Възкресение

Разказ от Генка Богданова

 - Аз съм жалък човек, докторе. Нищожество, отхвърлено от колегите, приятелите, обществото и от семейството си. Презиран дори от самия себе си.
  За съжаление, осъзнах тези грозни истини за себе си едва сега, когато навярно е вече твърде късно и непоправимо.
   В деня, когато са ме довели тук,  съм лежал  на  скъсаната дрипа под моста на градския парк, сам , мръсен, болен и гладен като бездомните кучета, чиято съдба споделям от няколко години  по своя вина.
    Въпреки високата температура, която ме изгаряше, съзнанието ми за първи път през  последните дванадесет месеца се беше прояснило дотолкова, за да се замисля, че навярно щях да умра под този мост  и никой нямаше да узнае кой съм,  как съм живял и какво съм загубил,  благодарение на  собствената си глупост, липсата на здрав разум , силна воля и с помощта на „добри „ приятели.
    Не зная дали Провидението беше решило да ми отвори най-после очите или все пак в замъгленото ми от алкохол и наркотици съзнание бяха останали някакви  спомени за  младия, красив, талантлив и уважаван човек, какъвто съм бил някога, преди много време, като че ли в друг живот. Време , в което имах всичко необходимо  за един щастлив и безгрижен живот.  Бях здрав, интелигентен, образован и надарен с  рядък талант. Една от  изявените и почитани  от колегите си  и  елита на културната общественост личност. Познат бях и  оценен като един от най - успелите автори  на приложното изкуство в България и в чужбина. Повече от сто мои великолепни  пана с дърворезба  красяха частни колекции и галерии.  Ожених се щастливо за прекрасно момиче, известна художничка, която ми роди две  красиви и мили дъщери.
    Да, докторе, някога аз не бях  тази мръсна развалина, която доведоха при Вас състрадателни хора. Нищо не ми липсваше. Имах  разкошен  дом, пари и слава . И, разбира се, много приятели, които наивно съм приемал за истински …
     Младият лекар слушаше изумен  неочакваната изповед на скитника, когото преди няколко дни едва  спасиха от смъртната прегръдка на тежката двустранна пневмония.
     Двама възрастни  рибари го доведоха в болницата в много тежко състояние. Разказаха, че търсейки удобно място за риболов по брега на Тунджа, дочули някакво стенание и неясни думи, които идвали изпод моста. Отначало помислили, че така им се е сторило, но освен стенанието дочули и раздираща кашлица, затова решили да проверят дали някой от колегите им – рибари не е изпаднал в беда. Намерили го полу- задушен и  неадекватен. Изгарял от температура. Не им дало сърце да го оставят в това състояние, затова го извлекли от леговището  му  и се обадили на „Бърза помощ” за линейка.
    Нито екипът на спешния медицински център, нито някой от отделението, чийто главен лекар беше  младият медик, не би могъл да предположи, че този полумъртъв, мръсен и окаян човек ще се окаже  известна в миналото личност от съседния град.
- Но какво се случи с Вас, че  изпаднахте в такова състояние? Защо, след като сте имали всичко, за което ми разказахте, Ви намираме в Ямбол, сред скитниците и бездомниците? Как допуснахте да паднете толкова ниско от завидното положение в обществото, на което сте  се радвали?
- Ех,  докторе, това, което човек сам си направи, дори и най- големият му враг не би могъл да  причини! Освен талант, човек трябва да притежава и здрав разум, чувство за мярка и достатъчно воля, за да  не се поддаде за  изкушенията, които му предлагат  злонамерени хора.  Във всеки от нас, наред с  ангела на доброто, живее и сатаната, който го изкушава да кривне от правият път. Да загуби достойнството си, честта си, дарения му от Бога талант, любовта и уважението на близките си , а накрая - покрива над главата си и спечелените с честен труд пари. Срам ме е, но ще споделя с Вас и края на моята история. Не защото се гордея  с  фаталните грешки, които направих, поради своите човешки слабости и низостта на хората, които наричах мои приятели. Ще Ви разкажа, защото  сте млад човек и никога не трябва да допуснете да Ви главозамаят успехите, постиженията и ласкателите, които ще се навъртат край Вас, когато  разберат, че могат да Ви използват за собствените си интереси. И  ще Ви погубят, когато усетят, че сте  податлив на  пороците, защото дълбоко в душите си Ви завиждат и желаят Вашето падение.
