Самое трудное

ЕЛЕНА ДИМИТРОВА
ПЕРЕВОД ЛАРИСА ЛИТВИНОВА

НАЙ-ТРУДНОТО

Прелистваме дебели, мъдри книги.
Ковим закони. Спорим кой е прав.
А на живота нещо все не стига,
все не забравя грубия си нрав.

Не стига мъдростта на философите,
за де смекчи контура му суров.
На нас ни трябва сълза от строфите,
с които сме се вричали в любов.

И страшно ни е нужно да надникнем
в рисунките на нашите деца,
където с простите чертички никне
безхитросният образ на света.

САМОЕ ТРУДНОЕ

Толстые, мудрые книги листаем.
Выводим законы. Смотрим кто прав.
Жизнь постоянно за гриву хватаем,
Чтоб обуздать и смирить грубый нрав.

Философа мудрости нам не хватает
её контур смягчить, что так суров.
Из-за стихов слеза набегает,
в которых клятву несём и любовь.

И как за себя нам страшно бывает,
увидев рисунки своих детей…
Где истины просто произрастают,
образы мира ясны для людей.


Рецензии