Дух Божий - это Свет

Господь Бог и Хаос, их вечная борьба. Дух Божий - это Свет, дыхание Божие
Извлечения из Альмагеста Клавдия Птолемея
Дух Божий - это Свет, пронизывающий (пропiнаетъ) весь Мир
Доухъ Божiй есть СъвЪтъ iже пропiнаетъ въсь Мiръ
Обитель Творца-Вседержителя представляет (являетъ) собой средоточие Мира и Духа Святого Благомудрого. Центр (Въ зЪнiцЪ) замкнутого (заторЪннаго) Круга Вечности есть Триглав сил (ТрiГълавъ крЪпостей) Господних: это Свет, Разум и Дух Святой (СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый)
ОбiтЪль Тъворъца ВсЪдЪржiтеля являетъ въ себЪ сърЪдоточiе Мiра а Доуха Свяатагы Благомоудраго Въ зЪнiцЪ заторЪннаго Къроуга ВЪчьностi се есть ТрiГълавъ крЪпостей Господънiхъ СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый
Жизнь продолжается, покуда (поконе) Дух Божий озаряет душу человека и пока душа не уйдет от него (не iзыдЪтъ от ня) на небеса к Богу. Тело (пьлъть – плоть) же с исторгнутой душой (отрiнувъ же доушю) предается Земле (ГЪосу)
ОнЪ iмаютъ вiтанiе своЪ поконе Доухъ Божiй озаряЪтъ доушу чьловЪцы да не iзыдЪтъ от ня на небЪсi къ Богу Пьлъть же отрiнувъ же доушю предаЪтъ ся ГЪосу
***
Глава I. Господь Бог и Хаос, их вечная борьба
В необозримые годы тьмы, (за) тысячи веков до рождения Сына Божьего Иисуса Христа, не существовало ни земли и неба, ни солнца и звезд, но был всюду (вьсЪмо) искони лишь один Анам, который называется Хаос. Это рассеянное (безрядьнъ - неупорядоченное), без границ и краев (безкрайнъ), черное облако (хмаръ) из мертвой (въспарi) пыли, и Бездна (Енiгъма), и артемит из праха. Поэтому мгла была сущна повсюду (вьсЪмо) в бескрайней и бездонной Бездне (Энигме), которое суть царствие покоя истления и бездны (Энигмы) и смерти.
Но в некоторой части Анама имеются некие очень маленькие частицы пыли (бъхьма мнii дълi пьлi), в которых извечно и телесно дремлет Дух Божий. Он существует в виде малых и незначительных световых точек (незначаема доля съвЪта), и этот свет есть дыхание Божие. Эти же бесчисленные частицы света имеют взаимопритяжение и вместе создают (въкоупе зiжьдая) некое облако яркого сияния (обълЪко ярого сiянiя). Это есть образ великого Духа Божьего, подобного лику в образе Бога-Отца.
Оглава I. Кiрiосъ Богъ а Iхаосъ iхъ же вЪчьное борЪнiе
За необозрiмы безгода тьмы тысячь вЪковъ прьвЪе нарожденЪнiя сына Божiего Iезуса Хрiста не соуществоваху нi землiе а небъсi нi гЪлiоса а астрii Аже бысть вьсЪмо iсконьнъ едiнъ Анамъ або нарiцаемы Iхаосъ Сь суть безрядьнъ а безкрайнъ чьрънъ хмаръ от въспарi пълi а Енiгъма а артемiтъ iзъ пърьха А тако мъгъла бысть сущьна вьсЪмо безкрайное бЪздънiе суть царьствiе покоя iстлЪнiя а Енiгмы а сьмьрътi
Аже въ нЪкой часьтi Анама бысть бъхьма мнii дълi пьлi Въ нiхъ же дрЪмлiетъ iзвЪчьно асоматiкъ або Доухъ Божiй Се суть мЪзiна а незначаема доля съвЪта iже съ съвЪтъ суть дыханiе Божiе Се же безчЪтьны долi съвЪта iмЪютъ нЪкоЪ възаiмотяжЪнiЪ въкоупе зiжьдая нЪкоЪ обълЪко ярого сiянiя суть вълiего Доуха Божiего яко нЪкiй лiкъ въ образехъ Бога Отьца...

