Еднорози

    Разправяше Михал, ала никой не му хвана вяра!
Спечели си само нов прякор, като че ли малко му бяха другите…
Разказът му почти винаги започва след втората ракия от сядането в малката кръчма. „Малката“ - защото е доста по- тесничка от другата- „Голямата“ която всъщност се намира съвсем наблизо, ей- там от другата страна на Читалището.
До преди десетина години „Малката‘ беше сладкарница – „Малина“ ли, „Къпина“ ли… Ще ви излъжа… Но сега деца почти няма по село, та затова стана и тая „риформа“. От сладкарницата по стените останаха три- четири картини – репродукции на руски майстори, та на тая кръчмица и излезе име- „ентелигенцията“.
Доколко интелигентни разговори се дочуват тук, особено надвечер, ще разберем след малко…
Ето: Влизаме в кръчмата и сядаме в дъното- близо до масата на Михал и още двама негови другари, с чиито личности ще да се запознаем. Разгърдени бархетни ризи с навити до лактите ръкави, хванали вече този калъп. Два мазни каскета, закачени на облегалката на четвъртия стол до масата от типа „училищна столова“. Третият каскет е килнат назад на рошавата Михалова глава, вероятно от старанието да докаже правотата на онова, което се разказва вече…
Леко сме окъсняли, ама нищо!
   -Лъжеш! И пак лъжеш, кат‘ дърт циганин, Михале!
Тропва по масата с шишето полуизпита лимонада единият от троицата- този, който седи точно срещу нас. И се обръща надясно:
   -Дай по една ракия, Видьо!
И добави като че ли повече на себе си:
  -Аре, че тоя ме разядоса, та ми остана лимонето…
Михал съчувствено му подава цигара от пакета си.
  -Пални една, Мите! Ракията си ракия, ама аз да не съм някой пиян- залян, та да ви разправям  тука…

   -Ма, кой казва, че си пиян?!
Намесва се третият събеседник, така да се каже…И сам отговаря:
   -Никой! Ама, пак ти кавам, Михалчо, кон си видел… Бел кон! Привидел ти се е рог в темното… Немой да ставаш за кашмер на селото, джанъм… У‘бав човек си, не бива тъй!
Скоква от мястото си Михал, на един дъх гълта стограмката, донесена междувременно от кръчмаря.
   -Отивам! Отивам горе в гората, бай Иване!Ще го чакам там- на същото място! Довеждам го…Еднорога! Пък тогаз… Тогаз да ви видя!!!
И изскача навън, затръшвайки вратата, изпратен от многогласен смях.
Само Видол, кръчмарят, съжалително рече:
   -Ех…Побъркал се е завалията… Приказки разказва!
Приказки.

Художник: Б.Калинов-Еднорог-комп.рисунка