Всемирная енциклопедия, Моя България

ЗАЩО ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ

Пътепис. Автор: Наталия Кутенина, Русия
Превод от руски език: Генка Богданова

„Хубава страна е България, А Русия по-хубава от всички“ – се пееше в една следвоенна песен. А в по-късните времена: „ Кокошката не е птица, България не е зад граница“. Впрочем, много хора мислят така и сега. Прави ли са те? Аз ще се опитам да разкажа за България, такава, каквато аз обичам и познавам,  доколкото това е възможно за туриста.

„ 2003. Първа среща с България. Варна. С туристическия автобус пътуваме на  север. В началото -  тесни улички и зелени булеварди, много от които са наречени на руски фамилии, приканващи да си спомним как руските войски са защитавали българите от Османското иго. Но ето, автобусът се понася по Приморското шосе, от ляво невисоки  къщички и зданията на хотелите, а от дясно – море, Варненският залив с корабите, слънце и простор. Хотел „Журналист“ / В миналото – Международен дом на журналиста“
Хотелът е разположен над морето. От всички прозорци може да се види потресаващия изгрев, появяването на слънцето - като Афродита от морската пяна! Паркът на хотела повече прилича на ботаническа градина; платани, в дантелената сянка на които даже в най-голямата жега е прохладно, съседстват с гъсталаци от бамбук, а необикновените ели – с плачещи върби. Храсти, обсипани с жълти цветчета, обрамчват спускащата се към  морето пътечка. И ето – пясък и чисто вода и навсякъде – аромат на море, въздух на който не можеш да се надишаш. Крайморските борове, напомнят за италианските пинии.
И това първо впечатление неведнъж  през многото години – а аз в България съм била  почти всяка година, и през зимата , и през лятото, не ме е лъгало. С какво е толкова привлекателна тази страна? Да се опитаме да разберем. Климата? Разбира се, през лятото е горещо, но няма нито прекомерната жега на Крим, нито  влажността на Кавказ.  Лек, близък и  привичен за нас, жителите на средния пояс, той почти не изисква аклиматизация. Слънцето не измъчва, а грее и гали. Макар, че никой не забравя да бъде внимателен с него.
 
 Морето? Да, то прониква в тебе, ти го чувстваш с всяка своя пора, опиваш се от неговия аромат, струва ти се ,че ставаш друг човек… мекият златист пясък на плажа  се е загрял на слънцето, децата копаят в него, строят замъци край водата, рият ями „ до центъра на земята“ Неслучайно самото име на известния курорт в България  е „Златни пясъци“. черно моря в България е много чисто, именно заради това много от плажовете получиха „Синьото знаме“ на ЮНЕСКУ. В прозрачната вода може да се видят ята от рибки,  рачета-отшелници, малки рачета /а сред камъните – и големи раци/, рибки – пълзачи, които  се зариват в пясъка при приближаването на човек…  А ако ти провърви, може да видиш как делфини плуват и правят салта недалеко от плажа.  Веднъж към  плажа , където се  печахме, доплува мъничко делфинче. Навярно се беше изгубило, а може и да се беше наранило. Един от почиващите го взе на ръце и малкото лежеше спокойно  във водата на човешките ръце и доверчиво гледаше заобиколилите го  хора. А след това човекът му помогна да отплува в открито море, където близките на делфинчето, навярно, вече  го търсеха.
 
Дърветата? Приличат на нашите,  руските.  Същите ели, борове, брези, дъбове… Същите, но други – не случайно растат в южен климат. И тревите и маковете на поляните, и полските цветя – всички  са едри, пищни, по- ярки. Но главното в България – това, разбира се,  са розите. |Те са навсякъде различни цветове, различни сортове, едри, дребни, виещи се, стелещи се, техният нежен аромат се разлива във въздуха .
Плодовете? Да, плодовете и зеленчуците на България ние помним още от съветско време. И сега на пазара във Варна може да се полюбувате на едри сладки череши и ягоди, огромни, сочни и месести домати, тиквички, патладжани, краставици, а и цените на цялото това великолепие са несравнимо по-евтини от нашите… Правилата на ЕС ограничават производството на собствената продукция, затова и в хотелите и в магазините по-често  можете да откриете турски домати, полски ябълки, а не плодовете на българската земя..
Българската кухня?  Тя много ми харесва! Много  различни и необикновено вкусни зеленчукови ястия,  месо и риба, гъби, оригинални супи, своеобразни печива, млечни продукти – таратор, „кисело“ мляко. Всичко това можете да опитате м „механите“ – ресторантите с българска кухня и това никак не е скъпо. Наистина цените и в България по малко растат, освен това, доколкото България е член на Е С , българският лев е жестоко привързан към еврото. И въпреки всичко, храната в България е достъпна за туристите с всякакви екстри.
   
