внимават, давайки им заповед даже да не се докосват  до това желателно „дърво” на любовта, на секса на съвременен език, докато Той не им разреши. Всеки родител предупреждава децата си да не пипат огън, защото ще се изгорят, макар че те не знаят какво точно е огън. Ако нарушат заповедта, децата сто процента ще се изгорят. Това се случва и с Адам Ева. Те пренебрегват заповедта на обичащия ги Родител Бог и се докосват до забраненото дърво, ядат от плода му, поемат и семето му, което става част от тялото и кръвта им – духовно и физически.   

В същност Луцифер подмамва и заблуждава неопитната тинейджерка Ева, извършва духовен секс с нея, а тя прави същото с Адам, но на физическо ниво.

Като резултат, човешката история тръгва по пътя на егоцентризма, егоизма и неподчинението, на злото. Ева извършва духовен любовен акт с наставника си Луцифер, което навярно е било силно чувствено усещане, може би някакво огнено дихание я е галило навсякъде по младото сочно тяло. След това обаче тя е изпаднала в ужас, разбирайки, че е направила нещо много лошо, че се е съвокупила не с определения за нея Адам, а с животно, с много по-долно  същество, което й е говорило  подмамливо, давайки й нова гледна точка, различна от тази на Бог. Сатана: „Няма да умрете!”, а Бог: „Непременно ще умрете”. За какъв вид смърт става въпрос? Бог е сътворил хората с духовна и физическа същност, така че е имал  пред вид духовна, а не физическа смърт. След грехопадението Адам и Ева продължават да живеят физически още дълги години, но духовната им връзка  с Бог – техният Създател, Който е само духовно същество,  е прекъсната. Хората са изгонени от Рая, където  децата Адам и Ева свободно са общували с Баща си и с други  духовни същества, доставяйки радост и изпитвайки радост. В  новата ситуация след грехопадението  това вече е невъзможно, защото те изпадат в духовна смърт, изгубвайки духовните си сетива: духовен слух, духовно зрение, духовен допир, духовно обоняние и духовен вкус. Остават им само физическите, но те са много по-слаби. По този начин съгрешилите хора и всичките им потомци вече не могат да бъдат естествено свързани със Създателя си Бог. Физическите сетива: слух, зрение, допир, обоняние и вкус са крайно недостатъчни за осъществяване мащабния замисъл на Бог за управление /господство/ над физическия и духовния свят. Хората вече притежаваме закърнели, слабо развити духовни и  физически сетива, даже  в по-малка степен от тези на животните, които не са създадени  Богоподобни, а като  по-нисша категория с цел да служат за храна и радост на  младите  богове Адам, Ева и потомците им.

Луцифер много хитро успява да заблуди и излъже Ева. Изгубвайки  силно развитите си пет духовни сетива, хората се превръщат  в осакатени същества.  Това означава чудовищно  изменение на човешката природа и  същност. Хората стават полу-хора, духовни инвалиди. Половин човек в същност не е човек.

 Змията, както се казва в Библията, е  била  най-хитрият полски звяр. Ева е щяла да стане много по-умна и хитра в добрия смисъл на думата  от нея, след като порасне и се развие  духовно и физически. Като подрастваща, тя се е поддала на лъжите на Луцифер и без много да му мисли, прави това, което той е поискал от нея. Веднага след изяждането на символичния плод, Ева е опорочена. В същност няма никакво физическо действие, защото сатана  е само духовно същество. Но с духовните си сетива Ева възприема неговите мисли, чувства и мотивация, които представляват семето на забранения плод.  Основата за падението на Луцифер е неговият егоцентризъм и егоизъм, опълчването му срещу Бог. Ева поема „сатанинското семе”, изяждайки забранения „плод” на егоизма и завистта - чувства, които са подтикнали Луцифер към неправомерно и непредвидено в плана на Бог действие - секс по духовен път. В същност Луцифер изобщо не е изпитвал добри чувства към Ева, не я е обичал, тя му е послужила като средство за постигане на много по-жестока и крайна цел. Той  е искал чрез нея и Адам да завладее и притежава чуждото, това, което по право се полага на Създателя. Той лъже неопитната и непослушна Ева с далечната цел  да измести Бог от Неговия престол и да стане господар на всичко сътворено. Това може да се осъществи чрез унищожаване на Божия син Адам, наследникът на Божия престол. А най-лесният начин  е чрез опорочаването на Ева, последното и най-свършено Божие творение. Тя не е от пръст както Адам, а е създадена от  неговото  ребро. Така че, Ева става инструментът, начинът за осъществяване   пъкления план на Луцифер за отстраняване на Бог от „престола” Му.

По духовен път Ева наследява от Луцифер, който се превръща в дявол и сатана освен егоизма и лъжата, също така  неподчинението, самолюбието, алчността да притежава чуждото... всички налични човешки пороци. В нея, а след това и у Адам започва вътрешна борба: „Какво направихме, защо не се въздържахме, защо не се подчинихме, ами сега какво ще стане, какво да правим?” Но никой не може да има двама господари.

В Библията се казва, че „...той  беше от край човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” /Евангелие от Йоана 8:44/.

Сатана е духовният убиец на първите хора, защото те умират духовно за любовта на Бог. А без тази най-прекрасна и всеобхващаща родителска любов няма истинско щастие. Даже ние, грешните родители, наследници на съгрешилите наши първи предци, обичаме най-много от всичко на света децата си и сме готови на всякакви жертви за тях. А колко повече Бог ни обича, за да може да ни прости и да желае да ни върне отново при Себе Си, макар че сме Му нанесли такава голяма обида?

Атеистите и комунистите стигат до там - да отричат даже съществуването на Бог, сравнявайки Го с маймуна, природа и не знам още какво!
И въпреки това Той обича всички! В това число и атеистите, и комунистите, и престъпниците, и добрите, и лошите. Но от едни страда, а от други се радва. Всеки човек има свободна воля, дадена му от Твореца да избере какво ще Му причинява. Съгласно това, което прави и колкото прави, такова и толкова ще получи. Бог е честен и справедлив. Прошката Му е нещо велико, но не се постига лесно.

След грехопадението Бог започва да страда. От Сърце на надежда, Неговото Сърце се превръща в Сърце на болка, мъка и страдание. Принуден е да изгони недостойните Си деца от Рая – мястото, където е имало всичко необходимо за тях. Той не е желаел скъсването на тази кръвна родствена  връзка. Грехопадението  не е било запланувано от Бог, напротив, то Му причинява неимоверна болка и обида. Моделът, създаден в Неговите мисли, желания и намерения, се проваля.

Адам и Ева  извършват и нещо по-просто и лесно за тях: физически полов акт, т.е. физическо грехопадение. Това се случва, след като Ева вече е познала грешната, непредвидената, недопустимата любов с Луцифер.  Изплашена до смърт, тя допуска още една фатална грешка – не се  обръща към Баща си, не  споделя с Него случилото се между нея и Архангел Луцифер. Навярно по-лесно й е било да се обърне към Адам, но той,  запленен от животните и природата, нищо не разбиращ и не подозиращ за любовните неща, юноша, девствен, също наивно се подава на любовния порив на Ева, която все пак е била определена да му стане жена. Така и Адам е опорочен, защото, както казахме, чрез половия акт се предава всичко: духовни и физически елементи. Подбудите и мотивацията на Архангела за духовен полов акт с  Ева, стават част от Ева и се предават  на Адам. Но вторият, физическият сексуален акт е по-малко грешен, имайки пред вид, че размножаването на хората е предвидено от Твореца да става именно чрез тяхното духовно и физическо сливане чрез сексуален акт, но изпълнен с много любов и най-вече с Неговото позволение и участие. На всяка сватба младоженците са тъжни, ако родителите им не присъстват по някаква причина.  Те страдат. Така е страдал и Бог. Много лековерно децата Му сменят кръвната си линия и Го елиминират от живота си.

                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМА

Веднага възниква въпросът: защо Бог не се е намесил, защо е позволил всичко това? Той е създал децата Си със свободна воля, за да могат да творят и заедно с Него да доусъвършенстват всичко сътворено. Може ли зависим и подвластен на егоизма  човек, който няма свободата да мисли и да твори, да се квалифицира за господар на океаните и моретата, планините, Космоса и Вселената заедно със Създателя си? За да бъдеш свободен, трябва да имаш правото на избор. В противен случай си добре програмирана биологическа машина. За това Бог дава правото на избор на децата си – да ядат от плода на дървото на познанието на доброто и злото, или както простичко може да се нарече „Дървото на секса”, или не. Естествено, че се е надявал децата Му да Го послушат. Той обаче е предвидил, че нещо в плана Му може да не се осъществи както е замислил  и  за това предупреждава Адам и Ева да внимават, да се пазят, което също е израз на родителската Му любов.

Егоизмът и завистта на Луцифер,  се пораждат при сравняването на любовта, която Бог е проявявал към Адам и Ева като към Свои деца и тази, която самият  Луцифер е получавал преди те да се появят. Любовта на Бог към него  е била същата, както и преди създаването им, но преди това той  се е чувствал като  Божи син. Макар и да е знаел, че Адам е  определен да бъде Наследникът на Твореца и господар на творението, Луцифер  е искал  да си върне „изгубената” според него любов, унищожавайки Адам чрез опорочаването на Ева. От този момент нататък любовта променя вида си – става егоистична, защото мотивът на Луцифер е бил егоистичен: „Защо Адам, а не аз?” Да помислим каква е любовта в нашата епоха, след хилядите години, делящи ни от грехопадението? Егоистична. Само Бог продължава да обича всеотдайно, бащински.

Като резултат от грехопадението Бог изгонва хората от Едемската градина.  Жестока болка и мъка, обида,  е изпитвал Той с нараненото Си бащино Сърце. Той е Творецът на всичко видимо и невидимо, на духовните и физически закони, съгласно които съществуват физическият и духовният свят, цялата Вселена. Той не може да наруши собствените Си Принципи и да приеме лъжата, та макар и  на собствените Си деца. Но Той може да прости, ако те пожелаят, ако се разкаят за грешката си и поискат прошка. Адам и Ева  са сътворени със собствена свободна воля и могат да поемат отговорността от постъпката си, като най-напред се обърнат към Баща си с молба за прошка. Но вместо това, както пише в Библията, те започват да се обвиняват взаимно и да прехвърлят отговорността за стореното един на друг. Така продължаваме да правим и ние, грешните хора и до сега. 

„Но Господ Бог повика човека и рече му: Где си? А той рече: чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. А Бог му рече: кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? И човекът рече: жената, която  си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. И Господ рече на жената: що е това, което си сторила? А жената рече: змията ме подмами, та ядох. Тогава рече Господ Бог на змията: понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.” /Бит. 3:10-16/

                Хората, макар и с болка от Бог, също са наказани.

 „На жената рече: ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръне и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб докато се върнеш в земята, защото от нея си взет. Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. /Битие 3:16-19/ 

Сватбата на Адам и Ева е била дългоочакван и предвиден от Бог момент, който Творецът е чакал с надежда и упование за всеобщо щастие. Но... разочарован и обиден, Той остава самотен и огорчен. Какво да прави? Естествено, че ще започне борба с врага Си, който Му е отнел децата. Но за да ги върне отново в лоното на Своята любов, те трябва да се борят заедно с Него, да установят по собствена воля прекъснатата от самите тях връзка с Него. Трябва да са вярващи и изпълняващи Неговата воля, колкото и трудно да е това. Бог не може автоматически като магьосник с махване на пръчицата да поправи последиците от грехопадението. Необходимо е взаимодействие с хората, наследниците на сгрешилите Адам и Ева. Необходими са съвместни усилия и време. Бог естествено ще бъде водещият, ако хората се разкаят и Го помолят да им помага. Съгласно свободната си воля те трябва силно да желаят отново да станат Негови деца.  Този процес в човешката история се нарича пресътворяване. Бог не създава нови хора, а иска де превъзпита и върне любовта на децата Си, макар и съгрешили. Начинът за това не е прост: молитва и непоколебима вяра в Него, търпение и страдание. 

От момента на грехопадението на първите хора Бог започва изпълнението на Своя нов план за възстановяване и спасение на хората, в който най-съществена роля играе религията. Ре – нещо отново; лига – връзка, т.е. религията е възстановяване на връзката с Бог.

В такава епоха – на коренна промяна и връщане към потомствените ни корени от Бог живеем сега, една изключително интересна, динамична и наситена с промени към добро епоха, независимо, че има  множество локални войни, глад, мизерия. Светът е разделен на две – на вярващи и невярващи хора. За съжаление всекидневно слушаме и гледаме само за делата на последните /атеистите/, а тук-там  се чува нещо и за успехите на религиозните, свързани с Бог хора.
 
Какво прави обаче сатана? Съвсем не се отказва от намеренията си, напротив, намира всевъзможни начини за тяхното осъществяване. Едни от тях са атеистичните и комунистически философии и теории, които довеждат до тотално объркване на много хора по света. Борбата между Бог и сатана се води на различни нива, но винаги е за земя, власт, хора...чрез философии, идеологии и всякакви учения, замъгляващи допълнително и без това помрачения човешки мозък. Най-страшната последица от грехопадението е смяната на кръвната линия на хората. Вече не сме деца на Бог, а на сатана, на дявола.

„Богът на тоя свят е заслепил невярващите” /ІІ Коринтяни 4:4/ „На име си жив, но си мъртъв” /Откр. 3:1/.  „Господ е духът. Където е Духът Господен, там има свобода” /Галантяни 2:16/.

               


                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ОСМА               
                „Мъртви” за любовта

Да, вече сме мъртви за любовта на Създателя си. За това сме объркани, самотни и нещастни.  Хората се борят за свобода, но не знаят истинския смисъл на тази дума. Душата им все още е завладяна от сатана, „който се преправя на светъл ангел”. /ІІ Коринтяни 9:6/ Как става това? По много начини и форми, измислени от сатана, както и чрез привидно правдоподобните думи за равенство, братство, свобода и т.н. в атеистичните учения, едно от които е комунизмът. Без Бог никой човек не може да бъде свободен, радостен и спокоен, все нещо ще му липсва, макар и притежаващ богатство, власт и сила. Чувстваме се объркани и нещастни, защото като деца на Адам и Ева сме наследили кръвната линия на фалшивия родител, на Сатана. Родените от Адам и Ева деца вече не са подобни на Бог, а на сатана, защото са лъжци, крадци, измамници, изпълнени с похот,....убийци. Първото братоубийство става в тяхното семейство. Каин убива брат си Авел!

„Вие сте от баща дявола”, казва Исус. /Евангелие от Йоана 8:44/.

Хората действително заприличват на животни, след като са послушали и са се подчинили на  сатана. Те вече не са Богоподобни. Но нима Бог ще бъде истински баща, ако ги изостави сами? Не! Той започва жестока борба със своя противник, за да ги върне в обятията Си, но се нуждае и от нашата помощ и съдействие. За това Бог е инициирал създаването на толкова много религии, т.е. възможности за свързване с Него. Такива са надеждата и шансът за миналите, сегашните и бъдещите поколения. Вярващите хора имат този шанс, независимо от възраст, пол, националност, образование и богатство. Нямащите връзка с Бог, атеистите, отричащите, че има такъв, губят този шанс за себе си, а може би и за поколенията си.

Така че, комунизмът като атеистично учение е пагубен за хората не толкова с икономическата и политическата си система, а с това, че отрича съществуването на Бог и духовния свят, живота на духа ни след смъртта. 

Неизбежна последица от грехопадението е човешкото страдание, което се нарича на религиозен език „изплащане”. Когато счупиш прозорец, трябва да го възстановиш, полагайки усилия. Не Бог иска хората да страдат, а те сами са си причинили и продължават да си причиняват това. Бог е искал децата Му, техните деца, внуци и правнуци..... всички поколения, да живеят заедно с Него в радост, щастие, материален и духовен просперитет.

                КОРЕНЪТ НА КОМУНИЗМА Е ЧОВЕШКОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ

Направих това отклонение, защото  коренът на комунизма, както и всички злини и противоречия: между духа и тялото на човека, между хората, между народите, между цивилизациите – започват след човешкото грехопадение, извършено от Адам и Ева. За  дявола или сатаната, който мами цялата Вселена и който ще бъде свален от власт и хвърлен в горящо езеро, се говори в началото на Библията и отново в края й,  в „Откровение”.

„И биде свален големия змей, древния змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му” /Откр. 12:9/

„След това се яви друга поличба на небето: ето, голям ЧЕРВЕН ЗМЕЙ със седем глави и десет рога, а на главите му седем корони. /Откровение 12:3/.

„И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях. Но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето” /Откр. 12:7/

„Червеният змей”, символ на комунизма, ще бъде „свален” обезателно, както е предречено в Библията. Това в същност се случва в  нашата епоха. Може би не сме нещастно, а щастливо поколение, защото участваме в този необратим процес. Това именно ни прави особено отговорни. Този червен комунистически змей с цялата си злоба е изгонен не на друго място, а на земята, защото хората са му подвластни още от зората на човешката история. Когато четем Библията, разбираме болката на Бог и решимостта Му да си върне децата. В същност сатана иска чрез децата да отстрани Бащата, да измести Бог от „престола му”. 

Сега е по-ясно защо крахът на комунизма и изчезването на марксистката и комунистическата идеология е толкова труден и бавен процес. Войната от небесата /духовния свят/ се премества на земята. Кои  воюват помежду си от началото на човешката история до днес и може би още  векове? Вярващите хора, поддържащи Бог и невярващите хора, поддържащи сатана. В същност борбата се води от самото начало между Бог и Неговите хора, които Го признават и вярват в Него и атеистите – последователи на сатана.  Формите на борбата са най-различни: за земя, за власт, между идеологии, философии, материализъм, хуманизъм, комунизъм, атеизъм....  Най-страшна е борбата в душата и съзнанието на  всеки отделен човек. Всички сме объркани, притежавайки змийска /сатанинска/ природа от предците си като резултат от първородния грях и частица Божествена искра, благодарение на която все още можем да се свържем с Бог. Ако поискаме. Ако узнаем за Него. Ако Го последваме. Ако Му се подчиним. Ако Го обичаме. Ако живеем за Него. Ако се стремим да заприличаме на Него. Ако се променим. Ако се осъзнаем като Негови деца.
 

                КНИГА ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Огромната канара – комунистическото робство - лежаща и подтискаща милиони хора по света, вече е пропукана с много жертви – по затвори и лагери, войни и кръвопролития. И все уж „в името на народа, за благото на народа”. Край, свърши се! За да победим, трябва да познаваме врага си.

                Маркс не признава човешкото грехопадение
Според Маркс  човекът не е извършил никакво грехопадение, а се е „отчуждил”.  Човекът според него е само материя, която се разпада след физическата смърт. Няма задгробен живот, няма Бог, няма вечна и безсмъртна душа. Така човекът чрез Марксистката атеистична идеология е заплашен завинаги да бъде отделен от Бог, ако атеизмът, изразен най-ярко чрез комунизма, се разпространи в целия свят – неговата най-крайна цел. Тъй като Бог е само духовна Същност, няма тяло, за материалистите и атеистите Той не съществува, не може да се „пипне”. Но може да се почувства. За Маркс обаче важат единствено само законите на материята и на физическата природа. Десетте Божи заповеди също не съществуват. Материята според Маркс е в движение. Тя не е статична, а динамична. Главният закон на природата е диалектическият закон. Във всяко материално битие съществува борба на противоположности. Маркс развива закона за единството и борбата на противоположностите.

Когато изучавах Марксизма-Ленинизма като студентка, историческите факти бяха ясни, кое, как, кога, защо се е случило. Икономическите закони за натрупване на капитала, горе-долу разбирах, но този закон за единство и борба на противоположностите и до сега не мога да проумея. Как едновременно ще има единство и същите тези единни „битиета” да ги наречем, или идеи, ще водят борба помежду си. Истината е че човек притежава добра и зла природа. В човешкото съзнание бушуват битки между доброто /Бог/ и злото /Сатана/. Библията разказва, че след първото братоубийство, когато  Каин убива брат си Авел, се ражда  трети син Сит.   Бог имаспасителен план  за пресътворяване и възстановяване на грешните хора и техните потомци, именно чрез този трети син.
Възстановяването на хората продължава в борба с комунизма/атеизма.

                За комунистите природата е еднозначна с Бог   
За материалистите и атеистите природата  е еднозначна с Бог, защото Неговите атрибути се прехвърлят върху природата, която в същност е Негово творение. Тя е вторична, а не първична.

Те казват, че природата е създала цялата Вселена, докато религиозната гледна точка е, че човешкият живот е дар от Бога, от Създателя на всичко видимо и невидимо. Обратно, атеистите смятат, че човешкият живот и самата природа са се самозародили. Тогава хората зависят изцяло от природата, материята, като нейно творение.

„Природата може да се раздели на жива и нежива. Тя има силна намеса в живота на хората. Тя открива своите тайнства не винаги и не на всеки. Тя вижда накъде отиваме и иска да помогне чрез отделни хора, които се наричат екстрасенси, природо – лечители и т.н.” Такова становище е изказано от екстрасенс,  по Българската национална телевизия, канал І на 28.05.2008 г. с режисьор Росица Младенова.

Материалистите, последователи на Маркс, мислят, че черупката на яйцето е враг на жълтъка. Ембрионът нараства и разчупва черупката. Това е отрицание на отрицанието. Материята според тях е диалектическа и се развива от само себе си. Материята е абсолютна. Материята е вечна. Материята е уникална.  Думите „природа” и „материя” започват да заместват Бог. Приписват им се качествата на Абсолюта вечност и уникалност.
Главното различие между човека и животното според Маркс е човешката способност за труд. За това моделът на „истинския” човек при комунизма е трудовият човек, работникът.

Според Маркс първобитният човек не е бил отчужден. Той е  комунист, живеещ  в комуна и  споделящ плодовете на своя труд с останалите хора. В първобитното общество не е имало частна собственост.  Отчуждението на човека /заместващо религиозното грехопадение/, започва с отделянето на човека от рода му. Субстанциалното, реалното отчуждение на човека става чрез частната собственост.

КОРЕНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ОТЧУЖДЕНИЕ СЕ КРИЯТ В ИКОНОМИЧЕСКОТО ОТЧУЖДЕНИЕ СПОРЕД МАРКС.

Парите стават богът на този свят. Колкото повече човек боготвори Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо т.е. материално и духовно, толкова повече намалява неговата човешка ценност. Същността на човешкото щастие е трудът, а не връзката и съществуването заедно с Бог, най-могъщият интелект, архитект, художник, лекар.... Самата природа, или творението, както се казва на религиозен език, е доказателство за Неговото величие и мощ. В пълен кръговрат са водата, слънцето, луната и звездите, които  светят и съществуват независимо от човешката воля. Как всичко това се самосъздава и саморегулира? Все пак Някой трябва да го е измислил и осъществил на практика.

Маркс получава сатанинското вдъхновение, че причината за вярата на хората в Бог е лошата политико-икономическа  система. Ако те се променят, например от капитализъм се премине към социализъм и комунизъм, унищожавайки частната собственост чрез революция, вярата в Бог ще изчезне. На практика това се случва във всички социалистически страни по насилствен и революционен начин, чрез проливане на човешка кръв и много жертви.

Християнската гледна точка е съвсем друга. Човекът е Божие дете. Бог е Любов. Това, което прави човека ценен, е неговият капацитет да приема Божията любов и да отвръща, давайки Му любов. Човек притежава потенциала да бъде Богоподобен.

„И Бог каза:Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие. И нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде./Бит.1:26-27/.
Имайки еднакъв произход, всички хора са братя и сестри, деца на Бог.  Човечеството е едно голямо семейство. Където има любов, там има и истина. Възкресението на човека означава възвръщане на любовта и истината, идващи от Бог. Чрез „новорождение”, т.е. възстановяване на изгубената връзка с Родителя, хората могат „да възкръснат”, духовно  и да възвърнат  своя изгубен потенциал да  чувстват Неговата любов, да живеят заедно с Него както във физическия, така и в духовния свят.

Марксистката гледна точка е, че човекът е произлязъл от маймуна,  станала човек чрез своя труд, взимайки острия камък и започвайки да копае земята. Трудовият човек се нарича пролетарий. Бъдещето на света е всеки човек да стане пролетарий. Това ще бъде идеалният свят.  Хората не са братя и сестри, а другари. 

Маркс също казва, че комунизмът може да се събере само в едно изречение: „Унищожаване на частната собственост.” Комунистическите хора и другари нямат нужда от Бог, защото Той е Бог сам на Себе Си. Пролетариатът ще бъде новият Месия. Класата, която не притежава нищо, освен двете си ръце, ще донесе спасение на хората. Пролетариатът на Маркс страда несправедливо.   
               
                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТА

                Пролетариатът е новият Месия според Маркс

Може да се направи аналогия между пролетариата на Маркс и Месията Исус Христос, Божият Син. Исус се е жертвал не за себе си, а за цялото човечество. Пролетариатът също чрез своята пролетарска революция иска „да спаси”  всички хора по целия свят. Разликата между тях е, че Месията Исус донася освобождение за хората, вярващи в Него, от  робството на сатана, докато пролетариатът утвърждава и засилва духовното робство на човека под властта на сатана.

„Господ е духът. Дето пък е Духът Господен, там има свобода” /Галантяни 2:16/.
Още нещо парадоксално. Комунистите са жертвоготовни като Исус, отдал живота си за спасение на хората. Комунистите също са готови да умрат, но за победата на своята „червена революция”.

Именно чрез пролетарската революция ще бъде осъществено едно ново общество - идеалният свят. Чрез революция цялото човечество ще стане комунистическо, защото комунизмът е истина. Комунистите вярват в него така, както религиозните хора вярват в Бог и Исус. Комунистите налагат комунизма чрез насилие и смърт. Християнската концепция е, че човекът не е сътворил живот и няма право да отнема живот.

               
                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВА
               
                Същността на комунизма

Комунизмът е идеология, която се основава на една фундаментална грешка – отричането на Бог.

                СЪЩНОСТТА НА КОМУНИЗМА Е АТЕИЗМЪТ.
Маркс казва, че главата на човечеството е философията, а сърцето му е пролетариатът. Това  сатанинско определение е същността на комунизма. Сатана има нужда от сърцето и мисълта на пролетариата, за да властва над човека. Той постига това постепенно чрез различни философии, отричащи Бог. На съвременен език това се нарича манипулация или „промиване на мозъци”. Пролетариатът най-напред премахва частната собственост във всички страни, в които комунистите взимат насилствено властта, а след това  започват да изтръгват от умовете и сърцата на хората и вярата им в Бог. Насилствено. С нечувана жестокост се  убиват пастори, религиозни хора, свещеници, разрушават се храмове навсякъде, където е започнало „строителството на социализма и комунизма”.

В марксистката философия няма спасение, няма задгробен живот. Същността на живота е материята, така че цялото развитие на човека и неговото щастие са само тук, на земята, която  Маркс нарича „долината на смъртта”.  Според Маркс човек проектира в  Бог любовта си, която не може да намери на земята. Живот след смъртта не съществува. „Атеизмът, отричането на Бог, е бъдещето на теоретическото /идеалното/ човечество”, казва Маркс през 1844г.

В писмо до дъщеря си Маркс казва: „Щастие е да се бориш. Нещастие е да се предадеш. Зло е подчинението.”
Марксизмът-ленинизмът доказва, че приложен в управлението на дадена страна, комунизмът е най-варварският и нечовешки принцип  на власт. Той е пряк резултат от тезата, че Бог не съществува. Без Бог  не може да има нравственост и морал.

