О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве

О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве: Плеснеске и Кисане
Драгобуж (Бож) (287 oт РХ, 90, 377 РХ убит Винитарием)
Винитарий (Вентаур) (330, 48, 378 от РХ)
***
Вiнiтарiй (ВЪнътауръ) – (5838,48,5886)
Вiнiтарiй же суть сыновЪцъ Германъарiхъвъ бяше царьмъ Готъфы по прЪставлЪнiю ГерманарЪха въ лЪто 5884 понЪжЪ съварахъ Ъго Гунънiмундъ въ тыi лЪта въ бъранi прЪбываху оу Евксiнопонта супротiву антъвъ а скуфi А отчЪ Вiнiтарiевъ Валараванъсъ въ нЪмощi прЪбываху по сь дънi…
А въ лЪто же 5885 сь Вiнiтарiй поiдi съ бъранiю на Дърагобужа царя анътъвъ бо сь Бужъ заключi мiръ съ савiры аже ЪстЪ гунъны А поiмаа Дърагобужа съ вЪлЪмоужi Ъго а сыны Ъго съ ВЪлiсаръмъ а наречЪнъ Сааръ а мЪзiнымъ АмъмiЪмъ А разъпънi iхъ казънiю на къръстахъ за iхъ лЪстi а прЪданiе роты iхъ ГЪрманарЪху а оуязъвлЪнiе ГЪрманарiховЪ от ВЪлiсарiя а Амъмiя А се бысть въ лЪто 5885 на сътЪжЪ въ Скуфiю а оустрашенiя дъля Анътъвъ а Бужанъ а Росомонъ а Волынянъ А въсь роды iхъ а пълЪмЪнi iхъ
А iзънiчьтожа Росомонъ душь сЪдъмьдесятЪ а съ Бужьмъ царьмъ iхъ а бястi Ъмоу девятЪдесятЪ лЪта…
Въ лЪто же 5886 прiiдЪ БаланъбЪръ а наречЪнъ яко Буланъбаръ Онъ же царь вЪлiй Савiръвъ А сь Ъсть гунъны А съ бъранiю на Вiнiтарiя А оузъряхъмъ сЪго Вiнiтарiя вЪ вЪръхы Словутiча а на верЪтiяхъ А оуязъвi Ъго въ гълаву копiЪмъ а до сьмЪртi…
По сьмЪртi же Вiнiтарiя сь БуланъбЪръ же разъдЪлi ОстрЪготiю на дъвЪ чЪтi А въсточьная же чЪть суть Русь СловЪнъская А отдаа iа съоузнiку своя Гунiмунъду а сыну Ъго ГЪзiмунъду на въладЪнiе вЪчьноЪ А се бысть въ лЪто 5886 от СМ А тако зачiнала ся Русь СловЪнъская а ЪЪ пьръвыя кънязiя…А дань платаху Русь а готъфъмъ а гунънамъ бо въ тыi върЪмены некаможе не выжiтi Русi А отдаа своi моужi а жены а чада въ робiчЪство языцымъ чюжiмъ бо находънiкi онЪ на земълЪ СловЪнъской…
А тако высътояла а оукърЪпiла ся Русь СловЪнъская
Винитарий (Вентаур) (330, 48, 378 от РХ)
Винитарий, племянник Германариха, стал царем готов после смерти Германариха в 376 году от РХ так как первенец Германариха Гуннимунд в те годы находился у Черного моря и воевал против антов и скифов, а отец Винитария Валараванс в немощи пребывает по сей день (въ нЪмощi прЪбываху по сь дънi – что значит по сей день? И в других местах Валараванс умер значительно раньше – в 347).
В год 377-й от РХ Винитарий пошел войной на Драгобужа, царя антов, потому что этот Буж заключил мир с савирами, то есть с гуннами, и пленил Драгобужа с его боярами и с его сыновьями: Велисаром, которого прозвали Саар, и младшим Аммием, и распял их страшной казнью на крестах за их обман и измену Германариху и убиение Германариха Велисарием и Аммием, которое произошло в год 377-й от РX на дороге в Скифию, и эти страшные казни послужили для устрашения и достижения покорности антов, бужан, росомонов и волынян и всех их племен.
И уничтожил и казнил семьдесят душ росомонов во главе с царем их Божем, а было тому уже девяносто лет.
