Ревност

Разказ от Генка Богданова

     Сватбата беше в разгара си. Селският площад ехтеше от закачливи викове: „Горчиво! Горчиво!“ Весели  детски гласчета  звъняха в средата на витото тежко  хоро и огласяха притихващото за вечерна почивка село. Тъпанът, кларнета и гайдата се опитваха  да извисят гласовете си над тази празнична врява и подканяха  опияните от вълнения и щедро леещото се вино сватбари да тръгват към къщата на младоженеца, където предстоеше последния за този сватбен ден ритуал, очакван с трепетно вълнение най-вече от младоженците и техните родители.  Време беше да се разбере, ще има ли „блага ракия“, или  пищната селска сватба щеше да приключи със срам за младоженеца и  позор за булката…
     Невена, жената на Жельо, втори братовчед на младоженеца, се огледа наоколо. Край  трапезата  под чардака на селския ресторант, освен нея и съпругът й, бяха останали само най-възрастните.  Слънцето залязваше над селската камбанария – огромно и алено-червено, което, кой знае защо, й заприлича на кървящо сърце. Дали от тежестта на напредналата бременност, или от някакво неясно чувство за надвиснала беда, но  душата на младата жена беше неспокойна.  Жельо отдавна беше прехвърлил мярката на пиенето, но продължаваше да обръща чаша, след чаша от гъстото черно вино. Беше донесъл със себе си ловната си пушка и сега я зареждаше, готов да извести с гърмежи  резултатите от  първата брачна нощ на братовчед си и хубавичката му булка.
- Невено,  ставай да тръгваме, че  другите ни изпревариха и вече са  в дома на младите.  Хайде, побързай, сега става най-интересно…
   Невена, която добре познаваше суровия и сприхав характер на мъжа си, плахо го помоли:
- Моля ти се, Жельо, нека вече да си тръгваме! Изморена съм, чувствам, че и детето е неспокойно, а вкъщи ни чакат болният ти баща и още две малки деца.  Стига толкова!
- Стига си мрънкала, жено! Аз казвам кога стига и  къде ще ходим. Нищо ти няма, пък тате и децата сигурно вече се канят да си лягат.  Отиваме  в Митьови и толкова!
    Невена преглътна  горчивата буца на обидата и тревогата , заседнала в гърлото й, стана тежко  и  тръгна покорно след Жельо. Краката й бяха отекли, кръста и гърба много я боляха, но  се страхуваше се от гнева му. А и отдавна беше разбрала, че когато мъжът й е  пиян трябва  да си държи езика зад зъбите, ако не иска  пак да я повиват в сурови овчи кожи  след жесток побой. 
   Този, сегашният Жельо, нямаше нищо общо с  мъжа, в който се беше влюбила и омъжила преди  пет години. Невена беше израснала в Дом да сираци, след  пожара, в който загинаха родителите й.  Имаше само една престаряла баба  при която младото момиче  се върна щом навърши 18 години и трябваше да напусне  общежитието.  Започна работа в Горското стопанство и там се запозна с Жельо.
      Дали, защото беше  много самотна или защото  до този момент сърцето й не беше трепвало тъй  неспокойно и щастливо  при среща с мъж,  Невена  реши, че е влюбена  в младия  горски надзирател и преди да го опознае  добре прие предложението му да се омъжи за него.
   Баба й се опита да й каже, че  Жельо не е мъж за нея, че вече е бил женен и има  дете и стар, болен баща, но заслепена от  чувствата си и от  омайните  сладки думи на  стройния, наперен мъж, Невена пренебрегна съветите на баба си  и се омъжи за Жельо. Нямаше и година от сватбата им, като се роди  първото й дете, а ето, че преди  то да навърши  година и половина отново беше бременна.  Дочко, момченцето, от първия брак на Жельо беше мило и послушно дете и тя го прие  като свое чедо.  Но  проклетията на стария й  свекър беше неописуема.  Дали е бил такъв по характер или проблемите, които му създаваше напредналия рак на кожата го бяха изнервили и озлобили, но  Невена с нищо не можеше да му угоди. Постоянно я навикваше, крещеше и я обиждаше, че е бедна, глупава, некадърна…, а вечер я  клеветеше пред Жельо  и тогава ставаше още по-лошо…
     Нямаше с кой да сподели, нямаше на кого да се оплаче и поиска съвет и подкрепа. Старата й баба се спомина скоро след сватбата й, а други близки роднини нямаше. Беше сама с мъката, разочарованието и проблемите си. Примирена  и сломена като млада фиданка, израснала сама в полето, брулена от зли, студени житейски ветрове…
     Щом влязоха в двора на младоженците, Жельо сякаш я забрави. Втурна се нетърпе-ливо със заредената пушка в ръцете, към балкона на втория етаж. Там,   пред вратата на спалнята на  младоженците, се бяха  скупчили  десетина порядъчно подпийнали  и раз-веселени мъже и жени, пеейки неприлични песни.  Невена остана  на двора и поседна за малко  на пейката пред къщата.  Вече се беше свечерило, полъхна вятър и  хладни тръпки полазиха  кожата й под тънката копринена рокля.  Детето неспокойно се обръ-щаше в корема й.  Стана й лошо, гадеше й се, а наоколо нямаше кой да й подаде чаша вода.