Атеистите под духовен свят разбират нематериален свят, в който влизат литература, изкуство, философия, наука, по-простичко казано всичко, което не е материално и физическо, „не може да се види и да се пипне”. За религиозните хора духовният свят е този, в който отива духът на всеки човек  след физическата му  смърт. Не Бог определя на какво ниво ще попадне духът на даден човек там, а самият той чрез живота си на земята. Човек има физическо тяло и духовно тяло, но „плътта и духът се противят един на друг” /Галантяни 5:17/. В Библията също се говори за небесни и земни тела /І Коринтяни 15:44/. Небесните тела са духовете на хората , а земните – самите физически тела. По същия начин има духовен свят за духовните тела и физически свят за физическите тела,  в които  обитава безсмъртният и вечен дух по време на земния живот на всеки човек. Те се разделят чак след физическата смърт на човека: тялото отива в земята, от която е създадено, а духът се извисява в Отвъдното.  Бог е предвиждал общуването на двата свята именно чрез човека и двойката му еднакво важни характеристики: дух и тяло, които да бъдат в хармония и единство. Самият Той притежава двойки характеристики, които за разлика от човешките, не са в противоречие, а напротив, от тях струи вечна светлина,  любов и хармония.

В зората на човешката история се случва грехопадението и от тогава човешкият дух и тяло са в борба и противоречие помежду си. Последиците са появата на атеизма, комунизма и други отричащи Божествения произход на човека теории и философии. Парадоксално е, че хората не проумяват причините за собственото си нещастие. И богатите плачат и страдат. Материалното благополучие само по себе си не носи щастие, защото задоволява физическата същност на човека. Духовното равновесие не се купува с пари, не се продава, а се осъществява само когато има връзка със Създателя и любов, любов – много видове любов, струяща като непрекъснат поток от Него към нас и от нас към Него. Любов като съпрузи, любов като родители, любов като братя и сестри, любов към Бог, любов към природата, към животните ....Навсякъде Любов!

Всяка религия се стреми да помогне на човека да стане хармоничен именно чрез установяване на връзка с Бог. Ако той е вярващ, добрият духовен свят, т.е. духовете на добри предци, намиращи се вече в духовния свят и други светли същества, ще му помагат докато е в тяло на земята и ще го посрещнат, когато се пресели в Отвъдното. Така че, ролята на религията е много важна за всеки човек, тя е помощник и учител за осъществяване на най-сложния преход в човешкия живот от материя и дух - само в дух.
 

                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТА И ВТОРА

                КРАХЪТ НА КОМУНИЗМА

                1. Преп. Мун се бори срещу комунизма

                Началото на края на комунизма

Краят на комунизма започва с разкриване на причините за неговото появяване в религиозно-философски аспект. Това прави преп. Мун с думи /многотомно творчество/ и дела на световен миротворец: международни срещи, конгреси, маршове на мира, политическа дейност в ООН, икономическа помощ и др. Най-напред той изяснява теоретически причините за появата, разпространението и установяването на  този кървав строй по света. Като истински Месия той показва и начините за премахването му, при това по мирен път. Целият му живот реално е посветен на тази борба с атеизма и комунизма.

Неговият последовател Уон Пил Ким разказва за престоя му в „Лагера на смъртта” в Северна Корея в книгата си „Пътят на пионера”, от която ще цитирам някои неща.

„Преп. Мун е искал да върви по стъпките на Исус и е прекарал голяма част от времето си между хора, отритнати от обществото. Той казва, че е използвал всеки удобен случай да проповядва. Той започвал да говори на гарата, или в парка и често събирал голяма тълпа слушатели. Тогава той им проповядвал Божието Слово. Това било през времето на Втората световна война, когато Корея все още била окупирана от Япония и много често неговите проповеди били прекъсвани от полицията. Преп. Мун е изучавал електроинженерсто в Университета Васеда в Япония. И тук, както и в Сеул, той е търсел контакт с хора от всички класи. Преп. Мун се е присъединил към другите корейски студенти в Япония, които организирали нелегално съпротивително движение. Японската тайна полиция го арестувала и измъчвала, за да го принуди да издаде имената на другите корейски студенти от съпротивата.

Доктрината  на Божествения принцип, която е главната част от учението на Обединителната църква, е изграждана от преп. Мун в продължение на много години. Това учение не идва наготово.  Той детайлно изучава Библията. През дългите нощи на молитва и сълзи той получава духовни откровения, постепенно изяснявайки много теологични въпроси, за които християните казват, че са „тайнства”,тъй като не могат да ги обяснят.
През 1946 г. преп. Мун получава откровение да отиде в Пхенян, в контролираната от комунистите Северна Корея, където започва своята проповедническа дейност.
Там попада в лагера Хунг Нам. Той споделя спомени за него във Вашингтон в реч на 28 декември 1971 г.

„В трудовите лагери имаше около 800 затворници. Въпреки че условията бяха толкова лоши, че много хора умираха, те казваха, че се отнасят добре с нас. Дневната дажба храна се състоеше от три хапки ориз, които никога не бяха достатъчни и супа, която обикновено беше приготвена от листа на ряпа, вода и сол. Работата, която трябваше да вършим, бе да опаковаме чували с амониев сулфат. Всяка торба трябваше да бъде напълнена с 40 кг. сулфат, завързана и качена на товарния вагон. Комунистите бяха изчислили, че 80% от затворниците няма да издържат при този режим на работа и храна повече от 3 години. След около 6 месеца кожата на много от затворниците вече беше в много лошо състояние и изглеждаше точно като от снимките на затворници от нацистките концентрационни лагери. Много е трудно дори да си представите всичко това.

След освобождаването на Хунг Нам от силите на ООН, четирима от моите последователи дойдоха с мен в Пхенян. Дните, прекарани в затвора, бяха най-трудните, които някога съм преживял. Комунистите контролираха хората чрез храната. Ако откриеха човек с „реакционни възгледи”, дажбата му се намаляваше, с което го принуждаваха или да се промени, или да се самоубие.” /От книгата „Пътят на пионера” с автор Уон Пил Ким/

 Преп. Мун шест пъти е лежал в затвори и шест пъти е оправдаван като невинен. Най-страшният, разбира се, е бил лагерът на смъртта в Северна Корея, където е оцелял 2 години за разлика от всички останали затворници – по няколко месеца. Хората са знаели, че Бог го  пази и помага.

 Преп. Мун търси начин за обединение на двете корейски държави. Например чрез построяване  на голям автомобилен завод в Пхенян, както и други проекти,  имащи за цел сближаване и помирение на враждуващите страни, населени с една нация.
               
               

                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТА               

                КАУЗА  - ПОБЕДА НАД КОМУНИЗМА

Използвам материали от учението „Победа над комунизма” /КАУЗА/ създадено от д-р Ли, последовател на преп. Мун, професор по Марксизъм-Ленинизъм, за да стане ясна религиозно-философската обединителна гледна точка за комунизма. Нарича се още „Критика и противостояние срещу комунизма”. То е идеологическата структура в борбата против комунизма, една от основните дейности на преп. Мун и Обединителното движение с цел освобождаване на родината му Северна Корея и други страни от  без революции и проливане на кръв.

Моето поколение е свидетел на „саморазрушението” на социалистическите страни, започвайки от Съюза на съветските социалистически републики. Още при създаването му през 1922 г., е заложена възможността за прекратяване на неговото съществуване, тъй като доброволното влизане в него предполага и доброволно напускане на  държавите – членки. Този процес започва с „перестройката” в бившия СССР през 1985 г. по инициатива и под ръководството на  генералния секретар на Политбюро на ЦК на КПСС, а след това и президент – Михаил Сергеевич Горбачов, истински демократ.  В основата на тези промени стои учението и личността на преп. Мун.
                2. Преп. Мун в Кремъл през 1990 г.

Президентът Михаил Горбачов приема  в Кремъл по официален протокол най-върлия враг на комунизма, демократът от световна величина преп. Сан Мюн Мун през 1990 г. При посещението си в ОНД и срещите  с президента Горбачов,  преп. Мун в сърцето на комунизма – Москва, открито говори за Бог, за вярата в Създателя, за световен мир, за бъдещето на света от  съвсем нова, религиозна гледна точка, коренно противоположна на Марксистко-Ленинската, защото включва участието на Бог в световните процеси и живота на всички хора.

Срещата се е състояла в Кремъл на 11 април 1990 г. Президентът Горбачов е бил придружен от съпругата си Раиса, а преп. Мун също е бил с жена си Хак Джа Хан Мун,  /в превод от корейски означава „жерав”./ Присъствали са естествено много журналисти, членове на правителството, посланици, шпиони и агенти от КГБ и др. С тези срещи и разговори се поставя началото на образователен обмен на студенти за запознаването им с учението на преп. Мун. Хиляди студенти от ОНД заминават за Америка, а американски студенти отиват в Москва и Санкт Петербург, за да опознаят отблизо двете велики страни и да изучават учението за Божествения произход на хората и бъдещето на света от философската книга „Обединителна мисъл” и други трудове, издания на Обединителното движение.

Министрите на образованието от редица страни на ОНД работят съвместно с членове на Обединителното движение за изработване на учебни програми за началните и средните училища, чрез които да се изучава моралното и етичното наследство на  всички световни религии. Създаден е учебник за деца, юноши и студенти „Моят свят и аз - път към обединение/. /”Мой мир и я. Путь к единению; Пособие для учителя”. Автори: Майра Станеки-Козовски, Уильям Хейнс, Дороти Фелеленц-Усами. Под редакцията на проф. Б.П. Битинаса. Издание на Международния фонд за образование. Издателство COPYRIGHT Москва,1993/.  Проектът има голям успех, започва се работа и със затворници: деца и възрастни, с възпитателни и помощни училища и  с деца в неравностойно положение. В някои страни и градове от бившия СССР по тази програма и учебник  и до днес продължават да се изучават етични и морални ценности. Учебникът има общочовешка религиозна насоченост, съдържаща се в различни религиозни учения като Конфуцианство, Будизъм, Християнство. Не се стреми  да утвърди отделна религия, а показва приноса на религиите в световен мащаб за прогреса на човечеството.

На руски са преведени голяма част от речите и книгите, написани или инициирани от преп. Мун. Такова фундаментално изследване на свещените писания на основните религии е „Всемирное писание” /Световно писание или Сравнителна антология от свещени текстове/, издадено от Интернационалната религиозна фондация  на Обединителното движение в Ню Йорк през 1991 г. На руски е преведено и излиза през 1995 г. в Москва, издателство „Республика”. В този фундаментален труд са използвани свещени текстове от Библията, Корана, Конфуций, Буда, Рави Йешуа, Божествения Принцип, Юдаизъм, Сикхизъм, Индуизъм, Африкански религии и др. Свещените текстове са групирани по теми като: религиите по света и техните писания; нашата благодарност; молитвено обръщение;  Висшата Реалност и крайната цел на човешкото съществуване; грехът, злото и грехопадението на човека; спасението и Спасителят; религиозен живот; провидението, обществото и Небесното царство и др. Прави се сравнителен анализ на становищата и тезите по тези кардинални въпроси, във всяка от посочените религии, чрез съответните цтирани текстове по дадена тема.  Книгата е наречена още „Енциклопедия на религиозната вяра”.   

И двете книги са под патронажа на Руската академия на науките.

Президентът Горбачов ще бъде запомнен от историята като най-големият идеолог, реформатор и изпълнител на безкръвна революция, слагайки началото на премахването на комунизма в Русия. Процесът се нарича „перестройка”. Може би той е компенсация за огромното количество пролята кръв по време на Октомврийската революция, с която комунизмът се установява за първи път пак в Русия.

И всичко това се случва след срещите на президента Горбачов с преп. Мун през 1990 г. Те дават насоки за ползотворно сътрудничество, за зачитане правата на другомислещите, за възпитание на младото поколение в интеррелигиозност, за уважение и толерантност към всяка религия. За съжаление, сега нещата в Русия  не стоят точно така, отново има цензура и преследване на демократично настроени хора.  През 2007 г. например беше убита журналистката Ана Политковская, но от кого и защо  още не се знае.

Удивителна е смелостта на преп. Мун, след като е бил измъчван от корейски и руски офицери от КГБ в Севернокорейски комунистически затвори и лагери на смъртта, да влезе смело и направо в зейналата уста на червения змей не къде да е, а в сърцето на комунизма - Кремъл. От там обаче  излиза  победител, защото остава жив и здрав. „Колко много искате да ме убиете, нали” – се обръща той с подтекст към полковници и генерали от КГБ.

За краха на комунизма на световно ниво допринасят много идеите и религиозната философия на преп. Мун. Те съдържат ясни и точни указания на къде трябва да върви светът – към обединение и световен мир, но...Светът ще бъде мирен, ако има благословени мирни семейства, създадени от хармонични личности: хармоничен мъж и хармонична жена, вярващи в Бог, живеещи по Неговите закони, хора с нов начин на мислене. Исус казва: „Но трябва да се налива ново вино  в нови мехове” /Лука 5:38/. Това означава, че старата комунистическа върхушка и изобщо комунистите – атеисти, колкото и да се мъчат и напрягат, не могат да бъдат успешни в управлението на икономиката, културата, страната.... Или коренна промяна, което е трудно, но възможно, или напускане на лидерските позиции, за да дойдат нови, грамотни християни, както се изрази един православен свещеник, образовани и демократично мислещи хора, необременени от комунистическото минало. И още един цитат в този смисъл:

„Да съблечете стария човек; да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек” /Ефесяни 6:17/.

Много интересен цитат. Аз го разбирам, че идеите и житейската философия са като някаква дреха за човешкия ум. Алегорията „дреха” е използвана, за да се разбере лесно необходимостта от промяна на манталитета и цялостния светоглед, за да може да се приеме нещо ново, т.е. отказ от комунизма и приемане на демокрацията с цел построяване Небесно царство на земята. Исус казва, че „трябва да се налива ново вино в нови мехове” /Лука 5:38/. Комунистите трябва да отстъпят властта на нови хора, вярващи в Бог и способни да управляват по нови закони. Това е процес, не може да стане изведнъж. За съжаление, в Българя той продължава много дълго – вече 20 години. Не вярващите да станат комунисти, а комунистите – вярващи.

                3. Червеният змей  има седем глави и десет рога

Червеният змей, символ на комунизма, е победен отчасти, но той има много глави. Явно е, че все още не всички са отсечени. Все пак, с няколко по-малко, не е като да бълваш огън и жупел от седем глави с десет рога. Интересно, че  на главите си змеят носи по една корона, общо седем корони.

„Ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони” /Откровение 12:3/.

Короната е символ на царска власт, на държавност, значи една от първите корони, отсечена заедно с главата на змея под нея, би трябвало да  е руската. Дали по някакъв начин обаче тази глава не е пораснала отново?

„И видяха, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя.  Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра. Поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр и кой може да воюва с него? Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва... Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето.  И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ.” /Откровение 13:3-7/

Излиза, че разпространението на комунизма в 1/6 от света е предречено в Библията! Както се казва, „Неведоми са пътищата Господни”. Може би, за да могат хората сами  да се убедят в антихуманността на комунизма и доброволно да се откажат от него. Тогава хората, които са попаднали под това ново робство, трябва да бъдат подпомогнати искрено и добронамерено от тези, които са продължили да се развиват в демократичните си страни, където никога не е насаждан войнствуващ насилствен атеизъм. Егоизмът  обаче на хората от страните, които не са тръгнали по пътя на социализма и комунизма,  в много случаи надделява. Те са богатите и мощните, а хората от посткомунистическите общества, все още тънат в духовна и материална нищета. Демокрацията в тях се развива в уродливи форми, особено в България. Как тогава ще осъществим последното стъпало към Небесното царство на земята, което е именно демокрацията? Нека свободните, непоробвани от комунизма страни окажат безкористна материална и преди всичко духовна подкрепа на посткомунистическите, в това число и на България. Те са в мисианска християнска позиция спрямо нас.
               
                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА         
               
                Какво да правим?

В светлината на нашите разсъждения за корена на комунизма – човешкото грехопадение - можем да кажем, че промяната на  кръвната линия на хората след грехопадението /от Божия в сатанинска/, дава основание на „червеният змей и звярът” да бълват теории и философии за замъгляване съзнанието на хората, за отричане на Бог и живота след смъртта.  Много усилия, воля, себеотрицание и упоритост са необходими, за да:

- се разбере, осъзнае и признае, че имаме за баща дявола: „Ваш баща е дяволът и вие искате да вършите похотите на баща си”. /Йоана 8:44/

-  Да се изтръгне този проклет корен на първородния грях.

-  Да се поеме по нов труден, но резултатен път на вярващи в Бог хора.

-  Да се поеме  отговорността за собствените постъпките  и да се промени мисленето от егоизъм към алтруизъм - „живот в полза на другите”. „Всички хора са отговорни един за друг.” /Юдазъм. Талмуда Санхендрин 27 б/

-  Висок морал  и най-вече сексуален живот в брака без изневяра! „Бракът е нещо честно у всички и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.” / Евреи 13:4/

-  Отговорност, любов и всеотдайност при възпитание на децата. „Вземи отговорността върху себе си за най-сложните проблеми на народа си.” /Преп. Мун 5-1-81/

 -  Борба до пълно откъсване и победа над сатана, „отсичане ни всички седем глави на комунистическия змей”: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикаещ лъв обикаля и търси кого да глътне.” /І Петрово 5:8/

- Да се слуша и следва съвестта: „Имайте добра съвест...” /І Петрово, 3:16/

 - Любов и прошка.
„Любовта не може да се върне към човека, докато той не я отдаде. Хората, обичащи един другиго, ако продължават, могат да  получат повече, отколкото са дали. Думата „вечност” се осъществява само при помощта на любовта. /Преп. Мун 12-5-71/ „Преди да се осъществи любовта, трябва да има единство. Единство, любов, идеалът на Бог. В основата им стои Сърцето. Най-напред се осъществява единството, а след това любовта. Ако нещо е ваше, трябва да го обичате. След единството идва любовта и хармонията и чак след това идеалът” /Преп. Мун/

   „Където има прошка, там е и самият Бог.” /Сикхзим. Ади-Грантх, Шалок,    Кабир/

-  Премахване на всички възможни граници.
    „Днес границите причиняват разделение и конфликти. Ако елиминираме   всички граници, светът на мира ще настъпи. Трябва да си спомним кой притежава границите, които съществуват днес. Това е сатана, който пръв създаде границите. Където съществуват граници, там е и дяволът и неговите агенти. Това е резултат от човешкото грехопадение, с което нашите първопредци промениха кръвната линия от Божия в сатанинска. Ако погледнем Изтока и Запада ще видим, че границите са се появили и че сатана се е настанил там. Не Бог, а дяволът е създал тези граници, изкопавайки различни трапове като злата култура, расовата дискриминация, грешната традиция, грешната история. Бог иска единство и единение на всички хора, които да живеят като едно голямо семейство. В света без граници няма да има врагове. Когато обичаме враговете си и станем едно в сърцето си с тях, тогава границите ще отпаднат. Границите са създадени там, където нашето сърце и тяло намират нещо, с което не са съгласни. Когато нашите 5 сетива водят нашия дух и тяло към дисхармония, се проявяват всякакъв вид граници: големи и малки граници, изпълващи нашия живот. Хората са останали роби, свързани и притеснени от много граници. Те си пречат в агония. Ако намерим отговор на въпроса как да премахнем границите, това ще бъде първата стъпка към мира. .... Това е възможно чрез практикуване на истинската любов. А това е невъзможно, докато не разберем напълно Бог и не застанем на Неговата позиция. Истински човек е този, който олицетворява истинската любов и живее заради другите, обичайки повече тях, отколкото себе си. Такъв човек прави възможно и другите хора да разберат и да преживеят истинската любов. Той жертва всичко заради своя партньор и му дава възможност да установи истинска любов. Бог го закриля и сатана не може да го докосне, защото такъв човек е наследник на Небето. /От речта на преп. Мун, произнесена на 3 октомври 2003 г. в Ню Йорк, ООН/

- Следване думите и заръките на Месията Исус Христос.
    „Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят”. /Матея 5:43-46

- Промяна на мисленето, както казва Месията Исус Христос и Негови последователи. Следване на новия Месия преп. Мун!
  „Отхвърлете от себе си вехтия съгласно предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти и  се обновете с духа на своя ум, като  се облечете в новия човек, създаден по Бога в правдата и светостта на истината.” /Ефесяни 4:22-24/

                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТА
               
                ИСУС КАЗВА:
Много неща трябва да правим от раждането до физическата си смърт. Но най-вече трябва да преобърнем грехопадението на първите хора, което се нарича първороден грях. Как? Чрез морал, вяра, преданост, покорство, промяна в семейството: само един мъж и една жена. Без всякакви любовни триъгълници, четириъгълници,..... двадесетоъгълници и т.н. Това от наша страна, но то не е достатъчно. Хиляди години вярващи хора са ставали монаси и монахини, живеели са съгласно християнските норми като семейства, но първородният грях продължава да пуска нови филизи, защото той е  коренът на дървото на греха. Ако не съществуваше, светът вече щеше да бъде прекрасен! Отстраняването, изтръгването на тези дълбоки и вековни корени от първородния грях на Адам и Ева, е задача на Месията, подготвен и изпратен на земята от Бог като Негов Син и Представител. Родословието на Исус Христос – Месията е отразено най-подробно в Библията именно за това - да се покаже Неговата ценност и важност за живота на хората и на Бог.

Исус Христос е най-светлата личност в човешката история, но е поруган и разпънат на кръст невинен, поради което не успява да завърши докрай мисията Си. Хората не са Го разпознали и признали за Месия. За това Той казва, че трябва да дойде отново. Той вече е тук, сред нас, но дали ще бъде  разпознат и признат като такъв, отново е отговорност на всеки човек. Изучавайки учението на преп. Мун и реалното му претворяване в живота, аз постепенно се убедих, че именно той е новият Месия, продължител на делата на Исус Христос. Всеки може да го приеме за такъв, ако отвори сърцето и ума си без никакво предубеждение, без въпроса „Защо той”. Това не зависи от нас, а от Този, Който го е избрал и изпратил с мисията на Исус – самият Бог. Най-интересното за мен е това, че всеки човек трябва да стане месия, започвайки от своето собствено спасение. След това говорим за месиански семейства, цели родове – месии, нации – месии... Исус и преп. Мун имат задачата да дадат пример, да покажат как да се осъществи Божията воля, но нямат магическа пръчка за това. Отговорността е върху хората.   

С другите грехове: наследствен, колективен и личен – можем да се справим, ако се развиваме в правилната посока към познание на истината за човешката история, в която Бог участва. Но с разбулването на  „религиозните тайни”  които четем в кодираното Свещено писание и първородният грях не можем да се справим сами, трябва ни помощ от Месия. Не го избираме  ние, а Бог. Чрез Него ние самите можем да  станем месии на себе си, на семейството си, на рода си, на народа си, на света. Но може и да не станем, да не повярваме, да не следваме, да не изпълняваме, да продължаваме с арогантното си сатанинско мислене. Ако се променим,  ще станем пълноценни и щастливи хора - такива, каквито сме били замислени от Създателя си.
Да търсим, да изследваме, да вярваме и да се надяваме! 

                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТА
               
                Още за Маркс и марксизма

В Енциклопедията  „А - Я, изд. на БАН от 1971 г. /в разгара на строежа на развития социализъм/, за Карл Маркс е написано така:

„Маркс е създателят на научния социализъм. Роден на 5.05.1818, починал на 14.03.1883 г. Създател на научния комунизъм, диалектическия и историческия материализъм, научната политическа икономия. Вожд и учител на международния пролетариат. /„Пролетарии от всички страни - съединявайте се!” Бел. на автора/. Обяснява прехода от идеализъм към материализъм, от революционна демокрация към комунизъм под влияние на класовата борба в Европа. Създава и ръководи Първия Интернационал с цел да обедини работническото движение от всички страни. Като изхожда от опита на буржоазните революции в Европа /1848-49 г./, развива теорията за социалистическата революция и класовата борба и стига до идеята за диктатурата на пролетариата и необходимостта от съюз на пролетариата със селяните. Стига до извода, че политическата организация от типа на Парижката комуна е най-целесъобразната държавна форма за диктатурата на пролетариата. Разкрива характера на преходния период от капитализъм към социализъм, двете фази на комунизма. Главен интерес проявява към политическата икономия в труда си „Капиталът” /1867 г/. Разкрива научните закони за развитието на капиталистическото общество и научно доказва неизбежността на неговата гибел и ПОБЕДАТА НА КОМУНИЗМА.” /Енциклопедия „От А до Я”, София 1971.

Учението, което аз използвам, създадено от антикомуниста преп. Мун и неговия последовател - преподавателят по Марксизъм-Ленинизъм д-р Ли, се нарича „ПОБЕДА НАД КОМУНИЗМА”. Изводите се налагат сами. Победата над комунизма е неизбежна, така както е била неизбежна и неговата поява и развитие, кулминация и упадък.

Колко е интересно да се живее и да се научава по нещо ново всеки ден! „Тенкю, Фада! Благодаря Ти, Небесни Татко, че съм родена точно в тази велика преходна епоха, че в България вече свободно може да се намери и да се чете всякаква литература, в това число и религиозна.

                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМА
               
                Аз следвам учението на преп. Мун

Вече е ясно, че членувам  в Обединителното движение, основано от преп. Мун. Това се случи през месец юни 1999 г. След 10 ноември 1989 г., аз върнах партийния си билет, заедно с партийната секретарка на училището, в което преподавахме,  след дълбоки разочарования, даже стрес от фактите, които се изнесоха в пресата и телевизията за разрухата на недостроеното ни социалистическо общество и злоупотребите с власт и пари, лъжите и зверствата на управляващата ни комунистическа върхушка. Може би с това успях да се подготвя вътрешно за предстоящата промяна в начина ми на мислене и смяна на ценностната ми система. „Голямата промяна, големият преход” се случиха в моя нелек, но интересен и богат на събития живот.

Един вярващ  в комунизма интелигент като мен, рожба на поколения комунисти, не може просто така да прескочи бариерите на своето 40 - годишно възпитание в атеизъм и комунизъм. Беше ми  необходима някаква по-близка до науката религиозна философия, която да обясни причините за възникването на този строй и да даде нова перспектива за бъдещето, при това да бъде реално осъществима и да не осъжда нас – заблудените от атеизма и марксизма бивши комунисти.

Моето поколение свикна да не вярва на никакви обещания и думи  за „светло комунистическо бъдеще”, защото то все не идваше – нито в България, нито в братския Съветски съюз, за това внимателно, систематично и последователно повече от 5 години аз търсех и изучавах, анализирах фактите от Божествения Принцип и др. книги на преп. Мун, за да науча повече за семейството си от комунисти и за мен самата като човек.
 
В Обединителното движение никога за нищо не съм била насилвана, не съм ограбена имуществено, напротив, само съм  обогатена  с много нови познания. Научих се да обичам и да прощавам, и най-важното – получих подходящ за мен съпруг, макар и след 13 години чакане. „Хубавите работи бавно стават”. В същност сега осъзнавам, че първият ми неосъзнат протест срещу комунизма е бил  бракът ми с некомунист, обикновен мъж, защото през 1964 г., когато се омъжих,  нямаше и полъх за борба срещу комунизма. Вторият ми съпруг е явен антикомунист, лежал по затвори и гулаци в Русия и Беларус, измъчван и репресиран като десидент - инакомслещ. Сатана хич не ги обича такива. Не е българин, а  емигрант, но се оказа, че това няма особено значение за съвместния ни живот. Всеки си има съдба, явно, че моята е такава. 

