За класификацията на биографиите на Е. Блаватска

/Докладът е публикуван за първи път на руски език в: О.П. Блаватська i сучаснiсть. Духовні аспекти сучасного світорозуміння.  Матеріали міжнародної науково-практичної конференції 6 – 7 травня 2016 року.  Дніпропетровськ, 2016./


Биографичните книги за основателката на Теософското Общество са толкова много на брой, че в системите за библиографска класификация, приети от теософските библиотеки, за тях често е предвиден специален раздел. А ако прибавим огромното множество брошури, памфлети, статии в енциклопедични и биографични речници, предговори към трудове на Елена Блаватска, научни публикации – с една дума, всички текстове, в които се разглежда биографията на Блаватска или отделни нейни аспекти – то общото количество такива трудове ще наброява стотици, ако не и хиляди.


Ориентирането в едно такова множество от текстове, които при това често съдържат недостоверна и противоречива информация, съвсем не е лесна работа. Информационен масив с таков обем изисква подходяща класификация. В настоящия доклад е осъществен опит да бъдан набелязани основните направления на една такава класификация, да бъдат обозначени основните времеви жалони в развитието на биографичната литература за Елена Блаватска и да бъдат анализирани като примери някои от най-популярните нейни биографии.
 
 
Понастоящем опитите да се класифицират биографиите на Блаватска са свързани предимно с отношението на техните автори към личността и възгледите на Елена Петровна [1]. По тази скала биографиите магат да бъдат разделени на позитивни, негативни (или враждебни) и малко на брой изключения – неутрални, неуверени или двойствени трудове. Изобщо, поляризацията на отношението към Блаватска е толкова голяма, че съвременни автори отбелязват малоборойността на безпристрастните трудове за нея дори в научната литература [2].


Навремето Елена Рьорих е отбелязала невисокото качество на съществуващите тогава биографии на Блаватска, дори на позитивните такива, посочвайки като основна причина за това дребнавостта и ограничения кръгозор на нейните биографи и сътрудници, които не са съумяли да оценят титаничната натура на Елена Блаватска [3].

 
Освен този проблем, който остава напълно актуален и днес, съвременните автори, независимо от отношението си към Блаватска, се сблъскват с две големи трудности. Едната от тях ебила на дневен ред още през XIX век . Това е съдержащата се в източници с различна степен на достоверност откъслечна и често противоремива информация за пътуванията на Блаватска преди 1870 г., от която е трудно да се реконструира цялостна картина на този период от живота ;.



Това се отнася специално за пребиваването на Блаватска в Тибет. По отношение на подхода към този проблем биографиите могат да се разделят на оптимистични и песимистични. Докато оптимистичните автори изграждат своите подробни версии за този период от живота на Блаватска – както позитивни [4; 5], така и негативни [6], песимистично настроените биографи [7; 8] отбелязват, че пълната история на пътешествията на Блаватска едва ли някога ще стане известна. Според М. Карлсон Елена Петровна никога не е била в Тибет е преднамерено е внесла объркване в информацията за себе си. Б. Цирков [8], напротив, е сигурен, че противоремивотстта на сведенията за Блаватска по никакъв начин не може да бъде основание да се отхвърлят основни етапи от нейния жизнен път.


Втората трудност се състои в това, че задълбоченото и проницателно осветяване на някои периоди и оспекти от живота на Блаватска  изисква критичен подход към източниците и широка ерудиция в най-различни области – история, лингвистика, медицина и др. Наличието или отсъствието на посочените признаци позволява биографиите на Блаватска да бъдат класифицирани според степента на тяхната научност. В тази връзка е интересно да се съпостави книгата на М. Мийд [5], която дълго време е считана за основна негативна биография на Блаватска, с биографията, чийто автор е Дж. Фулър [5]. Докато Мийд при създаването на версиите си използва резултати от собствените си изводи, често доста слабо аргументирани, Фулър се обръща за разясняване на някои спорни въпроси към най-видните специалисти в съответните области. Този подход я довежда до категорично опровергаване но множество измислици клеветнически заявления по адрес на Елена Блаватска.

 
Като признаваме ценността на научния подход, не бива да забравяме, че в продължение на цяло столетие след публикуването на доклада на Ходжсън отношението към Блаватска в научните среди е било като цяло негативно, и единици са били учените, осмелили се да изказват симпатии и признателност към нея. Преломната точка в отношението към Блаватска в научната общност ннастъпрва през 80-те години на XX век. Тя е свързана с три забележителни събития. През 1981 г. са идентифицирани споменаваните в "Тайната доктрина" книги Kiu-te, които преди това са смятани от учените за измислица на Блаватска. Оказва се, че това са тантрични текстове от тибетския будистки канон, наричани в Тибет rGyud-sde [9]. През 1984 г. в Сан Диего (Калифорния, САЩ) се състои научен симпозиум по "Тайната доктрина" [10]. Редица учени убедително показват, че възгледите на Блаватска съответстват на най-новите естественонаучни представи. Публикуваният през 1986 г. доклад на Харисън [11] опровергава основните тези на доклада на Ходжсън и спомага на възстановяването на репутацията на Блаватска в научните кръгове. Така средана на 80-те години на XX век ознаменува началото на нов период от изучаването на жизнения път и философското наследство на Елена Блаватска, и по-голямата част от научните статии по тази тема, публикувани преди 1986 г., следва да се смятат за остарели.

