Птолемеево учение о вечности

Птолемеево учение о Вечности и Вселенной из Альмагеста
Оглава II. ПтолемЪево моудръмыслiе о ВЪчностi а ВсЪлЪнной сь Алмагiста
Нашь Мiръ суть ВсЪлЪнная або Анам аже же суть нЪкая съфЪра бЪзкрайная зЪло вЪлiя iдЪ безчiслЪна тьма попрiщь въ безплътнь бЪздънiе аже хранiтi въ собЪ вЪлiе множьство астрii а iные тЪла небесъ а Гелiосъ а Геосъ або Земълiе а Екату або СелЪнъ
Наша же Землiе ако нЪкiй корабъць плоувьтъ моудънъ въноутрь бЪзкрайной поучiны ВсЪлЪнной съфЪры въ сърЪдЪ iныхъ астрiй iмЪяше сътЪзю своя явлЪнну а хранiму крЪпостiю Бога Саваофа ВсЪдЪржiтеля
СъфЪра же ВсЪлЪнной въ течЪнiЪ многыхъ тьмаа тысящь вЪкъмъ незначаемо чЪть за чЪтiю являетъ пръдвiжЪнiе по бЪзкраiному Поясу або Къроугу неiстълЪнной ВЪчьностi аже являетъ ся бЪзкрайнъ Iхаосъ аже наречЪнъ съ Енiгъма iдЪ естi ПрЪдЪлъ Мiра А сь суть пьль а пьрьхъ от iстълЪнныхъ мьрьтъвыхъ астрiй Се царьствiе Сьмьрътi iде суть едiнъ Каганъ Сатанаiлъ або ВелъзЪвоулъ
Аннамъ же пребываху въ нетьлЪнii або въ ВЪчьностi аже нЪсть оу нЪя нi зачала нi къна бо являетъ въ собi заторЪннi Къроугъ або бЪзкрайнъ Поясъ Въ нЪмъ же вiтаетъ съфЪра ВсЪлЪнной
Аже съфЪра ВсЪлЪнной прЪбываху въ ВерЪтii бо iмЪтъ предЪлы вiтанiя своя от зачала а до къна Сь рЪчь суть ВьрЪмя бытiя ВсЪлЪнной
Се моудръмыслiе а поучЪнiе есть Алмагiста аже явлЪно от Клавдiя ПтолемЪя въ лЪто Господне 5676 от СМ Въ объластi же ЕгiпЪтъской занЪ сь ПтолемЪй вЪдуе нЪкыя дрЪвлiе скърыжалы от ЕгипЪтскы а Асурiйсъкы жьрЪцы iже онЪ обiтаху прЪже РождЪства Хрiстова за 1500 лЪтъ въ Фiвахъ а ВавiлонЪхъ въ храмехъ звЪздочЪтънiхъ iже вЪдоваху астрii а iныя знамЪнiя небесныя аже являЪтъ iмъ же Кiрiосъ ВсЪдЪржiтель Мiра
СЪя Алмагiста оглашаЪтъ вЪлiю търоiцу законовъ Мiра Сi рЪчь от елiнъскы языцы номосъ съ Iрiнiсъ На нiхъ же тъвЪрдь Мiра суща а вiтанiе Ъго же
I номосъ ДъвiжЪнiе Мiра суть вiтанiе Ъго въ ВерЪтii Къроуга ВЪчъностi Поконе ВсЪлЪнная iмЪтъ а являетъ дъвiженiе она суща Зънакъ вiтанiя ВсЪлЪнной есть СъвЪтъ бо СъвЪтъ суть Доухъ Божiй або дыханiе Саваофа ВсЪдЪржiтеля въ ВсЪлЪнной
II номосъ ТъворЪцъ ВсЪдЪржiтель являетъ въ сутi своя търоiцы сiлъ а крЪпостi Ъго Се взаiмостяжЪнiе а коловращЪнiе а оустрЪмлЪнiе iже съгоущахъмъ артемiтъ Iхаоса въ матЪрiю ВсЪлЪнной аже даяша зачало астрiямъ Мiра а iхъ же вiтанiю въ ВерЪтii ВсЪлЪнной
III номосъ ОбiтЪль Тъворъца ВсЪдЪржiтеля являетъ въ себЪ сърЪдоточiе Мiра а Доуха Свяатагы Благомоудраго Въ зЪнiцЪ заторЪннаго Къроуга ВЪчьностi се есть ТрiГълавъ крЪпостей Господънiхъ СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый ОнЪ же рожьдаютъ а озаряютъ ВсЪлЪнную Онъ же съхраняютъ равновЪсiе Мiра А Кроугъ ВЪчьностi ако къроуна оувЪнчаетъ обiтЪль Тъворца
АмЪнь
Сь законъ едiнъ чьловЪкъмъ дъля понЪже чьловЪкы же яко нЪкыя астрii такожьде iмаютъ свою търоiцу Се рожьдЪнiе Се вiтанiе Се сьмьръть
ОнЪ iмаютъ вiтанiе своЪ поконе Доухъ Божiй озаряЪтъ доушу чьловЪцы да не iзыдЪтъ от ня на небЪсi къ Богу Пьлъть же отрiнувъ же доушю предаЪтъ ся ГЪосу
АмЪнь
Глава II. Птолемеево учение о Вечности и Вселенной из Альмагеста
Наш Мир - суть Вселенная, в отличие от Анама (або Анам здесь або - разделительный союз), представляет собой некую бескрайнюю сферу, весьма огромную, простирающуюся на бесчисленную тьму поприщ, которая в бесплотном и бездонном пространстве хранит в себе великое множество звезд (астрii) и других тел небесных, и Солнце (Гелiосъ), и Земля (Геосъ або Земълiе), и Луна (Екату або СелЪнъ).
