Будинский изборник. Арамейская Библия. Глава III

Оглава III. СътворЪнiе Мiра наашего. Земъля
Кiрiосъ Богъ Отьцъ Саваофъ множьство за тьмаа тысячь вЪкъмъ созiждалъ вЪлiе множьство астрiй вълотъскыхъ а незначаемыхъ аже въ нЪкомъ прЪдЪле ВсЪлЪнной сътворяху а нааше астрiе Се есть яарый ГЪлiосъ iже прозваша Муфiе або Сълънцъ а хладънъ Екатосъ або СелЪнъ iже прозваша Мафусъ а Мiръ наашь сь Землiе або ГЪосъ от мьрьтвой пьлi а пьрьха iже сущьнъ акамiтъ Iхаоса
Съгущая матЪрiю ВсЪлЪнной Богъ сътворiлъ пълъть телЪсъ небесныхъ а възъжЪглъ астрii на небЪсi прЪдаяху iмъ же двiжЪнiе на сътЪзяхъ Пояса або Къроуга ВЪчьностi
КоловъращЪнiе астрiй на небЪсахъ рожьдаетъ ВерЪтiе ВсЪлЪнной Се естi Въремя Бытiя ВсЪлЪнной а всЪмо сущаго въ нЪй Любое же ВърЪмя есть мiгъ ВЪчьностi аже Богъ ТъворЪцъ даруетъ сii мiгы въсЪмоу сущаму въ ВсЪлЪнной Понеже Богъ възълюбЪ ВерЪтiе а двiжЪнiе а боряхуся въспрЪчь ВЪчьностi
Покожьде наша Земълiе вълЪкома крЪпостiю Господа на небЪсномъ КъроугЪ обрЪла зачало а конъ Бытiя Се же есть ВерЪтiе вiтанiя Ъя въ ВсЪлЪнной яко а iных небесныхъ тЪлъ
Аже Земълiе бе поуста а безжiвна а быша на нЪбЪсi токъмо късматъ а лютове Муфiе або Гелiосъ Се едiна астрiе пълыщетъ варъмъ на чьрънiхъ небЪсЪхъ аже осьпане мiрiадъмъ iныхъ астрiй iже сътворены Кiрiосъмъ Сафаофъмъ А се есть сьмьрЪтi царствiе а безмолъвне а безжiвънъ Анамъ
Аже Кiрiосъ Богъ созiдателъ не тьръпiтъ се небытiе на ЗемълЪ а сътворяху вездесущьнъ аэръ а послЪжьдЪ сътворiлъ водьнi пъредЪлы земъныхъ осеанiвъ iже распрострi ся на земъныя простъры iже разъдЪлiша Земълю на отокы вЪлiя а малыЪ а марiны А възвЪлъ цЪпi хълмовъ а вълканъвъ а печЪры а долы
Глава III. Сотворение мира нашего. Земля
Господь (Кiрiосъ) Бог-Отец Саваоф за многие тьмы тысяч веков создал великое множество величайших (вълотъскыхъ) и незначительных (незначаемыхъ) звезд и в некоей части Вселенной сотворил и нашу звезду, то есть яркий Гелиос (яарый ГЪлiосъ), который назвал Муфием или Солнцем (прозваша Муфiе або Сълънцъ), и хладный (хладънъ) Экатос или Селен (Екатосъ або СелЪнъ), или Мафус (на арам. – Луна), и наш мир - Землю, или Геос, из мертвой пыли и праха, что составляет артемит Хаоса.
Сгущая материю Вселенной, Бог сотворил плоть небесных тел и зажег (възъжЪглъ) звезды на небесах, и дал им движение на дорогах (сътЪзяхъ) Пояса, или Круга Вечности.
КолоВращение звезд на небесах порождает Веретие (Вращение) Вселенной (ВерЪтiе ВсЪлЪнной), то есть Время бытия Вселенной и всего существующего (въсЪмоу сущаму) в ней. Любое же Время есть миг Вечности, так как Бог-Творец дарует эти миги всему существующему во Вселенной, потому что Бог возлюбил Веретие и движение и борется против Вечности (боряхуся въспрЪчь ВЪчьностi).
Также (Покожьде) и наша Земля, влекомая силой (крЪпостiю) Господа на небесном Круге, обрела начало и конец своего Бытия. Это же есть Веретие (Вращение) жизни ее во Вселенной, так же как и для других небесных тел.
