Пророчеството на св Малахий, или лъжепапа Франциск

/Текстът е публикуван за първи път във фейсбук на 5 май 2019 г. Продължава обаче да е актуален предвид позициите по редица световни проблеми, изразявани от лицето Хорхе Берголио, известно в общественото пространство под името "папа Франциск". Въпросните позиции за съжаление продължават да се възприемат от големи групи в обществото като автентично християнски, макар изобщо да не са такива./


Безспорно правилно от чисто канонична гледна точка е решението на Св. Синод на БПЦ да откаже всяко съслужение, съвместна молитва и пр. с папа Франциск по време на посещението му в България [през 2019 г.]. След отпадането на Католическата църква от православното единство през 1054 г. римските папи с пълно право са приемани от Православната църква за еретици, съответно и общата молитва с тях е абсолютно недопустима. Вселенският патриарх Атинагор, снел анатемата от римския папа през 1964 г., е имал властта да извърши този акт единствено от свое име, но не и от името на Православната църква като цяло. Съответно, за православието Франциск си остава еретик, с всички произтичащи от това последици.


Съществува обаче и друг аспект, който следва да се вземе предвид. Страшният съд няма да представлява изпит по богословие, а по-скоро ще бъдем съдени въз основа на това доколко сме проявили действена любов към Бога и към нашите ближни. Разбира се, нещата са свързани, и любовта неминуемо ще се изкриви и изврати, ако е лишена от здрава мирогледна основа и почива върху еретични начала. Този процес обаче е бавен, особено когато от Църквата се отцепи такъв мощен клон, какъвто е римокатолицизмът. Както отсеченият дънер може да остане за известно време разлистен и дори да разцъфти, така и римокатолическата църква не се лишава отведнъж от благочестие и святост през 1054 г. Макар и поразена от болест, тя продължава да играе през вековете важна роля в опазването, осмислянето и разпространението на християнското наследство, макар нейните духовни функции все повече да затихват, оставяйки място на външната помпозност и политическите амбиции.


Съответно продължава да е налична до определен момент и духовната роля на римскитe папи като водачи на един духовно болен, но все пак не окончателно погинал клон на християнството. В средата на XII век св. Малахий получава във видение известното пророчество за римските папи, в което са предсказани ключови факти за личностите и понтификатите на всички папи от времето на св. Малахий до Бенедикт XVI. По-късно към текста на св. Малахий е добавено едно широко известно по-древно пророчество, според което последният папа (във времената, непосредствено предшестващи идването на Антихриста) ще бъде Петър Римлянина  (Petrus Romanus). Опитите въпросният да бъде отъждествен с папа Франциск обаче са крайно неубедителни. Остава ни да приемем единствено възможния вариант - че Франциск и останалите папи, които ще бъдат избрани след него, но не са упоменати от св. Малахий, всъщност са не само еретици в догматичен смисъл, но и лъжепапи, чието възкачване на папския престол бележи духовната смърт на централното ядро на духовно болния католически Запад.


Казаното по-горе, разбира се, не означава, че всички римокатолици са духовно мъртви. Но Франциск и папите, които евентуално ще бъдат избрани след него, са представители не просто на духовно болна, но на духовно мъртва организация, която, естествено, може да притежава своите политически цели и амбиции. Така че в България лъжепапа Франциск беше посрещнат от БПЦ напълно адекватно на това, което представлява самият той и ръководената от него структура.