Наша же Земля, как некий корабль (корабъць), медленно (моудънъ) плывет внутри бескрайней пучины Вселенной сферы среди других звезд и имеет свою определенную дорогу (сътЪзю своя), явленную и хранимую силой Бога Саваофа-Вседержителя.
Сфера же Вселенной в течение многих тысяч веков медленно (незначаемо чЪть за чЪтiю) смещается (являетъ пръдвiжЪнiе) по бескрайнему Поясу, или Кругу (Поясу або Къроугу), неистленной Вечности, которая представляет собой бескрайний Хаос, называемый Энигмой, где есть (iдЪ естi) Предел Мира, состоящей из пыли и праха разрушенных (iстълЪнныхъ), мертвых звезд. Это царство Смерти, где есть (iде суть) один Каган-Сатанаил, или Вельзевул (ВелъзЪвоулъ).
Анам же пребывает в нетленности или в Вечности (пребываху въ нетьлЪнii або въ ВЪчьностi), у которой нет ни начала, ни конца (аже нЪсть оу нЪя нi зачала нi къна), так как она представляет собой замкнутый (заторЪннi) Круг, или бесконечный (бЪзкрайнъ) Пояс, в котором находится (вiтаетъ – живет) сфера Вселенной.
Сфера же Вселенной обладает движением времени (прЪбываху въ ВерЪтii), так как имеет пределы жизни (предЪлы вiтанiя) от начала и до конца, т.е. Времени бытия Вселенной.
Это учение (моудръмыслiе) и поучение есть Альмагест, который написан (явлЪно) Клавдием Птолемеем в год 5676 (168)-й от СМ в области Египетской, так как этот Птолемей знал (вЪдуе) некоторые древние скрижали (скърыжалы) египетских и ассирийских жрецов (ЕгипЪтскы а Асурiйсъкы), которые жили в Фивах и Вавилоне (въ Фiвахъ а ВавiлонЪхъ) за 1500 лет до РХ в храмах звездочетов (въ храмехъ звЪздочЪтънiхъ) и изучали (вЪдоваху) звезды и другие небесные знамения, которые им являл Господь (Кiрiосъ) - Вседержитель Мира.
Этот Альмагест оглашает великую троицу (оглашаЪтъ вЪлiю търоiцу) законов Мира, или на греческом (елiнъскы) языке - номос иринис; по этим законам существует твердь Мира и жизнь его.
I закон. Движение (ДъвiжЪнiе) Мира - это жизнь (вiтанiе) его веретия ( спирального (?) движение материи) в Круге Вечности (въ ВерЪтii Къроуга ВЪчъностi). Пока Вселенная обладает (iмЪтъ а являетъ) движением, она существует (она суща). Признак жизни (Зънакъ вiтанiя) Вселенной есть Свет, ибо Свет - это Дух Божий, это дыхание Саваофа-Вседержителя во Вселенной.
II закон. Творец-Вседержитель являет в себе троицу сил крепости его: это взаимопритяжение, вращение и движение (взаiмостяжЪнiе а коловращЪнiе а оустрЪмлЪнiе), посредством чего артемит (пыль или прах) Хаоса сгущается в материю Вселенной, которая дает начало звездам мира и их жизни во Времени Вселенной (въ ВерЪтii ВсЪлЪнной).
