Сверкало солнце в неподвижном небе,
Густую зелень режущей осоки обесцветив,
Вкропило золото в багульника листву
И стройный ствол сосны позолотило,
Зеркальным блеском озерцо зажгло.
В луче шальную птичку закружило.
И ветры, не дышали над хребтами,
А мысли таяли, так и не став словами
И в сладкой жаркой неге изнывала,
Задумчивая, тонкая трава.
К рукам, склонилась низко голова.
Евгения Позднякова.
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ЗНОЙ
Светна слънце в небето неподвижно,
острица режеща обезцвети.
Ръсна злато по рододендрона
и на бора стволът позлати.
Пламна езерото с блясък огледален
и птичка закръжи в лъчите палави.
И не полъхва вятър над билата,
топят се мислите, слова не стават.
В сладка жарка нега изнемогва,
замислената тъничка трева.
Аз скланям низко към ръце, глава.
Зной
© Copyright: Евгения Позднякова, 2022
Свидетельство о публикации №222060201421
Свидетельство о публикации №222060201421
Рецензии