***

Като пренебрегнах възможността да бъда покосен от шрапнел или картечен откос, аз се втурнах към дома на мадам.Отворих вратата и влязох.Първото нещо, което се наби на полезрението ми беше стената,отделяща салона от стаята на мадам.Тя беше наполовина рухнала.Клетката на папагала беше паднала на пода отворена.Пернатото стоеше върху нея и като ме видя се разкрещя неистово: „Tomi e rotto,tomi e rotto”.Хвърлих по него един отломък от земята и то млъкна.Радиото беше включено.Изглежда захранването не беше прекъснато.Рим предаваше симфоничен концерт.Понечих да го угася, но махнах с ръка.Не ми беше до него.Прекрачих събореното и занемях.Осколочно фугасна бомба беше пробила бетонната плоча на покрива и се беше взривила на хиляди железни парченца Тя беше издънила прозореца и се виждаше улицата и стената на отсрещната къща.От отвора долиташе отчетливия звук на нашите зенитни оръдия, които стреляхя по приближаващата поредна немска ескадрила.В полумрака не можех да различа нищо, затова се върнах и вземах петромаксовия фенер, висещ над бара.Запалих го.Когато влязох отново в стаята първото нещо, което видях беше кръв.Замириса ми на кръв.Ако някой ви каже, че кръвта не мирише, не му вярвайте.Тя не мирише, когато е в живите, но когато е от човешко тяло, разкъсано от бомба, тази лепкава кръв има особен мирис.Освен него надуших и миризма от опърлена човешка плът..Двете миризми се смесиха и сякаш влязоха в гърлото ми и аз едва успях да сподава спазъма в стомаха, за да не повърна.Отначало видях една откъсната ръка, свила конвулсивно пръсти.До нея окървавен женски труп и глава висеща на част от трахеята.Долната челюст я нямаше.Едното и око беше провиснало встрани, а другото излъчваше ням ужас.Близо до Сарина, защото това беше тя, съзрях мадам Жужа.Единият и крак беше откъснат от торса, а от  корема и се проточваха черва, но пък главата и беше пощадена.От лицето и ме гледаха някак странно , както ми се стори недоумяващи, случилото се, очи.Бях се нагледал в практиката си на какво ли не, но пред теб да са парчета човешко тяло,което си държал само няколко часа преди в прегръдките си и да го видиш след това толкова страшно в смъртта, да я чуваш, нея смъртта с ушите си във воя на пикиращите бомбардировачи, да видиш с очите си стълба дим и пясък от избухващия близо до теб снаряд, о, Боже, не издържах и паднах на колене, ридаещ.И в същия момент, както ми се стори не от радиото, а сякаш изпод земята се понесе заупокойна меса, отначало бавно и тържествето, после постепенно възвисяваща се във възходяща модулация до кресчендото на ангелогласния хор, подел божествената мелодия, мелодия която сякаш потуши злокобния вой на войната.И тогава в съзвучие с Реквиема, аз започнах да се моля.Молех се с цялата си душа: „О, Господи Исусе Христе, не го съди този там горе сътворил това!Той не е виновен, Господи!Той не знае какво върши!И когато Господи,Наш Милостиви в деня на страшния съд пред теб се въздигне от пепелта, той-грешния, за да бъде съден, то Господи Исусе Христе  помилуй нему и въздай му Господи вечен покой!Амен.
Стоях така затворил очи и допрял молитвено длани, когато нещо ме лизна по крака.Възвърнах се.Беше кученцето.В същия миг след него се появи Лайла.Видяла майка си тя се хвърли върху нея, пищейки неистово-„Мами, Мами…
Насила я откъснах от трупа и носейки я в прегръдката си мълвях тихичко:”О Господи, благодаря ти!Чул си молбата ми!”
В началото на юни в пристанището влезе разрушителят „Стюарт”.След като го разтовариха, се качих при капитан Уолър с молба да вземе на борда Лайла и в Александрия да я прехвърли на влака за Кайро.Помолих също капитана да се обади по телефона на Рукияда посрещне малката на гара Рамзес, а когато я качвах на борда, се постарах с нея да бъде и кученцето, което както разбрах от Лайла, било причината тя да избегне явната смърт.Малко преди да падне бомбата, паленцето се било загубило в къщата и тя тръгнала да го търси.
Уверил се, че Лайла е отпътувала, погрижих се за това, което беше останало от Сарина и мадам Жужа.Погребах ги в общ гроб.Поставих дървен кръст с имената им, който дърводелците, изработващи макети-имитация на наша