Детска приказка за възрастни, пиеса за деца

/ новогодишно приключение/
Автор: Сергей Жучков, Русия
Поетичен превод от руски език: Генка Богданова

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Дядо Мраз
Играчка-Пожарникар
Пясъкът ---------------приятел на Пожарникаря
Водата----------------- приятел на Пожарникаря
Пожарогасител……  приятел на Пожарникаря
Огън – повелител на огненото царство
Първа кибритена клечка –      слуга на Огъня
Втора кибритена клечка - слуга на Огъня
Трета кибритена клечка - слуга на Огъня
Четвърта кибритена клечка - слуга на Огъня
Гласът на Часовника  зад завеса

Нощ. Обстановка в детска стая. Две детски креватчета със спящи в тях деца. Новогодишна елха. От едната страна на елхата стои Дядо Мраз, а от другата играчка – пожарникар. Наблизо лежи голяма кутия с кибритени клечки. На стената, между креватчетата виси Часовникът
Звучи музика. Стрелките на Часовникът започват да се движат
Чува се песента на
Стрелките на часовникът:

На стената  не за украса стоим,
макар, че сме и украшение.
Ние работим- часовете броим,
заслужаваме уважение.

Да отброяваме  живота със вас-
това е нашето призвание,
какво че  всеки ден, а  и всеки час
си има своето название.
 
И само когато  децата заспят.
тогава над времето имат власт.
Но какво от това? Стрелките броят-
полунощ е вече- среднощния час.

В този миг за всеки човек по света,
и незримото време се спира.
И приказката в цялата си красота
в съня душата му детска намира.

Часовникът бие полунощ.  Пожарникарят, който до този момент  е стоял в кашон ,така, че само шлема му да се вижда, се изправя в цял ръст и пее:
               
ПОЖАРНИКАРЯТ:

Всеки вече в леглото лежи,
Само на мене не ми се спи.
Отново на поста аз стоя
Зорко самотен сред мрака бдя.
Тъй внимавам, приятели аз,
да спите спокойно в този час,
и Огънят със свойте искри,
пожар в града да не разгори.
За да бъде  спокоен съня
нощем на поста си буден бдя.

Пожарникарят се оглежда наоколо

ДЯДО МРАЗ:
Служителю, я вижте, кой е там?

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Никой. За Нова година рано е, знам.

ДЯДО МРАЗ:

С нетърпение я чака вече
добрият народ  тук и далече.
Само сладко, сладко спят децата,
но се смеят  в съня им лицата.   

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Жалко, възрастните ги няма,
тук, сами, децата са само.         

ДЯДО МРАЗ:

Нищо, нека децата поспят,
утре и те ще се веселят…

ПОЖАРНИКАРЯ:

Колко пъти трябва да кажа,
да бдят над тях е много важно!
Родителите май забравят,
сами деца не се оставят.

ДЯДО МРАЗ:

Самички ли? Я чуй се само!
Не са тъй малки и са двама.

ПОЖАРНИКАРЯ:

Я слушай, клечките на кибрита,
в кутията си мърморят скрито!
По-добре да не ги закачат,
че веднага  ще пламнат в здрача.
Малки са , и са дребни на глед,
но ще пуснат тук Огън проклет.

ДЯДО МРАЗ? /учудено/

Е, Нова година е вече,
сигурно  е от тук далече.
До тук няма да се добере,
като идвах, огледах добре.

Ти поглеждай  кибрита , че той
е палав и заслужава  бой!
Някой в пожарната все звъни,
ако с Огъня започнат игри!

Дядо Мраз излиза. Пожарникарят сяда под елхата и притихва. От кутията се подава Първа клечка. Оглежда наоколо и като не забелязва Пожарникаря изсвирва. Изскачат и другите кибритени клечки. Започват да лудуват и разхвърлят наоколо пакетите с подаръци. Запяват:

ПЪРВА КЛЕЧКА:
Ние сме клечки –сестрички.
Ние сме много красиви.
Децата имат привички,
палят ни в пламъци живи.

ВТОРА КЛЕЧКА:
От кукли сме по-чудесни.
С играчки плюшени лесно
факели подпалваме ние -
Огънят във нас се крие.

Припев:/пеят всички/
Бързо, по-бързо,
избери една от нас!
Не бой се! Смело
я  запали от раз!

ТРЕТА КЛЕЧКА:
И ще се случи тук чудо,
ще пламне Огънят лудо.
Към свобода той устремен,
обхваща всичко в огнен плен.