Но в начале своего бытия Земля была пуста и безжизненна (безжiвна), и только (токъмо) косматая (късматъ) и лютая звезда Муфие (арам. – солнце, пекло) или Гелиос. Эта звезда (едiна астрiе) полыхает жаром (пълыщетъ варъмъ) на черном небе, усыпанном мириадами (осьпане мiрiадъмъ) других звезд, которые также сотворены Господом Саваофом. И это есть царство смерти и безмолвный (безмолъвне) и безжизненный Анам.
Но Господь Бог-Создатель не терпит небытия на Земле и сотворяет вездесущий воздух (аэръ), а потом (послЪжьдЪ) водные пределы (водьнi пъредЪлы) земных океанов (осеанiвъ), которые распространились на земные просторы и разделили всю Землю на острова (отокы), большие и малые, и моря (марiны), и возвел цепи гор (хълмовъ) и вулканов (вълканъвъ), и пещеры (печЪры), и долины (долы).
 
…Варове Муфiе въспарiло вълогу осеанiвъ аже въспарь възъшЪдъ на нЪбЪсi iде сътворяхъмъ хъмарi вълотъскыя А нЪбо бысть вЪлъмi тяжько а нiзъпослаа на тъвЪрдь земъную мълонii вЪлii а хъмарi тяжькiя загорохоталi а хлябi разъверстЪ а зЪло вЪлii лiвны хълынулi А тако сътворiлi ся Ъзерi а рЪцi iже вътечЪ въ марi а осеанi земъныя…
МоудЪтъ ся нарождаетъ земная Матi Натуръ а крЪпость iа прЪумножаху ся а потолЪ сътворяху ся равновЪсiе сь крЪпостi
А послЪдi зачаша ся чьрЪдованiе дъня а нощi А въ небЪсЪхъ въ просiнi iзыдi ся вЪдъро а оутiшаЪ тъвЪрдь земъная А ГЪлiосъ възыдЪ на полъдънЪ а въссiяшЪ на небЪсЪхъ А въ нощi же Еката възыдЪ на небЪсi
Сiце сътворяхуся наша Матi Натуръ а Кiрiосъ Тъвърьць Саваофъ възрадовахуся въ обiтЪлi своя възъряша от небЕсъ на търуды своя
А послЪжьде же Господь сътворяхъмъ на тъвЪрдi земъной пърьвь мъраве мъногы а кущевi а чащi а дърЪвесi вЪлii а овощЪвi мъногы iже прозябаютъ на хълъмахъ А послЪжьде сътворiлъ же хыщьныя тъварi iже обытахъмъ въ рЪцЪхъ въ марiнiхъ а осеанЪхъ…
А велЪнiемъ а пръмыслъмъ Божiiмъ земъная тъвЪрдь обрящетъ растiтелЪнъ а жiвънiй Мiръ А въ аэрi а въ долахъ а въ простърахъ водънiiхъ сътъворяху ся вЪлiе мъножъство тъварей iже жiвяху а обiтае вьсюде кожьдо по собi А нарождаху ся чада своя а рыбi а чьрьвi а iнiе жiвотънъ гадi въ пълътi А пьтiчi въ аэрi суща а говяда въ долахъ а въ лЪсехъ А сь чада iзносiтi на радЪнiя Господънi
А оучiнiла ся Земълiе вЪлiе лЪпа а Мiръ красенъ А кожьдо цвЪтьнъ а дърЪвесi а вьсь сътвърЪнi Мiръ радовахуся а мълЪнiе от ся Съзiдаателю тъворiтъ о благостi Ъго а Доуху Ъго Съвяатаму възънЪсЪ
АмЪнь
Раскаленное Солнце (Варове Муфiе) испарило влагу океанов (въспарiло вълогу осеанiвъ), и этот туман поднялся до небес (въспарь възъшЪдъ на нЪбЪсi), где образовались гигантские тучи (iде сътворяхъмъ хъмарi вълотъскыя), которые заволокли все небо (А нЪбо бысть вЪлъмi тяжько), и это тяжелое небо низпослало на твердь земную великие молнии (мълонii вЪлii), и тяжелые тучи загрохотали (а хъмарi тяжькiя загорохоталi), и хляби небесные разверзлись (а хлябi разъверстЪ), и великие ливни хлынули (а зЪло вЪлii лiвны хълынулi). И так образовались озера и реки, которые потекли в моря и океаны земные…( А тако сътворiлi ся Ъзерi а рЪцi iже вътечЪ въ марi а осеанi земъныя…)
Медленно (МоудЪтъ) нарождалась земная Мать-Природа (Матi Натуръ), и мощь ее (крЪпость iа) приумножалась, пока (потолЪ) не образовалось равновесие сил (сътворяху ся равновЪсiе сь крЪпостi). А позже (послЪдi) началось (зачашася) чередование дня и ночи, а в небесах в просини (А въ небЪсЪхъ въ просiнi) прояснилось (iзыдi ся вЪдъро), успокоилась твердь земная (а оутiшаЪ тъвЪрдь земъная), и Солнце (здесь уже слово Гелиос, а не Муфиё) всходило днем и сияло на небесах (възыдЪ на полъдънЪ а въссiяшЪ на небЪсЪхъ), а ночью всходила Эката (греч. Луна - чистая, светлая) на небесах.
