Родословная Орея, первенца Белояра, внука Руса и п

Родословная Орея, первенца Белояра, внука Руса и правнука Богумира
АщЪ въ лЪто 5878 на вЪче от старЪйшiхъ русiчЪ рЪша въсЪмъ родъмъ
ПоiдЪмъ къ въстоку аже до СловутiчЪ
А въста колЪна въсь сущi русiчЪй а словЪнъ
А подъяша а чады а жЪны а съкарбiе а съкотiе а гъвяды а комоня
А въсь на оувозi а iзшЪдъ на Словутiчь
А вои словЪнъскiя а русъкiя въ мъногы забъронi въсташа опасЪнiя дъля от рымъляны а ромЪi
А тако гърядутъ на Словутiчь…
Но в год 370-й от РХ собралось вече и старейшие русичи решили всем родом двинуться к востоку, к Словутичу, и вот поднялись все колена русичей и словен и с детьми и женами, и скарбом, и скотом мелким, и коровами, и конями, и с возами пошли к Словутичу, а воины словенские и русские шли во многих оборонительных отрядах, охраняя обозы от нападения римлян и греков, и так они шли к Днепру…
Огълава XI
А отнюдужЪ iзыдоша наша Русь?
Хартофилакъ ГрiксорЪось речЪ о ПрЪдъкахъ Лаврiкiевыхъ iже суть Кый
ДопрЪжЪ лЪта 5878 от СМ плЪмЪна русiчЪй а словЪнъ прЪвiтаяша на IстрЪ а ДанастрЪ А вЪлiю ноужьду а бЪдънъ от Рiма по въсъ дънi iмуте а от цЪзарi ВалЪнеты а от ФЪодосiя iже въ пълънъ русiчЪй iмааше а въ къщЪi рабовЪ на гьтЪзЪхъ рымъскiе въ верiгы оувълотЪ аже до съмъртi…
АщЪ въ лЪто 5878 на вЪче от старЪйшiхъ русiчЪ рЪша въсЪмъ родъмъ ПоiдЪмъ къ въстоку аже до СловутiчЪ А въста колЪна въсь сущi русiчЪй а словЪнъ А подъяша а чады а жЪны а съкарбiе а съкотiе а гъвяды а комоня А въсь на оувозi а iзшЪдъ на Словутiчь А вои словЪнъскiя а русъкiя въ мъногы забъронi въсташа опасЪнiя дъля от рымъляны а ромЪi А тако гърядутъ на Словутiчь…
А егъда от ДанастрЪ пъресечЪ Бужь въ лЪто же 5885 а поiдутъ къ РавiцЪ ръцЪ А прЪставiся старЪйшiй Русъ iже сынъ мЪзiнъ Богумiръвъ А гърЪбiщЪ Ъго сущЪ додънЪсь на бърЪзЪхъ РавЪ ръцы…
По прЪставлЪнiю же РусъвЪ а съта гЪмонъмъ БЪлояръ съварахъ Русъвъ а вънучЪ Богумiръвъ А поiдутъ сЪi пълЪмЪна а въсь чадь на Словутiчь на въстокъ А въ лЪто 5889 прiгрядутъ къ Бору ОковьскЪ А дърЪвляны съ Борiмiръмъ тамо же сЪдЪ А Святомiръ же съ вятiчЪ поiдутъ за Словутiчъ далЪЪ на въстокъ же А Радiмiръ съ радiмiчЪ поiдутъ за Словутiчъ же къ сiвЪрЪ а на полунощiе…
…СтарЪйшiй же БЪлояръ съ родъмъ а чада своя прiiдоша къ Словутiчю А на хълмахъ а въ лЪсахъ а въ вертЪпахъ вЪсi зiжъдютъ а поча гърадъкъ на вьрЪтiяхъ вЪршiтi оу ПърЪвозi чзрЪзъ СловутiчЪ А нарiчЪ сь ПърЪвозъ ако БЪлояръбъродъ але Белобъродъ iже сущь до ОрЪя съвараха БЪлояровЪ…
А сь БЪлояръ суть дЪдъ Лаурiкiевъ а съварахъ Ъго ОрЪi суть отчЪ трiехъ адЪлъфiевъ занЪ Лаурiкiя а ПашЪка а Гъръвата а дъщЪрi едiной ЛыбЪдЪ А от сiхъ колЪнъ зача роды а пълЪмЪна русiчЪй-словутiчЪй яко суть ПолянЪ а послЪжьдЪ суть КыевълянЪ…
Глава XI
Откуда произошла наша Русь?
Книгохранитель Григорий о предках Лаврикия (Кия)
До 370 года от РХ племена русичей и словен, жившие на Дунае и Днестре, великие нужды и горести терпели от Рима и от их цезарей Валенты и Феодосия, которые пленных русичей превращали в рабов, и те от жизненных тягот умирали в железных цепях на римских дорогах…
Но в год 370-й от РХ собралось вече и старейшие русичи решили всем родом двинуться к востоку, к Словутичу, и вот поднялись все колена русичей и словен и с детьми и женами, и скарбом, и скотом мелким, и коровами, и конями, и с возами пошли к Словутичу, а воины словенские и русские шли во многих оборонительных отрядах, охраняя обозы от нападения римлян и греков, и так они шли к Днепру…
…А когда от Днестра пересекли Буг в год 377-й от РХ и подошли к реке Равице, умер старейший Рус (Как видно из летописи, предводитель словенского племени князь Рус был похоронен в 5885 (377г.) году на берегах реки Равы; там сейчас существует город Рава-Русская (Украина, Львовская область). У князя Руса, сына Богумирова, был дядя по матери Славуне (вуй), тоже Рус. Сиверц, сын князя Богуслава, род которого - в лето 5823 (315г.) переселился на остров Рюген (Руiань) - примеч. Н.А. Кучанского, датированное 1930г.), младший сын Богумира и могила его есть до сих пор на берегу Равы-реки…
