Писмата на леля Евдокия

    Открих леля Дочка в много странен момент от моя живот. Тъкмо и аз си бях регистрирала страница в онова социално нещо, наречено „Фейсбук“, в което хората установяваха помежду си електронни приятелства, събираха лайкове или лайки, според леля Дочка, обменяха снимки, вируси и новини. Посетих фейсбук страницата „Писмата на леля Евдокия“ и се смях от сърце. Каква симпатична жена! И работи в магазин за обувки. А моя роден град е така разкопан, хвърляме поне по десет чифта китайски обувки всяка година. Дори обущар си нямаме вече.
    В този мрачен и грозен живот се нуждаех от топла и слънчева личност като леля Дочка. Тя ми даваше увереност и ме караше да вярвам в доброто у хората, а постовете и във фейсбук бяха просто разкошни. Прочетох и едно интервю с нея – единственото досега – в сайта InterViewTo. Тогава леля Дочка съвсем ме спечели и главозамая и заживях в нейния свят – кутии за обувки, приятели във Франкфурт, Австрия, Португалия и къде ли не. Ама голям образ била тази леля! Представяте ли си, да нареже 175 филтърчета чай лайка с ножица, за да обиколи света!
    Леля Дочка е реална, добродушна и с разкошно чувство за хумор. Всичко ще научите за нея от книгата и, която скоро излиза на българския пазар благодарение на издателската къща на Гери Турийска «Пощенска кутия за приказки»!

Село Куртово Конаре е известно в цялата страна. От тук са произлезли най-ранните домати, както и пиперът „Куртовска капия”, трайната ябълка “Куртовка” и първият килограм смлян червен пипер в страната.
Селото е разположено в Тракийската низина, на левия бряг на река Въча и в подножието на Бесапарските Ридове и Родопите. Отстои на 25 километра югозападно от Пловдив и се намира на 5 километра от общинския център-гр.Стамболийски. На запад естествената граница между К.Конаре и с. Ново село е Стара река.
От исторически източници е ясно, че селото е образувано през 1760 година от сливането на двете съставни села – Куртово и Конаре. През 1848 година е построена църквата „Свети Атанас”, а три години по-късно се открива килийно училище. През 1880 е построено училище “Св. Св. Кирил и Методий”, което е едно от първите училища в този район.
Читалище “Любен Каравелов” е основано от родолюбиви жители на селото на 28. 09. 1897 г. Дейността му започва с изнасяне на сказки, театрални представления и раздаване на книги. Сегашната сграда на читалището е открита на 27. 12. 1959 г. Днес то е център на духовния живот в село Куртово Конаре и развива богата дейност.
В землището на Куртово Конаре се намира двореца „Кричим”- едно от любимите места на Цар Борис III и неговото семейство. През 1937 г. царица Йоанна дарява на селото първата селска детска градина.

Това е според страницата на читалище „Любен Каравелов“, основано през 1897 година. В село Куртово Конаре е родена неговата най – популярна и упорита жителка леля Дочка - Евдокия Христова Гундулова, която преди двадесетина години заминава с автобус за Германия.

