Недялко Йорданов - Зеркало

 Нет, не я это...Я не тот, кто в зеркале...
 И лицо другое...И руки...И, господи...Тело...
 
 Уж давно не смотрел, а оно увидело
 достоверный портрет, да кому, простите, он нужен.

 Но душа моя, в сущности, та же,такая же...
 Как и дом мой, картины и шкаф...Фотографии...

 И бюро и лампа на нем  горит,
 и чернильница с гордым пером все стоит...

 Думал я, что "до лампочки" все мне, впрочем-
 то, что внешность людей с годами меняется тоже.

 Это ты! Да, ты... Не другой...Ты это...
 И глаза твои, цвет их таким же остался светлым.

 Они смотрят на мир как шестнадцатилетний.
 Все другое - фасад...И не надо страдать бесконечно.

 Ты прими, что морщинки...Суставы...И кости...
 И тупую легенду о том, что все мы здесь гости.

 Не приму! Я сломаю проклятое зеркало!
 И сломаю...Но после придется купить себе новое...
 
 
   НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ - ОГЛЕДАЛОТО

Не, това не съм аз...Не съм този пред мен в огледалото...
И лицето е друго... И ръцете... И, господи!... Тялото.

Бях престанал отдавна да гледам, но то ме издебна.
За какво ми е таз достоверност така непотребна.

Нали всъщност душата... Душата ми всъщност... Е същата...
Както толкова време една си е съща и къщата.

И картините... Книгите... Снимките... Шкафа... Бюрото...
И онази мастилница стара и в нея перото.

А си мислех по принцип, че никога не ме е еня
от това, че човешката външност все пак се променя...

Нали Ти си си Ти!... Не си Друг... Пък и въпреки дните
непроменяем остава цветът на очите.

А очите ти гледат еднакво... Шестнайсетгодишно...
Всичко друго е маска... Фасада... Не страдай излишно!

Няма смисъл да мислиш за бръчки... За стави... За кости...
Приеми тази тъпа легенда, че всички сме гости.

Не приемам! Това огледало веднага ще счупя!
Ще го счупя... Но после ще трябва май друго да купя...