Лале ли си, зюмбюл ли си?

НОВИ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ЕДИН ТОТАЛИТАРЕН ТЕКСТ


На 6 декември публикувах статията "Коя е истинската опасност?", посветена на един неподписан текст, публикуван във в. "24 часа" и озаглавен "Най-подлите митове за ваксината за COVID-19". Оказа се, че въпросният откровено тоталитарен по своята същност текст в отделни свои пасажи е словесно твърде сходен и смислово тъждествен с други материали от същия вестник, излезли изпод перото на неговия главен редактор г-н Борислав Зюмбюлев. Конкретно бихме могли да посочим въпроса с огромните печалби на фармацевтичните компании от ваксината за Ковид-19.  В статията си "А защо 40 години обясняваха, че ГМО-то е вредно?" Зюмбюлев аргументира, че тези печалби били най-честно изкараните пари на света. А в "Най-подлите митове..." тази теза е допълнена с убеждението, че същите печалби били ни повече, ни по-малко, а "най-умното нещо, което е направило човечеството".


Оттук следва, че главният редактор на в. "24 часа" Борислав Зюмбюлев е със сигурност поне съавтор, ако не и единствен автор на текста "Най-подлите митове за ваксината...". Сведенията за лицето в мрежата са доста оскъдни. От достъпната в интернет информация все пак е видно, че Зюмбюлев притежава диплома (по журналистика от СУ), а на снимките му се вижда, че носи очила. Кое в такъв случай обосновава позицията му на превъзходство спрямо нападаните от него "хора с очила и диплома"? Това, че те, както твърди Зюмбюлев, подхвърляли неистини. Самият главен редактор явно смята себе си за монополист-глашатай на истината. Или по-скоро за част от определен елитарен кръг, който притежава монопола върху истината.


По-интересно обаче е онова, което пишат за него колегите му в материал от същия вестник от 30 септември 2020 г.:


"Той впечатлява с познания, креативност и умно перо, намирайки оригинални гледни точки по теми, които мнозина смятат за банални. Ерудит с подчертано отношение към руските живописци от началото на XX век като Кузма Петров-Водкин и старите нидерландски майстори от ранга на Йеронимус Бош. Кулинарните му познания също не са за подценяване, а чувството му за хумор е английско."
За съжаление, най-лошите ни очаквания се оправдаха. Ако статията "Най-подлите митове..." беше плод на функционалната неграмотност на някакви интелектуално девствени илитерати, това би било поне до известна стапен успокояващо, тъй като щеше да означава, че си имаме работа с хора, които не знаят какво вършат (в случая — не знаят какво пишат).


В случая обаче иде реч за умен и креативен човек, ерудит — дори ако приемем, че написаното от подчинени за техния началник по случай рождения му ден е в известна степен преувеличение. Съответно, тоталитарните алюзии в текста му са търсени напълно съзнателно. Тоталитарната риторика е използвана преднамерено. Стремежите към зловещ тоталитаризъм от нов тип са въплътени в изполването на маоистки и хитлеристки конотации в интервал от няколко изречения. Доста злокобна гледна точка, макар наистина в известна степен оригинална! Английското чувство за хумор обаче явно е излязло на разходка сред природата, докато Зюмбюлев е писал статията си.


На какво обаче почива убеждението на Зюмбюлев, че той и съмишлениците му единствени владеят истината, при това по въпроси от областта на науката, докато другите хора, също с очила и дипломи, разпространяват неистини, подли митове и откровени лъжи? Подобен тип убеденост е характерна за религиозните и идеологическите фанатици. В текста на Зюмбюлев обаче не личи привързаност към една определена политическа идеология, а напъните му да разсъждава на религиозни теми са наивни до безкрайност.


