Предстояха важни събития, но те не ме засягаха.Бях загубил едната от сестрите, надявах се другата да е жива.Неизживяната ми любов.Бях се потопил в ежедневието и живеех единствено с надеждата да стане чудо и един ден да я видя и прегърна нея, моята сестричка, Янина…След вечеря, когато всички във вилата заспиваха, аз се качвах на верандата, на любимото ни място като деца.Седях, пушех и чаках.И ето ,че една вечер чудото се случи…И както преди в младостта ни, нощта беше звездна тиха и потайна, нашепваща приказка на Шехеразада, и както преди луната, тази вълшебница ръсеше мнимата си светлина над огледалната плоскост на реката, по която пъплеше самотна фелука, и както преди брегът отсреща тънеше в призрачна мрачевина...И тогава в същия този миг две длани обгърнаха раменете ми:
Пол, кой се страхува от пирамидите?
Времето, Янина, времето…
край на романа
© Copyright: Румен Румин, 2019
Свидетельство о публикации №219031200651
Свидетельство о публикации №219031200651
Рецензии