Конспиративните теории не са непременно нещо лошо

Според една разпространена дефиниция теория на конспирацията представлява "убеждението, че някои събития или ситуации са манипулирани тайно и задкулисно от мощни сили с лоши намерения." [1].


В настоящата статия няма да се задълбочаваме в епистемологичните проблеми на това и подобните му определения. Не си поставяме за цел и защитата или опровержението на конкретна конспиративна теория или теории, поради което конкретните примери са сведени до минимум и са приведени само там, където са необходими с илюстративна цел.


Както така наречените мейнстрийм медии, така и редица политици и институции са склонни да представят конспиративните теории, а често и техните носители, в изцяло негативна светлина. В интернет на страниците на институции и загрижени за добруването на хората дружества на т.нар. скептици и други НПО-та можем да намерим специални инструкции за това как да предпазим себе си и близките си от конспиративните теории, как да ги разпознаем навреме (преди необратимо да са овладяли съзнанието ни), как да ги отхвърляме и разобличаваме.


Що се отнася до хората, които приемат конспиративните теории за верни ("вярват в конспирации"), съответните анализи и инструкции често се занимават с това да изтъкват ниското ниво на образование на тези хора, да анализират дефектите в тяхното мислене и изобщо в тяхното възприемане на реалността.


Колкото до това, защо конспиративните теории са нещо толкова лошо, обясненията са твърде дифузни. Те едва ли биха могли да бъдат други, понеже конспиративните теории са толкова разнообразни, че е трудно да бъде отправена обща критика, която да важи за всички тях. Най-общо казано бихме могли да кажем, че основното обвинение към теориите на конспирацията се състои в това, че те сеят недоверие — към институциите, към науката или към определени групи от хора. А това недоверие, на свой ред, според антиконспиролозите, е способно да доведе вярващите в тези теории както до радикални възгледи и действия, така и до диаметрално противоположното — до апатия и незаинтересованост от проблемите на обществото.
Тук му е мястото да отбележим, че същата амбивалентност не е специфична отличителна черта на теориите на конспирацията. Дълбоката убеденост в това, че светът е изпълнен със страдание, неправда, насилие, експлоатация и пр. е широко разпространена както сред световните религии, така и сред най-популярните идеологии. Тази убеденост в никакъв случай не може да бъде приравнена към вярата в конспиративните теории, но често подбужда хората да действат точно по същия начин — да предприемат радикални действия за борба с неправдите или да изпаднат в апатия, отчаяни от собственото си безсилие да променят света.


Нито световните религии обаче, нито примерно философията на марксизма не предизвикват у антиконспиролозите такова рвение за разобличаване, каквото пораждат у тях конспиративните теории. Защото, както изтъкват антиконспиролозите, конспиративните теории са нелогични, за тях липсват валидни доказателства.


Съществуват ли обаче конспиративни теории, за които впоследствие са открити общоприето валидни доказателства, и които в крайна сметка са се потвърдили като истинни? Да, такива теории има, и всеки би могъл да открие цели списъци с тях, ако потърси в интернет. В съществуването на истински конспирации няма нищо свръхестествено. Съществуват мощни сили и част от тях със сигурност не са добронамерени. Скритата манипулация на събитията им дава очевидни предимства пред явната такава. Ако обаче следваме логиката на антиконспиролозите, ние би трябвало стриктно да се придържаме към логиката и да повярваме в тези теории чак когато общоприето валидните доказателства за тях се появят.


Подобна рамка на поведение обаче крие в себе си един сериозен проблем. Да допуснем, че в даден случай заговор или конспирация наистина е налице. Между времето на самата манипулация на събитията от страна на злонамерените задкулисни хора и организации и момента, в който тази манипулация бъде разсекретена или достоверно доказана, обикновено съществува значителен времеви интервал. Този интервал дава възможност на манипулатора не само да извлече всички желани ползи от своята конспирация, но и да се измъкне от евентуално възмездие за злодеянията си. Жертвите на манипулацията също е твърде късно да бъдат обезщетени.


