Плашилото

Приказка от Генка Богданова

     Последното прасенце на мама Праска се роди  с  малко закъснение след  дванадесетте си братчета и сестричета. Сякаш нарочно се забави, за да  дойде на този свят в 13 часа на тринадесетия ден от месеца, който на всичко отгоре  беше и петък.  А това, се  казва в народните суеверия, било фатален ден,  който носи нещастие.
    Любопитният козел  Тропчо,  който  надничаше през оградата на кочината  и броеше  появяващите се, едно след друго,  малки прасенца, изврещя от  изненада като го видя и веднага изтърча при останалите животни от двора, за да им съобщи, че  в двора им има  тревожно  събитие:
- Само да знаете, приятели,  какво  плашило е последното прасенце на мама Праска!  Аз съм на преклонната - четиринадесет годишна възраст, брадата ми е вече побеляла, бил съм свидетел на раждането на  много прасенца в този  двор, но такова грозно  прасенце за първи път  виждам.  Всичките му братчета и сестричета са едни такива белички, с розови зурлички  и ушенца, с тънички опашленца, а това чудо е черно като таласъм. И да беше  само това, но то се оказа и с набръчкана кожа, с тъпа зурличка,  клепнали  уши и, представете си какъв ужас, с най-късите крака, които съм виждал! Чувал съм да казват в такива случаи: „сбъркана порода“, каквото и да означава това…
- Горката мама Праска! Каква беда й се стовари на главата! Сега никой няма да пожелае да вземе това уродливо прасенце! – поклати  тъжно глава  овцата Тънкорунка.
- Да, - промърмори  важно старото магаре Сивчо. – това прасенце ще  загрози  целия ни двор. А досега всички казваха, че  нашият стопанин има животни за чудо и приказ…
- Тръгвайте,  да го видим!  После ще решаваме какво ще правим с него. – разпореди  дебелият персийски котарак Мър  и поведе  приятелите си към кочината, където  новородените прасенца сладко, сладко бозаеха от топлото мляко на майка си. Само нещастното черно прасенце напразно се опитваше да  се нареди сред  тях. Всички го избутваха  настрани.  То беше много гладно, силите му не достигаха да се пребори за млякото на майка си, а и не можеше да разбере  защо  всички се отнасят  толкова жестоко с него. Майка му беше много изморена, лежеше ,  притворила блажено очи  и дори не забелязваше, че една от рожбите й не е сред  лакомо бозаещите. Черното прасенце  още беше съвсем малко, за да осъзнае, че е различно от другите си братя и сестри и не знаеше, че  на този свят много често  към различните  се отнасят  несправедливо.
- Ау-у-у, каква грозна муцуна! – разкряка се  петелът, кацнал на  оградата,  вторачил кръглите си очи  в  набръчканата кожа на  прасенцето.
- Прилича на старец, а е само на  един ден! – изсъска гнусливо патокът  Пепи. – Отвратително!
- Ко-ко-кой  ли ще вземе това плашило?  Ще си остане без стопанин, като ги отнесат на пазара. -  „дълбокомислено“  се произнесе  квачката  Пъструшка и поведе  красивите си пиленца далеч от тази грозна гледка.
Прасенцето се оглеждаше разтревожено  и се чудеше, защо тези непознати животни  го сочат  с презрение и говорят толкова лоши неща за него. Нали и то беше  дете на  мама Праска, малко, невинно и с добро сърчице? То още не познаваше думите:“ЗЛОБА“, „ОМРАЗА“, „ПРЕЗРЕНИЕ“, „НЕСПРАВЕДЛИВОСТ“, но  потръпваше уплашено, защото  усещаше  с всичките си сетива с колко болка, мъка и разочарование са заредени  те. Сърчицето му се сви от неясно лошо предчувствие и то  се опита да  се предпази, като затвори очите си и  запуши очите си, от лавината грозни думи, с които го обсипваха  тези непознати.
Докато развълнуваните  животни  крякаха, кудкудякаха, блееха  и  мучаха около  кочината  в  двора спря двуколка, от която слязоха собственикът на двора и животните,  с  още един мъж, облечен  в бяла престилка.  Край тях подтичваше Вълкодав, каракачанското  овчарско куче, което навсякъде придружаваше  стопанинът си. Те приближиха  до кочината и  като надникнаха вътре, стопанинът  развеселено извика:
- Я, ама  Праска вече е родила и без твоята помощ, докторе! Погледни  какви  чудесни прасенца  си имаме!  Но, какво е това?  Гледай ти, имаме си и талисманче!
Докторът закачи  чантата си  на  сливата, която засенчваше кочината  влезе вътре и взе на ръце  черното прасенце. Огледа го внимателно през очилата си  и  каза:
- Късметлия си, бай Иване! Да ти е честито!  Това е  изключително рядък случай в нашата практика.  Това прасенце е  от рядка за  нашите краища  китайска порода. И при това е женско. Тези прасета са много плодовити и всеки стопанин ще поиска да го има  в двора си. Ще ме вземеш добри пари на пазара.
- А, не си го давам!  - засмя се бай Иван. -  На личен ден се роди. Иди после да вярваш на  народното поверие, че  в петък – на тринадесети,  се случват само лоши  неща!
Животните зяпнаха от изумление:
- Виж ти!  Ние го мислехме за изрод, а се оказва,  че  сме сгрешили… -  смутено  промърмори  козелът. Аз вече и име му бях измислил – Плашилото.
- Ама то наистина е много грозно! Кой  ти беше виждал досега китайска порода  прасе…- заоправдава се и котаракът Мър.
- Аз съм само един гъсок и по-далеч от  двора и  реката не съм ходил. Откъде да знам, че било толкова ценно?  - врътна се сърдито Пепи и се заклати тромаво към  локвата, останала  след снощния дъжд.
Магарето и овцата  гледаха смаяно ту хората, ту прасенцето  и все още не можеха да се начудят – на очите си ли да вярват  и да  продължат да се гнусят от новороденото  или  да повярват на хората и да побързат  да  спечелят  малкото за приятел, защото  то явно щеше да бъде  сред любимците на  стопанина им.
- Колко сте глупави и повърхностни!  - въздъхна  мъдрият Вълкодав. – Не знаете ли, че не бива да съдите за никого по неговия външен вид?  Различните  не са по-лоши или по-малко заслужаващи обич  и внимание от  нас. Не  винаги хората или животните с красива външност  са по-добри, по-умни или по – достойни за  уважение от тези, към които природата  не е била толкова щедра  на красота, но ги е дарила с други ценни качества като ум, доброта,  милостиво сърце,  ползотворност… 
Научете се да приемате и  уважавате  всяко същество, дошло на този свят и не търсете красотата само с очите си. Търсете я и я откривайте преди всичко с ума и със сърцето си!
Животните наведоха засрамено глави и от този ден нататък се надпреварваха кой от тях ще стане най-добрия приятел на черното прасенце , на което дадоха името Петка, заради това, че се роди в петък.