     Докторът погледна часовника си и реши, че  може да отдели още няколко минути, за да изслуша  докрай  странната, но явно поучителна история  на  пациента си. А и болният сякаш искаше да се изповяда докрай, за да отмие поне частица от горчилката, насъбрана в душата му, затова продължи да разказва  за причините,  довели до тези драстични промени в някогашния му щастлив и спокоен живот.
- Вече Ви казах, докторе, че благодарение на вродения си талант и  образованието, което получих в Художествената академия, аз създавах творба след творба, оценявани високо от  специалистите и търсени от ценители на това изкуство. Купуваха пaната ми, каквато й цена да им поисках. Не закъсняха и наградите от национални и международни  конкурси. Името ми се цитираше  с уважение. Превърнах се в любимец на медиите. Славата ми растеше, а с нея и кръгът от почитатели и ласкатели. Пътувах много и зад граница.
Животът ми изведнъж се завихри неудържимо -  изяви, срещи, коктейли, банкети… Завъртяха се  край мене като нощни пеперуди – всякакви момичета. Алкохолът се лееше, появиха се и  услужливи „приятели”,  с които се научих да пуша трева, а после дойдоха и хазартните игри…Уж за да  ми доставят радост и незабравими мигове, те ме  завличаха ден, след ден в блатото на човешките пороци. Все по – често се събуждах в леглото с  непознато момиче и олекнала  сметка в банката. Пилеех безразсъдно спестените пари, а нямах нито желание , нито свежи идеи, нито нови поръчки за скъпо заплащани дърворезби. 
  Явно, както казват хората,  „ ми е бил слаб ангелът”. Но за сметка на това растяха,  грешките ми, подхранвани и насърчавани от хората, които ме използваха  егото ми, тщеславието и безумната ми разточителност. Накрая хазартът, алкохолът, наркотиците и безразборните връзки с жени, ме оставиха  без пукната пара, без семейство и дори без покрив над главата си. Аз, който имах всичко, вчера щях да умра  като бездомно псе под моста и никой нямаше да знае името на мъртвия скитник.
  Погледнете ме, докторе! Няма и следа  от човека, който бях, от доброто ми име, от някогашните ми успехи, славата, и от щастливия, пълноценен живот! Съпругата ми ме напусна, децата ми се срамуват от мене. Аз съм живият пример за човешкото падение, самоунищожение и безразсъдно погубено бъдеще в името на порочните „удоволствия” и разгулния  живот, на които се отдадох като последен глупак.
  Ето, в това се превърнах по своя вина – в нищожество, в жалък човек, презрян дори от самият себе си!
     Младият лекар, развълнуван от  изповедта на скитника, дълго мълча, преди да  сподели мислите си. След това  докосна  окуражително рамото на болния  и  с топъл глас заговори:
- Господине, аз вярвам, че Вие ще намерите сили в себе си, за да  си върнете  себеуважението и човешкото достойнство. Самият факт, че  признавате  грешките си и  правите честна равносметка пред себе си и през мен, е вече доказателство, че разбирате  какво сте изгубили, заради своите слабости и вече съжалявате за  пропиления си живот и  щастието, което сте  загърбили, заради  измамни миражи и илюзии.
Аз вярвам, че след като ние излекуваме тялото  Ви, Вие сам ще излекувате душата си и ще откриете  отново себе си, такъв, какъвто сте били  някога. Да се залавяме сериозно с Вашето физическо и духовно здраве, защото  нямам търпение да си купя от Вашата първа  изложба  дърворезбата, която днес  ще Ви поръчам . Нека я наречем „Възкресение”!