Религиозната организация, която дълбоко, научно и логично обяснява появата на комунизма, причините за неговия крах, както и  перспективите за развитие на  хората като деца на Бог,  ясно очертавайки основната им цел – осъществяване на благословени семейства от вярващи в Бог хора,  е  Семейната федерация за световен мир и обединение, или както я наричат Обединителна църква.

Преходът от материалистически и атеистичен мироглед към религиозен при мен и при много други хора като професори, учители, студенти и др., се осъществи благодарение именно на това философско-религиозно учение, което трябва да се изследва задълбочено, усърдно и дълго време, за да се разбере неговата истинност и човеколюбие. Обединителното движение работи за обединение главно в две  насоки:
- обединение на хората с Бог и 
- обединение на самите хора като Негови деца.

Това се осъществява най-напред  в индивида чрез обединение на духа и тялото му, след това в  семейството, в  обществото, в нацията и в целия свят. Промените стават чрез „революция” на сърцето, на духа, а не с кръвопролития и омраза. Даже д-р Ли нарича учението си „Победа над комунизма”, или „Противостояние на комунизма”, защото победата над него не подлежи на съмнение, а е въпрос на време. Не се използват думите революция, борба, а „притовостояние”, т.е. отпор на комунизма с мирна революция на Сърцето.  Такъв е изобщо религиозният стил – ненасилие и прошка. Но да отстояваш схващанията и убежденията си е човешко право. Ето защо борбата на „Мунистите” срещу комунистите е особена: чрез разясняване природата и причините за появата на комунизма и последиците от него; чрез истината за появата на живота и света; чрез разбулване тайните на духовния свят; разясняване ролята на семейството и първопричините за разрушаването му; чрез изясняване природата на Бог, на Създателя, плана Му за творението и за хората и т.н. Използват се мирни методи като семинари, конференции,  шествия, митинги, маршове на мира, фестивали и др. изяви, в които участват хиляди хора по света, подкрепящи идеята за свят, състоящ се от мирни семейства.

                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМА               
    
            Комунистите не знаят духовния свят и  живота  след „смъртта”

И така, като жертва на комунистическата идеология, аз настървено започнах да проучвам и да се занимавам с проблемите на комунизма: възникване, причини, развитие, последици, перспективи, упадък, крах и нови перспективи за настоящите и бившите комунисти.

Дълбоко бях развълнувана от книгите „Кауза”,  „Критика и противостояние срещу комунизма”, „Обединителна мисъл”, „Обединителен Принцип”, „Пътят на пионера”, „Световно писание”, „Небесна Библия” и други. Тези нови, нечувани до сега от мен думи, започнаха да ме променят бавно, но сигурно. От начало нищо не разбирах, само ми беше интересно да сравнявам марксистката философия и новата за мен философия на „Обединителна мисъл”. Интервютата, които бившият професор по марксизъм-ленинизъм от Северна Корея д-р Ли изпраща след смъртта си от духовния свят чрез медиум до всички хора, живеещи на земята, отразени в книгата „Послания от духовния свят”, може би бяха кулминацията в моята промяна. Колкото и невероятно да звучи, такова сътрудничество между дух и жив човек  е възможно и доказва  „задгробния” живот, от който толкова много се страхуват невярващите. Д-р Ли, както и преп. Мун, открехват завесата на непознатото и неизученото, на така наречените „тайнства”, за които самата религия не може да даде обяснение, особено за живота на хората след живота им на земята. Това е нов живот за духа на живия човек, няма смърт.

Какво ще прави един атеист, попаднал в духовния свят абсолютно неподготвен? Тук на земята ни е трудно да се преместим от град в град, от държава в държава, а пътешествието към Отвъдното вероятно е най-вълнуващото и най-важното нещо в живота на всеки човек. Подготовката обаче трябва да се извърши тук, на земята. Така, както взимаме храна и палатка, ако отидем в планината на екскурзия, или се снабдяваме с водолазен костюм, ако ще плуваме под вода, или парашут, ако ще скачаме от самолет. В духовния свят по някакъв начин ще се срещнем със Създателя, което ни плаши. Защо? Защото не сме живели както Той  е искал. Ако нямаме връзка с Него в земния си живот, няма да я имаме и в духовния.

„Каквото  вържете на земята, ще бъде вързано  на Небесата. И каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата” /Мат. 18:18/. 

Това означава, че каквото  сме посели на земята,  това ще пожънем в духовния свят след физическата си смърт. Ако тук сме атеисти, какво ще ни промени там? Ако тук сме комунисти, как ще се променим там?  Дали ще бъдем  наказани по някакъв начин? Къде по-бързо можем да се разкаем, тук – на земята, когато все още имаме тяло и възможности да извършим Богоугодни неща, или там – в страната на сенките и съзерцанието?

Оказва се, че комунистите са най-големите жертви на собствената си философия, защото не знаят нищо за света, в който ще прекарат хилядолетия. Нито пък знаят как да си помогнат. Все пак какво да се прави?

Изводът е прост и логичен.  Бог ще прости на всички. Всеки комунист, материалист и атеист, вярващ или невярващ, беден или богат, добър или лош, рано или късно ще се сблъска с истината за съществуването на живот след смъртта, със своя Божествен, а не маймунски произход и ще започне да търси начини да се промени. Тази промяна обаче е трудна и продължителна. Тук на земята, това може да стане много по-лесно и по-бързо, отколкото в духовния свят защото имаме тяло. Това е предимство, голям подарък от Създателя, който за съжаление ние не ценим и разрушаваме с цигари, алкохол, наркотици... Но най-напред трябва да осъзнаем кое е грешното в нашия живот, за да го поправим до колкото можем съгласно законите на възстановяването и изплащането. Съвестта е нашият съдник, но ние обичаме да я приспиваме, защото не винаги ни харесва това, което тя ни казва. Промяната е свързана с болка,  страдание и търпение. Много би било лесно и просто, ако щом повярваме в Бог и хоп! Като с магическа пръчица да се превърнем във възстановени от първородния и другите грехове хора. Усилия! Реални действия! Упоритост и постоянство! Това трябва да правим тук на земята. Няма да се променим за ден – два, седмица, месец, година. Това е задача на целия ни живот. Постигнал ли го е някой? Разбира се, много милиони хора по света, при това всеки по индивидуален начин. Опазването на  творението на Бог, или природата, както го наричаме, също е начин и път към промяната ни. Много религиозни водачи от всички религии взимат активно участие в сложния процес на пресътворяването, кой колкото може и както може. Ако се обединят усилията, резултатите ще дойдат по-бързо. И най-вече, следвайки Месията!

В духовния свят, притежавайки само духовна същност, нашата промяна и пресътворяване също може да стане и ще се осъществи в края на краищата , но.....много бавно и трудно. Да сравним кое е по-лесно осъществимо – идеята,  мисълта, или действието? Само с желания и намерения не можем да сготвим едно ядене, да омесим един хляб... В Отвъдното няма да имаме възможност за най-обикновени физически неща, които тук с ръцете си можем да направим. Там всичко е на ниво чиста енергия, която трудно може да се материализира. От друга страна, без да имаме идеи, желания, чувства, воля – все духовни атрибути, с които ще живеем в духовния свят, пак не можем да направим нищо, махайки наляво – надясно ръце и крака. Божият замисъл е единство на духа и тялото, на мисълта и действието. Ако самият Той участва в живота на хората, всичко ще бъде много по-лесно, бързо и приятно! Великите мислители, художници, учени, политици, са инспирирани от Бог!
Това ще бъде темата за следващата ми книга – „Религиозна фантастика”.


                КНИГА СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТА
               
                „Краят на света” и новото светло начало

Съгласно Библията, ангел ще улови червения змей и ще го върже за 1000 г. /Откровение 20:2/.  Дяволът ще бъде хвърлен в огнено езеро /Откр. 20:10/. Тогава ще има ново небе и нова земя, защото новото вино /слово/ ще бъде налято в нови мехове /нови хора/, с които Бог ще може да обитава /Откр. 21:1; 21:3;/

„И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше. Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога е с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.” /Откр. 21:1-3/.

„А дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем во веки веков.....А смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро... и който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.” /Откр. 20:10; 20:14/

„Ето, ида скоро и отплатата Ми е с мене, за да въздам всекиму според делата му. Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят, Първият и Последният. Блажени са, които изпълняват заповедите Ми, за да имат право да ядат от Дървото на живота и да влязат в града през портите.” /Откр. 22:12, 13/

Какъв ти „край”? Това е ново светло начало! Нова надежда за всички! Нова оптимистична истина! Нима Бог ни лъже? Колкото и локални войни да има, колкото и да се съпротивлява злото, ръководено от сатана, Бог ще победи! И то каква победа! Но не сам, а заедно с вярващите хора! Той не е пълководец, който ще се гордее с поредната спечелена битка. Той иска нещо необозримо и невероятно трудно – всички хора, милиарди и милиарди, родени на земята, да Му повярват и да се върнат при Него! Не само защото Той ще бъде щастлив, а защото ние няма да сме нещастни! Родителят е щастлив само тогава, когато децата Му също са щастливи.

„Па ме отнесе духом на голяма и висока планина и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето – от Бог. И имаше Божия слава; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис; Той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви; От към изток три порти, откъм север – три порти, откъм юг – три порти, откъм запад – три порти. Стените на града имаха дванайсет основи и върху тях – имената на дванайсетте апостоли на Агнеца. И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.

Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му  - равни. После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска. Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа – яспис, втората – сапфир, третата – халкидон, четвъртата – смарагд; петата – сардоникс, шестата – сардий, седмата – христолит, осмата – берил, деветата – топаз, десетата – хрисопрас, единайсетата – хиацинт, дванайсетата – аметист. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисера: всяка порта беше от по един бисер. Стъгдите на града – чисто злато като прозрачно стъкло.

Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм. И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът.
И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принасят в него своята слава и чест и портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там. И ще принесат в него славата и честта на народите; и няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца.” /Откровение, 21: 10-27/

Имам неосъществена мечта - да нарисувам този вълшебен град,  спускащ се от Небето. Обичам моето Обединително движение, защото тук непрекъснато се случват хубави неща: фестивали, състезания, конференции, семейни благословии... Преп. Мун и синовете му, сътрудниците и последователите му, са оптимисти не само на теория, но и на практика, защото успяват да реализират идеите си, естествено след необходимото време. Какво по-хубаво!

Религията ме интересува много, защото майка ми, баща ми, леля ми, дядо ми и баба ми са в духовния свят. Дали са разбрали, че не са били прави със своя атеизъм и комунизъм? Целта ми да се занимавам така надълбоко с комунистическата идеология, е да намеря някакъв начин, за да се променя. Само така мога  да помогна и на други хора да осъзнаят основни неща за духовния свят. По този начин ще облекча положението и на родителите и предците си, „живеещи” вече в отвъдното. 

               




                КНИГА ОСЕМДЕСЕТА               

                Божествената искра

 Религиите по света са много и различни, но самата дума Ре – лига, означава завръщане, отново свързване. Няма човек на земята и на небето, който да не признава, че съществува, че има „Нещо”, има някаква Сила, която е извън, но и вътре в нас, някакъв вопъл и копнеж към добро, любов, справедливост и безсмъртие. Тази сила за противостоене на лъжата и измамата /злото/ се нарича първоначална природа. Всеки човек я притежава. Точно тя се бори с грешната ни природа, наследство от връзката на първо - родителите ни със сатана. Благодарение на тази мъничка точица, или както още я наричат Божествена искра на изконното добро, имаме шанс да станем отново Богоподобни.

Аз се боря именно за това. Двете ни природи: първоначалната на доброто и грешната, следствие от грехопадението, се борят във всяка човешка душа. Коя ще победи, зависи само от нас. Да, ние сме безсмъртни, за това и тази борба ще продължава и в духовния свят след смъртта на нашето тяло, но тук, на земята, Бог ни дава шанс да победим много по-бързо и по-лесно. Трудно е, но аз съм щастлива, че научих много неща, а колко хора изобщо нищо не знаят и не вярват, че ги очаква нов живот след физическата им смърт? Победата е необходима тук, на земята, където битката със злото е най-ожесточена. Лично моя, както и на всеки отделен човек е отговорността да победя „злото”. То ни обсебва чрез  лоши навици и привички като употреба на цигари, алкохол, наркотици, замъгляващи съзнанието, изневяра в семейството, безотговорно родителство, изоставяне на деца, кражби и убийства.... Да не изброявам повече, виждаме и слушаме за всичко това всеки ден по телевизия, радио, вестници, книги...

Божествената искра неотклонно е в душата и мислите ни. Гласът й е тих, но се чува ясно. Бог присъства по невероятни начини в духовната ни същност, помага ни чрез съвестта. Нито едно животно, птица, влечуго, дърво, растение...не притежава съвест. Но щом чуят тази дума, хората от всякакви раси и националности, в миналото, сега и в бъдеще, веднага знаят за какво става въпрос. За Божествената искра, която въпреки всичко ни ръководи.
               
                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВА             
               
                „На война като на война”

С какви методи ще победя змея в себе си? Как да избягам от десетте му рога, които непрекъснато ме преследват, за да ме промушат, за да извърша някоя щуротия, за която след това да съжалявам?

Най-мощното оръжие за това е Божието Слово. Мислите, постъпките и животът ми трябва да станат  реална изява на това, в което вярвам. Къде да намеря меча, който излиза от устата на Христос, на Спасителя?

„И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва. Очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше. Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв и името Му – Слово Божие.” /Откровение 19:11-13/

„А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне. От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите. Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя. На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.”

Свещените книги на различните религии, Библията, пророчествата, до които има достъп съвременния човек, съдържат много откровения за войната между Бог и сатана, чието най-мощно оръжие се оказва словото. Но ще стигне ли един човешки живот, за да се изчете всичко, което Бог е изпратил на хората през вековете в борбата, която води с врага Си? Даже и да успеем да прочетем много от Божието Слово, ще го разберем ли? Явно, че имаме нужда от ново систематизирано учение, което да бъде приемливо за хората от всички религии и етноси, което да се базира на Библията преди всичко, но в съчетание с истините и мъдростта на източните религиозни учения като Будизъм, Конфуцианство,Таоизъм и др. Новото универсално учение ще бъде връзка между хората от Изтока и Запада.

Такава стройната система от знания съдържа учението на преп. Мун. То е синтез на неговите дългогодишни търсения и страдания. Невинен 7 пъти е лежал в комунистически и други затвори, след което е оправдаван. Началото на създадената от него Обединителна църква започва в комунистическия затвор в Северна Корея, където попада с обвинение за „нарушение на обществения ред”, защото проповядва по улиците и площадите. Аз даже не мога да си представя такава смелост, защото съм израснала в строящия се социализъм и знам, че всяко противопоставяне и другомислие тогава, водеше до смърт. Но той смело е поел по пътя на страданието, уверен, че служи на Бог. Откриват му се много тайни от духовното познание. Неговата Библия, която знае наизуст, е пропита от сълзите при молитвите му. Когато в края на Корейската война /1950 г./ той и двама последователи пресичат почти последни разделителната линия, след като са били в лагер на смъртта, граничарят не  повярвал, че той е проповедник и го накарал да каже нещо от Библията. Потекли думи цитат след цитат като река. Тогава ги пуснали да преминат. Преп. Мун е най-мощният жив екстрасенс, способен да навлиза в  духовния свят чрез развитите си духовни  сетива. Бог му дава Словото Си. Преп. Мун казва за себе си: „Аз съм Принципът”, основната книга, съдържаща плана на Бог за сътворението, за нас – хората, обяснение на грехопадението, наличието на сатана и ясна перспектива как да се постигне мирно бъдеще. Къде, как, кога – всичко е обяснено дълбоко научно и философски.

Не отричам възможността  хората да се променят  и чрез други религии и учения. Колкото хора – толкова религии, т.е. за индивидуално свързване с необятния духовен свят. Всеки обаче в даден момент на живота си има отговорността пред себе си, пред Бог и бъдещите поколения да започне да търси  новото Слово. Иначе  промяната е почти невъзможна, а може да стане в неправилна посока.

Нека станем „нови мехове”, в които да се налее „новото вино” /Лука 5:38/. Много обичам този цитат. Представям си мех за вино, който е протъркан вече, кърпен даже. Как ще се налее в него ново вино, добито с толкова труд и усилия? То ще изтече. Тогава и усилията на този, който го е приготвил, ще се провалят. А виното не е каквото и да е, а символ на кръвта Христова, Божествено. Можем да станем такива нови мехове, отговорността е наша. Виното е готово, но къде да се налее?
 
Нови мехове ще станем чрез Словото на Бог. Аз продължавам да търся, да чета, да се усъвършенствам. Отдавна престанах да чета любовни романи и други книги, разказващи и утвърждаващи насилието, войната, хора, по-лоши от зверовете и т.н. Някои хора не гледат даже филми, в които преобладава насилието. Лошите думи даже и да не искаме, неосъзнато ни оказват влияние. Особено е опасно това за подрастващите, за младите. Само филми за насилие гледаме по телевизията; супер-мените, които могат да убиват бързо и лесно, са представяни в положителна светлина. Родителите обясняват кое е добро и кое не е, но често пъти също дават лош пример. Кой печели от всичко това? Сатана.

В Библията се казва, че „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” /Евангелие от Йоана 1:1/
„Покай се, ако ли не, скоро ще ти дойда и ще вляза в бой против тях с меча на устата Си” Откр.2:16/ 

Мечът на устата е  Словото на Бог. Исус също казва, че не е дошъл да донесе мир на земята, но меч.../Матея 10:34/. Мечът, излизащ от устата – е Словото. Бог казва, че: „Аз съм алфата и омегата, началото и краят, първият и последният” /Откр. 22:13/. „Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешността, за да въздам на всеки според неговия път и плодовете му.” /Йеремия 17:10/

„На война като на война”. Сатанинското слово също всекидневно и ежеминутно се лее от телевизия, радио, вестници, списания – цяла пропагандна машина. Много рядко гледаме съдържателни филми за победа на „доброто над злото”, обикновено е обратното. Децата се объркват тотално, не могат да изградят собствено мнение за най-елементарни неща. Интернет се оказва колкото полезен, толкава и вреден. Същото е и с най-обикновения уред – ножа. Можеш да си направиш салата с него, но можеш и да убиеш някого. Кой решава? Ние. Какви сме ние? Тотално объркани като индивиди, като семейства, като общества.

Надарени сме със свободна  човешка воля и съвест -  можем да се борим, въоръжени с „меча на словото”, или да не се борим. Преди всичко за собственото си осъзнаване, което на религиозен език се нарича „спасение”. Давещият се има нужда от помощ, от спасител. Единствено Бог, родителят, може да направи това. Казват, че „Неведоми са пътищата Господни”. 

„На война, като на война”. В същност борбата винаги е била и ще бъде между Бог и сатана. Най-мощното средство е словото, чрез което можем да получим информация или дезинформация и изопачаване на явления и факти, замъгляване на истината с розови, сини, пембени и всякакви други балони. Те хвърчат из цялото земно кълбо, защото привидно изглеждат много красиви, но от вътре са пълни със сатанински лъжи и измами.

Отначало само четях книгите „Божествен принцип”, Библията и др. в които имаше нови и непознати за мен думи, но след известно време /няколко години/ започнах да ги разбирам и да се променям. На съвременен език може да се каже, че изградих нов мироглед. Някои го наричат „промиване на мозъци”, но аз пък твърдя, че моят мозък беше хубавичко измит или промит, все едно, от атеистичните и комунистическите ми заблуди. Значи, словото на Бог, изпращано векове до нас чрез определени хора, проникваше у мен и аз го „поемах”. Случиха ми се някои интересни и необясними неща, за които сега няма да говоря. Аз  започнах  да живея според Новото Слово. Това е трудна работа, но аз съм упорита. Все още не съм постигнала стадия, когато словата, излизащи от мен, да са само добри. Надявам се и това да стане, защото „Казана дума – хвърлен камък” гласи българската поговорка. А камъкът може и да убие човека. Ругатните, псувните, гневните, несправедливите, обидните, лъжливите думи - също убиват.

                КНИГА  ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВА
               
                „Новите думи” в книгите на д-р Ли

Ще използвам някои извадки от книгите на д-р Ли   „Истинските родители – спасители на небето и земята, послания от духовния свят”, издадена на български 2003 г, София и „Животът в духовния свят и на земята, послания от духовния свят”, неиздадена.

В моя  град казват, че никой не е получил „от умрял писмо”. Да, така е, но ето, че аз прочетох и предоставям  част именно от такива писма от „умрял”  физически, но жив в  духа си човек, населяващ „Отвъдното”.  Много интересни са и „интервютата” с теоретиците на Марксизма - Ленинизма и вождовете на комунизма.

„Истинските родители, спасители на небето и земята, послания от духовния свят.” От д-р Сан Хан Ли, живеещ в духовния свят.

Д-р Ли чрез медиума г-жа Йон Сун Ким ни предава  срещите си в духовния свят с духовете на  видни личности, които можем да наречем своеобразни интервюта. Такива са тези с Карл Маркс на 19 май 1998 г, Ленин, Сталин, Хитлер /20 май 1998/, Мусолини, религиозни водачи като Буда, Конфуций, Мохамед, корейски и световни политически дейци и др. Много интересно е и описанието, което той дава на живота в духовния, толкова непознат и страшен за хората на земята свят.

                От „умрял” – писмо.
„Попадайки в духовния свят открих, че той е огромен, несравнимо по-голям от земния. Материал за анализиране има колкото ти иска душата.Тук има много неща, които въобще не мога да разбера.

Във висшите сфери на духовния свят лесно може да се забележи движението на Бог. Обгърнати  от Божията светлина, хората са способни да общуват на езика на мисълта, за това те могат да живеят, постоянно чувствайки топлината на Божията любов... Поради това, хората, живеещи тук, винаги са изпълнени с радост и щастие.”

„Бог е нашият Родител. Земният свят е като сън. Представете си ситуацията: целият ви живот е преминал в мечти и ето, че внезапно се оказвате в духовния свят. Какво ще правите, ако в този вечен свят за вас не е приготвено никакво жилище? Ако сте умрели внезапно, без каквато и да било подготовка и нямате вечно жилище, вие ще бъдете обречен да живеете като скитник. Каква е висшата цел на човешкия живот? Човек се ражда на бял свят като духовно и физическо същество. И така, ние, хората, сме главните действащи лица в два свята. Защо човекът е създаден да живее в два свята? Живеейки на земята, във видимия свят, хората ядат и пият, за да отгледат физическото си тяло. Но също така вътре в  човека живее вътрешната му същност, която има предназначението да обитава духовния свят. Само така човешкият живот съзрява до своето съвършенство. Но повечето хора не могат да го осъзнаят и живеят на земята, само за да отгледат физическото си тяло. По този начин „вътрешният човек” не знае по кой път да върви. След като приключи физическият му живот, не му остава нищо друго, освен да се скита. Когато човек осъзнае всичко това, е вече прекалено късно.”

„Животът в духовния свят и на земята. Послания от духовния свят.”
Глава пета. Срещи в духовния свят ІІ. Водачите на комунистическия свят.
               

                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРА
               

                „Интервю” с Карл Маркс
               
                /получено чрез медиум на 19 май 1998 г./

Карл Маркс е живял своя земен живот като главатар на злите хора. Защо е бил толкова безскрупулен? Неговото бунтарство произлиза от недоволството му поради липса на правилна оценка за това, което  е смятал за велики и прекрасни идеи. Той не е желаел да отвори съзнанието си и да дискутира, поради своята ужасна гордост и арогантност спрямо собственото си учение. Той се противопоставя на обществената система и учението му дава основата за революцията на разярените тълпи.

Чудех се къде в духовния свят би могъл да живее такъв безмилостен човек, който е бил толкова опиянен от собствените си идеи по време на своя земен живот?

Първоначално не беше лесно да го намеря. Но след това се досетих, че хората от подобен тип се тълпят на едно и също място, така че разпитах тук и там къде могат да бъдат открити революционерите. Хора, които са работели за революция на земята, все още са опиянени от себе си и в духовния свят. Около мястото, където живее Карл Маркс, видях занемарени мизерни постройки, които приличаха повече на затвори за военнопленници. В тях живееха хора, които приличаха на оцелели от победена армия войници. Изглеждаха изтощени и лежаха на земята, защото нямаше какво друго да правят. Между тях имаше и осакатени, които се разхождаха,  подпирайки се на патерици. Техните лица бяха бездуховни и отразяваха нещастната действителност на войната. Но независимо от това, те отиваха нанякъде, следваха водач.

След това чух как някой вика със силен глас от високо място: „Нека да започнем отново! Ние не можем да бъдем победени тук. Нека да се окуражим един друг и да се бием отново! Победата е наша.” Човекът, който крещеше тези думи, не беше никой друг, а самият Карл Маркс.

Изчаках го в задната част на публиката. Въпреки трудностите, които изпитваха  хората, той непрекъснато настояваше, че неговата теория ще доведе до победа. След речта аз го помолих да ми отдели малко време, въпреки отрупаната си програма. След като го помолих, той ме попита: „Кое учение представлявате ?” Тогава аз му се представих:”Аз съм Сан Хън Ли и съм систематизирал „Критика и противостояние на комунизма.” Той отговори: „Аз нямам нищо общо с „критика и противостояние срещу комунизма” и нямам време да говоря с теб, защото съм много зает.” Когато каза това, аз му отговорих: „Независимо колко си зает, ти не трябва да се отнасяш с мен по този начин. Аз те изчаках, докато свършиш с твоята лекция.” Той наведе глава и ме покани да седна. Той не ми даде възможност да кажа нито една дума. За щастие  успях да го изслушам докато обясняваше своите теории.

Той беше ненадминат в това отношение. Говореше за своите теории и дори не спираше, за да си поеме дъх. Тъй като толкова силно налагаше правотата на своето мнение, аз не можех да започна диалог. Само чаках търпеливо. Когато ми се стори, че е на привършване,  станах и казах, че сега е мой ред. Казах му: „Аз Сан Хън Ли - човек, който обича и изслушва другите и тъй като ти приключи със свето изложение, бих искал да предложа моето мнение. Тогава му говорих за същността на „Критика и противостояние на комунизма”. Обясних му защо теорията на комунизма бе обречена на провал.

„Въпреки че твоята теория е много велика”, обобщих накрая, „тъй като тя не обяснява нищо за Бог, който реално съществува в човешкия живот както на земята, така и в духовния свят, за комунизма не остава нищо друго, освен да се провали. Знаеш ли нещо за Бог? Без да знаеш за Бог, не можеш да преподаваш за основната цел на човешкия живот. Без Бог няма мир и вечен живот за човешките същества. Има само война. Това не са ли онези хора, които бяха във възторг от твоето учение? Само ги погледни! Защо всички те приличат на победени и провалени хора?

Моля те, следвай ме. Нека да отидем там, където  живея аз и да разгледаме това място. Нека да продължим да говорим по пътя. Бих желал да те поканя на гости днес. Хайде да тръгваме.”

Когато казах това, като че ли нараних неговата гордост. Така че се опитах да говоря много учтиво. „Бих желал да те поканя да ми бъдеш гост днес. Искам да се отнеса към теб с голямо уважение.”  Изглежда, че той почувства известно задължение да ме последва.