Лельо Доче, благодарим ти, че се съгласи на това интервю.
Ма как няма да са съглася, нали си ми приателка, за тебе винаги. Аз благодаря за поканата, много специална са чуствам. ;
Лельо Доче, тези дни излиза книгата ти. Сигурно си много щастлива! Моля те, кажи ни нещо повече за нея! Как е озаглавена? За какво се разказва в нея?
Книгата са казва „Писмата на леля Евдокия“ и я издава издателство „Пощенска кутия за приказки“ на Гери Турийска. Разказва са за моя живот в Германия, за едно пътуване до Америка и за едни писма, дето ги пиша години наред вече. Ама не мога да ти кажа до кого, защот трябва да прочетеш цялата книга първо и накрая за разкрива мистерията. Инак ша разваля тайната, ако ти кажа сега.
Ще присъстваш ли на промоцията в България?
Много ясно. Викам вече 6 години пиша на фесбука, крайно време е да са покажа на хората, да видят коя е леля Евдокия. Специално ша си дойда за 2 дена, защото не ми даде шефа повече отпуска и ша са видя с мойте приателки. На 31. октомври вечерта е премиерата на книгата в София Лайв Клуб. На другия ден сутринте съм канена и на телевизията да дам интервю, а по обед ша ходя на една книжарница да си видя приателките и да са снимам с тях. Ако дойдат де.
Разбирате ли се с госпожа Щерева?
Да, Иванчето е много блага жена. Тя мий приателка от дълги години вече. Много е сръчна и хич не мърмори, аз затуй много я харесвам нея. А колко работи ма е научела, няма да ти казвам.
Кога да очакваме книгата по книжарниците?
Книгата трябва да е на 1.11. по книжарниците в София, а в страната може би 2-3 дена след туй, щото докат я закара шофьора навсякъде, то време си иска. Нали знайш, хубавите работи винаги бавно стават.
Как си прекара на Октоберфеста?
Аз за малко бях таз година, с мойта Колежка Полякинята. Хората ходят да пият бира, да са напият, а ний ходихме на тортичките. Има една палата, кадет ей тъй баби и лели кат нас ходят, там отидахме. От всичките работи опитахме, много беше хубаво. И време нацелихме слънчево, напрайхме по някой друга снимка и айде обратно на Франкфурт.
Твоята любима певица е Адел, предполагам, че харесваш всичките и песни! Разкажи ни нещо повече за концерта на несравнимата Адел в Кьолн!
Ох... Найш колко пъти го гледам на запис и всеки път рева. Толкоз хубава жена, толкоз хубаво пей, абе не мога да ти обесня какво беше. Цялата зала рева, пляска, накрая й станахме на крака и пляскахме петнайс минути. Аз последна излязах от залата. Не ми са тръгваше хич. Викам някой ден ша я поканя да дойде на гости у нас на кафе и ша напрая по една супа да изядем. Тя ша ми я хареса, аз съм майсторка на супите. А и Адел е много земна, нормална жена. Като нищо ша дойде на гости. Само не знам как да я поканя. Ама някой ден и туй ша са случи.
Освен супи, кои са любимите ти храни в Германия? Какво обичаш да си приготвяш най – много? Сподели някоя от любимите си рецепти с нашите читатели!
Имам едно приателче, българче, Иван, той сега ша ми напрай интернет-страницата. Кръстела съм я www.dochka.de - дочка-точка-де. DE, щото е Германия. А другото виж как лесно са помни. Сама си го измислех, викам гледай един път нещо умно да ми дойде на акъла в тоз живот. И на нея страница ша пускам рецепти, че мойте приателки от фесбука все ма питат. А и аз вече съм ги изпробвала много. Аз като видя някъде някоя рецепта, си я променям малко, по моя вкус да стане. Ако ма види някой от елитните готвачи как готвя, може би ша ма изфърли от кухнята, ама аз нямам претенции и си готвя тъй, че на мене да ми е вкусно.
Спомена за Иван, какъв ти е той? Гадже ли ти е?
Не, не. Той бая по-млад от мене. Приятелче ми е. Той е пилот, ходи по целия свят и ма води чат-пат с него.
Ти, лельо Доче, си много активна личност и много пътуваш. В кои страни си била, какво най – много ти хареса там и какво не ти хареса.
О, на много места вече съм била. В Австрия и Швейцария много хубава природа имат. Едни зелени планини, покрити със сняг на върха, все едно на Фотошоп са правени. В Испания също много ми хареса. На островите Менорка и на Ибиза има места, гачели са извадени от скъп календар направо. В Америка също много ми хареса, даже си избрах един град Портленд, на източния бряг, на 2 часа от Бостън. Там някой ден ша ида да живея, ако е рекъл Господ. Ама и в Канада много ми хареса, там пък е друго, мяза на нашто тука, в Европа. Щото в Америка е съвсем друго, там са им по-други къщите и всичкото. Ама си имат големи дворове, всичкото им е отворено и никой не им влиза да им краде. Много спокойно е. Обаче най-много ми хареса Португалия засега. Много хубава им е храната и хората са им много приятни. Всичките са усмихнати. Вървиш по улицата, усмихват ти са. Флизаш в един магазин, усмихват ти са. С кеф да си им на гости на тез хора. Три пъти съм ходила и догодина пак ша ида.