Единствената значима и очевидно биеща на очи разлика между него и обикновените  очилати и дипломирани хорица е това, че Зюмбюлев е главен редактор на голяма по българските мащаби медия, съответно притежава определена власт да формира общественото мнение, да конструира определени представи в масовото съзнание. Тези представи, разбира се, не е задължително да са истинни. И както можахме да се убедим от случая с разглежданата от нас статия на Зюмбюлев, поне в някои случаи наистина не са.


Изживяващите се като властелини на общественото мнение индивиди обаче се стремят да наложат проповядваните от тях тези именно като истина. И то като истина в последна инстанция. Истината в съзнанието на тези лица не е източник на властта и нейна основа, а някаква безлична производна от тяхната власт да манипулират съзнанието на масите. Последното особено добре се вижда на примера на една друга, много по-мащабна от "24 часа" информационна платформа — социалната мрежа фейсбук. От известно време във фейсбук се подвизава фашистката цензура на така наречените фактчекъри. Въпросните лица и организации безапелационно отсъждат коя новина е фалшива, а коя — истинна. И върху постингите, които според тях са фалшиви, поставят съответното стигматизиращо клеймо. Често се случва определени текстове да бъдат изтрити от фейсбук администрацията, а нерядко биват изтрити и цели профили. Преди години, в навечерието на парламентарни избори, тази съдба сполетя профила на Кеворк Кеворкян, а съвсем наскоро беше изтрит профилът на видния експерт по конституционна право и бивш конституционен съдия Борислав Цеков.
"Теориите на конспирацията, които могат да повлияят на разпространението на ваксините и да саботират ваксинирането, ще бъдат следени и забранявани от екипи на Фейсбук", съобщава на 3 декември тази година британският вестник Independent. Което ще рече: забраняват се всякакви теории и твърдения по темата , които не изнасят на администрацията на фейсбук.

 
За съжаление потребителите на тази социална мрежа често се подвеждат по лицемерния ; рекламен лозунг "Безплатно е и винаги ще бъде". Като забравят, че безплатно е единствено сиренето в капана за мишки. Разбира се, ако в България правосъдието си беше на мястото и беше възприета системата на punitive damage, още навремето българската прокуратура би се самосезирала за случая с Кеворкян, а собственикът на фейсбук Марк Цукърбърг би отнесъл някоя хубава глоба от порядъка на един милиард долара за намеса в българските избори. Звучи наистина като приказна мечта. Но пък ако беше станало навремето, сега едва ли щеше да се стигне дотам Цукърбърг усилено да промотира дезинформация относно президентските избори в САЩ, конструирайки и налагайки в притежаваната от него социална мрежа измислената представа, че Джо Байдън е избраният президент на тази страна.
Какво следва да правим в тази сюрреалистична ситуация? Необходимото и възможното. Възможното е онова, което е по нашите сили. А необходимото е онова, което е най-нужно на хората и същевременно онова, за което именно ние сме най-необходими - според компетенциите, които всеки от нас притежава. Да, ние, обикновените хора с очила и дипломи не притежаваме финансовия и медиен ресурс на овластените манипулатори. Но нека не забравяме, че този ресурс е необходим не толкова на истината, колкото на лъжата и манипулацията, която постоянно следва конюктурата и постоянно се оприта в мрежите, които сама си е оплела в миналото. Съответно, постоянно е необходим нов ресурс, за да се разчистят старите фалшиви представи и да се съградят на тяхно място нови, необходими в новите времена на манипулаторите.


Във всеки случай, това, което в никакъв случай не трябва да правим, е да стоим със скръстени ръце в очакване на Endl;sung — "окончателното решение", което ни подготвят Зюмбюлев и зюмбюлевците от по-голям калибър —  Цукърбърг, Сорос, Гейтс и подобните им служители на Оруеловото министерство на истината. А вероятно не само те, но и техните задкулисни кукловоди, нежелаещи имената им да бъдат огласявани. Защото, както казва един мой приятел, свършва времето на конспиративните теории. Настъпва времето на конспиративните реалности.