Ленивая невеста, болгарская народная сказка

Перевод Александра Головко

В небольшой болгарской деревне подрастала дивчина Богданка. В семье она была единственным ребенком и потому ее все ласкали и оберегали, не приучая к домашним делам. Выросла Богданка и стала очаровательной девушкой, но делать ничего не умела...
Дело молодое, вскоре сваты стали наезжать, чтобы поглядеть на будущую невестку. Маменька боялась отдавать ленивую дочку в чужие руки и потому всем досужим так и говорила:
- Мы не против отдать дочку в хорошие руки, да только наша Богданка  не очень любит работать…
Заслышав такое, разумные сваты тут же убирались восвояси.
Но вот однажды пришел какой-то старик и сказал:
 - Я слышал, у вас выросла очень красивая дочка. Не отдадите ли ее за моего сына?
Но мать снова повторила:
- Наша Богданка не приучена к работе...
- Ничего, - не сдавался старик, - в нашем доме никого и не надо заставлять что-то делать. Кто хочет – пусть работает, кто не хочет, пусть сидит...
На том и порешили, а чтобы не откладывать в долгий ящик, через две недели назначили свадьбу.
У старика было трое сыновей и две невестки. Сыну очень понравилась невеста. Справили свадьбу и зажили большой семьей.
На следующий день после того, как затихли свадебные речи, отзвучали кавал и свирка, оюоюк и двоянка, отгремели тамбур и тъпан, наступили будние дни, и вся семья принялась за работу. Только невеста скромно стояла в сторонке и ничего не делала.
Пришло время обеда. Все собрались за большим обеденным столом. Села к столу и проголодавшаяся Богданка. Старшие снохи тут же принесли и положили перед свекром хлеб, кушанья и питье. Он взял буханку и разрезал ее на куски, раздав невесткам по доброму ломтю.
- А как же наша новая невестка? - спросила свекровь.
- Она не голодна, - ответил старик. - Когда человек не работает, он не голоден.
После обеда все снова принялись за работу. Только Богданка опять скромничала в сторонке.
Вечером семья собралась за столом поужинать.
Старик вновь разделил хлеб и раздал труженицам-невесткам.
- А Богданка?  - спросила сердобольная свекровь.
- Она не голодна, - как ни в чем ни бывало, ответил старик. - Когда человек не работает, он не голоден.
Вся семья, не спеша ужиная, увлеченно рассуждали о том, кому какую работу предстоит сделать на следующий день. Усталые, но умиротворенные вскоре легли спать.
Легла в постель и голодная невестка. Но голод не тетка, ворочалась, ворочалась она с боку на бок, думая, что так можно и ноги протянуть от голода…
И вот, пока все сладко спали, под утро поднялась бесшумно и принялась за разные дела во дворе: подоила коров, напоила телят и еще много дел переделала.
Когда все встали и увидели это, усмехнулись, но придраться было не к чему.
Наступил обед, Богданка первой положила перед свекром хлеб, но села на последнее место.
Старик разделил хлеб, на этот раз выделив большой кусок младшей невестке, при этом заметил:
- Кто-то неведомый сегодня спозаранку встал да переделал почти всю работу… Тому и бо;льший кусок. И подозвал Богданку, которая благодарно приняла из его рук душистый ломоть хлеба.
Никто не посмел перечить старику, ведь в душе все были согласны с его решением.
Прошла неделя или две. Невестка целыми днями трудилась. На третьей неделе ее родители приехали проведать свою дочку, в глубине души полагая, что придется забрать неумеху под родное крыло.
 Увидев издалека гостей, вся дружная семья, во главе со стариком вышла во двор, чтобы встретить долгожданных родственников.
Богданка, опередив всех, кинулась встречать родителей и от переполнявших чувств сначала приоткрыла ворота, но вдруг снова закрыла их, произнеся:
- Мама... Папа... Скорее поворачивайте машину и возвращайтесь домой. Здесь вы не дождетесь угощения. У нас, кто не работает, тот не ест!
09.08. 2019 г.

Ленивата невяста
оригинал

В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничко галено чедо на майка.
Порасла Богданка, станала хубава мома, но нищо не умеела да работи.
Почнали да идат сватове да я искат за снаха. Майка й на всички казвала:
- Наша Богданка е галена. Тя не е научена да работи.
Щом чуели това, сватовете се връщали.
Дошъл веднаж един старец и казал:
- Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я искам за снаха.
Майката и нему казала същото:
- Наша Богданка е много галена. Тя нищо не знае да работи...
- Нищо - рекъл старецът, - у нас никой никого не кара на работа. Който иска - работи, който не ще - така си седи.
След седмица-две станала сватбата...
Старецът имал трима синове и две снахи.
На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Само невястата стояла пременена и нищо не похващала.
Дошло време за обяд. Събрали се всички и седнали на трапезата. Седнала и Богданка. Другите снахи донесли гостбата и сложили пред свекъра хляб. Той взел питата, разчупил я на парчета и я раздал.
- А за невястата? - рекла свекървата.
- Тя не е гладна - отвърнал старецът. - Когато човек не работи, не огладнява.
След обяд всички пак започнали работата. Невястата седяла и нищо не похващала.
Събрали се да вечерят.
Старецът взел питата, разчупил я и пак я раздал.
- А на Богданка? - запитала свекървата.
- Тя не е гладна - отговорил старецът. - Когато човек не работи, не огладнява.
Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден и легнали да спят.
Легнала и невястата, но гладно спи ли се? Едвам дочакала да съмне, тя станала тихичко, измила си очите, измела двора, издоила кравите, изкарала телците.
Станали и другите и като видели невястата, спогледали се и се усмихнали.
На обяд невястата сложила първа трапезата и седнала последна.
Старецът разчупил питата, подал еднo голямо парче на невястата и рекъл:
- Ти, невясто, днес работи най-много, ето и за тебе от питата.
Изминала се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. На третата седмица родителитe й дошли на гости. Съгледали ги отдалеч и излeзли на двора да ги посрещнат.
Невястата припнала най-напред, отворила портитe и тихо им зашушнала:
- Мамо... Тате... Слизайте по-скоро от колата и се хващайте за работа. Тука не е като у дома. Тука, който не работи, не му дават да яде!..


Рецензии