А как цъфтяха на 10 ноември 1989 г

А как цъфтяха на 10 ноември 1989 г.
(гражданска тематика)
Автор – Величка Николова – Литатру1

Сънувах родни бели нощи,
но с черен облак между тях
и пустота с нетленни мощи,
която плиска грозен смях.

Дойде ноември. Нощ – сияйна.
Небе - с разцъфнали брези.
Луна, която пази тайна.
Обнадеждаващи звезди.

Загребвахме лъжа изкусна.
До дъно пихме… После – пак…
Май вече над света се спусна
студена зима, злобен мрак.

Тя уж е зима – анемична,
но в лед скова сърцата ни
и вместо с пролет поетична –
със сняг покри съдбата ни.

Ноември пак е. Нощ - безкрайна.
Небе - с увехнали брези.
Луната още пази тайна.
Надежда няма. Куп – „звезди”.

На кой му пука тука, пука?!
На кой му пука?! Сняг вали…

Тъй кратък бе, но беше тука
ноември, с цъфнали брези

11.12.18, Литатру1
България, София

Картина - "Старата вятърна мелница" - худ. Величка Богданова Н. - Литатру1
(масло, платно, смесена техника)