Докато вървяхме, ме попита: „Защо дойде тук? Защо дойде при мен да ми изнесеш тази лекция с толкова ентусиазъм?” Аз му отговорих: „Ще разбереш, когато видиш моята къща. Когато пристигнахме, той разгледа фантастично красивата и естествена обстановка, в която живеех. Изглеждаше много тъжен. Заведох го да разгледа различни места и му показах едно специално място. Показах му красивата гледка на любеща се двойка. Маркс не беше изненадан, нито изпита чувство на неудобство, а точно обратното – той беше силно привлечен от тях, сякаш от магнетично привличане. Още повече, лицата, които той видя на хората по улицата, го накараха да промени своето мнение, защото лицата им излъчваха толкова много светлина и спокойствие.

Попита ме дали има още места, които мога да му покажа. Аз отговорих: „Как може да видиш всичко за един ден? Ще ти покажа други места следващия път.” Той отново попита дали може да живее тук. Неговото отношение доста се беше променило, след като видя този свят. Помислих си, че вече е подходящо да говоря за Бог. Когато казах: „Само хората, които обожават и следват Бог, могат да живеят тук”, той каза: „Нека да отидем при Бог.” Когато му казах: „Бог не е тук.”, той каза: „Тогава аз ще отида при Него и ще му задам няколко въпроса. Какво да направя, за да обожавам Бог? Ако Той ми даде съвет, аз ще направя точно това, което ми каже.”

Душата на Карл Маркс се беше леко отворила и аз започнах да му изнасям лекции върху Божествения Принцип, като посочвах грешките в неговото учение. Докато давах лекцията, можах да позная по изражението на лицето му, че изпитваше терзания поради разликата между това, което му преподавах и неговото учение. Въпреки това аз продължавах да говоря без да спирам.

По същия начин  му изнесох още много лекции. Един ден по време на лекция му предложих да имаме такава среща в неговата къща. Той каза, че се нуждае от повече време, преди да ме покани в соята къща. Но след като свърших с лекцията, той каза: „Тъй като днешната лекция беше по-интересна от вчерашната, вероятно утрешната ще бъде по-интересна от сегашната, а в други ден ще бъде по-интересна от утрешната. Така че те каня в моята къща когато свършим с всички лекции.”

В отговор му казах: „Тъй като ще отнеме дълго време, докато свърша с всички лекции, нека да спрем днес до тук. Когато наистина искаш да слушаш лекции, ще започнем отново. Намерението ми бе да мога да изнеса лекции в неговия дом. Когато ум предложих: „Твоята къща е много малка, така че нека да направим лекция в твоя голям двор”, неговото изражение стана спокойно и той каза: „Зная защо искаш да дадеш ентусиазирана лекция. Но няма значение, нека да отидем там.”

Един ден, по време на моята лекция, в стаята влязоха няколко странни млади хора и попитаха Маркс: „Защо слушаш лекции сам?” и казаха, че и те искат да слушат. Помислих, че моментът е добър да поканя и тях в стаята. Постепенно се събраха много хора. Тогава се случи нещо много странно. Изведнъж лицето на Маркс стана червено като цвекло. Той застана пред цялата публика и започна да плаче с наведена глава. Плака продължително, а след това каза: „Приятели мои, които сте събрани тук! Моля ви, слушайте лекцията на този учител.”

Той заведе всички хора на открито. По този начин в широкия двор аз успях да изнеса различни лекции пред много хора върху „Божествения принцип” и „Критика и противостояние на комунизма”. Седемдесет, осемдесет процента от публиката беше доброжелателна. Маркс беше много разочарован от това.

По това време той беше много близък с мен, но все още не беше приел Бог и Истинските Родители. Но тъй като той слушаше моите лекции много внимателно и с положително отношение, вярвам, че скоро ще  ги приеме. Аз ще му обясня, че месианското учение на Истинските родители е в изпълнение на всички мисловни системи. „

               
                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТА
               
                „Интервю” с Ленин

„Като водеща фигура в комунистическата революция, Ленин може би е много допринесъл за комунистическите страни, но е в най-ниската позиция спрямо Бог. Къде живее той в Духовния свят? Аз бях посещавал неговата къща и преди. Отидох там, за да обсъдя с него „Критика и противостояние на комунизма”.

Когато влязох в неговата къща, там имаше много пазачи и те ми направиха пълна проверка.Така че,  много е трудно да се влезе в неговата къща. Аз му се представих гордо като посланик на Бог. Процедурата по определяне на час за посещение беше много сложна и тъй като целта й бе непозната, не беше лесно да получа разрешение за влизане. Тъй като не можех да чакам повече, аз им казах, че съм дошъл като посланик на Бог с покана за техния учител. Казах им: „Аз ще се отнеса много добре към вашия учител, така че моля ви, пуснете ме да вляза”. Най-накрая успях да мина.

Ленин не беше нито висок, нито нисък, но лицето му беше красиво и даваше впечатление за сила. Той ме попита: „Какво искаш да постигнеш с тази среща?” Аз отговорих: „Аз много се интересувам от твоето учение. Искам да се срещна с теб и да науча за твоята теория директно от теб.” Ленин не показва лесно своето мислене. Той каза: „Аз не съм толкова простосърдечен, че да разговарям без охрана с човек, когото не познавам.” Той започна да уточнява моята идентичност. Когато му се представих като доктор, каза: „Защо д-р като теб се интересува от характера на един революционер?” Неговата душа не беше достатъчно отворена, за да можем да разменяме мисли един с друг. Така че му казах: „Аз съм благодарен, че те срещнах, защото ти си много ценен и важен човек. Бих желал да те поканя в моя дом.” Той изрази много вежливо дълбоката си признателност спрямо моето предложение, така че аз му казах, че на следващия ден ще се върна, за да го взема.

На следващия ден аз не влязох в къщата му, а вместо това изпратих един човек да го извика. Но стана нещо странно – Ленин беше изчезнал, въпреки че ясно беше обещал да се срещне с мен. Попитах на входа кога ще се върне, но никой не знаеше. Плановете ми пропадаха. Всички къщи наоколо изглеждаха много мрачни и занемарени. Тези зле изглеждащи къщи бяха почти залепени една за друга. Защо той не иска да се срещне с мен? Прехвърлих различни причини. В следващите два дни обикалях около неговата къща. Докато се разхождах, се опитвах да получа някакво вдъхновение или мъдрост.

След няколко дни открих няколко къщи между многото други в съседство с тази на Ленин. Една от тях не беше по-голяма от неговата. От нея излязоха Ленин и група от хора. Долових, че  се намирах в неудобна и странна ситуация. Дръзките и силни черти бяха изчезнали от неговото лице. Той изглеждаше напрегнат и изплашен от нещо. Каква беше причината за това? Опитах се да разбера това.

Групата излезе от къщата, но не отиде в къщата на Ленин, а в друга посока. Аз ги проследих. Понякога отдалеч, понякога съвсем отблизо. Докато правех това, забелязах и нещо друго. Лицето на Ленин имаше изображение на подтиснат от някого човек. Групата се раздели и започна да върви разделено. Аз не исках да ги изгубя, за това ги проследих много внимателно. Те се срещнаха в определена точка и продължиха да вървят заедно. Чудех се коя ще бъде крайната цел на тяхното пътуване. Оказа се малък поток.

Те седнаха един до друг. Тъй като  исках да чуя онова, за което разговаряха, нагазих малко надолу в реката и се престорих, че си мия краката. Можех да чуя техния разговор. Чух гласа на Ленин: „Приятели!”, каза той, „Ние трябва да се бием тук и да победим. В противен случай всички  ще бъдем прогонени. Наближава опасност.” Дочух гласа на млад човек: „Въпреки че сме единни, ние нямаме достатъчно членове. Мисля, че ще ни бъде трудно  да спечелим.” След изказването на младия човек групата запази тишина известно време. И тогава се чу отново гласът на Ленин: Ако другите разберат кои сме, тогава ще бъдем в опасност. За това нека се преместим на друго място и да останем там. Ако отидем в по-малка къща, ще бъдем в безопасност.”

Чудех се защо  дойдоха тук, за да говорят толкова тайно. Но отговорът на въпроса дойде бързо.

Ако се бяха срещнали с мен в тяхното свърталище, те щяха да бъдат наблюдавани от пазач. От техния разговор разбрах, че тъй като непрекъснато се следят един другиго в свърталищата си, те не могат да издават никакви тайни.

Тъй като Ленин е следвал погрешна история, въпреки че е бил велик водач на една нация, резултатите от неговия живот са плачевни. Ето защо той не можеше да каже дори една дума с достойнство и нямаше удобно място, където да живее. Ако живееше в разкош във вечния духовен свят, можеш да вървиш с гордо вдигната глава. В действителност Ленин е принуден да живее ограничен живот, винаги оглеждайки се през рамо. Ситуацията на Ленин дава истински урок за хората на земята. Как трябва да живеем, за да се подготвим  за вечния живот?

Върнах се в къщи, молейки се да може да срещна Ленин отново в най-близко време.

Въпрос на Медиума Йонг Сун: „Във физическия свят ти караше кола. Пеша ли вървиш, докато се срещаш с различни хора в духовния свят?”

Отговор на Сан Хън Ли. „Трудно е да бъде разбран живота в духовния свят. Дори и да ви обясня, може би нищо няма да разберете, но ще се опитам. Когато вървите пеша на земята, за да отидете някъде, трябва да ходите продължително време, но в духовния свят, тъй като мястото се променя според мисленето ви, ходенето има различно значение. Можете да карате кола където и когато пожелаете. Малко е трудно да ви обясня. Въпреки че може би искате да разберете в по-големи подробности, аз ще спра до тук и ще премина на следващата задача, а именно за Сталин.”

               

                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
               
                „Интервю” със Сталин

Когато Бог е създал този свят, той е ограничил възможностите на човешкия мозък и логика. Но Сталин е живял своя земен живот, действайки и използвайки властта вместо Бог, от Негово име. Той е желаел да надмине своя ограничен статут на Божие творение.

Не беше трудно да го открия. Мислех си, че Сталин би могъл да живее някъде близо до Карл Маркс. Много хора често се събират на място, твърде отдалечено от къщата на Сталин. Той посещава тези срещи и гордо парадира с авторитета си, както е правил и на земята. Къщите около Сталин изглеждат като колибки, направени от кал и са обградени с ограда както в Северна Корея. Хората живеят в тях доста бедно. Всички  са служили на Сталин като на Бог. Покрайнините на тази област изглеждат изоставени и самотни. Атмосферата е толкова ужасна, че имаш чувството, че всеки момент някой може да те нападне. Чувстваш се като че ли някой непрекъснато те наблюдава. Какво е отношението, което Сталин получава от хората? Тъй като той е живял като цар на земята, хората отнасят ли се с него като такъв и в духовния свят?

След като мълчаливо оглеждах околностите в продължение на няколко дни, един човек отвори вратата на неговата стая и покани някого да излезе. Той викаше Сталин. Учудих се каква ли е причината Сталин да се крие и да влезе толкова потайно в стаята. Докато наблюдавах, един мъж и една жена влязоха в стаята, като се оглеждаха със страх наоколо. Чаках дълго време, но никой не влезе, или излезе от стаята. Преоблякох се в окъсани дрехи и се отправих към къщата. Очаквах, че  ще ме открият и бях намислил да им кажа, че съм дошъл да прося малко храна. Тръгнах към вратата и дочух глас: „Не мога да понасям повече моите събратя да проливат кръвта си. Нека да се върнем към нашите семейства и да заживеем спокоен живот.” Чаках и слушах.

След малко чух гласа на Сталин: „Преди да дойда тук”, каза той, „аз се борих толкова много за моята нация и събратя. Как е възможно да бъдем победени? Вие не разбирате нашата ситуация. Ако се обединим, ще можем да спечелим.” Тогава жената извика: „Скъпи царю Сталин! Ти не ни донесе нищо друго, освен страдания и сълзи. Ние не можем повече да те следваме и да ти служим.”След това тя започна да плаче.

Защо бяха те тук? Тъй като по-голямата част от онези, които протестираха срещу деспотизма на Сталин живееха тук, ако последователите на Сталин ги заловят, те няма могат по никакъв начин да бъдат спасени. Това е причината, поради която те се срещнаха тайно, избягвайки наблюдението.

Но какво прави Сталин? Защо работи тайно? Много беше трудно да разбера неговата самоличност само чрез наблюдения.

Един ден успях да отида до неговата къща, като си бях сложил маска. Когато казах: „Дошъл съм, за да се срещна с великия учител”, един млад мъж излезе от входа и каза: „От къде си? Кой си?” Отговорих: „Чух, че учителят, с когото искам да се срещна, живее тук и за това дойдох, за да чуя неговото учение.” Почаках известно време, но Сталин не се показа. Вместо това един друг млад мъж излезе и каза: „Нашият учител няма да отиде на място, където хората не се отнасят към него като към цар.” Но тогава се случи нещо много странно. Бях с лице към входната врата, когато Сталин неочаквано се появи зад мен. Когато се опитах да се обърна и да го зърна, няколко млади мъже се хвърлиха към мен и ме сграбчиха силно, като крещяха: „Как се осмеляваш да дойдеш тук?” Отвърнах им бързо: „Дойдох, за да се срещна с моя многоуважаван учител, какво лошо има в това?” Те казаха: „Кажи ни кой си!”

Аз съм Сън Хън Ли, изкрещях със силно доверие в Бог. Аз съм посланик на Бог, изпратен от Него. Той ме покани при вас.” Сталин каза: „Къде е Бог?” Ако Го доведеш тук, аз ще Го посетя.” Тогава  отговорих: „Бог няма свободно време да посещава отделни семейства.” Сталин отговори: „Аз също нямам свободно време, много съм зает.” Младите мъже не ме пускаха. Учтиво им казах: „Какво ще стане, ако точно тук и сега аз науча теорията на вашия учител?” Малко след това те ме освободиха.

Сталин ме попита: „Какво искаш да знаеш?” Тъй като аз и без това исках да разбера неговата идеология, отговорих: „Искам да  чуя  твоето учение.” Той каза: „Тогава нека да започнем утре.” Настоях: „Така или иначе съм дошъл, искам да науча нещо от теб още днес.” Той предложи да поговорим на друго място, тъй като мястото, на което се намирахме в момента, не било подходящо за разискване на идеологически материи. Най-накрая му обещах, че ще се срещнем на следващия ден и си тръгнах. Когато се опитах да изляза от пътя, по който бях дошъл, младите мъже, които ме бяха задържали, ме заплашиха, че ако се върна отново, ме очаква сериозна заплаха.

На следващия ден се срещнах със Сталин на едно тъмно и мрачно място, малко по-далеч от уреченото. Той беше сам. Когато го попитах: „Защо си сам, въпреки че си велик човек?”, той нищо не отговори. Той просто ме заведе до една малка и тиха стаичка. Тя беше тайното място, което Сталин използваше. Попита ме: „Наистина ли искаш да научиш моята идеология?” Аз кимнах, но той каза, че нямал добро чувство и че няма да може да изнесе лекцията с  голямо въодушевление.  „Аз живея в изолация и ако говоря за моята теория на обществени места, ще бъда изгонен от тук. Малко хора около мен знаят кой съм. Така че се учудвам откъде ме познаваш”, каза той.

Аз отговорих: „Тъй като работя като посланик на Бог, имам начините да разбера това.” Когато казах това, той отвърна, че ако му намеря място, където да се скрие,  ще ме последва.

Веднага разбрах, че  имам добрата възможност да отворя неговата душа и му предложих да дойде в моя дом и да ми преподава там. Когато казах това, по неговото лице се изписа страх. Очите и цялото му отношение като че ли показваха страх от това, че бих могъл да го изтезавам. Въпреки това той ме помоли да му покажа пътя към спасението. Когато му казах: „По-скоро ти трябва да ме спасиш”, той каза: „Добре, ще те последвам.”

В същия този ден аз показах на Сталин всичко около мястото, където живеех. Той видя цялото разнообразие на спокойния и удобен живот, красивите танци и песни, красотата на всички неща от творението и светлината на Бог. Той ме попита какви хора живеят тук, а аз му казах, че тук живеят хора, които са служили на Бог и са Го следвали. Също като Карл Маркс и той попита: „Къде е Бог, моля те, заведи ме при Него. Аз ще Го следвам и ще му служа.”

Когато му казах, че само след като напълно изучи „Обединителна мисъл”, тогава ще може да получи разрешение да се срещне с Бог, той ме помоли бързо да започна курса за изучаване на „Обединителна мисъл”. Аз му обясних, че учението, събрано в книгите „Обединителна мисъл” „Критика и противостоене срещу комунизма”, както  и учението на Истинските Родители, показват всички грешки на комунизма.

След като изслуша моята лекция, той попита: „Къде научи всичко това?”   Обясних му, че съм го научил от Истинските Родители, когато живеех във физическия свят. Тогава той каза: „Твоят родител е велик човек и велик революционер.” Когато му обясних, че моят учител и родител е революционер, но на истинската любов и спасител за цялото човечество, той каза: „Когато бях във физическия свят, бях също третиран като спасител.”

Аз го попитах: „А тогава защо сега живееш в отчуждение?”  Той отговори: „защото хората не се отнасят добре с мен.”

Той все още не беше разбрал, че теорията му е погрешна. Струваше ми се, че трябва да мине много дълго време, за да мога да го убедя. Като че ли той се нуждаеше от време, за да приеме Истинските родители. Но докато обръща внимание на лекциите ми, вярвам, че има надежда.

Истински Татко и майко, моля ви, очаквайте деня на победата. Аз, Сан Хън Ли, ще достигна до враговете на Истинските родители.”

Въпрос от медиума Юнг Сун Ким „Сталин е убил повече хора от Хитлер. Въпреки това той живее сам в изолация. Защо?”

Отговор на Сан Хън Ли: „Г-жо Ким! Ако някой е извършил грях и прекара живота си в криене, това щастлив живот ли е? Може би е дори живот на по-голямо страдание. Когато някой живее криейки се, неговият живот е изпълнен със страх.”     
               

                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТА
               
                ПРОМЯНАТА Е 100%

Така, четейки и препрочитайки по няколко пъти подобни материали, аз се променях. Външно остарявах, но духът ми се подмладяваше и развиваше. Изпитвах жажда за още и още знания за тайния „задгробен живот”, който е  вечен, значи е най-важният, най-желаният и най-прекрасният. Можем да вярваме, че той съществува, можем и да не вярваме. Но по-добре е за всеки случай да живеем честно на земята, следвайки съвестта си. Тук ми идва на ум един религиозен „виц”. Един духовен учител учил своя ученик през целия си живот. На края учителят и ученикът умрели и отишли в духовния свят. Там се оказало, че учителят е ниско долу, а ученикът – високо горе на светло и прекрасно място. Учителят се провикнал: „Ученико мой, как така аз те научих на всичко, а ти си горе, а аз – долу?” Ученикът отговорил: „Учителю, аз просто живях според това, на което ти ме учеше!”

Каквото и да научим на теория, всичко ще бъде безполезно, ако не го приложим на практика. Девизът на  Обединителното движение на преп. Мун се състои от няколко думи: „Живот в полза на другите”. Но това се оказва много трудно нещо. Първо, защото се различава от всички други религиозни, политически, морални и философски схващания. Не себеотрицание в самота, а да живеем такъв живот, че да сме полезни за себе си, за съпруга си, за децата си, родителите си, приятелите си, обществото, нацията и света. Това означава никакъв егоизъм.

Аз се старая, но все още не съм успяла. Много хора, даже най-близките, ме смятат за наивна, глупава сектантка. Трудно ми е. Съпругът ми е политически бежанец, в България работи от една година с минимална работна заплата. По всички стандарти, той е беден, независимо, че е умен и интелигентен. Приятелите ми не разбират защо се захванах точно с него, защото чужденецът си е чужденец и винаги може да създаде проблеми, особено с българската бюрократична администрация. Отговорът е в Библията: „Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. /Изход 22:21/. Семейството ни е добре икономически, защото дойде демокрацията в България и синовете ми успяха в частния бизнес.   Помагат ни за всичко. Повечето жени, които разсъждават „нормално”, ще приемат за съпруг само поне осигурен  икономически мъж, богат мъж. Моят е „гола вода”  но не и в интелектуално отношение. Скоро един негов приятел ми каза: „Ех, да взема и аз да кандидатствам, преп. Мун да ми намери жена!” Отговорих му, че съпругът ми беше последният, който през 2000 г. удари шестица от Тотото чрез мен. „НО ЗАЩО?” – НЕ СЕ ПРЕДАВАШЕ ТОЙ. ЗАЩОТО СЕГА ВЕЧЕ  съчетаването на кандидатите за брак става по друг начин. Ако го интересуват подробности, да се обърне към нашите лидери. Не исках да му кажа открито, че Благословията трябва да се заслужи, че не е  обикновен брак, а нещо много повече, защото чрез нея се премахва първородния грях, че той самият трябва да се промени коренно, за да стане достоен за благословена съпруга.
 
Промяната, която става с мен е ценна, защото може да послужи за пример. Всеки, който пожелае, може да постигне моето обикновено ниво на развитие, а може и да ме надмине.

Променена съм и в друга насока. Аз знам какво значи бедност и мизерия. Учителите винаги са били на последното стъпало на икономическата стълбица, бедни, но на високо по интелект и образованост. Тази професия действително е призвание. Колко сълзи проливах на 15 септември, когато работех на друго място, че не съм учителка! Гордея се с моите 20 години с дневник в ръка. Тази професия ми помогна, когато се променях, защото чрез нея сърцето ми стана всеобичащо – всички деца. Всеотдайността на професията и децата е първото условие за всеки добър учител. Макар и бедна, успях да възпитам децата си добре, научих ги на труд, упоритост и борбеност. За тази промяна също ми помогна новото Слово, което попивах като попивателна.

Друга положителна промяна е, че вече не съм бедна, защото  макар и след 18 години „ходене по мъките”  успях да си върна част от имотите, наследство от баща ми и дядо ми в курортен  град.  Не съжалявам за усилията и разправиите, съдебните дела, през които преминах, за да постигна това, което по право ми се полага. Който не си е връщал земя в реални граници в България, той нищо не знае. Хората на село завиждат на гражданите, не разбират защо им е земята, за да я продадат ли? Те смятат, че земята принадлежи на този, който я обработва. Има някаква логика, но това схващане е резултат пак от комунистическата идеология, отричаща частната собственост. Добре, че  колективизацията у нас беше през 50-те години на миналия век и до сега са запазени землячески регистри и може да се установи  кой колко е внесъл в ТКЗС. Така че, сега аз съм богата, защото предците ми са били богати. Ако са знаели, че някога ще настъпи реституция, биха описали всичките си внесени в ТКЗС имоти, но те са мислели, че постъпват правилно, като скрият част от нивичките, не са вярвали, че този несправедлив за селянина комунистически строй ще продължи толкова дълго време.

Както и да е, реституцията е мощно оръжие в противостоенето срещу комунизма, защото връща частната собственост на хората. Съгласно закона на Маркс, би трябвало да се върне и вярата в Бог. Има такава тенденция. Сега вече открито се казва, че Коледа е Рождество Христово, т.е. рожденият ден на Божия Син – Спасителя Исус. Предават се по телевизията тържествени Богослужения с целия им блясък и красота. И хората тръгват, тръгват на църква. Нашият народ е традиционно вярващ, трудолюбив и скромен. Изстрадал народ. Може би по този начин споделяме и облекчаваме страданието на Бог? Не можем да отречем, че въпреки някои странности и особености на нашия преход, вървим напред. Явно, че Някой ни помага. А кой, ако не Бог? Децата ни учат в престижни университети, къщи и коли колкото искаш, развива се туризмът, индустрията.... Празнуваме религиозните празници не само като традиция, а ги свързваме с Бог,  свободно  говорим за религия. Никой няма да бъде уволнен, ако е отишъл на църква на Коледа или Великден. Дай, Боже, благоденствие и за българите! Амин!
         

                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТА            

                ПОСЛЕДИЦИ ОТ МАРКСИЗМА-ЛЕНИНИЗМА И КОМУНИЗМА

1. Поява и развитие на грешна човешка природа

След като грехопадението е коренът на комунизма, тогава  последствията от комунизма също се унаследяват и  развиват, с две думи казано, „процъфтяват во веки веков”. Дали е така? Да, комунизмът се оказа „наследствена болест”. Обществата в демократичните страни също не са идеални, но поне се стремят да спазват демократичните си закони. Хората там са вярващи, религиозната традиция никога не е била изкоренявана насилствено, никога не е изчезвала. Кое е най-голямото зло, което ни е причинило грехопадението? Промяната на човешката природа и появата на така наречената на религиозен език „грешна човешка природа”, чиято основа е атеизмът, респективно комунизмът. От там нататък всичко е последица.

                2. Премахване на частната собственост и вярата в Бог
 
Ако приемем, че формулата на Маркс за човешките вериги, които пречат на неговата „свобода” : частната собственост и вярата в Бог, важат, то се получава, че с връщането на  частната собственост, би  трябвало да се върне и вярата на българския народ в Бог. Именно тя  го е държала и подкрепяла векове наред през трудното ни историческо минало. Значи, да върнем частната собственост в България е задача номер едно в прехода ни към демокрация.

Много гениален е този Маркс, но въпреки това не  е предполагал, че пролетариатът ще се откаже да бъде беден и ще пожелае да притежава: преди всичко земя, вили, коли, апартаменти. Пролетариатът след забогатяването си просто се превръща в буржоазия и забравя, че някога е бил беден. В Русия, Украйна, Беларус и други страни, както казва моят съпруг, реституция на земята е невъзможна, защото не може да се установи кое на кого е принадлежало, всичко съзнателно е изтрито от архивите и паметта на хората в течение на 70-те години социализъм.

Вероятно аз промених съзнанието си и станах вярваща съгласно  законите на Маркс. Знаейки важността и силата на семейната частна собственост, благословена от Бог, аз   положих неимоверни усилия да върна земята от дядо ми и баща ми. Надявам се това да направят всички българи и така постепенно да се възвърне и изконната вяра  на нашия народ в Бог. Българинът все пак успя да  победи, макар и от части, комунистическия алчен червен змей – крадец и лъжец, който искаше да господства над хората чрез тяхната бедност и страх от властта. Тръгнахме все пак по пътя на демокрацията, колкото и грешки да правим. Богатият човек е свободен човек. Няма нищо лошо в богатството, зависи за какво и как ще се използва. Ако си вярващ и трудолюбив, ще просперираш, защото Бог  иска да живеем в радост и изобилие. За това е  създал земята, небето, цветята, животните и всичко около нас, за да го управляваме и да го ползваме, т.е. да владеем цялата Вселена. Осъществява се процес на „пресътворяване” и „новорождение”: преминаване от сатанинската кръвна линия към тази от Бог. Необходимо е време и много усилия. Всичко, което ни се случва – богатство и бедност,  „случайни” събития, даже хората, с които се срещаме – всичко има някаква роля в този сложен процес. От какво се нуждаем най-много? От търпение. Нещата стават много бавно от наша гледна точка, но нали един ден е като 1000 библейски години и обратно!

След като 50 години сме били атеисти или полу-атеисти и комунисти, или полу-комунисти, не можем да се променим с магическа пръчка. Вероятно са необходими поне още 50 години, за да анализираме и разберем какво ни се случи през тези 50 години „развито социалистическо общество” до съдбоносната 1989, когато стана голямата промяна в България.