ЧЕТВЪРТА  КЛЕЧКА:
А за нас, за клечките, той
е могъщ господар - герой.
Леко,бързо и с охота
за него  ще  дадем живота.

Припев:/пеят заедно/
Бързо, по-бързо,
избери една от нас!
Не бой се! Смело
я запали от раз!


ПЪРВА КЛЕЧКА:
Най-хубав на света е, знам,
той,  прекрасния огнен плам!
Не слушай възрастните ти,
една от нас си запали!

Клечките започват да скачат още по-буйно и се „разгоряват”. Появява се Огънят с червено наметало.

ОГЪНЯТ:

Роден съм аз  като волна стихия,
и от векове владея земята.
Горите, степите паля, не крия,
под  облаци дим скривам  небесата.

Аз съм Огън –най-могъщ на този свят,
по своя огнен път помитам всичко.
А кълбата на пожара бързо се въртят-
под Огъня, не оцелява нищо.

Но същество едно - съвсем  невзразчно,
прекъсва моя бяг, стремителен, лек....
Лиши ме от волята и покоя,
появи се тук съществото Човек!

Той направи от мен роб слабодушен,
и ето, аз, Огън - свободен роден,
му дадох  душата си- тих , послушен.
Аз бях от слабият Човек победен!

И ето ме! Сега човека сгрявам,
Храна  готвя, осветявам  пътека.
Ала, тежко ми, щом се разлудувам -
не на шега наказва ме Човека!

Укротен съм, но не съм се покорил!
Горещият ми нрав носи проблеми.
Та преди пожари да съм разгорил,
спомнете си, не играйте със мене!

Огънят застава в центъра на сцената с разтворени като за полет ръце. Кибритените клечки падат на колене пред краката му с протегнати към
Към него ръце.

ПЪРВА КЛЕЧКА:
О, господарю, сега си свободен!

ВТОРА КЛЕЧКА:

С нас си! Искаш ли нещо? О, говори!

ТРЕТА КЛЕЧКА:
Ще направим всичко, за тебе угодно!

ЧЕТВЪРТА КЛЕЧКА:
Но не угасвай, Господарю! Гори!

ОГЪНЯТ:
Да, нека Времето не върви, напред
и Нова година да не настъпи!
Аз зная, напред ни очаква късмет!

ВСИЧКИ КЛЕЧКИ В ХОР:
Какво да сторим? Води напред, скъпи!

ОГЪНЯТ:

Часовникът в огнен ад ще изгори.
Ние с вас  ще спрем досадното Време!
Да заспят децата непробуден сън,
яркият пламък света ще превземе!

Клечките снемат часовника, за да  го отнасят  със себе си, следвайки навън Огъня.

КЛЕЧКИТЕ / в хор:

В царството на Огъня вечен,
няма ни  нощи, ни дни.
На дим и на огън обречен
е всеки в тези земи.
Злото  света ще обвие
щом пожар разпалим ние.
Не дървета, не цветя -
само пепел ще видиш.
Ще те разтърси страха,
назад не ще се върнеш.

Клечките излизат с часовника. Връща се само Първата а клечка.

ЕТВЪРТА КЛЕЧКА:

Тук ще постоя мъничко,
ще бъда за всичко готова.
Ще слушам, огледам всичко,
скрита в клонка елхова.

Крие се под елхата. В това време Пожарникарят звъни  със звънеца.

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Хей, Дядо Мраз, бързо ела!
Дошло е и моето време.
Казвах ти, че ще стане беля,
Огънят луд не дреме.

Влиза Дядо Мраз

ДЯДО МРАЗ:

Казвай, защо ми звъниш, моля ?


ПОЖАРНИКАРЯТ:

Огънят пак се измъкна на воля!

ДЯДО МРАЗ:

Е, братко Огън, недей ни тревожи!
С теб да се справим бързичко  можем.

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Но, защо го наричаш „брат” свой?
Точно в този миг даже  враг ни е той?

ДЯДО МРАЗ:
Тук природата  е виновна!
Родството с Огъня  е съдбовно.
/ Пее /

На Природата – деца сме ние.
Дружни сме   – е, на думи поне.
Век, след век, защо да крия,
с Огъня  сме лоши синове.

Човекът мрази Огън-стихия.,
а той пакости му векове.
Човекът и Мраз   не обича
В дрехи топли той се облича.

Огънят им помага - гори
в огнища и в олтари дори.
Готви храна, топло им дава.
благодарност той заслужава.