Свет - это Дух Божий
Этот Альмагест оглашает великую троицу (оглашаЪтъ вЪлiю търоiцу) законов Мира, или на греческом (елiнъскы) языке - номос иринис; по этим законам существует твердь Мира и жизнь его.
I закон. Движение (ДъвiжЪнiе) Мира - это жизнь (вiтанiе) его веретия ( спирального (?) движение материи) в Круге Вечности (въ ВерЪтii Къроуга ВЪчъностi). Пока Вселенная обладает (iмЪтъ а являетъ) движением, она существует (она суща). Признак жизни (Зънакъ вiтанiя) Вселенной есть Свет, ибо Свет - это Дух Божий, это дыхание Саваофа-Вседержителя во Вселенной.
II закон. Творец-Вседержитель являет в себе троицу сил крепости его: это взаимопритяжение, вращение и движение (взаiмостяжЪнiе а коловращЪнiе а оустрЪмлЪнiе), посредством чего артемит (пыль или прах) Хаоса сгущается в материю Вселенной, которая дает начало звездам мира и их жизни во Времени Вселенной (въ ВерЪтii ВсЪлЪнной).
III закон. Обитель Творца-Вседержителя представляет (являетъ) собой средоточие Мира и Духа Святого Благомудрого. Центр (Въ зЪнiцЪ) замкнутого (заторЪннаго) Круга Вечности есть Триглав сил (ТрiГълавъ крЪпостей) Господних: это Свет, Разум и Дух Святой (СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый). Они же рождают и озаряют Вселенную. Они же сохраняют равновесие (равновЪсiе) Мира. И Круг Вечности, как корона (къроуна), увенчивает обитель Творца (обiтЪль Тъворца).
СЪя Алмагiста оглашаЪтъ вЪлiю търоiцу законовъ Мiра Сi рЪчь от елiнъскы языцы номосъ съ Iрiнiсъ На нiхъ же тъвЪрдь Мiра суща а вiтанiе Ъго же
I номосъ ДъвiжЪнiе Мiра суть вiтанiе Ъго въ ВерЪтii Къроуга ВЪчъностi Поконе ВсЪлЪнная iмЪтъ а являетъ дъвiженiе она суща Зънакъ вiтанiя ВсЪлЪнной есть СъвЪтъ бо СъвЪтъ суть Доухъ Божiй або дыханiе Саваофа ВсЪдЪржiтеля въ ВсЪлЪнной
II номосъ ТъворЪцъ ВсЪдЪржiтель являетъ въ сутi своя търоiцы сiлъ а крЪпостi Ъго Се взаiмостяжЪнiе а коловращЪнiе а оустрЪмлЪнiе iже съгоущахъмъ артемiтъ Iхаоса въ матЪрiю ВсЪлЪнной аже даяша зачало астрiямъ Мiра а iхъ же вiтанiю въ ВерЪтii ВсЪлЪнной
III номосъ ОбiтЪль Тъворъца ВсЪдЪржiтеля являетъ въ себЪ сърЪдоточiе Мiра а Доуха Свяатагы Благомоудраго Въ зЪнiцЪ заторЪннаго Къроуга ВЪчьностi се есть ТрiГълавъ крЪпостей Господънiхъ СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый ОнЪ же рожьдаютъ а озаряютъ ВсЪлЪнную Онъ же съхраняютъ равновЪсiе Мiра А Кроугъ ВЪчьностi ако къроуна оувЪнчаетъ обiтЪль Тъворца
Птолемеево учение о Вечности и Вселенной из Альмагеста
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией Ю.К. Бегунова. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375