О Мандрилове, Пюйке, Горештеве. Ч. 2

  Пюйк Иван, Мандрилов Петю и Горештев Иван едно време бяа враги сэс кэвто стар дурак, на когото му викаа Брадичка. Един пэт го набиа и му нарязаа главэтэ със ножэ... Млади дураци, удисали на акэла на старо изумено нешто. Горештев Иван найповече сэ постарА... Каза тогива: "Да му пусним малко крэв, да йба таа Брадичка"... Партиен, комунист, а оди с нож в джобэтэ...
  Минаа сэ години... Брадичката умря... Мандрилов, Пюйк и Горештев тоже устаряа, амэ бяа оште крепки.
  Пэрвия за онва, че Брадичката умря, чу Горештев Иван. Сэбуди сэ му совесттэ... "Аз го наряхэх с ножа!"- помисли виновато...
  Отиде при Мандрилов Петю, вика му: "Ти чули, че Брадичката умря?.. Ай му ттурим венок на могилата"... Мандрилов Петю  отговаря изумено:
  - Кво?!
  Отиде Горештев Иван и при Пюйка. Говори му:
  - Иване, ти чули, че Брадичката умря?.. Ай да идем на гробиштата и да му турим венок на могилата...
  Пюйк сэ засмя, не сэ зачерви, не го поби совеста...
  Засмя сэ цинично:
  - Ай, бре, брайне, не си играй... То и тэй жэ сэ мине...
  Га умре в дирето някой влэк, тогива и жэ сэ покаят Горештев Иван, Мандрилов Петю и Пюйков Иван... Жэ сэ покает, както сэ покАе ведьмата Мандрилов Елена - тэй и сдохна пэрвата ведьма в село.

  Зарисовка только и строго для карагачан, не пытайтесь переводить на русский язык.