III закон. Обитель Творца-Вседержителя представляет (являетъ) собой средоточие Мира и Духа Святого Благомудрого. Центр (Въ зЪнiцЪ) замкнутого (заторЪннаго) Круга Вечности есть Триглав сил (ТрiГълавъ крЪпостей) Господних: это Свет, Разум и Дух Святой (СъвЪтъ а Разъумъ а Доухъ Свяатый). Они же рождают и озаряют Вселенную. Они же сохраняют равновесие (равновЪсiе) Мира. И Круг Вечности, как корона (къроуна), увенчивает обитель Творца (обiтЪль Тъворца).
Аминь
Этот закон един (Сь законъ едiнъ) и для людей (чьловЪкъмъ дъля), потому что (понЪже) люди, как и некие звезды, также (такожьде) имеют свою троицу: это рождение, жизнь и смерть (Се рожьдЪнiе Се вiтанiе Се сьмьръть).
Жизнь продолжается, покуда (поконе) Дух Божий озаряет душу человека и пока душа не уйдет от него (не iзыдЪтъ от ня) на небеса к Богу. Тело (пьлъть – плоть) же с исторгнутой душой (отрiнувъ же доушю) предается Земле (ГЪосу).
Аминь
КъратЪма ВсЪлЪнной а Iхаоса от Алмагiсты ПтолемЪя
Се оучЪнiе отвЪржьно бысть I НiкЪйскыя Съборъмъ въ лЪто ГосподнЪ 5833 от СМ яко дърЪвлiй апокрiфъ ЕгiпЪтьскы або Асурiйскы
Се есть сътЪзя ВсЪлЪнной въ КъроугЪ ВЪчьностi
СъфЪра Мiра <- ВерЪтiе Мiра -> сътЪзя Мiра <- прЪбы <- убо
ОбiтЪль Тъворца Се ТрiГълавъ Ъго крЪпостi -> Мысль Бога а Доухъ Ъго а СъвЪтъ Ъго о вiтанii Мiра
Недвiжьнъ Къроугъ ВЪчьностi Се Поясъ Енiгмы нарiцаемы Iхаосъ А въмЪстiлiще сьмЪртi а небытiя А артемiтъ iстлЪнныхъ астрiй прЪжьнiхъ мiровъ
Астрii ВсЪлЪнной
ГЪоiдъ Мiра Се Адъ а тудоу же нiзъвьржiся ВсЪлЪнная въ лЪто 7850 от Мiра сътворЪнiя
Пьрьхъ Енiгъмы iже артемiтъ А се суть матЪрiя чьръна
Карта Вселенной и Хаоса из Альмагеста Птолемея
Это учение было отвргнуто Первым Никейским собором в год Господень 5833(325)-й от СМ как древний апокриф египетский, или ассирийский.
Это есть дорога Вселенной в Круге Вечности
Сфера Мира <- Веретие Мира -> стезя Мира <- путь прибытия <- путь убытия
Обитель Творца - это ТриГлав Его силы -> Мысль Бога и Дух Его и Свет Его о жизни Мира
Неподвижный Круг Вечности, или Поле Энигмы (Хаос). Вместилище смерти и небытия, состоящее из черной пыли и пыли истленных звезд прежних Миров
Звезды Вселенной
Геоид Мира, или Ад, куда низвергнется Вселенная в год 7850-й от СМ (2342г. от РХ)
Прах Энигмы, либо иначе артемит или черная материя
IзъвлечЪнiя от Алмагiсты
Доухъ Божiй есть СъвЪтъ iже пропiнаетъ въсь Мiръ
КрЪпость Божiя есть ТрiГълавъ тяжЪнiя въращЪнiя а двiжЪнiя въ прЪдЪлахъ Бытiя Мiра
ВерЪтiе есть двiжЪнiе матерii въ прЪдЪлахъ Бытiя
ВЪчьность есть покой Енiгъмы а Небытiя
ВсЪлЪнная же суща поконЪ ТъворЪцъ печЪтъ ся о нЪй же
Мiръ сущьнъ въ мыслi Бога А Ъго чаянiе се наше вiтанiе
АмЪнь
Извлечения из Альмагеста
Дух Божий - это Свет, пронизывающий (пропiнаетъ) весь Мир.
Сила Божия - это ТриГлав сил: притяжения, вращения и движения в пределах Бытия Мира.
Веретие - это движение материи в пределах Бытия Мира.
Вечность - это покой Энигмы и Небытия.
Вселенная же существует, пока Творец заботится (печется) о ней.
Мир существует в мысли Бога, а его чаяние - это наша жизнь.
Аминь
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 551с.
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией Ю.К. Бегунова. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375 18Мб pdf
http://world.nextohm.com/aram/