…После смерти Руса вождем стал Белояр, первенец Руса и внук Богумира, и пошли эти племена и весь народ к Днепру, на восток, и в год 381-й от РХ пришли к лесу Оковскому, и древляне с Боримиром там осели. Святомир же с вятичами пошел за Днепр на восток, а Радимир с радимичами - за Днепр к северу…
…Старший же Белояр с родом своим и детьми, придя к Словутичу, осели там и стали строить жилища и поселки на холмах, в лесах и в пещерах, а на переходе через Днепр возвели городок и назвали его Белоярброд, или Белоброд, который просуществовал до Орея, первенца Белояра…
…А этот Белояр есть дед Лаврикия, а первенец его Орей - отец трех сыновей, Лаврикия, Пашека и Горовата, и одной дочери - Лыбеди, а от этих колен начались роды и племена русичей-словутичей, которые есть поляне, а потом стали киевлянами…
***
Родословiе ОрЪЪво iже съварахъ Бълояръвъ (лЪта от СМ)
Въ лЪто 5889 прiiдЪтъ съ роды своя от Данастра къ Словутичю а сЪдЪ тамъ а сътъворi броды на бьрЪзЪхъ а нарЪчЪ бо бродъ Бълояръвъ аже Бълобродъ…
…а гърадъ зiжьдал на нь…
…ОрЪй же оустрояя коустодii оу ПърЪвозI а гърадъ разъдъбрi а нарЪклъ Лаврыкiевъ гърадъ по чьстi cъвараха своя а послЪжьдЪ чъловЪкi наречЪ сь гърадъ во Кiевъ гърадъ а по сь дънi…
…Лаврыкiй же кънажа оу ПолянЪхъ 30 лЪтъ а възълюбъленъ чадiю а въ лЪто 5943 поiдЪ въ Царьгърадъ къ Феодосiю II а заключi рядъ о мiрЪ а о гостЪхъ аже мъзды не iматi от алдiне такожьдЪ от пълЪна изымаа вълахъвъ а българы а полянЪ а съкуфi а обезЪ а прiвъдЪ въспять ихъ на Русь съ съкаръбiемъ iхъ же.
…Iма же…Лаврыкiй же от гърЪцi се ЪестЪ ЦЪзарь сълавЪнъ Кiй аже въ чадi гълаголютъ къняже Кiй а гЪрадъ Ъгоже Кiевъ ЪстЪ а се наречЪнiе вЪдаютъ а по сь дънi…
…А по Кiю вълъсть прiя съварохъ Ъго ЛебЪдянъ а по сьмьртi Ъго вълъсть прiя вънуче Кiевъ кънязъ ВЪремъ а по ВЪрему вълъсть прiа правънуче Кiевъ СережЪнь а оумЪрлъ бЪзъ чадънъ
Родословная Орея, первенца Белояра (годы от РХ)
Белояр (340, 76, 416)
От Белояра:
(15) Орей (361, 70, 431)
От Орея сыновья:
(30) Лаврикий (Кий) (395, 63, 458)
Пашек (Щек) (398)
Гороват (Хорив) (400)
От Орея дочь:
Лыбедь (404, 81, 485) - вышла замуж в 420г. за князя бужанского Волобуя (397, 24, 421 убит римлянами)
От Кия:
(14) Лебедян (Славер) (424, 51, 475);
Яромир (426) и Рус (428) - это князья русичей-словутичей
От Лебедяна:
(21) Верем (451, 45, 496)
От Верема:
(11) Сережень (475, 32, 507 - умер от болезни, бездетен)
Белояр в год 381-й от РХ пришел с родом своим от Днестра к Днепру и осел там, и построил Броды на берегах, и назвал Белояров Брод, или Белоброд…и город заложил на нем
Орей устроил охрану у перевоза, а город расширил и назвал Лаврикиев город, в честь первенца своего, а потом люди назвали этот город Киев-город, или просто Киев.
Лаврикий княжил у полян 30 лет, и народ полюбил его, а в год 435-й от РХ пошел в Царьград к Феодосию II, и заключил договор о мире и о купцах, чтобы плату с них не брали за ладьи, а также из плена освободил влахов и болгар, и полян, и скифов, и обезов и привел их обратно на Русь со скарбом их.
Имя Лаврикий греческое и означает, что он - царь славян Кий, или Славный Кий, а в народе говорят о нем: Князь Кий, а город его - Киев; и название это знают и поныне (…Iма же…Лаврыкiй же от гърЪцi се ЪестЪ ЦЪзарь сълавЪнъ Кiй аже въ чадi гълаголютъ къняже Кiй а гЪрадъ Ъгоже Кiевъ ЪстЪ а се наречЪнiе вЪдаютъ а по сь дънi…)
А после Кия власть принял первенец его Лебедян, а после смерти - внук Кия, князь Верем, а после Верема - правнук Кия Сережень, который умер бездетным…

Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.

https://vk.com/doc399489626_610284253 10мб
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375 18Мб pdf
http://history-fiction.ru/books/all_1/section_0_1/book_4912/