Хората го възхваляваха
и сами причина ставаха
затуй ,че стана опасен той-
бе получил похвали безброй.

Човекът го храни ден и нощ,
а той не спи  и  събира мощ.
И тъй, Огънят ежечасно
нрава си сменя  опасно.

О, понякога става  див звяр,
пали  опасен, страшен пожар,
вие се, мята,  пръска искри,
става ужасен, вярвай  ми ти!

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Така е, дядо, зная това.
А аз имам важна задача.
с маркуча здрав и пълен с вода,
срещу него смело да крача.
Тази загадка ти разгада,
казвай, що правим с тази беда!


ДЯДО МРАЗ:

Е, тук няма, друже, загадка.
Просто трябват здрави порядки.
Ще се справим с бедата ние,
знам отговора къде се крие.

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Часовникът трябва да спасим.

ДЯДО МРАЗ:
Няма спор, тогаз ще гасим.

ПОЖАРНИКАРЯТ:

С какво, да почнем кажи ми ти?
Този разбойник пак пакости!

ДЯДО МРАЗ:
Другарите си  събирай ти –
Огънят ,знам, от тях се бои.
Длъжни сме бързо да тръгнем в път
беда вилнее в детския кът!

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Дядо Мраз, а ти идваш ли с нас?

ДЯДО МРАЗ:

Нямам в вас пътища общи.
Ще се справите, зная още.
Зная, няма да ме подведеш,
другари верни ще събереш.

ПОЖАРНИКАРЯТ:

Несъвместими са Огън и Мраз,
макар, че сте братя. Затова
тук с Пожарогасителя аз
Вода и Пясък ще призова.

ПОЖАРНИКАРЯТ  бие камбанката. Влизат под страй  ВОДАТА, ПЯСЪКЪТ И ПОЖАРОГАСИТЕЛЯ




ПЯСЪКЪТ:
За битка с Огъня съм готов.

ВОДАТА:
Веднага тръгнах при твоя зов.

ПОЖАРОГАСИТЕЛЯТ:
Дружно ще влезем в битката ние!

ВОДАТА:
 С нас не може той да се бие!
  С буйни талази ще го залея.

ПОЖАРОГАСИТЕЛЯТ:
С пяната своя ще го облея.

ДЯДО МРАЗ:
Време е вече ний да вървим
от бедата света да спасим!
Нова година трябва при нас
да е тук в обичайния час!

Всички заедно запяват:

Към Огъня смело напред!
Щом сме тука е всичко наред!
Трепери, ти детемъчител!
Чака и тебе страшна беда –
има  Пясък и има вода,
има с нас Пожарогасител!

Всички излизат. Появява се Четвъртата клечка

ВТОРА КЛЕЧКА:
Ох, от страх аз цяла треперя!
Огъня трябва да намеря,
да му кажа: чака го бой!
Знам, ще ме почита после той.

Бързо излиза тичайки.


Царството на Огъня:  пламъци, дим, шум от пожар. Вижда се купчина дърва.
Влизат Огъня и Кибритените  клечки, които палят дървата, върху които е сложен Вълшебният Часовник.





ОГЪНЯТ: пее, протягайки снага :

Приятно е да запламтя!
Трудно ми бе да живея в плен.
А своя глад да утоля
аз ще погълна всичко пред мен!

Жив ли бях? Мъждуках едва!
На воля са втурнах днес без страх.
Как са вкусни тези дърва,
в миг ще порасна голям  от тях.

В пепел, дим и пламтяща жар
Нека днес земята погине!
Сбера ли сили в страшен пожар-
огнен ад през нея ще мине.

И откъдето премина – там
нека загине тази природа!
Дълго чаках, но вече знам,
дошъл е  час да бъда свободен!

Двете клечки му поднасят дърва и му се кланят

ПЪРВА КЛЕЧКА:
Какъв апетит чудесен!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Възхищавам се щом го зърна!

ПЪРВА  И ВТОРА КЛЕЧКА:
О, нека пожарът бесен
Земята в пепел превърне!

ОГЪНЯТ:

Хей, не искам вече храна!
Всичко друго тук да оставим-
Времето искам аз да спра,
с Часовника какво ще правим?

ТРЕТА КЛЕЧКА:
На парченца да го разбием!

ЧЕТВЪРТА КЛЕЧКА:
Нека гори в пожар нарочен!

