Опять про Дарвелова Петрику

  Искам да си мятна едно парче вэльча кожа на гэрбА,
  Тогива убава жэ бэди в Карагач мойта судьба...
  Король жэ стана, на сичкото село жэ сэ распЕря,
  Сичкиа Карагач пред мене от страх жэ трепЕра.

  Големиа син на Дарвеловата Петрика чу за неговата мечта и сэгласи се:
  - Тэй, тате, тэй, уважавам тэ... И аз жэ убия в дерето един влэк, жэ го удерэ и жэ подаре вэльчата кожата на тебе - да сэ радваш, тате... Да гэ носиш и да сэ радваш... Може, сичкото село няма да оплашиш, амэ в майличката ти жэ бэдиш король...
  А Дарвелов Петрика отговаря:
  - Га си метна на гэрбэ едно парче вэльча кожа, дай боже найсилно да оплаша Дрейманов Иван и Дрейманова Сона и ошти и... Паходеев Петуню да дрисне от страх...

  Петрика в кэра и Гица в Измаил. И Васю Палевич, штото женен за Палева Валя. И Пармачи Лёшка - Чапли Чаплин в тылу врага. Был император Карл Великий (конец девятого века), а Пармачето - карл малый.
  Вэв млади години Петю Мандрилов ходеше по майличката и пееше под мустак: "Я памятник себе воздвиг нерукотворный, к нему не зарастёт ослиная тропа"... И мечтаеше да му турят на могилата рядом с крэстчето венок от магаришки бодли... А на стари години вече измени си мечтата,- мечтай Мандрилов Петю по прозвищу Магаре: "На сичко сэм сит, амэ на стари години искам магарешки бодли да поям досито". Говорят, той малко инак каза: "На сичко сэм сит, магарешки бодли ми сэ идЕ".
  Отговаря Самунов: "Сэгласен сэм! Амэ аз гладен сэм, цял самун ляб самичек жэ изям, на Сотето Витю няма да оставя, ништо няма дам!"