Даже наскоро идва един клиент при нас в магазина и търси някакви обувки. И върви директно към мене, идва да ма пита нещо човека. Обаче са ухилел от ухо до ухо, грейнали едни бели зъби, очите му светнали, гачели ей сега е ударил шестица от тотото. Викам тоз ако не е португалец, на! И познах. От Порто беше. Даже са оказа, че негов приятел бил имал фабрика за продукти от корк, от която си купих предния път едни подложки за чаши.
Харесва ли ти Америка? Запозна ли се с интересни хора там?
Да. Запознах са с един, дето хич не знаех, че бил много известен продуцент. Заприказвахме са, докат чакахме пред тоалетната на един ресторант. На него майка му била германка и той ма чу, че говоря на немски. Каза ми даже какъв филм е снимал, ама аз като не гледам много филми, хич не му обърнах внимание. После ми казаха, че бил известен.
Песните на кои страни ти харесаха на песенния конкурс Евровизия 2016? Ти до последния момент плътно подкрепяше Поли Генова!
Полито е много хубаво момиче. А и песента й беше много хубава. Дано догодина да напишат някоя още по-хубава песен. Иначе не ги помня вече от тая година какви бяха. Те все им пишат едни песни, дето само те си ги харесват. Абе нали си тръгнал да печелиш конкурс? Ами напиши песен, която ша са хареса на цяла Европа. Не я пиши за тебе си. На Полито беше такава тая година. Хубава беше, запомняше са. Ама догодина по-хубава ша е.
Според тебе как ще се справи Великобритания, след като се оттегли от Европейския съюз след Брекзит?
Да ти кажа, аз много не разбирам от политика, затуй нямам какво да кажа по тоя въпрос. Четах по вестниците, всички казват, че ша е тежко за Европа сега, ама за британците щяло да е най-тежко. Ама то си има хора за тая работа, те да му мислят. Аз си мисля за мойте манджи, ей сега трябва да си измета терасата, че вятъра ми я навял с листа.
Как са приателите и приателките ти на фесбука?
Добре са, много мили хора са. Откак стана ясно, че книгата може да са поръчва онлайн вече, на предварителна поръчка, найш колко много ми писаха вече и са радват, че най-после ша излезе. Една приателка даже ми писа, че поръчала 20 бройки, да има да подарява за Коледа на роднини и близки. Ей такива работи мене много ма радват. Напрао с два метра пораснах.
Колко лайка си събрала до момента?
14.000 са.
Как ще се облечеш на Хелоуин? Германците празнуват ли го?
Много. Даже на 1ви ноември е официален почивен ден, Вси Светии. Аз затуй мога да си дойда до България, инак нямаше да мога. А инак една седмица преди Хелоуин почват да са мажат, да са гримирват, а на вечерта всички са с костюми. Аз няма да са плескам много. Пък то знай ли човек, може и да ва изненадам в София Лайв Клуб.
Коя страна ще посетиш за Нова година?
Тая година съм си у нас. С приятели ша са събираме, няма да ходим никъде. Догодина ша ходя, живот и здраве.
А кои са любимите ти цветя и домашни животни?
Всичко обичам аз. Кученца много обичам, а котките мене много ма харесват.
Германците по – различни съседи ли са от българите?
Да. Ама зависи къде ша попаднеш де. Живяла съм в блокове, кадет не си познавах съседите от долния етаж. Ама има и от тея, дето ти звънят да ти искат две яйца, щото са им свършили. Такава е баба Хенриете, любимата ми комшийка. С нея сме приателки, редовно я каня на тортичка и кафе у нас, всяка неделя. Ама Германците не са чак като българите, да ти звънят в 11 вечерта, че им дошло нещо на акъла. Те малко повече са съобразяват с туй да не ти досаждат и да не ти дигат кръвното. И не ти са месят на акъла. Ако кажеш, решила съм да си купувам ей тоз телевизор, никой няма да дойде да ти дава акъл да си купиш друг, че тоз не бил хубав, а имало по-хубави.
Водиш ли си дневник?
Не. На фесбука пиша, то стига.
Как протича един ден на леля Дочка и кои дни от седмицата най – много обичаш?
Ставам в 6 - 6:15, без часовник. Пия кафе и закусвам дълго, чета фесбука и новините. После душ, работа и вечерта готвя, виждам са с приателки или ходя насам-натам. Най-много обичам неделята, защот имам време да си свърша всичкото вкъщи. Аз много обичам да съм си у нас.
Кога да очакваме да започне да се осъвременява сайта на леля Дочка?
Ами уж тия дни трябваше да е готов, ама ша видим Иван кога има време да са занимава с него.
Какво най – много ти липсва в България? Смяташ ли скоро да се връщаш в родината?
Липсват ми мама и татко, липсват ми хората. Мойте приателки. Може би догодина лятото ша си дода за по-дълго. Не знам още.
Присъствала си, не се съмнявам, на Куртово Конаре Фест. Чия лютеница беше най – добрата? Разкажи ни интересни моменти от фестивала.
Не съм, да ти кажа. Ама аз съм от толкоз време в Германия. Преди туй съм живяла в Пазарджик. Не съм ходила ни един път. Ама като чета, много ша е хубаво. Дано догодина стигна и до там.
А какво ще пожелаеш на своите почитатели?
Да не се отказват от мечтите си и да премат изненадите, както живота им ги сервира. Да му кажат мерси и ако не са им по вкуса, да им турят малко сол или захар, и да попроменят рецептата по техен си вкус. И да са усмихват всеки ден, постоянно и навсякъде, за да ги познае Късмета отдалече.

Серенити Андерсон, 2016