                3. Бог страда от децата и за децата Си

Контактувайки с искрено вярващи хора и четейки за Бог  научих, че Той страда много, че е окован във вериги, защото му липсваме.  Всеки човек е като косъм от главата Му и всеки индивидуално Му причинява болка с действията, мислите и постъпките си. За да заживеем отново с Него, е необходимо да разберем и осъзнаем кое е добро и кое е зло и да се борим за сто процентова промяна. Бог продължава да дава Словото Си по различни начини и на нас – съвременните хора, както винаги е правил това. Който има уши да слуша, който има очи - да види. „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите”. /Откровение: 2:17/. Може би наивно някой ще си помисли: „Щом толкова страда, да ни прости и да ни даде всичко, което искаме, за да бъдем щастливи. Тогава и Той ще е щастлив”. Да, ама не. Бог не може да контактува с нищо, което е извън Принципите Му. Той ни очаква, но променени, вярващи и зачитайки това, което Той е искал и продължава да иска от нас.

                55. Сатанинско лицемерие и егоизъм на
                власт-имащите и на останалите хора.

Аз се отказах от комунистическата пропаганда, която за съжаление все още се прокарва в масмедиите. Не са възхитени бившите комунисти от настъпилата демокрация и промяна в мисленето на хората. Продължават да лъжат и лицемерят. Още не са се извинили на народа си.  Те са като древните книжници и фарисеи.  Не се отказват от вярата си в комунизма и продължават да приемат нови членове на БКП/БСП. Двуличието и лъжата продължават да съществуват на всички управленчески нива, в масмедиите, както и в умовете и сърцата на хората. А това води до корупция и всякакъв вид престъпления.

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател.... Матея 23:15/
„Горко вам, водачи слепи... Матея 23:17

Хората много добре знаят, че са манипулирани и лъгани, но апатията и незаинтересоваността ги заслепява, а може би са и много уморени. Българинът иска някой друг да свърши „мръсната” работа. Малко са смелите и честни гласове, казващи истината. Много малко. Това е лицемерие на цял народ. Спасяваме се поединично, продължаваме да мислим едно, а да говорим друго като предпазна мярка и защита. За това корумпираните и наглите имат надмощие, защото останалите им позволяваме това.
                56. Слепи водачи – сляп народ
    
Да, глухи и слепи бяхме за Свещената Истина, защото следвахме „слепите” си комунистически водачи. Те гледат, но нищо не виждат. Те изминават хиляди километри „по море и суша”,  за да открият даже един свой последовател. Колко явни и тайни войни е водил и продължава да води комунизмът срещу демокрацията и вярващите хора по света? Не е ли време всички бивши комунисти, разочаровани от себе си преди всичко и „прогледнали” за скритите престъпления на водачите си – атеисти, да застанат смело като непреодолима стена срещу това противочовешко явление – комунизма и всички негови последици? Вместо народът да води и помага на „слепите” си водачи, при нас е  обратното – слепите за Божията истина водачи водят народа. Тогава все едно, че целият народ е сляп, или по-точно заслепен.

                57. Заблудени водачи – заблуден народ

Колко съм била заблудена заедно с целия ми род, приятели, съученици, с народа си, даже с половината комунистическо човечество! Ходехме по бригади като комсомолци и партийци, пеехме революционни песни и химни, славехме и очаквахме „светлото комунистическо бъдеще” с комсомолски ентусиазъм, но.... оказа се, че трудовият човек може да се труди колкото иска, но други обират благата. Няма да се спирам върху лъжите и измамите на червената върхушка навсякъде по света, където е минал комунизмът, както и на нейните пребоядисвания и превъплъщения. Защото  „Сатана се проправя на светъл ангел” /ІІ Кор. 11:14/. Никой не трябва да се упреква, че е бил заблуден, защото от нас беше скривана най-вече истината за Бог. Казано е в Библията „Не се завличайте от разни странни учения” /Евреи 13:9/, но за съжаление комунистическите идеи ни звучаха доста правдоподобно. Нямахме база за сравнение, не можехме свободно да излизаме в чужбина, за да  видим успехите на „загниващия капитализъм”.

Като студентка ми се наложи да правя превод от старобългарски език и реших да се спра на притчата за Саломе. Трябваше ми Библия, за да направя сравнение. Като последната глупачка започнах да търся по книжарниците да си  купя Свещената книга. Гледаха ме, все едно, че съм паднала от небето. Една моя възрастна роднина ми подари семейната си Библия, издадена 1924 г. На нея пишеше, че е притежание на род Кишеви /рода на моята баба Елена от Карлово/. Тогава бях само на 20 г. Много се учудих, че моят род някога е бил вярващ. Какво ти някога, само преди 60-70 години. Тогава навярно хората са знаели, че „Сатана търси да изяде някого” /І Петрово 5:8/. Това предупреждение за нас беше „табу”. Раждахме се, учехме се  и се развивахме под ръководството на заблудени комунистически водачи и самите ние започнахме да приличаме на тях. 

                58.  Античовешките  комунистически закони и
                новите демократични закони

Колко е било просто и нормално да знаем, че „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие” /Ев. от Йоана 3:4/. Властващите комунисти винаги коват собствени закони, които да  поддържат властта и беззаконията им. Нещо повече, те самите не спазват собствените си закони! Колко осъдени без присъда, колко лагери на смъртта.... Естествено е всяка власт да иска да увековечи „царуването” си, което чрез  съответната съдебна система.  За комунистическите закони всичко е ясно, но в България вече 18 години все закони се приемат, уж демократични. В края на краищата уж ги имаме, но като народ обичаме да казваме, че, „Законът е врата у полье”, т.е. не ги спазваме. На това се научихме при социализма. „Рибата се вмирисва от главата”. Управляващите не ги спазват, ние – също. Промяната в съзнанието на хората в това отношение все  още не е настъпила. По-удобно, по-лесно и по-изгодно е своеволието. Като последица от това се ширят престъпността и корупцията.

 В развитите демократични страни не е така. Законът там е свещен, всички са равни пред него. „Бог не е Бог на безредие, а на мир”. За какъв ред в едно общество може да става дума, ако хората не спазват законите? В това отношение българите сме „богове”. Има закон за пътищата – не го спазваме; има закон за земята и реституцията – не го спазваме. Всичко си остава на книга, все намираме вратички да се измъкнем. Изобщо какво ли спазваме? Продължаваме да бъдем арогантни  така, както е бил арогантен някога сатана, както е арогантен и днес. Той с нищо не се е променил, а ние сляпо му вярваме и му се подчиняваме тъкмо чрез неспазването на законите. И най-лошият закон е по-добър от липсата на такъв. Казват, че новите демократични закони в България са добри, но.... Корупцията и престъпността са на „високо ниво”. Защо? Защото безверниците нямат морални и етични задръжки. Хубаво е да има равенство, както се казва във ІІ Коринтяни 8:14, но равенство преди всичко пред законите, т.е. те да важат за всички, равенство като деца на Бог. Престъпникът е престъпник именно защото  си позволява да престъпва законите. Даже и децата когато не се подчиняват на установения ред в училище, се чувстват по някакъв начин горди от това. След като не може да постигне нещо  по нормален начин, с труд, престъпникът вади оръжието и командва със сила, точно както правеха и комунистите. Свободата при демокрацията в България се превърна в слободия. Защо? Отговорът е пак в Библията: „Господ е духът. Дето пък е Духът Господен, там има свобода.”  /Галантяни 2:16/. Много простичък извод. Необходимо е религиозно възпитание на децата в семейството, в училището, в обществото. В Европа то може да не е застъпено  като учебен предмет, но там хората имат традиции на вярващи в Бог, докато у нас това беше прекъснато насилствено чрез атеизма, насаждан жестоко от комунистите.

Но въпреки всичко духът вече е излязъл от бутилката. Навсякъде: по телевизия, по радио, от президента, тази година /2008/, Коледа официално се признава за Рождество Христово. За това е най-големият празник, защото се ражда Спасаителят, Месията Исус, Който ще свърже хората с Бог. Остава всеки човек да се замисли и да определи какъв ще бъде и на кого ще служи. Информация за Бог вече има!

                59. Аморалността – Болка за Бог
 
В по-голямата си част младото поколение днес не вярва в нищо и в никого, няма никакви идеали и стремежи. Това също е последица от атеизма и комунизма, в същност последица от грехопадението на първият мъж и първата жена. Насилствена любов, открадната любов, фалшива любов. Любов под властта на сатана. Егоистична любов - като неговата. Мотивацията е „На мен ми е хубаво! С наркотици и алкохол е още „по-хубаво”. Дискотеките и нощните заведения са пагубни за младежта. Там вилнеят долни и пагубни страсти под влияние на алкохол, цигари, наркотици. Всеки може да стане подвластен. Защо не се молят на Бог на такива места? Там просто атмосферата е друга и подтиква към повторение на сексуалния грях. Може да имаш момиче само за една вечер, за един час, да не знаеш даже името й! Или името му! Всичко за момента! Това любов ли е? А ако някое дете стане вярващо и се отличава от останалите, родителите – атеисти се тревожат! Как така, няма да се ожени! Понякога вярващите деца на невярващите родители се опълчват срещу тях и настъпва голям ужас в семейството. Момичетата на България ходят по улиците и на училище полуголи, без да се замислят, че женската красота е предназначена за един мъж – собственият, бъдещият баща на децата им. Голяма престъпност сред младежите, включително и изнасилвания. Ами как няма да е така, когато тинейджерите - момчета са подложени на непрекъсната „сексуална атака”  от съученичките си чрез наглото им държане и облекло, както и от Интернет,  от телевизията, просто от всякъде. „Майки, пазете синовете си” е девизът днес, защото момичетата понякога плащат, за да ги дефлорира хубаво момче! Спирам да говоря. В България учениците, даже и учителите, се обявяват против въвеждане на вечерен час! Защо? За да вилнеят на свобода по барове, дискотеки  и други нощни заведения без родителски или друг контрол. Това не е ли съучастие със сатана? Полуголи тела се кълчат в нещо подобно на танц, тъмно е, шумно е, топло е, музиката квичи в ушите в някакви нечовешки децибели, за да стане зашеметяването пълно. Сатана точно това иска. За съжаление го постига. Кой търси причините за убйствата по дискотеките? След това всички съжаляват, но вече е късно. „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!”, казва народната мъдрост и опит.

               

                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМА

                Женската еманципация - робство за жената

Сега се ужасявам от начина, по който бяхме възпитавани като момичета и жени. Ние трябваше да можем всичко, „няма мъжка и женска работа”. Не, не съм съгласна, има! Това не означава, че жената не може да пилотира самолет, както например една жена – мюсюлманка от Саудитска Арабия. Разликата между истинската жена – каквато Бог е предвидил да бъде тя и еманципираното комунистическо женско изчадие, е много голяма. След като жената поема мъжки функции, мъжете престават да бъдат мъже! Става въпрос за отношенията между мъжа и жената, за принципите в семейството и любовта, на които се основава продължаването на живота.

По време на строящия се социализъм и комунизъм съществуваха жено-мъже и мъжо-жени. Работа, работа и пак работа. На полето и в къщи, в завода и в къщи, в канцеларията и в къщи.... по две смени всеки ден. Трябваше да печелим много пари. Още  не мога да си представя лукса да бъда издържана от съпруг. Никога не съм била, за това завиждам на американските, европейските, азиатските жени, чиито мъже получават заплати, с които могат да се грижат за жена си и децата си. Навярно е много хубаво....

Женската еманципация при социализма се изразяваше в претоварване на жената с много задължения и поемане не мъжки отговорности. Това  я отклони от първостепенната й роля на съпруга и майка. Това може да се разглежда като вид робство. Защо? Защото жените изгубихме истинската си свобода, волю не волю бяхме принудени да се катерим по тракторите, камионите, крановете, скелетета на строежите и къде ли още не! Там не може да се ходи с токчета и деколте. Забрадка на главата, престилка и ватенка... А къде бяха децата? Може ли няколко месечно бебе да се отглежда в ясли без майчината гръд и бащината закрила? Добре, че българската баба беше на висота. Преуморена от работа, посивяла и полу-болна, щом е за внуците, тя е готова да умре! Да, всички ще умрем, но защо по този начин? Винаги  се учудвахме на чужденките-баби, облечени в бяло, които идваха на почивка на нашето Черноморие. Как така, на екскурзия в чужбина? А българската баба даже и на морето отиваше поне с две внучета. Това не е ли робство? Възрастната жена има нужда от спокойствие и грижи, след като е родила, отгледала, възпитала, изучила децата си. „Ожени - отдели”, казва българската поговорка. Добре е и за младите, добре е и за старите. Да, ама не! При тази българска беднотия само с бабина и дядова подкрепа може да се отгледат децата. Баби на родителски срещи, баби в градинките, баби с  деца навсякъде! Не е лошо, но да бъде с мярка! Бабите могат да помагат, но отговорността е на родителите! Децата също се чувстват най-добре с родителите си. Къде бяха майките? На работа на нивата, в завода, в офиса....по събрания и митинги... 

Така строяхме наравно  с мъжете зрелия, но все още неузрял социализъм. Мисля, че всичко това причинява болка на Бог, защото се различава  от Неговия замисъл за Божията дъщеря. Жената не е създадена от пръст, както Адам, а от неговото ребро, т.е. от човешка плът. Тя е най-свършеното създание във Вселената, продължителка на живота. Тя е нежна и чувствителна, има нужда от закрила и много ласки, много любов, за да може да ги отдаде на съпруга и децата си. Комунизмът я превърна в черноработничка и скрита проститутка, понякога изключително образована и интелигентна. „Мир в къщи и любов навън” – това живот ли е? Пак сатанинско двуличие, похот и разврат! Робство, робство, робство! Всеки иска нещо от жената. А тя престава да излъчва светлина като Божия дъщеря. От това страда тя, мъжа й, децата й, обществото, света, и най-вече Бог!
Истинската свобода на жената е свързана  с тази на мъжа, а последната от своя страна – с Бог. Само две равноправни и свободни същества могат да осъществят замисления от Създателя съюз по между им, който наричаме брак. Каквито и брачни договори да се подписват преди, по време или след като мъж и жена заживеят заедно, те са празни думи, ако не участва Бог, т.е. брачният договор не би трябвало изобщо да съществува, защото Бог е заложил същността на брачния съюз между Адам и Ева – първите хора, в природата и сърцата им. Така както съвсем естествено  знаем как да дишаме, да се храним, така знаем и как да се размножаваме. Процес, който при хората е много сложен, макар и на пръв поглед физиологически близо до този на животните. Защо? Защото човекът /мъж и жена/ е създаден от Родителя си , за да стане съвършен както е съвършен самият Той. „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашия Небесен Отец”. /Матея 5:48/. При хората съществува любов. За съжаление всеки човек знае, че има фалшива, неистинска и друга, истинска любов.

               

                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ОСМА
               
                Какво представлява истинската любов?

 „Любовта е източникът на мира и щастието. Истинската любов е абсолютна, непроменлива. Искрената любов се развива в най-естествена обстановка, в атмосферата на най-висша свобода. Достатъчно е да влезем в състояние, в което можем да почувстваме  Божията любов, тогава получаваме способността да се обединим с всичко и да преминем отвъд всякакви граници. Кое е най-святото нещо на света? Истинската любов. Тя започва от Бог. Той желае да гледа, слуша, яде и докосва всичко с помощта на любовта. Когато животът се изпълни с любов, в света на хората ще дойде щастието. Любовта може да дава по всяко време. Колкото по-щедро я раздавате, толкова повече тя ви се връща. Тя носи удовлетворение, удоволствие и радост. А парите, колкото и да ни харесват, изчезват завинаги, когато ги похарчите. Господарят на любовта не е нито мъжът, нито жената, а Бог. Невъзможно е да преживеете истинската свобода сам. Можете да я намерите в любовта и чрез любовта. Абсолютно невъзможно е да преживеете любовта сам. Същото се отнася и за щастието. Такова понятие като мир се подразбира само във взаимоотношенията на няколко държави. Не е възможно да преживеете истинската свобода сам.

Исус е казал: „Аз съм пътят, истината и животът. /Йоана 14:6/. Изпусната е обаче най-важната дума: любовта. Трябвало е да каже: „Аз съм пътят и истината, и животът, и любовта...”.

 Любовта дава без край, дава отново и отново.

Намесата на любовта поражда хармония.
Коя е най-голямата скъпоценност, която търсят и мъжете, и жените? Това е любовта. Съвършенството се постига благодарение на любовта
Пътят на мъжа и жената е пътят на любовта. Бог е Източникът на истинската любов. Той е родител, а на хората Той е дал позицията на синове и дъщери. Взаимоотношенията между бащата и сина и между бащата и дъщерята са вертикални, а съпружеските взаимоотношения са хоризонтални. Идеалът на Бог възниква там, където се ражда новата любов, основаваща се на Бог. Съвършенството на човека не се постига със знание, власт или пари, а с любов. Не говоря за грешната любов, а за първоначалната любов, благодарение на която всичко може да достигне съвършенство.” /Преп. Мун. Откъс от  книгата Чон Сонг Гьонг, книга І. Превод от руски език. София, 2008 г./

В нито една друга художествена или научна книга не съм срещала подобни думи. Само ще отбележа, че корените на мъжкия егоизъм се крият в далечното човешко минало, и стигат до грехопадението на първите хора. Най-напред жената, а след това и мъжът възприемат от Луцифер егоистичната гледна точка за любовта. Поради това архангел Луцифер става дявол и сатана, противник на Бог, Който е източник на безкористната и алтруистичната любов. Сатана мисли така:  „Аз да съм добре, на мен да ми е хубаво чрез.....всичко, даже и чрез друго човешко същество.” Ужас! Мъжът като по-силен духовно и физически успява да пороби жената, защото тя е изпитала още тогава и продължава да изпитва и до днес чувството за вина, бидейки първата нарушила Божията заповед. В същност виновни са и тримата участници в грехопадението: Луцифер, Ева и Адам.

Така че, практикуваната при комунизма еманципация на жената, се превръща в нейно своеобрзно робство, резултат от извършеното от нея грехопадение в зората на човешката история. Тя се откъсва доброволно от Родителя си и попада под ръководството на сатана. Самият комунизъм също е сатанинска философия, последица от грехопадението.

                КНИГА ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТА

                Атеизмът и комунизмът -  болка за Бог

Сатана ни владее много отдавна. Той създава всякакви атеистични учения, едно от които е Марксизмът – Ленинизмът. Неговата цел е  да измести Бог от „Неговия престол”. Той може да постигне това само чрез нас, хората,  успявайки да ни заблуди и обсеби много отдавна. Това причинява болка на Бог, Той изгубва най-ценното за всеки родител – децата Си.

„Как си паднал от небето, ти деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята ти, който поваляше народите? А ти думаше /мислеше/ в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възлеза над висотата на облаците и ще бъде подобен на Всевишния.” /Исая 12-14/

Значи, ние като деца на дявола /Йоана 8:44/ сме податливи изключително много на заблудите на престорилия се на „светъл ангел” сатана, или червеният змей. И ние като него сме алчни и искаме да притежаваме всичко: небесата, облаците, властта! Но ние ли сме ги създали? Те би трябвало да принадлежат на Този, който ги е сътворил! За по-лесно, според атеистите и комунистите те са самовъзникнали, самосъздали са се в процеса на еволюцията в природата. Като няма ясен собственик, няма и кражба, по-лесно можем да се присвои всичко, което желаем!  Българите сме „богове” на кражбите и притворството все още. Така се научихме при социализма. Знаехме, че ни крадат, каквото можехме  ние също крадяхме, казвайки: „Те /управниците/ ни лъжат, че ни плащат, но ние ги лъжем, че работим”. И така от поколение на поколение. Как няма да закъса икономиката на страната ни? Крачехме бодро под комунистическите знамена с песен на уста: „Елате, хиляди младежи, на родната страна надежда, вдигнете гордо знамена, да зашумят като гора, като гора...”

                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТА

                Невярващите са отчаяни и песимисти

Хората, нямащи опора в  религията, след краха на комунистическата идеология, на Марксизма-Ленинизма, изпаднаха в безпътица и духовна обърканост. Много е трудно цял живот да бъдеш възпитаван на едни идеали, а към края на живота си да разбереш, че си се лъгал, при това доброволно.

Отчаяние и песимизъм има и у младите. Те търсят, но къде? Изпадат под всякакви „модерни” влияния, губят устойчивите традиционни морални опори. Живеят ден за ден, интересуват се главно от парите, които не са лошо нещо, защото с тях може да се направи и добро и лошо, зависи как ще се използват. Преп. Мун казва, че „парите са израз на всички неща”. Сами по себе си обаче те не могат да направят човека щастлив, те са средство. Нито стари, нито млади имат идея как да се промени обществото и света.
                Как да се променим бързо?

Чрез молба за помощ, отправена към Създателя. Той познава сърцето ни, тялото ни, ума ни. Той може да помогне мигновено, ако... Го помолим за това.   Нашата връзка с Бог се осъществява чрез молитва. Молитвата – разговор и споделяне с Бог е като въздуха за душата и тялото ни.

Най-напред трябва да се научим да се молим, да споделяме с Бог като с  най-добър приятел, даже ежедневните си неща. Но и да изпълняваме обещанията си пред Него. Не може само да се молим и да чакаме „Нещо да падне отгоре”. Трябва и ние да даваме, да подкрепяме Бог, да сме машата в Неговите ръце.   Това прави всеки вярващ човек. Мястото и времето винаги са подходящи.

Българският народ се е спасявал и оцелявал, защото се е молел. Това прочетох някъде и дълго размишлявах. Западната демокрация е изградена върху основите на държави, създадени от искрено вярващи хора със силни църкви. Такива са били и пилигримите, основали Америка. Те най-напред построяват църква и училище!  Страни като СССР и неговите сателити – социалистическите държави, явно и трайно  се бяха отказали от религията и от Бог. Какво сме направили по този начин? Дали сме простор на сатана да се развилнее с пълна сила. Имам чувството, че българите, гладувайки и мизерувайки, изкупваме своите атеистични и комунистически грехове.

Не знам колко са  искрени сега вярващите „комунисти”, които ходят на черква, кръстят се, но дали се молят на Бог? Някои от тях изглеждат действително променени, макар и да  не парадират с това. Фактът е много, много радостен! Подчертавам отново, че комунизмът се равнява на атеизъм, че  причината за появата му се крие в грехопадението на първите хора, че е оръдие на сатана да властва в душите на невярващите в Бог хора. Дали ще се нарекат комунисти или атеисти е все едно. Икономиката си е икономика, защото 2 + 2 винаги е равно на 4. Дали ще е пазарна, социалистическа, капиталистическа, ако произведеш нещо и го продадеш на добра цена, ще имаш печалба, т.е. награда за  труда си. Става въпрос за душата на хората. Мозъкът, умът като нейни атрибути участват в оформянето и реализирането на всяка личност. Коя е най-първата Личност? Бог. Върхове на науката, изкуството, икономиката, се постигат само ако човек е във връзка с Него. Той инспирира идеи и помага за осъществяването им. Той ни обича и иска да бъдем щастливи и богати. Всички. Но.... ако вярваме в Него, ако се ръководим от Него, ако сме подчинени на Него, ако търсим закрилата и помощта Му. Как? 

 Молитвата е най-великото нещо, най-прекрасната изповед и може да се прави навсякъде. Аз се научих да се моля. Това е най-голямата придобивка в живота ми след като се промених от атеистка  и комунистка в Мунистка..

„Бог ни слуша, ако искаме по Неговата воля.” /Еванг. От Йоана 5:14/.

Тогава ще дойде и по-голямо богатство и просперитет, както сега се казва, ще се повиши жизненото ни равнище.

Една от най-искрените и лирични молитви е тази на свети Франциск, католически монах, живял през 13 век, преработена от друг монах през 17 век.

„Нека бъда извор на Твоя мир.
Там, където има омраза, нека посея Твоята любов.
Там, където има болка – нека бъде Твоята милост,
ГОСПОДИ!
Там, където има съмнение – нека има вяра в Теб.

О, ГОСПОДАРЮ,
Позволи, вместо да търся утеха – аз да утешавам.
Вместо да бъда разбиран – аз да разбирам.
Вместо да очаквам обич – да обичам с цялата си душа.

Нека бъда извор на Твоя мир.
Там, където са отчаяни от живота,
Нека да занеса надежда.
Там, където е тъмнина – нека бъде светлина.
Там, където е тъга – нека бъде вечна радост.

Нека бъда извор на Твоя мир,
Защото прощавайки, сме простени;
Раздавайки се за другите – получаваме
И умирайки, се раждаме за вечен живот.

АМИН!
               
                КНИГА   ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
               
                Кога хората се молят

Обикновено хората започват да се молят на Бог когато са изпаднали в беда. Моята първа, неосъзната молитва беше точно в такъв момент на безизходица, ужас и отчаяние. По-малкият ми син претърпя тежка операция, когато беше на 11 години. Не се знаеше дали ще оживее. Тогава една нощ, облято в сълзи, моето сърце започна само да се моли, да плаче и да търси помощ. Детето ми оживя, сега е мъж на 38 години. Още веднъж благодаря на Бог за това!

                Всеки човек – вярващ в Бог

Мисля, че всеки  комунист ще стане вярващ, но „Каква полза от вяра без дела?” /Послание на Яков 2:14/.  След като се случи с мен, атеистката и комунистката, значи може да стане и с всеки друг, но само ако го пожелае. Какво да правим, кого да следваме? Съвестта си.

ВЪЛШЕБНАТА ДУМА Е СЪВЕСТ!!!
Съвестта ни е именно онази Божествена искрица, която никога, никой и с нищо не може да угаси. Ако се вслушваме в нея, много бързо светът ще се промени. Но ние я приспиваме с  оръжията на сатана: свободен и безразборен секс, алкохол, цигари, наркотици и др.

Ако всеки човек стане вярващ в Бог, животът на хората много лесно ще се промени към добро. За това съществуват толкова много религии и учения, които утвърждават Създателя! Той ни търси, остава ние да откликнем, да променим съзнанието си и да тръгнем по пътя на вярата в Него.Този път е труден, индивидуален за всеки човек! Бог ще продължава да упорства, докато всеки човек не Го признае за свой Родител!

        Без вяра сме „полу-хора”, а „половин човек” не е човек!

Изгубвайки връзката си със своя Създател,  веднага след грехопадението на първите хора, ние вече не сме такива, каквито е трябвало да станем съгласно замисъла на Бог. В Неговите очи вероятно изглеждаме като „изроди”. Но все пак с Бащино Сърце Той не започва да създава нови хора, а се бори за нашето възстановяване до Своята първоначална идея.  Не може обаче да  направи това сам. Необходимо е и нашето желание и сътрудничество. Заедно с Бог в мъка и радост. В същност това е главната цел на нашето съществуване. Ако всеки сам със себе си  извърши тази  промяна и се възстанови, с помощта на Бог, разбира се, светът обезателно ще стане по-добър. Вървящият по пътя на пресътворението човек се нуждае от грижи и любов, които Бог му изпраща ежеминутно, но ние не винаги разбираме това в различните житейски ситуации. Всяко лечение е трудно, има и горчиви лекарства, но оздравяването след това е фантастично! Бог може да ни говори не само директно с мисли и чувства, но и чрез други хора, на които не сме обръщали внимание. Той има цяла армия от добри духове и ангели, които бдят над нас и ни помагат. Остава да започнем да различаваме Неговите напътствия от тези на сатана.