Съответно, правилната от гледна точка на нашето оцеляване и добруване гледна точка би била, че трябва да имаме едно наум, че поне някои от днешните конспиративни теории също са истинни, ако и доказателствата, изтъквани в тяхна полза, да са нелогични и понякога дори да звучат абсурдно. Когато човешкият интелект е изправен пред предизвикателството да познае тайните на природата, тази задача може да е изключително сложна, но ние сме уверени в това, че природата няма да ни мами и лъже. Когато обаче интелектът е изправен срещу друг интелект, подобна увереност липсва. Противникът би могъл да е злонамерен и да прави заблуждаващи ходове, с които да ни попречи да го разкрием навреме.


Поради това еволюцията е вградила в нас механизми за защита и оцеляване, много по-древни от логичното мислене и често пъти много по-ефективни от него. Един такъв механизъм е интуицията, която вероятно е сред причините някои конспиративни теории да се радват на широко разпространение. Може да не разполагаме със строги доказателства, но интуитивно долавяме в конспиративната теория нещо, което ни звучи разумно и правдоподобно. Съответно я приемаме за истинна. Тъй като обаче интуициите и личните опитности са нещо строго индивидуално, друго лице би могло да не приеме точно тази теория за истинна. В това също няма нищо лошо, тъй като съществуването на различни възгледи в обществото определено е за предпочитане пред уеднаквяването на всички в един общ коловоз на мислене.


Една плодотворна аналогия, която ни дава възможност по-нагледно да разберем ползите и вредите от конспиративните теории, е сравняването им с употребата на алкохол.


Без съмнение, в алкохолизма няма нищо хубаво. Срещу умерената употреба на алкохол обаче въстават единствено фанатичните пуритани и трезвеници. При това въстават със същия фанатичен плам и категоричност, с която действат и борците с конспиративните теории. Всъщност това е поведение, общо за всички фанатици, независимо по какво се прехласват. Нерядко проповедниците на пуританизма се оказват и лицемери, тъй като не спазват проповядваните от самите тях принципи. По подобен начин главният редактор на в. "24 часа" заявява, че не е съгласен с неговите данъци да се плащат заплати на "лелки, разпространяващи конспиративни теории" [2], а година по късно в редактирания от него вестници се появява статия за това, как САЩ и Израел били сключили таен договор с Галактическата федерация на извънземните [3].


Етиловият алкохол не е вещество, непознато на човешкия организъм. Изработва се в неголеми дози в организма при храносмилане на определени съчетания от храни. По подобен начин и склонността към конспиративни теории е еволюционно заложена в нас. За злоупотребата с алкохол и последиците от нея вина носи не алкохолът сам по себе си, а отсъствието на чувство за мярка при употребата му. Същото обаче важи с пълна сила и за изтъкваните опасни последици от конспиративните теории.
Според съвременните медицински данни умерената употреба на качествен алкохол намалява риска от редица заболявания и съдейства за укрепването на имунната система. По подобен начин и умереното внимание към конспиративни теории, включващо приемането на някои от тях за истинни или доста вероятни, ни помага да не попаднем в капана на манипулации в наша вреда от страна на формално или неформално овластени структури. Изобщо, едва ли ще е пресилено да кажем, че по отношение на действията и приказките на властта умерената параноя е винаги по-здравословна от сляпото доверие, без значение за колко либерална и демократична се представя тази власт.


Не на последно място, алкохолът развеселява, помага да подобрим настроението си и временно да забравим за проблемите си. Същата роля биха могли да играят и някои конспиративни теории. Дори най-абсурдните измежду тях, като например теорията за плоската земя, често представят изключително оригинални и нестандартни аргументи, чието разглеждане и опровергаване е в състояние да ни развесели и да ни обогати с по-жив поглед върху действителността.


Както при употребата на спиртни напитки, така и при употребата на конспиративни теории ключово значение има добрият вкус.