 
Ще отбележим, че научният подход към биографията на Блаватска изобщо не е задължителен. Изкуството представлява равноправен с науката път на познание и художественото майсторство на автора може да пресъздаде величието на личността на Елена Блатска и без задълбочен научен анализ. В тази връзка си струва да отбележим очерка на големия ямерикански писател Кърт Вонегът [12], чиято тварческа интуиция му помага отчетливо да открои главното направление в живота на Елена Петровна – стремежа към всемирното Братство.

 
Ако обаче биографията, без да бъде по същество научна, претендира за научност, тя следва да бъде класифицирана като псевдонаучна. Към тази група спада най-популяната съвременна негативна биография – „Бабуинът на мадам Блаватска“ от П. Уошингтън [13], чиято псевдонаучност може да бъде установена дори въз основа на редица чисто формални признаци, например с помощта на анкетата на Ейделман [14]. Рецензията на У. Такара [15] за книгата на Уошингтън разкрива пристрастността на този биограф и последователния му стремеж да представи Блаватска в негативна светлина. От фактите, посочени от Дж. Гън [16] еднозначно следва научната недобросъвестност на П. Уошингтън. Например, Уошингтън споменава само негативните рецензии за "Разбулената Изида" и изцяла премълчава приблизително същия брой положителни рецензии за тази книга, което представлява типичния за псевдонауката cherry picking – подбор единствено на факти, потвърждаващи тезата на автора. Приведената от Уошингтън информация за срещи на Блаватска с поетесата Е. Уилкокс изобретателя Т.А. Едисън не е документално потвърдена и се основава в най-добрия случяй на слухове [16]. Независимо от известното художествено майсторство на Уошингтън, което признават и рецензентите му, да черпим от неговата книга сведения за Блаватска би било също толкова неразумно, колкото да изучаваме биографията на кардинал Ришельо по романите на Александър Дюма.
 

Посочените от нас направления за класификация и периодизация на биографичните трудове за Елена Блаватска далеч не изчерпват темата. А научните публикации през последните години убедително свидетелстват, че песимистичният подход е оправдан само в известни рамки, и в архивите най-вероятно и до днес се пазят материали, които могат да положат основата на множество забележителни открития.


Литература:

1. Biographies/Biographical Studies on and about H.P. Blavatsky.  http://www.blavatskyarchives.com/blavatskysourcebook.htm

 

2. K. Hokanson. Russian Women Travelers in Central Asia and India // The Russian Review 70.1 (Jan. 2011): 1–19.

 

3. Е. И. Рерих. Письма. В 9 т. М., МЦР, 1999-2009. Том 4, стр. 383.

 

4. S. Cranston. HPB: The Extraordinary Life and Influence of Helena Blavatsky, Founder of the Modern Theosophical Movement. NY: G.P. Putnam'sSons, 1993.

 

5. J. O. Fuller. Blavatsky and Her Teachers: An Investigative Biography. London and the Hague: East-West Publications, 1988.

 

6. M. Meade. Madame Blavatsky: The Woman Behind the Myth. NY: G.P. Putnam'sSons, 1980.

 

7. M. Carlson. "No Religion Higher Than Truth". A History of the Theosophical Movement inRussia, 1875-1922. Princeton, 1993.

 

8. B. de Zirkoff. HPB: General Outline of Her Life Prior to Her Public Work. / H.P. Blavatsky.Collected Writings. Vol. 1. Theosophical Publishing House, 1973. P. xxvi-lii.

 

9. D. Reigle. What Are the Books of Kiu-te? // High Country Theosophist 9.2 (Feb. 1994): 2-9.

 

10. Proceedings: 1st International Symposium on the Secret Doctrine. Wizards Bookshelf, 1984.

 

11. V. Harrison. J'Accuse // J. of the Soc. for Psychical Research, London (April 1986): 286-309.

 

12. K. Vonnegut. The Mysterious Madame Blavatsky. McCall's, March 1970.

 

13. P. Washington. Madame Blavatsky's Baboon. London: Secker & Warburg, 1993.

 

14. Е. Эйдельман. Ученые и псевдоученые: критерии демаркации // Здравый смысл, 2004 (4).

 

15. W.T.S. Thakara. Notes on “Madame Blavatsky's Baboon” // Theosophical History 6:8 (Oct.1997): 309-15.

 

16. J. Gunn. H. P. Blavatsky and the Magic of Esoteric Language // J. of Communication & Religion 25.2 (Sep 2002): 193-227.