В тени войны роман

Чети,Динов!
Вземах го и разгърнах листа ,който беше вътре.Писмото беше адресирано до Джак Колман.
Уважаеми мистър, Колман,
Бях приятно изненадана от вашето писмо.То ме върна във времето изживяно в Египет и по-специално в Кайро, където работех като сестра в „Англото-американската болница”.Имала съм непосилни дни свързани с работата ми, както и с пребиваването.Убийствените горещини, хъмсинът с противния прах и пясък най-вече, но пък няма да забравя никога тихия Нил, огромните пирамиди, любезните араби и повикът на мюезинът за молитва ехтящ от стотиците джамии над стария Кайро.Спомени…спомени….спомени, но на въпроса, интересуващ преди всичко мис МакФейл.
Погледът ми пробяга мимоходом по редовете.До тук всичко ми беше пределно известно, затова продължих, като съсредоточих вниманието си на следващото:
Мистър Колман, много ясно си спомням коптската коледа на осемнайста година.Бях наела апартамент на Емад ел Дин На същия етаж по него време се настани младо ирландско семейство.То беше прекратило пътуването си за Австралия поради напредналата бременност на жената.Вечерта на седми януари бях спешно повикана в нощния клуб „Сендекс”.Раждаше  знаменитата по онова време танцьорка Сурая.Израждах две момиченца едно след друго.Първото беше здравичко, но второто нямаше да го бъде, затова го отнесох в къщи.По пътя то проплака.Пових го с чисти пелени и му дадох биберон, за да го залъжа.Малко след това на вратата ми се почука.Беше съседът ирландец.Гледаше ме изплашено.От думите му схванах, че току-що съпругата му е паднала по стълбите и се е наранила.Помоли ме за помощ.Когато отидох да я видя, водите и бяха изтекли.Раждаше преждевременно.Изродих мъртво момиченце.Дадох на родилката болкоуспокоителни и тя заспа.Мъжът, който присъстваше на раждането, едва не припадна.Започна да плаче и се вайка какво да каже на жена си за мъртвороденото.И като го гледах, изведнаж ми дойде на ум да заменя бебетата.Отначало той не възприе предложението ми, но като размисли се съгласи.Разбрахме се всичко да остане между нас двамата.Донесох здравото момиченце и го сложих в скута на родилката.Не мога да опиша радостта на жената, когато се пробуди, усетила малкото същество, което както разбрах после са кръстили на моето име, Вивиан..Доколкото до сестричето, знам че го е осиновила Надя Ханъм и му е дала името Янина.Мъртво роденото отнесох на следващия ден в болницата, където констатираха смъртта.Това е самата истина мистър Колман.В заключение имам молба към Вас.Бихте ли дали адреса ми на мисМакФейл.Нека тя да ми пише.
С уважение…..Вивиан Армстид.
Сгънах листа, пъхнах го в плика и го плъзнах по масичката обратно към Джак.Той ме погледна учуден:
Пол, писмото е за мис МакФейл!Надявям се да и го предадеш.
Колман, ненужно е!
Какво искаш да кажеш, Пол?
Нея вече я няма,Джак!
Как така я няма?
Нима не знаеш?Да ,Колман, няма я!- и аз му съобщих това, което знаех, както и , че бях ходил в Кантара.
Станах с намерение да си тръгна, когато Джак ме спря.
Пол, съжалявам искрено за Вивиан!Не знаех, както и , че си ходил в Ел Кантара, но ми се струва,че ще ти се наложи пак да ходиш там.
И защо Джак?Нямам вече работа в Кантара!
Динов, капитан Майърс ми се обади.Мъж и жена, са направили опит да се качат на турска гемия в Порт Саид.Военната полиция е застреляла мъжа, който по думите на капитана приличал много на теб.Жената е успяла да се спаси.Доколкото знам, ти имаш брат близнак, нали!?
О Боже!-подпрях се на масата, за да не падна.
Какво ти е Пол!?
Нищо-казах, - но нещо ми дойде в повече всичко това, затова ме извини Колман, че ще те оставя сам.