     Там, горе, възбудените сватбари  вдигаха такъв шум, че и да извика на Жельо, той едва ли ще я чуе.  Видя го изправен до парапета с вдигната към небето пушка, готова за стрелба  и разбра, че точно в този момент не може да разчита на помощ нито от него, нито от който и да било  от останалите жени и мъже. Невена усети, че всеки момент ще повърне, стана тромаво и се запъти към градината. Спря под ореха до оградата и  се предаде на  болезнените , неприятни спазми, докато облекчаваше  стомаха си…
    Не само стомахът, цялото й тяло се бунтуваше и крещеше за  покой.  С треперещи от изтощение крака, Невена се довлече до  дънера  на отсечения орех-близнак и се отпусна  на него, за да си поеме дъх и се посъвземе…
      Докато тя вървеше към градината, Жельо  хвърли разсеян поглед натам и забеляза,  че жена му се скри под тъмната сянка на ореха. Разблъска  грубо  хората около себе си е се втурна  след  нея. Като наближи на метър-два, чу мъжки глас откъм оградата и тих женски смях.  Кръвта му кипна.
- Мамицата ви! – изпсува грозно той и се втурна като обезумял под ореха, стиснал пушката в ръка.
- Какво дириш тука, ма? – изсъска Жельо - Мамка ти, кучко разгонена! С кой се срещаш под  ореха? Кой беше този мъж, а? Любовник ли имаш, пачавра такава?
  Невена се стъписа и изплака ужасена:
- Какво говориш, Жельо? Какъв мъж, какъв любовник ти се привижда? Не ме ли виждаш на какво положение съм? Откога те моля да си ходим…
- Млък, мръсница такава! С ушите си чух, че си шушукаше и се смееше с някакъв мъж през оградата.  Казвай, кой беше преди да съм ти теглил куршума! Ще ме резилиш ти мене пред хората, под носа ми…
   Невена онемя от уплаха, като видя, че Жельо вдига пушката и я взема на прицел. Цялото й тяло се разлюля от ужас, краката й се подкосиха, студена пот пропълзя между напрегнатите й гърди. Внезапна неописуема болка проряза кръста и корема й. Невена изплака  отчаяно   и  се свлече гърчейки се в ужасни мъки на земята.
       В първия момент, Жельо помисли, че жена му прави номера, за да избегне гнева му. Реши да й даде незабравим урок, който да я научи, че с него шега не бива, вдигна пушката нагоре и стреля в гъстата корона на  ореха.   Невена изплака още веднъж и се замята като ранена птица, разтърсена от преждевременно започналите  родилни бол-ки.
      Дочули гърмежа и плача на Невена, от всички страни заприиждаха разтревожени хора. Някой издърпа пушката от ръцете на побеснелия от ревност, пиян мъж. Друг извади от  джоба си фенерче и освети стенещата и гърчеща се в неистови болки Невена. Две от жените се наведоха над нея, едната седна на земята, повдигна главата на родилката и я положи внимателно в скута си. Другата, по-стара и по-опитна жена, опипа подгизналата й от изтеклите  околоплодни води рокля и извика  гневно:
- Жельо, изверг такъв, какво си и направил?  Не стой като пън! Не виждаш ли, че Невена ражда? Вдигай я на ръце и я носи в къщата!
- - Стояне, ти бягай да викнеш акушерката! Дано да я намериш, че днес е почив-ният й ден!
- Горката Невена! – шепнеха наоколо. – Толкова кротка, толкова тиха и скромна, как можа да вземе този груб и невъздържан мъж!?
- Бял ден не видя с него. Не стига, че си почерни младостта с проклетия му баща и с  малкото му дете, ами и на добър мъж не случи горката!
- Буен, ревнив, отмъстителен и лош е Жельо. Кой знае дали не умори и първата си жена с този характер? Пък разправяше, че анемична бил я взел...
- А сега, гледайте   до къде я докара, наплаши до смърт жена си  за нищо, принуди я да ражда на земята в чуждата градина като бездомно куче…
      Стреснат от състоянието на жена си и от  укорните думи на съселяните си,  Жельо бързо изтрезня и разбра, че този път беше  прекалил  и  направил нещо ужасно! Той много добре знаеше, че гласовете, които чу са на хора от улицата, че Невена никога не би му изневерила, но лошият му нрав, виното и мъжкото му его го подтикнаха да даде незабравим урок по послушание и покорство на младата си жена.  Жельо вдигна на ръце скимтящата от болки Невена и с натежали крака  я понесе към  дома си…
     След тридневни мъки Невена роди момиченце, но изпадна в кома, от която повече не се събуди. Отиде си, млада, не живяла, не познала истинската любов и  мечтаното щастие. Остави без майка три сирачета, болния си стар свекър и късно осъзналия се и разкаял се Жельо.  Животът на преждевременно роденото момиченце дълго мъждука като свещица, която аха-аха ще угасне. Но полека – лека детето се съвзе  под топлите, нежни грижи на бездетната Невенина етърва, която го осинови. Нарекоха я Надежда и я отведоха далече от селото и  от родния й баща, станал причина за смъртта на невинната й майка.
     За съжаление, Невена нямаше близки хора, които да жалят за нея и да потърсят сметка на ревнивия й мъж. Наказа го съдбата. В село хората го намразиха и презираха. Всички му обърнаха гръб и го избягваха като прокълнат. Целият товар от грижи за дома, за баща му и двете му невръстни деца легна на него.  Жельо спря да пие, кротна се, осъзнал чудовищната си постъпка и  вината за непростимия си грях. Но за разкаяние беше много късно. Стореното от него беше непоправимо. Цената –стъпканите надежди и нещастната любов на една чиста душа; един погубен без време млад живот; самотата и скотския живот, на които сам се беше осъдил и  сирашката съдба на три невинни деца, лишени от майчина ласка и закрила.