Така че, ние сме болни хора, духовно и физически. Имаме нужда от Лекар, много добър и търпелив Лекар. Такъв е Месията, подготвен и изпратен от Бог след вековни усилия за пречистване на родословието Му.  Той ни лекува непрекъснато, но ние Го отблъскваме със своята арогантност и надменност, че всичко знаем, всичко можем. Защо ли? Защото имаме един „шъпотник”, както се казва в Библията, който непрекъснато ни нашепва да се откажем от Месията, т.е. от Бог, да живеем само за себе си, колкото по-голям егоизъм, толкова по-добре! Нито едно животно не изоставя и малтретира децата си, само ние, хората, го правим. До там сме стигнали. Колкото и да ми е трудно, аз упорито вървя по пътя на промяната и излекуването ми, което на религиозен език се нарича пресътворяване. Веднъж сме сътворени от Родителя Бог, изоставили сме Го след това, но сега трябва да положим максимални усилия и воля, за да се свържем  с Него и да сътворим себе си отново. Връзката между хората и Бог се осъществява чрез Месията. Повярвайте ми, възможно е,  прекрасно е. Тук се включват всички техники за постигане на хармония между душа и тяло, промяна на характера, премахване на лоши навици и т.н. Една от основните ни грешки е, че не сме послушни. Всичко знаем, всичко можем... А има, има и много добри хора, но обикновено ги смятаме за чудаци или откачени. А как възпитаваме децата си? Нали ги обичаме, защо ги изоставяме, малтретираме, или казваме: „Това не е добро, лошо е, но аз не мога да се променя. Да пия, да пуша, да убивам...”

Лошото възприемаме моментално. Не сме щастливи, защото нашата съвест ни измъчва непрекъснато. С други думи, Бог ни подсказва чрез нея какво да правим, къде грешим.


                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТА И ВТОРА
               
                ФИЛОСОФСКО-РЕЛИГИОЗНА ОБОСНОВКА

                ПРЕП. МУН ЗА КОМУНИЗМА

Ще се опитам да представя онази част от учението на преп. Мун, която е насочена към  атеизма, комунизма, междурелигиозното сътрудничество, политиката и др. дейности.

                Появата на комунизма. Светът днес               

               1. Откровения, свързани с появата на комунизма

В Стария завет има една история за Тамар, снахата на Юда. Каква жена е била Тамар? Тя е била жената, която е имала най-голямото желание да получи Божията кръвна линия. Тамар е била жената, която е разбрала важността на Благословията, съдържаща се в Божията кръвна линия. Следователно, тя е историческа представителка на жената, която трябва да рискува всичко, за да получи Божията кръвна линия. Тя е в позицията на Ева. Ева е трябвало да наследи Божията традиция пряко като майка на човечеството, но е пренебрегнала това.  За да се възстанови тази кръвна линия, трябва да се появи жена, която е по-добра от Ева. Тази жена е Тамар. Тя разпознава, че  получаването на Божията кръвната линия, което е Божия благословия,  е по-ценно отколкото собствения й живот.

Тамар е знаела, че не може да получи Божията кръвна линия чрез по-младия си девер, ето защо поема голям риск. Тя разбира, че отговорността й е да продължи кръвната линия на Юда, благословена от Бог, дори ако това й коства живота. Ето защо тя измамва свекър си и допуска сексуална връзка с него. Това е точно както при Ева, която е измамила Бог, нарушавайки заповедта Му и допускайки  сексуална връзка със сатана против Божията воля.  Тамар обаче измамва свекъра си, за да изпълни волята на Бог, а не на сатана, за да продължи кръвната линия, идваща от Него. По този начин тя възстановява пътя към Небето. Това е било напълно противоположно на пътя, който Ева е извървяла. Ева е измамила Небето и е тръгнала по пътя на измамната любов, разрушавайки по този начин Небето и земята. Но Тамар, за да възстанови света, измамва свекър си, за да наследи и продължи Божията кръвна линия. Сега разбирате защо Тамар стои в противоположна позиция на тази на Ева, защо на Тамар се дава позицията на първата майка, която получава Небесна благословия, макар и да извършва непринципна любов.   Като съгрешава, Ева излъгва Небесния баща с непринципна любов и загива. Но Тамар, вървейки в противоположната посока, също извършва непринципна любов, но не загива. Защо? Защото тя повече от всеки друг взима на сериозно Божията кръвна линия, която трябва да продължи, та макар и чрез свекър си, който  замества починалия й съпруг. Това е означавало, че ако е покорна на Бог, ще може да се върне към Него, пренебрегвайки собствения си живот и угрозата да бъде убита с камъни.

За да се извърши възстановяване чрез изплащане, Бог е можел да работи чрез Тамар и нейните действия не са били никакви престъпления от Божия гледна точка. И така, Тамар получава  позиция, напълно противоположна на тази на Ева, въз основа на Принципа. Поради това, Божието провидение е можело да продължи чрез Тамар. Тя се преоблича като проститутка и измамва свекъра си Юда. Яков също е искал да измами своя по-голям брат. Защо всичко се е случило по този начин?

Тамар е трябвало да забременее. Ако не се е случело фундаментално обръщане на позицията, не е можело да се осъществи Божията първоначална победоносна основа за Неговата кръвна линия. Така,  Тамар ражда Фарес и Зара. Следователно, обръщането на позициите е трябвало да стане в утробата на майката. Без това не може да се извърви обратно пътя на Принципа – без установяване на стандарт, върху който по-малкият син да се роди пръв и да ръководи по-големия брат. За да стане това, Фара и Зара са се борели още в утробата на майка си. В Битие: 38 тази история е обяснена подробно.

„И когато дойде времето й да ражда, ето, имаше близнета в утробата й. И като раждаше, едното простре ръка; и  бабата взе, та върза червен конец на ръката му, и каза: тоя пръв излезе. А като дръпна надире ръката си, ето брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направил ти? За това го наименуваха  Фарес. После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си. И него наименуваха Зара.” /Битие:38/

Когато първият, по-големият брат /Зара/  се е раждал, той  подал ръчичката си навън, при което акушерката му вързала червен конец. Това означава, че за в бъдеще комунизмът може да се появи преди Второто пришествие.

По-малкият брат /Фарес/ обаче след това  е избутал по-големия /Зара/ и се е  родил първи. /58-63/

Фарес /по-малкият брат/  и Зара /по-големият брат/ е трябвало да сменят позициите си още в утробата на майка си. Яков и Исав също е трябвало да сменят позициите си, но фундаменталният процес на възстановяване в утробата още е предстоял. За да възстановят това, двамата близнаци Фарес и Зара е трябвало да се борят за първенство в утробата на майка си Тамар.

В последните дни, преди Господ да дойде, ще се появи комунизмът, както Зара с червения конец на ръката си, но Фарес /демокрацията/, ще го избута и ще се роди пръв. Това означава, че комунистическият свят, който идва първи като по-голям брат, ще бъде избутан от по-малкия брат - демокрацията, която се е появила и развила вече  на световно ниво.

Следователно, по- малкият брат /Зара – символ на комунизма/, се ражда първи вместо втори, което означава, че доброто /по-големият брат Фарес, символ на демокрацията/ е трябвало да се появи най-напред и да се развие, но раждането му бива прекъснато от злото, от по-малкия  брат, /комунизмът/, който се ражда   първи. Необходимо е  да се извърви пътя на обръщането, да се тръгне по обратния път.

                Червеният цвят и комунизмът

Бялото символизира сигурността. Червеното символизира опасността. Следователно, ние наричаме комунистическата партия червената партия, защото след нея върви опасността. По подобен начин дясното крило е на страната на истината и справедливостта.  Самото име „дясно” на английски означава правилно. Сатана е представител на злото на Небето и на земята. Той не може да застане пред Небето, без да разкрие своята идентичност. Той не може да се яви на съд, в който да бъде осъден от Абсолютното Същество, защото сатана е толкова озлобен, че отива на ляво - срещу дясната страна. Така се появява   името на лявата партия  и хората я наричат   червената партия.

Червеното символизира опасност, нали? Крадецът от дясната страна на Исус представлява бъдещата поява на демократичния свят, а този от ляво – на комунизма. Крадецът от дясно на Исус Го признава за Бог и Му се моли  да си спомни за него в  царството си, докато този от ляво го ругае. „С него разпнаха двама разбойници, единият отдясно нему, а другият отляво” /Марко 15:27/ „Единият от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли не се боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, .. но Тоя нищо лошо не е сторил.” И казваше на Исуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с мене в рая.” /Лука 23:39-43/ Демократичният свят се появява поради крадеца от дясно /признаващ Исус/ и за това се нарича дясно крило/вярващи хора/. Знамето на комунистическия свят, който е лявото крило/от ругаещият Исус крадец от ляво/, има червен цвят, докато демократичният свят има бял флаг. В Последните дни всичко ще носи плодовете от развитието на двете страни /лява и дясна/, следователно това е времето, в което ще се докаже и ще се разкрие идентичността и на двете крила: лявото и дясното. Всичко, което се е случило, е с център Провидението на Бог и появата на Истинското семейство вместо грешното на Адам и Ева.

С център Исус се възстановява духовния свят, но не и физическия. Поради това днес имаме два свята:  демократичен и комунистически.

                Символът за разделянето на овцете от козите

В Матей: 25 се казва, че в Последните дни Бог ще раздели овцете на дясно, а козите на ляво.

„А кога дойде Син човеческий в славата Си, и всички свети ангели с него, тогава ще седна на престола на славата Си. И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната си страна, а козите – от лявата. Тогава царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира. /Матея 25:31-34/
 
Това символизира, че злият свят ще бъде разделен на две. На овце – принадлежащи на Господ и на кози, които не Му принадлежат. Това време е дошло. Демократичният свят почита Бог, докато комунизмът отхвърля Божието съществуване и гледа на религията  като на враг.

Историята е предначертала пътя, по който двата свята ще постигнат единство. В Последните дни всичко ще бъде пожънато съгласно това, което е било посято. Тъй като човешките същества са посели битката между духа и тялото, ще дойде време, когато ще се съберат плодовете от това  на световно ниво. Какво време е това? То е времето, когато демократичният и комунистическият свят са разделени. Единият е с център Бог, а другият - с център атеизмът и материализмът. Единият представлява вътрешният аспект/демократичният свят/, а другият – външният аспект на човека /комунистическия свят/, т.е. духът и тялото. Ако четете Библията, ще разберете, че овцете и козите ще бъдат разделени на такива, които имат господар - овцете и които нямат – козите. Ето защо, демократичният свят има визия за историята с център Бог, а комунистическият свят има визия за отхвърляне на Бог и съответно не е господар на историята.

                Мисията на дясното крило

Демократичният свят, както и крадецът от дясно при разпятието на Исус, трябва да докаже съществуването на Бог и да се бори срещу комунизма, рискувайки живота си. Държавата, която е водеща, е Америка. Но къде е демократичният свят, който трябва да играе ролята на крадеца от дясно? Къде е? Къде отива Християнството?

Християнството трябва да срещне Христос - Месията, да Го освободи и да посрещне възнесението Му със слава, но къде отива то сега? Свободният свят върви по своя път, християнството си върви по своя път, раздиращо се и разделяйки се, а от друга страна сатанинският свят се обединява. Тъй като западният свят залязва, ако нямате решителността да умрете заради Исус и Господа на Второто пришествие и да отстоявате Бог до край, то тогава при Второто пришествие Господ отново ще бъде разпънат. Въпреки че Той ще дойде, Той също може да срещне смъртта. Сега е времето, когато Той ще направи света единен, но няма да унищожи ислямския и комунистическия свят. Той ще ги прегърне и ще създаде свободен свят с център Християнството и истинската любов.

На разпятието е имало конфликт.  Когато Господ дойде, Той трябва да бъде посрещнат на банкета на световния мир и на края да осъществи Небесното царство на земята и на Небето.

                Комунизмът като враг на Бог и на човечеството

Сега Америка се сблъсква с различни проблеми, като расова дискриминация, аморалност на младежта, разпадане на Християнството и нахлуване на комунизма. Сред тези проблеми опасността от комунизма с център атеизмът е най-сериозният. Дори сега тяхната идеология се разпространява по целия свят. Това не е само проблем на Америка, но и на всички религиозни хора, на Бог и на свободния свят. Това е отчайващо сериозен проблем. Ние не можем да си мълчим. Америка е християнска нация, но върви по пътя на корупцията. Християнството, което се развива цели две хиляди години в преследване и саможертва, от няколко века вече залязва поради комунистическата стратегия за отхвърляне на Бог.

Комунизмът винаги отхвърля Божието съществуване. Комунистическата партия използва това, за да притиска Християнството към залязване и премахване.

Ако изследвате какво стои зад хипи –движението, ще видите, че то е пълно с морални проблеми и с прояви на комунистическа стратегия.  Хипи – движението беше активно около 10-20 години през 60-те години на миналия век, създавайки аморалния начин на живот. Хипитата искат и се насочват към разпадане на семейството и на света.  Те мислят, че така могат да постигнат разрушаване на демократичния свят без оръжие. Те смятат, че ако семейството се разпадне, ако църквата се разпадне и Божията идеология се разпадне, светът ще стане техен. Така че, тези три наболели проблема идват от сатанинската линия.

Ето защо Обединителното движение се обявява срещу всичко това. Ние трябва да установим нова семейна етика и нов свят, етичен и морален свят.

Следователно, аз имам целта да установя съвършения идеален свят на Бог. За това основах движението КАУЗА – ПОБЕДА над КОМУНИЗМА. Аз ще се боря на предната линия срещу японските и американските комунистически партии чрез нова семейна етика и нова религиозна етика и нова световна етична система.
/20 април 1981 г./
                КНИГА  ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТА
          
                Проблемите в света

Кой е най-големият проблем в света? Това е залезът на мисълта и на религията.
Как се осъществява залезът на мисълта? Чрез залеза на религията.

Образуването на всяка  световна култура  се предхожда от появата на религия. Ако Бог е жив, то Той би трябвало да се чувства много нещастен,  виждайки световното залязване на християнството. Кой ще поеме отговорността за това? Обединителното движение.

Коя е следващата трудност за Бог? Това е комунизмът. Той е най-трудният проблем за Бог и за света. Тъй като комунизмът има идеология с център материализма, като казва, че Бог не съществува, че религията е опиум за хората,  комунизмът възнамерява да унищожи до корен религията.  Аз трябва да бъда отговорен за този проблем.

Какво следва по-нататък? Младежката аморалност и безнравственост. Америка трябва да се справи с този проблем повече от всяка друга страна. В този смисъл  поставих мотото „Нека да поемем отговорността за най-трудния проблем в света днес”.

Материалите са  от глава 5 на книгата  „Пътят на обединението. Теоретически основи за обединението на Изтока и Запада, Севера и Юга в Божието Провидение.” Преп. Мун, /84-218/


                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
               
                Делото на преп. Мун е Богоугодно

                Библейско доказателство

Използваните в тази книга материали са само една малка част от дълбоките и искрени разсъждения, пророческите думи на преп. Мун за това, което трябва да се направи, за да стане  нашият свят мирен и по-добър. На религиозен език се говори за „Небесно царство на земята и Небесно царство на Небето”. Тяхното осъществяване е била мисията и задачата на Месията Исус. За съжаление Той успява да постигне само духовно спасение на хората. За физическото такова Исус ще дойде пак. Естествено, че не в същото тяло, а ще използва друг жив човек, с когото ще взаимодейства.  През целия си живот преп. Мун, който вече е на 90 години,  говори пред хиляди хора в различни страни, разпространявайки истината за Бог. Нещо повече, той претворява  идеите си в живота, защото вяра без дела е мъртва, както се казва в Библията. Целта му е да създаде чрез слово и дела „нови” хора, с ново мислене и отношение към света,  с нов светоглед, в който активно да участва Бог.

„Но трябва да се налива ново вино в нови мехове” /Лука 5:38/.
 
Последователите му по целия свят са добри хора във всяко отношение. Стремят се да живеят по нов начин и да предадат новите традиции на децата си.
„Малко квас заквасва цялото тесто” /Галантяни 5:9/.

Речта му „Новото бъдеще на християнството”, произнесена на 18 септември 1974 г. в Ню Йорк е пътеводител за промяната. Всичко, което е казал се сбъдва, всичко е актуално.

Дали животът и делото му са Богоугодни? В Библията се казва, че ако едно дело е Богоугодно и инспирирано от Него, то ще успее:
 
„Защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши. Ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите; пазете се да не би да излезете и богоборци.” /Деяния 5:38-39/.

Аз, както и всички последователи, симпатизанти, приятели и партньори на преп. Мун от религиозната сфера и от бизнеса, защото той е и бизнесмен, сме дълбоко  убедени, че неговото дело е Богоугодно и няма да се разруши. Повече от 60 г. той работи за помиряване на враждуващи хора,  страни, идеологии и философии, проповядвайки идеологията на централното крило. Световният мир не може да се осъществи от само себе си. Необходима е нова идеология и усилена работа. Преп. Мун учи как  да се прилага новата идеология за централното крило навсякъде: в политиката, икономиката, религията, науката и т.н.

Така, както човешкото тяло се ръководи от главата, имайки лява и дясна половина, така и бъдещият световен  ред ще бъде установен чрез идеологията на „главата”, или на централното крило. В човешките вени и артерии трябва да потече нова „кръв”, което означава възвръщане вярата в Бог и ролята му в живота на всеки човек, семейството, държавата, света и Космоса.

Много интересен е цитатът от Библията, че

„Лявата страна е на дявола” /Матея 25:41./

Той е потвърждение за връзката между комунизма като воинстващ атеизъм и  сатана, който иска да се скрие от отговорността си. Как? Като внуши на хората, че няма Бог, тогава няма и сатана. Много неща има в Библията, но трудно се разбират без съответния коментар. Притчите и „тайните” й са щит срещу недобронамереността и злобата на враговете й.

Нека не ставаме противници на Бог и съучастници на сатана, отричайки явните истини, само защото са казани от преп. Мун. Кого ще избере Бог за свой вестоносец не зависи от нас, а изцяло от Неговата воля.

                Някои проекти на преп. Мун

Делата, или както на съвременен език се наричат проектите на преп. Мун, са мащабни и обхващат настоящето и  бъдещето не само на отделния индивид, но и на целия свят. Запланувани преди 20-25 години неща се осъществяват сега. Например, проектът „Световна магистрала”, започваща от Лондон през Европа, Сибир, Корея – Япония. Последната отсечка от тази магистрала е подводен тунел, свързващ Корея и Япония, който вече се строи. Естествено, че само идеята е на преп. Мун, а в осъществяването й участват много правителства и организации.

Подобен, сега заплануван проект,  е построяването на тунел под Беринговия пролив за свързване на Аляска и Камчатка. Не могат хората да се разбират помежду си, ако не се познават, ако не контактуват, а това изисква съответните транспортни трасета по вода, суша и въздух. Когато се работи за такива крупни проекти, почти изчезват расовите, националните, религиозните и политическите различия. Президентът на Русия Путин и губернаторът на Сибир Абрамович са се заинтересували от този труден, но много полезен проект.

Друг, много успешен проект е,  „Посланици на мира” и „Посолства на мира”. Честни и съвестни хора, обикновено високо образовани,   работят за обединение на света чрез семейната традиция, започвайки от усъвършенстване и промяна на индивида, след това на семейството, нацията, света и космоса. Девизът е: „Мирният свят се състои от мирни семейства”.  Посланици на мира и посолства на мира има в почти всички страни по света, включително и в България. Религиозната  принадлежност е без значение,  изискват се обаче  толерантност, висок морал и етика.   

Според преп. Мун посланиците на мира са лидери за мир, а лидер означава човек с възгледи за промяна. Всеки посланик на мира е миротворец в семейството и обществото, което го обкръжава. Той трябва да помага на хората и да живее с девиза „Живот, полезен за другите”. Той трябва да слуша другите, да знае начините за промяна, да бъде отговорен за това, което е около него. Посланикът на мира също така трябва да се развива и да оцени настъпилата промяна  следствие на дейността и усилията му. Той е истински собственик, истински учител, истински ръководител, истински съпруг/а и баща/майка, преди всичко.

Такива семейства, с висок морал и преданост към Бог, се наричат истински семейства, в които Бог може да живее.  Преп. Мун учи също, че Бог е истинска любов. Той не желае да бъде поставен на някакъв висок пиедестал и да бъде недостижим, отделен от хората, от децата си, а да бъде заедно с тях. Това ще Го направи щастлив, защото Неговото Сърце е Башино/Майчино. Той иска хората да работят и полагат усилия за щастлив живот. Философско-религиозната философия на преп. Мун най-добре е изразена в книгата Божественият Принцип, която изяснява научно и вярно човешките проблеми и дава отговор на много неразрешени все още въпроси.

Идеите на Бог, претворени в речите на преп. Мун, сега обикалят света под надслова „Глобална обиколка за мир”, в която главна роля имат синовете му. Той все още е здрав и държи речи по 17 часа, но децата му поемат мисията на баща си. През март имаше такова събитие на правителнствено ниво в Албания, на което са взели участие президента на страната и членове на правителството. На 21 април 2009 г. „Глобалната обиколка за мир” ще се състои  в София. По този начин нашата страна ще участва в това събитие, имащо световно значение за мира и живота на хората. 

„Близкоизточната инициатива”,   е много отговорен и даже  опасен проект, съгласно който посланици на мира от Европа, Америка, Азия и Африка периодично отиват в Израел, за да свързват и помиряват  настроени и воюващи едни срещу други хора, организации и страни. Преп. Мун казва, че всички световни конфликти и войни са на религиозна основа. Религиите са се изгубили в блатото на тези конфликти и не изпълняват основната си роля да свързват хората с Бог. В съзнанието им съществуват стени на разделение и недоверие едни към други, особено към различните по цвят и култура. Сътрудничеството е необходимо главно в междукултурно отношение, защото точно там, където се срещат и пресичат различни начини на живот и култури, възникват неразбиране и омраза, проявяващи се във войни и конфликти. Човечеството изпитва нужда от междукултурна хармония. Основният начин за нейното постигане е принципът на даването. Преди да получиш нещо, трябва да дадеш. Даже новороденото бебе най-напред издишва, а след това вдишва, т.е. дава и започва да получава.  А хората обикновено най-напред искат да получат, а след това да дадат. Ако не става с добро, опитват със сила. В светите писания на религиите този проблем е поставен много ясно, например в Библията се казва:
„Давайте и ще ви се даде; мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” /Лука 6:38/

Друг действащ проект на преп. Мун са световните  фестивали за мир, които се провеждат от Семейната федерация за световен мир и обединение, официално регистрирана и в България. Първият е проведен през 1960 г. в Корея, след това в Япония, САЩ, и др. страни. Хората ги наричат „масовите сватби” на преп. Мун, защото една от проявите е сватбата на съчетани от преп. Мун или негови представители двойки от целия свят, както и получаване на Благословия от съществуващи вече семейства, чиито съпрузи преповтарят семейните си клетви за вярност, любов и преданост един към друг пред Бог.

Сега вече тези фестивали се провеждат през две години по континенти. Сватбите,  действително са вълнуващи и мащабни, защото хиляди хора в един и същи миг се молят на Бог, атмосферата просто е нажежена от  любовта и надеждата, излъчвани от множеството хора. Песни, музика, сватбени ритуали за размяна на пръстени, поставяне ръцете на младоженците една върху друга по време на молитвата и т.н. Аз присъствах на такова събитие в Сеул през 2000 г. и никога няма да го забравя. Моята Благословия се осъществи в София през 2003 г. Тези сватби не са обикновени ритуали, а Благословия, която се получава и от всички присъстващи на ритуала. Чрез нея благословените семейства се пречистват  от първородния грях. Никой друг свещеник, даже и Папата, нямат такава власт.  Благословията идва  от Бог и важи не само за земния, но и за отвъдния живот, където тези семейства няма да се разделят. В обикновените бракове се казва „... и докато смъртта ви раздели”. Няма смърт, има небесен живот след земния, има Благословия! 

На фестивалите се провеждат спортни състезания, научни и политически конференции, срещи, модни ревюта за мис и мистър университет и др. Участват и известни състави и артисти. Изобщо празник! Аз също съм благословена, имам съпруг чрез съчетаване по снимка. Каква е разликата от сегашното ми и предишното семейство? Огромна. Най-важното според мен е, че при благословените семейства  няма и сянка на ревност. Съзнанието на мен и на съпруга ми изобщо не е обременено с такива пагубни за брака мисли, защото знаем и сме приели по-скоро смърт, отколкото изневяра. Много сме подходящи един за друг, макар че на нашата  възраст е трудно да изкореним някои лоши навици и егоизма си преди всичко, но се борим упорито за това. И още нещо. Перспективата ни е  прекрасна – ако „вържем” тук, на земята добро семейство, ще имаме такова и на небето, т.е. в духовния свят. Такъв е смисълът на думите на Исус:
„Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на Небесата. И каквото развържете на земята, ще бъде развързано на Небесата” /Мат. 18:18/.

Най-съществената разлика от предишния ми брак и сегашния благословен е тази, че аз и съпруга ми имаме мотивацията защо трябва да търпим и да си прощаваме. Не може без компромиси. Аз съм лесно обидчива и сприхава като повечето жени, но той е спокоен и търпелив.

Много интересен е и проектът „Океански риболов” със състезания по риболов. Преп. Мун е страстен рибар, хваща много риба в океана, понякога съвсем сам, за да бъде насаме с водната стихия – израз на Божията мощ и величие. 

Системата за реализация на проектите е следната: по всички проекти се работи целогодишно, а представителните изяви се провеждат по време на световните фестивали, в които взимат участие милиони хора от всички континенти. 
 
А какво да кажем за проекта „Палат на Небесната Благословия”, който представлява изграждане на огромен храм за 210 ООО човека, в който основните религии едновременно ще  извършват служби. Всяка в свой отделен храм, обединени в обща сграда. Сега се работи върху архитектурния проект и събирането на средства за тази най-голяма по своите цели световна църква.

Много хора се чудят защо  Обединителното движение има и мощен бизнес чрез проекта „Тонгил”: от женшенови плантации до предприятия за студена преработка и производство на екологични безалкохолни напитки и лекарства, до коли и други промишлени стоки. В България за съжаление за сега няма условия за такива дейности.

Споменах, че  политиката на всяка отделна страна, респективно и на света, трябва да се ръководи от парламенти с две камари: от  политически партии и от неправителствени или духовни организации. Целта е религиите да навлязат активно в политиката, да се чува и зачита мнението на религиозни лидери по всички въпроси.  Ето, че в Корея през 2008 г. на осемнадесетите парламентарни избори са участвали политици от Семейната партия на Обединителното движение, създадена преди 4-5 години. Целта й е установяване на добри връзки с останалите политически сили и разясняване на семейните ценности и традиции. Управляващата партия и тази в опозиция трябва да си подадат ръце с помощта на новата семейна партия. Независимо, че първият път няма избрани депутати за Корейския парламент, участието на образовани и перспективни млади хора от семейната партия е знаково събитие. На следващите избори ще се пожънат успехи. Семейни партии ще бъдат създадени в Япония, САЩ и Европа. Техни представители ще участват в  ООН и други международни организации.

Обединителното движение със своите образователни семинари, конференции, фестивали, състезания и др. може да се разглежда като едно световно училище за нов начин на мислене и живот. Обикновено на хората се предоставя възможността да работят и участват в различните проекти съгласно своите интереси, професионални и човешки. Хуманитарни  организации са: Професорска академия за световен мир и обединение, Студентска организация за световен мир и обединение, различни отраслови структури на писатели и журналисти, учени и др.
Последната организация, обединяваща всички останали, се нарича „Федерация за вселенски мир”

               

                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТА

Чудеса при  катастрофата с хеликоптер на преп. Мун през 2008 г.