Так образовалась (сътворяхуся) наша Мать-Природа, и Господь-Творец Саваоф возрадовался (възрадовахуся) в обители своей, взирая с небес на труды Свои.
А позже Господь сотворил на тверди земной первые многие растения (мъраве): и кусты (кущевi), и чащи, и огромные деревья (дърЪвесi вЪлii), и плоды (овощЪвi) многие, что произрастают (прозябаютъ) на холмах, а позже сотворил же хищных тварей, которые обитают в реках, морях и океанах…( хыщьныя тъварi iже обытахъмъ въ рЪцЪхъ въ марiнiхъ а осеанЪхъ…)
И повелением и промыслом (велЪнiемъ а пръмыслъмъ) Божиим земная твердь обрела растительный и животный мир (обрящетъ растiтелЪнъ а жiвънiй Мiръ), и в воздухе, и в долинах, и на просторах водных появилось (сътъворяху) великое множество тварей, которые живут и обитают повсюду, каждая сама по себе (кожьдо по собi), и рождают детей своих (А нарождаху ся чада своя) и рыбы, и черви, и другие животные гады в плоти (жiвотънъ гадi въ пълътi), и птицы в воздухе парят (а пьтiчi въ аэрi суща), и скотина бродит по долинам и лесам (а говяда въ долахъ а въ лЪсехъ), и все детей рождают на радость Господу (А сь чада iзносiтi на радЪнiя Господънi).
И стала Земля великолепной, а Мир красивым (А оучiнiла ся Земълiе вЪлiе лЪпа а Мiръ красенъ), и каждый цветок и каждое дерево (А кожьдо цвЪтьнъ а дърЪвесi), и весь сотворенный Мир (а вьсь сътвърЪнi Мiръ) радуются (радовахуся) и моления творят за это Создателю (а мълЪнiе от ся Съзiдаателю тъворiтъ) о благости Его и Духу Его Святому молитвы возносят…
Аминь
Ю.К. Бегунов. Заключение: Арамейская Библия и Летопись Аскольда как исторический источник
Арамейская Библия, называемая также в семитском народе Ближнего Востока Глиняной Библией, ныне нам открылась как гностический апокриф, ставший известным, отредактированным и дополненным александрийским ученым Клавдием Птолемеем незадолго до 168г. н.э. (?) Это важный исторический и литературный источник всех семитских народов Ближнего Востока как по ветхозаветной, так и по новозаветной истории. Он ранее не публиковался и не был известен ученым ни в одной традиции. Теперь в переводе с древнеславянского языка он опубликован нами и ждет того, чтобы его прочитали и поняли. Его вступительная часть содержит ценнейшие фрагменты не дошедшего до нас в полном виде космогонического трактата крупного ученого эллинского мира Клавдия Птолемея под названием - Альмагест. Последний повествует об устройстве Вселенной с космогонической точки зрения позднего эллинизма, а не в духе библейской традиции. Получается так, что в этом произведении изложены две разные, противоположные точки зрения, из которых одна - арамейская - излагает теорию библейского происхождения мира от Господа Саваофа, а другая - греческая - является естественно-научной. В целом этот памятник сохранившийся в творческом архиве украинца Н.А. Кучанского, это уникальный случай, не имеющий аналогов. Весьма любопытный и оригинальный текст памятника был в свое время представлен отцам Первого Вселенского собора восточно-православной церкви в Никее в 325г. и отвергнут ими как апокрифический, гностический. Для этого были все основания, однако никому от этого не стало легче. Ни отцы Собора, ни египетские монахи-пустынники, ни ученое окружение Клавдия Птолемея не переписали этот текст еще раз, и только монахи греческой Будинской обители из-под Киева в IX в. н.э. были на высоте и сохранили нам этот текст стараниями отца Блаженного Феофания и его ученых сподвижников…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 551с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_492.htm
https://m.vk.com/public121256200