Българските вина? Да! Те са разнообразни, оригинални, с всякакъв вкус, а главното – натурални. България  е страна на винопроизводители и във всеки регион имат свои сортове лозя и свои  особени вина. В страната много строго се съблюдават правилата и контрола над тях за винопроизводителите и продавачите, затова ментета на  стелажите в магазините няма.
Но главното богатство на България  - това се нейните хора.  колкото пъти сме се срещали с българи, колкото пъти сме общували с тях – те винаги да приветливи, добронамерени, готови да помогнат. Нито веднъж, подчертавам, нито веднъж не сме се сблъсквали с неприятности, с грубост. Спомням си един случай. Разхождайки  се из Новия Несебър, ние със съпруга ми огладняхме и влязохме в малко ресторантче на първия етаж в обикновен градски дом. направихме поръчка на младата сервитьорка  и докато чакахме стояхме и разговаряхме. В това време се появи млад българин, както се разбра по-късно, собственика на  ресторантчето и на малкото хотелче над него. Сервитьорката, помислила ни за германци, му казала за нас, а той, идвайки по-близо и чувайки руска реч, веднага ни попита от къде сме. Разбирайки, че сме московчани, много се зарадва, дълго ни разпитва за русия, за Москва, разказа ни своя живот, за проблемите с ресторантския бизнес. Разделихме се като приятели и  накрая получихме покана да идваме в хотела по всяко време за смешни пари. Наистина, все още не ни се е отдала възможност да се възползваме от поканата му, но ние никога няма да го забравим.
По-възрастното и средно поколение на България отлично знае руски език и с удоволствие говори на него. Като по правило, на руски разговаря и служителите на хотелите. Наистина младежите  предпочитат да общуват на английски език, а в курортните места – на немски.
Но Българският език е близък до руския и много неща може да се разберат и без преводач, особено, когато знаеш основните думи, такива като „Здравейте“, „До виждане“ „Благодаря!“ ,“Извинете“ , „Бъдете добри“. Трябва само да се имат предвид някои особености на българската разговорна реч.  Например българското „ на дясно“   на руски е „ прямо „ и обратно. помнете това, когато питате за пътя! Наистина, скоростта, с която говорят повечето от българите, не винаги дава възможност веднага да разберем устна реч, но към това постепенно се свиква.

 Навярно много хора знаят, че в България  завъртането на глава наляво-надясно означава „Не!“,,,,, , а кимането / нагоре-надолу/ означава „Да!“ . По този  повод аз чух от един екскурзовод такава легенда.  по време на турското робство българите били принуждавани да приемат мюсюлманството. Но православните жители на страната не искали да изменят на своята вяра. И на въпроса на турчина – „ Ти още ли си християнин?“, българина клател глава отрицателно. „Ти мюсюлманин ли си?“ питал отново турчина  и българинът кимнал утвърдително. Така го оставили на спокойствие. Но другите българи знаели, че тези жестове имат съвсем друго значение. Така на българите им се отдавало понякога да измамят турците. Жителите на страната с гордост говорят, че по времето на турското робство, не е построена нито една  турска джамия.

България е малка аграрна страна и хората в нея не живеят леко. Много ръчен труд се полага ,особено в строителството. Пенсиите са много малки. В курортните  зони хората работят от тъмно да тъмно без почивни дни – сезонът бързо свършва, а през това време трябва да заработят издръжката на семейството си за цяла година. Скромни и горди, бедни и трудолюбиви – такива виждам аз хората в България.

Ние имаме в България много приятели и познати: Планинският спасител Митко и неговата жена Дана /преподавател по български и руски език/ , голямата им дъщеря Маги, - в техния дом сме почивали, пристигайки да се пързаляме със ски  в планината зиме. Леонид, мениджър на туристическа фирма, неведнъж ни е помагал със съвети, възникващи в разни ситуации и просто с удоволствие общуващ с нас и през лятото и през зимата. научните работници от София, чиито внуци успешно се представиха  на детските планински  състезания в Банско. Скромната  сервитьорка в кафене – Даниела, чиято усмивка като магнит привлича към нея  децата от всички възрасти и родителите им.

 Таксиметровият шофьор, който ни води на екскурзия из Златните пясъци, а след ден, случайно срещайки ни на улицата, спря ни ни предупреди да бъдем внимателни – очаквало се рязко разваляне на времето. Стопанката на малкото магазинче и бистро Рада, при която отивахме не като клиенти, а като скъпи гости. Интересна е историята на нашето запознанство.
   
Почивайки в малкото курортно селище Кранево, ние със съпруга ми  се отклонихме на непозната уличка и видяхме табела: Бистро „ Морска звезда“. Тъй като наистина се  канехме да обядваме някъде , решихме да влезем. Рада ни нахрани по домашно вкусно, покани ни да отидем пак. И тогава заваля дъжд, не просто дъжд, а истински тропически порой, който не мислеше и да спира. Рада повика съпруга си и  той ни откара с колата си в хотела, безплатно. След това ние често ходехме в тяхното гостоприемно кафене, фотографирахме се заедно, донесохме им сувенири от Москва, наблюдавахме как расте синчето им и става техен помощник. За съжаление, ние отдавна не сме били в Кранево, но вярваме, че те винаги ще ни посрещната така радостно и гостоприемно.
Следва продължение.