В год 378-й от РХ Баламбер, он же Буланбер, великий царь савиров, то есть гуннов, пошел войной на Винитария и в верховьях Днепра на веретиях (вЪ вЪръхы Словутiча а на верЪтiяхъ - веретия это возвышенность) убил его, ударив в голову Винитария копьем…
После смерти Винитария Буланбер разделил всю Остроготию на две части, и восточную часть, а это Русь Словенская, он отдал своему союзнику Гуннимунду и сыну его Гезимунду на вечное владение, а было это в год 378-й от РХ, и так зачинались Русь Словенская и ее первые князья…А дань платила Русь и готам, и гуннам, потому что в те времена Русь не смогла бы выжить, и приходилось отдавать своих мужчин и женщин, и детей в рабство чужеземным завоевателям на земле Словенской…
И так выстояла и продолжала укрепляться Русь Словенская

Въ лЪто же сiЪ 5880 адЪлъфii мЪзiны СонiльдъвЪ суть Вълiсарiй а Амъмiй вътаЪ вънiдутъ въ нощi въ шеломъ ГЪрманарЪхъвъ а оуязъвi чьрЪвы Ъго мЪчъмъ а руцЪ iзъранi Ъго а от толЪ немощьнъ бяше ГЪрманарЪхъ а четырЪ лЪта възълежа на съкорЪхъ яко гъноiщЪ съмъръдящЪ Ъго А въ лЪто 5884 прЪставiся въ моучЪнiяхъ вЪлiiхъ яко царь Iродъ въспрiяше кару Господъню а отмщанiе от адЪлъфiевъ Сара а Амъмiя за сьмЪрть Сонiльды…
По сьмЪртi же ГЪрманарЪха въласть въ Готъфii прiя ВЪнътауръ iже суть сыновЪцъ Ъго а онъ же въ лЪто 5585 пълЪнi царя антiевъ Дърагобужя а сыновЪй Ъго сътарЪйшiхъ Вълiсарiя а Амъмiя а iныхъ же геронътъвъ рода антiевъ а въсЪхъ же осьмьдесять чьловЪкы а распънi iхъ на къръстЪхъ въ нырiщЪхъ вЪлiiхъ аже на сътЪзi iзъ Готъфii на Съкуфiе А съкаръбiе iхъ а жены iхъ а чада iхъ а съкотiе iхъ а шеломы iхъ а къщЪi iхъ а отдаа iнымъ готьфы радi бълага iхъ…
Въ лЪто же 5886 хаганъ БуланъбЪръ бяше яко съузънiкъ БожЪвъ прiйдЪ въ сiлЪ кърЪпкой на верЪтiя въ вЪрхы Словутiча а вънезаапу възъста на готъфы А въ сь бъранi оуязьвi ВЪнътаура въ гълаву шерЪшiемъ а абiе оумЪрълъ ВЪнътауръ А БуланъбЪръ въкоупЪ съ Гуннiмунъдъмъ а Торiсъмунъдъмъ а ГЪзiмунъдъмъ разъделЪнiе сътъворехъмъ земълi Остръготъфскiя а такожьдЪ Съкуфii ВЪлiей а Вiзiготъфii А тЪмъ же сътъворяхъмъ iныя царъства А поча царъствоватi Гуннiмундъ а Торiсъмундъ въ Вiзiготъфii а ГЪзiмундъ въ Остръготъфii а Русi СловЪнъской аже вънiдЪтъ въ Остръготъфiю А БуланъбЪръ поiдЪ съ родъмъ своя къ Съкуфii ВЪлiей а къ антiямъ А тамо суть царъствiе Ъго А чада мЪзiны БожЪвы суть блiзънячЪ Данъ а Напръ а онЪ же рожьдЪны от жены мЪзiной БожЪвой аже гъръкыня а поiдутъ съ роды своя къ Словутiчю а сЪдЪ тамо по сь дьнi а наречЪ Словутiчь яко Данапръ А сь по iмянЪ кънязi сiхъ…
А от онЪхъ же iзыдутъ роды Полянъскiя а ешьтЪ РусiчЪ-СловутичЪ А тако сътъворiлася Русь Полянъская А на полунощiе аже оу Ъзерi Алъдъгъя сътъворiлася
В тот же год 372-й от РХ младшие братья Сунильды Велисарий и Аммий тайно вошли ночью в шатер Германариха и ударили его мечом в живот, и изранили руки его, и после этого стал сильно болеть Германарих и четыре года лежал на шкурах звериных, и они превратились в смрадное гноище, а в год 376-й от РХ умер Германарих в страшных муках, приняв, как и царь Ирод, кару от Господа и месть от братьев Сунильды, Велисария и Аммия, за смерть сестры…
После смерти Германариха власть в Готии принял его племянник Вентаур, который в 377 году от РХ пленил царя антов Драгобужа и сыновей его старших, Велисария и Аммия, и других вождей рода антов, всего 80 человек, и распял их на крестах по дороге из Готии в Скифию, в больших оврагах, а их имущество - и жен, и детей, и скот, и шатры, и рабов - отдал другим готам для их обогащения…
В год 378-й от РХ каган Буланбер, союзник Божа, пришел с огромным войском на веретия в верховьях Днепра (на верЪтiя въ вЪрхы Словутiча - веретия это возвышенность, водопуск, водораздел. Так, например, с Валдайской возвышенности берут начало реки Волга, Западная Двина, Днепр) и внезапно напал на готов, и в сражении убил Винитария ударом копья в голову, и сразу умер Винитарий, а Буланбер, вместе с Гуннимундом и Торисмундом, и Гезимундом, разделил земли готов восточных, а также Скифии Великой и готов западных и создал другие царства, и начали царствовать Гуннимунд и Торисмунд в Визиготии, а Гезимунд - в Остроготии и на Руси Словенской, которая также входила в Остроготию, а Буланбер ушел с родом своим в Скифию Великую и к антиям, и там стало его царство. А младшие дети Божа, близнецы Дан и Напр, которые рождены от младшей жены Божа, гречанки, пошли с родом своим к Словутичу и живут там и сейчас, и назван Словутич Данапром, по именам этих князей, Дана и Напра. А от них произошли поляне и еще русичи-словутичи, и так создалась Русь Полянская, а на севере, у озера Ладоги, возникла

