Про цветето и про Пилето

  Цъфнало, цъфнало цвеке шарено
  На момини, на момините пенджери.
  Сутрин го, сутрин го мома полива,
  Вечер го, вечер го момче крадеше.
  Абре лудо, абре лудо, брей младо
  Не знаеш, не знаеш моми да любиш,
  Сам знаеш, сам знаеш цвеке да крадеш.
 


  Във поле карагачско бескрайно
  Клас пуснала зимка убава.
  Сутрин шофёрите, сутрин шофёрите
  На полевоя стан зимка карат,
  Вечер Пилев Витю, оф мэри вых,
  От полевоя стан зимката краде.
  Не знаеш, Пиле шерено,
  На пътя, оф мэри вых, намерено,
  Моми убави да любиш,
  Само знаеш, Пиле Витё, зимка
  От полевоя стан да крадеш.
   
  Витю пролет не го радва,
  За него цвете не цъфти.
  Пшеницата на полевоя стан
  За Витю Пилев е първа любовь
  И последна ще му бъде тя!

  Туркули и Лажки под круша сидеяя,
  Червено вино пияя,
  Чужда, открадната овца ядоя,
  Оф, мэри вых, пусти карагачски идУти,
  Оф, мэри вых, открадната овца ядоя.
  Ядоя и пияя, в шкембе месо мушкая.
  Бог да бие лошити идУти,
  Кои месо крадено ядоя.
  Алал да им на сичкити.