Вестник „24 часа” от 21 юли 2008 г. публикува статия под заглавие „Муун катастрофира с хеликоптер”, използвайки материали на западните медии. На българската преса, която има тактиката „Или лошо, или нищо за преп. Мун, явно й е проработила „съвестта”  за купищата лъжи, написани и изречени по негов адрес. След като новината за чудесата при тази катастрофа е отразена в целия свят, не можеше да не се напише нещо и у нас. Това събитие е единствено и уникално в много отношения, за това ще се спра по-обстойно на него, но най-напред статията на „24 часа” със съкращения. 

„Южнокорейският милиардер Сан Мьон Муун, основател на сектата „Църква на обединението”, пострада леко при аварийно кацане върху планина на 60 км. Североизточно от Сеул в събота, /19 юли 2008, бел. автора/, след като машината се подпалила... Група авиационни експерти от Националната служба за транспортна безопасност на САЩ се очаква да пристигнат в Южна Корея днес, за да се присъединят към разследването. „Църквата на обединението”  е основана от преподобния Мун през 50-те години. Той притежава също и стотици компании по цял свят, включително информационната агенция ЮПИ и вестник „Вашингтон таймс” в САЩ .....”

За да Му повярват, на Исус се е наложило да прави чудеса. С преп. Мун се случиха чудеса, които го отличават от всички останали хора на земята.

                4. Преживявания  на Хьонг Джин Ним /третият син на преп.                Мун/ след катастрофата на баща му с хеликоптер

„На 20.07.2008 г. по време на вечеря, получих позвъняване от Хун Сук Ним /съпруга, бел. авт./, която ми каза: „Трябва да седнеш!” Аз  отговорих: „Седнал съм, кажи, какво се е случило?” Тя ми каза: „Хеликоптерът е паднал?” и аз буквално подскочих и извиках: „Какво? Хеликоптерът е паднал? Какво говориш?” Тя ми каза: „Всички са добре. Децата бяха в него, всички са добре. Истинските Родители са добре.”

Незабавно тръгнахме с колата за Чонг Пьонг и когато пристигнахме, видяхме навсякъде екипи на различни медии: SBS, UBS, всички медии, може би 10-15 различни екипа, журналисти и т.н. Те бяха навсякъде, снимаха кой пристига, кой заминава.

От наша страна излезе съобщението, че всички 16 човека са добре, че Истинските Родители са добре, медиите не ни повярваха. Те ни заявиха: „Не смятаме да ви вярваме, вие сигурно криете нещо!” Бяха ни заобиколили и питаха непрекъснато: „какво става? Какво става?” Г-н Янг беше официалният говорител. Той им даде личния си номер, така че те му се обаждаха до 2 часа през нощта! Екипите изчакаха, докато представителите на пожарната и на полицията дойдат и потвърдят, че всички са добре и специално преп. и г-жа Мун. Тогава медиите си тръгнаха.

На следващия ден, новината обиколи света. Беше на първата страница на CNN.com.; AOL, NBC, ABC, BBC; в  Корея: KBC, MBC, SBS  и т.н. Всички медии предаваха: „преп. Мун, на 90 години, преживя катастрофа с хеликоптер”. На 90 години! Този факт обиколи света за секунди.

Статистиката показва, че повече от 90% от катастрофите с хеликоптер завършват фатално. Няма регистриран случай, в който хеликоптер да катастрофира с такава скорост, с 16 души на борда и пътниците да са само с леки наранявания! Това е чудо! Бог е добър! О, Боже! Бог е велик!

На сутринта охраната ни заведе на мястото на инцидента. Когато видяхме мястото, ние се вцепенихме. Това беше зона на голямо бедствие! Като на филм. Гледах останките от хеликоптера и повтарях: „Това не е истина, не може да бъде!” Навлязохме в гората и тогава аз започнах да осъзнавам какво се е случило. Вече не можех да владея емоциите и започнах да треперя, когато видях останките от хеликоптера и си представих как Истинският баща, 90 годишен човек, е трябвало да избяга от горящия ад, а малките ми деца е трябвало да бягат от хеликоптера!

Те ни разказаха какво точно се е случило. Хеликоптерът се е готвил за кацане, получили са разрешение за кацане, всичко е било наред, виждали са се светлините. И изведнъж се появил един феномен – бързо движеща се гъста ивица мъгла, която напълно покрила хеликоптера. Пилотът каза, че не е могъл да вижда дори на един метър. Бил е буквално заслепен, напълно заслепен. Той е един от най-опитните в Корея. Пилотът разбрал, че нещо не е на ред и че не може да се издигне, тъй като това не може да стане,  ако носът на хеликоптера  е повдигнат. Трябва първо да наведе носа, да  набере скорост и след това може да се издигне. Докато се е опитвал да наведе носа, внезапно от мъглата, пред него изникнали около 20 борови дървета. 20 борови дървета! Пилотът си помислил, че това е краят. Дървета, с такава скорост! Между него и дърветата е само едно пластично стъкло. Тези дървета се превръщат в смъртоносни копия. Дори една клонка може да пробие метала. И той наистина си помислил, че вече е мъртъв. И изведнъж, сякаш от небето, дърветата започват да изчезват!!! Какво се случва? Ръбът на перката реже дърветата!!!  Сега на мястото се виждат нарязани дървета, като че ли самурай е сякъл бамбукова гора! Пилотът вижда пред себе си „магистрала”. След това – неочакван удар, бум и машината удря земята. Това е вторият удар, първият е бил ударът на опашката, а след нарязването на дърветата – ударът в земята. Тогава двама от пътниците разкопчават коланите, защото се обаждат на колите да се приближат и да помогнат на пътниците при слизането. Но тъй като е валяло дъжд, при удара в земята хеликоптерът подскача и удря голям дъб. Трусът изпраща двамата мъже от дъното на хеликоптера право напред. В салона на машината има две стени и малък проход между тях. При скоростта на хеликоптера, ако те са се ударили в стените, щяло е да получат тежки гръбначни травми и това ще е краят, няма да могат да оживеят! Но двамата буквално прелитат, един след друг, през прохода и се озовават на пода, точно до Татко, един върху друг.

И сега става нещо още по-изумително! От удара в дъба дървото пада, от скоростта хеликоптерът се завърта надясно и се издига на височината на четириетажна сграда. Това са 11 метра. В такъв момент, една от най-големите опасности е загубата на контрол върху задната перка, на опашката, която направлява машината. Но тя вече е пострадала. Опасността идва от това, че скоростта на перката кара цялата машина да се върти и в кабината се образуват центробежни сили, които са смъртоносни за хората. Опасност има и от възможен удар върху контейнерите с гориво, от който би последвала експлозия.

Хеликоптерът удря дъба, подскача на 11 метра височина и пада. Това е хълм, насечен на тераси, защото преди години мястото е било стопанство с ниви. Те се удрят в най-долната тераса, събореният дъб забавя скоростта, издига
се и опашката се заклещва в едно дърво с формата на буквата Y. Това предотвратява въртенето на кабината. Но има опасности и от перките, дълги по 18 метра, които все още се въртят. Ако те се ударят в скала, силата на удара ще отхвърли машината и експлозията е неизбежна. Хеликоптерът обаче пада в меката почва на старо оризище и перките му спират напълно! Но чудесата не спират! Вратата е нагоре! В случай на късмет да се оцелее от катастрофа с хеликоптер, а както казахме, в повече от 90% това не става, има една голяма опасност: как да се излезе. От ударите металът се смачква като хартия и ако вратата е била огъната, всички са можели да се окажат заклещени вътре.

Когато се приземяват, всичко е в мрак, светлините са изгаснали, навсякъде е мъгла. Механикът, който е до вратата, е бил неориентиран, за кратко време дори в безсъзнание. Той каза, че е станал и е започнал да опипва наоколо. Първото нещо, което сграбчва, е дръжката на вратата!!! Тези, които са били на хеликоптер знаят, че вратата е изключително тежка и разстоянието е голямо. Не знам как механикът е успял да се протегне и да отвори вратата. Той сам не знае как е успял.

Ако хеликоптерът не беше ударил дъба, скоростта нямаше да се намали. За 3 секунди щеше да отскочи и да се насочи напред. А на втората тераса има скала с размерите на пиано. За секунди ще се блъсне в скалата и вероятността от експлозия на горивото е много голяма.

И така, първо отсечените дървета намаляват скоростта, после Y –образното дърво, накрая меката почва и свободната врата.
 
По същото време, няколко известни корейски филмови режисьори почивали на брега на езерото Чонг Пьонг. Те видели в небето хеликоптер, който слизал надолу. Един от тези режисьори ни се обади в офиса и ни разказа какво е видял. Той не е обединител, а съвършено непознат човек, но ни се обади и ни каза: „Искам да ви разкажа на какво бях свидетел. Заедно с няколко приятели ловяхме риба на брега на езерото и видяхме хеликоптер. Не знаехме кой е вътре, но аз получих видение. Внезапно хеликоптерът беше заобиколен от лотос с цветовете на дъгата. И после видях бели неща, които летяха около хеликоптера. В началото помислих, че са птици и се изненадах, че има толкова много гълъби в небето близо до хеликоптера. Но когато се вгледах, видях, че това са хора, облечени в бяло, които държаха лотосовия цвят и се насочваха към сградата /Палата на мира/”.

И така, всички тези чудеса се натрупват едно върху друго и пилотът каза, че са анализирали черната кутия, която е записала всички звуци в хеликоптера. Разбрали са, че всички са избягали за 10 минути! Според опита, в подобни случаи това е невъзможно! Подготвени за това специалисти, с 20 годишен опит, не биха могли за 10 минути да евакуират катастрофирал хеликоптер. Всички са били организирани, координирани и са се изнесли през вратата! Случилото се е забележително! Пилотът каза още: „Когато има катастрофа, в човека заработва инстинкт, който казва „Трябва да оцелея!” Така възниква феноменът на струпването. Всеки се втурва към вратата, за да се спаси. И тогава настъпва хаос. Хората се блъскат, стъпват един върху друг, опитват се да излязат навън, притискат се на вратата, а в това време ... хеликоптерът обикновено избухва около 3 минути след като се е ударил в земята.”

Но в този случай, след удара, вратата се отваря и първото нещо, което всички в хеликоптера казват е „АБОДЖИ! ТАТКО!” Всички братя и сестри в хеликоптера не са мислели за себе си нито и за секунда. Първото нещо, което са извикали, е „Къде е Татко? Къде е Истинският Баща?” Мъжете, които са били изхвърлени напред, буквално само са се изправили. Кабината е била наклонена настрани и татко е бил горе, на тавана, увиснал на стола си. Те е трябвало да го свалят, да го вземат на гръб и бързо да го изнесат. После Майка! Кракът й е бил заклещен от огънат метал, изваждат го, качват я на гръб и я изнасят. После децата. Две от моите деца са на борда – дъщеря ни и четвъртото ни дете, третият ни син. Също и братовчедка им, племенницата ни.  После бягат далеч! Трябва да бягат заради експлозията. Всички останали буквално са изхвърчали през вратата, като тренирани войници.  Те избягали, тичали са до безопасно разстояние надолу по хълма. След тях започнал пожарът, всичко избухнало в пламъци.

Ние наистина сме свидетели на огромно чудо тази седмица. Всички братя и сестри дойдоха да подкрепят Истинските родители. Истински, огромни, огромни чудеса! Само така можем да обясним случилото се.  Някой от авиационните специалисти каза: „Има невидими ръце около Преподобния!” Просто невероятно!

Братя и сестри, ако ние вървим напред с такава вяра, докато се изправяме срещу съдбата си, пред бъдещето и пред живота си, с всички трудности в него, тогава аз вярвам, че всеки ден ще имаме повече просветление и повече мир в живота си. Да е благословен Бог! Бог да благослови Обединителното семейство!”

               

                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТА
               
                ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ КОМУНИСТИТЕ

                1. Преп. Мун – най-преследваният пастор

Един от най-ревностно преследваните от комунизма човек, е преп. Мун. Част от мъченията в комунистическия затвор в Северна Корея и чудото на спасението му след бомбардировка на американски самолети в края на Корейската война през 1950 година, са описани в книгата „Пътят на пионера”, /Уон Пил Ким, изд. на СФСМ, София, 2005 г./

Физическите мъчения, на които е бил подложен в комунистическия затвор в Северна Корея, са нищо в сравнение с психическото натоварване, подигравките, заплахите за близките, лишаването от сън и храна и др. издевателства, извършвани от съветски и севернокорейски полковници. Той е издържал на всичко. Нещо повече, там е намерил  последователи, които е спасил от смъртта и с които по-късно основава Обединителната църква. Устойчивостта му и издръжливостта му са накарали палачите да се убедят, че някаква сила го пази, защото никой друг не е издържал толкова дълго в концлагера, където основната работа на затворниците е била пренасянето на амониева силитра. Тя е силно отровна и много бързо хората са се превръщали в скелети. Като се добави и липсата на храна, оживяването му е чудо. Чудо е и спасението му и преминаването му в Южна Корея.  Американски самолети бомбардират „лагера на смъртта” преди преп. Мун и още няколко останали живи затворници да бъдат заровени в общия, изкопан от самите тях, разбира се, гроб. С едно колело, на което той е поставил човек със счупен крак и още двама затворници, той успява да се придвижи на юг, към свободата и да пресече границата преди тя да се превърне в сегашната демаркационна линия между Северна /комунистическа/ и Южна /демократична/ Корея. Това е разделителната линия между доброто и злото, между комунизма и демокрацията, в същност между сатана и Бог, защото в Северна Корея все още е невъзможно открито да се вярва и говори за Бог. Разликата между живота в двете страни е невероятна. Един и същи народ, с еднаква история, традиции и възможности, мизерува и гладува в комунистическата зона и благоденства в свободната.

Удивителен е фактът, че преп. Мун отива на официално посещение в Москва при президента Горбачов през 1990 г. При това посещение той успява да покаже същността и важността на своето ново  учение, изнасяйки лекции за Бог в сърцето на комунизма – Москва. Няма мъст, няма злоба и омраза. Това е духовната му победа над  комунистическата философия, поробила половината от родината му – северната й част. От тогава и до сега той продължава да се бори с мирни средства за обединяване на насилствено разкъсаната  на две страна.

Първото му спасение от явна смърт е именно спасението му от този комунистически  лагер на смъртта през 1950 г.  Вместо да се озлоби срещу мъчителите си комунисти, преп.Мун създава идеология за победа над комунизма, за да им помогне да разберат дълбоките причини за неговото появяване. Само така те могат да се променят. Учението е актуално и днес.

Второто му спасение, равняващо се на възкресение, е при катастрофата с хеликоптера през лятото на 2008 г. Другите случаи, когато животът му е висял на косъм, също са не по-малко опасни, но мисля, че тези два са особено показателни. Той може това, което друг човек на негово място не би могъл. Защо? Защото Бог му помага и има нужда от него.

За съжаление там, където все още има остатъци от комунизъм или действащ такъв, преп. Мун е „персона нон грата”, нежелана личност. В България държавните власти отказаха да го приемат през 2005 г., както и  съпругата му Хак Джа Хан Мун през 1993 г. Те обикалят по целия свят, посрещани са с уважение даже в мюсюлмански страни, но в България не могат да дойдат. Физически обаче. Разпространението на идеите и учението им не може да бъде спряно от никаква сила.

Искам да разкажа и историята на едно българско семейство на евангелски пастори, което също е било преследвано от комунизма.
 
                Семейството на евангелския пастор Павел Игнатов,
               
Това семейство е  друго, много различно, на евангелски пастори, вярващи в Бог хора, но в същото време и еднакво с моето семейство  - комунистичесското. Моето беше атеистично и комунистическо, но и двете си приличат с любовта и предаността към децата, дома, родителите, родината.

От такова семейство на репресирани от комунистите родители – евангелисти, произхожда  българският пастор Павел Игнатов, пастор на Българска Божия църква, София.

Ще цитирам дословно откъс от биографичната му книга „Школа на живота”.

 „Моят свят” –пастор Павел Игнатов за себе си

„Поеми си дъх, читателю, защото те очаква маратон, много по-дълъг от този на древния бегач, донесъл вестта за победата при Саламин. И аз като Скитникът евреин съм осъден никога да не се спирам. Вечно да тичам от място на място и все този глас в мене: „Върви! Върви!” А накъде да вървя, един Бог знае....

Ето как започва стартът на моя живот. Майка ми и баща ми  са изглеждали скромно. Майка ми е допълвала  качествата на баща ми, защото жената прави мъжа. Ако тя е нищо, и мъжът е нищо. О, не очаквайте, че някой от нашите управници в ония години се е трогнал особено от почтеността на родителите ми. Всеки ден са арестували и разпитвали хора. Всеки ден са изчезвали безследно вярващи граждани, духовни лица, пастори и свещеници. Източна Европа в ония години е прочута с високата си смъртност. Освен жертвите от народните въстания в Унгария, Чехословакия, Германия и Полша, където официално бяха избити хиляди невинни граждани, България допринесе за още такива, защото не остана по-назад с жертвите, принесени пред олтара на свободата и вярата в Бога.
 
Сега си представете моите обикновени родители, които на 11 ноември 1948 г. се сдобиват със син.Това съм аз – Павел, който поема първата глътка въздух в София, в сърцето на България. Когато и да си помисля за моите родители, а така е всеки ден, потръпвам от уважение и възхищение. Тези прекрасни хора, може би единствени са се трогнали от съдбата ми в онези смутни времена. Целият им живот по-късно протича под знаменателя на една изключителна тревога. Те не са се колебали много в решението си и веднага са ме кръстили на Първия голям строител на Християнската църква – апостол Павел. И от този миг започва моята религиозна съдба.

Хайде сега, читателю, си представи моята майка, прегърнала едно бебе, да тича от магазин на магазин, от работа на работа, от квартира на квартира. На моите родители дъх не им е оставал в гърдите, устните им са се напуквали от жажда, а те тичат ли, тичат към следващото звено на нерадостната си съдба. Както повечето хора в България, така и моите родители ме нарекли с името на дядо ми, достатъчна причина и морална гаранция хора като мен да имат безплатен билет за едно планирано пътешествие към ада, защото дядо ми е имал бунтовна същност и никога не се е примирявал с лъжата. В ония години повечето хора са кръщавали децата си с имена на политически величия. И днес мнозина мои връстници продължават да се наричат Ленин, Сталин, Чуде и Будьони. Родителите ми са знаели, че едно модно име може да ме предпази в бъдещия ми живот, но предпочели името на християнския апостол Павел. Нито за миг не са се поколебали, защото са били вярващи, въпреки тогавашната „атеистична пропаганда.” Който е стигнал дъното на живота, няма право на избор. На такъв човек остава единственото право – да оцелее. Така и аз, оцелявайки, съм поел първите глътки въздух от неспокойната атмосфера на столичния град.

Баща ми какво ли не е работил! Тичал и падал с тежките куфари по квартирите, пренасял чували от вагоните в складовете, чистил стъклата на витрините, а майка ми е дъвкала корички хляб, докато омекнат в устата й, слагала ги е в кърпичката си, защото нямала кърма и ми е давала да изсмуквам сладкия сок на нейната слюнка. Господи, мили Боже, благодаря ти, че ми изпрати тази жена, която си надарил с голяма и силна душа, с храброст и смелост. Благодаря Ти, че си я научил до каквото и да се докосне, да го позлатява. И още, читателю мой, представи си същата жена със старите си дрехи, с прошарени от грижи коси, как е тичала с бебе на скута да купува продукти от бедните пазари на столицата, как е прала чужди дрехи, как е чистила новобогаташки къщи и как бистрите сълзи са текли от чистите мамини очи. О, за това се изисква нечовешка сила, потребна е несломима и велика любов! Никога няма да забравя нейния подвиг и никога не ще мога да си я представя седнала да почива. Най-бавното й движение бе тичането от сутрин до вечер за търсене на работа, от ръчното плетене на две куки, до кърпене и чистене на нашия скромен дом. Само веднъж я запомних да пее – беше 11 ноември, моят рожден ден. Пееше за баща ми, който бе заминал трети ден да гаси пожар. В ония дни, както и днес, горите на България често горяха.
„Ела, върни се, любими, щастие няма за мен. Без теб животът е кратък....”

Мнозина от връстниците на баща ми, макар и със скромно образование, малко от малко ако разбираха от счетоводство, лесно можеха да си намерят работа, но никой и никъде не назначаваше хора, за които не е получил сведения от последната им работа. Партийният секретар в онези години никога нямаше да даде препоръка за човек, който не само че не е от пролетарски произход, но на всичко отгоре не се е съобразил със списъка на българските имена и кръщава сина си Павел. От раждането си съм попаднал в железните прегръдки на една несправедливост.

Не мисли, читателю, че 9 септември 1944 г. е началото на някаква промяна. И през ума не бива да ти минава, че пред неправдата е била издигната преграда. Точно обратното, за всякаква неправда са били отворени широко вратите. Липсата на учени хора винаги е предизвиквала административен паралич. Когато съм се родил, управлението на страната ни попада в ръцете на полуграмотни хора, чието единствено достойнство е било техният класов произход, политическата им принадлежност и роднинските връзки. Начело на държавата застават личности без основно образование. Полковници и генерали стават обикновени занаятчии, работници и селяни, кръгли пролетарии и най-вече партизани и партизанки, на чиято съвест тежат десетки обири и убийства. Българските комунисти насаждат традиционна омраза към интелигенцията ни. Така по-будните българи са изселени или изпратени в така наречените „трудово – възпитателни общежития” или лагерите на смъртта, които в малка България бяха повече от 600 на брой. България е хвърлена в ръцете на полуграмотни политици. От другата страна е класическата хватка на греховните съблазни на властта: роднинство, разложение, криза за специалисти. Ето защо към сладките плодове на революциите трябва да се прибавят и вълчите ябълки на неравенството.

Моето детство е преминало сред изобилието на революционната реалност: среднощни арести, разпити, закрити съдебни процеси, мъртви вълнения сред обществото, подкупи и военно-полеви съдилища. Тогавашната власт в продължение на повече от 50 години се стремеше да обърка мислите на населението. И днес може да се чуе как само бившите комунисти са знаели колко страшно е бъдещето и не дай Боже, ако не се вслушаме в гласа им, тежко  и горко ни!... Така отново и отново се възраждат вечните въпроси: какво да правим? Да вярваме или да не вярваме? Никой не може да определи до къде стига оптимизма на незнанието....

Ето го моят неспирно тичащ баща с недоспал вид и черни от умора очи – днес е в София, утре в Долни Дъбник Плевенско, навсякъде познати, навсякъде приятели – до един преследвани от всичките болести на мизерията. Тази картина в България е позната отдавна. Църквите ни са стари и порутени. Свещениците са презирани и разпратени по лагери и затвори. Народът е оставен без духовници в ръцете на „длъжностни лица”, които да обслужват духовните им потребности. Ето защо гражданите предпочитат риска да чуят една религиозна проповед от честен човек, отколкото антирелигиозна лекция на докладчик от дружество „Георги Кирков”. Винаги ще се гордея с моя честен баща. Той е носел жива вода от дълбоките кладенци на Библията. Бягай, татко, България е вечно жадна за Божието слово. Проповядвай и без пари, важното е, че словото ти е чисто. Той е бил честен проповедник, изпълнен с категорични догми и наивни надежди. Не ще и дума, че дванадесетте часа пътувания и срещи с жадни за Божието слово селяни и граждани, са минавали като две години, дълги и мъчителни, защото следвали разпити в нечистите милиционерски караулни помещения, предупредителни протоколи и конфискуване на събраните помощи. После се връщал у дома, където го очаквали нови изненади. Във вторник получил „призовка” да се яви в Централния затвор, където Държавна сигурност го разпитвала по обвинение за тежка автомобилна катастрофа, макар че никога не е притежавал автомобил. Вместо да се изплаши, моят баща се връщал през квартала, наречен „Факултета”, където го очаквали най-бедните хора на бедното ни отечество – нашите будни и трудолюбиви цигани, стискащи дребни монети в напуканите си шепи. Петите им тупкали, гърбовете им – още мокри. Изслушват една проповед, изпяват една – две песни и пак тичат към бордеите и мазетата, където са останали жените и децата им. Тичат като в принципа на „Хепиенда” с надеждата, че утре няма да бъде така.

Хайде сега у дома, където моята чудна майка в името на голямата си любов дондурка бебето, наречено Павел. Много искам да проникна в мислите и представите й. Сигурен съм, че ще успея, защото много пъти съм слушал разказите й.

Знаеш ли, мой читателю, какво представлява България? Преди всичко това е самосъзнание. Ако го пренесеш в любовта към Бог, то означава, че българинът не посяга на чужда любов, но тежко и горко на онзи, който посегне на неговата. Нали е така и при циганите, и при арменците, турците? Отнесено към морала, това ще рече: не кради, не убивай и т.н. Абсолютно точно са спазени десетте Божи заповеди. Нищо, че между цигани, турци, арменци и др. има и мохамедани.

И така, ние сме в мазето, където моята майка оплаква любовта си. Нейните мисли бягат със скоростта на светлината към Долни Дъбник, където е заминал баща ми. България като всяка родина е необозрима. За да нямам угризения, за миг ще спра вниманието ви на един на пръв поглед дребен факт. Там, в Плевенския район, природата е прекрасна. Там се разстила плодородна низина, богати на плод лозя, трудолюбиви селяни, честни търговци и вярващи в Бог хора. ........”

                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМА
               
                Пастор Христо Куличев за комунизма

Много са имената на известни български пастори, репресирани по време на тоталитарния комунистически режим и войнстващия комунизъм. Един от тях е пастор Христо Куличев, когото слушах съвсем наскоро и с негово позволение ще цитирам негови думи, които са във връзка с моята тема „Аз и комунизмът”.

„БКП, идвайки на власт, най-напред се справя със своите политически врагове, а след това започва да гони  вярващите хора и пасторите. Съвременните властващи още не са признали, че процесът срещу пасторите е бил скалъпен както този за  Трайчо Костов. И до сега няма гласност по този въпрос. Днес, в прехода към демокрация, както и преди това, по времето на строящия се социализъм и комунизъм, ние живеем в свят, който е против Бог. Преди официално се насаждаше атеизъм и всеки, който вярваше в Бог, се обявяваше за враг на държавата. Така смятаха следователите от Държавна сигурност. С тази мотивация се извършваха арестите и скалъпените процеси. Комунистите ограничиха евангелските църкви само между четирите стени на сградите им. Не позволяваха никакви дейности извън тях. Последиците от това се наблюдават и днес. Някои религиозни дейци се затварят в собствените си църкви, без да водят активен обществен живот, нещо повече обявяват „война” на други църкви. В същност религиозната война между деноминациите е пагубна за вярващите хора и за Бог. Свободата днес не ни освобождава от отговорност, тя ни натоварва още повече.” /Пастор Христо Куличев/

                Църквата „Нов живот” в  Минск

                Репресиите в Минск продължават

На 17 май 2008 г. съпругът ми и аз бяхме поканени на голяма религиозна конференция в Народния дворец на културата, зала 11 от 15 ч., организирана от църква „Нов живот”. В България бяха пристигнали по покана на пастора на църквата  Георги Бакалов  и създадената от него организация „Инициативен комитет за правата на човека и свободата в Беларус”, пастор Вечеслав Гончаренко и адвокат Сергей Луканин.