Русь СловЪнъская…А царя антiевъ Дърагобужя едiно памятуютъ же на Русi Полянъской а такожьде а на Русi СловЪнъской А ПолянЪ а СловЪнЪ бълаго рекутъ о нЪмъ ано сЪй дiдо же дюжъ а могущънъ Дърагобужь абы не сърЪтЪнiе Ъго съ Вънътауръмъ сiцЪ вiталъ бысть не 90 годiнъ а прЪвiталъ бысть вЪкъ едiнъ а на бълаго Русi въсЪя…Чада же ДановЪ а НапъръвЪ суть вънучЪ Божевы iже сущi…
Русь Словенская…Царя же антов Драгобужа помнят как на Руси Полянской, так и на Руси Словенской; и поляне, и словены хорошо говорят о нем, что - это дед Драгобуж был большой и сильный, и если бы не встреча его с Винитарием, так жил бы не до 90 лет, а целый век на пользу всей Руси…
Дети же Дана и Напра, они же внуки Божа, которые живут...
О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве: Плеснеске и Кисане
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375 18Мб pdf9
Ввиду того что, следуя сказанному старшими писателями я, насколько сумел, развил [те события], когда оба племени, остроготы и везеготы, составляли еще одно целое, а также с достоверностью проследил [историю] везеготов, уже отделившихся от остроготов, придется нам вновь вернуться к древним их скифским поселениям и представить так же последовательно генеалогию и деяния остроготов. Про них известно, что по смерти короля их Германариха они, отделенные от везеготов и подчиненные власти гуннов, остались в той же стране, причем Амал Винитарий удержал все знаки своего господствования. Подражая доблести деда своего Вультульфа, он, хотя и был ниже Германариха по счастью и удачам, с горечью переносил подчинение гуннам. Понемногу освобождаясь из-под их власти и пробуя проявить свою силу, он двинул войско в пределы антов и, когда вступил туда, в первом сражении был побежден, но в дальнейшем стал действовать решительнее и распял короля их Божа с сыновьями его и с семьюдесятью старейшинами для устрашения, чтобы трупы распятых удвоили страх покоренных. Но с такой свободой повелевал он едва в течение одного года: [этого положения] не потерпел Баламбер, король гуннов; он призвал к себе Гезимунда, сына великого Гуннимунда, который, помня о своей клятве и верности, подчинялся гуннам со значительной частью готов, и, (возобновив с ним союз, повел войско на Винитария. Долго они бились; в первом и во втором сражениях победил Винитарий. Едва ли кто в силах припомнить побоище, подобное тому, которое устроил Винитарий в войске гуннов! Но в третьем сражении, когда оба [противника] приблизились один к другому, Баламбер, подкравшись к реке Эрак, пустил стрелу и, ранив Винитария в голову, убил его; затем он взял себе в жены племянницу его Вадамерку и с тех пор властвовал в мире над (всем покоренным племенем готов, но однако так, что готским племенем всегда управлял его собственный царек, хотя и [соответственно] решению гуннов.
c.107-108 (пар. 240-245)
Иордан (умер после 551г.). О происхождении и деяниях гетов. (пер. Е. Ч. Скржинской 2 издание). СПб. Алетейя. 2001
https://vk.com/doc-25845782_612840903
Река Эрак у Иордана - это возможно река Эридан - греческое название реки Западная Двина (белор. Заходняя Дзвіна, латыш. Daugava, латг. Daugova, во Влескниге - Дивуна)
Се б то по сты два денсенте ляты бране
Годе напiраема задЪ
Егунштi а Бренде
шедша до полуноце
мезе Ра рiека а Дiвуна
А тамо то препадне Iерманрех
а Гуларех вед iу на нове земле
Се бо Егунштi со Брендема
а говiяды свае
се ста на тоi краiе
Тамо бя многа комонева
а говiяда трава злащна
а вода жiва
Вот, после ста двадцати лет войны, [потому как] Годь напираема сзади [была] Егунцами и Брендами, [они] пошли на полночь между Ра рекой и Дивуной. Там-то пропал Ерманрех, и Гуларех повел их на новые земли. Вот ведь Егунцы с Брендами и говядами своими остались в тех краях. Там было много коней и говяд, трава обильная и вода живая
Влескнига. Связка дощечек 6
http://proza.ru/2018/11/15/457