ОГЪНЯТ:

Бързайте, нека открием
с вас по-скоро отговор точен!
Мислете, мислете, Клечки!
Ядосан съм, ще изгорите!
И без глупости! Вие двечки-
спя ли, нова глупост творите!

Огънят заспива. Клечките  се оттеглят встрани и си шепнат:


ПЪРВА КЛЕЧКА:
Ще ни гори, ще ни разнищи…!!!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Сестрице, какво ще правим?

ПЪРВА КЛЕЧКА:
Той без нас не струва нищо!

ТРЕТА КЛЕЧКА:
Я самичък да го оставим!

ПЪРВА КЛЕЧКА:

Сестро, с теб ако откажем
да го нахраним щедро с дърва,
и за нрава  лош го накажем,
без нас загива, зная това!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Докато спи дървата ние
някъде далеч да скрием!

Двете клечки се скриват тичайки зад завесата Чува се гласът на ЧЕТВРЪТАТА КЛЕЧКА:

ЧЕТВЪРТА КЛЕЧКА: / Зад завесата
Помощ, сестро! Изгорях!
От Пожарникаря ме е страх!

ПЪРВА КЛЕЧКА: Зад завесата
Хей, успокой се! Не крещи!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Ще се справим тихо сами.

Огънят се събужда.

ОГЪНЯТ:
Как смеете тъй да шумите?

ЧЕТВЪРТА КЛЕЧКА: дотичва разтревожена
Врагът Ви идва с цяла свита!

ОГЪНЯТ / с насмешка/:
Да се справят с мен решили-
със стихия ще мерят сили ?!
Аз всички тях…Ще видят те!
Пожарът ще ги помете!

ПЪРВА КЛЕЧКА : присъединява се
С Пожарникаря кой дойде?
О, Боже, нови врагове!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Водата, Пясък, Дядо Мраз,
Пожарогасител виждам аз!

ОГЪНЯТ:/ към клечките/
Тук елате, слуги мои!
Ще бъда победител в боя!

ЧЕТВЪРТА КЛЕЧКА: / раболепно/
Да, кажете що да сторим,
с Вас  и ние ще се борим!

ПЪРВА КЛЕЧКА/с укор /
Сестро, опомни се, моля!
Имай разум, имай воля!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Той  се кани да ни пали,
себе си единствен жали.

ТРЕТА КЛЕЧКА:
Няма да го храним вече
щом на смърт ни той обрече!

ОГЪНЯТ:
Бунт ли вдигате, нещастни?
Тук ще ви се стори тясно!

Влизат Дядо Мраз, Пожарникаря, Пясъка, Водата и Пожарогасителя

ДЯДО МРАЗ:
Е,  хванах те на тясно,братко!
Свий се в ъгъла накратко!

Всички обкръжават Огъня. Клечките избягват настрана

ПОЖАРНИКАРЯТ:
По-скоро да го обкръжим,
един на друг да си помогнем!

ВОДАТА:
Ний с Пясъка ще го гасим,
с него смело ще го погнем!

ПОЖАРОГАСИТЕЛЯ:
Настъпи вече моят час,
ще го покрия с пяна аз!

ДЯДО МРАЗ:
Не ще  се отървеш от нас,
по –силни сме, те казвам аз!

Огънят се мята насам-натам ,опитва се да се измъкне навън, но като не успява пада на колене и притихва

ОГЪНЯТ: /с умилкващ глас /
Кажи, в какво съм виноват?
Дали, защото съм различен!
Да, Дядо Мраз, мой старши брат,
с нрав горещ съм и себичен!

Нали дарявам топлина,
храна готвя, нощем  светя.
Нима замислил съм злина?
Е, изял съм куп дървета!

ДЯДО МРАЗ:
Знам те, братко, стар хитрец!
Но не сме наивни ние.

ПОЖАРНИКАРЯТ:
Казвай, ти пламтящ крадец,
Часовникът къде сте скрили?

ВОДАТА:
Сбере ли сили-сто беди
Тоз Огън луд ще натвори!

ПЯСЪКЪТ:
Как ще причини вреди
Ако е слаб, едва мъжди?

ПОЖАРОГОСИТЕЛЯТ:
Реши Часовника да спреш?
Малко ти е да умреш!

ОГЪНЯТ:
О,не! Аз по привичка
реших шега да си направя.
Питайте ей тази Клечка,
без Време как ще ви оставя?

ДЯДО МРАЗ / строго/
Честно, Клечки ,ми кажете,
защо Часовникът крадете?
Кой тука истината крие,
Огънят ли, или пък вие?

