Сказание о Словене, Русе и Ирмере

Сказание о Словене, Русе и Ирмере
А сь пълЪмЪнь въпъръвоЪ прiiдохъ на IрмЪрi а на пълуночiе въ лЪто 5400
А старЪйшiе iхъ СъловЪнъ а Русъ а IрмЪрь
А се суть правнучЪ СъкълавЪновЪ а роды iхъ
­А эти племена впервые придут к Ильменю на север в год 5400-й от СМ (108-й до РХ), а предки их Словен, Рус и Ирмера - это правнуки Склавена со своими родами
***
О прiшЪствii пълЪмЪнъ словЪнъскiхъ на полуночiе
Въпьръвое на Ъзерь нЪкоЪ а вЪльмi бълагоЪ а прiiдуть от Словутiча въ лЪто 5400 а съ гЪмоны iхъ же СловЪнъмъ а Русъмъ а съ адЪльфiей мЪзiной IръмЪра а съ родъмъ iхъ а съ чадамi
Въ нЪкiе же лЪта 5400 допрЪжЪ вЪка едiнаго до Хрiстова РожьдЪства прiiдутъ от Словутiча на полунощiе къ ЪзЪру нЪкому пятъкъ пълЪмЪнъ а съ чадiю а съ съкаръбъмъ А зовомы яко СловЪнЪ а Русы бо iхъ старЪйшiя суть СловЪнъ а Русъ ОнЪ же рода СъкълавЪна
А седоста на сiмъ ЪзЪрi бо вельмi бълагоЪ а кърасъноЪ А наречЪ же iа въ чiсть адЪльфii мЪзiноi своя суть IръмЪръ бо iмя от Iръмы або Iльмы
А поча зiжьдатi на бърЪзЪхъ вЪсi малыя а ловы а зЪдi съкотii Въ лЪто же 5412 сътъворi же СловЪнъ съ родъмъ своя оу ШЪлонi ръцы гърадъ СловЪнескъ въ iмя пълЪмЪнi своя А въ лЪто 5415 прiiдутъ съ пълЪмЪна къ Полiстi ръцы аже на полудЪнiЪ от IръмЪрi а сътъворять гърадъ Русу въ iмя адЪлъфiя мЪзiна Руса А сЪi гърады суть пъръвыя гърады на Русi СловЪнъской
А сущi сЪi гърады аже до лЪта 5729 аже търiе вЪкы
А въ сь лЪто 5729 прiiдутъ на земълю словЪнъскую роды невЪдомы доньдЪже а въ сiлЪ кърЪпъкой А поча жЪчi огънЪмъ сii гърады СловЪнескъ а Русу А жены iхъ съ чадьмi въ полонъ iмаатi А моужЪй въ кълоды дърЪвЪсны ключiтi а на выi възъдЪватi А съкотii iхъ iзъ зЪдЪй iзъгънатi…
А се роды невЪдомы суть остръготъфЪ А царь iхъ Нiдалъ…
…А прЪдънiмi же явiся астрiя нЪкая а зърiма А въ нощi а ярая А дънЪмъ же яко муфiе вътороЪ А се суть зънамЪнiе от Бога въсЪмъ родамъ словЪнъскiмъ о забытii роты Господу бо зача iдолъмъ а бълъванъмъ кълянятiся А не вънЪмълi же роды сii а тЪмъ же навълечЪ Нiдала сЪго нашЪствiе Онъ же прiнЪслъ разорЪнiе словЪнамъ а пълЪнЪнiе А се суть казънЪнiе от Господа
О пришествии словенских племен на Север
Впервые на некое озеро очень благое придут от Днепра (Словутiча) в лето 5400 (от СМ – Сотворения Мира) со старейшинами (а съ гЪмоны) своими Словеном и Русом и с сестрой младшей (мЪзiноi) Ирьмерой (IръмЪра) и с родами своими и с детьми (чадамi).
В некие лета 5400, еще до наступления первого (едiнаго) века до Рождества Христова (Хрiстова РожьдЪства), пришли от Днепра на Север (полунощiе), к некому озеру, пять (пятъкъ) племен с детьми и со своим добром (съ чадiю а съ съкаръбъмъ), а так как их вождями (старЪйшiя) были Словен и Рус из рода Склавена, то и они называются словене и русы.
И осели (седоста) на этом озере, ведь оно очень хорошее и красивое (вельмi бълагоЪ а кърасъноЪ), и назвали его в честь (чiсть) сестры своей младшей Ирмер, то есть по имени ее - Ирмы, или Ильмы.
И начали строить (поча зiжьдатi) на берегах деревни (вЪсi) малые и ловища (ловы), и загоны для скота (зЪдi съкотii). В лето же 5412-й от СМ (96-й до РХ) сотворил Словен с родом своим у Шелони (ШЪлонi) реки город Словенск (СловЪнескъ) во имя племени своего. А в лето 5415-й (93-й до РХ) пришли эти племена к реке Полисти (Полiстi), которая южнее Ирмери, и сотворили город Русу, во имя брата младшего Руса, и эти города есть первые города на Словенской Руси (Русi СловЪнъской)
И существовали эти города аж до лета 5729 (221-го от РХ), аж три века.
А в то лето 5729 (221-й от РХ) пришли на землю Словенскую неизвестные до той поры (невЪдомы доньдЪже) народы, очень сильные (въ сiлЪ кърЪпъкой), и стали жечь огнем эти грады Словенск и Русу, и женщин с детьми брать в плен (въ полонъ iмаатi), а мужчин заключать в деревянные колоды (моужЪй въ кълоды дърЪвЪсны ключiтi), и на шеи эти колоды надевать (на выi възъдЪватi), и скот из загонов забирать (съкотii iхъ iзъ зЪдЪй iзъгънатi). А этот народ неизвестный (невЪдомы) есть восточные готы (остръготъфЪ), и царь их Нидал (Нiдалъ)…
…А перед их приходом явилась в небесах некая звезда (явiся астрiя нЪкая а зърiма - 218г. н.э. комета Галлея), очень яркая (въ нощi а ярая), и была видна и днем, как солнце (муфiе – греч.) второе. То суть знамение от Бога всем родам словенским о забытие клятвы (забытii роты) Богу и стали поклоняться идолам и болванам, и не слушали же роды эти (А не вънЪмълi же роды сii) (Бога), и этим навлекли нашествие Нидала сего. Он же принес разорение словенам и пленение. А это Божие наказание А се суть казънЪнiе от Господа) (Далее текст утрачен. Примеч. составителя)
О пришествии словенских племен на Север...
Что есть Русь? Хранит ли ее Господь? И когда придет ее конец?
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.