За руския самовар и ритуала Чаепитие

Автор: Генка Богданова
   
   Бях още малка, когато татко ми донесе първата книжка с вълшебни руски приказки. Тя беше и с прекрасни илюстрации. Една от тях ме впечатли много  силно. В центъра на отрупана с всевъзможни лакомства  маса гордо стоеше красив, изящен предмет, какъвто никога не бях виждала.  Татко ми  обясни, че това е РУСКИ САМОВАР, че в него се сгорещява водата, с която руснаците  правят ароматен чай, който пият с удоволствие  по всяко време на  денонощието – сами или с гости.
   От този момент нататък аз мечтаех един ден да сложа на трапезата си такъв, изящно изработен, красив самовар, да  приготвям с него чай, който да поднасям  на семейството си и  на гостите си като  истинска руска домакиня.
  Мечтата ми се изпълни двадесет години по-късно, когато за първи път посетих тогавашния СССР.  Още преди да тръгна на път бях решила, че  единствения подарък, който ще купя само за себе си  и за моето семейство ще бъде  самовар, а към него – най-красивия сервиз за чай, който открия в градовете, които ми предстоеше да посетя. Щях да посетя пет републики –Украйна,  Русия, Грузия, Армения, и Азърбайджан, но  побързах да си купя самовар още в Москва. Вече знаех, че  самовари се произвеждат основно в руския град –герой Тула, чието име досега бях свързвала само с имената на двама от любимите ми руски писатели - класици -  Л.Н.Толстой, и  Михаил Салтиков-Щчедрин и  с  не по-малко известните по цял свят: гросмайстора но шах Карпов и оръжейните конструктори  Николай Макаров, и Фьодор Токарев.
    Открих мечтания самовар в московския ГУМ . Усмихваше ми се  и ма подканяше да го купя – блестящ като сребро,  с горда осанка – също като в  илюстрацията  на детската ми книжка, достатъчно голям, за да задоволи потребностите на цялото ми семейство и приятелите ми, красавец…
   И така, продължих двуседмичното си пътешествие, си понесла тъй жадувания  красив самовар. Към него добавих  и  великолепен  чаен сервиз, който си купих от  Грузия, а в Азърбайджан си купих втори сервиз и  пакет зелен чай.  Е, не ми беше лесно да  мъкна този ценен, но доста тежичък  багаж  от република в република, но когато се завърнах в България  и  показах на семейството и приятелите си новите си придобивки разбрах, че всички усилия са си стрували.
    Междувременно, от мои руски приятели, научих повече за  тази любима привичка на руснаците  да пият чай, превръщайки я в ритуал. Той се различава от  чаения китайски, марокански, английски или японски ритуал, но  все пак си има своите правила и особености. Например, в Русия  чая  чаят се  сервира и пие много горещ, затова в самовара има  винаги вряща вода, а в специалната каничка  до него – силна запарка от чай. В Русия чай се пие по всяко време на деня,  за разлика от Англия, където  канят гости на следобеден чай с леки студени закуски; в Япония, където  чаената церемония е изведена до ниво изкуство/ пълно освобождаване от всякакви други мисли и чувства, хармонизиране на  цветовата гама на сервиза, напитката, нейната сладост и гъстота, начина на поднасяне…/
     Широката и волна руска душа    не търпи и не поставя ограничения нито по отношение на времето, нито  по отношение на поднасяните с чая закуски. Те могат да бъдат и студени и топли и сладки и солени. Важно е чаят да бъде горещ, силен, ароматен и да се пие в добро настроение  и компания.
    Сега моят любим самовар  е притежание на  по-голямата ми дъщеря и съм сигурна, че когато любимата ми внучка  влезе в собствен дом, самоварът ще бъде една от първите й  ценни придобивки  в домакинството – красив, с непомръкнала красота, защото за него винаги сме се грижили с любов.  Защото и децата ми, като моите родители, като мен самата и съпруга ми обичат Русия,  знаят много за  традициите на  братушките и оценяват красивото и полезното в чуждото и свое ежедневие. А руският самовар и пиенето на чай  са наистина и красиви, и полезни.