Клечките викат една през друга:

ПЪРВА КЛЕЧКА:
Той мисли, че сме ние  тъпи, -
 шега не беше , Дядо Мраз!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Не искаше той да настъпи
в света Новогодишен час!


ТРЕТА  КЛЕЧКА:
Той така се горещеше!
Опасност смъртна ни грозеше!

ЧЕТВЪРТА  КЛЕЧКА:
Да бъдем лоши ни застави!

ПЪРВА КЛЕЧКА:
Простете ни! Не бяхме прави!

ВТОРА КЛЕЧКА:
Моля да ни извините!
Грешките ни да простите!

ТРЕТА КЛЕЧКА:
Няма вече тъй да правим!
Пакостите ще оставим!

ДЯДО МРАЗ:
Другари, нека всеки каже,
как тези клечки да накажем
и  Огъня,  лудия ми брат,
като злосторник днес признат?

ПОЖАРНИКАРЯТ:
В клечките не е вината,
не ще се случи пак бедата,
щам кротко в своята кутия
всяка клечица се скрие.

КЛЕЧКИТЕ / заедно/

Ще бъдем вече кротки ние!

ПЯСЪКЪТ:
Прибирайте се бързо вие!!

ВОДАТА:
И тъй, внимателни бъдете!

ПОЖАРОГАСИТЕЛЯ:
и Огъня пленен следете
Поглеждайте от таз кутия,
да не избяга, да се скрие!

Клечките радостни се затичват и се скриват в кибритената си кутия.

ПОЖАРНИКАРЯТ:
Що правим с Огъня, кажете?!

ДЯДО МРАЗ::
Ако  честно се размислим –
мисля, всички ще решим:
злият нрав не ще остане
щом Огънят добър пак стане.

ОГЪНЯТ  / смирено/

Разбирам, само добри дела
ще върша аз на свобода!

ПОЖАРНИКАРЯТ:
Е, щом Огънят се вразуми,
ще празнувам, може би?
Година Нова – празник драг!

ВОДАТА:
Тя  чака веч зад този праг!

ПЯСЪКЪТ:
Да, дойде и за нея ред!

ПОЖАРОГАСИТЕЛЯТ:
тогава тръгвайте напред!

ДЯДО МРАЗ:
На вас поклони до земята,
помогнахте ми във бедата!

ВОДАТА:
За помощ – винаги готови!

ПЯСЪКЪТ:
Не за благодарност, честно слово!

ПОЖАРНИКАРЯТ:
Да се запомни:- всеки път
пожари щом се разгорят,

ВОДАТА:
зовете ни на помощ вие!

ПЯСЪКЪТ:
Готови сме да тръгнем  ние.

Пяскът, Водата и Пожарогасителя излизат, водейки със  себе си и Огъня.
Дядо Мраз , носейки часовника , също излиза с Пожарникаря.Завеса.


Завесата се отваря и се вижда стаята с елхата, около която се  въртят Дядо Мраз и Пожарникаря. Часовникът виси на стената.

ДЯДО МРАЗ:
Целунаха се двете стрелки,
земята направи нов оборот.
Нова Година пред нас стои,
Времето следва вечния ход.

Нека децата спокойно спят,
своя дълг изпълнихме ние.
Време е героите да си вървят!
Кажи им нещо на прощаване!

ПОЖАРНИКАРЯТ:
„Пожарникарите вечно спят!
Колите им в гаража стоят”
Бих потънал в земята от срам,
ако тъй говорят някъде там.

Да не погълнат пламък, дим
всичко създадено с труд и пот
ние на поста си будни стоим,
пожарните са готови за ход!

Ден, след ден - години летят…
За нови битки готови сме пак
Ето сирените пак пищят,
за нова беда това е знак!

Значи някой помощ чака
„Даже секунда ти не губи!”
А времето лети във мрака:
„Не бързай,Време, за малко спри!”

Борих се с огън неведнъж,
побеждавах често огнен ад.
Сега съм белязан с бръчки мъж,
побелях,  макар и още млад.

Нищо, че тялото тъй боли,
и сърцето тревожно бие:
- И по-страшно е било, нали?-
казвам и пот от чело трия.

Дядо Мраз и Пожарникарят застават мирно. Чува се гласът на Часовника:

ЧАСОВНИКЪТ:
Тик-так, Ти-так…
Времето просто лети сега.
Тик-так, Тик-так….
Нова година, добре дошла!

Прозвучават дванадесет удара . Завесата пада.

                К РА Й