И в крайна сметка, също както в легендите, така и в конспиративните теории винаги се открива зрънце истина, независимо колко абсурдни биха могли да изглеждат те. Преди да се присмеем на нашия ближен, който вярва, че върховете на финансовия и политическия елит на планетата са окупирани от същества, непринадлежащи към човешкия вид (рептили), нека се замислим, че това наглед безумно схващане може да е породено от усещането за пропастта, лежаща между интересите и целите на тези елити от една страна, и живота на обикновения човек, от друга. Която пропаст, за разлика от теориите на конспирацията, е очевидна реалност. Всъщност истина можем да открием и във виното, ако вярваме на древната сентенция: in vino veritas...


Разбира се, както на пазара понякога се предлага некачествен и дори опасен алкохол, така и сред огромното разнообразие от конспиративни теории несъмнено съществуват и опасни такива. Разобличаването им обаче може да бъде истински ефикасно, само когато е насочено към конкретни твърдения, а не към конспиративните теории по принцип. По същия начин, както, ако установим, че в даден магазин продават некачествена и опасна ракия, е редно да подадем оплакване слещу съответния производител и продавач, а не да искаме цялостна забрана на спиртните напитки единствено на това основание.


По отношение на конспиративните теории обаче обществото ни е изостанало с около век в сравнение с отношението си към алкохола. Подобно на опитите да се въвежда сух закон в някои държави през първата половина на XX век, в редица западни общества днес се правят опити за ограничаване разпространението на конспиративните теории, в това число и в интернет, по административен път — чрез забрани, проверки, изтриване на профили и акаунти и пр. Един път, за който историята ни учи, че е обречен на неуспех. Нещо повече — способен е да създаде по-големи проблеми от онези, които претендира да реши.


Що се отнася до инструкциите за борба с конспиративните теории, които често ни се предлагат, една от които е цитираната от нас инструкция на официалния сайт на Европейския съюз [1], тяхната реална стойност може да бъде проверена с помощта на един много прост тест. Взимаме една конспиративна теория, която впоследствие достоверно се е потвърдила, и се опитваме ретроспективно да приложим към нея предлаганата ни инструкция. Като класически факт, смятан навремето за конспиративна теория, бихме могле да изберем Холокоста. Но следва да го разгледаме не от позицията, в която се намираме днес, заобиколени с планини от достоверни данни по темата, а примерно от позицията, да речем, на евреин от Вилнюското гето през 1942 година. С изненада ще откриете, че повечето инструкции за предпазване, разпознаване и разобличаване на конспиративни теории не издържат подобен тест. Ако хипотетичният евреин от Вилнюс през 1942 г. ги беше следвал, той би следвало се довери на официалната пропаганда и съответно да не дава ухо на слуховете, разпространявани от някакви съмнителни и неупълномощени личности. Независимо от това, че именно доверието към тези слухове би могло да се окаже ключово за неговото оцеляване.


Наивно би било да смятаме, че днес подобно нещо не може да се случи, понеже живеем в XXI век. Не само, че и днес съществуват истински заговори и конспирации (нещо, което натиконспиролозите признават, макар и с половин уста). По-същественото, че конспирациите и заговорите, успешни или не, съставляват самата тъкан на историческия процес от най-дълбока древност, та чак до наши дни.
Съответно, и стигматизирането на конспиративното мислене и неговите носители не постига друга цел освен внушаването на неоснователно чувство за вина и внасянето на допълнително разделение в обществото. Няма нищо лошо или осъдително в това да приемаме и разпространяваме, и дори самите ние да създаваме конспиративни теории, стига да спазваме чувството за мярка и добрия вкус.


Затова: конспирологирайте, но правилно!



Литература:
[1] Откриване на конспиративни теории. Официален сайт на Европейския съюз.
[2] Б. Зюмбюлев. Защо учителката, която не вярва, че на Луната са ходили хора, още не е уволнена. В. "168 часа", 21 януари 2019 г. https://www.168chasa.bg/article/7254568
[3] САЩ и Израел във връзка с извънземни, убедили Тръмп да крие. В. "24 часа", 8 декември 2020 г. https://www.24chasa.bg/novini/article/9299944