В сянката на войната роман

                Автобиография
                На Румен Румин
 
   Роден съм на 13 февруари 1943 година в Разград. Произхождам от семейство на служещи,понастоящем покойници. Майка ми, Анна Суботич беше учителка по български и литература. Родът на родителката ми е от Бело Поле-Черна гора. Вуле Суботич на 17 години се записва доброволец, като опълченец. Участва в боевете на Шипка и след Освобождението е изпратен от Стамболов в Тутракан на служба, където среща Никола Обретенов, кмет на града по него време, който  кумува на сватбата му. Баща ми завършва агрономство, но поради това, че брат му се включва в партизанското движение е интерниран в с.Осенец, Разградска околия, където става запознанството на родителите ми. През 1948 година, семейството ми се премества в Русе. В „Малката Виена”, както е известен градът,  премина детството ми и това на по-малкия ми брат. За да бъде по- близо до службата на баща ми, родителското тяло  наема къща в беден  квартал-„Тракцията”, населен с работническо-селски  семейства. Къщата беше в близост до края на русенския парк. Там (както описвам обстановката в новелата „Старицата с кученцето),  имах щастливо детство, характерно  с лудещини-чупене на глави и давене в реката , но най-вече усамотеното четене в парка, легнал всред високата трева с книга в ръка. Образовах се изцяло в Русе-родителите ми нямаха пари да ме издържат в София-събираха за апартамент, затова пък брат ми завърши МЭИ –Москва, благодарение на вдовишката пенсия на майка ми .  До дипломирането ми в университета в Русе не съм разполагал с пари в джоба си, което стана причина да пропиша. В първи курс се запознах с колежка. Е, трябваше да я заведа поне на ресторант, но как като нямах и стотинка. И тогава ми попаднаха няколко реда в студентския вестник-конкурс. За една нощ написах разказ, който пък беше причината да дойде от София Марковски ли беше или някой друг -сега не си спомням, който се заинтересувал от моя милост. Същият ми остави телефона си с надеждата като завърша , да му се обадя. Но не се обадих. Започнах работа, спестих пари, купих малка яхта и сам прекосих Черно море до Поти-Грузия, първото самотно плаване на българин, както отбеляза пресата тогава. С пътеписите, които пуснах в алманаха „Фар” и вестник „Ехо” спечелих…комплект писалка и пиромолив. Това ме отказа на този етап да писателствам. През седемдесет и осма заминах на работа в Либия. Там наченах първите глави на романа „В сянката на войната.” Върнах се в началото на осемдесета, за да свърша една глупост-женитба, второ ходене в Либия и съпътствано с  развод.През деветдесет и пета заминах в Африка за трети път. Когато се завърнах, съвсем случайно попаднах на обява, че някакъв англичанин-мистър Вик дава годишна награда за най-сполучливия български роман. За два месеца написах „ Вятър от пустинята”.  Романът ми беше фиксиран под номер 61. Тогава десетте хиляди лева отидоха при Боян Биолчев.Защо ли?...Моят приятел Петко Еков, за чийто роман „Рой пищова” проф.Тончо Жечев е написал-„…още щом прелистих страниците, си припомних публикациите в сп.”Пламък”,  които направиха впечатление с необикновения си език, авантюристичния, но изискан сюжет и всички белези, характерни за най-добрата литература”. Та, Еков ми каза още тогава „Защо пишеш, нима не знаеш, че там в София си подмятат наградата един, другиму!? Все пак не захвърлих перото. Появиха се две новели. „Старицата с кученцето” и „Обратен гард”, както и приказките ”Ловецът с леденото сърце”. В момента превеждам сам на английски „В сянката на войната”.
Русе,24 януари,2019                Румен Румин