Те споделиха, че отношението на властите в Минск към действащи църкви като тази на  пастор Гончаренко е жестоко. Тяхната църква  се помещава в бивш краварник, който едвам  успели да закупят и да ремонтират за един месец, докато властите не  се усетят какво точно става. Нямат разрешение за строеж, нямат регистрация, постоянно ги глобяват, както и други църкви, даже католическата.

Но младият пастор, станал такъв само на 21 годишна възраст, произхождайки от евангелско семейство, се бори смело и твърдо за правото на нов живот, различен от комунистическия, чрез вярата си  в Бог.  Очите на този млад човек са нещо удивително: проницателни и студени. Навътре в душата му не може да се проникне. Вероятно това е защитен щит. Той и адвокатът подробно разказаха за гоненията и репресиите, на които са подложени и в момента в Минск, както и за отпора, който дават. Адвокат Луканин преди да започне работа като защитник правата на религиозните хора, е притежавал частна адвокатска кантора, бил е много богат, коли, апартаменти и т.н., но е почувствал призив от Бог да помогне на беларуския народ и на вярващите. Отишъл при пастор Гончаренко и казал: „Ето ме, вземи ме на работа, отдавам се на Божието дело”.

Слушайки тези изповеди и гледайки слайдове на този краварник, който всички в залата заобичахме, както и други снимки от живота на вярващите, ние се присъединихме към болката и страданията на хората под тоталитарния режим на комуниста Александър Ригоревич Лукашенко, един от последните такива режими в света.

Бог е призовал много силни личности за борба с беззаконията на комунистическата власт. Нещо повече, на пастор Гончаренко е дал ясно послание чрез сън. Какъв е бил този сън?

Пасторът сънувал, че от корема му се появява човешка ръка, държаща голям и остър меч. Ясна поличба. Младият мъж е разбрал, че трябва да се бори както в притчата за Давид и Голиат. Колкото и нищожен да е изглеждал Давид в сравнение с огромния Голиат, със силата на Бог, той побеждава врага си на Библейския дуел. Важното е, че Давид се е осмелил да дръзне да се бори. Много  десиденти от Беларус, пастори и обикновени хора са щит в ръцете на вярващите. Към тази неравностойна, но победоносна за доброто битка, се присъединяваме и ние, вярващи хора от България. Най-малкото, но най- важното, което можем да направим, е да се молим за пълна победа над комунизма и воинстващия атеизъм в Беларус и други все още комунистически страни.

И още нещо интересно. Пастор Георги Бакалов, организатора на спомената среща в НДК, периодично посещава Минск – преди и сега. Месец октомври 2008 г. заедно с други хора, решава отново да отиде в Минск. Но... другите са допуснати да преминат граничната бариера на аерогарата, но не и пастора. „Вие не можете да влезете в Беларус! Защо, пита пасторът. Обърнете се към Руското посолство в София”, е краткият отговор. Щрак черен печат в паспорта!
Нямам коментар!!!


                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМА

                ЗА  БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА
 
                1. Защо пиша тази книга

Не съм пророк и не мога да предскажа бъдещето на човечеството, за това  ще представя речта на съпругата на преп. Мун – д-р Хак Ча Хан Мун, или Истинската майка, както е известна,  произнесена на четвъртата световна обиколка през 2000 г., която е актуална и днес. В нея са засегнати и изяснени проблеми от миналото, от съвременния живот и от бъдещето. Речите и научните трудове на преп. Мун и съпругата му са едно море от знания:
- за Бог и Неговия промисъл
- за произхода, миналото и настоящето на хората
- за  бъдещето развитие на света и цивилизацията
- за Отвъдното и  живота след физическата смърт
    
Аз пиша моята малка книга, за да споделя мисли и чувства, породени от идеите и думите в трудовете на Истинските родители и техни последователи. Тя разказва за изминатия от мен път в религиозното ми развитие, който не е нещо особено, но показва, че каквото съм прочела, мога да осъществя в живота си – във всички области. Религията за мен не е някакво съзерцание и вглъбяване в себе си, а напротив – открит и ясен начин за промяна на мисленето, на мирогледа, а след това и на начина на живот и на  действията ми.

Може би по този начин ще помогна и на други хора да намерят себе си и да започнат нов живот. Не казвам, че това е лесно, но е възможно. Ще се радвам, ако книгата ми предизвика дискусия и събуди интерес.
 
                Книгата „Чон Сонг Гьонг” или
                „НЕБЕСНА БИБЛИЯ”

На български език вече е преведена от руски корейската книга ЧОН СОНГ ГЬОНГ – с обем от 2915 страници, която дава отговор на много вълнуващи всеки човек въпроси. Тя представлява избрани откъси от речите на преп. Мун и съпругата му Хак Ча Хан Мун – Истинските родители. Самият й обем от близо 3000 страници показва, че творчеството им е значимо и актуално, на съвременен език, разбираемо за всеки търсещ познание и опора в изконните, идващи от Бог ценности. Заглавието не е преведено, защото не е избран най-подходящия вариант, но обикновено книгата се нарича „Небесна Библия”. Искам да посоча  заглавията и някои подзаглавия на отделните й части, които говорят сами по себе си.
 
- Книга първа. Истинският Бог /същност; сътворение; история на възстановяване и др./

- Книга втора. Истинските родители /Месията и Истинските родители;  Небесното царство и Истинските родители; Истинските родители и ние и др./

-      Книга трета. Истинската любов /какво представлява истинската       любов; реалността на любовта; любовта и бракът; любовта и семейството; любовта и духовният свят/

- Книга четвърта. Истинското семейство /изначалното истинско семейство, замислено при сътворението; семейството като модел на Небесното царство и др./

- Книга пета. Земният живот и духовният свят /съществуването на човека в духовния и физическия свят; смъртта и духовния свят; месията и духовният свят; ние и връзката ни с хората от духовния свят и др./

- Книга шеста. Човешкият живот и светът на Отвъдното /пътят, който трябва да извървим през своя живот; що за място е духовният свят и др./

- Книга седма. Етикет и церемонии

     -    Книга осма. Грехът и възстановяването чрез изплащане /вътрешното    значение на греха и грехопадението; процесът на изплащане и нашият живот и др./

- Книга девета.  Благословеното семейство /Истинските родители и Благословията; провиденциалното значение на Благословените семейства и др./

- Книга десета. Пътят на човечеството в епохата на изпълнения завет /гледната точка за човешкия живот; за семейството; за нацията и света и др./

- Книга единадесета. Основите на Вселената /основополагащият ред във Вселената; Сътворяването на човека и осъществяване идеала за любовта; грехопадението на хората и тяхното възстановяване;/

- Книга дванадесета. Тихоокеанското провидение.  /двадесет и първият век – епохата на океана; океанската индустрия за отдих и хоби – индустрията; Тихоокеанската епоха и учредяване Федерацията на островните нации; морските цивилизации от гледна точка на Божието провидение; Полуостровът – там ще се реализират плодовете на всички цивилизации/

- Книга тринадесета. Възстановяване на истинското Божие отечество /семейната църква – вътрешният фундамент на провидението; бъдете активни като родови месии и др./

- Книга четиринадесета.  Живот на истинска синовна преданост.
 
- Книга петнадесета. Нашият живот като господари на Чон Ил Гук. /Божията истинска любов е силата, мотивираща сътворението; как да станем граждани на Нацията на космическия мир и единство /Чон Ил Гук/ и др./

- Книга шестнадесета. Истинските семейства и семейното обещание.
               
Нека всеки читател сам направи извод за себе си дали е интересно или не, изложеното в тази голяма и по обем и по съдържание книга. За мен тя е много важна. Почти всеки ден чета от нея. Убедена съм, че обикновен човек не може да я напише. Тя е низпослана от Бог както Библията, Корана и др. свещени книги. Исус изпълнява обещанието си – дава ново слово. При това без притчи и символи, както в Библията, което се е налагало от нивото на развитие на Неговите съвременници. Тази книга носи новата истина и е предназначена за нас – хората, живеещи днес на земята.

Каква велика епоха, като тази при появата на Свещените писания! Не бих искала да се родя нито по-рано, нито по-късно. Най-важното нещо, което научих, е, че трябва да живея отговорно и честно. Светът върви към промяна, върви към идеалите на Създателя, макар и бавно, но сигурно. Колко ми се иска всичко да стане за един миг! Може би е възможно ускоряване на процесите, ако в тях участват много хора.

                КНИГА ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА
               
                Реч на г-жа Хак Ча Хан Мун

          СЕМЕЙНА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СВЕТОВЕН МИР И ОБЕДИНЕНИЕ

 ПЪТЯТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И СВЕТА В ЕПОХАТА НА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
                /Четвърта световна обиколка, 2000 г./

Предговор
Д-р Хак Ча Хан Мун, съпругата на преподобния Сан Мьонг Мун, по време на своята четвърта световна обиколка, произнася реч под това заглавие. Първостепенна грижа на д-р Мун е да донесе истинска любов и жизнеспособност на семействата, което, тя вярва, е същината на Божията воля. Тя смята, че ако семействата са здрави и силни, тогава обществото ще има преуспяващо и бляскаво бъдеще. Д-р Хак Ча Хан е горда майка на 13 деца и баба на 21 внуци. /За биографията на д-р Мун вижте www.ffwpu.org.uk/.

В началото на тази обиколка, тя бе топло приета в 12 големи града на САЩ и посрещната от 43 сенатори, 75 конгресмени 27 губернатори на щати и над 500 щатски законодатели, които подписаха прокламации, благопожелания и приветствия.

Д-р Хак Ча Хн Мун активно насърчава Женската Федерация за световен мир по време на световни обиколки от речи през 1992, 1993 и 1999 г. От основаването си през 1992 г. ЖФСМ разширява своята хуманитарна дейност в множество развиващи се страни. Сега ЖФСМ притежава общ консултативен статут /първо ниво/ на неправителствена организация към Организацията на обединените нации. /www.wjwpusa.org/.

В предишните си обиколки д-р Мун е говорила в Капитолия, в ООН и във Великата зала на народа в Пекин. Тя е отправила своето послание на истинска любов и мир към много нации и пред редица държавни глави. За хуманитарната й дейност и за приноса й към световния мир д-р Мун е носителка на много международни награди.

Д-р Мун и нейният съпруг са загрижени относно ролята на световните религии в решаването на конфликтите. Чрез спонсориране на многобройни конференции и обществени проекти през последните 30 години, те са подкрепяли представители на различните верски традиции да направят колективен принос за каузата на мира в нашия свят.

„Уважаеми гости, дами и господа, с цялото си сърце искам да ви благодаря, че като лидери в различни области на обществото, вие се събрахте днес и ми предоставяте възможността да споделя с вас Божието Слово. По- специално, бих желала да изразя дълбоката си благодарност пред Бог, Който е бил моят неизменен спътник през целия ми живот. Нека на Него да предложим цялата чест и слава.

През своя живот, съпругът ми – Преп. Сан Мьонг Мун, се посвети изцяло на спасението на човечеството с център Божията Воля. Той осъзна, че Бог не стои на трон от слава и почести, а в същност преживява голямо страдание, мъка и болка, защото полага неимоверни усилия, за да намери и спаси своите деца, които се мъчат в ада следствие от грехопадението. От момента, когато съпругът ми прозря Божията воля и страдащото Му сърце, той се посвети на една единствена цел – да осъществи Волята на Бог, като забрави всичко останало. Животът му е изпълнен с неразбиране, преследване и големи трудности, но съм благодарна на Бог, че мога да бъда тук и да го представлявам.

Настоящата тема ще ни помогне да разберем по-добре човешката история и настоящите събития в света от гледна точка на Божието провидение.

Какво представляват последните дни? От самото падение на първите човешки предци, Бог е работил, за да спаси изгубените Си деца. Тази велика работа по спасението трябва ад бъде завършена през последните дни.  Това е време на поврат, когато приключва злата история на сатана и започва Божието господство на доброто. Ето защо, последните дни са време на надежда, когато Божията работа ще бъде окончателно завършена. Хората като индивиди ще бъдат освободени от оковите на греха и ще могат да осъществят идеала на съвършенството. Семействата ще бъдат излекувани, ще настъпи помирение между различните общности, а нациите по целия свят ще живеят заедно като братя. С изчезването на страха от смъртта ще паднат дори и бариерите между Небето и земята.

В курса на човешката история Бог се е опитвал няколко пъти да ни въведе в епохата на последните дни, като е отварял умовете ни за по-дълбоко разбиране на Своята Воля и Истина. Отново и отново ние сме се проваляли  в изпълнение на отговорността си. Но Бог е вечен, непроменлив, абсолютен и уникален. Неговата Воля също е вечна, непроменлива, абсолютна и уникална. Ето защо Той никога не ще изостави Своя идел - да изгради Своето Царство чрез истински индивид, истинско семейство, истинско общество, истинска нация и истински свят. Бог със сигурност ще изгради света, в който ще може да се насели, като свободно се придвижва и действа както на Небето, така и на Земята.

Съгласно Божия изначален план, такъв мирен свят е трябвало да се появи съвсем естествено. Началото е щяло да се постави със семейството на безгрешните Адам и Ева, които са щели да бъдат първите Истински родители на човечеството. Но поради грехопадението, Истинските Родители и истинският свят са изгубени от самото начало.Ето защо, нищо в този свят, не може да ни свърже обратно с Бог и Истинските Родители. Първо трябва да бъдем изкупени и възстановени до състояние на истинско духовно здраве. Когато хората получат новорождение, станат истински съпруг и съпруга и си родят деца, само тогава може да се появи светът на Божето господство. Когато хората отново могат свободно да общуват в сърцата си с Бог, тогава светът на злото неминуемо ще изчезне.

Последните дни са времето, когато този идеал ще бъде осъществен. Това е времето на Второто пришествие. Ето защо, последните дни са време на надежда, а не на страх. Библейските пасажи за осъждане чрез огън, унищожение на земята или това, че хората ще бъдат отнесени във въздуха, имат по-скоро символично и духовно, отколкото буквално значение. Последните дни са времето, когато най-накрая ще бъде разплетена и разрушена историята на злото и трагедията. Как ще стане това? Господът при Второто Си пришествие ще предложи условия на любов и саможертва на всяко едно ниво, като започне от индивида, премине през семейството, обществото, народите, нациите , света и дори сферите на духовния свят. Той ще възстанови вертикалната връзка на човечеството с Бог.

Но реалната ситуация на днешния свят сякаш е далеч по-различна. Хората са отчуждени на всяко ниво. Обществата ни са покосявани от проблемите на глад, замърсяване на въздуха, водите и околната среда и др. В света непрестанно възникват религиозни и расови борби, които причиняват конфликти и войни.

Кой може да поеме отговорността за този свят? Имаше време, когато комунистическите страни вярваха, че могат да създадат нов свят, но не успяха да преминат отвъд собствения си национализъм.  Подобно на това, Америка не може да премине отвъд идеята за американизиране на света по подобие на собствения си образ. Когато една нация постави собствения си интерес на първо място, тя не може да води света. Нуждаем се от народ или нация, които да се жертват за по-висшата цел и  която да прегърне целия свят.

Навярно сте любопитни да разберете на какво учим. В същност е съвсем просто. Първото нещо е „живот в полза на другите”. Индивидът трябва да живее за семейството, то за обществото, обществото за народа, народът за нацията, нацията за света, светът за Бог. Същият принцип се прилага в семейството.

Второ, ние учим хората „да обичат врага си”. Дори Бог пожертва Исус  - Своя единороден и възлюбен Син, за да спаси човечеството. Затова сатана не може повече да упражнява злия си авторитет и мощ пред него. Моделът на сатана е винаги е  да удари пръв, но в края на краищата загубва. А Божията стратегия е да спечели крайната победа, но най-напред да поеме първия удар и първата загуба. Този небесен закон може да се наблюдава и в християнската история. Християнските мисионери и светци са извървели път на преследване и мъченичество, възпрепятствани от много врагове. В продължение на две хиляди години сълзите и кръвта им са били плодородната почва за израстването на свободата и демокрацията.

Но днешното християнство, което някога е било извор на порив за свобода и демокрация, е изправено пред криза. Християнските нации са изгубили посоката и тънат в морално объркване. Те отричат или пренебрегват Бог, Исус и Божието провидение по начин, който преди би бил немислим. Дори чуваме гласове, че „Бог е мъртъв”, или „Бог не съществува”. Как се чувства Бог при това? Със сигурност сърцето Му е разбито.

За кого се е жертвал Бог? Не е само за Америка или само за една отделна страна, нито пък само за християнството. По-скоро за всеки един нас. По същия начин причината, поради която Исус е разпънат е, за да спаси всеки един от нас – вас и мен. Както грехопадението е започнало от двама души, така и спасението трябва да започне от индивидуално ниво. Месията идва като представител на човечеството, заявявайки: „Аз ще поема пълната отговорност, за да платя всички дългове, които хората са натрупали през историята”.

Не трябва да възприемаме нещата само като концепция и теория. Ако не сме готови да понесем нещастието и страданието на света, не можем да достигнем до Божието Сърце. Дали сте се молили някога с агонизиращо сърце за всички шест милиарда хора като за собствени деца с чувството, че те умират? Малцина ще отговорят с „Да” на този въпрос. Господът на Второто пришествие идва на света именно с такъв абсолютен стандарт. Когато Бог открива Авраам 2000 години след грехопадението, Той най-напред го поставя пред изпитания и страдание. Чак след това Бог прави от потомците на Авраам избран народ  и нова нация – Израел. Бог призовава израелтяните като избран народ въз основа на победоносната вяра на Авраам. Те се превръщат в централния народ, готов да приеме Месията.

Първите човешки предци Адам и Ева са загубили стандарта си на вяра и любов. Месията идва, за да възстанови този изгубен стандарт. Той е в позицията на нов Адам, а вярващите представляват „годеницата”. Но израелтяните не успяват да  изпълнят мисията си, защото разпъват Исус на кръста и изгубват позицията си на Божии избраници. На тяхно място е призовано християнството, което да изпълни недовършената мисия. Бог продължава да води Своето Провидение с една цел – да възстанови позицията на „годеницата”. Развитието на собствената религия не трябва да бъде крайната цел на християните, които днес са в очакване на Второто Пришествие. Тяхната мисия е да станат „годеницата”, която да бъде квалифицирана да приеме Месията като свой „годеник”.

Месианското учение учи, че Месията идва, за да спаси света. Той носи учение, което  може да обедини света и да спомогне за изграждането на идеални семейства. Главната Му цел е да възстанови позицията на Истинските родители, изгубена поради грехопадението. Старият и Новият завет ни учат, че Месията идва с авторитета на Баща, намира и приветства реална годеница от физическия свят, която представлява силата на светия Дух, и двамата заедно възстановяват позицията на Истински Родители. Ето защо християнството е в позиция на „годеница” спрямо идващия Месия. Исус идва със същата мисия. Той предлага живота си за света и Царството, което Бог е искал да изгради, защото е изгубил Своя народ. Пътят на страданието на кръста е същият, който самият Бог е вървял.  Исус се моли с агонизиращо сърце: „Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат”. Той прощава на Рим и на всички, които Му са се противопоставили.

Този дух на жертвеготовност е причината, поради която Исус на 33 години не приключва живота Си чрез разпятието, а възкръсва. С Божията помощ християнството наследява духа на Исус и се превръща във водещата религия в човешката история.

Дами и господа, важно е да разберем отговорността на Америка като водеща християнска нация в света. Ако тя не застане на предната линия в Божието провидение, тя няма да продължи своето процъфтяване.  Историята ни показва, че цивилизациите се издигат и падат, когато Небесната съдба се оттегли от тях.

Да разгледаме историята на цивилизацията. Тя щеше да започне в топлия пояс, ако нашите предци не бяха съгрешили. Неговият климат съответства  на пролетта. Със съзряването си цивилизацията щеше да се премести към хладния пояс, съответстващ на есента. Но вместо това, древните цивилизации възникват предимно в горещите части на света – тропиците и субтропиците. Към тях спадат цивилизациите на маите, инките, Египет и Месопотамия. Очевидно е, че центърът на цивилизациите си движи от място на място и тези, някога горди общества, са западнали. Днес водещите култури са от хладния пояс, представен от западната цивилизация. Ето защо, водещите нации в света като Америка, Англия, Германия и др. , са в хладния пояс на Северното полукълбо.

След залеза на цивилизацията от хладния пояс – есента, за кратко време идва редът на цивилизацията от студения пояс – зимата, представена от комунизма. Много интелектуалци навярно смятат, че Студената война изчезва след разпадането на Съветския Съюз, но в същност силите на материализма и атеизма все още тегнат над света. И демократическата, и противоположната й комунистическа идеология, постепенно губят влияние и сила.

Сега ще се появи цивилизацията на истинската пролет, която сме търсили от незапомнени времена. Тя ще преодолее кризите и опасностите на съвременната цивилизация.

Кой може да разтопи ледения къс в Божието Сърце? Властта, парите, науката и познанието не мога да направят това. Този лед може да се разтопи с идването на пролетната култура на истинската любов.

Движението на цивилизацията по поречието на реки, брегове на океани и морета също показва, че нейният център не е фиксиран. Например, ранната човешка цивилизация започва около реките Тигър, Ефрат и Нил, а после се премества към Средиземноморието, като центърът й в Гърция, Рим, Испания и Португалия. По-късно центърът на цивилизацията се премества към Атлантика в лицето на Великобритания и САЩ. Това движение сега дава плод в тихоокеанската цивилизация, представлявана от САЩ, Япония и Корея.

Погледнато от перспективата на историята на цивилизациите, Корейският полуостров, макар и малък, заема много важна позиция. На север от Корея е границата с региона на студената цивилизация, която свърза Русия  Китай. На юг се простира региона на хладната цивилизация, която свърза САЩ и Япония. От тази провиденческа гледна точка за историята е съвсем естествено, че в Корея ще се появи цивилизацията на топлия пояс, представляваща новата пролет в човешката история. Тази нова култура трябва да може да усвои цивилизациите както от студения, така и от хладния пояс.

Не е случайно съвпадение фактът, че преп. Мун, отдава живота си, за да разреши проблемите на Севера и Юга, а също така на Изтока и Запада. Той идва от Корея. Това е в пряко съответствие с Божето провидение. През нашия живот моят съпруг и аз сме поставяли предизвикателства пред расови, идеологически и национални граници с цел да поведем движение за „Единен свят с център Бог”. Вървим по този път поради Божието провидение.

Принципът на провиденческата история е истина, която ни е разкрита. Това не е теория, която преп. Мун си е измислил. Той получи просветление за Волята на Небето. През изминалите години сме вдъхновили евангелизаторски и бизнес - дейности от Аляска до Антарктика, от страните на бившия СССР до 33-те нации от Южна и Централна Америка, а също из цяла Азия и Африка. Работили сме в Пантаналския и Амазонския регион на Бразилия, за да защитим околната среда на планетата. С цел да разрешим духовните и социалните предизвикателства, сме работили чрез Международната Свята Благословия и движението за чиста любов, за да премахнем бариерите между народите, расите и нациите. Около 430 милиона двойки от целия свят вече са получили Святата Благословия на Бог.

Светът се променя по-бързо, отколкото осъзнаваме.В по-неотдавнашната история политически групировки, поддържащи диалектическия материализъм /комунизма, бел.авт./ и материалистичната гледна точка за историята, придобиха контрол над повече от една трета от световното население и две трети от територията на земята, в които се включваха бившия Съветски Съюз и Китай. Тяхното разрастване обаче не може да продължава вечно, защото не е в съответствие с Божията воля. САЩ, които днес се извисяват като супер - сила, имат същата позиция на превъзходство, която е имал някога Рим. Падението на Рим е резултат по-скоро на вътрешната му поквареност, а не на външни нападения. Моралната поквара е предизвикала изгубване  подкрепата на Небесната съдба от Рим. Америка е застрашена да има същата съдба.

Ще дойде време, когато религиозни лидери, които отстояват и проповядват Божията воля, ще излязат на преден план. Религиозните лидери са пророци. Те трябва безстрашно да се изправят, да декларират Божията Воля и да посочат пътя пред човечеството.

Разцепването на деноминациите и борбите между религиозните групи, на които сме свидетели днес, сериозно възпрепятстват Божието провидение. За да преодолеем религиозното разединение, моят съпруг и аз сме посветили 90 процента от бюджета на нашата църква. Основахме между-религиозната федерация за световен мир, за да донесем хармония и единство сред религиозните групи.

Съвсем наскоро основахме между-религиозната и международната федерация за световен мир.

Намираме се във време, когато всички хора могат да преминат отвъд религиозните различия и да разберат Божието провидение, стремящо се да осъществи на практика идеала на сътворението. Можем да възстановим сърдечната и проникновена връзка с Бог, която изгубихме в резултат на човешкото грехопадение. Това означава да възстановим позициите на родители и деца, за да станем такива, каквито Бог изначално ни е замислил да бъдем.

Ето защо Бог ни обещава, че времето, когато дойдат Истинските родители, е наистина последните дни. Те са крайният плод на победите и жертвите на добрите хора през цялата човешка история. Обединителната църква е разпространила по света това ново послание и традиция чрез церемонията на Святата Благословия. Днес, като поставяме традицията на благословени семейства, можем да възстановим взимоотношенията между братя и сестри, съпруг и съпруга, родители и деца такива, каквито Бог ги е замислил от самото начало.

До сега демокрацията е призовавала за „човешка свобода” и „освобождение на хората”, но това не е достатъчно. Сега е време да призовем постигане на „Божията свобода” и „Освобождение на Бог”. Когато сложим край на Божията тъга, автоматично ще последват човешкото освобождение и възстановяването на човешката свобода. Всеки един от нас трябва да осъзнае, че е  роден, за да освободи Бог и света.

От сега нататък по целия свят ще стане очевидно господството на Божията любов. Неговата власт и авторитет ще бъдат признати и уважавани. В тази епоха Изтокът и Западът, та дори духовният и физическият свят, ще станат едно с център родителите на Небето и Земята. Това ще доведе до единен свят и космос с център Бог. Великото човешко семейство ще бъде формирано на земята. Това е надеждата на Епохата на изпълнения Завет. Божиите обещания ще бъдат изпълнени в слава.

Бих желала да приключа, като изразя надеждата си за започване на едно ново хилядолетно Царство, преизпълнено с мир, свобода и справедливост на Земята и Небето.” /Със съкращения/.


               

                КНИГА СТО
               
                ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Мисля, че написаното до тук е достатъчно. Бях искрена и честна. Може би не всички ще ме разберат, но  аз показах пътя на собствената си промяна. Ако отделният човек е косъм от Божията глава, и ако този косъм е „откъснат” от Нея, Той  изпитва болка и страдание. Длъжни сме  да Го отървем от тази болка и страдание. Всеки сам за себе си. Аз като отделна личност не мога да заместя никого другиго в този процес, касаещ само Бог и отделния човек.   По-простичко казано, задача над задачите за всеки  е да  повярва, че има Създател, пред Когото е отговорен за мислите, намеренията, постъпките и делата  си и да се свърже с Него. Начините  са различни, защото пътищата, пътеките, проходите, изкачванията и спусканията нагоре и надолу по този труден път са толкова много, колкото хора живеят на земята. Аз разказвам как се случва това с мен. Все още не знам до къде съм стигнала, но важното е да не спирам. 

Нека протегнем и двете си ръце към светлината и любовта, които непрекъснато струят от бащините ръце на Бог, всеки ден да се СТРЕМИМ КЪМ НЕГО, Да ГО доближим и свържем с Него. Той ни чака!!! Амин!!! Аджу!!!

                С обич, Мария Коларова-Вашкевич 
               
                Начало 2009
               
               
                Край  2015, СОФИЯ