В тени войны роман

Влязохве в Джезира айлънд когато от стотиците молитвени храмове на Кайро  звучеше гласът на муезина призоваващ правоверните към вечерната молитва.
Посрещна ни Рукия.След вечерята, която тя сервира, предупредих Вивиан, че на сутринта  ще пътуваме за Александрия.Спокойните безгрижни дни бяха свършили.Очакваше ни Тобрук.Пожелах и приятни сънища и се прибрах в саята си.Легнах, но не можах да заспя.Причината този път беше луната, тази пълноока чародейка.Тя надничаше през жалузите на прозореца и ме омайваше с бледата си нежна светлина, обещавайки ми земни съблазни, неизпитвани от мен до сега.Унасях се.Чувствах как клепачите ми се отпускат.И в същия момент вратата на стаята се отвори и на прага застана един ангел в бяла дълга до глезените роба.Видението пристъпи бавно и застана до леглото ми.
Пол- прошепна ангелът, -студено ми е.Ще ме стоплиш ли?
Действително по това време на годината началото на април си беше хладничко през нощта.Все още спяхме с топли завивки.Отметнах я.В същия миг нощницата се свлече в нозете и и тя побърза да се мушне при мен в леглото, като ми обърна гръб.Но това не трая дълго.На часа се завъртя и лицата ни опряха едно в друго.Можех ли да устоя!?Мигом впих устни в нейните.
Пол-отметна тя завивката, -искам и тук,-наведе тя главата ми към гърдите си.-После и по надолу, мили, моляте, по-надолу!
Тя разтвори бедрата си, аз се преобърнах и влязох грубо в нея.Тя изпищя ужасена.Надигнах се с ням въпрос в очите.
Пол, мили, I am virgin!   I was   по-нежно , моля те!
О, Боже, Вивиан защо не ме предупреди!
А трябваше ли, мили!
Повторихме.Тя се притискаше плътно в мен и като мъркаше тихичко, повтаряше: „Обичам те,… обичам те,… обичам те.”
Рано сутринта ме събуди Рукия.Станах, отметнах завивката и забелязах алените петна по чаршафа.Целунах я нежно и слязох в кухнята.