Коя е истинската опасност?
А. От статия на Йозеф Гьобелс, публикувана във "Фьолкишер Беобахтер" през 1943 г.
Б. От доклад на Андрей Жданов в СССР през 1946 г., в който са заклеймени кято автори на вредно творчество Ана Ахматова и Михаил Зошченко.
В. От маоистко дадзибао от времето на културната революция в Китай.
Г. От статията "Най-подлите митове за ваксината за СОVID-19" в българския вестник "24 часа" от 4 декември 2020 г.
За съжаление верният отговор е Г. Запознатите с историята веднага биха изключили като твърде маловероятни отговори А и Б. Тъй като дори нацизмът и сталинизмът не са стигнали до заклеймяване на хората единствено поради факта, че тези хора носят очила и имат диплома. Продължението "които подхвърлят неистини" не бива да ни подвежда, доколкото всички фанатични тоталитарни режими са претендирали за монопол върху истината. За такъв монопол явно претендира и редакцията на в. "24 часа". Статията им е неподписана, което ще рече - редакционна. В техния текст е възкресена една отдавна забравена риторика, характерна най-вече за маоистки Китай (отговор В), и достигнала своята кулминация в режима на Пол Пот в Камбоджа - диктатурата, в която единственият оцелял лекар е бил принуден да крие, че притежава диплома, и не е носел очилата си от страх да не бъде убит.
Не попресилвам ли малко нещата? Та нали е възкресена не диктатурата, а само риториката? Именно риториката обаче е първата стъпка към налагането на тоталитаризма като "новото нормално". Великият български антифашист, художникът Илия Бешков бе казал някога: "Нищо не става в света, ако първом не бъде изречено като слово". И ето, че редакторите на българския Беобахтер изрекоха словото си. Най-голяма опасност според тяхното слово представляват хората с очила и диплома, проявяващи лек скептицизъм към ваксините за кopoнавируc. Вероятно въпросните редактори смятат, че е най-добре да се доверим на хора без диплома и без очила, които не проявяват никакъв скептицизъм към въпросните ваксини. Пропуснали са да уточнят дали тези хора трябва да са родени в бедно работническо семейство (което беше характерно за отговор Б) или трябва да имат белезите на принадлежност към арийската раса (характерно за отговор А). За съжаление не ни съобщават и дали самите те имат дипломи. Носят ли очила? Няма как да видим и лицата им.
В замяна на това обаче демонстрират завидна увереност в своята компетентност по широк спектър въпроси - от имунологията и вирусологията, та чак до богословието. Не можело, според колектива от автори, да се разболеем от ваксините, понеже Европейската агенция по лекарствата ги била одобрила. А нейните критерии за безопасност били много строги и... трябва да се доверим на властите, нали? Без да се отклоняваме от генералната линия с някакъв упадъчен "лек скептицизъм". Или, казано накратко:
„Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!“
(Никола Вапцаров. Селска хроника.)
Всъщност и тези стихове описват една друга епоха (отговор А). За съжаление обаче и днес са си на мястото.
Друга изтъкната в статията причина, поради която възможната вреда от ваксините била "полуинтелигентски мит", било това, че "не може да си експерт по високотехнологичните ваксини само защото имеш някаква диплома. Изисква се конкретно задълбочаване в точно това научно познание и технологиите за производство."
Нека оставим настрана въпроса как и дали редакторите на "24 часа" са се задълбочили в научното познание до степен авторитетно да ни разяснят въпросните технологии. И дали са се задълбочавали сами, или някой ги е задълбочил в съответната посока, като ги е мотивирал по съответния начин. По-същественото в случая е, че тезата им е погрешна в самата си основа. Обща закономерност в науката е, че няма медицинска процедура или технология, която да е ефективна и същевременно безрискова и напълно безопасна. И това е известно на всички, които имат диплома по медицина или по коя да е точна наука, без да им е необходимо да се задълбочават в конкретната област на изследване. Съответно, разумно и оправдано е да изпитваме най-малкото лек скептицизъм по отношение на новите ваксини, дори и да не познаваме технологията. Да, наистина, просто "някаква диплома", например такава по журналистика, в случая не върши работа. Което донякъде обяснява незнанието на авторите на статията. Без обаче да оправадава невежеството им.
Медицинското поле обаче явно е тясно за душите на нашенските публицисти, и те смело се впускат в дебрите на етиката и богословието, където гордо избълват следния бисер:
"...щом Господ допуска науката и технологиите да се развият дотам, че да могат да създават разни неща, значи божествената премъдрост няма нищо против модифицирането на биологичен материал."
Тоест, ако Господ е допуснал нещо да се развие, той няма нищо против нещата, които правим с това нещо. Така ли е наистина обаче? Очевидно не, доколкото Бог по Свое попущение допуска в света да съществува и зло. Допуска и ние да извършваме зло, доколкото зачита свободната ни воля. За което зло, разбира се, ще си платим, когато му дойде времето, ако не се покаем овреме...
А иначе, следвайки извратената логика на нашите саморасли богослови, бихме могли да съчиним и други аналогични на техните бисери, примерно: "Щом Господ допуска науката и технологиите да се развият дотам, че да могат да се създадат нервнопаралитичните газове, значи божествената премъдрост няма нищо против газовите камери". Май пак опряхме до отговор А...
Срокът за изпитание на ваксините е твърде кратък, за да се докаже тяхната безопасност. Това разумно твърдение, споделяно и от множество, а според някои данни от мнозинството лекари, според авторите на статията е даже не "подъл мит", а "самопораждаща се лъжа" (каквото и да означава това). Логиката им в случая съвпада със схващанията на ония модерни мениджъри, които си мислят, че ако една жена износва едно бебе за девет месеца, девет жени ще могат да се справят със същата задача за един месец. Има изследвания, които не могат да бъдат съкратени във времето, независимо колко финансови средства и ресурси ще се налеят в тях. Пропонентите на ваксината говорят за евентуална необходимост от три дози през интервал от 6 месеца, т.е. цялата процедура се предвижда да продължи цяла година - на практика толкова време, колкото съществува и Koвид-19. Интересно, как в такъв случай са били изследвани дългосрочните ефекти от нея?
Както се вижда, аргументите на "24 часа" просто издишат отвсякъде. И именно понеже им липсват стойностни аргументи, още в началото заклеймяват като опасни компетентните хора, които биха могли да им опонират и успешно го правят. Хората "с очила и дипломи". Интелигенцията. Не идеологизираната, колониалната или грантово мотивираната, а истинската такава. Която във всички времена е била бариера пред налагането на всякъв вид фанатизъм и тоталитаризъм. И ако не е могла да попречи на тяхната поява и налагане, е разкривала тяхната същност, за да предпази човечеството от повтаряне старите му грешки.
"Окончателното решение е близо." - опитват се да ни успокоят от "24 часа" във финала на статията си. Нима наистина тези хора не са запознати с конотациите, с които исторически е натоварена фразата "окончателно решение", когато иде реч за човешки маси? Или съзнателно са търсили именно тези конотации? Не знам кое от двете е по-лошо. Може би във факултета по журналистика не са им казали и кой е Юлиус Щрайхер? Още не е късно да запълнят тази празнина в знанията си.
Бойко Златев.
Разпространител на подли митове и самопораждащи се лъжи, опасен притежател на три дипломи (по астрономия, приложна статистика и ядрена физика) и два чифта очила (за близко и далечно виждане).
Свидетельство о публикации №220120601133